Ползата от четенето на Корана.

Posted by Admin събота, май 25, 2013, under , |

Ползата от четенето на Корана.

 

Ползите от някои сури!

Тамим ед-Дари (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сто айета в намаз, кланян през нощта, това ще бъде записано за него като благочестиво послушание пред Аллах за тази нощ.”
Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете една буква от Книгата на Аллах, за него има награда, и всяко добро дело се възнаграждава за десет такива. Не казвам, че „Елиф. Лям. Мим” е една буква, а че „елиф” е буква, „лям” е буква и „мим” е буква.”
Ибн Имран (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който чете Корана, нека да иска от Аллах чрез него, защото ще дойдат хора, които ще четат Корана и ще искат от хората чрез него.”
Аише (радийаллаху анха) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Четенето на Коран по време на намаз е по-добро от четенето му през друго време. Четенето на Коран не по време на намаз е по-добро от възхваляването на Аллах и провъзгласяването на Неговото величие. Възхваляването на Аллах е по-добро от садаката. Садаката е по-добра от говеенето, а говеенето е защита от Огъня.” [ел-Бейхеки; “Мишкят ел-месабих”]
Бесмеле
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Това е едно от имената на Аллах, разстоянието между което и най-великото име на Аллах [Исму-л-Азам] е като разстоянието между черната и бялата част на окото, погледнато отблизо.” [ел-Хаким; ез-Зехеби]
Ибн Аббас (радийаллаху анх) е казал относно бесмеле: „Аллах го е дал на вас, и никога не го е давал на друга общност преди вас.” [ел-Хаким в „ел-Мустедрак”; ез-Зехеби]

Сура ел-Фатиха (№1)

