Показват се публикациите с етикет Зекят. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Зекят. Показване на всички публикации

ЗЕКЯТУЛ-ФИТР

Posted by Admin сряда, август 07, 2013, under ,, |

ЗЕКЯТУЛ-ФИТР



В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!
Благодарността, славата и възхвалата е за Всевишния Аллах, Господарят на световете. Нека саляту селям да бъде за Мухаммед Мустафа (с.а.в.), неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден.

С позволението на Всевишния Аллах, Ви представяме по-важните неща, касаещи Зекятул-фитр или наречената още садакатул-фитр, и позната при нас като ”фитра”. Тя е вид садака (милостиня), която се дава по повод завършване говеенето в месец Рамадан.
Установена е с доказателства от Шериата и единодушно е приета от ислямските учени.
Всевишният Аллах казва:

§ ... и давайте зекята ... §
/Сура Бакара/2/:110./
В тези слова на Всевишния Аллах се включва и заповедта за Зекятул-фитр. Тя е предписана едновременно с оруча през втората година по Хиджра. Ибни Умер (р.а) разказва:
“Пратеникът на Аллах (с.а.в) отреди зекятул-фитр в Рамадан да е една саа (мярка) от фурми или една саа от ечемик, на всеки роб и свободен, мъж и жена, малък и голям от мюсюлманите, и нареди да се раздава преди излизане на хората за байрам намаз.”
/Бухари и Муслим./
Вземайки в предвид напътствията на
Пейгамберина (с.а.в) в този хадис, и други негови напътствия, отнасящи се до зекятул-фитр, както и становището на учените по този въпрос става ясно, че:
1.Фитрата е задължение на всеки мюсюлманин – малък или голям, мъж или жена, който над основните си потребности притежава богатство достигнало основния минимум – нисаб (мярка, при наличие на която мюсюлманинът се смята богат и е задължен да дава зекят). Това е становище на Имам Ебу Ханифе (рахимехуллах).
А изхождайки от повелята на Пейгамберина (с.а.в), че Зекятул-фитр е задължение “...на всеки роб и свободен...”, останалите имами: Малики, Шафии и Ханбели (рахимехумуллах), са на мнение, че тези думи са доказателство, което включва в себе си богати и бедни непритежаващи нисаб.
Според тях, всеки мюсюлманин, който над основните си нужди (жилище, покъщнина, вещи и средства за преживяване), има с какво да се нахрани и да нахрани онези, чиято прехрана трябва да осигури (съпруга, малолетни деца или слуга) в денонощието на Байрама, и има излишък, колкото е размерът на фитрата, е задължен да даде фитра, (завършвайки говеенето след залеза на слънцето в последния ден от Рамадан, до байрамския намаз) за себе си и за тези, на които осигурява прехрана.
Относно фитрата за жената, Имам Ебу Ханифе (рахимехуллах) е на становище, че тя омъжена или неомъжена е задължена да даде фитра от собственото й притежание. Ако е омъжена и няма собствено притежание, фитрата за нея и за малолетните деца дава нейният съпруг.
А относно фитрата за новороденото има две положения:
а) Ако то е родено преди залеза на слънцето в последния ден от месец Рамадан, задължение е да се даде фитра за него.
