Хадиси: 61 - 70

Хадиси: 61 - 70

Хадис: 61
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) рече:
„Който вярва в Аллах и в Съдния ден, нека да говори само добро или да замълчи.”
/Бухари – 6476/

Хадис: 62
„Най-мразените хора от Всевишния Аллах са покварените, които говорят лоши думи.” /Хаким – 1/12/

Хадис: 63
Ебу Хурейра (Р.А.) е казал:
“Един ден Пратеникът на Аллах (с.а.с.) стана из между нас и спомена изменничеството и възвеличи колко е опасно това дело. А после каза:
“Не мога да помогна на нито един от вас, който дойде на Съдния ден, носейки на раменете си камила, който ще реве като нея. Този човек ще каже: “О, Пратенико на Аллах, помогни ми!” А той ще му каже: “Не притежавам нищо за теб от Всевишният Аллах, като опрощение и застъпничество. Бях те известил на този свят за положението на измамниците.
Не мога да помогна на нито един от вас, който дойде на Съдния ден и на раменете си носи кон, а той ще цвили като кон. Ще каже: “О, Пратенико на Аллах, помогни ми!” А аз ще кажа: “Не притежавам нищо за теб от Всевишният Аллах, бях те известил на този свят за положението на измамниците.
Не мога да помогна на нито един от вас, който дойде на Съдния ден и на раменете си носи овца, а той блее като овца. Ще каже: “О, Пратенико на Аллах, помогни ми!” А аз ще кажа: “Не притежавам за теб нищо от Всевишният Аллах бях те известил на този свят за положението на измамниците.
Не мога да помогна на един от вас, който дойде на Съдния ден и носи на раменете си дрехи и платове, и ще каже: “О, Пратенико на Аллах, помогни ми!” А аз ще кажа: “Не притежавам нищо за теб от Всевишният Аллах, бях те известил на този свят за положението на измамниците.
Не мога да помогна на нито един от вас, който дойде на Съдния ден и носи на раменете си злато или сребро, и ще каже: “О, Пратенико на Аллах помогни ми!” А аз ще кажа: “Не притежавам нищо за теб от Всевишният Аллах, бях те известил на този свят за положението на измамниците.” /Бухари – 3073/

Хадис: 64
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Ако намерите човек, който е измамник – откраднал е от зекята или от хазната на държавата, изгорете неговите вещи.” /Бухари/

Хадис: 65
„Имаше един човек, който отговаряше за багажа на Пратеника на Аллах. Той се казваше Керкера, и един ден почина. Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: “Той е в Джехеннема.” После хората отидоха да го видят и го намериха покрит с дреха, която бе взел, без да му се полага или някой да му я бе дал.” /Бухари – 3074/

Хадис: 66
„Всевишният Аллах не приема молитвата без абдест, и не приема милостиня, която е придобита с изменничество.” / Муслим – 224/

Хадис: 67
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Не прелюбодейства прелюбодеецът, когато прелюбодейства и той да е вярващ, не краде крадецът, когато краде и той да е вярващ, но след това може да се покае.”

Хадис: 68
Майката на всички вярващи Айша (Р.А.) е казала:
„Пратеникът на Аллах (с.а.с.) отсичаше ръката на крадеца за четвърт динар и нагоре.” /Бухари – 6898/

Хадис: 69
„Мехзумийе – жена от племето Мехзум – взимаше на заем дрехи и не ги връщаше след това на собствениците. Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) заповяда да и се отреже ръката. Нейните родители отишли при Усама ибн Зейд, като са отправили с молба към него да се застъпи за нея, защото той е от най приближените на Мухаммед (С.А.С.). Той разговарял с Мухаммед (С.А.С.),а Мухаммед (С.А.С) му казал:
“О, Усама, не виждам как ти се застъпваш в наказание от наказанията на Аллах!?”
После Пратеникът на Аллах (с.а.с.) станал и казал:
“Наистина онези преди вас се поквариха и рухнаха, защото когато високопоставена личност откраднеше, те го оставяха, а когато откраднеше от тях беден и немощен, те му отрязваха ръката. Кълна се в Онзи, в Чиито ръце е моята душа, ако дъщерята на Мухаммед (с.а.с.) откраднеше, и на нея ще отрежа ръката.”
След това и отрязаха ръката на Мехзумийе.” /Бухари – 6788/

Хадис: 70
Ебу Умама е казал:
“Бяхме при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и той рече:
„Който прекъсне от правото на мюсюлманина, чрез клетвена лъжа, то Всевишният Аллах му е обещал Джехеннема , и му е забранил Дженнета. Един човек попита:
“Дори за нещо дребно и малко, о, Пратенико на Аллах?” А той отговори:
“Да, дори и затова, което мислиш че е дребно.” /Муслим - 137/ 

Хадиси: 51 - 60

Хадиси: 51 - 60

Хадис: 51
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Никой няма да влезе в Дженнета, докато има в сърцето си капка високомерие.”
/Муслим – 91/
Хадис: 52
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Спорили Дженнета и Джехеннема. Дженнета казал: “Няма да влезнат в мен, освен слабите и немощните от хората.” А Джехеннема казал: “В мен ще влязат възгордяващите се и високомерните.” /Бухари – 4850/

Хадис: 53
„Който отсъдих на него от богатството на брат си, без да има право, да не го взима, защото ще му отрежа парче от огъня.” /Бухари – 2680/

Хадис: 54
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Да ви известя ли най-големите прегрешения: съдружаването с Всевишния Аллах, неподчинението към родителите, лъжливото слово и лъжесвидетелството.” /Бухари – 2654/

Хадис: 55
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Всяко нещо, което опиянява и замайва разума е алкохол, и всеки алкохол е харам – забранен. Който пие алкохол на този свят и умре без да е се е покаял от употребата на алкохола, то на него му се забранява да го пие в отвъдния свят – тоест, река от вино в Дженнета.” /Муслим – 2003/

Хадис: 56
„Обещанието на Всевишния Аллах към онзи, който пие опиващи и замайващи неща е, че Всевишният Аллах ще го напие от потта на обитателите в Джехеннема.” /Муслим – 2002/

Хадис: 57
„Проклет е самия алкохол, и производителя, и за когото се произвежда, и който го продава, и който го купува, и който го носи, и за когото се носи, и който яде парите от него, и който го пие, и който го предлага.” /Ахмед – 4787/

Хадис: 58
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„В Дженнета няма да влезне месо (от човек), което е отгледано и израснало от харам, защото това месо е за Джехеннема.” /Бухари/

Хадис: 59
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Наистина има хора, които се разпореждат с богатството на Всевишния Аллах, без право и с измама, но за тях на Съдния ден е Джехеннема.” /Бухари – 3118/

Хадис: 60
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Странете от седем смъртни гряха.” И спомена: “И набеждаването на целомъдрени жени, наивни и вярващи.” /Бухари/ 

 

Хадиси: 41 - 50

 

