Показват се публикациите с етикет Суннети. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Суннети. Показване на всички публикации

СЮННЕТИ НА НАМАЗА

Posted by Admin вторник, май 28, 2013, under ,, |

 

СЮННЕТИ НА НАМАЗА

Суннети преди намаза:
1. Езан – това е призив за намаза.
В хадис Абдуллах ибни Зейд (р.а.) казва: „След като намазът стана фарз, отидохме при Пратеника (с.а.с.), за да обсъдим как да се събираме за намаза. Спомена се, че християните имат камбана, а евреите имат тръба. Предложиха се различни неща, но Пратеникът (с.а.с.) каза да помислим и на другия ден да вземем решение. На следващия ден, когато се събрахме, аз казах на Пратеникът на Аллах (с.а.с.), че съм сънувал сън, в който призивът за намаза е човешки глас със следните думи: ,,Аллаху екбер! Ешхеду елля иляхе иллеллах! Ешхеду енне Мухаммедер – расулюллах! Хаййе алессалях! Хаййе алел фелях! Аллаху екбер! Ля иляхе иллеллах!”. След това стана Умер (р.а.) и каза същото. Тогава Пратеникът (с.а.с.) каза, че това е истински сън”. „Извикайте Билял и му кажете какво сте сънували, защото той има висок и хубав глас!” (Ахмед и Ебу Дауд)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Ако знаеха хората каква е наградата за четящия езан и за кланящия се на първия саф (ред), тогава кой да чете езан и кой да е на първия саф, щеше да се определя чрез жребий. Ако знаеха хората каква е наградата от ранното отиване към джамията, щеше да се надбягват към нея, кой да стигне първи. И ако знаеха хората за наградата от кланянето на Ишаи и Сабах в джамията – щеше да отиват дори и пълзешком.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Предава се от Ебу Сеид Ал – Худри (р.а.), който казал на един негов приятел: ,,О, Абдуллах, ти обичаш овцете и пустинята и когато си при овцете, си чети езан за всеки намаз на висок глас, защото чух Пратеникът (с.а.с.) да казва: ,,Когато един човек чете езан на висок глас, всяко нещо, което го чуе било човек, джин, камък или дърво, ще бъде свидетел за него в Съдния ден.” (Бухари, Малик, Несаи, ибн Маджа)
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.): ,,Всяко нещо, което чуе езана, дори и сухото и суровото (от растенията) – прави истигфар (иска прошка от Аллах (С.Т.) за този муеззин).” (Ахмед и Табарани)
Хадис: Предава Берае ибн Азиб (р.а.): „Чух Прате­ни­кът (с.а.с.) да казва: ,,Аллах (С.Т.) и меляйкетата възхваляват тези, които са на първия саф (ред), а за муеззина иска опрощение всичко, което чуе гласа му и той получава севаб от всеки един, който се кланя след този езан.” (Ахмед, Несаи)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Когато се чете езан, шейтанинът бяга от там толкова далече, че да не го чува. След като свърши езана, той се връща. Когато се чете икамет, той пак бяга толкова далече, колкото да не го чува, докато свърши икамета. После се връща и застава между човека и ума му и му казва да си спомни за това, за онова и започва да си спомня за неща, за които не си е спомнял, а понякога го разсейва дотам, че не знае колко рекята е кланял.” (Бухари и Муслим)
Езанът е суннет за мъжете, независимо дали са в джамия или извън нея и се чете само за петте фарз намаза. От суннета е човек да чете езан и когато е сам. Доказателство за това са хадисите споменати по-горе в темата за шериатските разпоредби за кланящия намаза.
1.1. Условия за четене на езан:          
а) Да е настъпило времето за намаз. Забранено е да се чете преди времето.
б) Езанът да е на арабски език.
в) Да се чете така, че да се чуе от част от джамаата, а ако е сам, е достатъчно сам да се чуе.
г) Да няма голям интервал между отделните думи.
д) Четящият езан да бъде мъж – мюсюлманин, който трябва да отговаря на следните условия:
- Да е пълнолетен според шериата, като се допуска и момче наближило пълнолетие, което различава доброто от лошото.
- Муеззинът да притежава висок и хубав глас.
- Да чете езан прав, като се е обърнал в посока към къбле.
- Да бъде с абдест.
- Да слага пръстите на ушите. Ебу Джухейфе (р.а.) казва: ,,Когато Билял четеше езан – слагаше пръстите на ръцете на ушите” (Муттефекун алейхи)
