Показват се публикациите с етикет Дуа (Молитва). Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Дуа (Молитва). Показване на всички публикации

Как да си върнем обратно съпруг-ата ако ни е напуснал-а?

Posted by Admin понеделник, август 05, 2013, under ,, |

Как да си върнем обратно съпруг-ата ако ни е напуснал-а?



Ако поради някаква причина, съпругът(та) ви напусне и се разделите, и ако искате да си върнете обратно половинката, направете следното:
-Вземете абдест.
Чете следното:
-17 пъти първите 4 айета от сура “Ал-Джинн“ (Коран 72 сура)
-100 салавата за Пратеника /с.а.с/ (Allahumme salli ala Muhammedin ve ala ali Muhammed)
- 3 пъти сура “Йа Син“ (Коран 36 сура) и 3 пъти “Айетул Курси“ (Коран 2 сура 255 айет)
- 40 пъти сура „Ал-Масад“ (Коран 111 сура)
- 7 пъти “Falem ennehü la ilahe illalahü ya rahman .Fettahizühü vekiylenve Kanallahü Alimen Hakime.Innellahe Ala külli seyin kadir.Tevekkelü ya hüddamü hazihil Esmaisserifete bicelbi ve ihdari .”


С четене на Коран, и с много дуи по време сежде в намаза, иншаллах ще успеете да си върнете половинката.Аллах да ви помага.

Дуата на говеещия

Пратеникът (с.а.с) е казал:
“Дуата на говеещия, отправена при разговяване (ифтар), не се отхвърля.”
/Несеи,Хз.Омар/
 
Fotoğraf: Пратеникът (с.а.с) е казал:
“Дуата на говеещия, отправена при разговяване (ифтар), не се отхвърля.”
/Несеи,Хз.Омар/

Нощи в които дуите се приемат.

Нощи, в които направените дуите се приемат от Аллах Теаля:


Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
“В следните пет нощи, молитвите (дуите) не се връщат:

- Първата петъчна нощ на месец Реджеб (Регаиб Кандил)
- Петнайстата нощ на месец Шабан (Берат Кандил)
- Петъчните нощи
- Нощта на Рамазан Байрам
- Нощта на Курбан Байрам.“

(И.Асакир,Camiu’s-Sagîr, c. III, s. 454.)

Дуа към Аллах!



 


Пророка Мухаммад (Саллаллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Всеки един мюсюлманин на земята, който отправя дуа към Аллах Теаля, Той му откликва или му премахва зло, при условие че в дуата не се иска прегрешение или прекъсване на родствени връзки.”

/Хадис/

**
Аллах Теаля казва:
“И рече вашият Господ: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна! Онези, които от високомерие не Ми служат, ще влязат в Ада унизени!”
/Сура Гафир: 60/

Дуа при потиснатост , дългове и тъга!

Дуа при потиснатост , дългове и тъга:

 

 

От Абу Саид ал-Худри, Аллах да е доволен от него, се предава, че е казал следното:
“Пратеника, саллеллаху алейхи ве селлем, един ден влезе в джамията и ето, видя мъж от помощниците (ансарите), когото наричаха Абу Умама. Той му каза:
“Абу Умама, защо те виждам да седиш в джамията извън
времето за намаз?” Отговори: “Грижи ме принудиха и дългове, Пратенико на Аллах.” Каза:
“Да те науча ли на думи, които след като изречеш, Аллах ще те избави от грижата и ще премахне от теб дълга ти?”
Отговори: “Разбира се,
Пратенико на Аллах!” Пратеникът каза: “Сутринта и вечерта изречи:
“О,Аллах, моля да ме опазиш от грижата и тъгата, и моля да ме опазиш от безсилието и мързела, и моля да ме опазиш от страха и скъперничеството, и моля да ме опазиш от това, дългът да ме сломи и от съкрушението на хората!”- три пъти.
(Абу Дауд)
***
Аллахумме инни еузу бике мин-ел-хемми вел-хазен, ве еузу бике минел-аджзи вел-кесел, ве еузу бике минел-джубни вел-бухл, ве еу-зу бике мингалебетид-дейни ве кахрир-риджал.
***

“Allahümme innî eûzü bike minel-hemmi vel-hazen ve eûzü bike minel-aczi vel-kesel ve eûzü bike minel-cübni vel-buhl ve eûzü bike men galebetid-deyni ve kahrir-ricâl.“

Дуа след ядене:



Дуа след ядене:
Който прочита следната дуа след всяко хранене,греховете му се опрощават:
„Хвала на Аллах, Който ме нахрани с това, и ме дари с него като препитание, без мощ и сила от мен.”

