Али ибн Абу Талиб - Ali ibn Ebu Talib

Известни личности в Исляма

....................

Али ибн Абу Талиб - Ali ibn Ebu Talib

Той е племенник на Мухаммед с.а.с и съпруг на дъщеря му Ал Саида Фатима.

Приема исляма на 9 годишна възраст, което го прави първото момче приело исляма.

Веднъж Пророка с.а.с му казал: - Ти, (Али) си мой брат на този свят и в отвъдния.

Как Али приема исляма?

Една вечер Али видял Пророка с.а.с и жена му Ал Саида Хадиджа в сежде. Попитал Пророка с.а.с какво правят и той му обяснил, че се молят на Аллах Всевишния и че Али също трябва да приеме исляма и да се моли. Али отговорил, че първо ще трябва да попита баща си. Али не спал цяла нощ и на сутринта отишъл при Пророка с.а.с и му казал: „Когато Бог ме е създал не се посъветвал с баща ми, защо аз трябва да се съветвам с него за да служа на Бог?“, след което засвидетелствал че няма друг бог освен Аллах и Пророка Мухамед с.а.с е Неговия пратеник (т.е. приема исляма).

Когато бива низпослано знамението „Предупреди най-близките си роднини...“ (26.214) Пророка с.а.с поканил роднините си и ги попитал: „Кой ще ме последва по пътя на Аллах?“. Отначало никой не отговорил, но после Али ибн Аби Талиб станал и казал: „Аз съм най-младия от присъстващите. Очите ми са възпалени и ме болят, краката ми са тънки и слаби, но ще се присъединя към теб и ще ти помагам доколкото мога“. Останалите започнали да се смеят.

По време на трудните войни в Мекка, Али си устоял на думата и посрещнал трудностите, на които били подложени мюсюлманите. Когато курайш направили заговор да убият Пророка с.а.с, Али спал в неговото легло. Пророкът му имал пълно доверие, въпреки че по това време Али бил още много млад.

Али заемал специално място в сърцето на Пророка с.а.с. – до такава степен, че той го наричал с много мили имена. Веднъж, когато разбрал, че Али и дъщеря му Фатима са се скарали, тръгнал да търси Али и когато го намерил заспал в прахоляка, махнал прахта от дрехите му и казал: „Събуди се, Абу Тураб“. (Баща на прахоляка).

Али бил известен със своята смелост. Той взел участие в много от битките на Пророка с.а.с. Говори се, че в битката при Ухуд Али (Аллах да е доволен от него) получил повече от 16 рани. Пророка с.а.с. го наричал с прозвището Асадуллах. (Божия лъв).

Знанията на Али:

Скромността, строгостта, благочестието, мъдростта и основното познаване на Корана, са били отличителните черти на Али. Абу Бакр, Умар и Усман често се съветвали с него, когато управлявали като халифи. Много пъти Умар го назначавал за заместник, когато отсъствал от Медина.

Али бил и бележит литератор и един от първите учени по граматика и рeторика. Неговите речи, слова и писма, били модел на литературен изказ за поколения насетне, като голяма част от мъдрите му слова и епиграми са запазени. Освен това той се отличавал и с богат и разностранен характер. Но въпреки талантите и постиженията си, Али бил скромен. Веднъж, по време на управлението му, той бил на пазара, когато един човек се изправил от уважение и го последвал. „Не прави това!“ – казал му Али – „Подобно държание е изкушение за управника и позор за управлявания“. Той и съпругата му Фатима (дъщеря на Пророка с.а.с.) живели изключително скромен и суров живот, но никога не молили за помощ. Семплия и строг начин на живот на Али не се променил дори когато той притежавал обширни владения.

Преселване:

Ибн Ис’хак казва: „И (Али) беше последния мюсюлманин, който пристигна в Медина, защото Пророка с.а.с. му наредил да остане и да спи в леглото му (за да заблуди арабите езичници и по този начин да забави преследването му).

Добродетелите на Али:

Сподвижникът от Абу-л-Аббас Сахл ибн Саад ас-Саиди, Аллах да е доволен от него, предава, че преди деня на битката при Хайбар Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Утре аз ще дам знамето на мъж, чрез когото Аллах ще дари победа – той обича Аллах и Неговия Пратеник, а и Аллах, и Неговият Пратеник го обичат“.

Хората прекарали нощта в спор на кого от тях ще бъде дадено. Когато настъпило утрото, рано в зори всички отишли при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и го помолили [знамето] да бъде дадено. Той казал: „Къде е Али, син на Аби Талиб?“ Отговорили му: „Пратенико на Аллах, той се оплаква, че го болят очите“. Казал: „Пратете да го повикат“. Тогава го довели. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, поплюнал очите му, отправил зов за него и той оздравял, сякаш никога не бил изпитал болка. На него дал знамето.

Али, Аллах да е доволен от него, казал: „Пратенико на Аллах, да се сражавам с тях, докато станат подобни на нас [мюсюлмани] ли?“ Той отговорил: „Продължи да си вървиш спокойно, докато стигнеш до тяхната територия. После ги призови към исляма и им съобщи какви задължения трябва да изпълняват към Аллах Всевишния. Кълна се в Аллах, ако Той напъти чрез теб дори един човек, това ще бъде по-добре за теб, отколкото червените камили“.

Убийството на Али:

Фанатична група наречена хариджити твърдяла, че нито Халифът Али, нито Му’ауия, владетеля на Сирия, нито владетеля на Египет – Амр бин ал Анас заслужават да управляват. Даже отиват толкова далеч, че твърдяли, че края на истинския халифат е настъпил при Умар и че мюсюлманите трябва да живеят без друг владетел, освен Бог. Те се заричали да убият тримата владетели и наемни убийци биват изпратени в 3 посоки.

Убийците натоварени да убият Му’ауия и Амр не успяват, биват хванати и екзекутирани, но Ибн-и-Мулджим, убиецът натоварен със задачата да ликвидира Али, успява в своята мислия. Една сутрин, когато Али се моли в Джамията, той го наръгва с отровен нож. На 20 Рамадан 40г. от хиджра умира последния от праведните халифи на исляма – Али Ибн Аби Талиб. Hека Всевишния Аллах да е доволен от него и да му даде вечна награда!

Усман ибн Аффан - Usman ibn `Affan Ghani Zunnurain (R.A)

Известни личности в Исляма

...............................

Усман ибн Аффан - Usman ibn `Affan Ghani Zunnurain (R.A)

Усман ибн Аффан е третия от праведните халифи. Той се жени последователно за две от дъщерите на Пророка Мухаммед с.а.с. и управлява като халиф от 644 г. до 656 г. сл. р.Хр.

Усман произхожда от богатия род Умаяд, от племето Курайш в Мекка. Роден е няколко години след пророка Мухаммед с.а.с. За разлика от повечето си роднини, той рано приема Исляма и участва в първото мюсюлманско преселване в Абисиния, а по късно и в преселването от Мекка в Медина. Усман е един от първите заучили наизуст Корана и допринесли за компилирането му след смъртта на Пророка с.а.с.

Усман става халиф след убийството на Умар през 644 г. По време на 12-годишното му управление целия Иран, по-голямата част от Северна Африка, Кавказ и Кипър биват прибавени към Ислямската империя. За да засили контрола си над империята, Усман назначава много от роднините си на управленчески позиции. Тази негова стъпка води до много проблеми, тъй като предпочитанието на собствените му роднини разгневява много други.

Постъпката, която причинява най-големите противоречия по време на управлението на Усман, е може би опита му да събере окончателния текст на Корана. Целта му била да установи истинския текст на откровението, за да може всички мюсюлмани да знаят от какво се състои Корана, в какъв ред да е съдържанието му, и как трябва да е написан. Въпреки противопоставянето, Усман успява да постигне целта си, която бива призната като голямо постижение в ислямската история. Той намалява броя и честотата на спорните въпроси около догмата, но много вярващи го обвиняват в намеса в Свещената книга. През 656 г. пред дома му се събират тълпи от протестиращи. Усман отхвърля помощта на старите си приятели и обсадата завършва с нахлуването на тълпата в дома му и убийството му. Той е погребан в Мекка.

Умар бин ал-Хаттаб - Umar bin al-Khattab

Известни личности в Исляма

.....................

Умар бин ал-Хаттаб - Umar bin al-Khattab

Ибн Нуфайл Ибн `Абд ал-`Узза Ибн Раъях, Шайх Ал-Ислам, Амир ал-Му’минин, Абу Хафс ал-Курйши ал-`Адауи Ал Фарук.

Умар Ибн ал-Хатаб е описван като светлокож, с лека руменина, висок, едър, с бърза крачка и талантлив боец и ездач. Приема Исляма на 27 годишна възраст, през шестата година от пророчеството, след като първоначално се борил срещу него. Това е било в резултат от молбата на Пророка с.а.с.: „О, Аллах, подкрепи Исляма с този от двамата, който ти обичаш с Умар ибн ал–Хаттаб или с Абу Джахл ибн Хишам!“

По това време Ислямът достигал Египет, Сирия, Сиджистан, Персия и други райони.

Той умира като шахид, прободен в гърба по време на молитвата си от сабейски или зороастрийски роб.

Умар ал-Хатаб бил втория най-близък до Пророка с.а.с. след Абу Бакр.

Пророка с.а.с. казва: „Имам двама управници от обитателите на небето и двама от обитателите на земята. Първите са Джибрил и Мика’ил, а другите са Абу Бакар и Умар. Те (последните двама) са моите слух и зрение, и нареди на сподвижниците си: „Следвайте тези които идват след мен: Абу Бакар и Умар“.

На Умар била дадена дарбата на истинското вдъхновение. Пророка с.а.с. казва: „Аллах отваря истината на езика и сърцето на Умар.“ и „Ако щеше да има пророк след мен, той щеше да е Умар“.

