Отношението на съпруга към съпругата в хадиси

Posted by Admin неделя, ноември 17, 2013, under , |

Отношението на съпруга към съпругата в хадиси


Мъжът трябва да се отнася към съпругата си великодушно. Мъжът е длъжен да се отнася към своята съпруга великодушно, той трябва да й оказва съдействие и помощ във всичко, което Аллах е сторил позволено за нея, особено, ако съпругата е млада, но в никакъв случай да не се отнася снизходително към онова, което се счита забранено за жената. По-надолу ще представим няколко хадиса в потвърждение на казаното.  
Първият хадис: Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Най-добрия измежду вас, е най-добрия към своята съпруга, а аз съм най-добрия сред вас към съпругата си.” /Този хадис предаден от Ибн Аббас свежда ат-Тахави в “ал-Мушкиль”. Ал-Хаким свежда само първата част на хадиса, като при това твърди: “Хадис с надежден иснад”. С ал-Хаким е съгласен аз-Захаби. Дадения хадис има шахид, предаден с думи от Айша. Него го извежда Абу Ну‘айм в “ал-Хильйа”. Същият шахид предава и ад-Дарими, но вместо словата: “А аз съм най-добрия сред вас към съпругата си” ад-Дарими предава следното: “…Ако ваш приятел почине, молете се за него”. Иснадът на този шахид е надежден според условието на ал-Бухари. Още един шахид предаден от ал-Хатиб в “ат-Тарих”– той е предаден от Абу Хурейра. Ат-Тирмизи и Ахмед го свеждат в първата част. Този шахид има добър иснад./
 
Вторият хадис: В проповедта хутба, произнесена по време на прощалния хадж, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е завещал: “…Наистина, бъдете добри към жените си, защото те се грижат [трудят] за вас, и вие имате право само за това над тях, освен ако не извършат явна непристойност . И ако те постъпват така, то отказвайте да споделите с тях ложето, бийте ги, но така, че да не им причините мъчения. А ако ви се подчинят, не ги обиждайте по никакъв начин. Наистина, вие имате право пред своите жени, а вашите жени имат право пред вас. Що се отнася до вашето право пред жените, то не разделяйте ложето с онези, които не са ви мили, и не позволявайте във вашия дом да присъстват онези, които не са ви драги. Наистина право на жените пред вас е да се отнасяте добре с тях, като им осигурявате препитание и облекло според обичая” /Този хадис в предание от Амр Ибн ал-Ахвас радияллаху анху, е сведен от ат-Тирмизи, който е казал: “Хадисът е добър, достоверен”, и от Ибн Маджа. Ибн ал-Кайим в “аз-Заад” е признал този хадис за достоверен. Този хадис има шахид в преданието от чичото на Абу Хурра ар-Ракаши и е сведен от Ахмед в “ал-Муснад”. В своята работа “аль-Ирва’” аз съм проследил изход на този шахид./
 
Третият хадис: Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Правоверният мюсюлманин не може да изпитва ненавист към правоверната мюсюлманка – ако едно от нейните качества не му харесва, то от друго той непременно ще е доволен”/Този хадис предаден от Абу Хурейра, свеждат Муслим и други автори/.
 
Четвъртият хадис: Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Най-съвършена е вярата на онзи правоверен мюсюлманин, който е най-благонравен. А най-благонравен е този, който се отнася най-добре към своите жени”. /Този хадис свеждат ат-Тирмизи, Ахмед и Абу ал-Хасан ат-Туси в Мухтасар. Той е признал хадиса за добър. Ат -Тирмизи е казал: “Хадисът е добър, достоверен”. Бележка на автора: В преданието с думите на Абу Хурейра този хадис има добър иснад, но първата част от хадиса може да се смята за достоверна, тъй като е предадена със слова от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по надежден иснад. Извеждането на този хадис съм представил в своята работа “Силсилят ал-ахадис ас-сахиха”, отпечатана от издателство “Ал-Мактаб ал-Ислями”./
 
