Показват се публикациите с етикет Садака (милостиня). Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Садака (милостиня). Показване на всички публикации

ОГРОМНАТА МИЛОСТ НА ВСЕВИШНИЯ АЛЛАХ

Posted by Admin понеделник, август 26, 2013, under ,,, |



ХАДИС: ОГРОМНАТА МИЛОСТ НА ВСЕВИШНИЯ АЛЛАХ «أوليس قد جعل الله لكم ما تصدقون؟ إنّ لكم بكلّ تسبيحة صدقة، وكل تكبيرة صدقة، وكلّ تحميدة صدقة، وكلّ تهليلة صدقة، وأمر بالمعروف صدقة، ونهي عن منكر صدقة، وفي بضع أحدكم صدقة». قالوا: “يا رسول الله، أيأتي أحدنا شهوته ويكون له فيها أجر؟” قال: «أرأيتم لو وضعها في حرام، أكان عليه وزر؟ فكذلك إذا وضعها في الحلال كان له أجر». — رواه مسلم. 
От Абу Зарр (Аллах да е доволен от него) е предадено, че той е казал:
“Някои от сподвижниците на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казаха на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари):
‘О, Пратенико на Аллах, богатите взеха всички възнаграждения, а се молят както ние се молим, говеят както ние говеем и раздават милостиня от излишните си Богатства’.
Той каза:
«Аллах не стори ли за вас неща, от които можете да раздадете като милостиня? Наистина във всеки тесбих за вас има милостиня; във всеки текбир за вас има милостиня; във всеки тахмид за вас има милостиня; във всеки техлил за вас има милостиня; и повеляването на одобряваното е милостиня; и забраняването на порицаваното е милостиня; и в съвкуплението за вас има милостиня».
Тогава те попитаха:
‘О, Пратенико на Аллах, нима, когато някой от нас задоволява страстта си, в това за него има награда?’
Той каза:
«Как мислите, ако го направи по начин, който е забранен, няма ли в това да има грях за него? Така и ако го направи по начин, който е позволен, в това има награда за него ». — Хадис, предаден от Муслим.
Муслим разказва този хадис в глава “Зекят”, раздел “Поясняване на това, че милостиня се нарича всеки вид одобрявано дело” (Беян енне исма-с-садакати яка‘у ‘аля кулли нау‘ин мине-л-ма‘руф), номер 1006.
Този хадис е муттафак ‘алейхи с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него), но не с тези думи.
Бухāри го разказва в глава “Описание на намаза” (Сифату-с-саляти), раздел “Споменаването след намаза” (аз-Зикру ба‘да-с-саляти), номер 807. Също в глава “Молитвите” (ад-Да‘уāту), раздел “Молитвата след намаза” (ад-Ду‘ā’у ба‘да-с-саляти), номер 5970.
Муслим го разказва още и в глава “Джамии и места за намаз” (ал-Месāджиду уа меуāди‘у-с-саляти), раздел “Желателността на споменаването след намаза и неговото описание” (Истихбāбу –з-зикри ба‘да-с-саляти уа беяни сифатихи), номер 595.
Значимостта му:
Ибн Хаджер ал-Хайтами казва: “Това е велик хадис, тъй като съдържа много ценни религиозни принципи”.
Пояснение на някои думи от хадиса:
“Някои” — това са били бедните мухāджири.
“От сподвижниците” — сподвижник (сахаба) се нарича всеки, който се е срещал с Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) след встъпването му в пророческата си мисия и преди неговата кончина, който е повярвал в него и починал като мюсюлманин.
“Излишните си Богатства” —които са в повече от техните нужди.
تسبيحة” (Тесбийхатин — тесбих) — да се казва “субхāнеллах” (пречист е Аллах).
تكبيرة” (Текбийратин — текбир) — да се казва “Аллаху акбар” (Аллах е най-велик).
تحميدة” (Тахмийдатин — тахмид) — да се казва “ел-хамду лиллях” (слава на Аллах).
تهليلة” (Техлийлетин — техлил) — да се казва “ля иляхе илляллах” (няма друг Бог освен Аллах).
صدقة” (Садака — милостиня) — награда, като наградата за милостиня.
بضع” (Буд‘ — съвкупление) — полов акт; или самият женски полов орган.
وزر” (Уизр — грях) — прегрешение и наказание.
Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:
1. “…Нека за това се надпреварват надпреварващите се!(ал-Мутаффифин: 26).
Надпреварата е за извършването на повече добрини. Стремежът да се вършат добри дела е напълно законен и желателен. Мюсюлманинът трябва да се стреми към това. Ето например Абу Зарр (Аллах да е доволен от него), той ни пренася в една сцена, на която станал свидетел по времето на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и видял каква е позицията на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), неговото мъдро поведение, милостта на исляма, и многото начини да се извършват добри дела в него. Всичко това било пояснено от този, на когото бил низпослан Коранът, за да поясни на хората, какво им е низпослано.
Това е сцена, в която бедните мухāджири, а може би заедно с тях е имало и част от бедните ансāри, са видели, че техните сили не им достигат, за да вършат добрини и благодеяния тъй като не притежават Богатства, за да раздават милостини. Те доказват, че вярата им е искрена и че са добри мюсюлмани. Те са чули от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), че “Милостинята е доказателство”, прочели са и са чули айети от всевишния Аллах и хадиси от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), които насърчават да се раздават милостини, възхваляват онези, които ги раздават и им обещават райски градини с ширината на небесата и земята. Те са видели, че техните Богати познати и приятели се надпреварват щедро и великодушно да раздават своите Богатства: един идва с всичките си пари и ги раздава, друг с половината, трети с хиляди, друг идва пред Пратеника на Аллах и изсипва купища пари и не си тръгва докато езикът на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) не отправи молитва за него, докато не се удовлетвори от него и докато не поиска от Всевишния Аллах прошка за него и удовлетворяване от него. Ето тук техните души се раздвижват, техните сърца усещат тяхното предимство и мястото, което техните събратя си подготвят, не от завист за парите, не за да заБогатеят, а поради надпреварата във вършенето на добри дела и приближаване до всевишния Аллах. Те събрали сили и отишли при Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да му оплачат положението си и да обявят, че са фалирали. С очи, изпълнени със сълзи от мъка, че не намират какво да раздадат те казали: “О, Пратенико на Аллах, Богатите взеха всички възнаграждения”. Богатите спечелиха всички награди. Те ги присвоиха и не оставиха нищо за нас при положение, че: “се молят както ние се молим и говеят както ние говеем”. Тоест в това отношение ние сме равни с тях и с нищо не се отличаваме от тях, но те имат преимущество пред нас и се отличават от нас по това, че “раздават милостиня от излишните си Богатства”. А ние нямаме какво да раздадем за милостиня, за да достигнем до тяхното ниво. Същевременно нашите души желаят и ние да сме на тяхното ниво при Всевишния Аллах, при това положение какво да направим?
