МЪДРИ СЛОВА ОТ ХАЗРЕТИ ОСМАН р.а

МЪДРИ СЛОВА ОТ ХАЗРЕТИ ОСМАН – АЛЛАХ ДА Е ДОВОЛЕН ОТ НЕГО

С надеждата да получим дял от сиянието, мъдростта и познанието, с които бе изпълнена духовността на възвишен Сподвижник като Хазрети Осман (р.а.) нека помислим над мъдрите му слова:

• „Най-разумният човек е онзи, който търси равносметка на душата си нефс, направлява я правилно, подготвя се за след смъртта чрез праведни дела и черпи от сиянието на Аллах, за да освети гроба си.“
• „Рабът трябва да се страхува да не бъде възкресен от Аллах сляп, при положение, че очите му са виждали преди това! На онзи, който проумява мъдростта и една смислена дума е достатъчна. Духовно глухите няма да чуят истината…“
• „Пет неща характеризират праведните:

1. Те са заедно с онези, които проявяват старание в религиозните дела.
2. Усъвършенстват душата нефс и владеят онова, което изричат.
3. Когато се сдобият с приятни за душата нефс земни блага (които биха ги накарали да забравят обичта към Аллах), успяват да разграничат загубата скрита в тях. Приемат като голям дар и малките неща, които им биват отредени в духовен аспект.
4. Стараят се да не препълват стомасите си (дори) с позволена храна от безпокойство да не прекрачат границата на забраненото (харам) и успяват да наложат контрол над желанията на душата нефс.
5. „Приемат само себе си като погубени, а всички останали хора спасени.“

• „Истинският вярващ се страхува от шест неща:

1. От загуба на вярата си (иман).
Защото в айета се повелява:
„Господи, не отклонявай нашите сърца, след като си ни напътил!..” (Сура Ал Имран /Родът на Имран/, 3:8)
2. Страхуват се, че ангелите ще запишат нещата, които в Деня на възкресението ще ги унизят.
В айета се повелява:
„…в този Ден тя (земята) ще разкаже своите вести, защото твоят Господ ѝ е внушил..” (Сура Ал-Залзала /Земетръсът/, 99:4-5)
3. Страх от това сатаната (шейтан) да не провали делата им.
В айета се повелява:
„(Рече: “Господи мой, затова, че Ти ме остави в заблуда, непременно ще им разкрасявам по земята и непременно ще заблуждавам всички, освен Твоите предани раби сред тях.” (Сура Ал-Хиджр, 15:39-40)
4. Страх смъртта да не ги застигне в момент на нехайство или неподготвени.
В айета се повелява:
„И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното!” (Сура Ал-Хиджр, 15:99)
В хадис се казва следното:
 „Човек умира и бива възкресен в състоянието, според което е живял.“ (Муслим, Дженнет, 83; Мюнави, V, 663)
5. Страх от възгордяване със земните блага и нехайство за отвъдния свят.
В айета се повелява:
„… А земният живот е само измамна наслада.” (Сура Ал-Имран /Родът на Имран/, 3:185)
6. Страх от недостатъчно споменаване на Аллах (зикир) поради прекомерна ангажираност със семейните дела.“
В Свещения айет се повелява:
„И знайте, че имотите и децата ви са изпитание, и че при Аллах има огромна награда!” (Сура Ал-Анфал, 8:28)

• „Безспорно земният живот е преходен, а отвъдният свят е вечен. Нека не ви глези и прави дръзки преходното и нека не отвлича вниманието ви от вечното. Изберете вечното пред мимолетното. Земният живот има край, завръщането е при Аллах. Бойте се от Него.“ (Ибни Ебу Дюнйа, Мевсу‘а, I, 77)
• „Вършете добрини докато можете, преди да ви е сполетяла смъртта.“

Нека Всевишния Аллах ни отреди да вършим праведни дела вдъхновени от тези мъдри наставления ! Нека ни удостои със застъпничеството (шефаат) на този избран Сподвижник. Нека изпълни сърцата ни с неговата обич и да ни дари неговото приятелство и съседство в рая!
Амин...