Петият хадис: От Айша радияллаху анха, се предава: “Веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме покани със себе си, [когато абисинците играеха с копия в джамията]. [Това бе празничен ден]. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ми каза: [О, хумайра’ ! Искаш ли да ги погледаш? Аз отговорих: Да.] . [Тогава той ме постави зад себе си] и наклони гърба си така, че да мога да виждам. [Аз положих глава върху гърба му, и допрях с лице бузите му], и така гледах, надничайки през рамото му (в друго предание на хадиса: полагайки глава на рамото му).[А той казваше: “По-внимателно, миличка!”]. [След това няколко пъти ме попита: Айша! Ти видя ли нещо? Аз му отговорих: Не. Още не. И в това положение, стоейки зад него, аз продължавах да гледам, докато не удовлетворих своето любопитство].” [И нататък: А хората от време на време питаха: Абу ал-Касим! Така добре ли е?] В едно от преданията на хадиса: “И така стоях, докато не ми стана скучно. Накрая, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме попита: Е, достатъчно ли е? А аз отговорих: Да. И тогава той ми каза: Тръгвай.” В друго предание на хадиса: “А аз отговорих: Още малко. И той продължаваше да стои, заради мен известно време, а след това отново попита: Е, достатъчно ли ти е? А аз отговорих: Още малко. [При това забелязах, как той престъпва от крак на крак]. И нататък: Отдавна ми стана скучно да гледам абисинците, но исках всички жени да знаят, как той [салляллаху алейхи ве селлем, ] стои така само заради мен, и колко близко до него бях аз [тогава още съвсем девойка]. [Помислете си само, колко силно се иска на девойка [съвсем млада] – да види нещо забавно]. [И нататък: Внезапно изскочи Умар. Възрастните и децата около мен се отдръпнаха. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Видях, как шейтаните измежду хората и джиновете тогава избягаха от Умар”]. [Айша нататък е разказала: В този ден Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: И неи за отдих]”. /Този хадис свеждат ал-Бухари, Муслим, ан-Наса’и, и други./
 
Шестият хадис. От Айша радияллаху анха, се предава: “Веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се връщаше от похода на Табук или Хайбер. Сахва , в която седяла Айша, била закрита със завеса, но подухнал вятър, и изпод завесата се показали кукли, с които Айша си играела. Като ги видял, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попитал: Какво е това, Айша? Тя отговорила: Това са моите дъщерички. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, забелязал сред куклите кон с крила и попитал: А какво е това там сред тях? Айша отговорила: Това е кон. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попитал отново: А какво е това на гърба му? Айша отговорила: Това са крила. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се учудил: Кон с крила? А Айша казала: Нима ти не знаеш, че Сюлейман е имал конница с крилати коне? [Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, чул това], се засмял така, че му се видели мъдреците”. /Този хадис с надежден иснад свеждат Абу Дауд в Сунан и ан-Наса’и в Ишрат ан-ниса’./
 
Седмият хадис От Айша радияллаху анха, се предава: “Веднъж Айша съпровождала Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, в един от походите. Тогава тя била все още млада девойка. [Айша разказва: Аз бях слабичка, тежах малко ]. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал на своите сподвижници: Придвижете се напред, [и те се придвижили напред], след това на мен ми каза: Хайде сега да се надбягваме! Аз се затичах и го изпреварих. [След известно време], когато пак се отправих на поход с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, той отново каза на своите сподвижници, както миналия път: Придвижете се напред, след това на мен ми каза: Хайде сега да се надбягваме! По това време аз бях забравила, какво беше се случило първия път, бях вече поотраснала и тежах повече. Аз казах: О, Пратенико на Аллах салляллаху алейхи ве селлем! Как аз в такова състояние да се надбягвам с теб? А той каза: Хайде, давай да се надбягваме. Аз тръгнах да бягам, но, разбира се, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме надбяга. След това [той се разсмя и] каза: Това ти е за миналия път, когато ме изпревари”. / Този хадис свеждат ал-Хумайди в Муснад, Абу Дауд, ан-Наса’и така също ат-Табарани и Ибн Маджа – той свежда хадиса в съкратен вид, както е казал ал-Ираки в Тахридж ал-ихйа’, иснадът на хадиса е надежден./
 
Осмият хадис От Айша радияллаху анха, се предава: “Когато на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, му подавали съд, аз можех да пия от него дори когато бях в месечен цикъл. След това той вземаше съда от мен и поставяше своите устни на същото място, от където бях пила аз. А когато аз вземах парче месо и отхапвах от него, той вземаше същото парче месо и поставяше устните си на същото място, от където бях отхапвала аз.” /Този хадис свеждат Муслим, Ахмед, както и други автори./
 
Деветият хадис – Предава се от Джабир Ибн Абдуллах и Джабир Ибн Умайр. Те са разказали, как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Всяко нещо, за което не е споменато [името на] Аллах, то се явява [безсмислица, празна работа], немарливост или напразно забавление. Изключение правят четири вида [занимания]: когато мъжа се забавлява със своята съпруга, обучава своя кон, упражнява се в стрелба и се учи да плува”./ Този хадис с надежден иснад свеждат ан-Наса’и, ат-Табарани и Абу Ну‘айм./

Tags

Blogger templates

Translate

Blog Archive