2. Красноречивата мъдрост и широките врати за благодеяния.
Мустафа (Аллах да го благослови и с мир да го дари) разбира жарта на тези хора и техният стремеж към високите степени при Аллах и изцелява техните души с мъдростта, която Всевишния Аллах му е дарил. Той ги успокоява и насочва тяхното внимание към това, че вратите за благодеяния са много широки и към това, че съществуват дела, наградата за които се равнява на наградата на този, който е раздал милостини. Той им пояснява, че този, който върши тези дела се приближава по степен до този, който раздава милостини, а понякога даже и го надвишава, на всеки човек според силите му. “Аллах възлага на всяка душа само според силите й…”, (ал-Бакара: 286). “…Аллах възлага на всяка душа само според онова, което й е дал …”, (ат-Таляк: 7). “Аллах не стори ли за вас неща, от които можете да раздадете като милостиня?” Да, по отношение към вас видовете милостини са много, някои от тях са свързани с осигуряването на семейството, а други не са свързани с осигуряването на семейството, но наградата за всеки от тях не отстъпва на раздаването на милостини в името на Всевишния Аллах.
3. Споменаването на Всевишния Аллах е най-добрата милостиня за човека.
Ако вие не притежавате излишни пари, казвайте “субхāнеллах”, “Аллаху акбар”, “ел-хамду лиллях” и “ля иляхе илляллах”. Във всяка дума от тези съчетания има награда на милостиня, и то каква награда! И как не, когато разбираме че те са непреходните праведни дела. Всевишния Аллах казва: “…Но непреходните праведни дела са най-доброто за въздаяние при твоя Господ и са най-доброто за надежда”, (ал-Кехф: 46). Също: “…Най-великото е споменаването на Аллах …”, (ал-‘Анкебут: 45). Тоест, най-голяма е наградата и отплатата за споменаването на Аллах. В хадис, предаден от Ибн Мāдже се казва: “Няма ден, няма нощ и няма час освен за Аллах в тях да има милостиня и Той дарява с успех да я извърши когото пожелае от Своите раби. И няма по-голям дар от Всевишния Аллах за Неговия раб като вдъхновяването да Го споменава”.
В хадис, предаден от Ахмед и Тирмизи се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) бил запитан кои хора ще са най-добрите при Аллах в Съдния ден? На което той отговорил: “Онези, които споменават Аллах много”.
4. Призоваването към доброто е милостиня за общността.
Също така и вратата на повеляването на одобряваното и забраната на порицаваното е широко отворена. Наградата за този, който изпълнява този фарз-кифāйа не е по-малка от наградата за онзи, който раздава милостиня, дори може и да я надвишава няколко пъти: “Всяко одобрявано нещо е милостиня”, хадис, предаден от Муслим. И как не? Та тази общност е най-добрата, изведена за хората именно поради повеляването на одобряваното и забраняването на порицаваното: “Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах”, (Āли ‘Имрāн: 110).
5. Широтата на милостта на Всемогъщия и Велик Аллах.
Също така, Всевишния Аллах е сторил за вас да има награда, която можете да спечелите ежедневно, ако сте с искрено намерение и имате за цел доброто. Нали всеки от вас осигурява издръжката на семейството и децата си, а в хадис, предаден от Муслим и от други се казва: “Издръжката на семейството, жената и децата е милостиня за мъжа”. В хадис, който е муттафак ‘алейхи се казва: “За всяка издръжка, която плащаш в името на Аллах на теб ти се пише награда, дори и за залъка, който повдигаш и поставяш в устата на жена си”. Тоест, даваш й да го изяде. И още повече, нима всеки от вас не извършва полов акт със съпругата си? По този начин вие изпълнявате задължението си към нея и я предпазвате от забраненото, опазвате честта й, не нарушавате границите на Аллах и не извършвате прегрешения, за които ще ви се пише грях и ще имате наказания. За това нещо също се пише награда и ще се въздаде отплата. Без оглед на това, че той насища страстта си, стига намерението да му е чисто и да приближава единствено онова, което Всевишния Аллах му е позволил.
6. “Делата са според намеренията”.
По една огромна милост от Всевишния Аллах към мюсюлманина, неговите обичайни дела в зависимост от намерението му може да се превърнат в ‘ибāдети, за които да му се пише награда. По този начин неговото действие или въздържане от действие се превръщат в средства за приближаване до Аллах. Ако мюсюлманинът се нахрани с позволена храна с намерение да съхрани тялото си и да го подсили за послушанието на Аллах, това вече се превръща в ‘ибāдет, за който му се пише награда, особено ако това се съпровожда от споменаване на Всевишния Аллах в началото на дейността и в нейния край. В началото мюсюлманинът трябва да каже “бисмиллях” (в името на Аллах), а в края “ел-хамду лиллях” (слава на Аллах; благодаря на Аллах), както е споменато в сунната. Ако той извърши полов акт със съпругата си с цел да опази себе си и жена си от прелюбодеянието и от неговите предпоставки, или с цел да изпълни правото на жена си по отношение на приличното съжителство, или с цел да имат добро дете, което да служи на Всевишния Аллах и да не приравнява никого с Него, ако това се случи по време на получаването на неговото желание, то за него е ‘ибāдет, който се пише в книгата на неговите добрини. Особено ако в онези мигове той не е небрежен за милостта на Всевишния Аллах, който му е позволил това наслаждение и в изпълнение на повелята на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) си спомни за Всевишния Аллах и Му се помоли. В хадис, който е муттафак ‘алейхи се казва: “Ако някой от вас, когато приближава жена си каже: «В името на Аллах. О, Аллах, стори така, че да страним от сатаната и отстрани сатаната от онова, с което ще ни надариш». И след това им бъде отредено да имат дете, той не може да му навреди”. Тоест, сатаната не може да навреди на това дете.
