Ползата от четенето на Корана.

Ползата от четенето на Корана.

 

Ползите от някои сури!

Тамим ед-Дари (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сто айета в намаз, кланян през нощта, това ще бъде записано за него като благочестиво послушание пред Аллах за тази нощ.”
Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете една буква от Книгата на Аллах, за него има награда, и всяко добро дело се възнаграждава за десет такива. Не казвам, че „Елиф. Лям. Мим” е една буква, а че „елиф” е буква, „лям” е буква и „мим” е буква.”
Ибн Имран (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който чете Корана, нека да иска от Аллах чрез него, защото ще дойдат хора, които ще четат Корана и ще искат от хората чрез него.”
Аише (радийаллаху анха) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Четенето на Коран по време на намаз е по-добро от четенето му през друго време. Четенето на Коран не по време на намаз е по-добро от възхваляването на Аллах и провъзгласяването на Неговото величие. Възхваляването на Аллах е по-добро от садаката. Садаката е по-добра от говеенето, а говеенето е защита от Огъня.” [ел-Бейхеки; “Мишкят ел-месабих”]
Бесмеле
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Това е едно от имената на Аллах, разстоянието между което и най-великото име на Аллах [Исму-л-Азам] е като разстоянието между черната и бялата част на окото, погледнато отблизо.” [ел-Хаким; ез-Зехеби]
Ибн Аббас (радийаллаху анх) е казал относно бесмеле: „Аллах го е дал на вас, и никога не го е давал на друга общност преди вас.” [ел-Хаким в „ел-Мустедрак”; ез-Зехеби]

Сура ел-Фатиха (№1)

Един човек дошъл при Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), приел исляма, след което се върнал при своето племе. По пътя срещнал група хора, сред които имало един луд човек с железни окови. Групата казала, че чули, че приятелят на този човек [т.е. Пророка Мухаммед] притежавал нещо хубаво, затова човекът излекувал лудия със сура ел-Фатиха. Като награда му дали 100 овце. След това човекът се върнал при Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) и разказал случилото се. Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) попитал дали той е направил нещо друго освен прочитането на ел-Фатиха, а човекът отговорил отрицателно. Тогава Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) казал, че докато онова племе изкарва прехраната си от лъжливи заклинания [т.е. докато почита идоли], човекът е спечелил овцете по законен начин и може да ги задържи. [Ебу Давуд]
Ебу Саид ер-Рафи ибн ел-Муалла (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Да те науча ли на най-великата сура от Корана преди да си тръгнеш от джамията?” Тогава той ме хвана за ръката и тъкмо когато щяхме да излезем, аз му напомних за обещанието му да ме научи на най-великата сура от Корана. Той каза: „Това е „Елхамдулилляхи раббил алемин” [сура ел-Фатиха], което е „ес-себ ел-месaни” [седемте повтарящи се айета] и великият Коран, който ми е даден.” [ел-Бухари]
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че когато Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) попитал Убей ибн Каб (радийаллаху анх): „Искаш ли да те науча на сура, подобна на която не е била низпослана нито в Теврат, нито в Инджил, нито в Зебур, нито в Корана?”, и го попитал също и за това какво повтаря в намазите си, а той му отговорил: „Майката на Корана [сура ел-Фатиха].”, Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) заявил: „Кълна се в Онзи, в Чието владение е моята душа, нищо подобно не е било низпослано нито в Теврат, нито в Инджил, нито в Зебур, нито в Корана и това са седем от повтарящите се айети от Корана, с които бях дарен.” [ет-Тирмизи; ел-Хаким казва, че този хадис е сахих според условията, установени от имам Муслим („Тефсир ел-Мезхери”)]
Абдуллах ибн Аббас (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Един ангел ми каза: „Радвай се на двете светлини, които не са били дадени на никой пророк преди теб: ел-Фатиха и последните айети на сура ел-Бекара.” [Муслим].
Aмбери в своята “Китабу-р-рад” чрез своя собствена верига от разказвачи предава от Муджахид ибн Джебр (рахметуллахи алейх), че Иблис, проклетият от Аллах Теаля, е плакал по четири повода: първо, когато е бил проклет; второ, когато е бил изгонен от Дженнета; трето, когато Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) е бил удостоен с пророчеството; четвърто, когато сура ел-Фатиха е била низпослана и тя е низпослана в Медина.
Веднъж Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) пътувал и след като слязъл от плавателния съд, тръгнал заедно с един сподвижник и го попитал: „Да ти кажа ли най-добрата част от Корана?” Тогава той казал: „Елхамду лилляхи раббил алемин! [Слава на Аллах, Господаря на световете!]” [ел-Хаким; ез-Зехеби]
Ебу Саид ел-Худри (радийаллаху анх) разказва: „По време на пътуване се спряхме на едно място. Едно момиче дойде при нас и каза: „Главата на племето беше ухапан от скорпион, а нашите мъже не са тук. Има ли сред вас някой, който може да прочете нещо, за да го излекува?” След това един от нашите мъже отиде заедно с нея, въпреки че не мислеше, че знае някакво лечение. Нашият приятел отишъл при болния и му чел нещо, след което той се излекувал. След това главата на племето му дал 30 овце и мляко за всички ни. Когато се върна, го попитахме: „Знаеше ли какво да му прочетеш, за да го излекуваш?” Той каза: „Не, само му прочетох Умму-л-китаб [Майката на Корана, сура ел-Фатиха].” Казахме му да не прави нищо, докато не идем в Медина и не попитаме Пророка относно това [относно практиката и дали овцете са позволени за нас или не]. Когато отидохме в Медина, разказахме това на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), след което той попита с удивление: „От къде е знаел той, че ел-Фатиха може да се ползва за лечение? Разпределете наградата по между си и отделете дял и за мен.” [ел-Бухари]
Ибн Аббас (радийаллаху анхума) е казал: „Докато Джибрил (алейхисселям) седеше с Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), той чу звук над него и повдигна главата си, след което каза: „Това е врата на небето, която беше отворена днес и която никога не е била отваряна преди днес. Ангел се спусна оттам.” Той каза: „Това е ангел, който слезе на земята и който никога не е слизал преди днес.” Той даде поздрав и каза: „Добри новини за две светлини, които са ти дадени и които не са били дадени на нито един пророк, преди теб: ел-Фатиха и края на сура ел-Бекара. Няма да прочетете буква от тях, без да не ви бъде дадено.” [Муслим; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Ебу Сулейман казва, че веднъж група сподвижници били на поход, когато минали покрай човек, болен от епилепсия, който бил в безсъзнание. Един от сподвижниците прочел сура ел-Фатиха и духнал в ухото му. Болният човек веднага се излекувал. Когато Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) бил информиран за това, той казал: „Тя [сура ел-Фатиха] е Майката на Корана и е лек за всяка болест.” [„Тефсир ел-Mезхери”, от ес-Сулби от Ебу Сулейман от Муавийе ибн Салих (радийаллаху анх)]
Саиб ибн Язид (радийаллаху анх) предава: „Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) прочете сура ел-Фатиха и духна върху мен. За да ме защити от нещастия, той прочете тази сура и поплюна с благословената си слюнка в устата ми. [ет-Tаберани в "Ел-евсат"; „Тефсир ел-Mезхери”]
Енес (радийаллаху анх) е казал: „Ако четеш сура ел-Фатиха и сура ел-Ихляс, докато лежиш в постелята си, ще бъдеш предпазен и няма да се страхуваш от нищо, освен от смъртта.” [„Тефсир ел-Mезхери”]
Пейгамберa (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който изучи и усвои първите седем [айета или сури] от Корана е учен.” [ел-Хаким; ез-Зехеби]
И е казал: „Майката на Корана са седемте повтарящи се айета.” [ел-Бухари]
Джабир (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „О, Джабир, да ти кажа ли за най-добрата сура от Корана?” Казах: „О, Пратенико на Аллах, моля те кажи ми.” Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Това е Фатихату-л-Kитаб [Откриващата на Книгата].” Джабир добавя: „И мисля, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза, че ел-Фатиха е лек за всяка болест.” Предава се също, че Джабир е казал: „Фатихату-л-китаб e лек за всяка болест с изключение на смъртта.” [ел-Хали в „Ел-феваид”; „Тефсир ел-Mезхери”]
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: “В Откриващата на Корана има лек за всяка болест.” [ед-Дарими; ел-Бейхеки]
И е казал: „Сура ел-Фатиха се равнява на две трети от Корана.” [ел-Хаким; ел-Бейхеки]

Сура Ал-Бакара (№2)

