Показват се публикациите с етикет Ибадет (Служенето на Бог). Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Ибадет (Служенето на Бог). Показване на всички публикации
Споменавай Аллах!
Posted by Admin
четвъртък, април 18, 2013, under Ибадет (Служенето на Бог),Надписани картини |
ЗА НАМАЗА
Posted by Admin
неделя, юни 03, 2012, under Ибадет (Служенето на Бог),Ибадетите ни на Намаза,Намаз / Namaz |
ЗА НАМАЗА - ТРЕТА ЧАСТ
В религията ни, след вярата най-важният ибадет е намаз. Намаз е основата,стълбът на религията. Той превъзхожда другите поклонения по значимост.И второто условие на исляма.В арабски език думата намаз се нарича Салят.Всъщност салят значи молитва, милост и молба за опрощаване на греховете. Тъй като в намаза съществуват тези трите значеня, думата салят напълно я покрива. Най-предпочитаното от Всевишния Аллах нещо, за което много често повелява, е кланяне намаза пет пъти на ден . След вярата най-важната повеля е намаз. В религията ни първият фарз е намаз. И в Съдния ден, след вярата, първият въпрос ще бъде относно намаза. И този, който се отчете на изпита по намаза, ще се освободи от всички мъки и неволи. Да се избавиш от Джехеннемския огън и да влезеш в Дженнета зависи от правилното изпълнение на намаза. За това най- важното нещо е безпогрешното изпълнение на абдеста (ритуално умиване преди намаза) и без отпуснатост започване на намаза.И да се стреми стриктно да изпълнява всяко негово действие . Намазът е такъв благороден амел, който е събрал в себе си всичките обряди и най-много доближава човека до Аллаху теаля. Любимият ни Пейгамбер “саллелахю алейхи ве селлем” повели: “Намаз е стълбът на религията. Този, който кланя намаз,засилва религията си”. Човек, който вярно кланя намаза се предпазва от лоши, грозни неща. Тъй повелява в суре Анкебут в четиридесет и петия айет по смисъл: “Намаз, който е изпълнен правилно, отдалечава човека от извършване на лоши, грозни и забранени неща.” Намаз,който не отдалечева човека от злините не е истински намаз.Той е формален намаз.Човек, докато се научи да кланя истинския намаз не трябва да се отказва и от формалния.Ислямските учени повеляват:“Едно нещо,ако не се изпълнява цялостно, не бива да изпуснем всичко”. Не бива да се казва” ако не се кланяш правилно, по-хубаво въобще да не се кланяш”.Този, който не кланя правилно намаз, трябва да го научим.Трябва да се схване тази тънкост. Необходимо е да се кланят намазите с джемаат.Да се кланят с джемаат (общество) е по-голям севаб, отколкото самостоятелно. По време на намаза с всеки орган да се изразява покорност и духът да изпитва боязън и смирение от Аллаху теаля. Единствено намазът може да спаси човека от диньоски и ахиретски беди и неволи. Аллаху теаля, в началото на суре Мю’минун по смисъл повели: “При всички случаи, Мю’мините ще се спасят. Те със смирение кланят намазите си”. Ибадетите, които се кланят в местата под опасност са многократно по-значимчи. Така също и кланянето на намаз от млади хора е по-ценно, защото нефиса е по- силен. В младежките си години човекът има три вида врагове, които му пречат да изпълнява обрядите си: шейтанът, нефиса и лошият другар . В началото на всички беди е лошият приятел. Младият човек ако ли не се съобразява с тях и изпълнява стриктно намаза и не зарязва обрядите си става много драг .Спечелва повече севаби в сравнение с обряда нa възрастния човек.За малко получава по-голямо възнаграждение. ЗА КОГО Е ФАРЗ НАМАЗА? Намазът е задължителен за мъже и жени ,които са получили умствена и физическа зрялост.Това се отнася за мъже и жени . Той за да бъде фарз, трябва да отговаря на три условия: 1. Трябва да си мюсюлманин 2. Да притежава ум и разсъдък 3. Да бъде в зряла възраст (Бюлуг). В религията ни онези деца, които не са получили умствена и физическа зрялост за намаза не се държат отговорни. Обаче родителите са длъжни да дават на децата си религиозни знания и да ги накарат да свикнат с ибадетите.Пейгамберът ни “саллалаху алейхи ве селлем” повели: “Вие, все едно че сте овчари на стадото!Тъй както овчарят пази стадото и вие сте длъжни да опазите това, което е на ваше подчинение в домовете си от Джехеннема ! Трябва да ги учите на мюсюлманство. Ако не ги учите, ще носите отговорност.” Пак в един друг свещен хадис гласи:“Всички деца се раждат подходящи и годни за мюсюлманство.Тях после родителите им ги правят християни, евреи или безверници”.
Тогава,първата задача на всеки мюйсюлманин е децата си да учат на ислямската религия, четенето на Куран-и Керим, как да се кланя намаз, условията на вярата и исляма. Тези, които искат децата им да станат мюсюлмани, да са спокойни на диньота и ахирета.Първото задължение на всеки родител е да ги запознае и научи на Ислямските задължения. Защото, както гласи в пословицата: “Дървото се навежда докато е младо”. Детето , което не е получило знания за исляма и добро поведение бързо се залъгва и тръгва по лошите пътища и за майката, бащата и държавата става вредно.
СЛУЧКИ, СВЪРЗАНИ С НАМАЗА
(Достоверни разкази)
Менкъбе: Намазът, който спасява от затвор
Валията на Хорасан Абдуллах бин Тахир бе много справедлив човек. Жандармерията му залява няколко крадци и му съобщават случая. Един от крадците избяга. Един железар от Хират бе отишъл на Нишапур. И след време го хванаха него при отиване у дома си. Заедно с крадци, го представиха на валията. Той им заповяда да ги заключат. Железарят в затвора си взе абдестта и изпълни намаза си. Протегна ръце и се помоли: “О, Аллах мой! Спаси ме! СамоТи знаеш, че аз съм без грях. Само Ти можеш ме спаси от този зандан. Валията нея нощ на сън се събуди,като сънува, че четирима души събарят престола. Взе си абдест и изпълни два рекята намаз. Отново заспа. И тези хора отново му събарят престола и се събуди.Разбра, че е наказал невинни хора . И както гласи в четиристишието:Пролятите сълзи в сехер вакти вършат онова,Което не могат ни саби, ни пушки и топове,И много пъти на пух и прах става това,С една дуа на вярващ, без щик и без викове.
О, Аллах мой! Само ти си велик! Ти имаш толкова могъщество, че малки и големи при нужда на теб ти се молят. Само този, който ти се моли, постига щастието. И още същата нощ извика директора на затвора и му каза, дали има останал в затвора, невинен. Директорът му отговори, че не знае за такъв невинен. Само един има непрекъснато кланя намаз и се моли. Все плаче. И тоз час го докараха пред валията. Валията го попита за хала. И веднага разбра, че е невинен. Поиска да му се извини. Даде му хиляда сребърни монети и му каза да го намери при нужда. При това, той му отговаря, че не може да отиде при никого за работа или други желания, оставяйки настрана истинския си господар. Този господар, който му събаря няколко пъти неговия престол. Да го оставя него и да отправя желанията си към друг? Ония молтви, които ги отправих след намаза ме спасиха от толкова мъки и изтезания. С тях постигам щастието си. Как мога да търся убежище при други? Докато Рабб мой, разкрил вратите на съкровщето на благодата, които не знаят какво значи затваряне. Отворил широко софрите на благодеянията, къде другаде да отида аз? Кой поискал от него и не му е дал? А щом незнаеш как да си поискаш, няма да ти дадат. Пред него се застава с едеп (смирено, само тогава се постига милостта му. Стих: Който сложи главата една нощ на прага на ибадета, За него се отварят тоз час хиляда и една дружески врати. От големите евлие, Рабий-и Адвиййе “рахметуллахи алейха” по време на молитва чу, един да произнесе следните думи: “О, Рабб мой, отвори ми вратите на милосърдието!” И му каза: “Ей, невежо! Нима до сега на Аллаху теаля вратата на благоденствието бе затворена и ти искаш да ти се отвори? Вратата на рахмета винаги е отворена, само че входовете (става дума за сърцата) не са отворени на всеки. За да се отворят те, трябва да се молим.” Ей, мой Аллах! Ти си, който спасяваш всеки от мъки и тъги. Не ни оставяй на земята и на оня свят с мъки и трудности. Ти си този, който изпращаш на нуждаещите се всичко това, от което се нуждаят. Изпрати ни нужните неща за този и онзи свят. На други не ни оставяй, на този и на другия свят! Амин!
Менкабе: Изгоряла бе къщата му
От известните евлие, Хамид-и Тавил, кланяше намаз в намазгяха си (място за обредна молитва на открито). В къщата му се появи пожар. Хората се насъбраха и изгасиха пожара. И жена му отиде при него и в яда си: “Гори ни къщата. Хората се насъбраха. Има толкова работи да се направят. Ти пък не помръдваш от местото си”. В отговор: “Кълня се в името на Аллаху теаля за случилото се, нямам хабер”. Приятелите на Аллаха в отношенията си към Него са постигнали такова ниво на себеотдаване и любов, че от тази необичайна сладост се самозабравят.
Менкабе: Водата в тенджерето
От Есхаб-ъ кирам Абдуллах бин Шехир “радиаллаху анх” разказва: “Кланях намаз до Ресулуллах “саллалаху алейхи ве селлем”. От честитият му гръд се чуваха такива звуци, сякаш бяха от вряща тенджера над огъня.
Менкебе: Стрела в краката му
Скъпият зет на Ресулуллаха хазрети Али “радиаллахю анх” като застава на намаза и светът да се преобърне нищо не чуваше. Разказват: В едно сражение, хазрети Али “радиеллохи анх” получава стрела, която стига чак до кокала на честития му крак. Не можаха да издърпат стрелата. Извикаха лекар. Лекарят му каза: “На теб ти трябва да ти дадем лекарство за упойване. Само тогава можем да я издърпаме. Никой не може да й понесе При това Емир-ул-мюмин хазрети Али “радиаллаху анх” повели: “Каква нужда има от такова лекарство за упойване, като дойде време ма назама, заставам и вие си вършете работата.” Дойде време за намаза. Хазрети Али започна намаза. И лекарят оперира крака му и издърпа стрелата. Превърза раната. След намаза хазретиАли се обърна към лекаря и повели: “Извади ли стрелата?” И лекарят му отговори, че я изкарал. И хазрети Али “радиаллаху анх” повели: “Никак не усетих”. В тях няма нищо чудновато. Както случаят с Юсюф алейхисселям пред неговата красота и привлекателност жените на Египет се удивлявали и не усещали как им отрязват ръцете. Спокойствието, което получава човек като застане пред Аллаху теаля е нещо като самозабравяне. В това какво има да се чудим? И вярващите като видят в момент на смърт Ресуллулах, няма да изпитват предсмъртни мъки.
Менкабе: Упойващо лекарство
В пръстите на краката на Амир-и Кайс, който е от евлиете се появи проказа. Казаха му, че ще се отреже пръстът. Амирът, щом е решено, да се изпълни каза. Отрязаха го. След няколко дена се разбра, че болестта се предава, разпространява се и на други места по крака. Този крак трябва да се отреже, религията ни го разрешава. Това бе решението. Но трябваше да се упойва. На това Амирът помоли да докарат един, който чете Куран-и Керим с приятен глас. Като видите промяна в лицето ми отрежете крака ми. Така и направиха. Един започна да чете с хубавия си глас Куран-и Керим. В това време лицето на Амира се промени. И операторът отряза половината на крака му от бедрото. После обгори раната и я превърза. Този, който четеше Куран-и Керим замлъкна. И Амирът дойде на себе си и попита дали са отрязали крака му. Казаха му, че са го отрязали. Той от всичко това не беше усетил нищичко. После взе отрязания крак и каза: “О, Аллах мой? Ти даде, ти взе и аз съм ти кул. Това е твоя повеля. И злополуката е твоя злополука. Това е един крак. Ако дойде Съдния ден, и като ми се зададе въпрос, не си ли стъпил нито веднъж грешно с този крак, да, ще мога спокойно да отговоря, че без твое разрешение нито крачка не съм направил, нито пък съм вдишал глътка въздух”.
Менкебе: Саможертва за намаза
Град Бурса преди да мине под Османско владичество, един от гърците скришом бе станал мюсюлманин. Един негов близък приятел попита за това гърка: Защо остави вярата на родителите? Неговият отговор беше много смислен. На приятеля за това по следня начин обясни:
“По едно време единия от пленените мюсюлмани го оставиха при мен. Гледам един ден този затворник в стаята си навежда се и сяда, отново става. Попитах го какво прави така. След като приключи действията, прекара ръцете си по лицето и ми каза, че кланя намаз, ако му разреша, за всеки намаз ще ми даде по един алтън (жълтица). Обзе ме мен алчността. Непрекъснато увеличавах възнаграждението. За всеки вакът му исках по десет алтъна. И той се съгласи с това. Учудих се как се жертва за ибадета си. Един ден му съобщих, че ще го пусна на свобода. Зарадва се много. Вдигна ръце и за мене отправи следната молитва:
“Ей, Аллах мой! Честити този твой раб с иман”. В този момент в сърцето ми се породи силно желание да стана мюсюлманин. Това желание неизмеримо много се увеличи. И веднага произнесох: Келиме-и шехадет. Така съм напуснал религията на дедите ми.”