- Когато се чете езан тези, които го слушат, трябва да повтарят след муеззина, а по време на думите ,,Хаййе алессалях” и „Хаййе алел фелях!” трябва да казват: ,,Ля хавле ве ля куввете илля билляхил алиил азим!”.
- След езана да се чете дуа.
Хадис: Джабир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Този, който след езана каже: ,,Аллахумме раббе хазихид-деаветиттаммети вессалятил каимех, ати Мухаммеденил василете вельфадилете вебасху мекамем-мехмуден-ниллези веадтеху” ще заслужи моето застъпничество на Кияметския ден”.
1.2. Мекрух на езана:
- Да се правят извивки подобно на песен.
- Да се работи или прави нещо по време на езан. Изключение правят тези, които отиват към джамията за намаз или се готвят за намаз. Дори, който чете Коран, трябва да спре и да слуша езана.
2. Икамет – ставане за намаз. Икаметът е суннет за мъжете и жените, за индивидуално и за групово кланяне. На глас се чете само от мъжете, когато са в джамията. Думите са същите като на езана, като след ,,Хаййе алел фелях!” се казва ,,Кад каметиссалях!” (два пъти). Имамите Ахмед и Шафии казват, че думите на езана са чифт, а на икамета са тек, въз основа на следния хадис:
Хадис: Предава Енес (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) заповяда на Билял да чете думите на езана чифт, а на икамета по веднъж.” (Предаден от всички)
2.1. Мустехаб на икамета:
- Да се чете с по-тих глас и по-бързо.
- Желателно е, който чете езана, да чете и икамет.
- Когато имамът даде знак, тогава да се чете икамет.
- Джемаатът да става при четенето на думите, „Кад каметиссалях”.
Допуска се четене на езан при спешни случаи – например пожар или др. От суннета е да се чете езан в ухото на новородено дете.
3. СутреТова е преграда, която се слага пред кланящия се, за да не се минава отпред. От суннета е да се кланя със сутре особено там, където има вероятност да минават хора.
Хадис: Ебу Сеид Ал – Худри (р.а) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато някой от вас кланя намаз, да кланя зад сутре и да не позволява да се минава отпред. И ако някой се опита да мине отпред да го спре, защото той е шейтанин!”. (Ебу Дауд, Несаи и Ибн Маджа)
а) Сутре се изисква от всеки, който кланя самостоятелно или когато са джемаат само от имама. Забранено е да се минава пред имама и сам кланящ се човек, а е позволено при нужда да се минава между сафовете.
б) За сутре може да се използва стена, колона, пръчка, дърво или някакъв предмет. Може да се използва за сутре и гърба на човек, или животно. Когато сутрето е пръчка, желателно е, да е висока минимум 50 см.
Хадис: Талха ибн Абдуллах (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато някой сложи пред себе си сутре с височината на самар, да кланя и да не обръща внимание кой минава!” (Муслим)
в) Сутрето трябва да е на разстояние три лакътя от кланящия се.
Хадис: Предава Билял (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) влезна в кяабето за намаз, застана на три лакътя разстояние от стената.” (Бухари, Ахмед и Несаи)
г) Когато сутрето е стълб, дърво или пръчка, е желателно кланящият се да мине малко вдясно или малко вляво от сутрето.
Хадис: Предава Микдад ибн Есвед (р.а.): „Не съм видял Пратеникът (с.а.с.) да се кланя зад колона, стълб или дърво и да се кланя право срещу него, а заставаше малко наляво или надясно.” (Ахмед и Ебу Дауд)
д) Харам е да се минава между кланящия се и сутрето.
Хадис: Ебу Джехм (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Ако знаеха хората колко е лошо да се мине пред кланящ се човек, щяха да чакат 40 (години)”. (Муттефекун алейхи)
е) Намазът не се проваля, ако някой мине пред кланящ се, освен ако мине жена, куче или магаре.
Хадис: Ебу Зер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато някой от вас кланя – да сложи или да кланя зад сутре, ако няма сутре и пред него мине магаре, жена или черно куче, му се проваля намазът. Попитаха: „О, Пратенико на Аллах, защо черно куче?”. Каза (с.а.с.): „Защото то е шейтанин.” (Муслим и Есхабу Сунен)
В хадиса става дума за пълнолетна жена, а не за малко момиченце.
ж) Нарушения при преминаване пред кланящ се:
- Когато някой мине пред кланящ се, който има сутре, а има друго място, през което може да мине, той извършва прегрешение (грях).
- Грехът е само за кланящия, ако прави намаз на изхода или входа, и хората няма откъде да минават, освен пред него.
- Двамата извършват нарушение, ако кланящият се е пред изход, а този, който минава пред него, има начин да го заобиколи.
- Двамата не са в нарушение, когато кланящият се има сутре, а минаващият отпред го прави, без да иска или от незнание.
з) Неща, които не могат да бъдат сутре и е харам да се прави намаз зад тях:
- Гроб – забранено е (харам) да се кланя зад гроб и да се сяда върху него.
- Огън – става дума за открит огън, фенер или свещ.
- Зад паметник, статуя, портрет или снимка на одушевен предмет (човек, животно, кукла и т.н.).
ж) Неща, които е нежелателно(мекрух) да се използуват за сутре:
- Зад жена.
- Зад спящ човек – независимо дали е мъж или жена.
- Срещу човек, обърнат с лице към кланящия се.
- Огледало, шарени картини или пейзажи. Веднъж, когато Пратеникът (с.а.с.) щял да кланя намаз пред него имало шарена рокля на Айше (р.а.) и той й казал: „Махни я, защото ми отвлича вниманието!”
ІІ. Суннети в намаза:
1. Вдигане на ръцете при встъпителния текбир:
Според имам Ебу Ханифе, ръцете трябва да се вдигнат наравно с ушите и палците да докосват ушите.
Хадис: Разказва Ваил ибн Хиджр (р.а.): „Видях Пратеника (с.а.с.), когато встъпваше в намаз, да вдига ръцете наравно с ушите и да казва Аллаху екбер!” (Муслим)
Хадис: Предава Берае ибн Азиб (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) встъпваше в намаз, вдигаше ръцете и палците му докосваха ушите.” (Ахмед и Дара Кутни)
Това се отнася за мъжете, а при жените ръцете се вдигат наравно с гърдите, защото в противен случай може да се открие аура.
Според ислямските учени дланите на ръцете трябва да са обърнати към къбле, а пръстите да са леко отпуснати, дори и мъжете могат да ги вдигат до раменете според гореспоменатите хадиси.
2. Слагане на дясната ръка върху лявата.
Според имам Ебу Ханифе ръцете трябва да се слагат под пъпа от мъжете, а за жените на гърдите, а според другите имами и мъжете трябва да ги слагат на гърдите.
Хадис: Предава Ваил ибн Хиджр (р.а.): „Видях Пратеника (с.а.с.), когато встъпваше в намаз да вдига ръцете и да казва ‘Аллаху екбер’ и след това слагаше дясната ръка върху лявата върху гърдите.” (Муслим, Абу Дауд и Несаи)
3. Четене на встъпителна дуа – ,,Субханеке
Казва Айше (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) встъпваше в намаз, четеше ,,Субханеке”. (Муслим и Есхабу Сунен)
„О, Аллах, пречист си Ти (от съдружници), Слава и благодарност за Теб! Благодатно е Твоето име! Няма друго божество, заслужаващо обожаване, освен Теб!”
Освен ,,Субханеке”, Пратеникът (с.а.с.) е чел и други дуи. От суннета е този, който знае повече от една дуа, да чете на всеки намаз различна.
4. След встъпителната дуа да се каже тихо:
,,Еузубилляхи-минешшейтанирраджим, Бисмилляхиррахманиррахим”!
5. Казване на ,,Амин” след ,,Фатиха”.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато имамът каже ,,Амин!”, и вие кажете ,,Амин!”, защото на когото (казването на) ,,Амин” съвпадне с това на меляйкетата, Аллах (С.Т.) му опрощава миналите грехове (малки)! И Пратеникът (с.а.с.) казваше ,,Амин!”. (Предаден от всички)
Всички учени са единодушни, че е от суннета да се каже ,,Амин!”, разликата е в това, че някои казват да е на глас, а други тихо, но и двата варианта са правилни.
6. Сурата, която се чете на първия ракят да е по-дълга от тази на втория. Към този суннет се включва и това да се спазва поредността на сурите и айетите.
7. Когато човек е прав, да застане с крака, обърнати към къбле – да е застанал нормално, нито много разтворени, нито пък да са събрани.
8. Казване на текбир “Аллаху екбер” при отиване на “рукю” и “седжде” и при ставане от тях.
9. Прихващане на коленете с дланите по време на рукю и изправяне на гърба.
10. Произнасянето на думите ,,Семи Аллаху лимен хамидех” при изправяне от рукю и думите ,,Раббена ве лекел хамд”.
Хадис: Енес (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато имамът каже ,,Семи Аллаху ли мен хамидех”, вие кажете ,,Раббена ве лекел хамд”. (Бухари и Муслим)