Пророкa (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Коранът и онези, които се придържат към него, ще се явят в Деня на къямета, предшествани от сура ел-Бекара и сура Али Имран.” [Муслим]
И е казал: „Научете се да четете сура ел-Бекара, защото в нея има благодат, а за изоставянето й има съжаление, и то е непоносимо за мързеливия, и ел-Бекара и Али Имран са като две цветя, които ще правят сянка на четящия ги в Деня на къямета, сякаш ще има два големи облака или две ята птици.” [Ахмед]
И е казал Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем): „Четете сура ел-Бекара и не дръжте домовете си като гробници. Който прочете сура ел-Бекара през нощта, ще бъде коронясан с корона от Дженнета.” [ел-Бейхеки]
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Не превръщайки домовете си в гробища. Шейтана не влиза в дом, в който се чете сура ел-Бекара.” [Муслим]
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е бил попитан: „Коя част от Корана е най-добрата?” Той отговорил: „Сурата, в която се споменава крава.” Тогава бил попитан: „Коя част от тази сура?”. Той отговорил: „Айетът на Престола [Айету-л-Курси] и последната част на ел-Бекара бяха низпослани изпод Престола.” [ед-Дарими]
Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Ел-Бекара е върхът на Корана. Осемдесет ангели слизаха с всеки един от айетите и извадиха Айета на Престола изпод него и го присъединиха към другите айети.” [Ахмед]
Ебу Умаме (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете Айету-л-Курси веднага след всеки предписан намаз, няма да има нищо между него и влизането му в Дженнета, освен смъртта.” [ен-Несаи; Ибн Хиббан; ед-Дарими]
Имам Ахмед (рахимехуллах) е казал: „Предава се от Есма бинт Язид (радийаллаху анха), че е чула Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да казва относно айетите: „Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [ел-Бекара, 2: 255] и „Елиф. Лям. Мим. Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [Али Имран, 3: 1-2], че в тях се съдържа най-великото име на Аллах [Исму-л-Азам].” [Ебу Давуд; ет-Тирмизи; „Тефсир Ибн Kесир”]
Убей ибн Каб (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „О, Ебу-л-Мунзир, знаеш ли кой айет от Книгата на Аллах е най-велик?” Аз казах: „Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [2: 255] Тогава той ме потупа по гърдите и каза: „Нека знанието да те радва, Ебу-л-Мунзир!” [Муслим; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
От имам Ахмед (рахимехуллах), от Мухаммед ибн Джафер, от Усман ибн Итаб се предава, че Ебу ес-Сулейл е казал: „Човек от сподвижниците на Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) извика хората, докато се събраха много около него, след което се качи на покрива на една къща и се обърна към хората, казвайки: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) попита: „Кой айет от Корана е най-велик?” Един човек каза: „Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [ел-Бекара, 2: 255] Той продължи: „Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) постави дланите си между раменете ми и почувствах хладнина в средата на пазвата си и той ми каза: „Поздравления за знанието ти, Ебу-л-Мунзир!” [„Тефсир Ибн Кесир”]
Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Това е най-великият айет от Корана [имайки предвид Айету-л-Курси].” Предадено е от Убей ибн Каб (радийаллаху анх), че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) го попитал: „Кой е най-великият айет от Корана?” Убей казал: „Аллах и Неговият Пратеник знаят най-добре.” Повторил това няколко пъти, след което казал: „Айету-л-Курси.” Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) казал: „Поздравления за твоето знание, Ебу-л-Мунзир! Кълна с в Онзи, в Чието владение е моята душа, Айету-л-Курси има език и две устни, с които прославя Аллах в подножието на Престола.” [„Тефсир Ибн Кесир”]
Ебу Умаме (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Най-великото име на Аллах [Исму-л-Азам], с което, ако Той бъде зован, Той ще отговори, се намира в три сури: ел-Бекара, Али Имран и Та-ха.” Хишам ибн Аммар, хатибът на Дамаск, е казал: „В ел-Бекара това е: „Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [2:255], в Али Имран това е: „Елиф. Лям. Мим. Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [3:1-2], а в Та-ха това е: „И лицата ще се смирят пред Вечноживия, Неизменния…” [20:111]. [мерфу хадис, „Тефсир Ибн Кесир”]
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете четири айета от началото на сура ел-Бекара, Айету-л-Курси, два айета след него и три айета от края сурата, Шейтана няма да се доближи до него и до семейството му през този ден, и нищо, което презира, няма да се доближи до него или до семейството му, и винаги щом тези айети се прочетат над луд човек, той си възвръща съзнанието.” [ед-Дарими; ен-Несаи; Ибн Хиббан; ет-Таберани]
Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) е казал: „Който прочете десет айета от ел-Бекара през нощта, Шейтана няма да има достъп до тази къща през тази нощта чак докато се събуди на сутринта. Това са четири айета от началото на сурата, Айету-л-Курси, два айета след него и три айета от края сурата.” [ед-Дарими]
Ебу Умаме (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Четете сура ел-Бекара, защото в придържането към нея има берекет, а в изоставянето й има съжаление.” [Муслим]
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Всичко си има гръб, а гърбът на Корана е ел-Бекара.” [ет-Тирмизи; ед-Дарими]
Ебу Месуд ел-Бедри (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете последните два айета от сура ел-Бекара през нощта, те ще му бъдат достатъчни.” [ел-Бухари]
Абдуллах ибн Убей ибн Каб (радийаллаху анх) предава, че баща му му казал, че имал съд, в който държал фурми. Той имал навика да го проверява и веднъж установил, че броят на фурмите намалявал. Затова решил да пази една нощ, при което видял звяр, който приличал на подрастващо момче. Бащата казал: „Поздравих го със селям и той ми отговори. Тогава аз го попитах: „Какво си ти, джин или човек?” Той отговори: „Джин.” Казах му: “Покажи ми ръката си.” И той ми я показа и приличаше на лапа на куче с козина. Казах: „Всички джинове ли изглеждат така?” Той каза: „Не знам никой от джиновете, който да е по-силен от мене!” Аз попитах: „Какво те накара да извършиш това, което направи [т.е. да вземеш фурми]?” Той каза: „Чухме, че си човек, който обича благотворителността, и поискахме да имаме от храната ти.” Попитах го: „Какво може да ни защити от вас?” Той отговори: „Айету-л-Курси.” На следващия ден отидох при Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) и му разказах за случилото се, след което той каза: „Злият е казал истината.” [„Тефсир Ибн Кесир”]
Ибн Аббас (радийаллаху анх) разказва: „Докато Джибрил (алейхисселям) седеше с Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), той чу звук над него и повдигна главата си, след което каза: „Това е врата на небето, която беше отворена днес и която никога не е била отваряна преди днес. Ангел се спусна оттам.” Той каза: „Това е ангел, който слезе на земята и който никога не е слизал преди днес.” Той даде поздрав и каза: „Добри новини за две светлини, които са ти дадени и които не са били дадени на нито един пророк, преди теб: ел-Фатиха и края на сура ел-Бекара. Няма да прочетете буква от тях, без да не ви бъде дадено.” [Муслим; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Ебу Умаме (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Четете двете сияйни ел-Бекара и Али Имран, защото те ще дойдат в Деня на къямета като два облака, или като две сенки, или като две ята птици, за да се застъпят за своя другар.” [Муслим]
Ен-Наввас ибн Семан (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Коранът ще бъде доведен в Деня на къямета заедно със своите другари, които са живели според него. Начело ще са сурите ел-Бекара и Али Имран, които ще са като два черни облака или като навеси със сияние, или като две ята птици, дошли, за да се застъпят за своя другар.” [Муслим]
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава: „Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) ме назначи за охрана на зекята от Рамазан. Някой дойде и започна да взима шепи храна. Сграбчих го и му казах: „Кълна се в Аллах, ще те заведа при Пратеника на Аллах!” Той каза: „Аз съм беден, имам голямо семейство и съм в отчаяна нужда!” Пуснах го и на сутринта Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „О, Ебу Хурайра, какво направи с твоя пленник вчера?” Казах: „О, Пратенико на Аллах, той се оплака, че е в отчаяна нужда и че има голямо семейство, затова проявих милост към него и го пуснах по пътя му.” Той каза: „Той те е излъгал и пак ще се върне.” Така че от думите на Пратеника на Аллах знаех, че той ще се върне. Затова легнах в засада и когато дойде отново започна да взима шепи храна. Сграбчих го и казах: „Ще те заведа при Пратеника на Аллах!” Той каза: „Остави ме. В нужда съм и имам голямо семейство. Няма да се върна отново!” Смилих се и го пуснах по пътя му. На сутринта Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) ме попита: „О, Ебу Хурайра, какво направи с твоя пленник вчера?” Казах: „О, Пратенико на Аллах, той се оплака, че е в отчаяна нужда и че има голямо семейство, затова проявих милост към него и го пуснах по пътя му.” Той каза: „Той те е излъгал и пак ще се върне.” Легнах в засада за трети път и когато дойде започна отново да взима шепи храна. Сграбчих го и казах: „Ще те заведа при Пратеника на Аллах! Това е трети пореден път. Твърдеше, че няма да се върнеш отново, но ето те тук!” Той каза: „Ако ме пуснеш ще те науча на слова, които ще ти помагат.” Попитах: „Какви са те?” Каза: „Когато си лягаш, прочети Айету-л-Курси. Аллах ще определи някой, който ще те пази, и Шейтана няма да те доближава до сутринта.” Пуснах го да си върви. На сутринта Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) ме попита: „О, Ебу Хурайра, какво направи с твоя пленник вчера?” Казах: „О, Пратенико на Аллах, той каза, че ще ме научи на слова, които ще ми помагат, ако го пусна.” Той попита: „Какви са те?” Отговорих: „Той ми каза: „Когато си лягаш, прочети Айету-л-Курси. Аллах ще определи някой, който ще те пази, и Шейтана няма да те доближава до сутринта.” Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Той е казал истината, въпреки че е лъжец. Знаеш ли с кого говори през тези три нощи, Ебу Хурайра?” Отговорих отрицателно. Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Това беше Шейтана.” [ел-Бухари]

Сура Ал Имран (№3)

Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) е казал: „Какво прекрасно съкровище е сура Али Имран за бедняка, който я чете в намаза през последната част от нощта.” [ед-Дарими]
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Най-великото име на Аллах [Исму-л-Азам], с което, ако Той бъде зован, Той ще отговори, се намира в три сури: ел-Бекара, Али Имран и Та-ха.” [ел-Хаким; Ибн Мадже]
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал на Муаз (радийаллаху анх): „Да те науча ли на дуа, с която ако помолиш Аллах, Той ще изплати дълга ти, дори ако е голям като планината Ухуд?” След това той споменал 26-ти и 27-ми айет от сура Али Имран. [ет-Таберани в „Ес-сагир”]
Mекхул (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Ако някой прочете Али Имран в петъчен ден, ангелите ще го благославят чак до вечерта.” [ед-Дарими; „Мишкят ел-месабих”]
Усман ибн Аффан (радийаллаху анх) предава, че Пратеникa на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Ако някой прочете края на сура Али Имран през нощта, ще му бъде записана наградата за една нощ, прекарана в ибадет.”
Ебу Умаме (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Четете двете сияйни ел-Бекара и Али Имран, защото те ще дойдат в Деня на къямета като два облака, или като две сенки, или като две ята птици, за да се застъпят за своя другар.” [Муслим]
Ен-Наввас ибн Семан (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Коранът ще бъде доведен в Деня на къямета заедно със своите другари, които са живели според него. Начело ще са сурите ел-Бекара и Али Имран, които ще са като два черни облака или като навеси със сияние, или като две ята птици, дошли, за да се застъпят за своя другар.” [Муслим]

Сура Ал-Анам (№6)

Джабир (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Толкова много ангели придружаваха нейното низпославане, че хоризонтът беше изпълнен от тях.” [ел-Хаким; ез-Зехеби; ел-Бейхеки]
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Сура ел-Енам беше низпослана цялата, придружавайки я седемдесет ангели от всяко небе, докато пристигне до мен. Винаги щом тя се чете над болен човек, Аллах го излекува.” [ел-Бейхеки; ел-Хатиб]
Умер ибн ел-Хаттаб (радийаллаху анх) предава, че Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Сура ел-Ен’ам е от сърцевината на Корана.” [„Тефсир ел-Куртуби”]

Сура Худ (№11)

Каб (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Четете сура Худ в петъците.” [мурсел хадис, ед-Дарими; „Мишкят ел-месабих”]
Сура Юсуф (№12)
Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Учете роднините си да четат сура Юсуф, защото всеки мюсюлманин, който я чете или учи семейството и робите си на това, Аллах ще облекчи смъртните болки за него, и ще му даде сила, която ще му попречи да завижда на негов брат мюсюлманин.” [Ибн Асакир]
Сура ел-Кехф (№18)
Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който чете сура ел-Кехф по същия начин, по който е била низпослана, тя ще бъде светлина за него в Съдния ден, от дома му до Мека. И всеки, който чете последните десет айета от сурата и след това ед-Деджал се появи, eд-Деджал няма да има никакво право върху четящия.” [ел-Хаким; ез-Зехеби]
Ебу-д-Дерда (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който наизусти десет айета от началото [или според друга версия от края] на сура ел-Кехф, ще бъде предпазен от ед-Деджал.” [Муслим; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Пророкa (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура ел-Кехф в петък, Аллах ще запали за него светлина, която ще освети периода между двата петъка [петъкът, в който е прочетена сурата, до следващия петък].” [ел-Хаким; „Мишкят ел-месабих”; ел-Бейхеки смята, че хадисът не е достоверен]
Ел-Бера ибн Азиб (радийаллаху анх) предава: „Един човек четял сура ел-Кехф, а конят му бил вързан с две въжета до него. Облак започнал да се спуска и да се разпростира над този човек и продължил да се приближава все повече и повече, че чак конят му започнал да скача [сякаш се страхувал от нещо]. На сутринта човекът дойде при Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) и му разказа за случилото се. Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Това е било ес-сакина [спокойствие], което е слязло заради [четенето на] Корана.” [ел-Бухари; ет-Тирмизи]

Сура Та ха (№20)

Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Хиляда години преди да създаде небесата и земята Аллах е чел Ta-ха и Ясин, и когато ангелите чули това четене казали: „Честити са хората, на които това се низпослава, честити са умовете, които запомнят това, и честити са езиците, които произнасят това.” [ед-Дарими; ет-Тирмизи]
Ебу Умаме (радийаллаху анх) предава, че Пратеникa на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Най-великото име на Аллах [Исму-л-Азам], с което, ако Той бъде зован, Той ще отговори, се намира в три сури: ел-Бекара, Али Имран и Таха.” Хишам ибн Аммар, хатибът на Дамаск, е казал: „В ел-Бекара това е: „Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [2:255], в Али Имран това е: „Елиф. Лям. Мим. Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [3:1-2], а в Та-ха това е: „И лицата ще се смирят пред Вечноживия, Неизменния…” [20:111]. [мерфу хадис, „Тефсир Ибн Кесир”]

Сура Ал-Муаминун (№23)

Ибн Месуд (радийаллаху анх) прочел сура ел-Муминун от айет 115 до айет 118 в ухото на болен човек и той се излекувал. Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) попитал: „Какво чете в ухото му?” Ибн Месуд (радийаллаху анх) му отговорил, а Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) казал: „Кълна се в Онзи, в Чието владение е моята душа, ако вярващ човек я прочете над планина, тя ще се разруши.” [„Фетх ел-кадир”]

Сура Ас-Саджда (№32)

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) не е лягал да спи, докато не прочете сура ес-Седжде. [ет-Тирмизи; ел-Хаким; ез-Зехеби в „Сахих ел-джами”]
Халид ибн Медан (един от табиин) е казал: „Четете сурата „Елиф. Лям. Мим. Низпославането…” [сура ес-Седжде], защото чух, че един човек, извършил много грехове, е чел нея и нищо друго. Тя разпростряла крилото си върху него и казала: „О, Господарю, опрости го, защото той често ме четеше!” Така Аллах Теаля я е направил застъпничка за четящия и Аллах казал: „Запишете му награда и го извисете с една степен за всеки грях.”
Халид също е казал: „Тя ще говори в интерес на четеца й, когато той е в гроба, и тя ще казва: „О, Аллах, ако аз съм част от Твоята Книга, направи ме застъпничка за него. Но ако не съм част от Твоята Книга, заличи ме от нея.” Тя ще бъде като птица, която ще спусне крилото си върху четеца й, ще се застъпи за него и ще го предпази от наказанието в гроба.”
Халид е казал същото и за сура ел-Мулк. Той не си е лягал вечер, докато не ги прочете. Казал е също, че тези две сури имат 60 достойнства повече от която и да е друга сура в Корана.