В религията ни, след вярата най-важният ибадет е намаз. Намаз е основата,стълбът на религията. Той превъзхожда другите поклонения по значимост.И второто условие на исляма.В арабски език думата намаз се нарича Салят.Всъщност салят значи молитва, милост и молба за опрощаване на греховете. Тъй като в намаза съществуват тези трите значеня, думата салят напълно я покрива. Най-предпочитаното от Всевишния Аллах нещо, за което много често повелява, е кланяне намаза пет пъти на ден . След вярата най-важната повеля е намаз. В религията ни първият фарз е намаз. И в Съдния ден, след вярата, първият въпрос ще бъде относно намаза. И този, който се отчете на изпита по намаза, ще се освободи от всички мъки и неволи. Да се избавиш от Джехеннемския огън и да влезеш в Дженнета зависи от правилното изпълнение на намаза. За това най- важното нещо е безпогрешното изпълнение на абдеста (ритуално умиване преди намаза) и без отпуснатост започване на намаза.И да се стреми стриктно да изпълнява всяко негово действие . Намазът е такъв благороден амел, който е събрал в себе си всичките обряди и най-много доближава човека до Аллаху теаля. Любимият ни Пейгамбер “саллелахю алейхи ве селлем” повели: “Намаз е стълбът на религията. Този, който кланя намаз,засилва религията си”. Човек, който вярно кланя намаза се предпазва от лоши, грозни неща. Тъй повелява в суре Анкебут в четиридесет и петия айет по смисъл: “Намаз, който е изпълнен правилно, отдалечава човека от извършване на лоши, грозни и забранени неща.” Намаз,който не отдалечева човека от злините не е истински намаз.Той е формален намаз.Човек, докато се научи да кланя истинския намаз не трябва да се отказва и от формалния.Ислямските учени повеляват:“Едно нещо,ако не се изпълнява цялостно, не бива да изпуснем всичко”. Не бива да се казва” ако не се кланяш правилно, по-хубаво въобще да не се кланяш”.Този, който не кланя правилно намаз, трябва да го научим.Трябва да се схване тази тънкост. Необходимо е да се кланят намазите с джемаат.Да се кланят с джемаат (общество) е по-голям севаб, отколкото самостоятелно. По време на намаза с всеки орган да се изразява покорност и духът да изпитва боязън и смирение от Аллаху теаля. Единствено намазът може да спаси човека от диньоски и ахиретски беди и неволи. Аллаху теаля, в началото на суре Мю’минун по смисъл повели: “При всички случаи, Мю’мините ще се спасят. Те със смирение кланят намазите си”. Ибадетите, които се кланят в местата под опасност са многократно по-значимчи. Така също и кланянето на намаз от млади хора е по-ценно, защото нефиса е по- силен. В младежките си години човекът има три вида врагове, които му пречат да изпълнява обрядите си: шейтанът, нефиса и лошият другар . В началото на всички беди е лошият приятел. Младият човек ако ли не се съобразява с тях и изпълнява стриктно намаза и не зарязва обрядите си става много драг .Спечелва повече севаби в сравнение с обряда нa възрастния човек.За малко получава по-голямо възнаграждение. ЗА КОГО Е ФАРЗ НАМАЗА? Намазът е задължителен за мъже и жени ,които са получили умствена и физическа зрялост.Това се отнася за мъже и жени . Той за да бъде фарз, трябва да отговаря на три условия: 1. Трябва да си мюсюлманин 2. Да притежава ум и разсъдък 3. Да бъде в зряла възраст (Бюлуг). В религията ни онези деца, които не са получили умствена и физическа зрялост за намаза не се държат отговорни. Обаче родителите са длъжни да дават на децата си религиозни знания и да ги накарат да свикнат с ибадетите.Пейгамберът ни “саллалаху алейхи ве селлем” повели: “Вие, все едно че сте овчари на стадото!Тъй както овчарят пази стадото и вие сте длъжни да опазите това, което е на ваше подчинение в домовете си от Джехеннема ! Трябва да ги учите на мюсюлманство. Ако не ги учите, ще носите отговорност.” Пак в един друг свещен хадис гласи:“Всички деца се раждат подходящи и годни за мюсюлманство.Тях после родителите им ги правят християни, евреи или безверници”.
Тогава,първата задача на всеки мюйсюлманин е децата си да учат на ислямската религия, четенето на Куран-и Керим, как да се кланя намаз, условията на вярата и исляма. Тези, които искат децата им да станат мюсюлмани, да са спокойни на диньота и ахирета.Първото задължение на всеки родител е да ги запознае и научи на Ислямските задължения. Защото, както гласи в пословицата: “Дървото се навежда докато е младо”. Детето , което не е получило знания за исляма и добро поведение бързо се залъгва и тръгва по лошите пътища и за майката, бащата и държавата става вредно.
СЛУЧКИ, СВЪРЗАНИ С НАМАЗА
(Достоверни разкази)
Менкъбе: Намазът, който спасява от затвор
Валията на Хорасан Абдуллах бин Тахир бе много справедлив човек. Жандармерията му залява няколко крадци и му съобщават случая. Един от крадците избяга. Един железар от Хират бе отишъл на Нишапур. И след време го хванаха него при отиване у дома си. Заедно с крадци, го представиха на валията. Той им заповяда да ги заключат. Железарят в затвора си взе абдестта и изпълни намаза си. Протегна ръце и се помоли: “О, Аллах мой! Спаси ме! СамоТи знаеш, че аз съм без грях. Само Ти можеш ме спаси от този зандан. Валията нея нощ на сън се събуди,като сънува, че четирима души събарят престола. Взе си абдест и изпълни два рекята намаз. Отново заспа. И тези хора отново му събарят престола и се събуди.Разбра, че е наказал невинни хора . И както гласи в четиристишието:Пролятите сълзи в сехер вакти вършат онова,Което не могат ни саби, ни пушки и топове,И много пъти на пух и прах става това,С една дуа на вярващ, без щик и без викове.
О, Аллах мой! Само ти си велик! Ти имаш толкова могъщество, че малки и големи при нужда на теб ти се молят. Само този, който ти се моли, постига щастието. И още същата нощ извика директора на затвора и му каза, дали има останал в затвора, невинен. Директорът му отговори, че не знае за такъв невинен. Само един има непрекъснато кланя намаз и се моли. Все плаче. И тоз час го докараха пред валията. Валията го попита за хала. И веднага разбра, че е невинен. Поиска да му се извини. Даде му хиляда сребърни монети и му каза да го намери при нужда. При това, той му отговаря, че не може да отиде при никого за работа или други желания, оставяйки настрана истинския си господар. Този господар, който му събаря няколко пъти неговия престол. Да го оставя него и да отправя желанията си към друг? Ония молтви, които ги отправих след намаза ме спасиха от толкова мъки и изтезания. С тях постигам щастието си. Как мога да търся убежище при други? Докато Рабб мой, разкрил вратите на съкровщето на благодата, които не знаят какво значи затваряне. Отворил широко софрите на благодеянията, къде другаде да отида аз? Кой поискал от него и не му е дал? А щом незнаеш как да си поискаш, няма да ти дадат. Пред него се застава с едеп (смирено, само тогава се постига милостта му. Стих: Който сложи главата една нощ на прага на ибадета, За него се отварят тоз час хиляда и една дружески врати. От големите евлие, Рабий-и Адвиййе “рахметуллахи алейха” по време на молитва чу, един да произнесе следните думи: “О, Рабб мой, отвори ми вратите на милосърдието!” И му каза: “Ей, невежо! Нима до сега на Аллаху теаля вратата на благоденствието бе затворена и ти искаш да ти се отвори? Вратата на рахмета винаги е отворена, само че входовете (става дума за сърцата) не са отворени на всеки. За да се отворят те, трябва да се молим.” Ей, мой Аллах! Ти си, който спасяваш всеки от мъки и тъги. Не ни оставяй на земята и на оня свят с мъки и трудности. Ти си този, който изпращаш на нуждаещите се всичко това, от което се нуждаят. Изпрати ни нужните неща за този и онзи свят. На други не ни оставяй, на този и на другия свят! Амин!
Менкабе: Изгоряла бе къщата му
От известните евлие, Хамид-и Тавил, кланяше намаз в намазгяха си (място за обредна молитва на открито). В къщата му се появи пожар. Хората се насъбраха и изгасиха пожара. И жена му отиде при него и в яда си: “Гори ни къщата. Хората се насъбраха. Има толкова работи да се направят. Ти пък не помръдваш от местото си”. В отговор: “Кълня се в името на Аллаху теаля за случилото се, нямам хабер”. Приятелите на Аллаха в отношенията си към Него са постигнали такова ниво на себеотдаване и любов, че от тази необичайна сладост се самозабравят.
Менкабе: Водата в тенджерето
От Есхаб-ъ кирам Абдуллах бин Шехир “радиаллаху анх” разказва: “Кланях намаз до Ресулуллах “саллалаху алейхи ве селлем”. От честитият му гръд се чуваха такива звуци, сякаш бяха от вряща тенджера над огъня.
Менкебе: Стрела в краката му
Скъпият зет на Ресулуллаха хазрети Али “радиаллахю анх” като застава на намаза и светът да се преобърне нищо не чуваше. Разказват: В едно сражение, хазрети Али “радиеллохи анх” получава стрела, която стига чак до кокала на честития му крак. Не можаха да издърпат стрелата. Извикаха лекар. Лекарят му каза: “На теб ти трябва да ти дадем лекарство за упойване. Само тогава можем да я издърпаме. Никой не може да й понесе При това Емир-ул-мюмин хазрети Али “радиаллаху анх” повели: “Каква нужда има от такова лекарство за упойване, като дойде време ма назама, заставам и вие си вършете работата.” Дойде време за намаза. Хазрети Али започна намаза. И лекарят оперира крака му и издърпа стрелата. Превърза раната. След намаза хазретиАли се обърна към лекаря и повели: “Извади ли стрелата?” И лекарят му отговори, че я изкарал. И хазрети Али “радиаллаху анх” повели: “Никак не усетих”. В тях няма нищо чудновато. Както случаят с Юсюф алейхисселям пред неговата красота и привлекателност жените на Египет се удивлявали и не усещали как им отрязват ръцете. Спокойствието, което получава човек като застане пред Аллаху теаля е нещо като самозабравяне. В това какво има да се чудим? И вярващите като видят в момент на смърт Ресуллулах, няма да изпитват предсмъртни мъки.
Менкабе: Упойващо лекарство
В пръстите на краката на Амир-и Кайс, който е от евлиете се появи проказа. Казаха му, че ще се отреже пръстът. Амирът, щом е решено, да се изпълни каза. Отрязаха го. След няколко дена се разбра, че болестта се предава, разпространява се и на други места по крака. Този крак трябва да се отреже, религията ни го разрешава. Това бе решението. Но трябваше да се упойва. На това Амирът помоли да докарат един, който чете Куран-и Керим с приятен глас. Като видите промяна в лицето ми отрежете крака ми. Така и направиха. Един започна да чете с хубавия си глас Куран-и Керим. В това време лицето на Амира се промени. И операторът отряза половината на крака му от бедрото. После обгори раната и я превърза. Този, който четеше Куран-и Керим замлъкна. И Амирът дойде на себе си и попита дали са отрязали крака му. Казаха му, че са го отрязали. Той от всичко това не беше усетил нищичко. После взе отрязания крак и каза: “О, Аллах мой? Ти даде, ти взе и аз съм ти кул. Това е твоя повеля. И злополуката е твоя злополука. Това е един крак. Ако дойде Съдния ден, и като ми се зададе въпрос, не си ли стъпил нито веднъж грешно с този крак, да, ще мога спокойно да отговоря, че без твое разрешение нито крачка не съм направил, нито пък съм вдишал глътка въздух”.
Менкебе: Саможертва за намаза
Град Бурса преди да мине под Османско владичество, един от гърците скришом бе станал мюсюлманин. Един негов близък приятел попита за това гърка: Защо остави вярата на родителите? Неговият отговор беше много смислен. На приятеля за това по следня начин обясни:
“По едно време единия от пленените мюсюлмани го оставиха при мен. Гледам един ден този затворник в стаята си навежда се и сяда, отново става. Попитах го какво прави така. След като приключи действията, прекара ръцете си по лицето и ми каза, че кланя намаз, ако му разреша, за всеки намаз ще ми даде по един алтън (жълтица). Обзе ме мен алчността. Непрекъснато увеличавах възнаграждението. За всеки вакът му исках по десет алтъна. И той се съгласи с това. Учудих се как се жертва за ибадета си. Един ден му съобщих, че ще го пусна на свобода. Зарадва се много. Вдигна ръце и за мене отправи следната молитва:
“Ей, Аллах мой! Честити този твой раб с иман”. В този момент в сърцето ми се породи силно желание да стана мюсюлманин. Това желание неизмеримо много се увеличи. И веднага произнесох: Келиме-и шехадет. Така съм напуснал религията на дедите ми.”
