Показват се публикациите с етикет Да опознаем исляма. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Да опознаем исляма. Показване на всички публикации

ОГРОМНАТА МИЛОСТ НА ВСЕВИШНИЯ АЛЛАХ

Posted by Admin понеделник, август 26, 2013, under ,,, |



ХАДИС: ОГРОМНАТА МИЛОСТ НА ВСЕВИШНИЯ АЛЛАХ «أوليس قد جعل الله لكم ما تصدقون؟ إنّ لكم بكلّ تسبيحة صدقة، وكل تكبيرة صدقة، وكلّ تحميدة صدقة، وكلّ تهليلة صدقة، وأمر بالمعروف صدقة، ونهي عن منكر صدقة، وفي بضع أحدكم صدقة». قالوا: “يا رسول الله، أيأتي أحدنا شهوته ويكون له فيها أجر؟” قال: «أرأيتم لو وضعها في حرام، أكان عليه وزر؟ فكذلك إذا وضعها في الحلال كان له أجر». — رواه مسلم. 
От Абу Зарр (Аллах да е доволен от него) е предадено, че той е казал:
“Някои от сподвижниците на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казаха на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари):
‘О, Пратенико на Аллах, богатите взеха всички възнаграждения, а се молят както ние се молим, говеят както ние говеем и раздават милостиня от излишните си Богатства’.
Той каза:
«Аллах не стори ли за вас неща, от които можете да раздадете като милостиня? Наистина във всеки тесбих за вас има милостиня; във всеки текбир за вас има милостиня; във всеки тахмид за вас има милостиня; във всеки техлил за вас има милостиня; и повеляването на одобряваното е милостиня; и забраняването на порицаваното е милостиня; и в съвкуплението за вас има милостиня».
Тогава те попитаха:
‘О, Пратенико на Аллах, нима, когато някой от нас задоволява страстта си, в това за него има награда?’
Той каза:
«Как мислите, ако го направи по начин, който е забранен, няма ли в това да има грях за него? Така и ако го направи по начин, който е позволен, в това има награда за него ». — Хадис, предаден от Муслим.
Муслим разказва този хадис в глава “Зекят”, раздел “Поясняване на това, че милостиня се нарича всеки вид одобрявано дело” (Беян енне исма-с-садакати яка‘у ‘аля кулли нау‘ин мине-л-ма‘руф), номер 1006.
Този хадис е муттафак ‘алейхи с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него), но не с тези думи.
Бухāри го разказва в глава “Описание на намаза” (Сифату-с-саляти), раздел “Споменаването след намаза” (аз-Зикру ба‘да-с-саляти), номер 807. Също в глава “Молитвите” (ад-Да‘уāту), раздел “Молитвата след намаза” (ад-Ду‘ā’у ба‘да-с-саляти), номер 5970.
Муслим го разказва още и в глава “Джамии и места за намаз” (ал-Месāджиду уа меуāди‘у-с-саляти), раздел “Желателността на споменаването след намаза и неговото описание” (Истихбāбу –з-зикри ба‘да-с-саляти уа беяни сифатихи), номер 595.
Значимостта му:
Ибн Хаджер ал-Хайтами казва: “Това е велик хадис, тъй като съдържа много ценни религиозни принципи”.
Пояснение на някои думи от хадиса:
“Някои” — това са били бедните мухāджири.
“От сподвижниците” — сподвижник (сахаба) се нарича всеки, който се е срещал с Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) след встъпването му в пророческата си мисия и преди неговата кончина, който е повярвал в него и починал като мюсюлманин.
“Излишните си Богатства” —които са в повече от техните нужди.
تسبيحة” (Тесбийхатин — тесбих) — да се казва “субхāнеллах” (пречист е Аллах).
تكبيرة” (Текбийратин — текбир) — да се казва “Аллаху акбар” (Аллах е най-велик).
تحميدة” (Тахмийдатин — тахмид) — да се казва “ел-хамду лиллях” (слава на Аллах).
تهليلة” (Техлийлетин — техлил) — да се казва “ля иляхе илляллах” (няма друг Бог освен Аллах).
صدقة” (Садака — милостиня) — награда, като наградата за милостиня.
بضع” (Буд‘ — съвкупление) — полов акт; или самият женски полов орган.
وزر” (Уизр — грях) — прегрешение и наказание.
Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:
1. “…Нека за това се надпреварват надпреварващите се!(ал-Мутаффифин: 26).
Надпреварата е за извършването на повече добрини. Стремежът да се вършат добри дела е напълно законен и желателен. Мюсюлманинът трябва да се стреми към това. Ето например Абу Зарр (Аллах да е доволен от него), той ни пренася в една сцена, на която станал свидетел по времето на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и видял каква е позицията на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), неговото мъдро поведение, милостта на исляма, и многото начини да се извършват добри дела в него. Всичко това било пояснено от този, на когото бил низпослан Коранът, за да поясни на хората, какво им е низпослано.
Това е сцена, в която бедните мухāджири, а може би заедно с тях е имало и част от бедните ансāри, са видели, че техните сили не им достигат, за да вършат добрини и благодеяния тъй като не притежават Богатства, за да раздават милостини. Те доказват, че вярата им е искрена и че са добри мюсюлмани. Те са чули от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), че “Милостинята е доказателство”, прочели са и са чули айети от всевишния Аллах и хадиси от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), които насърчават да се раздават милостини, възхваляват онези, които ги раздават и им обещават райски градини с ширината на небесата и земята. Те са видели, че техните Богати познати и приятели се надпреварват щедро и великодушно да раздават своите Богатства: един идва с всичките си пари и ги раздава, друг с половината, трети с хиляди, друг идва пред Пратеника на Аллах и изсипва купища пари и не си тръгва докато езикът на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) не отправи молитва за него, докато не се удовлетвори от него и докато не поиска от Всевишния Аллах прошка за него и удовлетворяване от него. Ето тук техните души се раздвижват, техните сърца усещат тяхното предимство и мястото, което техните събратя си подготвят, не от завист за парите, не за да заБогатеят, а поради надпреварата във вършенето на добри дела и приближаване до всевишния Аллах. Те събрали сили и отишли при Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да му оплачат положението си и да обявят, че са фалирали. С очи, изпълнени със сълзи от мъка, че не намират какво да раздадат те казали: “О, Пратенико на Аллах, Богатите взеха всички възнаграждения”. Богатите спечелиха всички награди. Те ги присвоиха и не оставиха нищо за нас при положение, че: “се молят както ние се молим и говеят както ние говеем”. Тоест в това отношение ние сме равни с тях и с нищо не се отличаваме от тях, но те имат преимущество пред нас и се отличават от нас по това, че “раздават милостиня от излишните си Богатства”. А ние нямаме какво да раздадем за милостиня, за да достигнем до тяхното ниво. Същевременно нашите души желаят и ние да сме на тяхното ниво при Всевишния Аллах, при това положение какво да направим?
2. Красноречивата мъдрост и широките врати за благодеяния.
Мустафа (Аллах да го благослови и с мир да го дари) разбира жарта на тези хора и техният стремеж към високите степени при Аллах и изцелява техните души с мъдростта, която Всевишния Аллах му е дарил. Той ги успокоява и насочва тяхното внимание към това, че вратите за благодеяния са много широки и към това, че съществуват дела, наградата за които се равнява на наградата на този, който е раздал милостини. Той им пояснява, че този, който върши тези дела се приближава по степен до този, който раздава милостини, а понякога даже и го надвишава, на всеки човек според силите му. “Аллах възлага на всяка душа само според силите й…”, (ал-Бакара: 286). “…Аллах възлага на всяка душа само според онова, което й е дал …”, (ат-Таляк: 7). “Аллах не стори ли за вас неща, от които можете да раздадете като милостиня?” Да, по отношение към вас видовете милостини са много, някои от тях са свързани с осигуряването на семейството, а други не са свързани с осигуряването на семейството, но наградата за всеки от тях не отстъпва на раздаването на милостини в името на Всевишния Аллах.
3. Споменаването на Всевишния Аллах е най-добрата милостиня за човека.
Ако вие не притежавате излишни пари, казвайте “субхāнеллах”, “Аллаху акбар”, “ел-хамду лиллях” и “ля иляхе илляллах”. Във всяка дума от тези съчетания има награда на милостиня, и то каква награда! И как не, когато разбираме че те са непреходните праведни дела. Всевишния Аллах казва: “…Но непреходните праведни дела са най-доброто за въздаяние при твоя Господ и са най-доброто за надежда”, (ал-Кехф: 46). Също: “…Най-великото е споменаването на Аллах …”, (ал-‘Анкебут: 45). Тоест, най-голяма е наградата и отплатата за споменаването на Аллах. В хадис, предаден от Ибн Мāдже се казва: “Няма ден, няма нощ и няма час освен за Аллах в тях да има милостиня и Той дарява с успех да я извърши когото пожелае от Своите раби. И няма по-голям дар от Всевишния Аллах за Неговия раб като вдъхновяването да Го споменава”.
В хадис, предаден от Ахмед и Тирмизи се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) бил запитан кои хора ще са най-добрите при Аллах в Съдния ден? На което той отговорил: “Онези, които споменават Аллах много”.
4. Призоваването към доброто е милостиня за общността.
