Насреддин ходжа и петелът

Насреддин ходжа и петелът

Бедният Насреддин ходжа бил назначен за съдия на града си, но заплатите му се забавили. Наближил Курбан-байрямът, а той нямал нито какво да принесе в курбан, нито какво да купи. Вечерта се оплакал на жена си, като й съобщил в какво притеснено положение се намира и че няма възможност да принесе курбан.

А тя му отвърнала: Не се измъчвай, аз имам един хубав петел, който съм 

угоила, така че, настъпи ли Курбан-байрямът, ще принесем него в курбан.

Новината обаче достигнала до съседите му и не щеш ли, те му подарили тридесет овни, докато той бил на байрам-намаза и нищо не подозирал. Когато се върнал в дома си и видял курбаните в двора, казал на жена си: Откъде е всичко това?

Отвърнала: Подари ни еди-кой си, еди-кой си, еди-кой си,… и така, докато не изредила всички от техните познати.

Тогава Насреддин ходжа възкликнал: Ей, жено, запази този наш петел, че той е по-скъп за Аллах от Исмаил, сина на Ибрахим (а.с.), за неговото изкуплението бе изпратен един овен, а за това на петела ни – тридесет!

Три въпроса ???

 

Три въпроса ??? 

Имало един младеж, който отишъл в чужбина да учи. Когато след доста дълго време се завърнал, помолил родителите си да му намерят религиозен учен, който да може да му отговори на три въпроса. Накрая, родителите му успели да намерят учен мюсюлманин.

Младежът: Кой си ти? Можеш ли да отговориш на моите въпроси?
Ученият: Аз съм един от рабите на Аллах (с.т.) и с позволението на Аллах ще се опитам да отговоря на въпросите ти.
Младежът: Сигурен ли си? Много професори учени не успяха да отговорят на въпросите ми.
Ученият: Ще дам най-доброто от себе си, с помощта на Аллах (с.т.).
Младежът: Имам три въпроса:
1.Аллах, съществува ли? Ако е така покажи ми формата Му.
2.Какво е съдбата?
3.Ако шейтанът е бил сътворен от огън, защо накрая ще бъде хвърлен в Джехеннема, който също е сътворен от огън. Най-вероятно това няма да му причини болка, нали и шейтана, и Джехеннема са създадени от едно и също нещо. Не е ли помислил Аллах за това по-рано?
Неочаквано, ученият зашлевил на младежа силна плесница по лицето.
Младежът (почувствал болка): Защо си ми ядосан?
Ученият: Не съм ти ядосан. Шамарът е моят отговор на твоите въпроси.
Младежът: Наистина, не разбирам!
Ученият: Как се почувства след като те ударих?
Младежът: Естествено, почувствах болка.
Ученият: Сега вярваш ли, че болката съществува?
Младежът: Да.
Ученият: Покажи ми формата на болката!
Младежът: Не мога.
Ученият: Това е отговорът ми на първият ти въпрос. Всички чувстваме съществуването на Аллах, без да можем да видим формата Му… Снощи сънува ли, че ще те ударя?
Младежът: Не.
Ученият: Мислил ли си някога, че ще те ударя днес?
Младежът: Не.
Ученият: Това е съдбата – моят отговор на вторият ти въпрос… Ръката, с която те ударих, от какво е създадена?
Младежът: Създадена е от плът.
Ученият: А твоето лице от какво е създадено?
Младежът: От плът.
Ученият: Как се почувства след като ти зашлевих плесница?
Младежът: Почувствах болка.
Ученият: Това е отговорът ми на третия ти въпрос. Макар шейтанът и Джехеннемът да са създадени от огън, ако Аллах (с.т.) пожелае, Джехеннемът ще бъде много болезнено място за шейтана.

♥НАЙ-КРАСИВОТО СЪРЦЕ!♥

 ♥НАЙ-КРАСИВОТО СЪРЦЕ!♥

Веднъж млад мъж застанал в центъра на града,заявявайки,че той притежавал най-прекрасното сърце в цялата област.

Присъединила се голяма талпа и всички те се възхитили на сърцето му,за това,че било съвършено.

В него нямало белег или недостатък.

Да,те всички се съгласили,че наистина това било най-красивото сърце,което някога са виждали.

Младият мъж бил много горд и се хвалел много гръмко за хубавото си сърце.

Изведнъж пред талпата се появил възрастен човек и казал:”Защо твоето сърце не е почти толкова красиво,колкото моето?”

Насъбралите се хора и момчето погледнали към сърцето на стареца.То биело силно,но било изпълнено с белези.Имало места,където частите били разместени и били сложени други такива…но те не пасвали достатъчно добре и имало множество заострени ръбове.

Дори на някои места имало дълбоки отвори,където липсвали цели парчета.

Хората се възмутили…как би могъл той да твърди,че сърцето му е по-красиво,отколкото те смятат?

