ДЖЕНАЗЕ – (ПОГРЕБЕНИЕ)
(Дженазе намаз)
1. Посещение на болен човек.
Хадис: Али (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато един мюсюлманин посети своя болен брат /мюсюлманин/ сутринта, за него седемдесет хиляди меляикета правят дуа до вечерта. И ако го посети вечерта, тези меляикета правят дуа за него до сутринта.” (Тирмизи)
2. Да се обърне към къбле.
Хадис: Хузейфе (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Кябето – това ви е къблето за живи и умрели.” (Ебу Дауд)
3. Да му се почистят срамните места от косми! Ако е стар човек и не може сам да ги почисти, задължение е на близките да му помогнат. Също така трябва да му се изрежат ноктите. Според имам Ебу Ханифе да се почистват тези неща, след като умре човекът – е силен мекрух.
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Който не си почиства космите по срамните места, повече от четиридесет дена – той се оприличава на не мюсюлманите.”
4. Да се чете Коран – и – Керим, защото когато се чете Коран, шейтанът бяга надалече и няма възможност да се опитва да отнеме имана на човека.
5. Да се напомни на умиращия да каже ,,Ля иляхе иллеллах”! Тези думи трябва да му се напомнят тихо, защото умиращият може да се ядоса, ако го насилваме да ги каже, а шейтанът само това чака.
Хадис: Ебу Сеид Ал – Худри (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Подсказвайте думите ,,Ля иляхе иллеллах” на умиращите хора, които са на смъртно легло!” (Муслим)
6. Да се даде вода на умиращия! Пратеникът (с.а.с.) видял шейтана с една стомна вода и го попитал къде отива, а той отговорил, че един мюсюлманин умира и му носи вода, за да му отнеме имана.
7. В стаята, в която е тежко болният (на смъртно легло) не трябва да има снимки или портрети на одушевени предмети или пък статуи, защото Пратеникът (с.а.с) казва, че там не влизат меляйкета.
Излизането на душата зависи най-много от делата, които е вършил човека. Ако няма добри дела – много трудно някой може да му помогне.
ІІ. Какво се прави, след като излезе душата на човека?
Излизането на душата се установява, след като изчезне дишането, няма пулс или лицето започне да си променя цвета. Някои пожълтяват (това е добър признак), а други посиняват (това е лош признак).
1. Да се сложи на равно място. Трябва да му се махне възглавницата, да му се изпънат ръцете и краката, защото за кратко време умрелият се втвърдява.
2. Събличат му се дрехите – да се внимава да не се откриват срамните части.
3. Да му се върже брадата – това се прави с цел да се затвори устата, преди да изстине. За целта се използва кърпа, с която се обвързва брадата около лицевата част на главата до над темето.
4. Да се затворят очите – всеки човек умира с отворени очи. Някои учени казват, че погледът проследява душата, а други казват, че душата излиза през очите. Ако умре и гледа наляво – това не е добър признак, ако погледът е надясно – това е добър признак. Аллах (С.Т.) знае най-добре.
5. Слагане на тежест върху корема. Това се прави, за да не се надуе умрелият и за да излязат всички мръсотии, преди да започне миенето.
ІІІ. Задължение на близките към умрелия.
Тези задължения са фарз за най-близките, а за останалите мюсюлмани е фарз кифайе.
1. Да му се направи гусюл.
2. Да се завие в кефин.
3. Да му се кланя дженазе.
4. Да се погребе.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,За три неща не се закъснява: когато настъпи времето за намаз; когато има дженазе, да не се чака; когато едно момиче стане за женене и има подходящ кандидат.” (Ахмед и Тирмизи)
- Ако има заем, да му се изплати.
Преди да започне миенето, трябва да се намери подходящо място за това и да се стопли вода.Това може да се извърши и в баня, ако е голяма, така че да има възможност умрелият да се сложи легнал и хората да могат да го мият спокойно. Няма разлика при къпането между живия и умрелия човек – начинът е един и същ.
