Грехове, които не могат да се изкупят с прошка и покаяние!
(Извадка от лекцията „Съчетаване на добрини и злини”
на Шейх, доктор Сефер ибни Абдуррахман Ел-Хауалий)
Много хора се осланят на хадиса –петократната молитва е опрощение на греховете- а в същото време забравят друг хадис, а той е че някои неща не се опрощават с намаз, зекят, нито с оруч, това са междуличностните накърнявания,т.е. прегрешенията към рабите. Защото междуличностните наранявания не се изкупват с нищо друго освен с връщането им на притежателя или с отнемането на благодеяния от нарушителя. Затова, когато одумаш някого и нямаш възможност да му поискаш прошка, трябва да го похвалиш и споменеш с добро -разбира се в негово отсъствие, както си го одумвал в негово отсъствие- тъй като второто откупва първото. Обаче истинските губещи са онези, за които Аллах е казал: „… Кажи: “Губещите са онези, които ще погубят себе си и своите семейства в Деня на възкресението. Да, това е явната загуба!”
- قُلْ إِنَّ الْخَاسِرِينَ الَّذِينَ خَسِرُوا أَنْفُسَهُمْ وَأَهْلِيهِمْ يَوْمَ الْقِيَامَة ِ[الزمر:15]
А същинската и най-голямата загуба е загубата в
отвъдния свят, защото на този приземния свят има пари, злато, ипотеки и
много други неща. И колко вярващи има, на които Аллах им е ограничил
препитанието за изпитание, а на съдния ден какво ще прави човек,
когато не ще има нищо друго освен благодеяния и злодеяния, Дженнет или
джехеннем?! Ще се яви с тези благодеяния и те ще му бъдат сложени, а
Аллах никого няма да ощети. След това ще пристъпим към поставянето – с
позволението на Аллах- на везните. А учението на ехли сунне уел джемма
/сунитите/ за вяра и потвърждаването на везните е такова, както ни е
известил Пратеника /с.а.в.с./, че се състои от две платформи и че
делата ще се мерят с него, а също така, че и хората ще бъдат мерени,
както Аллах е казал: „Мярката през този Ден ще е справедлива. Чиито
везни натежат -; тези са сполучилите.”
وَالْوَزْنُ يَوْمَئِذٍ الْحَقُّ فَمَنْ ثَقُلَتْ مَوَازِينُهُ فَأُولَئِكَ هُمُ الْمُفْلِحُونَ [الأعراف:8]
В друг айет казва: „А чиито везни олекнат, тези са се погубили -; в Ада ще пребивават вечно.” Ел-Муъминун-103
وَمَنْ خَفَّتْ مَوَازِينُهُ فَأُولَئِكَ الَّذِينَ خَسِرُوا أَنْفُسَهُمْ فِي جَهَنَّمَ خَالِدُونَ [المؤمنون:103]
На друго място също казва: „Ще поставим Ние везните на справедливостта в Деня на възкресението, и никой не ще бъде угнетен с нищо. И [всяко дело] Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно. Достатъчни сме Ние за съдник.” Ел-Енбия-47
وَنَضَعُ الْمَوَازِينَ الْقِسْطَ لِيَوْمِ
الْقِيَامَةِ فَلا تُظْلَمُ نَفْسٌ شَيْئاً وَإِنْ كَانَ مِثْقَالَ
حَبَّةٍ مِنْ خَرْدَلٍ أَتَيْنَا بِهَا وَكَفَى بِنَا حَاسِبِينَ [الأنبياء:47]
И също казва: „Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види. И който извърши зло, дори с тежест на прашинка, ще го види.” Ез-Зелзеле-7,8
فَمَنْ يَعْمَلْ مِثْقَالَ ذَرَّةٍ خَيْراً يَرَهُ وَمَنْ يَعْمَلْ مِثْقَالَ ذَرَّةٍ شَرّاً يَرَهُ [الزلزلة:8]
Айетите и хадисите за везните показват една от основите на ехлисунне уел джемаа, а тя е сбора от благодеяния и злодеяния, притегляне и преимущество между тях. Например, може би човек да се яви с намаз, зекят, оруч, дори още повече, че може да се яви с борба съчетана със злодеяния или пък с борба и употреба на алкохол, както е в случая между Еби Мехджен Ес-Секафи и Саад ибни Еби Уекас. Аллах така е устроил човешката душа, че може да се очаква и добро и зло, и малцинство са тези, които са успели да се посветят на едното от тях.