Също така и вратата на повеляването на одобряваното и забраната на порицаваното е широко отворена. Наградата за този, който изпълнява този фарз-кифāйа не е по-малка от наградата за онзи, който раздава милостиня, дори може и да я надвишава няколко пъти: “Всяко одобрявано нещо е милостиня”, хадис, предаден от Муслим. И как не? Та тази общност е най-добрата, изведена за хората именно поради повеляването на одобряваното и забраняването на порицаваното: “Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах”, (Āли ‘Имрāн: 110).
5. Широтата на милостта на Всемогъщия и Велик Аллах.
Също така, Всевишния Аллах е сторил за вас да има награда, която можете да спечелите ежедневно, ако сте с искрено намерение и имате за цел доброто. Нали всеки от вас осигурява издръжката на семейството и децата си, а в хадис, предаден от Муслим и от други се казва: “Издръжката на семейството, жената и децата е милостиня за мъжа”. В хадис, който е муттафак ‘алейхи се казва: “За всяка издръжка, която плащаш в името на Аллах на теб ти се пише награда, дори и за залъка, който повдигаш и поставяш в устата на жена си”. Тоест, даваш й да го изяде. И още повече, нима всеки от вас не извършва полов акт със съпругата си? По този начин вие изпълнявате задължението си към нея и я предпазвате от забраненото, опазвате честта й, не нарушавате границите на Аллах и не извършвате прегрешения, за които ще ви се пише грях и ще имате наказания. За това нещо също се пише награда и ще се въздаде отплата. Без оглед на това, че той насища страстта си, стига намерението да му е чисто и да приближава единствено онова, което Всевишния Аллах му е позволил.
6. “Делата са според намеренията”.
По една огромна милост от Всевишния Аллах към мюсюлманина, неговите обичайни дела в зависимост от намерението му може да се превърнат в ‘ибāдети, за които да му се пише награда. По този начин неговото действие или въздържане от действие се превръщат в средства за приближаване до Аллах. Ако мюсюлманинът се нахрани с позволена храна с намерение да съхрани тялото си и да го подсили за послушанието на Аллах, това вече се превръща в ‘ибāдет, за който му се пише награда, особено ако това се съпровожда от споменаване на Всевишния Аллах в началото на дейността и в нейния край. В началото мюсюлманинът трябва да каже “бисмиллях” (в името на Аллах), а в края “ел-хамду лиллях” (слава на Аллах; благодаря на Аллах), както е споменато в сунната. Ако той извърши полов акт със съпругата си с цел да опази себе си и жена си от прелюбодеянието и от неговите предпоставки, или с цел да изпълни правото на жена си по отношение на приличното съжителство, или с цел да имат добро дете, което да служи на Всевишния Аллах и да не приравнява никого с Него, ако това се случи по време на получаването на неговото желание, то за него е ‘ибāдет, който се пише в книгата на неговите добрини. Особено ако в онези мигове той не е небрежен за милостта на Всевишния Аллах, който му е позволил това наслаждение и в изпълнение на повелята на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) си спомни за Всевишния Аллах и Му се помоли. В хадис, който е муттафак ‘алейхи се казва: “Ако някой от вас, когато приближава жена си каже: «В името на Аллах. О, Аллах, стори така, че да страним от сатаната и отстрани сатаната от онова, с което ще ни надариш». И след това им бъде отредено да имат дете, той не може да му навреди”. Тоест, сатаната не може да навреди на това дете.
Също така, наградата при Всевишния Аллах расте за мюсюлманина, който се въздържа от онова, което Аллах е забранил, особено ако постоянно подновява обета си и си спомня, че той се възпира от прегрешенията с желанието да спечели награда от Аллах и страха от Неговото наказание. Тогава той постига качествата на рабите на Всемилостивия: “И които, ако им се напомнят знаменията на техния Господ, не остават пред тях глухи и слепи”, (ал-Фуркāн: 73). Искрените вярващи били описани като: “Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом им бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им, и на своя Господ се уповават”, (ал-Енфāл: 2).
7. Вратите на доброто са много.
Вратите на доброто и милостините не се ограничават само с това, което се споменава в хадиса. Съществуват и други дейности, които мюсюлманинът може да извърши и за тях да му се пише милостиня. Ибн Хиббāн в своя достоверен сборник “Мауриду-з-зам’āн” разказва хадис с първоизточинк Абу Зарр (Аллах да е доволен от него), в който се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Всеки човек трябва да раздава ежедневно милостиня заради душата си”. При което бил попитан: “О, Пратенико на Аллах, откъде да намираме какво да даваме за милостиня?” А той отговорил: “Вратите на доброто са много: тесбихът, тахмидът, текбирът, техлилът, повеляването на одобряваното, забраняването на порицаваното, премахването на препятствие от пътя, съобщаването на нечуващия, воденето на незрящия, посочването на посоката на питащия, помагането на зовящия за помощ, носенето на товара на слабия, всичко това са милостини за тебе”. В хадис, предаден от Бухāри и Муслим се казва: “Да възпираш хората от приравняването с Аллах е милостиня”. В хадис, предаден от Тирмизи се казва: “Усмихнатото ти лице към твоя събрат е милостиня за тебе… преливането на твоята кофа в кофата на твоя събрат е милостиня за тебе[1].
8. Някои от нещата, които сочи хадисът:
            — Използването на мъдростта за разрешаването на ситуациите и вкарването на радост в душите и успокояването.
            — Достойнствата на споменаванията, посочени в хадиса и че наградата за тях се равнява на наградата за милостинята, по отношение на онези, които не притежават пари, които да раздават като милостиня, особено след задължителните молитви. В един ривает от двата достоверни сборника се казва: “Ще ви кажа нещо, изпълните ли го, ще настигнете онези, които са ви изпреварили, но никой след вас няма да може да ви настигне. Вие ще сте най-добрите освен ако някой не извърши подобна дейност: да правите тесбих, тахмид и текбир след всеки намаз по тридесет и три пъти”.
            — Желателността на милостинята за бедния, ако не притеснява децата и себе си. Желателността на споменаването за Богатия, дори и да е раздал много милостини, това ще увеличи неговата добрина и награда.
            — Раздаването на милостиня от онова, от което се нуждае за издръжката или на себе си, или на семейството и децата си, е порицавано (макрух). Дори може да стане забранено (харāм), ако доведе до погубване на някои, които той е длъжен да издържа. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Най-добрата милостиня е онази, която е от излишъка след осигуряването на храната и издръжката на децата”, хадис, предаден от Бухāри и от други.
            — Милостинята е по-добро от споменаването за този, който има възможност за това и за този, който притежава Богатство, защото ползата от милостинята е по-обща и преминава към другите. Докато ползата от споменаването се ограничава единствено за споменаващия. А в случай, че Богатият обединява и двете форми, раздаването на милостиня и споменаването, то неговата награда при Всевишния Аллах бива огромна. В един от риваетите на хадиса при Муслим се казва: “Бедните мухāджири се върнаха при Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и казаха: ‘Нашите Богати братя чуха какво направихме и те направиха същото?!’ А Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) отговорил: «Това е благодатта на Аллах. Той я дарява комуто пожелае »”.
            — Достойнството на Богатия, който е благодарен и раздава и достойнството на бедния, който е търпелив и върши всичко в името на Аллах.
            — Значимостта на повеляването на одобряваното и забраняването на порицаваното в мюсюлманската общност. Това е от нещата, които са фарз-кифāйа, тоест, ако никой не го изпълнява, грях се пише на всички, а ако някои от мюсюлманите го изпълнят, грехът от другите отпада. Това не е специфично само за определена категория мюсюлмани.
            — Доброто съжителство със съпругата и отдаването на онова, което й е дължимо. Осигуряването на нейното спокойствие и заможен живот. Доброто съжителство с мъжа и признаването на неговите достойнства и изразяването на благодарност за неговата добрина.
            — Поощряването на питането за нещата, от които мюсюлманинът има полза и се издига по степените на пълноценността.
            — Питащият има право да пита за доводите, които той не знае, ако е уверен, че попитаният няма да посрещне това с неодобрение и ако в питането няма нещо неприлично.
            — Поясняването на доводите за учащия, особено що се отнася до тези, които той не знае, за да се запомни по-добре и да се изпълнява по-добре.
            — Законността на аналогията (кияс) и извеждането на предписание като се сравнява с нещо, което е подобно на него или е като него.