Хадис (Абу Давуд)
***
"El-hamdülillahillezi etamena hazettaame ve rezekana min gayrı havlin minna ve la kuvveh"

***
Дуа на Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем):
“Хвала на Аллах, Който ни нахрани и напои с благословиите си, и Който ни поддържа в Исляма.“
Тирмизи
“El-hamdü-lillahillezi etamena ve sakana ve cealena müslimin.“
(Tirmizi)


Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) каза:
“Онзи, който след всяко ядене благодари на Аллах, получава същата награда (севап) като онзи, който държейки оруч, търпи гладувайки.
(Синан радиаллаху анх ; Ибн Мадже)

• ДУА ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ• от Пророка Мухаммед с.а.с

•• ДУА ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ••

Веднъж Осман Ибн Абд ал-Ас се оплакал на Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, че изпитва болка в тялото и Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, му казал следното:
“Сложи си ръката върху мястото, което те боли и три пъти кажи: بِسْمِ اللَّه БисмилЛяхи С името на Аллах!” – след това седем пъти признеси: اَعُوذُ بِعِزَّةِ اللَّهِ وَقُدْرَتِهِ مِنْ شَرِّ مَا أَجِدُ وَ أُحَاذِرُ А‘узу би-‘иззати-Лляхи уа къудратихи мин шарри ма аджиду уа ухазир /Прибягвам за защита към величието на Аллах и Неговото могъщество от злото на това, което усещам и от каквото се опасявам!”/

" Eûzü bi'izzetillâhi ve kudretihi min şerrimâ ecidü ve ühâziru ."
(Тирмизи, том 2, стр. 29)


Бележка: Дуата има по-голямо въздействие,ако се прочете на арабски език.

 

Дуа

Posted by Admin четвъртък, април 18, 2013, under , |

“Искай помощ от Аллах и не се предавай!” Хадис

“Искай помощ от Аллах и не се предавай!”
Пророка Мохамед (с.а.с.)

Дуа за намаз

Posted by Admin вторник, януари 29, 2013, under ,, |



Аллах да приеме молитвите намаз на всички ни,и на всеки НЕкланящ се да даде възможност да го кланя иншАллах.
Амин!

Mолитвата НАМАЗ

НАМАЗЪТ - NAMAZ
http://t1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQ0cGtz5lq8VBG_orh-t7sHBYTzzrueYJpcDT4S6BPyRXOd34Uv

Слава на Аллах Господаря на световете. Той е сътворил човека и го е прославил като му е възложил да извършва ибадет. Всевишният Аллах е повелил:
"О, хора, служете на своя Господ, който е сътворил вас и онези преди вас, за да се предпазите." (2:21)

Саляту селям (Мир и благосолов) на последния пророк и пратеник. Аллах е благоволил да го издигне в небесата по време на възнесението и на това превъзходно място е получил от Господаря на световете дългът да извършва намаз.

Поради тази причина, намазът е главното задължение след вярата и най-важната особеност, която отличава вярващите.

От Джабир Радийеллаху анху (Аллах да е доволен от него) е предадено, че е казал: “Расулюллах Саллеллаху алейхи ве селлем каза:
“Между човека, съдружаването с Аллах и неверието стои изоставянето на намаза”.

След казаното до тук нека поясним, че намазът е най-важният ибадет относно който е необходимо всеки мюсюлманин да заучи предписанията за него. Това е така, защото намаза има в Исляма изключително голяма стойност. Ако вярата е да изречеш (това в което вярваш) и да го потвърдиш със сърцето, то намазът е действия с частите на тялото и подчинение на Аллах Всемилостивия.

Тъй като намазът е ибадет, който насочва човека единствено към Аллах, който го подготвя за достоен земен живот и вечното щастие в отвъдния живот, който възпитава душата му - заповедите относно него следват една след друга. Чрез намаза се осъществява връзката между раба и Господаря. Чрез него човек остава привързан към покорството, отдалечава се от забраните и получава храна, която е подкрепа за душата.