Хадиси: 41 - 50

Хадис: 41
„Който умишлено излъже за мен, нека да си приготви мястото в Джехеннема.” /Бухари – 110/

Хадис: 42
„Който каже нещо за мен, което аз не съм казал, нека да си приготви мястото в Джехеннема.” /Бухари – 109/

Хадис: 43
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Странете от седем смъртни гряха: съдружаването с Всевишния Аллах, магията, убийството, което е забранил Аллах освен по право, ядене на богатството на сираците, яденето на лихвата, да избягаш от бойното поле, когато срещнеш врага в бой, и да клеветиш целомъдрените вярващи жени (с лоши неща).” /Бухари – 6857/

Хадис: 44
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Който ни мами и лъже не е от нас.” /Муслим - 101/

Хадис: 45
„ Всеки един от вас е пастир и всеки от вас е отговорен за своето стадото.” /Бухари/

Хадис: 46
„Който водач измами и лъже стадото си, той е в Джехеннема.” /Ахмед – 5/25 /

Хадис: 47
„Всевишният Аллах не е милостив към онзи, който не е милостив към хората.” /Бухари – 7376/

Хадис: 48
„Справедливия водач, Всевишният Аллах ще го доведе на Съдния ден под Своята сянка в деня, когато няма да има друга сянка освен Неговата.” /Бухари – 6806/

Хадис: 49
Когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.) изпратил Муаз към Йемен му казал:
„Внимавай в щедростта на парите им, и се страхувай от дуата на угнетения, защото между дуата му и Всевишния Аллах няма преграда.” /Бухари – 4348/

Хадис: 50
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Трима, Всевишният Аллах няма да говори с тях на Съдния ден.” И спомена от тях: “Водачът лъжец.” /Муслим – 107/ 

Хадиси: 31 - 40

 

Хадиси: 31 - 40

Хадис: 31
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Ислямът се изгражда върху пет основи:
- Свидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах, и че Мухаммед е пратеник на Аллах.
- Отслужването на молитвата.
- Даването на зекята.
- Поклонението Хадж при Дома.
- И говеенето в Рамазан.” /Бухари и Муслим/

Хадис: 32
Омер (Р.А.) е казал:
„ Дойде един човек при Пратеника на Аллах (С.А.С) да иска разрешение да отиде на война с него. Пратеникът на Аллах (С.А.С.) му рече: “Живи ли са родителите ти?” Той каза: “Да.” Рече му: “В тях има борба, бори се.” /Бухари – 3004/

Хадис: 33
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Да ви известя ли кои са големите грехове: съдружаването с Аллах и неподчинението към родителите…”
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„ Няма да влезе в Дженнета, който прекъсва родствените си връзки.”
/Бухари – 5984/

Хадис: 34
„Който вярва в Аллах и в Съдния ден, нека да поддържа родствените си връзки.”
/Бухари - 6138/
Хадис: 35
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Когато рабът прелюбодейства, вярата му го напуска в този момент, и стои над главата му. А когато свърши, вярата му се връща отново в него.” / Ебу Дауд/

Хадис: 36
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Трима, Всевишният Аллах няма да им говори на Съдния ден, няма да ги гледа, няма да ги пречисти, и за тях е суровото наказание:
възрастен човек прелюбодеец, властващ лъжец и беден високомерен.” /Муслим -107/

Хадис: 37
„ Пратеникът на Аллах (с.а.с.) сънувал:
“Дойдоха при мен меляйкетата Джебраиль и Микаиль. Тръгнахме и пристигнахме при нещо като пещ, дъното му е широко а отвора тесен, а от него се чуваха различни гласове и силни крясъци. Надникнахме в него и видяхме голи мъже и жени. Под тях идва силен огън с пламъци, когато идва този силен огън те крещяха от силната топлина и болка която чувстват. Рекох: “Кой са тези о, Джебраиль? Рече: “Тези са прелюбодейките и прелюбодейците, това наказание ще продължи до Съдния ден.” /Бухари – 7048/

Хадис: 38
В дълъг хадис, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) попитал сподвижниците:
“Някой от вас да е сънувал нещо?”
Тогава той ни рече:
„През нощта дойдоха две меляйкета, който бяха изпратени при мен, и казаха: “Тръгвай!” и аз тръгнах с тях…Тръгнахме и пристигнахме при една река, мисля че той каза, че е червена като кръв. В реката имаше човек, който плуваше, а на брега на реката човек, който бе събрал много камъни. Плуващият човек плуваше, колкото поплува и когато реши да излезе, отиде при човека с многото камъни, отвори му устата и му вкара камък в нея. След това го връща на същото място. Плува колкото плува и пак иска да излезе, отива при него, и винаги когато се
връща той му слага в устата камъни и го връща в реката. Попитах ги: “Кои са тези двамата?” Казаха ми: “Ние ще те известим. Човека който плува в реката и човека който е на брега са от ядящите лихвата....” /Бухари – 7047/

Хадис: 39
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Аз и настойника на сирака сме заедно в Дженнета.” И приближи двата си пръста на ръката.” /Бухари – 6005/
Хадис: 40
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Който излъже за мен, построява му се дом в Джехеннема.”
/Ахмед – 4/201/ 

Хадиси: 21 - 30

Хадиси: 21 - 30

Хадис: 21
„Който убие човек, който е под опеката на мюсюлманите, няма да помирише мириса на Дженнета, който се носи на разстояние от 40 години.” /Бухари – 3335/

Хадис: 22
„Странете от седем смъртни гряха.” И спомена: “Магията.” /Бухари/

Хадис: 23
„Магията, и украшенията, които се окачват срещу уроки, и правенето на магия така, че жената да обича мъжа си е съдружаване - ширк.” /ЕбуДауд-3883, Ибн Мадже-3550/

Хадис: 24
Хаттаби е казал:
„Ако рукйе е от Свещения Коран и от имената на Всевишния Аллах, тя е
позволена, защото Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е учел рукйе на Хасан и
Хусейн като казвал:
„Чрез съвършените слова на Аллах, търся убежище при Него и за двама ви, да бъдете закриляни от всеки шейтан и насекомо, и от всяко лошо око.” /Бухари-3371/

Хадис: 25
„Между рабът и неверието е изоставяне на намаза.” /Муслим – 82/

Хадис: 26
„Който изпусне следобедната молитва, то делата му се провалят.” /Бухари-553/

Хадис: 27
„Повелено ми бе да воювам с хората, докато кажат: “Ля иляхе иллеллах”, и да отслужват молитвата, и да дават милостиня (зекят). И ако извършат това, те предпазват от мен кръвта си и парите си, освен по право, и равносметката им е пред Всевишния Аллах.” /Бухари – 25/