ИБАДЕТИТЕ НИ И НАМАЗА
Posted by Admin
сряда, май 30, 2012, under Ибадет (Служенето на Бог),Ибадетите ни на Намаза,Намаз / Namaz |
ИБАДЕТИТЕ НИ И НАМАЗА /2 част
Какво значи ибадет?
Ибадет е, да изпълняваш повелите и забраните на Аллаху теаля, който ни е
създал нас и всичко около нас от нищо, който ни предпазва от всякакви злини и
произшествия и ни дарява безброй блага и добродетели . Да се поклониш е, да
подражаваш или да полагаш усилия да живееш като Пейгамберите, евлиете и учени,
които спечелили любовта на Аллаху теаля.
На човека му е човешко задължение по силите си да отблагодари на Аллаху
теаля за това, че му изпраща безброй блага. Това е задължение, задача, който
повелява разумът. Обаче хората поради свои умствени недостатъци или
ограниченост на виждания не намират формите, с които могат да почетат и се
отблагодарят на Аллаху теаля. Онези неща или форми, чрез които можем да се
отблагодарим на Аллаху теаля щом не са повелени от Него, вместо благодарност
може да се окажат хулене .
И за това хората как ще се отблагодарят на Аллаху теаля с ум и сърце и с тяло,
как ще изпълнят човешките си задължения и рабските си обязанности са
провъзгласени от Аллаху теаля и от Неговия любим Пейгамбер са известени на
хората . Задълженията и обязанностите провъзгласени от Аллаху теаля се наричат
“Исламийет”. Да се благодари на Аллаху теаля става посредством съгласуване
делата и мислите си с това на Пейгамбера, който е обявен за такъв от Него. Този,
който не съгласува делата и мислите си с това на Пейгамбера и не върви по неговия
път, Аллаху теаля него го не одобрява, не приема неговите поклони и
благодарности. Хората смятат, че съществуват много хубави и приятни неща. Но
Исламийета не одобрява и не приема тези хубави и приятни неща. Дори изказва
мнения, че са грозни и неприлични.
Значи, онези хора, които притежават разсъдък, за да се отблагодарят на Аллаху
теаля, да се поклонят трябва да се съгласуват с Мухаммед алейхисселям.
Този, който съгласува с Мухаммед алейхисселям е мюсюлманин. Да отправиш
благодарности на Аллаху теаля и да съгласуваш действията си с Мухаммед
алейхисселям означава “ибадет”. Ислямиета се дели на две части:
1. Ибадети, които се извършват и се приемат чрез сърцето.
2. Ибадети, които се изпълняват с тяло и сърце.
Най-важното от тези, които се изпълняват посредством тялото е намазът. Да се
кланя намаз пет пъти на ден е фарз за всеки мюкеллеф (пълнолетен) мюсюлманин.
Тогава кой е мюкеллеф?
Мюкеллеф са онези, които притежават ум и влезли в полова зрялост. Онези,
които са мюкеллеф са отговорни пред Аллаху теаля за повелите и заповедите Му. В
религията ни за мюкеллефите е повелено най-напред приемането на вярата, след което изпълнението на ибадетите. Освен това, трябва да се избягват онези неща,
обявени за харам (забранено) и мекрух (не желателни) неща.
Ум, значи сила, която има съзерцателна способност. Тази сила е създадена, за
да отделяш полезното от вредното. Умът е като уредите за измерване. Служи за
измерване от две хубави неща, кое е по-хубаво, и от две лоши неща, кое е по-лошо .
Умен човек е този, който не само разбира, кое е хубаво и кое е лошо, но като види
хубавото го приема, а като види лошото се отдалечава от него.
Умът е като окото, а Ислямията е като светлината. Ако няма светлина окото не
може да вижда.
Зрялост, значи пълнолетие (булуг). Мъжете влизат в полова зрялост на
дванадесет години. Момчето, щом е бюлуг се появяват признаци. При тяхна липса
се изчаква да навърши петнадесет години, след което се смята за пълнолетен.
Момичетата пък навлизат в полова зрялост като навлязат в девет години.
При положение, че след навършване на девет годни не се забелязват у
момичето признаци на бюлуг в религията, петнадесетата година се смята, че
навлиза в полова зрялост.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИСЛАЯМА (АХКАМ-Ъ ИСЛАМИЙЕ)
Повелите и забраните провъзгласени от ислямската религия се наричат “Ахкям-
ъ шер’ъйе” или “Ахкям-ъ исламийе”. Те се наричат още “Еф’ал-ъ мюкеллефин”.
Те са осем на брой. Фарз, ваджиб, сюннет, мустехаб, мубах, харам, мекрух и
мюфсид.
1. Фарз: Фарз се наричат онези неща, които ги повелил Аллаху теаля ясно и
категорично да се изпълняват в свещените айети. Изоставянето на фарза е харам
(забранено). Този, който не вярва или пък ги подценява, се смята кяфир. Фарзът
бива два вида:
а) Фарз-ъ Айн : Всеки мюсюлманин мюкеллеф лично трябва да ги изпълнява. Да
се вярва, взимане абдест (ритуално умиване), гусл (умиване на цялото тяло),
кланяне намаз пет пъти на ден, изпълняване на оруч в месец Рамазан, при
забогатяване даване зекят и посещение на Мека и Медине (Хадж). Известни са
тридесет и два фарза и петдесет и четири фарза.
б) Фарз-ъ Кифайе: Онези фарзове, които при изпълнението им от няколко
мюсюлманина или само от един, другите се освобождават от отговорност. Те са
такива като: произнасяне отговора на даден поздрав, умиване на покойника
(извършване гасил), извършване на погребален намаз, заучавайки наизуст Карун-и
Керим, да се воюва в името на вяра (Джихад), изучаване на религиозни и научни
знания в повече отколкото са необходими в своята работа.
2. Ваджиб: Ваджиб се нарича онези неща, изпълнението на които е
задължителни като Фарз. Изпълнението на заповедтта Ваджиб в Куран-и Керим не е
посочено ясно колкото Фарза. Ваджиб са следните неща: изпълнението на намазите
Витр и Байрам, колене курбан при добро материално състояние, даване фитре
(милостиня). Силата на Ваджиба се равнява на Фарза, не изпълнението на Ваджиб е
мукрух (тахриме). Този, който не вярва, че дадено нещо е ваджиб, той не става
кяфир. Но, в другия свят ще получи адски мъки.
3. Суннет: Суннет се наричат онези дела или постъпки, чиито изпълнение не са
повелени от Аллаху теаля, а са изпълнявани от страна на Пейгамбера ни, получили
неговото одобрение или похвала. Неща, които изпълнявал и не е пречил на някои да
изпълнява - подобни неща се наричат сюннет. Да не се одобрява суннет е кюфр
(безверие). Онзи, който го одобрява, пък не изпълнява, не се наказва с изтезания.
Този, който без причина не изпълнява суннетите заслужава порицание и лишаване
от севаб. Примерно: езан (покана за намаз в джамията), камет, кланяне на намаза джемаат , по време на абдеста използването на мисвак (дървена четка за зъби), да дава храна във вечерта в женитбата си, да извърши сюннет на детето си и т.н.
Суннета бива два вида:
а) Суннет-и Мюеккеде: Онези суннети, които ги изпълнявал редовно
Пейгамберът ни и много рядко ги пропускал. Суннетите на сутрешния намаз,
първите и последните суннети на обедния намаз, суннетът на вечерния намаз, два
рек’ата суннет на намаза ятсъ са от този род суннети. Те безпричинно не бива да се
напускат. А който не ги харесва става кяфир. Тези сюннети в никакъв случай
безпричинно не се оставят.
б) Суннет-и Гайр-и Мюеккеде: Това са сюннети, които ги изпълнявал
Пейгамберът ни понякога. Такива са първите суннети с четири рекята на намазите
икинди и йатсъ. Ако се напускат редовно без причина мюсюлманинът може да се
порицава и да се лиши от шефаат. Има и още един вид суннет: Суннет-и алел-
кифайе. Поздравяване, минаване в отшелничество и пр. Също е суннет; при
започване на работа, ядене, абдест, тръгване на път и др . да се споменава казва
бесмеле.
4. Мустехаб: Това се нарича още, мендуб или адаб. Като силата на Суннет-и
гайр-и мюеккеде са. В живота си Пейгамберът ни ги изпълнил няколко пъти, като ги
харесвал и одобрявал. Даване име на дете на седмия ден от раждането му, добре
да се облечеш, използване на одеоколон и др . С тяхно изпълнение се получава
севаб. Който не ги изпълни няма да има азаб и от шефаата ще се възползва.
5. Мубах: Мубах се наричат онези неща, които са свободни сред мюсюлманите. За
тях няма повеля, не са и забранени. Става дума да не се прекаляват някои неща:
сън, ядене, облекло и т.н. Те ако се вършат в името на ислямската религия, тогава
се пишат севаби. Така както при добро здравословно състояние с цел да изпълниш
ибадет ядеш и пиеш.
6. Харам : Харам се наричат онези неща, за които Аллаху теаля в Куран-и Керим
изрично забранил с думите : “Не правете!” Този, който обявява харама за хелял или
пък за хеляла вика, че е харам, става кяфир. Да напускаш харама или да се
предпазваш от вършене на харам, е фарз и е много севаб.
Харам бива два вида:
а) Харам ли-айнихи: Убиване на човек, изневяра, хомосексуализъм, комар,
пиене на алкохолни питиета, лъжа, кражби, ядене на свинско месо, пиене на кръв,
ядене на мърша, излизане на жените и момичетата на улицата с открита глава, ръце
и крака е харам, също така е и голям грях. Някои, ако при извършване на тези
грехове казват “бесмеле”, или вярва, че всичко това е позволено, разрешено или пък
не отдава значение, че Аллаху теаля е забранил това, тогава те стават кяфири.
Заслужават адски мъки. Ако ги вярва, че са харам, но с уплаха ги върши, кяфир не
се става, но ще изпита азаб. Ако настоява редовно да ги върши и не прави тевбе,
умира без Иман.
б) Харам ли-гайрихи: В същността си те представляват хелал. Понеже са
притежания на други и за това са харам . Примерно един човек влиза в градината на
друг и без разрешение откъсва плод и яде, краде и използва вещите на други ,
вземане на рушвет, спечелване на пари с лихви, комар и да злоупотреби с еманет.
Трябва да се избегнат харамите . Въздържането от харам е равно силно да
извършиш многобройни севаби.
Човек като върши тези неща,ако каже “бесмеле” или каже, че са халял не става
кяфир, защото те са негов хак и ще си ги вземе обратно. Ако присвоеното е равно на
пет и половина ечемик (един даич) равно на сребро в толкова тежест в Ахирета от
него ще се отнемат севабите на 700 рекята приет намаз кланен с джемаат и ще се
дадат на собственика.
Да се отбягват харамите е много повече севаб от правене на ибадети. Затова трябва да се научат харамите и да се отбягват.
7. Мекрух: Мекрух са онези неща, които не одобрявали Аллаху теаля и
Мухаммед алейхисселям и премахват севабите на ибадета.
Мекрух бива два вида:
а) Тахримен мекрух: Отказ от Ваджип. Онези мекрухи, близки до харама .
Тяхното вършене води до теглене на мъки. Да кланяш намаз при изгрев слънце, при
зенит слънце и при залез слънце. Човек, който ги върши съзнателно, се счита
бунтар и грешник. И заслужава адски мъки. По време на намаза който не върши
ваджиба и който върши тахриме мекруха, кланенето на този намаз наново е важдиб.
Ако ги върши забравяйки, в намаза трябва да направи седждеи-сехв.
б) Тензихен мекрух: Мубах, т.е. близо до хелал и когато не се вършат е много
по-добре , отколкото да се вършат. Така например да не се изпълняват суннетите
гайръ муекед или мюстехаб.
8. Мюфсид: Мюфсид са онези неща в религията ни, които нарушават
позволената дейност или разстройват започнатата молитва. Примерно да се
развали иман и намаз, брак, хадж, зекят, търговия и др . Да се хулят Аллах и книгата
е кюфюр, това е лишаване от вяра. Да се смееш по време на намаза разваля
абдеста и намаза. По време на оруч съзнателно поемане на храна, пиене на вода
разваля оруча.