Сура Йа Син (№36)

Енес (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Всичко си има сърце, а сърцето на Корана е Ясин. Който я прочете, Аллах ще му запише награда за десет прочитания на Корана.” [ет-Тирмизи; ез-Зехеби]
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура Ясин през нощта, заради задоволството на Аллах, Аллах ще го опрости.” [Ибн Хиббан; ед-Дарими; ет-Таберани; ел-Бейхеки; Ибн Мердаваих; Ебу Яля]
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура Ясин през нощта, той ще бъде опростен. И който прочете сура Ха-мим – тази, в която се споменава дим [сура ед-Духан], – той ще бъде опростен.”[Ебу Яля]
Макил ибн Ясар (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура Ясин, заради задоволството на Аллах, миналите му грехове ще бъдат опростени, затова я четете за умрелите измежду вас.” [ел-Бейхеки]

Сура Фуссилат (№41)

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Всичко си има своя плод и печалба, а плодът на Корана е Ха-мим [сура Фуссилет]. Сурите, започващи с „ха-мим” са красиви, свежи, ароматни, прекрасни ливади. Който иска да се разхожда из ливадите на Дженнета, нека да чете тези сури.” [ел-Куртуби в „Ет-тезкяр фи ефдал ел-езкяр”]

Сура Ад-Духан (№44)

Ибн Месуд (радийаллаху анх) е казал: „Сурите, започващи с „ха-мим” са украсата на Корана.” [ел-Хаким; ез-Зехеби; ел-Бейхеки; Ибн ел-Мунзир]
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който чете сура ед-Духан всяка вечер, 70,000 ангели ще се молят за неговото опрощение.” [ет-Тирмизи]
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура Ясин през нощта, той ще бъде опростен. И който прочете сура Ха-мим – тази, в която се споменава дим [сура ед-Духан], – той ще бъде опростен.” [Ебу Яля]
Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Сурите, започващи с „ха-мим” са красиви, свежи, ароматни, прекрасни ливади. Който иска да се разхожда из ливадите на Дженнета, нека да чете тези сури.” [ел-Куртуби в „Ет-тезкяр фи ефдал ел-езкяр”]

Сура Ал-Фатх (№48)

Умер (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Тази нощ ми бе низпослана сура от Корана. Наистина тя е по-скъпа за сърцето ми от всяко друго нещо под слънцето.” След това Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) прочел сура ел-Фетх от 1-вия до 5-тия айет. [ел-Бухари]

Сура Ар-Рахман (№55)

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) отишъл при сподвижниците и прочел сура ер-Рахман, но всички останали мълчаливи. Казал им, че е ходил при джиновете и че я прочел и при тях и джиновете били впечатлени. Когато четял айетите „Та кои блага на вашия Господар взимате за лъжа?”, джиновете казвали: „Няма благо, което може да вземем за лъжа, хвала на Аллах!” [ет-Тирмизи; Ибн ел-Мунзир; ел-Хаким; ел-Азаме]
Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Всичко си има украшение, а украшението на Корана е сура ер-Рахман.” [ел-Бейхеки]

Сура Ал-Уакиа (№56)

Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) предава, че Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който чете сура ел-Вакиа през нощта, никога няма да се сблъска с бедността.” [Ибн ес-Сунни; ел-Бейхеки]
Пророкa (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Сура ел-Вакиа е сурата на богатство, затова я четете и научете децата си да я четат.” [Ибн Асакир]

Сура ел-Хадид (№57)

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е четял сурите за прослава преди лягане и е казал, че в тях има един айет, който е по-добър от хиляда айета. [ет-Тирмизи]
Тези сури са: ел-Хадид (№57), ел-Хашр (№59), ес-Сафф (№61), ел-Джумуа (№62), ет-Тегабун (№64)

Сура Ал-Хашр (№59)

Макал ибн Ясир (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който сутрин прочете последните три айета от сура ел-Хашр след като е казал три пъти: „Търся убежище при Аллах, Всечуващия, Всезнаещия, от прокудения шейтан!”, Аллах ще определи 70 000 ангели, които да се молят за него до вечерта, и ако умре през този ден, ще е умрял като мъченик. И ако прочете тези айети вечерта, същото ще се отнася за него чак до сутринта.” (Ахмед; ет-Тирмизи; ед-Дарими)

Сура Ал-Мулк (№67)

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Има една сура в Корана, която е само трийсет айета. Тя ще защитава всеки, който я е чел, докато не го въведе в Дженнета.” [ет-Теберани в „Ел-евсат”; „Фетх ел-кадир”; „Сахих ел-джами”; Ибн Мердаваис]
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Коранът съдържа една сура от трийсет айета, която ще се застъпи за човек, докато той не бъде опростен. Тя е: „Благословен е Онзи, в Чиято Ръка е Владението…” [сура ел-Мулк].” [Ебу Давуд; Ахмед; ет-Тирмизи; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Сура ел-Мулк е защита срещу мъчението в гроба.” [„Сахих ел-джами”; ел-Хаким; ен-Несаи]
Джабир (радийаллаху анх) предава: „Беше обичай на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) да не си ляга, докато не прочете „Благословен е Онзи, в Чиято Ръка е Владението…” [сура ел-Мулк] и „Елиф. Лям. Мим. Низпославането…” [сура ес-Седжде]”. [Ахмед; ет-Тирмизи; ед-Дарими]
Енес (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Има сура, която ще защитава четеца й, докато не го въведе в Дженнета.” [ет-Таберани]
Абдуллах ибн Аббас (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Иска ми се сура ел-Мулк да беше в сърцето на всеки мюсюлманин.” [ел-Хаким; Мухаммед ел-Джезри в „Ел-хисн ел-хасин”]
Ибн Аббас (радийаллаху анх) предава, че един от сподвижниците на Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) опънал палатката си над един гроб несъзнателно и чул един човек да чете: „Благословен е Онзи, в Чиято Ръка е Владението…” [сура ел-Мулк] до края. Отишъл и разказал за това на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), а той казал: „Той е бил защитникът, бранителят, който пази от наказанието на Аллах Теаля.” [ет-Тирмизи]
Халид ибн Медан (един от табиин) е казал за сура ел-Мулк и ес-Седжде: „Тези две сури ще се борят за четеца им в гроба и ще кажат: „О, Аллах, ако ние сме част от Твоята Книга, приеми нашето застъпничество за него. А ако не сме част от Твоята Книга, заличи ни от нея.” Тези сури ще спуснат крилата си като птици и ще спасят човека от мъчението на гроба.” [„Мишкят ел-мисбах”]
Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) е казал: „Който чете „Благословен е Онзи, в Чиято Ръка е Владението…” [сура ел-Мулк] всяка вечер, Аллах ще го предпази от мъчението в гроба. По времето на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) я наричахме „Ел-маниа” [Защитничката]. В Книгата на Аллах тя е сура, която ако се чете всяка нощ, това е много хубаво.” [ен-Несаи]

Сура Ал-Аля (№87)

Али (радийаллаху анх) превада: „Той [Пророка] обичаше тази сура.” [Ахмед]

Сура Аз-Зилзала (№99)

Абдуллах ибн Аббас и Енес ибн Малик (радийаллаху анхума) предават, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура ез-Зилзале (№99), ще получи награда колкото за прочитането на половината Коран. Който прочете сура ел-Кяфирун (№109), ще получи награда колкото за прочитането на една четвърт от Корана. Който прочете сура ел-Ихляс (№112), ще получи награда колкото за прочитането на една трета от Корана.” [ет-Тирмизи]
Един стар човек, който твърдял, че запомня трудно и че езикът му е муден, поискал Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) да го научи да чете някоя подробна сура. Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) го научил да чете: „Когато земята бъде разтърсена в трус…” [сура ез-Зилзале] до края. Човекът казал: „Кълна се в Онзи, Който те е изпратил с Истината, никога няма да прочета повече от това.”

Сура Ал-Адиат (№100)

Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура ел-Адият, ще получи награда колкото за прочитането на половината Коран.” [ел-Хаким; ет-Тирмизи]

Сура Ат-Такасур (№102)

Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете хиляда айета в една нощ, ще срещне Аллах усмихнат.” Някой попитал: „О, Пратенико на Аллах, кой от нас може да прочете хиляда айета?!” Тогава Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) прочел сура ет-Текясур и казал: „Кълна се в Онзи, в Чието владение е моята душа, тя се равнява на хиляда айета.” [eл-Хатиб в „Ел-муттефек вел муфтерак”, ед-Дейлеми във „Фетх ел-кадир”]

Сура Ал-Кафирун (№109)

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Прочетете сура ел-Кяфирун и тогава отидете да спите, защото тя е очистване от ширк.” [Ебу Давуд; ел-Хаким]
Абдуллах ибн Аббас и Енес ибн Малик (радийаллаху анхума) предават, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура ез-Зилзале (№99), ще получи награда колкото за прочитането на половината Коран. Който прочете сура ел-Кяфирун (№109), ще получи награда колкото за прочитането на една четвърт от Корана. Който прочете сура ел-Ихляс (№112), ще получи награда колкото за прочитането на една трета от Корана.” [ет-Тирмизи]
Абдуллах ибн Умер ел-Хаттаб (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Кул хувеллаху ехад” се равнява на една трета от Корана, а „Кул я еййухел кяфирун” се равнява на една четвърт от Корана.” [ет-Таберани го е класифицирал като сахих хадис]
Сура ен-Наср (№110)
Енес (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Тя се равнява на една четвърт от Корана.” [ет-Тирмизи]
Сура ел-Ихляс (№112)
Енес (радийаллаху анх) предава, че някакъв човек казал на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем): „Наистина обичам тази сура.” Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) отговорил: „Любовта ти към нея ще ти позволи да влезеш в Дженнета.” [ет-Тирмизи; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Ебу Саид ел-Худри (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал за сура ел-Ихляс: „Кълна се в Онзи, в Чието владение е моята душа, тя се равнява на една трета от Корана!” [ел-Бухари; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Абдуллах ибн Умер ел-Хаттаб (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Кул хувеллаху ехад” се равнява на една трета от Корана, а „Кул я еййухел кяфирун” се равнява на една четвърт от Корана.” [ет-Таберани го е класифицирал като сахих хадис]
Муаз ибн Енес (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете „Кул хувеллаху ехад” до края десет пъти, Аллах ще построи за него палат в Дженнета.”
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Кул хувеллаху ехад” се равнява на една трета от Корана.” [Муслим; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Абдуллах ибн Аббас и Енес ибн Малик (радийаллаху анхума) предават, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура ез-Зилзале (№99), ще получи награда колкото за прочитането на половината Коран. Който прочете сура ел-Кяфирун (№109), ще получи награда колкото за прочитането на една четвърт от Корана. Който прочете сура ел-Ихляс (№112), ще получи награда колкото за прочитането на една трета от Корана.” [ет-Тирмизи]
Енес (радийаллаху анх) е казал: „Ако четеш сура ел-Фатиха и сура ел-Ихляс, докато лежиш в постелята си, ще бъдеш предпазен и няма да се страхуваш от нищо, освен от смъртта.” [„Тефсир ел-Мезхери”]
Ебу Саид ел-Худри (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал на сподвижниците си: „Има ли някой, който не може да прочете една трета от Корана през нощта?” Това е било трудно за тях и те рекли: „Кой от нас е способен на това, о, Пратенико на Аллах?” Той казал: „Кул хувеллаху ехад, Аллахуссамед” съставлява една трета от Корана.” [ел-Бухари; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Енес (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Ако някой прочита двеста пъти на ден „Кул хувеллаху ехад” до края, греховете му за петдесет години ще бъдат опростени, освен ако няма дълг.” [ет-Тирмизи; ед-Дарими]
В друга версия на хадиса се казва: „петдесет пъти на ден” и не се споменава: „освен ако няма дълг”.
Аише (радийаллаху анха) предава, че всяка нощ, когато Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) лягал в постелята си, той събирал длани и след като прочитал сурите ел-Ихляс, ел-Фелек и ен-Нас духвал в тях, след което обтривал с длани колкото е възможно повече от тялото си, като започвал с главата, лицето и предната част на тялото си. Той правел това по три пъти. [ел-Бухари]

Сура Ал-Фалак (№113)

Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „О, Укбе, научи се да четеш сура ел-Фелек, защото никога няма да прочетеш по-обичана от Аллах и по-достойна за Него от тази сура.” [ед-Дурайс; Ибн ел-Енбари; ел-Хаким; ез-Зехеби; Ибн Мердаваих]
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е търсил защита срещу джиновете и срещу уроки, докато сурите ел-Фелек и ен-Нас не били низпослани. След това той започнал да си служи с тях и изоставил другите неща. [ет-Тирмизи; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Укбе ибн Амир (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Не видяхте ли айетите, които ми бяха низпослани тази нощ и подобни на които не са виждани досега? „Кажи: “Опазил ме Господарят на разсъмването…” [сура ел-Фелек] и „Кажи: “Опазил ме Господарят на хората…” [сура ен-Нас].” [Муслим]

Сура Ан-Нас (№114)

Аише (радийаллаху анха) предава: „Винаги когато Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) се разболееше, той четеше ел-Муаввизатейн [сурите ел-Фелек и ен-Нас] и след това духваше върху тялото си. Когато се разболя сериозно, аз ги четях и обтривах ръцете му по тялото му, надявайки се на благодатта им.” [ел-Бухари]
Укбе ибн Амир (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Никой, търсещ убежище, не може да потърси убежище с нещо като тези двете [сурите ел-Фелек и ен-Нас].” [Ебу Давуд]

 

Хадиси относно четенето на Корана

 Хадиси относно Корана.

Хари бин ал-Ауар предава: „Отидох в месжида и видях, че хората бяха потънали в разговори. Веднага изтичах при Хз. Али и му казах: „О, повелителю на правоверните, не виждаш ли, че хората си говорят разни неща (празнословят)?”
„Така ли е наистина”? - попита той. 

„Да.” – казах аз. 

Тогава Хз. Али каза: 

„Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва следното: „Внимавайте! Ще настане фитна (смутно, объркано положение).” Аз го попитах: „О, Пратенико на Аллах какво е спасението от тази фитна?”

