МОДЕРНИЯТ СТРЕС И ЛЕЧЕНИЕ СПОРЕД СВЕЩЕНИЯ КОРАН

Posted by Admin четвъртък, май 17, 2012, under |


МОДЕРНИЯТ СТРЕС И ЛЕЧЕНИЕ
СПОРЕД СВЕЩЕНИЯ КОРАН
Стресът е един от най-често срещаните проблеми на съвременния свят. Установено е, че той е в основата на най-разпространените заболявания като пептична язва, коронаро-сърдечни проблеми, депресия, авто-имунни болести, хипертония, диабет и дори рак. В по-леката си форма той се изявява като непрекъснато напрежение без способност за отпускане, нервност и агресивно поведение в работата, училището или дома. Разпространените медицински проблеми като главоболие, безсъние и анормален апетит са също последствия на стресови състояния. Никoй не е защитен от стрес, но някои от нас са по-лесно податливи на влиянието му от други.

Основните фактори, които предизвикват стрес са следните:

  1. Страх от неизвестността и безсилни опити да се правят предвиждания и да се контролира съдбата.
  2. Загуба на любими хора и скъпи за нас неща и безсилието да възстановим загубеното.
  3. Вътрешен конфликт между сърце и разум; между известната ни истина и нашия провал да се придържаме към нея. Този конфликт се получава, тъй като много често придържането към истината и правилното е свързано с необходимостта от промяна на навиците ни или начина на живот, към които ние сме пристрастени поради една или друга причина от рода на удоволствия, забавления, вкус, гордост, предразсъдъци за расова или народностна принадлежност и т.н.

Нека изследваме как Свещеният Коран третира подобни ситуации.


1. Нашите загуби са изпитание за нас.

“И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите, които, щом беда ги сполети, казват: “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” Върху тях има благослов и милост от техния Господ. Те са напътените..” (2:155-157)

По този начин, вярвайки в Исляма, ние отхвърляме идеята за собственичество над животите и нещата. Успокояващо е вярването, че всичко принадлежи на Аллах и при Него ще се завърне - рано или късно. Ако ние не сме собственици на дадено нещо, защо да оплакваме загубата му?


2. Нашата съдба е предопределена.

Ние нямаме контрол над този момент. Частта, над която имаме контрол е свободата ни в определени граници и воля, която се изразява в делата ни, в избора ни да правим добро или лошо, да вярваме или да не вярваме в Аллах. Ние не можем да контролираме неща от бъдещето, несвързани с нашите действия. Не е наше решението дали да имаме син или дъщеря, дали те ще бъдат с черни или сини очи и т.н. Друг решава дали утре ще ни сполети катастрофа и кого точно от нас ще засегне. Да се безпокоим преждевременно за подобни събития е безполезно.


3. Отхвърлянето на вярата е определено като болест в Свещения Коран.

Отричането на истината е резултат на безмислена гордост и самозалъгване.

"Носят в сърцата си болест и им надбави Аллах болест. За тях има болезнено мъчение, защото са лъгали.” (2:10)

По такъв начин, след като лъжем самите себе си, ние установяваме вътрешен конфликт – между сърце и разум. В усилие да контролира този конфликт мозъкът ни изпраща сигнали към жлезите, секретиращи хормони, какъвто е адреналинът, който води до зачестяване на сърдечния пулс, изпотяване, тремор – процес, заложен в основата на действието на детектора на лъжата. Този конфликт, породен от самозаблуди или съзнателно отхвърляне на истината, може да се дължи, както на “МАЛКИ” престъпления като кражба или измама, така и на големи престъпления, като отричането на Бог.

Опирайки се на примери от Свещения Коран, определяме три състояния на душата, които могат да бъдат разгледани и като етапи в нейното израстване:

  • Нафсул Аммара (Страстолюбивата Душа)

  • “И не оневинявам себе си. Наистина душата повелява злото, освен онази, която моят Господ помилва. Моят Господ е опрощаващ, милосърден.” (12:53)

    Този вид душа подтиква към чувствени удоволствия, страсти и гняв, завист, лакомия и горделивост. Нейните интереси са удоволствията на тялото, задоволяване на физическия апетит и егото.