Освен това някои от възгледите на Умар Ибн ал-Хатаб биват потвърдени от знамение в Свещения Коран. Той казва неща потвърдени в последвали знамения.

„О, Пратенико на Аллах, защо не се молим зад мястото на Ибрахим?“ След което бива низпослано следното знамение: „И сторихме Дома [Кааба] място за събиране на хората и сигурно убежище: “Вземете мястото на Ибрахим да бъде за молитви!“ (2:125)

Попитах: „О. Пратенико на Аллах, трябва да наредиш на съпругите си да се покриват, защото и праведните и злите отиват да ги видят. След което е низпослано следното знамение: „И ако помолите жените му за някоя вещ, помолете ги иззад завеса!“ (33:53). След което жените на Пророка с.а.с. се обединили срещу него, а той им казал: „Ако той се разведе с вас, Аллах ще му даде по-добри съпруги“. След което бива низпослано знамението: „Ако той се разведе с вас, неговият Господ може да му дари в замяна съпруги, по-добри от вас, отдадени на Аллах, вярващи, покорни, разкайващи се, служещи [на Аллах], говеещи, омъжвани преди и девици.“ (66:5)

Той се отличавал със способността си да различава истината от лъжата и Пророка с.а.с. го удостоил с титлата Ал-Фарук (този, който разделя истината от лъжа) казвайки:

„Наистина шейтана минава от другата страна на пътя, когато срещне Умар“.

Умар наизустявал Сура Ал-Бакара в продължение на 12 години и когато я завършил, заколил камила.

Имам Малик свидетелства, че по предложение на Умар към текста на азана биват прибавени думите „Свидетелствам. че Мухамед е пратеник на Аллах“, както и „Молитвата е по-добра от съня“ – към утринната молитва. Но за по-достоверен се смята варианта, че Билал вмъква последния израз в сутрешната милитва и Пророка с.а.с. го запазва.

Умар Ибн Ал-Хатаб бил първия мюсюлмански владетел, който учредява държавна съкровищница и първият, който облага стоките с Ал-ушр (мито или данък за внос). Той облага стоките на чуждоземните търговци, които предпочитат да търгуват на мюсюлманска територия до 10 % на внесените стоки и на реципрочна основа. С този данък се облагат само стоки, които са предназначени за продажба, а не за консумация или лична употреба.

Той е и първият мюсюлмански владетел, който прави преброяване на населението, сече монети, строи система от напоителни канали и първият, който прави административно деление на провинции, градове и области.

Той въвежда и гостилници и страноприемници на главни пътища и пътища, водещи към големи градове, учредява училища в цялата страна и определя свободни заплати за учители. Той е първият, който забранява временния брак - мут’а, в съгласие с по-ранната забрана на Пророка с.а.с. Също така въвежда и закон за наследството. Първи учредява тръстове и е първият управник в историята, който разделя законодателната от изпълнителната власт.

Той полага усилия да установи бързо и ефективно правораздаване за народа. Учредява система от правна администрация, чрез която се раздава справедливост според ислямските принципи. Назначени са съдии на всички нива в правната административна система, които са избрани според тяхната честност и познаване на ислямското право. Те получават високи заплати и биват назначавани измежду заможните и високопоставените, като по този начин се избягва влиянието на някоя от страните в съдебния процес. На съдиите не се позволява да се занимават с търговия.

От време на време Умар издавал декрети, които полагат принципите на правната администрация. Един от тях гласи:

„Слава на Аллах. Действително справедливостта е важно задължение, както за Аллах, така и за хората. На вас е възложена тази отговорност. Оправдайте тази отговорност, така че да спечелите одобрението на Аллах и добрата воля на народа. Отнасяйте се с хората като равни във ваше присъствие и в своите решения, така че слабия да не се бъде лишен от справедливост, а високопоставения да не се надява на фаворизъм. Отговорността на доказателството е върху ищеца, а страната, която отрича да го направи под клетва. Компромис е допустим при условие, че не превръща незаконното в законно и законното в незаконно. Нека нищо да не ви попречи да промените решението си ако след внимателно обмисляне решите, че предишното ви решение е било неправилно. Ако се съмнявате по някой въпрос и не намерите нищо в Корана – нищо, което го касае – нито в сунната на Пророка с.а.с, обмисляйте го отново и отново. Разсъждавайте върху прецедентите и аналогичните случаи и тогава взимайте решение по аналогия. За този, който иска да представи свидетели, да се назначи срок. Ако докаже случая си, отсъдете това, което му се полага по право. Иначе искането му да бъде отхвърлено. На всички мюсюлмани може да се има доверие, освен на тези, които са били наказвани с бой с камшик, тези, които са лъжесвидетелствали и тези със съмнителна почтеност.“

Един ден Абу Муса Ал-Аш’ари, управникът на Басра, изпратил писмо на Умар Ибн Ал-Хатаб с оплакване, че в разпоредбите, инструкциите и писмата от халифа не е отбелязана датата и това води до проблеми в последователността на прилагането им. Поради този проблем и други подобни, свързани с липсата на дата Умар свиква събрание от учени и съветници за да обсъдят промени в календара. Събранието стига до решението, че е необходимо мюсюлманите да имат собствен календар. Следващата точка за обсъждане била откога да започва ерата на новото мюсюлманско летоброене. Някои предлагат тя да започне от раждането на Пророка с.а.с, а други от смъртта му. Али предложил това да е от датата, когато мюсюлманите се преселват от Мекка в Медина и всички се съгласили с него. Следващия въпрос бил месеца, с който да започва новия календар. Някои предлагат Раби Ал-Ауал, други Раджаб, други Рамадан, други Ду-л-Хиджа. Усман предлага началото да е от месец Мухаррам, защото той е първия месец от тогавашния арабски календар и неговото предложение се приема.

Тъй като преселването (хиджра) било през месец Раби’-л-Ауал – два месеца и 8 дена след първи Мухаррам, датата се отместила назад с 2 месеца и 8 дена и новият Хиджри календар започва с първия ден на Мухаррам в годината на преселването, а не със самото преселване.

‘АбдАллах Ибн ‘Иса Ибн Аби Лайла разказва: „На лицето на Умар имаше две тъмни линии очертани от сълзи.“ Ал Хасан Ал Басри и Хишам Ибн Ал Хасан разказват: „Понякога Умар губеше съзнание след рецитирането на знамение от Корана, след което се оттегляше болен и го посещаваха в продължение на дни“. Някои от изказванията на Умар:

„О, Аллах, направи така че да умра мъченик и да посрещна смъртта си в страната на твоя пророк.“

„Отнасяйте се отговорно преди да ви се потърси отговорност.“

Джабир разказва, че е чул Умар да казва, когато се жени за Ум Кулсум, дъщерята на Али и Фатима: „Не ме презирайте (за това че се женя за младо момиче), защото чух Пророка с.а.с да казва: „На съдния ден всички богатства ще бъдат разпиляни и всички връзки ще бъдат прекъснати, освен с мен.“ Той желаеше да се вмести в родословието на Пророка с.а.с. чрез тази женитба заради прецедента на Ахли-л-Байт с женитбата на Пророка с.а.с. Ум Кулсум му ражда 2 деца – Зайд и Рукая.

От ‘Убаид Аллах ибн ‘Умар Ибн Хафс: „Умар беше видян да носи на гърба си заколено животно. Като го попитаха защо, той отговори: „Бях толкова заслепен от себе си и искам да се смиря“.

Когато при нараняването на Умар, главата му почивала в скута на сина му, той му казал: „Положи ме на земята... Горко на мен, ако моя Господ не ми даде милост!“

На следващата сутрин Ал Мисуар го събудил за сутрешната молитва. Умар се молел, а раните му кървяли.

Абу Бакр Ал Сидик - Hz. Ebu Bekir sıddık (R.a)

Известни личности в Исляма
..............................

Абу Бакр Ал Сидик - Hz. Ebu Bekir sıddık (R.a)

Абу Бакр Ас-Сидик е един от най-забележителните сподвижници и привърженик на Пророка Мухаммед с.а.с. Той е първия мъж, повярвал безрезервно в Пророка с.а.с и един от десетте, на които е обещан Рая и първият от умаата, който влиза в Рая.

Единствен сред сподвижниците Абу Бакр води общността в молитва по време на целия живот на Пророка с.а.с, който го нарича „най-честен“ (ас-Сидик) и „освободен от огъня от Аллах“ – 'Атик мин нар Аллах.

Когато членове на племето Курайш пресреща Пророка с.а.с след нощното му пътешествие (ал-мираадж), те питат Абу Бакр: „Вярваш ли на думите му, че снощи е бил в осветената къща и се е върнал преди утрото?” На което той отговаря: „Щом така казва - да, вярвам му, дори вярвам много повече от това. Вярвам на небесните знамения, които той предава, и в утринта и по време на вечерно пътуване“. Затова той бива наречен Ас-Сидик – много честен, този, който никога не лъже.

Умар Ибн Ал-Хатаб, друг от сподвижниците на Пророка с.а.с казва: „Вярата на Абу Бакр превъзхожда вярата на цялата умма“. Това се потвърждава и от следния хадис:

Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) попитал: „Присъни ли се нещо на някой от вас?“ Един от мъжете му отговори: „О, пратенико на Аллах, видях насън везна, която се спусна от небесата. Ти беше претеглен на нея срещу Абу Бакр и натежа повече. После Абу Бакр натежа повече от Умар. После Умар натежа повече от Усман, после везната се издигна към небесата.“ Това не се понрави на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и той каза: “Приемничество на пророчеството! Аллах ще възцари, когото Той пожелае.”