Преди миенето трябва да е нарязан кефин (бял плат, в който се увива мъртвецът):
- за мъж – той се състои от три парчета плат. Двете от тях са еднакви и са с дължина – (дължината на мъртвеца плюс 50 см). Това се прави, за да може да се вържат двата края. Ширината е от 180 см. до 200 см. или в зависимост от това, колко е пълен мейитинът (мъртвецът). Третата част се нарича риза, като дължината й трябва да е от брадата до под коленете и да бъде от два ката, а ширината от 150 см. до 180 см. Има и допълнителни парчета плат, които трябва да образуват пет връзки, с които да се върже кефинът с дължина 180 см. и широчина 5-6 см., а също и около 7-9 парчета с размер 90 см. на 10 см. за почистване на срамните места.
- за жената – при нея кефина се състои от всичко онова, което е при мъжа и още две парчета плат. Първото парче трябва да е с дължина от шията до под глезените на умрялата, което се слага отгоре, а второто трябва да е във вид на квадрат и се използва за забрадка.
За децата се използват същите видове кефин.
ІV. Миене на мейитин (правене на гусюл).
Най-добре е близките да извършат миенето. Ако е мъж, да бъде измит от мъже (брат, син, баща, внук…), а жена – от жени. Това се прави, защото близките биха проявили по-голямо старание, и ако има някакъв недостатък у мъртвеца – те биха го прикрили.
1. Качества, на които трябва да отговаря този, който ще мие мъртвеца:
а) да е пълнолетен и разумен мюсюлманин.
б) да бъде дискретен – харам е да говори за недостатъците на умрелия.
Хадис: Рафие (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Който измие един мейитин и види недостатък в него, след това си замълчи и го прикрие, Аллах (С.Т.) му опрощава четиридесет пъти.” (Хаким)
в) миячът да избягва да гледа срамните места на умрелия.
2. Условия, на които трябва да отговаря умрелият, за да бъде мит:
а) да е мюсюлманин.
б) да се е родил жив (дори и една минута да е живял/а ).
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато се роди мъртво дете, не му се кланя дженазе и няма право на наследство.”(Тирмизи)
в) половината или повечето от тялото, включително и главата, да е налице.
г) да не е шехид (загинал по време на война).
3. Миене на умрял (мейитин).
Миенето трябва да се извърши върху тенешир (това е една дъска, върху която трябва да се постави умрелият). При мъртвеца може да остане само този, който ще извършва миенето, и още един, който да сипва вода и да помага. Срамните места трябва да са покрити, за да не се гледат. В началото се надига горната част от тялото и се натиска на корема. Това се прави с цел, ако има нещо останало в човека (от мръсотията), да излезе и след това да се почисти. Този, който мие, е по-добре да е отдясно на мъртвеца, а другият отляво. След това се прави тахарет или това е почистване на срамните места от мръсотия, като това се прави с предварително нарязаните парчета нечетен брой пъти. После се взема (малък) абдест на умрелия, като в устата и носа не се вкарва вода, а само се навлажняват. След това се сипва вода първо на главата, мие се дясната страна, после лявата, повдига се леко на едната страна и се облива и гърба с вода. Миенето продължава, като се мокри целият мъртвец, а миячът използва гъба и сапун и го насапунисва, като помощникът му сипва вода. След като се изкъпе целият, добре е да се изплакне три пъти, като по време на миенето чаршафът, който е върху срамните места, не трябва да се маха, а миенето трябва да става върху него. После се слага сух чаршаф, а мокрият се маха. Така умрелият е готов за поставяне в табута, на който трябва да е подготвен кефинът, в който ще се завива умрелият.
Това се прави при нормално положение и нормални условия. Но например, ако умрелият е стоял дълго време мъртъв, без да е погребан, и тялото е започнало да се разлага, тогава при това положение му се прави тейеммум.
4. Увиване на мъртвеца в кефина.
Завиването на мъртвия в кефин е задължително (ваджиб), също така парите за кефина трябва да са от неговите средства (пари). Въз основа на хадиса на Пратеника (с.а.с.), в който е казал: “…Завийте го в неговите наметала…!”, се дава предимство за стойността на кефина, преди връщането на дълга, изпълнението на васиета (завещанието) и разпределението на мираса (наследството).
