ИБАДЕТИТЕ НИ И НАМАЗА

ИБАДЕТИТЕ НИ И НАМАЗА /2 част

Какво значи ибадет?

Ибадет е, да изпълняваш повелите и забраните на Аллаху теаля, който ни е
създал нас и всичко около нас от нищо, който ни предпазва от всякакви злини и
произшествия и ни дарява безброй блага и добродетели . Да се поклониш е, да
подражаваш или да полагаш усилия да живееш като Пейгамберите, евлиете и учени,
които спечелили любовта на Аллаху теаля.
На човека му е човешко задължение по силите си да отблагодари на Аллаху
теаля за това, че му изпраща безброй блага. Това е задължение, задача, който
повелява разумът. Обаче хората поради свои умствени недостатъци или
ограниченост на виждания не намират формите, с които могат да почетат и се
отблагодарят на Аллаху теаля. Онези неща или форми, чрез които можем да се
отблагодарим на Аллаху теаля щом не са повелени от Него, вместо благодарност
може да се окажат хулене .
И за това хората как ще се отблагодарят на Аллаху теаля с ум и сърце и с тяло,
как ще изпълнят човешките си задължения и рабските си обязанности са
провъзгласени от Аллаху теаля и от Неговия любим Пейгамбер са известени на
хората . Задълженията и обязанностите провъзгласени от Аллаху теаля се наричат
“Исламийет”. Да се благодари на Аллаху теаля става посредством съгласуване
делата и мислите си с това на Пейгамбера, който е обявен за такъв от Него. Този,
който не съгласува делата и мислите си с това на Пейгамбера и не върви по неговия
път, Аллаху теаля него го не одобрява, не приема неговите поклони и
благодарности. Хората смятат, че съществуват много хубави и приятни неща. Но
Исламийета не одобрява и не приема тези хубави и приятни неща. Дори изказва
мнения, че са грозни и неприлични.
Значи, онези хора, които притежават разсъдък, за да се отблагодарят на Аллаху
теаля, да се поклонят трябва да се съгласуват с Мухаммед алейхисселям.
Този, който съгласува с Мухаммед алейхисселям е мюсюлманин. Да отправиш
благодарности на Аллаху теаля и да съгласуваш действията си с Мухаммед
алейхисселям означава “ибадет”. Ислямиета се дели на две части:
1. Ибадети, които се извършват и се приемат чрез сърцето.
2. Ибадети, които се изпълняват с тяло и сърце.
Най-важното от тези, които се изпълняват посредством тялото е намазът. Да се
кланя намаз пет пъти на ден е фарз за всеки мюкеллеф (пълнолетен) мюсюлманин.

Тогава кой е мюкеллеф?

Мюкеллеф са онези, които притежават ум и влезли в полова зрялост. Онези,
които са мюкеллеф са отговорни пред Аллаху теаля за повелите и заповедите Му. В
религията ни за мюкеллефите е повелено най-напред приемането на вярата, след което изпълнението на ибадетите. Освен това, трябва да се избягват онези неща,
обявени за харам (забранено) и мекрух (не желателни) неща.
Ум, значи сила, която има съзерцателна способност. Тази сила е създадена, за
да отделяш полезното от вредното. Умът е като уредите за измерване. Служи за
измерване от две хубави неща, кое е по-хубаво, и от две лоши неща, кое е по-лошо .
Умен човек е този, който не само разбира, кое е хубаво и кое е лошо, но като види
хубавото го приема, а като види лошото се отдалечава от него.
Умът е като окото, а Ислямията е като светлината. Ако няма светлина окото не
може да вижда.
Зрялост, значи пълнолетие (булуг). Мъжете влизат в полова зрялост на
дванадесет години. Момчето, щом е бюлуг се появяват признаци. При тяхна липса
се изчаква да навърши петнадесет години, след което се смята за пълнолетен.
Момичетата пък навлизат в полова зрялост като навлязат в девет години.
При положение, че след навършване на девет годни не се забелязват у
момичето признаци на бюлуг в религията, петнадесетата година се смята, че
навлиза в полова зрялост.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИСЛАЯМА (АХКАМ-Ъ ИСЛАМИЙЕ)