Умар казва също: „Най-добрия от общността след Пророка с.а.с е Абу Бакр.“ Али посочва него и Умар като двата ислямски шейха на общността и казва: „Най-добрите от общността сред Пророка с.а.с, са Абу Бакр и Умар“, „Най-смелият сред хората е Абу Бакр“ и „Най-голяма награда сред хората за копията на Корана ще получи Абу Бакр, защото той беше първия, който събра Корана между две корици. Той беше и първият, който го нарече Мус’хаф.“

Пророка с.а.с потвърждава високия статут на Абу Бакр в много от изказванията си, между които и следното:

„Аллах предостави на слугите си избор между този свят и това което е при Него, и този слуга предпочете това което е при Аллах.“ Абу Бакр плака горчиво и ние се зачудихме защо, след като Пророка с.а.с разказа за слуга, на който е даден избор. Самият Пророк беше този слуга според това което ни каза по-късно Абу Бакар. Пророкът продължи: „Абу Бакр е сред тези. които са ми най-предани. Ако трябва да всема със себе си близък приятел – друг освен моя Господ, аз ще взема Абу Бакр, но това, което ни свързва, е братството и любовта от исляма. Нека да няма затворена врата (в джамията на Пророка с.а.с за Абу Бакр.“

Аллах възхвалява Абу Бакр повече от останалите сподвижници на Пророка с.а.с: „Тези които се бориха преди победата…“

Източници:

Ал-Науауи, Тахдхиб ал-Асма’ уа ал-Лугхат 2:181-182

Абу Ну`ам, Хиля ал-Аулия’ 1:62-72

ал-Дхахаби, Сияр А`лам ал-Нубала’ 1-2:467-508

СПОДВИЖНИЦИТЕ НА МУХАММЕД (С.А.С)

СПОДВИЖНИЦИТЕ НА МУХАММЕД (С.А.С)

Мюсюлманите са единодушни относно това, че сподвижниците на Мухаммед, (с.а.с), са първенците сред ближните раби на Всевишния Аллах, най-достойните сред богобоязливите, водителите на вярващите, образеца за мюсюлманите и най-добрите раби на Аллах след пророците.

Чрез знанието донесено от Пратеника на Аллах и заедно с него те са водили борбата в името на Аллах, Всевишния. Аллах Теаля ги е удостоил с честта да срещнат последния от пророците и да са с него и в трудност и в благо. По пътя на борбата, в името на Аллах Всевишния те са дали и душите и имота си и са заслужили да бъдат най-достойните сред избраниците на Аллах. Съгласно освидетелстването на Пратеника на Аллах, те са най-благодатното поколение от уммата. Те са най-добрите и сред отминалите народи и сред тези, които ще последват. Те са хората побили устоите на Исляма и са установили принципите на религията. Те са разкъсали оковите на езичеството и са отнесли Исляма по всички краища на света. Така Ислямът бил разпространен по земята и са били възцарени принципите на вярата.

Сподвижниците на Мухаммед (с.а.с) са били най-схватливите и най-знаещите сред хората. Вярата им била най-пълна, а делата им най-прекрасните. Те били обучени от самия Пратеник на Аллах Всевишния и са черпили от пречистите извори на неговото знание. Те са били свидетели на низпославането на откровението и под управлението на Пратеника на Аллах са изживели Исляма, спазвайки неговите директиви.

Имам Ахмед предава от Абдуллах б. Месуд, Аллах да е доволен от него, следното: “Аллах Всевишния погледна сърцата на рабите и намери, че сърцето на Мухаммед е най-доброто сред всички тях. Той го избра за Себе Си и с неговия призив го изпрати за Посланик. След сърцето на Мухаммед, погледна сърцата на другите раби и намери, че сърцата им са най-добрите сред останалите. И така Той ги стори воини, които се борят по пътя на религията на пророка.”

Тези, които са били другари на пророка или са го видели, са негови сподвижници (асхаб). Относно превъзходната степен на сподвижниците има ясни знамения и достоверни хадиси. Ето някои знамения:

Най-предните, първите от преселниците и помощниците, и онези, които ги следват с добрина... Аллах е доволен от тях и те са доволни от Него. Той е приготвил за тях Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно и завинаги. Това е великото спасение. (Преселниците са вярващите, които в името на Аллах се преселили от Мека в ал-Медина, а помощниците са вярващите от ал-Медина, които ги посрещнали и им помагали.)” (9:100)

”Аллах бе доволен от вярващите, когато ти заявиха вярност под дървото [о, Мухаммед]. И узна Той какво имат в сърцата си. И спусна Той спокойствие над тях. И им въздае близка победа. (Близката победа е превземането на Хайбар от мюсюлманската войска.) И много богатства ще вземат. Аллах е всемогъщ, премъдър. (Скоро мюсюлманите получили много блага и придобивки от битките.)” (48:18-19)

Този от когото Аллах е доволен е невъзможно да умре като неверник. Това е така, защото - Аллах да е доволен от даден човек - означава, че той умира бидейки мюсюлманин.

Джабир (р.а) предава, че Пратеника (с.а.с) е казал: “Никой от тези, които ми заявиха вярност под дървото, няма да отиде в джехеннема.” Хадисът е предаден от Тирмизи, Абу Дауд и Имам Ахмед.

Аллах Всевишния повелява:

„Вие сте най-добрата общност, изведена за хората…” (3:110)

Всевишният Аллах е отредил сподвижниците да са по-добри от останалите хора. Никакъв друг довод не може да се равнява на свидетелстването на Аллах - Всевишния за тези хора. Той - Всевишния - повелява:

”[Част от това е] за бедняците-преселници, които бяха прогонени от своите домове и имоти, търсейки обилие и благоволение от Аллах, и помагайки на Аллах и на Неговия Пратеник... Те са искрените.
Настанилите се в дома [на преселението Медина] и [приели] вярата преди онези, които се преселиха там, ги обичат и не усещат в сърцата си завист за онова, което им бе дарено. Предпочитат ги пред себе си, дори ако те самите са в нужда. А които се опазят от скъперничеството на душите си ­ те са сполучилите.” (59:8-9)

”…и ще ви въздаде в Градините, сред които реки текат ­ в Деня, в който Аллах не ще посрами Пророка и вярващите заедно с него. Светлината им ще се устремява пред тях и в десниците им [отвсякъде].” (66:8)

”Мухаммед е Пратеника на Аллах. А онези, които са заедно с него, са строги към неверниците, милостиви помежду си. Виждаш ги да се покланят и да свеждат чела до земята в суджуд. Търсят щедрост от Аллах и благоволение. Техният белег е по лицата им ­ от следите на поклоните…” (48:29)

Бухари предава от Имран б. Хусайн, че Пратеника на Аллах е казал: “Най-добрите от моята умма са хората от моята епоха, след това тези, които ги последват, и след това тези, които и тях последват.” Имран казва: “Не знам дали спомена две или три епохи след неговата епоха.”

Бухари и Муслим предават по линия на Абу Саид ал-Худри, че Мухаммед (с.а.с) е казал:

“Не злословете (не проклинайте) по адрес на никого от моите сподвижници, защото някой от вас дори да раздаде злато колкото планината Ухуд, не ще достигне (степента) нито на една, нито на половин шепа (раздадени от тях).”

Доброто като цяло се намира по пътя на сподвижниците на Пратеника на Аллах. Предавайки от доверен човек на друг доверен, те са предали повереното от Аллах по начин, който не бил срещан у предишните народи. Група сподвижници пък се нагърбила да предаде Сунната на Пратеника на Аллах. За да я разпространят те обиколили краищата на земята. Друга част се ангажирала с халифатството и управлението, с джихад и отваряне на народите за истината, за привличане на хората към Исляма. Те ги пречиствали и напътствали по правия път. Аллах Всевишния е отредил времето за тях да бъде благодатно, чрез тях Аллах е осъществил дела, които другите хора осъществяват за сто години. Те са първенците във всяко едно добро; в борбата по пътя на Аллах, в призивът към Исляма, в разходването за Исляма и даряването, в извършването на много ибадет.

По време на битките те помагали на Пратеника (с.а.с). По пътя на Аллах те заявили вярност на Пратеника, че са готови да дадат живота си.

Бухари предава от Анас, Аллах да е доволен от него: “Пратеникът дойде при рова когато през една студена утрин помощниците (ансар) и преселниците (мухаджирин) копаеха. Виждайки умората и глада у тях той отправил следната дуа: “О, Аллах, няма съмнение, че истинският живот е отвъдния живот. Опрости ансар и мухаджирин!”

Сподвижниците били удостоени с честта да живеят с Пратеника на Аллах. На тях принадлежи най-големият дял от уважението и почитта към Пратеника (с.а.с) и в това отношение те превъзхождат всички останали. Никой не ги е достигнал и няма да ги достигне.

Али б. Абу Талиб бил попитан: “Каква беше любовта ви към Пратеника на Аллах?” Той отговорил: “Кълна се в Аллах, той ни бе по-любим и от душите ни, и от имотите и от децата ни, и от родителите ни, и от студената вода изпита при жажда.”

Абу Суфян б. Харб преди да приеме Исляма, когато изкарал извън забранената зона (харам) част от меканци, за да ги убие, попитал Зейд ад-Десинна, които бил роб на меканец: “Питам те заради Аллах о, Зейд, би ли пожелал сега Мухаммед да е в ръцете ни и да го убием, а ти да си стоиш у дома?” Зейд отвърнал: “Кълна се в Аллах, дори да знам, че в момента Мухаммед се е убол с трън и това му причинява болка не съм съгласен да си стоя у дома.” Абу Суфян казва: “Не съм виждал друг да е обичан така, както сподвижниците обичат Мухаммед.”

Сподвижниците, Аллах да е доволен от тях, били приели Мухаммед (с.а.с) като съдник на душите и имотите си. Те му казвали: “Ето имотите ни пред теб, отсъди за тях както пожелаеш, ето душите ни са в ръцете ти. Ако пожелаеш да минем през морето и това ще сторим. Ще се бием и пред теб, и зад теб, и от дясно и от ляво на теб.”

