Показват се публикациите с етикет Ибадетите ни на Намаза. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Ибадетите ни на Намаза. Показване на всички публикации

ПЕТИ РАЗДЕЛ – ХАДЖ

Posted by Admin вторник, май 28, 2013, under ,,,, |


ПЕТИ РАЗДЕЛ – ХАДЖ

Когато някой реши да извърши поклонението „Хадж”, най-напред трябва да се запознае с начина на извършване на процедурите на Хаджа.
  1. Определение – вид ибадет към Аллах (С.Т.), който се извършва при Свещенния дом Кяабе и се състои в изпълнение на определени действия, в точно определени дни от годината.
И дълг на хората към Аллах е поклонението
Хадж при Дома ­ за онзи, който може да отиде,
а който откаже ­ Аллах не се нуждае от световете”. (Али Имран: 97)
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,О, хора, Аллах (С.Т.) предписа за вас като задължително поклонението хадж. Извършвайте го!”. (Муслим)
2. Условия, на които трябва да отговаря човек, за да му е задължение да извърши Хадж:
2.1. Да е мюсюлманин.
2.2. Да е пълнолетен.
2.3. Да е здрав и пътят до Мекка да е безопасен.
2.4. Да е богат – да има средства да отиде и когато отиде на хадж за времето, през което ще отсъства, неговото семейство да не изнемогва.
2.5. За жените има и още едно условие – те трябва да бъдат придружавани от мъж, който им е мухрим.
* Всеки, който отговаря на тези условия, т.е. има възможността да отиде на Хадж и не го направи, ще бъде отговорен пред Аллах (С.Т.).
3. Видове Хадж:
3.1. МутаметтианУмра и Хадж, извършени с едно пътуване.
3.2. Ифрад – това означава само хадж, без Умра . Когато хаджията е на микат , облича ихрам и прави нийет /възнамерение/ за хадж с думите: ,,Леббейке хаджетен” и след това извършва ,,таваф и ,,сай и остава в ихрама си до началото на хаджа. За този вид хадж не е задължително хаджията да има Курбан.
3.3. Киран – това означава Хадж и Умра, свързани, без да се освобождава от ихрам. Този вид Хадж се прави от тези, които водят със себе си Курбан. Когато хаджията стигне микат, прави нийет с думите: ,,Леббейке хаджетен ве умратен”.
4. Фарзове на Хаджа:
4.1. Обличане на Ихрам и правене на Нийет.
4.2. Пребиваване на местността „Арафат”.
4.3. Таваф на Хаджа (Ифада).
4.4. Сай между хълмовете „Сафа” и „Маруа”.
* Ако някой от хаджиите не извърши дори и един от фарзоветеХаджът му не е валиден.
5. Ваджибите на Хаджа:
5.1. Обличането на ихрам и нийетът да става на микат.
5.2. Престояване на Арафат до залез слънце.
5.3. Престояване на местността ,,Музделифе” до сутринта, с изключение на жени и много възрастни хора, на които е позволено да тръгнат след полунощ.
5.4. Нощуване на Мина през 10-ия, 11-ия и 12-ия ден от месец Зулхидже.
5.5. Хвърляне на камъчета на 10-ия, 11-ия и 12-ия ден от месец Зулхидже, на определените за целта места (Джемарати).
5.6. Обръсване или подстригване на косата на Байрям (10-ия ден от месец Зулхидже), след хвърляне на камъчетата.
5.7. Прощален Таваф преди заминаване (Тавафул Веда).
* Който не извърши нещо от седемте ваджиба, той трябва да заколи Курбан за това, че не го е извършил.
* Жена, която е в месечен цикъл, извършва всички процедури, освен таваф и намаз. Тя извършва тавафа, след като се очисти.
6. Дейности, които са забранени да се извършват от хаджията, когато е облякъл ихрам:
а) парфюмиране.
б) рязане на нокти или косми, независимо откъде.
в) покриване на главата с каквото и да е, освен чадър, (не се отнася за жините).
г) убиване на животни (лов).
д) полов контакт и всякаква полова близост.
е) сключване на брак (никях).
ж) обличане на шити дрехи за мъжете (не се отнася за жените).
з)чупенето на клони, късането на листа и друго от растенията или дърветата на Мекка, Мина и Музделифе.
7. Разяснение как се извършва най-пред­по­чи­та­ния Хадж – ,,Мутеметтиан”:
7.1. Когато се стигне до мястото, наречено ,,микат”, определено за обличане на дрехите за Хадж (ихрам) се извършват следните неща:
- Изкъпва се, изрязват се ноктите и се отстраняват космите по срамните места и под мишниците.
- Обличат се двете кърпи, наречени Ихрам (от мъжете), а жените са с дрехите, с които ходят оби­кно­вено.
- След това се прави нийет, като се казва: ,,Леббейке умратен мутаметтиан биха илел хадж”.
- След това хаджията вече е в ихрам и не може да извършва допълнителните забрани, споменати по-горе, а казва думите: ,,Леббейкеллахумме леббейк, леббейке ля шерикелеке леббейк, иннел хамде вен-ниамете леке вел мулк ля шерикелек” – тези думи ги повтаря, докато стигне в Мекка.
7.2. След като стигне в Месджидил Харам, прави седем обиколки около Кяабето в посоката, показана на снимката, като началото на всяка обиколка започва от черния камък или черната линия на земята и завършва пак там.
След това се кланя два рекята намаз зад мястото на Ибрахим (Мекам Ибрахим), този намаз да е за поздрав на джамията.
После отива на Сафа и прави така наречения ,,Сай”. Започва от Сафа и завършва на Маруа, като се правят седем обхода на това разстояние. От Сафа до Маруа се смята за един обход, от Маруа до Сафа – втори, и така до седем.
Следващата стъпка е хаджията да си подстриже или обръсне косата, а жените да отрежат около 2 см от косата. И с това приключва умрата, след което ихрамът може да се свали и да се облекат други дрехи, и вече са позволени забраните, които са по време на ихрам.
7.3. Осмият ден на месец Зулхидже:
- Този ден се казва ,,йевмут – тервийе”. След като изгрее слънцето на този ден, хаджията облича отново ихрама от мястото, където се намира в Мекка, като прави ниййет с думите: ,,Леббейке хаджетен” и с това възнамерява да изпълни процедурите на хаджа като казва: ,,Леббейкеллахумме леббейк, леббейке ля шерикелеке леббейк, иннел хамде вен-ниамете леке вел мулк ля шерикелек!
Тези думи се произнасят от хаджиите до десетия ден на месец Зулхидже, докато хвърлят седем камъчета на определеното място. След това хаджията отива на местността „Мина”, като остава там до сутринта на следващия ден, като кланя обедната, следобедната, вечерната, нощната и на следващия ден сутрешната молитва намаз. Намазите (фарз), които са по четири рекята, се съкращават на два, а суннетите не се кланят, освен на сабах и салятул – витр.
7.4. Деветият ден от месец Зульхидже:
След като се кланя намазът Феджр и изгрее слънцето, се тръгва за местността „Арафат”. Там се кланя във времето на обедната молитва с джемаат обедният намаз и след нов икамет, се кланя и следобедният намаз по два рекята. Когато се влезе в местността „Арафат”, всеки трябва да се увери, че е в границите й, а не извън местността, защото, ако не е в местността „Арафат”, той няма Хадж. Там се стои до вечерта, докато залезе слънцето, като през това време се прави много дуа, зикр (споменаване на Аллах (С.Т.) и не се излиза оттам, докато не залезе слънцето.
Когато слънцето залезе, се тръгва за местността „Музделифе” и „Мина”. При пристигането на Музделифе, се кланя вечерната молитва (Акшам – 3 рекята) и веднага след нов икамет се кланя нощната молитва (Ишаи), само два рекята и се ляга да се спи.
7.5. Десетият ден на месец Зулхидже:
Този ден е Байрям. След като влезе времето за сабах, се кланя намазът (2 рекятасуннет и 2 рекятафарз). Преди да изгрее слънцето, се тръгва за Мина. Там се хвърлят седем камъчета на така нареченото място ,,Джемратул Акаба”. Камъчетата се хвърлят едно след друго, като за всяко хвърляне се казва: ,,Аллаху Екбер!”. После се колят Курбаните. Който заколи Курбан, желателно е да яде малко от него, а останалото да се раздаде на бедните. След това подстригва косата си или я обръсва, а жените отрязват около 2 см. от косите си, след което могат да се свалят дрехите Ихрам и се позволява да се върши всичко, което е било забранено за Ихрам, с изключение на полов контакт. Началото на освобождаване от Ихрам е извършването на две от три неща: хвърляне на камъчетата, подстригване на косата или таваф.
После се отива в Мекка и се прави таваф около Кяабето (таваф Ифада). След това се кланя два рекята намаз зад Маками Ибрахим (мястото на Ибрахим) и после се извършва обхода ,,Сай” между хълмовете „Сафа” и „Маруа”. След това се освобождават от всички забранени от Ихрама дела. Връщат се на „Мина” и там се прекарват останалите дни и нощи от Хаджа.
7.6. Единадесетият ден от месец Зулхидже:
На местността „Мина” трябва да се кланя пет­крат­ната молитва намаз, като се кланят само фарзовете. Тези, които са по четири рекята, се съкращават на два, а останалите – както обикновено. Всеки намаз се кланя във времето си, с джемаат. След обедната молитва се хвърлят камъчета на три места (по седем на брой) на така наречените Джемарати. След хвърлянето на камъчетата, се прави дуа. И се остава на „Мина”.
7.7. Дванадесетият ден от месец Зулхидже:
На този ден се извършва същото, което се е правило и предишния ден. Който бърза, е позволено да си тръгне още този ден, но това трябва да го стори преди залез слънце и да отиде в Мекка, за да направи прощален таваф. И може да приключи с Хаджа.
7.8. Тринадесетият ден от месец Зулхидже:
Ако си останал и този ден на „Мина”, се извършват същите процедури като предишните два дена. Преди тръгване трябва да се направи тавафВеда” (прощален таваф) и след това може да се отпътува. Жените, които са в месечен цикъл, не може да правят таваф. Ако са направили „Тавафул – Ифада” и след това им е дошъл цикълът, от тях отпада „Тавафул – Веда” и могат да си тръгват, ако желаят. Но ако не са направили задължителния „Таваф – ул – Ифада”, те трябва задължително да изчакат, докато им свърши, да се изкъпят и да го направят.
8. Поведение по време на пътуването Хадж и Умре.
8.1. Всеки да бъде искрен в намерението си. Да е единствено в името на Аллах (С.Т.), така че при всяко едно положение да възнамерява приближаване към Аллах (С.Т.).
8.2. Да се стреми да изпълнява всички повели от Аллах (С.Т.), като кланяне на намаза навреме и с джемаат. Също така да съветва другарите си към позволеното и да възбранява забраненото и неприличното. Да ги призовава към Аллах (С.Т.) с добър подход и мъдрост.
8.3. Да се въздържа от одумване, клюки, обиди, мошеничество и други провинения.
8.4. Да проявява добри нравствени качества. Да помага на изпадналите в нужда, също така да не скъперничи.
8.5. Да е търпелив при лошо отношение към него и да извинява хората.
8.6. Да споменава често Пратеника (с.а.с.), като прави селеват.
8.7. На местата, където има големи задръствания, да е търпелив, да не се блъска и да помага на слабите хора.
8.8. Да се допитва до учените хора за всяко нещо, което не му е ясно относно Хаджа и религията.
9. Посещение на Медина и джамията на Пратеника (с.а.с.)
Желателно е, който отива на Хадж или Умра, да посети гр. Медина, и джамията на Пратеникът Мухаммед (с.а.с), защото намазът в тази джамия е 1000 пъти по-превъзходен, от колкото във всички останали джамии, с изключение на Месджиди Харам в Мекка, в който намазът е по-превъзходен с 100 000 пъти.
Когато се влезне в Месджиди Небеви в Медина, най-напред се кланя два ракята намаз за поздрав на джамията, ако не е време за фарзов намаз, и след това се отива при гроба на Пратеникът (с.а.с.), и се прави селям на Него (с.а.с.), на Ебу Бекр (р.а.) е Умер (р.а.), като ако иска след това да прави дуа, да се обърне към къбле, и да моли Аллах (С.Т.), а не Пратеникът (с.а.с.).
Други места, които е желателно да се посетят в Медина, това са Месджиди Куба, местноста Ухуд и гробищата, в които са погребани много от сахабите (Баки’а).
16. Мъж, за когото според Исляма няма право да встъпва в брак и могат да пътуват заедно.
17. Посещение на Свещенна Мекка и изпълнение на определени ибадети извън дните за Хадж.
18. Граница, на която се прави възнамерение за хадж /умра/ и се облича ихрам.
19. Две бели кърпи, които се обличат от хаджиите /мъжете/.
20. Седем обиколки на свещения дом Кяаба.
21. Седем обхода между двата хълма Сафа и Маруа.