    Хадис: "Твоят най-яростен враг е твоето его, което обитава тялото." (Бухари).
    Ако този вид зла душа не бъде овладяна, тя неизменно ще доведе до необичаен стрес и следващите го ефекти.

  • Нафсул Левваме (Укоряващата Душа).


  • "И кълна се в укоряващата се душа." (75:2)

    Тази душа е осъзнала злото, отстоява го, моли Бог за прошка и милост, покайва се и се старае да се промени към по-добро и да достигне спасението си.

    И други, които си признават греховете... Смесиха доброто деяние с друго ­ зло. Аллах ще им приеме покаянието. Аллах е опрощаващ, милосърден. (9:102)

    Хадис: "В нас има два импулса. Единият подтиква към добро и потвърждаване на истината. Който го почувства трябва да знае, че това идва от Аллах. Другият импулс е от нашия враг (шейтан). Той води към съмнения, утвърждаване на заблудите и поощряване на злото. Който почувства това, трябва да търси спасение при Аллах от прокълнатия Сатана.”

    Укоряващата душа предупреждава хората за техните напразни желания, води и отваря врати към целомъдрието и праведността. Тя е положителна стъпка в духовното израстване. Коранът третира подобни ситуации.

  • Нафсул Мутмайннах ( Успокоената душа).


  • О, душа успокоена, завърни се при твоя Господ доволстваща, заслужила благосклонност! Влез сред Моите раби, влез в Моя Рай! (89:27-30)

    Това е най-високия етап в духовното развитие. Успокоената душа е в състояние на пълноценно щастие, удовлетвореност и спокойствие. Тази душа е в мир, защото е осъзнала, че независимо от провалите в този свят, тя ще се завърне при Аллах. Пречистена от напрежението, тя излиза от битката с препятствията, които са пречка за успокояването на сърцето и разума.


    Какво трябва да правим в състояние на паника и отчаяние?
    B паниката поведението на невярващите е различно от това на вярващите. Невярващият в Аллах няма към кого да се обърне, да поиска, да се надява и да очаква милост и опрощение. Неговият живот е животът в този свят, а над него той няма контрол. Така неверниците се потапят още по-дълбоко в депресията и увеличават погрешните стъпки. Един от най-честите резултати за неверниците в стресови състояния е търсенето на успокоение в алкохола, което ги превръща в алкохолици или пристрастени към успокоителни медикаменти.

    Вярващият, от друга страна, трябва да прави следното в стресови ситуации: Коран третира подобни ситуации.


  • Увеличаване на споменаването на Аллах (зикр).

  • “Онези, които вярват и сърцата им се успокояват при споменаването на Аллах. О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват.” (13:28)


  • Увеличаване на молитвите.

  • "О, вярващи, искайте помощта на Аллах с търпение и молитва! Аллах е с търпеливите.” (2:153)


  • Молба за опрощение.

  • И казвах: “молете вашия Господ за опрощение! Той е мнoгoопрощаващ.” (71:10)


    В допълнение към изброеното, от нас се очаква да не спираме със самите себе си по пътя към усъвършенстването си.

    “…Аллах не променя хората, докато те не променят себе си…” (13:11)

    В заключение, бих обобщил, че стресът е резултат от загубата на вътрешния мир, дължащ се на конфликти вътре в самите нас, което води до външни прояви на разстройства в поведението и здравето ни. Вътрешен мир може да бъде постигнат само чрез вярата в Аллах, Всемогъщият. В трудните моменти – помнете Аллах, споменавайте Го често и се молете за помощта Му и опрощението Му.

    Д-р Шахид Aхар


    Защо се подчиняваме на Аллах (т)?