Ето най-искрения израз на тази любов:

Амр б. Ас (р.а) казва: “Никой не ми бе по-любим от Пратеника на Аллах и в моите очи никой не бе по-велик от него. От почитта, която изпитвах към него не можех да го погледна в очите и да го гледам до насита. Ако ми бъде поискано да го опиша, нямам сили да го сторя, защото не можах да го гледам и да му се наситя.”

Ние мюсюлманите обичаме сподвижниците на Пратеника на Аллах. В тази си любов не прекаляваме относно едни и не се отдалечаваме от други. Споменаваме ги единствено с добро.

Утвърдено е, че мухаджирин и ансар са опростени от Аллах Всевишния и всички са в дженнета. Необходимо е да се знае и категорично да се вярва, че тези, които са го видели само през част от деня и са го последвали, са по-достойни от тези, които не са го виждали. Необходимо е още сподвижниците да се споменават като се умолява Аллах за милост над всички тях, над млади и възрастни, над първи и последни.

Ние мюсюлманите си мълчим относно неразбирателства, които понякога спохождали сподвижниците. Те са воювали заедно с Пратеника (с.а.с) и в доброто са надминали всички останали хора. Аллах Всевишния ги е опростил и е повелил да се моли опрощение за тях и да се приближаваме към Него както те са Го обичали. Това ни е повелено чрез Мухаммед (с.а.с). С дребните грешки на сподвижниците се занимава само онзи, който е затънал в раздор.

Една част от преданията, споменаващи за нередности при сподвижниците са измислени, друга част са допълнени и изопачени.

Част от техните неприемливи обноски са опростени и не представляват нищо спрямо благодатта която е последвала от тях и борбата им по пътя на Аллах, помощта им за религията, полезните знания и праведните им дела. За никого от тях не се пита дали е бил справедлив (доверен) или не. Съгласно Корана и Сунната и единодушието на учените, като цяло са възприети за доверени и тази тема е затворена.

Посредством Анас б. Малик е предаден следния хадис: “От признаците на вярата е да обичаш ансар. От признаците на лицемерието е да ненавиждаш ансар.” Хадисът е записан от Бухари.

Имам Муслим пък предава хадис по линия на Абу Саид ал-Худри: “Онзи, който вярва в Аллах и в отвъдния Ден, да не възненавижда ансар.”

Най-достойни сред сподвижниците са четиримата халифа; Абу Бакр, Омар, Осман и Али, Аллах да е доволен от тях. След тях следват останалите от десетимата благовестени с дженнет от Мухаммед (с.а.с).

Пратеникът (с.а.с) е казал : “Най-достойни от уммата след пророка им са Абу Бакр и Омар.” Хадисът е предаден от Имам Ахмед.

И още Мухаммед (с.а.с) е казал: “Последвайте двамата, които ще бъдат след мен, Абу Бакр и Омар!” Хадисът е предаден от Тирмизи, Имам Ахмед и Ибни Мадже.

В достоверния сборник на Муслим е отразен следния хадис: “Сподвижниците на Мухаммед (с.а.с) бяха на път, когато той каза: “Ако се покорят на Абу Бакр и Омар, ще са на правия път.”

В достоверния сборник на Бухари се предава, че бащата на Мухаммед ибн. Ал-Ханефиййе Али б. Абу Талиб, Аллах да е доволен от тях, е казал: “Татко мой! Кой е най достойния човек след Пратеника на Аллах?” Али, Аллах да е доволен от него, казал: “Не знаеш ли синко?”, а той отвърнал “Не”. Али, Аллах да е доволен от него, му казал: “Този човек е Абу Бакр.”

Относно Абу Бакр и достойнството му спрямо останалите вярващи Аллах Всевишния е низпослал аяти в Свещения Коран:

„И удостоените с благодат и обилие сред вас да не се кълнат, че не ще даряват на [съгрешилите от] роднините и клетниците, и преселниците по пътя на Аллах!...” (24:22)

Няма никакво разногласие между учените, че в това знамение става въпрос за Абу Бакр. Аллах Всевишния е повелил:

„… и бе един от двамата, когато бяха в пещерата…” (9:40)

И относно това знамение няма разногласие между учените, че се отнася за Абу Бакр. Господарят на световете освидетелства сподвижничеството му и го е споменал като втория от двамата благовестени със (сакина) – успокоение.

Омар ибн ал-Хаттаб казва: “Кой може да е по-достоен от втория от двамата с които третият е бил Аллах?” Пратеникът (с.а.с) казва: “Не съм имал по-голяма полза от ничие имущество отколкото от имуществото на Абу Бакр.” Вследствие на това плачейки Абу Бакр казал: “И аз, и имуществото ми сме за теб, о, Пратенико на Аллах!” Хадисът е предаден от Ибни Мадже.

Относно Омар, Аллах да е доволен от него, в достоверния сборник на Бухари се предава, че Пратеника (с.а.с) е казал: “Когато шейтана върви по пътя по който ти вървиш и се срещне с теб, той непременно се отклонява в друг път.”

И още казва: “Сред предишните народи имаше “мухаддесун” – вдъхновени. Ако сред моята умма ще има, то единият от тях е Омар ибн ал-Хаттаб.” Хадисът е предаден от Муслим.

В действителност Омар, Аллах да е доволен от него, е бил един от вдъхновените. Свещения Коран е потвърдил негово гледище, дал е наставление на Пратеника (с.а.с) да възпре съпругите си да се показват, казал е на Пратеника (с.а.с): “О, Пратенико на Аллах! Да би си отредил място за молитва зад “Макам-и Ибрахим”!”, заявил е гледището си относно пленниците и било низпослано знамение, което да потвърди вдъхновението на Омар, Аллах да е доволен от него. Чрез него Аллах Всевишния е осъществил множество победи.

От Джабир, Аллах да е доволен от него, се предава, че на Айша, Аллах да е доволен от нея, било казано: “Някои хора приказват небивалици по адрес на сподвижниците на Пратеника на Аллах.” А тя казала: “Какво се обърквате от това? Техните дела секнаха (със смъртта), но Аллах пожела наградата им да не секне.”

Когато Пратеника (с.а.с) подготвял войската за Табук, Осман б. Аффан, Аллах да е доволен от него, дошъл с хиляда динара скътани в дрехата му и ги изсипал в скута на Пратеника (с.а.с). Разбърквайки ги Пратеника, казал: “От днес нататък това, което ще стори, не ще навреди на Ибни Аффан.” И неколкократно го повтарял. Хадисът е предаден от Имам Ахмед.

Преди битката при Хайбер Пратеника (с.а.с) казал относно Али (р.а): “Утре ще дам знамето на човека посредством ръката на когото ще се осъществи победата, човекът, който обича Аллах и Неговия Пратеник и който е обичан от Аллах и Неговия Пратеник.” Сподвижниците прекарали нощта с мисълта на кого ще бъде дадено. Всеки от тях в себе си се надявал, че на самия него ще бъде дадено знамето. На сутринта Пратеника казал: “Къде е Али?” Казали му, че имал болки в очите. Тогава Пратеника поплюл към очите на Али, отправил дуа към Аллах и му минало. Али се почувствал така, че все едно никога преди това не е чувствал болка. Пратеникът му дал знамето, а Али, казал: “Ще се бия с тях докато и те не станат като нас.” След това Пратеника казал: “Върви спокойно докато слезеш при тях. После ги призови към Исляма и ги извести за задълженията, които имат. Кълна се в Аллах, да станеш причина чрез теб Аллах да напъти един човек, за теб е по-добро от червените камили (от най-любимото земно богатство).” Хадисът е предаден от Бухари и Муслим.

Всички сподвижници на Мухаммед (с.а.с) са от обитателите на дженнета. Аллах Всевишния повелява:

„…Онези от вас, които раздаваха преди завземането [на Мека] и се сражаваха, не са равни [с останалите]. Те са на по-високо стъпало от онези, които раздаваха след това и се сражаваха. Но на всички тях Аллах обеща Най-прекрасното…” (57:10)

ЛИЧНОСТТА НА ПРОРОКА И ДОБРИЯТ ПРИМЕР

ЛИЧНОСТТА НА ПРОРОКА И ДОБРИЯТ ПРИМЕР

Пророка (с.а.с.) заема изключително място сред другите пратеници и основоположници на небесни религии. Също както много хора знаят наизуст Мъдрото Писание и разказите за личността на пророка, така и неговите морални качества са запазени за поколенията, за да служат като факел на знанието и да ни помагат в различите събития в живота.

Още от ранно детство до последния му миг, заедно с ниго са живели много хора, които са били свидетели на неговия живот, слушали са беседите и проповедите му, запомняли наизуст неговите заповеди и забрани, а след това ги предавали на своите приемници. Някои учени считат, че повече от 100 000 са хората, които са разказвали събитията, видяни и чути по времето, когато пророкът - Аллах да го благослови - е живял, а после са ги предавали на следващите поколения. Освен това пророкът, Аллах да го благослови, лично е диктувал много свои заповеди, връчени или изпратени от неговите хора до някои племена и народи. Те се разглеждани като важни материали, предаващи се наследствено от поколение на поколение.

Не по-малко от шест последователи - Аллах да е доволен от тях - се занимавали със записването на благородните хадиси на пророка. Те отивали при пророка, Аллах да го благослови, за да му ги прочетат и се уверят, че правилно са ги записали и предали. Тези записи се пазели и предавали на мюсюлманите в наследство от едно поколение на друго. След смъртта на пророка, Аллах да го благослови, около 50 негови последователи са събирали разказите за събитията, станали по време на живота му, както и благородните му хадиси. Тази работа, събрана от достоверни източници, преминавала в ръцете на тези, които се заели след това със събирането и систематизирането на хадисите от благородната сунна.