Младият мъж надникнал в сърцето на възрастния,видял състоянието му и се засмял.”Сигурно се шегуваш…”-казал той.”Сравни твоето сърце с моето…моето е съвършено,а твоето представлява бъркотия от белези и дупки.”

“Да,”-казал старецът,”твоето изглежда прекрасно…но аз никога не бих го разменил за моето.Виждаш ли,всеки белег представлява човек,на когото съм дарил обичта си…Аз късам част от сърцето си и им я давам…и често те ми даряват част от техните сърца,която се наглася на празното място в моето сърце…но тъй като частите не са еднакви ,имам няколко груби ръба,които аз ценя,защото те ми напомнят за любовта,която сме споделили.

Понякога съм раздавал дял от сърцето си …но другият човек не ми е връщал част от неговото сърце.Това са празните дупки…да даваш обич представлява риск.Въпреки че тези празни места са болезнени,те стоят отворени,напомняйки ми за любовта,която изпитвам към тези хора…и аз се надявам,че някой ден те могат да се върнат и да запълнят времето,когато съм чакал.Сега разбираш ли коя е истинската красота?”

Момчето стояло мълчаливо със сълзи,стичащи се по бузите му.То се приближило до възрастния човек,стигнал до съвършеното си младо и красиво сърце и откъснал едно парче.Поднесъл го на стареца с треперещи ръце.

Възрастният мъж взел подаръка му,нагласил го в сърцето си и тогава хванал част от старото си,надупчено сърце и го поставил в раната в сърцето на младежа.

То паснало…но не перфектно,като останали няколко остри краища.

Момчето погледнало в сърцето си,то не било съвършено както преди,но било по-красиво от всякога,откакто любов от сърцето на възрастния се вляла в неговото.

Чуйте зова на вашият 'надгробен камък' :

Чуйте зова на вашият 'надгробен камък' :

О,хора! Изслушайте ме за миг.Обърнете ми поне малко внимание!Аз нямам устни,нито език,но мога да ви кажа много неща.Нямам очи,нито сърце но виждам как много от хората,се самозалъгват със земния живот като че ли им е майка, и се чувствам тъжен,за това че много хора не ми обръщат внимание.Но запомнете един ден със сигурност ще се срещнем.Дали ще съм радостен когато се срещнем

или тъжен - от вас зависи. 

О,хора!Вслушайте се в Напътствията на Аллах(дж.дж.) в Корана.Какво Казва Аллах в Корана в Сура Ал-Енам:

,,Земния живот е само игра и забава.А отвъдния живот е най-доброто за вярващите.Нима не проумявате''. 

В Сура Зухруф Аллах Споменава за

вярващите колко щастливи ще бъдат в дженнета:

,,Ще бъдат обслужвани с блюда от злато и с чаши,и ще има в тях,каквото душите поискат,и каквото радва очите.Там ще пребивават вечно.Това е дженнета,който ви е оставен в

наследство заради вашите добри дела!Има за вас много плодове,от които ще ядете''. 

О,хора!Вслушайте се в напътствията на Мухамед(с.а.с.)Какво казва Мухамед(с.а.с.) в един хадис:

,,О,хора!Вие сте в период на изпитание.Времето минава бързо.Когато срещнете проблеми,които според вас ще са по-мрачни от тъмните части на нощта,вие прегърнете Св.Коран.Защото Св.Коран е Застъпник,чието Застъпничество се приема и се вслушайте в Неговите Думи.Отвежда в дженнета тези,които го превръщат в Свой Водач.Той е Водача

по Пътя на всяко добро''.

О,хора!Вслушайте се в думите на пътеводните звезди

на Мухамед(с.а.с.)-неговите сподвижници.Да чуем какво казва Абу Бекр(р.а.):,,О,хора!Вие прекарвате утрините и вечерите си в продължение на един живот,който не знаете кога ще свърши.Използвайте възможностите си и побързайте да вършите добри дела,преди смъртния час да ви отнеме тази

възможност.Защото има хора които забравят за смъртния си час и оставят на другите своите дела.,Не приготвяй гроба за себе си,а сам ти се подготви за гроба!'' 

О,хора! Колко бързо минавате покрай мен.страхувате ли се от умрелите и от гробовете,в които ще влезнете и вие?Плаши ли ви тази мисъл?Където и да отидете, навсякъде ви чака смъртта.Всяка направена ваша крачка ви води към

мен.Както на слънцето му е Отредено да изгрява и залязва,както на цветята им е Отредено да цъфтят и увяхват,така и на човека му е Отредено да изгрява и

залязва.Не сте в състояние да спрете времето.всяка секунда откъсва по частица от земния ви живот.С всеки ваш дъх се приближавате към мен'вашият надгробен камък'. 

О,хора!Под земята,на която стъпвате,лежат редом учени и

неграмотни,богати и бедни,силни и слаби,халифи и обикновени

хора.Тези,които идват при мен повече не се връщат.Майки се разделят с децата си,деца с майките си.Колко герои са раждани и се раждат,но един ден си отиват.И на Сюлейман(а.с.) не е останал този свят.Въпреки голямата си власт и той не е успял да предотврати увяхването дори на едно цвете! 

