Показват се публикациите с етикет Хазрети Юмер. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Хазрети Юмер. Показване на всички публикации

МЪДРИ СЛОВА ОТ ХАЗРЕТИ ЮМЕР (р.а.)

Posted by Admin сряда, юни 04, 2014, under , |

МЪДРИ СЛОВА ОТ ХАЗРЕТИ ЮМЕР (р.а.)

„По-лесно е да се откажеш да извършиш греха, отколкото да молиш опрощение на него.”
„Най-обичани за мен са тези, които ми показват недостатъците и грешките.“ (Суюти, Тариху’л-Хулефа, стр. 130)
 „Който говори много, много греши. Който греши много в него намалява чувството на свенливост. Когато намалее чувството на свенливост, човек губи предпазливостта от грехове и забранени (харам) неща, с която страни дори от съмнителните неща. Който загуби тази предпазливост– погубва сърцето си.“
 „Ако не бе повелята да не се твърди знание относно неведомото щях да засвидетелствам, че следните петима ще са от обитателите на рая:
1. Бедните многодетни семейства, които са търпеливи, благодарни и признателни към Всевишния Аллах.
2. Праведната жена успяла да спечели задоволството (ръза) на своя съпруг.
3. Жената, която опрощава на съпруга си своята задължителна плата (мехир) (При ислямския брак задължителната плата се дава от мъжа на съпругата и става
нейна неприкосновена собственост).
4. Спечелилият задоволството (ръза) на своите родители.
5. Онзи, който изпитва омраза към греха си и с искреност извършва покаяние (тевбе)…“
 „Обиколих всички приятели, ала не срещнах по-добър приятел от опазването на езика.
Видях всички одежди, ала не видях по-хубава дреха от непорочността и свенливостта.
Видях всички богатства, ала не видях по-голяма  скъпоценност от доволството (канаат).
Видях всички добрини, ала не видях по-голяма добрина от наставлението.
Видях и вкусих всички ястия, ала не намерих по-вкусна храна от търпението.“
 „Създаването на добри приятелства с хората е половината от мъдростта. Задаването на уместни въпроси е половината от знанието (илим); предвидливостта е половината от човешкия живот.“
 „Какво е земният свят в сравнение с отвъдния! Земния свят е нещо подобно на един заешки подскок.“ (Ибн-и Ебу Шейбе, Мусаннеф, VIII, 152)
„Който изостави празнословието получава в дар мъдростта.
Който спре да гледа с прекомерно любопитство получава в дар смирено сърце.
Който спре с преяждането получава в дар наслада от служенето на Аллах (ибадет).
Който изостави прекомерния смях получава в дар възвишеност и благородство.
Който изостави присмеха и подигравките получава в дар достойнство.
Който изостави обичта към земното получава в дар обич в отвъдния свят.
Който спре да се занимава с недостатъците на другите получава в дар способността да поправи недостатъците на своята душа /нефс/.
Който изостави любопитството и безсмисленото търсене на качествата на Всевишния Аллах, Който е Несравним, Съвършен и е отвъд всяка наша представа, се спасява от раздор и смут.“
 „Който не проява милост, няма да бъде помилван. Който не извинява грешките на останалите, няма да бъде извинен. Който не прощава, няма да бъде опростен. Който не се старае да се опази от греховете, няма да бъде опазен и не ще бъде удостоен с богобоязливостта (таква).“ (Бухари, ел-Едебу’л-Муфред, стр. 415, ном.: 371)
 „Молитвата дуа спира между небесата и земята. Тя не се възнася при Всевишния Аллах докато не бъде изречен благословен поздрав (салеват) към Пророка (с.а.с.). (Тирмизи, Витр, 21)
 „Да изречеш похвала за някого в негово присъствие е равносилно на това да го унищожиш.“ (Ибн-и Кутейбе, ел-Месаил, стр. 145)
 „И богатството и бедността са само превозни средства. За мен е без значение с кое от тях ще пътувам.“
 „Най-разумен е онзи, който най-правилно оценява постъпките на хората.“
 „Мъдростта на един човек проличава от въпроса, който задава.“
 „Не оставяй днешната работа за утре.“
„Ако работата изостане веднъж, тя не може да напредне.“
„Онзи, който не познава злото, попада в капана му.“
„Не се увличай много по земното, за да живееш свободно. (За да не изпаднеш в плен на душата /нефс/.)“
 „Ако не живеете според вярата си, ще започнете да вярвате според начина си на живот.“
 „За да поправите хората, първо трябва да поправите себе си.“
„Най-невежият (и глупавият) е онзи, който заменя своя отвъден свят заради земния живот на другите.“
„Достойнството на една добрина е тя да се направи веднага без да се отлага.“
 „Тайният свидетел на лошата постъпка е съвестта ни.“ (когато попитали Пророка  с.а.в какво представлява добрината, той отвърнал: „Попитай сърцето си! Добрината е това, от което сърцето се успокоява и което одобрява. Грехът е това, което раздира душата ти и вътрешно те кара да изпитваш съмнение дори другите да те насърчават  «Направи го.“ (Ибн-и Ханбел, IV, 227-228)
„Който пази тайната си, може да се владее.“
„Бъди силен без да показваш жестокост и благ без да показваш слабост.“
Хазрети Юмер – Аллах да е доволен от него – притежаваше извисено сърце и живота му бе изпълнен с богобоязливост. Той винаги си правеше равносметка и казваше:
 “О Аллах! Търся убежище при Теб от внезапното Ти сграбчване, от това да ме оставиш в нехайство и да ме причислиш към нехайните“ и всяка вечер сам си казваше „Какво направи днес о Юмер?“ (Ибн-и Ебу Шейбе, Мусаннеф, VII, 82.)
Безспорно тази възвишена духовност е прекрасен пример за напътствие и скъп завет за нас. И ние трябва да изпълним душата си с достойните спомени за този велик Сподвижник и често да правим равносметка на съвестта си:„Какво направи днес за Аллах?“ Трябва да не допускаме нехайство и ленивост в духовните и материалните си задължения и да си правим равносметка преди нашия Създател да ни потърси такава.
Нека Всевишният Аллах улесни равносметката ни в отвъдния свят. Нека ни отреди да изживеем земния си живот изпълнен с праведни дела в атмосферата на вярата и хубавия нрав и да дари сърцата ни с щастието на вечния живот. Нека ни отреди дял от прекрасното качеството „Фарук“ (справедливия) на Хазрети Юмер (р.а. – Аллах да е доволен от него)
Амин…

Tags

Blogger templates

Translate

Blog Archive