Намазът е ибадет, който е необходимо да се изпълнява по начина утвърден от ислямския закон шериата, защото пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем е казал:
“Извършвайте намаза така, както сте ме видели аз да го извършвам”. Следователно, за да може човек правилно да извърши този ибадет, е неизбежно заучаването на всички постановления относно него.

Ето тук се разбира важността на тази книга, която поучава за намаза, неговата стойност, за влиянието му върху живота на мюсюлманина и правилното му изпълнение според начина по който сме поучени от пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем.

Свещеният Коран отдава голямо значение на намаза. Множество айети от него повеляват за правилното изпълнение и постоянството относно намаза. Всевишният Аллах е повелил:
…които вярват в неведомото и отслужват молитвата, и раздават от онова, което сме им дали за препитание. (2:3)

А онези, които пренебрегват намаза и са го забравили, са предупредени по следния начин:
Горко на отслужващите молитва, които своята молитва [съзнателно] пренебрегват (107:4, 5)

По отношение на тези, които са изоставили и забравили намаза напълно е заплахата на Аллах Всевишния:
Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление.(19:59)

В Свещения Коран ясно се откроява изключително важното място на намаза. Поради тази причина ние виждаме в него да се говори за призив за намаза:
О, вярващи, щом се призове за молитвата в петъчния ден, устремете се към споменаването на Аллах и оставете търговията! Това е най-доброто за вас, ако знаете. (62: 9)
Пак в Свещения Коран във връзка с намаза се повелява чистота:
О, вярващи, когато станете за молитвата, измийте лицето и ръцете си до лактите, и обършете главата, и измийте нозете си до глезените. И ако сте омърсени, почистете се; и ако сте болни или на път, или някой от вас е дошъл от нужника, или сте обладавали жени, а не сте намерили вода, тогава потърсете чиста земя и натрийте с нея лицата и ръцете си. Аллах не иска да ви притесни, а иска да ви пречисти и да изпълни Своята благодат към вас. Дано сте признателни! (5:6)

В Словото на Аллах има знак и за това да бъдат изградени джамии и призив, да се влиза в тях с чисти дрехи.

Свидетели сме още, как и пречистата сунна на Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем ни поучава на ползата, ролята и видовете на намаза. И то така, че последните думи на пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем са били:
“Намазът, намазът! И още, внимавайте за тези, които са под ваше разпореждане.”

Намазът е последното нещо от религията, което би могло да бъде изгубено. Ако и той бъде изгубен, означава, че цялата религия е изгубена. Намазът е първото дело за което човек ще бъде питан в Съдния ден. За да се разбере неговата важност е достатъчно да се спомене, че той очертава границата между вярата и неверието.

Абу Мухаммед Абдуллах б. Мухаммед ат-Тайяр

Член на преподавателския съвет по Фъкъх във Факултета по шериат и методология на религията в ел-Касим)

ЗНАЧЕНИЕ НА ДУМАТА “САЛЯТ (НАМАЗ)”

А. Речниково значение:

В речника Таджул-Арус се казва: “Ако (поканеният за храна) говее, нека да произнесе салят.”, което има смисъла да отправи дуа за хаир и берекет. Всеки, който отправя дуа се назовава и “мусалли”. Ибнул Араби казва, че салят означава молене за милост от Аллах. Повелята на Всевишния Аллах:
“Той е, Който ви благославя…” е в смисъла, който ви помилва. Изразът “Меляикетата десет пъти му отправят салят” означава, че молят за опрощението му. Понякога меляикетата отправят салят, а също може да бъде отправян и от други. Изразът използван в следния хадис от Севде Радийеллаху анха: “Ако умра Осман б. Мазун ще отправи салят за мен.”, което означава ще моли (Аллах) да ме помилва. По това време Осман е бил починал.

Салят от Превеликия Аллах към Неговия пратеник се казва, че означава, Аллах ще го благослови. В този смисъл е повелята на Всевишния Аллах:
“Върху тях има благослов и милост от техния Господ.”

В речника Лисанул Араб пък се казва: Салят от Аллах означава милост от Него; салят от меляикетата, хората, джиновете или други творения означава ибадет, който се състои от къям, рукю, седжде, дуа и тесбих, салят от птиците, насекомите пък означава тесбих – споменаване на Аллах.