А той каза: „Това е книгата на Аллах (Корана). В него има знания за тези преди вас и за тези след вас. В него са решенията за възникналите между вас въпроси. Той е отсъждането, което отличава истината от лъжата, заблудата. В него няма празни думи. Който изостави неговите повели и им се противопостави Аллах ще го съкруши. И който търси друг път за спасение, освен него Аллах ще го остави в заблуда. Това е здравото въже към Аллах. Той е думи изпълнени с мъдрост. Абсолютно правия път. В него няма хорска реч. На него не могат да се наситят учените (знаещите хора). И на тези, които го четат повече, не им омръзва да го препрочитат. В него никога не свършват чудесата, които удивляват хората. Той е такава книга, че когато джиновете го чули, казали: „Чухме удивителен Коран, насочва той към правия път.”
Който говори основавайки се на него, намира истината. Който живее според него (изпълнява делата си според неговите повели), ще бъде награден. Който съди основавайки се на него, намира справедливостта. Който призовава към него, напътва по правия път.” О, Уруа, приеми тези думи и ги следвай.” (Тирмизи, Фазаили куран 14)

♥„Този вярващ, който чете и знае значението на Корана е заедно с някои меляикета от духовния свят. А този, който го чете (учи, наизустява) и среща трудност в това получава двойна награда.” (Бухари, Таухид 52)

♥„Който чете Корана и живее според това, което е казано в него, на Съдния ден на бащата на този човек ще му бъде сложена такава корона от светлина, която ще е по-хубава (по-светеща) от светлината на слънцето, което озарява всички къщи по земята. (Това е за бащата), а помислете само какво ще е за самия човек!” (Абу Дауд, Уитр 14)

♥„На Съдния ден Корана ще дойде и ще каже: „О, Господи, украси с Твоята светлина притежателите на Корана!” И (на този човек) ще му бъде сложена корона на славата. После Корана ще каже: „О, Господи, увеличи украсата му!” И ще бъде облечен с дрехи на славата. И после Корана ще каже: „О, Господи, бъди доволен от него!” И този човек ще получи задоволството на Аллах и ще му се каже: „Чети и се извисявай!” И за всеки айет ще му се надбавя награда.” (Тирмизи, Фазаили Куран,18)

♥ „Най-добрите от вас са тези, които изучават Корана и учат и другите на него.”
(Бухари, Фазаили Куран 21)

♥„Сърцето на Коран е сура Йа-син. Който го чете за задоволството на Аллах с надеждата да получи наградата си на другия свят, Аллах ще го опрости.* Четете го и на умрелите ви.*”
(Абу Дауд, Дженаиз 20)
Разяснения:
*Опрощават се само малките грехове. За големите грехове човек трябва да направи тауба, спазвайки принципите на тауба.
*Тук трябва много да се внимава с ниета (намерението). Не бива да се казва- чета този Коран за еди кой си умрял, а „Чета това за задоволството на Аллах и моля Аллах да изпрати сауаба от това добро дело на еди кой си”. Ако е курбан или се дава нещо, пак трябва да е с намерение за Аллах, а наградата Аллах да я изпрати на еди кого си.

♥„Който чете явно Корана е като даващия садака явно, а който го чете скрито е като даващия садака скрито.” (Тирмизи, Фазаили Куран 20)

♥„Който чете Корана, наизустява го и спазва повелите му и страни от забраните му, Аллах ще го сложи в Дженнета и ще го направи застъпник на десет души от семейството му, които са за Джехеннем.” (Тирмизи, Фазаили Куран 13)

♥„Един човек попита: „О, Пратенико на Аллах, кое нещо Аллах най-много го обича?” Пророка алейхисселям отговори: „Когато стигне до края да започне пак отначало.” Човека попита: „Кой е този, който стига до края и започва отначало?” – „Това е този, който прочита Корана от началото до края и пак започва да го чете от начало до край.” (Тирмизи, Къраат 13)

♥„Който говори за повелите и значението на айетите в Корана, без да има знание за това – да приготви мястото си в Ада.” (Тирмизи, Тафсири Куран 1)

♥„Един човек попита Пророка алейхисселям: „О, Пратенико на Аллах, за колко дни по колко пъти трябва да прочитам целия Коран?” Пророка алейхисселям каза: „Прочитай го (целия) един път в месеца.” Човека каза: „Мога да го прочета за по-кратко.” – „Тогава го прочитай за двадесет дни.” Каза: „Мога и за по-кратко.” – „Тогава за петнадесет дни.” каза: „Мога за още по-кратко.” Пророка алейхисселям каза: „Тогава за пет дни.” Човека казал, че може и още по-бързо, но Пророка алейхисселям не позволил за по-кратко от това.” (Тирмизи, Къраат 4)

♥Един от сподвижниците на Пратеника алейхисселям (Имран бин Хусейн) разказва, че веднъж срещнал човек, който просел, като четял Корана. Приемайки това за много лошо нещо (беда), той казал айета: „Инна лилляхи уа инна илейхи раажиуун.”* и казва: „Чух Пророка алейхисселям да казва следното: „Който чете Корана, чрез него да иска единствено от Аллах, защото ще дойдат такива хора, които ще четат Корана и ще го сторят средство за искане (просене) от хората.”
(Тирмизи , Фазаили Куран 20)

*Разяснение:Когато човек бъде сполетян от някаква беда, или види нещо лошо, или се случи нещо лошо трябва да каже този айет. Доказателство за това е следния айет от Корана: „И благовествай търпеливите, които щом беда ги сполети, казват: „Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” (2:155, 156)

♥”Който смята за позволени забранените неща в Корана – той не вярва в Корана.”
(Тирмизи , Фазаили Куран)

♥„Който няма в сърцето си нищо от Корана прилича на изоставена къща.” (Тирмизи, Ф. Куран 18) 

♥„Когато Пророка алейхисселям четеше Корана и срещаше айет за милостта на Аллах и за Дженнета – се молеше за милостта на Аллах и за Дженнета. А когато срещаше айети за наказание, се молеше Аллах да го опази от Джехеннема. Когато стигаше до айети, в които се възвеличава величието на Аллах – възвеличаваше Аллах.” (Фатхурраббани, 18т. 4стр.)

♥Аллах казва: „Разделих сура Фатиха (в намаза) на половина между Мен и Моя раб. И давам на раба това, което поиска. Когато Моят раб каже: 

„Алхамдулилляхи раббил аламин (в превод: „Слава на Аллах Господа на световете.”) Аллах казва: „Моят раб Ми благодари.” 

Когато рабът каже: 

„Аррахманиррахим (Всемилостивия, Милосърдния)” Аллах казва: „Моят раб Ме възвеличи.” 

Когато човека каже:

„Малики йеумиддин.(Владетеля на Съдния ден)” Аллах казва: „Моят раб Ме спомена със славни и възвисени слова.” 

Когато каже: „Иййаке на'абуду…(Само на Теб служим и само Теб за подкрепа зовем)” Аллах казва: „Това е между Мен и Моят раб. И ще дам на Моя раб това, което желае.” 

И когато каже: „Ихдинассиратал-мустаким …(Насочи ни по правия път. Пътя на тези, които си дарил с благодат, а не тези над които тегне Твоя гняв, нито на заблудените.” Аллах казва: ”Ето това е за Моя раб. И давам на Моя раб това, което иска.”
(Муслим, Салят 38)

„За вярващите той (Корана) е напътствие и изцеление…” (Фуссилат:44)

„И низпославаме в Корана това, което е изцеление и милост за вярващите, а на угнетителите той надбавя само заблуда.” (Исра:82)

„Този Коран напътва към най-правото и благовества вярващите, които вършат праведни дела, че ще имат огромна награда.” (Исра:9)

Обсебване от джинове и шейтани

Обсебване от джинове и шейтани

Книгата е на Шейх Уахид Абду-с-Салам Бали

Превод Милена Борисова -Иршад


УКРЕПЛЕНИЯ, ИЗДИГНАТИ ЗА ЗАЩИТА НА МЮСЮЛМАНИТЕ ПРОТИВ ШАЙТАНА

ПЪРВО УКРЕПЛЕНИЕ: Искреност.

Искреността – това е пътя за спасение от шейтана, както сам си е признал.

А Корана се дават думите на шейтана:

„Рече: „Господи мой, затова, че Ти ме остави в заблуда, непременно ще им разкрасявам по земята и непременно ще заблуждавам всички, освен Твоите предани раби сред тях.” (Ал-Хиджр: 39-40).

Шайтана е признал безсилието си да заблуди искрените раби на Аллах.

Кой е искрения раб на Аллах?

Той е този, който работи, но не обича хората да го хвалят за това. Пророка с.а.с. е казал: „Наистина Аллах Всевишния приема само тези дела,които са били ивършени заради Него“ (Ан-Нисаи)

ВТОРО УКРЕПЛЕНИЕ: Поклонение пред Аллах Единствения.

Когато шейтана се похвалил пред Аллах, че ще отклони Адам и потомството му от правия път, Аллах му отговорил, че съществува група от хора, над които няма да има власт и казал:

Над Моите раби нямаш власт, освен за който те последва измежду заблудените

(сура ал-Хиджр, 42)

ТРЕТО УКРЕПЛЕНИЕ: Придържане към джамаа’т.

Пребиваването в джамаа’т плаши шейтана и предизвиква благосклонността на Аллах. Пророка с.а.с. е казал: „Наистина вълка изяжда овцата, която се е отделила от стадото“. (Ахмад и Ат-Тирмиди).

Умар ибн Хаттаб разказва, че Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „Този, който иска средата на Рая, нека да бъде с джамаа’т, защото наистина, шейтана е ъс самия човек, но се маха от двамата“. (Ахмад и Ат-Тирмизи).

Джамаа’т изисква две условия от мюсюлманите:

1. Да бъдат в джамаа’т по убеждение, което трябва да бъде подобно на убеждението на първото поколение – сподвижниците на Пророка с.а.с. и последващото ги поколение, които са вървяли по тяхния път.

2. Да си в редовете на джамаат, т.е. душата и тялото ти да бъде с хората на истината, където и да се намират. Пророка с.а.с: „Група от моята Умма ще се придържа към истината и няма да им вреди това, че другите няма да ги поддържат. Докато дойде повелята на Аллах в същото време, в което ще са в това положение“. (съгласуван хадис)

ЧЕТВЪРТО УКРЕПЛЕНИЕ: Групова молитва.

Пренебрегването на груповите молитви изпраща шейтана при човека.

От Абу Дарда, че Пророка с.а.с е казал: „Ако трима се намират в село или в пустинята и не направят групова молитва, шейтана взима власт над тях. Затова се придържайте към груповия намаз, защото вълка изяжда овцата, която се е отделила от стадото“. (Абу Дауд)

ПЕТО УКРЕПЛЕНИЕ: придържане към Корана и Сунната.

Най-добрия метод за защита от шейтана, това е придържането към Корана и към Сунната, изучавайки ги и практикувайки ги. Корана и Сунната водят към правия път, а шейтана иска да ни отклони от него.

Всевишният Аллах е казал:

Това е Моят път ­ правият път. Следвайте го и не следвайте пътищата, които ви отделят от Неговия път! Това ви повелява Той, за да се побоите.

Сура Ал-Анам, 153

ШЕСТО УКРЕПЛЕНИЕ: търсене на помощ от Аллах.

Знай, че можеш да победиш шайтана само с помощ от Аллах. И ако искаш да се избавиш от подшушванията на шайтана, то прибягвай към помощта на Аллах, Той ще те защити от него.

СЕДМО УКРЕПЛЕНИЕ: извършване на добри дела.

От Абу Хурайра, че Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „Ако човек чете Корана, като прави суджуд (където е необходимо), тогава шейтана се отдалечава от него, плачейки и говорейки: „Горко ми, на човека му беше заповядано да направи земния поклон, той го направи и заслужи Рая. А на мен ми беше заповядано да направя суджуд, а аз отказах и заслужих Ада“. (Муслим)

ОСМО УКРЕПЛЕНИЕ: прибягване към помощ от Аллах, казвайки: “А,уду билляhи мина – шшайтани – рраджим”

Местата и обстоятелствата, където следва да се казват тези думи:

1. Когато усещаш призрака на шайтана и неговите нашепвания. Аллах Великия е казал:

А ако те изкуси от сатаната изкушение, потърси убежище при Аллах! Той е всечуващ, всезнаещ.

Сура ал-Араф, 200

2. По време на четене на Коран. Аллах Всевишния е казал:

И когато четеш Корана, при Аллах търси убежище от прокудения сатана!

Сура Пчелите, 98

3. По време на влизане в тоалетната. Сподвижника на Пророка с.а.с. – Анас р.а.казал, че Посланика на Аллах с.а.с., когато влизал в тоалетната, казвал “Аллаhумма инни а,удубика минал хубси уал хабаис” “О, Аллах, търся подслон при теб от мъжките и женските шайтани”. (съгласуван).

4. По време на извършване на молитва.

От Джубайр, че видял Пророка с.а.с, когато прави молитва, да казва:“Аллаhу акбару кабиран уалхамдулиллаhи катиран уа субханаллаhи букратан уа асилян (три пъти). А,узу билляhи мина-шшайтани-рраджими мин нафхиhи уа нафсиhи уа hамзиhи” “Аллах е превелик, хвала на Аллах много пъти – свят е Той сутрин и вечер (три пъти). Търся подслон при Аллах от проклетия шайтан, от неговото високомерие, от неговата песен и от неговия допир”.

5. Когато си разгневен. Веднъж двама се карали в присъствието на Пророка с.а.с.. Не единия от силния гняв щяла да му потече кръв от носа. Посланика на Аллах с.а.с. казал: „Знам думи, които ако се кажат, гнева ще си отиде“. Казали: „А кои са тези думи, о Пратенико на Аллах?“ Той отговорил: А,уду билляhи мина-шшайтани-рраджим“

6. Когато чуеш лай на куче или рев на магаре.