Също така, наградата при Всевишния Аллах расте за мюсюлманина, който се въздържа от онова, което Аллах е забранил, особено ако постоянно подновява обета си и си спомня, че той се възпира от прегрешенията с желанието да спечели награда от Аллах и страха от Неговото наказание. Тогава той постига качествата на рабите на Всемилостивия: “И които, ако им се напомнят знаменията на техния Господ, не остават пред тях глухи и слепи”, (ал-Фуркāн: 73). Искрените вярващи били описани като: “Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом им бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им, и на своя Господ се уповават”, (ал-Енфāл: 2).
7. Вратите на доброто са много.
Вратите на доброто и милостините не се ограничават само с това, което се споменава в хадиса. Съществуват и други дейности, които мюсюлманинът може да извърши и за тях да му се пише милостиня. Ибн Хиббāн в своя достоверен сборник “Мауриду-з-зам’āн” разказва хадис с първоизточинк Абу Зарр (Аллах да е доволен от него), в който се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Всеки човек трябва да раздава ежедневно милостиня заради душата си”. При което бил попитан: “О, Пратенико на Аллах, откъде да намираме какво да даваме за милостиня?” А той отговорил: “Вратите на доброто са много: тесбихът, тахмидът, текбирът, техлилът, повеляването на одобряваното, забраняването на порицаваното, премахването на препятствие от пътя, съобщаването на нечуващия, воденето на незрящия, посочването на посоката на питащия, помагането на зовящия за помощ, носенето на товара на слабия, всичко това са милостини за тебе”. В хадис, предаден от Бухāри и Муслим се казва: “Да възпираш хората от приравняването с Аллах е милостиня”. В хадис, предаден от Тирмизи се казва: “Усмихнатото ти лице към твоя събрат е милостиня за тебе… преливането на твоята кофа в кофата на твоя събрат е милостиня за тебе[1].
8. Някои от нещата, които сочи хадисът:
            — Използването на мъдростта за разрешаването на ситуациите и вкарването на радост в душите и успокояването.
            — Достойнствата на споменаванията, посочени в хадиса и че наградата за тях се равнява на наградата за милостинята, по отношение на онези, които не притежават пари, които да раздават като милостиня, особено след задължителните молитви. В един ривает от двата достоверни сборника се казва: “Ще ви кажа нещо, изпълните ли го, ще настигнете онези, които са ви изпреварили, но никой след вас няма да може да ви настигне. Вие ще сте най-добрите освен ако някой не извърши подобна дейност: да правите тесбих, тахмид и текбир след всеки намаз по тридесет и три пъти”.
            — Желателността на милостинята за бедния, ако не притеснява децата и себе си. Желателността на споменаването за Богатия, дори и да е раздал много милостини, това ще увеличи неговата добрина и награда.
            — Раздаването на милостиня от онова, от което се нуждае за издръжката или на себе си, или на семейството и децата си, е порицавано (макрух). Дори може да стане забранено (харāм), ако доведе до погубване на някои, които той е длъжен да издържа. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Най-добрата милостиня е онази, която е от излишъка след осигуряването на храната и издръжката на децата”, хадис, предаден от Бухāри и от други.
            — Милостинята е по-добро от споменаването за този, който има възможност за това и за този, който притежава Богатство, защото ползата от милостинята е по-обща и преминава към другите. Докато ползата от споменаването се ограничава единствено за споменаващия. А в случай, че Богатият обединява и двете форми, раздаването на милостиня и споменаването, то неговата награда при Всевишния Аллах бива огромна. В един от риваетите на хадиса при Муслим се казва: “Бедните мухāджири се върнаха при Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и казаха: ‘Нашите Богати братя чуха какво направихме и те направиха същото?!’ А Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) отговорил: «Това е благодатта на Аллах. Той я дарява комуто пожелае »”.
            — Достойнството на Богатия, който е благодарен и раздава и достойнството на бедния, който е търпелив и върши всичко в името на Аллах.
            — Значимостта на повеляването на одобряваното и забраняването на порицаваното в мюсюлманската общност. Това е от нещата, които са фарз-кифāйа, тоест, ако никой не го изпълнява, грях се пише на всички, а ако някои от мюсюлманите го изпълнят, грехът от другите отпада. Това не е специфично само за определена категория мюсюлмани.
            — Доброто съжителство със съпругата и отдаването на онова, което й е дължимо. Осигуряването на нейното спокойствие и заможен живот. Доброто съжителство с мъжа и признаването на неговите достойнства и изразяването на благодарност за неговата добрина.
            — Поощряването на питането за нещата, от които мюсюлманинът има полза и се издига по степените на пълноценността.
            — Питащият има право да пита за доводите, които той не знае, ако е уверен, че попитаният няма да посрещне това с неодобрение и ако в питането няма нещо неприлично.
            — Поясняването на доводите за учащия, особено що се отнася до тези, които той не знае, за да се запомни по-добре и да се изпълнява по-добре.
            — Законността на аналогията (кияс) и извеждането на предписание като се сравнява с нещо, което е подобно на него или е като него.