ДЖЕНАЗЕ – (ПОГРЕБЕНИЕ)

 

ДЖЕНАЗЕ – (ПОГРЕБЕНИЕ)

(Дженазе намаз)


І. Какво се прави за човек, който е на смъртно легло?
1. Посещение на болен човек.
Хадис: Али (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато един мюсюлманин посети своя болен брат /мюсюлманин/ сутринта, за него седемдесет хиляди меляикета правят дуа до вечерта. И ако го посети вечерта, тези меляикета правят дуа за него до сутринта.” (Тирмизи)
 2. Да се обърне към къбле.
Хадис: Хузейфе (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Кябето – това ви е къблето за живи и умрели.” (Ебу Дауд)
3. Да му се почистят срамните места от косми! Ако е стар човек и не може сам да ги почисти, задължение е на близките да му помогнат. Също така трябва да му се изрежат ноктите. Според имам Ебу Ханифе да се почистват тези неща, след като умре човекът – е силен мекрух.
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Който не си почиства космите по срамните места, повече от четиридесет дена – той се оприличава на не мюсюлманите.”
4. Да се чете Коран – и – Керим, защото когато се чете Коран, шейтанът бяга надалече и няма възможност да се опитва да отнеме имана на човека.
5. Да се напомни на умиращия да каже ,,Ля иляхе иллеллах”! Тези думи трябва да му се напомнят тихо, защото умиращият може да се ядоса, ако го насилваме да ги каже, а шейтанът само това чака.
Хадис: Ебу Сеид Ал – Худри (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Подсказвайте думите ,,Ля иляхе иллеллах” на умиращите хора, които са на смъртно легло!” (Муслим)
6. Да се даде вода на умиращия! Пратеникът (с.а.с.) видял шейтана с една стомна вода и го попитал къде отива, а той отговорил, че един мюсюлманин умира и му носи вода, за да му отнеме имана.
7. В стаята, в която е тежко болният (на смъртно легло) не трябва да има снимки или портрети на одушевени предмети или пък статуи, защото Пратеникът (с.а.с) казва, че там не влизат меляйкета.
Излизането на душата зависи най-много от делата, които е вършил човека. Ако няма добри дела – много трудно някой може да му помогне.
ІІ. Какво се прави, след като излезе душата на човека?
Излизането на душата се установява, след като изчезне дишането, няма пулс или лицето започне да си променя цвета. Някои пожълтяват (това е добър признак), а други посиняват (това е лош признак).
1. Да се сложи на равно място. Трябва да му се махне възглавницата, да му се изпънат ръцете и краката, защото за кратко време умрелият се втвърдява.
2. Събличат му се дрехите – да се внимава да не се откриват срамните части.
3. Да му се върже брадата – това се прави с цел да се затвори устата, преди да изстине. За целта се използва кърпа, с която се обвързва брадата около лицевата част на главата до над темето.
4. Да се затворят очите – всеки човек умира с отворени очи. Някои учени казват, че погледът проследява душата, а други казват, че душата излиза през очите. Ако умре и гледа наляво – това не е добър признак, ако погледът е надясно – това е добър признак. Аллах (С.Т.) знае най-добре.
5. Слагане на тежест върху корема. Това се прави, за да не се надуе умрелият и за да излязат всички мръсотии, преди да започне миенето.
ІІІ. Задължение на близките към умрелия.
Тези задължения са фарз за най-близките, а за останалите мюсюлмани е фарз кифайе.
1. Да му се направи гусюл.
2. Да се завие в кефин.
3. Да му се кланя дженазе.
4. Да се погребе.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,За три неща не се закъснява: когато настъпи времето за намаз; когато има дженазе, да не се чака; когато едно момиче стане за женене и има подходящ кандидат.” (Ахмед и Тирмизи)
  • Ако има заем, да му се изплати.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Душата на вярващия е закачена за дълга (заема) му, докато не се изплати.” (Тирмизи – добър)
Преди да започне миенето, трябва да се намери подходящо място за това и да се стопли вода.Това може да се извърши и в баня, ако е голяма, така че да има възможност умрелият да се сложи легнал и хората да могат да го мият спокойно. Няма разлика при къпането между живия и умрелия човек – начинът е един и същ.
Преди миенето трябва да е нарязан кефин (бял плат, в който се увива мъртвецът):
- за мъж – той се състои от три парчета плат. Двете от тях са еднакви и са с дължина – (дължината на мъртвеца плюс 50 см). Това се прави, за да може да се вържат двата края. Ширината е от 180 см. до 200 см. или в зависимост от това, колко е пълен мейитинът (мъртвецът). Третата част се нарича риза, като дължината й трябва да е от брадата до под коленете и да бъде от два ката, а ширината от 150 см. до 180 см. Има и допълнителни парчета плат, които трябва да образуват пет връзки, с които да се върже кефинът с дължина 180 см. и широчина 5-6 см., а също и около 7-9 парчета с размер 90 см. на 10 см. за почистване на срамните места.
- за жената – при нея кефина се състои от всичко онова, което е при мъжа и още две парчета плат. Първото парче трябва да е с дължина от шията до под глезените на умрялата, което се слага отгоре, а второто трябва да е във вид на квадрат и се използва за забрадка.
За децата се използват същите видове кефин.
ІV. Миене на мейитин (правене на гусюл).
Най-добре е близките да извършат миенето. Ако е мъж, да бъде измит от мъже (брат, син, баща, внук…), а жена – от жени. Това се прави, защото близките биха проявили по-голямо старание, и ако има някакъв недостатък у мъртвеца – те биха го прикрили.
1. Качества, на които трябва да отговаря този, който ще мие мъртвеца:
а) да е пълнолетен и разумен мюсюлманин.
б) да бъде дискретен – харам е да говори за недостатъците на умрелия.
Хадис: Рафие (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Който измие един мейитин и види недостатък в него, след това си замълчи и го прикрие, Аллах (С.Т.) му опрощава четиридесет пъти.” (Хаким)
в) миячът да избягва да гледа срамните места на умрелия.
2. Условия, на които трябва да отговаря умрелият, за да бъде мит:
а) да е мюсюлманин.
б) да се е родил жив (дори и една минута да е живял/а ).
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато се роди мъртво дете, не му се кланя дженазе и няма право на наследство.”(Тирмизи)
в) половината или повечето от тялото, включително и главата, да е налице.
г) да не е шехид (загинал по време на война).
3. Миене на умрял (мейитин).
Миенето трябва да се извърши върху тенешир (това е една дъска, върху която трябва да се постави умрелият). При мъртвеца може да остане само този, който ще извършва миенето, и още един, който да сипва вода и да помага. Срамните места трябва да са покрити, за да не се гледат. В началото се надига горната част от тялото и се натиска на корема. Това се прави с цел, ако има нещо останало в човека (от мръсотията), да излезе и след това да се почисти. Този, който мие, е по-добре да е отдясно на мъртвеца, а другият отляво. След това се прави тахарет или това е почистване на срамните места от мръсотия, като това се прави с предварително нарязаните парчета нечетен брой пъти. После се взема (малък) абдест на умрелия, като в устата и носа не се вкарва вода, а само се навлажняват. След това се сипва вода първо на главата, мие се дясната страна, после лявата, повдига се леко на едната страна и се облива и гърба с вода. Миенето продължава, като се мокри целият мъртвец, а миячът използва гъба и сапун и го насапунисва, като помощникът му сипва вода. След като се изкъпе целият, добре е да се изплакне три пъти, като по време на миенето чаршафът, който е върху срамните места, не трябва да се маха, а миенето трябва да става върху него. После се слага сух чаршаф, а мокрият се маха. Така умрелият е готов за поставяне в табута, на който трябва да е подготвен кефинът, в който ще се завива умрелият.
Това се прави при нормално положение и нормални условия. Но например, ако умрелият е стоял дълго време мъртъв, без да е погребан, и тялото е започнало да се разлага, тогава при това положение му се прави тейеммум.
4. Увиване на мъртвеца в кефина.
Завиването на мъртвия в кефин е задължително (ваджиб), също така парите за кефина трябва да са от неговите средства (пари). Въз основа на хадиса на Пратеника (с.а.с.), в който е казал: “…Завийте го в неговите наметала…!”, се дава предимство за стойността на кефина, преди връщането на дълга, изпълнението на васиета (завещанието) и раз­пре­де­ле­ние­то на мираса (наследството).
Ако мъртвият няма средства за кефина, то те се покриват от близките му, които са били задължени от шериата да го издържат, като например – баща, дядо, син или внук. Ако и те нямат, тогава тези средства се дават от мюсюлманската каса, а в случай, че няма такава – тези средства, се покриват от мюсюлманин, който е запознат със състоянието му.
Задължение за кефина на мъртвия е, да бъде плат, който покрива цялото му тяло.
Мустехаб е кефинът на мъжа да е от три бели платна: “Защото и на Пратеника (с.а.с.) е направен кефин от три бели платна.” След това се ароматизират с бахур и се поставят едно върху друго и измежду тях се слага ханут, това е специален ароматизатор за мъртви.
След това върху платната се поставя мъртвия, после високо между бедрата му се поставя силно аро­ма­ти­зи­рано парче, за да не излиза от него неприятна миризма. Мустехаб (желателно) е да се постави миск на очите, ноздрите, устните и ушите на мъртвия, също така и на частите, на които е правил седжде. Няма нищо лошо в това, ако се парфюмира и цялото тяло на мъртвия, защото това е правено от някои от сахабите.
След това краят на първото платно се връща върху дясната страна на мъртвеца, а другият му край – върху лявата страна на мъртвеца. След това по същия начин се завиват и другите две платна, след което се издърпва кърпата, която е покривала срамните места на мъртвеца.
След това кефинът в краищата се усуква и се завързва с пет или седем връзки, за да не се развият платната. Целта на тези връзки е да предпазят платната да не се развият и след като мъртвецът се постави в гроба, тези връзки се развързват.
5. Достойнстваото и наградата от дженазе намаз.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Който последва едно дженазе, докато се кланя – получава награда (севаб), колкото един кират, и който последва дженазето, докато се погребе – получава два кирата.” (Един кират се равнява на стойност колкото планината Ухуд.) (Бухари и Муслим)