От Абу Хурайра, че Пророка с.а.с. е казал: „Когато чуете рев на магаре, търсете помощ от Аллах от шайтана, защото магарето вижда шайтана. А когато чуете кукуригане на петел, търсете прошка от Аллах, защото петела вижда ангелите“. (съгласуван текст)

От Джабир, че Пророка с.а.с казал: „Когато през нощта чуете лай на куче и рев на магаре, търсете помощ от Аллах – те виждат това, което вие не виждате“.

ДЕВЕТО УКРЕПЛЕНИЕ: защита на семейството, децата и имуществото.

От Абдулла ибн Амр, че Пророка с.а.с. е казал: „Ако някой от вас се жени или си вземе прислуга, нека каже: „Аллаhумма инни асалука хайруhа уа хайрама жабалтаhа алайhи” „О, Аллах, моля те за добро за нея и за доброто, което си й дал“. А ако си купиш магаре или муле, хвани го за юздата и кажи същото“.

От Ибн Аббас, че Пророка с.а.с. е казал: „Ако някой от вас по време на съвокупление с жена си каже: “Бисмилляh аллаhумма джаннибна-ш-шайтана уа джанниби-ш-шайтана ма разактана” „В името на Аллах! О, Аллах, дръж настрана шайтана от нас и дръж настрана шайтана от онова, с което си ни дарил!“ И ако те имат детенце, то на това дете шайтана няма да навреди“ (съгласуван хадис).

Когато нещо се хареса на човек, което не е имущество, нека каже: „Ма-шааллаh ла кууата илла билляh” „Това е, което Аллах е пожелал. Няма сила, освен у Аллах“.

Желателно е човек да пази децата си. От Абдулла ибн Аббас се предава, че Посланика на Аллах с.а.с. пазил Хасан и Хусейн със следната дуа: “У,идука бикалиматилляhи ттааммати мин кулли шайтанин уа hамматин уа мин кулли ,айнин лаамматин”„Чрез съвършените слова на Аллах търся убежище при Него и за вас, да бъдете закриляни от всеки шайтан и насекомо, и от всяко лошо око!“ (Ал-Бухари)

ДЕСЕТО УКРЕПЛЕНИЕ: сура ал-Бакара (сура „Кравата”).

От Абу Хурайра, че Пророка с.а.с е казал: „Не превръщайте домовете си в гробища, защото в дома, в който се чете сура ал-Бакара, шайтана не влиза“ (Ахмад и Муслим).

ЕДИНАЙСТО УКРЕПЛЕНИЕ: десет аят от сура ал-Бакара.

Ибн Масуд е казал: „Който прочете десет аят от сура ал-Бакара през нощта, в този дома няма да влезе шайтана: четири аят от началото, аят ал-Курси, слeдващите два аят и трите последни аят“. Казват, че ако се прочетат над някой луд, разума му ще се проясни.

ДВАНАЙСТО УКРЕПЛЕНИЕ: двата последин аят от сура ал-Бакара.

От Ибн Масуд, че Пророка с.а.с. е казал: „Който прочете двата последни аят от сура ал-Бакара, те са му достатъчни“ (съгласуван хадис).

Казват, че тези два аят стигат за нощното ставане, или за шайтана, или за други злини. А Аллах знае най-добре!

ТРИНАЙСТО УКРЕПЛЕНИЕ: последните сури от Корана.

Четенето на последните сури от Корана. От Айша, че Посланика на Аллах с.а.с, когато лягал да спи, слагал ръце пред себе си и четял последните три сури от Корана, после духвал на ръцете си и обтривал предната част на тялото си, започвайки с главата и лицето си, като повтарял това три пъти. (Ал-Бухари)

ЧЕТИРИНАЙСТО УКРЕПЛЕНИЕ: азкар (споменаване името на Аллах).

От Абу Хурайра, че Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „Който каже: “Ля-иляhа-илля-ллаh уахдаhу ля-шариика лаh, уа ляhул-хамд уа hуа ,аля кулли шайин кадиир” „Няма друг бог освен Аллах Единствения, няма Той съдружник. Негова е властта, за Него е славата, Той над всяко нещо има сила“, сто пъти през деня, това е като освобождаването на десет роба, ще му се запишат сто добрини, ще се изтрият лошите дела, в този ден ще бъде в безопасност от шайтана и по-добро от него ще направи този, който направи повече от това“. (съгласуван хадис)

Необходимо е произнасянето и на други азкар.

ПЕТНАЙСТО УКРЕПЛЕНИЕ: опазване на зрението и очите.

Изкушението идва от прекомерното гледане, както е приведено в Муснад от Пророка с.а.с.

ШЕСТНАЙСЕТО УКРЕПЛЕНИЕ: опазване на езика.

Знай, братко, Аллах да се смили над теб, че езика е едно от най-мощните оръжия на шайтана и затова опазването на езика е едно от най-големите укрпления против него. Под опазване на езика се рабират няколко неща:

1. Опазване на езика от това, което не те касае. Пророка с.а.с. е казал: „Едно от свидетелствата, че един човек се е отдал напълно (на Аллах) е, ако изостави това, което не го касае“. (Ат-Тирмиди).

2. Опазване на езика от лъжи. От Абу Хурайра, че Пророка с.а.с. е казал: „Ако раба говори без да изясни дали е истина или лъжа, думите ще го вкарат в Огъня“. (съгласуван хадис)

3. Опазване на езика от спорове. От Абу Умама, че Пророка с.а.с е казал: „Гарантирам дом в покрайнините на Рая за този, който изостави спора, дори да е прав. Гарантирам дом в средата на Рая за този, който остави лъжат, дори да е на шега. И гарантирам дом във върховете на Рая за този, който има добър характер“. (Абу Дауд)

4. Опазване на езика от враждебни спорове. От Аиша, че Пророка с.а.с е казал: „Аллах ненавижда този, който спори, проявявайки враждебност“. (Ал-Бухари)

5. Опазване на езика от празнословие. В своя реч Посланика на Аллах с.а.с е казал: „Най-любими и близки до мен в Съдния ден ще бъдат тези от вас, които са най-добри по нрав. Най-ненавистни от вас и най-далеч от мен в Съдния ден ще са тези, които празнословят, хора, които се стремят да покажат красноречието си чрез сила и горделивост“. (Ахмад)

6. Опазване на езика от сквернословие. От Ибн Масуд, че Пророка с.а.с е казал: „Вярващия не ругае, не проклина, не сквернослови, не е низък и подъл“. (Ат-Тирмизи)

7. Опазване на езика от ругатни. От Ибн Масуд, че Пророка с.а.с е казал: „Да се ругае мюсюлманина е нещастие, а сражението срещу него, е неверие“. (съгласуван хадис)

8. Опазване на езика от проклинане. От Ибн Умар, че Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „Вярващия не проклина“. (Ат-Тирмизи).

9. Опазване на езика от лоши думи и ругаене на покоен. От Аиша, че Пророка с.а.с. е казал: (Ал-Бухари). „Не ругаайте покойника, защото наистина, той се е приближил към това, което е било предписано“.

10. Опазване на езика от наричането на вярващия – неверник. От ибн Умар, че Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „Който каже на брата си: „Хей, кяфир!“, тези думи ще се върнат към единия от двамата. Ако този е заслужил думите, той остава с тях, но ако не – думите се връщат към този, който ги е казал“. (Ал-Бухари).

11. Опазване на езика от прекомерни шеги. Знай, братко, че шегите са разрешени при две условия:

а) да няма лъжа в шегата. От Абу Хурайра, че когато сподвижниците на Пророка с.а.с. казали: „О, Пратенико на Аллах, ти понякога се шегуваш с нас“. Пророка с.а.с. отговорил: „Дори и да се шегувам, казвам истината“.

б) да се пазим от прекомерни шеги, защото прекомерния смях убива сърцето.

12. Опазване на езика от насмешки и издевателства. Всевишния Аллах е казал:

„О, вярващи, едни мъже от вас да не се присмиват на други! Може да са по-добри от тях. Нито жени ­ на жени.. Може да са по-добри от тях. И не се хулете, и не се назовавайте с оскърбителни прякори! Колко лошо е името нечестивост подир вярата! А които не се покаят ­ тези са угнетителите.“

(Ал-Худжурат: 11).

13. Опазване на езика от разгласяване на тайните. Пророка с.а.с. е казал: „Ако някой довери на друг своя тайна и после се разделят, това вече е аманат (надеждност, верност)“ (Абу Дауд).

14. Опазване на езика то лъжа. От Ибн Масуд, че Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „Придържайте се към истината, наистина истината води към добро, а доброто – към Рая. Човека казва истината, докато не го запишат при правдивите хора пред Аллах. Пазете се от лъжата, наистина лъжата води към безчестие, а безчестието – към Ада. Човек продължава да лъже и да се стреми към лъжата, докато не го запишат при лъжците пред Аллах“ (съгласуван хадис).

15. Опазване на езика от злословия:

Аллах е казал:

„..И не се дебнете, и не злословете един за друг! Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат? Вие се отвращавате от това. И бойте се от Аллах! Аллах е приемащ покаянието, милосърден.“

(Ал-Худжурат: 12).

От Абу Хурайра, че Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „Всеки мюсюлманин е неприкосновен за другия – неговата кръв, имуществото му и честта му“. (Муслим)

Това, което е разрешено да се говори зад гърба на брата е в следните 6 случая:

а) Жалба. На угнетения се разрешава да подаде жалба до емира, съда или други официални лица.

б) Молба за поддръжка срещу неспазване на шариа’.

в) Питане на мюфтията, като например жена може да попита: „Обиди ме баща ми, мъжа ми или брат ми, има ли такова право?“

г) Предпазване на мюсюлманите от нечестивци.

д) Ако някой извърши грях, или вкара нововъведение, тогава е разрешено да се говори за този недостатък, но не може да се разгласяват други недостатъци.

е) Позволено е да се нарича човек с прозвището му, с което е известен, например: сляп, куц, глух и пр, ако е популярен с това прозвище сред хората и той няма нищо против това.

16. Опазване на езика от сплетни.

От Хузайфа, че Пророка с.а.с е казал: „Сплетника няма да влезе в Рая“. (съгласуван хадис)

17. Опазване на езика от двуличие.

От Абу Хурайра, че Пророка с.а.с е казал: „Ще разберете, че най-лошия и скверен човек е двуличника, който идва при едни с едно лице, а при други – с друго“. (съгласуван хадис)

18. Опазване на езика от разпространение на разговори за интимни съпружески отношения.

От Абу Саид, че Пророка с.а.с е казал: „В най-лошо положение от хората от Ада е този, който е имал сношение с жена си, а след това е разпространил тайната“. (Муслим)

19. Опазване на езика от песни.

Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „В моята умма ще се появят хора, които ще позволяват прелюбодеянието, коприната, виното и музиката“ (Ал-Бухари).

20. Опазване на езика от клетви пред други, освен Аллах.

От Ибн Умар, че Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „Който се кълне, нека се кълне пред Аллах или да мълчи“. (сахих)

Също от Ибн Умар, че Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „Който се кълне в друг, псвен в Аллах, той е извършил неверие или ширк“ (Ат-Тирмизи).

21. Опазване на езика от клетва да умре в исляма.

От Сабит, че Пророка с.а.с. е казал: „Който лъжливо се закълне да умре не в исляма, ще стане такъв, какъвто се описва“ (сахих).

22. Опазване на езика от ругаене на петел.

Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „Не ругайте петела – той буди за молитва“ (Абу Дауд).

23. Опазване на езика от ругаене на времето.

От Абу Хурайра, че Пророка с.а.с е казал: „Всевишния Аллах е казал: „Хората проклинат времето, като аз съм времето, в ръцете ми е деня и нощта“. (съгласуван текст)

24. Опазване на езика от ругаене на вятъра.

От Убайн ибн Кааб, че Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „Не ругайте вятъра. Ако видите нещо, което не ви харесва, кажете: „Аллаhумма инна насалука хайра hазиhи ррих уа хайра ма фиhа уа хайра ма умират биhи, уа на,узубика мин шарри hазаhи ррих уа шарри ма фиhа уа шарри ма умират биhи” “О, Аллах, молим те за добро от този вятър, и доброто, което се намира в него, и доброто, което Ти си му заповядал, търсим защита при Теб от злото на този вятър и от злото, което се намира в него, и от злото, което Ти си му повелил“. (Ат-Тирмизи).

25. Опазване на езика от ругатни към заболяванията.

От Джабир, че Пророка с.а.с минал покрай Умм Саиб и я попитал: „Какво ти е, Умм Саиб, че така трепериш?“ Тя отговорила: „Треска, Аллах да я прокълне“. Пророка с.а.с. казал: „Не ругай треската, защото тя очиства греха на хората, както огъня маха примесите от желязото“ (Муслим).

Аллах е казал: „… и избягвайте лъжливото слово! ”

(Ал-Хадж: 30).

От Абу Бакр, че Пророка с.а.с е казал: „Да ви кажа ли за най-големите грехове?“ (повторил три пъти) Ние казахме: „Да, кажи, Пратенико на Аллах“. Той казал: „Приписване на съдружници на Аллах, непослушание на родителите“. Лежеше на хълбок, после седна и каза: „Чуйте: и лъжливото слово, лъжесвидетелството“. И продължи да повтаря тези думи, докато ние си казахме дано да замълчи“ (съгласуван хадис).

27. Опазване на езика от споменаване на направеното добро.