Един човек дошъл при Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), приел исляма, след което се върнал при своето племе. По пътя срещнал група хора, сред които имало един луд човек с железни окови. Групата казала, че чули, че приятелят на този човек [т.е. Пророка Мухаммед] притежавал нещо хубаво, затова човекът излекувал лудия със сура ел-Фатиха. Като награда му дали 100 овце. След това човекът се върнал при Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) и разказал случилото се. Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) попитал дали той е направил нещо друго освен прочитането на ел-Фатиха, а човекът отговорил отрицателно. Тогава Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) казал, че докато онова племе изкарва прехраната си от лъжливи заклинания [т.е. докато почита идоли], човекът е спечелил овцете по законен начин и може да ги задържи. [Ебу Давуд]
Ебу Саид ер-Рафи ибн ел-Муалла (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Да те науча ли на най-великата сура от Корана преди да си тръгнеш от джамията?” Тогава той ме хвана за ръката и тъкмо когато щяхме да излезем, аз му напомних за обещанието му да ме научи на най-великата сура от Корана. Той каза: „Това е „Елхамдулилляхи раббил алемин” [сура ел-Фатиха], което е „ес-себ ел-месaни” [седемте повтарящи се айета] и великият Коран, който ми е даден.” [ел-Бухари]
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че когато Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) попитал Убей ибн Каб (радийаллаху анх): „Искаш ли да те науча на сура, подобна на която не е била низпослана нито в Теврат, нито в Инджил, нито в Зебур, нито в Корана?”, и го попитал също и за това какво повтаря в намазите си, а той му отговорил: „Майката на Корана [сура ел-Фатиха].”, Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) заявил: „Кълна се в Онзи, в Чието владение е моята душа, нищо подобно не е било низпослано нито в Теврат, нито в Инджил, нито в Зебур, нито в Корана и това са седем от повтарящите се айети от Корана, с които бях дарен.” [ет-Тирмизи; ел-Хаким казва, че този хадис е сахих според условията, установени от имам Муслим („Тефсир ел-Мезхери”)]
Абдуллах ибн Аббас (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Един ангел ми каза: „Радвай се на двете светлини, които не са били дадени на никой пророк преди теб: ел-Фатиха и последните айети на сура ел-Бекара.” [Муслим].
Aмбери в своята “Китабу-р-рад” чрез своя собствена верига от разказвачи предава от Муджахид ибн Джебр (рахметуллахи алейх), че Иблис, проклетият от Аллах Теаля, е плакал по четири повода: първо, когато е бил проклет; второ, когато е бил изгонен от Дженнета; трето, когато Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) е бил удостоен с пророчеството; четвърто, когато сура ел-Фатиха е била низпослана и тя е низпослана в Медина.
Веднъж Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) пътувал и след като слязъл от плавателния съд, тръгнал заедно с един сподвижник и го попитал: „Да ти кажа ли най-добрата част от Корана?” Тогава той казал: „Елхамду лилляхи раббил алемин! [Слава на Аллах, Господаря на световете!]” [ел-Хаким; ез-Зехеби]
Ебу Саид ел-Худри (радийаллаху анх) разказва: „По време на пътуване се спряхме на едно място. Едно момиче дойде при нас и каза: „Главата на племето беше ухапан от скорпион, а нашите мъже не са тук. Има ли сред вас някой, който може да прочете нещо, за да го излекува?” След това един от нашите мъже отиде заедно с нея, въпреки че не мислеше, че знае някакво лечение. Нашият приятел отишъл при болния и му чел нещо, след което той се излекувал. След това главата на племето му дал 30 овце и мляко за всички ни. Когато се върна, го попитахме: „Знаеше ли какво да му прочетеш, за да го излекуваш?” Той каза: „Не, само му прочетох Умму-л-китаб [Майката на Корана, сура ел-Фатиха].” Казахме му да не прави нищо, докато не идем в Медина и не попитаме Пророка относно това [относно практиката и дали овцете са позволени за нас или не]. Когато отидохме в Медина, разказахме това на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), след което той попита с удивление: „От къде е знаел той, че ел-Фатиха може да се ползва за лечение? Разпределете наградата по между си и отделете дял и за мен.” [ел-Бухари]
Ибн Аббас (радийаллаху анхума) е казал: „Докато Джибрил (алейхисселям) седеше с Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), той чу звук над него и повдигна главата си, след което каза: „Това е врата на небето, която беше отворена днес и която никога не е била отваряна преди днес. Ангел се спусна оттам.” Той каза: „Това е ангел, който слезе на земята и който никога не е слизал преди днес.” Той даде поздрав и каза: „Добри новини за две светлини, които са ти дадени и които не са били дадени на нито един пророк, преди теб: ел-Фатиха и края на сура ел-Бекара. Няма да прочетете буква от тях, без да не ви бъде дадено.” [Муслим; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Ебу Сулейман казва, че веднъж група сподвижници били на поход, когато минали покрай човек, болен от епилепсия, който бил в безсъзнание. Един от сподвижниците прочел сура ел-Фатиха и духнал в ухото му. Болният човек веднага се излекувал. Когато Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) бил информиран за това, той казал: „Тя [сура ел-Фатиха] е Майката на Корана и е лек за всяка болест.” [„Тефсир ел-Mезхери”, от ес-Сулби от Ебу Сулейман от Муавийе ибн Салих (радийаллаху анх)]
Саиб ибн Язид (радийаллаху анх) предава: „Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) прочете сура ел-Фатиха и духна върху мен. За да ме защити от нещастия, той прочете тази сура и поплюна с благословената си слюнка в устата ми. [ет-Tаберани в "Ел-евсат"; „Тефсир ел-Mезхери”]
Енес (радийаллаху анх) е казал: „Ако четеш сура ел-Фатиха и сура ел-Ихляс, докато лежиш в постелята си, ще бъдеш предпазен и няма да се страхуваш от нищо, освен от смъртта.” [„Тефсир ел-Mезхери”]
Пейгамберa (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който изучи и усвои първите седем [айета или сури] от Корана е учен.” [ел-Хаким; ез-Зехеби]
И е казал: „Майката на Корана са седемте повтарящи се айета.” [ел-Бухари]
Джабир (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „О, Джабир, да ти кажа ли за най-добрата сура от Корана?” Казах: „О, Пратенико на Аллах, моля те кажи ми.” Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Това е Фатихату-л-Kитаб [Откриващата на Книгата].” Джабир добавя: „И мисля, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза, че ел-Фатиха е лек за всяка болест.” Предава се също, че Джабир е казал: „Фатихату-л-китаб e лек за всяка болест с изключение на смъртта.” [ел-Хали в „Ел-феваид”; „Тефсир ел-Mезхери”]
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: “В Откриващата на Корана има лек за всяка болест.” [ед-Дарими; ел-Бейхеки]
И е казал: „Сура ел-Фатиха се равнява на две трети от Корана.” [ел-Хаким; ел-Бейхеки]

Сура Ал-Бакара (№2)