Прибавете към това, че по преценка на учените изследващи въпросите на Исляма, числото на сподвижниците, които разказват за това, на което са станали свидетели още докато пророкът е бил жив, надвишава 100 хиляди. Няма нищо изненадващо, ако приемем факта, че пророкът е извършил своето последно поклонение хадж, известно като Прощално поклонение хадж, съпровождан от повече от 140 000 човека. Няма съмнение, че това огромно количество народ е видяло как той (с.а.с.) извършва този религиозен обред - учили са се от него на церемонията хадж, слушали са думите на Прощалната проповед. След като поклонниците се разделили, всеки правоверен се прибрал в родния си край и в родния си дом. Той започнал да разказва за това, което е видял, на своите роднини, земляци, приятели, повтарял за тях тези заповеди и забрани, които се съдържали в проповедта и се отнасяли до извършването на поклонението и до други мюсюлмански въпроси.

Също така можем да вземем под мнимание интереса, с който следващите поколения искали да чуят от устата на последователите на пророка, Аллах да ги благослови, от неговия съвременник, живял заедно с него, за подробностите от живота му, за изказванията му и за свещените предписания.

За да се запазят преданията на Пророка - хадисите, за бъдещите поколения, предаването на хадиса, още от самото начало трябвало да отговаря на определено изискване: разказвачът на хадиса или събитието да спомене източникът или източниците, от който или от които до него е достигнал даденият хадис, като свидетелство за неговата достоверност. А за да се установи и потвърди връзката на източниците с изказванията и действията на пророка Мухаммед (с.а.с.), източниците на всеки хадис преминавали от разказ в разказ, свързвайки го по този начин с времената на пророка. В случай че в тази верига се откриело изгубено звено, то достоверността на хадиса се поставяла под съмнение. Ако пък връзката на хадиса с епохата на пророка по веригата на разказвачите била установена, но след това верността на един от тях не се признавала от изследователите, то достоверността на хадиса се смятала за недоказана.

Изучавайки внимателно тези процедури, ние виждаме, че към нищо друго, написано за човек, пребивавал някога на земята, че към нито едно изследване на епохата, в която той е живял, никога не са се предявявали изисквания за такава идеална точност. Отнасящите се до пророка хадиси, неподкрепени със значителни доказателства, не се признавали. Да се намери пълната верига на разказвачите, чак до времената на пророка (с.а.с.) не е достатъчно. Разказвачът е трябвало да заслужава доверие, трябвало е подробно да се изучи биографията му, за да се установи дали може да му се вярва. Поради тази причина били написани обширни трудове, посветени на изучаването на самите разказвачи на благородните хадиси. Отделяли се тези айети, които ги поставяли на ниво, съответстващо на нивото на разказа за пратеника на Аллах - честност, морални качества, индивидуални особености, обем на паметта. Заедно с това започнали да правят разлика между разказа на този, който наистина се е срещал с тези, от които е научил хадиса и този, който лично не се е срещал с източника на хадиса. Пълните сведения за тези разказвачи получили широко разпространение.

Затова сега ние лесно можем да отсъдим, достоверен ли е източникът на хадиса или съмнителен. Изниква въпросът: има ли в историята друга такава личност, за която да се използват такива методи за проверка на точността на биографията? Известни ли са ни други случаи, когато са се изписвали цели томове за живота на хиляди разказвачи, описващи житейската история на друг човек?

Следователно с пълно основание можем да кажем, че основната причина на тази свирепа кампания, която провеждат християнските и юдейските учения, занимаващи се с хадисите, против признаването на достоверността на сунната на пророка, е силна ревност. Те са прекрасно осведомени, че нямат никакви доказателства за истинността на религиозните книги и житиетата на техните пророци. Ревността се явява също причина за това, че те не жалят сили за критика на Исляма, Благородния Коран и пророка на Исляма Мухаммед (с.а.с.) .

ПРИНЦИПИ НА ЕДИНОБОЖИЕТО /ТЕУХИДА/ И НЕЩА, КОИТО ГО РУШАТ

ПРИНЦИПИ НА ЕДИНОБОЖИЕТО /ТЕУХИДА/

И НЕЩА, КОИТО ГО РУШАТ




Прославата е за Аллах, Господа на световете. Аллах да благослови пророка Мухаммед и с мир да дари, него, семейството, сподвижниците му, и техните последователи.

Скъпи братя и сестри!

Според ислямските учени, има три основни знания, три принципа, които всеки мюслюманин и всяка мюслюманка трябва да знае. Човекът, който служи на Аллах субханеху уе теаля, е необходимо добре да познава: Създателя, религията и пратеника Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем.

Когато някой бъде запитан, кой е нащият Господ, трябва да знае и да може да отговори: Нашият Господ е Аллах. Той е създал нас и световете по милост от Него. Никой и нищо, освен Него не заслужава обожаване – единствено Той е достоен да Му се служи.

Ислямът е нашата религия. Ислям означава, отдаване на Аллах чрез засвидетелстване, че Той е Създателят и единственият Господ. Служене само на Него със смирение и боязън. И разграничаване от съдружаването с Него /ширк/.

Нашият Пророк е Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем. Той е син на Абдиллах, който е син на Абдулмутталиб, който пък е син на Хашим, а Хашим е от Курайш. Курайшите са араби и са от рода на Исмаил - син на Ибрахим, алейхимасселям.

Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем, е последният пророк на Аллах Всевишния. Той идва в потвърждение на пророците преди него. Религията, с която той е изпратен, ще остане валидна и актуална до Съдния ден, защото Сам Аллах Всевишния е дал обет, че ще я запази.

След като припомнихме тези знания, трябва да знаем, че Ислямът като цяло се базира на две основи:

1. Да се служи на Аллах Всевишния искрено, без да се съдружава; служенето да бъде посветено единствено на Него.

2. Убеждение в пагубността на съдружаването в служенето. Възбраняване, презиране и ненавиждане на съдружаването под всякакъв претекст.


Условия на “Ля иляхе иллеллах”

1. Знание /Илм/: Да се знае значението на думите “Ля иляхе иллаллах”.

Аллах Всевишния повелява: Знай [о, Мухаммад], че няма друг Бог освен Аллах! И моли опрощение за своя грях и за вярващите мъже и жени! Аллах знае къде се движите и къде пребивавате. /47:19/

И още:

А онези, които [съдружаващите] зоват вместо Него, не могат да се застъпят, освен онези, които потвърждават истината и я знаят. /43:86/

В хадис, предаден от Муслим, Пратеникът, саллеллаху алейхи уе селлем, казва: Който умре със знанието, че няма друг бог, освен Аллах, ще влезе в дженнета.

Значението на хадиса е, че, освен Аллах, нищо не заслужава да му се служи. Служенето са всички слова, дела и постъпки - явни и скрити, които Аллах Всевишния обича.

2. Убеденост /Йекийн/: Пълна убеденост в смисъла на думите “Ля иляхе иллеллах”.

Аллах Всевишния повелява: Вярващи са именно онези, които вярват в Аллах и в Неговия Пратеник, после не се усъмняват и се борят чрез своите имоти и души по пътя на Аллах. Те са искрените. /49:15/

Пратеникът, саллеллаху алейхи уе селлем, казва: Свидетелствам, че няма друг бог, освен Аллах и, че аз съм Пратеника на Аллах. Който срещне Аллах с тези две свидетелства, без да се съмнява в тях, ще влезне в дженнета. /Муслим/

3. Искреност /Ихляс/: Искрено намерение, изчистено от съдружаване.

Аллах Всевишния повелява: Единствено Аллах е достоен за чистата религия. А които приемат покровители вместо Него, казват: “Служим на тях само за да ни приближават още повече до Аллах.” Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие. Наистина Аллах не напътва никой лъжец, неблагодарник. /39:3/

И също повелява:

И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да отслужват молитвата, и да дават милостинята закат. Това е правдивата религия. /98:5/

Пратеникът, саллеллаху алейхи уе селлем, е казал: Най-щастлив с моето застъпничество сред хората ще бъде онзи, който от чисто сърце или душа е казал: “Няма друг бог, освен Аллах. /Бухари/

4. Любов /Мехаббе/: Да обичаш Аллах Всевишния, чрез която любов да заслужиш Неговото благоволение.

Аллах Всевишният повелява: А някои от хората приемат за богове други вместо Аллах, обичат ги, както Аллах трябва да се обича. А които вярват, най-силно обичат Аллах. И ако угнетителите можеха да съзрат, когато видят мъчението, че цялата сила е на Аллах и че Аллах е суров в мъчението... /2:165/

Пратеникът, саллеллаху алейхи уе селлем, е казал: Онзи, който притежава три неща, чрез тях ще усети сладостта на вярата: Аллах Всевишния и неговия Пратеник да са му по-любими от всичко; рабът да не пожелава отвръщането от исляма така, както не желае да бъде хвърлен в огъня; рабът да обича раба, единствено заради Аллах Всевишния. /Всепризнат хадис/

5. Правдивост /Сидк/: Правдивостта е противоположното на лъжливост и е преграда срещу лицемерието.

Аллах Всевишния повелява: А онзи, който донесе истината и я потвърди, тези са богобоязливите. /39:33/

Също така повелява:

Вече изпитахме онези преди тях. Аллах знае кои говорят истината и знае лъжците. /29:3/

А Пратеникът, саллеллаху алейхи уе селлем, е казал: Аллах е възбранил за Огъня онзи, който от сърце, с правдивост, засвидетелства, че няма друг бог, освен Аллах и, че аз съм Негов раб и пратеник. /Всепризнат хадис/

6. Покорност /Таа/: Изпълняване на задълженията, произтичащи от “Ля иляхе иллеллах”: Това са задължения, които водят до спечелване благоволението на Аллах Всевишния, като намаз, говеене, зекят, хадж и др.

