ЗЕКЯТУЛ-ФИТР
В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!
Благодарността, славата и възхвалата е за
Всевишния Аллах, Господарят на световете. Нека саляту селям да бъде за
Мухаммед Мустафа (с.а.в.), неговото семейство, всичките му
сподвижници и последователи до Съдния ден.
С позволението на Всевишния Аллах, Ви
представяме по-важните неща, касаещи Зекятул-фитр или наречената още
садакатул-фитр, и позната при нас като ”фитра”. Тя е вид садака
(милостиня), която се дава по повод завършване говеенето в месец
Рамадан.
Установена е с доказателства от Шериата и единодушно е приета от ислямските учени.
Всевишният Аллах казва:
§ ... и давайте зекята ... §
/Сура Бакара/2/:110./
В тези слова на Всевишния Аллах се включва и
заповедта за Зекятул-фитр. Тя е предписана едновременно с оруча през
втората година по Хиджра. Ибни Умер (р.а) разказва:
“Пратеникът на Аллах (с.а.в) отреди
зекятул-фитр в Рамадан да е една саа (мярка) от фурми или една саа от
ечемик, на всеки роб и свободен, мъж и жена, малък и голям от
мюсюлманите, и нареди да се раздава преди излизане на хората за байрам
намаз.”
/Бухари и Муслим./
Вземайки в предвид напътствията на
Пейгамберина (с.а.в) в този хадис, и други
негови напътствия, отнасящи се до зекятул-фитр, както и становището на
учените по този въпрос става ясно, че:
1.Фитрата е задължение на всеки мюсюлманин –
малък или голям, мъж или жена, който над основните си потребности
притежава богатство достигнало основния минимум – нисаб (мярка, при
наличие на която мюсюлманинът се смята богат и е задължен да дава
зекят). Това е становище на Имам Ебу Ханифе (рахимехуллах).
А изхождайки от повелята на Пейгамберина
(с.а.в), че Зекятул-фитр е задължение “...на всеки роб и свободен...”,
останалите имами: Малики, Шафии и Ханбели (рахимехумуллах), са на
мнение, че тези думи са доказателство, което включва в себе си богати и
бедни непритежаващи нисаб.
Според тях, всеки мюсюлманин, който над
основните си нужди (жилище, покъщнина, вещи и средства за
преживяване), има с какво да се нахрани и да нахрани онези, чиято
прехрана трябва да осигури (съпруга, малолетни деца или слуга) в
денонощието на Байрама, и има излишък, колкото е размерът на фитрата, е
задължен да даде фитра, (завършвайки говеенето след залеза на слънцето
в последния ден от Рамадан, до байрамския намаз) за себе си и за
тези, на които осигурява прехрана.
Относно фитрата за жената, Имам Ебу Ханифе
(рахимехуллах) е на становище, че тя омъжена или неомъжена е задължена
да даде фитра от собственото й притежание. Ако е омъжена и няма
собствено притежание, фитрата за нея и за малолетните деца дава
нейният съпруг.
А относно фитрата за новороденото има две положения:
а) Ако то е родено преди залеза на слънцето в последния ден от месец Рамадан, задължение е да се даде фитра за него.
б) Ако е родено след залез слънце в този ден,
не е задължително даването на фитра за него, но е мустехаб (хубаво),
ако се даде. Тези две положения важат също за новоприелия Исляма и за
онзи, който умре в тези времена. Не е задължителна фитрата за плода,
намиращ се в утробата на майката, но ако се даде за него, е мустехаб.
Мюсюлманите, които по някаква причина не са
говели (пътници, болни, тези които са в крайна старческа възраст и
изтощени), са задължени в края на Рамадан да дадат фитра.
2.Размерът й е една саа (мярка равняваща се приблизително на 2,250 кг) от основен хранителен продукт.
3.Основни хранителни продукти от които се дава фитрата, са: фурми, стафиди, ориз, пшеница, ечемик, царевица или брашно.
Според мнението на тримата имами не е
позволено вместо хранителни продукти да бъде раздадена стойността на
фитрата в пари. Защото това не съответства на напътствието и делата на
Пратеника (с.а.в), нито е извършвано от есхабите, а те най-добре
познават сюннета на Мухаммед (с.а.в).
А според Ебу Ханифе (рахимехуллах) се гледа
при кое положение ползата е по-голяма за вземащия и семейството му.
Ако ползата от парите за тях е по голяма, тогава се разрешава да се
даде стойността на фитрата в пари. Но трябва да се знае, че
предпочетено е мнението на останалите трима имами, защото съответства с
напътствието на Пратеника (с.а.в).
4.Времето за раздаване на фитрата се разделя на:
а) Предпочетено време (между сабах и байрам намаз).
б) Позволено време (започва ден или два преди
Байрама и продължава до байрамския намаз). Ако фитрата бъде дадена
безпричинно след байрамския намаз, тя не се приема, защото това не
съответства на напътствието на Пратеника (с.а.в), и остава като
обикновена садака. В този случай говеещият не е изпълнил задължението
си. Но ако за закъснението има основателна причина, позволено е да се
даде фитрата и след Байрама.
