ЗА НАМАЗА

ЗА НАМАЗА - ТРЕТА ЧАСТ

В религията ни, след вярата най-важният ибадет е намаз. Намаз е основата,стълбът на религията. Той превъзхожда другите поклонения по значимост.И второто условие на исляма.В арабски език думата намаз се нарича Салят.Всъщност салят значи молитва, милост и молба за опрощаване на греховете. Тъй
като в намаза съществуват тези трите значеня, думата салят напълно я покрива. Най-предпочитаното от Всевишния Аллах нещо, за което много често повелява, е кланяне намаза пет пъти на ден . След вярата най-важната повеля е намаз. В религията ни първият фарз е намаз. И в Съдния ден, след вярата, първият въпрос ще бъде относно намаза. И този, който се отчете на изпита по намаза, ще се освободи от всички мъки и неволи. Да се избавиш от Джехеннемския огън и да влезеш в Дженнета зависи от правилното изпълнение на намаза. За това най- важното нещо е безпогрешното изпълнение на абдеста (ритуално умиване преди намаза) и без отпуснатост започване на намаза.И да се стреми стриктно да изпълнява всяко негово действие . Намазът е такъв благороден амел, който е събрал в себе си всичките обряди и най-много доближава човека до Аллаху теаля. Любимият ни Пейгамбер “саллелахю алейхи ве селлем” повели: “Намаз е стълбът на религията. Този, който кланя намаз,засилва религията си”. Човек, който вярно кланя намаза се предпазва от лоши, грозни неща. Тъй повелява в суре Анкебут в четиридесет и петия айет по смисъл: “Намаз, който е изпълнен правилно, отдалечава човека от извършване на лоши, грозни и забранени неща.” Намаз,който не отдалечева човека от злините не е истински намаз.Той е формален намаз.Човек, докато се научи да кланя истинския намаз не трябва да се отказва и от формалния.Ислямските учени повеляват:“Едно нещо,ако не се изпълнява цялостно, не бива да изпуснем всичко”. Не бива да се казва” ако не се кланяш правилно, по-хубаво въобще да не се кланяш”.Този, който не кланя правилно намаз, трябва да го научим.Трябва да се схване тази тънкост. Необходимо е да се кланят намазите с джемаат.Да се кланят с джемаат (общество) е по-голям севаб, отколкото самостоятелно. По време на намаза с всеки орган да се изразява покорност и духът да изпитва боязън и смирение от Аллаху теаля. Единствено намазът може да спаси човека от диньоски и ахиретски беди и неволи. Аллаху теаля, в началото на суре Мю’минун по смисъл повели: “При всички случаи, Мю’мините ще се спасят. Те със смирение кланят намазите си”. Ибадетите, които се кланят в местата под опасност са многократно по-значимчи. Така също и кланянето на намаз от млади хора е по-ценно, защото нефиса е по- силен. В младежките си години човекът има три вида врагове, които му пречат да изпълнява обрядите си: шейтанът, нефиса и лошият другар . В началото на всички беди е лошият приятел. Младият човек ако ли не се съобразява с тях и изпълнява стриктно намаза и не зарязва обрядите си става много драг .Спечелва повече севаби в сравнение с обряда нa възрастния човек.За малко получава по-голямо възнаграждение. ЗА КОГО Е ФАРЗ НАМАЗА? Намазът е задължителен за мъже и жени ,които са получили умствена и физическа зрялост.Това се отнася за мъже и жени . Той за да бъде фарз, трябва да отговаря на три условия: 1. Трябва да си мюсюлманин 2. Да притежава ум и разсъдък 3. Да бъде в зряла възраст (Бюлуг). В религията ни онези деца, които не са получили умствена и физическа зрялост за намаза не се държат отговорни. Обаче родителите са длъжни да дават на децата си религиозни знания и да ги накарат да свикнат с ибадетите.Пейгамберът ни “саллалаху алейхи ве селлем” повели: “Вие, все едно че сте овчари на стадото!Тъй както овчарят пази стадото и вие сте длъжни да опазите това, което е на ваше подчинение в домовете си от Джехеннема ! Трябва да ги учите на мюсюлманство. Ако не ги учите, ще носите отговорност.” Пак в един друг свещен хадис гласи:“Всички деца се раждат подходящи и годни за мюсюлманство.Тях после родителите им ги правят християни, евреи или безверници”.
Тогава,първата задача на всеки мюйсюлманин е децата си да учат на
ислямската религия, четенето на Куран-и Керим, как да се кланя намаз, условията на вярата и исляма. Тези, които искат децата им да станат мюсюлмани, да са спокойни на диньота и ахирета.Първото задължение на всеки родител е да ги запознае и научи на Ислямските задължения. Защото, както гласи в пословицата: “Дървото се навежда докато е младо”. Детето , което не е получило знания за исляма и добро поведение бързо се залъгва и тръгва по лошите пътища и за майката, бащата и държавата става вредно.
СЛУЧКИ, СВЪРЗАНИ С НАМАЗА
(Достоверни разкази)