6. Предварителни условия за намаза:
а) тези, които ще кланят, да са с абдест.
б) да бъдат обърнати към къбле.
в) да са с покрит аврет (срамни места).
7. Фарзове на дженазе намаз:
а) нийет (възнамеряване).
б) да бъде прав този, който ще кланя.
в) да направи четири текбира.
8. Начин на кланяне на дженазе намаз.
Имамът застава зад мейитина по посока на къбле, а джемаатът образуват нечетен брой сафове (редици), като от суннета е те да са три, но може и повече.
Хадис: Малик ибн Хибейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато кланят на вярващ мейитин три сафа дженазе намаз и джемаатът са мюсюлмани – на този човек му се опрощават греховете.” (Ахмед)
След това се прави нийет, взема се текбир, като се вдигат ръцете, след което се връзват отпред. Чете се ,,Субханеке” (може и ,,Фатиха”), взема се втори текбир, без да се вдигат ръцете, след което се чете ,,Салли” и ,,Барик”. Взема се трети текбир, без да се вдигат ръцете, и се чете дуа за мейитин, а който не я знае, да моли за опрощението на умрелия. След като се вземе и четвъртият текбир, не се казва нищо и се дава селям.
От суннета е преди да се кланя дженазе, да се пита дали мейитинът има дълг, защото Пратеникът (с.а.с.) не е кланял Дженазе на длъжник, а се е оттеглял и е казвал на друг да кланя. Не е от суннета да се пита дали е бил хубав или лош човекът, а това се знае най-добре от Аллах (С.Т.). Правилно е да се пита: „Прощавате ли му /й, правите ли му /й халал?”
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато човек почине и четиридесет души кажат (свободно, без да ги питат) и потвърдят, че мейитинът е бил добър – за него става задължение да влезе в Дженнета.” (Добър хадис)
Имамът трябва да застане по време на намаза срещу гърдите на умрелия.
Ако умрелите са повече от един, може да се кланя намазът едновременно за всички, дори да са мъже и жени, но по отделно е по-добре. Колкото повече джемаат има, толкова е по-добре за умрелия.
Хадис: Айше (р.а.) предва, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато един мюсюлманин умре и сто мюсюл­ма­ни­на му кланят дженазе намаз и искат опрощение от Аллах (С.Т.) за умрелия, Аллах (С.Т.) му опрощава.” (Муслим)
Хадис: Предава ибн Аббас (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато един мюсюлманин умре и четиридесет мюсюлмани, които не правят ширк, му кланят дженазе, Аллах (С.Т.) ги освидетелства за него.” (Муслим)
9. Кланяне на дженазе на погребан човек (до гроба).
Позволено е, ако някой е отсъствал на погребението на близък човек, когато се върне, да кланя дженазе намаз на гроба му, като това може да стане до един месец след погребението му.
Хадис: Разказва Зейд ибн Сабит (р.а.): ,,Веднъж излязохме заедно с Пратеника (с.а.с.) и отидохме при гробищата на Медина, където той (с.а.с.) видя един пресен гроб и попита чий е този гроб. Отговорих, че това е гробът на еди – коя си жена (жената, която е чистела джамията), а той (с.а.с.) каза: „Защо не ме повикахте на дженазето?” Казах: „Защото ти спеше и не искахме да те събуждаме!” Каза (с.а.с.): „Друг път не правете така, защото когато някой от вас умре и аз съм между вас, извикайте ме, защото моя намаз е милост за умрелия!” След това застана до гроба и ние застанахме зад него, като кланяхме дженазе намаз с четири текбира. ” (Ахмед, Несаи и Ибн Хиббан)
10. Кланяне на дженазе намаз на отсъстващ човек.
Това се прави например, когато близкият на умрелия е много далече, в друга страна. Когато се предполага, че там, където е умрял, няма кой да му кланя дженазе намаз /например: починал е при неверници/, е мустехаб да се кланя отдалече. Това може да стане до един месец след смъртта, след което тялото се разлага.
11. Къде може да се кланя дженазе намаз?
Може да се кланя на открито или до джамия, като условие е да няма гроб пред джемаата, а само мъртвецът, и от суннета е да бъде на поставка.
Позволява се жени да кланят дженазе намаз, когато присъстват, но да са зад мъжете, като нямат право да ходят на гробищата.
12. Време за дженазе намаз.
Дженазе намаз може да се кланя по всяко време, с изключение на времената, в които е мекрух да се кланя намаз (при изгрев, залез и когато слънцето е във връхната си точка). Мекрух е да се кланя и през нощта, освен при необходимост.
13. Носене на мъртвеца.
Мустехаб (желателно) е джаназето да се носи на раменете от четирите страни.
Също така е суннет при носене на джаназето да се бърза, защото Пратеникът (с.а.с.) е казал: “Бързайте с дженазето”.
Позволено е на хората, които следват джаназето, да се движат – отпред, отзад, отляво и отдясно на джаназето, защото всичко го има в суннета.
Мекрух е (не е желателно) да се сяда преди дженазето и да е оставен мъртвият на земята, защото Пратеникът (с.а.с.) е забранил това.
Не е желателно (мекрух е) джаназето да се погребва във времената, за които има забрана от Пратеника (с.а.с.) да се погребва в тях. Укбе ибн Амир (р.а.) казва: „Пратеникът (с.а.с.) ни забрани в три времена да кланяме намаз и да не погребваме мъртвите – при изгрев слънце, докато не се издигне, когато слънцето е точно в зенита си и докато леко не се наклони, когато наближи да залязва, докато не залезе.”
14. Поставяне в гроба.
След като мъртвият се занесе при гроба, се оставя близо до него. Ако е жена, в гроба влизат трима, които са й мухрим , но ако е мъж, няма значение кой ще влезе. След това мъртвият се поставя на дясната страна, обърнат в посока към къбле. При копаенето на гроба трябва да се даде наклон по посока на къбле, да бъде дълбок, за да предпази мъртвия от зверове и за да не се разнесе миризма от разлагането на трупа, да бъде широк около един метър, а дълъг, колкото да се постави мъртвецът.
Този, който поставя мъртвия, чете следната дуа: ,,Бисмиллях ве’ аля суннети расулюллах”.
Сюннет е всеки присъстващ мюсюлманин, след поставянето на мъртвия в гроба, да хвърли поне по три лопати пръст.
Сюннет е след заравянето гробът да бъде една педя висок от повърхността на земята, с формата на камилска гърбица, за да се разбере, че това е гроб. След това да се поръси с камъчета, както бе направено с гроба на Пратеника (с.а.с.) и тези камъчета да се поръсят с вода.
Сюннет е да се постави камък на гроба, където е главата на мъртвия.
Забранява се (харам е) гроба да се застроява, да се поставя на гроба скулптура, или снимка с образа на мъртвия или пък да се слага паметна плоча със снимка на мъртвия, освен надпис за разпознаване. Също е забранено (харам) да се сяда, стъпва или обляга по гробовете, защото за всички тези неща има забрана от Пратеника (с.а.с.).
Не е желателно в един гроб да се погребват повече от един мъртвец, освен при необходимост. Може да се погребват повече от един в един и същи гроб, като между тях трябва да има преграда от пясък, както направи Пратеникът (с.а.с.) с убитите по време на битката при Ухуд.
Също така е суннет да се занесе храна за близките на мъртвия, в деня на погребението. Пратеникът (с.а.с.), когато умря Джафер (р.а.), каза: „Пригответе храна за семейството на Джафер, защото те сега са заети (с мъртвия)”.
Не е желателно семейството на покойния да приготвя храна за хората в деня на погребението.
Суннет е за мъжете да посещават гробищата, за да си вземат поука и да правят дуа за мъртвите. Пратеникът (с.а.с.) казва: “Аз ви бях забранил да посещавате гробищата, но сега ги посещавайте, защото те ще ви напомнят за Ахирета (Отвъдния свят).”
Но за жените е забранено да посещават гробищата, защото те са по-чувствителни и може да не издържат и да започнат да извършват някой забранени неща, като скубане на коси, късане на дрехи, наричания и др. И вместо да си вземат поука, може да си навредят. Пратеникът (с.а.с.) е казал: “Проклети да са посетителките на гробищата”.
Мюсюлманите трябва много зорко да внимават, да не въздигнат гробовете в култ, защото това деяние е ширк.
15. Изказване на съболезнования.
Суннет е мюсюлманинът при изразяване на съболезнование да казва: „Инне лилляхи ма ехазе уе леху ма еата уе куллю шейин индеху би еджел мусемма. Уесбир уехтесиб.” Това е забелязано да се казва от Пратеника (с.а.с.) при изказване на съболезнования.
При смъртта на даден човек е позволено да се плаче, тихо, без глас, и е забранено да се плаче на глас, като се изброяват добрите страни на покойника. Така Пратеникът (с.а.с.) плака, когато почина синът му Ибрахим.
Траурът за покойния е позволен, като за близките на покойния е позволено да жалят три дена, а на жената е позволено да жали за съпруга си четири месеца и десет дена, а пък ако е бременна, може да жали, докато се роди бебето.
Забранено (харам) е да се късат дрехите и да се скубят косите. Пратеникът (с.а.с) казва: „Не е от нас онзи, който се самобичува (при смъртта на негов близък) или си къса дрехите…”
16. Дейности, които могат да бъдат от полза за мъртвия.
а) Даването на садака без определено време или ограничения.
б) Правене на дуа по всяко време.
в) Ако има пропуснат оруч, близките могат да го отдължат.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато умре един човек и му е останал оруч, който е када, може близките да говеят в името на Аллах (С.Т.) за умрелия.” (Бухари и Муслим)
г) Да се направи хадж или умре за умрял, при условие, че живият е направил това първо за себе си.
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато умре един човек, делата му се прекъсват, освен от три неща (може да има полза от три неща): ако е оставил „трайна садака”, ако е оставил наука, с която да се възползват след смъртта му и ако има добри деца, които да правят дуа за него.”
От този хадис се разбира, че най-много полза умрелият, има от три неща:
д) Ако умрелият е оставил трайна садака. Това означава, ако е направил през живота си чешма, или мост, или джамия, или път, или нещо с такава значимост, което хората ще ползват и след неговата смърт.
е) Ако умрелият е оставил наука (ислямска), от която хората се възпозват и след неговата смърт, като книга, касетка, брошура, или пък е научил някого на нещо за Исляма.
ж) Ако има след него добри деца (синове или дъщери) и те правят дуа за родителите си. Под „добри” се разбира да са добри мюсюлмани. 7. Най-близките роднини, като баща, син, брат и т.н.