5.Фитрата се дава на бедни и нуждаещи се
мюсюлмани. Може да се даде и на хората, на които е позволено да вземат
зекят и са посочени от Аллах Теаля в следния айет:
§Зекятът е само за бедните и за
нуждаещите се, и за онези, които го събират, и за приобщаването на
сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за
тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] задължение от Аллах.
Аллах е Всезнаещ, Премъдър.§
/Сура Тевбе/9/:60./
Позволено е няколко от мюсюлманите да дадат
фитра си на един нуждаещ се, а също и един даващ да я даде на няколко
от бедните. Дава се на нуждаещите в населеното място, където живее
даващият, и ако там няма такива, дава се на бедните от най-близкото
населено място.
6.Не е позволено фитрата да се дава на: богати
(независимо дали са имами или ходжи), на най-близки (баща, майка, син,
дъщеря, съпруга, защото това са хора, за които даващият е задължен да
осигурява прехраната им). Не е позволено да се дава и на тези, които
са противници на вярата или с тяхното поведение вредят на мюсюлманите,
също и на хора, които имат възможност да изкарват прехраната си, но
от мързел не желаят да работят.
Фитрата е причина, за да бъде приет оручът на
говеещия. Средство е за пречистване от грешки, нередни думи, отправени
обиди и др. В същото време е прехрана за нуждаещите се и начин за
спечелване на награда. Аллах Аззе ве Джелле казва:
§Сполучил е онзи, който се пречиства §
/Сура Еаля/87/:14./
Доказано е, че този айет е низпослан специално за зекятул-фитр.
Ибни Аббас (р.а) казва:
“Пратеникът на Аллах (с.а.в) отреди
зекятул-фитр да пречиства говеещия от направените празнословия и
грешки и да бъде прехрана за бедните.”
/Ебу Давуд./
7.Някои от мъдростите за предписване на фитрата са:
-Даващият фитрата изпълнява повеля от повелите на Аллах Теаля и Пратеника Му (с.а.в).
-Даването й е израз на благодарност, която мюсюлманинът прави към Всевишния Аллах за благодатта на оруча и завършването му.
-Почиства допуснатите недостатъци в говеенето или в поведението на говеещия.
Всевишният Аллах казва:
§...Наистина добрините премахват злините...§
/Сура Худ/11/:114./
Векиа Ибнул Джеррах казва: “Зекятул-фитр в
месец Рамадан е, както сехви седжде (което се прави при допусната
грешка) в намаза, премахва недостатъците допуснати по време на
говеенето, както сехви седжде поправя грешките, допуснати в намаза.”
-Причина е за прехрана и всяване на радост в
сърцата на бедните по време на Байрама, който е празник за всички
мюсюлмани, и радостта трябва да бъде обща за всички членове на
Ислямската общност. Бедният няма да бъде радостен при положение, че
заможните се хранят и пият в задоволство от всичко превъзходно, а той
не намира дори прехрана за този ден. Затова Пратеникът на Аллах
(с.а.в) казва:
(( أغنوهم في هذا اليوم.))- بيهقي.
“Задоволете ги в този ден.”
/Бейхеки./
В тези слова на Мухаммед (с.а.в) и в напътствието му от предишния хадис, че фитрата е: “...прехрана за бедните”,
се крие мъдростта тя да бъде задължение и на малолетните. Те всъщност
не са длъжни да говеят и нямат грехове което значи, че не се нуждаят
от пречистване, но от друга страна фитрата е прехрана за бедните и е
необходимо те заедно с възрастните да участват в това благотворително
дело. Целта е тези, които са в неравностойно положение, да почувстват,
че не са забравени от обществото в дните на радост. Това води до
засилване обичта между богати и бедни и се премахва омразата между
тях.
-Мъдрост и възпитателна цел има във факта, че
болшинството от ислямските учени са единодушни и не поставят условие
при фитрата, както при зекята на богатството, да е достигнала
определената граница-нисаб, тъй като фитрата не е задължение отнасящо
се до богатството, а до личността. Според тях, при фитрата условията
са: човекът да е мюсюлманин и да има излишък, колкото размера й над
основните си нужди. Това учи вярващите да дават, когато имат и когато
са в затруднение, да са готови на пожертвование в името на Всевишния
Аллах при всяко едно положение. Тези качества са възхвалени от Аллах
Джелле Джелялюх в следния айет:
§ ...раздават и в радост, и в беда... §
/Сура Али Имран/3/:134./
-Възможност е за онези, които са с по-малко
притежание, давайки частица от него, да вкусят сладостта на щедростта,
та дори това да е веднъж в годината.
-Мъдрост и улеснение има в определянето на
фитрата да е минимално количество-една “саа” - и да бъде от основен
хранителен продукт, който най-много се използва в съответния район.
Това е по силата на повечето вярващи и дава възможност максимален брой
да участват в този хаир.
-Подтик е към щедрост и взаимопомощ. Стимулира
човека да мисли за онези, които са в неволя, и го кара да се стреми,
да удовлетвори дори частица от техните потребности.
Молим Всевишния Аллах да приеме нашия ибадет, да улесни делата ни на този свят и дари с Дженнет в отвъдния.
Амин!
Източник:"www.vqra-iman.com''