Менкъбе: Намазът, който спасява от затвор

Валията на Хорасан Абдуллах бин Тахир бе много справедлив човек. Жандармерията му залява няколко крадци и му съобщават случая. Един от крадците избяга. Един железар от Хират бе отишъл на Нишапур. И след време го хванаха него при отиване у дома си. Заедно с крадци, го представиха на валията. Той им заповяда да ги заключат. Железарят в затвора си взе абдестта и изпълни намаза си. Протегна ръце и се помоли: “О, Аллах мой! Спаси ме! СамоТи знаеш, че аз съм без грях. Само Ти можеш ме спаси от този зандан. Валията нея нощ на сън се събуди,като сънува, че четирима души събарят престола. Взе си абдест и изпълни два рекята намаз. Отново заспа. И тези хора отново му събарят престола и се събуди.Разбра, че е наказал невинни хора . И както гласи в четиристишието:Пролятите сълзи в сехер вакти вършат онова,Което не могат ни саби, ни пушки и топове,И много пъти на пух и прах става това,С една дуа на вярващ, без щик и без викове.
О, Аллах мой! Само ти си велик! Ти имаш толкова могъщество, че малки и големи при нужда на теб ти се молят. Само този, който ти се моли, постига щастието. И още същата нощ извика директора на затвора и му каза, дали има останал в затвора, невинен. Директорът му отговори, че не знае за такъв невинен. Само един има непрекъснато кланя намаз и се моли. Все плаче. И тоз час го докараха пред валията. Валията го попита за хала. И веднага разбра, че е невинен. Поиска да му се извини. Даде му хиляда сребърни монети и му каза да го намери при нужда. При това, той му отговаря, че не може да отиде при никого за работа или други желания, оставяйки настрана истинския си господар. Този господар, който му събаря няколко пъти неговия престол. Да го оставя него и да отправя желанията си към друг? Ония молтви, които ги отправих след намаза ме спасиха от толкова мъки и изтезания. С тях постигам щастието си. Как мога да търся убежище при други? Докато Рабб мой, разкрил вратите на съкровщето на благодата, които не знаят какво значи затваряне. Отворил широко софрите на благодеянията, къде другаде да отида аз? Кой поискал от него и не му е дал? А щом незнаеш как да си поискаш, няма да ти дадат. Пред него се застава с едеп (смирено, само тогава се постига милостта му. Стих: Който сложи главата една нощ на прага на ибадета, За него се отварят тоз час хиляда и една дружески врати. От големите евлие, Рабий-и Адвиййе “рахметуллахи алейха” по време на молитва чу, един да произнесе следните думи: “О, Рабб мой, отвори ми вратите на милосърдието!” И му каза: “Ей, невежо! Нима до сега на Аллаху теаля вратата на благоденствието бе затворена и ти искаш да ти се отвори? Вратата на рахмета винаги е отворена, само че входовете (става дума за сърцата) не са отворени на всеки. За да се отворят те, трябва да се молим.” Ей, мой Аллах! Ти си, който спасяваш всеки от мъки и тъги. Не ни оставяй на земята и на оня свят с мъки и трудности. Ти си този, който изпращаш на нуждаещите се всичко това, от което се нуждаят. Изпрати ни нужните неща за този и онзи свят. На други не ни оставяй, на този и на другия свят! Амин!

Менкабе: Изгоряла бе къщата му


От известните евлие, Хамид-и Тавил, кланяше намаз в намазгяха си (място за
обредна молитва на открито). В къщата му се появи пожар. Хората се насъбраха и изгасиха пожара. И жена му отиде при него и в яда си: “Гори ни къщата. Хората се насъбраха. Има толкова работи да се направят. Ти пък не помръдваш от местото си”. В отговор: “Кълня се в името на Аллаху теаля за случилото се, нямам хабер”. Приятелите на Аллаха в отношенията си към Него са постигнали такова ниво на себеотдаване и любов, че от тази необичайна сладост се самозабравят.