Хадис: 28
„Веднъж в джамията на Пратеника (с.а.с.) влезе един човек, откланя два рекята набързо и отиде при Пратеника (с.а.с.), за да му даде селям.
Тогава Мухаммед (с.а.с.) му рекъл:
“Върни се и кланяй отново, защото ти нямаш намаз!” Този човек се върнал и кланял отново, по същия начин, набързо и пак отишъл при Пратеника (С.А.С.), за да му даде селям. Мухаммед (С.А.С.) пак го върнал, като това се повторило три пъти. След третия път този човек казал:
“О, Пратенико на Аллах, Който те изпрати с истината, аз не знам друг начин да кланям! Кажи ми как да се кланям!”
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
“Когато решиш да отслужиш намаз, измий се хубаво - абдест, след това се обърни към Къбле и кажи: “Аллаху Екбер”, после прочети това, което ти е лесно от Корана. След това се наведи на рукю, докато се успокоиш, после се изправи от рукю и се застой прав. Когато отидеш на седжде, успокой тялото си, после се изправи за да седнеш и се застой, след което направи още едно седжде и се застой. И така прави в целия намаз!” /Бухари -793/

Хадис: 29
„Ако някой от вас отиде на седжде, нека да постави лицето, носа и ръцете си на земята, защото Всевишния Аллах ми вдъхнови да правя седжде на седем части от тялото. Челото, носът, дланите на двете ръце, колената на двата крака и пръстите на двата крака. Който се кланя и не отдаде правото на една от тези части на тялото, то тази част на тялото го проклина, докато излезе от намаза.” /Бухари – 809/

Хадис: 30
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Няма да има притежател или собственик на злато или сребро и той да не дава правото им – зекята, освен че на Съдния ден златото и среброто му ще бъде сторено на страници от огън. То ще бъде нажежено в Огъня на Ада и ще бъдат жигосани с него челото му, хълбоците му, и гърба му. Всеки път когато изстинат, това се повтаря отново в деня, който е равен на 50 000 години, докато Всевишният Аллах отсъди между хората. Тогава той ще узнае дали е за Дженнета или Джехеннема.”
Попитаха Пратеника на Аллах (С.А.С.): “И камилите ли?”
А той рече: “Няма да има собственик на камили, който не дава правото им, а от правото им е да ги дои в деня, в който ги напоява и когато бъде Съдния ден, той ще бъде хвърлен по лице на широко и равно място. Няма да отсъства нито една от стадото, ще го тъпчат с копитата и ще го хапят със зъбите си. Щом премине първата, веднага отива следващата –всичко това в Деня, който е равен на 50 000
години, докато Всевишният Аллах отсъди между хората, и всеки узнае
своя път, дали е към Дженнета или Джехеннема.”
Попитаха Пратеника на Аллах (С.А.С.): “И кравата и овцата ли?”
А той рече: “Няма да има собственик на крава или овца, и да не дава правото им, освен че на Съдния ден, на широко и равно място, да няма крава или овца с два рога или без рога, или с чупен рог да не го пробождат, или да го тъпчат с копитата си. Всеки път като премине едната, веднага след нея минава следващата - в деня, който е равен на 50 000 години, докато Всевишния Аллах отсъди между хората и всеки ще узнае своя път към Джехеннема или към Дженнета.” / Муслим – 2287/ 

Хадис: 11 - 20

 

Хадис: 11 - 20

Хадис: 11
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Който извърши нещо за да се чуе, Аллах ще го разгласи, и който извърши нещо за да го видят, Аллах го разкрива.” /Бухари – 6499/

Хадис: 12
„Жалко за говеещия, който няма нищо от говеенето си освен глада и жаждата. И жалко за кланящият се нощем, който няма нищо от молитвата си, освен нощното будуване.” /Ибн Мадже – 1690/

Хадис: 13
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Странете от седем смъртни гряха.” И спомена: “Убийството, което Аллах е възбранил, освен по право.” /Бухари/

Хадис: 14
Един мъж попитал Пратеника на Аллах (с.а.с.):
“Кои грях е най-голям при Всевишния Аллах?”
Отговори: “Да съдружиш подобен с Аллах, след като Той те е създал.”
А после кой? Рече:
“Да убиеш детето си от страх, че ще се храни с теб.”
А след това кой? Рече:
“Да прелюбодействаш с комшийката си.” /Бухари – 4477/
Хадис: 15
Пратеникът на Аллах (С.А.С) е казал:
„Ако двама мюсюлмани се срещнат със сабите си, убиващият и убитият ще са в Огъня.” Рекоха: “О, Пратенико на Аллах, така е с убиващият, но защо и битият?” А той рече: “Защото и той желаеше да убие приятеля си.” / Бухари – 31/

Хадис: 16
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Не се превръщайте след мен в неверници, като се убивате се един с друг.”
/ Бухари -121/
Хадис: 17
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Рабът не престава да е в пространството на религията си, докато не го сполети забранена кръв.” /Бухари – 6862/

Хадис: 18
„Първото нещо, което ще се присъди между хората в Съдния ден е кръвнината.”
/Бухари – 6864/

Хадис: 19
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Големите грехове са : Съдружаването с Всевишния Аллах, убийството и клетвената лъжа.” /Бухари – 6870/

Хадис: 20
“Няма да има душа, която да е убита несправедливо и първия син на Адем А.С. да няма дял от кръвта й, защото той е първият, който пристъпи към убийството.”
/Бухари – 3335/ 

Хадиси: 1 - 10

Хадиси:  1 - 10

ХАДИСИ
НА ПРАТЕНИКА НА АЛЛАХ – МУХАММЕД САЛЛЯЛЛАХУ АЛЕЙХИ ВЕСЕЛЛЕМ ПРЕВЕДЕНИ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(събрани от издадените книги за Исляма на български език )


Хадис: 1
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Една група от моята общност ще продължава да изпълнява повелята на Аллах, не ще им вредят хората, които ги изостават или
противоречат, докато дойде повелята на Всевишният Аллах, а те показват това на хората.” /Бухари - 7460/

Хадис: 2
Ибн Аббас е казал:
“Не видях нещо да прилича повече на малките грехове, освен това, което казва Ебу Хурейра, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Всевишният Аллах отреди част от прелюбодеянието в сина на Адем, ако го достигне няма изход. Прелюбодеянието е поглед с окото, изговаряне с езика, а душата се надява и наслаждава, а половия орган или потвърждава всичко това или го отрича.” /Бухари – 6243/

Хадис: 3
Осман ибн Аффан е казал: “Чух Пратеникът на Аллах (с.а.с.) да казва:
„Който извърши правилно абдест, както го е отредил Всевишният Аллах, то петкратният намаз опрощава малките грехове между тях.” /Муслим - 226-232/

Хадис: 4
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Петкратният намаз, и петъчната молитва до петъчната молитва, и рамазан до рамазан са опрощение на малките прегрешения, ако страни от големите грехове.”
/Муслим – 233/
Хадис: 5
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Странете от седем смъртни гряха: съдружаването с ВсевишнияАллах, магията, убийството, което Аллах е забранил, освен по право, яденето богатството на сираците, яденето на лихвата, да избягаш от бойното поле, когато срещнеш врага в бой, и да набедиш целомъдрените мюсюлманки с лоши неща.” /Бухари – 6857/