Б. Шериатско значение на салят (намаз):

Шериатсксото значение на салят е ибадет състоящ се от специфични изрази и действия, който започва с текбир (възвеличаване на Аллах изричайки Аллаху акбар - Аллах е най-велик ) и приключва с отдаване на селям. Под изрази се разбира слова като текбир, рецитиране на Коран, тесбих, дуа, и други подобни. Под действия се разбира, къям, рукю, суджуд, посядане на тахийят и други подобни действия.

Когато се замислим върху речниковото и шериатско значение на намаз (салят) виждаме, че между тях има здрава връзка. Отправянето на дуа, извършването на действия и възвеличаването, всички те се съдържат в шериатското значение на думата. Следователно, именуването с думата салят е като назоваването отделните части на едно и също нещо.

Намазът обхваща дуата като една шериатска същност. Предаността пък се проявява след спазване на задължителните постановки относно намаза, предписани от Всевишния Аллах. Придържането към тях заема място сред най-важните задължения, които трябва да бъдат спазвани. Именуването на намаза с неговото шериатско название салят е поради това, че в него се съдържа почит и възвеличаване на пречистия от всякакви недостатъци Аллах Теаля.

Ако думата салят, съгласно речниковото и значение е взета от “ес-Салаван”(което означава кълки), то е защото това са частите, които имат важна роля при извършване на саджда. Не може да бъде извършено нито саджда, нито руку, без те да бъдат задействани. Тази дума е като думата “баа”(което означава ръка) и тъй като ръцете са тези, които се подават при извършване на търговия в арабския език търговията се назовава “бейа”.

“Салюта” пък се нарича мястото където се извършва намаз. Съвсем ясна е връзката между двете значения. От това се разбира връзката между речниковото и шериатското значение на думата “салят”.
.....................................................

Изоставянето на молитвата


Всевишният Аллах казва:
„Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление, освен онези, които се покаят и вярват, и вършат праведни дела…” /Мерйем - 59-60/
Ибн Мес`уд е казал: “Изоставиха” - не означава, че са изоставили напълно молитвата, а са закъснявали с предписаното време за отслужване.
Всевишният Аллах казва:
„Горко на отслужващите молитва, които своята молитва пренебрегват.” /Ал-Маун - 4-5/
Пратеникът на Аллах (С.А.С.) разяснява, че нехайните, които са споменати тук са онези, които отсрочват своята молитва.
Сеад ибн Уеккас (Р.А.) е казал: “Които своята молитва – съзнателно – пренебрегват”, че това е закъсняването с времето на молитвата, Всевишният Аллах ги нарича в знамението “кланящи”, дори след като са станали небрежни към молитвата, като са закъснявали с времето за молитва. А обещанието от Всевишния Аллах към тях е проклятие, а това е сурово наказание.
Всевишният Аллах казва: „О, вярващи, да не ви отвличат от споменаването на Аллах нито вашите имоти, нито вашите деца! А които сторват това, те са губещите.” /Ал-Мунафикун – 9/
Тълкувателите на Свещения Коран казват: “Значението на “от споменаването на Аллах” в това знамение е петкратния намаз, а който се ангажира с парите си в продажба, в покупка, в препитание, в децата си, и изоставят молитвата от времето й, то те са от губещите.
Всевишният Аллах известява за обитателите на Джехеннема, като казва: „Какво ви отведе в Преизподнята? Ще рекат: ние не бяхме сред отслужващите молитвата, и не хранехме нуждаещия се, и затъвахме в празнословие със затъващите, и взимахме за лъжа Съдния ден, докато ни застигни смъртта. Затова не ще им помогне ничие застъпничество.” /Ал-Муддессир - 42-48/
Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал: „Между рабът и неверието е изоставяне на намаза.” /Муслим – 82/
„Който изпусне следобедната молитва, то делата му се провалят.” /Бухари-553/
„Повелено ми бе да воювам с хората, докато кажат: “Ля иляхе иллеллах”, и да отслужват молитвата, и да дават милостиня (зекят). И ако извършат това, те предпазват от мен кръвта си и парите си, освен по право, и равносметката им е пред Всевишния Аллах” /Бухари – 25/
Веднъж в джамията на Пратеника (С.А.С.) влезе един човек, откланя два рекята набързо и отиде при Пратеника (С.А.С.), за да му даде селям. Тогава Мухаммед (С.А.С.) му рекъл: “Върни се и кланяй отново, защото ти нямаш намаз!” Този човек се върнал и кланял отново, по същия начин, набързо и пак отишъл при Пратеника (С.А.С.), за да му даде селям. Мухаммед (С.А.С.) пак го върнал, като това се повторило три пъти. След третия път този човек казал: “О, Пратенико на Аллах, Който те изпрати с истината, аз не знам друг начин да кланям! Кажи ми как да се кланям!” Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал: “Когато решиш да отслужиш намаз, измий се хубаво - абдест, след това се обърни към Къбле и кажи: “Аллаху Екбер”, после прочети това, което ти е лесно от Корана. След това се наведи на рукю, докато се успокоиш, после се изправи от рукю и се застой прав. Когато отидеш на седжде, успокой тялото си, после се изправи за да седнеш и се застой, след което направи още едно седжде и се застой. И така прави в целия намаз!” /Бухари -793/
„Ако някой от вас отиде на седжде, нека да постави лицето, носа и ръцете си на земята, защото Всевишния Аллах ми вдъхнови да правя седжде на седем части от тялото. Челото, носът, дланите на двете ръце, колената на двата крака и пръстите на двата крака. Който се кланя и не отдаде правото на една от тези части на тялото, то тази част на тялото го проклина, докато излезе от намаза.” /Бухари – 809/





