Показват се публикациите с етикет Намаз / Namaz. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Намаз / Namaz. Показване на всички публикации

ЗАВЕТИ ОТ РАСУЛЮЛЛАХ (С.А.С.) ОТНОСНО НАМАЗА

Posted by Admin събота, юни 01, 2013, under , |


Абдулкадир Дедеоглу

ЗАВЕТИ ОТ РАСУЛЮЛЛАХ (С.А.С.) ОТНОСНО НАМАЗА


Преводач: Фагме Джемал Хамид
Редактор: Ахмед Османов

ИЗДАНИЕ НА СДРУЖЕНИЕ "ИКРА"
МАДАН 2008

Скъпи читатели,
Чрез настоящата книжка ви представяме една от основите на вярата - молитвата намаз, за която се споменава в заветите и посланията на Пратеника на Аллах (с.а.с.).
Служенето (ибадетът) е един от основните стълбове на исляма. Ето защо пожелахме да предложим на вашето внимание тази малка книжка, която да се превърне в основно правило в живота на всеки един. Възползвайте се от нея и приложете на практика онова, което е залегнало в нейните страници. Надяваме се този труд да допринесе за усъвършенстване богослуженето на всеки от вас!
Молим нашия Създател да ни награди за нашето старание, да опрости грешките ни и да ни отреди достойно място в Дженнета!
Усилието е от нас, а успехът от Аллах!

От Абу Малик ал-Харис ибн Асим ал-Ашари (р.а.), който казал: Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза:
"Чистотата е половината от вярата. [Думите]: "Слава на Аллах (ел-хамдюлиллях) изпълват везните; Пречист е Аллах (субханеллах) и слава на Аллах (ел-хамдю лиллях) изпълват това, което е между небето и земята. Молитвата е светлина. Милостинята е доказателство (за вярата). Търпението е сияние. Коранът е довод за теб или срещу теб." (Муслим)

ВЪВЕДЕНИЕ
Терминът "намаз" произхожда от персийски език.
"Намаз" на персийски означава: служене, слугуване, покоряване, обожаване и подчиняване на Всевишния. (Шюкрю Зия: "Персийско-турски речник", т. 3; стр. 1904)
Равностойния термин на "Намаза" в арабския език е: "салят" - молитва.
Салят е думата използвана и в Свещения Коран.
За молитвата намаз се споменава многократно в Корана под различни форми: Рукю, Иман, Истигфар, Кунут, Сежде, Хасенат, Коран, Тесбих, Зикир и Еманет.
Богословското определение за намаза е: Специфични изрази и движения, които започват с встъпителен (начален) текбир и накрая завършват с поздрав (селям). (Шурун Биляли и Абу Зейд Ал-Шибли: "Нуру-л изах", стр. 41)
Намазът е едно от петте условия на Исляма. Той е стълб на вярата. Изоставането на молитвата е признак и причина за излизане от вярата. (Сеййид Абдулкадир Гейляни: "Гюнету-т Талибин", т. 2; стр. 412)
Молитвата е мираджът - възнесението за вярващия.
Молитвата е заповядана още преди да бъдат създадени хората. Меляикетата отслужвали молитва. На някои от тях им бе заповядано да бъдат в молитва прави, някои в поклон (рукю), някои в суджуд.
Непосредствено след вярата следва условието на молитвата. Молитвата е светлина. Тя е светлината на небесата и земята.
"Намазът е светлина." ("Риязус-салихин"; Хадис № 25)
Молитвата е първият сред останалите ибадети. В ислямската религия съществуват десет вида ибадет (богослужения):
Изпълнение на молитвата (намаз), даване на зекят, говеене през месец Рамазан, извършване на хадж, четене на Коран-и Керим, възхваляване на Всевишния Аллах (зикир), Изпълняване на сюннета на Пратеника (с.а.с.), Препитаване от позволеното, Зачитане правото на вярващите, Повеляване на одобряваното и възбраняване на порицаваното. (Руху-л Беян, т. 1; стр. 18)
Всички небесни религии са заповядали на последователите си да отслужват молитва.
Още от времето на Адем (а.с.) хората са натоварени да изпълняват молитвата.

НЯКОЛКО АЙЕТА (ЗНАМЕНИЯ) ОТ КОРАНА, В КОИТО СЕ СПОМЕНАВА ЗА МОЛИТВАТА
Намазът е споменат многократно в знаменията на Свещения Коран. В петдесет знамения се споменава самостоятелно, а в тридесет и три е споменат заедно със зекята. Тоест в Коран-и Керим е споменат точно на осемдесет и три места. В Свещения Коран се повелява:
"Които вярват в неведомото и отслужват молитвата, и раздават от онова, което сме им дали за препитание." (Ал-Бакара: 3)
"И искайте помощта (на Аллах) с търпение и молитва! Тя наистина е трудна, ала не и за смирените." (Ал-Бакара: 45)
"И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята зекят, и каквото и благо да направите отнапред за душите си, ще го намерите при Аллах. Аллах съзира вашите дела." (Ал-Бакара: 110)
"О, вярващи, искайте помощта на Аллах с търпение и молитва! Аллах е с търпеливите." (Ал-Бакара: 153)
"Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се и на пътника (в неволя/, и на просяците, и за освобождаване на робите и отслужва молитвата, и раздава милостинята зекят; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те са богобоязливите". (Ал-Бакара: 177)
"Спазвайте молитвите наред със средната молитва и заставайте смирени пред Аллах!" (Ал-Бакара: 238)
"[Ще бъдат запитани]: "Какво ви отведе в Преизподнята [Джехеннема]?" Ще рекат: "Ние не бяхме сред отслужващите молитвата и не хранехме нуждаещия се, и затъвахме в празнословие със затъващите, и взимахме за лъжа Съдния ден, докато ни застигна смъртта." (Ал-Мудессир: 42-47)
"Горко на отслужващите молитва, които своята молитва [съзнателно] пренебрегват (т.е. отсрочват отслужването на молитвата), които лицемерят, а отказват дори дребните услуги!" (Ал-Маун: 4-7)
"Сполуката е за вярващите, които в своята молитва са смирени..." (Ал-Му'минун: 1-2)
"Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление, освен онези, които се покаят и вярват, и вършат праведни дела. Те ще влязат в Рая и с нищо не ще бъдат угне-тени." (Мерйем: 59-60)
"Лицемерите се стараят да измамят Аллах, но Той мами тях. Изправят ли се за молитва, се изправят мързеливи, за показ пред хората..." (Ан-Ниса: 142)

КОГА ПЕТКРАТНАТА МОЛИТВА СТАВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА (ФАРЗ)
Изпълнението на молитвата била възложена на Пратеника Мухаммед (с.а.с.) още при известяването му за неговото Пророчество.
Преди това, той отслужвал молитва по два пъти в денонощието. Едната молитва, съставена от две части (рекята) била преди изгрев слънце, т.е. във времето на сутрешната молитва (феджр). Другата молитва, която също била от две части била след залез слънце, т.е. във времето на вечерната молитва (мегриб). (Юмер Насухи Билмен, "Бюйюк Ислям Илмихали", стр. 7)
След това по време на възнесението "Мирадж" му била заповядана петкратната молитва. ("Бюйюк Ислям Илмихали", стр. 104)
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се възнесъл на "Мирадж" осемнадесет месеца преди преселението (хиджрата) от Мека в Медина, през 27-та вечер от месец Реджеб. В тази честита вечер била заповядана петкратната молитва. ("Бюйюк Ислям Илмихали", стр. 104)

НЯКОИ ЦИТАТИ ОТ СВЕЩЕНИЯ КОРАН ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА НАМАЗА
"Онези, които вярват и вършат праведни дела, и отслужват молитвата, и раздават милостинята зекят, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят." (Ал-Бакара: 277)
"И когато завършите молитвата, споменавайте Аллах прави, седнали и на хълбок! А когато сте вън от опасност, отслужвайте молитвата в цялост! За вярващите молитвата е предписание в определено време." (Ан-Ниса: 103)
"А вярващите мъже и жени са покровители един на друг. Те повеляват одобряваното и възбраняват порицаваното, и отслужват молитвата, и раздават милостинята зекят, и се покоряват на Аллах и на Неговия Пратеник. Тези Аллах ще помилва. Аллах е Всемогъщ, Премъдър." (Ат-Тауба: 71)
"И отслужвайте молитвата, и бойте се от Него! Той е Онзи, при Когото ще бъдете събрани." (Ал-Анам: 72)
"И отслужвай молитвата в двата края на деня, и в началото на нощта! Наистина добрините премахват злините. Това е напомняне за поучаващите се." (Худ: 114)
"Кажи (О, Мухаммед) на Моите вярващи раби да отслужват молитвата и да раздават и скрито, и явно от онова, което сме им дарили, преди да дойде Денят, в който не ще има нито откуп, нито приятелство." (Ибрахим: 31)
"И отслужвай молитвите от захождането на слънцето до мрака на нощта, и утринната молитва! Утринната молитва се засвидетелства." (Ал-Исра: 78)
"И се борете в името на Аллах с подобаваща Нему борба! Предпочете ви Той и не ви наложи притеснение в религията - вярата на баща ви Ибрахим. Назовава ви Той мюсюлмани - и (в Писанията) преди, и в този (Коран), за да бъде Пратеника свидетел за вас, и вие да бъдете свидетели за хората. Затова отслужвайте молитвата и раздавайте милостинята зекят, и се придържайте здраво към Аллах! Той е вашият Покровител. Колко прекрасен Покровител е, колко прекрасен Избавител е Той." (Ал-Хадж: 78)
"И отслужвайте молитвата, и раздавайте милостинята зекят, и се покорявайте на Пратеника, за да бъдете помилвани!" (Ан-Нур: 56)

ХАДИСИ ОТНОСНО МОЛИТВАТА
Съществуват хиляди предания (хадиси) чрез, които се заповядва изпълнението на молитвата, обяснява се начинът на изпълнението й и ползата от нея. С удоволствие споменавам няколко хадиса от Пратеника (с.а.с.), касаещи молитвата намаз:
"Ислямът е изграден върху пет (стълба): свидетелството, че няма друг бог освен Аллах, и че Мухаммед (с.а.с.) е пратеникът на Аллах; отслужване на молитвата; раздаването на милостинята Зекят; извършване на хадж и говеенето през месец Рамадан." (Сахих ал-Бухари, т. 1; стр. 6)
"Всевишният Аллах заповяда на рабите си петкратната молитва. Всеки, който изпълнява молитвата без пропуски Всевишния ще го награди с Дженнет. Онзи, който не спазва молитвата не ще бъде награден. Ако Всевишният Аллах пожелае ще го накаже, а ако пожелае ще го сложи в Дженнета." (Абу Дауд)
"Онзи, който отслужва петкратната молитва и се предпазва от големите грехове, молитвите отслужени от едната джума до другата стават отплата за опрощаване на малките му грехове." (Риязу-с Салихин)
Хз. Умар (р.а.) разказва:
"Един човек отишъл при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и го запитал: "О, Пратенико! Кое дело е най-обичано пред Аллах?" Той (с.а.с.) отговорил: "Молитвата отслужена навреме. А онзи, който изоставя молитвата излиза от вярата. Молитвата е стълбът на вярата." (Кешфу-л Хафа, т. 2; стр. 40)

ИЗОСТАВЯЩИЯТ МОЛИТВАТА ЩЕ БЪДЕ ПОДЛОЖЕН НА ДУШЕВНИ МЪЧЕНИЯ
Който изоставя молитвата и се отнася пренебрежително към нея, Всевишния Аллах ще го подложи на петнадесет наказания:
- Три от тях по време на земния живот;
- Три от тях по време на смъртта;
-Три от тях при престоя в гроба;
- Три от тях след съживяването.
Шестте наказания, които изоставящият молитвата ще изпита по време на земния живот са:
1. Всевишният Аллах го лишава от изобилието и препитанието в живота;
2. Заличава се достойнството от лицето му, образът му става студен и отвратителен, и хората изпитват омраза към него;
3. Не получава награда за извършените благодеяния (добри дела).
Наказания, които ще изпита по време на смъртта:
1. Ще умре като презрян, унижен и лош човек;
2. Ще предаде своята душа гладен;
3. Ще умре жаден.
Наказания, които ще изпита в гроба:
1. Всевишният Аллах ще стесни гробът му, докато костите му преминат един през друг;
2. Гробът му ще се изпълни с огън;
3. Ще бъде подложен на изтезания.
Наказания, които ще изпита в Съдния ден:
1. Всевишният ще бъде разгневен към него, когато сметката и делата му се разглеждат;
2. Сметката му ще бъде трудна;
3. Ще бъде повлечен по лице и захвърлен в Джехеннема. (Тенбиху-л Гафилин, стр. 132)
Друго предание гласи:
"Онзи, който изостави молитвата Аллах ще го подложи по време на земния живот на шест вида злочестия и наказания:
1. Ще заличи достойнството от лицето му;
2. Ще бъде лишен от изобилието и прехраната в живота;
3. Ще бъде лишен от плодородието и препитанието;
4. Всевишният не му приема останалите добри дела;
5.Не приема дуата му;
6. Той не ще вземе дял от дуата на добрите хора.
(Сеййид Абдулкадир Гейляни, Гюнету-т Талибин, т. 2; стр. 411)