    Posted by Admin четвъртък, май 17, 2012, under |

    Защо се подчиняваме
    на Аллах (T)?


    Надявам се Аллах да възнагради този скромен доклад и да впише в книгата ви всяка прочетена буква.

    Да започнем с времето по Велик Ден през 2004 год. Една от пациентките ни ме покани със съпругата ми на вечеря и каза: “Днес ще си говорим за Исляма.” Въпреки първоначалното колебание, с течение на времето разговорът потръгна и ни впечатли във всяка една от клетките ни – напътствието започна. Един нов свят се разкри за мен и съпругата ми, беше като врата, която ни беше отворена. Аз от своя страна бях все още нагласен към рационалния свят – да кажем: работех с главата си. Жените имат по принцип по добра интуиция – нека го наречем чувство. Продължи четири седмици докато съпругата ми се реши: “Ще се подчиня на Аллах!” Но и аз не можех инак: Мозъкът ми все още се колебаеше и размишляваше, чувствата ми желаеха, колкото се може по бързо да се откажат от Християнството и да приемат Исляма. Тъй като с това ние само бихме спечелили. Кратко след това се отказахме от вярата си и започнахме един нов живот, с какъвто до сега не бяхме запознати. Знаехме само едно: Искаме да се подчиняваме на Аллах (т) и – доколкото ни е по силите – да следваме законите Му.


    Защо се подчиняваме на Аллах (т)? Защото сме получили най-доброто.

    Скъпа сестро, скъпи братко,

    наясно ли си въобще с това, какво съкровище притежаваш? Осъзнаваш ли го във всяка една минута? Мисля, че е така. Дълбоко в сърцето си ти знаеш, къде принадлежиш. Принадлежиш на Аллах (т), Който те е създал и те е дарил с най-доброто, което е изпратил - Коранът - с непрестанната Му любов за любимите Му създания. Тази любов, която е в действителност изпитание за хората, но пък и подготвя за най-прекрасната награда: Раят. И за да събере там вярващите Му слуги, е изпратил чрез пророците Си подходящите наставления. При това нашият пророк Мухаммед (с.а.с.) е от най-голямо значение, тъй като той получил последните и окончателните истини, за да ги предаде на хората:

    […] Днес онези, които не повярваха, се отчаяха пред вашата религия. Не се плашете от тях, а се плашете от Мен! Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия. […] (Сура 5:3)

    СубанаАллах, Алхамдулиллах, Аллах-у Акбар! Ние сме едни от тях! Нас е избрал Аллах (с.у.т.), за да следваме истинната Му религия. Избрал ни е да разпознаем цялата Му универсална сила; избрал – за да Му служим. Затова нашите задължения са: засвидетелствуването на вярата, моленето по пет пъти на ден, даването на милостиня за нуждаещите се, постенето през месеца Рамадан и при възможност поклонението в Мекка веднъж в живота.

    Темата на този доклад не трябва да е: “Защо се подчиняваме на Аллах?”, а “Алхамдулиллах, имаме възможността да се подчиняваме на Аллах (т)!” Защото Той ни е дарил с милостта Си, а Милостта стои пред Правилата. Къде на този свят стойността на грешките бива изчислена чисто и просто веднъж, а на добрите дела десетократно? В повечето случай се гледат само грешките на хората, те се обсъждат и осъждат. В противоречие с това Аллах (т) иска да ни улесни: Неговата скала за оценки съдържа повече от проста справедливост, така че нека не се колебаем, да направим всичко, което би Му харесало. Това е като бумеранг: ние сме единствените, които печелят от добрите дела, всичко идва на “банковата ни сметка”.

    "после ви простихме, за да сте признателни!" (Сура 2:52)


    Защо се подчиняваме на Аллах (т)? Защото алтернативите са неизползваеми.