Тези, които изпълняват фарз, ваджиб и суннети заслужават севаб. Онези, които
избягват харама и мекруха също получават севаб. Пък онези, които извършат харам
и мекрух те получават грях. Севаба, даден от отбягване и вършене на един харам, е
много, много пъти повече севаб от вършенето на един фарз. Севаба на един фарз е
повече от отбягване вършенето на един мекрух. Севаба от отбягване вършенето на
мекрух е повече от севаба на сюннета. Неща между мюбаховете, които Аллаху
теаля обича се наричат “Хайрад” и “Хасенат”. При вършенето на тях даденият севаб
е по-малко от севаба на сюннетите.
ПЕЙГАМБЕРЪТ НИ МУХАММЕД
Враговете на исляма, за да ликвидират исламийета нахвърлят се върху книгите
на Ехл-и суннет. В Куран-и Керим, в суре Маиде в последната страница на шестие
джюз е повелено: “Най-големите врагове на исляма са евреи и мюшрици”.
Мюшрик са онези кяфири, който издига в култ идоли и скулптори. Един евреин от
Йемен на име Абдуллах бин Себе за да ликвидира Ехл-и сюннета създаде
Шиитската фърка (партия). Назовават себе си Алеви . Най-яростните мюшрици са
англичаните. С цялата си имперска мощ със злато, събрано от Индия и Африка , с
кръвопролитните си войни и с тъй наречената книга “Веххабийство” пълно с лъжи и
клевети нападат Ехл-и сюннета. Ние препоръчваме на всички онези, където и да са
по света желаещи да получат вечно щастие да не се залъгват с книгите на шиити и
веххаби. Препоръчваме да се привързват здраво към книгите, написани от Ехл-и
сюннитските учени.
ШАРТОВЕТЕ НА ИСЛЯМА
Приелите Ислямската религия са задължени да изпълняват пет условия (шарта),
а именно:
1. Първото условя на исляма е произнясането на “Келиме-и шехадет”. Келиме-
и шехадет означава произнасяне на думите : “Ешхедю ен ла илахе иллалах ве
ешхедю енне Мухаммеден абдюху ве ресулюх”. Значи всеки, който получил
умствено и физическо съзряване да може да произнесе тези думи и присърце да им
вярва: “На земята и в небесата няма нищо и никой освен Аллаха, който да
заслужи поклонение и да има право за това. Истински ма ’буд (божество) е само Той. Той е ваджиб-ул-вюджуд. Всички превъзходства са у Него. Той не
притежава никакви недостатъци. Неговото име е Аллах и от все сърце да повярва в
това. И също, той с цвета на розата, бяло и червено сияещ, с привлекателно лице с
черни вежди с черни очи, свещенното му чело открито, с красив ахляк, сянката му не
падаща на земята и сладко думащ, наричащ се Арабин затова, че се е родил в
Мекка в Арабия от децата на Хашими, син на Абдуллах, Мухаммед алейхисселям,
кул и Ресул на Аллаху теаля, значи Пейгамбер.” Син на дъщерята на Вехеб хазрети
Амине.
2. От петте условия на исляма, второто е в установеното време да се кланя
намаз пет пъти на ден, съгласувайки се с условията и фарзовете, установени за
това.
Извършване на обряда намаз от всеки мюсюлманин всеки ден, пет пъти на ден и
със съзнанието, че ги кланя на време, е фарз. Намазите трябва да се кланят строго
съблюдавайки фарз, ваджиб, суннети и като всецяло се отдадеш на Аллах и без да
се пропускат часовете за това. В Корана името на намаза е салят. Речниковото
значение на думата салят означава молитва на човека; истигфар на меляикетата,
молба, обръщение към Аллаху теаля да ни дари с милосърдие. В исляма салят (т.е.
намаз) означава да се извършат определени движения, описани в книгите,
придружени с произнасянето на съответни текстове. Намазът започва с
произнасянето на израза “АЛЛАХЮ ЕКБЕР!” (Аллах е велик). Т.е. мъжете,
повдигайки ръце към ушите си и отпускайки ги надолу под пъпа, произнасят:
“АЛЛАХЮ ЕКБЕР!” А при последното сядане с обръщане на главата към дясното и
лявото рамо се отдава поздрав.
3. Третото от петте основни условия на исляма е даването на зекят - отплата за
своето имущество. Речниковото значение на думата зекят е очистване,
възхваление, достигане на прекрасно състояние. Зекят в исляма е определена част
от онова имущество, което притежава мюсюлманинът свръх потребностите му
(нисаб) и може да дава доброволно на мюсюлмани, посочени в Корана, като това не
се натяква. Зекят се дава на седем различни класове хора . Четирите мезхеба
определят четири вида имущество, за което се изплаща зекят: зекят за притежаване
на злато и сребро, зекят върху предмети на търговската дейност , зекят върху едрия
и дребния рогат добитък , който пасе повече от месеца в годината навън, зекят върху
земеделската продукция.
Този четвърти вид се нарича ушр (една десета част) и се дава веднага след
прибиране на селскостопанската продукция. Всички останали видове зекят се
изплащат след година.
4. Четвъртото условие на исляма се явява съблюдаването на пости през
свещения месец Рамазан. Това постене се нарича “савм”. Речниковото значение
на думата “савм” е опазване на нещо от някого. В исляма основните му условия
налагат през месец Рамазан необходимостта да се пазим от три неща по време на
постенето: приемане на храна, поемане на течности и полов живот . Месец Рамазан
започва с появяването на новата луна на небето, а не по това както е разчетено по
календар.
5. Петото от петте условия на исляма е извършване на хадж от онези, които
имат възможност и разполагат със средства за това един път в живота . При
безопасни пътища и добро здраве, разполагайки със средства свръх необходимите
за издръжката на семейството и пътни пари за отиване и връщане, необходимо е
веднъж в живота си мюсюлманинът да посети благословения град Мекке да
извърши таваф (обиколки) около Кябе с Ихрам и да постои в равнината Арафат е
фарз.
От петте основни условия на исляма, които изяснихме по-горе, най-главният и
най-важният е да се произнесе Келиме-и шехадет и вярата в неговото значение.
След това по степен на важност идва кланянето на намаз, спазването на постите
и хаджът . На последно място остава зекятът. Първенствуващото положение на
Келяме-и шехадет е общопризнато. А за реда и последователността на останалите
условия по-голямата част от учените стигат до единно становище, така както ние го
изложихме по-горе. Келиме-и шехадет е било прието първи и още при възникването
на мюсюлманството. Оттогава то се счита за обезателно, задължително условие.
Кланянето пет пъти на ден на намаз е станало задължително през 12-та година от
Бисет (т.е. времето, когато Аллах е упълномощил Пейгамбера да призовава народа
към правата вяра) през нощта Мирадж (възнесение към небесата) и година и
няколко месеца преди хиджра (преселването на Мухаммед саллалаху алейхи ве
селлем от Милостивата Мекке в сиятелната Медине). Спазването на пости е станало
задължително на втората година от хиджра, през месец Шабан (осмия месец от
арабския календар). Даването на зекят е станало задължително през месец Рамазан
от същата година. А извършването на хадж е било обявено за задължително през
деветата година на хиджра .
Какво значи ибадет?
Ибадет е, да изпълняваш повелите и забраните на Аллаху теаля, който ни е
създал нас и всичко около нас от нищо, който ни предпазва от всякакви злини и
произшествия и ни дарява безброй блага и добродетели . Да се поклониш е, да
подражаваш или да полагаш усилия да живееш като Пейгамберите, евлиете и учени,
които спечелили любовта на Аллаху теаля.
На човека му е човешко задължение по силите си да отблагодари на Аллаху
теаля за това, че му изпраща безброй блага. Това е задължение, задача, който
повелява разумът. Обаче хората поради свои умствени недостатъци или
ограниченост на виждания не намират формите, с които могат да почетат и се
отблагодарят на Аллаху теаля. Онези неща или форми, чрез които можем да се
отблагодарим на Аллаху теаля щом не са повелени от Него, вместо благодарност
може да се окажат хулене .
И за това хората как ще се отблагодарят на Аллаху теаля с ум и сърце и с тяло,
как ще изпълнят човешките си задължения и рабските си обязанности са
провъзгласени от Аллаху теаля и от Неговия любим Пейгамбер са известени на
хората . Задълженията и обязанностите провъзгласени от Аллаху теаля се наричат
“Исламийет”. Да се благодари на Аллаху теаля става посредством съгласуване
делата и мислите си с това на Пейгамбера, който е обявен за такъв от Него. Този,
който не съгласува делата и мислите си с това на Пейгамбера и не върви по неговия
път, Аллаху теаля него го не одобрява, не приема неговите поклони и
благодарности. Хората смятат, че съществуват много хубави и приятни неща. Но
Исламийета не одобрява и не приема тези хубави и приятни неща. Дори изказва
мнения, че са грозни и неприлични.
Значи, онези хора, които притежават разсъдък, за да се отблагодарят на Аллаху
теаля, да се поклонят трябва да се съгласуват с Мухаммед алейхисселям.
Този, който съгласува с Мухаммед алейхисселям е мюсюлманин. Да отправиш
благодарности на Аллаху теаля и да съгласуваш действията си с Мухаммед
алейхисселям означава “ибадет”. Ислямиета се дели на две части:
1. Ибадети, които се извършват и се приемат чрез сърцето.
2. Ибадети, които се изпълняват с тяло и сърце.
Най-важното от тези, които се изпълняват посредством тялото е намазът. Да се
кланя намаз пет пъти на ден е фарз за всеки мюкеллеф (пълнолетен) мюсюлманин.
Тогава кой е мюкеллеф?
Мюкеллеф са онези, които притежават ум и влезли в полова зрялост. Онези,
които са мюкеллеф са отговорни пред Аллаху теаля за повелите и заповедите Му. В
религията ни за мюкеллефите е повелено най-напред приемането на вярата, след което изпълнението на ибадетите. Освен това, трябва да се избягват онези неща,
обявени за харам (забранено) и мекрух (не желателни) неща.
Ум, значи сила, която има съзерцателна способност. Тази сила е създадена, за
да отделяш полезното от вредното. Умът е като уредите за измерване. Служи за
измерване от две хубави неща, кое е по-хубаво, и от две лоши неща, кое е по-лошо .
Умен човек е този, който не само разбира, кое е хубаво и кое е лошо, но като види
хубавото го приема, а като види лошото се отдалечава от него.
Умът е като окото, а Ислямията е като светлината. Ако няма светлина окото не
може да вижда.
Зрялост, значи пълнолетие (булуг). Мъжете влизат в полова зрялост на
дванадесет години. Момчето, щом е бюлуг се появяват признаци. При тяхна липса
се изчаква да навърши петнадесет години, след което се смята за пълнолетен.
Момичетата пък навлизат в полова зрялост като навлязат в девет години.
При положение, че след навършване на девет годни не се забелязват у
момичето признаци на бюлуг в религията, петнадесетата година се смята, че
навлиза в полова зрялост.
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИСЛАЯМА (АХКАМ-Ъ ИСЛАМИЙЕ)
Повелите и забраните провъзгласени от ислямската религия се наричат “Ахкям-
ъ шер’ъйе” или “Ахкям-ъ исламийе”. Те се наричат още “Еф’ал-ъ мюкеллефин”.
Те са осем на брой. Фарз, ваджиб, сюннет, мустехаб, мубах, харам, мекрух и
мюфсид.
1. Фарз: Фарз се наричат онези неща, които ги повелил Аллаху теаля ясно и
категорично да се изпълняват в свещените айети. Изоставянето на фарза е харам
(забранено). Този, който не вярва или пък ги подценява, се смята кяфир. Фарзът
бива два вида:
а) Фарз-ъ Айн : Всеки мюсюлманин мюкеллеф лично трябва да ги изпълнява. Да
се вярва, взимане абдест (ритуално умиване), гусл (умиване на цялото тяло),
кланяне намаз пет пъти на ден, изпълняване на оруч в месец Рамазан, при
забогатяване даване зекят и посещение на Мека и Медине (Хадж). Известни са
тридесет и два фарза и петдесет и четири фарза.
б) Фарз-ъ Кифайе: Онези фарзове, които при изпълнението им от няколко
мюсюлманина или само от един, другите се освобождават от отговорност. Те са
такива като: произнасяне отговора на даден поздрав, умиване на покойника
(извършване гасил), извършване на погребален намаз, заучавайки наизуст Карун-и
Керим, да се воюва в името на вяра (Джихад), изучаване на религиозни и научни
знания в повече отколкото са необходими в своята работа.
2. Ваджиб: Ваджиб се нарича онези неща, изпълнението на които е
задължителни като Фарз. Изпълнението на заповедтта Ваджиб в Куран-и Керим не е
посочено ясно колкото Фарза. Ваджиб са следните неща: изпълнението на намазите
Витр и Байрам, колене курбан при добро материално състояние, даване фитре
(милостиня). Силата на Ваджиба се равнява на Фарза, не изпълнението на Ваджиб е
мукрух (тахриме). Този, който не вярва, че дадено нещо е ваджиб, той не става
кяфир. Но, в другия свят ще получи адски мъки.