Пророкa (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Коранът и онези, които се придържат към него, ще се явят в Деня на къямета, предшествани от сура ел-Бекара и сура Али Имран.” [Муслим]
И е казал: „Научете се да четете сура ел-Бекара, защото в нея има благодат, а за изоставянето й има съжаление, и то е непоносимо за мързеливия, и ел-Бекара и Али Имран са като две цветя, които ще правят сянка на четящия ги в Деня на къямета, сякаш ще има два големи облака или две ята птици.” [Ахмед]
И е казал Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем): „Четете сура ел-Бекара и не дръжте домовете си като гробници. Който прочете сура ел-Бекара през нощта, ще бъде коронясан с корона от Дженнета.” [ел-Бейхеки]
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Не превръщайки домовете си в гробища. Шейтана не влиза в дом, в който се чете сура ел-Бекара.” [Муслим]
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е бил попитан: „Коя част от Корана е най-добрата?” Той отговорил: „Сурата, в която се споменава крава.” Тогава бил попитан: „Коя част от тази сура?”. Той отговорил: „Айетът на Престола [Айету-л-Курси] и последната част на ел-Бекара бяха низпослани изпод Престола.” [ед-Дарими]
Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Ел-Бекара е върхът на Корана. Осемдесет ангели слизаха с всеки един от айетите и извадиха Айета на Престола изпод него и го присъединиха към другите айети.” [Ахмед]
Ебу Умаме (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете Айету-л-Курси веднага след всеки предписан намаз, няма да има нищо между него и влизането му в Дженнета, освен смъртта.” [ен-Несаи; Ибн Хиббан; ед-Дарими]
Имам Ахмед (рахимехуллах) е казал: „Предава се от Есма бинт Язид (радийаллаху анха), че е чула Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да казва относно айетите: „Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [ел-Бекара, 2: 255] и „Елиф. Лям. Мим. Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [Али Имран, 3: 1-2], че в тях се съдържа най-великото име на Аллах [Исму-л-Азам].” [Ебу Давуд; ет-Тирмизи; „Тефсир Ибн Kесир”]
Убей ибн Каб (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „О, Ебу-л-Мунзир, знаеш ли кой айет от Книгата на Аллах е най-велик?” Аз казах: „Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [2: 255] Тогава той ме потупа по гърдите и каза: „Нека знанието да те радва, Ебу-л-Мунзир!” [Муслим; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
От имам Ахмед (рахимехуллах), от Мухаммед ибн Джафер, от Усман ибн Итаб се предава, че Ебу ес-Сулейл е казал: „Човек от сподвижниците на Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) извика хората, докато се събраха много около него, след което се качи на покрива на една къща и се обърна към хората, казвайки: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) попита: „Кой айет от Корана е най-велик?” Един човек каза: „Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [ел-Бекара, 2: 255] Той продължи: „Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) постави дланите си между раменете ми и почувствах хладнина в средата на пазвата си и той ми каза: „Поздравления за знанието ти, Ебу-л-Мунзир!” [„Тефсир Ибн Кесир”]
Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Това е най-великият айет от Корана [имайки предвид Айету-л-Курси].” Предадено е от Убей ибн Каб (радийаллаху анх), че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) го попитал: „Кой е най-великият айет от Корана?” Убей казал: „Аллах и Неговият Пратеник знаят най-добре.” Повторил това няколко пъти, след което казал: „Айету-л-Курси.” Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) казал: „Поздравления за твоето знание, Ебу-л-Мунзир! Кълна с в Онзи, в Чието владение е моята душа, Айету-л-Курси има език и две устни, с които прославя Аллах в подножието на Престола.” [„Тефсир Ибн Кесир”]
Ебу Умаме (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Най-великото име на Аллах [Исму-л-Азам], с което, ако Той бъде зован, Той ще отговори, се намира в три сури: ел-Бекара, Али Имран и Та-ха.” Хишам ибн Аммар, хатибът на Дамаск, е казал: „В ел-Бекара това е: „Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [2:255], в Али Имран това е: „Елиф. Лям. Мим. Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [3:1-2], а в Та-ха това е: „И лицата ще се смирят пред Вечноживия, Неизменния…” [20:111]. [мерфу хадис, „Тефсир Ибн Кесир”]
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете четири айета от началото на сура ел-Бекара, Айету-л-Курси, два айета след него и три айета от края сурата, Шейтана няма да се доближи до него и до семейството му през този ден, и нищо, което презира, няма да се доближи до него или до семейството му, и винаги щом тези айети се прочетат над луд човек, той си възвръща съзнанието.” [ед-Дарими; ен-Несаи; Ибн Хиббан; ет-Таберани]
Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) е казал: „Който прочете десет айета от ел-Бекара през нощта, Шейтана няма да има достъп до тази къща през тази нощта чак докато се събуди на сутринта. Това са четири айета от началото на сурата, Айету-л-Курси, два айета след него и три айета от края сурата.” [ед-Дарими]
Ебу Умаме (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Четете сура ел-Бекара, защото в придържането към нея има берекет, а в изоставянето й има съжаление.” [Муслим]
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Всичко си има гръб, а гърбът на Корана е ел-Бекара.” [ет-Тирмизи; ед-Дарими]
Ебу Месуд ел-Бедри (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете последните два айета от сура ел-Бекара през нощта, те ще му бъдат достатъчни.” [ел-Бухари]
Абдуллах ибн Убей ибн Каб (радийаллаху анх) предава, че баща му му казал, че имал съд, в който държал фурми. Той имал навика да го проверява и веднъж установил, че броят на фурмите намалявал. Затова решил да пази една нощ, при което видял звяр, който приличал на подрастващо момче. Бащата казал: „Поздравих го със селям и той ми отговори. Тогава аз го попитах: „Какво си ти, джин или човек?” Той отговори: „Джин.” Казах му: “Покажи ми ръката си.” И той ми я показа и приличаше на лапа на куче с козина. Казах: „Всички джинове ли изглеждат така?” Той каза: „Не знам никой от джиновете, който да е по-силен от мене!” Аз попитах: „Какво те накара да извършиш това, което направи [т.е. да вземеш фурми]?” Той каза: „Чухме, че си човек, който обича благотворителността, и поискахме да имаме от храната ти.” Попитах го: „Какво може да ни защити от вас?” Той отговори: „Айету-л-Курси.” На следващия ден отидох при Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) и му разказах за случилото се, след което той каза: „Злият е казал истината.” [„Тефсир Ибн Кесир”]
Ибн Аббас (радийаллаху анх) разказва: „Докато Джибрил (алейхисселям) седеше с Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), той чу звук над него и повдигна главата си, след което каза: „Това е врата на небето, която беше отворена днес и която никога не е била отваряна преди днес. Ангел се спусна оттам.” Той каза: „Това е ангел, който слезе на земята и който никога не е слизал преди днес.” Той даде поздрав и каза: „Добри новини за две светлини, които са ти дадени и които не са били дадени на нито един пророк, преди теб: ел-Фатиха и края на сура ел-Бекара. Няма да прочетете буква от тях, без да не ви бъде дадено.” [Муслим; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Ебу Умаме (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Четете двете сияйни ел-Бекара и Али Имран, защото те ще дойдат в Деня на къямета като два облака, или като две сенки, или като две ята птици, за да се застъпят за своя другар.” [Муслим]
Ен-Наввас ибн Семан (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Коранът ще бъде доведен в Деня на къямета заедно със своите другари, които са живели според него. Начело ще са сурите ел-Бекара и Али Имран, които ще са като два черни облака или като навеси със сияние, или като две ята птици, дошли, за да се застъпят за своя другар.” [Муслим]
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава: „Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) ме назначи за охрана на зекята от Рамазан. Някой дойде и започна да взима шепи храна. Сграбчих го и му казах: „Кълна се в Аллах, ще те заведа при Пратеника на Аллах!” Той каза: „Аз съм беден, имам голямо семейство и съм в отчаяна нужда!” Пуснах го и на сутринта Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „О, Ебу Хурайра, какво направи с твоя пленник вчера?” Казах: „О, Пратенико на Аллах, той се оплака, че е в отчаяна нужда и че има голямо семейство, затова проявих милост към него и го пуснах по пътя му.” Той каза: „Той те е излъгал и пак ще се върне.” Така че от думите на Пратеника на Аллах знаех, че той ще се върне. Затова легнах в засада и когато дойде отново започна да взима шепи храна. Сграбчих го и казах: „Ще те заведа при Пратеника на Аллах!” Той каза: „Остави ме. В нужда съм и имам голямо семейство. Няма да се върна отново!” Смилих се и го пуснах по пътя му. На сутринта Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) ме попита: „О, Ебу Хурайра, какво направи с твоя пленник вчера?” Казах: „О, Пратенико на Аллах, той се оплака, че е в отчаяна нужда и че има голямо семейство, затова проявих милост към него и го пуснах по пътя му.” Той каза: „Той те е излъгал и пак ще се върне.” Легнах в засада за трети път и когато дойде започна отново да взима шепи храна. Сграбчих го и казах: „Ще те заведа при Пратеника на Аллах! Това е трети пореден път. Твърдеше, че няма да се върнеш отново, но ето те тук!” Той каза: „Ако ме пуснеш ще те науча на слова, които ще ти помагат.” Попитах: „Какви са те?” Каза: „Когато си лягаш, прочети Айету-л-Курси. Аллах ще определи някой, който ще те пази, и Шейтана няма да те доближава до сутринта.” Пуснах го да си върви. На сутринта Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) ме попита: „О, Ебу Хурайра, какво направи с твоя пленник вчера?” Казах: „О, Пратенико на Аллах, той каза, че ще ме научи на слова, които ще ми помагат, ако го пусна.” Той попита: „Какви са те?” Отговорих: „Той ми каза: „Когато си лягаш, прочети Айету-л-Курси. Аллах ще определи някой, който ще те пази, и Шейтана няма да те доближава до сутринта.” Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Той е казал истината, въпреки че е лъжец. Знаеш ли с кого говори през тези три нощи, Ебу Хурайра?” Отговорих отрицателно. Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Това беше Шейтана.” [ел-Бухари]

