Поклонението хадж!

Posted by Admin сряда, август 07, 2013, under , |

Поклонението хадж!



1- Същността на хадж


Хадж – в арабския език означава посещение. А в Ислям е: посещаване на Мекка за изпълняване на задълженията нусук – на определен начин, в определено време, с определени условия.

2- Неговия пропис


Цялята общност е на едно мнение, че поклонението хадж е задължение (фарз) за всеки, който има възможност, един път в живота. Хаджа е от петте основи, на които се изгражда Исляма. Всевишния Аллах казва: “И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома (за онзи, който може да отиде, а който откаже) Аллах не се нуждае от световете.” (сура али Имран-97)

И Пратеника (С.А.В.) рече: “Исляма се изгражда на пет: Свидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах, и че Мухаммед е пратеник на Аллах, отслужването на молитвата, даването на зекята, говеенто в Рамазан и поклонението хадж при Дома на Аллах.” (предаден от Бухари и Муслим)

А в прощалния хадж рече: “О, хора, наистина Аллах ви е отредил да правите хадж при Дома, затова правете хадж.” (предаден от Муслим)

3- Предимството на хадж и мъдростта от неговото прописване


За предимството на хадж има много доказателства. Всевишния Аллах казва: “И зови хората за поклонението хадж! Ще идват при теб и пеш, и върху изнемощели камили. И ще идват от всякакви далечни пътища, за да придобият облаги за себе си (и в земния живот, и в отвъдния) и в определени дни да споменават името на Аллах при жертвоприношение на добитък, който Той им е дал...” (сула ал-Хадж-27-28)
Поклонението хадж обхваща голями ползи за всички мусюлмани – за земния и отвъдния живот. В него се извършват най-различни ибадети – тауаф около Кеаба, сай между Сафа и Меруа, стоенето на Арафа, Мина и Музделифа, замерването на джемератите, спането на Мина, бръсненето на главите, постоянното споменаване и служене на Аллах и възвръщане към него. Затова хаджа е от най-големите причини за опрощаване на греховете и за влизане в Дженнета. Ебу Хурейра (Р.А.) казва: Чух Пратеника на Аллах (С.А.В.) да казва: “Който извърши хадж при този Дом, да няма съвокупление, нито безпътство, нито прение, се връща както го е родила майка му.” (предаден от Бухари и Муслим)

Пратеника на Аллах (С.А.В.) казва: “Умра до умра премахва греховете между тях, а приетия хадж няма друга награда за него освен Дженнет.” (предаден от Бухари и Муслим)

Казва също: Питаха Пратеника на Аллах (С.А.В.): 
Кое от делата е най-хубавото?
Рече: “Вярята в Аллах и Неговия пратеник.”
Рекоха: След това какво?
Рече:“Джихад по пътя на Аллах.”
Рекоха: След това какво?
Рече: “Приетия хадж.” 
  (предаден от Бухари и Муслим)

Абдуллах ибн Месуд (Р.А.) казва: Пратеника на Аллах (С.А.В.) рече: “Повтаряйте след хадж и умра, защото те премахват бедността и греховете, както духало (обикновен кожен мях) премахва нечистотиите от желязото, златото и среброто. За приетия хадж няма друга награда, освен Дженнет.” (предаден от Тирмизи)

От ползите на хаджа е събирането на мусюлманите от всички краища на земята в най-обичаното място от Аллах, където се опознават и взаимно со помагат в името на доброто и страхопочитанието. Всички са равни в словата си, споменаването на Аллах (зикр) и делата си. Това е възпитание за тях и пример за обединение и събиране, в една вяра и убеждение, в ибадета, целта и в начина на изпълнение.С тяхното събиране се получава запознанство и сближаване, разузнаване състоянието едни на други, както Аллах го потвърждава, казвайки: “О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.” (сура ал-Худжурат-13)

4- Условията за задължаването на хадж


А- Няма разногласие между учените, че хаджа е задължение с петте основи, те са: Ислям, разум, пълнолетност, свобода и възможност.
А за жената се допълва – да има с нея придружител (мухрим) при пътуването и за хадж, заради хадиса на Ебу Хурейра (Р.А.), в който Пратеника (С.А.В.) казва: “Не е разрешено на жена, която вярва в Аллах и в Съдния ден, да пътува дори един ден, освен с придружител (мухрим – мъж с който не може да сключи шериатски брак).” (предаден от Бухари и Муслим)

Тези условия се делят на три:

1- Условия за задължаване и правилен хадж, те са Ислям и разум. Затова не се приема хадж от неверник и луд, нито е задължение за тях, защото те на са от отслужващите ибадет.
2- Условия за задължаване и приемане, те са пълнолетие и свобода, а не са условие за правилен хадж. Затова, ако дете или роб извършат хадж, техния хадж е правилен, но не е приет от тях.
3- Условия, само за задължаване – възможността. Ако човек няма възможност, но извърши хадж с трудности, без ядене или без превозно средство, хаджа му е правилен.

Б- Извършване на хадж за друг. Няма разногласие между учените, че ако човек умре преди да има възможност да извърши хадж, този фарз отпада от него. Но който умре след като е имал възможност, отпада ли от него или не? Правилния отговор е, че не отпада от него. Неговите наследници са задължени да извършат хадж за него, с неговите пари, все едно дали е направил завещание или не. Хаджа е задължение за него, както дълга, заради хадиса на Ибн Аббас (Р.А.), който казва: (Една жена се зарече да извърши хадж, но умря. Нейния брат дойде при Пророка (С.А.В.) и го попита за това, а той му рече: “Какво мислиш, ако сестра ти имаше дълг, щеше ли да го издължиш?” Рече: Да. Рече: “Издължете дълга на Аллах, защото Аллах най-заслужава да се изпълнят задълженията Му.” (предаден от Несаи)

В- Който не е извършил хадж за себе си, може ли да извърши за друг? 
Правилния отговор е, че не може да извърши хадж за друг, ако не е извършил първо за себе си, заради следния хадис: “Пророка (С.А.В.) чу човек да казва: Отзовавам се за Шубруме. Рече: Кой е Шубруме? Рече: Мой брат или мой близък. Рече му: Извършил ли си хадж за себе си? Рече: Не. Рече : Извърши хадж за себе си, после извърши за Шубруме.” (предаден от Ахмед, Ебу Даууд, Ибн Мадже и Бейхаки)