    Хората клонят към това непрекъснато да усложняват живота си. Роптаят срещу съдбата си. Трудности в работата, безработица, безпаричие, неприятни срещи с други хора, разочарования при определени очаквания или неясни депресиращи настроения се разпореждат с мислите им повече от колкото на тях им се иска. Мозъкът не спира да мисли, не се отказва от това да търси някакво решение. Пък да оставим на страна, че всичко, което се случва, е по волята на Аллах. И когато мозъкът отказва да работи, тъй като му е трудно да се реши за едно от хилядите решения, започва да се търси помощ от видния и скрития свят. Амулети от сорта на бижута или сувенири ни дават прекрасния пример. А при това решението се намира единствено в това, случилото се да се приеме и да се потърси спасение и утеха при Аллах (т). Само Той може да ни утеши, да ни даде надежда и изпълни и най-съкровените ни желания. Ако започнем да се съгласяваме с всичко - наистина с всичко – и не се съмняваме, то Аллах (т) ще ни помогне да се справим както с предполагаемо – позитивните, така и с негативните събития в живота ни.

    “Ако хората наистина вярват, че чрез връзка с някакви си мистериозни духове ще им се отдаде да се измъкнат от борбата и стремежите на живота и всекидневието, то те много се лъжат. Безотговорно е да се избягват отредените ни задължения или да се бяга от последиците на собствените ни дела. Това могат да го направят само хора, на които не им е станало ясно, че в края на краищата ще трябва да отговарят пред Аллах и не са забелязали предпазващите ги гласове на съвестта им.”

    *(Юсуф'Али - Yusuf 'Ali - в Daily Tafsir Nr. 116 от 09.05.2006 към Сура 72, 6 [сравни: Daily Tafsir Online от wwww.umma.info/comments.php: приблизителен превод: И между хората винаги е имало мъже, които са търсили закрила при мъжете от Джиновете. Но това само усили притесненията им.)


    Защо се подчиняваме на Аллах (т)? Защото само Той знае решението.

    Аллах (т) ни е дал един огромен инструмент: Молитвата! Задължава ни по пет пъти на ден да Му се молим. Да избягаме от всекидневието, да се успокоим, да потърсим духовната връзка между вътрешното ни “аз” и Неговата прекрасна космическа сила. Молитвите би трябвало да са като кратка почивка, почивка от земното, почивка от стреса, почивка от решения, почивка от съмненията ни. Нека, когато се молим, да изключим главите си, да пуснем чувствата си на свобода и усетим невидимата сила на Аллах (т).

    А след молитвата - поклон трябва да си отредим време за “обикновени” молитви (Ду`а)1. Молитви за нас, семейството ни, близките ни, братята и сестрите ни. Тук е и решението на проблемите ни: Решенията, които трябва да вземем всеки ден, може – даже трябва – да бъдат представени на Аллах (т), за да може те да са ни от полза. Защото само чрез благословията Му бихме взели правилното решение. В един хадис е казано:

    Абу Хурайра (р) разказва: Пророкът казваше:
    "Аллах се ядосва на този, които не прави ду`а" (Тирмиди)


    Това означава, че ако не направим ду`а в определени ситуации, ние все бихме стигнали до погрешен резултат. Че ако не следваме този закон на Аллах, делата ни ще се превърнат в бреме, което трябва да носим. Така че, защо се колебаем, да представим всичко – наистина всичко – на Аллах (т) и да го помолим за решение?

    Една важна забележка: Мозъкът ни клони да взима логични решения. Мозъкът, тази комбинация от съзнание и несъзнание, се замисля винаги над последиците, и то в двете посоки: Какво би се случило, ако се бях решил/а инак? Правилно ли беше решението, на какви последици трябва да съм готов/а? Полза или щета? Аллах (т) ни е създал с тези качества, така че те не са погрешни. Те само ни затрудняват живота. Но Той ни е дал и едно друго качество, нека го наречем Интуиция. Това чувство, този вътрешен глас, това е връзката ни с космическата сила. Ако вземем за пример времето, когато някой тъкмо се е влюбил. Главата е напълно изключила, всички рационални подбуди са като издухани от вятъра – като заловени в капан. Напълно неразбираемо за околния свят гледаме през розови очила; не съществуват нито колебание, нито болести, нито стрес. Това чувство е вътрешното ти “аз”, душата ти. Всеки ден трябва да се грижим за живота на тази душа и да не я захвърлим в боклука. Аллах (т) знае отговор за всеки проблем и ако Го помолим, ще ни го сложи в душата. Или има някой, който би избрал гнева Му?