ХАДИС: НЕ СЕ ГНЕВИ И ЩЕ СПЕЧЕЛИШ РАЯ

 عن أبي هريرة رضي الله عنه أن رجلا قال للنبي صلى الله عليه وسلم: أوصني، قال: «لا تغضب» — فردد مرارا، قال: « لا تغضب » — رواه البخاري. 
От Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) е предадено, че един мъж казал на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “Посъветвай ме”. И той му казал: “Не се гневи”. Мъжът повторил няколко пъти, а той му отговарял: “Не се гневи”. — Хадис, предаден от Бухāри.
Бухāри разказва този хадис в глава “Етика” (Едеб), раздел “Предпазването от гнева” (ал-Хазар мине-л-гадаб), номер 5765.
Значението му:
Джардāни казва: “Това е много важен хадис, той е от многозначните слова, защото обединява доброто за този свят и за задгробния”.
Вижте какво е казано за значението на тринадесети хадис.
Пояснение на някои думи от хадиса:
رجلا” (Раджулен — един мъж) — казано е, че той е бил Абу ад-Дардā’ (Аллах да е доволен от него). Табарāни разказва хадис от него, в който се казва: “Казах: О, Пратенико на Аллах, посочи ми една дейност, която ще ме вкара в Рая? А той ми отговори: «Не се гневи и ще спечелиш Рая»”. Казано е също, че той е бил Джāрийа ибн Кудāма (Аллах да е доволен от него). Имāм Ахмед разказва хадис от него, в който се казва: “Попитах Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари): О, Пратенико на Аллах, кажи ми нещо, но да е малко, за да го разбера. На което той ми отговори: «Не се гневи». Повторих неколкократно искането си, но всеки път получавах отговора: «Не се гневи». В заключение можем да констатираме, че няма никаква пречка случката да се е повторила с различни хора.
أوصني” (Аусини — посъветвай ме) — посочи ми дейност, от която да имам полза.
لا تغضب” (Ля тагдаб — не се гневи) — страни от нещата, които ще причинят разгневяване и не се отдавай на нещо, което ще го навлече; или не върши нищо в състояние на гняв. А гневът е силно душевно негодувание, което предизвиква желание за насилие и отмъщение.
فردد مرارا” (Фараддада мирāран — повторил няколко пъти) — повторил искането си да му се даде съвет повече от един път.
Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:1. Характерът на мюсюлманина.
Мюсюлманинът е човек, който се отличава с похвални нравствени качества, краси го благоразумието и свенливостта, негова дреха е скромността и симпатията към хората, в него се виждат чертите на мъжеството — издръжливостта; въздържането от причиняване на страдания на хората; прощаването, когато е силен и може да отмъсти; търпението при беди; подавянето на яда в случай, че е нападнат или разсърден; усмихнатото лице и радостта при всички случаи. Това е насоката, която Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е дал на сподвижника, поискал съвет от него. Това е бил съветът, който щял да го доведе до заветната му цел. С този лаконичен израз, обединяващ всичко добро, забраняващ всичко зло: “Не се гневи”.
2. Жадуването на Рая и търсенето на пътя към него.
Това наставление е дадено от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) на човек, който е искал да тръгне по пътя към Рая. Той е поискал от своя учител, наставник и водач към най-извисените райски градини Фирдаус и удовлетворяването на Всемогъщия и Велик Аллах, да му даде съвет, който да е кратък, лесен за запомняне и разбираем. Той се отзовава на неговото искане и го довежда до целта му с това безсмъртно наставление: “Не се гневи”. Тоест, изгради си възвишен морал — морала на пророците, морала на Корана, морала на вярата — и когато този морал се укрепи в тебе и стане като вродено качество, като нещо естествено за тебе, тогава гневът ще изчезне от тебе, когато съществуват причинителите му, но ти вече си узнал пътя си към удовлетворяването на Всемогъщия и Велик Аллах и Неговият Рай.
3. Благоразумието и самообладанието са пътят към успеха и удовлетворяването.
Ако човешката природа надделее и ако злата сила се възбуди в теб — който търсиш успеха — в никакъв случай не давай на душата си страстта й, в никакъв случай не оставяй гневът да те овладее и да се превърне в този, който ти нарежда и забранява, защото ще извършиш неща, които Аллах ти е забранил да вършиш. Ти трябва да се бориш със себе си, да изоставиш и да се откажеш от онова, което гневът ти те кара да вършиш. В такива мигове се сещай какъв е характерът на имащия страх от Аллах мюсюлманин, на чистия мюсюлманин, когото Всевишния Аллах описва ето така: “И надпреварвайте се към опрощение от своя Господ и към Градината с ширината на небесата и на земята, приготвена за Богобоязливите, които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, – Аллах обича благодетелните”, (Āли ‘Имрāн: 133-134). Само тогава ще опазиш себе си от гнева на Всемогъщия и Велик Аллах, след като обуздаеш гнева си и се зачислиш в групата на имащите страх от Аллах, ще бъдеш от вечните обитатели на Рая.
В хадис, предаден от Имāм Ахмед с първоизточник ‘Абдуллах ибн ‘Омар (Аллах да е доволен от него и от баща му) се казва, че той е попитал Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “Какво ще ме отдалечи от гнева на всемогъщия и Велик Аллах?” На което той отговорил: “Не се гневи”.
Ал-Хасан ал-Басри казва: “Има четири качества, ако някой ги притежава, Аллах ще го опази от сатаната и ще стори така, че той да е забранен за огъня, те са да владее себе си при: желание, страх, страст и гняв”.
4. Гневът съдържа зло, а освобождаването от него съдържа добро.
В хадиса долавяме, че този питащ, когато чул отговора на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) “Не се гневи”, е осъзнал и приел този съвет, но отново поискал съвет и наставление. Сякаш той не се задоволил с този отговор и го сметнал за малко — а той се нуждае от нещо повече, от нещо, което е по-значимо и по-полезно, за да постигне своята цел, да спечели Рая. Но Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) не добавил нищо към казаното, а го повторил още веднъж и още веднъж, а може би и повече. Всеки път, когато човекът казвал: “Посъветвай ме”. Той му отговарял: “Не се гневи”, потвърждавайки, че това е достатъчен съвет и красноречиво наставление, стига да се разбира съдържанието му и да се действа съгласно него.
Тук питащият се опомнил и осъзнал какво иска да каже Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) с потвърждаването на отговора. В ривает от Имāм Ахмед се казва, че питащият казал: “След като Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) ми каза каквото каза, аз се замислих и наистина установих, че гневът обединява всичкото зло. А това означава, че ако не се гневи, той ще е изоставил всичкото зло. А който изостави всичкото зло, той ще се е сдобил с всичкото добро. Аллах да те благославя и приветства, о, Пратенико на Аллах, нека Всевишния Аллах те награди заради общността с най-доброто, с което се награждава изпратен пророк. Аз вече съм упътен към добрия характер и бях предупреден за ключа на всяко зло”.
Предадено е, че един мъж попитал Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “Кое дело е най-добро?” А той отговорил: “Добрият характер, а той е да не се гневиш, ако можеш”.
5. Гневът е слабост, благоразумието е сила.
Бързото разгневяване и поддаването на гнева е признак за слабостта на човека, дори и да притежава силни ръце и здраво тяло. В хадис, предаден от Бухāри с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Силен не е този, който побеждава мъжете и никой не може да го победи, а този, който побеждава гнева си”.
6. Ненавижданите последици от гнева.
Гневът е порицавано качество, лош характер и пагубно оръжие, ако човек му се предаде и стане жертва на неговите лоши последици. Тези последици вредят преди всичко на самия човек, и след това на обществото.
            а) вреди за самия човек;
Те са материално телесни, морално нравствени и душевно религиозни. Това се осъзнава с пълна сила, когато си представите разгневения човек, лицето му е променило цвета си, изпълнено е с кръв, вените на врата му са подути, целият е разтреперан, действията му са разстроени, говорът му се запъва, езикът му изрича неприлични думи и ругатни —, а може би и забранени за изричане слова, които понякога изкарват човека от исляма, като изричане на глупости и противопоставяне на религията и други подобни. Добави към всичко казано и безразсъдните постъпки, които върши и с които погубва парите си или измъчва тялото си.
            б) вреди за обществото.
Той поражда злоба в сърцата и таене на зло към хората. Понякога може да доведе до причиняване на страдания на мюсюлманите и тяхното изоставяне, плюс злорадството към тях, когато ги сполети някаква беда. По този начин възниква вражда и ненавист между приятелите, прекъсват се връзките между родствениците, животът се разваля, общностите пропадат.
7. Отблъскването на гнева и неговото лекуване.
Гневът е от естеството на човека и негово вродено качество, но мюсюлманинът, който е свързан с най-възвишеното царство опазва душата си от него и отблъсква неговото зло като се отдалечава от причинителите му, за да не се случи и за да го излекува, когато се случи:
            а) причинители на гнева;
Те са много и разнообразни, такива са: високомерието, придаването на важност и самохвалството; присмиването и подиграването с другите; многото шеги, особено когато са без право; споровете и намесата в неща, които не го засягат; стремежът към прекалени Богатства или високи звания. На мюсюлманина е препоръчано да се избави от тези порицавани нравствени качества, да се извиси над тях и да се възпита в техните противоположности.
            б) лекуване на гнева.
Постига се с много неща, посочени от исляма. Ето някои от тях:
            Да упражнява себе си да се окачествява с похвални нравствени качества, като: благоразумието, търпението, внимателното постъпване във всичко, да обмисля преди да направи нещо или да отсъди нещо. Нашият пример за подражание в това е Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Ето Зейд ибн Си‘ана, преди да приеме исляма, идва при него, изпитва в него качеството на пророчеството, и че неговото благоразумие изпреварва гнева му, а голямото невежие на невежия само увеличава неговото благоразумие. Много грубо Зейд иска от него да погаси дълга си преди да е настъпил уговореният срок, но Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) го посреща много приветливо, с усмивка на уста. Тогава ‘Омар (Аллах да е доволен от него) ругае човека, Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) му казва, като учител и възпитател на него и на човека: “Аз и той имахме по-голяма нужда не от това ей, ‘Омар. Трябваше да ми наредиш с добро да си заплатя дълга и трябваше да му наредиш с добро да поиска да му се изплати дължимото”. След това наредил да му се изплати дължимото и да се добави над правото му, в замяна на уплахата, която изпитал от страна на ‘Омар (Аллах да е доволен от него). И това било причина за приемането му на исляма (Аллах да е доволен от него) и избавянето му от гнева на Всемогъщия и Велик Аллах и Неговия огън. Това е предадено от Ибн Хиббāн, Хāким и Табарāни.
Да запази самообладание и да устои, ако бъде разгневен. Нека си спомни за последствията от гнева и предимствата на сдържането му и извиняването на злодея: “…и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, – Аллах обича благодетелните”, (Āли ‘Имрāн: 134).
В хадис, предаден от Ахмед, Абу Дāуд, Тирмизи и Ибн Мāдже се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който сдържи гнева си, когато е в състояние да го излее, Аллах ще го призове в Съдния ден преди останалите твари, за да му даде правото да избере която пожелае от жените за обитателите на Рая”.
В хадис, предаден също от Ахмед се казва: “Ако някой сдържи гнева си заради Аллах, ще бъде изпълнен с вяра”.
Да търси закрила при Аллах от прокълнатия сатана. Всевишния казва: “А ако те изкуси от сатаната изкушение, потърси убежище при Аллах! Той е всечуващ, всезнаещ”, (ал-А‘рāф: 200).
В хадис, предаден от Бухāри и Муслим се казва: “Двама мъже започнали да се ругаят при Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), единият с почервеняло от яд лице ругаел другия. Като го видял Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал: “Аз зная една дума, ако я изрече, ще се успокои, ако каже: А‘узу билляхи мине-ш-шейтāни-р-раджим (Търся закрила при Аллах от прокълнатия сатана)”.
Да промени положението, което е заел при разгневяването.В хадис, предаден от Ахмед и Абу Дāуд се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако някой от вас се разгневи и е прав, нека седне, ако [и тогава] гневът не му премине, нека легне”. Това е така, защото правият е в готовност да отмъщава и е по-лесно да го направи, докато за седналия и легналия това е по-трудно.● Да не говори.Защото може би ще каже нещо, което ще се приеме против него и ще увеличи яда му или пък ще каже нещо, за което след като премине ядът му ще съжалява, защото не е искал да каже такова нещо. В хадис, предаден от Ахмед, Тирмизи и Абу Дāуд се казва: “Ако някой от вас се ядоса, нека замълчи”, казал го три пъти.● Да вземе абдест.Това е така, защото гневът предизвиква увеличаване на температурата на тялото, кръвта му се разгорещява и кипва като поражда сила на тялото, а водата охлажда тялото и го възвръща до естественото си положение. В хадис, предаден от Ахмед и Тирмизи се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал в едно свое хутбе: “Гневът е една главня, която се разпалва в сърцето на човека”.Освен това вземането на абдест е ‘ибāдет, който съдържа споменаване на Всемогъщия и Велик Аллах, при което сатаната, който разпалва огъня на гнева в човека, се скрива и отстъпва. В хадис, предаден от Ахмед И Абу Дāуд се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Несъмнено гневът е от сатаната, а сатаната е създаден от огъня, ако някой от вас се ядоса, нека вземе абдест”.8. Разгневяването заради Всевишния Аллах.Порицаваният гняв, който мюсюлманинът трябва да излекува и да стои далеч от причинителите му е онзи, който е за лично отмъщение и не е за Всевишния Аллах и за победата на религията Му. Що се отнася до този, който е за Всевишния Аллах, като да е причинен от: престъпване на забраните на религията; оспорване на вярата; нападане на някое нравствено качество; очерняне на някой ‘ибāдет; обиждане на някой мюсюлманин; опорочаване на честта на някой мюсюлманин; причиняване на вреда на Богатствата на някой мюсюлманин — в тези случаи, гневът е похвално нравствено качество и желано поведение. Всевишния Аллах казва: “Сражавайте се с тях! Аллах ще ги накаже с вашите ръце и ще ги опозори, и ще ви помага срещу тях, и ще изцери гърдите на хора вярващи, и ще премахне гнева от сърцата им”, (ат-Тауба: 14-15).В достоверен хадис, предаден от Бухāри се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е бил по-свенлив и от девствената мома в нейния хидр, когато е виждал нещо, което не харесвал, това се разбирало по лицето му.“Девствената мома” — девойка, която не е имала полово сношение.“В своя хидр” — едно време преграждали с пердета единия ъгъл на стаята и го превръщали в кътче за девствените моми. Това кътче се наричало хидр. Момите прекарвали времето си там, от свян да не срещат хора.В хадиси, предадени от Бухāри и Муслим се казва също, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мира да го дари) не се е гневял за нищо, но когато били престъпвани забраните на Всемогъщия и Велик Аллах, нищо не можело да спре гнева му.9. Разгневеният носи отговорност за постъпките си.Ако по време на яда си човек унищожи нещо ценно на някого, той заплаща стойността му. Ако убие някого предумишлено и несправедливо заслужава наказанието кисāс. Ако изрече нещо, което го изкарва от вярата, се отсъжда че е вероотстъпник от исляма докато не се разкае. Ако се закълне за нещо, клетвата му влиза в сила. Ако поиска развод, разводът влиза в сила.10. Ползи:Мюсюлманинът се стреми да получава добри съвети и да узнава пътищата за вършене на добро. Той се стреми да увеличава знанията, от които има полза.Също, хадисът ни насърчава да намаляваме говоренето, да увеличаваме делата и да се възпитаваме по добрия пример за подражание.