Сура Ал Имран (№3)

Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) е казал: „Какво прекрасно съкровище е сура Али Имран за бедняка, който я чете в намаза през последната част от нощта.” [ед-Дарими]
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Най-великото име на Аллах [Исму-л-Азам], с което, ако Той бъде зован, Той ще отговори, се намира в три сури: ел-Бекара, Али Имран и Та-ха.” [ел-Хаким; Ибн Мадже]
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал на Муаз (радийаллаху анх): „Да те науча ли на дуа, с която ако помолиш Аллах, Той ще изплати дълга ти, дори ако е голям като планината Ухуд?” След това той споменал 26-ти и 27-ми айет от сура Али Имран. [ет-Таберани в „Ес-сагир”]
Mекхул (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Ако някой прочете Али Имран в петъчен ден, ангелите ще го благославят чак до вечерта.” [ед-Дарими; „Мишкят ел-месабих”]
Усман ибн Аффан (радийаллаху анх) предава, че Пратеникa на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Ако някой прочете края на сура Али Имран през нощта, ще му бъде записана наградата за една нощ, прекарана в ибадет.”
Ебу Умаме (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Четете двете сияйни ел-Бекара и Али Имран, защото те ще дойдат в Деня на къямета като два облака, или като две сенки, или като две ята птици, за да се застъпят за своя другар.” [Муслим]
Ен-Наввас ибн Семан (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Коранът ще бъде доведен в Деня на къямета заедно със своите другари, които са живели според него. Начело ще са сурите ел-Бекара и Али Имран, които ще са като два черни облака или като навеси със сияние, или като две ята птици, дошли, за да се застъпят за своя другар.” [Муслим]