Повелите и забраните провъзгласени от ислямската религия се наричат “Ахкям-
ъ шер’ъйе” или “Ахкям-ъ исламийе”. Те се наричат още “Еф’ал-ъ мюкеллефин”.
Те са осем на брой. Фарз, ваджиб, сюннет, мустехаб, мубах, харам, мекрух и
мюфсид.
1. Фарз: Фарз се наричат онези неща, които ги повелил Аллаху теаля ясно и
категорично да се изпълняват в свещените айети. Изоставянето на фарза е харам
(забранено). Този, който не вярва или пък ги подценява, се смята кяфир. Фарзът
бива два вида:
а) Фарз-ъ Айн : Всеки мюсюлманин мюкеллеф лично трябва да ги изпълнява. Да
се вярва, взимане абдест (ритуално умиване), гусл (умиване на цялото тяло),
кланяне намаз пет пъти на ден, изпълняване на оруч в месец Рамазан, при
забогатяване даване зекят и посещение на Мека и Медине (Хадж). Известни са
тридесет и два фарза и петдесет и четири фарза.
б) Фарз-ъ Кифайе: Онези фарзове, които при изпълнението им от няколко
мюсюлманина или само от един, другите се освобождават от отговорност. Те са
такива като: произнасяне отговора на даден поздрав, умиване на покойника
(извършване гасил), извършване на погребален намаз, заучавайки наизуст Карун-и
Керим, да се воюва в името на вяра (Джихад), изучаване на религиозни и научни
знания в повече отколкото са необходими в своята работа.
2. Ваджиб: Ваджиб се нарича онези неща, изпълнението на които е
задължителни като Фарз. Изпълнението на заповедтта Ваджиб в Куран-и Керим не е
посочено ясно колкото Фарза. Ваджиб са следните неща: изпълнението на намазите
Витр и Байрам, колене курбан при добро материално състояние, даване фитре
(милостиня). Силата на Ваджиба се равнява на Фарза, не изпълнението на Ваджиб е
мукрух (тахриме). Този, който не вярва, че дадено нещо е ваджиб, той не става
кяфир. Но, в другия свят ще получи адски мъки.
3. Суннет: Суннет се наричат онези дела или постъпки, чиито изпълнение не са
повелени от Аллаху теаля, а са изпълнявани от страна на Пейгамбера ни, получили
неговото одобрение или похвала. Неща, които изпълнявал и не е пречил на някои да
изпълнява - подобни неща се наричат сюннет. Да не се одобрява суннет е кюфр
(безверие). Онзи, който го одобрява, пък не изпълнява, не се наказва с изтезания.
Този, който без причина не изпълнява суннетите заслужава порицание и лишаване
от севаб. Примерно: езан (покана за намаз в джамията), камет, кланяне на намаза джемаат , по време на абдеста използването на мисвак (дървена четка за зъби), да дава храна във вечерта в женитбата си, да извърши сюннет на детето си и т.н.
Суннета бива два вида:
а) Суннет-и Мюеккеде: Онези суннети, които ги изпълнявал редовно
Пейгамберът ни и много рядко ги пропускал. Суннетите на сутрешния намаз,
първите и последните суннети на обедния намаз, суннетът на вечерния намаз, два
рек’ата суннет на намаза ятсъ са от този род суннети. Те безпричинно не бива да се
напускат. А който не ги харесва става кяфир. Тези сюннети в никакъв случай
безпричинно не се оставят.
б) Суннет-и Гайр-и Мюеккеде: Това са сюннети, които ги изпълнявал
Пейгамберът ни понякога. Такива са първите суннети с четири рекята на намазите
икинди и йатсъ. Ако се напускат редовно без причина мюсюлманинът може да се
порицава и да се лиши от шефаат. Има и още един вид суннет: Суннет-и алел-
кифайе. Поздравяване, минаване в отшелничество и пр. Също е суннет; при
започване на работа, ядене, абдест, тръгване на път и др . да се споменава казва
бесмеле.
4. Мустехаб: Това се нарича още, мендуб или адаб. Като силата на Суннет-и
гайр-и мюеккеде са. В живота си Пейгамберът ни ги изпълнил няколко пъти, като ги
харесвал и одобрявал. Даване име на дете на седмия ден от раждането му, добре
да се облечеш, използване на одеоколон и др . С тяхно изпълнение се получава
севаб. Който не ги изпълни няма да има азаб и от шефаата ще се възползва.
5. Мубах: Мубах се наричат онези неща, които са свободни сред мюсюлманите. За