Също е разрешено извършването на хадж за човек, който няма възможност, заради хадиса на Федль ибн Аббас (Р.А.), в който се казва: Една жена от Хас`ам рече: О, Пратенико на Аллах, задължението хадж за всички раби завари моя баща, който е много възрастен, не може да пътува, да извърша ли хадж за него? Рече: Да. Това беше в прощалния хадж. (предаден от Бухари и Муслим)

Хаджа е задължение веднага щом се изпълнят неговите условия за задължаване. Всевишния Аллах казва: “И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома - за онзи, който може да отиде.” (сура али Имран-97)

“И изпълнявайте поклонението хадж, и посещението (умра) заради Аллах!” (сура ал-Бакара-196)


Ибн Аббас пренася от Пратеника на Аллах (С.А.В.) следния хадис: “Избързвайте с хадж, тоест че е фарз, защото никой от вас не знае какво ще му дойде.” (предаден от Ебу Даууд, Ахмед и Хаким)

5- Основите на хадж


Основите на хадж са четири:
• Ихрам
• Стоенето на Арафа
• Тауаф Ифада
• Сай между Сафа и Меруа
Без тези основи хаджа не е приет.

А- Първата основа: Ихрам.

- Ихрам е възнамеряване (нийет) за влизане в хадж.
- Определените граници за ихрам.
Те са два вида: за време и за място. Временния срок за ихрам са месеците за хадж, които Аллах е споменал в Следното знамение: “Поклонението хадж е в знайни месеци.” (сура ал-Бакара-197)

А те са: Шеуаль, Зулькиаде и Зульхидже. А определените граници за място са границите, които не е разрешено хаджията да премине през тях за Мекка, освен в ихрам.

Тези граници са пет:
1- Зуль-Хулейфе, която днес се нарича “Абар Али”. Това е границата за жителите на Медина, която се намира на 336 километра далечина от Мекка, тоест 224 мили.
2- Джухфе, а тя е село на 10 километра далечина от Червено море, а от Мекка – 180 километра, тоест 120 мили. Това е границата за жителите на Египет, Шам, Мароко и държа-вите, които са зад тях, като Испания, Рим и други. А днес хората влизат в ихрам от Рабиг, който се намира близо и на далечината на Джухфе.
3- Йелемлем, която днес се нарича Сеадийе, и е планина от планините на Тухаме. Намира се от Мекка на разстояние 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на Йемен, Индия и Китай.
4- Карн ал-Меназиль, която днес се нарича Сейль ал-Кебир, и се намира на разстояние от Мекка на 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на Неджд и Таиф.
5- Зату ирк, която днес се нарича Дариибе, и представлява малка планина на далечина от Мекка на 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на изтока – Ирак и Иран.
Това са границите, които не е разрешено на хаджията или муатемира да преминат за Мекка, освен в ихрам. Ибн Аббас (Р.А.) казва: Пратеника на Аллах (С.А.В.) определи за граница на жителите на Медина – Зуль-Хулейфе, а за жителите на Шам – Джухфе, а за жителите на Неджд – Карн ал-Меназиль, а за жителите на Йемен – Йелемлем. Тези граници са за тези държави и който замине през тях, дори да не е от техните жители, за всеки който иска хадж или умра. А който живее преди тези граници, (влиза в ихрам) от където е, дори жителите на Мекка от Мекка. (предаден от Бухари и Муслим)

А в хадиса на Джабир (Р.А.), Пратеника на Аллах (С.А.В.) казва: “Границата за жителите на Ирак е Зату ирк.”

А който не минава пътя му през тези граници, влиза в ихрам, когато узнае, че наближава около тях. Също, който е в самолет, влиза в ихрам, когато наближи някоя от тези граници – във въздуха. Не е разрешено да влезе в ихрам, когато самолета се приземи на летище Джидде, както правят някои от хаджиите, защото Джидде не е граница, освен за жителите в него, или който възнамери да извърши хадж или умра от него. А който влезе в ихрам от Джидде, и не е жител на този град, той оставя ваджип (ихрама от границата) и за това е задължен да даде фидйе. Също така, който премине границата без ихрам. Той трябва да се върне отново при границата, но ако влезе в ихрам след като е преминал границата, трябва да даде фидйе - а фидйе е да заколи една овца, или 1/ 7 месо от камила, или 1/ 7 месо от крава, и го раздава на бедните в Мекка, без да яде той от това месо.

- Как се влиза в ихрам. Желателно е преди да влезе хаджията в ихрам, да се приготви за ихрам – да се изкъпе, да се почисти, да обръсне местата, които е наредено да се обръснат, и да парфюмира тялото си. Мъжете не трябва да обличат нищо, което е шиено, а само облича изар и рида (горен и долен чаршав) – бяли и чисти. Правилното мнение на учените е, че няма специално молитва при влизането в ихрам, но ако се улучи повреме на фарз молитва, влиза в ихрам след нея, защото Пратеника (С.А.В.) влизаше в ихрам след молитва. След това хаджията избира кой вид хадж да изпълни, а те са три: Теметтуа, Киран и Ифрад.

- Теметтуа – да влезе в ихрам, като възнамери да извърши умра в един от месеците на хадж, и след като извърши умра до край, влиза в ихрам за хадж.

- Киран – да влезе в ихрам, като възнамери да извърши умра и хадж заедно, или възнамерява само умра, и после възнамерява хадж, преди да започне тауафа на умра. Тогава възнамерява умра и хадж от границата, или преди да започне тауафа на умра, като прави тауаф и сай за умра.

- Ифрад – да влезе в ихрам, като възнамери да извърши само хадж от границата, и остава в ихрам, докато завърши делата на хадж. При Теметтуа и Киран се коли курбан, ако не е от жителите на джамията Харам. Има разногласие между учените, кой от тези три вида хадж е най-хубав? Повечето казват, че е Теметтуа. След като влезе в ихрам с един от тези вида, хаджията започва веднага с тельбийе:

“Леббейкеллахумме леббейк, леббейке ля шериике леке леббейк, иннель хамде уен ниамете леке уель мульк, ля шериике лек.”
Това тельбийе се изговаря на висок глас и постоянно.