МЕСТАТА, КЪДЕТО МОЛИТВАТА Е ИЗОСТАВЕНА ЩЕ БЪДАТ СПОЛЕТЕНИ ОТ НЕЩАСТИЯ
- Изоставянето на молитвата предизвиква беди;
- Върху мястото, където молитвата се изостави ще се стоварят злочестия и беди;
- Мястото, където молитвата се изоставя ще бъде сполетяно от глад;
- Изоставянето на молитвата сред мюсюлманското население предизвиква икономически затруднения.
Един от големите ислямски учени, имам Шарани казва:
"О, братко мой! Знай че в местата, където не се изпълнява молитвата или пък бива изоставена се сипят като дъжд злочестия и беди, а местата, където се отслужва молитвата са предпазени от подобни беди. Така че, о, братко мой, знай, че земетресенията, удрянето на гръм и потъването на някои земни пластове е в следствие на изоставянето на молитвата от един народ. Ти не казвай: "Аз отслужвам молитвата, затова на мен не ще ми се случи нещо подобно." Защото когато нещастието дойде, то не прави разлика между добър и лош. Когато праведниците не повеляват доброто и не възбраняват злото сред онези, които не отслужват молитвата, и не се отдалечават от тях заради Аллах, то бедите и нещастията ще споходят и добрите хора!" (Шарани, Имам Ебул-Мевахиб, Абдулвеххаб, Левакихул Енварил Кудсиййети фи Беянил Ухидил Мухаммедиййе, стр. 50)

ДОРИ ЖИВОТНИТЕ БЯГАТ ОТ ОНЗИ, КОЙТО ИЗОСТАВЯ МОЛИТВАТА
Укайл бин Еби Табил (р.а.) разказва:
"Предприех пътуване заедно с Пророка (с.а.с.). По време на това пътуване аз видях три чудеса от Пратеника на Аллах. В следствие на чудесата, които видях вярата ми се затвърди още по-дълбоко в сърцето. Ето какво се случи:
1. Расулюллах (с.а.с.) пожела да поднови абдеста си. Срещу него имаше дървета, които бяха надалеч едно от друго. Той ми рече:
"Иди при онези дървета и им кажи, че Пратеника на Аллах е казал:
"Желая да взема абдест, затова елате да ме прикривате."
Отидох при дърветата и им казах: "О, дървета Пратеника рече: "Елате и ме прикрийте!"
Още преди да довърша думите си дърветата изтръгнаха корените си от земята и се озоваха край Пратеника и го заобиколиха. Когато приключи, те отново се завърнаха по местата си.
2. По време на нашето пътуване водата ни свърши. Ожаднях много. Търсих вода навсякъде, но не намерих. Тогава Пратеника на Аллах (с.а.с.) ми каза:
"Качи се на онази планина, поздрави я от мен и й кажи: "О, планина! Ако в теб има вода, напий ме."
Изкачих се на планината и се провикнах: "О, планина! Пратеникът ти изпраща поздрави. Ние останахме без вода. Ако в теб има вода излей я, за да се напием."
Чух глас от планината, който каза: "Кажи на Пратеника, че откакто Аллах низпосла айета:
"О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото, на които са хората и камъните! Пазят го строги и сурови ангели, които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели." (Ат-Тахрим: 6)
Оттогава (от низпославането на айета), аз непрестанно плача от страх да не бъда от камъните, които ще бъдат гориво в Джехеннема. Затова в мен не остана вода. Поздрави Пратеника от мен."
3. Когато пътувахме насреща ни се появи бягаща камила, която се отправи директно към Пратеника (с.а.с.) и проговори. (Наистина Всевишният Аллах е Онзи, който ни е удостоил с говора и Той позволи на камилата да проговори.) Камилата каза на Пратеника (с.а.с.):
"О, Пратенико! Помогни ми! Помогни ми!.."
След камилата дотича човек, който държеше в ръката си нож, който бе изваден от ножницата. Пратеника запита бедуина:
"Какво искаш от тази камила?"
Бедуинът каза:
"О, Пратенико! Закупих тази камила много скъпо, а сега отказва да ми се подчинява. Ето защо реших да я заколя и да се възползвам от месото й."
Пратеникът се обърна към камилата и я запита:
"Защо не се подчиняваш на стопанина си?"
Камилата отговори:
"О, Пратенико на Аллах, моят стопанин и племето му си лягат без да отслужат нощната молитва (иша), не отслужват дори и сутрешната молитва (феджр). Страхувам се, че Всевишният ще им изпрати злочестие и беда, защото заспиват преди да са отслужили нощната молитва. Боя се, да не изпрати Аллах проклятието си върху тях. Ако моят стопанин и племето му ви обещаят да отслужват нощната молива, аз ще обещая да не се противя и да бъда една покорна и послушна камила."
След като бедуинът видя, че камилата проговори настръхна и се разтрепери като лист. Сведе поглед и се засрами. След това обеща на Пратеника(с.а.с.), че от тук насетне не ще пропуска молитвата. Тогава Пратеника (с.а.с.) му повери камилата. (Мевзут-у Хасене, 91)

ПЪРВИЯТ ВЪПРОС, КОЙТО ЩЕ БЪДЕ ОТПРАВЕН НА СЪДНИЯ ДЕН
Предава се от Хурейс бин Кабиса (р.а.):
Дойдох в Свещена Медина и отправих следната дуа (молба):
"Господи мой, отреди ми праведен другар."
И ето че срещнах Абу Хурайра, с който се сприятелих. Казах му:
"Помолих се на Всевишния да ми отреди праведен другар, и ето, Той ни събра. Моля те разкажи ми някое предание (хадис), което си чул от Пратеника (с.а.с.)! Може би Аллах ще ми даде добро чрез него."
Той каза: "Чух Пратеника да казва:
"Намазът ще бъде първото нещо, за което човек ще бъде питан в Съдния ден. Ако успее да отговори ще се спаси. Ако не успее да отговори правилно ще остане с празни ръце и ще понесе огромна загуба." Ако има пропуски в задължителния (фарз) намаз Всевишният ще каже:
"Проверете дали Моят раб има отслужени допълнителни молитви (нафиле)."
Ще проверят и с тях ще допълнят липсите в задължителните (фарз) молитви. След това по същия начин ще бъдат разгледани и останалите дела." (Ат-Тирмизи, ан-Несаи)

АБДЕСТЪТ
Пророкът (с.а.с.) е казал:
"Който добре вземе абдест, прегрешенията му излизат от неговото тяло, излизат дори изпод ноктите му." (Муслим)

МОЛИТВАТА ПРЕЧИСТВА
Предава се от Са'ад Еби Ваккас (р.а.):
"Имаше двама братя. Единият от тях почина около четиридесет дена преди другия. Бе споменато в присъствието на Пророка (с.а.с.) за добродетелите на първия. В следствие на което Пратеника (с.а.с.) запита: "Другия не беше ли вярващ?" Хората отговориха: "Да, беше вярващ и не бе лош човек!" Тогава Пратеника (с.а.с.) рече: "Знаете ли след като умря какво спечели от изпълнението на молитвите?" Примерът с молитвата е, все едно че пред вратата на един от вас се намира течаща сладководна река и той всеки ден влиза по пет пъти в нея и се измива. И не ще видите мръсотия, която тя да е оставила върху него. Затова вие не може да знаете какво му е донесъл намазът." (Муватта)

МОЛИТВАТА УНИЩОЖАВА ГРЕХОВЕТЕ
Предава се от Абу Умаме (р.а.):
"Бяхме заедно с Пратеника на Аллах (с.а.с.) в джамията. В този момент дойде един човек и каза:
"О, Пратенико на Аллах! Аз извърших грях. Накажи ме!..."
Пророкът (с.а.с.) не му рече нищо. Човекът отново повтори думите си, но Расулюллах (с.а.с.) отново предпочете да замълчи. Тогава дойде време за молитва и отслужихме молитвата. Щом Пратеника (с.а.с.) изпълни молитвата човекът отново тръгна след него и аз ги последвах. Желаех да чуя какъв ще бъде отговорът му. Пророкът (с.а.с.) се обърна към него и рече:
"Преди да излезеш от своя дом взе ли добре абдест?"
Човекът отговори: "Да, о, Пратенико на Аллах!"
Пратеникът отново запита:
"След това изпълни ли, молитвата заедно с нас?"
Когато човекът отново отговори положително Пророкът (с.а.с.) каза:
"В такъв случай Всевишният Аллах опрости твоя грях!" (Ал-Бухари, Муслим)

ПО-ДОБРОТО ДЕЛО
От Ибн-и Месуд (р.а.):
Попитах Пратеника (с.а.с.) кое дело е по-обичано от Аллах?
Той отговори: "Молитвата отслужена навреме."
Попитах: "А след това?"
Отговори: "Подчинение на родителите." (Ал-Бухари, Муслим)

ДОБРОВОЛНИ ПОКЛОНЕНИЯ
Предава се от Абу Хурайра (р.а.):
"Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза, че наистина Всевишният Аллах е казал:
"Аз ще воювам с всеки, който проявява враждебност към Мой приближен (уели). И моят раб не може да се приближи до Мен с нищо друго по-обичано от Мен от това, което съм му наложил (да върши). И щом Моят раб се приближава до Мен с доброволни поклонения (поклонения, които човек не е задължен да извършва, например допълнителната молитва извън задължителната, говеене извън месец Рамазан и други дела с цел да се приближи до Всевишния), Аз ще го обикна, а обикна ли го, Аз ще му бъда слухът, с който той чува, зрението, с което той вижда, ръката, с която той удря и кракът, с който гой ходи. И ако ме попита, Аз непременно ще му дам и ако поиска убежище при мен, Аз непременно ще му го осигуря." (Ал-Бухари)

НЕЩО, КОЕТО Е МНОГО ЛЕСНО
Според разказаното от Асъм Б. Суфян Ес-Сакафи (р.а.), някои били отишли за битката Селясил, но не успели да вземат участие в нея. Затова се отдали по пътя на Аллах. След това отишли при Муавие (р.а.), където се намирали и сподвижници-те Абу Еюб ел-Енсари и Укбе бин Амир. Асъм (р.а.) казал:
"О, Ебу Еюб! Тази година пропуснахме битката. Беше ни съобщено (като компенсация за това), че който изпълни молитва в четири джамии ще му се опростят греховете!"
Ебу Ейюб отвърнал: "О, синко на брат ми! Нека ти кажа нещо по-лесно от това. Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва:
"Онзи, който взема абдест както е повелено и изпълни молитвата подобава, ще му се опростят изминалите прегрешения."
Абу Еюб (р.а.) се обърнал към Укбе и рекъл:
"О, Укбе! Такова ли беше известието на Пратеника?" Укбе потвърдил: "Да." (Ан-Несаи)

СВЕТЛИНАТА НА ОЧИТЕ
Разказва се от Енес (р.а.):
"Така както бях накаран да обикна жената и хубавата миризма, така и (изпълнението на) молитвата бе направено да бъде светлината на очите ми." (Ан-Несаи)

МОЛИТВАТА НА ПАСТИРА
Предава се от Укбе бин А мир (р.а.), че е чул Пратеникът на Аллах (с.а.с.) да казва:
"Вашият Господ се възхищава, на пастира, който се изкачва на върха на планина прочита езана за молитва и след това я отслужва. Тогава Аллах казва:
"Погледнете Моя раб! Чете езан, отслужва молитва - страхува се от Мен. Наистина опростих Моя раб и го сложих в Дженнета." (Абу Дауд)