б) Ако е родено след залез слънце в този ден, не е задължително даването на фитра за него, но е мустехаб (хубаво), ако се даде. Тези две положения важат също за новоприелия Исляма и за онзи, който умре в тези времена. Не е задължителна фитрата за плода, намиращ се в утробата на майката, но ако се даде за него, е мустехаб.
Мюсюлманите, които по някаква причина не са говели (пътници, болни, тези които са в крайна старческа възраст и изтощени), са задължени в края на Рамадан да дадат фитра.
2.Размерът й е една саа (мярка равняваща се приблизително на 2,250 кг) от основен хранителен продукт.
3.Основни хранителни продукти от които се дава фитрата, са: фурми, стафиди, ориз, пшеница, ечемик, царевица или брашно.
Според мнението на тримата имами не е позволено вместо хранителни продукти да бъде раздадена стойността на фитрата в пари. Защото това не съответства на напътствието и делата на Пратеника (с.а.в), нито е извършвано от есхабите, а те най-добре познават сюннета на Мухаммед (с.а.в).
А според Ебу Ханифе (рахимехуллах) се гледа при кое положение ползата е по-голяма за вземащия и семейството му. Ако ползата от парите за тях е по голяма, тогава се разрешава да се даде стойността на фитрата в пари. Но трябва да се знае, че предпочетено е мнението на останалите трима имами, защото съответства с напътствието на Пратеника (с.а.в).
4.Времето за раздаване на фитрата се разделя на:
а) Предпочетено време (между сабах и байрам намаз).
б) Позволено време (започва ден или два преди Байрама и продължава до байрамския намаз). Ако фитрата бъде дадена безпричинно след байрамския намаз, тя не се приема, защото това не съответства на напътствието на Пратеника (с.а.в), и остава като обикновена садака. В този случай говеещият не е изпълнил задължението си. Но ако за закъснението има основателна причина, позволено е да се даде фитрата и след Байрама.
5.Фитрата се дава на бедни и нуждаещи се мюсюлмани. Може да се даде и на хората, на които е позволено да вземат зекят и са посочени от Аллах Теаля в следния айет:
§Зекятът е само за бедните и за нуждаещите се, и за онези, които го събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] задължение от Аллах. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.§
/Сура Тевбе/9/:60./
Позволено е няколко от мюсюлманите да дадат фитра си на един нуждаещ се, а също и един даващ да я даде на няколко от бедните. Дава се на нуждаещите в населеното място, където живее даващият, и ако там няма такива, дава се на бедните от най-близкото населено място.
6.Не е позволено фитрата да се дава на: богати (независимо дали са имами или ходжи), на най-близки (баща, майка, син, дъщеря, съпруга, защото това са хора, за които даващият е задължен да осигурява прехраната им). Не е позволено да се дава и на тези, които са противници на вярата или с тяхното поведение вредят на мюсюлманите, също и на хора, които имат възможност да изкарват прехраната си, но от мързел не желаят да работят.
Фитрата е причина, за да бъде приет оручът на говеещия. Средство е за пречистване от грешки, нередни думи, отправени обиди и др. В същото време е прехрана за нуждаещите се и начин за спечелване на награда. Аллах Аззе ве Джелле казва:

§Сполучил е онзи, който се пречиства §
/Сура Еаля/87/:14./
Доказано е, че този айет е низпослан специално за зекятул-фитр.
Ибни Аббас (р.а) казва:
“Пратеникът на Аллах (с.а.в) отреди зекятул-фитр да пречиства говеещия от направените празнословия и грешки и да бъде прехрана за бедните.”
/Ебу Давуд./
7.Някои от мъдростите за предписване на фитрата са:
-Даващият фитрата изпълнява повеля от повелите на Аллах Теаля и Пратеника Му (с.а.в).
-Даването й е израз на благодарност, която мюсюлманинът прави към Всевишния Аллах за благодатта на оруча и завършването му.
-Почиства допуснатите недостатъци в говеенето или в поведението на говеещия.
Всевишният Аллах казва:

§...Наистина добрините премахват злините...§
/Сура Худ/11/:114./
Векиа Ибнул Джеррах казва: “Зекятул-фитр в месец Рамадан е, както сехви седжде (което се прави при допусната грешка) в намаза, премахва недостатъците допуснати по време на говеенето, както сехви седжде поправя грешките, допуснати в намаза.”
-Причина е за прехрана и всяване на радост в сърцата на бедните по време на Байрама, който е празник за всички мюсюлмани, и радостта трябва да бъде обща за всички членове на Ислямската общност. Бедният няма да бъде радостен при положение, че заможните се хранят и пият в задоволство от всичко превъзходно, а той не намира дори прехрана за този ден. Затова Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:
(( أغنوهم في هذا اليوم.))- بيهقي.
“Задоволете ги в този ден.”
/Бейхеки./
В тези слова на Мухаммед (с.а.в) и в напътствието му от предишния хадис, че фитрата е: “...прехрана за бедните”, се крие мъдростта тя да бъде задължение и на малолетните. Те всъщност не са длъжни да говеят и нямат грехове което значи, че не се нуждаят от пречистване, но от друга страна фитрата е прехрана за бедните и е необходимо те заедно с възрастните да участват в това благотворително дело. Целта е тези, които са в неравностойно положение, да почувстват, че не са забравени от обществото в дните на радост. Това води до засилване обичта между богати и бедни и се премахва омразата между тях.
-Мъдрост и възпитателна цел има във факта, че болшинството от ислямските учени са единодушни и не поставят условие при фитрата, както при зекята на богатството, да е достигнала определената граница-нисаб, тъй като фитрата не е задължение отнасящо се до богатството, а до личността. Според тях, при фитрата условията са: човекът да е мюсюлманин и да има излишък, колкото размера й над основните си нужди. Това учи вярващите да дават, когато имат и когато са в затруднение, да са готови на пожертвование в името на Всевишния Аллах при всяко едно положение. Тези качества са възхвалени от Аллах Джелле Джелялюх в следния айет:

§ ...раздават и в радост, и в беда... §
/Сура Али Имран/3/:134./
-Възможност е за онези, които са с по-малко притежание, давайки частица от него, да вкусят сладостта на щедростта, та дори това да е веднъж в годината.
-Мъдрост и улеснение има в определянето на фитрата да е минимално количество-една “саа” - и да бъде от основен хранителен продукт, който най-много се използва в съответния район. Това е по силата на повечето вярващи и дава възможност максимален брой да участват в този хаир.
-Подтик е към щедрост и взаимопомощ. Стимулира човека да мисли за онези, които са в неволя, и го кара да се стреми, да удовлетвори дори частица от техните потребности.
Молим Всевишния Аллах да приеме нашия ибадет, да улесни делата ни на този свят и дари с Дженнет в отвъдния.
Амин!

Източник:"www.vqra-iman.com''

Зекят и милостинята садака

Зекят и милостинята садака


Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

“Милостинята Зекят изчиства греховете, подобно на това, както водата гаси огъня”.

/Този хадис е сведен от Ахмед, ат-Тирмизи. Шейх ал-Албани го е определил като достоверен сахих. Виж “Мушкилят ал-Факър” 117./

Зекят



 Зекятът е една от основите на Исляма и е дълг на всеки един мюсюлманин да знае: На кого е задължение зекятът? Имотите, за които се дава зекят, кога и колко се дава?

Зекятът е предписан втората година по хиджра, след оруча и зекятул-фитр. Повелен е в Корани Керим, Суннета на Пейгамберина (с.а.с.) и единодушно е приет от ислямските учени. Аллах Теаля казва:

۞ خُذْ مِنْ أَمْوَالِهِمْ صَدَقَةً تُطَهرُهُمْ وَتُزَكيهِمْ بِهَا... ۞

§[О, Мухаммед!] Вземи от техните имоти зекят, за да ги почистиш (от прегрешенията) и пречистиш (издигнеш от нивото на лицемерите на нивото на искрените) с него…!§/Сура „Тевбе”/:9/103/

Повелята за зекята в Корани Керим е свързана с повелята за намаза, което говори за важността на тази основа. Затова за онези, които трупат богатства, пари, злато и сребро и не дават зекята, Аллах Теаля казва:

۞ وَالَّذِينَ يَكْنِزُونَ الذَّهَبَ وَالْفِضَّةَ وَلاَ يُنفِقُونَهَا فِي سَبِيلِ اللَّهِ فَبَشرْهُمْ بِعَذَابٍ أَلِيمٍ * يَوْمَ يُحْمَىٰ عَلَيْهَا فِي نَارِ جَهَنَّمَ فَتُكْوَىٰ بِهَا جِبَاهُهُمْ وَجُنوبُهُمْ وَظُهُورُهُمْ هَـٰذَا مَا كَنَزْتُمْ لأَنْفُسِكُمْ فَذُوقُواْ مَا كُنتُمْ تَكْنِزُونَ ۞