Дуа (Молитва)

Дуата (Молитва)

http://t2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcS4Pc89_rcIDqrrJlz6yUDn5DTmzD_0_fNFahAIJ3XU5ZzKgupw

ДУАТА



Аллах Теаля е сътворил човека слаб, както от физическа така и от психическа гледна точка: …Човекът бе сътворен слаб. (Ниса, 4: 28) Когато човек се вгледа в заобикалящата го природа, вижда величествените творения на Господаря си и усеща своето безсилие. Нещо повече, физическата слабост на човека може да бъде прозряна и от факта, че дори и един микроб, който не може да бъде забелязан без микроскоп, е способен да го обезсили.

Човек физически е слаб, но психически силен!

Това може да е виждането на някои, но ако проследим внимателно човешката психика, ще видим също, че и психически човек е слаб. Дори и най-малката несгода е способна да разстрои човека, да го предизвика, да го злепостави, да провали плановете му.

От всички тези факти се вижда, че човек има нужда да се опре на нещо, да потърси помощ от някого…

Винаги, когато човек потърси помощта на друг човек, рано или късно той е разочарован, тъй като този, от когото е потърсена помощта, притежава същите недостатъци, той също се нуждае от подкрепа…

Необходимо е да се търси помощ от Този, Който не се нуждае от отпла, Който няма недостатъци и нищо не може да Му попречи да изпълни желанието на този, който се обръща към Него. Този, който притежава такива качества и може да удовлетвори желанието на нуждаещите се е Всевишният Аллах, Който е Целта на всяко нещо, Самодостатъчният, Пребогатият, който не изпитва никаква нужда.

Обръщението към Аллах, моленето за милост, търсенето на помощ от Него се нарича дуа.

Дуата е ибадет, който се изпълнява от всеки, независимо дали е религиозен или не, и независимо от религията, която той изповядва. Ангажирането на този ибадет от всеки се опира на факта, че човек е сътворен слаб и в природата си той се нуждае от помощта на Аллах Теаля. Следователно, умишлено или неволно, всеки се обръща към Аллах Теаля и моли за помощ. Това се забелязва и в нашето всекидневие, тъй като дори и най-твърдите привърженици на атеизма биват забелязани да изричат молитви към Всевишния.

Дуата е ибадет изпълняван от всеки пратеник на Аллах. Така например Юнус (алейхисселям) попада в стомаха на кит и прави дуа към Аллах да го избави от там.

“…Няма друг бог освен Теб! Пречист си Ти! Наистина бях несправедлив.”(21: 87)

В Свещения Коран се споменава и за дуата на пратеници на Аллах като Нух (алейхисселям):

По-рано спасихме и Нух, когато призова и Ние му откликнахме, и спасихме него и семейството му от огромната горест. (Енбия, 21: 76) Зекерия: …“Господи, не ме оставяй сам! Ти си Най-добрият наследник.” (21: 89) и много други.