НАЙ-ДОБРОДЕТЕЛНОТО
Предава се от Имам Малик (р.а.), до когото са достигнали следните слова на Ра-сулюллах (с.а.с.):
"Бъдете в правия път. Вие не можете да изброите неговите ползи. И знайте, че най-доброто ви дело е молитвата. Чистоплътността (чистотата на тялото и душата) се спазва само от вярващите." (Муватта, Ибн-и Мадже)

МЕЖДУ ВЯРАТА И НЕВЕРИЕТО
Джабир (р.а.) предава думите на Мухаммед (с.а.с./:
"Между вярата и неверието стои изоставянето на молитвата." (Муслим)

МОЛИТВА ПРИ НАТЪЖАВАНЕ
Предава се от Хузейфе (р.а.):
"Когато нещо натъжаваше Пратеника на Аллах (с.а.с.), той отслужваше молитва." (Абу Дауд, ан-Несаи)

НАЙ-ДОБРАТА ПЕЧАЛБА
Предава се от Абдуллах бин Селман (р.а.), че е чул един от сподвижниците на Пратеника (с.а.с.) да казва:
"В деня на превземането на Хайбер при Пратеника (с.а.с.) дойде един човек и каза:
"О, Пратенико на Аллах! Днес аз толкова много спечелих, че от жителите на тази долина досега никой не е спечелвал толкова!" Расулюллах (с.а.с.) каза: "Виж ти! И какво спечели?" Човекът отговори: Търгувах (купувах и продавах) без почивка и така спечелих триста оки!" Пратеникът (с.а.с.) рече: "Да ти кажа ли коя е най-добрата печалба?" Човекът отговори: "Кажи коя е тя, о, Пратенико на Аллах!" Мухаммед (с.а.с.) обясни: "Да отслужиш молитва от две части (рекята) след задължителната (след фарза)." (Абу Дауд)

ИЗВЪРШВАНЕ НА МНОГО ПОКЛОНИ (СЕЖДЕ)
Рабиа бин Ка б Ел-Еслеми (р.а.) разказва следното:
"Нощувах заедно с Пратеника на Аллах (с.а.с.). Аз му носех вода за абдест и му помагах в каквото имаше нужда. Той ми рече:
"Поискай от мен каквото пожелаеш."
Аз казах: "Желая да бъда заедно с теб в Дженнета!"
Отново ме попита: "Желаеш ли нещо друго освен това?"
Аз отвърнах: "Не! Желая единствено това."
Тогава Пратеника (с.а.с.) каза:
"В такъв случай ми помогни, като извършваш много поклони (сеждета)." (Муслим)

Предава се от Мадан Еби Талха ал-Яме-ри (р.а.):
Срещнах Севбан (р.а.) и го запитах:
"Посочи ми едно дело, което да го извършвам и в следствие на това Аллах да ме възнагради с Дженнета!"
Севбан замълча. След това отново го попитах за същото нещо. Той отново не каза нищо. Запитах го за трети път. Накрая той сподели:
"И аз зададох същия въпрос на Пратеника (с.а.с.). Той ми отговори:
"Трябва да извършваш много поклони (сеждета). Защото с всяко извършено сежде Всевишният издига твоята степен и става причина да бъдат опростени греховете ти."
Мадан продължава да разказва:
"После отидох при Ебу Дерда (р.а.) и му зададох същия въпрос. Той ми отговори по същия начин както и Севбан." (Муслим, ат-Тирмизи)

ВЛИЗАЩИЯТ В ДЖЕННЕТА
Предава се от Енес (р.а.):
"Един човек запита Пратеника на Аллах (с.а.с.):
"Всевишният Аллах колко времена за намаз повели за Своите раби?"
Пророкът (с.а.с.) отговори:
"Аллах е задължил рабите си с отслужването на петкратна молитва."
Човекът отново запита: "Има ли нещо друго преди и след нея?"
Пратеника (с.а.с.) отговори:
"Аллах задължи Своите раби с петкратна молитва."
След отговора на Пратеника човекът се закле, че към всичко това нито ще прибави, нито пък ще премахне нещо. А Мухаммед (с.а.с.) каза:
"Ако този човек удържи на думата си непременно ще влезне в Дженнета." (Муслим)

ПЕТДЕСЕТ КРАТНА МОЛИТВА
Предава се от Енес (р.а.):
"Когато Пратеникът (с.а.с.) се възнесе на "Мирадж", бе му повелена петдесет кратна молитва на ден. След това бе намалена на петкратна."
После му бе казано: "О, Мухаммед! Вече е отсъдено при Мен. Тази петкратна молитва (с милостта на твоя Господ ще бъде смятана по десет и) ще се зачита за петдесет кратна молитва!" (Ал-Бухари, Муслим, ан-Несаи)

КАКВА ТРЯБВА ДА БЪДЕ МОЛИТВАТА?
Пророкът (с.а.с.) е казал:
"Отслужвайте молитвата, както ме виждате аз да я отслужвам!" (Ал-Бухари)

СУТРЕШНАТА И СЛЕДОБЕДНАТА МОЛИТВА (ФЕДЖР И АСР)
Абдуллах бин Фудале предава от своя баща следното:
"Измежду нещата, на които ме научи Пратеника на Аллах (с.а.с.) е и заповедта:
"Отслужвай петкратната молитва и внимавай за молитвата Асрейн!"
Поради това че този израз не съществуваше в езика ни, аз запитах:
"Какво означава Асрейн?"
Той отговори:
"Молитвата преди изгрев слънце и молитвата преди залез слънце." (Абу Дауд)

МОЛИТВАТА НА ДЕЦАТА
От Себрет ибн-и Ма бед (р.а.): "Пратеникът на Аллах (с.а.с.) повели:
"Когато децата станат на седем години ги научете на молитвата. Ако на десет годишна възраст отказват да я отслужват ги напляскайте." (Ат-Тирмизи)
Амр бин Ас (р.а.) разказва, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Когато децата ви са на седем години им повелете да отслужват молитвата. Когато станат на десет години, ако не отслужват молитвата ги напляскайте и разделете леглата им!"
Друго предание гласи:
"Когато детето ви започне да различава дясното от лявото, заповядайте му да отслужва молитва." (Абу Дауд)

ЗАБРАВИЛИЯТ МОЛИТВА
Предава се от Енес (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Който забрави някоя молитва, щом се сети нека веднага да я отслужи. За забравената молитва няма друга отплата освен нейното изпълнение!" (Ал-Бухари)

ОТРИЧАНЕ
От Абу Бурейде (р.а.), че Расулюллах (с.а.с.) е казал:
"Договорката между нас и двуличниците е молитвата. Онзи, който я (отрече и) изостави изпада в безверие." (Ат-Тирмизи, ан-Несаи)

ПРОПУСКАНЕ НА МОЛИТВА ПОРАДИ СЪН
Имам Малик разказва от Зейд бин Ес-лем (р.а.):
(Един ден сподвижниците се успали и не станали за молитва.) Расулюллах (с.а.с.) каза:
"Наистина Всевишният прибира душите ни по време на сън. И ако пожелае отново ни я връща в друго време."
След това Пратеникът (с.а.с.) се обърна към Абу Бекир ас-Саддик с думите:
"Тази вечер, Билял докато се молеше при него дойде шейтана и го накара да легне. За да го приспи го люля така както се люлее бебе. (Затова той не успя да чете езана и да ни вдигне за молитва.)"
После Мухаммед (с.а.с.) извика Билял. Когато Билял дойде разказа на Пратеника същото, което той бе разказал и на Абу Бекир. Когато чу всичко това, Абу Бекир не можа да се сдържи и каза:
"Свидетелствам, че ти наистина си Пратеника на Аллах!" (Муватта)

ЗАСПИВАНЕ ПРЕДИ НОЩНАТА МОЛИТВА
От Абу Берзе (р.а.):
"Пратеника на Аллах (с.а.с.) забрани заспиването преди нощната молитва и забрани беседването след нощната молитва." (Ал-Бухари, Муслим)

ПРОПУСКАНЕ НА СЛЕДОБЕДНАТА МОЛИТВА
От Ибн-и Умер (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Онзи, който пропусне следобедната молитва е, като онзи, който е изгубил богатството и семейството си." (Ал-Бухари, Муслим)

ИЗГУБВАНЕ НА ДЕЛАТА
От Абу-л Мелих (р.а.):
"В един облачен ден бяхме на битка заедно с Бурейде (р.а.). Той каза: Отслужвайте следобедната молитва рано, защото Пратеника на Аллах (с.а.с.) каза:
"Онзи, който (нарочно) изостави следобедната молитва делото му пропада." (Ал-Бухари)

МОЛИТВАТА ТРЯБВА ДА СЕ ОТСЛУЖВА НА ВРЕМЕ
От Али бин Абу Талиб (р.а.):
Пратеника на Аллах (с.а.с.) ми даде следното наставление:
"О, Али, има три неща, които никога не отлагай:
1. Молитвата, отслужи я веднага, щом настъпи времето й!
2. Покойникът, щом е готов, веднага го погреби!
3. Женитбата на неженена жена, на която си намерил някой, който й приляга, веднага ги ожени!" (Ат-Тирмизи)

НАСЛАДА
Пророкът (с.а.с.) казва:
"Отредено бе молитвата да е моята наслада." (Ан-Несаи)

ЗА ДА СЕ ЗАЧЕТЕ КАТО ЦЯЛА МОЛИТВА
От Абу Хурайра (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Който отслужи един ракят на сутрешната молитва (феджр) още преди да е изгряло слънцето, все едно че е отслужил цялата молитва във времето й. И който отслужи един ракят от следобедната молитва (аср) преди слънцето да залезе все едно, че е отслужил цялата молитва във времето й." (Ал-Бухари, Муслим)

ПОСЛЕДНИЯТ ЗАВЕТ
Молитвата е последният завет на Пророка (с.а.с.) при раздялата му със земния живот. Той е казал:
"Молитвата! Молитвата! И онова, което е във вашите възможности!" (Ибн-и Мадже)

СЛЕД СУТРЕШНАТА МОЛИТВА
Джабир бин Семуре (р.а.) разказва:
"Когато Пратеника (с.а.с.) отслужваше сутрешната молитва, той не ставаше от михраба, докато слънцето не изгрееше. Щом слънцето се издигнеше на копие височина той ставаше от мястото си." (Муслим)

НАМАЗЪТ ПРЕДПАЗВА
От Ибн-и Аббас се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Онзи на когото намазът му не го въздържа от извършване на неща, които са в разрез с Исляма и от безсрамието, то този намаз го отдалечава още повече от Аллах." (Таберани)

ЗАКЪСНЯВАНЕ ПРИ ОТСЛУЖВАНЕ НА НОЩНАТА МОЛИТВА (ИША)
От Ибн-и Аббас (р.а.):
"Една вечер Пратеникът на Аллах (с.а.с.) закъсня за нощната молитва. Умар (р.а.) излезе и каза:
"О, Пратенико на Аллах! Нека да отслужим молитвата. Жените и децата си легнаха!"
Расулюллах (с.а.с.) дойде, като от главата му капеха капчици вода и каза:
"Ако нямаше да затрудня общността си щях да им повеля да отслужват нощната молитва по това време (т.е. по-късно)." (Ал-Бухари, Муслим)

ОТЛАГАНЕ НА СЛЕДОБЕДНАТА МОЛИТВА (АСР)
Според разказаното от Аля бин Абдуррахман (р.а.), излизайки от обедна молитва, той се отбил през къщата на Енес бин Малик в Басра, която се намирала непосредствено до джамията:
"Когато влязох при него (вече беше последното време за зухр), той ме попита:
"Отслужи ли следобедната молитва?"
Аз отговорих: "Не. Току що отслужихме обедната молитва!"
Той рече: "Когато настъпи времето на следобедната молитва веднага я отслужете!"
Станахме и я отслужихме. След това рече: "Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва:
"Това е молитвата на двуличниците. Те седят, седят и чакат докато слънцето застане между двата рога на шейтана, после стават и изкълвават (т.е. отслужват набързо) четири ракята. В молитвата си много малко споменават Аллах." (Муслим, Муватта, ат-Тирмизи)