§…Които трупат злато и сребро и не дават (зекята) на тях по пътя на Аллах ­ извести ги за болезнено мъчение в Деня, когато то ще бъде нажежено в Огъня на Джехеннема и ще бъдат жигосани с него челата, хълбоците и гърбовете им. “Това е, което натрупахте за себе си. Вкусете, каквото сте трупали!”§/Сура „Тевбе” /9/:34,35/

Пратеникът (с.а.с.) казва:

((مَا مِنْ صَاحِبِ ذَهَبٍ وَلا فِضَّةٍ لا يُؤَدِّي مِنْهَا حَقَّهَا إِلا إِذَا كَانَ يَوْمُ الْقِيَامَةِ صُفِّحَتْ لَهُ صَفَائِحُ مِنْ نَارٍ فَأُحْمِيَ عَلَيْهَا فِي نَارِ جَهَنَّمَ فَيُكْوَى بِهَا جَنْبُهُ وَجَبِينُهُ وَظَهْرُهُ كُلَّمَا بَرَدَتْ أُعِيدَتْ لَهُ فِي يَوْمٍ كَانَ مِقْدَارُهُ خَمْسِينَ أَلْفَ سَنَةٍ …)) رواه مسلم.

“Всеки, който притежава злато или сребро и не му дава зекята, в Съдния ден то ще бъде нажежено в Огъня и с него ще бъде жигосано челото, хълбоците и гърба му, а когато то изстине, ще се нажежава отново и наказанието ще е петдесет хиляди години…”/Муслим/

Зекятът е задължение на всеки, който е: мюсюлманин, пълнолетен, разумен, не е роб и притежава богатство, достигнало определената минимална стойност – нисаб и е отминала една година от придобиването му.

Условията, на които трябва да отговаря богатството и какъв процент се дава за зекят, са изчерпателно разяснени от Мухаммед (с.а.с.), на когото Аллах Теаля е възложил да поясни онова, което е низпослано в Корани Керим. Всевишният Аллах казва:

۞... وَأَنْزَلْنَا إِلَيْكَ الذكْرَ لِتُبَينَ لِلنَّاسِ مَا نُزلَ إِلَيْهِمْ وَلَعَلَّهُمْ يَتَفَكَّرُونَ ۞

§…И низпослахме на теб [о, Мухаммед,] Напомнянето [Корана], за да обясниш на хората какво им е низпослано и за да размислят.§ /Сура „Нехл”/16/:44./

Богатството, за което трябва да се дава зекят, е необходимо да отговаря на следните условия: да е придобито от халал; да е в цялостно притежание; да е в обръщение или да подлежи на това; да е достигнало необходимото количество-нисаб; да е в повече от необходимото за покриване на основните потребности, като дрехи, жилище и др.; да не е дадено в заем и да е отминала една година от придобиването му. Последното условие не се отнася за зекята на плодовете и зеленчуците.

От споменатите неща в Корана, на които трябва да се дава зекят, са:

1.Златото и среброто.

♦Нисабът на златото е 20 златни динара = 84,4 грама. Когато златото достигне тази стойност, задължително е да се даде една четиридесета част - 2,5% за зекят. Айше (р.а.) казва:

((كَانَ يَأْخُذُ مِنْ كُلِّ عِشْرِينَ دِينَارًا فَصَاعِدًا نِصْفَ دِينَارٍ وَمِنْ الأَرْبَعِينَ دِينَارًا دِينَارًا)) – رواه ابن ماجه

“Пратеникът (с.а.с.) вземаше на двадесет и над двадесет динара, половин динар (за зекят). А на четиридесет динара, един динар.”/Ибну Маджех/

♦Нисабът на среброто е 200 сребърни дирхема = 595 грама.