СЕДЖДЕ – И – СЕХВИ

Posted by Admin вторник, май 28, 2013, under ,, |

 

СЕДЖДЕ – И – СЕХВИ

(Сехив Седжде)

1. Определение – това са две допълнителни седждета, които се правят в края на намаза, с цел поправяне на определена грешка, допусната по време на намаза.
2. Кога се налага седжде – и – сехви?
а) при изместване на фарз – това означава да се пропусне фарз и преди селяма да разбере и да го допълни.
Ако разбере кланящият се за пропуска в ракята, той трябва да се върне, да го допълни, да продължи и в края на намаза да направи седжде – и – сехви.
Ако разбере за пропуск в следващия рекят, кланящият се трябва да се поправи като ракятът, който е кланял, му се анулира, след това продължава намаза от поправката, като кланя един ракят повече и в края на намаза прави седжде – и – сехви.
Когато кланящият се пропусне фарз и разбере, след като е дал селям, но не е станал от мястото си и не е развалил абдест и не е говорил, при това положение става и кланя още един ракят с ифтитах текбир, като в края на намаза прави седжде – и – сехви.
б) при неумишлено изпускане на ваджиб.
Това се е случило на Пратеникът (с.а.с.), като е пропускал първото сядане на “Еттехийяту” в намаза. При това положение, ако се сети веднага, трябва да се върне, но ако е започнал следващия рекят – в края на намаза се прави седжде – и – сехви.
в) при съмнение в ракятите – когато някой се съмнява в броя на ракятите (например дали е на трети или на четвърти) се взема по-сигурното, т.е. трети ракят, кланя се още един ракят и накрая се прави седжде – и – сехви.
Хадис: Абдуррахман ибн Ауф (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Когато някой се съмнява в намаза колко рекята е кланял, да вземе за база сигурното (по-малкото) и накрая да направи седжде – и – сехви.” (Бухари)
г) при грешка в четенето, която е променила смисъла или пък повече малки грешки.
3. Как се извършва седжде – и – сехви според имам Ебу Ханифе?
Когато кланящият е извършил грешка на последното сядане в намаза чете ,,Еттехийяту” (желателно е ,,Салли” и ,,Барик”), след което дава селям (ако е имам – само надясно) и прави две последователни седждета. После чете от ,,Еттехийяту” до края и завършва намаза.
Ако някой е закъснял за намаз с джемаат и имамът е сгрешил, но той не е присъствал на грешката – в края на намаза трябва да направи седжде – и – сехви, заедно с имама.
Ако някой забрави да направи седжде – и – сехви и се сети, след като е приключил намаза, но ако не е говорил и не е провалил абдеста и не се е местил, трябва да направи седждетата, но ако е говорил или провалил абдеста, Иншааллах, намазът му е точен.

НАМАЗ НА ПЪТНИКА

Posted by Admin вторник, май 28, 2013, under , |

НАМАЗ НА ПЪТНИКА


Аллах (С.Т.) е дал улеснение за пътниците, които пътуват на дълъг път.
  1. Каср – /Съкращаване на намазите/ – това се отнася за пътници, които ще пътуват на разстояние минимум 90 км. в едната посока, като намазите, които са четири ракята, трябва да ги съкращават на два ракята. Това са фарзовете на намазите Зухр, Аср и Ишаи. Доказателство за това улеснение са думите на Аллах :  
,,А когато странствате по земята, не е прегрешение за вас да съкращавате молитвата…
(Ен – Ниса: 101)
Хадис: Йе’аля ибн Умейе попитал Умер ибн Хаттаб (р.а.): ,,О, Умер, Аллах (С.Т.) казва в айет 101 на сураНиса”, че може да съкращаваме намаза, когато ни е страх (при пътуване). Но ние сме в сигурност и спокойствие. Трябва ли да съкращаваме?”. Умер (р.а.) казал: ,,За същото питах Пратеника (с.а.с.), а той каза: ,,Това е една садака от Аллах (С.Т.) към вас, затова приемете тази садака”. (Муслим)
От Айше (р.а.), която казала: ,,Първоначално намазът беше заповядан два ракята фарз (само акшам е бил три ракята), след това Аллах (С.Т.) потвърди тази заповед за пътника и увеличи намаза на четири раекята за местния.” (Бухари и Муслим)
2. Разпоредбата за съкращаване на намаз.
Според имам Ебу Ханифе (р.а.) съкращаването на намазите е ваджиб (задължително), и ако някой нарочно кланя по четири ракята не му е правилен намазът, освен ако е зад имам, който кланя четири или е забравил, или пък не знае. А според другите имами то е суннет.
3. Начало на съкращаването на намазите.
Когато някой има намерение да пътува на разстояние повече от 90 километра в едната посока, има право да съкращава намазите, които са фарз, веднага след като напусне населеното място. Това важи дотогава, докато се върне в мястото, където живее или ако се установи на друго място. Ако има намерение да стои за по-малко от петнадесет дни се счита за пътник и може да съкращава намазите. А ако се установи за повече от петнадесет дена на дадено място, не се смята за пътник и не е позволено да съкращава намазите.
4. Суннети и нафиле намази по време на пътуване.
Според една част от ислямските учени е желателно, ако има възможност и време пътникът да кланя потвърдените суннети, а според друга част от учените е по-добре да не кланя, защото Пратеникът (с.а.с.), когато е пътувал не е кланял суннет намаз, освен суннета на сабах и това се потвърждава от Абдуллах ибн Умер (р.а.).
5. Откланване на пропуснатите намази по време на път.
Според имам Ебу Ханифе пропуснатите намази трябва да се откланват толкова ракяти, колкото са пропуснати, т.е., ако един намаз е пропуснат вкъщи, или когато човекът не е пътник, той трябва да откланя четири рекята, (ако е Зухр, Аср или Иша), независимо кога се откланва. А ако е един намаз и е пропуснат по време на път, и е от намазите зухр, аср или иша, трябва да се откланя два рекята, независимо кога ще се кланя.

 

Джем – (Събиране на намазите)

Според имам Ебу Ханифе не е позволено да се събират намази, освен за хаджиите на местността Арафат и Музделифе, но всички останали имами казват, че може и от суннета е да се събират намазите, когато човек е пътник и има нужда от това, като това събиране може да стане само на обедния намаз със следобедния или на вечерния (акшам) с нощния намаз (иша). Други варианти не са позволени.
Например във времето на обедния намаз да се кланя Зухр, а след това с нов икамет да се кланя Аср или да се кланят двата намаза във времето на Аср. Същото важи и за вечерните намази.
Доказателство за събиране на намазите е:
Хадис: Енес (р.а.) предава: ,,Когато Пратеникът (с.а.с.) тръгваше на път преди да е влезнало времето за Зухр, закъсняваше с обедния намаз и го кланяше във времето на Аср (икиндия), и ако тръгваше на път и вече е дошло времето за обедния намаз – първо кланяше и след това тръгваше.” (Муттефекун алейхи)
Хадис: Муаз ибн Джебел (р.а.) предава: ,,По времето на войната в Табук, когато Пратеникът (с.а.с.) тръгваше преди слънцето да достигне връхната си точка на обяд, закъсняваше с обедния намаз и го кланяше във времето на икиндия. Ако тръгваше преди да е залязло слънцето, закъсняваше с акшам намаз и го кланяше във времето на ишаи. И ако щеше да тръгва след залеза на слънцето, кланяше акшам и ишаи намаз и след това тръгваше.” (Ебу Дауд и Тирмизи)
Хадис: Ебу Селеме (р.а.) казва: ,,Веднъж Пратеникът (с.а.с.) събра намазите магриб (акшам) и ишаи (ятсия), защото валеше силен дъжд.” (Бухари)
Имам Ахмед ибн Хамбел въз основа на този хадис позволява да се събират споменатите намази (обедният с икиндия и акшамът с ятсията) при тежка болест, като прави сравнение (къяс), като казва, че болестта е по-голяма причина от бурята.
Според шериата всеки човек трябва да избира работата си така, че да му позволява да кланя намазите си, но ако няма такава възможност се допуска да събира споменатите намази, което е по-добре, отколкото да ги оставя за каза или да не ги кланя въобще.