    Защо се подчиняваме на Аллах (т)? Защото не можеш инак!

    Аллах (т) ни казва следното в Корана - Сура 11:56: Аз се уповавам на Аллах, моя Господ и вашия Господ. Няма твар, която Той да не държи под Своя власт. Моят Господ е на Правия път.

    Едно от най-важните изказвания в това последно Божие откровение. Всичко което се случва е по Негова воля. Дали ще си безработен или ще се задушаваш от работа, дали ще си тъжен или луд от щастие, дали съседът ти ще ти лази по нервите или пък ще си приказваш с непознати, дали велосипедист ще пресече на червено и ще трябва да удряш спирачки, дали брат ти / сестра ти ще мисли като теб, с кой / коя ще се събереш или разведеш, кога ще дойде ангелът, който оповестява смъртта, да те вземе или пък да вземе някой от любим човек – всичко се случва по волята на Господаря ни.

    На какво ни учи всичко това? Нито ние, нито околните ни правят грешки? Но това би означавало, че Аллах (т) прави грешки. Той обаче е безгрешен, всемогъщ, навсякъде, по всяко време, управлява този свят по Собствен план, като един грамаден часовник. От векове насам хората недоволстват от съдбите си, все питат “защо?”, борят се за земни и/или душевни богатства, учат се (да се надяваме) през целия си живот и умират, в един предопределен час. Всяко поколение получава наново шанс и Аллах (т) е Този, Който решава, кой от слугите Си ще избере.: “И се доверявайте само на онзи, който е последвал вашата религия!” Кажи [о, Мухаммад]: “Напътствието на Аллах е напътствие. [Нима се опасявате,] че и другиму се дарява същото, каквото бе дарено и на вас, или ще ви оспорват пред вашия Господ.” Кажи: “Благодатта е в Ръката на Аллах. Дарява я комуто пожелае.” Аллах е всеобхватен, всезнаещ. (Сура 3:73)

    Той ни излага отново и отново на изпитание в очакване на правилното решение. Така че всичко, което се случва около теб е по една единствена причина: Аллах (т) те обича и те подканва към безусловно подчинение, като благодарност за напътствието ти. Това е много лесно: Ти си богобоязлив/а (истински/а мюсюлманин/ка), изпълняваш заповедите Му, опитваш се във всеки един момент да Му се харесаш – а като благодарност, ще получиш най-прекрасната награда, която въобще съществува: Рая!

    Али, Аллах да е доволен от него, разказва [1]:

    Веднъж бяхме на едно погребение в Бакии` Ал-Гаркад. Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, дойде до нас. Седна и ние седнахме около него. В ръката си имаше пръчка. Без нищо да каже, наведе главата си и започна да чертае нещо по земята с пръчката.

    След това каза: “Сред вас няма нито една жива душа, чието място в рая или в ада Аллах да не е предопределил, и чиято съдба да не е предопределена.”

    При това един мъж се обади: “О пратенико на Аллах, защо не се отдадем тогава на съдбите си, които са изписани на добре охранената дъска и не обръщаме внимание на случилото се?”

    Той отговори: “Който е от щастливците, ще върши добро. Който е обаче от нещастниците, ще върши зло. Вършете! На всеки пътят е лесен: На щастливите хора ще им се улесни пътят към доброто, а на нещастниците към злото.”