ДЕВЕТИ РАЗДЕЛ – ТЪРГОВИЯ И ТЪРГОВСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Posted by Admin вторник, май 28, 2013, under ,, |

 

ТЪРГОВИЯ И ТЪРГОВСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Този раздел е един от най-важните раздили на фъкъха от частта – муамелят. Това е така, защото всеки човек, е свързан с тази тема, поради факта, че той ежедневно е или търговец, или клиент.
Търговията е една от най-достойните и възхвалени от шериата професии, но само когато тя е честна, и съобразена с шериатските правила. Аллах Теаля казва в Коран – и – Керим: „А Аллах позволи търговията и забрани лихварството”. (Бакара: 275)
Много от Пратениците, включително и нашият Пратеник (с.а.с.), са се занимавали с търговия, и са били пример за честни взаимоотношения. За съжаление, в днешно време много от мюсюлманите не знаят, или ако знаят, не се съобразяват, с шериатските правила в търговските взаимоотношения, и от там печелят по незаконен /харам/ начин своето и на семействата им препитание, а в това няма благодат /берекет/ от Аллах (С.Т.). Аллах Теаля казва в Коран – и – Керим относно недобросъвестните търговци:
Горко на ощетяващите, които щом взимат от хората, изпълват мярката, а щом им отмерват или
им претеглят, причиняват загуба! Не допускат ли тези, че ще бъдат възкресени за великия Ден – Деня, в който хората ще застанат пред Господаря на световете?
(Сура „Мутаффифин” 1 – 6)
Ето някои хадиси по темата:
Хадис: Енес ибн Малик (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Търсенето на позволена (халал) прехрана е задължение на всеки мюслюманин”. (Табарани)
Хадис: Али (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Аллах (С.Т.) обича да вижда своите раби да търсят прехраната си от халал”. (Табарани).
Хадис: Рафиа ибн Хадидж (р.а.) попитал Пратеникът (с.а.с.) кое препитание е най-доброто, и той казал: „Това, което човек изработи със собствените си ръце и от честна търговия”. (Имам Ахмед).
Хадис: Ебу Саид Ел – Худри (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Честният и справедлив търговец ще бъде с Пратениците, шехидите и най-достойните (сиддикин) в Съдният ден”. (Тирмизи)
Покупко – продажбата, или търговската сделка според шериата има две основни градивни части (еркян). Основават се върху взаимното съгласие между продавача и купувача при съответните условия, които ще разгледаме по-долу, и се наричат иджаби кабул.
Иджаб, това е заявлението на първият участник в сделката, независимо дали е продавачът или купувачът, а „кабул, това е потвръждението на вторият от дого­ва­ря­щите се, с което той изразява своето съгласие за осъществяването на съответната сделка, при съответните условия.
Иджаби кабулмогат да бъдат осъществени устно, писмено, със знаци, мимики или какъвто и да е друг начин, използван на дадено място или в даден бранш, стига това да изразява съгласието и на двамата, или на двете страни, участващи в съответната сделка.
Сделката може да се осъществи, като продавачът и купувачът са на едно място, което в шериата се нарича „меджлис”, може и от растояние, като например по телефона или интернет, а може и чрез посредник, който има съответните пълномощия за това.
Условия на търговската сделка.
За да бъде една покупко – продажба съобразена с шериата, трябва да отговаря на определени условия от една страна продавачът и купувачът, а от друга – обектът на сделката, т.е. стоката.
1. Условия, на които трябва да отговарят участниците в покупко – продажбата:
А) Да са добре с разума (акил).
Б) Да са шериатски пълнолетни, или ако са деца – да различават доброто от лошото (темиз).
Ако луд или ненормален направи сделка, тя е невалидна, а ако дете направи сделка за нещо, което не е от неговата компетентност, то последна дума има родителят или настойникът на детето, т.е. ако той потвърди сделката, тя е законна, ако не, то тя се смята за провалена (батил).
2. Условия, на които трябва да отговаря обекта на сделката (стоката):
А) Да бъде от нещата, които са позволени от шериата да се търгува с тях, защото според Исляма има неща, които е забранено (харам) да се търгува с тях, като например:
а) Алкохол                            б) Мърша
в) Свински продукти          г) Икони
Хадис: Джабир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Наистина Аллах (С.Т.) забрани търговията на алкохол, мърша, свинско и икони”. Попитаха: „О. Пратенико на Аллах, ние използваме лойта от умрелите животни за намазване на лодките и кожите, и за осветление в лампите”. Той (с.а.с.) каза: „Не! То е харам!”, след това каза: „Проклети да са евреите, след като Аллах (С.Т.) им забрани лойта от мършата, те го претопяваха, и го продаваха, и ядяха парите от тази продажба.” (Ебу Давуд, Тирмизи, Ибн Маджа и др.)
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Проклет е алкохола, и който го произвежда, и за който се произвежда, и който го продава, и който го купува, и който го носи /превозва/, и за който се носи, и който яде парите от него, и който го пие, и който го сипва (сервира).” (Имам Ахмед).
Към тази точка спадат наркотиците, и всички упойващи вещества от рода на наркотиците, независимо в каква форма са те, защото тяхната вреда е по-голяма от алкохола.
Хадис: Пратеникът (с.а.с.) казва: „Всяко нещо, което упойва разума, е забранено (харам).” (Муслим)
д) Кучета. Шериата забранява притежанието и търговията на кучета, освен обучени кучета за лов или пазачи.
Хадис: Джабир (р.а.) предава, че „Пратеникът (с.а.с.) е забранил търговията с кучета, освен за лов.” (Несаи)
е) Касети, дискове и други подобни, които съдържат забранени от шериата записи като филми с разврат, или музика, която е в противоречие с шериата, и други подобни.
Б) Обекта на сделката (стоката) да бъде притежание на продавача, и той да може да я предостави на купувача.
Когато някой продава нещо, или сключва сделка, то той трябва да е собственик на това нещо, или да има пълномощие за това, в противен случай, ако някой продаде нещо, на което не е собственик, или няма пълномощно, сделката е невалидна, освен ако собственика не я потвърди след това.
Не може обект на сделката да бъде нещо, което продавачът не може да го предостави на купувача, като например: някой да каже: ‘продавам ти онези птици, които летят в небето’ или ‘продавам ти еди колко си риби от морето’.
В) Обекта на сделката (стоката) да бъде с известни количество, качество и цена.
а) По отношение на количеството, то трябва да бъде точно на обявеното, когато става въпрос за точни неща, като грамове или килограми, или сантиметри, или метри. И максимално близко до обявеното, когато става въпрос за големи неща, при които е трудно да се постигне абсолютна точност, като декари или хектари, или тонове и др. подобни. Също така това количество трябва да е известно на клиента, защото както ще споменем по-нататък, ако количеството на стоката не е известно на купувачът, или не е колкото е обявено, то тази сделка се смята за незаконна, и това се смята за измама.
б) По отношение на качеството, то първо трябва да е обявено, и второ, цялата стока да отговаря на обявеното качество. Защото ако това, което се вижда е едно качество, а това, което не се вижда е друго, се нарича измама (гашш) и е забранено от шериата.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) разказва, че Пратеникът (с.а.с.) веднъж минал по пазара и видял един човек да продава някаква храна (плодове или зеленчуци) приближил се, бръкнал с ръката, и видял че отдолу е влажна, и казал: „Какво е това, о, собственико?!”. Той казал: „Навалял го е дъжда, о, Пратенико на Аллах!” Пратеникът (с.а.с.) казал: „Да беше го изкарал отгоре, че да се вижда?! Който ни мами, той не е от нас!”. (Муслим)
в) По отношение на цената, обекта на сделката (стоката) трябва да бъде с известна за купувача цена. По отношение на ценообразуването, то трябва да бъде основано на принципа на пазарната икономика, т.е. търсенето и предлагането. Тогава в цените не може да има големи разлики, и надценката или печалбата не може да бъде фрапираща. Затова там, където има пазарна икономика, и на пазара има повече от един, който предлага тази стока, няма ограничение в надценката, стига да има кой да я купи на тази цена. Но когато има монопол, т.е. само един предлага дадена стока, тогава е забранено надценката или печалбата да се вдига много, и по този начин да се изнудват хората. Също така е забранено, когато има монопол или криза на пазара, да се задържа определена стока, с цел да й се вдигне цената, и тогава един човек, или група хора се облагодетелстват незаконно, за сметка на обикновенните хора, като нарушението е още по-тежко, когато става въпрос за стоки от първа необходимост.
Сделки и търговски взаимоотношения, които са забранени от шериатът.
1. Лихвата и лихварството.
Лихвата и лихварството са забранени от шериата и се смятат за един от най-големите грехове.
Аллах Теаля казва в Коран – и – Керим:
Които изяждат лихвата, не ще се изправят, освен както се изправя някой, когото сатаната поваля от лудост. Това е, защото казваха: “Търговията е като лихварството.” А Аллах позволи търговията и забрани лихварството. При когото е дошло наставление от неговия Господар и е престанал, негово е онова, което е било дотогава и делото му е за пред Аллах.
А които се върнат към това, тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно. Аллах лишава лихвата от благодат, а надбавя за милостинята. Аллах не обича никой неблагодарник, грешник.
(Бакара: 275 – 276)
И още казва:
О, вярващи, бойте се от Аллах и се откажете от надбавеното чрез лихвата, ако наистина вярвате! А не го ли сторите, очаквайте война от Аллах и от Неговия Пратеник! А покаете ли се ваша си е главницата на имотите ви. Не сте угнетители и не сте угнетени.
(Бакара: 278 – 279)
И още казва Аллах Теаля:
О, вярващи, не изяждайте лихвата, многократно умножена, и бойте се от Аллах, за да сполучите!
(Али Имран: 130)
Също така Пратеникът (с.а.с.) с хадиси е предупредил за опасността от лихварството.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Странете от седем унищожителни грехове!”. Попитаха: „Кои са те, о, Пратенико на Аллах?”. Каза: „Съдружаването с Аллах; Магьо­сни­чест­во­то; убийството на човек, който Аллах е забранил, освен с право; яденето на лихва; яденето на сирашка стока; бягането от фронта; обвиняването на честни вярващи жени в блудство.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Джабир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Аллах (С.Т.) прокле този, който яде лихва, и този, който я дава, и този, който свидетелства, и този, който я записва.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Абдуллах ибн Ханзале (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Един дирхем (лев) лихва е по-лошо от 36 прелюбодейства (зина).” (Даракутни)
Това са някои от доказателствата, които забраняват лихвата. Трябва да се знае, че лихвата е забранена за всички и навсякаде, дори и на евреите и християните, защото в техните книги също има текстове, които я забраняват, но те са ги изопачили или прикрили.
Някои ще кажат, че в днешно време е трудно човек да се предпази от това, още повече че живеем в не мюсюлманска страна, но това не е така, защото този, които се страхува от Аллах, ще намери начин, дори и да е трудно, а едно нещо, колкото е по-трудно, толкова е по-голяма наградата за него. Още повече, че има много примери за хора, които са забогатели от подобни забранени неща, но не е имало берекет в тяхното богатство, и те рано или късно ще пострадат.
Трябва също да се знае, че лихвата е харам, независимо дали е между двама души, или е между човек и банка, или е между институции, и независимо дали човек работи с мюсюлмани или не мюсюлмани, и независимо, дали е в ислямска държава, или не ислямска.