- Забранените неща , след влизане в ихрам. Тези неща са забранени на хаджията, заради ихрама, и са девет:


• Махането на косми от цялото тяло – с бръснене, дърпане и други, заради словата на Всевишния Аллах: “И не бръснете главите си, докато жертвеното животно не стигне местоназначението си! (сура ал-Бакара-196)

• Реженето на ноктите, защото оприличава махането на космите, освен ако има причина, тогава се разрешава.

• Покриването на главата, заради забраната на Пратеника (С.А.В.),хаджията да не покрива главата си, с каквото и да е, както рече при онзи, който го ухапа камилата му и умря: “И не покривайте главата му, защото той ще бъде съживен на Съдния ден изричащ тельбийе.” (предаден от Бухари и Муслим) А Ибн Омер (Р.А.) казваше: Ихрама на мъжа е в главата му, а ихрама на жената е в лицето й. (предаден от Бейхаки)

• Обличането на шиени дрехи за мъжа, и чорапи за краката, защото Абдуллах ибн Омер (Р.А.) Казва: “Пратеника на Аллах (С.А.В.) беше попитан: Какво трябва да облече хаджията? А той рече: Хаджията не облича риза, нито кърпа на главата, нито дреха със наметало (шапка), нито панталони, нито дреха, която е парфюмирана с уерс или зеаферан, нито чорапи (местви), освен ако не може да намери чехли, нека да обуе обувки, като ги отреже отгоре, за да бъдат по-ниски от глезените.” (предаден от Бухари и Муслим)

• Парфюмирането, защото Пророка (С.А.В.) нареди в хадиса на Сафуан ибн Йеаля ибн Умейе на един човек да измие мястото, където имаше парфюм. А за хаджията,който го ухапа камилата рече: “Не го докосвайте с парфюм.” (предаден от Бухари )

За това е забранено на хаджията да използва парфюм, след като влезе в ихрам, заради хадиса на Ибн Омер, който споменахме.

• Убиването на ловни животни, заради словата на Всевиш-ния Аллах: “О, вярващи, не ловувайте, когато сте на поклонение!” (сура ал-Маиде-95)

Затова е забранено да ловува, дори да не го убие, или нарани, заради словата на Всевишния Аллах: “ А ви е забранен ловът по сушата, докато сте още на поклонение (в ихрам).” (сура ал-Маиде-96)

• Сключването на шериатски брак (никях), като е забранено да се жени, да ожени друг, нито да сгодява, заради хадиса на Осман (Р.А.), в който Пратеника на Аллах (С.А.В.) казва: “Не се оженва, нито оженва друг, нито да се сгодява.” (предаден от Муслим)

• Половия контакт, заради словата на Всевишния Аллах: И който през тях си наложи хадж, да няма съвокупление!” (сура ал-Бакара-197)

Ибн Аббас (Р.А.) казва: (Това е половия контакт.) Доказателство за това са словата на Аллах: “Позволено ви е съвокуплението в нощите на говеенето при вашите жени.” (сура ал-Бакара-187)

Тоест - половия контакт.

• Докосването без полов контакт, като целуване, галене, и страстно гледане, защото тези неща довеждат до забранения полов контакт по време на хадж. Жената е като мъжа в тези неща, само се различава в някои, като на нея е забранено да покрива лицето с каквото и да е. Също е забранено да облича ръкавици, заради хадиса на Ибн Омер (Р.А.): “Жената хаджийка не трябва да покрива лицето си, нито да облича ръкавици.” (предаден от Бухари)

И Ибн Омер рече: Ихрама на жената е в лицето й. А Айше (Р.А) казва: “Когато заминеха пътници покрай нас – а ние бяхме с Пратеника на Аллах (С.А.В.) в ихрам – и се приближеха до нас, хвърляхме наметалата си от главите към лицето, и когато отминеха откривахме лицата си.” (предаден от Ебу Даууд, Ибн Мадже и Ахмед)

Също е забранено на жената, каквото е забранено на мъжа, като да маха от космите си, да си реже ноктите, да ловува и други, а и е разрешено да облича шиени дрехи, чорапи и да покрива главата.

Б – Втората основа – Стоенето на Арафа. Заради хадиса на Пратеника (С.А.В.): “Хаджа е Арафа.” (предаден от Ахмед, Ебу Даууд, Тирмизи, Несаи и Ибн Мадже)

В – Третата основа – Тауаф Ифада. Заради словата на Всевишния Аллах: “И да правят тауаф около древния Дом!” (сура ал-Хадж-29)
Г – Четвъртата основа
– Сай. Заради хадиса на Пратеника (С.А.В.): “Правете сай, защото Аллах ви е отредил сай.” (предаден от Ахмед и Бейхаки)

6- Ваджипите на хадж


А те са седем:
1- Влизането в ихрам от границата.
2- Стоенето на Арафа до залез слънце, за който е стоял през деня.
3- Спането на Музделифе.
4- Спането на Мина в дните тешрик.
5- Замерването на джемерат.
6- Бръсненето и постригването на главите.
7- Прощалния тауаф.

7- Как се прави хадж


А – Суннет е за който иска хадж да се изкъпе, както се къпе джунуб, след това парфюмира тялото си, и облича двата бели чаршафа – изар и рида. А жената облича каквото пожелае, с условие да не се разкрасява с тях.

Б – После, когато дойде на границата, отслужва фарз молитва, ако е времето за нея, за да влезе в ихрам след молитвата, а ако не е време за фарз молитва, отслужва два рекята с възнамерение да изпълни суннета след абдест, а не с възнамерение, че влиза в ихрам, защото това го няма от Суннета на Пророка (С.А.В.).

В – След като свърши от молитвата, възнамерява да влезе в ихрам. Ако е мутеметтиа казва: (Леббейкеллахумме умра). А ако е муфрид, казва: (Леббейкеллахумме хаджа). Като мъжа го произнася високо на глас, а жената го казва тихо. От Суннета е да казва постоянно тельбийе.