МОЛИТВАТА ВКЪЩИ
Муслим е записал предание от Джабир (р.а.), в което се казва, че Расулюллах (с.а.с.) е казал:
"Когато някой от вас отслужи молитвата в джамията, нека остави една част от нея за вкъщи. Защото за молитвата отслужена вкъщи Всевишният дава също добра награда." (Муслим)

НАШЕПВАНИЯТА НА ШЕЙТАНА ПО ВРЕМЕ НА МОЛИТВА
От Абу Хурайра (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Когато започне да се чете призивът (езан) за отслужване на молитва, шейтанът изпускайки газове бяга на място, където не се чува езана. Когато призивът свърши той отново се връща. Когато започне да се произнася икамет, той отново се отдалечава, след като икаметът свърши, той отново се връща и влиза между човека и неговото сърце и му нашепва за неща, за които преди това не си е и помислял дори. Казва му спомни си за това, помисли за онова. Човек толкова се увлича по тези неща, че дори забравя колко ракята намаз е отслужил!" (Ал-Бухари, Муслим)

ДУА СЛЕД ЕЗАН
Предава се от Хз. Джабир (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"След като чуе езана, който каже: "Аллахюмме раббе хазихид-деауетит-тяммех, уесслятил-каимех, ати Мухам-меденил-уесилете уел-федилех, уебас-хю мекамен мехмуден еллези уеадтех, иннеке ля тюхлифюл-миад" (В превод: О, Аллах, Господарю на този съвършен призив и на отслужващия се намаз, дай на Мухаммед средството и добродетелта, и го изпрати на похвалното място, което Си му обещал. Ти никога не нарушаваш обещанието!), в Съдния ден ще има право да получи моето застъпничество." (Ал-Бухари, ат-Тирмизи)

МЕСТА КЪДЕТО НЕ СЕ ОТСЛУЖВА МОЛИТВА
От Ибн-и Умер (р.а.):
"Пратеникът на Аллах (с.а.с.) забрани да се отслужва молитва на седем места:
- на сметището;
- на място, където се колят животни;
- на гробището;
- на пътя;
- в банята;
- в обора на камилата;
- на покрива на Бейтуллах (Кааба)." (Ат-Тирмизи)

МОЛИТВА В ГРАДИНАТА
Муаз бин Джебел (р.а.) разказва:
Пратеника (с.а.с.) одобряваше молитвата да се отслужи в градината и на лозето." (Ат-Тирмизи)

ОГЛЕЖДАНЕ ПО ВРЕМЕ НА МОЛИТВА
Предава се от Абу Зер (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Аллах продължава да се доближава до раба със Своята милост, докато той не се озърта по време на молитва. Но щом рабът започне да се озърта наляво-надясно, то Той отвръща лице от него." (Абу Дауд)

ПОВДИГАНЕ ОЧИ КЪМ НЕБЕТО
Предава се от Хз. Енес (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Какво им става на хората, та когато отслужват молитвата те отправят поглед към небето?!"
После продължи:
"Или ще се откажат от това техните очи ще бъдат отнети!" (Ал-Бухари)

МОЛИТВА КОГАТО ХРАНАТА Е ГОТОВА
Предава се от Абдуллах бин Мухаммед бин Ебу Бекир:
"Бяхме при Айша (р.а.), когато й сервираха храна. В този момент Касъм бин Мухаммед се изправи за намаз. Айша каза: Чух Расулюллах (с.а.с.) да казва:
"Когато храната е сервирана не се отслужва молитва, и когато ти се ходи по малка или голяма нужда също не се отслужва молитва." (Муслим)

МОЛИТВАТА ПОТУШАВА ОГЪНЯ
Предава се от Абдуллах бин Меслуд (р.а.), че Пророкът (с.а.с.) е казал:
"[Заради греховете си] ще горите. Когато отслужите сутрешната молитва (феджр) тя потушава огъня. Щом отслужите обедната молитва (зухр) тя потушава огъня. После огънят от извършените ви грехове ще ви изгаря. Щом като отслужите следобедната молитва (аср) тя потушава този огън. После поради сторените от вас грехове ще горите. Когато отслужите вечерната молитва (мегриб) тя потушава огъня. После заради сторените от вас грехове ще горите. Щом извършите нощната молитва (иша) тя потушава този огън. Така биват опростени прегрешенията ви. После заспивате и вече докато се събудите не ви се записват грехове." (Таберани)

БЛАГОДАРСТВЕН ПОКЛОН
Саад бин Еби Ваккас (р.а.) разказва:
"Излязохме задно с Пратеника на Аллах (с.а.с.) извън Мека, като желаехме да отидем в Медина. Когато стигнахме до едно място по пътя Расулюллах (с.а.с.) вдигна ръцете си, отправи дуа към Аллах и извърши сежде. Дълго време остана така. След това се изправи на крака и отново разтвори ръцете си, и остана за известно време така. После отново извърши сежде. По този начин той направи три сеждета, после каза:
"Помолих се на моя Господ и се застъпих за общността ми. Моят Господ ми даде една трета от общността ми. И аз направих благодарствен поклон (сежде) за моя Господ. После вдигнах главата си от земята и поисках отново се застъпих за общността си и Той ми даде още една трета от нея, затова аз отново извърших благодарствен поклон. После вдигнах глава и отново се застъпих за общността си. Тогава Всевишният ми даде и последната третина от общността ми и аз отново извърших благодарствен поклон пред моя Господ." (Абу Дауд)

НОЩНАТА МОЛИТВА
Абдуллах Ибн-и Селям (р.а.) предава думите на Пророка (с.а.с.):
"О, хора! Разпространявайте селяма, раздавайте храна и когато хората нощем спят вие отслужвайте молитва, за да влезете спокойно в Дженнета!" (Ат-Тирмизи)

ГРУПОВАТА МОЛИТВА
Предава се от Абу Хурайра (р.а.), че Пророкът (с.а.с.) е казал:
"Групово отслужената молитвата превъзхожда двадесет и пет пъти молитвата отслужена самостоятелно на работното място или вкъщи. Например, когато някой вземе добре абдест и се отправи към месджида с единствената цел да отиде в джамията, за да отслужи молитва, то с всяка една направена крачка се издига неговата степен и му се опрощава грях. Щом отслужи молитвата, докато е там меляикетата го благославят и казват:
"О, Господи! Опрости го, опрости го!"
Когато някой очаква молитвата (т.е. взел е абдест и е седнал в джамията) все едно, че е в положение на молитва."
В друго предание се казва:
"Молитвата отслужена групово превъзхожда двадесет и седем пъти молитвата изпълнена самостоятелно." (Ал-Бухари, Муслим)

ОГРОМНА ПЕЧАЛБА
Предава се от Осман (р.а.), че е чул Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва:
"Който отслужи нощната молитва (иша) заедно с джемаат (групово), все едно че е прекарал половината нощ в ибадет (богослужение/. А който отслужи сутрешната молитва (феджр) заедно с джемаат, все едно че е прекарал цялата нощ в молитва." (Муслим, ат-Тирмизи)


НЕ ИЗОСТАВЯЙТЕ МОЛИТВАТА
Предава се от Итбан бин Малик (р.а.), който помолил Пратеника (с.а.с.):
"О, Пратенико на Аллах, между мен и джамията в племето ни се намира поток, който понякога става причина да не мога да отида в джамията. Ще ме удостоите ли с честта да дойдете в моя дом и там някъде да отслужите молитва, където да използвам за месджид. Каза: "Ще дойда!" Дойде вкъщи, като с него беше и Ебу Бекир. (Поиска разрешение да влезне) и първото нещо, което ме запита бе: "Къде желаеш да отслужа молитва?" Посочих му един ъгъл от къщата, където застана за молитва. Ние оформихме редица (саф) зад него и така отслужихме заедно (допълнителна) молитва от две части (рекята)." (Ал-Бухари)

ШЕЙТАНЪТ ПИКАЕ В УХОТО
Предава се от Ибн-и Месуд (р.а.):
"Пред Расулюллах (с.а.с.) бе споменато за човека, който спи по цяла нощ и не става за (да отслужи нощната и сутрешната) молитва.
Той (с.а.с.) каза:
"Това е човек на когото шейтанът се е изпикал в ухото!" (Ал-Бухари, Муслим)

ИЗПРАВЯНЕ ПРЕДИ ИМАМА
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Онзи, който вдига главата си (от рукю и седжде) преди имама, не се ли страхува Аллах да превърне главата му в магарешка?!" (Муслим)

ВОДАЧЪТ - ИМАМ
Предава се от Итбан бин Малик (р.а.), че Мухаммед (с.а.с.) е казал:
"Имам на джемаата става онзи, който чете най-добре Книгата на Аллах (Корана). Ако в групата са равни по четене, тогава онзи, който познава най-добре сунната. Ако в групата са равни и в познаване на сунната, имам става онзи, който се е преселил по-напред. Ако са равни и в преселението, имам става онзи, който е по-възрастен. Нека, когато някой гостува на някого, да не застава като имам на домакина или пък работника на работодателя си, и нека гостенинът не сяда на мястото на домакина без неговото позволение. Когато трима души ще отслужват молитва, нека един сред тях бъде имам. Най-подходящ да бъде имам сред тях е онзи, който най-добре чете Коран." (Муслим, ат-Тирмизи)

СТАВАНЕ ЗА СУТРЕШНА МОЛИТВА
Предава се от Абу Хурайра (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Когато някой от вас заспи шейтанът връзва три възела на неговия врат. Стягайки ги, той казва:
"Нека нощта бъде дълга за теб, спи!"
Когато човекът се събуди, ако спомене Аллах (с някой зикир) единият от възлите се развързва. Ако вземе абдест се развързва още един възел. Ако отслужи молитвата се развързват всички възли и сърцето му осъмва добро и радостно. Ако не постъпи по този начин, сърцето му ще осъмне лошо, притеснено и лениво." (Ал-Бухари, Муслим)

ОТСЛУЖВАНЕ НА НОЩНА МОЛИТВА ЗАЕДНО СЪС СЪПРУГАТА
От Ебу Саид и Ебу Хурайра (р.а.), че Ра-сулюллах (с.а.с.) е казал:
"Ако човек събуди жена си през нощта и отслужат по два рекята намаз, ще бъдат записани в листата на извършващите зикир мъже и жени." (Абу Дауд)

ДЪЛГА МОЛИТВА
Предава се от Мугире бин Шубе (р.а.):
"Пратеникът на Аллах (с.а.с.) отслужваше нощната молитва толкова дълго, че краката му се подуваха. Казаха му: "Аллах е опростил миналите и бъдещите ти грехове!" Той каза:
"Нима аз да не бъда рабът, който най-много благодари на Аллах?!" (Ал-Бухари, Муслим)

БЛАГОДАТТА НА ДЖЕМААТА
Предава се от Айша (р.а.), че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Без съмнение Аллах спуска своята милост над онези, които попълват редиците (за молитва), а меляикетата се молят за тях да бъдат прикрити греховете им. А онзи, който попълни оставено празно място в редицата, в следствие на това Аллах ще издигне с една степен неговото място в Дженнета."

НЕПРИЕТА МОЛИТВА
От Абу Умаме (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"На трима души молитвата не се издига по-високо от ушите им:
1. На избягалият роб, докато не се завърне;
2. На жена, чийто съпруг е прекарал нощта, като й е бил сърдит;
3.Водач (имам), от когото народа се отвращава." (Ат-Тирмизи)

МИНАВАНЕ ОТПРЕД
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:
"Ако знаехте какъв е (грехът) да минете пред някой, който отслужва молитва, би било по-добре за вас да изчакате четиридесет дена (отколкото да минете пред отслужващия молитва)." (Ибн-и Мадже)

ДОБРО ПОДРАВНЯВАНЕ НА РЕДИЦИТЕ
От Абу Месуд ел-Бедри (р.а.):
"Преди започване на молитвата Расулюллах (с.а.с.) ни докосваше по раменете и казваше:
"Подравнете се и не се размествайте, защото след това и в сърцата ви ще навлезе смут и разногласие. Непосредствено зад мен нека застанат онези от вас, които са умни и способни. А зад тях да застанат, онези които постепенно ги следват в това, а след тях онези, които ги следват."
Предава се от Джабир бин Семуре (р.а.), че Мухаммед (с.а.с.) е казал:
"Не ще ли застанете в редица така, както меляикетата застават в редица пред Създателя си?"
Ние запитахме:
"Как застават в редица меляикетата?!"
Пратеникът (с.а.с.) каза:
"Те попълват първата редица и стоят изправени в нея." (Муслим)

ВОДАЧ СРЕД МЛАДЕЖИТЕ
Абу Хазм разказва:
"Великото сахабе Сехл бин Сад ес-Саиди караше младежите от неговия народ да минават отпред, за да отслужват молитвата (като имами).
Беше запитан:
"Ти си един уважаван, почитан и достоен Ислямски водач, защо постъпваш така?"
Той отговори:
"Чух Пратеникът(с.а.с.) да казва:
"Водачът (имамът) е поръчител. Ако отслужи добре молитвата, тогава благодеянието ще бъде както за него, така и за джемаата. Но ако той изпълни лошо молитвата, то тогава грехът ще бъде единствено негов, не и на джемаата."