3. Суннет: Суннет се наричат онези дела или постъпки, чиито изпълнение не са
повелени от Аллаху теаля, а са изпълнявани от страна на Пейгамбера ни, получили
неговото одобрение или похвала. Неща, които изпълнявал и не е пречил на някои да
изпълнява - подобни неща се наричат сюннет. Да не се одобрява суннет е кюфр
(безверие). Онзи, който го одобрява, пък не изпълнява, не се наказва с изтезания.
Този, който без причина не изпълнява суннетите заслужава порицание и лишаване
от севаб. Примерно: езан (покана за намаз в джамията), камет, кланяне на намаза джемаат , по време на абдеста използването на мисвак (дървена четка за зъби), да дава храна във вечерта в женитбата си, да извърши сюннет на детето си и т.н.
Суннета бива два вида:
а) Суннет-и Мюеккеде: Онези суннети, които ги изпълнявал редовно
Пейгамберът ни и много рядко ги пропускал. Суннетите на сутрешния намаз,
първите и последните суннети на обедния намаз, суннетът на вечерния намаз, два
рек’ата суннет на намаза ятсъ са от този род суннети. Те безпричинно не бива да се
напускат. А който не ги харесва става кяфир. Тези сюннети в никакъв случай
безпричинно не се оставят.
б) Суннет-и Гайр-и Мюеккеде: Това са сюннети, които ги изпълнявал
Пейгамберът ни понякога. Такива са първите суннети с четири рекята на намазите
икинди и йатсъ. Ако се напускат редовно без причина мюсюлманинът може да се
порицава и да се лиши от шефаат. Има и още един вид суннет: Суннет-и алел-
кифайе. Поздравяване, минаване в отшелничество и пр. Също е суннет; при
започване на работа, ядене, абдест, тръгване на път и др . да се споменава казва
бесмеле.
4. Мустехаб: Това се нарича още, мендуб или адаб. Като силата на Суннет-и
гайр-и мюеккеде са. В живота си Пейгамберът ни ги изпълнил няколко пъти, като ги
харесвал и одобрявал. Даване име на дете на седмия ден от раждането му, добре
да се облечеш, използване на одеоколон и др . С тяхно изпълнение се получава
севаб. Който не ги изпълни няма да има азаб и от шефаата ще се възползва.
5. Мубах: Мубах се наричат онези неща, които са свободни сред мюсюлманите. За
тях няма повеля, не са и забранени. Става дума да не се прекаляват някои неща:
сън, ядене, облекло и т.н. Те ако се вършат в името на ислямската религия, тогава
се пишат севаби. Така както при добро здравословно състояние с цел да изпълниш
ибадет ядеш и пиеш.
6. Харам : Харам се наричат онези неща, за които Аллаху теаля в Куран-и Керим
изрично забранил с думите : “Не правете!” Този, който обявява харама за хелял или
пък за хеляла вика, че е харам, става кяфир. Да напускаш харама или да се
предпазваш от вършене на харам, е фарз и е много севаб.
Харам бива два вида:
а) Харам ли-айнихи: Убиване на човек, изневяра, хомосексуализъм, комар,
пиене на алкохолни питиета, лъжа, кражби, ядене на свинско месо, пиене на кръв,
ядене на мърша, излизане на жените и момичетата на улицата с открита глава, ръце
и крака е харам, също така е и голям грях. Някои, ако при извършване на тези
грехове казват “бесмеле”, или вярва, че всичко това е позволено, разрешено или пък
не отдава значение, че Аллаху теаля е забранил това, тогава те стават кяфири.
Заслужават адски мъки. Ако ги вярва, че са харам, но с уплаха ги върши, кяфир не
се става, но ще изпита азаб. Ако настоява редовно да ги върши и не прави тевбе,
умира без Иман.
б) Харам ли-гайрихи: В същността си те представляват хелал. Понеже са
притежания на други и за това са харам . Примерно един човек влиза в градината на
друг и без разрешение откъсва плод и яде, краде и използва вещите на други ,
вземане на рушвет, спечелване на пари с лихви, комар и да злоупотреби с еманет.
Трябва да се избегнат харамите . Въздържането от харам е равно силно да
извършиш многобройни севаби.
Човек като върши тези неща,ако каже “бесмеле” или каже, че са халял не става
кяфир, защото те са негов хак и ще си ги вземе обратно. Ако присвоеното е равно на
пет и половина ечемик (един даич) равно на сребро в толкова тежест в Ахирета от
него ще се отнемат севабите на 700 рекята приет намаз кланен с джемаат и ще се
дадат на собственика.
Да се отбягват харамите е много повече севаб от правене на ибадети. Затова трябва да се научат харамите и да се отбягват.
7. Мекрух: Мекрух са онези неща, които не одобрявали Аллаху теаля и
Мухаммед алейхисселям и премахват севабите на ибадета.
Мекрух бива два вида:
а) Тахримен мекрух: Отказ от Ваджип. Онези мекрухи, близки до харама .
Тяхното вършене води до теглене на мъки. Да кланяш намаз при изгрев слънце, при
зенит слънце и при залез слънце. Човек, който ги върши съзнателно, се счита
бунтар и грешник. И заслужава адски мъки. По време на намаза който не върши
ваджиба и който върши тахриме мекруха, кланенето на този намаз наново е важдиб.
Ако ги върши забравяйки, в намаза трябва да направи седждеи-сехв.
б) Тензихен мекрух: Мубах, т.е. близо до хелал и когато не се вършат е много
по-добре , отколкото да се вършат. Така например да не се изпълняват суннетите
гайръ муекед или мюстехаб.
8. Мюфсид: Мюфсид са онези неща в религията ни, които нарушават
позволената дейност или разстройват започнатата молитва. Примерно да се
развали иман и намаз, брак, хадж, зекят, търговия и др . Да се хулят Аллах и книгата
е кюфюр, това е лишаване от вяра. Да се смееш по време на намаза разваля
абдеста и намаза. По време на оруч съзнателно поемане на храна, пиене на вода
разваля оруча.
Тези, които изпълняват фарз, ваджиб и суннети заслужават севаб. Онези, които
избягват харама и мекруха също получават севаб. Пък онези, които извършат харам
и мекрух те получават грях. Севаба, даден от отбягване и вършене на един харам, е
много, много пъти повече севаб от вършенето на един фарз. Севаба на един фарз е
повече от отбягване вършенето на един мекрух. Севаба от отбягване вършенето на
мекрух е повече от севаба на сюннета. Неща между мюбаховете, които Аллаху
теаля обича се наричат “Хайрад” и “Хасенат”. При вършенето на тях даденият севаб
е по-малко от севаба на сюннетите.
ПЕЙГАМБЕРЪТ НИ МУХАММЕД
Враговете на исляма, за да ликвидират исламийета нахвърлят се върху книгите
на Ехл-и суннет. В Куран-и Керим, в суре Маиде в последната страница на шестие
джюз е повелено: “Най-големите врагове на исляма са евреи и мюшрици”.
Мюшрик са онези кяфири, който издига в култ идоли и скулптори. Един евреин от
Йемен на име Абдуллах бин Себе за да ликвидира Ехл-и сюннета създаде
Шиитската фърка (партия). Назовават себе си Алеви . Най-яростните мюшрици са
англичаните. С цялата си имперска мощ със злато, събрано от Индия и Африка , с
кръвопролитните си войни и с тъй наречената книга “Веххабийство” пълно с лъжи и
клевети нападат Ехл-и сюннета. Ние препоръчваме на всички онези, където и да са
по света желаещи да получат вечно щастие да не се залъгват с книгите на шиити и
веххаби. Препоръчваме да се привързват здраво към книгите, написани от Ехл-и
сюннитските учени.
ШАРТОВЕТЕ НА ИСЛЯМА
Приелите Ислямската религия са задължени да изпълняват пет условия (шарта),
а именно:
1. Първото условя на исляма е произнясането на “Келиме-и шехадет”. Келиме-
и шехадет означава произнасяне на думите : “Ешхедю ен ла илахе иллалах ве
ешхедю енне Мухаммеден абдюху ве ресулюх”. Значи всеки, който получил
умствено и физическо съзряване да може да произнесе тези думи и присърце да им
вярва: “На земята и в небесата няма нищо и никой освен Аллаха, който да
заслужи поклонение и да има право за това. Истински ма ’буд (божество) е само Той. Той е ваджиб-ул-вюджуд. Всички превъзходства са у Него. Той не
притежава никакви недостатъци. Неговото име е Аллах и от все сърце да повярва в
това. И също, той с цвета на розата, бяло и червено сияещ, с привлекателно лице с
черни вежди с черни очи, свещенното му чело открито, с красив ахляк, сянката му не
падаща на земята и сладко думащ, наричащ се Арабин затова, че се е родил в
Мекка в Арабия от децата на Хашими, син на Абдуллах, Мухаммед алейхисселям,
кул и Ресул на Аллаху теаля, значи Пейгамбер.” Син на дъщерята на Вехеб хазрети
Амине.
2. От петте условия на исляма, второто е в установеното време да се кланя
намаз пет пъти на ден, съгласувайки се с условията и фарзовете, установени за
това.
Извършване на обряда намаз от всеки мюсюлманин всеки ден, пет пъти на ден и
със съзнанието, че ги кланя на време, е фарз. Намазите трябва да се кланят строго
съблюдавайки фарз, ваджиб, суннети и като всецяло се отдадеш на Аллах и без да
се пропускат часовете за това. В Корана името на намаза е салят. Речниковото
значение на думата салят означава молитва на човека; истигфар на меляикетата,
молба, обръщение към Аллаху теаля да ни дари с милосърдие. В исляма салят (т.е.
намаз) означава да се извършат определени движения, описани в книгите,
придружени с произнасянето на съответни текстове. Намазът започва с
произнасянето на израза “АЛЛАХЮ ЕКБЕР!” (Аллах е велик). Т.е. мъжете,
повдигайки ръце към ушите си и отпускайки ги надолу под пъпа, произнасят:
“АЛЛАХЮ ЕКБЕР!” А при последното сядане с обръщане на главата към дясното и
лявото рамо се отдава поздрав.
3. Третото от петте основни условия на исляма е даването на зекят - отплата за
своето имущество. Речниковото значение на думата зекят е очистване,
възхваление, достигане на прекрасно състояние. Зекят в исляма е определена част
от онова имущество, което притежава мюсюлманинът свръх потребностите му
(нисаб) и може да дава доброволно на мюсюлмани, посочени в Корана, като това не
се натяква. Зекят се дава на седем различни класове хора . Четирите мезхеба
определят четири вида имущество, за което се изплаща зекят: зекят за притежаване
на злато и сребро, зекят върху предмети на търговската дейност , зекят върху едрия
и дребния рогат добитък , който пасе повече от месеца в годината навън, зекят върху
земеделската продукция.
Този четвърти вид се нарича ушр (една десета част) и се дава веднага след
прибиране на селскостопанската продукция. Всички останали видове зекят се
изплащат след година.
4. Четвъртото условие на исляма се явява съблюдаването на пости през
свещения месец Рамазан. Това постене се нарича “савм”. Речниковото значение
на думата “савм” е опазване на нещо от някого. В исляма основните му условия
налагат през месец Рамазан необходимостта да се пазим от три неща по време на
постенето: приемане на храна, поемане на течности и полов живот . Месец Рамазан
започва с появяването на новата луна на небето, а не по това както е разчетено по
календар.
5. Петото от петте условия на исляма е извършване на хадж от онези, които
имат възможност и разполагат със средства за това един път в живота . При
безопасни пътища и добро здраве, разполагайки със средства свръх необходимите
за издръжката на семейството и пътни пари за отиване и връщане, необходимо е
веднъж в живота си мюсюлманинът да посети благословения град Мекке да
извърши таваф (обиколки) около Кябе с Ихрам и да постои в равнината Арафат е
фарз.
От петте основни условия на исляма, които изяснихме по-горе, най-главният и
най-важният е да се произнесе Келиме-и шехадет и вярата в неговото значение.
След това по степен на важност идва кланянето на намаз, спазването на постите
и хаджът . На последно място остава зекятът. Първенствуващото положение на
Келяме-и шехадет е общопризнато. А за реда и последователността на останалите
условия по-голямата част от учените стигат до единно становище, така както ние го
изложихме по-горе. Келиме-и шехадет е било прието първи и още при възникването
на мюсюлманството. Оттогава то се счита за обезателно, задължително условие.
Кланянето пет пъти на ден на намаз е станало задължително през 12-та година от
Бисет (т.е. времето, когато Аллах е упълномощил Пейгамбера да призовава народа
към правата вяра) през нощта Мирадж (възнесение към небесата) и година и
няколко месеца преди хиджра (преселването на Мухаммед саллалаху алейхи ве
селлем от Милостивата Мекке в сиятелната Медине). Спазването на пости е станало
задължително на втората година от хиджра, през месец Шабан (осмия месец от
арабския календар). Даването на зекят е станало задължително през месец Рамазан
от същата година. А извършването на хадж е било обявено за задължително през
деветата година на хиджра .