Сура Ал-Анам (№6)

Джабир (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Толкова много ангели придружаваха нейното низпославане, че хоризонтът беше изпълнен от тях.” [ел-Хаким; ез-Зехеби; ел-Бейхеки]
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Сура ел-Енам беше низпослана цялата, придружавайки я седемдесет ангели от всяко небе, докато пристигне до мен. Винаги щом тя се чете над болен човек, Аллах го излекува.” [ел-Бейхеки; ел-Хатиб]
Умер ибн ел-Хаттаб (радийаллаху анх) предава, че Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Сура ел-Ен’ам е от сърцевината на Корана.” [„Тефсир ел-Куртуби”]

Сура Худ (№11)

Каб (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Четете сура Худ в петъците.” [мурсел хадис, ед-Дарими; „Мишкят ел-месабих”]
Сура Юсуф (№12)
Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Учете роднините си да четат сура Юсуф, защото всеки мюсюлманин, който я чете или учи семейството и робите си на това, Аллах ще облекчи смъртните болки за него, и ще му даде сила, която ще му попречи да завижда на негов брат мюсюлманин.” [Ибн Асакир]
Сура ел-Кехф (№18)
Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който чете сура ел-Кехф по същия начин, по който е била низпослана, тя ще бъде светлина за него в Съдния ден, от дома му до Мека. И всеки, който чете последните десет айета от сурата и след това ед-Деджал се появи, eд-Деджал няма да има никакво право върху четящия.” [ел-Хаким; ез-Зехеби]
Ебу-д-Дерда (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който наизусти десет айета от началото [или според друга версия от края] на сура ел-Кехф, ще бъде предпазен от ед-Деджал.” [Муслим; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Пророкa (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура ел-Кехф в петък, Аллах ще запали за него светлина, която ще освети периода между двата петъка [петъкът, в който е прочетена сурата, до следващия петък].” [ел-Хаким; „Мишкят ел-месабих”; ел-Бейхеки смята, че хадисът не е достоверен]
Ел-Бера ибн Азиб (радийаллаху анх) предава: „Един човек четял сура ел-Кехф, а конят му бил вързан с две въжета до него. Облак започнал да се спуска и да се разпростира над този човек и продължил да се приближава все повече и повече, че чак конят му започнал да скача [сякаш се страхувал от нещо]. На сутринта човекът дойде при Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) и му разказа за случилото се. Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Това е било ес-сакина [спокойствие], което е слязло заради [четенето на] Корана.” [ел-Бухари; ет-Тирмизи]

Сура Та ха (№20)

Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Хиляда години преди да създаде небесата и земята Аллах е чел Ta-ха и Ясин, и когато ангелите чули това четене казали: „Честити са хората, на които това се низпослава, честити са умовете, които запомнят това, и честити са езиците, които произнасят това.” [ед-Дарими; ет-Тирмизи]
Ебу Умаме (радийаллаху анх) предава, че Пратеникa на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Най-великото име на Аллах [Исму-л-Азам], с което, ако Той бъде зован, Той ще отговори, се намира в три сури: ел-Бекара, Али Имран и Таха.” Хишам ибн Аммар, хатибът на Дамаск, е казал: „В ел-Бекара това е: „Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [2:255], в Али Имран това е: „Елиф. Лям. Мим. Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [3:1-2], а в Та-ха това е: „И лицата ще се смирят пред Вечноживия, Неизменния…” [20:111]. [мерфу хадис, „Тефсир Ибн Кесир”]

Сура Ал-Муаминун (№23)

Ибн Месуд (радийаллаху анх) прочел сура ел-Муминун от айет 115 до айет 118 в ухото на болен човек и той се излекувал. Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) попитал: „Какво чете в ухото му?” Ибн Месуд (радийаллаху анх) му отговорил, а Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) казал: „Кълна се в Онзи, в Чието владение е моята душа, ако вярващ човек я прочете над планина, тя ще се разруши.” [„Фетх ел-кадир”]

Сура Ас-Саджда (№32)