ДЖУМА НАМАЗ

 

ДЖУМА НАМАЗ

1. Достойнството на Джума намаз.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Най-добрият (достоен) ден, в който изгрява слънцето, е денят джума. В този ден е създаден Адем (а.с.) и в този ден е въведен в Дженнета, и в този ден е изведен от Дженнета, и Киямет ще стане в този ден.” (Тирмизи)
2. Мястото на джума намаз в Исляма.
Разпоредбата за намаза джума е фарз айн, т.е. лично задължение за всеки един мюсюлманин, който отговаря на определени условия. Аллах (С.Т.) заповядва в Коран – и – Керим:
 

„О, вярващи, щом се призове за молитвата в петъчния ден, устремете се към споменаването на Аллах и оставете търговията! Това е най-доброто за вас, ако знаете!” (Джумуа: 9)
Хадис: Ебу Джа`де (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Който пропусне три джумаи без причина, Аллах (С.Т.) му запечатва сърцето.” (Ахмед и Есхабу сунен)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Тези, които оставят джумата без причина, Аллах (С.Т.) ще им запечата сърцата и те ще бъдат от нехаещите.” (Муслим)
3. Джума намаз е задължение за всеки, който е:
а) пълнолетен мюсюлманин и е разумен.
б) свободен.
в) не е пътник – за пътник се смята този, който пътува над 90 км. в едната посока или се е установил за по-малко от 15 дни.
г) да е мъж.
д) да не е болен, който изпитва затруднения.
4. Условия на джумата:
а) да е във времето на обедния намаз – там, където се е откланял джума намаз, след това не може да се кланя повторно, ако има закъснели, ще трябва да кланят само обедния намаз.
б) да се кланя в град или голямо село – в махали и малки селца под 40 жители, не може да се прави джума намаз. За да се прави джума намаз в едно село, то трябва да има ръководител /кмет/, медицински пункт и други основни неща.
в) да има определеният минимум от хора /джемаат/ - имамът и трима мъже, които са задължени за джума намаз, ако са по-малко, се кланя само Зухр.
г) да се чете хутбе /това е обръщение към джемаата – проповед/:
- Хутбето се състои от две части, които съдържат: увод, изложение и заключение.
- Уводът трябва да започва с възхвала на Аллах (С.Т.) - /Хамд/ и селеват /приветствие/ към Пратеникът (с.а.с.). Той трябва да бъде кратък и ясен.
- Изложението трябва да обхваща определена тема като започва с айет или хадис, свързан с темата. Тази част от хутбето трябва да бъде на езика, на който ще го разбере джемаатът, или на езика, на който говорят болшинството от тях. Желателно е темата да е актуална и хатибът да я чете на висок и ясен глас.
- Заключителната част трябва да съдържа молба към Аллах (С.Т.) за прошка и напътствие.
- Второто хутбе трябва да бъде по-кратко от първото и да съдържа същите неща като първото, а хатибът да направи пауза между двете хутбета с кратко сядане.
д) да има разрешение от официалните власти и да има назначен имам.
5. Суннети на джума:
а) Вземане на гусул абдест и отиване рано в джамията.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Който се изкъпе в ден джума (гусуюл) след това отиде в джамията първи (в първия час) все едно е заклал за курбан камила и я е раздал. Който отиде втори (във втория час) все едно е заклал крава за курбан и я е раздал. Който отиде трети (в третия час) все едно е заклал овен за курбан и го е раздал. Който отиде четвърти (в четвъртия час) все едно е заклал кокошка за курбан и я е раздал. Който отиде пети (в петия час) все едно е дал едно яйце садака. Когато имама се качи на мимбера, меляикетата, които пишат този специален севаб затварят тефтерите и сядат да слушат хутбето.” (Муттефекун алейхи)
б) Изрязване на ноктите, обличане на най-хубавите дрехи, с които разполага човека и по възможност парфюмиране. Тук се включва и почистването на срамните места преди гусюл и подрязване на мустаците. Това се отнася най-много за имама, защото той трябва да даде пример.
в) Четенето на сура ,,Кехф” в джума преди намаза.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Който прочете сура ,,Кехф” в деня джума, Аллах (С.Т.) му осветява времето между двете джумаи.” (Хаким, Бейхаки)
г) По възможност да се прави повече дуа към Аллах (С.Т.), защото в хадис казва Пратеникът (с.а.с.): ,,В деня джума има един час (период от време), който в този момент иска нещо от Аллах (С.Т.), Той ще му отговори на молбата.” И посочи с пръстите си Пратеникът (с.а.с.), че това време е късо.” (Муттефекун алейхи)
д) Да се прави повече селеват на Пратеникът (с.а.с.).
Хадис: Джабир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Джумата е един от най-хубавите дни, затова в този ден ми правете повече селеват, защото всеки селеват ми се предава”. (Ебу Дауд)
е) Кланянето на два или четири рекята намаз преди джумата.
Хадис: Предава ибн Месуд (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) кланяше четири рекята намаз преди фарза на джума.”
(Ибн Маджа – добър)
ж) Кланяне на четири рекята след джума.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато откланяте джумата, откланяйте след това четири рекята.” (Муслим и Есхабу сунен)
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава: ,,Пратеникът (с.а.с.) кланяше след фарза на джумата два рекята намаз в джамията и два рекята вкъщи.” (Муттефекун алейхи)
Джума намаз е десет рекята – четири суннет преди фарза, два фарз и четири суннет след фарза.
На някои места се кланя още шест рекята след фарза на джума, но за това няма никакво доказателство от Коран – и – Керим и Суннета на Мухаммед (с.а.с.).

ИМАМЛЪК

Posted by Admin вторник, май 28, 2013, under ,,, |

 

ИМАМЛЪК

1. Условия, на които трябва да отговаря един човек, за да бъде имам:
а) да е мюсюлманин.
б) да е пълнолетен според шериата.
в) да е добре с ума /разумен/.
г) да е мъж.
д) да няма недостатък, който да разваля абдеста.
е) да чете добре Коран – и – Керим.
2. Най-достойният за имам.
а) този, който чете най-добре, най-правилно и точно Свещенния Коран и знае най-много шериата. По възможност да го разбира и по смисъл.
б) който най-добре познава суннета (фъкх).
Хадис: Ебу Месуд (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Да застава за имам този, който най-добре знае Коран – и – Керим, който най-добре го разбира, и ако в това са равни – този, който по-добре знае суннета.” (Муслим и Есхабу сунен)
в) ако в първите две неща са равни, след това се гледа богобоязливостта – това е човек, който изпълнява всички заповеди на Аллах и се страхува от Него, и се пази от забранените неща.
г) ако са равни, се избира по-възрастният.
д) този, който е с по-добър характер.
3. Имам, зад който е мекрух /нежелателно/ да се прави намаз.
а) имам, който е провален, т.е. лъже, пие алкохол, краде, прави магии, не изпълнява всички заповеди на Аллах (С.Т.).
б) имам, който прави нововъведения /бидати/ в религията.        
в) да се кланя зад сляп имам, освен при необходимост, т.е. няма друг имам, освен него (това се прави, защото слепият има вероятност да се изцапа с мръсотия или да вземе неправилно абдест).
г) мекрух е да застане имам някой, когото джемаатът не го харесва.
4. Условия между имама и джемаата.
а) имамът и джемаатът да кланят един и същи намаз, да съвпадат времето и вида на намаза. Имам Ебу Ханифе допуска някой от джемаата да кланя нафиле /допълнителен/ намаз зад имам, който кланя фарз, а другите имами допускат и обратното.
б) да кланят на едно и също място и да няма преграда помежду им, която да възпрепятства чуването и виждането на имама. Не се допуска да има голямо разстояние между сафовете или да има път между тях.
в) джемаатът да следва имама, без да го изпреварва, ако седне и джемаатът да седне, ако е прав и джемаатът да стои прав.
Хадис: Айше (р.а.) предава: ,,Веднъж кланяхме с Пратеника (с.а.с.) вкъщи, а той беше болен. По време на намаза той седна, а хората зад него стояха прави. Даде им знак да седнат и след намаза каза: ,,Имамът е, за да се следва. Когато отиде на рукю, и вие направете същото. Когато се изправи и вие се изправете. Когато каже ,,Семи Аллаху ли мен хамидех”, вие кажете: ,,Раббена лекел хамд” и когато кланя седнал и вие кланяйте седнали”. (Муттефекун алейхи)
5. Положения, при които се проваля намазът на имама и на джемата.
а) Разваля се само на имама, когато:
- Той развали абдеста и напусне веднага, а друг го смени веднага и продължи намаза.
Ако имамът кланя без абдест и не уведоми джемаата за това, той носи цялата отговорност.
б) Проваля се намазът и на имама, и на джемаата:
- Когато имамът развали абдеста, а джемаатът разберат това и продължат да кланят.
в) когато някой от джемаата развали абдеста само неговия намаз се проваля.
6. Когато имамът извършва грешка:
а) в движенията – от суннета е да му се каже ,,Субханеллах”, за да се сети и да се поправи;
б) в четенето – при това положение може да се поправи на точното място с подсказване на айета или думата.
Имамът не носи отговорност за това, което някой от джемаата е изпуснал като фарз, а този, който е закъснял и е пропуснал стоенето прав и четенето на Коран, е извинен за това, според хадиса: “Който е застигнал рукю, е застигнал рекята…” За всеки друг изпуснат фарз, отговорността си я носи този, който го е изпуснал. С джемаат намаза се отдължават всички останали грешки, освен фарзовете на намаза. Тук не става въпрос, че имамът може да понесе греха на друг, а груповото изпълнение допълва грешките на джемаата и не се налага седжде и сехви, освен ако имамът допусне грешка.
7. Задължения на имама към джемаата:
а) да обърне внимание на сафовете, дали са изправени редиците и дали са попълнени.
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): ,,Когато Пратеникът (с.а.с.) заставаше имам, казваше: ,,Изправете редиците и ги попълнете, и не се раздалечавайте, за да не ви се раздалечават сърцата”. (Муслим)
Хадис: Предава Енес (р.а.): ,,Когато се нареждахме зад Пратеникът (с.а.с.), раменете и глезените ни бяха прилепени.” (Муттефекун алейхи)

ДЖЕМААТ НАМАЗ

Posted by Admin вторник, май 28, 2013, under ,, |

 

ДЖЕМААТ НАМАЗ

(Групов,колективен намаз)