Всевишния Аллах е казал: „О, вярващи, не проваляйте своята милостиня с натякване и обида, както онзи, който раздава своя имот за пред хората на показ, а не вярва в Аллах и в Сетния ден! “

(Ал-Бакара: 264).

28. Опазване на езика от ругатни към себе си.

От Сахл ибн Хунай, че Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „Нека никой не се моли против себе си“. (съгласуван хадис)

29. Опазване на езика от лъжливи клетви.

От Ибн Масуд, че Пророка с.а.с. е казал: „Който се закълне, че ще вземе имуществото на мюсюлманин без право, този няма да срещне Аллах“. (съгласуван хадис).

30. Опазване на езика от обращение към нечестивеца, към въвеждащия бида (нововъведение), и към лицемера с обръщението „госпoдин“ (сайд).

От Бурайда, че Пророка с.а.с е казал: „Не казвайте на лицемера „сайд“. Защото, наистина ако той не е сайд, сте предизвикали гнева на Аллах“ (Абу Дауд).

31. Опазване на езика от произнасяне на съюза “и” след името на Аллах.

От Хузайфа, че Пророка с.а.с е казал: „Не казвайте: „Това го иска Аллах и еди кой си“, а казвайте: „Това е, което Аллах иска и след това – еди кой си“. (Абу Дауд).

32. Опазване на езика от думи, че дъжда е валял заради еди коя си звезда.

От Зайд ибн Халид: „Извършихме утринната молитва с Посланика на Аллах с.а.с, след нощния дъжд в Худайбия, когато намаза свърши, той се обърна към хората и каза: „Знаете ли какво каза нашия Господ?“ Те отговориха: „Аллах и Неговия посланик знаят най-добре“. Той каза: „Вашия Господ каза: „Тази нощ някои хора повярваха в Мен и това са тези, които казаха, че дъжда е валял по милост от Аллах, те вярват в Мен и не вярват в звездите. А този, който казах, че дъжда е паднал заради някаква звезда, той не вярва в Мен, а в звездите“ (съгласуван хадис).

33. Опазване на езика от порицаване на храната:

„Посланика на Аллах никога не порицаваше храната, ако искаше, я ядеше, а ако не – оставяше я“ (съгласуван хадис)

34. Опазване на езика от тайни рзговори.

Аллах сказал: „Тайният [враждебен] разговор е само от сатаната, за да наскърбява вярващите..“

(Муджадала: 10).

От Ибн Масуд, че Пророка с.а.с е казал: „Ако сте трима, нека двамата да не говорят тайно от третия, докато не се смесите с други хора, за да не го огорчите“. (Ал-Бухари).

35. Опазване на езика от прибягване до помощ от друг, освен от Аллах.

Аллах е казал:

„Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем.“

(Ал-Фатиха: 5).

Пророк с.а.с е казал за опазването на езика и това са всеобхватни думи: „Който вярва в Аллах и в Съдния ден, нека каже добро или да замълчи“ (съгласуван хадис)



СЕДЕМНАЙСТО УКРЕПЛЕНИЕ: опазване на стомаха.

1. Опазване стомаха от изяждане на пари от лихва или от имущество, получено по пътя на лихварство.

От Абу Хурайра, че Пророка с.а.с е казал: „Странете от седемте погубващи гряха“. Попитали го: „О, Посланико на Аллах, кажи ни кои са“. Той каза: „Приписване на съдружници на Аллах, магьосничество, убийство на човек, когото Аллах е забранил да бъде убит, освен по закон, да се яде от лихва или да се изяжда имота на сирака, бягство от бойното поле, оклеветяване на чистите, невинни, вярващи жени“. (съгласуван хадис)

2. Опазване стомаха от изяждане на рушвет.

Абдулла ибн Умар е казал: „Посланика на Аллах прокле този, който дава и този, който взема рушвет“ (Абу Дауд).

3. Опазване стомаха от изяждане на пари, получени от продажбата на куче и на пари, заработени от проститутка.

Хузайфа е казал: „Посланика на Аллах с.а.с. прокле жените, които правят татуировки и жените, които ги правят на себе си, а също и тези, които взимат и дават проценти; забрани печеленето на пари, получени от продажбата на куче и от имота на проститутка, прокле художниците, които рисуват хора и животни“ (Ал-Бухари).

4. Опазване на стомаха от изяждането на имуществото на сиромах.

Аллах сказал: “Които поглъщат имотите на сираците несправедливо, те поглъщат в стомасите си огън и ще горят в пламъци ”.

(сура ан-Ниса: 10).

5. Опазване от съмнение.

Хасан ибн Али разказа: „Запомних от Пророка с.а.с. следното: „Оставете това, което в и кара да се съмнявате и вземете това, което не предизвиква съмнения у вас“ (Ат-Тирмизи)

6. Опазване от прекомерно засищане.

От Ал-Микдам ибн Маадикариб: „Чух Посланика на Аллах с.а.с. да казва: „Човек не пълни по-лош съд от стомаха си. Достатъчни са му на сина на Адам няколко хапки, които да го държат изправен. Ала ако не може иначе, тогава [нека отдели] една третина от стомаха си за храна, една третина – за питие, и една третина – за душата си“ (Ахмад).



ОСЕМНАЙСТО УКРЕПЛЕНИЕ: опазване на половите органи.

От Сахл ибн Саад, че Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „Този, който гарантира за това, което се намира между челюстите му и за онова, което се намира между краката му (т.е. езика и половите органи), аз му гарантирам Рая“ (Ал-Бухари).

1. Опазване на половите органи от прелюбодеяние.

От Абу Хурайра, че Пророка с.а.с е казал: „Мюсюлманина не извършва грях, докато е вярващ и този, който пие вино не пие, бидейки вярващ“ (съгласуван хадис).

2. Опазване на половите органи от педерастия.

От Джабир, че Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „Наистина повече от всичко се боя, че в уммата ми ще се занимават с педерастия“ (Ат-Тирмизи).

3. Опазване на половите органи от сношения с животни.

Аллах е казал:

“… и които целомъдрието си пазят, освен за техните съпруги или за владените от техните десници. Те не ще бъдат порицавани ­ а които се стремят към друго, освен това, тези са престъпващите..”.

(Му’минун, 5-7)

4. Опазване на половите органи от сношение с жена по време на менструация.

От Абу Хурайра, че Пророка с.а.с е казал: „Този, който се сношава с жена по време на менструация или има сношение с нея отзад, или този, който прави и вярва в магии, наистина, този е проявил неверие към това, което е низпослано на Пророка с.а.с.“ (Ахмад).

5. Опазване на половите органи от лесбийство и онанизъм.

Аллах сказал: „..и които целомъдрието си пазят“

(Му’минун, 5-7)





ДЕВЕТНАЙСТО УКРЕПЛЕНИЕ: опазване на ръцете.

1. Опазване на ръцете от вдигане на оръжие срещу своя брат.

От Абу Хурайра, че Пророка с.а.с е казал: „Този, който изправи оръжие срещу брата си, ангелите ще го проклинат, докато не спре, дори ако негов брат по баща или майка“. (Муслим).

2. Опазване на ръцете от убийство на мюсюлманин.

От Ибн Масуд, че Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „Да се ругае мюсюлманина – това е безчестие, а да се воюва против него – неверия“ (съгласуван хадис).

3. Опазване на ръцете от самоубийство.

От Абу Хурайра, че Пророка с.а.с е казал: „Този, който е скочил от скалата и се е самоубил, ще бъде в Огъня на Ада, падайки и вечно ще пребивава там; този, който се поддаде на гнева и се самоубие, този е за Огъня на Ада – ще изпада в гняв и вечно ще пребивава там; този, който се убие с желязо, ще бъде в Огъня на Ада с желязо в ръка, ще се удря с него в корема и вечно ще пребивава там“ (съгласуван хадис).

4. Опазване на ръцете от ръкуване с чужда жена.

От Муакал ибн Ясар, че Пророка с.а.с е казал: „За мен е по-добре да се пробода с желязна игла, отколкото да докосна чужда жена“ (Ат-Табарани)

Айша разказала, че ръката на Посланика на Аллах с.а.с. не се е докосвала до нито една жена, която не е била негова по закон (Ал-Бухари).

5. Опазване на ръцете на мъжете от златни пръстени.

От Ибн Аббас, че Посланика на Аллах с.а.с. видял златен пръстен на ръката на един мъж, приближил се към него, свалил го, хвърлил го и казал: „Защо се стремите към Огъня и се навирате в него?“ Когато Пророка с.а.с. си заминал, мъжете казали: „Вземи пръстена си и го използувай за други цели“, на което отговорил: „Не! Кълна се в Аллах! Няма да го взема щом Пророка с.а.с. го е хвърлил“ (Муслим).

6. Опазване на ръцете от игра на комар.

От Бурайра, че Пророка с.а.с е казал: „Който играе комар, все едно е изцапал ръцете си със свинска кръв“ (Муслим).



ДВАЙСТО УКРЕПЛЕНИЕ: защита на дома.

1. Споменаване на Аллах по време на влизане. От Абу Малик ал-Ашари, че Посланика на Аллаха с.а.с. е казал: „Когато човек влиза в дома си, нека каже: „Аллаhумма инни асалука хайрал-маулижи уа хайрал-махражи, бисмилляhи, уалажна уа бисмилляhи харажна уа аля роббина тауаккална” “О, мой Аллах, моля те за добро влизане и добро излизане, с името на Аллах влязохме и с името на Аллах излизаме и на нашия Господ се уповаваме“. След това да приветства семейството си (Абу Дауд).

2. Приветствие със салям своето домочадие.

Аллах е казал: „И щом влезете в домове, поздравете се взаимно с поздрав от Аллах ­ благословен, мил!“

(сура ан-Нур, 61)

3. Споменаване на Аллах по врем на хранене и пиене.

От Джабир, че Посланика на Аллах с.а.с.е казал: „Когато човек влезе в дома си и споменава Аллах при влизане и при хранене, шайтана казва: „Няма за нас тук нито жилище, нито храна“. А когато влезе и не споменава Аллах при влизане, шайтана казва: „Тук е нашия дом“. И когато не споменава Аллах по време на ядене, шайтана казва „Тук е нашия дом и нашето ядене“.

4. Четене на Коран в жилището.

От Ибн Масуд: „Четете в домовете си от Корана сура Кравата (ал-Бакара), наистина шайтана не влиза в дом, в който се чете тази сура“.

5. Очистване на дома от гласа на Иблис (от джахилийски песни).

Аллах е казал: „И подбуждай с твоя глас когото можеш от тя,.…”

(сура ал-Исра, 64)

Учените казват, че гласа на Иблис – това са джахилийски песни.

5. Очистване на дома от камбанки.

От Абу Хурайра, че Пророка с.а.с е казал: „Камбаните са свирките на Иблис“ (Муслим).

От Абу Хурайра, че Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „Ангелите нe съпровождат хората, с които има куче или камбанка“ (Муслим).

6. Очистване на дома от кръстове.

Айша е разказала, че Пророка с.а.с не е оставaл в дом, в който имало кръстове, без да ги унищожи“ (Ал-Бухари).

7. Очистване на дома от картини и паметници.

От Абу Хурайра, че Пророка с.а.с е казал: „Ангелите не влизат в дом, в който има картини и паметници“. (Муслим).

Изключение правят неодушевени предмети, като дървета реки, морета и други неживи предмети.

8. Очистване дома от кучета.

От Абу Талха, че Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „Ангелите не влизат в дом, в който има кучета и паметници“. (съгласуван хадис).

Изключение правят ловджийски кучета и кучета пазачи при условие, че се използуват за целта и не са черни, защото Пророка с.а.с. е казал: „Черното куче – това е шайтан“ (Муслим).

9. Извършване на допълнителни молитви у дома.

От Ибн Умар, че Пророка с.а.с е казал: „Извършвайте от молитвите си в къщи и не ги превръщайте в гробници“ (съгласуван хадис).

10. Добрите думи и сияйната усмивка.

Всевишния Аллах е казал: „И кажи на Моите раби да говорят най-хубавото! Сатаната сее раздор между тях. Сатаната е явен враг на човека.“

(сура ал-Исра, 53)

ДВАЙСЕТ И ПЪРВО УКРЕПЛЕНИЕ: молитва при излизане от къщи.

От Анас, че Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „Който на излизане от дома си каже: “Бисмилляh тауаккалту аляллаh ля хауля уа ля куата илля билляh” „В името на Аллах, няма слава и няма сила, освен у Аллах“, казват за него: „Той е под защита на правилния път“ и го предпазват от шайтана. А този шайтан казва на друг: „Как гледаш на човек, който е под защитата на Аллах и на правилния път?“ (Абу Дауд и Tирмизи).



ДВАЙСЕТ И ВТОРО УКРЕПЛЕНИЕ: молитва при влизане в джамията.