Също така забелязваме, че и безверниците са устроени да
обичат справедливостта и да ненавиждат насилието. Аллах е сътворил
човешката душа доста гъвкава, за да приема доброто и злото и да могат
да се съчетаят в нея. Това е една от мъдростите на Аллах, и изпитание
от Аллах, за да я създаде такава. И както ни е известил
Пратеника/с.а.с./: „Най искрените имена са Харис и Хамам”,
{أصدق الأسماء حارث وهمام
}
{أصدق الأسماء حارث وهمام
}
защото човека постоянно възнамерява, мисли и действа,
обаче какво ще бъде това действие? „Сред желанията на човека има
желания от меляике и желания от шейтана…”,
{من الملك لمة ومن الشيطان لمة
}
{من الملك لمة ومن الشيطان لمة
}
както е споменато в хадиса на Ибни Месууд. А това е и
аргумента на ехли сунне уель-джемаа, че в душата на човека се
съчетават и доброто и злото, съчетават се големи унищожителни грехове с
забележителни благодеяния. Затова Пратеника /с.а.с./ казва: „Ще има
такива, които на Съдния ден ще се явят с намаз, оруч, зекят, и в
същото време едни проклинал, други обиждал,…”
(من يأتي يوم القيامة بصلاة وصيام وزكاة ويأتي وقد شتم هذا وسب هذا .. الخ)
(من يأتي يوم القيامة بصلاة وصيام وزكاة ويأتي وقد شتم هذا وسب هذا .. الخ)
И в този ред на мисли Пратеника /с.а.с./ е казал: „Обиждането на мюсюлманина е злодеяние!”
{ سباب المسلم فسوق
}
{ سباب المسلم فسوق
}
И колко много са онези, които обиждат хората с
най-различни ругатни! Или се обръща към хората с определени прякори
или пък на други приписва недостойни неща, на трети ограбва
имуществото, на четвърти пролива кръв и т.н. Тези примери, всичките
могат да се срещнат у един човек или само три от тях, или само два,
или само една според богобоязливостта на човека, но по важното е, че
това се среща. Пророка /мир нему/ "дава пример за интегриран мисловен
образ, който от една страната върши добри дела като молитви, пост и
зекят, а от друга страна може да постъпи подло като обижда, набеждава,
удря дори може и да пролее кръв". Тогава какво е решението? Взимат му
се от добрините и се дават на огорчените и ако свършат добрините му
преди да си разчистят сметките, се взема от греховете на угнетените и
се приписват на угнетителя.
Значи, има вариант да им даде от добрините си и пак да
останат и за него, с което ще се спаси. Затова всеки един от нас -може
да има нужда от много малко- ако знае, че може да навреди на хората в
тяхното имущество, техния живот или тяхната чест, трябва колкото се
може повече да трупа добрини, за да може да остане и за него нещичко.
Разумен е онзи който разсъждава и мисли върху последствията. А що се
касае до втория вариант, който е споменал Пратеника /с.а.в.с./, е да
му свършат добрините преди да си е уредил сметките и все още да е
длъжник, не е издължил дълговете си, а справедливостта пред Аллах, Който
не ощетява никого е неотложна и в този случай се взема от
прегрешенията на угнетените и се прехвърлят на угнетителите, а
набедения може да бъде от хората на неморалност, прелюбодейство и
разврат, които са в неблагоприятно положение, защото хадиса говори за
това становище от две страни, първо от страна на провалилите се и от
страна на религиозните, които също имат грехове. И въпреки това
техният хак /право/ в искането на възмездие не отпада и те също вземат
от добрините му, та каква е ползата тогава? Радвал си се на благодатта
дадена ти от Аллах на дуннята да можеш да се кланяш, докато другите
са сеели разврат по земята и не са се пестели в извършването на
прегрешения и какъв е резултата в крайна сметка, че се вземат от
техните грехове и се преписват на теб –Аллах да ни пази от лош край-
това е достатъчна заплаха за вярващия да си здържи езика и ръцете от
посегателство над мюсюлманите. Както е казал Пратеника /с.а.в.с./
„Забранено /харам/ е за всеки мюсюлмани кръвта, честта и богатството на
друг мюсюлманин!”
{كل المسلم على المسلم حرام؛ دمه وماله وعرضه
}
{كل المسلم على المسلم حرام؛ دمه وماله وعرضه
}
Ако тези забрани бяха взети под внимание и бе им
отдадено нужното в личния живот, и бяха спазвани зорко от мюсюлманите,
то днешното им положение би било доста по-различно, обаче
болшинството от хората се отнасят към тях с пренебрежение, така че не
ги броят за грехове... Затова много зорко внимавайте!
Превод: Али Тузлин
Източник:( http://www.noorbg.net/Articles/Sins.html)