    След това той рецитираше:
    “Който раздава и се бои, и вярва в Най-прекрасното, ще го улесним към лесното. А който е скъперник и пренебрегва, и взима за лъжа Най-прекрасното, ще го улесним към трудното.” (Сура Ал-Лайл (92), 5-10)

    Юсуф Али е написал едно много хубаво изречение за обяснение на 12. аят от Сурата Ал-Джинн (72) в петия том на книгата “Die Bedeutung des Koran” [Значението на Светия Коран] (Но ние знаем, че никога няма да избягаме от Аллах на земята и че не можем да се измъкнем от Него чрез бягство): „Все пак знаят, че планът на Аллах и Неговата истина в края на краищата ще бъдат изпълнени, и никой не може да провали Неговите намерения. Защо тогава да не съвместим желанията ни с Неговите и да не намерим спокойствие, така както го намерихме чрез вярата ни?” Добре дошли на път към едно хармонично съжителство. Представи си - съпротивите от живота изчезват, представи си - живееш в пълно равновесие с всичко около теб, представи си, че щастието ти на този свят вече не би могло да бъде описано! Това би било чувството, ако допуснем волята на Аллах и вече не се съпротивляваме. Тогава и ти ще се въртиш в универсалния часовник, като част от едно цяло.


    Защо се подчиняваме на Аллах (т)? Какво би било алтернативата?

    Брат ни Салехедин (Pierre Vogel) каза в една от проповедите си [2]: “Има три пътя до Аллах (т), пътят на любовта, пътят на надеждата (за Рая) и пътят на страха. Всеки вярващ мюсюлманин избира своя път.” Първите два разгледахме вече по горе. За третия вид е нужно само рецитирането на Светия Коран:

    “Последствието и за двамата е, че ще пребъдат в Огъня, там ще пребивават вечно. Такова е възмездието за угнетителите. О, вярващи, бойте се от Аллах! И всеки да види какво е приготвил за Утре (Под “Утре” се има предвид Денят на възкресението)! И бойте се от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела. И не бъдете като онези, които забравиха Аллах ­ Той ги накара да забравят себе си! Те са нечестивците. Не са равни обитателите на Огъня и обитателите на Рая. Обитателите на Рая са спасените. Ако бяхме низспослали този Коран върху планина, щеше да я видиш смирена, разцепена от страх пред Аллах. Тези примери ги даваме на хората, за да размислят. Той е Аллах, няма друг Бог освен Него ­ Знаещия и неведомото, и явното. Той е Всемилостивия, Милосърдния. Той е Аллах, няма друг Бог освен Него ­ Владетеля, Пресветия, Съвършения, Утвърждаващия, Наблюдаващия, Всемогъщия, Подчиняващия, Превъзходния! Пречист е Аллах от онова, с което Го съдружават! Той е Аллах ­ Сътворителя, Изкусния, Ваятеля! Негови са Най-прекрасните имена. Прославя Го всичко на небесата и на земята. Той е Всемогъщия, Премъдрия. (Сура 59:17-24)

    [1](Bukhârî, Muslim, Tirmîdhî, Abû Dâwûd, Ibn Mâjah und Ahmad Ibn Hanbal)

    [2] http://www.diewahrereligion.de, Vortrag Wuppertal 14.04.2006

    Реферат на: Кай Али Рашид Люр


    1 - бл.п.: В Исляма се различава между задължителната молитва по пет пъти на ден (ар.ез.: салаат или намаз), която се извършва по определен за нея начин и “обикновената” молитва (ар.ез.: Ду`а). Тя може да бъде във вид на молба, изричане на благодарност, хвалба и.т.н.