Mолитвата НАМАЗ
НАМАЗЪТ - NAMAZ
Слава на Аллах Господаря на световете. Той е сътворил човека и го е прославил като му е възложил да извършва ибадет. Всевишният Аллах е повелил:
"О, хора, служете на своя Господ, който е сътворил вас и онези преди вас, за да се предпазите." (2:21)
Саляту селям (Мир и благосолов) на последния пророк и пратеник. Аллах е благоволил да го издигне в небесата по време на възнесението и на това превъзходно място е получил от Господаря на световете дългът да извършва намаз.
Поради тази причина, намазът е главното задължение след вярата и най-важната особеност, която отличава вярващите.
От Джабир Радийеллаху анху (Аллах да е доволен от него) е предадено, че е казал: “Расулюллах Саллеллаху алейхи ве селлем каза: “Между човека, съдружаването с Аллах и неверието стои изоставянето на намаза”.
След казаното до тук нека поясним, че намазът е най-важният ибадет относно който е необходимо всеки мюсюлманин да заучи предписанията за него. Това е така, защото намаза има в Исляма изключително голяма стойност. Ако вярата е да изречеш (това в което вярваш) и да го потвърдиш със сърцето, то намазът е действия с частите на тялото и подчинение на Аллах Всемилостивия.
Тъй като намазът е ибадет, който насочва човека единствено към Аллах, който го подготвя за достоен земен живот и вечното щастие в отвъдния живот, който възпитава душата му - заповедите относно него следват една след друга. Чрез намаза се осъществява връзката между раба и Господаря. Чрез него човек остава привързан към покорството, отдалечава се от забраните и получава храна, която е подкрепа за душата.
Намазът е ибадет, който е необходимо да се изпълнява по начина утвърден от ислямския закон шериата, защото пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем е казал: “Извършвайте намаза така, както сте ме видели аз да го извършвам”. Следователно, за да може човек правилно да извърши този ибадет, е неизбежно заучаването на всички постановления относно него.
Ето тук се разбира важността на тази книга, която поучава за намаза, неговата стойност, за влиянието му върху живота на мюсюлманина и правилното му изпълнение според начина по който сме поучени от пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем.
Свещеният Коран отдава голямо значение на намаза. Множество айети от него повеляват за правилното изпълнение и постоянството относно намаза. Всевишният Аллах е повелил:
…които вярват в неведомото и отслужват молитвата, и раздават от онова, което сме им дали за препитание. (2:3)
А онези, които пренебрегват намаза и са го забравили, са предупредени по следния начин:
Горко на отслужващите молитва, които своята молитва [съзнателно] пренебрегват (107:4, 5)
По отношение на тези, които са изоставили и забравили намаза напълно е заплахата на Аллах Всевишния:
Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление.(19:59)
В Свещения Коран ясно се откроява изключително важното място на намаза. Поради тази причина ние виждаме в него да се говори за призив за намаза:
О, вярващи, щом се призове за молитвата в петъчния ден, устремете се към споменаването на Аллах и оставете търговията! Това е най-доброто за вас, ако знаете. (62: 9)
Пак в Свещения Коран във връзка с намаза се повелява чистота:
О, вярващи, когато станете за молитвата, измийте лицето и ръцете си до лактите, и обършете главата, и измийте нозете си до глезените. И ако сте омърсени, почистете се; и ако сте болни или на път, или някой от вас е дошъл от нужника, или сте обладавали жени, а не сте намерили вода, тогава потърсете чиста земя и натрийте с нея лицата и ръцете си. Аллах не иска да ви притесни, а иска да ви пречисти и да изпълни Своята благодат към вас. Дано сте признателни! (5:6)
В Словото на Аллах има знак и за това да бъдат изградени джамии и призив, да се влиза в тях с чисти дрехи.
Свидетели сме още, как и пречистата сунна на Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем ни поучава на ползата, ролята и видовете на намаза. И то така, че последните думи на пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем са били:
“Намазът, намазът! И още, внимавайте за тези, които са под ваше разпореждане.”
Намазът е последното нещо от религията, което би могло да бъде изгубено. Ако и той бъде изгубен, означава, че цялата религия е изгубена. Намазът е първото дело за което човек ще бъде питан в Съдния ден. За да се разбере неговата важност е достатъчно да се спомене, че той очертава границата между вярата и неверието.
Абу Мухаммед Абдуллах б. Мухаммед ат-Тайяр
Член на преподавателския съвет по Фъкъх във Факултета по шериат и методология на религията в ел-Касим)
ЗНАЧЕНИЕ НА ДУМАТА “САЛЯТ (НАМАЗ)”
А. Речниково значение:
В речника Таджул-Арус се казва: “Ако (поканеният за храна) говее, нека да произнесе салят.”, което има смисъла да отправи дуа за хаир и берекет. Всеки, който отправя дуа се назовава и “мусалли”. Ибнул Араби казва, че салят означава молене за милост от Аллах. Повелята на Всевишния Аллах: “Той е, Който ви благославя…” е в смисъла, който ви помилва. Изразът “Меляикетата десет пъти му отправят салят” означава, че молят за опрощението му. Понякога меляикетата отправят салят, а също може да бъде отправян и от други. Изразът използван в следния хадис от Севде Радийеллаху анха: “Ако умра Осман б. Мазун ще отправи салят за мен.”, което означава ще моли (Аллах) да ме помилва. По това време Осман е бил починал.
Салят от Превеликия Аллах към Неговия пратеник се казва, че означава, Аллах ще го благослови. В този смисъл е повелята на Всевишния Аллах: “Върху тях има благослов и милост от техния Господ.”
В речника Лисанул Араб пък се казва: Салят от Аллах означава милост от Него; салят от меляикетата, хората, джиновете или други творения означава ибадет, който се състои от къям, рукю, седжде, дуа и тесбих, салят от птиците, насекомите пък означава тесбих – споменаване на Аллах.
Б. Шериатско значение на салят (намаз):
Шериатсксото значение на салят е ибадет състоящ се от специфични изрази и действия, който започва с текбир (възвеличаване на Аллах изричайки Аллаху акбар - Аллах е най-велик ) и приключва с отдаване на селям. Под изрази се разбира слова като текбир, рецитиране на Коран, тесбих, дуа, и други подобни. Под действия се разбира, къям, рукю, суджуд, посядане на тахийят и други подобни действия.
Когато се замислим върху речниковото и шериатско значение на намаз (салят) виждаме, че между тях има здрава връзка. Отправянето на дуа, извършването на действия и възвеличаването, всички те се съдържат в шериатското значение на думата. Следователно, именуването с думата салят е като назоваването отделните части на едно и също нещо.
Намазът обхваща дуата като една шериатска същност. Предаността пък се проявява след спазване на задължителните постановки относно намаза, предписани от Всевишния Аллах. Придържането към тях заема място сред най-важните задължения, които трябва да бъдат спазвани. Именуването на намаза с неговото шериатско название салят е поради това, че в него се съдържа почит и възвеличаване на пречистия от всякакви недостатъци Аллах Теаля.
Ако думата салят, съгласно речниковото и значение е взета от “ес-Салаван”(което означава кълки), то е защото това са частите, които имат важна роля при извършване на саджда. Не може да бъде извършено нито саджда, нито руку, без те да бъдат задействани. Тази дума е като думата “баа”(което означава ръка) и тъй като ръцете са тези, които се подават при извършване на търговия в арабския език търговията се назовава “бейа”.
“Салюта” пък се нарича мястото където се извършва намаз. Съвсем ясна е връзката между двете значения. От това се разбира връзката между речниковото и шериатското значение на думата “салят”.
"О, хора, служете на своя Господ, който е сътворил вас и онези преди вас, за да се предпазите." (2:21)
Саляту селям (Мир и благосолов) на последния пророк и пратеник. Аллах е благоволил да го издигне в небесата по време на възнесението и на това превъзходно място е получил от Господаря на световете дългът да извършва намаз.
Поради тази причина, намазът е главното задължение след вярата и най-важната особеност, която отличава вярващите.
От Джабир Радийеллаху анху (Аллах да е доволен от него) е предадено, че е казал: “Расулюллах Саллеллаху алейхи ве селлем каза: “Между човека, съдружаването с Аллах и неверието стои изоставянето на намаза”.
След казаното до тук нека поясним, че намазът е най-важният ибадет относно който е необходимо всеки мюсюлманин да заучи предписанията за него. Това е така, защото намаза има в Исляма изключително голяма стойност. Ако вярата е да изречеш (това в което вярваш) и да го потвърдиш със сърцето, то намазът е действия с частите на тялото и подчинение на Аллах Всемилостивия.
Тъй като намазът е ибадет, който насочва човека единствено към Аллах, който го подготвя за достоен земен живот и вечното щастие в отвъдния живот, който възпитава душата му - заповедите относно него следват една след друга. Чрез намаза се осъществява връзката между раба и Господаря. Чрез него човек остава привързан към покорството, отдалечава се от забраните и получава храна, която е подкрепа за душата.
Намазът е ибадет, който е необходимо да се изпълнява по начина утвърден от ислямския закон шериата, защото пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем е казал: “Извършвайте намаза така, както сте ме видели аз да го извършвам”. Следователно, за да може човек правилно да извърши този ибадет, е неизбежно заучаването на всички постановления относно него.
Ето тук се разбира важността на тази книга, която поучава за намаза, неговата стойност, за влиянието му върху живота на мюсюлманина и правилното му изпълнение според начина по който сме поучени от пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем.
Свещеният Коран отдава голямо значение на намаза. Множество айети от него повеляват за правилното изпълнение и постоянството относно намаза. Всевишният Аллах е повелил:
…които вярват в неведомото и отслужват молитвата, и раздават от онова, което сме им дали за препитание. (2:3)
А онези, които пренебрегват намаза и са го забравили, са предупредени по следния начин:
Горко на отслужващите молитва, които своята молитва [съзнателно] пренебрегват (107:4, 5)
По отношение на тези, които са изоставили и забравили намаза напълно е заплахата на Аллах Всевишния:
Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление.(19:59)
В Свещения Коран ясно се откроява изключително важното място на намаза. Поради тази причина ние виждаме в него да се говори за призив за намаза:
О, вярващи, щом се призове за молитвата в петъчния ден, устремете се към споменаването на Аллах и оставете търговията! Това е най-доброто за вас, ако знаете. (62: 9)
Пак в Свещения Коран във връзка с намаза се повелява чистота:
О, вярващи, когато станете за молитвата, измийте лицето и ръцете си до лактите, и обършете главата, и измийте нозете си до глезените. И ако сте омърсени, почистете се; и ако сте болни или на път, или някой от вас е дошъл от нужника, или сте обладавали жени, а не сте намерили вода, тогава потърсете чиста земя и натрийте с нея лицата и ръцете си. Аллах не иска да ви притесни, а иска да ви пречисти и да изпълни Своята благодат към вас. Дано сте признателни! (5:6)
В Словото на Аллах има знак и за това да бъдат изградени джамии и призив, да се влиза в тях с чисти дрехи.
Свидетели сме още, как и пречистата сунна на Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем ни поучава на ползата, ролята и видовете на намаза. И то така, че последните думи на пратеника Саллеллаху алейхи ве селлем са били:
“Намазът, намазът! И още, внимавайте за тези, които са под ваше разпореждане.”
Намазът е последното нещо от религията, което би могло да бъде изгубено. Ако и той бъде изгубен, означава, че цялата религия е изгубена. Намазът е първото дело за което човек ще бъде питан в Съдния ден. За да се разбере неговата важност е достатъчно да се спомене, че той очертава границата между вярата и неверието.
Абу Мухаммед Абдуллах б. Мухаммед ат-Тайяр
Член на преподавателския съвет по Фъкъх във Факултета по шериат и методология на религията в ел-Касим)
ЗНАЧЕНИЕ НА ДУМАТА “САЛЯТ (НАМАЗ)”
А. Речниково значение:
В речника Таджул-Арус се казва: “Ако (поканеният за храна) говее, нека да произнесе салят.”, което има смисъла да отправи дуа за хаир и берекет. Всеки, който отправя дуа се назовава и “мусалли”. Ибнул Араби казва, че салят означава молене за милост от Аллах. Повелята на Всевишния Аллах: “Той е, Който ви благославя…” е в смисъла, който ви помилва. Изразът “Меляикетата десет пъти му отправят салят” означава, че молят за опрощението му. Понякога меляикетата отправят салят, а също може да бъде отправян и от други. Изразът използван в следния хадис от Севде Радийеллаху анха: “Ако умра Осман б. Мазун ще отправи салят за мен.”, което означава ще моли (Аллах) да ме помилва. По това време Осман е бил починал.
Салят от Превеликия Аллах към Неговия пратеник се казва, че означава, Аллах ще го благослови. В този смисъл е повелята на Всевишния Аллах: “Върху тях има благослов и милост от техния Господ.”