От Абдулла ибн Амр ибн Ас, че когато Пророка с.а.с влизал в джамията, казвал: “Аууду билляhил-Азим уа би уажhиhил-карим уа султаниhил-кадим минаш шайтанир ражим” „Търся убежище при Превеликия Аллах и Неговия блаороден лик и чрез вечната му власт от прокудения шайтан“. И Пророка с.а.с. казал: „Когато мюсюлманина каже това, шайтана казва: „Той е защитен от мен за целия ден.“ (Абу Дауд)

ДВАЙСЕТ И ТРЕТО УКРЕПЛЕНИЕ: молитва против зло:

От Абу Хурайра, че един човек дошъл при Пророка с.а.с. и казал: “О, Пратенико на Аллах с.а.с, вчера вечерта ме ухапа скорпион”. Посланика на Аллах с.а.с. казал: „Ако при настъпването на нощта беше казал: „Аууду бикалиматилляhит-тааммати мин шарри ма халак” „Осланям се на съвършените слова на Аллах да бъда опазен от злото на творенията“ той нямаше да ти навреди“ (Муслим).

ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТО УКРЕПЛЕНИЕ: молитва от вреда.

От Абдулла ибн Аффан, че Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „Когато раба на Аллах казва тези думи сутрин и вечер всеки ден “Бисмилляhил ляди ла йадурру ма’асмиhи шайун фил-арди уа ля фис-самаи уа hуас-самиул-алим” „В името на Аллах, с Чието име нищо не понася вреда нито на земята, нито на небето. Той е Всечуващия, Всезнаещия“ три пъти, той не понася никаква вреда“.

ДВАЙСЕТ И ПЕТО УКРЕПЛЕНИЕ: споменаване името на Аллах.

От Абу Тамима, че един из сподвижниците, който седял на едно магаре с Пророка с.а.с казал: „Седях на едно магаре с Пророка с.а.с., магарето се препъна и аз казах: „О, шайтан, бъди нещастен“. А Пророка с.а.с. каза: „Не казвай: „Бъди нещастен“, защото, когато го кажеш, шайтана ще се почувства силен и ще си каже: „Победих го със силата си“, а ако кажеш: „Бисмиллах“, ще се почувства слаб като муха“. (Ахмад)

ДВАЙСЕТ И ШЕСТО УКРЕПЛЕНИЕ: отбягване на прозявките.

От Абу Хурайра, че Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „Наистина Аллах обича кихането и не обича прозявките; който кихне и възхвали Аллах, всеки мюсюлманин, който го е чул е длъжен да помоли Аллах за милост към него. А що се отнася до прозяването, то е от шайтана, нека се пазим от него, както може, защото когато се прозяваме и отваряме уста, шайтана ни се надсмива“ (Ал-Бухари).

От Абу Сайд ал-Худри, че Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „Когато някой се прозява, нека прикрие устата си с ръка, за да не влиза шайтана в нея“ (Муслим).

ДВАЙСЕТ И СЕДМО УКРЕПЛЕНИЕ: безусловно приемане на предопределеното без слабост и пропуски.

От Абу Хурайра, че Пророка с.а.с е казал: „Силният вярващ е по-добър и по-любим за Аллах от слабия вярващ, но във всеки един [от тях] има благо. Стреми се към онова, което ти е от полза! Моли за подкрепа Аллах и не бъди безпомощен! И ако те сполети нещо, не казвай: „Ако бях постъпил иначе, би станало така и така...“, ала казвай: „Аллах е преценил и каквото е пожелал, е сторил!“ [Думата] ако отваря работа на сатаната“ (Муслим)

ДВАЙСЕТ И ОСМО УКРЕПЛЕНИЕ: адан (призив за молитва).

От Абу Хурайра, че Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „Когато се призовава за молитва шайтана бяга, като силно изпуска чревни газове, слушайки адан. Когато адан завтрши, се връща обратно, но когато иавършват молитвата, той пак бяга, но се връща, когато тя завърши“ (Ал-Бухари).

ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТО УКРЕПЛЕНИЕ: ставане през нощта.

Ибн Масуд е разказал, че в присътствието на Пророка с.а.с спомянали името на човек и казали: „Той спеше, докато не се развидели и не стана за среднощна молитва“ , той с.а.с. каза: „Шайтана е пикал в ухото му“ (съгласуван хадис)

ТРИЙСТО УКРЕПЛЕНИЕ: против шайтана във всяко дело.

1. Хранене и пиене с дясната ръка.

От Ибн Умар, че Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „Не яжте и ни пийте с лявата ръка, защото шайтана пие и яде с лявата ръка“ (Муслим).

2. Да се взима и да се дава с дясната ръка.

От Абу Хурайра, че Пророка с.а.с е казал: „Яжте, пийте, давайте и взимайте с дясната ръка, защото шайтана яде, пие и дава с лявата ръка“ (Ибн Маджда).

3. Да се проявява скромност, защото високомерието е един от признаците на Иблис.

4. Да се запазва спокойствие.

Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „Спокойстивето е от Аллах, а нетърпението – от шайтана“ (Ат-Тирмизи)

5. Избягване на разточителството.

Всевишния е казал: „Прахосниците са братя на сатаната. Сатаната към своя Господ е голям неблагодарник“

(сура Нощното пътешествие, 27).

Ибн Масуд е казал: „Разточителството – това е изразходване на имуществото по неправилен начин“.

Муджахид е казал: „Ако човек изразходва имуществото си по правилен начин, той не е прахосник. Ако дори килограм (муг) разходи по неправилен път, той вече е прахосник“.

ТРИЙСЕТ И ПЪРВО УКРЕПЛЕНИЕ: избягване на съмненията.

Сафия, една от съпругите на Пророка с.а.с, е разказала: „Посланика на Аллах с.а.с. беше на усамотение в джамията, а аз отидох при него, за да го посетя, поговорихме и аз съ тръгнах, а той дойде да ме изпрати“. (Тя живеела в къщата на Усама бин Зайд). „Покрай нас минаха двама от ансарите и когато Пророка с.а.с, те побързаха да се отдалечат, а той с.а.с. им каза; „Почакайте, не бързайте. Това е Сафия, дъщерята на Хуяй“. Те отговориха: „СубханАллах, о, Пратенико на Аллах“. След това Пророка с.а.с. каза: „Шайтана се движи по вените на човек и аз се изплаших, че той ще хвърли в сърцата ви нещо“ (съгласуван хадис).

ТРИЙСЕТ И ВТОРО УКРЕПЛЕНИЕ: споменаване на Аллах.

Споменаването на Аллах обезсилва шайтана и укрепва вярата, предизвиква благосклонността на Аллах. То е твърда крепост, в която мюсюлманинът може да се опази от проклетия шайтан.

От Абу Муса ал-Ашари, че Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „Хората, споменаващи Аллах са подобни на живите, а неспоменаващие са като мъртвите“ (Ал-Бухари и Муслим).

Абдулла ибн Буср, че един човек казал: „О, Пратенико на Аллах, наистина ислямските дела са толкова много, разкажи ми за едно, за което да се държа“. Пророка с.а.с. отговорил: „Нека езика то да не престава да бъде мокър от споменаването на Аллах Всевишния“ (Ат-Тирмизи).

ОБСЕБВАНЕ ОТ ДЖИНОВЕ И ШАЙТАНИ

Шейх Уахид Абдус- Салам Бали


ВРАТИ на ШАЙТАНА



ПЪРВА ВРАТА: невежество.

Това е най-широката от вратите на шайтана. Няма да преувеличим ако кажем, че всички врати на шайтана започват от невежеството, невежия не знае кои са вратите на шайтана, че е бил затворен от тях, не знае неговите хитрости, как да им противостои, не познава клопките и как да се пази от тях. И шайтана с лекота го приближава към себе си взима връх над него. Невежия човек не може да отличи доброто от злото, Сунната от нововъведенията. И е възможно той да извърши грях, мислейки, че това е Сунна. И по такъв начин се оказва сред потърпевшите.

Аллах е казал: „Кажи [о, Мухаммад]: “Да ви известим ли за най-губещите по деяния,онези, чието старание в земния живот се погубва, а те си мислят, че вършат добро дело?” (Ал-Кахф; 103-104)

Невежеството затваря сърцето и разума и по тази причина невежия става мишена за шайтана, който насочва против него стрелите на съмнението и страстите, погубва го. И когато стигне до предела, шайтана го включва в числото на своите воини, с негова помощ разпространява нещастие по земята и удържа хората от истината. По такъв начин той попада в сдружението на шайтана. “…Ала привържениците на сатаната са губещите.”. (сура Муджадала: 19).



ВТОРА ВРАТА: гняв.

Гнева е от най-големите врати на шайтана, а шайтана си играе с разгневените, както децата си и играят с топка. Абу Хурайра е казал, че един човек попитал Пророка с.а.с.: “Посъветвай ме!” Пророкът с.а.с отговори: “Не се ядосвай!”. Човекът повтори (молбата си) няколко пъти и Пророкът с.а.с отговаряше: “Не се ядосвай!” (Ал-Бухари).

Уравновесения човек може да се разгневи понякога или просто да се разсърди, защото у човек са заложени всички чувства. Все пак трябва да се потушават тези чувства, които водят до гняв, например високомерието и другие подобн чувства. Всеки човек трябва да се старае да овладее в себе чувството на гняв. Това се прави по следния начин: трябва да се произнесат думите “Търся убежище при Аллах от прокудения шайтан”, да си спомнит наградата за сподавянето на гнева, да замълчи, ако говори, да седне или да легне. Посланика на Аллах с.а.с. е казал: “Когато някой от вас се разгневи, ако стои – нека седне. И ако неговия гняв не премине така, то нека легне” (Ахмад).

Разказват, че когато един човек наругал Абу Бакр р.а, той му отвговорил: „Аллах е скрил много от теб. Това е ако гнева е заради теб, а гнева заради Аллах се поощрява”. Посланика на Аллах с.а.с е бил най-хуманния човек на света, но когато видел противоречие на шариа’ се разгневвявал и не се успокоявал, докато не поправел това е противоречие.



ТРЕТА ВРАТА: любов към този свят.

Ако хората знаеха какво е този свят, нямаха да му придават никакво значение и нямаха да оставят място в сърцата си за него, нямаше дори да го споменават с езиците си. Аллах, Койти го е създал, ни обяснява същността му: „Онези, които вярват в Аллах и в Неговите пратеници, те са всеправдивите и мъчениците. При техния Господ ще имат награда и светлина. А онези, които не вярват и взимат за лъжа Нашите знамения, те са обитателите на Огъня. Знайте, че земният живот е само игра и забава, и украса, и хвалба между вас, и умножаване на имотите и децата, подобно на растения след дъжд ­ възхищават сеячите, после изсъхват и ги виждаш пожълтели, после стават на съчки. А в отвъдния живот има сурово мъчение или опрощение от Аллах и благоволение. А земният живот е само измамна наслада“. (Ал-Хадид: 19, 20).

Живота е игра и забава: умния човек ще превърне този живот в поле за друг живот, към това ни насочва Аллах, казвайки: „Надпреварвайте се към опрощение от вашия Господ и към Градината с ширина, колкото ширината на небето и на земята, приготвена за онези, които повярваха в Аллах и в Неговите пратеници! Това е благодатта на Аллах. Дава я Той комуто пожелае. Аллах е Господарят на великата благодат.“ (Ал-Хадид: 21).

Знай, братко мюсюлманино, че когато любовта към този свят завладее сърцето, тогава се отваря друга врата на шайтана.



ЧЕТВЪРТА ВРАТА: голяма надежда в този свят.

Наистина, когато раба съхранява голяма надежда в този свят, разрушава своя ахират (задгробен живот). Абу Хурайра р.а.е разказал: „Чух Посланика на Аллах с.а.с да казва: „Сърцето на стареца остава младо за две неща: в любовта към този свят и в надеждата за този свят“ (Ал-Бухари)

Абдулла ибн Умар е казал: „Посланика наАллах с.а.с. ме хавана за раменете и каза: „Бъди в този свят сякаш си странник или пътник“.

Ибн Умар е казал: „Вечер не чакай да доживееш до сутринта (за да вършиш добри дела) и сутрин не чакай до вечерта (за същото). Вземи от здравето си за болестта и от живота си за смъртта си“. (Ал-Бухари)



ПЕТА ВРАТА: алчност.

Кааб ибн Идз е казал: „Чух Посланика на Аллах с.а.с да казва: “Наистина, за всяка Умма имa изкушение, а за моята Умма изкушението е богатството“ (Ат-Тирмиди)

Абу Хурайра разказва, че Пророка с.а.с е казал „Богат не е този, който има голямо богатство, а този, който е душевно богат“.



ШЕСТА ВРАТА: скъперничество.

Всевишния Аллах е казал: „Сатаната ви заплашва с бедност и ви повелява поквара, а Аллах ви обещава от Себе Си опрощение и благодат. Аллах е всеобхватен, всезнаещ“ (Ал-Бакара, 268).

Шайтана плаши човек с бедност, за да не дава по пътя на Аллах, внушава му, че ще обеднее и ще стане просяк, но Аллах успокоява всеки вярващ мюсюлманин с думите: „...а Аллах ви обещава от Себе Си опрощение и благодат. Аллах е всеобхватен, всезнаещ“ (Ал-Бакара, 268).

От Абу Хурайра, че посланика на Аллах с.а.с е казал: „Всеки ден, щом Божите раби станат сутрин, два ангела слизат на земята. Единият казва: „О, Аллах, прати за щедрия въздаяние!“ А другият казва: „О, Аллах, прати за скъперника гибел!“ (Ал-Бухари)



СЕДМА ВРАТА: високомерие.