 Лихвата е два основни вида:
1. Лихва при отсрочка (риба ен – несиа)
Този вид лихва се получава, когато някай даде на друг заем и след определено време ще трябва да върне повече от колкото е взел, заради отсрочката. Това е лихва от вида (риба ен – несиа), който е разпространен най-много и една от най-големите мъдрости, поради които е забранено това е, че този, който дава заема, получава гарантирана печалба, без да е извършил нищо и той трупа незаконно богатство, за сметка на заелият, който затъва. И така богатите стават още по-богати, без реално да извършват нищо, а бедните още по-бедни, и това е несправедливо.
Има няколко изхода от това положение:
Първо: Ако някой има доста пари, и негов брат се нуждае от заем, той може да му ослужи, без да му взема лихва, за което ще получи голяма награда за Ахирета, за което ще споменем по-нататък.
Второ: Ако някой има пари и иска да печели, то има позволени начини за инвестиция, за което също ще споменем по-нататък.
2. Лихва при размяна (риба ел – фадл)
Този вид лихва се получава, когато има размяна на еднородни неща, от рода на пари (злато, сребро и др.) и хранителни продукти (пшеница, картофи и др.).
Хадис: Ебу Саид Ел – Худри (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „(Който разменя) злато за злато, и сребро за сребро, и ечемик за ечемик, и пшеница за пшеница, и фурми за фурми, и сол за сол, (да бъде) в равни количества, от ръка в ръка (едновременно), а който увеличи, или поиска повече, е направил лихва, като даващият /лихва/, и вземащият са равни (в греха).” (Бухари и Муслим).
От този хадис, се разбира, че при търговията (размяната) на споменатите стоки, за да не се получи лихва, са необходими две условия:
а) Да са в еднакви количества, независимо от качеството.
б) Да става едновременно, т.е. без отсрочка за единият.
Примерно: Ако някой иска да размени 50 кг. по-едри картофи за 80 кг. по-дребни, тава не е позволено, защото става лихва. Изходът е да продаде едрите картофи за пари, и със сумата да си купи други, каквито пожелае. Ако се размени картофи за пшеница, например, това е позволено защото са от различен вид, независимо от пропорцията.
Друг пример: Ако се размени 5 лв. монета за 10 лв. книжни също е лихва, но ако се разменят левове за евро или долари например, е позволено, независимо от пропорцията, защото са от различен вид.