Г – Когато пристигне в Мекка започва с тауаф от черния камък, така че Кеаба да е от лявата му страна. Идва при черния камък и го целува, или го докосва с дясната ръка, ако може без да се блъска с хората. А ако не може, вдига ръката към черния камък, прави текбир и казва: (Аллахумме иманен бике, уе тесдикан би китабике, уе уефа`ен би ахдике, уе итба`ан ли суннети небийике (С.А.В.) След това прави седем кръга около Кеаба, и когато замине при йеменския ъгъл го докосва, без да го целува.

От суннетите на тауафа е рамль (бързане с приближени крачки) за мъжете в първите три кръга в тауаф Кудум (при пристигането), заради хадиса на Ибн Омер (Р.А.): “Пратеника на Аллах (С.А.В.) когато правеше първия тауаф бързаше в трите кръга и ходеше спокойно в другите четири.” (предаден от Бухари и Муслим)

Също е суннет Идтибаа – тоест да се сложи горния чаршав под дясната мишница, като събира краищата му и ги слага на лявото рамо, заради хадиса на Ибн Аббас (Р.А.): “Идтибаа го правеше Пратеника на Аллах и неговите сподвижници, и бързаха в крачките си в трите кръга.”

Идтибаа е суннет в седемте кръга на тауафа. По време на тауаф, хаджията може да се моли за каквото пожелае, със страхопочитание и с присъстващо сърце, а между йеменския ъгъл и черния камък, казва: “Господарю наш, въздай ни добрина в земния живот и добрина – в отвъдния!” (сура ал-Бакара-201)

А да се учи специална дуа във всеки кръг, не е от Суннета на Пратеника на Аллах (С.А.В.), а напротив е бид`ат. Тауафите са три вида: Ифада, Кудум и Уедаа. Първия (Ифада) е основа (рукн), а втория (Кудум) е суннет, а третия (Уедаа) е ваджип.

Д – Когато свърши от тауаф, отслужва два рекята зад Меками Ибрахим, дори да е по-назад. В първия рекят учи: (Куль я ейю-хель кяфирун...), а във втория рекят учи: (Куль ху-уеллаху ехад...). От Суннета е да не се удължава в тях.

Е – След това прави Сай между Сафа и Мер`уа седем кръга. Като започва от Сафа и завършва на Мер`уа. От Суннета е, когато приближи към Сафа да изучи.Всевишния Аллах казва: Ас-Сафà и ал-Мàруа са от знаците на Аллах, и който ходи при Дома на поклонение хадж или поклонение умра, той не върши грях, като ги обикаля. А който прави добро и по своя воля – Аллах е въздаващ, всезнаещ.” (сура ал-Бакара-158)

(Ас-Сафà и ал-Мàруа са два хълма на изток от храма ал-Кааба. Търсейки вода за сина си Исмаил, Хаджар тичала седем пъти между тях. И до днес посещаващите ал-Кааба за поклонение хадж или поклонение умра изминават разстоянието между ас-Сафà и ал-Мàруа. В знамението е казано, че няма грях в отиването до единия хълм и връщането обратно до другия. През езическата епоха на всеки от двата хълма е имало по един идол. Въпреки че ислямът премахнал идолопоклонничеството, у някои хора останало съмнение, че нарушават предписанията на Аллах. В горното знамение се дава отговор на този въпрос.)
 
Започни с каквото Аллах е започнал. След това се качва на Сафа, обръща се към Къбле с вдигнати ръце и прави дуа, текбир , благодарност и друго , и казва: “Аллаху Екбер, Аллаху Екбер, Аллаху Екбер, ля иляхе иллел-лаху уахдеху ля шериикелех, лехуль мульку уе лехуль хамду уе ху-уе аля кулли шейин кадир, ля иляхе иллеллаху уахдех, енджезе уеадех, уе несара абдеху, уе хеземель ахзаабе уахдеху.” След това се моли с каквото пожелае, искайки добро за земния и за отвъдния живот. Тази дуа се повтаря три пъти. После се спуска и тръгва към Мер`уа, и от Суннета за мъжа е, когато стигне между двата зелени знака да бяга бързо, ако може без да вреди на друг. Когато пристигне при Мер`уа, качва се на нея, обръща се към Къбле с вдигнати ръце и казва каквото се молеше с него на Сафа. По време на сай може да учи следната дуа: “Раббигфир уерхам, иннеке ентель еаззуль екрам” Желателно е по време на сай хаджията да е с абдест, но ако е без абдест се приема. А жената, ако прави сай в месечен цикъл, също може, защото абдеста не е условие за сай.

Ж – Когато завърши от сай постригва косата си от цялата глава, ако е мутеметтиа. А жената отрезва малка част, колкото началото на пръстта. А ако е карин или муфрид, остава в ихрам до деня, в който се колят курбаните, след като замери голямия джемерат Акабе.

З – Когато дойде осмия ден от месец Зульхидже - “деня Теруийе”, който е мутеметтиа влиза в ихрам за хадж, преди обяд от дома си, също така, който иска от жителите на Мекка. При влизането в ихрам прави каквото споменахме, като се къпе и почиства. И не е от Суннета да иде до джамията Харам за ихрам, защото нито Пратеника (С.А.В.) го е вършил, нито е наредил на неговите сподвижници. Джабир ибн Абдуллах ( Р.А.) пренася, че Прорка (С.А.В.) е рекъл: “Стойте без ихрам, докато дойде деня Теруийе, тогава възнамерете за хадж...” (предаден от Бухари)

Казва също: “Пратеника на Аллах (С.А.В.) ни нареди, когато искахме да въз-намерим да влезем в ихрам , когато тръгнем за Мина. И възнамерихме от Ебтах.” (предаден от Муслим)

Който е мутеметтиа при влизане в ихрам казва: "Леббейкел-лаахумме хаджа"

И – Желателно е да дойде в Мина и тука да отслужи обедната, следобедната, вечерната и нощната молитва, като ги съкратява на два рекята, без вечерната, и без да ги събира. Тази вечер спи на Мина, както пренаса Муслим в хадиса на Джабир.