тях няма повеля, не са и забранени. Става дума да не се прекаляват някои неща:
сън, ядене, облекло и т.н. Те ако се вършат в името на ислямската религия, тогава
се пишат севаби. Така както при добро здравословно състояние с цел да изпълниш
ибадет ядеш и пиеш.
6. Харам : Харам се наричат онези неща, за които Аллаху теаля в Куран-и Керим
изрично забранил с думите : “Не правете!” Този, който обявява харама за хелял или
пък за хеляла вика, че е харам, става кяфир. Да напускаш харама или да се
предпазваш от вършене на харам, е фарз и е много севаб.
Харам бива два вида:
а) Харам ли-айнихи: Убиване на човек, изневяра, хомосексуализъм, комар,
пиене на алкохолни питиета, лъжа, кражби, ядене на свинско месо, пиене на кръв,
ядене на мърша, излизане на жените и момичетата на улицата с открита глава, ръце
и крака е харам, също така е и голям грях. Някои, ако при извършване на тези
грехове казват “бесмеле”, или вярва, че всичко това е позволено, разрешено или пък
не отдава значение, че Аллаху теаля е забранил това, тогава те стават кяфири.
Заслужават адски мъки. Ако ги вярва, че са харам, но с уплаха ги върши, кяфир не
се става, но ще изпита азаб. Ако настоява редовно да ги върши и не прави тевбе,
умира без Иман.
б) Харам ли-гайрихи: В същността си те представляват хелал. Понеже са
притежания на други и за това са харам . Примерно един човек влиза в градината на
друг и без разрешение откъсва плод и яде, краде и използва вещите на други ,
вземане на рушвет, спечелване на пари с лихви, комар и да злоупотреби с еманет.
Трябва да се избегнат харамите . Въздържането от харам е равно силно да
извършиш многобройни севаби.
Човек като върши тези неща,ако каже “бесмеле” или каже, че са халял не става
кяфир, защото те са негов хак и ще си ги вземе обратно. Ако присвоеното е равно на
пет и половина ечемик (един даич) равно на сребро в толкова тежест в Ахирета от
него ще се отнемат севабите на 700 рекята приет намаз кланен с джемаат и ще се
дадат на собственика.
Да се отбягват харамите е много повече севаб от правене на ибадети. Затова трябва да се научат харамите и да се отбягват.
7. Мекрух: Мекрух са онези неща, които не одобрявали Аллаху теаля и
Мухаммед алейхисселям и премахват севабите на ибадета.
Мекрух бива два вида:
а) Тахримен мекрух: Отказ от Ваджип. Онези мекрухи, близки до харама .
Тяхното вършене води до теглене на мъки. Да кланяш намаз при изгрев слънце, при
зенит слънце и при залез слънце. Човек, който ги върши съзнателно, се счита
бунтар и грешник. И заслужава адски мъки. По време на намаза който не върши
ваджиба и който върши тахриме мекруха, кланенето на този намаз наново е важдиб.
Ако ги върши забравяйки, в намаза трябва да направи седждеи-сехв.
б) Тензихен мекрух: Мубах, т.е. близо до хелал и когато не се вършат е много
по-добре , отколкото да се вършат. Така например да не се изпълняват суннетите
гайръ муекед или мюстехаб.
8. Мюфсид: Мюфсид са онези неща в религията ни, които нарушават
позволената дейност или разстройват започнатата молитва. Примерно да се
развали иман и намаз, брак, хадж, зекят, търговия и др . Да се хулят Аллах и книгата
е кюфюр, това е лишаване от вяра. Да се смееш по време на намаза разваля
абдеста и намаза. По време на оруч съзнателно поемане на храна, пиене на вода
разваля оруча.
Тези, които изпълняват фарз, ваджиб и суннети заслужават севаб. Онези, които
избягват харама и мекруха също получават севаб. Пък онези, които извършат харам
и мекрух те получават грях. Севаба, даден от отбягване и вършене на един харам, е
много, много пъти повече севаб от вършенето на един фарз. Севаба на един фарз е
повече от отбягване вършенето на един мекрух. Севаба от отбягване вършенето на
мекрух е повече от севаба на сюннета. Неща между мюбаховете, които Аллаху
теаля обича се наричат “Хайрад” и “Хасенат”. При вършенето на тях даденият севаб
е по-малко от севаба на сюннетите.