2. Комарът и хазартните игри.
Комарът и хазартните игри са забранени от шериатът, и всеки, който играе или спомага по някакъв начин да се извършва тази дейност (комар и хазарт), той извършва харам, а ако от това печели, той печели от харам, независимо дали е пряко или косвено.
Аллах Теаля повелява в Коран – и – Керим:
О, вярващи, виното, играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите! Сатаната цели именно да всее между вас вражда и ненавист чрез виното и играта на късмет, и да ви възпре от споменаването на Аллах, и от молитвата. Не ще ли престанете?
(Маиде: 90 – 91 )
В това число влиза: тотото, лотариите, всичке видове игри, в които има залагане, независимо дали е чрез фиш, или билет, или по телефона, или чрез SMS (в това число влизат всички телевизионни игри, които са на принципа на залагане чрез обаждане или SMS) или е игрална машина, щом е на принципа: много хора залагат, един или няколко печелят, това е комар или хазарт, и всеки, който участва, или спомага по някакъв начин или печели, това е забранено от шериатът (харам). Който е спечелил по такъв начин, независимо дали е от комар, или хазарт, или алкохол, или наркотици, или кражба, или по какъвто и да е непозволен от шериата начин, той е спечелил от харам, и от това нещо няма да има берекет и полза, и от това нещо не се приема нито садака, нито зекят, нито какъвто и да е хаир.
3. Застраховките.
Застраховката е съвременно икономическо явление, поради което за него няма мнение от най-големите ислямски учени (четирите имама). Застраховката е сделка, при която човек плаща определена сума на един път или на вноски на определена институция, като при определени неприятни случаи (катастрофи, бедствия и др.), тази институция изплаща на застрахованото лице съответно обезщетение.
Застраховката се дели на два основни вида:
- Застраховка на имущество.
- Застраховка „живот”.
Въпреки, че някои от съвременните учени позволяват застраховката на имущество, като едно социално явление, то повечето съвременни исламски учени казват, че никакъв вид застраховка, не е позволено в шериатът, защото всички те са на принципа на хазарта и комара, и в основата им не е заложено хуманноста и братската взаимопомощ, а с тези сделки се цели експлоатацията на хората, и огромните печалби на застрахователните компании. Също така в този бизнес има предпоставки за големи манипулации и корупция, и от там ощетяване на много хора и възникване на скандали между тях.
Тези от учените, които позволяват застраховката на имущество, позволяват вариантът, който съществува в някои ислямски страни, при който група хора, еднакво застрашени от дадено бедствие, внасят определена сума във фонд, който е тяхна собственост, и при злополука с някой от тях, му се помага от този фонд.
Застраховките, които са задължителни в наше време, и човек не може да вземе правото си без тях, т.е. той няма избор, като задължителните автомобилни застраховки, без които човек не може да си кара абтомобила, въпреки че не са одобрени от шериатът, чавек няма грях от тях, защото е принуден и няма избор.
Сделки и търговски взаимоотношения, които не са забранени от шериатът.
1. Заем.
Заемът е едно от позволените от шериатът икономически отношения, и даже в много случаи той е препоръчителен и се смята за голяма добрина (хаир).
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Който помогне да се реши един земен проблем на негов брат мюсюлманин, Аллах му решава проблем на Кияметският ден. И който улесни един мюсюлманин, Аллах му улеснява и на този, и на Онзи свят. Аллах е в помощ на своя раб, докато той е в помощ на своя брат (мюсюлманин).” (Муслим, Ебу Дауд)
Хадис: Ебу Месуд (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: “Когато един мюсюлманин даде заем на свой брат (мюсюлманин) два пъти, все едно му е дал една садака на същата стойност.” (Ибн Маджа, Ибн Хиббан)
Това е така, когато заема отговаря на следните условия:
А) Да е безлихвен.
Б) Заемодателят да няма за цел облагодетелстване от ползващият заема, и ако целта е материално облагодетелстване, то се смята за лихва. Примерно, ако някой даде заем на друг, и му каже ще ми върнеш същата сума, но ще ми дадеш еди какво си, или ще ми свършиш еди какво си, то това е лихва.
В) Да е от неща, които могат да се измерят точно, или приблизително, и са позволени от шериатът, като пари, търговски стоки, и др.
Г) Желателно е заемът да се записва, кога е даден, от кой е даден, на кой е даден, за колко време е даден, и да има свидетели.
Има хора, които вземат заеми, и не ги връщат на време, или въобще не ги връщат, но трябва да знаят, че който вземе заем, и не го върне, се смята за голям грях, и ако умре, и има заеми и не ги е оправил, положението му на Ахирета ще е тежко.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Който е взел заем, и има възможност да го върне на време, и не го върне, е извършил гнет (зулм).” (Ебу Дауд)
Хадис: Ебу Селеме ибн Джабир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) не е кланял Джанезе намаз на човек, който е умрял със заем и не го е управил.”
(Бухари и Муслим)
В друг хадис се предава, че Пратеникът (с.а.с.) е казал, че дори човек да умре като шехид (по време на война) и да няма никакви грехове, той не може да влезне в Дженнета, ако има неоправени дългове към хората.
2. Даване под наем.
Даването под наем е позволено в шериатът, когато отговаря на следните условия:
А) Двете страни на сделката да са шериатски пълнолетни, да са добре с разума и да е по взаимно съгласие.
Б) Обекта на сделката да е от позволените в шериатът. Например: Да не е заведение за алкохол, или заведение за хазарт.
В) Обекта на сделката да не се консумира, а да се ползва. Например: Да не е хранителен продукт, а да е постройка, земя или превазно средство.
Г) Сделката да има условия като цена, срок и др.
3. Лизинг.
Това е сделка, при която клиента взема стока или имущество на изплащане. Това се налага, когато човек има нужда от някаква стока или имущество, движимо или недвижимо, и няма достатъчно пари, за да го плати, а друг, който е търговец, може да му го даде на изплащане, като всеки месец плаща определена вноска за определено време. Разликата между обикновенната търговска сделка и лизинга е, че при обикновенната сделка се плаща на веднъж и веднага при покупката, и цената е една, а при лизинга се плаща разсрочено и цената е друга.
По отношение на шериатската разпоредба (хукума) за този вид сделки, някои от ислямските учени казват, че те не са позволени, защото приличат на лихвени, а лихвата разбрахме, че категорично е забранена.
Повечето ислямски учени позволяват лизинга, при долуспоменатите условия, като казват, че лизинга не е лихва, защото основният принцип на лихварството е сигурната печалба, без да се извършва почти нищо, а при лизинга, първо това е търговска сделка, при която се продава стока срещу пари, и второ стоката, продадена на лизинг сега и струва една цена, не се знае колко ще струва след една година например, когато продавача ще получи цялата сума от сделката, така че печалбата на продавача никак не е сигурна.
Друг довод на учените, които позволяват лизинга е, че няма категорично доказателство, от айети или хадиси, които да го забраняват, а основен принцип в шериатът е, че всяко нещо е позволено, докато не се намери доказателство (шериатско), което да го забранява.
Друг довод за лизинга е, че има предания, макар и не до там категорични, че някои от сахабите са пол­звали този вид сделки, а и от тогава до сега хората имат нужда от такъв вид сделки, както споменахме по-горе.
Някои учени казват, че в този вид сделки, може да се приеме, че реалната цена на стоката, може да се приеме крайната цена на лизинга, а ако клиента плати веднага, търговецът прави отстъпка в цената.
Условия, при които е позволен лизингът:
А) Сделката да е доброволна, да е между шериатски пълнолетни и разумни хора, и продаваната стока да е от позволените от шериатът.
Б) Разликата в цената на стоката, която е в момента на закупуването, и цената, която се получава в края на изплащането, да не е много голяма. Това може да се получи при монополисти, които изнудват клиентите.
В) В сделката да не участва банков (лихвен) посредник.
Сега има лизинг при следната ситуация: Например – отива човек в автокъща, и иска да си купи кола на изплащане.
Тази автокъща обаче работи с определена банка, която плаща веднага крайната сума, и купувачът връща парите на банката, а не на автокъщата. Този вид лизинг не го разрешават учените, защото: първо, това е равносилно на вземане на лихвен банков кредит, който не е позволен от шериатът, и второ, чрез по­сре­дни­чест­вото на банката, цената се увеличава, и купувачът губи от това.

4. Търг.
Позволено е в шериатът, една стока да бъде продадена на търг, когато за нея има повече от един кандидат – купувач, независимо дали е с тайно или явно наддаване.
Не е позволено обаче участието на псевдо – купувачи, които нямат за цел копуването на стоката, а да вдигат изкуствено цената. Това обикновено става, като се наговарят със собственикът на стоката, с цел да се вдигне цената и съответно печалбата. Това деяние е забранено и парите взети по този начин са харам.
5. Сделка „Мударабе”.
Това е сделка между двама, при която единият дава определена сума пари на друг, който търгува с тях, като се споразумяват за определен процент от печалбата.
Този вид сделки са позволени в шериатът, защото има хора, които имат пари, а не могат да се занимават с търгавия, а има други, които им се отдава търговията, но нямат пари и това е може би най-голямата алтернатива на лихварството.
Условията на този вид сделки са следните:
А) Капиталът, който е отдаден за сделката „Мударабе” да е пари, а не материал например, и да се знае точното количество.
Б) Разпределението на печалбата между двамата, да е в проценти, като 50% на 50%, или 30% на 70% например, и не може да бъде фиксирана като например да каже собственика на парите ‘ще ми даваш всеки месец по 300 лв., а останалото за теб’, защото по този начин може единият от двамата да бъде ощетен.
В) Такъв вид сделки се правят между хора, които си имат пълно доверие, и търговеца няма да злоупотребява. Основният капитал, отдаден на търговеца е изцяло на неговият собственик, като се дели печалбата според договореният процент. Ако се получи загуба или фалит, тя е за сметка на собственика на основния капитал, ако това не е по грешка на търговеца или проявена небрежност от него.
Г) Търговецът, който работи с чужди пари да знае, че това е поверено (еманет) и да не прави с тях нищо друго, освен това, за което са се споразумели и той няма право да ги преотстъпва (дава на заем) на друг, без знанието и разрешението на собственика.
6. Сделка „Музара’а”.
Тази сделка е подобна на предходната, като разликата е в това, че собственик на земя може да даде земята на земеделец, който да я обработва, като печалбата от реколтата е процентно разделена между тях.
Условията на сделката са същите като предходната, с тази разлика, че в предходната се отдават пари, а в тази – земя.
Също така условие е и процентът от печалбата да е от цялата земя, а не собственикът на земята да избира определено парче от земята, която да е само за него, а останалата да делят, защото това не е справедливо и е предпоставка за кавги и проблеми между двамата.
7. Сдружение, Фирма (Шерика).
Шериатското значение на „шерика” (сдружение или фирма) е, когато двама или повече хора се договорят да обединят техен капитал, който може да е пари или друго имущество, с цел да работят и печелят заедно.
От шериатска гледна точка, тези сдружения (шерика) са два основни вида:
А) Шерика ел – емляк.
Това е сдружение (шерика), при което двама или повече души са съдружници (съучастници) в иму­ще­ство, което е получено от наследство или дарение, без да има предварителен договор между тях. Това може да стане с тяхно съгласие, както например е случаят при получаване на дарение с предварително съгласие на получаващите дарението и дарителят. А може и няколко души да са съдружници в имущество (имот) без тяхното съгласие, и това се получава при получаване на наследство /мирас/ от починал общ близък.
При този вид сдружения (шерика), никой от съдружниците няма право да се разпорежда с дялът на другият, без неговото съгласие. Също така при този вид „шерика”, особено когато става въпрос за недвижимо имущество, е в сила шериатското правило шуф’а”, което означава, че ако един от съдружниците в такава „шерика” реши да продава, заменя или дава под наем своят дял, трябва най-напред да го предложи на съдружниците си, защото те са с предимство в този случай. Ако никой от тях не иска или не може да го вземе, тогава го предлага на други лица.