ДОБРОДЕТЕЛИТЕ НА ДЖУМА НАМАЗ
От Абу Хурайра (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Който извърши гусул абдест в петъчния ден и след това отиде за петъчна молитва (джума), все едно че е заклал една камила за курбан (получава толкова голяма награда).
Който отиде във втория час (за молитва) в джамията, все едно че е заклал един бивол за курбан.
Който отиде в третия час, все едно че е заклал един овен за курбан.
Който отиде в четвъртия час, все едно че е дал за садака една кокошка.
Който отиде в петия час, все едно е дал за садака едно яйце.
Когато имамът се изправи за петъчната проповед (хутбе) меляикетата са готови и слушат споменаването (на Аллах)."

Друго предание гласи:
"Когато настъпи петъчния ден (джума) на всяка една врата на джамията застават меляикета, които записват по ред пристигащите. Когато имамът започне четенето на хутбето те затварят тефтерите си и започват да слушат споменаването на Аллах (зикира)." (Ал-Бухари, Муслим)

ОТСЛУЖВАНЕ НА МОЛИТВАТА ВЪВ ВРЕМЕТО Й
Предава се от Ибн-и Амр бин Ас (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Има трима души, на които Аллах не приема молитвата: На водач (имам), когото хората не обичат. На идващия след молитвата, т.е. след като времето й е отминало. На онзи, който освободи роб и след това отново го пороби." (Абу Дауд)

ОБНОСКИ ПО ВРЕМЕ НА ДЖУМА НАМАЗ
Абдуллах бин Амр Ибн-ил Ас (р.а.) разказва, че Расулюллах (с.а.с.) е казал:
"Три групи хора се присъединяват към петъчната молитва:
1. Има хора, които се присъединяват към молитвата и говорят празни приказки. Техният дял от тази молитва остава единствено празнословието (т.е. губят наградата);
2.Има хора, които идват за джума и отправят дуа (зов). Те отправят дуа към Всевишния Аллах и ако Той пожелае веднага ще откликне на молбата им, а ако пожелае не ще откликне на нея;
3.Има хора, които идват за джума, като само слушат и пазят тишина, не минават между вярващите и никого не притесняват. Тяхната молитва (става причина да бъдат) заличени греховете им до предишната джума и три дена в повече. Доказателство за това са и думите на Всевишния: "Който стори една добрина, все едно че е сторил десет." (Абу Дауд)

СЛЕД СУРА "АЛ-ФАТИХА"
Предава се от Абу Катаде (р.а.):
"В първите два ракята на обедната молитва (зухр) Пратеникът на Аллах (с.а.с.) четеше сура "ал-Фатиха" и две други сури. А на останалите две части ракята четеше само сура "ал-Фатиха", дори понякога дочувахме четенето му. При първия ракят четенето му бе по-дълго, а при втория по-късо. При следобедната (аср) и сутрешната (феджр) молитва той процедираше по същия начин." (Ал-Бухари, Муслим)

ХУТБЕТО НА ДЖУМА
Когато Али (р.а.) четял хутбе в Куфе казал следното:
"Когато настъпи петъчния ден шей-тана излиза отрано със своите знамена. Използва хиляда и една пречки, за да ги накара да закъснеят за джума. А меляи-кетата отиват рано и застават на вратите на джамията. Те записват пристигащите кой е дошъл в първия час, кой във втория. Това продължава докато имама се качи на минбера. За онзи, който седне в месджида на място от където да вижда и чува имама, слуша внимателно и мълчи, за него има двойна награда. Който остане далеч и седне на място от където не чува имама, стои тихо и мълчаливо той получава част от наградата. Ако някой седне на място, където вижда и чува имама, но празнослови и не мълчи, на него му се записва двоен грях. Когато някой седне на място, където няма възможност да вижда и слуша имама и празнослови и не запазва мълчание, на такъв му се пише един грях. Ако някой каже на онзи до него "тихо", то той е проговорил напразно. А онзи, който говори напразно остава лишен от севаб (благодеяние, награда) за тази джума. В края на своята проповед Али (р.а.) казал: "Аз чух това от Пратеника на Аллах (с.а.с.)." (Абу Дауд)

КОГА НЕ СЕ ОТСЛУЖВА МОЛИТВА
От Ибн-и Аббас, че Пророкът (с.а.с.) е казал:
"След следобедната молитва (аср) докато залезе слънцето няма молитва. След сутрешната молитва (феджр) докато изгрее слънцето няма молитва."
(Т.е. през това време не се отслужва допълнителна молитва - нафиле). (Бейхаки, Сюнен)

ОТСЛУЖВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНАТА МОЛИТВА ВКЪЩИ
Предава се от Зейд бин Сабит (р.а.), че Пророкът (с.а.с.) е казал:
"О, хора, отслужвайте молитва в къщи. Защото е по-добродетелно човек да отслужи молитвата в своя дом. С изключение на задължителната (фарз) молитва. (За нея е по-добродетелно да бъде отслужена в джамията с джемаат)." (Ал-Бухари, Муслим)

ПО-ДОБРО ОТКОЛКОТО СВЕТА
От Айша (р.а.) се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Двата ракята сюннет на сутрешната молитва са по-добродетелни отколкото този свят и намиращото се в него!" (Муслим)

СУННЕТА НА СУТРЕШНАТА МОЛИТВА
Айша (р.а.) разказва:
"Расулюллах (с.а.с.) никога не пропускаше да отслужи четири ракята преди обедната молитва и два ракята преди сутрешната молитва." (Ал-Бухари)

МОЛИТВАТА СУННЕТ
Предава се от майката на вярващите Умм Хабибе Рамле бинт-и Ебу Суфян, че е чула Расулюллах (с.а.с.) да казва:
"Когато някой вярваш всеки ден отслужва освен задължителните още дванадесет рекята допълнителна (нафиле) молитва за Всевишния, несъмнено Той прави къща за него в Дженнета ." (Муслим)

СУННЕТИТЕ НА ОБЕДНАТА МОЛИТВА
Предава се от Умму Хабибе (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Който отслужва преди и след (фарза на) обедната молитва по четири ракята сюннет, то Аллах ще забрани за него огъня." (Абу Дауд, ат-Тирмизи)
От Абдуллах бин Саид(р.а.) се предава, следното:
"Расулюллах (с.а.с.) отслужил четири ракята преди (фарза на) обедната молитва и рекъл:
"В този момент се разтварят небесните врати. Аз желая в този момент да се издигне мое добро дело." (Ат-Тирмизи)

ИЗПРАВЯНЕ СЛЕД РУКЮ
От Мухариб ибн-и Дисар (р.а.):
"Хузейфе (р.а.) беше видял човек, който отслужвал молитва, но не се изправял напълно. След като отслужил молитвата, той запитал човека:
"Да не би да имаш някакъв проблем с гърба?"
След като получи отрицателен отговор, той рекъл:
"Ако умреш така, ще бъдещ умрял все едно си се възпротивил на суннета на Пратеника (с.а.с.)." (Ал-Бухари)

НОЩНАТА МОЛИТВА
Предава се от Билял и Егбу Умаме (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Трябва да отслужвате нощната молитва, защото това е обичай на праведниците преди вас. Нощната молитва приближава до Аллах, въздържа от (извършване на) грехове, откуп е за (извършените) злини, лек е за тялото." (Ат-Тирмизи)

ПАРФЮМИРАНЕТО НА ЖЕНИТЕ
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:
"(О, жени!) Когато някоя от вас ще отива в джамията нека да не се парфюми ра." (Муслим)

СУТРЕШНАТА МОЛИТВА И ПОКРОВИТЕЛСТВОТО НА АЛЛАХ
Предава се от Абдуллах бин Джундуб (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Онзи, който отслужва сутрешната молитва (сабах) е под покровителството на Аллах, а Той в никакъв случай не желае да бъде нападнат онзи, който е под покровителството Му. Всевишният хваща онзи, който напада онези, които са под Неговото покровителство и го хвърля по лице в огъня на Джехеннема (Ада)." (Имам Ахмед)

КОГАТО ИМАМЪТ КАЖЕ "СЕМИ-АЛЛАХУ ЛИМЕН ХАМИДЕХ"
От Ебу Хурайра (р.а.), че Расулюллах (с.а.с.) е казал:
"Когато имамът каже: "Семиаллаху лимен хамидех!" вие кажете: "Аллахумме раббеня лекел хамд." Защото думите на някого, ако съвпаднат с думите на меляикетата, греховете му ще бъдат опростени." (Ал-Бухари, Муслим)

ТАДИЛ-И ЕРКЯН
От Ебу Хурайра (р.а.) се разказва, че:
"[Един път] Пророкът (с.а.с.) влезна в джамията. [Подир него] влезна човек, който отслужи молитва, след което поздрави Пророка (с.а.с.). Расулюллах (с.а.с.) отвърна на поздрава и му рече:
"Върни се и отслужи молитвата отново, защото ти не я изпълни!"
Човекът се върна и отслужи молитвата по същия начин. След което дойде и поздрави Расулюллах (с.а.с.). Той отново му рече:
"Върни се и отслужи молитвата отново, защото ти не я изпълни!"
Това се повтори три пъти. Накрая човекът каза:
"Кълна се в Онзи, който те е изпратил с Истината, че освен по този начин, аз не знам другояче да отслужвам молитвата! Научи ме!"
Пророкът (с.а.с.) рече:
"Когато застанеш за молитва произнеси текбир. След това прочети от Корана до където ти е лесно, после отиди на рукю и остани там докато ти се успокоят органите. После се изправи добре. След това отиди на сежде и остани там докато органите ти се успокоят. Подир това се изправи и постой докато ти се успокоят органите. Процедирай по този начин във всяка молитва." (Ал-Бухари, Муслим)

КРАЙ

ДЖЕНАЗЕ – (ПОГРЕБЕНИЕ)

 

ДЖЕНАЗЕ – (ПОГРЕБЕНИЕ)

(Дженазе намаз)