Аллах Всевишния повелява: И се обърнете към своя Господ, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне. /39:54/

И също повелява:

А който се отдава на Аллах и благодетелства, той се е хванал за най-здравата връзка. При Аллах е завръщането на делата. /31:22/

7. Безусловно приемане /Инкияд/: Има хора, които произнасят свидетелството, но въпреки това не живеят съгласно принципите на “Ля иляхе иллеллах”, дори отхвърлят тези, които приканват към неговото истинско значение.

Аллах Всевишния повелява: Когато им се рече: “Няма друг бог освен Аллах!”, те се възгордяваха. /37:35/

Неща, които рушат единобожието

Скъпи братя и сестри, знайте, че има десет неща, които рушат Исляма:

1. Ширк, съдружаване с Аллах Всевишния. Да служиш и на друг, освен на Аллах, независимо по какъв начин.

Аллах Всевишния повелява: Аллах не прощава да се съдружава с Него, но прощава всичко друго на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях. /4:48/

Пример за това е коленето на курбан едновременно заради Аллах и заради някой друг (мъртви праведници, видни личности и др.), да се отправя дуа към мъртъвци и да се очаква помощ от тях.

2. Възприемането на посредници между човека и Аллах Всевишния, като например отправяне на дуа към човек и очакване помощ от него с мисълта, че този човек има директна връзка с Аллах Всевишния - опазил Аллах!

3. Възприемане на съдружаващите за вярващи, съмняване в неверието им и одобряване на тяхното вярване.

4. Следване примера на друг, а не примера на Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем. Приемането за по-добро мнението на друг, а не неговото мнение. Който твърди това или нещо подобно става неверник.

5. Изпитване на ненавист и омраза към онова, с което е изпратен Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем. Ако такъв не се покае искрено, а само на думи се отрече от ненавистта и омразата, това няма да го върне във вярата.

6. Подиграване и шегуване с Исляма. Това е неверие /куфр/.

Аллах Всевишния повелява: И ако ги попиташ, непременно ще рекат: “Само бъбрехме и се забавлявахме.” Кажи: “Нима на Аллах и на Неговите знамения, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?” Не се оправдавайте! Вие станахте неверници, след като бяхте вярващи… /6:65,66/

7. Занимаването с магьосничество /сихр/: Онзи, който прави магия или я одобрява е кяфир.

Всевишният Аллах повелява: И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулайман. И не бе Сулайман неверник, ала сатаните бяха ­ учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, ако знаеха! /2:102/

8. Подпомагане на съдружаващите или враговете на Исляма срещу мюслюманите е неверие.

9. Приемането, че за някои мюсюлмани е позволено да престъпват границите на ислямските закони е неверие.

10. Отхвърляне религията на Аллах и не признаване на ислямските закони.

Аллах Всевишния повелява: И кой е по-голям угнетител от онзи, комуто се напомнят знаменията на неговия Господ, а после той се отвръща от тях? Отмъщаваме Ние на престъпниците. /32:22/

Скъпи мюслюмани,

Аллах Всевишния да ни напъти към истината! Благоволението на Аллах е над тези, които спазват горепосочените правила. Всеки мюслюманин трябва да се пази от десетте неща, които разрушават вярата, да е против тях с цялата си същност. Аллах да ни закриля срещу тяхното престъпване! Мир и благослов за Пратеника, саллеллаху алейхи уе селлем, неговото семейство, сподвижници и последователи.

БЕЗГРАНИЧНАТА МИЛОСТ НА ВСЕВИШНИЯ АЛЛАХ

БЕЗГРАНИЧНАТА МИЛОСТ НА ВСЕВИШНИЯ АЛЛАХ

И дори да притежаваха всичко на земята, а и още толкова отгоре, угнетителите биха го дали за откуп от суровото мъчение в Деня на възкресението. И Аллах ще им покаже, каквото не са допускали.

„Кажи: “О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния.

И се обърнете към своя Господ, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне.

И следвайте Най-прекрасното, което ви бе низпослано от вашия Господ, преди мъчението да дойде при вас внезапно, без да усетите!”

Някой ще каже: “О, горко ми, че нехаех за подчинението пред Аллах и че бях от присмиващите се!”

Или ще каже: “Ако ме бе напътил Аллах, щях да съм от богобоязливите.”

Или ще каже, когато види мъчението: “Ако можех да се върна [на земята], щях да съм от добротворстващите.”

Не, вече дойдоха при теб Моите знамения, а ти ги взе за лъжа и се възгордя, и бе от неверниците.

В Деня на възкресението ще видиш онези, които лъжеха за Аллах, с почернели лица. Нима в Ада няма място за горделивите?

(Под лъжи за Аллах се разбира да Му се приписват съдружници и потомство, и да се отричат Неговите качества.)

И ще спаси Аллах богобоязливите с тяхното избавление [в Рая]. Не ще ги докосне злото и не ще скърбят.“ (39: 53-61)

След като Всевишния Аллах разкрива страховити картини от Съдния ден, разкриващи положението на угнетителите:

„И дори да притежаваха всичко на земята, а и още толкова отгоре, угнетителите биха го дали за откуп от суровото мъчение в Деня на възкресението. И Аллах ще им покаже, каквото не са допускали.

(Угнетителите ще изпитат Божия гняв и Божието наказание, защото са изключвали неговото съществуване и са забравили за него.)

И ще им се явят лошите последствия на онова, което са придобили, и ще ги обгради онова, което са подигравали“ (39:47-48) – до краен предел разтваря портите на Своята милост със следното знамение:

Кажи: “О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния.“ (39:53)

Стига да се покаят. Независимо в колко грехове са затънали грешниците, за тях е достатъчно от сърце и душа да се насочат към милостта на Аллах и Неговото опрощение!

Въпреки състоянието, в което са изпаднали, Всевишния Аллах ги зове да се насочат към Него, без да се обземат от безнадеждност и песимизъм. Наред с този призив за помилване и опрощение им разкрива и картина за мъчението, което ги очаква, ако пропуснат възможността и времето за покаяние.

Както и да се опитваме да тълкуваме знамението за милостта на Аллах, то обхваща всички грехове и представлява безпределното море на Неговата милост. Този призив е призив за връщане към Аллах. Призив към разточителстващия грешник, останал сляп надалеч сред пустинята на заблуждението. Това е призив за желание, надежда и доверие в опрощението на Аллах.

Превеликият е милостив към Своите раби. Той много добре познава тяхната безпомощност и слабост, както и факторите, които им въздействат. Той знае, че сатаната им устройва засади навсякъде, за да ги повлече, като използва всички възможни начини, насочвайки срещу им тълпи от войните си и усърдно работи в това гнусно дело.

Също така Аллах много добре знае, че човека е слабо и безпомощно творение, което бързо се поваля на земята, ако изпусне въжето, към което се придържа или дръжката, за която се е хванал. Знае още, че много лесно може да се наруши баланса между отговорностите, склонностите и амбициите вложени в него, да се залюшка, да се въвлече в грях и че е слаб да съхрани този здравословен баланс.

Всевишният Аллах изцяло знае тези състояния у Своето творение - човек. Ето защо му протяга ръка за помощ; разтваря му широките порти на милостта Си. Не го наказва на момента за извършения грях и му подготвя всячески условия, за да поправи грешката си и да върви изправен по пътя. И ето - в един момент, в който човека е изпаднал в състояние, при което смята, че няма да бъде погледнат заради прегрешенията, в които е потънал… Да, точно в такъв един момент, когато над него господства безнадеждност и песимизъм, той чува привлекателния и прекрасен призив на милостта:

“О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния.” (39:53)

Въпреки че човека е отишъл надалеч в престъпването си, като е излязъл от защитената арена и се е отклонил от правия път, между него и прелестните сенки на Аллах, които предлагат живот и милост, няма никаква преграда. Между него и тази благодат стои единствено покаянието. Покаянието е единственото препятствие. На човека му е достатъчно да се завърне през отворената врата на покаянието, на която няма пазител и този, който желае да влезне през нея не е принуден да търси разрешение.

„И се обърнете към своя Господ, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне. И следвайте Най-прекрасното, което ви бе низпослано от вашия Господ, преди мъчението да дойде при вас внезапно, без да усетите!” (54-55)

Завръщане…и Ислям! – отдаденост. Завръщане към покорството и отдадеността. Ето, всичко се състои в това. Без церемонии, без тържества, безпрепятствено. Без посредници и застъпници!

Това е директно докосване между раба и Аллах. Директна връзка между Създателя и създанието. Ако измежду излезналите от пътя има желаещи да се завърнат, нека го сторят. Ако измежду заблудените има желаещи да се насочат към своя Господ, нека го сторят. Ако измежду грешниците има желаещи да се отдадат на Аллах, нека се отдадат. Аллах приканва желаещия да дойде, да не се бави. Да дойде и да влезне. Вратата на покаянието е отворена - помилване, подслон, благодат и изобилие. Всичко това се намира от вътрешната страна на вратата. Пред нея няма нито портиер, нито някой, който да прави равносметка!

Отивайте бързо! Бързо! Преди да е станало късно! Тръгнете!

“…и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне.” (39:54)

Там няма кой да ви помогне. Тръгвайте бързо! За времето няма гаранция. Във всеки един миг от денонощието всичко може да се случи и вратите да се затворят. Запътете се бързо!

“…И следвайте (Корана) Най-прекрасното (слово), което ви бе низпослано от вашия Господ…” (39:55) Ето, той е пред вас. "И следвайте Най-прекрасното, което ви бе низпослано от вашия Господ, преди мъчението да дойде при вас внезапно, без да усетите!" Направете го! Преди да сте пропуснали възможността, преди да сте се отклонили в безпочвени гледища относно Аллах и преди да сте се надсмели над Неговото слово. И се пазете от Деня в който :

“Някой ще каже: “О, горко ми, че нехаех за подчинението пред Аллах и че бях от присмиващите се!” (39:56)

Елате, преди да сте казали: “Ако ме бе напътил Аллах, щях да съм от богобоязливите.” (39:57)

Това е обвързване на проблема с безпочвена причина, защото ето я възможността, тя е в ръцете ти. Налице са всички средства и възможности, които водят към Правия път. А вратата на покаянието стои там отворена. И се пазете от Деня в който щом човек види мъчението ще каже: “Ако можех да се върна [на земята], щях да съм от добротворстващите.” (39:58)

Това е недостижима мечта. След като земния живот приключи, връщане няма! Днес си на работната арена. И това е единствената възможност. Пропуснеш ли я, вече няма завръщане. И за тази възможност ще бъдете питани в укор и унижение.