Хадис: 6
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Вкусил сладостта на вярата е онзи, който е доволен Аллах да му е Господар, и Исляма да му е религията, и Мухаммед (с.а.с.) да е пратеника.” /Муслим – 34/

Хадис: 7
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Три неща, който ги извърши ще намери сладостта на вярата: който обича най-много Всевишния Аллах и Неговия пратеник от всичко останало, който обича човек, не заради друго, а заради Аллах, и който се отвращава да се върне към неверието, след като Всевишният Аллах го е избавил от него.” /Бухари - 21/

Хадис: 8
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Искате ли да ви известя с най-големите грехове?” Като го повтори три пъти. Казаха: “Да, о, Пратенико на Аллах.” А той рече:
“Съдружаването с Аллах, неподчинението към родителите.” Беше облегнат, изправи се да седне и рече: “Лъжата и лъжесвидетелството.” Не преставаше да го повтаря, докато си рекохме: Дано да замълчи.” / Бухари – 2654/

Хадис: 9
Също така е казал:
„Пазете се от седемте смъртни гряха.” И спомена: “Съдружаването с Аллах.” /Бухари/

Хадис: 10
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: “Всевишният Аллах казва:
„Който извърши едно дело и съдружи с Мен друг в него то, той е този, който съдружава, а Аз съм далеч от него.” /Муслим – 2985/ 

ОГРОМНАТА МИЛОСТ НА ВСЕВИШНИЯ АЛЛАХ

ХАДИС: ОГРОМНАТА МИЛОСТ НА ВСЕВИШНИЯ АЛЛАХ «أوليس قد جعل الله لكم ما تصدقون؟ إنّ لكم بكلّ تسبيحة صدقة، وكل تكبيرة صدقة، وكلّ تحميدة صدقة، وكلّ تهليلة صدقة، وأمر بالمعروف صدقة، ونهي عن منكر صدقة، وفي بضع أحدكم صدقة». قالوا: “يا رسول الله، أيأتي أحدنا شهوته ويكون له فيها أجر؟” قال: «أرأيتم لو وضعها في حرام، أكان عليه وزر؟ فكذلك إذا وضعها في الحلال كان له أجر». — رواه مسلم. 

От Абу Зарр (Аллах да е доволен от него) е предадено, че той е казал:

“Някои от сподвижниците на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казаха на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари):

‘О, Пратенико на Аллах, богатите взеха всички възнаграждения, а се молят както ние се молим, говеят както ние говеем и раздават милостиня от излишните си Богатства’.

Той каза:

«Аллах не стори ли за вас неща, от които можете да раздадете като милостиня? Наистина във всеки тесбих за вас има милостиня; във всеки текбир за вас има милостиня; във всеки тахмид за вас има милостиня; във всеки техлил за вас има милостиня; и повеляването на одобряваното е милостиня; и забраняването на порицаваното е милостиня; и в съвкуплението за вас има милостиня».

Тогава те попитаха:

‘О, Пратенико на Аллах, нима, когато някой от нас задоволява страстта си, в това за него има награда?’

Той каза:

«Как мислите, ако го направи по начин, който е забранен, няма ли в това да има грях за него? Така и ако го направи по начин, който е позволен, в това има награда за него ». — Хадис, предаден от Муслим.

Муслим разказва този хадис в глава “Зекят”, раздел “Поясняване на това, че милостиня се нарича всеки вид одобрявано дело” (Беян енне исма-с-садакати яка‘у ‘аля кулли нау‘ин мине-л-ма‘руф), номер 1006.

Този хадис е муттафак ‘алейхи с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него), но не с тези думи.

Бухāри го разказва в глава “Описание на намаза” (Сифату-с-саляти), раздел “Споменаването след намаза” (аз-Зикру ба‘да-с-саляти), номер 807. Също в глава “Молитвите” (ад-Да‘уāту), раздел “Молитвата след намаза” (ад-Ду‘ā’у ба‘да-с-саляти), номер 5970.

Муслим го разказва още и в глава “Джамии и места за намаз” (ал-Месāджиду уа меуāди‘у-с-саляти), раздел “Желателността на споменаването след намаза и неговото описание” (Истихбāбу –з-зикри ба‘да-с-саляти уа беяни сифатихи), номер 595.

Значимостта му:

Ибн Хаджер ал-Хайтами казва: “Това е велик хадис, тъй като съдържа много ценни религиозни принципи”.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“Някои” — това са били бедните мухāджири.

“От сподвижниците” — сподвижник (сахаба) се нарича всеки, който се е срещал с Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) след встъпването му в пророческата си мисия и преди неговата кончина, който е повярвал в него и починал като мюсюлманин.

“Излишните си Богатства” —които са в повече от техните нужди.

“تسبيحة” (Тесбийхатин — тесбих) — да се казва “субхāнеллах” (пречист е Аллах).

“تكبيرة” (Текбийратин — текбир) — да се казва “Аллаху акбар” (Аллах е най-велик).

“تحميدة” (Тахмийдатин — тахмид) — да се казва “ел-хамду лиллях” (слава на Аллах).

“تهليلة” (Техлийлетин — техлил) — да се казва “ля иляхе илляллах” (няма друг Бог освен Аллах).

“صدقة” (Садака — милостиня) — награда, като наградата за милостиня.

“بضع” (Буд‘ — съвкупление) — полов акт; или самият женски полов орган.

“وزر” (Уизр — грях) — прегрешение и наказание.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. “…Нека за това се надпреварват надпреварващите се!” (ал-Мутаффифин: 26).

Надпреварата е за извършването на повече добрини. Стремежът да се вършат добри дела е напълно законен и желателен. Мюсюлманинът трябва да се стреми към това. Ето например Абу Зарр (Аллах да е доволен от него), той ни пренася в една сцена, на която станал свидетел по времето на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и видял каква е позицията на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), неговото мъдро поведение, милостта на исляма, и многото начини да се извършват добри дела в него. Всичко това било пояснено от този, на когото бил низпослан Коранът, за да поясни на хората, какво им е низпослано.