11. Думите, които се казват на рукю – ,,Субхане раббийел азим” и на седжде ,,Субхане раббийел еаля”.
Хадис: Предава Укбети ибн Амир (р.а.): ,,Когато беше низпослан /Уакиа: 96/ „Затова прославяй името на твоя Господ, Превеликият!” Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Казвайте това, когато сте на рукю!” (Ебу Дауд и Ахмед)
Хадис: Предава Укбети ибн Амир (р.а.): ,,Когато слезна ,,Еаля: 1”, Пратеникът (с.а.с.) каза да казваме това на седжде.” (Хаким – добър)
Хадис: Предава Хузейфе (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) казваше на рукю ,,Субхане раббийел азим”, а на седжде казваше ,,Субхане раббийел еаля”. (Достоверен)
12. Когато кланящият се отива на седжде, да опре на земята първо коленете, после дланите на ръцете и накрая лицето /челото и носа/!
Хадис: Разказва Ваил ибну Худжр (р.а.): „Видях Пратеника (с.а.с.), когато отива на седжде, да слага на земята първо коленете, после дланите на ръцете, и когато се изправяше от седжде, вдигаше първо дланите, а после коленете." (Тирмизи – добър хадис)
Някои от учените казват, че може и обратно, т.е. да опре първо дланите, след това коленете.
13. Положение по време на седжде:
а) Лицето трябва да е между ръцете.
Хадис: Предава Ваил ибн Худжр (р.а.): ,,Когато Пратеникът (с.а.с.) беше на седжде, слагаше главата си между ръцете.” (Муслим и Ебу Дауд)
б) Пръстите на ръцете да бъдат свободно разтворени.
Хадис: Предава Ваил ибн Худжр (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) беше на седжде, дланите му бяха под раменете.” (Бухари, Ебу Дауд и Тирмизи)
Хадис: Предава Ебу Хумейд (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) беше на седжде, пръстите на ръцете му бяха изпънати, обърнати към къбле и пръстите на краката му бяха към къбле.” (Бухари)
в) Когато мъж е на седжде, коремът не трябва да опира върху бедрата, а да има разстояние, а също така и лактите да не опират в ребрата, или да са опрени на земята.
Хадис: Енес (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Когато сте на седжде, не слагайте ръцете като кучето (т.е. лактите да са опрени на земята).” (всепризнат)
А при жените е точно обратно на мъжете – коремът трябва да опира на бедрата и ръцете да са долепени до ребрата. Това се прави с цел да не се покаже аура.
Хадис: Предава ибн Бухейне (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) беше на седжде разтваряше лактите така, че да му се виждат подмишниците.” (Муттефекун алейхи)
г) По време на седжде дланите да са открити от ръкавите.
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) забрани да се кланя с дреха, на която ръцете не се виждат от ръкавите.” (всепризнат)
Това не се отнася за жени, когато са сред чужди мъже.
14. Дуа по време на седжде – по време на седжде може да се прави дуа, защото Пратеникът (с.а.с.) в хадис, предаден от Абдуллах Ибн Аббас (р.а.) е казал: ,,Рабът е най-близо до своя Господар, когато е на седжде. Правете много дуа на седжде и Аллах (С.Т.) ще ви отговори”. (Муслим, Несаи и Ебу Дауд – достоверен)
Имам Ебу Ханифе казва, че дуа на седжде може да се прави, само ако намазът е нафиле. Останалите имами казват, че може да се прави на всички намази.
15. Дуа между двете седждета.
Хадис: Предава Ебу Хузейфе (р.а.): „Кланях намаз заедно с Пратеника (с.а.с.) и чух да казва между двете седждета ,,Раббигфирли, Раббигфирли” (О, Господарю, опрости ме!).” (Ибни Маджа, Несаи – добър)
16. При сядането на ,,Еттехийяту” и между двете седждета, левият крак да е подвит, а десният да е изправен, а при жената и двата крака да са подвити надясно.
Хадис: Предава Айше (р.а.): „Когато Пратеникът (с.а.с.) сядаше в намаз – десният крак го изправяше, а левият го свиваше и сядаше на него.” (Бухари и Муслим).
17. Мърдане – вдигане на пръста:
Хадис: Предава Ваил ибн Худжр (р.а.): „Видях Пратеникът (с.а.с.), когато сядаше на колене, хващаше палеца и средния пръст на дясната ръка като правеше халка и вдигаше показалеца, и видях да го мърда, когато правеше дуа.” (Ахмед, Ебу Дауд и Несаи – достоверен)
18. Четене на ,,Аллахумме салли” и ,,Аллахумме барик” след ,,Етттехийяту”.
19. Правене на дуа преди селяма.