Менкабе: Водата в тенджерето

От Есхаб-ъ кирам Абдуллах бин Шехир “радиаллаху анх” разказва: “Кланях намаз до Ресулуллах “саллалаху алейхи ве селлем”. От честитият му гръд се чуваха такива звуци, сякаш бяха от вряща тенджера над огъня.

Менкебе: Стрела в краката му


Скъпият зет на Ресулуллаха хазрети Али “радиаллахю анх” като застава на
намаза и светът да се преобърне нищо не чуваше. Разказват: В едно сражение, хазрети Али “радиеллохи анх” получава стрела, която стига чак до кокала на честития му крак. Не можаха да издърпат стрелата. Извикаха лекар. Лекарят му каза: “На теб ти трябва да ти дадем лекарство за упойване. Само тогава можем да я издърпаме. Никой не може да й понесе При това Емир-ул-мюмин хазрети Али “радиаллаху анх” повели: “Каква нужда има от такова лекарство за упойване, като дойде време ма назама, заставам и вие си вършете работата.” Дойде време за намаза. Хазрети Али започна намаза. И лекарят оперира крака му и издърпа стрелата. Превърза раната. След намаза хазретиАли се обърна към лекаря и повели: “Извади ли стрелата?” И лекарят му отговори, че я изкарал. И хазрети Али “радиаллаху анх” повели: “Никак не усетих”. В тях няма нищо чудновато. Както случаят с Юсюф алейхисселям пред неговата красота и привлекателност жените на Египет се удивлявали и не усещали как им отрязват ръцете. Спокойствието, което получава човек като застане пред Аллаху теаля е нещо като самозабравяне. В това какво има да се чудим? И вярващите като видят в момент на смърт Ресуллулах, няма да изпитват предсмъртни мъки.

Менкабе: Упойващо лекарство


В пръстите на краката на Амир-и Кайс, който е от евлиете се появи проказа. Казаха му, че ще се отреже пръстът. Амирът, щом е решено, да се изпълни каза. Отрязаха го. След няколко дена се разбра, че болестта се предава, разпространява се и на други места по крака. Този крак трябва да се отреже, религията ни го разрешава. Това бе решението. Но трябваше да се упойва. На това Амирът помоли да докарат един, който чете Куран-и Керим с приятен глас. Като видите промяна в лицето ми отрежете крака ми. Така и направиха. Един започна да чете с хубавия си глас Куран-и Керим. В това време лицето на Амира се промени. И операторът отряза половината на крака му от бедрото. После обгори раната и я превърза. Този, който четеше Куран-и Керим замлъкна. И Амирът дойде на себе си и попита дали са отрязали крака му. Казаха му, че са го отрязали. Той от всичко това не беше усетил нищичко. После взе отрязания крак и каза: “О, Аллах мой? Ти даде, ти взе и аз съм ти кул. Това е твоя повеля. И злополуката е твоя злополука. Това е един крак. Ако дойде Съдния ден, и като ми се зададе въпрос, не си ли стъпил нито веднъж грешно с този крак, да, ще мога спокойно да отговоря, че без твое разрешение нито крачка не съм направил, нито пък съм вдишал глътка въздух”.

Менкебе: Саможертва за намаза

Град Бурса преди да мине под Османско владичество, един от гърците скришом бе станал мюсюлманин. Един негов близък приятел попита за това гърка: Защо остави вярата на родителите? Неговият отговор беше много смислен. На приятеля за това по следня начин обясни:
“По едно време единия от пленените мюсюлмани го оставиха при мен. Гледам
един ден този затворник в стаята си навежда се и сяда, отново става. Попитах го какво прави така. След като приключи действията, прекара ръцете си по лицето и ми каза, че кланя намаз, ако му разреша, за всеки намаз ще ми даде по един алтън (жълтица). Обзе ме мен алчността. Непрекъснато увеличавах възнаграждението. За всеки вакът му исках по десет алтъна. И той се съгласи с това. Учудих се как се жертва за ибадета си. Един ден му съобщих, че ще го пусна на свобода. Зарадва се много. Вдигна ръце и за мене отправи следната молитва:
“Ей, Аллах мой! Честити този твой раб с иман”. В този момент в сърцето ми се породи силно желание да стана мюсюлманин. Това желание неизмеримо много се увеличи. И веднага произнесох: Келиме-и шехадет. Така съм напуснал религията на дедите ми.”

Tags

Blogger templates

Translate

Blog Archive