Това е сцена, в която бедните мухāджири, а може би заедно с тях е имало и част от бедните ансāри, са видели, че техните сили не им достигат, за да вършат добрини и благодеяния тъй като не притежават Богатства, за да раздават милостини. Те доказват, че вярата им е искрена и че са добри мюсюлмани. Те са чули от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), че “Милостинята е доказателство”, прочели са и са чули айети от всевишния Аллах и хадиси от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), които насърчават да се раздават милостини, възхваляват онези, които ги раздават и им обещават райски градини с ширината на небесата и земята. Те са видели, че техните Богати познати и приятели се надпреварват щедро и великодушно да раздават своите Богатства: един идва с всичките си пари и ги раздава, друг с половината, трети с хиляди, друг идва пред Пратеника на Аллах и изсипва купища пари и не си тръгва докато езикът на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) не отправи молитва за него, докато не се удовлетвори от него и докато не поиска от Всевишния Аллах прошка за него и удовлетворяване от него. Ето тук техните души се раздвижват, техните сърца усещат тяхното предимство и мястото, което техните събратя си подготвят, не от завист за парите, не за да заБогатеят, а поради надпреварата във вършенето на добри дела и приближаване до всевишния Аллах. Те събрали сили и отишли при Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да му оплачат положението си и да обявят, че са фалирали. С очи, изпълнени със сълзи от мъка, че не намират какво да раздадат те казали: “О, Пратенико на Аллах, Богатите взеха всички възнаграждения”. Богатите спечелиха всички награди. Те ги присвоиха и не оставиха нищо за нас при положение, че: “се молят както ние се молим и говеят както ние говеем”. Тоест в това отношение ние сме равни с тях и с нищо не се отличаваме от тях, но те имат преимущество пред нас и се отличават от нас по това, че “раздават милостиня от излишните си Богатства”. А ние нямаме какво да раздадем за милостиня, за да достигнем до тяхното ниво. Същевременно нашите души желаят и ние да сме на тяхното ниво при Всевишния Аллах, при това положение какво да направим?

2. Красноречивата мъдрост и широките врати за благодеяния.

Мустафа (Аллах да го благослови и с мир да го дари) разбира жарта на тези хора и техният стремеж към високите степени при Аллах и изцелява техните души с мъдростта, която Всевишния Аллах му е дарил. Той ги успокоява и насочва тяхното внимание към това, че вратите за благодеяния са много широки и към това, че съществуват дела, наградата за които се равнява на наградата на този, който е раздал милостини. Той им пояснява, че този, който върши тези дела се приближава по степен до този, който раздава милостини, а понякога даже и го надвишава, на всеки човек според силите му. “Аллах възлага на всяка душа само според силите й…”, (ал-Бакара: 286). “…Аллах възлага на всяка душа само според онова, което й е дал …”, (ат-Таляк: 7). “Аллах не стори ли за вас неща, от които можете да раздадете като милостиня?” Да, по отношение към вас видовете милостини са много, някои от тях са свързани с осигуряването на семейството, а други не са свързани с осигуряването на семейството, но наградата за всеки от тях не отстъпва на раздаването на милостини в името на Всевишния Аллах.

3. Споменаването на Всевишния Аллах е най-добрата милостиня за човека.

Ако вие не притежавате излишни пари, казвайте “субхāнеллах”, “Аллаху акбар”, “ел-хамду лиллях” и “ля иляхе илляллах”. Във всяка дума от тези съчетания има награда на милостиня, и то каква награда! И как не, когато разбираме че те са непреходните праведни дела. Всевишния Аллах казва: “…Но непреходните праведни дела са най-доброто за въздаяние при твоя Господ и са най-доброто за надежда”, (ал-Кехф: 46). Също: “…Най-великото е споменаването на Аллах …”, (ал-‘Анкебут: 45). Тоест, най-голяма е наградата и отплатата за споменаването на Аллах. В хадис, предаден от Ибн Мāдже се казва: “Няма ден, няма нощ и няма час освен за Аллах в тях да има милостиня и Той дарява с успех да я извърши когото пожелае от Своите раби. И няма по-голям дар от Всевишния Аллах за Неговия раб като вдъхновяването да Го споменава”.

В хадис, предаден от Ахмед и Тирмизи се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) бил запитан кои хора ще са най-добрите при Аллах в Съдния ден? На което той отговорил: “Онези, които споменават Аллах много”.

4. Призоваването към доброто е милостиня за общността.

Също така и вратата на повеляването на одобряваното и забраната на порицаваното е широко отворена. Наградата за този, който изпълнява този фарз-кифāйа не е по-малка от наградата за онзи, който раздава милостиня, дори може и да я надвишава няколко пъти: “Всяко одобрявано нещо е милостиня”, хадис, предаден от Муслим. И как не? Та тази общност е най-добрата, изведена за хората именно поради повеляването на одобряваното и забраняването на порицаваното: “Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах…”, (Āли ‘Имрāн: 110).

5. Широтата на милостта на Всемогъщия и Велик Аллах.

Също така, Всевишния Аллах е сторил за вас да има награда, която можете да спечелите ежедневно, ако сте с искрено намерение и имате за цел доброто. Нали всеки от вас осигурява издръжката на семейството и децата си, а в хадис, предаден от Муслим и от други се казва: “Издръжката на семейството, жената и децата е милостиня за мъжа”. В хадис, който е муттафак ‘алейхи се казва: “За всяка издръжка, която плащаш в името на Аллах на теб ти се пише награда, дори и за залъка, който повдигаш и поставяш в устата на жена си”. Тоест, даваш й да го изяде. И още повече, нима всеки от вас не извършва полов акт със съпругата си? По този начин вие изпълнявате задължението си към нея и я предпазвате от забраненото, опазвате честта й, не нарушавате границите на Аллах и не извършвате прегрешения, за които ще ви се пише грях и ще имате наказания. За това нещо също се пише награда и ще се въздаде отплата. Без оглед на това, че той насища страстта си, стига намерението да му е чисто и да приближава единствено онова, което Всевишния Аллах му е позволил.

6. “Делата са според намеренията”.

По една огромна милост от Всевишния Аллах към мюсюлманина, неговите обичайни дела в зависимост от намерението му може да се превърнат в ‘ибāдети, за които да му се пише награда. По този начин неговото действие или въздържане от действие се превръщат в средства за приближаване до Аллах. Ако мюсюлманинът се нахрани с позволена храна с намерение да съхрани тялото си и да го подсили за послушанието на Аллах, това вече се превръща в ‘ибāдет, за който му се пише награда, особено ако това се съпровожда от споменаване на Всевишния Аллах в началото на дейността и в нейния край. В началото мюсюлманинът трябва да каже “бисмиллях” (в името на Аллах), а в края “ел-хамду лиллях” (слава на Аллах; благодаря на Аллах), както е споменато в сунната. Ако той извърши полов акт със съпругата си с цел да опази себе си и жена си от прелюбодеянието и от неговите предпоставки, или с цел да изпълни правото на жена си по отношение на приличното съжителство, или с цел да имат добро дете, което да служи на Всевишния Аллах и да не приравнява никого с Него, ако това се случи по време на получаването на неговото желание, то за него е ‘ибāдет, който се пише в книгата на неговите добрини. Особено ако в онези мигове той не е небрежен за милостта на Всевишния Аллах, който му е позволил това наслаждение и в изпълнение на повелята на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) си спомни за Всевишния Аллах и Му се помоли. В хадис, който е муттафак ‘алейхи се казва: “Ако някой от вас, когато приближава жена си каже: «В името на Аллах. О, Аллах, стори така, че да страним от сатаната и отстрани сатаната от онова, с което ще ни надариш». И след това им бъде отредено да имат дете, той не може да му навреди”. Тоест, сатаната не може да навреди на това дете.