І. Какво се прави за човек, който е на смъртно легло?
1. Посещение на болен човек.
Хадис: Али (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато един мюсюлманин посети своя болен брат /мюсюлманин/ сутринта, за него седемдесет хиляди меляикета правят дуа до вечерта. И ако го посети вечерта, тези меляикета правят дуа за него до сутринта.” (Тирмизи)
 2. Да се обърне към къбле.
Хадис: Хузейфе (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Кябето – това ви е къблето за живи и умрели.” (Ебу Дауд)
3. Да му се почистят срамните места от косми! Ако е стар човек и не може сам да ги почисти, задължение е на близките да му помогнат. Също така трябва да му се изрежат ноктите. Според имам Ебу Ханифе да се почистват тези неща, след като умре човекът – е силен мекрух.
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Който не си почиства космите по срамните места, повече от четиридесет дена – той се оприличава на не мюсюлманите.”
4. Да се чете Коран – и – Керим, защото когато се чете Коран, шейтанът бяга надалече и няма възможност да се опитва да отнеме имана на човека.
5. Да се напомни на умиращия да каже ,,Ля иляхе иллеллах”! Тези думи трябва да му се напомнят тихо, защото умиращият може да се ядоса, ако го насилваме да ги каже, а шейтанът само това чака.
Хадис: Ебу Сеид Ал – Худри (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Подсказвайте думите ,,Ля иляхе иллеллах” на умиращите хора, които са на смъртно легло!” (Муслим)
6. Да се даде вода на умиращия! Пратеникът (с.а.с.) видял шейтана с една стомна вода и го попитал къде отива, а той отговорил, че един мюсюлманин умира и му носи вода, за да му отнеме имана.
7. В стаята, в която е тежко болният (на смъртно легло) не трябва да има снимки или портрети на одушевени предмети или пък статуи, защото Пратеникът (с.а.с) казва, че там не влизат меляйкета.
Излизането на душата зависи най-много от делата, които е вършил човека. Ако няма добри дела – много трудно някой може да му помогне.
ІІ. Какво се прави, след като излезе душата на човека?
Излизането на душата се установява, след като изчезне дишането, няма пулс или лицето започне да си променя цвета. Някои пожълтяват (това е добър признак), а други посиняват (това е лош признак).
1. Да се сложи на равно място. Трябва да му се махне възглавницата, да му се изпънат ръцете и краката, защото за кратко време умрелият се втвърдява.
2. Събличат му се дрехите – да се внимава да не се откриват срамните части.
3. Да му се върже брадата – това се прави с цел да се затвори устата, преди да изстине. За целта се използва кърпа, с която се обвързва брадата около лицевата част на главата до над темето.
4. Да се затворят очите – всеки човек умира с отворени очи. Някои учени казват, че погледът проследява душата, а други казват, че душата излиза през очите. Ако умре и гледа наляво – това не е добър признак, ако погледът е надясно – това е добър признак. Аллах (С.Т.) знае най-добре.
5. Слагане на тежест върху корема. Това се прави, за да не се надуе умрелият и за да излязат всички мръсотии, преди да започне миенето.
ІІІ. Задължение на близките към умрелия.
Тези задължения са фарз за най-близките, а за останалите мюсюлмани е фарз кифайе.
1. Да му се направи гусюл.
2. Да се завие в кефин.
3. Да му се кланя дженазе.
4. Да се погребе.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,За три неща не се закъснява: когато настъпи времето за намаз; когато има дженазе, да не се чака; когато едно момиче стане за женене и има подходящ кандидат.” (Ахмед и Тирмизи)
  • Ако има заем, да му се изплати.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Душата на вярващия е закачена за дълга (заема) му, докато не се изплати.” (Тирмизи – добър)
Преди да започне миенето, трябва да се намери подходящо място за това и да се стопли вода.Това може да се извърши и в баня, ако е голяма, така че да има възможност умрелият да се сложи легнал и хората да могат да го мият спокойно. Няма разлика при къпането между живия и умрелия човек – начинът е един и същ.
Преди миенето трябва да е нарязан кефин (бял плат, в който се увива мъртвецът):
- за мъж – той се състои от три парчета плат. Двете от тях са еднакви и са с дължина – (дължината на мъртвеца плюс 50 см). Това се прави, за да може да се вържат двата края. Ширината е от 180 см. до 200 см. или в зависимост от това, колко е пълен мейитинът (мъртвецът). Третата част се нарича риза, като дължината й трябва да е от брадата до под коленете и да бъде от два ката, а ширината от 150 см. до 180 см. Има и допълнителни парчета плат, които трябва да образуват пет връзки, с които да се върже кефинът с дължина 180 см. и широчина 5-6 см., а също и около 7-9 парчета с размер 90 см. на 10 см. за почистване на срамните места.
- за жената – при нея кефина се състои от всичко онова, което е при мъжа и още две парчета плат. Първото парче трябва да е с дължина от шията до под глезените на умрялата, което се слага отгоре, а второто трябва да е във вид на квадрат и се използва за забрадка.
За децата се използват същите видове кефин.
ІV. Миене на мейитин (правене на гусюл).
Най-добре е близките да извършат миенето. Ако е мъж, да бъде измит от мъже (брат, син, баща, внук…), а жена – от жени. Това се прави, защото близките биха проявили по-голямо старание, и ако има някакъв недостатък у мъртвеца – те биха го прикрили.
1. Качества, на които трябва да отговаря този, който ще мие мъртвеца:
а) да е пълнолетен и разумен мюсюлманин.
б) да бъде дискретен – харам е да говори за недостатъците на умрелия.
Хадис: Рафие (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Който измие един мейитин и види недостатък в него, след това си замълчи и го прикрие, Аллах (С.Т.) му опрощава четиридесет пъти.” (Хаким)
в) миячът да избягва да гледа срамните места на умрелия.
2. Условия, на които трябва да отговаря умрелият, за да бъде мит:
а) да е мюсюлманин.
б) да се е родил жив (дори и една минута да е живял/а ).
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато се роди мъртво дете, не му се кланя дженазе и няма право на наследство.”(Тирмизи)
в) половината или повечето от тялото, включително и главата, да е налице.
г) да не е шехид (загинал по време на война).
3. Миене на умрял (мейитин).
Миенето трябва да се извърши върху тенешир (това е една дъска, върху която трябва да се постави умрелият). При мъртвеца може да остане само този, който ще извършва миенето, и още един, който да сипва вода и да помага. Срамните места трябва да са покрити, за да не се гледат. В началото се надига горната част от тялото и се натиска на корема. Това се прави с цел, ако има нещо останало в човека (от мръсотията), да излезе и след това да се почисти. Този, който мие, е по-добре да е отдясно на мъртвеца, а другият отляво. След това се прави тахарет или това е почистване на срамните места от мръсотия, като това се прави с предварително нарязаните парчета нечетен брой пъти. После се взема (малък) абдест на умрелия, като в устата и носа не се вкарва вода, а само се навлажняват. След това се сипва вода първо на главата, мие се дясната страна, после лявата, повдига се леко на едната страна и се облива и гърба с вода. Миенето продължава, като се мокри целият мъртвец, а миячът използва гъба и сапун и го насапунисва, като помощникът му сипва вода. След като се изкъпе целият, добре е да се изплакне три пъти, като по време на миенето чаршафът, който е върху срамните места, не трябва да се маха, а миенето трябва да става върху него. После се слага сух чаршаф, а мокрият се маха. Така умрелият е готов за поставяне в табута, на който трябва да е подготвен кефинът, в който ще се завива умрелият.
Това се прави при нормално положение и нормални условия. Но например, ако умрелият е стоял дълго време мъртъв, без да е погребан, и тялото е започнало да се разлага, тогава при това положение му се прави тейеммум.
4. Увиване на мъртвеца в кефина.
Завиването на мъртвия в кефин е задължително (ваджиб), също така парите за кефина трябва да са от неговите средства (пари). Въз основа на хадиса на Пратеника (с.а.с.), в който е казал: “…Завийте го в неговите наметала…!”, се дава предимство за стойността на кефина, преди връщането на дълга, изпълнението на васиета (завещанието) и раз­пре­де­ле­ние­то на мираса (наследството).
Ако мъртвият няма средства за кефина, то те се покриват от близките му, които са били задължени от шериата да го издържат, като например – баща, дядо, син или внук. Ако и те нямат, тогава тези средства се дават от мюсюлманската каса, а в случай, че няма такава – тези средства, се покриват от мюсюлманин, който е запознат със състоянието му.
Задължение за кефина на мъртвия е, да бъде плат, който покрива цялото му тяло.
Мустехаб е кефинът на мъжа да е от три бели платна: “Защото и на Пратеника (с.а.с.) е направен кефин от три бели платна.” След това се ароматизират с бахур и се поставят едно върху друго и измежду тях се слага ханут, това е специален ароматизатор за мъртви.
След това върху платната се поставя мъртвия, после високо между бедрата му се поставя силно аро­ма­ти­зи­рано парче, за да не излиза от него неприятна миризма. Мустехаб (желателно) е да се постави миск на очите, ноздрите, устните и ушите на мъртвия, също така и на частите, на които е правил седжде. Няма нищо лошо в това, ако се парфюмира и цялото тяло на мъртвия, защото това е правено от някои от сахабите.
След това краят на първото платно се връща върху дясната страна на мъртвеца, а другият му край – върху лявата страна на мъртвеца. След това по същия начин се завиват и другите две платна, след което се издърпва кърпата, която е покривала срамните места на мъртвеца.
След това кефинът в краищата се усуква и се завързва с пет или седем връзки, за да не се развият платната. Целта на тези връзки е да предпазят платната да не се развият и след като мъртвецът се постави в гроба, тези връзки се развързват.
5. Достойнстваото и наградата от дженазе намаз.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Който последва едно дженазе, докато се кланя – получава награда (севаб), колкото един кират, и който последва дженазето, докато се погребе – получава два кирата.” (Един кират се равнява на стойност колкото планината Ухуд.) (Бухари и Муслим)
6. Предварителни условия за намаза:
а) тези, които ще кланят, да са с абдест.
б) да бъдат обърнати към къбле.
в) да са с покрит аврет (срамни места).
7. Фарзове на дженазе намаз:
а) нийет (възнамеряване).
б) да бъде прав този, който ще кланя.
в) да направи четири текбира.
8. Начин на кланяне на дженазе намаз.
Имамът застава зад мейитина по посока на къбле, а джемаатът образуват нечетен брой сафове (редици), като от суннета е те да са три, но може и повече.
Хадис: Малик ибн Хибейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато кланят на вярващ мейитин три сафа дженазе намаз и джемаатът са мюсюлмани – на този човек му се опрощават греховете.” (Ахмед)
След това се прави нийет, взема се текбир, като се вдигат ръцете, след което се връзват отпред. Чете се ,,Субханеке” (може и ,,Фатиха”), взема се втори текбир, без да се вдигат ръцете, след което се чете ,,Салли” и ,,Барик”. Взема се трети текбир, без да се вдигат ръцете, и се чете дуа за мейитин, а който не я знае, да моли за опрощението на умрелия. След като се вземе и четвъртият текбир, не се казва нищо и се дава селям.
От суннета е преди да се кланя дженазе, да се пита дали мейитинът има дълг, защото Пратеникът (с.а.с.) не е кланял Дженазе на длъжник, а се е оттеглял и е казвал на друг да кланя. Не е от суннета да се пита дали е бил хубав или лош човекът, а това се знае най-добре от Аллах (С.Т.). Правилно е да се пита: „Прощавате ли му /й, правите ли му /й халал?”
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато човек почине и четиридесет души кажат (свободно, без да ги питат) и потвърдят, че мейитинът е бил добър – за него става задължение да влезе в Дженнета.” (Добър хадис)
Имамът трябва да застане по време на намаза срещу гърдите на умрелия.
Ако умрелите са повече от един, може да се кланя намазът едновременно за всички, дори да са мъже и жени, но по отделно е по-добре. Колкото повече джемаат има, толкова е по-добре за умрелия.
Хадис: Айше (р.а.) предва, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато един мюсюлманин умре и сто мюсюл­ма­ни­на му кланят дженазе намаз и искат опрощение от Аллах (С.Т.) за умрелия, Аллах (С.Т.) му опрощава.” (Муслим)
Хадис: Предава ибн Аббас (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато един мюсюлманин умре и четиридесет мюсюлмани, които не правят ширк, му кланят дженазе, Аллах (С.Т.) ги освидетелства за него.” (Муслим)
9. Кланяне на дженазе на погребан човек (до гроба).
Позволено е, ако някой е отсъствал на погребението на близък човек, когато се върне, да кланя дженазе намаз на гроба му, като това може да стане до един месец след погребението му.
Хадис: Разказва Зейд ибн Сабит (р.а.): ,,Веднъж излязохме заедно с Пратеника (с.а.с.) и отидохме при гробищата на Медина, където той (с.а.с.) видя един пресен гроб и попита чий е този гроб. Отговорих, че това е гробът на еди – коя си жена (жената, която е чистела джамията), а той (с.а.с.) каза: „Защо не ме повикахте на дженазето?” Казах: „Защото ти спеше и не искахме да те събуждаме!” Каза (с.а.с.): „Друг път не правете така, защото когато някой от вас умре и аз съм между вас, извикайте ме, защото моя намаз е милост за умрелия!” След това застана до гроба и ние застанахме зад него, като кланяхме дженазе намаз с четири текбира. ” (Ахмед, Несаи и Ибн Хиббан)
10. Кланяне на дженазе намаз на отсъстващ човек.
Това се прави например, когато близкият на умрелия е много далече, в друга страна. Когато се предполага, че там, където е умрял, няма кой да му кланя дженазе намаз /например: починал е при неверници/, е мустехаб да се кланя отдалече. Това може да стане до един месец след смъртта, след което тялото се разлага.
11. Къде може да се кланя дженазе намаз?
Може да се кланя на открито или до джамия, като условие е да няма гроб пред джемаата, а само мъртвецът, и от суннета е да бъде на поставка.
Позволява се жени да кланят дженазе намаз, когато присъстват, но да са зад мъжете, като нямат право да ходят на гробищата.
12. Време за дженазе намаз.
Дженазе намаз може да се кланя по всяко време, с изключение на времената, в които е мекрух да се кланя намаз (при изгрев, залез и когато слънцето е във връхната си точка). Мекрух е да се кланя и през нощта, освен при необходимост.
13. Носене на мъртвеца.
Мустехаб (желателно) е джаназето да се носи на раменете от четирите страни.
Също така е суннет при носене на джаназето да се бърза, защото Пратеникът (с.а.с.) е казал: “Бързайте с дженазето”.
Позволено е на хората, които следват джаназето, да се движат – отпред, отзад, отляво и отдясно на джаназето, защото всичко го има в суннета.
Мекрух е (не е желателно) да се сяда преди дженазето и да е оставен мъртвият на земята, защото Пратеникът (с.а.с.) е забранил това.
Не е желателно (мекрух е) джаназето да се погребва във времената, за които има забрана от Пратеника (с.а.с.) да се погребва в тях. Укбе ибн Амир (р.а.) казва: „Пратеникът (с.а.с.) ни забрани в три времена да кланяме намаз и да не погребваме мъртвите – при изгрев слънце, докато не се издигне, когато слънцето е точно в зенита си и докато леко не се наклони, когато наближи да залязва, докато не залезе.”
14. Поставяне в гроба.
След като мъртвият се занесе при гроба, се оставя близо до него. Ако е жена, в гроба влизат трима, които са й мухрим , но ако е мъж, няма значение кой ще влезе. След това мъртвият се поставя на дясната страна, обърнат в посока към къбле. При копаенето на гроба трябва да се даде наклон по посока на къбле, да бъде дълбок, за да предпази мъртвия от зверове и за да не се разнесе миризма от разлагането на трупа, да бъде широк около един метър, а дълъг, колкото да се постави мъртвецът.
Този, който поставя мъртвия, чете следната дуа: ,,Бисмиллях ве’ аля суннети расулюллах”.
Сюннет е всеки присъстващ мюсюлманин, след поставянето на мъртвия в гроба, да хвърли поне по три лопати пръст.
Сюннет е след заравянето гробът да бъде една педя висок от повърхността на земята, с формата на камилска гърбица, за да се разбере, че това е гроб. След това да се поръси с камъчета, както бе направено с гроба на Пратеника (с.а.с.) и тези камъчета да се поръсят с вода.
Сюннет е да се постави камък на гроба, където е главата на мъртвия.
Забранява се (харам е) гроба да се застроява, да се поставя на гроба скулптура, или снимка с образа на мъртвия или пък да се слага паметна плоча със снимка на мъртвия, освен надпис за разпознаване. Също е забранено (харам) да се сяда, стъпва или обляга по гробовете, защото за всички тези неща има забрана от Пратеника (с.а.с.).
Не е желателно в един гроб да се погребват повече от един мъртвец, освен при необходимост. Може да се погребват повече от един в един и същи гроб, като между тях трябва да има преграда от пясък, както направи Пратеникът (с.а.с.) с убитите по време на битката при Ухуд.
Също така е суннет да се занесе храна за близките на мъртвия, в деня на погребението. Пратеникът (с.а.с.), когато умря Джафер (р.а.), каза: „Пригответе храна за семейството на Джафер, защото те сега са заети (с мъртвия)”.
Не е желателно семейството на покойния да приготвя храна за хората в деня на погребението.
Суннет е за мъжете да посещават гробищата, за да си вземат поука и да правят дуа за мъртвите. Пратеникът (с.а.с.) казва: “Аз ви бях забранил да посещавате гробищата, но сега ги посещавайте, защото те ще ви напомнят за Ахирета (Отвъдния свят).”
Но за жените е забранено да посещават гробищата, защото те са по-чувствителни и може да не издържат и да започнат да извършват някой забранени неща, като скубане на коси, късане на дрехи, наричания и др. И вместо да си вземат поука, може да си навредят. Пратеникът (с.а.с.) е казал: “Проклети да са посетителките на гробищата”.
Мюсюлманите трябва много зорко да внимават, да не въздигнат гробовете в култ, защото това деяние е ширк.
15. Изказване на съболезнования.
Суннет е мюсюлманинът при изразяване на съболезнование да казва: „Инне лилляхи ма ехазе уе леху ма еата уе куллю шейин индеху би еджел мусемма. Уесбир уехтесиб.” Това е забелязано да се казва от Пратеника (с.а.с.) при изказване на съболезнования.
При смъртта на даден човек е позволено да се плаче, тихо, без глас, и е забранено да се плаче на глас, като се изброяват добрите страни на покойника. Така Пратеникът (с.а.с.) плака, когато почина синът му Ибрахим.
Траурът за покойния е позволен, като за близките на покойния е позволено да жалят три дена, а на жената е позволено да жали за съпруга си четири месеца и десет дена, а пък ако е бременна, може да жали, докато се роди бебето.
Забранено (харам) е да се късат дрехите и да се скубят косите. Пратеникът (с.а.с) казва: „Не е от нас онзи, който се самобичува (при смъртта на негов близък) или си къса дрехите…”
16. Дейности, които могат да бъдат от полза за мъртвия.
а) Даването на садака без определено време или ограничения.
б) Правене на дуа по всяко време.
в) Ако има пропуснат оруч, близките могат да го отдължат.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато умре един човек и му е останал оруч, който е када, може близките да говеят в името на Аллах (С.Т.) за умрелия.” (Бухари и Муслим)
г) Да се направи хадж или умре за умрял, при условие, че живият е направил това първо за себе си.
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато умре един човек, делата му се прекъсват, освен от три неща (може да има полза от три неща): ако е оставил „трайна садака”, ако е оставил наука, с която да се възползват след смъртта му и ако има добри деца, които да правят дуа за него.”
От този хадис се разбира, че най-много полза умрелият, има от три неща:
д) Ако умрелият е оставил трайна садака. Това означава, ако е направил през живота си чешма, или мост, или джамия, или път, или нещо с такава значимост, което хората ще ползват и след неговата смърт.
е) Ако умрелият е оставил наука (ислямска), от която хората се възпозват и след неговата смърт, като книга, касетка, брошура, или пък е научил някого на нещо за Исляма.
ж) Ако има след него добри деца (синове или дъщери) и те правят дуа за родителите си. Под „добри” се разбира да са добри мюсюлмани. 7. Най-близките роднини, като баща, син, брат и т.н.