ПЕЙГАМБЕРЪТ НИ МУХАММЕД

Враговете на исляма, за да ликвидират исламийета нахвърлят се върху книгите
на Ехл-и суннет. В Куран-и Керим, в суре Маиде в последната страница на шестие
джюз е повелено: “Най-големите врагове на исляма са евреи и мюшрици”.
Мюшрик са онези кяфири, който издига в култ идоли и скулптори. Един евреин от
Йемен на име Абдуллах бин Себе за да ликвидира Ехл-и сюннета създаде
Шиитската фърка (партия). Назовават себе си Алеви . Най-яростните мюшрици са
англичаните. С цялата си имперска мощ със злато, събрано от Индия и Африка , с
кръвопролитните си войни и с тъй наречената книга “Веххабийство” пълно с лъжи и
клевети нападат Ехл-и сюннета. Ние препоръчваме на всички онези, където и да са
по света желаещи да получат вечно щастие да не се залъгват с книгите на шиити и
веххаби. Препоръчваме да се привързват здраво към книгите, написани от Ехл-и
сюннитските учени.

ШАРТОВЕТЕ НА ИСЛЯМА

Приелите Ислямската религия са задължени да изпълняват пет условия (шарта),
а именно:
1. Първото условя на исляма е произнясането на “Келиме-и шехадет”. Келиме-
и шехадет означава произнасяне на думите : “Ешхедю ен ла илахе иллалах ве
ешхедю енне Мухаммеден абдюху ве ресулюх”. Значи всеки, който получил
умствено и физическо съзряване да може да произнесе тези думи и присърце да им
вярва: “На земята и в небесата няма нищо и никой освен Аллаха, който да
заслужи поклонение и да има право за това. Истински ма ’буд (божество) е само Той. Той е ваджиб-ул-вюджуд. Всички превъзходства са у Него. Той не
притежава никакви недостатъци. Неговото име е Аллах и от все сърце да повярва в
това. И също, той с цвета на розата, бяло и червено сияещ, с привлекателно лице с
черни вежди с черни очи, свещенното му чело открито, с красив ахляк, сянката му не
падаща на земята и сладко думащ, наричащ се Арабин затова, че се е родил в
Мекка в Арабия от децата на Хашими, син на Абдуллах, Мухаммед алейхисселям,
кул и Ресул на Аллаху теаля, значи Пейгамбер.” Син на дъщерята на Вехеб хазрети
Амине.
2. От петте условия на исляма, второто е в установеното време да се кланя
намаз пет пъти на ден, съгласувайки се с условията и фарзовете, установени за
това.
Извършване на обряда намаз от всеки мюсюлманин всеки ден, пет пъти на ден и
със съзнанието, че ги кланя на време, е фарз. Намазите трябва да се кланят строго
съблюдавайки фарз, ваджиб, суннети и като всецяло се отдадеш на Аллах и без да
се пропускат часовете за това. В Корана името на намаза е салят. Речниковото
значение на думата салят означава молитва на човека; истигфар на меляикетата,
молба, обръщение към Аллаху теаля да ни дари с милосърдие. В исляма салят (т.е.
намаз) означава да се извършат определени движения, описани в книгите,
придружени с произнасянето на съответни текстове. Намазът започва с
произнасянето на израза “АЛЛАХЮ ЕКБЕР!” (Аллах е велик). Т.е. мъжете,
повдигайки ръце към ушите си и отпускайки ги надолу под пъпа, произнасят:
“АЛЛАХЮ ЕКБЕР!” А при последното сядане с обръщане на главата към дясното и
лявото рамо се отдава поздрав.
3. Третото от петте основни условия на исляма е даването на зекят - отплата за