МЪДРИ СЛОВА ОТ ХАЗРЕТИ ЮМЕР (р.а.)

„По-лесно е да се откажеш да извършиш греха, отколкото да молиш опрощение на него.”
„Най-обичани за мен са тези, които ми показват недостатъците и грешките.“ (Суюти, Тариху’л-Хулефа, стр. 130)
 „Който говори много, много греши. Който греши много в него намалява чувството на свенливост. Когато намалее чувството на свенливост, човек губи предпазливостта от грехове и забранени (харам) неща, с която страни дори от съмнителните неща. Който загуби тази предпазливост– погубва сърцето си.“
 „Ако не бе повелята да не се твърди знание относно неведомото щях да засвидетелствам, че следните петима ще са от обитателите на рая:
1. Бедните многодетни семейства, които са търпеливи, благодарни и признателни към Всевишния Аллах.
2. Праведната жена успяла да спечели задоволството (ръза) на своя съпруг.
3. Жената, която опрощава на съпруга си своята задължителна плата (мехир) (При ислямския брак задължителната плата се дава от мъжа на съпругата и става
нейна неприкосновена собственост).
4. Спечелилият задоволството (ръза) на своите родители.
5. Онзи, който изпитва омраза към греха си и с искреност извършва покаяние (тевбе)…“
 „Обиколих всички приятели, ала не срещнах по-добър приятел от опазването на езика.
Видях всички одежди, ала не видях по-хубава дреха от непорочността и свенливостта.
Видях всички богатства, ала не видях по-голяма  скъпоценност от доволството (канаат).
Видях всички добрини, ала не видях по-голяма добрина от наставлението.
Видях и вкусих всички ястия, ала не намерих по-вкусна храна от търпението.“
 „Създаването на добри приятелства с хората е половината от мъдростта. Задаването на уместни въпроси е половината от знанието (илим); предвидливостта е половината от човешкия живот.“
 „Какво е земният свят в сравнение с отвъдния! Земния свят е нещо подобно на един заешки подскок.“ (Ибн-и Ебу Шейбе, Мусаннеф, VIII, 152)
„Който изостави празнословието получава в дар мъдростта.
Който спре да гледа с прекомерно любопитство получава в дар смирено сърце.
Който спре с преяждането получава в дар наслада от служенето на Аллах (ибадет).
Който изостави прекомерния смях получава в дар възвишеност и благородство.
Който изостави присмеха и подигравките получава в дар достойнство.
Който изостави обичта към земното получава в дар обич в отвъдния свят.
Който спре да се занимава с недостатъците на другите получава в дар способността да поправи недостатъците на своята душа /нефс/.
Който изостави любопитството и безсмисленото търсене на качествата на Всевишния Аллах, Който е Несравним, Съвършен и е отвъд всяка наша представа, се спасява от раздор и смут.“
 „Който не проява милост, няма да бъде помилван. Който не извинява грешките на останалите, няма да бъде извинен. Който не прощава, няма да бъде опростен. Който не се старае да се опази от греховете, няма да бъде опазен и не ще бъде удостоен с богобоязливостта (таква).“ (Бухари, ел-Едебу’л-Муфред, стр. 415, ном.: 371)
 „Молитвата дуа спира между небесата и земята. Тя не се възнася при Всевишния Аллах докато не бъде изречен благословен поздрав (салеват) към Пророка (с.а.с.). (Тирмизи, Витр, 21)
 „Да изречеш похвала за някого в негово присъствие е равносилно на това да го унищожиш.“ (Ибн-и Кутейбе, ел-Месаил, стр. 145)
 „И богатството и бедността са само превозни средства. За мен е без значение с кое от тях ще пътувам.“
 „Най-разумен е онзи, който най-правилно оценява постъпките на хората.“
 „Мъдростта на един човек проличава от въпроса, който задава.“
 „Не оставяй днешната работа за утре.“
„Ако работата изостане веднъж, тя не може да напредне.“
„Онзи, който не познава злото, попада в капана му.“
„Не се увличай много по земното, за да живееш свободно. (За да не изпаднеш в плен на душата /нефс/.)“
 „Ако не живеете според вярата си, ще започнете да вярвате според начина си на живот.“
 „За да поправите хората, първо трябва да поправите себе си.“
„Най-невежият (и глупавият) е онзи, който заменя своя отвъден свят заради земния живот на другите.“
„Достойнството на една добрина е тя да се направи веднага без да се отлага.“
 „Тайният свидетел на лошата постъпка е съвестта ни.“ (когато попитали Пророка  с.а.в какво представлява добрината, той отвърнал: „Попитай сърцето си! Добрината е това, от което сърцето се успокоява и което одобрява. Грехът е това, което раздира душата ти и вътрешно те кара да изпитваш съмнение дори другите да те насърчават  «Направи го!».“ (Ибн-и Ханбел, IV, 227-228)
„Който пази тайната си, може да се владее.“
„Бъди силен без да показваш жестокост и благ без да показваш слабост.“
Хазрети Юмер – Аллах да е доволен от него – притежаваше извисено сърце и живота му бе изпълнен с богобоязливост. Той винаги си правеше равносметка и казваше:
 “О Аллах! Търся убежище при Теб от внезапното Ти сграбчване, от това да ме оставиш в нехайство и да ме причислиш към нехайните“ и всяка вечер сам си казваше „Какво направи днес о Юмер?“ (Ибн-и Ебу Шейбе, Мусаннеф, VII, 82.)
Безспорно тази възвишена духовност е прекрасен пример за напътствие и скъп завет за нас. И ние трябва да изпълним душата си с достойните спомени за този велик Сподвижник и често да правим равносметка на съвестта си:„Какво направи днес за Аллах?“ Трябва да не допускаме нехайство и ленивост в духовните и материалните си задължения и да си правим равносметка преди нашия Създател да ни потърси такава.
Нека Всевишният Аллах улесни равносметката ни в отвъдния свят. Нека ни отреди да изживеем земния си живот изпълнен с праведни дела в атмосферата на вярата и хубавия нрав и да дари сърцата ни с щастието на вечния живот. Нека ни отреди дял от прекрасното качеството „Фарук“ (справедливия) на Хазрети Юмер (р.а. – Аллах да е доволен от него)
Амин…