Когато среброто достигне тази стойност, задължително е да се даде една четиридесета част - 2,5% за зекят.

Пратеникът (с.а.с.) казва:

((…َلَيْسَ فِيمَا دُونَ خَمْسِ أَوَاقٍ صَدَقَةٌ…)) رواه مسلم.

“Не се дава зекят на сребро, което е по-малко от пет оки”

Една ока се равнява на (40) дирхема, а пет оки се равняват на (200) дирхема = 595 грама.

При различните парични единици (левове, евро, долари и др.), когато всяка една от тях поотделно или общо събрани достигне стойността на злато равно на 85 грама или 595 грама сребро, е задължително да се даде зекят (2,5%).

ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ – ЗЕКЯТ

Posted by Admin вторник, май 28, 2013, under , |

ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ – ЗЕКЯТ

  1. Определение: – даване на определена част от богатството (имуществото) на богатите на определени групи от хора, при определени условия, с цел ибадет.
    
И да отслужват молитвата, и да дават милостинята зекят...!” (Бейине: 5)
Зекятът е заповядан през втората година от Хид­жра и е третата основа на Исляма, а който го отрича, е неверник.
2. Мъдростта от зекята:
2.1. Предпазване на богатството на богатите от из­чез­ване (унищожение) – който даде зекят от бо­гат­ство­то си, го пречиства, защото Аллах (С.Т.) е казал, че 2,5% от богатството на богатите, е за бедните хора.
Например, когато на едно дръвче на есен му изпадат листата, овощаря му подрязва клоните, за да може на пролет да даде повече плод.
2.2. Подпомагане на бедните, като по този начин се засилва връзката между богати и бедни, и се премахва завистта.
Когато богатите си дадат зекята на бедните, те получават тяхната обич, а богатите също обичат бедните, защото чрез тях печелят севаб.
Веднъж един беден човек минал покрай нивата на богат човек и отправил дуа към Аллах (С.Т.): ,,О, Аллах, увеличи богатството на този човек, защото и аз имам дял от него!”
2.3. Чрез зекята се пречиства богатството, а бо­га­тият се предпазва от скъперничество.
Който откаже да даде милостинята зекят, но не я отрича, изпада в огромен грях и има признаци на скъперник.
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,На онзи, на ко­го­то Аллах (С.Т.) е дарил богатство, а не е изплатил ми­ло­сти­нята зекят, в Деня на възкресението ще му се покаже огромна змия с два зъба, която ще се увие около шията му, ще го захапе за двата края на устата и ще казва: ,,Аз съм твоят имот. Аз съм твоето съкровище.”. (Бухари)
За скъперниците Аллах (С.Т.) казва в сураАли Имран: 180”:
И да не смятат скъперниците, че благодатта, която Аллах им е дал, е добро за тях! Не, тя е зло за тях. В Деня на възкресението ще им бъде надянато
на врата онова, за което се скъпяха. На Аллах е наследството на небесата и на земята.
Сведущ е Аллах за вашите дела.”  
(Али Имран: 180)
Хадис: Предава ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Онези, които лишават своите имоти от ми­лостинята зекят, ще бъдат лишени от дъжд. Ако не беше добитъкът – нямаше да има дъжд за тях”. (Ибн Маджа)
3. Условия, на които трябва да отговаря мюсюлманинът, за да му е задължение да дава зекят.
3.1. Да е мюсюлманин.
3.2. Да е свободен човек.
3.3. Да притежава определена имуществена стой­ност (нисаб ) над основните потребности, без които човек не може, като дрехи, жилище, транспорт и др.
3.4. Да е изминала една година от придобиването на имуществото.
3.5. Да не е длъжник.
Когато един човек е дал заем на друг, и тези пари са над границата на нисаба, те са на собственикът им, т.е. на този който ги е дал, и съответно зекятът се дава от него (собственикът), а този който ги ползва, не дава зекят на тези пари, защото те не са негови, въпреки че временно ги ползва.
4. Имущества, заради които трябва да се дава зекят:
4.1. Пари, злато и сребро, диаманти, рубини, и други скъпоценности:
- Нисабът за златото е 86 гр. Ако някой притежава над тази стойност злато, той е задължен да даде зекят, ако го притежава една година. Това се отнася и за пари или други ценности, равняващи се на тази сума.
4.2. Търговски стоки – независимо какви са, но трябва да са придобити от халал. Това, което е харам, не става за зекят. Задължителната милостиня зекят за тях е 2.5% от стойността им.
* Количеството, което се дава за зекят е 2,5 % от имуществото. Това се отнася за т. 4. 1. и т. 4. 2.
4.3. Животни – за животните се дава специален зекят и то от тези, които стават за Курбан – камили, едър рогат добитък, овце и кози.
а) камили – на пет камили за зекят се дава една овца, на десет – две овце, на петнадесет – три овце, на двадесет – четири овце, от двадесет и пет до тридесет – дава се малка камила.
б) Крави и биволи – при тези животни зекятът се дава от същия вид. Нисабът при тях е тридесет животни. Ако са от тридесет до четиридесет – дава се едно теле, навършило една година. От четиридесет до петдесет и девет – се дава теле, навършило две години.
в) овце и кози – нисабът е от четиридесет броя и повече. От четиридесет до сто и двадесет овце се дава една средна овца.
За да се даде зекят от тези видове животни, трябва половината или повечето време да са на паша. Ако са на ясли или обор и разходите са много, тогава не се дава зекят от самите животни, а ако са за продан, се смятат за търговска стока и се дава зекят от пари.
4.4. Трайни зърнени култури – пшеница, боб, ръж, ечемик, фъстъци и др. Зекятът за тях се дава веднага след беритбата, който е 5% ако е напоявал, и 10% ако не е напоявал. Нисабът е 600 кг.
5. Групи от хора, на които трябва да се даде зекят:
,,Милостинята зекят е за бедните и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите,и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] ­ задължение е от Аллах. Аллах е Всезнаещ, Премъдър!” (Тевбе: 60)
5.1. Много беден – (фукара) - мюсюлманин, който няма нищо и живее в бедност, изнемогва.
5.2. Мискин – беден човек, който има някакви сред­ства, но едва му стигат за храна.
5.3. Определени хора, които събират зекята (това се прави в мюсюлманските държави).
5.4. За приобщаване към Исляма – зекят, който се дава на хора (не мюсюлмани), които са се насочили към Исляма или са новоприели религията.
5.5. За освобождаване на роби, които са мю­сюл­ма­ни.
5.6. Даване на зекят за изплащане на дълг, т.е. на хора, които са длъжници, но са задлъжнели по причина на болест или друго, а не за нещо, което е харам (например: при хазарт).
5.7. Даване на зекят за Джихад – при война, в име­то на Аллах (С.Т.), за подпомагане на войската. Може да се даде и на хора, които призовават към Исляма.
5.8. Пътник, който е изпаднал в нужда и няма с какво да се прибере в родното място. На такъв човек може да му се даде, колкото да се прибере до вкъщи.
* Когато зекятът е в малко количество, може да се даде и на един човек, а ако е в голямо количество, да се разпредели.
6. Плодове от милостинята зекят.
Даването на зекят пречиства душата и освобождава човека от скъперничеството и алчността, пречиства имо­та, увеличава вярата на раба, става причина за спе­чел­ва­не на задоволството на Аллах (С.Т.).
* Най-добре е зекятът да се даде на роднини и съседи, ако има нуждаещи се от тях, но да не са от хората, които сме длъжни да издържаме, като майка, баща или хора от едно семейство да си дават едни на други зекята. Също така, докато в населеното място има нуждаещи се, не е редно да се изнася зекятът извън него.
14. Награди за отвъдния живот.
15. Количество от имущество притежателят, на което се счита за богат.

Tags

Blogger templates

Translate

Blog Archive