Й – Когато слънцето изгрее в деня Арафа (деветия ден от месец Зульхидже) тръгва за местността Арафа. Желателно е до обяд да стои в Немира, ако има възможност, защото Пратеника (С.А.В.) го правеше. А ако няма възможност идва на Арафа и тука отслужва обедната и следобедната молитва, по два рекята, като ги събира с един езан и два икамета. След това стои на Арафа, и е желателно планината Рахмет да е пред него в посока към Къбле, а ако не може обръща се към Къбле. През това време споменава Аллах, моли се, чете Коран – с вдигнати ръце, заради хадиса на Усаме ( Р.А.), който казва: “Бях с Пророка (С.А.В.) на Арафа и започна да се моли с вдигнати ръце. Камилата леко помръдна и дизгините й паднаха, а той ги вдигна с едната от ръцете си, като другата ръка му стоеше вдигната.” (предаден от Несаи)

Казва също: “Стоеше така изправен да се моли, докато залезе слънцето и се загуби жълтия цвят на небето.” (предаден от Муслим)

Дуата в деня Арафа е най-добрата дуа. Пророка (С.А.В.) рече: “Най-хубавата дуа е дуата в деня Арафа, и най-хубавото, което рекох аз и пророците преди мен е: Няма друг бог, освен Аллах - единствения, няма съдружник на Него, за Него е владението и благодарността, Той е Всемогъщия над всичко.” (предаден от Муслим)

Затова всеки хаджия не трябва да изпуска този шанс, а да иска от Аллах каквото пожелае. Пратеника (С.А.В.) рече: “Няма друг ден, в който Аллах да освобождава повече хора от Огъня, от деня Арафа. Наистина, Аллах се приближава, и се гордее пред меляйкетата и казва: Тези, каквото пожелаят.” (предаден от Муслим)

Стоенето на Арафа е основа (рукн), а да се стои до залеза на слънцето е ваджип. Всеки хаджия е задължен да е сигурен, че е в границите на Арафа, защото много от хаджиите стоят извън границите на Арафа, и за тях няма хадж.

К – Когато слънцето залазе, тръгва за Музделифе – спокойно и мирно, заради хадиса на Пратеника (С.А.В.): “Ей, хора, спокойствие, спокойствие!” (предаден от Муслим)

Когато пристигне на Музделифе отслужва вечерната и нощната молитва, вечерната – три рекята, а нощната – два рекята, като ги събира с един езан и два икамета. От Суннета е, всеки хаджия да ги отслужи на Музделифе, следвайки Пратеника на Аллах (С.А.В.), освен ако се страхува, че ще излезе времето на нощната молитва, тогава ги отслужва където и да е. На Музделифе спи през цялата нощ, без да отслужва допълнителна молитва, или нещо друго, защото Пратеника (С.А.В.) не го правеше. Джабир ибн Абдуллах ( Р.А.) казва: “Пророка (С.А.В.) дойде на Музделифе, отслужи вечерната и нощната молитва, с един езан и два икамета, без да прави теспих между тях, след това легна, докато изгря зората.” (предаден от Муслим)

Разрешено е на, които имат причини, слабите и болните, да напуснат Музделифе и да тръгнат за Мина след полунощ, след като се загуби луната, за да замерят джемерата Акабе. А който не е болен, или придружител на болен, остава на Музделифе, докато изгрее зората. А това, което го правят много от хората днес в надпреварването да замерват в началото на ноща, за да почиват, е спротивно на напътствията на Пратеника на Аллах (С.А.В.). Когато хаджията отслужи сутринната молитва се изправя при Меш`ариль Харам, обръща се към Къбле, и се моли на Аллах, искайки каквото пожелае с вдигнати ръце, докато се развидели напълно. Стои на Музделифе където и да е, заради хадиса на Пратеника (С.А.В.): “Стоях тук и на цялото събиране може да се стои.” (предаден от Муслим)

А цялото събиране е Музделифе.

Л – След това хаджиите тръгват за Мина, преди да изгрее слън-цето, в деня на коленето на курбаните, замерват джемерата Акабе, който е най-голямия от джемератите, и е най-близо до Мекка. Замерва със седем камъчета, всеки камък да е по-голям от нахут. Всички учени казват, че може да се замерва от всички страни, но е по-хубаво да застане така, че Мекка да остане от ляво, а Мина от дясно на хаджията, заради хадиса на Ибн Месуд (Р.А.), който казва: "Когато дойдох до големия джемерат, застанах така, че Кеаба да ми е от лявата страна, а Мина от дясната, и замервах със седем камъчета, и рекох: Така замерваше онзи, на който се низпосла сура Бакара." (предаден от Бухари и Муслим)

Не е разрешено да се замерва с големи камъни, нито с много малки, нито с чехли. След като свърши от замерването, хаджията прекъсва с тельбийе. От Суннета е да започне със замерването на джемерат, после коленето на курбан, ако е мутеметтиа или карин, после обръсва или постригва главата, но обръсването е по-добре за мъжете, защото Прорка (С.А.В.) искаше три пъти милост и опрощение от Аллах за който обръсне главата. А за който се постригва , искаше само един път, както е в Бухари и Муслим. След това хаджията отива към Кеаба за да извърши тауаф Ифа-да. В хадиса на Джабир ( Р.А.) се казва: "Пророка (С.А.В.) дойде при джемерата, при който имаше дърво, и замерваше със седем камъчета, като правеше текбир с всяко камъче (средни камъчета) и замерваше от средата на долината, после отиде и заколи курбан. След това Пратеника на Аллах (С.А.В. се качи на камилата и отиде към Кеаба и там отслужи обедната молитва.” (предаден от Муслим)

Тези ибадети може да се извършат неподредени. В прощалния хадж Абдуллах ибн Амр пренася: "Пратеника на Аллах (С.А.В.) застана прав и хората започнаха да го питат, че са извършили тези ибадети разбъркани, тогава той рече на всеки питащ: “Прави и няма нищо.”

Когато хаджията свърши от тауафа около Кеаба (ако е муте-меттиа) трябва да извърши сай след тауафа, защото първия сай беше за умра, и сега трябва да направи сай за хадж. А ако е муфрид или карин, и е направил сай в началото след първия тауаф Кудум, сега не прави сай, заради хадиса на Джабир: "Пророка (С.А.В.) и неговите сподвижници не правеха сай между Сафа и Мер`уа, освен един сай – първия.”