Ползите от четенето на салеват за Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем)

„Аллах и Неговите ангели благославят Пророка. О, вярващи, благославяйте го и вие, и го поздравявайте с почит!” [ел-Ехзаб, 33:56]

1. Който прочете салеват веднъж, Аллах го благословя десет пъти, изтрива десет от греховете му и увеличава десет от наградите му. [„Мишкят”]

2. В Съдния ден най-близкия човек до мен от хората ще бъде онзи, който е чел най-много салеват на земята. [ет-Тирмизи]

3. Алчен човек е онзи, който чува моето име да се споменава, но не прочита салеват за мен. [„Мишкят”]

4. Украсете вашите събирания с четене на салеват за мен, защото вашият салеват ще бъде светлина за вас в Съдния ден. [ел-Бухари, „Джамиу-с-сахих”]

5. Четете много салеват в петък, защото това е Денят на представянето на ангелите [за да бъдат свидетели]. На този ден ангелите се представят [в моя двор]. И без съмнение, когато някой от вас прочете салеват за мен, още преди да е завършил четенето си, салеватът достига моя двор. [ел-Бухари, „Джамиу-с-сахих”]

6. Във величествената петъчна нощ [нощта между четвъртък и петък] и в светлия петъчен ден четете много салеват за мен, защото прочетеният салеват се представя пред мен [от ангелите]. [ел-Бухари, „Джамиу-с-сахих”]

7. Четете много салеват в петъчния ден и в петъчната нощ, защото който прави това, аз ще бъда свидетел и защитник за него в Съдния ден. [ел-Бухари, „Джамиу-с-сахих”]

мъдрост