Къде и кога се прави дуа

Както вече споменахме всеки може да прави дуа и всеки по свой начин прави дуа. Дуата е ибадет, който може да се извършва винаги и навсякъде. Човек се обръща към Аллах Теаля, когато изпадне в беда, има нужда от помощ или иска да Му благодари. Всеки знае най-добре кога и каква дуа да отправи към Аллах. В Свещения Коран Всевишният Аллах повелява: И когато Моите раби те питат за Мен ­ Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят! (Бакара, 2: 186)

Съществуват обаче места, където Аллах Теаля приема дуата. Някои от тях са:

1. на местността Арафат, когато хаджиите пребивават там;

2. в Свещената джамия в Мекка;

3. в Свещената джамия в Медина;

4. в Свещената джамия Акса и д-р.


Някои хора разбират неправилно това, като се събират на определени места като гробове и правят там дуа, като смятат, че на такива места тя ще бъде по-приета. Нещо повече, в такива случаи някои хора се обръщат не към Аллах, а към погребания в този гроб. Това е нередно и в такъв случай има даже опасност от ширк (съдружаване или изравняване на творения с Аллах Теаля).

По отношение на времената, в които Аллах Теаля приема дуата, може да се пише много, но нека се задоволим с отбелязването на някои от тях:

- в деветия ден на месец Зулхидждже (арафа). В хадис се казва: “Най-добрата дуа е в деня Арафа.” (Тирмизи)

- в нощта Кадр, за която Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) бил запитан от съпругата си Айша: “О, пратенико на Аллах! Ако разбера коя е нощта Кадр, каква дуа да отправя. В отговор на това Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) казал: “Кажи: Аллахумма иннака афуввун, тухиббул афуа фа`афу анни.” “О, Аллах! Наистина Ти Си опрощаващ, обичащ опрощението, прости ми!” (Тирмизи)

- в петъчен ден и нощта, която свързва четвъртъка и петъка. За този ден Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) казва: “Най-добрия ден, над който слънцето изгрява е петък. В този ден е сътворен Адем, в него е свален на земята, в него е прието покаянието му, в него умира, в него ще настъпи киямет, в този ден всяко живо същество издава звук от страх от киямета, с изключение на хората и джиновете. В този ден има период от време, в което човек получава всичко, което поиска от Аллах”. (Предаден от Малик в Муватта, Абу Давуд, Тирмизи, Несаи, Хаким и Зехеби)

- в последната част на нощта. За това време се споменава в хадис: “Аллах Теаля слиза на най-близкото небе до земята в последната част на нощта, т. е. след като минат две трети от нощта и казва: “Кой прави дуа, за да му я приема, кой иска нещо, за да му го дам, кой търси прошка, за да му простя.” (Муслим, Ибни Мадже и Несаи)

- във времето между езан и камет. За това в хадис се казва: “Дуата между езан и камет не се отхвърля.” (непременно се приема)

- когато вали дъжд и когато се направи повик за намаз (езан). Доказателството за това също е хадис: “Два вида дуа не се връщат: по време на езан и при наличието на някаква опасност, поради която хората се придържат един към други.” (Абу Давуд, хаким, Ибни Хиббан и Малик)

- по време на седжде. Доказателство за това време е следния хадис: “Човек е най-близо до Аллах по време на седжде. Правете много дуа по това време.” (Муслим, Абу Давуд, Несаи)

- след изпълнението на всеки един от петкратните намази. Доказателство за това е: “Мухаммед (алейхисселям) бил запитан: “Коя дуа е най-чута? (а той отговорил:) Дуата, която се прави в последната част на нощта и след всеки петкратен намаз.” (Тирмизи и Несаи)

Преди всичко, човек прави дуа, за да получи това, което желае от него - неща или за да се избави от сполетяла го беда. Поради това е необходимо да обърнем внимание на някои принципи, които трябва да се съблюдават. Някои от тях са:

- Праведност. За да бъде приета дуата на човек, който иска нещо от Аллах, непременно трябва да спазва повелите на Аллах Теаля, тъй като в Свещения Коран се казва: ... Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят! (Бакара, 2: 186)

- Искреност. Аллах Теаля не приема ибадет, който е лишен от искреност. Дуата е ибадет, който в повечето случаи е скрит, тъй като човек, който прави дуа, се обръща към Аллах за помощ. Това е един вид тайна между Аллах Теаля и този, който прави дуа. Поради това, става ясно от само себе си, че искреността е едно от най-важните условия на дуата.