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) не е лягал да спи, докато не прочете сура ес-Седжде. [ет-Тирмизи; ел-Хаким; ез-Зехеби в „Сахих ел-джами”]
Халид ибн Медан (един от табиин) е казал: „Четете сурата „Елиф. Лям. Мим. Низпославането…” [сура ес-Седжде], защото чух, че един човек, извършил много грехове, е чел нея и нищо друго. Тя разпростряла крилото си върху него и казала: „О, Господарю, опрости го, защото той често ме четеше!” Така Аллах Теаля я е направил застъпничка за четящия и Аллах казал: „Запишете му награда и го извисете с една степен за всеки грях.”
Халид също е казал: „Тя ще говори в интерес на четеца й, когато той е в гроба, и тя ще казва: „О, Аллах, ако аз съм част от Твоята Книга, направи ме застъпничка за него. Но ако не съм част от Твоята Книга, заличи ме от нея.” Тя ще бъде като птица, която ще спусне крилото си върху четеца й, ще се застъпи за него и ще го предпази от наказанието в гроба.”
Халид е казал същото и за сура ел-Мулк. Той не си е лягал вечер, докато не ги прочете. Казал е също, че тези две сури имат 60 достойнства повече от която и да е друга сура в Корана.

Сура Йа Син (№36)

Енес (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Всичко си има сърце, а сърцето на Корана е Ясин. Който я прочете, Аллах ще му запише награда за десет прочитания на Корана.” [ет-Тирмизи; ез-Зехеби]
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура Ясин през нощта, заради задоволството на Аллах, Аллах ще го опрости.” [Ибн Хиббан; ед-Дарими; ет-Таберани; ел-Бейхеки; Ибн Мердаваих; Ебу Яля]
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура Ясин през нощта, той ще бъде опростен. И който прочете сура Ха-мим – тази, в която се споменава дим [сура ед-Духан], – той ще бъде опростен.”[Ебу Яля]
Макил ибн Ясар (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура Ясин, заради задоволството на Аллах, миналите му грехове ще бъдат опростени, затова я четете за умрелите измежду вас.” [ел-Бейхеки]

Сура Фуссилат (№41)

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Всичко си има своя плод и печалба, а плодът на Корана е Ха-мим [сура Фуссилет]. Сурите, започващи с „ха-мим” са красиви, свежи, ароматни, прекрасни ливади. Който иска да се разхожда из ливадите на Дженнета, нека да чете тези сури.” [ел-Куртуби в „Ет-тезкяр фи ефдал ел-езкяр”]

Сура Ад-Духан (№44)

Ибн Месуд (радийаллаху анх) е казал: „Сурите, започващи с „ха-мим” са украсата на Корана.” [ел-Хаким; ез-Зехеби; ел-Бейхеки; Ибн ел-Мунзир]
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който чете сура ед-Духан всяка вечер, 70,000 ангели ще се молят за неговото опрощение.” [ет-Тирмизи]
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура Ясин през нощта, той ще бъде опростен. И който прочете сура Ха-мим – тази, в която се споменава дим [сура ед-Духан], – той ще бъде опростен.” [Ебу Яля]
Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Сурите, започващи с „ха-мим” са красиви, свежи, ароматни, прекрасни ливади. Който иска да се разхожда из ливадите на Дженнета, нека да чете тези сури.” [ел-Куртуби в „Ет-тезкяр фи ефдал ел-езкяр”]

Сура Ал-Фатх (№48)

Умер (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Тази нощ ми бе низпослана сура от Корана. Наистина тя е по-скъпа за сърцето ми от всяко друго нещо под слънцето.” След това Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) прочел сура ел-Фетх от 1-вия до 5-тия айет. [ел-Бухари]

Сура Ар-Рахман (№55)

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) отишъл при сподвижниците и прочел сура ер-Рахман, но всички останали мълчаливи. Казал им, че е ходил при джиновете и че я прочел и при тях и джиновете били впечатлени. Когато четял айетите „Та кои блага на вашия Господар взимате за лъжа?”, джиновете казвали: „Няма благо, което може да вземем за лъжа, хвала на Аллах!” [ет-Тирмизи; Ибн ел-Мунзир; ел-Хаким; ел-Азаме]
Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Всичко си има украшение, а украшението на Корана е сура ер-Рахман.” [ел-Бейхеки]

Сура Ал-Уакиа (№56)

Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) предава, че Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който чете сура ел-Вакиа през нощта, никога няма да се сблъска с бедността.” [Ибн ес-Сунни; ел-Бейхеки]
Пророкa (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Сура ел-Вакиа е сурата на богатство, затова я четете и научете децата си да я четат.” [Ибн Асакир]

Сура ел-Хадид (№57)

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е четял сурите за прослава преди лягане и е казал, че в тях има един айет, който е по-добър от хиляда айета. [ет-Тирмизи]
Тези сури са: ел-Хадид (№57), ел-Хашр (№59), ес-Сафф (№61), ел-Джумуа (№62), ет-Тегабун (№64)

Сура Ал-Хашр (№59)