Б) Шерика ел – укуд.
Това е сдружение (шерика), при което двама или повече души се договарят (сключват договор) да обра­зу­ват търговско дружество (фирма), при което всеки участ­ва в това сдружение с определен капитал и определена отговорност, и получава определен процент от печалбата на фирмата.
Има няколко варианта на този вид сдружения, като някои от тях са:
а) Шерика ел – анан.
Това е сдружение между двама или повече, при което всеки участва с различно количество основен капитал, и отговорността, работата и печалбата е различна, в зависимост от споразумението. В случай на загуба или фалит, всеки съдружник губи според процентното си участие.
б) Шерика ел – муфавада.
При този вид търговско сдружение всеки съдружник участва във фирмата с еднакъв основен капитал при еднаква отговорност, работа, печалба и съответно загу­ба. В този вид сдружение всеки съдружник може да замест­ва другият, да го представлява и въобще всичко да е по равно.
в) Шерика ел – ебдан.
Това е сдружение, при което двама или повече се договарят да образуват фирма без основен капитал, като всеки от съдружниците участва с труд, като в зависимост от труда се договарят и за печалбата. Например: група работници наемат даден обект и всеки работи и получава според работата и квалификацията си, като предварително всичко се договаря.
Основни условия и принципи в тези сдружения, а и във всички останали е, да са на доброволна основа, всеки от съдружниците да е честен, справедлив, да спазва договореностите и поетите ангажименти, да не се занимават със забранени от шериатът неща, и печалбата и загубите да са процентно договорени.
8. Намерени вещи, неща (люката).
Който намери нещо изгубено на пътя, или на къра, се нарича „люката”, и може да го вземе, при следните условия:
А) Да го прибере и да обяви за намереното нещо по начин, който най-много хора ще разберат за това.
Б) Ако намереното нещо е със стойност над 1 динар (4 – 5 лв.), се съхранява и обявява една година, след която, ако не се яви собственика, този, който го е намерил може да го вземе за себе си или да го даде садака, ако няма нужда от него.
В) Ако се яви някой, който да казва, че намереното нещо е негово, той трябва да го опише подробно, или ако са пари да каже точно колко са и какви са, в противен случай не се счита, че той е собственикът.
Г) Ако намереното нещо е незначително или хранителен продукт, намерилият го може да се възпозва от него.
Д) Ако човек намери нещо ценно и смята, че няма да може да изпълни дълга към него, като съхранение и обявяване да не го взема, защото това е отговорност (еманет).
Е) Ако човек намери изгубени животни, ако са от рода на овцете или по-малки, може да ги прибере при горните условия, защото ако ги остави може да ги изяде някой звяр, като в периода на съхранение може да се възползва от тях, като ги дои например.
Но ако са по-големи животни като крави или коне, не трябва да ги пипа, защото те могат да бозаят и да се хранят сами.
Хадис: Зейд ибн Халид (р.а ) предава, че един човек дойде при Пратеникът (с.а.с.) и го попита за намерените неща (люката) и той (с.а.с.) каза: „Обяви го, като го правиш една година. Ако дойде собственика, е негово, ако не се яви, прави го каквото искаш”. Човекът попита: „Ако са овце”? Той (с.а.с.) каза: „Те са твои или на твоят брат (по вяра), или на вълка!”. Човекът попита: „А ако са камили?”. Пратеникът (с.а.с.) каза: „Не ги пипай, те ще си намерят храна и вода, докато ги намери собственикът им”. (Бухари)


Използвана литература
1. Ел – фикх ел – ислями ве едиллетух  Д-р Вехбе Еззухейли  1996
2. Фикх Ес – сенне от Мухаммед Ес – Сейид Сабик 1994
3. Ел – фикх Ел – ханефи от Абдул Хамид Тахмаз 1998
4. Нейл Ел – евтар от Мухаммед Еш – шевкяни  1993
5. Фетх Ел – бари с шерх Сахих Ел – Бухари от Ел – Аскаляни  1986
6. Сахих Муслим с шерх на Ен – невави  1995
7. Тергиб ве терхиб на Мунзири  1993
8. Риядус – салихин на Ен – невеви 1994
9. Риба ве муамелят ел – масрифийе от Д-р Умер Ел – мутрак   


ОСМИ РАЗДЕЛ – “МИРАС” (НАСЛЕДСТВО)

Posted by Admin вторник, май 28, 2013, under , |

 

МИРАС” (НАСЛЕДСТВО)