Кланянето на намаз с джемаат, е задължение за мъжете за намазите, които са фарз, както и байрямските намази и таравих.
1. Достойнството на намаза с джемаат.
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Намазът, кланян с джемаат е по-достоен от намаза, кланян по единично с двадесет и седем степени.” (Муттефекун алейхи)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Кълна се в Аллах, понякога си мисля, когато се прочете езанът да сложа някой за имам и да отида по къщите и където намеря мъж, който не е в джамията, да му подпаля къщата.” (Муттефекун алейхи)
Хадис: Усман ибн Аффан (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който кланя Ишаи с джемаат, все едно е кланял намаз половината от нощта, и който кланя сабах с джемаат, все едно е кланял цялата нощ.” (Муслим и Есхабу сунен)
Хадис: Бурейда (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Извести тези, които отиват към джамията в тъмно, че ще имат пълна светлина в Съдния ден!” (Тирмизи, Ебу Дауд и Ибн Маджа)
Хадис: Абдуллах ибн Месуд (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който желае да се яви пред Аллах (С.Т.) като мюсюлманин, нека държи петте времена за намаз с джемаата, когато чуе езана, защото Аллах (С.Т.) заповяда на Неговия Пратеник някои неща и едно от тях е отзоваването на езана. Ако вие кланяте вкъщи, пренебрегвате тази заповед. И ако пренебрегвате често заповедите на Пратеникът (с.а.с.), ще се заблудите. Когато един човек вземе абдест и тръгне към джамията, Всевишният Аллах му пише за всяка крачка награда и му опрощава грях, и му издига степента в Дженнета. А този, който не ходи в джамията има качество на двуличник, но има хора, които ги довеждат и ги поставят в сафа.” (Муслим)
2. Образуване на джемаат.
Всички учени са единодушни, че двама души могат да бъдат джемаат.
2.1. Подреждане на джемаата:
а) когато са двама мъже – имамът застава отпред, другият вдясно от имама, като пръстите на втория да са наравно с петите на имама.
б) когато са трима мъже – имамът е отпред а джемаатът трябва да са наравно с петите на имама или да са зад него на саф.
в) повече от трима – имамът е отпред, а джемаатът трябва да е на разстояние един саф от имама.
Ако в джемаата има жени, е по-добре да има преграда между мъжете и жените.
3. Имат ли право жените да ходят в джамията за джемаат намаз?
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не забранявайте на жените да ходят на джамията, но намазът им вкъщи е по-достоен за тях!” (Муттефекун алейхи)
3.1. Условия, на които трябва да отговаря жена, за да отиде в джамия:
а) да е облечена според шериата.
б) да не е парфюмирана, защото Пратеникът (с.а.с.) е казал: ,,Когато една жена се напарфюмира и излезе от къщи, след което мине покрай чужди мъже и те усетят миризмата, тя извършва грях, все едно е извършила зина (прелюбодеяние)”. (Достоверен)
в) да има отделен вход за жени в джамията, за да няма смесване на мъжете с жените.
г) да има преграда между мъжете и жените.
4. Намаз на закъснелия.
Всички учени са единодушни, че който вземе ифтитах текбир заедно с имама, получава пълна награда от джемаат намаз, а ако закъснее, наградата намалява.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Всяко нещо има връх, т.е. най-ценно, а най-ценното в намаза е ифтитах текбирът, затова старайте се да не го изпускате”. (Безар – добър)
Според ислямските учени се смята, че човек е застигнал ифтитах текбира, преди имамът да е започнал да чете ,,Фатиха”.
а) когато някой застигне в намаза рукю, означава, че е застигнал целия рекят.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който е застигнал рукю, е застигнал рекят, а който е застигнал рекят, е застигнал намаза.”
(Муттефекун алейхи)
  • Когато някой е закъснял за намаз, трябва да вземе ифтитах текбир и да се включи веднага към джемаата там, където се намират.
  • Ако закъснелият се включи в намаза преди селяма, означава, че е застигнал джемаата.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато чуете икаметът, отивайте за намаз и вървете спокойно, и не тичайте. Това, което застигнете, кланяйте с имама, а това, което изпуснете, откланяйте самостоятелно" (Муттефекун алейхи)
Този, който се е включил по-късно към джемаата, т.е. изпуснал е един или няколко ракеата, изчаква имамът да даде селям надясно, става и допълва пропуснатото сам.

ВИДОВЕ НАМАЗ

Posted by Admin вторник, май 28, 2013, under , |


ВИДОВЕ НАМАЗ

1. Фарз намазтова е петкратният намаз, петъчният намаз и дженазе намаз.
2. Намаз, който е ваджибтук спадат витир намаз, байрямските намази и откланването на прекъснатите наполовина нафиле намази.
3. Суннет намаз:
а) потвърден суннет /муеккед/ – това са суннетите, които Пратеникът (с.а.с.) не ги е оставял, освен при пътуване:
- Два ракята на сабах.
- Шестте рекята на обедния намаз – четири преди и два след фарза.
Хадис: Предава Айше (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) никога не оставяше четирите рекята намаз преди фарза на обяд.” (Бухари)
Хадис: Ебу Ейюб (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Четирите ракята суннет на обедния намаз, без да се дава селям по средата, отварят небесните врати.” (Ебу Дауд и Тирмизи)
Хадис: Предава Али (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) кланяше четирите ракята намаз преди фарза на обедния намаз, двата след фарза и четирите преди фарза на икиндия, като на всеки два рекята даваше селям на меляйкетата, на Пратениците и на всички мюсюлмани.” (Ибн Маджа)
От тези хадиси става ясно, че и двата начина на кланяне на суннет намаз са правилни, но според имам Ебу Ханифе е по-добре да не се разделят.
- Двата ракята след фарза на намаза Магриб;
- Двата ракята след фарза на намаза Иша.
Изброените до тук 12 Ракята (2 на Сабах, 6 на Обедния, 2 на Акшам и 2 на Ишаи) се нарричат “Раватиб” и за тях Пратеникът (с.а.с.) е казал:
Хадис: Умму Хабибе (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който кланя всеки ден заедно с фарзовете дванадесет рекята суннет намаз Аллах (С.Т.) му построява къща в Дженнета.” (Муслим и Тирмизи)
- Таравих намаз.
б) непотвърден суннет:
- Два рекята суннет след обедния намаз (след последния /сон/ суннета)
Хадис: Умму Хабибе (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който кланя редовно четири ракята суннет преди фарза на обедния намаз и четири ракята суннет след фарза, Аллах (С.Т.) го отдалечава (предпазва) от Джехеннемския огън.” (Ахмед, Ебу Дауд и Тирмизи)
- Четири рекята преди фарза на икиндия.
Хадис: Предава ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Аллах (С.Т.) се смилява над този, който кланя четири рекята суннет преди фарза на икиндия.” (Ахмед, Ебу Дауд и Тирмизи)
- Четири рекята суннет преди фарза на Ишаи.
- Намазът ,,Духа” – това е намаз, който се кланя след изгрева на слънцето до преди обяд – от два до осем рекята.
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): ,,Завеща ми Пратеникът (с.а.с.) три неща:
1) да държа всеки месец по три дни оруч.
2) да кланям два рекята намаз “духа”.
3) да кланям витр преди лягане”.
(Муттефекун алейхи)
- Намазът ,,техийетул – месджид” – намаз, който се кланя за поздрав на джамията, когато се влезе в джамия.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато някой от вас влезе в джамия, да не сяда, докато не кланя два рекята намаз.”
(Муттефекун алейхи)
- Два рекята намаз след абдест.
Хадис: Предава ибн Хиббан (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който вземе абдест и след това кланя от сърце два рекята намаз, за него Дженнетът става задължителен.” (Муслим, Несаи и Ебу Дауд)
- Нощен намаз – той се кланя след полунощ.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Най-достойният намаз, след фарза е нощният намаз.” (Муслим)

ДЕЙНОСТИ, КОИТО ПРОВАЛЯТ НАМАЗА:

Posted by Admin вторник, май 28, 2013, under , |

 

ДЕЙНОСТИ, КОИТО ПРОВАЛЯТ НАМАЗА:

1. Говоренето на думи, които не са от намаза.
2. Ядене и пиене по време на намаз.
3. Обръщане на гърдите от посоката на къбле.
4. Прекалено много излишни движения.
5. Пропускане на фарз, без да се допълни.
6. Развалянето на абдеста.
7. Откриване на аура повече от ?.
8. Отказването от Исляма по време на намаз.
9. Допир до тежка мръсотия.
10. Смеене на глас.
Хадис: Разказва Ебу Алие (р.а.): ,,Веднъж кланяхме намаз с Пратеника (с.а.с.). Влезна един сляп човек и падна и някой от сподвижниците се засмя на глас. След намаза Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който се засмя по време на намаза да отиде да вземе абдест и да кланя наново!” (Дара Кутни и Бейхаки)
11. Когато в намаз се чете грешно Коран и с това се променя смисълът.

МЕКРУХОВЕ НА НАМАЗА

Posted by Admin вторник, май 28, 2013, under ,, |

 

МЕКРУХОВЕ НА НАМАЗА

(Нежелателни дейности в намаза)
1. Ненужно мърдане в намаза – извършване на излишни движения в намаза /гледане на часовника, чесане, оправяне на дрехи и т.н./
Хадис: Разказва Муайкиб (р.а.): „Веднъж Пратеникът (с.а.с.) видя един човек да заравнява мястото на седжде по време на намаз и след намаза му каза: ,,Това не го прави повече, но ако се налага го направи и то само веднъж на първото седжде”. (Муслим)
2. Обръщане на лицето малко встрани или гледане с очите встрани. От суннета е да се гледа в мястото на седжде.
3. Щракане с пръсти.
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато някой вземе абдест и тръгне към джамията за намаз, да не си кръстосва пръстите, защото той е в намаз”. (Ебу Дауд)
4. Да не се мирише нещо умишлено по време на намаз.
5. Да се закрива лицето или устата – независимо дали е топло или студено.
6. Затваряне на очите или мигане.
7. Изместване на тялото от посоката на къбле.
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Аллах (С.Т.) гледа към този, който е в намаза, докато не си обърне лицето от къбле. Ако си извърне лицето, Аллах (С.Т.) не го гледа повече. Затова, когато сте в намаз не обръщайте лицето от къбле” (Ахмед – добър)
8. Да не се прави намаз на път – там където минават хора.
9. Да не се прави намаз, когато е сервирана храната – Това се отнася за много гладен човек и няма вероятност храната да бъде причина да изпусне времето на намаза (например в Рамазан).
10. Да не се прави намаз, когато на човек му се ходи по нужда.
Хадис: Айше (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не кланяйте намаз, когато е сервирана храната и когато ви се ходи до тоалетната”. (Муслим)
Това се отнася за човек, който има време за нов абдест.
11. Имам да кланя джемаата, когато повечето от тях го ненавиждат.
Хадис: Ебу Умаме (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Намазът на три групи хора не преминава ушите им: 1) роб, който е избягал от господаря си; 2) жена, на която мъжа й е ядосан; 3) имам, когото не го желаят.” (Тирмизи – добър)
Това не се отнася, ако причината е шериатска.
12. Да кланя сам на последния саф освен, ако няма място.
13. Да се взема текбир още от вратата на джамията, за да се застигне джемаата.
Хадис: Разказва Ебу Бекра (р.а.): „Веднъж влезнах в джамията на Пратеника (с.а.с.) и видях, че са на рукю. Взех ифтитах текбир, отидох на рукю, като в това положение стигнах до последния ред. След намаза Пратеникът (с.а.с.) разбра какво съм направил и ми каза: ,,Аллах да ти увеличи старанието, но не го прави втори път”. (Бухари – достоверен)
14. Имамът да не удължава фарз намаз.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Когато някой кланя джемаат, да не удължава намаза повече от нормалното, защото в джемаата има болни, слаби и стари хора, и хора с нужди. А когато кланя сам, да удължава колкото иска!” (Бухари – достоверен)
15. Да не се прескачат в един рекят умишлено айети или сурите и да се четат в обратен ред.
16. Да не се кланя в стая, в която има открити снимки на одушевени предмети.
17. Да не се прави намаз без сутре там, където минават хора.
18. Да не се вдига единия крак без причина по време на намаз.
Всяко неспазване на суннета е мекрух.