Макал ибн Ясир (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който сутрин прочете последните три айета от сура ел-Хашр след като е казал три пъти: „Търся убежище при Аллах, Всечуващия, Всезнаещия, от прокудения шейтан!”, Аллах ще определи 70 000 ангели, които да се молят за него до вечерта, и ако умре през този ден, ще е умрял като мъченик. И ако прочете тези айети вечерта, същото ще се отнася за него чак до сутринта.” (Ахмед; ет-Тирмизи; ед-Дарими)

Сура Ал-Мулк (№67)

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Има една сура в Корана, която е само трийсет айета. Тя ще защитава всеки, който я е чел, докато не го въведе в Дженнета.” [ет-Теберани в „Ел-евсат”; „Фетх ел-кадир”; „Сахих ел-джами”; Ибн Мердаваис]
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Коранът съдържа една сура от трийсет айета, която ще се застъпи за човек, докато той не бъде опростен. Тя е: „Благословен е Онзи, в Чиято Ръка е Владението…” [сура ел-Мулк].” [Ебу Давуд; Ахмед; ет-Тирмизи; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Сура ел-Мулк е защита срещу мъчението в гроба.” [„Сахих ел-джами”; ел-Хаким; ен-Несаи]
Джабир (радийаллаху анх) предава: „Беше обичай на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) да не си ляга, докато не прочете „Благословен е Онзи, в Чиято Ръка е Владението…” [сура ел-Мулк] и „Елиф. Лям. Мим. Низпославането…” [сура ес-Седжде]”. [Ахмед; ет-Тирмизи; ед-Дарими]
Енес (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Има сура, която ще защитава четеца й, докато не го въведе в Дженнета.” [ет-Таберани]
Абдуллах ибн Аббас (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Иска ми се сура ел-Мулк да беше в сърцето на всеки мюсюлманин.” [ел-Хаким; Мухаммед ел-Джезри в „Ел-хисн ел-хасин”]
Ибн Аббас (радийаллаху анх) предава, че един от сподвижниците на Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) опънал палатката си над един гроб несъзнателно и чул един човек да чете: „Благословен е Онзи, в Чиято Ръка е Владението…” [сура ел-Мулк] до края. Отишъл и разказал за това на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), а той казал: „Той е бил защитникът, бранителят, който пази от наказанието на Аллах Теаля.” [ет-Тирмизи]
Халид ибн Медан (един от табиин) е казал за сура ел-Мулк и ес-Седжде: „Тези две сури ще се борят за четеца им в гроба и ще кажат: „О, Аллах, ако ние сме част от Твоята Книга, приеми нашето застъпничество за него. А ако не сме част от Твоята Книга, заличи ни от нея.” Тези сури ще спуснат крилата си като птици и ще спасят човека от мъчението на гроба.” [„Мишкят ел-мисбах”]
Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) е казал: „Който чете „Благословен е Онзи, в Чиято Ръка е Владението…” [сура ел-Мулк] всяка вечер, Аллах ще го предпази от мъчението в гроба. По времето на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) я наричахме „Ел-маниа” [Защитничката]. В Книгата на Аллах тя е сура, която ако се чете всяка нощ, това е много хубаво.” [ен-Несаи]

Сура Ал-Аля (№87)

Али (радийаллаху анх) превада: „Той [Пророка] обичаше тази сура.” [Ахмед]

Сура Аз-Зилзала (№99)

Абдуллах ибн Аббас и Енес ибн Малик (радийаллаху анхума) предават, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура ез-Зилзале (№99), ще получи награда колкото за прочитането на половината Коран. Който прочете сура ел-Кяфирун (№109), ще получи награда колкото за прочитането на една четвърт от Корана. Който прочете сура ел-Ихляс (№112), ще получи награда колкото за прочитането на една трета от Корана.” [ет-Тирмизи]
Един стар човек, който твърдял, че запомня трудно и че езикът му е муден, поискал Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) да го научи да чете някоя подробна сура. Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) го научил да чете: „Когато земята бъде разтърсена в трус…” [сура ез-Зилзале] до края. Човекът казал: „Кълна се в Онзи, Който те е изпратил с Истината, никога няма да прочета повече от това.”

Сура Ал-Адиат (№100)

Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура ел-Адият, ще получи награда колкото за прочитането на половината Коран.” [ел-Хаким; ет-Тирмизи]

Сура Ат-Такасур (№102)

Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете хиляда айета в една нощ, ще срещне Аллах усмихнат.” Някой попитал: „О, Пратенико на Аллах, кой от нас може да прочете хиляда айета?!” Тогава Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) прочел сура ет-Текясур и казал: „Кълна се в Онзи, в Чието владение е моята душа, тя се равнява на хиляда айета.” [eл-Хатиб в „Ел-муттефек вел муфтерак”, ед-Дейлеми във „Фетх ел-кадир”]

Сура Ал-Кафирун (№109)