    Преведено от немски език отWay-to-Allah.com



    Болестта на сърцето

    Posted by Admin четвъртък, май 17, 2012, under |

    Болестта на сърцето


    В днешно време се появиха много болести. Една от най-опасните, която причинява злини и погубва всичко, е болестта, която се установява в сърцето на човека. Тази болест не е нито телесна, нито душевна, а е причинена от жестокостта и коравосърдечието. Пратеникът ни Мухаммед (с.а.с) казва: “В тялото има парче месо и когато то е здраво, здраво е и цялото тяло, а когато е болно, болно е цялото тяло.” (предадено от Бухари и Муслим)

    Когато разглеждаме хората според типа им сърце откриваме различни групи, но ние ще се спрем на три от тях.

    Първата група са хората с мъртви сърца. Хора, които са се удавили в морето на земните блага, на желанията и страстите си. Хора, които обичат и мразят според желанията си, дават и вземат според тях. Те предпочитат задоволяването на страстите и желанията си пред одобрението на Всевишния Аллах. Те си въобразяват, че никога няма да се явят пред Господаря на вселената и че няма да им бъде държана сметка за делата им.

    В Свещения Коран Аллах казва: “Те са онези, чийто сърца Аллах запечата и които следват своите страсти” (Сура Мухаммед 16).

    Колко жалко за тези хора! Макар, че постоянно биват предупреждавани и им се разясняват знаменията на Аллах, те продължават да Му противоречат и да Му се противопоставят, вършейки многобройни грехове. Противопоставят Му се като не изпълняват молитвата, взимането на лихва, не посещават джамиите. Колко нахални, безсрамни и невежи жени виждаме, излагащи телата си на огъня. Жена, станала вече майка се разголва и излага тялото си на показ пред чужди мъже, кълчейки се, флиртувайки, глезейки се с тях без срам и срах от Всевишния Аллах, и за какво? Какво иска да покаже с това? Пред кого се възгордява? Какво печели с тази своя изневяра?

    Това са майките, а какво остава за дъщерите им! Още от детската градина и от началното училище те биват подстрекавани от родителите си да се обличат модерно, да се гримират и т.н. На завършилите 8 клас им се устройват абитуриентски вечери, нагиздени в модерни дрехи ги изпращат да танцуват и да се предлагат на момчетата. Какво толкова са завършили, че толкова се радват?! И накрая казват: Ние сме мюсюлмани.

    Няма молитва, говеене, взимат лихва, ядат свинско месо, пият алкохол, лъжат, завиждат, клеветят, псуват, празнуват Нова Година, Великден и всички останали празници заедно с невярващите.

    В следния хадис пратеникът на Аллах (с.а.с) казва: “Който се оприличи с даден народ, той е от тях.” Погледни своите дела и виж с кого се оприличаваш – с мюсюлманите или с невярващите? Колко сме слушали за хора с пълни джобове, а с празни души и с болни сърца да се възгордяват и да вземат подкупи.

    Аллах повелява:

    “Създадохме за ада много от джиновете и от хората. Имат сърца, с които не схващат, имат очи, с които не виждат, имат уши, с които не чуват. Те са като добитъка, даже са по-заблудени. Те са нехайните.” (Сура Араф 179)

    Животните си имат инстинкт, как да постъпват, но за разлика от тях, хората са дарени със сърца, очи и уши. За жалост те не са отворили сърцата си, с които Аллах ги е дарил, за да осъзнаят и усетят признаците на имана (вярата) и нравствеността.

    Нека да знаят хората, притежаващи тези сърца, че правят груба грешка и ако не осъзнаят това , то краят им ще е заблуда, страдание и гибел.

    Всевишният Аллах повелява: “И нима (коравосърдечният) е като онзи, чиято гръд Аллах е разтворил за Исляма и е получил светлината от своя Господар. Горко на коравосърдечните за напомнянето на Аллах! Тези са в явна заблуда.” (Сура Зумер, 22)

    Втората група са хората, в чиито сърца е блеснала светлината на вярата, но я замъгляват страстите и желанията, които отварят врата на дявола и му подготвят почва за действие. Не е учудващо, че тази група от хора се увеличава след като се увеличи преградата, пречеща на светлината на вярата да изпълни сърцата им.