М – Трите дни на тешрик (11, 12 и 13 ден от месец Зульхидже) са дни за замерване за който не бърза да пътува, а който бърза замерва само 11 и 12 ден, заради словата на Всевишния Аллах: “И споменавайте Аллах в преброените дни! А който бърза с два дни, не е грях за него, и който се забави не е грях за него – за онзи, който е богобоязлив.” (сура ал-Бакара-203)

Хаджията започва да замерва първия джемерат – малкия, който е близо до джамията Хииф, със седем камъчета, след това средния джемерат със седем камъчета, след това големия джемерат Акабе със седем камъчета, като с всяко камъче прави текбир. От Суннета е да застава след първия джемерат от дясно на него, обърнат към Къбле и се моли продължително време. А след втория джемерат застава от ляво на него и пак се моли продължително. А след последния джемерат не застава да се моли. Времето за замерване започва след обедната молитва, заради хадиса на Ибн Омер (Р.А.) който казва: "Изчаквахме, и когато слънцето се наклонеше на запад замервахме." (предаден от Бухари)

Всички учени са на едно мнение, че последното време за замерване от дните тешрик е залязването на слънцето в 13 ден от месец Зульхидже. И който го завари залеза на слънцето да не е замервал, не замерва след това, а е задължен да заколи курбан.

Н – В нощите на дните тешрик, хаджията спи на Мина – 11 и 12 ден, и ако го завари залеза на слънцето в 12 ден, и не е излязъл от Мина, е задължен да остане да спи в Мина и да замерва в 13 ден.

О – Когато хаджията иска да напусне Мекка не трябва да излиза, докато не направи тауаф Уедаа (прощален), защото той е от ваджипите на хадж – при повечето учени. А отпада само от жените, които са в месечен цикъл, заради хадиса на Ибн Аббас (Р.А.) който казва: Пратеника на Аллах (С.А.В.) рече: “Никой да не напуска, докато не бъде Кеаба последното нещо, което е видял.”
Казва също: “Освен жената в хайз, той отпада от нея.” (предаден от Малик)

Повечето от учените казват, че ако човек закъснее с тауаф Ифада до деня в който иска да напусне, той е достатъчен и за тауаф Уедаа.

П – Желателно е за който се върне от хадж да каже следната дуа, която пренася Ибн Омер (Р.А.) от Пратеника на Аллах (С.А.В.), като казва: Винаги щом Пратеника (С.А.В.) свършеше от битка или хадж, или умра, правеше текбир на високо място от земята и казваше: 
“Ля иляхе иллеллах уахдеху ля шериике лех, лехуль мульку уе лехуль хамду уе ху-уе аля кулли шейин кадир. Аибуне, таибуне, абидуне, лираббина хаамидун, садекаллаху уеадех, уе несара абдех, уе хеземель ахзаабе уахдех” 
 ****
Аллах да отреди на всеки мюсюлманин да извърши хадж иншАллах!

ЗЕКЯТУЛ-ФИТР

Posted by Admin сряда, август 07, 2013, under ,, |

ЗЕКЯТУЛ-ФИТР



В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!
Благодарността, славата и възхвалата е за Всевишния Аллах, Господарят на световете. Нека саляту селям да бъде за Мухаммед Мустафа (с.а.в.), неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден.

С позволението на Всевишния Аллах, Ви представяме по-важните неща, касаещи Зекятул-фитр или наречената още садакатул-фитр, и позната при нас като ”фитра”. Тя е вид садака (милостиня), която се дава по повод завършване говеенето в месец Рамадан.
Установена е с доказателства от Шериата и единодушно е приета от ислямските учени.
Всевишният Аллах казва:

§ ... и давайте зекята ... §
/Сура Бакара/2/:110./
В тези слова на Всевишния Аллах се включва и заповедта за Зекятул-фитр. Тя е предписана едновременно с оруча през втората година по Хиджра. Ибни Умер (р.а) разказва:
“Пратеникът на Аллах (с.а.в) отреди зекятул-фитр в Рамадан да е една саа (мярка) от фурми или една саа от ечемик, на всеки роб и свободен, мъж и жена, малък и голям от мюсюлманите, и нареди да се раздава преди излизане на хората за байрам намаз.”
/Бухари и Муслим./
Вземайки в предвид напътствията на
Пейгамберина (с.а.в) в този хадис, и други негови напътствия, отнасящи се до зекятул-фитр, както и становището на учените по този въпрос става ясно, че:
1.Фитрата е задължение на всеки мюсюлманин – малък или голям, мъж или жена, който над основните си потребности притежава богатство достигнало основния минимум – нисаб (мярка, при наличие на която мюсюлманинът се смята богат и е задължен да дава зекят). Това е становище на Имам Ебу Ханифе (рахимехуллах).
А изхождайки от повелята на Пейгамберина (с.а.в), че Зекятул-фитр е задължение “...на всеки роб и свободен...”, останалите имами: Малики, Шафии и Ханбели (рахимехумуллах), са на мнение, че тези думи са доказателство, което включва в себе си богати и бедни непритежаващи нисаб.
Според тях, всеки мюсюлманин, който над основните си нужди (жилище, покъщнина, вещи и средства за преживяване), има с какво да се нахрани и да нахрани онези, чиято прехрана трябва да осигури (съпруга, малолетни деца или слуга) в денонощието на Байрама, и има излишък, колкото е размерът на фитрата, е задължен да даде фитра, (завършвайки говеенето след залеза на слънцето в последния ден от Рамадан, до байрамския намаз) за себе си и за тези, на които осигурява прехрана.
Относно фитрата за жената, Имам Ебу Ханифе (рахимехуллах) е на становище, че тя омъжена или неомъжена е задължена да даде фитра от собственото й притежание. Ако е омъжена и няма собствено притежание, фитрата за нея и за малолетните деца дава нейният съпруг.
А относно фитрата за новороденото има две положения:
а) Ако то е родено преди залеза на слънцето в последния ден от месец Рамадан, задължение е да се даде фитра за него.
б) Ако е родено след залез слънце в този ден, не е задължително даването на фитра за него, но е мустехаб (хубаво), ако се даде. Тези две положения важат също за новоприелия Исляма и за онзи, който умре в тези времена. Не е задължителна фитрата за плода, намиращ се в утробата на майката, но ако се даде за него, е мустехаб.
Мюсюлманите, които по някаква причина не са говели (пътници, болни, тези които са в крайна старческа възраст и изтощени), са задължени в края на Рамадан да дадат фитра.
2.Размерът й е една саа (мярка равняваща се приблизително на 2,250 кг) от основен хранителен продукт.
3.Основни хранителни продукти от които се дава фитрата, са: фурми, стафиди, ориз, пшеница, ечемик, царевица или брашно.
Според мнението на тримата имами не е позволено вместо хранителни продукти да бъде раздадена стойността на фитрата в пари. Защото това не съответства на напътствието и делата на Пратеника (с.а.в), нито е извършвано от есхабите, а те най-добре познават сюннета на Мухаммед (с.а.в).
А според Ебу Ханифе (рахимехуллах) се гледа при кое положение ползата е по-голяма за вземащия и семейството му. Ако ползата от парите за тях е по голяма, тогава се разрешава да се даде стойността на фитрата в пари. Но трябва да се знае, че предпочетено е мнението на останалите трима имами, защото съответства с напътствието на Пратеника (с.а.в).
4.Времето за раздаване на фитрата се разделя на:
а) Предпочетено време (между сабах и байрам намаз).
б) Позволено време (започва ден или два преди Байрама и продължава до байрамския намаз). Ако фитрата бъде дадена безпричинно след байрамския намаз, тя не се приема, защото това не съответства на напътствието на Пратеника (с.а.в), и остава като обикновена садака. В този случай говеещият не е изпълнил задължението си. Но ако за закъснението има основателна причина, позволено е да се даде фитрата и след Байрама.
5.Фитрата се дава на бедни и нуждаещи се мюсюлмани. Може да се даде и на хората, на които е позволено да вземат зекят и са посочени от Аллах Теаля в следния айет:
§Зекятът е само за бедните и за нуждаещите се, и за онези, които го събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] задължение от Аллах. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.§
/Сура Тевбе/9/:60./
Позволено е няколко от мюсюлманите да дадат фитра си на един нуждаещ се, а също и един даващ да я даде на няколко от бедните. Дава се на нуждаещите в населеното място, където живее даващият, и ако там няма такива, дава се на бедните от най-близкото населено място.
6.Не е позволено фитрата да се дава на: богати (независимо дали са имами или ходжи), на най-близки (баща, майка, син, дъщеря, съпруга, защото това са хора, за които даващият е задължен да осигурява прехраната им). Не е позволено да се дава и на тези, които са противници на вярата или с тяхното поведение вредят на мюсюлманите, също и на хора, които имат възможност да изкарват прехраната си, но от мързел не желаят да работят.
Фитрата е причина, за да бъде приет оручът на говеещия. Средство е за пречистване от грешки, нередни думи, отправени обиди и др. В същото време е прехрана за нуждаещите се и начин за спечелване на награда. Аллах Аззе ве Джелле казва:

§Сполучил е онзи, който се пречиства §
/Сура Еаля/87/:14./
Доказано е, че този айет е низпослан специално за зекятул-фитр.
Ибни Аббас (р.а) казва:
“Пратеникът на Аллах (с.а.в) отреди зекятул-фитр да пречиства говеещия от направените празнословия и грешки и да бъде прехрана за бедните.”
/Ебу Давуд./
7.Някои от мъдростите за предписване на фитрата са:
-Даващият фитрата изпълнява повеля от повелите на Аллах Теаля и Пратеника Му (с.а.в).
-Даването й е израз на благодарност, която мюсюлманинът прави към Всевишния Аллах за благодатта на оруча и завършването му.
-Почиства допуснатите недостатъци в говеенето или в поведението на говеещия.
Всевишният Аллах казва:

§...Наистина добрините премахват злините...§
/Сура Худ/11/:114./
Векиа Ибнул Джеррах казва: “Зекятул-фитр в месец Рамадан е, както сехви седжде (което се прави при допусната грешка) в намаза, премахва недостатъците допуснати по време на говеенето, както сехви седжде поправя грешките, допуснати в намаза.”
-Причина е за прехрана и всяване на радост в сърцата на бедните по време на Байрама, който е празник за всички мюсюлмани, и радостта трябва да бъде обща за всички членове на Ислямската общност. Бедният няма да бъде радостен при положение, че заможните се хранят и пият в задоволство от всичко превъзходно, а той не намира дори прехрана за този ден. Затова Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:
(( أغنوهم في هذا اليوم.))- بيهقي.
“Задоволете ги в този ден.”
/Бейхеки./
В тези слова на Мухаммед (с.а.в) и в напътствието му от предишния хадис, че фитрата е: “...прехрана за бедните”, се крие мъдростта тя да бъде задължение и на малолетните. Те всъщност не са длъжни да говеят и нямат грехове което значи, че не се нуждаят от пречистване, но от друга страна фитрата е прехрана за бедните и е необходимо те заедно с възрастните да участват в това благотворително дело. Целта е тези, които са в неравностойно положение, да почувстват, че не са забравени от обществото в дните на радост. Това води до засилване обичта между богати и бедни и се премахва омразата между тях.
-Мъдрост и възпитателна цел има във факта, че болшинството от ислямските учени са единодушни и не поставят условие при фитрата, както при зекята на богатството, да е достигнала определената граница-нисаб, тъй като фитрата не е задължение отнасящо се до богатството, а до личността. Според тях, при фитрата условията са: човекът да е мюсюлманин и да има излишък, колкото размера й над основните си нужди. Това учи вярващите да дават, когато имат и когато са в затруднение, да са готови на пожертвование в името на Всевишния Аллах при всяко едно положение. Тези качества са възхвалени от Аллах Джелле Джелялюх в следния айет:

§ ...раздават и в радост, и в беда... §
/Сура Али Имран/3/:134./
-Възможност е за онези, които са с по-малко притежание, давайки частица от него, да вкусят сладостта на щедростта, та дори това да е веднъж в годината.
-Мъдрост и улеснение има в определянето на фитрата да е минимално количество-една “саа” - и да бъде от основен хранителен продукт, който най-много се използва в съответния район. Това е по силата на повечето вярващи и дава възможност максимален брой да участват в този хаир.
-Подтик е към щедрост и взаимопомощ. Стимулира човека да мисли за онези, които са в неволя, и го кара да се стреми, да удовлетвори дори частица от техните потребности.
Молим Всевишния Аллах да приеме нашия ибадет, да улесни делата ни на този свят и дари с Дженнет в отвъдния.
Амин!