ХАДИС: НЕ СЕ ГНЕВИ И ЩЕ СПЕЧЕЛИШ РАЯ

 عن أبي هريرة رضي الله عنه أن رجلا قال للنبي صلى الله عليه وسلم: أوصني، قال: «لا تغضب» — فردد مرارا، قال: « لا تغضب » — رواه البخاري. 
От Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) е предадено, че един мъж казал на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “Посъветвай ме”. И той му казал: “Не се гневи”. Мъжът повторил няколко пъти, а той му отговарял: “Не се гневи”. — Хадис, предаден от Бухāри.
Бухāри разказва този хадис в глава “Етика” (Едеб), раздел “Предпазването от гнева” (ал-Хазар мине-л-гадаб), номер 5765.
Значението му:
Джардāни казва: “Това е много важен хадис, той е от многозначните слова, защото обединява доброто за този свят и за задгробния”.
Вижте какво е казано за значението на тринадесети хадис.
Пояснение на някои думи от хадиса:
رجلا” (Раджулен — един мъж) — казано е, че той е бил Абу ад-Дардā’ (Аллах да е доволен от него). Табарāни разказва хадис от него, в който се казва: “Казах: О, Пратенико на Аллах, посочи ми една дейност, която ще ме вкара в Рая? А той ми отговори: «Не се гневи и ще спечелиш Рая»”. Казано е също, че той е бил Джāрийа ибн Кудāма (Аллах да е доволен от него). Имāм Ахмед разказва хадис от него, в който се казва: “Попитах Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари): О, Пратенико на Аллах, кажи ми нещо, но да е малко, за да го разбера. На което той ми отговори: «Не се гневи». Повторих неколкократно искането си, но всеки път получавах отговора: «Не се гневи». В заключение можем да констатираме, че няма никаква пречка случката да се е повторила с различни хора.
أوصني” (Аусини — посъветвай ме) — посочи ми дейност, от която да имам полза.
لا تغضب” (Ля тагдаб — не се гневи) — страни от нещата, които ще причинят разгневяване и не се отдавай на нещо, което ще го навлече; или не върши нищо в състояние на гняв. А гневът е силно душевно негодувание, което предизвиква желание за насилие и отмъщение.
فردد مرارا” (Фараддада мирāран — повторил няколко пъти) — повторил искането си да му се даде съвет повече от един път.
Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:1. Характерът на мюсюлманина.
Мюсюлманинът е човек, който се отличава с похвални нравствени качества, краси го благоразумието и свенливостта, негова дреха е скромността и симпатията към хората, в него се виждат чертите на мъжеството — издръжливостта; въздържането от причиняване на страдания на хората; прощаването, когато е силен и може да отмъсти; търпението при беди; подавянето на яда в случай, че е нападнат или разсърден; усмихнатото лице и радостта при всички случаи. Това е насоката, която Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е дал на сподвижника, поискал съвет от него. Това е бил съветът, който щял да го доведе до заветната му цел. С този лаконичен израз, обединяващ всичко добро, забраняващ всичко зло: “Не се гневи”.
2. Жадуването на Рая и търсенето на пътя към него.
Това наставление е дадено от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) на човек, който е искал да тръгне по пътя към Рая. Той е поискал от своя учител, наставник и водач към най-извисените райски градини Фирдаус и удовлетворяването на Всемогъщия и Велик Аллах, да му даде съвет, който да е кратък, лесен за запомняне и разбираем. Той се отзовава на неговото искане и го довежда до целта му с това безсмъртно наставление: “Не се гневи”. Тоест, изгради си възвишен морал — морала на пророците, морала на Корана, морала на вярата — и когато този морал се укрепи в тебе и стане като вродено качество, като нещо естествено за тебе, тогава гневът ще изчезне от тебе, когато съществуват причинителите му, но ти вече си узнал пътя си към удовлетворяването на Всемогъщия и Велик Аллах и Неговият Рай.
3. Благоразумието и самообладанието са пътят към успеха и удовлетворяването.
Ако човешката природа надделее и ако злата сила се възбуди в теб — който търсиш успеха — в никакъв случай не давай на душата си страстта й, в никакъв случай не оставяй гневът да те овладее и да се превърне в този, който ти нарежда и забранява, защото ще извършиш неща, които Аллах ти е забранил да вършиш. Ти трябва да се бориш със себе си, да изоставиш и да се откажеш от онова, което гневът ти те кара да вършиш. В такива мигове се сещай какъв е характерът на имащия страх от Аллах мюсюлманин, на чистия мюсюлманин, когото Всевишния Аллах описва ето така: “И надпреварвайте се към опрощение от своя Господ и към Градината с ширината на небесата и на земята, приготвена за Богобоязливите, които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, – Аллах обича благодетелните”, (Āли ‘Имрāн: 133-134). Само тогава ще опазиш себе си от гнева на Всемогъщия и Велик Аллах, след като обуздаеш гнева си и се зачислиш в групата на имащите страх от Аллах, ще бъдеш от вечните обитатели на Рая.
В хадис, предаден от Имāм Ахмед с първоизточник ‘Абдуллах ибн ‘Омар (Аллах да е доволен от него и от баща му) се казва, че той е попитал Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “Какво ще ме отдалечи от гнева на всемогъщия и Велик Аллах?” На което той отговорил: “Не се гневи”.
Ал-Хасан ал-Басри казва: “Има четири качества, ако някой ги притежава, Аллах ще го опази от сатаната и ще стори така, че той да е забранен за огъня, те са да владее себе си при: желание, страх, страст и гняв”.
4. Гневът съдържа зло, а освобождаването от него съдържа добро.