своето имущество. Речниковото значение на думата зекят е очистване,
възхваление, достигане на прекрасно състояние. Зекят в исляма е определена част
от онова имущество, което притежава мюсюлманинът свръх потребностите му
(нисаб) и може да дава доброволно на мюсюлмани, посочени в Корана, като това не
се натяква. Зекят се дава на седем различни класове хора . Четирите мезхеба
определят четири вида имущество, за което се изплаща зекят: зекят за притежаване
на злато и сребро, зекят върху предмети на търговската дейност , зекят върху едрия
и дребния рогат добитък , който пасе повече от месеца в годината навън, зекят върху
земеделската продукция.
Този четвърти вид се нарича ушр (една десета част) и се дава веднага след
прибиране на селскостопанската продукция. Всички останали видове зекят се
изплащат след година.
4. Четвъртото условие на исляма се явява съблюдаването на пости през
свещения месец Рамазан. Това постене се нарича “савм”. Речниковото значение
на думата “савм” е опазване на нещо от някого. В исляма основните му условия
налагат през месец Рамазан необходимостта да се пазим от три неща по време на
постенето: приемане на храна, поемане на течности и полов живот . Месец Рамазан
започва с появяването на новата луна на небето, а не по това както е разчетено по
календар.
5. Петото от петте условия на исляма е извършване на хадж от онези, които
имат възможност и разполагат със средства за това един път в живота . При
безопасни пътища и добро здраве, разполагайки със средства свръх необходимите
за издръжката на семейството и пътни пари за отиване и връщане, необходимо е
веднъж в живота си мюсюлманинът да посети благословения град Мекке да
извърши таваф (обиколки) около Кябе с Ихрам и да постои в равнината Арафат е
фарз.
От петте основни условия на исляма, които изяснихме по-горе, най-главният и
най-важният е да се произнесе Келиме-и шехадет и вярата в неговото значение.
След това по степен на важност идва кланянето на намаз, спазването на постите
и хаджът . На последно място остава зекятът. Първенствуващото положение на
Келяме-и шехадет е общопризнато. А за реда и последователността на останалите
условия по-голямата част от учените стигат до единно становище, така както ние го
изложихме по-горе. Келиме-и шехадет е било прието първи и още при възникването
на мюсюлманството. Оттогава то се счита за обезателно, задължително условие.
Кланянето пет пъти на ден на намаз е станало задължително през 12-та година от
Бисет (т.е. времето, когато Аллах е упълномощил Пейгамбера да призовава народа
към правата вяра) през нощта Мирадж (възнесение към небесата) и година и
няколко месеца преди хиджра (преселването на Мухаммед саллалаху алейхи ве
селлем от Милостивата Мекке в сиятелната Медине). Спазването на пости е станало
задължително на втората година от хиджра, през месец Шабан (осмия месец от
арабския календар). Даването на зекят е станало задължително през месец Рамазан
от същата година. А извършването на хадж е било обявено за задължително през
деветата година на хиджра .

Tags

Blogger templates

Translate

Blog Archive