В речника Лисанул Араб пък се казва: Салят от Аллах означава милост от Него; салят от меляикетата, хората, джиновете или други творения означава ибадет, който се състои от къям, рукю, седжде, дуа и тесбих, салят от птиците, насекомите пък означава тесбих – споменаване на Аллах.
Б. Шериатско значение на салят (намаз):
Шериатсксото значение на салят е ибадет състоящ се от специфични изрази и действия, който започва с текбир (възвеличаване на Аллах изричайки Аллаху акбар - Аллах е най-велик ) и приключва с отдаване на селям. Под изрази се разбира слова като текбир, рецитиране на Коран, тесбих, дуа, и други подобни. Под действия се разбира, къям, рукю, суджуд, посядане на тахийят и други подобни действия.
Когато се замислим върху речниковото и шериатско значение на намаз (салят) виждаме, че между тях има здрава връзка. Отправянето на дуа, извършването на действия и възвеличаването, всички те се съдържат в шериатското значение на думата. Следователно, именуването с думата салят е като назоваването отделните части на едно и също нещо.
Намазът обхваща дуата като една шериатска същност. Предаността пък се проявява след спазване на задължителните постановки относно намаза, предписани от Всевишния Аллах. Придържането към тях заема място сред най-важните задължения, които трябва да бъдат спазвани. Именуването на намаза с неговото шериатско название салят е поради това, че в него се съдържа почит и възвеличаване на пречистия от всякакви недостатъци Аллах Теаля.
Ако думата салят, съгласно речниковото и значение е взета от “ес-Салаван”(което означава кълки), то е защото това са частите, които имат важна роля при извършване на саджда. Не може да бъде извършено нито саджда, нито руку, без те да бъдат задействани. Тази дума е като думата “баа”(което означава ръка) и тъй като ръцете са тези, които се подават при извършване на търговия в арабския език търговията се назовава “бейа”.
“Салюта” пък се нарича мястото където се извършва намаз. Съвсем ясна е връзката между двете значения. От това се разбира връзката между речниковото и шериатското значение на думата “салят”.
.....................................................
Изоставянето на молитвата
Всевишният Аллах казва:
„Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление, освен онези, които се покаят и вярват, и вършат праведни дела…” /Мерйем - 59-60/
Ибн Мес`уд е казал: “Изоставиха” - не означава, че са изоставили напълно молитвата, а са закъснявали с предписаното време за отслужване.
Всевишният Аллах казва:
„Горко на отслужващите молитва, които своята молитва пренебрегват.” /Ал-Маун - 4-5/
Пратеникът на Аллах (С.А.С.) разяснява, че нехайните, които са споменати тук са онези, които отсрочват своята молитва.
Сеад ибн Уеккас (Р.А.) е казал: “Които своята молитва – съзнателно – пренебрегват”, че това е закъсняването с времето на молитвата, Всевишният Аллах ги нарича в знамението “кланящи”, дори след като са станали небрежни към молитвата, като са закъснявали с времето за молитва. А обещанието от Всевишния Аллах към тях е проклятие, а това е сурово наказание.
Всевишният Аллах казва: „О, вярващи, да не ви отвличат от споменаването на Аллах нито вашите имоти, нито вашите деца! А които сторват това, те са губещите.” /Ал-Мунафикун – 9/
Тълкувателите на Свещения Коран казват: “Значението на “от споменаването на Аллах” в това знамение е петкратния намаз, а който се ангажира с парите си в продажба, в покупка, в препитание, в децата си, и изоставят молитвата от времето й, то те са от губещите.
Всевишният Аллах известява за обитателите на Джехеннема, като казва: „Какво ви отведе в Преизподнята? Ще рекат: ние не бяхме сред отслужващите молитвата, и не хранехме нуждаещия се, и затъвахме в празнословие със затъващите, и взимахме за лъжа Съдния ден, докато ни застигни смъртта. Затова не ще им помогне ничие застъпничество.” /Ал-Муддессир - 42-48/
Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал: „Между рабът и неверието е изоставяне на намаза.” /Муслим – 82/
„Който изпусне следобедната молитва, то делата му се провалят.” /Бухари-553/
„Повелено ми бе да воювам с хората, докато кажат: “Ля иляхе иллеллах”, и да отслужват молитвата, и да дават милостиня (зекят). И ако извършат това, те предпазват от мен кръвта си и парите си, освен по право, и равносметката им е пред Всевишния Аллах” /Бухари – 25/
„Веднъж в джамията на Пратеника (С.А.С.) влезе един човек, откланя два рекята набързо и отиде при Пратеника (С.А.С.), за да му даде селям. Тогава Мухаммед (С.А.С.) му рекъл: “Върни се и кланяй отново, защото ти нямаш намаз!” Този човек се върнал и кланял отново, по същия начин, набързо и пак отишъл при Пратеника (С.А.С.), за да му даде селям. Мухаммед (С.А.С.) пак го върнал, като това се повторило три пъти. След третия път този човек казал: “О, Пратенико на Аллах, Който те изпрати с истината, аз не знам друг начин да кланям! Кажи ми как да се кланям!” Пратеникът на Аллах (С.А.С.) е казал: “Когато решиш да отслужиш намаз, измий се хубаво - абдест, след това се обърни към Къбле и кажи: “Аллаху Екбер”, после прочети това, което ти е лесно от Корана. След това се наведи на рукю, докато се успокоиш, после се изправи от рукю и се застой прав. Когато отидеш на седжде, успокой тялото си, после се изправи за да седнеш и се застой, след което направи още едно седжде и се застой. И така прави в целия намаз!” /Бухари -793/
„Ако някой от вас отиде на седжде, нека да постави лицето, носа и ръцете си на земята, защото Всевишния Аллах ми вдъхнови да правя седжде на седем части от тялото. Челото, носът, дланите на двете ръце, колената на двата крака и пръстите на двата крака. Който се кланя и не отдаде правото на една от тези части на тялото, то тази част на тялото го проклина, докато излезе от намаза.” /Бухари – 809/
Дуа (Молитва)
Posted by Admin
петък, май 18, 2012, under Да опознаем исляма,Дуа (Молитва),Ибадет (Служенето на Бог) |
Дуата (Молитва)
ДУАТА
Аллах Теаля е сътворил човека слаб, както от физическа така и от психическа гледна точка: …Човекът бе сътворен слаб. (Ниса, 4: 28) Когато човек се вгледа в заобикалящата го природа, вижда величествените творения на Господаря си и усеща своето безсилие. Нещо повече, физическата слабост на човека може да бъде прозряна и от факта, че дори и един микроб, който не може да бъде забелязан без микроскоп, е способен да го обезсили.
Човек физически е слаб, но психически силен!
Това може да е виждането на някои, но ако проследим внимателно човешката психика, ще видим също, че и психически човек е слаб. Дори и най-малката несгода е способна да разстрои човека, да го предизвика, да го злепостави, да провали плановете му.
От всички тези факти се вижда, че човек има нужда да се опре на нещо, да потърси помощ от някого…
Винаги, когато човек потърси помощта на друг човек, рано или късно той е разочарован, тъй като този, от когото е потърсена помощта, притежава същите недостатъци, той също се нуждае от подкрепа…
Необходимо е да се търси помощ от Този, Който не се нуждае от отпла, Който няма недостатъци и нищо не може да Му попречи да изпълни желанието на този, който се обръща към Него. Този, който притежава такива качества и може да удовлетвори желанието на нуждаещите се е Всевишният Аллах, Който е Целта на всяко нещо, Самодостатъчният, Пребогатият, който не изпитва никаква нужда.
Обръщението към Аллах, моленето за милост, търсенето на помощ от Него се нарича дуа.
Дуата е ибадет, който се изпълнява от всеки, независимо дали е религиозен или не, и независимо от религията, която той изповядва. Ангажирането на този ибадет от всеки се опира на факта, че човек е сътворен слаб и в природата си той се нуждае от помощта на Аллах Теаля. Следователно, умишлено или неволно, всеки се обръща към Аллах Теаля и моли за помощ. Това се забелязва и в нашето всекидневие, тъй като дори и най-твърдите привърженици на атеизма биват забелязани да изричат молитви към Всевишния.
Дуата е ибадет изпълняван от всеки пратеник на Аллах. Така например Юнус (алейхисселям) попада в стомаха на кит и прави дуа към Аллах да го избави от там.
“…Няма друг бог освен Теб! Пречист си Ти! Наистина бях несправедлив.”(21: 87)
В Свещения Коран се споменава и за дуата на пратеници на Аллах като Нух (алейхисселям):
По-рано спасихме и Нух, когато призова и Ние му откликнахме, и спасихме него и семейството му от огромната горест. (Енбия, 21: 76) Зекерия: …“Господи, не ме оставяй сам! Ти си Най-добрият наследник.” (21: 89) и много други.
Къде и кога се прави дуа
Както вече споменахме всеки може да прави дуа и всеки по свой начин прави дуа. Дуата е ибадет, който може да се извършва винаги и навсякъде. Човек се обръща към Аллах Теаля, когато изпадне в беда, има нужда от помощ или иска да Му благодари. Всеки знае най-добре кога и каква дуа да отправи към Аллах. В Свещения Коран Всевишният Аллах повелява: И когато Моите раби те питат за Мен Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят! (Бакара, 2: 186)
Съществуват обаче места, където Аллах Теаля приема дуата. Някои от тях са:
1. на местността Арафат, когато хаджиите пребивават там;
2. в Свещената джамия в Мекка;
3. в Свещената джамия в Медина;
4. в Свещената джамия Акса и д-р.
Някои хора разбират неправилно това, като се събират на определени места като гробове и правят там дуа, като смятат, че на такива места тя ще бъде по-приета. Нещо повече, в такива случаи някои хора се обръщат не към Аллах, а към погребания в този гроб. Това е нередно и в такъв случай има даже опасност от ширк (съдружаване или изравняване на творения с Аллах Теаля).
По отношение на времената, в които Аллах Теаля приема дуата, може да се пише много, но нека се задоволим с отбелязването на някои от тях:
- в деветия ден на месец Зулхидждже (арафа). В хадис се казва: “Най-добрата дуа е в деня Арафа.” (Тирмизи)
- в нощта Кадр, за която Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) бил запитан от съпругата си Айша: “О, пратенико на Аллах! Ако разбера коя е нощта Кадр, каква дуа да отправя. В отговор на това Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) казал: “Кажи: Аллахумма иннака афуввун, тухиббул афуа фа`афу анни.” “О, Аллах! Наистина Ти Си опрощаващ, обичащ опрощението, прости ми!” (Тирмизи)
- в петъчен ден и нощта, която свързва четвъртъка и петъка. За този ден Мухаммед (салляллаху алейхи ве селлем) казва: “Най-добрия ден, над който слънцето изгрява е петък. В този ден е сътворен Адем, в него е свален на земята, в него е прието покаянието му, в него умира, в него ще настъпи киямет, в този ден всяко живо същество издава звук от страх от киямета, с изключение на хората и джиновете. В този ден има период от време, в което човек получава всичко, което поиска от Аллах”. (Предаден от Малик в Муватта, Абу Давуд, Тирмизи, Несаи, Хаким и Зехеби)
- в последната част на нощта. За това време се споменава в хадис: “Аллах Теаля слиза на най-близкото небе до земята в последната част на нощта, т. е. след като минат две трети от нощта и казва: “Кой прави дуа, за да му я приема, кой иска нещо, за да му го дам, кой търси прошка, за да му простя.” (Муслим, Ибни Мадже и Несаи)
- във времето между езан и камет. За това в хадис се казва: “Дуата между езан и камет не се отхвърля.” (непременно се приема)
- когато вали дъжд и когато се направи повик за намаз (езан). Доказателството за това също е хадис: “Два вида дуа не се връщат: по време на езан и при наличието на някаква опасност, поради която хората се придържат един към други.” (Абу Давуд, хаким, Ибни Хиббан и Малик)
- по време на седжде. Доказателство за това време е следния хадис: “Човек е най-близо до Аллах по време на седжде. Правете много дуа по това време.” (Муслим, Абу Давуд, Несаи)
- след изпълнението на всеки един от петкратните намази. Доказателство за това е: “Мухаммед (алейхисселям) бил запитан: “Коя дуа е най-чута? (а той отговорил:) Дуата, която се прави в последната част на нощта и след всеки петкратен намаз.” (Тирмизи и Несаи)
Преди всичко, човек прави дуа, за да получи това, което желае от него - неща или за да се избави от сполетяла го беда. Поради това е необходимо да обърнем внимание на някои принципи, които трябва да се съблюдават. Някои от тях са:
- Праведност. За да бъде приета дуата на човек, който иска нещо от Аллах, непременно трябва да спазва повелите на Аллах Теаля, тъй като в Свещения Коран се казва: ... Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят! (Бакара, 2: 186)
- Искреност. Аллах Теаля не приема ибадет, който е лишен от искреност. Дуата е ибадет, който в повечето случаи е скрит, тъй като човек, който прави дуа, се обръща към Аллах за помощ. Това е един вид тайна между Аллах Теаля и този, който прави дуа. Поради това, става ясно от само себе си, че искреността е едно от най-важните условия на дуата.