- Смиреност и покорност пред величието на Аллах Теаля. В Свещения коран повелята Му гласи: ... И Го зовете със страх и копнеж!.. (Араф, 7: 56)

- Убеждение, че това, което иска, може да го получи само от Аллах Теаля, т. е. човек трябва да осъзнае и признае пред Него и пред себе си своята безпомощност и слабост, като в същото време е убеден, че единствено Аллах Теаля може да му помогне. По този начин този човек наистина се обръща към Господаря си, който се разпорежда със съдбата на молещия.

- Старание сърцето да съпътства смисъла на думите. Това изисква да се знае смисъла на думите на дуата. Може би това е основната причина за позволението да се прави дуа на собствения език, а не непременно на арабски. Имайки предвид обаче, че е най-добре да се прави дуа, по начина по който я е правел пратеникът на Аллах е по-добре да се прави дуа на арабски, като предварително се чете нейния превод.

- Избирането на подходящо време, в което Аллах Теаля приема дуата. Някои от тях бяха изброени по-горе.

- Увереност, че Аллах ще откликне на молбата му. По този въпрос Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) казва: “Правете дуа на Аллах, като бъдете убедени, че Той ще откликне на молбата ви”. (Тирмизи, Таберани и Хаким)

- Да не се прибързва с очакването на резултат, т. е. да не се очаква веднага да се постигне желаното. По този въпрос в хадис се казва: “Дуата на човек се приема докато не каже: “Правих дуа, но тя не ми бе приета.”

- Теуба (покаяние) и отдължаване на дълга. За да изрази своята немощност човек трябва да направи теуба пред Аллах, защото ако не направи теуба, означава, че не признава грешките си, което пък от своя страна означава непокорство пред величието на Господаря си. Също така отдължаването на дълга – материален или морален е основен показател за чистото намерение. Следователно освобождаването от дълга осигурява на човек външната чистота, а теубата му осигурява вътрешната.

- Използването на чиста храна и чисти дрехи. Тук се има предвид най-вече храната и дрехите на човек да бъдат придобити по честен път (халал). Да не са припечелени от харам. По този въпрос Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) казва: “Човек прашен и разголен вдига ръце към небето и вика: “Я раб, я раб!” как ще му бъде приета дуата, след като яде харам, пие харам и се препитава от харам?” (Муслим, Тирмизи)

- Дуата трябва да бъде за нещо, което е позволено от Исляма. Не се приема дуа, чрез която се иска нещо, което не съответства на принципите на Исляма или е против достойнството или честта на някого.

- Категоричност в искането. Когато човек иска нещо от Аллах, трябва да го иска настоятелно, а не да казва: “Я, рабби, ако искаш дай ми, или помогни ми.” Такъв начин на правене на дуа се приема за несериозен.

Дуа може да прави всеки, тъй като според ислямското верую няма посредник между човека и Аллах Теаля. За приемането на дуата обаче оказва влияние и самата личност. Сиреч, дуата на някои хора се приема по-бързо, отколкото на други, на едни хора дуата им се приема, а на други не и т. н. Всичко това е във връзка с близостта на човек към Аллах Теаля и отдадеността му на Него.

Някои от хората, чиито дуа се приема:

- Човек изпаднал в безизходица. В Свещения Коран Всевишния Аллах повелява: … Онзи, Който откликва на бедстващия, ако Го позове, и премахва злото … (Немл, 27:62)

- Праведен човек. Ибни Умер радияллаху анхума разказва: “Бях младеж – ерген по времето на пророка (саллеллаху алейхи ве селлем) и преспивах в джамията. Наблюдавах как хората идваха при пратеника на Аллах и му разказваха сънищата си, като искаха да им ги тълкува. Тогава направих дуа на Аллах да ми даде да гледам сън и да помоля пророка (саллеллаху алейхи ве селлем) да ми го разтълкува. През нощта сънувах как две меляикета дойдоха при мен и ме отведоха при трето, което ми каза: “Не се плаши ти си праведен човек”. (Бухари, Муслим, Ибни Мадже)

- Човек, който се отнася добре с родителите си. Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) казал на Умер Ибни Хаттаб: “При вас ще дойде Увейе Ибни Амир, който е болен от проказа и се излекува, като му остана белег, колкото сребърна монета. Той много уважава майка си. Ако поиска нещо от Аллах, Той му го дава. Ако можеш убеди го да направи за теб дуа за опрощение.