Също така, наградата при Всевишния Аллах расте за мюсюлманина, който се въздържа от онова, което Аллах е забранил, особено ако постоянно подновява обета си и си спомня, че той се възпира от прегрешенията с желанието да спечели награда от Аллах и страха от Неговото наказание. Тогава той постига качествата на рабите на Всемилостивия: “И които, ако им се напомнят знаменията на техния Господ, не остават пред тях глухи и слепи”, (ал-Фуркāн: 73). Искрените вярващи били описани като: “Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом им бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им, и на своя Господ се уповават”, (ал-Енфāл: 2).

7. Вратите на доброто са много.

Вратите на доброто и милостините не се ограничават само с това, което се споменава в хадиса. Съществуват и други дейности, които мюсюлманинът може да извърши и за тях да му се пише милостиня. Ибн Хиббāн в своя достоверен сборник “Мауриду-з-зам’āн” разказва хадис с първоизточинк Абу Зарр (Аллах да е доволен от него), в който се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Всеки човек трябва да раздава ежедневно милостиня заради душата си”. При което бил попитан: “О, Пратенико на Аллах, откъде да намираме какво да даваме за милостиня?” А той отговорил: “Вратите на доброто са много: тесбихът, тахмидът, текбирът, техлилът, повеляването на одобряваното, забраняването на порицаваното, премахването на препятствие от пътя, съобщаването на нечуващия, воденето на незрящия, посочването на посоката на питащия, помагането на зовящия за помощ, носенето на товара на слабия, всичко това са милостини за тебе”. В хадис, предаден от Бухāри и Муслим се казва: “Да възпираш хората от приравняването с Аллах е милостиня”. В хадис, предаден от Тирмизи се казва: “Усмихнатото ти лице към твоя събрат е милостиня за тебе… преливането на твоята кофа в кофата на твоя събрат е милостиня за тебе”[1].

8. Някои от нещата, които сочи хадисът:

            — Използването на мъдростта за разрешаването на ситуациите и вкарването на радост в душите и успокояването.

            — Достойнствата на споменаванията, посочени в хадиса и че наградата за тях се равнява на наградата за милостинята, по отношение на онези, които не притежават пари, които да раздават като милостиня, особено след задължителните молитви. В един ривает от двата достоверни сборника се казва: “Ще ви кажа нещо, изпълните ли го, ще настигнете онези, които са ви изпреварили, но никой след вас няма да може да ви настигне. Вие ще сте най-добрите освен ако някой не извърши подобна дейност: да правите тесбих, тахмид и текбир след всеки намаз по тридесет и три пъти”.

            — Желателността на милостинята за бедния, ако не притеснява децата и себе си. Желателността на споменаването за Богатия, дори и да е раздал много милостини, това ще увеличи неговата добрина и награда.

            — Раздаването на милостиня от онова, от което се нуждае за издръжката или на себе си, или на семейството и децата си, е порицавано (макрух). Дори може да стане забранено (харāм), ако доведе до погубване на някои, които той е длъжен да издържа. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Най-добрата милостиня е онази, която е от излишъка след осигуряването на храната и издръжката на децата”, хадис, предаден от Бухāри и от други.

            — Милостинята е по-добро от споменаването за този, който има възможност за това и за този, който притежава Богатство, защото ползата от милостинята е по-обща и преминава към другите. Докато ползата от споменаването се ограничава единствено за споменаващия. А в случай, че Богатият обединява и двете форми, раздаването на милостиня и споменаването, то неговата награда при Всевишния Аллах бива огромна. В един от риваетите на хадиса при Муслим се казва: “Бедните мухāджири се върнаха при Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и казаха: ‘Нашите Богати братя чуха какво направихме и те направиха същото?!’ А Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) отговорил: «Това е благодатта на Аллах. Той я дарява комуто пожелае »”.

            — Достойнството на Богатия, който е благодарен и раздава и достойнството на бедния, който е търпелив и върши всичко в името на Аллах.

            — Значимостта на повеляването на одобряваното и забраняването на порицаваното в мюсюлманската общност. Това е от нещата, които са фарз-кифāйа, тоест, ако никой не го изпълнява, грях се пише на всички, а ако някои от мюсюлманите го изпълнят, грехът от другите отпада. Това не е специфично само за определена категория мюсюлмани.

            — Доброто съжителство със съпругата и отдаването на онова, което й е дължимо. Осигуряването на нейното спокойствие и заможен живот. Доброто съжителство с мъжа и признаването на неговите достойнства и изразяването на благодарност за неговата добрина.

            — Поощряването на питането за нещата, от които мюсюлманинът има полза и се издига по степените на пълноценността.

            — Питащият има право да пита за доводите, които той не знае, ако е уверен, че попитаният няма да посрещне това с неодобрение и ако в питането няма нещо неприлично.

            — Поясняването на доводите за учащия, особено що се отнася до тези, които той не знае, за да се запомни по-добре и да се изпълнява по-добре.

            — Законността на аналогията (кияс) и извеждането на предписание като се сравнява с нещо, което е подобно на него или е като него.

ХАДИС: НЕ СЕ ГНЕВИ И ЩЕ СПЕЧЕЛИШ РАЯ

 عن أبي هريرة رضي الله عنه أن رجلا قال للنبي صلى الله عليه وسلم: أوصني، قال: «لا تغضب» — فردد مرارا، قال: « لا تغضب » — رواه البخاري. 

От Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) е предадено, че един мъж казал на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “Посъветвай ме”. И той му казал: “Не се гневи”. Мъжът повторил няколко пъти, а той му отговарял: “Не се гневи”. — Хадис, предаден от Бухāри.

Бухāри разказва този хадис в глава “Етика” (Едеб), раздел “Предпазването от гнева” (ал-Хазар мине-л-гадаб), номер 5765.

Значението му:

Джардāни казва: “Това е много важен хадис, той е от многозначните слова, защото обединява доброто за този свят и за задгробния”.

Вижте какво е казано за значението на тринадесети хадис.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“رجلا” (Раджулен — един мъж) — казано е, че той е бил Абу ад-Дардā’ (Аллах да е доволен от него). Табарāни разказва хадис от него, в който се казва: “Казах: О, Пратенико на Аллах, посочи ми една дейност, която ще ме вкара в Рая? А той ми отговори: «Не се гневи и ще спечелиш Рая»”. Казано е също, че той е бил Джāрийа ибн Кудāма (Аллах да е доволен от него). Имāм Ахмед разказва хадис от него, в който се казва: “Попитах Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари): О, Пратенико на Аллах, кажи ми нещо, но да е малко, за да го разбера. На което той ми отговори: «Не се гневи». Повторих неколкократно искането си, но всеки път получавах отговора: «Не се гневи». В заключение можем да констатираме, че няма никаква пречка случката да се е повторила с различни хора.

“أوصني” (Аусини — посъветвай ме) — посочи ми дейност, от която да имам полза.