СЮННЕТИ НА НАМАЗА

Posted by Admin вторник, май 28, 2013, under ,, |

 

СЮННЕТИ НА НАМАЗА

Суннети преди намаза:
1. Езан – това е призив за намаза.
В хадис Абдуллах ибни Зейд (р.а.) казва: „След като намазът стана фарз, отидохме при Пратеника (с.а.с.), за да обсъдим как да се събираме за намаза. Спомена се, че християните имат камбана, а евреите имат тръба. Предложиха се различни неща, но Пратеникът (с.а.с.) каза да помислим и на другия ден да вземем решение. На следващия ден, когато се събрахме, аз казах на Пратеникът на Аллах (с.а.с.), че съм сънувал сън, в който призивът за намаза е човешки глас със следните думи: ,,Аллаху екбер! Ешхеду елля иляхе иллеллах! Ешхеду енне Мухаммедер – расулюллах! Хаййе алессалях! Хаййе алел фелях! Аллаху екбер! Ля иляхе иллеллах!”. След това стана Умер (р.а.) и каза същото. Тогава Пратеникът (с.а.с.) каза, че това е истински сън”. „Извикайте Билял и му кажете какво сте сънували, защото той има висок и хубав глас!” (Ахмед и Ебу Дауд)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Ако знаеха хората каква е наградата за четящия езан и за кланящия се на първия саф (ред), тогава кой да чете езан и кой да е на първия саф, щеше да се определя чрез жребий. Ако знаеха хората каква е наградата от ранното отиване към джамията, щеше да се надбягват към нея, кой да стигне първи. И ако знаеха хората за наградата от кланянето на Ишаи и Сабах в джамията – щеше да отиват дори и пълзешком.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Предава се от Ебу Сеид Ал – Худри (р.а.), който казал на един негов приятел: ,,О, Абдуллах, ти обичаш овцете и пустинята и когато си при овцете, си чети езан за всеки намаз на висок глас, защото чух Пратеникът (с.а.с.) да казва: ,,Когато един човек чете езан на висок глас, всяко нещо, което го чуе било човек, джин, камък или дърво, ще бъде свидетел за него в Съдния ден.” (Бухари, Малик, Несаи, ибн Маджа)
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.): ,,Всяко нещо, което чуе езана, дори и сухото и суровото (от растенията) – прави истигфар (иска прошка от Аллах (С.Т.) за този муеззин).” (Ахмед и Табарани)
Хадис: Предава Берае ибн Азиб (р.а.): „Чух Прате­ни­кът (с.а.с.) да казва: ,,Аллах (С.Т.) и меляйкетата възхваляват тези, които са на първия саф (ред), а за муеззина иска опрощение всичко, което чуе гласа му и той получава севаб от всеки един, който се кланя след този езан.” (Ахмед, Несаи)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Когато се чете езан, шейтанинът бяга от там толкова далече, че да не го чува. След като свърши езана, той се връща. Когато се чете икамет, той пак бяга толкова далече, колкото да не го чува, докато свърши икамета. После се връща и застава между човека и ума му и му казва да си спомни за това, за онова и започва да си спомня за неща, за които не си е спомнял, а понякога го разсейва дотам, че не знае колко рекята е кланял.” (Бухари и Муслим)
Езанът е суннет за мъжете, независимо дали са в джамия или извън нея и се чете само за петте фарз намаза. От суннета е човек да чете езан и когато е сам. Доказателство за това са хадисите споменати по-горе в темата за шериатските разпоредби за кланящия намаза.
1.1. Условия за четене на езан:          
а) Да е настъпило времето за намаз. Забранено е да се чете преди времето.
б) Езанът да е на арабски език.
в) Да се чете така, че да се чуе от част от джамаата, а ако е сам, е достатъчно сам да се чуе.
г) Да няма голям интервал между отделните думи.
д) Четящият езан да бъде мъж – мюсюлманин, който трябва да отговаря на следните условия:
- Да е пълнолетен според шериата, като се допуска и момче наближило пълнолетие, което различава доброто от лошото.
- Муеззинът да притежава висок и хубав глас.
- Да чете езан прав, като се е обърнал в посока към къбле.
- Да бъде с абдест.
- Да слага пръстите на ушите. Ебу Джухейфе (р.а.) казва: ,,Когато Билял четеше езан – слагаше пръстите на ръцете на ушите” (Муттефекун алейхи)
- Когато се чете езан тези, които го слушат, трябва да повтарят след муеззина, а по време на думите ,,Хаййе алессалях” и „Хаййе алел фелях!” трябва да казват: ,,Ля хавле ве ля куввете илля билляхил алиил азим!”.
- След езана да се чете дуа.
Хадис: Джабир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Този, който след езана каже: ,,Аллахумме раббе хазихид-деаветиттаммети вессалятил каимех, ати Мухаммеденил василете вельфадилете вебасху мекамем-мехмуден-ниллези веадтеху” ще заслужи моето застъпничество на Кияметския ден”.
1.2. Мекрух на езана:
- Да се правят извивки подобно на песен.
- Да се работи или прави нещо по време на езан. Изключение правят тези, които отиват към джамията за намаз или се готвят за намаз. Дори, който чете Коран, трябва да спре и да слуша езана.
2. Икамет – ставане за намаз. Икаметът е суннет за мъжете и жените, за индивидуално и за групово кланяне. На глас се чете само от мъжете, когато са в джамията. Думите са същите като на езана, като след ,,Хаййе алел фелях!” се казва ,,Кад каметиссалях!” (два пъти). Имамите Ахмед и Шафии казват, че думите на езана са чифт, а на икамета са тек, въз основа на следния хадис:
Хадис: Предава Енес (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) заповяда на Билял да чете думите на езана чифт, а на икамета по веднъж.” (Предаден от всички)
2.1. Мустехаб на икамета:
- Да се чете с по-тих глас и по-бързо.
- Желателно е, който чете езана, да чете и икамет.
- Когато имамът даде знак, тогава да се чете икамет.
- Джемаатът да става при четенето на думите, „Кад каметиссалях”.
Допуска се четене на езан при спешни случаи – например пожар или др. От суннета е да се чете езан в ухото на новородено дете.
3. СутреТова е преграда, която се слага пред кланящия се, за да не се минава отпред. От суннета е да се кланя със сутре особено там, където има вероятност да минават хора.
Хадис: Ебу Сеид Ал – Худри (р.а) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато някой от вас кланя намаз, да кланя зад сутре и да не позволява да се минава отпред. И ако някой се опита да мине отпред да го спре, защото той е шейтанин!”. (Ебу Дауд, Несаи и Ибн Маджа)
а) Сутре се изисква от всеки, който кланя самостоятелно или когато са джемаат само от имама. Забранено е да се минава пред имама и сам кланящ се човек, а е позволено при нужда да се минава между сафовете.
б) За сутре може да се използва стена, колона, пръчка, дърво или някакъв предмет. Може да се използва за сутре и гърба на човек, или животно. Когато сутрето е пръчка, желателно е, да е висока минимум 50 см.
Хадис: Талха ибн Абдуллах (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато някой сложи пред себе си сутре с височината на самар, да кланя и да не обръща внимание кой минава!” (Муслим)
в) Сутрето трябва да е на разстояние три лакътя от кланящия се.
Хадис: Предава Билял (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) влезна в кяабето за намаз, застана на три лакътя разстояние от стената.” (Бухари, Ахмед и Несаи)
г) Когато сутрето е стълб, дърво или пръчка, е желателно кланящият се да мине малко вдясно или малко вляво от сутрето.
Хадис: Предава Микдад ибн Есвед (р.а.): „Не съм видял Пратеникът (с.а.с.) да се кланя зад колона, стълб или дърво и да се кланя право срещу него, а заставаше малко наляво или надясно.” (Ахмед и Ебу Дауд)
д) Харам е да се минава между кланящия се и сутрето.
Хадис: Ебу Джехм (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Ако знаеха хората колко е лошо да се мине пред кланящ се човек, щяха да чакат 40 (години)”. (Муттефекун алейхи)
е) Намазът не се проваля, ако някой мине пред кланящ се, освен ако мине жена, куче или магаре.
Хадис: Ебу Зер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато някой от вас кланя – да сложи или да кланя зад сутре, ако няма сутре и пред него мине магаре, жена или черно куче, му се проваля намазът. Попитаха: „О, Пратенико на Аллах, защо черно куче?”. Каза (с.а.с.): „Защото то е шейтанин.” (Муслим и Есхабу Сунен)
В хадиса става дума за пълнолетна жена, а не за малко момиченце.
ж) Нарушения при преминаване пред кланящ се:
- Когато някой мине пред кланящ се, който има сутре, а има друго място, през което може да мине, той извършва прегрешение (грях).
- Грехът е само за кланящия, ако прави намаз на изхода или входа, и хората няма откъде да минават, освен пред него.
- Двамата извършват нарушение, ако кланящият се е пред изход, а този, който минава пред него, има начин да го заобиколи.
- Двамата не са в нарушение, когато кланящият се има сутре, а минаващият отпред го прави, без да иска или от незнание.
з) Неща, които не могат да бъдат сутре и е харам да се прави намаз зад тях:
- Гроб – забранено е (харам) да се кланя зад гроб и да се сяда върху него.
- Огън – става дума за открит огън, фенер или свещ.
- Зад паметник, статуя, портрет или снимка на одушевен предмет (човек, животно, кукла и т.н.).
ж) Неща, които е нежелателно(мекрух) да се използуват за сутре:
- Зад жена.
- Зад спящ човек – независимо дали е мъж или жена.
- Срещу човек, обърнат с лице към кланящия се.
- Огледало, шарени картини или пейзажи. Веднъж, когато Пратеникът (с.а.с.) щял да кланя намаз пред него имало шарена рокля на Айше (р.а.) и той й казал: „Махни я, защото ми отвлича вниманието!”
ІІ. Суннети в намаза:
1. Вдигане на ръцете при встъпителния текбир:
Според имам Ебу Ханифе, ръцете трябва да се вдигнат наравно с ушите и палците да докосват ушите.
Хадис: Разказва Ваил ибн Хиджр (р.а.): „Видях Пратеника (с.а.с.), когато встъпваше в намаз, да вдига ръцете наравно с ушите и да казва Аллаху екбер!” (Муслим)
Хадис: Предава Берае ибн Азиб (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) встъпваше в намаз, вдигаше ръцете и палците му докосваха ушите.” (Ахмед и Дара Кутни)
Това се отнася за мъжете, а при жените ръцете се вдигат наравно с гърдите, защото в противен случай може да се открие аура.
Според ислямските учени дланите на ръцете трябва да са обърнати към къбле, а пръстите да са леко отпуснати, дори и мъжете могат да ги вдигат до раменете според гореспоменатите хадиси.
2. Слагане на дясната ръка върху лявата.
Според имам Ебу Ханифе ръцете трябва да се слагат под пъпа от мъжете, а за жените на гърдите, а според другите имами и мъжете трябва да ги слагат на гърдите.
Хадис: Предава Ваил ибн Хиджр (р.а.): „Видях Пратеника (с.а.с.), когато встъпваше в намаз да вдига ръцете и да казва ‘Аллаху екбер’ и след това слагаше дясната ръка върху лявата върху гърдите.” (Муслим, Абу Дауд и Несаи)
3. Четене на встъпителна дуа – ,,Субханеке
Казва Айше (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) встъпваше в намаз, четеше ,,Субханеке”. (Муслим и Есхабу Сунен)
„О, Аллах, пречист си Ти (от съдружници), Слава и благодарност за Теб! Благодатно е Твоето име! Няма друго божество, заслужаващо обожаване, освен Теб!”
Освен ,,Субханеке”, Пратеникът (с.а.с.) е чел и други дуи. От суннета е този, който знае повече от една дуа, да чете на всеки намаз различна.
4. След встъпителната дуа да се каже тихо:
,,Еузубилляхи-минешшейтанирраджим, Бисмилляхиррахманиррахим”!
5. Казване на ,,Амин” след ,,Фатиха”.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато имамът каже ,,Амин!”, и вие кажете ,,Амин!”, защото на когото (казването на) ,,Амин” съвпадне с това на меляйкетата, Аллах (С.Т.) му опрощава миналите грехове (малки)! И Пратеникът (с.а.с.) казваше ,,Амин!”. (Предаден от всички)
Всички учени са единодушни, че е от суннета да се каже ,,Амин!”, разликата е в това, че някои казват да е на глас, а други тихо, но и двата варианта са правилни.
6. Сурата, която се чете на първия ракят да е по-дълга от тази на втория. Към този суннет се включва и това да се спазва поредността на сурите и айетите.
7. Когато човек е прав, да застане с крака, обърнати към къбле – да е застанал нормално, нито много разтворени, нито пък да са събрани.
8. Казване на текбир “Аллаху екбер” при отиване на “рукю” и “седжде” и при ставане от тях.
9. Прихващане на коленете с дланите по време на рукю и изправяне на гърба.
10. Произнасянето на думите ,,Семи Аллаху лимен хамидех” при изправяне от рукю и думите ,,Раббена ве лекел хамд”.
Хадис: Енес (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато имамът каже ,,Семи Аллаху ли мен хамидех”, вие кажете ,,Раббена ве лекел хамд”. (Бухари и Муслим)
11. Думите, които се казват на рукю – ,,Субхане раббийел азим” и на седжде ,,Субхане раббийел еаля”.
Хадис: Предава Укбети ибн Амир (р.а.): ,,Когато беше низпослан /Уакиа: 96/ „Затова прославяй името на твоя Господ, Превеликият!” Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Казвайте това, когато сте на рукю!” (Ебу Дауд и Ахмед)
Хадис: Предава Укбети ибн Амир (р.а.): ,,Когато слезна ,,Еаля: 1”, Пратеникът (с.а.с.) каза да казваме това на седжде.” (Хаким – добър)
Хадис: Предава Хузейфе (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) казваше на рукю ,,Субхане раббийел азим”, а на седжде казваше ,,Субхане раббийел еаля”. (Достоверен)
12. Когато кланящият се отива на седжде, да опре на земята първо коленете, после дланите на ръцете и накрая лицето /челото и носа/!
Хадис: Разказва Ваил ибну Худжр (р.а.): „Видях Пратеника (с.а.с.), когато отива на седжде, да слага на земята първо коленете, после дланите на ръцете, и когато се изправяше от седжде, вдигаше първо дланите, а после коленете." (Тирмизи – добър хадис)
Някои от учените казват, че може и обратно, т.е. да опре първо дланите, след това коленете.
13. Положение по време на седжде:
а) Лицето трябва да е между ръцете.
Хадис: Предава Ваил ибн Худжр (р.а.): ,,Когато Пратеникът (с.а.с.) беше на седжде, слагаше главата си между ръцете.” (Муслим и Ебу Дауд)
б) Пръстите на ръцете да бъдат свободно разтворени.
Хадис: Предава Ваил ибн Худжр (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) беше на седжде, дланите му бяха под раменете.” (Бухари, Ебу Дауд и Тирмизи)
Хадис: Предава Ебу Хумейд (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) беше на седжде, пръстите на ръцете му бяха изпънати, обърнати към къбле и пръстите на краката му бяха към къбле.” (Бухари)
в) Когато мъж е на седжде, коремът не трябва да опира върху бедрата, а да има разстояние, а също така и лактите да не опират в ребрата, или да са опрени на земята.
Хадис: Енес (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Когато сте на седжде, не слагайте ръцете като кучето (т.е. лактите да са опрени на земята).” (всепризнат)
А при жените е точно обратно на мъжете – коремът трябва да опира на бедрата и ръцете да са долепени до ребрата. Това се прави с цел да не се покаже аура.
Хадис: Предава ибн Бухейне (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) беше на седжде разтваряше лактите така, че да му се виждат подмишниците.” (Муттефекун алейхи)
г) По време на седжде дланите да са открити от ръкавите.
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) забрани да се кланя с дреха, на която ръцете не се виждат от ръкавите.” (всепризнат)
Това не се отнася за жени, когато са сред чужди мъже.
14. Дуа по време на седжде – по време на седжде може да се прави дуа, защото Пратеникът (с.а.с.) в хадис, предаден от Абдуллах Ибн Аббас (р.а.) е казал: ,,Рабът е най-близо до своя Господар, когато е на седжде. Правете много дуа на седжде и Аллах (С.Т.) ще ви отговори”. (Муслим, Несаи и Ебу Дауд – достоверен)
Имам Ебу Ханифе казва, че дуа на седжде може да се прави, само ако намазът е нафиле. Останалите имами казват, че може да се прави на всички намази.
15. Дуа между двете седждета.
Хадис: Предава Ебу Хузейфе (р.а.): „Кланях намаз заедно с Пратеника (с.а.с.) и чух да казва между двете седждета ,,Раббигфирли, Раббигфирли” (О, Господарю, опрости ме!).” (Ибни Маджа, Несаи – добър)
16. При сядането на ,,Еттехийяту” и между двете седждета, левият крак да е подвит, а десният да е изправен, а при жената и двата крака да са подвити надясно.
Хадис: Предава Айше (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) сядаше в намаз – десният крак го изправяше, а левият го свиваше и сядаше на него.” (Бухари и Муслим).
17. Мърдане – вдигане на пръста:
Хадис: Предава Ваил ибн Худжр (р.а.): „Видях Пратеникът (с.а.с.), когато сядаше на колене, хващаше палеца и средния пръст на дясната ръка като правеше халка и вдигаше показалеца, и видях да го мърда, когато правеше дуа.” (Ахмед, Ебу Дауд и Несаи – достоверен)
18. Четене на ,,Аллахумме салли” и ,,Аллахумме барик” след ,,Етттехийяту”.
19. Правене на дуа преди селяма.