Аллах Всевишния повелява: “Не, вече дойдоха при теб Моите знамения, а ти ги взе за лъжа и се възгордя, и бе от неверниците.” (39:59)

След като изложението на сурата прехвърля сърцата и чувствата на арената на Отвъдния живот, следва картина представяща положението на тези, които взимат за лъжа Посланието на Аллах и на богобоязливите: В Деня на възкресението ще видиш онези, които лъжеха за Аллах, с почернели лица. Нима в Ада няма място за горделивите?

(Под лъжи за Аллах се разбира да Му се приписват съдружници и потомство, и да се отричат Неговите качества.)

И ще спаси Аллах богобоязливите с тяхното избавление [в Рая]. Не ще ги докосне злото и не ще скърбят. (39: 60-61)

Ето, това е крайният резултат. Лицата на някои хора са почернели от унижението, скръбта и пламъците на огъня. Това са тези, които в земния живот са били високомерни - тези, които не са се вслушвали в призива на Аллах, въпреки, че този призив за спасение е идвал многократно до тях, дори и след като са прегрешавали. Днес те са в позор, почернил лицата им изцяло.

Другата група се е спасила. Сполучила е. Тях няма да ги засегне, нито злина, нито печал. Тази е групата на богобоязливите. Тези са живели със загриженост за отвъдния живот и не са губили надежда за милостта на Аллах. Днес, тези са спасените, успелите, гарантираните и спокойните: “Не ще ги докосне злото и не ще скърбят”. (39:61)

От тук насетне, които желаят, нека се вслушат в благодатния призив, предлагащ спокойствие иззад вратата на покаянието; които пък желаят, нека продължат пътя си и останат в своята прекомерност и злини, докато без да усетят ги сграбчи мъчението.

ПРЕДИМСТВОТО НА ВЯРАТА

ПРЕДИМСТВОТО НА ВЯРАТА

Ако погледнем в историята на човечеството, ще видим, че има епохи, в които някои народи не са имали държава, не са имали закон, парламент и т.н., но няма епоха, през която дадена група от хора да е нямала религия или да не е вярвала в нищо.Това показва, че човешката природа е устроена така, че да се уповава на нещо, да търси помощ от някого и начин за опознаване на Създателя си. Този факт се потвърждава и в Корана, където Аллах Субханеху ве Теаля, казва:

"И обърни своето лице към религията - правоверен - към природата, според която Аллах е създал хората! Религията на Аллах е неизменна. Тя е правата вяра. Ала повечето хора, не разбират"- Рум: 30.

Вярващият в Аллах Субханеху ве Теаля, не чувства угризение на съвестта, защото разбира смисъла на своето съществуване, смисъла на живота и се обръща към Създателя си, когато има някакви проблеми. Вярващият винаги е оптимист, защото знае, че Онзи, който го е сътворил, не ще го изостави и не ще го угнети. Това го разбираме от словото на Аллах Субханеху ве Теаля:

"Аллах не угнетява дори с тежестта на прашинка. А щом е добрина, Той я удвоява и дарява от Себе си огромна награда". - Ниса: 40.

Мюсюлманинът не се опасява, че ще бъдат неоценени делата му, не се съмнява в справедливостта на Аллах, следователно, не се страхува, че няма да има успех в дадено начинание, защото е убеден, че Аллах иска онова, което е добро за него. Ако пък му се случи нещо лошо, то мюсюлманинът вярва, че това също е от Аллах Субханеху ве Теаля, но то е или изпитание, или е по някакъв промисъл, известен само на Аллах Субханеху ве Теаля:

"И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите, които щом беда ги сполети казват: "Ние на Аллах принадлежим и при него се завръщаме". Бакара: 155-156.

Онзи, който е уверен в справедливостта на Аллах, знае, че всяко нещо е във властта на Аллах и разчита на милостта Му. Той разбира, че с негодувание и роптаене не може да промени съдбата. Следователно, единственото правилно решение е да приеме съдбата такава, каквато е, като в същото време върши добри дела, чрез които моли Аллах да я подобри. Това го разбираме много добре от хадиса на Мухаммед Алейхисселям, в който се казва:

"Странна е съдбата на мюсюлманина. Тя винаги е добра и никой освен вярващия не притежава такава съдба. Ако го сполети добро, той благодари на Аллах и съдбата му е добра, ако го сполети зло, той търпи в името на Аллах и съдбата му пак е добра". Муслим.

Човек, който има вяра, не престъпва заповедта на Аллах и зачита общоприетите ценности и норми. Такъв човек изпитва страхопочитание към Аллах, което не му позволява да върши постъпки, несъвместими с доброто поведение. Страхува се от суровото наказание на Аллах, за което Той предупреждава:

"Онези, които не вярват в знаменията на Аллах и убиват без право пророците, и убиват хората, повеляващи справедливост, възвести ги за болезнено мъчение". - Али Имран: 21.

Страхопочитанието към Аллах не е същото като изпитваното страхопочитание към хората. Това е чувство, което не може да бъде обяснено с думи, а може да се разбере само от онзи, който го изпитва. Това е чувство, което съдържа в себе си както страх, така и надежда, като нито едно от тях не надделява над другото.

Можем да кажем, че вярата е напътствие и светлина за човешкия ум, духовна чистота за сърцето, които оказват влияния върху психиката, поведението, делата и характера на мюсюлманина. Това са качества и убеждения, които го извеждат на прав път и го издигат над останалите творения на Аллах Субханеху ве Теаля. Вярата е тази, която прави човека силен, подхранва духовността му и му помага да се справи с всякакви трудности.

ВЯРАТА В АЛЛАХ

ВЯРАТА В АЛЛАХ

"Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те са богобоязливите." (Коран 2: 177)

СубханАллах!

Аллах казва, че е много близо и откликва на всеки зов отправен към Него, но в замяна иска да сме Му признателни и да вярваме в Него.

Аллах Всемилостивия, Милосърдния не задължава никой от хората с Неговата религия, но ни известява, че само тези, които следват Неговите повели, те ще бъдат облагодетелствани и ще влезат в Градините на Рая.

Призивът е да повярваме в низпосланото от нашия Господ и да му засвидетелстваме вярата, чрез изпълнение на Неговите повели и да Го помолим:

"...“Чухме и се подчинихме. Опрости ни, Господи наш! Към Теб е завръщането.” (Коран 2: 285)

"...Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.” (Коран 3: 84)

В Свещения Коран Аллах казва за мюсюлманите: "Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах." (Коран 3: 110)

И нима не трябва да сме горди и щастливи, че Аллах е отредил за нас такава благодат и щастие!

На нас мюсюлманите е отредено да разкриваме истината, да бъдем справедливи и милостиви. Ние сме тези, които трябва да призоваваме хората към истината и вярата, да се борим срещу гнета и безверието. Така е постъпвал Мухаммед (с.а.с.), така трябва да постъпваме и ние, тъй като сме негови последователи.

Труден е пътят на истински вярващите, изпълнен е с много препятствия и болка, но истински вярващите са най-щастливите, защото те чувстват близостта на Аллах непрекъснато. Всяка трудност за тях е изпитание, доказване и утвърждаване на вярата им към Аллах.

Сигурно ще попитате, но защо трябва да страдаме? Ами как ще разбере Аллах дали вярваме в Него? Страданието калява волята, калява вярата, но само в силно вярващия. Страданието е болка за слабо вярващия или невярващия.

Най-голямото щастие е дар от Аллах и то е вярата в Него! За вярващия не съществува страдание, защото той знае, че всичко е от Аллах – и лошо, и добро, и по житейския си път той се стреми само към добри дела, и избягва лошите.

Има една прекрасна молитва в Книгата на Аллах - Свещения Коран, която е добре често да отправяме:

"...“Господи наш, Ти не си сътворил това напразно. Пречист си Ти! Опази ни от мъчението на Огъня!
Господи наш, когото вкараш в Огъня, опозорил си го. За угнетителите няма избавители.
Господи наш, чухме вестител да зове към вярата: “Вярвайте в своя Господ!” И повярвахме. Господи, опрости греховете ни и отмахни от нас лошите ни постъпки, и ни прибери с праведниците!
И дари ни, Господи, онова, което си ни обещал чрез Твоите пратеници, и не ни опозорявай в Деня на възкресението! Ти никога не нарушаваш обещанието.”" (Коран 3: 191-194)

"О, вярващи, бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките!" (Коран 4: 135)

Мухаммед (с.а.с.) е казал, че няма по-голям джихад от този, който водиш със себе си. Когато човек успее да надвие страстите си, тогава той е извършил наистина свещен джихад.

След като успеем да надмогнем себе си, тогава имаме пълното право да се борим за вярата си и да призоваваме към нея. Никой вярващ не трябва да остава безразличен, когато се разпространяват лъжи за религията му. Това е наше задължение:

"Които вярват и се преселят, и се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души, те са с по-висока степен при Аллах и те са спечелилите." (Коран 9: 20)

Не трябва да се оставяме на Сатаната, който се опитва да ни разедини, разколебае и опропасти. Сатаната е слаб, когато вярата е силна.

"И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: “Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.” (Коран 29:46)

Иблис е изпратен само за изпитание на хората и да се отличат вярващите от невярващите. Той няма власт над тях. Аллах пази вярващите от неговите подбуди.