“لا تغضب” (Ля тагдаб — не се гневи) — страни от нещата, които ще причинят разгневяване и не се отдавай на нещо, което ще го навлече; или не върши нищо в състояние на гняв. А гневът е силно душевно негодувание, което предизвиква желание за насилие и отмъщение.

“فردد مرارا” (Фараддада мирāран — повторил няколко пъти) — повторил искането си да му се даде съвет повече от един път.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:1. Характерът на мюсюлманина.

Мюсюлманинът е човек, който се отличава с похвални нравствени качества, краси го благоразумието и свенливостта, негова дреха е скромността и симпатията към хората, в него се виждат чертите на мъжеството — издръжливостта; въздържането от причиняване на страдания на хората; прощаването, когато е силен и може да отмъсти; търпението при беди; подавянето на яда в случай, че е нападнат или разсърден; усмихнатото лице и радостта при всички случаи. Това е насоката, която Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е дал на сподвижника, поискал съвет от него. Това е бил съветът, който щял да го доведе до заветната му цел. С този лаконичен израз, обединяващ всичко добро, забраняващ всичко зло: “Не се гневи”.

2. Жадуването на Рая и търсенето на пътя към него.

Това наставление е дадено от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) на човек, който е искал да тръгне по пътя към Рая. Той е поискал от своя учител, наставник и водач към най-извисените райски градини Фирдаус и удовлетворяването на Всемогъщия и Велик Аллах, да му даде съвет, който да е кратък, лесен за запомняне и разбираем. Той се отзовава на неговото искане и го довежда до целта му с това безсмъртно наставление: “Не се гневи”. Тоест, изгради си възвишен морал — морала на пророците, морала на Корана, морала на вярата — и когато този морал се укрепи в тебе и стане като вродено качество, като нещо естествено за тебе, тогава гневът ще изчезне от тебе, когато съществуват причинителите му, но ти вече си узнал пътя си към удовлетворяването на Всемогъщия и Велик Аллах и Неговият Рай.

3. Благоразумието и самообладанието са пътят към успеха и удовлетворяването.

Ако човешката природа надделее и ако злата сила се възбуди в теб — който търсиш успеха — в никакъв случай не давай на душата си страстта й, в никакъв случай не оставяй гневът да те овладее и да се превърне в този, който ти нарежда и забранява, защото ще извършиш неща, които Аллах ти е забранил да вършиш. Ти трябва да се бориш със себе си, да изоставиш и да се откажеш от онова, което гневът ти те кара да вършиш. В такива мигове се сещай какъв е характерът на имащия страх от Аллах мюсюлманин, на чистия мюсюлманин, когото Всевишния Аллах описва ето така: “И надпреварвайте се към опрощение от своя Господ и към Градината с ширината на небесата и на земята, приготвена за Богобоязливите, които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, – Аллах обича благодетелните”, (Āли ‘Имрāн: 133-134). Само тогава ще опазиш себе си от гнева на Всемогъщия и Велик Аллах, след като обуздаеш гнева си и се зачислиш в групата на имащите страх от Аллах, ще бъдеш от вечните обитатели на Рая.

В хадис, предаден от Имāм Ахмед с първоизточник ‘Абдуллах ибн ‘Омар (Аллах да е доволен от него и от баща му) се казва, че той е попитал Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “Какво ще ме отдалечи от гнева на всемогъщия и Велик Аллах?” На което той отговорил: “Не се гневи”.

Ал-Хасан ал-Басри казва: “Има четири качества, ако някой ги притежава, Аллах ще го опази от сатаната и ще стори така, че той да е забранен за огъня, те са да владее себе си при: желание, страх, страст и гняв”.

4. Гневът съдържа зло, а освобождаването от него съдържа добро.

В хадиса долавяме, че този питащ, когато чул отговора на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) “Не се гневи”, е осъзнал и приел този съвет, но отново поискал съвет и наставление. Сякаш той не се задоволил с този отговор и го сметнал за малко — а той се нуждае от нещо повече, от нещо, което е по-значимо и по-полезно, за да постигне своята цел, да спечели Рая. Но Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) не добавил нищо към казаното, а го повторил още веднъж и още веднъж, а може би и повече. Всеки път, когато човекът казвал: “Посъветвай ме”. Той му отговарял: “Не се гневи”, потвърждавайки, че това е достатъчен съвет и красноречиво наставление, стига да се разбира съдържанието му и да се действа съгласно него.

Тук питащият се опомнил и осъзнал какво иска да каже Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) с потвърждаването на отговора. В ривает от Имāм Ахмед се казва, че питащият казал: “След като Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) ми каза каквото каза, аз се замислих и наистина установих, че гневът обединява всичкото зло. А това означава, че ако не се гневи, той ще е изоставил всичкото зло. А който изостави всичкото зло, той ще се е сдобил с всичкото добро. Аллах да те благославя и приветства, о, Пратенико на Аллах, нека Всевишния Аллах те награди заради общността с най-доброто, с което се награждава изпратен пророк. Аз вече съм упътен към добрия характер и бях предупреден за ключа на всяко зло”.

Предадено е, че един мъж попитал Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “Кое дело е най-добро?” А той отговорил: “Добрият характер, а той е да не се гневиш, ако можеш”.

5. Гневът е слабост, благоразумието е сила.

Бързото разгневяване и поддаването на гнева е признак за слабостта на човека, дори и да притежава силни ръце и здраво тяло. В хадис, предаден от Бухāри с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Силен не е този, който побеждава мъжете и никой не може да го победи, а този, който побеждава гнева си”.

6. Ненавижданите последици от гнева.

Гневът е порицавано качество, лош характер и пагубно оръжие, ако човек му се предаде и стане жертва на неговите лоши последици. Тези последици вредят преди всичко на самия човек, и след това на обществото.

            а) вреди за самия човек;

Те са материално телесни, морално нравствени и душевно религиозни. Това се осъзнава с пълна сила, когато си представите разгневения човек, лицето му е променило цвета си, изпълнено е с кръв, вените на врата му са подути, целият е разтреперан, действията му са разстроени, говорът му се запъва, езикът му изрича неприлични думи и ругатни —, а може би и забранени за изричане слова, които понякога изкарват човека от исляма, като изричане на глупости и противопоставяне на религията и други подобни. Добави към всичко казано и безразсъдните постъпки, които върши и с които погубва парите си или измъчва тялото си.

            б) вреди за обществото.

Той поражда злоба в сърцата и таене на зло към хората. Понякога може да доведе до причиняване на страдания на мюсюлманите и тяхното изоставяне, плюс злорадството към тях, когато ги сполети някаква беда. По този начин възниква вражда и ненавист между приятелите, прекъсват се връзките между родствениците, животът се разваля, общностите пропадат.

7. Отблъскването на гнева и неговото лекуване.