Ако мъртвият няма средства за кефина, то те се покриват от близките му, които са били задължени от шериата да го издържат, като например – баща, дядо, син или внук. Ако и те нямат, тогава тези средства се дават от мюсюлманската каса, а в случай, че няма такава – тези средства, се покриват от мюсюлманин, който е запознат със състоянието му.
Задължение за кефина на мъртвия е, да бъде плат, който покрива цялото му тяло.
Мустехаб е кефинът на мъжа да е от три бели платна: “Защото и на Пратеника (с.а.с.) е направен кефин от три бели платна.” След това се ароматизират с бахур и се поставят едно върху друго и измежду тях се слага ханут, това е специален ароматизатор за мъртви.
След това върху платната се поставя мъртвия, после високо между бедрата му се поставя силно ароматизирано парче, за да не излиза от него неприятна миризма. Мустехаб (желателно) е да се постави миск на очите, ноздрите, устните и ушите на мъртвия, също така и на частите, на които е правил седжде. Няма нищо лошо в това, ако се парфюмира и цялото тяло на мъртвия, защото това е правено от някои от сахабите.
След това краят на първото платно се връща върху дясната страна на мъртвеца, а другият му край – върху лявата страна на мъртвеца. След това по същия начин се завиват и другите две платна, след което се издърпва кърпата, която е покривала срамните места на мъртвеца.
След това кефинът в краищата се усуква и се завързва с пет или седем връзки, за да не се развият платната. Целта на тези връзки е да предпазят платната да не се развият и след като мъртвецът се постави в гроба, тези връзки се развързват.
5. Достойнстваото и наградата от дженазе намаз.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Който последва едно дженазе, докато се кланя – получава награда (севаб), колкото един кират, и който последва дженазето, докато се погребе – получава два кирата.” (Един кират се равнява на стойност колкото планината Ухуд.) (Бухари и Муслим)
6. Предварителни условия за намаза:
а) тези, които ще кланят, да са с абдест.
б) да бъдат обърнати към къбле.
в) да са с покрит аврет (срамни места).
7. Фарзове на дженазе намаз:
а) нийет (възнамеряване).
б) да бъде прав този, който ще кланя.
в) да направи четири текбира.
8. Начин на кланяне на дженазе намаз.
Имамът застава зад мейитина по посока на къбле, а джемаатът образуват нечетен брой сафове (редици), като от суннета е те да са три, но може и повече.
Хадис: Малик ибн Хибейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато кланят на вярващ мейитин три сафа дженазе намаз и джемаатът са мюсюлмани – на този човек му се опрощават греховете.” (Ахмед)
След това се прави нийет, взема се текбир, като се вдигат ръцете, след което се връзват отпред. Чете се ,,Субханеке” (може и ,,Фатиха”), взема се втори текбир, без да се вдигат ръцете, след което се чете ,,Салли” и ,,Барик”. Взема се трети текбир, без да се вдигат ръцете, и се чете дуа за мейитин, а който не я знае, да моли за опрощението на умрелия. След като се вземе и четвъртият текбир, не се казва нищо и се дава селям.
От суннета е преди да се кланя дженазе, да се пита дали мейитинът има дълг, защото Пратеникът (с.а.с.) не е кланял Дженазе на длъжник, а се е оттеглял и е казвал на друг да кланя. Не е от суннета да се пита дали е бил хубав или лош човекът, а това се знае най-добре от Аллах (С.Т.). Правилно е да се пита: „Прощавате ли му /й, правите ли му /й халал?”
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато човек почине и четиридесет души кажат (свободно, без да ги питат) и потвърдят, че мейитинът е бил добър – за него става задължение да влезе в Дженнета.” (Добър хадис)
Имамът трябва да застане по време на намаза срещу гърдите на умрелия.
Ако умрелите са повече от един, може да се кланя намазът едновременно за всички, дори да са мъже и жени, но по отделно е по-добре. Колкото повече джемаат има, толкова е по-добре за умрелия.
Хадис: Айше (р.а.) предва, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато един мюсюлманин умре и сто мюсюлманина му кланят дженазе намаз и искат опрощение от Аллах (С.Т.) за умрелия, Аллах (С.Т.) му опрощава.” (Муслим)
Хадис: Предава ибн Аббас (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато един мюсюлманин умре и четиридесет мюсюлмани, които не правят ширк, му кланят дженазе, Аллах (С.Т.) ги освидетелства за него.” (Муслим)
9. Кланяне на дженазе на погребан човек (до гроба).