  1. Определение: „Мирас”, или още се нарича „Фараид”, означава разпределянето на всички материални неща, които оставя след себе се човек, след като почине, на всички онези, които имат право на наследство.
За съжаление, по тази тема се знае твърде малко, и от там не се спазват шериатските правила, при разпределението на имуществото на даден човек след неговата смърт, и от там се получават много спорове, проблеми и т.н.
Аллах (С.Т.) е най-Справедливият, и за това е заповядал на мюсюлманите да са справедливи. Когато един човек е жив и има деца, той трябва да бъде справедлив с тях, и когато дава или подарява на един от тях, трябва да даде и на другите, защото в противен случай между децата се появява вражда и омраза, и причина за това е родителя, който не е бил справедлив между тях.
Хадис: Нуаман ибн Бешир (р.а.) предава, че баща му отишъл заедно с него при Пратеникът (с.а.с.), и му казал:
Подарих на този си син един роб. Пратеникът (с.а.с.) казал: „Имаш ли и други деца?”. Бешир казал: „Да, имам”. Пратеникът (с.а.с.) казал: “На другите подари ли същото?”. Бешир казал: „Не”. Пратеникът (с.а.с.) казал: “А искаш ли всичките ти деца да те уважават?”. Бешир казал: „Да, о, Пратенико на Аллах”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) казал: Бойте се от Аллах, и бъдете справедливи между децата си! Или върни подаръка си, или не ме прави свидетел на несправедливост!”. (Бухари и Муслим)
2. Васиет. (Завещание)
Това е нещо, което един човек е заръчал устно или писмено да се извърши след неговата смърт
По принцип, всеки един мюсмюманин трябва да има завещание, особено когато има взаимоотношения с други хора, т.е. има да дава на някой нещо, или пък има да взема.
Условия на завещанието:
а) Да е за нещо, позволено от шериата. Ако човек завещае, след неговата смърт да правят нещо, което е забранено от шериата, то това завещание е невалидно, и тези които го изпълняват, се товарят с грях.
б) Да е до една трета от неговото имущество, което оставя след смъртта си.Човек има право да прави завещание, възлизащо на не повече от 1/3 от неговото имущество, на хора, организации и др. извън преките наследници, защото двете трети са за преките наследници.
в) Завещанието да не се отнася за пряк наследник, защото наследството за преките наследници е разпределено от Аллах (С.Т.) в Коран – и – Керим (сура Ниса – 11 и 12 айет)
Хадис: Предаден от Есхабул мегази, че е казал Пратеникът (с.а.с.): „Не се завещава на наследник”. (Имам Ахмед, Ебу Давуд и Тирмизи )
г) Не е желателно, когато човек има дългове към други хора, или към Аллах (С.Т.), и може сам да си ги оправи докато е жив, да оставя завещание на наследниците да му ги оправят след неговата смърт, освен при невъзможност.
3. Терике (Имуществото, което човек оставя след неговата смърт).
Когато един човек почине, всичко което остава след него, като пари, земя, имоти, сгради и др. се нарича терике, и с него се постъпва по следния начин:
А) Най-напред от „терике” се отделят средства за погребението като кефин, копаене на гроб и др.
Б) След това, ако има дългове, които се знаят, се издължават от „терике”.
В) След това, ако има завещание, което отговаря на гореспоменатите условия, се изпълнява от „терике”.
Г) Накрая, което остане от „терике”, се разпределя от наследниците, по точно определен начин, който ще обясним по-долу.
4. За да има разпределение на наследство (мирас), трябва да са налице следните условия:
А) Да има починал (мейит), който наистина е починал, или е обявен за такъв, като например, човек който се е изгубил много дълго време, или е обявен за безследно изчезнал, и след като вече няма надежда да е жив се обявява за умрял.
Б) Да има живи наследници, между които да се разпределя наследството.
В) Да има имущество (терике), което да се разпределя.
Г) Да няма причина, която да лишава някой от наследниците, от правото му на наследство.
5. Причини, които лишавават от наследсво.
А) Робство. Ако някой е роб и не е свободен, то той няма право на наследство.
Б) Ако мъртвият е убит от някой роднина умишлено, то убиеца няма право на наследство.
В) Ако наследника е друговерец, той няма право на наследсво.
Хадис: Усама ибн Зейд предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Не може мюслюманинът да бъде наследник на неверник, и неверникът на мюслюманин”. (Ебу Давуд, Тирмизи, Несаи и Ибн Маджа).
6. Разпределяне на наследството.
Както споминахме по-горе, наследството е раз­пре­де­лено от Аллах (С.Т.), Който казва в Коран – и – Керим:
Повелява ви Аллах за вашите деца: за мъжкото е дял, колкото за две женски. А ако са повече от две жени, за тях са две третини от оставеното. А ако е една, за нея е половината. А за родителите му, за всеки един от тях, е шестината от оставеното, ако е имал дете. А ако не е имал дете и го наследят родителите му, за майка му е третината. А ако е имал братя, за майка му е шестината след завещание, завещано от него, или дълг. Пред­пи­сание от Аллах! Не знаете кой ви е по-близък по изгода, бащите или синовете ви. Аллах е всезнаещ, премъдър. За вас е половината от онова, което са оставили съпругите ви, ако не са имали дете. А ако са имали дете, за вас е четвъртината от онова, което са оставили след завещание, завещано от тях, или дълг. А за съпругите е четвъртината от онова, което сте оставили, ако не сте имали дете. А ако сте имали дете, за тях е осмината от онова, което сте оставили след завещание, завещано от вас, или дълг. А ако мъж или жена биват наследени и нямат родители и деца, и имат брат или сестра, за всеки един от тях е шестината. А ако са повече от това, те са съдружници в третината след завещание, което е завещано, или дълг, без да има ощетен. Това е завет от Аллах! Аллах е всезнаещ, всеблаг.  
(сура „Aн-Ниса”: 11 и 12)
Изчисляването и разпределянето на наследството е едно от най-сложните неща във фъкъха. То се изчислява чрез сложни формули, като вида на формулата, която ще бъде използвана, зависи от конкретния случай на съществуващите наследници. Ние ще се опитаме да го обясним по възможно най-простия начин.
Наследниците се разделат на две основни групи:
А) Наследници, които наследяват точно определен процент, при точно определена ситуация, и те се наричат „Есхабул фуруд”, този начин на наследяване се нарича „билфард”. В тази група могат да бъдат:
- Баща.
- Дядо (баща на бащата).
- Брат, с който умрелият има обща майка (ахлиум).
- Съпруг.
- Съпруга.
- Дъщеря.
- Сестра с общи баща и майка (ухт шакика).
- Сестра с общ баща (ухт лиеб).
- Сестра с обща майка (ухт лиум).
- Внучка (дъщеря на сина).
- Майка.
- Баба (майка на бащата).
Б) Наследници, които наследяват остатъка, след като „Есхабул фуруд” си получат съответния процент, и те се наричат „асаба”, а начина се нарича „биттеасиб”. В тази група могат да бъдат:
- Син.
- Внук (син на сина).
- Брат от общи майка и баща (ах шакик).
- Чичо (брат на бащата, или на дядото).
- Бащата може да наследява и по този начин в някои случаи.
Гореспоменатите са потенциални наследници, но те всички едновременно не могат да получат наследство, като принципът е, че при наличието на по-близък, по-далечният отпада.
Най-близки до починалия са следните пет роднини:
синове, дъщери, баща, майка и съпруг или съпруга.
При наличието на тези пет, всички останали отпадат, а при наличието и на петимата споменати, и петимата наследяват съответен дял.
7. Кога и колко получават съответните наслед­ници:
** Бащата.
Бащата на умрелия (ако е жив) е от неотменимите наследници, и има три положения:
а)билфард”. Ако умрелия има деца, между които едно или повече момчета, той наследява 1/6 от имуществото.
б)биттеасиб”. Ако умрелия няма никакви деца, той получава остатакът от наследството, след като на полагащите им се задължителен процент „Есхабул фуруд” си получат дялът.
в) Ако умрелия има само дъщеря, той взема 1/6, и след като се даде на „Есхабул фуруд” съответния процент, и остане някакъв остатък, го взема бащата, т.е. в този случай той наследява и по двата начина: „билфард” и „биттеасиб”.
** Майката.
Майката на умрелия (ако е жива) е от неотменимите наследници, и има три положения:
а) Тя взема 1/6, когато умрелият има деца (едно или повече) или деца на син, или двама и повече братя и сестри.
б) Тя взема 1/3 от цялото имущество, когато няма никой от споменатите в т. „А”.
в) Тя взема 1/3 от остатакът, когато умрелия, освен нея има само съпруга (съпруг) и баща.
** Съпругът.
Съпругът на умрялата има две положения:
а) Когато умрялата няма деца, или внуци (деца на синове) независимо дали са от този или предишни бракове, той получава половината от имуществото.
б) Когато умрялата има деца, или внуци (деца на синове) независимо дали са от този или предишни бракове, той получава 1/4 от имуществото.
** Съпругата.
Съпругата на умрелият има две положения:
а) Когато умрелият няма деца, или внуци (деца на синове) независимо дали са от този или предишни бракове, тя получава 1/4 от имуществото.
б) Когато умрелият има деца, или внуци (деца на синове) независимо дали са от този или предишни бракове, тя получава 1/8 от имуществото.
** Синовете, един или повече.
Ако умрелият има един или повече синове, без дъщери, една или повече, и заедно с тях има и други наследници, които винаги наследяват, като баща, майка и сапруг/а, те (синовете) си разделят по равно остатакът, след като гореспоменатите си получат задължителният процент.
** Дъщерите.
За дъщерите на умрелият, има три положения:
а) Ако умрелият има само една дъщеря като дете, тя получава половината от наследството.
б) Ако умрелият има две или повече дъщери, без да има момче, те си разделят 2/3, независимо колко са.
в) Ако умрелият има и синове, и дъщери, то след като „Есхабул фуруд” (като баща, майка и сапруг/а) си получат процента, децата на умрелият си разделят остатакът на принципа: „на мъжкото двойно, колкото на женско”.
** Сестрите.
Сестрите на умрелият могат да бъдат наследници, само при определени условия, като има разлика дали сестрата е от общи баща и майка (шакика) или е само от обща майка (лиум). Ще споменем само три положения, при които те магат да получат наследство:
а) Ако умрелия няма деца, нито внуци, нито баща и дядо, нито брат, и е само една сестра, може да получи половината.
б) Ако сестрите са две или повече при горните условия могат да получат 2/3 от наследството.
в) Ако умрелия няма близките, споменати в точка “А” и има братя и сестри, те си разпределят остатъка от „Есхабул фуруд” на принципа: „на мъжкото двойно, колкото на женско”.
** Братята.
Братята на умрелият наследяват „биттеасиб” (остатакът), когато той (умрелият) няма синове и внуци (синове на синовете) и няма баща и дядо, след като „Есхабул фуруд
получат наследство.
** Дядото (баща на бащата).
Дядото на умрелият (ако е жив) получава наследство, само ако бащата на умрелият не е жив. В този случай може да получи неговият дял.
** Бабата (майката на майката или бащата).
Бабата на умрелият (ако е жива) получава наследство, само ако майката на умрелият, не е жива. В този случай може да получи 1/6, вместо майката.
** Чичовците (брат на бащата или дядото).
Чичото на умрелият маже да получи наследство „биттеасиб” (остатакът), когато той (умрелият) няма синове и внуци (синове на синовете), и няма баща и дядо, няма и братя, и след като „Есхабул фуруд” получат наследство.
** Внуците (синове и дъщери на сина).
Те могат да получат наследство, когато умрелият е имал синове, но всички са починали преди него.
8. „Авль”. Това е случай, при който всички наслесници наследяват „билфард”, т.е. определен процент, и общия сбор надвишава 1.
В такъв случай на всички се намаля пропорционално, за да не бъде ощетен никой.
9. „Рад”. Това е случай, при който има само един или няколко наследника, и всички те наследяват „билфард”, т.е. определен процент, и общия сбор е по-малко от 1, и няма наследник „биттеасиб”, т.е. да наследява остатакът, тогава този остатък се разпределя пропорционално, ако наследниците са повече от един, а ако е сам, взема всичко.
10. Практически примери за разпределяне на наследство.
А) Ако почине един мъж, и има следните наследници:
Баща, Майка, Съпруга, Син и Дъщеря.
Бащата и майката получават по 1/6.
Съпругата получава 1/8, и остатакът се разделя между сина и дъщерята в съотношение 2 към 1. Всички останали наследници отпадат. Ако примера го изразим в цифри, ще изглежда по следния начин:
Ако починалият мъж е оставил 1000 лв. – на майката и бащата се полага по 166.60 лв., на съпругата 125 лв., на сина 361.20 лв., и на дъщерята 180.60 лв.
Б) Ако почине мъж, и има следните наследници:
Баща, Майка, Съпруга и три Дъщери:
Майката и бащата получават по 1/6, дъщерите си разделят 2/3, съпругата 1/8. Този случай е пример за „авль”, защото всички наследяват „билфард”, и сбора от процентите превишава 1.
Ако съберем 1/6 + 1/6 + 1/8 + 2/3 на принципа на най-малък общ знаменател, ще се получи 27/24, което е повече от 1. В такъв случай има недостиг от 3/24 или 1/8 и тогава бащата и майката ще получат по 4/27 вместо 4/24, съпругата 3/27 вместо 3/24, а дъщерите ще си разделят 16/27 вместо 16/24.
Ако починалият е оставил 1000 лв., в цифри ще изглежда така:
Майката и бащата получават по 148 лв., съпругата 111 лв. дъщерите по 198 лв. приблизително.
В) Ако почине мъж, и има за наследници само съпруга и две дъщери, то тогава съпругата наследява 1/8, а дъщерите 2/3, и това е пример за „рад”, защото всички наследяват „билфард”, и сбора от процентите е по-малко от 1. Ако съберем 1/8 + 2/3 на принципа на най-малък общ знаменател ще се получи 19/24, което е по-малко от 1. В такъв случай има излишък от 5/24 и съпругата ще получи 3/19 вместо 3/24 и дъщерите ще получат по 8/19 вместо по 8/24.
Ако починалият е оставил 1000 лв., в цифри ще изглежда така:
Съпругата ще получи 157.80 лв., а дъщерите по 420.80 лв. приблизително.
Това са хората, които могат да получат наследство и начина, по който може да стане това е определено от Аллах (С.Т.) в Коран – и – Керим.
Това може да се промени единствено, когато е доброволно и са съгласни всички наследници, които ги касае, т.е. да се промени делът на наследство на някой от наследниците. В такъв случай, може на някой да се намали, увеличи или пък да преотстъпи, или се откаже изцяло от наследство. Например някой от наследниците е богат, а има друг, който е беден, и богатият иска да преотстъпи част, или целият полагащ му се дял на бедният, и двамата са съгласни, това е позволено.

Tags

Blogger templates

Translate

Blog Archive