СЕДЖДЕ – И – СЕХВИ

Posted by Admin вторник, май 28, 2013, under ,, |

 

СЕДЖДЕ – И – СЕХВИ

(Сехив Седжде)

1. Определение – това са две допълнителни седждета, които се правят в края на намаза, с цел поправяне на определена грешка, допусната по време на намаза.
2. Кога се налага седжде – и – сехви?
а) при изместване на фарз – това означава да се пропусне фарз и преди селяма да разбере и да го допълни.
Ако разбере кланящият се за пропуска в ракята, той трябва да се върне, да го допълни, да продължи и в края на намаза да направи седжде – и – сехви.
Ако разбере за пропуск в следващия рекят, кланящият се трябва да се поправи като ракятът, който е кланял, му се анулира, след това продължава намаза от поправката, като кланя един ракят повече и в края на намаза прави седжде – и – сехви.
Когато кланящият се пропусне фарз и разбере, след като е дал селям, но не е станал от мястото си и не е развалил абдест и не е говорил, при това положение става и кланя още един ракят с ифтитах текбир, като в края на намаза прави седжде – и – сехви.
б) при неумишлено изпускане на ваджиб.
Това се е случило на Пратеникът (с.а.с.), като е пропускал първото сядане на “Еттехийяту” в намаза. При това положение, ако се сети веднага, трябва да се върне, но ако е започнал следващия рекят – в края на намаза се прави седжде – и – сехви.
в) при съмнение в ракятите – когато някой се съмнява в броя на ракятите (например дали е на трети или на четвърти) се взема по-сигурното, т.е. трети ракят, кланя се още един ракят и накрая се прави седжде – и – сехви.
Хадис: Абдуррахман ибн Ауф (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Когато някой се съмнява в намаза колко рекята е кланял, да вземе за база сигурното (по-малкото) и накрая да направи седжде – и – сехви.” (Бухари)
г) при грешка в четенето, която е променила смисъла или пък повече малки грешки.
3. Как се извършва седжде – и – сехви според имам Ебу Ханифе?
Когато кланящият е извършил грешка на последното сядане в намаза чете ,,Еттехийяту” (желателно е ,,Салли” и ,,Барик”), след което дава селям (ако е имам – само надясно) и прави две последователни седждета. После чете от ,,Еттехийяту” до края и завършва намаза.
Ако някой е закъснял за намаз с джемаат и имамът е сгрешил, но той не е присъствал на грешката – в края на намаза трябва да направи седжде – и – сехви, заедно с имама.
Ако някой забрави да направи седжде – и – сехви и се сети, след като е приключил намаза, но ако не е говорил и не е провалил абдеста и не се е местил, трябва да направи седждетата, но ако е говорил или провалил абдеста, Иншааллах, намазът му е точен.

НАМАЗ НА ПЪТНИКА

Posted by Admin вторник, май 28, 2013, under , |

НАМАЗ НА ПЪТНИКА


Аллах (С.Т.) е дал улеснение за пътниците, които пътуват на дълъг път.
  1. Каср – /Съкращаване на намазите/ – това се отнася за пътници, които ще пътуват на разстояние минимум 90 км. в едната посока, като намазите, които са четири ракята, трябва да ги съкращават на два ракята. Това са фарзовете на намазите Зухр, Аср и Ишаи. Доказателство за това улеснение са думите на Аллах :  
,,А когато странствате по земята, не е прегрешение за вас да съкращавате молитвата…
(Ен – Ниса: 101)
Хадис: Йе’аля ибн Умейе попитал Умер ибн Хаттаб (р.а.): ,,О, Умер, Аллах (С.Т.) казва в айет 101 на сураНиса”, че може да съкращаваме намаза, когато ни е страх (при пътуване). Но ние сме в сигурност и спокойствие. Трябва ли да съкращаваме?”. Умер (р.а.) казал: ,,За същото питах Пратеника (с.а.с.), а той каза: ,,Това е една садака от Аллах (С.Т.) към вас, затова приемете тази садака”. (Муслим)
От Айше (р.а.), която казала: ,,Първоначално намазът беше заповядан два ракята фарз (само акшам е бил три ракята), след това Аллах (С.Т.) потвърди тази заповед за пътника и увеличи намаза на четири раекята за местния.” (Бухари и Муслим)
2. Разпоредбата за съкращаване на намаз.
Според имам Ебу Ханифе (р.а.) съкращаването на намазите е ваджиб (задължително), и ако някой нарочно кланя по четири ракята не му е правилен намазът, освен ако е зад имам, който кланя четири или е забравил, или пък не знае. А според другите имами то е суннет.
3. Начало на съкращаването на намазите.
Когато някой има намерение да пътува на разстояние повече от 90 километра в едната посока, има право да съкращава намазите, които са фарз, веднага след като напусне населеното място. Това важи дотогава, докато се върне в мястото, където живее или ако се установи на друго място. Ако има намерение да стои за по-малко от петнадесет дни се счита за пътник и може да съкращава намазите. А ако се установи за повече от петнадесет дена на дадено място, не се смята за пътник и не е позволено да съкращава намазите.
4. Суннети и нафиле намази по време на пътуване.
Според една част от ислямските учени е желателно, ако има възможност и време пътникът да кланя потвърдените суннети, а според друга част от учените е по-добре да не кланя, защото Пратеникът (с.а.с.), когато е пътувал не е кланял суннет намаз, освен суннета на сабах и това се потвърждава от Абдуллах ибн Умер (р.а.).
5. Откланване на пропуснатите намази по време на път.
Според имам Ебу Ханифе пропуснатите намази трябва да се откланват толкова ракяти, колкото са пропуснати, т.е., ако един намаз е пропуснат вкъщи, или когато човекът не е пътник, той трябва да откланя четири рекята, (ако е Зухр, Аср или Иша), независимо кога се откланва. А ако е един намаз и е пропуснат по време на път, и е от намазите зухр, аср или иша, трябва да се откланя два рекята, независимо кога ще се кланя.