Източник:"www.vqra-iman.com''

ДОСТОЙНСТВАТА НА ДЕНЯ АРИФЕ (На Курбан Байрям)

Posted by Admin сряда, август 07, 2013, under ,, |

ДОСТОЙНСТВАТА НА ДЕНЯ АРАФА (На Курбан Байрям)




Хвала на Аллах!
 Денят Арафа (9-ти ден от Зу ал-Хиджжа) има следните достойнства и особености:
1) Това е денят, в който религията е била изградена и е станала пълноценна, и се е изпълнила милостта (ниамет) на Аллах.
В двата сборника ас-Сахих” се съобщава с думи от Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, за това, как един човек от юдеите му казал: “О, повелителю на правоверните! Вие четете в своята Книга един айет. Ако той бе низпослан на нас юдеите, то бихме сторили празник този ден [за който се споменава в айета]”. Омар радияллаху анху, попитал: “И кой е този айет?” Юдеят отговорил: Днес Аз изградих за вас вашата религия и изпълних Своята милост към вас, и одобрих Исляма за ваша религия./5:3/ Омар радияллаху анху, казал: “Ние знаем какъв е този ден. Дори знаем мястото, където е бил низпослан на Пророка салляллаху алейхи ве селлем,[този айет]. Тогава той салляллаху алейхи ве селлем, е стоял на [местността] Арафат в петък!”
2) Този ден е празник за онези, който го посрещне.
 Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Денят Арафа, Денят на Курбана и [следващите след тях три] дни ат-ташрик” са празници за нас, о, хора на Исляма! Това са дни за ядене и пиене.” /Този хадис е сведен от съставителите на сборниците ас-Сунан.” Съобщава се, че Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, е казал: 
“[Айeтът: Днес Аз изградих за вас вашата религия … е низпослан в петък, в деня Арафа, и тези два дни, хвала на Аллах, са празници за нас!”
3) Това е денят, за който Аллах се е заклел.
Великият Аллах, се заклева само за велики неща. И едно от тези велики неща е “засвидетелстваният ден” (йеум ал-машхуд), както е казал Всевишният Аллах: Кълна се и в свидетел, и в това, което той е засвидетелствал!"/85:3/
Предава се от Абу Хурейра радияллаху анху, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: Обещаният ден (йеум ал-мавуд) – това е Деня Къямет; засвидетелстваният ден – това е Деня Арафа; свидетелстващият ден – това е петък!”/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи, а шейх ал-Албани го е счел за надежден [хасан].
Той също така е “нечетният” (ал-витр) ден, за който Аллах се кълне: Кълна се в
 четното, и в нечетното!/89:3/
Ибн Аббас e казал: “Четният – това е Денят за жертвоприношенията Курбан (йеум ал-адха), а нечетният – това е Деня Арафа. Това също така са думи и на Икрима и ад-Дахак.
4) Говеенето през този ден служи като изкупление [кефарет] за две години.
От Абу Катада радияллаху анху, се съобщава, че относно говеенето в Деня Арафа,  Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:Той служи като изкупление [кефарет за прегрешенията] от предишната година и за следващата година!” /Този хадис е сведен от Муслим./
Това обаче, е желателно [мустехаб] само за онзи, който не е на хаджилък. Що се отнася до извършващият Хадж, то за него не е Сунна да говее в Деня Арафа, тъй като Пророка салляллаху алейхи ве селлем, не е говял през този ден. Съобщава се, че  Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, когато е бил на възвишението Арафат, в Деня Арафа, той е удържал хората от говеене.
5) Това е денят, в който Аллах е взел завет от потомството на Адам.
От Ибн Аббас радияллаху анхума, се съобщава, че  Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: Наистина,  Аллах е взел завет от реброто на Адам в [Деня] Ниаман (т.е. Арафа) и е изкарал от неговите слабини всички до един от неговите потомци. Той ги е разпръснал предСебе Си подобно на прах, след това се обърнал към тях със словата:
И когато твоят Повелител извади от слабините на синовете на Адам, тяхното потомство, и ги накара да засвидетелстват против себе си: “Не съм ли Аз вашият Повелител?” Те казаха: “Да, ние свидетелстваме.” Това е, за да не кажете в деня Къямет: “Ние не знаехме за това!” Или да не кажете: “Нашите бащи бяха многобожници преди, а ние бяхме само потомци, които дойдоха след тях. Нима ще ни унищожиш заради онова, което вършеха привържениците на лъжата?”/7:172-173/ /Този хадис е сведен от Ахмед, а ал-Албани е потвърдил неговата достоверност./ Няма по-величествен ден от него, и няма по-величествен завет от този!
6) Това е ден за опрощаване на греховете, освобождение от огъня и гордост за хората, които го посрещат.
В сборникът “aс-Сахих” на Муслим се привежда с думи от Айша радияллаху анха, за това, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: Няма друг такъв ден, в който Аллах да освобождава от огъня раби повече, отколкото в Деня Арафа. И наистина, Той се приближава, след това се гордее с тях пред меляикетата, казвайки: “Те какво желаят?”
От Ибн Омар се предава, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: Наистина, Всевишният Аллах в нощта на Арафа, се гордее пред меляикетата  с хората [които са пристигнали на] ‘Арафат, и казва:: “Вижте Моите раби! Те са дошли занемарени и прашни.” /Този хадис е сведен от Ахмед, а ал-Албани е потвърдил неговата достоверност./
И Всевишният Аллах знае най-добре!
Мухаммед Салих ал-Мунаджид


Tags

Blogger templates

Translate

Blog Archive