В хадиса долавяме, че този питащ, когато чул отговора на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) “Не се гневи”, е осъзнал и приел този съвет, но отново поискал съвет и наставление. Сякаш той не се задоволил с този отговор и го сметнал за малко — а той се нуждае от нещо повече, от нещо, което е по-значимо и по-полезно, за да постигне своята цел, да спечели Рая. Но Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) не добавил нищо към казаното, а го повторил още веднъж и още веднъж, а може би и повече. Всеки път, когато човекът казвал: “Посъветвай ме”. Той му отговарял: “Не се гневи”, потвърждавайки, че това е достатъчен съвет и красноречиво наставление, стига да се разбира съдържанието му и да се действа съгласно него.
Тук питащият се опомнил и осъзнал какво иска да каже Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) с потвърждаването на отговора. В ривает от Имāм Ахмед се казва, че питащият казал: “След като Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) ми каза каквото каза, аз се замислих и наистина установих, че гневът обединява всичкото зло. А това означава, че ако не се гневи, той ще е изоставил всичкото зло. А който изостави всичкото зло, той ще се е сдобил с всичкото добро. Аллах да те благославя и приветства, о, Пратенико на Аллах, нека Всевишния Аллах те награди заради общността с най-доброто, с което се награждава изпратен пророк. Аз вече съм упътен към добрия характер и бях предупреден за ключа на всяко зло”.
Предадено е, че един мъж попитал Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “Кое дело е най-добро?” А той отговорил: “Добрият характер, а той е да не се гневиш, ако можеш”.
5. Гневът е слабост, благоразумието е сила.
Бързото разгневяване и поддаването на гнева е признак за слабостта на човека, дори и да притежава силни ръце и здраво тяло. В хадис, предаден от Бухāри с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Силен не е този, който побеждава мъжете и никой не може да го победи, а този, който побеждава гнева си”.
6. Ненавижданите последици от гнева.
Гневът е порицавано качество, лош характер и пагубно оръжие, ако човек му се предаде и стане жертва на неговите лоши последици. Тези последици вредят преди всичко на самия човек, и след това на обществото.
            а) вреди за самия човек;
Те са материално телесни, морално нравствени и душевно религиозни. Това се осъзнава с пълна сила, когато си представите разгневения човек, лицето му е променило цвета си, изпълнено е с кръв, вените на врата му са подути, целият е разтреперан, действията му са разстроени, говорът му се запъва, езикът му изрича неприлични думи и ругатни —, а може би и забранени за изричане слова, които понякога изкарват човека от исляма, като изричане на глупости и противопоставяне на религията и други подобни. Добави към всичко казано и безразсъдните постъпки, които върши и с които погубва парите си или измъчва тялото си.
            б) вреди за обществото.
Той поражда злоба в сърцата и таене на зло към хората. Понякога може да доведе до причиняване на страдания на мюсюлманите и тяхното изоставяне, плюс злорадството към тях, когато ги сполети някаква беда. По този начин възниква вражда и ненавист между приятелите, прекъсват се връзките между родствениците, животът се разваля, общностите пропадат.
7. Отблъскването на гнева и неговото лекуване.
Гневът е от естеството на човека и негово вродено качество, но мюсюлманинът, който е свързан с най-възвишеното царство опазва душата си от него и отблъсква неговото зло като се отдалечава от причинителите му, за да не се случи и за да го излекува, когато се случи:
            а) причинители на гнева;
Те са много и разнообразни, такива са: високомерието, придаването на важност и самохвалството; присмиването и подиграването с другите; многото шеги, особено когато са без право; споровете и намесата в неща, които не го засягат; стремежът към прекалени Богатства или високи звания. На мюсюлманина е препоръчано да се избави от тези порицавани нравствени качества, да се извиси над тях и да се възпита в техните противоположности.
            б) лекуване на гнева.
Постига се с много неща, посочени от исляма. Ето някои от тях:
            Да упражнява себе си да се окачествява с похвални нравствени качества, като: благоразумието, търпението, внимателното постъпване във всичко, да обмисля преди да направи нещо или да отсъди нещо. Нашият пример за подражание в това е Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Ето Зейд ибн Си‘ана, преди да приеме исляма, идва при него, изпитва в него качеството на пророчеството, и че неговото благоразумие изпреварва гнева му, а голямото невежие на невежия само увеличава неговото благоразумие. Много грубо Зейд иска от него да погаси дълга си преди да е настъпил уговореният срок, но Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) го посреща много приветливо, с усмивка на уста. Тогава ‘Омар (Аллах да е доволен от него) ругае човека, Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) му казва, като учител и възпитател на него и на човека: “Аз и той имахме по-голяма нужда не от това ей, ‘Омар. Трябваше да ми наредиш с добро да си заплатя дълга и трябваше да му наредиш с добро да поиска да му се изплати дължимото”. След това наредил да му се изплати дължимото и да се добави над правото му, в замяна на уплахата, която изпитал от страна на ‘Омар (Аллах да е доволен от него). И това било причина за приемането му на исляма (Аллах да е доволен от него) и избавянето му от гнева на Всемогъщия и Велик Аллах и Неговия огън. Това е предадено от Ибн Хиббāн, Хāким и Табарāни.