Гневът е от естеството на човека и негово вродено качество, но мюсюлманинът, който е свързан с най-възвишеното царство опазва душата си от него и отблъсква неговото зло като се отдалечава от причинителите му, за да не се случи и за да го излекува, когато се случи:

            а) причинители на гнева;

Те са много и разнообразни, такива са: високомерието, придаването на важност и самохвалството; присмиването и подиграването с другите; многото шеги, особено когато са без право; споровете и намесата в неща, които не го засягат; стремежът към прекалени Богатства или високи звания. На мюсюлманина е препоръчано да се избави от тези порицавани нравствени качества, да се извиси над тях и да се възпита в техните противоположности.

            б) лекуване на гнева.

Постига се с много неща, посочени от исляма. Ето някои от тях:

            ● Да упражнява себе си да се окачествява с похвални нравствени качества, като: благоразумието, търпението, внимателното постъпване във всичко, да обмисля преди да направи нещо или да отсъди нещо. Нашият пример за подражание в това е Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Ето Зейд ибн Си‘ана, преди да приеме исляма, идва при него, изпитва в него качеството на пророчеството, и че неговото благоразумие изпреварва гнева му, а голямото невежие на невежия само увеличава неговото благоразумие. Много грубо Зейд иска от него да погаси дълга си преди да е настъпил уговореният срок, но Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) го посреща много приветливо, с усмивка на уста. Тогава ‘Омар (Аллах да е доволен от него) ругае човека, Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) му казва, като учител и възпитател на него и на човека: “Аз и той имахме по-голяма нужда не от това ей, ‘Омар. Трябваше да ми наредиш с добро да си заплатя дълга и трябваше да му наредиш с добро да поиска да му се изплати дължимото”. След това наредил да му се изплати дължимото и да се добави над правото му, в замяна на уплахата, която изпитал от страна на ‘Омар (Аллах да е доволен от него). И това било причина за приемането му на исляма (Аллах да е доволен от него) и избавянето му от гнева на Всемогъщия и Велик Аллах и Неговия огън. Това е предадено от Ибн Хиббāн, Хāким и Табарāни.

● Да запази самообладание и да устои, ако бъде разгневен. Нека си спомни за последствията от гнева и предимствата на сдържането му и извиняването на злодея: “…и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, – Аллах обича благодетелните”, (Āли ‘Имрāн: 134).

В хадис, предаден от Ахмед, Абу Дāуд, Тирмизи и Ибн Мāдже се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който сдържи гнева си, когато е в състояние да го излее, Аллах ще го призове в Съдния ден преди останалите твари, за да му даде правото да избере която пожелае от жените за обитателите на Рая”.

В хадис, предаден също от Ахмед се казва: “Ако някой сдържи гнева си заради Аллах, ще бъде изпълнен с вяра”.

● Да търси закрила при Аллах от прокълнатия сатана. Всевишния казва: “А ако те изкуси от сатаната изкушение, потърси убежище при Аллах! Той е всечуващ, всезнаещ”, (ал-А‘рāф: 200).

В хадис, предаден от Бухāри и Муслим се казва: “Двама мъже започнали да се ругаят при Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), единият с почервеняло от яд лице ругаел другия. Като го видял Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал: “Аз зная една дума, ако я изрече, ще се успокои, ако каже: А‘узу билляхи мине-ш-шейтāни-р-раджим (Търся закрила при Аллах от прокълнатия сатана)”.

● Да промени положението, което е заел при разгневяването.В хадис, предаден от Ахмед и Абу Дāуд се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако някой от вас се разгневи и е прав, нека седне, ако [и тогава] гневът не му премине, нека легне”. Това е така, защото правият е в готовност да отмъщава и е по-лесно да го направи, докато за седналия и легналия това е по-трудно.● Да не говори.Защото може би ще каже нещо, което ще се приеме против него и ще увеличи яда му или пък ще каже нещо, за което след като премине ядът му ще съжалява, защото не е искал да каже такова нещо. В хадис, предаден от Ахмед, Тирмизи и Абу Дāуд се казва: “Ако някой от вас се ядоса, нека замълчи”, казал го три пъти.● Да вземе абдест.Това е така, защото гневът предизвиква увеличаване на температурата на тялото, кръвта му се разгорещява и кипва като поражда сила на тялото, а водата охлажда тялото и го възвръща до естественото си положение. В хадис, предаден от Ахмед и Тирмизи се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал в едно свое хутбе: “Гневът е една главня, която се разпалва в сърцето на човека”.Освен това вземането на абдест е ‘ибāдет, който съдържа споменаване на Всемогъщия и Велик Аллах, при което сатаната, който разпалва огъня на гнева в човека, се скрива и отстъпва. В хадис, предаден от Ахмед И Абу Дāуд се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Несъмнено гневът е от сатаната, а сатаната е създаден от огъня, ако някой от вас се ядоса, нека вземе абдест”.8. Разгневяването заради Всевишния Аллах.Порицаваният гняв, който мюсюлманинът трябва да излекува и да стои далеч от причинителите му е онзи, който е за лично отмъщение и не е за Всевишния Аллах и за победата на религията Му. Що се отнася до този, който е за Всевишния Аллах, като да е причинен от: престъпване на забраните на религията; оспорване на вярата; нападане на някое нравствено качество; очерняне на някой ‘ибāдет; обиждане на някой мюсюлманин; опорочаване на честта на някой мюсюлманин; причиняване на вреда на Богатствата на някой мюсюлманин — в тези случаи, гневът е похвално нравствено качество и желано поведение. Всевишния Аллах казва: “Сражавайте се с тях! Аллах ще ги накаже с вашите ръце и ще ги опозори, и ще ви помага срещу тях, и ще изцери гърдите на хора вярващи, и ще премахне гнева от сърцата им …”, (ат-Тауба: 14-15).В достоверен хадис, предаден от Бухāри се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е бил по-свенлив и от девствената мома в нейния хидр, когато е виждал нещо, което не харесвал, това се разбирало по лицето му.“Девствената мома” — девойка, която не е имала полово сношение.“В своя хидр” — едно време преграждали с пердета единия ъгъл на стаята и го превръщали в кътче за девствените моми. Това кътче се наричало хидр. Момите прекарвали времето си там, от свян да не срещат хора.В хадиси, предадени от Бухāри и Муслим се казва също, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мира да го дари) не се е гневял за нищо, но когато били престъпвани забраните на Всемогъщия и Велик Аллах, нищо не можело да спре гнева му.9. Разгневеният носи отговорност за постъпките си.Ако по време на яда си човек унищожи нещо ценно на някого, той заплаща стойността му. Ако убие някого предумишлено и несправедливо заслужава наказанието кисāс. Ако изрече нещо, което го изкарва от вярата, се отсъжда че е вероотстъпник от исляма докато не се разкае. Ако се закълне за нещо, клетвата му влиза в сила. Ако поиска развод, разводът влиза в сила.10. Ползи:Мюсюлманинът се стреми да получава добри съвети и да узнава пътищата за вършене на добро. Той се стреми да увеличава знанията, от които има полза.Също, хадисът ни насърчава да намаляваме говоренето, да увеличаваме делата и да се възпитаваме по добрия пример за подражание.