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Прочетете сура ел-Кяфирун и тогава отидете да спите, защото тя е очистване от ширк.” [Ебу Давуд; ел-Хаким]
Абдуллах ибн Аббас и Енес ибн Малик (радийаллаху анхума) предават, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура ез-Зилзале (№99), ще получи награда колкото за прочитането на половината Коран. Който прочете сура ел-Кяфирун (№109), ще получи награда колкото за прочитането на една четвърт от Корана. Който прочете сура ел-Ихляс (№112), ще получи награда колкото за прочитането на една трета от Корана.” [ет-Тирмизи]
Абдуллах ибн Умер ел-Хаттаб (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Кул хувеллаху ехад” се равнява на една трета от Корана, а „Кул я еййухел кяфирун” се равнява на една четвърт от Корана.” [ет-Таберани го е класифицирал като сахих хадис]
Сура ен-Наср (№110)
Енес (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Тя се равнява на една четвърт от Корана.” [ет-Тирмизи]
Сура ел-Ихляс (№112)
Енес (радийаллаху анх) предава, че някакъв човек казал на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем): „Наистина обичам тази сура.” Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) отговорил: „Любовта ти към нея ще ти позволи да влезеш в Дженнета.” [ет-Тирмизи; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Ебу Саид ел-Худри (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал за сура ел-Ихляс: „Кълна се в Онзи, в Чието владение е моята душа, тя се равнява на една трета от Корана!” [ел-Бухари; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Абдуллах ибн Умер ел-Хаттаб (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Кул хувеллаху ехад” се равнява на една трета от Корана, а „Кул я еййухел кяфирун” се равнява на една четвърт от Корана.” [ет-Таберани го е класифицирал като сахих хадис]
Муаз ибн Енес (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете „Кул хувеллаху ехад” до края десет пъти, Аллах ще построи за него палат в Дженнета.”
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Кул хувеллаху ехад” се равнява на една трета от Корана.” [Муслим; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Абдуллах ибн Аббас и Енес ибн Малик (радийаллаху анхума) предават, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура ез-Зилзале (№99), ще получи награда колкото за прочитането на половината Коран. Който прочете сура ел-Кяфирун (№109), ще получи награда колкото за прочитането на една четвърт от Корана. Който прочете сура ел-Ихляс (№112), ще получи награда колкото за прочитането на една трета от Корана.” [ет-Тирмизи]
Енес (радийаллаху анх) е казал: „Ако четеш сура ел-Фатиха и сура ел-Ихляс, докато лежиш в постелята си, ще бъдеш предпазен и няма да се страхуваш от нищо, освен от смъртта.” [„Тефсир ел-Мезхери”]
Ебу Саид ел-Худри (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал на сподвижниците си: „Има ли някой, който не може да прочете една трета от Корана през нощта?” Това е било трудно за тях и те рекли: „Кой от нас е способен на това, о, Пратенико на Аллах?” Той казал: „Кул хувеллаху ехад, Аллахуссамед” съставлява една трета от Корана.” [ел-Бухари; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Енес (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Ако някой прочита двеста пъти на ден „Кул хувеллаху ехад” до края, греховете му за петдесет години ще бъдат опростени, освен ако няма дълг.” [ет-Тирмизи; ед-Дарими]
В друга версия на хадиса се казва: „петдесет пъти на ден” и не се споменава: „освен ако няма дълг”.
Аише (радийаллаху анха) предава, че всяка нощ, когато Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) лягал в постелята си, той събирал длани и след като прочитал сурите ел-Ихляс, ел-Фелек и ен-Нас духвал в тях, след което обтривал с длани колкото е възможно повече от тялото си, като започвал с главата, лицето и предната част на тялото си. Той правел това по три пъти. [ел-Бухари]

Сура Ал-Фалак (№113)

Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „О, Укбе, научи се да четеш сура ел-Фелек, защото никога няма да прочетеш по-обичана от Аллах и по-достойна за Него от тази сура.” [ед-Дурайс; Ибн ел-Енбари; ел-Хаким; ез-Зехеби; Ибн Мердаваих]
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е търсил защита срещу джиновете и срещу уроки, докато сурите ел-Фелек и ен-Нас не били низпослани. След това той започнал да си служи с тях и изоставил другите неща. [ет-Тирмизи; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Укбе ибн Амир (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Не видяхте ли айетите, които ми бяха низпослани тази нощ и подобни на които не са виждани досега? „Кажи: “Опазил ме Господарят на разсъмването…” [сура ел-Фелек] и „Кажи: “Опазил ме Господарят на хората…” [сура ен-Нас].” [Муслим]

Сура Ан-Нас (№114)

Аише (радийаллаху анха) предава: „Винаги когато Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) се разболееше, той четеше ел-Муаввизатейн [сурите ел-Фелек и ен-Нас] и след това духваше върху тялото си. Когато се разболя сериозно, аз ги четях и обтривах ръцете му по тялото му, надявайки се на благодатта им.” [ел-Бухари]
Укбе ибн Амир (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Никой, търсещ убежище, не може да потърси убежище с нещо като тези двете [сурите ел-Фелек и ен-Нас].” [Ебу Давуд]

 


Tags

Blogger templates

Translate

Blog Archive