- Родител, който прави дуа за децата си и човек, който е на път. Доказателство за това е хадиса, в който Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) повелява: “Дуата на три групи хора се приема без съмнение: дуата на родителя, за децата си, на пътник и онеправдания.” (Абу Дауд, Тирмизи, Ибни Мадже)

- На човек, който е говял и прави дуа, когато разговява, както и на справедливия управник. Доказателство за това е хадиса: “На трима, дуата им не се връща (непременно се приема): “На човек, който е говял и прави дуа при разговяване, на справедливия управник и онеправдания…” (Тирмизи, Ибни Мадже)

- Дуата на мюсюлманин за друг мюсюлманин в отсъствието на този, за когото се прави дуа. Следният хадис е доказателство за това: “При онзи който прави дуа за неговия брат мюсюлманин в негово отсъствие, идва едно меляике на главата му и казва: Амин! Аллах да ти даде и на теб това, което искаш за твоя брат мюсюлманин!” (Муслим)



Стимулиране за дуа

В Свещения Коран има айети, в които се споменава дуата. Някои от тях са:

И когато Моите раби те питат за Мен ­ Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят! (2:186)

…Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!... (40: 60)

Зовете своя Господ със смирение и дори в уединение… (7: 55)


Има много хадиси, които стимулират дуата. Нека се задоволим със споменаването на някои от тях:

1. От Абу Хурейра се предава: Мухаммед (с.а.с) каза: “Няма нещо по-любезно от дуата за Аллах Теаля.” (Бухари, Тирмизи, Ахмед)

2. От Али ибни Еби Талиб: Мухаммед (с.а.с) казва: “Дуата е оръжието на вярващия, опората на вярата и светлината на земята и небесата.” (Хаким, Абу Йесаля)

3. От Абу Хурейра: Мухаммед (с.а.с) казва: “Най-немощният човек е този, който не прави дуа, а най-големия скъперник е онзи, който не поздравява (който не дава селям)”. (Таберани, Ахмед, Бейхаки)

4. От Абу Саид ел-Кудри: “Мухаммед (с.а.с) казва: “Когато мюсюлманин отправи дуа към Аллах, в която няма нещо грешно или пък потъпкване на роднински връзки, Аллах субханеху ве Теаля му дава едно от трите неща: приема дуата му веднага, оставя му наградата за тази дуа за ахирета или пък предотвратява някаква беда от този човек”. (Бейхаки, Беззар, Таберани)



Социологическото въздействие на дуата върху хората.

При всяко извършване на някаква услуга, хората правят дуа за този, който им е помогнал или им е дал нещо. Мюсюлманите правят дуа едни за други и при много обреди. Така например във всеки намаз преди селям, всеки казва:

Раббенегфир ли ве ливалидеййе, ве лил му`минине йевме йекумул хисаб. (Ибрахим, 14: 41)

По този начин дуата е причина за по-доброто отношение на хората помежду им, така те стават сплотени и задружни, тъй като това е повелята на Аллаху Теаля: … вярващите мъже и жени са покровители един на друг… (Тевбе, 9: 71)

По време на хадж мюсюлманите също правят дуа едни за други. Особено влияние оказва изричането на телбийе:

“Леббейке Аллахумме леббейк, леббейке ля шерийке леке, леббейк. Иннел-хамде вен-ниамете леке вел-мулк ля шерийке лек”

Окликвам Ти, о Аллах мой, отклитвам Ти. Откликвам Ти и нямаш Ти съдружник, откликвам Ти; Благодарността и благоденствието наистина е за Теб и Твоето владение. Няма равен на Теб.

Когато хаджиите, отправят дуа към Аллах Теаля с вдигнати ръце към небето приличат на дърветата в гората, които са устремили върховете си към небето. Аллах Теаля дава берекет на хаджиите, като приема дуата им, както дава берекет и дъжд на дърветата в гората.

Алексис Карел в своята книга "Дуа" пише:

“Няма по-голяма подготовка за обезличаването и принизяването на даден народ, както е при забравянето на дуата.”

Нека всички хора и в частност мюсюлманите не забравят и не пропускат да правят дуа и нека Аллах да приеме дуата им. Амин.



Tags

Blogger templates

Translate

Blog Archive