- Смиреност и покорност пред величието на Аллах Теаля. В Свещения коран повелята Му гласи: ... И Го зовете със страх и копнеж!.. (Араф, 7: 56)
- Убеждение, че това, което иска, може да го получи само от Аллах Теаля, т. е. човек трябва да осъзнае и признае пред Него и пред себе си своята безпомощност и слабост, като в същото време е убеден, че единствено Аллах Теаля може да му помогне. По този начин този човек наистина се обръща към Господаря си, който се разпорежда със съдбата на молещия.
- Старание сърцето да съпътства смисъла на думите. Това изисква да се знае смисъла на думите на дуата. Може би това е основната причина за позволението да се прави дуа на собствения език, а не непременно на арабски. Имайки предвид обаче, че е най-добре да се прави дуа, по начина по който я е правел пратеникът на Аллах е по-добре да се прави дуа на арабски, като предварително се чете нейния превод.
- Избирането на подходящо време, в което Аллах Теаля приема дуата. Някои от тях бяха изброени по-горе.
- Увереност, че Аллах ще откликне на молбата му. По този въпрос Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) казва: “Правете дуа на Аллах, като бъдете убедени, че Той ще откликне на молбата ви”. (Тирмизи, Таберани и Хаким)
- Да не се прибързва с очакването на резултат, т. е. да не се очаква веднага да се постигне желаното. По този въпрос в хадис се казва: “Дуата на човек се приема докато не каже: “Правих дуа, но тя не ми бе приета.”
- Теуба (покаяние) и отдължаване на дълга. За да изрази своята немощност човек трябва да направи теуба пред Аллах, защото ако не направи теуба, означава, че не признава грешките си, което пък от своя страна означава непокорство пред величието на Господаря си. Също така отдължаването на дълга – материален или морален е основен показател за чистото намерение. Следователно освобождаването от дълга осигурява на човек външната чистота, а теубата му осигурява вътрешната.
- Използването на чиста храна и чисти дрехи. Тук се има предвид най-вече храната и дрехите на човек да бъдат придобити по честен път (халал). Да не са припечелени от харам. По този въпрос Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) казва: “Човек прашен и разголен вдига ръце към небето и вика: “Я раб, я раб!” как ще му бъде приета дуата, след като яде харам, пие харам и се препитава от харам?” (Муслим, Тирмизи)
- Дуата трябва да бъде за нещо, което е позволено от Исляма. Не се приема дуа, чрез която се иска нещо, което не съответства на принципите на Исляма или е против достойнството или честта на някого.
- Категоричност в искането. Когато човек иска нещо от Аллах, трябва да го иска настоятелно, а не да казва: “Я, рабби, ако искаш дай ми, или помогни ми.” Такъв начин на правене на дуа се приема за несериозен.
Дуа може да прави всеки, тъй като според ислямското верую няма посредник между човека и Аллах Теаля. За приемането на дуата обаче оказва влияние и самата личност. Сиреч, дуата на някои хора се приема по-бързо, отколкото на други, на едни хора дуата им се приема, а на други не и т. н. Всичко това е във връзка с близостта на човек към Аллах Теаля и отдадеността му на Него.
Някои от хората, чиито дуа се приема:
- Човек изпаднал в безизходица. В Свещения Коран Всевишния Аллах повелява: … Онзи, Който откликва на бедстващия, ако Го позове, и премахва злото … (Немл, 27:62)
- Праведен човек. Ибни Умер радияллаху анхума разказва: “Бях младеж – ерген по времето на пророка (саллеллаху алейхи ве селлем) и преспивах в джамията. Наблюдавах как хората идваха при пратеника на Аллах и му разказваха сънищата си, като искаха да им ги тълкува. Тогава направих дуа на Аллах да ми даде да гледам сън и да помоля пророка (саллеллаху алейхи ве селлем) да ми го разтълкува. През нощта сънувах как две меляикета дойдоха при мен и ме отведоха при трето, което ми каза: “Не се плаши ти си праведен човек”. (Бухари, Муслим, Ибни Мадже)
- Човек, който се отнася добре с родителите си. Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) казал на Умер Ибни Хаттаб: “При вас ще дойде Увейе Ибни Амир, който е болен от проказа и се излекува, като му остана белег, колкото сребърна монета. Той много уважава майка си. Ако поиска нещо от Аллах, Той му го дава. Ако можеш убеди го да направи за теб дуа за опрощение.
- Родител, който прави дуа за децата си и човек, който е на път. Доказателство за това е хадиса, в който Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) повелява: “Дуата на три групи хора се приема без съмнение: дуата на родителя, за децата си, на пътник и онеправдания.” (Абу Дауд, Тирмизи, Ибни Мадже)
- На човек, който е говял и прави дуа, когато разговява, както и на справедливия управник. Доказателство за това е хадиса: “На трима, дуата им не се връща (непременно се приема): “На човек, който е говял и прави дуа при разговяване, на справедливия управник и онеправдания…” (Тирмизи, Ибни Мадже)
- Дуата на мюсюлманин за друг мюсюлманин в отсъствието на този, за когото се прави дуа. Следният хадис е доказателство за това: “При онзи който прави дуа за неговия брат мюсюлманин в негово отсъствие, идва едно меляике на главата му и казва: Амин! Аллах да ти даде и на теб това, което искаш за твоя брат мюсюлманин!” (Муслим)
Стимулиране за дуа
В Свещения Коран има айети, в които се споменава дуата. Някои от тях са:
И когато Моите раби те питат за Мен Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят! (2:186)
…Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!... (40: 60)
Зовете своя Господ със смирение и дори в уединение… (7: 55)
Има много хадиси, които стимулират дуата. Нека се задоволим със споменаването на някои от тях:
1. От Абу Хурейра се предава: Мухаммед (с.а.с) каза: “Няма нещо по-любезно от дуата за Аллах Теаля.” (Бухари, Тирмизи, Ахмед)
2. От Али ибни Еби Талиб: Мухаммед (с.а.с) казва: “Дуата е оръжието на вярващия, опората на вярата и светлината на земята и небесата.” (Хаким, Абу Йесаля)
3. От Абу Хурейра: Мухаммед (с.а.с) казва: “Най-немощният човек е този, който не прави дуа, а най-големия скъперник е онзи, който не поздравява (който не дава селям)”. (Таберани, Ахмед, Бейхаки)
4. От Абу Саид ел-Кудри: “Мухаммед (с.а.с) казва: “Когато мюсюлманин отправи дуа към Аллах, в която няма нещо грешно или пък потъпкване на роднински връзки, Аллах субханеху ве Теаля му дава едно от трите неща: приема дуата му веднага, оставя му наградата за тази дуа за ахирета или пък предотвратява някаква беда от този човек”. (Бейхаки, Беззар, Таберани)
Социологическото въздействие на дуата върху хората.
При всяко извършване на някаква услуга, хората правят дуа за този, който им е помогнал или им е дал нещо. Мюсюлманите правят дуа едни за други и при много обреди. Така например във всеки намаз преди селям, всеки казва:
Раббенегфир ли ве ливалидеййе, ве лил му`минине йевме йекумул хисаб. (Ибрахим, 14: 41)
По този начин дуата е причина за по-доброто отношение на хората помежду им, така те стават сплотени и задружни, тъй като това е повелята на Аллаху Теаля: … вярващите мъже и жени са покровители един на друг… (Тевбе, 9: 71)
По време на хадж мюсюлманите също правят дуа едни за други. Особено влияние оказва изричането на телбийе:
“Леббейке Аллахумме леббейк, леббейке ля шерийке леке, леббейк. Иннел-хамде вен-ниамете леке вел-мулк ля шерийке лек”
Окликвам Ти, о Аллах мой, отклитвам Ти. Откликвам Ти и нямаш Ти съдружник, откликвам Ти; Благодарността и благоденствието наистина е за Теб и Твоето владение. Няма равен на Теб.
Когато хаджиите, отправят дуа към Аллах Теаля с вдигнати ръце към небето приличат на дърветата в гората, които са устремили върховете си към небето. Аллах Теаля дава берекет на хаджиите, като приема дуата им, както дава берекет и дъжд на дърветата в гората.
Алексис Карел в своята книга "Дуа" пише:
“Няма по-голяма подготовка за обезличаването и принизяването на даден народ, както е при забравянето на дуата.”
Нека всички хора и в частност мюсюлманите не забравят и не пропускат да правят дуа и нека Аллах да приеме дуата им. Амин.
Ибадет (Служенето на Бог) в исляма
Ибадет (Служенето на Бог) в исляма
Всевишният Аллах повелява:
"Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат. Не искам от тях препитание и не искам да Ме хранят. Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия." (Свещен Коран, Зариат, 51:56-58)
Когато се замислим върху тези знамения, разкриващи ясно и красноречиво целта от създаването на творенията, пред погледа ни изпъква една велика истина. Тя се състои в това, че хората и джиновете са създадени с определена цел, която намира изражение в изпълнението на велик и превъзходен дълг.
Творението, което го изпълнява е изпълнило целта на съществуванието си, а тези които в тази насока допускат грешни действия, са загубили в своя живот целта на сътворението си, смисъла на своята същност. Въпросната цел е извършването на ибадет от страна на рабите единствено пред Аллах така, както Той е постановил. Животът на раба може да протича правилно единствено в светлината на изпълнението на този дълг и в следването на тази цел.
Ако желаем да получим яснота относно ибадета, който е посланието на живота и в тази връзка решим да изследваме знаменията на Всевишния Аллах, можем да прочетем следните повели:
"И когато твоят Господ рече на ангелите: “Ще създам на земята наместник.” рекоха: “Нима ще създадеш там някой, който ще сее по нея развала и ще лее кърви, докато ние Те славим с възхвала и възнасяме Твоята святост?” Рече: “Знам, каквото вие не знаете.”" (Свещен Коран, Бакара, 2: 30)
От това става ясно какво трябва да прави човек по време на своето наместничество на земята, че е необходимо да изпълнява всичките си житейски дейности продиктувани от наместничеството, което изпълнява. Те се състоят в устройване на земята съгласно шериата и методите на Аллах Всевишния, в узнаване използване и развиване на нейните тайни. За да може да изпълни своята мисия, а именно да осъществи ибадета и изпълни ролята с която е задължен човека се нуждае от две неща:
1- В неговата душа да се утвърди съзнанието да извършва ибадет единствено на Аллах.
2- С всички настроения на душата и поведения на частите на тялото си и с всичките си действия в живота да се насочи към Аллах. Изцяло да се отдалечи от всяка мисъл или поведение, които противоречат на извършването на ибадет единствено пред Аллах.
Всевишният Аллах е освободил вярващия от страхове по отношение на препитанието, за да може да работи, да прояви усърдие в ролята си на наместник и чувството му, което го тласка към изпълнение на отговорностите му да не е ангажирано от стремеж към придобиване на препитание.
За да може да изпълни дълга си като наместник на земята за човека е неизбежно сдобиването с дела и убеждение, подхождащи на шериата съгласно метода на Великия Аллах, под формата на “прави и не прави”.
Истината, която не трябва да напуска съзнанието ни е, че Аллах Всевишния не е заповядал да Му извършваме ибадет, защото изпитва нужда от това. Пречист и Превелик е Той да има такава нужда. Напротив, Той е разпоредил да Му служим за да се възползваме ние хората. За да се сдобием с боязън пред Него, да се предпазим от отклонения и грехове и спечелвайки Неговото одобрение да заслужим благодатта Му, да се спасим от наказанието Му. Всевишният Аллах е повелил:
"О, хора, служете на своя Господ, който е сътворил вас и онези преди вас, за да се предпазите." (Свещен Коран, Бакара, 2:21)
Възможността ни да извършваме ибадет на Аллах Теаля е изключително велика слава, с която се сдобива извършващия. Най-почитаното и превъзходно творение при Аллах Всевишния - Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем - е окачествен с това качество на много места в Свещения Коран. Едното от тях е:
"Пречист е Онзи, Който пренесе Своя раб нощем от Свещената джамия до Най-далечната джамия, околностите на която Ние благословихме, за да му покажем от Нашите знамения. Той е Всечуващия, Всезрящия." (Свещен Коран, Исра, 17:1)
Единобожието и ибадета е посланието донасяно от всички пророци.
Множество мюсюлмани са стигнали до положението да си мислят, че понятието “ибадет” обхваща единствено намаза, зекята, говеенето и хаджа. Това, че споменатите основи влизат в понятието ибадет не означава, че ибадетът са само те. Ибадетът е широко понятие, което обхваща, както призоваването към Аллах, повеляването на доброто, забраняването на злото, спазване повелите на Аллах, джихада по пътя на Аллах, така и всяко дело извършено с искреност и в съответствие на Неговата воля.