Позволено е, ако някой е отсъствал на погребението на близък човек, когато се върне, да кланя дженазе намаз на гроба му, като това може да стане до един месец след погребението му.
Хадис: Разказва Зейд ибн Сабит (р.а.): ,,Веднъж излязохме заедно с Пратеника (с.а.с.) и отидохме при гробищата на Медина, където той (с.а.с.) видя един пресен гроб и попита чий е този гроб. Отговорих, че това е гробът на еди – коя си жена (жената, която е чистела джамията), а той (с.а.с.) каза: „Защо не ме повикахте на дженазето?” Казах: „Защото ти спеше и не искахме да те събуждаме!” Каза (с.а.с.): „Друг път не правете така, защото когато някой от вас умре и аз съм между вас, извикайте ме, защото моя намаз е милост за умрелия!” След това застана до гроба и ние застанахме зад него, като кланяхме дженазе намаз с четири текбира. ” (Ахмед, Несаи и Ибн Хиббан)
10. Кланяне на дженазе намаз на отсъстващ човек.
Това се прави например, когато близкият на умрелия е много далече, в друга страна. Когато се предполага, че там, където е умрял, няма кой да му кланя дженазе намаз /например: починал е при неверници/, е мустехаб да се кланя отдалече. Това може да стане до един месец след смъртта, след което тялото се разлага.
11. Къде може да се кланя дженазе намаз?
Може да се кланя на открито или до джамия, като условие е да няма гроб пред джемаата, а само мъртвецът, и от суннета е да бъде на поставка.
Позволява се жени да кланят дженазе намаз, когато присъстват, но да са зад мъжете, като нямат право да ходят на гробищата.
12. Време за дженазе намаз.
Дженазе намаз може да се кланя по всяко време, с изключение на времената, в които е мекрух да се кланя намаз (при изгрев, залез и когато слънцето е във връхната си точка). Мекрух е да се кланя и през нощта, освен при необходимост.
13. Носене на мъртвеца.
Мустехаб (желателно) е джаназето да се носи на раменете от четирите страни.
Също така е суннет при носене на джаназето да се бърза, защото Пратеникът (с.а.с.) е казал: “Бързайте с дженазето”.
Позволено е на хората, които следват джаназето, да се движат – отпред, отзад, отляво и отдясно на джаназето, защото всичко го има в суннета.
Мекрух е (не е желателно) да се сяда преди дженазето и да е оставен мъртвият на земята, защото Пратеникът (с.а.с.) е забранил това.
Не е желателно (мекрух е) джаназето да се погребва във времената, за които има забрана от Пратеника (с.а.с.) да се погребва в тях. Укбе ибн Амир (р.а.) казва: „Пратеникът (с.а.с.) ни забрани в три времена да кланяме намаз и да не погребваме мъртвите – при изгрев слънце, докато не се издигне, когато слънцето е точно в зенита си и докато леко не се наклони, когато наближи да залязва, докато не залезе.”
14. Поставяне в гроба.
След като мъртвият се занесе при гроба, се оставя близо до него. Ако е жена, в гроба влизат трима, които са й мухрим , но ако е мъж, няма значение кой ще влезе. След това мъртвият се поставя на дясната страна, обърнат в посока към къбле. При копаенето на гроба трябва да се даде наклон по посока на къбле, да бъде дълбок, за да предпази мъртвия от зверове и за да не се разнесе миризма от разлагането на трупа, да бъде широк около един метър, а дълъг, колкото да се постави мъртвецът.
Този, който поставя мъртвия, чете следната дуа: ,,Бисмиллях ве’ аля суннети расулюллах”.
Сюннет е всеки присъстващ мюсюлманин, след поставянето на мъртвия в гроба, да хвърли поне по три лопати пръст.
Сюннет е след заравянето гробът да бъде една педя висок от повърхността на земята, с формата на камилска гърбица, за да се разбере, че това е гроб. След това да се поръси с камъчета, както бе направено с гроба на Пратеника (с.а.с.) и тези камъчета да се поръсят с вода.