О,хора! Вие забравяте всичко това.Човек носи копринена риза,защо да мисли за ризата от платно и то без яка?Щом има луксозна кола,защо да мисли за просто возило наречено 'табут' от обикновени дъски.Щом има разкошни къщи и вили,кой да мисли за сбогуване с тези земни блага.

О,хора! Не мога да разбера защо някои хора си запушват ушите за истината.Но това тяхно упорство един ден ще

свърши.Някой обичал, друг мразел,един ден иска или не,човек се предава и влиза под земята.Помислете за този ваш момент,как ще влезнете? В един хадис Мухамед(с.а.с.)казва:

,,О,хора!Истински се страхувайте от Аллах.Този от

вас,който се страхува от Аллах,да не си ляга нито една нощ,без да си спомни смъртта.Да си пази стомаха,главата и всичките си органи от харамите.Да си припомня смъртта и гниенето на тялото след смъртта''

Сабах намаз казва:,,О,мюсюлманино!Започва денят ти.Възнамери да изпълняваш Аллаховите Повели през деня.Върши севаби и избягвай греховете.Нека този ден ти бъде берекет (щастлив)за теб''. 

Обедния намаз казва:,,О,мюсюлманино!Ето почти половината от денят ти мина!Направи ли

всички добрини,които беше решил рано сутринта да направиш през деня?Успя ли да се предпазиш от греховете?Ако си направил това-добре!Продължавай по същия начин,но ако не си,поне използвай останалата половина от деня във

вършене на добрини''. 

Икинди намаз казва:,,О,мюсюлманино!Денят скоро ще

свърши,наваксай пропуснатите добрини,които не си извършил до този момент''.

Акшамския намаз казва:,,О,мюсюлманино!Ти си в края на един

ден.Пресметни-дали севабите които си извършил през деня ти са повече или греховете.Ако севабите ти са повече продължавай по същия начин.Но ако греховете ти са повече,поне използвай ноща за вършене на севаб''. 

Ятсъ намаз казва:,,О,мюсюлманино!Ето денят свърши.Пресметни какво си направил през

него. За тези 24 часа кое е повече,греховете или севаба?Ако севабите са повече,утре се постарай да натрупаш повече севаб от днешния,но ако греховете са повече,тогава съжалявай от сърце и помоли Аллах да ти Опрости греховете

и се постарай утрешния ден да ти бъде по-добър от днешния''.

Най-големият урок !

♥**•. Най-големият урок .•**♥

Попитали един възрастен мъж: 

„Кой е най-големият урок, който научихте през дългите години живот, с които Аллах Ви е дарил?”

В отговор мъжът разказал следното:

„Веднъж срещнах младо момче да върви само по пътя. Стори ми се, че си говореше нещо на себе си. Поздравих го със селям и то ми отвърна със селям. Запитах го:

„ Къде си тръгнало така, момче?”

Младото момче отговори:” Към Дома на Аллах, към Кааба в Мекка”.

След това го попитах: „А какво си шепнеш?”

„Свещеният Коран” – отвърна момчето.

„Ама ти си още в крехка възраст, за теб това все още не е дълг, който задължително трябва да изпълниш.”

Младежът рече: „Станах свидетел на това как смъртта застигна и по-млади от мен и затова искам да съм готов за нея преди да почука на вратата ми”.

Бях много учуден и му казах: „Стъпките ти са малки, а пътя, по който си поел, е много голям”

Той отговори: „Аз мога да единствено да крача, а само Аллах е способен да ме доведе до там.”

Продължих да питам: „Ами къде са ти провизиите, къде ти е транспорта?” Той отвърна: „Моите провизии са непоколебимата ми вяра, а краката ми са ми транспорта.”

„Имам предвид храна и вода” опитах се да поясня.

Момчето отговори: „Ако някой те покани в дома си, ще вземеш ли храна със себе си?”

Единственото, което се изплъзна от устните ми, беше: „Не”

„Така и моят Господ ме покани в дома Си, и единственото нещо, което би ме възпрепятствало, е слабостта на вярата ми””

„Ето това беше най-големият урок за мен” отвърнал стареца, „Урокът, че за човекa с непоколебим иман не съществуват препятствия за нищо, че това, което ни крепи и ни дава сили да преодоляваме трудностите пред които се изправяме е преданата вяра във Всевишния Аллах, че този, който искрено търси помощта на Аллах, намира помощта на Аллах във всичко ”.

От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите, които Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е предал от Своя Господ, Всемогъщия и Всевеликия: „Ако рабът се доближи до мен с една педя, Аз се доближавам до него с един лакът. Ако той се доближи до Мен с един лакът, Аз се доближавам до него колкото с две разперени ръце. Ако той тръгне към Мен, вървейки, Аз тръгвам към него стремително“ 

(разказан от ал-Бухари).  

 Религия Ислям