 

Джем – (Събиране на намазите)

Според имам Ебу Ханифе не е позволено да се събират намази, освен за хаджиите на местността Арафат и Музделифе, но всички останали имами казват, че може и от суннета е да се събират намазите, когато човек е пътник и има нужда от това, като това събиране може да стане само на обедния намаз със следобедния или на вечерния (акшам) с нощния намаз (иша). Други варианти не са позволени.
Например във времето на обедния намаз да се кланя Зухр, а след това с нов икамет да се кланя Аср или да се кланят двата намаза във времето на Аср. Същото важи и за вечерните намази.
Доказателство за събиране на намазите е:
Хадис: Енес (р.а.) предава: ,,Когато Пратеникът (с.а.с.) тръгваше на път преди да е влезнало времето за Зухр, закъсняваше с обедния намаз и го кланяше във времето на Аср (икиндия), и ако тръгваше на път и вече е дошло времето за обедния намаз – първо кланяше и след това тръгваше.” (Муттефекун алейхи)
Хадис: Муаз ибн Джебел (р.а.) предава: ,,По времето на войната в Табук, когато Пратеникът (с.а.с.) тръгваше преди слънцето да достигне връхната си точка на обяд, закъсняваше с обедния намаз и го кланяше във времето на икиндия. Ако тръгваше преди да е залязло слънцето, закъсняваше с акшам намаз и го кланяше във времето на ишаи. И ако щеше да тръгва след залеза на слънцето, кланяше акшам и ишаи намаз и след това тръгваше.” (Ебу Дауд и Тирмизи)
Хадис: Ебу Селеме (р.а.) казва: ,,Веднъж Пратеникът (с.а.с.) събра намазите магриб (акшам) и ишаи (ятсия), защото валеше силен дъжд.” (Бухари)
Имам Ахмед ибн Хамбел въз основа на този хадис позволява да се събират споменатите намази (обедният с икиндия и акшамът с ятсията) при тежка болест, като прави сравнение (къяс), като казва, че болестта е по-голяма причина от бурята.
Според шериата всеки човек трябва да избира работата си така, че да му позволява да кланя намазите си, но ако няма такава възможност се допуска да събира споменатите намази, което е по-добре, отколкото да ги оставя за каза или да не ги кланя въобще.

ДЖУМА НАМАЗ

 

ДЖУМА НАМАЗ

1. Достойнството на Джума намаз.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Най-добрият (достоен) ден, в който изгрява слънцето, е денят джума. В този ден е създаден Адем (а.с.) и в този ден е въведен в Дженнета, и в този ден е изведен от Дженнета, и Киямет ще стане в този ден.” (Тирмизи)
2. Мястото на джума намаз в Исляма.
Разпоредбата за намаза джума е фарз айн, т.е. лично задължение за всеки един мюсюлманин, който отговаря на определени условия. Аллах (С.Т.) заповядва в Коран – и – Керим:
 

„О, вярващи, щом се призове за молитвата в петъчния ден, устремете се към споменаването на Аллах и оставете търговията! Това е най-доброто за вас, ако знаете!” (Джумуа: 9)
Хадис: Ебу Джа`де (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Който пропусне три джумаи без причина, Аллах (С.Т.) му запечатва сърцето.” (Ахмед и Есхабу сунен)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Тези, които оставят джумата без причина, Аллах (С.Т.) ще им запечата сърцата и те ще бъдат от нехаещите.” (Муслим)
3. Джума намаз е задължение за всеки, който е:
а) пълнолетен мюсюлманин и е разумен.
б) свободен.
в) не е пътник – за пътник се смята този, който пътува над 90 км. в едната посока или се е установил за по-малко от 15 дни.
г) да е мъж.
д) да не е болен, който изпитва затруднения.
4. Условия на джумата:
а) да е във времето на обедния намаз – там, където се е откланял джума намаз, след това не може да се кланя повторно, ако има закъснели, ще трябва да кланят само обедния намаз.
б) да се кланя в град или голямо село – в махали и малки селца под 40 жители, не може да се прави джума намаз. За да се прави джума намаз в едно село, то трябва да има ръководител /кмет/, медицински пункт и други основни неща.
в) да има определеният минимум от хора /джемаат/ - имамът и трима мъже, които са задължени за джума намаз, ако са по-малко, се кланя само Зухр.
г) да се чете хутбе /това е обръщение към джемаата – проповед/:
- Хутбето се състои от две части, които съдържат: увод, изложение и заключение.
- Уводът трябва да започва с възхвала на Аллах (С.Т.) - /Хамд/ и селеват /приветствие/ към Пратеникът (с.а.с.). Той трябва да бъде кратък и ясен.
- Изложението трябва да обхваща определена тема като започва с айет или хадис, свързан с темата. Тази част от хутбето трябва да бъде на езика, на който ще го разбере джемаатът, или на езика, на който говорят болшинството от тях. Желателно е темата да е актуална и хатибът да я чете на висок и ясен глас.
- Заключителната част трябва да съдържа молба към Аллах (С.Т.) за прошка и напътствие.
- Второто хутбе трябва да бъде по-кратко от първото и да съдържа същите неща като първото, а хатибът да направи пауза между двете хутбета с кратко сядане.
д) да има разрешение от официалните власти и да има назначен имам.
5. Суннети на джума:
а) Вземане на гусул абдест и отиване рано в джамията.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Който се изкъпе в ден джума (гусуюл) след това отиде в джамията първи (в първия час) все едно е заклал за курбан камила и я е раздал. Който отиде втори (във втория час) все едно е заклал крава за курбан и я е раздал. Който отиде трети (в третия час) все едно е заклал овен за курбан и го е раздал. Който отиде четвърти (в четвъртия час) все едно е заклал кокошка за курбан и я е раздал. Който отиде пети (в петия час) все едно е дал едно яйце садака. Когато имама се качи на мимбера, меляикетата, които пишат този специален севаб затварят тефтерите и сядат да слушат хутбето.” (Муттефекун алейхи)
б) Изрязване на ноктите, обличане на най-хубавите дрехи, с които разполага човека и по възможност парфюмиране. Тук се включва и почистването на срамните места преди гусюл и подрязване на мустаците. Това се отнася най-много за имама, защото той трябва да даде пример.
в) Четенето на сура ,,Кехф” в джума преди намаза.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Който прочете сура ,,Кехф” в деня джума, Аллах (С.Т.) му осветява времето между двете джумаи.” (Хаким, Бейхаки)
г) По възможност да се прави повече дуа към Аллах (С.Т.), защото в хадис казва Пратеникът (с.а.с.): ,,В деня джума има един час (период от време), който в този момент иска нещо от Аллах (С.Т.), Той ще му отговори на молбата.” И посочи с пръстите си Пратеникът (с.а.с.), че това време е късо.” (Муттефекун алейхи)
д) Да се прави повече селеват на Пратеникът (с.а.с.).
Хадис: Джабир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Джумата е един от най-хубавите дни, затова в този ден ми правете повече селеват, защото всеки селеват ми се предава”. (Ебу Дауд)
е) Кланянето на два или четири рекята намаз преди джумата.
Хадис: Предава ибн Месуд (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) кланяше четири рекята намаз преди фарза на джума.”
(Ибн Маджа – добър)
ж) Кланяне на четири рекята след джума.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато откланяте джумата, откланяйте след това четири рекята.” (Муслим и Есхабу сунен)
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава: ,,Пратеникът (с.а.с.) кланяше след фарза на джумата два рекята намаз в джамията и два рекята вкъщи.” (Муттефекун алейхи)
Джума намаз е десет рекята – четири суннет преди фарза, два фарз и четири суннет след фарза.
На някои места се кланя още шест рекята след фарза на джума, но за това няма никакво доказателство от Коран – и – Керим и Суннета на Мухаммед (с.а.с.).

ИМАМЛЪК

Posted by Admin вторник, май 28, 2013, under ,,, |

 

ИМАМЛЪК

1. Условия, на които трябва да отговаря един човек, за да бъде имам:
а) да е мюсюлманин.
б) да е пълнолетен според шериата.
в) да е добре с ума /разумен/.
г) да е мъж.
д) да няма недостатък, който да разваля абдеста.
е) да чете добре Коран – и – Керим.
2. Най-достойният за имам.
а) този, който чете най-добре, най-правилно и точно Свещенния Коран и знае най-много шериата. По възможност да го разбира и по смисъл.
б) който най-добре познава суннета (фъкх).
Хадис: Ебу Месуд (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Да застава за имам този, който най-добре знае Коран – и – Керим, който най-добре го разбира, и ако в това са равни – този, който по-добре знае суннета.” (Муслим и Есхабу сунен)
в) ако в първите две неща са равни, след това се гледа богобоязливостта – това е човек, който изпълнява всички заповеди на Аллах и се страхува от Него, и се пази от забранените неща.
г) ако са равни, се избира по-възрастният.
д) този, който е с по-добър характер.
3. Имам, зад който е мекрух /нежелателно/ да се прави намаз.
а) имам, който е провален, т.е. лъже, пие алкохол, краде, прави магии, не изпълнява всички заповеди на Аллах (С.Т.).
б) имам, който прави нововъведения /бидати/ в религията.        
в) да се кланя зад сляп имам, освен при необходимост, т.е. няма друг имам, освен него (това се прави, защото слепият има вероятност да се изцапа с мръсотия или да вземе неправилно абдест).
г) мекрух е да застане имам някой, когото джемаатът не го харесва.
4. Условия между имама и джемаата.
а) имамът и джемаатът да кланят един и същи намаз, да съвпадат времето и вида на намаза. Имам Ебу Ханифе допуска някой от джемаата да кланя нафиле /допълнителен/ намаз зад имам, който кланя фарз, а другите имами допускат и обратното.
б) да кланят на едно и също място и да няма преграда помежду им, която да възпрепятства чуването и виждането на имама. Не се допуска да има голямо разстояние между сафовете или да има път между тях.
в) джемаатът да следва имама, без да го изпреварва, ако седне и джемаатът да седне, ако е прав и джемаатът да стои прав.
Хадис: Айше (р.а.) предава: ,,Веднъж кланяхме с Пратеника (с.а.с.) вкъщи, а той беше болен. По време на намаза той седна, а хората зад него стояха прави. Даде им знак да седнат и след намаза каза: ,,Имамът е, за да се следва. Когато отиде на рукю, и вие направете същото. Когато се изправи и вие се изправете. Когато каже ,,Семи Аллаху ли мен хамидех”, вие кажете: ,,Раббена лекел хамд” и когато кланя седнал и вие кланяйте седнали”. (Муттефекун алейхи)
5. Положения, при които се проваля намазът на имама и на джемата.
а) Разваля се само на имама, когато:
- Той развали абдеста и напусне веднага, а друг го смени веднага и продължи намаза.
Ако имамът кланя без абдест и не уведоми джемаата за това, той носи цялата отговорност.
б) Проваля се намазът и на имама, и на джемаата:
- Когато имамът развали абдеста, а джемаатът разберат това и продължат да кланят.
в) когато някой от джемаата развали абдеста само неговия намаз се проваля.
6. Когато имамът извършва грешка:
а) в движенията – от суннета е да му се каже ,,Субханеллах”, за да се сети и да се поправи;
б) в четенето – при това положение може да се поправи на точното място с подсказване на айета или думата.
Имамът не носи отговорност за това, което някой от джемаата е изпуснал като фарз, а този, който е закъснял и е пропуснал стоенето прав и четенето на Коран, е извинен за това, според хадиса: “Който е застигнал рукю, е застигнал рекята…” За всеки друг изпуснат фарз, отговорността си я носи този, който го е изпуснал. С джемаат намаза се отдължават всички останали грешки, освен фарзовете на намаза. Тук не става въпрос, че имамът може да понесе греха на друг, а груповото изпълнение допълва грешките на джемаата и не се налага седжде и сехви, освен ако имамът допусне грешка.
7. Задължения на имама към джемаата:
а) да обърне внимание на сафовете, дали са изправени редиците и дали са попълнени.
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): ,,Когато Пратеникът (с.а.с.) заставаше имам, казваше: ,,Изправете редиците и ги попълнете, и не се раздалечавайте, за да не ви се раздалечават сърцата”. (Муслим)
Хадис: Предава Енес (р.а.): ,,Когато се нареждахме зад Пратеникът (с.а.с.), раменете и глезените ни бяха прилепени.” (Муттефекун алейхи)

Tags

Blogger templates

Translate

Blog Archive