Има няколко дуи, които са от суннета:

Хадис: Предава Айше (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) преди да даде селям, искаше от Аллах (С.Т.) да го пази от четири неща: 1) от джехеннемското наказание; 2) от наказанието в гроба; 3) от фитнето /раздора/ по време на живота и смъртта; 4) фитнето на Деджал.” (Муттефекун алейхи).
 20. Обръщане на главата по време на селям надясно и наляво – казват се думите: ,,Есселяму алейкум ве рахметуллах”.
ІІІ Суннети след намаза:
1. Да се каже след селяма три пъти ,,Естегфируллах”.
2. Да се каже: ,,Аллахумме ентес-селяму ве минкес-селяму, тебаракте я зел джеляли вел икрам”.
Хадис: Предава Севбан (р.а.): ,,Когато Пратеникът (с.а.с.) даваше селям, казваше три пъти ,,Естегфируллах!” и после казваше ,,Аллахумме ентес – селяму ве минкес – селяму тебаракте я зел джеляли вел икрам!”. (Муслим и Есхабу сунен)
От този хадис става ясно, че всеки за себе си трябва да каже тези два суннета.
3. Четене на ,,Айетул – Курси”- сураБакара: 255” (Аллаху ля иляхе).
Хадис: Умаме (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който прочита ,,Айетул – Курси” след всеки фарз намаз, от Дженнета го дели само смъртта.” (Несаи и Ибн Хиббан)
Хадис: Хусейн ибн Али (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който прочита ,,Айетул – Курси” след всеки фарз намаз е под закрилата на Аллах до следващия намаз.” (Табарани)
4. Четене на тесбих.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който след всеки намаз каже 33 пъти ,,Субханеллах!”, 33 пъти ,,Елхамдулиллях” и 33 пъти ,,Аллахуекбер” и след това каже – ,,Ля иляхе иллеллаху вехдеху ля шерике лех, лехул мулку ве лехуль хамду ве хуве аля кулли шейин кадир” – Аллах (С.Т.) му опрощава малките грехове, дори и да са, колкото морската пяна.” (Муттефекун алейхи)
5. Четене на сурите ,,Фелек” и ,,Нас”.
Хадис: Предава Укбе ибн Амир (р.а.): „Заповяда ми Пратеникът (с.а.с.) след всеки намаз да чета сурите ,,Фелек” и ,,Нас”. (Ахмед, Ебу Дауд и Несаи)
6. Четене на дуаНяма хадис, че Пратеникът (с.а.с.) е правил в края на намаза дуа, но дуа може да се прави по всяко време.
Всички учени са единодушни, че тези суннети трябва да се извършват от всеки по единично, т.е всеки сам за себе си.

Tags

Blogger templates

Translate

Blog Archive