Да запази самообладание и да устои, ако бъде разгневен. Нека си спомни за последствията от гнева и предимствата на сдържането му и извиняването на злодея: “…и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, – Аллах обича благодетелните”, (Āли ‘Имрāн: 134).
В хадис, предаден от Ахмед, Абу Дāуд, Тирмизи и Ибн Мāдже се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който сдържи гнева си, когато е в състояние да го излее, Аллах ще го призове в Съдния ден преди останалите твари, за да му даде правото да избере която пожелае от жените за обитателите на Рая”.
В хадис, предаден също от Ахмед се казва: “Ако някой сдържи гнева си заради Аллах, ще бъде изпълнен с вяра”.
Да търси закрила при Аллах от прокълнатия сатана. Всевишния казва: “А ако те изкуси от сатаната изкушение, потърси убежище при Аллах! Той е всечуващ, всезнаещ”, (ал-А‘рāф: 200).
В хадис, предаден от Бухāри и Муслим се казва: “Двама мъже започнали да се ругаят при Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), единият с почервеняло от яд лице ругаел другия. Като го видял Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал: “Аз зная една дума, ако я изрече, ще се успокои, ако каже: А‘узу билляхи мине-ш-шейтāни-р-раджим (Търся закрила при Аллах от прокълнатия сатана)”.
Да промени положението, което е заел при разгневяването.В хадис, предаден от Ахмед и Абу Дāуд се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако някой от вас се разгневи и е прав, нека седне, ако [и тогава] гневът не му премине, нека легне”. Това е така, защото правият е в готовност да отмъщава и е по-лесно да го направи, докато за седналия и легналия това е по-трудно.● Да не говори.Защото може би ще каже нещо, което ще се приеме против него и ще увеличи яда му или пък ще каже нещо, за което след като премине ядът му ще съжалява, защото не е искал да каже такова нещо. В хадис, предаден от Ахмед, Тирмизи и Абу Дāуд се казва: “Ако някой от вас се ядоса, нека замълчи”, казал го три пъти.● Да вземе абдест.Това е така, защото гневът предизвиква увеличаване на температурата на тялото, кръвта му се разгорещява и кипва като поражда сила на тялото, а водата охлажда тялото и го възвръща до естественото си положение. В хадис, предаден от Ахмед и Тирмизи се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал в едно свое хутбе: “Гневът е една главня, която се разпалва в сърцето на човека”.Освен това вземането на абдест е ‘ибāдет, който съдържа споменаване на Всемогъщия и Велик Аллах, при което сатаната, който разпалва огъня на гнева в човека, се скрива и отстъпва. В хадис, предаден от Ахмед И Абу Дāуд се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Несъмнено гневът е от сатаната, а сатаната е създаден от огъня, ако някой от вас се ядоса, нека вземе абдест”.8. Разгневяването заради Всевишния Аллах.Порицаваният гняв, който мюсюлманинът трябва да излекува и да стои далеч от причинителите му е онзи, който е за лично отмъщение и не е за Всевишния Аллах и за победата на религията Му. Що се отнася до този, който е за Всевишния Аллах, като да е причинен от: престъпване на забраните на религията; оспорване на вярата; нападане на някое нравствено качество; очерняне на някой ‘ибāдет; обиждане на някой мюсюлманин; опорочаване на честта на някой мюсюлманин; причиняване на вреда на Богатствата на някой мюсюлманин — в тези случаи, гневът е похвално нравствено качество и желано поведение. Всевишния Аллах казва: “Сражавайте се с тях! Аллах ще ги накаже с вашите ръце и ще ги опозори, и ще ви помага срещу тях, и ще изцери гърдите на хора вярващи, и ще премахне гнева от сърцата им”, (ат-Тауба: 14-15).В достоверен хадис, предаден от Бухāри се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е бил по-свенлив и от девствената мома в нейния хидр, когато е виждал нещо, което не харесвал, това се разбирало по лицето му.“Девствената мома” — девойка, която не е имала полово сношение.“В своя хидр” — едно време преграждали с пердета единия ъгъл на стаята и го превръщали в кътче за девствените моми. Това кътче се наричало хидр. Момите прекарвали времето си там, от свян да не срещат хора.В хадиси, предадени от Бухāри и Муслим се казва също, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мира да го дари) не се е гневял за нищо, но когато били престъпвани забраните на Всемогъщия и Велик Аллах, нищо не можело да спре гнева му.9. Разгневеният носи отговорност за постъпките си.Ако по време на яда си човек унищожи нещо ценно на някого, той заплаща стойността му. Ако убие някого предумишлено и несправедливо заслужава наказанието кисāс. Ако изрече нещо, което го изкарва от вярата, се отсъжда че е вероотстъпник от исляма докато не се разкае. Ако се закълне за нещо, клетвата му влиза в сила. Ако поиска развод, разводът влиза в сила.10. Ползи:Мюсюлманинът се стреми да получава добри съвети и да узнава пътищата за вършене на добро. Той се стреми да увеличава знанията, от които има полза.Също, хадисът ни насърчава да намаляваме говоренето, да увеличаваме делата и да се възпитаваме по добрия пример за подражание.