Има няколко дуи, които са от суннета:

Хадис: Предава Айше (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) преди да даде селям, искаше от Аллах (С.Т.) да го пази от четири неща: 1) от джехеннемското наказание; 2) от наказанието в гроба; 3) от фитнето /раздора/ по време на живота и смъртта; 4) фитнето на Деджал.” (Муттефекун алейхи).
 20. Обръщане на главата по време на селям надясно и наляво – казват се думите: ,,Есселяму алейкум ве рахметуллах”.
ІІІ Суннети след намаза:
1. Да се каже след селяма три пъти ,,Естегфируллах”.
2. Да се каже: ,,Аллахумме ентес-селяму ве минкес-селяму, тебаракте я зел джеляли вел икрам”.
Хадис: Предава Севбан (р.а.): ,,Когато Пратеникът (с.а.с.) даваше селям, казваше три пъти ,,Естегфируллах!” и после казваше ,,Аллахумме ентес – селяму ве минкес – селяму тебаракте я зел джеляли вел икрам!”. (Муслим и Есхабу сунен)
От този хадис става ясно, че всеки за себе си трябва да каже тези два суннета.
3. Четене на ,,Айетул – Курси”- сураБакара: 255” (Аллаху ля иляхе).
Хадис: Умаме (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който прочита ,,Айетул – Курси” след всеки фарз намаз, от Дженнета го дели само смъртта.” (Несаи и Ибн Хиббан)
Хадис: Хусейн ибн Али (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който прочита ,,Айетул – Курси” след всеки фарз намаз е под закрилата на Аллах до следващия намаз.” (Табарани)
4. Четене на тесбих.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който след всеки намаз каже 33 пъти ,,Субханеллах!”, 33 пъти ,,Елхамдулиллях” и 33 пъти ,,Аллахуекбер” и след това каже – ,,Ля иляхе иллеллаху вехдеху ля шерике лех, лехул мулку ве лехуль хамду ве хуве аля кулли шейин кадир” – Аллах (С.Т.) му опрощава малките грехове, дори и да са, колкото морската пяна.” (Муттефекун алейхи)
5. Четене на сурите ,,Фелек” и ,,Нас”.
Хадис: Предава Укбе ибн Амир (р.а.): „Заповяда ми Пратеникът (с.а.с.) след всеки намаз да чета сурите ,,Фелек” и ,,Нас”. (Ахмед, Ебу Дауд и Несаи)
6. Четене на дуаНяма хадис, че Пратеникът (с.а.с.) е правил в края на намаза дуа, но дуа може да се прави по всяко време.
Всички учени са единодушни, че тези суннети трябва да се извършват от всеки по единично, т.е всеки сам за себе си.

Tags

Blogger templates

Translate

Blog Archive