Високомерието е една от вратите на шайтана. Минавайки през тази врата, той унижава човек, взима връх над него, заставя го да отхвърли истината и да държи на лъжата. Високомерния е невеж човек, който не знает сущността на съществуването си и същността на своя Господ. Ако той познаваше себе си, щеше да зне, че когато е бил капка сперма, към която изпитват отвращение, после е станал съсирена кръв, после късче месо, после бебе. Откъде е високомериeто? Аллах е казал: „Аллах не обича горделивия, самохвалеца“ (Ан-Ниса, 36)

Пророка с.а.с. е казал също, предупреждавайки хората за високомерието и, обяснявайки, че резултата от него е лош: “В Рая няма да влезе този човек, в чието сърце има и капка горделивост ” ( Муслим).

Категории на високомерните хора.

1. Има хора, които проявяват високомерие поради властта си, поради общественото си положение. Това е вид високомерие, разпространен сред президенти и други лидери. Ако тези хора се замислят, ще разберат, че властта – това са само дни, които ще изтекат. Аллах е казал: „Кажи: “О, Аллах, Владетелю на владението, Ти даряваш владението на когото пожелаеш и отнемаш владението от когото пожелаеш, и въздигаш когото пожелаеш, и унизяваш когото пожелаеш. Доброто е в Твоята Ръка. Ти за всяко нещо имаш сила“ (Ал-Имран, 26)

2. Има хора, които проявяват високомерие поради богатството си. Тези хора са невежи глупаци, защото ако бяха умни, щяха да знаят, че богатството е вещ, дадена от Аллах за временно ползване от човек. И по всяко време Аллах може да я премахне. Разказват, че един цар – мюсюлманин поискал чаша с вода, за да утоли жаждата си. При него дошъл слуга и казал на царя: „Царю, не пий, докато не ти задам въпрос?. Царя му казал: „Питай“ и слугата казал: „Ако те лишат от тази чаша, колко ще дадеш за нея?” Царя отговорил: „Ще дам половин царство“. Тогава слугата му казал: „Ако изпиеш тази чаша, а урината спре в пикочния канал и не можеш да изходиш тази вода – тогава колко ще дадеш, за да можеш да се изходиш?“ Царя казал: „Цялото царство“. Тогава слугата казал: „Ето – твоето царство не струва и половината от урината ти“.

3. Има хора, които са високомерни поради силата и доброто си здраве. Тези хора са глупави, защото силата не е мерило за честта. Може ли силата на човек да е равнана силата на едно магаре или на муле? Ако силата беше мерило, за директор трябваше да назначат магарето, а за министър – мулето, а за президент – слона.

4. Има хора, които проявяват високомерие, кичейки се със знанията си. Тези повече от всички заслужават да бъдат наречени невежи, защото доброто знание, което не води към скромност, богобоязливост, е безполезно знание.

5. Има хора, които проявяват високомерие заради своята красота и външния си вид. Този вид високомерие е най-разпространен сред жените. Ако такава високомерна жена си представеше себе си мъртва в гроба и как червеи ядат лицето ѝ... Ако тя помислеше за това, щеше да разбере, че красотата ѝ ще стане храна за червеите.



ОСМА ВРАТА: любов към похвалите.

Знай, братко-мюсюлманино, ако обичаш похвалите, тогава шайтана се приближава към теб от вратата на самолюбието, а това е погубваща болест. И знай, че похвалата води към големи беди. Сред обичащите похвалите шайтана сее семената на високомерието и самолюбието, и това погубва замохвалкото. Абу Муса Ал-Ашари разказва: „Пророка с.а.с. чу как един човек възхвалява друг и каза: „Строшихте гърба на хваления“ (Съгласуван хадис).

Посланика на Аллах с.а.с. е казал: „И когато видите, че някой хвали другиго, хвърлете в лицето му стиска пръст“ (Муслим).



ДЕВЕТА ВРАТА: показност.

Посланика на Аллах с.а.с е казал: „Повече от всичко се боя от разпространениието на малкия ширк сред вас“. Сподвижниците попитали: „Какво е малкия ширк, о, посланико на Аллах?“ Той казал: „Това е показността“ (Ахмад).

Има хора, които показват своите знания, има хора, които показват поклонението си, а също и хора, които показват милосърдието си и др. И по тази причина правдните ни предци са скривали добрите си рела, както днес хората прикриват пороците си. От показност можеш да се освободиш, твърдо усвоявайки следното:

1. Трябва да знаеш, че похвала от хората няма да ти донесе полза, ако твоя Господ не е доволен от теб, а също тяхното порицание няма да ти донесе вреда, ако Аллах е доволен от теб.

2. Трябва да знаеш, че слабо създание катo човек, чиито похвали се стремиш да получиш, не може да ти донесе полза или да ти причини вреда, особено в Деня на Страшния съд, когда и ти сам повече ще с нуждаеш от поддръжка.

3. Трябва да знаеш, че показността погубва добрите ти дела.

4. Ако се боиш, че хората могат да разберат за греховете ти или за лошите ти мисли, не забравяй,че Аллах знае за всичко това и Той ще те опозори в Съдния ден пред всички хора.

5. Ако в теб възникват мисли да направиш нещо показно, постарай се да се освободиш от тези мисли и след това се обърни към Аллах с чисто сърце. И знай, че шайтана най-напред се опитва да те отдалечи от извършването на добро дело, но ако не успее, приближава те към показността в извършването му.

Ако шайтана види, че си искрен, ще ти каже, че в делата ти няма искреност, че ги правиш само от показност и че старанията ти са напразни и ще ти внушава тези неща, докато не те накара даизоставиш делата. Така че бъди внимателен, нека Аллах да те опази от уловките на шайтана.



ДЕСЕТА ВРАТА: самолюбие.

Самолюбието е различно от високомерието и има три съставни части:

1. Човек, проявяващ високомерие;

2. Предмет, заради който проявяват високомерие;

3. Човек, по отношение на който проявяват високомерие.

Самолюбието се състои от два елемента:

1. Човек, който е самовлюбен;

2. Предмет, заради който се проявява самолюбието.

Самолюбието е първата степен на високомерието и нека Аллах да ни пази от тези двапорока.



ЕДИНАЙСТА ВРАТА: безпокойство и страх.

Безпокойството и страха са лодки на шайтана, на които той слага хората, плуващи заедно с него в морето на илюзиите и въображението, докато не ги хвърли в океана на разруха и печал. А що се отнася до вярващия, той седи на кораба на търпението и покорността, докато не стигне до океана на безопасността и там ще намери спасителния бряг.

Безпокойството и страха са вродени у човек, той е създаден с тях, и затова Аллах ни е показал пътя за спасение от тях. Аллах е казал: „Човекът бе създаден колеблив – щом го настигне злото – страхлив, а щом го настигне доброто – скъперник, освен отслужващите молитвата, които в своята молитва са постоянни и в чиито имоти е заделен дял за просяка и бедняка, и които смятат за истина Съдния ден, и които се страхуват от мъчението на своя Господ – мъчението на техния Господ не е безопасно, и които целомъдрието си пазят, освен за техните съпруги или за владените от техните десници. Те не ще бъдат упреквани. А които се стремят към друго освен това – тези са престъпващите. И които повереното на тях, и техния обет съблюдават и които в своите свидетелства са правдиви, и които молитвите си усърдно отслужват, те ще бъдат на почит в Градините“ (Ал-Мааридж: 19-35).

Който притежава следните девет качества, той с помощта на Аллах ще се избави от безпокойството и страха. Тези качества са следните:

1. Смирение в молитвата;

2. Плащането на закята с чисто сърце;

3. Твърда вяра в Съдния Ден;

4. Страх пред наказанието на Аллах;

5. Опазване на половите органи от забраненото;

6. Съхраняване на даденото за съхранение и връщането му;

7. Изпълняване на обещанията;

8. Свидетелство без прибавяне и премахване;

9. Съблюдаване на всички молитви във времето им.

Когато човек се избави от безпокойството и страха, той отваря за себе си вратите на търпението и облегчението. Затова Пророка сас е казал: „Търпението е светлина“ (Муслим).

В борбата между търпението и страстта има три степени:

1. Търпението взима връх над страстите, става навик у човек и не го застига безпокойство, за него не са страшни никави страсти. До тази степен се приближават правдивите мюсюлмани, които казват: „Нашия Господ е Аллах“ и след това твърдо стоят на тази позиция.

2. Страстта взима връх над търпението и в сърцето на човек не остава място за търпението. Такъв човек става пленник на страстите си. Такива хора са болшинството в наше време.

3. Борба между търпението и страстите се води с променлив успех – понякога виждаш човека търпелив, а понякога го виждаш в безпокойство и страх.



ДВАНАЙСТА ВРАТА: следване на страстите.

Наистина, когато Аллах е създал страстите в човек, Той преди това е създал ума му, за да го ръководи и направлява. Аллах също е обяснил, че следването на страстите води към заблуда и отклонения от пътя на Аллах, към нещастие и загуба на двата свята. Аллах е казал: “... които следват страстите, искат съвсем да ви отклонят“. (сура ан-Ниса, 27)



ТРИНАЙСТА ВРАТА: лошо мнение.

Аллах е казал: „О, вярващи, много странете от подозрението! Понякога подозрението е грях. И не се дебнете, и не злословете един за друг! Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат? Вие се отвращавате от това. И бойте се от Аллах! Аллах е приемащ покаянието, милосърден“ (Ал-Худжурат: 12).

Пророка с.а.с е казал: „Пазете се от предположенията (лошите мнения). Наистина, предположениете е най-лъжливия от всички разговори и не шпионирайте един другиму, не си завиждайте, не проявявайте ненавист един към друг, не си обръщайте гръб и бъдете, о раби на Аллах, братя“ (Ал-Бухари).

Наистина, предположението е капан, в който шайтана улавя сърцата на хора, защото предположението е един от факторите, който разваля джамаат, връзката между тях и разрушава братските отношения.



ЧЕТИРИНАЙСТА ВРАТА: пренебрежително отношение към мюсюлманите.

Наистина, пренебрежителното отношение към мюсюлманите е сред най-големите грехове пред Аллах. И затова Пророка с.а.с е казал: „Достатъчно зло за човек е да пренебрегва своя брат мюсюлманин“ (Муслим). Уважението и притнателността трябва да бъдат взаимни.



И затова Аллах е казал: „О, вярващи, едни мъже от вас да не се присмиват на други! Може да са по-добри от тях. Нито жени ­ на жени... Може да са по-добри от тях. И не се хулете, и не се назовавайте с оскърбителни прякори! Колко лошо е името нечестивост подир вярата! А които не се покаят ­ тези са угнетителите“ (Ал-Худжурат: 11).



ПЕТНАЙСТА ВРАТА: пренебрегване на греха.

Една от вратите на шайтана е пренебрегването на греха. Шайтана се приближава до мюсюлманина и му казва: „Това е малък грях. Направи го, това е неголям грях“, и не го оставя, докато не го извърши.

От Абу Хурайра, че Пророка с.а.с е казал: „Наистина, когато раба извърши един грях, в сърцето му се появява малка черна точка; ако изсостави този грях и помоли за прока Аллах, сърцето му се очиства, а тази точка се изтрива. А ако човека се върне към греха, тогава тази точка се увеличава, докато не покрие цалото сърце. Това е и ръждата, която покрива сърцето и за която Аллах Всевишния е споменал в следната ая: „...Сърцата им с ръжда покрива онова, което са придобили.“ (Ат-Тирмиди).



ШЕСТНАЙСТА ВРАТА: чувство на безопасност от гнева на Аллаха.

Има хора, които прекарват времето си в извършване на грехове и казват: „Аллах е Всемилостивия, Милосърдния, Прощаващия“...Тези бдни хора са забравили, че наказанието на Аллах е мъчително и вечно.

Аллах е казал: „Извести Моите раби [о, Мухаммад], че Аз съм Опрощаващия, Милосърдния! И че Моето мъчение е болезненото мъчение“. Сура ал-Хиджр, 49-50

Аллах прощава греховете на покайващия се, проявява милост към вярващия, но всички грешници се подлагат на мъчение и нека никой не се надява с хитрост да достигне божията милост.



Аллах е казал:

Нима те бяха в безопасност пред замисъла на Аллах? Само губещите хора смятат, че са в безопасност пред замисъла на Аллах. Сура ал-Араф, 99



СЕДЕМНАЙСТА ВРАТА: отчаяние за получаване на милост от Аллах.

Когато шейтана не може да достигне да раба на Аллах чрез вратата за сигурност в получаванео н амилостта на Аллах, той подхожда през други врати и го заставя да се отчае от това, че може би е невъзможно Аллах да му прости, като казва: „Имаш много грехове, много от тях са големи и Аллах е невъзможно да ги прости. Той няма да прояви милостта Си към теб“. И не оставя раба, докато той не изгуби надеждата за милост, а тогава шейтана му казва: „Наслаждавай се на живота, както си искаш, защото и без друго ще влезеш в Ада – затова се понаслаждавай на този живот“.

По такъв начин шейтана потиква раба към престъпване и грях. Раба е длъжен да затвориу и тази врата, като помни, че Аллах е Всемилостивия, като милостта Му обхваща всяко нещо. Аллах приема и покаянието на кяфира, ако той се покае и приеме исляма. Как тогава няма да приемепокаянието на мюсюлманина, който е съгрешил? Аллах е отворил вратата на покаянието за всички и е казал:

„Кажи: “О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния“ Сура Тълпите, 53