    Всевишният Аллах повелява: “Не е ли настъпило за вярващите време сърцата им да се смирят при споменаването на Аллах и пред истината, която бе низпослана, и да не станат като дарените с Писанието преди, за които срокът бе дълъг, и закоравяха сърцата им, и мнозина от тях бяха нечестивци.” (Сура Хадид, 16).

    Приканваме тези хора с искреност, смирение и страх за тях от наказанието на Аллах да обърнат поглед към своето битие, към посоките на живота им и техния край, да направят равносметка на делата си преди да е станало късно. И нека да не се подвеждат по това, което притежават, като здраве, сила, младост, богатство и т.н., тъй като здравето го следва болест, силата – слабост, младостта – старост и богатството – бедност.

    “Пратеникът на Аллах (с.а.с) посъветва един човек, казвайки му: Възползвай се от пет неща преди да са дошли други пет: 1. От младостта си преди старостта. 2. От здравето преди болестта. 3. От богатството, преди бедността. 4. От свободното време преди заетостта. 5. От живота преди смъртта. (предаден от Ал-Хаким).

    В друг хадис пратеникът на Аллах (с.а.с) казва: “Аллах не е създал болест, без да е създал лек за нея.”

    За всяка болест си има лек, но лекарството за хората с тези сърца не се намира нито при лекаря, нито в аптеката. Човек сам трябва да излекува твърдостта на сърцето си и така ще му даде живот. Мъртвото сърце трябва да следва стриктно следната рецепта ако иска да намери цяр от смъртоносната болест:

    1. Възпитание на почит и преклонение пред книгата на Аллах – Коранът, където Аллах повелява: “Вярващи са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им и на своя (Създател) Господар се уповават.” (Сура Енфал, 102)

    2. Творене на праведни дела. Всевишният Аллах повелява: “Той е, който низпосла спокойствие в сърцата на вярващите, за да подсили тяхната вяра. На Аллах принадлежат войнствата и на небесата, и на земята. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.” (Сура Фетх, 4).

    3. Общуване и събеседване с праведни мюсюлмани. Аллах повелява: “И въздържаи душата си заедно с онези, които зоват своя Господар сутрин и вечер, търсеики Неговото благоволение! И не отмествай очи от тях, възжелавайки украсата на земния живот, и не се подчинявай на онези, чието сърце оставяме да нехае за Нашето споменаване, и той следва страстите си, и делото му е погубено! (Сура Кааф, 28)

    4. Посещение на болници, тъй като състоянието на болните бъздеиства върху сърцето и му вдъхва живот.

    5. Посещение на гробовете. Пратеникът на Аллах Мухаммед (с.а.с) казва: “Бях ви забранил посещението на гробовете, но ги посещавайте, защото ви напомнят за Съдния ден.” (предаден от Несаи).

    6. Отбягване на всякакви грехове и прегрешения, защото те са една от най-големите причини за жестокост и смъртта на сърцето.

    Аллах повелява: “...да, Аллах ги запечата (сърцата) поради тяхното неверие и не вярват, освен малцина.”

    Третата група са хората с живи сърца. Сърца проумяващи, чувстващи, осъзнаващи целта на сътворяването им, величието на Аллах и жестокото му наказание. Сърца, стремящи се да се приближат към Аллах с вършене на праведни дела и избягване на греховете. Сърца, горящи от жажда за наградата, която Аллах им е обещал и от страх от наказанието Му. Сърца, които изцяло са се отдали на Аллах, изпълняват заповедите Му и спазват забраните Му. Сърца, които като чуят аят или достоверен хадис казват: “Чухме и се подчинихме.”

    И нека Аллах да ни дари с живи и меки сърца, които да ни отведат към вечното щастие в Рая!

    Хюсеин Ходжа


    Източник: Списание Мюсюлмани
    Редактирано от Way-to-Allah


    Tags

    Blog Archive

    Blogger templates

    Translate

    Blog Archive