ЗЕКЯТУЛ-ФИТР

Posted by Admin сряда, август 07, 2013, under ,, |

ЗЕКЯТУЛ-ФИТР



В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!
Благодарността, славата и възхвалата е за Всевишния Аллах, Господарят на световете. Нека саляту селям да бъде за Мухаммед Мустафа (с.а.в.), неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден.

С позволението на Всевишния Аллах, Ви представяме по-важните неща, касаещи Зекятул-фитр или наречената още садакатул-фитр, и позната при нас като ”фитра”. Тя е вид садака (милостиня), която се дава по повод завършване говеенето в месец Рамадан.
Установена е с доказателства от Шериата и единодушно е приета от ислямските учени.
Всевишният Аллах казва:

§ ... и давайте зекята ... §
/Сура Бакара/2/:110./
В тези слова на Всевишния Аллах се включва и заповедта за Зекятул-фитр. Тя е предписана едновременно с оруча през втората година по Хиджра. Ибни Умер (р.а) разказва:
“Пратеникът на Аллах (с.а.в) отреди зекятул-фитр в Рамадан да е една саа (мярка) от фурми или една саа от ечемик, на всеки роб и свободен, мъж и жена, малък и голям от мюсюлманите, и нареди да се раздава преди излизане на хората за байрам намаз.”
/Бухари и Муслим./
Вземайки в предвид напътствията на
Пейгамберина (с.а.в) в този хадис, и други негови напътствия, отнасящи се до зекятул-фитр, както и становището на учените по този въпрос става ясно, че:
1.Фитрата е задължение на всеки мюсюлманин – малък или голям, мъж или жена, който над основните си потребности притежава богатство достигнало основния минимум – нисаб (мярка, при наличие на която мюсюлманинът се смята богат и е задължен да дава зекят). Това е становище на Имам Ебу Ханифе (рахимехуллах).
А изхождайки от повелята на Пейгамберина (с.а.в), че Зекятул-фитр е задължение “...на всеки роб и свободен...”, останалите имами: Малики, Шафии и Ханбели (рахимехумуллах), са на мнение, че тези думи са доказателство, което включва в себе си богати и бедни непритежаващи нисаб.
Според тях, всеки мюсюлманин, който над основните си нужди (жилище, покъщнина, вещи и средства за преживяване), има с какво да се нахрани и да нахрани онези, чиято прехрана трябва да осигури (съпруга, малолетни деца или слуга) в денонощието на Байрама, и има излишък, колкото е размерът на фитрата, е задължен да даде фитра, (завършвайки говеенето след залеза на слънцето в последния ден от Рамадан, до байрамския намаз) за себе си и за тези, на които осигурява прехрана.
Относно фитрата за жената, Имам Ебу Ханифе (рахимехуллах) е на становище, че тя омъжена или неомъжена е задължена да даде фитра от собственото й притежание. Ако е омъжена и няма собствено притежание, фитрата за нея и за малолетните деца дава нейният съпруг.
А относно фитрата за новороденото има две положения:
а) Ако то е родено преди залеза на слънцето в последния ден от месец Рамадан, задължение е да се даде фитра за него.
б) Ако е родено след залез слънце в този ден, не е задължително даването на фитра за него, но е мустехаб (хубаво), ако се даде. Тези две положения важат също за новоприелия Исляма и за онзи, който умре в тези времена. Не е задължителна фитрата за плода, намиращ се в утробата на майката, но ако се даде за него, е мустехаб.
Мюсюлманите, които по някаква причина не са говели (пътници, болни, тези които са в крайна старческа възраст и изтощени), са задължени в края на Рамадан да дадат фитра.
2.Размерът й е една саа (мярка равняваща се приблизително на 2,250 кг) от основен хранителен продукт.
3.Основни хранителни продукти от които се дава фитрата, са: фурми, стафиди, ориз, пшеница, ечемик, царевица или брашно.
Според мнението на тримата имами не е позволено вместо хранителни продукти да бъде раздадена стойността на фитрата в пари. Защото това не съответства на напътствието и делата на Пратеника (с.а.в), нито е извършвано от есхабите, а те най-добре познават сюннета на Мухаммед (с.а.в).
А според Ебу Ханифе (рахимехуллах) се гледа при кое положение ползата е по-голяма за вземащия и семейството му. Ако ползата от парите за тях е по голяма, тогава се разрешава да се даде стойността на фитрата в пари. Но трябва да се знае, че предпочетено е мнението на останалите трима имами, защото съответства с напътствието на Пратеника (с.а.в).
4.Времето за раздаване на фитрата се разделя на:
а) Предпочетено време (между сабах и байрам намаз).
б) Позволено време (започва ден или два преди Байрама и продължава до байрамския намаз). Ако фитрата бъде дадена безпричинно след байрамския намаз, тя не се приема, защото това не съответства на напътствието на Пратеника (с.а.в), и остава като обикновена садака. В този случай говеещият не е изпълнил задължението си. Но ако за закъснението има основателна причина, позволено е да се даде фитрата и след Байрама.
5.Фитрата се дава на бедни и нуждаещи се мюсюлмани. Може да се даде и на хората, на които е позволено да вземат зекят и са посочени от Аллах Теаля в следния айет:
§Зекятът е само за бедните и за нуждаещите се, и за онези, които го събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] задължение от Аллах. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.§
/Сура Тевбе/9/:60./
Позволено е няколко от мюсюлманите да дадат фитра си на един нуждаещ се, а също и един даващ да я даде на няколко от бедните. Дава се на нуждаещите в населеното място, където живее даващият, и ако там няма такива, дава се на бедните от най-близкото населено място.
6.Не е позволено фитрата да се дава на: богати (независимо дали са имами или ходжи), на най-близки (баща, майка, син, дъщеря, съпруга, защото това са хора, за които даващият е задължен да осигурява прехраната им). Не е позволено да се дава и на тези, които са противници на вярата или с тяхното поведение вредят на мюсюлманите, също и на хора, които имат възможност да изкарват прехраната си, но от мързел не желаят да работят.
Фитрата е причина, за да бъде приет оручът на говеещия. Средство е за пречистване от грешки, нередни думи, отправени обиди и др. В същото време е прехрана за нуждаещите се и начин за спечелване на награда. Аллах Аззе ве Джелле казва:

§Сполучил е онзи, който се пречиства §
/Сура Еаля/87/:14./
Доказано е, че този айет е низпослан специално за зекятул-фитр.
Ибни Аббас (р.а) казва:
“Пратеникът на Аллах (с.а.в) отреди зекятул-фитр да пречиства говеещия от направените празнословия и грешки и да бъде прехрана за бедните.”
/Ебу Давуд./
7.Някои от мъдростите за предписване на фитрата са:
-Даващият фитрата изпълнява повеля от повелите на Аллах Теаля и Пратеника Му (с.а.в).
-Даването й е израз на благодарност, която мюсюлманинът прави към Всевишния Аллах за благодатта на оруча и завършването му.
-Почиства допуснатите недостатъци в говеенето или в поведението на говеещия.
Всевишният Аллах казва:

§...Наистина добрините премахват злините...§
/Сура Худ/11/:114./
Векиа Ибнул Джеррах казва: “Зекятул-фитр в месец Рамадан е, както сехви седжде (което се прави при допусната грешка) в намаза, премахва недостатъците допуснати по време на говеенето, както сехви седжде поправя грешките, допуснати в намаза.”
-Причина е за прехрана и всяване на радост в сърцата на бедните по време на Байрама, който е празник за всички мюсюлмани, и радостта трябва да бъде обща за всички членове на Ислямската общност. Бедният няма да бъде радостен при положение, че заможните се хранят и пият в задоволство от всичко превъзходно, а той не намира дори прехрана за този ден. Затова Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:
(( أغنوهم في هذا اليوم.))- بيهقي.
“Задоволете ги в този ден.”
/Бейхеки./
В тези слова на Мухаммед (с.а.в) и в напътствието му от предишния хадис, че фитрата е: “...прехрана за бедните”, се крие мъдростта тя да бъде задължение и на малолетните. Те всъщност не са длъжни да говеят и нямат грехове което значи, че не се нуждаят от пречистване, но от друга страна фитрата е прехрана за бедните и е необходимо те заедно с възрастните да участват в това благотворително дело. Целта е тези, които са в неравностойно положение, да почувстват, че не са забравени от обществото в дните на радост. Това води до засилване обичта между богати и бедни и се премахва омразата между тях.
-Мъдрост и възпитателна цел има във факта, че болшинството от ислямските учени са единодушни и не поставят условие при фитрата, както при зекята на богатството, да е достигнала определената граница-нисаб, тъй като фитрата не е задължение отнасящо се до богатството, а до личността. Според тях, при фитрата условията са: човекът да е мюсюлманин и да има излишък, колкото размера й над основните си нужди. Това учи вярващите да дават, когато имат и когато са в затруднение, да са готови на пожертвование в името на Всевишния Аллах при всяко едно положение. Тези качества са възхвалени от Аллах Джелле Джелялюх в следния айет:

§ ...раздават и в радост, и в беда... §
/Сура Али Имран/3/:134./
-Възможност е за онези, които са с по-малко притежание, давайки частица от него, да вкусят сладостта на щедростта, та дори това да е веднъж в годината.
-Мъдрост и улеснение има в определянето на фитрата да е минимално количество-една “саа” - и да бъде от основен хранителен продукт, който най-много се използва в съответния район. Това е по силата на повечето вярващи и дава възможност максимален брой да участват в този хаир.
-Подтик е към щедрост и взаимопомощ. Стимулира човека да мисли за онези, които са в неволя, и го кара да се стреми, да удовлетвори дори частица от техните потребности.
Молим Всевишния Аллах да приеме нашия ибадет, да улесни делата ни на този свят и дари с Дженнет в отвъдния.
Амин!

Източник:"www.vqra-iman.com''

Гостуването е три дена!

Желателно е гостуването да не е по-вече от три дена!




Абу Шюрейх ел-Адеви  /р.а./ предава, че Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Който вярва в Аллах и в Ахирета, предложи на госта си „джаизето“ си!“
Хората до него попитаха:
“ О, Пратенико на Аллах, а какво е „джаизе“ ? Пратеника /с.а.с./ отговори:
“(Свободното си време) на едно денонощие значи.Гостуването е три дена.По-вече от това е садака.Не е приятно гостът да остава, до като вкара в грях стопанина на къщата.“
Отново попитаха:
“Как гостът ще вкара в грях стопанина на къщата?“Пратеника /с.а.с./ отговори:
“Ако пребивава (гостува) по-вече дни, а стопанина вече няма какво да му предложи (нахрани), това имам в предвид.“


/Buhari, Edeb 85, 31, Rikak 23; Müslim, Lukata 77, (48); Muvatta, Sıfatu'n-Nebiyy 22, (2, 929); Ebu Davud, Et'ime 5, (3748); Tirmizi, Birr 43, (1968, 1969).

***

Абу Хурейра  /р.а./ предава, че Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Гостуването е три дни.Останалите дни вече са садака.“
/Абу Дауд, Et'ime 5, (3749)./

Зекят и милостинята садака

Зекят и милостинята садака


Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:

“Милостинята Зекят изчиства греховете, подобно на това, както водата гаси огъня”.

/Този хадис е сведен от Ахмед, ат-Тирмизи. Шейх ал-Албани го е определил като достоверен сахих. Виж “Мушкилят ал-Факър” 117./

Садака,добрина!

 

Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) казва:
"Садаката не намаля богатството...”
/Муслим/
Даването на садака е превъзходно дело, предпазва от ненавист, премахва враждата, и най-вече, човекът се приближава към Аллах, Субханеху ве Теаля, за което ще получи награда в Съдния ден.
Аллах Теаля казва:
“...И каквото добро да раздадете, то е за самите вас. И раздавайте единствено заради Аллах! И каквото добро да раздадете, то докрай ще ви се изплати и не ще бъдете угнетени“
/Сура Ал-Бакара 2:272/

Хадис за садака

Пророка Мухаммед (с.а.с.):
„Давайте садака,защото садаката е спасението от огъня на Джехеннема!“

(Из Евсати ан Таберани/Ебу Нуайм)
***

Enes fr.a.J rivayet ediyor:

,,Sadaka veriniz. Çünkü sadaka Cehennem ateşinden kurtuluşunuzdur.''

Taberânfrıİn Evsafı, Ebû Nuaym’ın Hz/ye’sinden.

Хадис за Садака (милостиня)



Hz. Muhammed (s.a.v)

„Bir hurma tanesi de olsa, sadaka olarak verin; çünkü o, az da olsa açlığı dindirir ve suyun ateşi söndürdüğü gibi günahları yok eder.“
[İbni Mübarek]

Пророка Мухаммед (с.а.с):
Дори и една фурма да е давайте я като садака(милостиня)!
Защото и малка да е, тя облекчава глада и унищожава греховете така,както водата загася огъня!
(Хадис-и Шериф - Ибни Мубарек)


Tags

Blogger templates

Translate

Blog Archive