Сюннет е да се постави камък на гроба, където е главата на мъртвия.
Забранява се (харам е) гроба да се застроява, да се поставя на гроба скулптура, или снимка с образа на мъртвия или пък да се слага паметна плоча със снимка на мъртвия, освен надпис за разпознаване. Също е забранено (харам) да се сяда, стъпва или обляга по гробовете, защото за всички тези неща има забрана от Пратеника (с.а.с.).
Не е желателно в един гроб да се погребват повече от един мъртвец, освен при необходимост. Може да се погребват повече от един в един и същи гроб, като между тях трябва да има преграда от пясък, както направи Пратеникът (с.а.с.) с убитите по време на битката при Ухуд.
Също така е суннет да се занесе храна за близките на мъртвия, в деня на погребението. Пратеникът (с.а.с.), когато умря Джафер (р.а.), каза: „Пригответе храна за семейството на Джафер, защото те сега са заети (с мъртвия)”.
Не е желателно семейството на покойния да приготвя храна за хората в деня на погребението.
Суннет е за мъжете да посещават гробищата, за да си вземат поука и да правят дуа за мъртвите. Пратеникът (с.а.с.) казва: “Аз ви бях забранил да посещавате гробищата, но сега ги посещавайте, защото те ще ви напомнят за Ахирета (Отвъдния свят).”
Но за жените е забранено да посещават гробищата, защото те са по-чувствителни и може да не издържат и да започнат да извършват някой забранени неща, като скубане на коси, късане на дрехи, наричания и др. И вместо да си вземат поука, може да си навредят. Пратеникът (с.а.с.) е казал: “Проклети да са посетителките на гробищата”.
Мюсюлманите трябва много зорко да внимават, да не въздигнат гробовете в култ, защото това деяние е ширк.
15. Изказване на съболезнования.
Суннет е мюсюлманинът при изразяване на съболезнование да казва: „Инне лилляхи ма ехазе уе леху ма еата уе куллю шейин индеху би еджел мусемма. Уесбир уехтесиб.” Това е забелязано да се казва от Пратеника (с.а.с.) при изказване на съболезнования.
При смъртта на даден човек е позволено да се плаче, тихо, без глас, и е забранено да се плаче на глас, като се изброяват добрите страни на покойника. Така Пратеникът (с.а.с.) плака, когато почина синът му Ибрахим.
Траурът за покойния е позволен, като за близките на покойния е позволено да жалят три дена, а на жената е позволено да жали за съпруга си четири месеца и десет дена, а пък ако е бременна, може да жали, докато се роди бебето.
Забранено (харам) е да се късат дрехите и да се скубят косите. Пратеникът (с.а.с) казва: „Не е от нас онзи, който се самобичува (при смъртта на негов близък) или си къса дрехите…”
16. Дейности, които могат да бъдат от полза за мъртвия.
а) Даването на садака без определено време или ограничения.
б) Правене на дуа по всяко време.
в) Ако има пропуснат оруч, близките могат да го отдължат.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато умре един човек и му е останал оруч, който е када, може близките да говеят в името на Аллах (С.Т.) за умрелия.” (Бухари и Муслим)
г) Да се направи хадж или умре за умрял, при условие, че живият е направил това първо за себе си.
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато умре един човек, делата му се прекъсват, освен от три неща (може да има полза от три неща): ако е оставил „трайна садака”, ако е оставил наука, с която да се възползват след смъртта му и ако има добри деца, които да правят дуа за него.”
От този хадис се разбира, че най-много полза умрелият, има от три неща:
д) Ако умрелият е оставил трайна садака. Това означава, ако е направил през живота си чешма, или мост, или джамия, или път, или нещо с такава значимост, което хората ще ползват и след неговата смърт.
е) Ако умрелият е оставил наука (ислямска), от която хората се възпозват и след неговата смърт, като книга, касетка, брошура, или пък е научил някого на нещо за Исляма.
ж) Ако има след него добри деца (синове или дъщери) и те правят дуа за родителите си. Под „добри” се разбира да са добри мюсюлмани. 7. Най-близките роднини, като баща, син, брат и т.н.