"... онези [от тях] които вярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят." (Коран 2: 62)

Тези ще получат Милостта Му и в земния и в отвъдния живот и Светлина ще озарява пътя им.

"О, вярващи, да ви посоча ли търговия, която ще ви спаси от болезнено мъчение?
Да вярвате в Аллах и в Неговия Пратеник, и да се борите по пътя на Аллах чрез своите имоти и души. Това е най-доброто за вас, ако знаете." (Коран 61: 10-11)

Ето какво казва Аллах за бедите:

"Никоя беда не идва без позволението на Аллах. А който вярва в Аллах, Той напътва сърцето му. Аллах всяко нещо знае." (Коран 64:11)

Онзи, който вярва, че несгоди като бедност, болест, смърт и други нещастия са по волята на Аллах, той се примирява с тях по-лесно и без колебание.

"... А който вярва в своя Господ, да не се страхува нито от ощетяване, нито от угнетяване." (Коран 72:13)

"... Знанието е само при Аллах..." (Коран 67:26)


Автор: Хасан ал-Ниет

СПЕЦИФИЧНИ КАЧЕСТВА НА ВЯРВАЩИТЕ

СПЕЦИФИЧНИ КАЧЕСТВА НА ВЯРВАЩИТЕ

Човек не съществува само, за да се храни, ходи, размножава, да се смее, забавлява и говори, да старее и умира. Напротив, човекът е най-достойното творение тук на земята - “халиф - наместник” на Всевишния Аллах. Човекът със своите ибадети, етика, морал и съвест е избраник, създаден с такъв потенциал от качества, че е в състояние да надвиши ангелите по степен. Според това, само онзи, който притежава права вяра, последователен ибадет и висок морал, може да достигне до степента на зрял човек. Достигналият зрелост в това отношение мюсюлманин не разглежда живота като състоящ се само от това, което е тук, на Земята. Напротив, той мисли за смъртта и винаги носи в сърцето си чувството на загриженост за отвъдния живот. Той се готви за периода след смъртта си още приживе. По този начин осмисля живота си.

Именно в първите редове Всевишният Аллах е повелил и подчертал, че основното качество на зрелия вярващ е здравата Вяра в правия път и съответния на него начин на живот: Да, за приближените на Аллах не ще има страх и не ще скърбят. Мухаммед (с.а.с.) отговорил по следния начин на един човек, който го помолил за напътствие, след което той нямял повече нужда от напътствие:

“Кажи: Повярвах в Аллах и следвай правия път.” (Муслим. Иман, 62).

От Свещения ни Коран научаваме, че човек не е създаден безцелно. Обратно – човек е създаден за висши цели като познаване на своя Създател, изпълняване на Неговите повели и спазване на забраните Му, отнасяне с любов и разбиране към другите създания. Затова онези, които не мислят за Всевишния, не са полезни на обществото, в което живеят, не правят нищо, освен да задоволяват своите плътски потребности; не се занимават с нищо духовно; те в никакъв случай не може да бъдат причислени към категорията "истински човек". Те не се различават по нищо от другите твари. Даже са паднали по-ниско от тях.

В Свещения Коран Всевишният Аллах е посочил основите на ибадета и здравия морал за достигане до степента зрял човек. Според това, ако искаме да достигнем до тази степен, трябва да внимаваме за всичките ни действия, за начина ни на живот, и изобщо цялото ни поведение да бъде отговарящо и подобаващо на Исляма. Също така е нужно да бъдем в мир с околните и да внесем ислямските принципи във всички взаимоотношения. Още повече, че според един хадис любимият ни пророк е казал:

“Мюсюлманинът е човек, който живее в мир с околните и изгражда добри отношения с хората. Този, който не умее да поддържа добри отношения, не носи полза за никого.” (Ахмед ибн Ханбел, Мюснед, ІІ, 400)

Във времена, когато етичните норми и духовните ценности деградират, почитането, изпълняването и спазването на повелите на Всевишния Аллах става по-трудно. Във време и пространство, в които броят на хората – възпитани в духа на вярата, ибадета и етичните ценности – намалява с всеки изминат ден, съхранението на същите, разбира се, никак не е лесно. Но нека не забравяме, че постигането на високите цели изисква и става възможно след преодоляването на сериозни препятствия. Превъзходният вярващ в своята вяра, ибадет, в отношенията си с хората, в цялото си поведение трябва да бъде искрено чист. Всичко, което върши, трябва да бъде насочено единствено към спечелване благоволението на Всевишния Аллах. Нужно е да знае, че ибадетът или добрината, извършени за слава, за показ или лична облага, нямат никаква стойност пред Всевишния.

Зрелият вярващ също така трябва да бъде добър и опрощаващ към своите близки, роднини, семейство и въобще към всички хора, когато се касае за неща, свързани или зависещи от него.

Повелята на Всевишния Аллах е:

“Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!” (Араф, 7: 199).

Зрелият мюсюлманин трябва да подбира хората, с които общува. Неговата среда са разумните, религиозните и морално чистите хора. Впрочем знаем, че лошият съсед или другар може да предизвика всевъзможни проблеми. Зрелият вярващ трябва да живее в мир и съдружие, в любов и разбирателство с братята и сестрите си по вяра, и в никакъв случай да не става причина за опорочаване на тази атмосфера. Важно е също да притежава чест, чувство за свян и достойнство. Човекът, лишен от тези добродетели, може да повлече много беди след себе си. Тъкмо затова са и следните думи на пейгамбера (с.а.с.): “Свянът е част от вярата.” И: “Свянът носи само добро.”

Както не причинява злина на никого, така зрелият вярващ се стреми да помогне с каквото може на нуждаещия се. Той винаги е в полза на семейството си и обществото. Това е посочено от Мухаммед (с.а.с.) така:

“Най-добрите сред хората са тези, които допринасят най-много полза за другите .”

В заключение можем да кажем, че зрелият вярващ е онзи, който е осъзнал себе си като такъв; познал е Всевишния Аллах и изпълнява всичките си задължения към Него по подобаващ начин; живее в мир и разбирателство с околните и е в полза на семейството си и обществото.

ДОБРИЯТ МЮСЮЛМАНИН ПОСТОЯНСТВА ВЪВ ВЯРАТА, СЛУЖЕНЕТО, ДОБРОТО И ПОДКРЕПЯНЕТО НА РЕЛИГИЯТА

ДОБРИЯТ МЮСЮЛМАНИН ПОСТОЯНСТВА ВЪВ ВЯРАТА, СЛУЖЕНЕТО, ДОБРОТО И ПОДКРЕПЯНЕТО НА РЕЛИГИЯТА

От Айша Р. А. нашата майка и съпруга на Пратеника С.А.С. се свежда, че попитали Мухаммед С.А.С. за най-ценното и възнаградено дело при Аллах, а той отговорил:

“Постоянно извършваното дело, дори да е малко” (Бухари, Муслим, Абу Дауд, Нисаи, Ибни Мадже, Ахмед)

Заради постоянното щастие

Добрият мюсюлманин знае, че за да може да запази ценностите, които притежава, е необходимо да живее съобразно тях. Ето защо той живее живот изпълнен с постоянно и непрекъсващо се рабство. Истината по този въпрос ясно е изразена в знамението:

“И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното!” (15:99)

Освен това, когато мюсюлманите се окачествяват, като "най-добрата общност" - както е споменато в Свещения Коран:

“Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах. А ако и хората на Писанието бяха повярвали, щеше да е най-хубаво за тях. Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече.” (3:110)

- от своя страна показва, че за да може да запази своята религиозна самоличност и да е щастлив, човек е длъжен да постоянства в градивните ценности, като - вяра, служене, добротворство и подкрепянето на религията. Постоянството в тях е неизменна част от характера на мюсюлманина.

Както се знае, за сполуката в земните дела е необходима принадлежност и постоянство в делата. Чрез постоянното капене, водата издълбава мрамора; здравето се съхранява чрез постоянно и подходящо приемане на храна. Без постоянство е немислим успех в дадено дело. Безпринципното отношение, както и делата, които се започват и изоставят се определят като напразно мъчение:

“И не приличайте на жена, която си разкъсва преждата, след като я е изпрела ­ да превръщате своите клетви в измама помежду ви, задето една общност е по-многобройна от друга. С това Аллах ви изпитва и в Деня на възкресението непременно ще ви разкрие онова, по което бяхте в разногласие.” (16:92)

В убедеността и постоянството се съдържа доверие и вяра в полза на започнатото дело. Остави ли се изведнъж едно веднъж започнато дело, то това показва преди всичко недоверието на човека, който го извършва, в самия себе си и в неговата убеденост. Това е поведение, което не би могло да създаде доверие и у другите хора.

Погледнато от друга страна, желанието у нас е щастливите ни моменти да продължат дълго и никога да не прекъснат.

След като е така, би трябвало да се желае и щастието от рабството да продължава дълго и да е трайно. Не трябва да се забравя обаче, че за постоянното щастие е необходимо и постоянно рабство.

Самохалството (гордеенето) представлява самозалъгване

Всички сме свидетели на хора, които без да имат в личния си живот рабски мотив, говорят за своите родители, че са били много религиозни и се опитват да трупат чрез това похвали. Стремеж към успокоение по този начин, означава напразно усилие, защото стремежът към хвалби с доброто поведение на предците представлява самозалъгване. Същността се състои в това не да се хвалят надгробните камъни, а да се прекарват дните в рабство и в служба на религията. За притежателите на подобно отношение ще бъде уместно да припомним следното знамение:

“Те са общност, вече отминала. Тяхно е онова, което са придобили, и ваше е онова, което вие сте придобили. И не ще бъдете питани какво те са извършили.” (2:134)

Категорично ясно е, че според Исляма превъзходство по род и потекло не съществува, защото при Аллах Всевишния са важни не произхода, а делата; не формата, а същността; не самохвалството, а службата в името на Аллах и Неговата почит:

“О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.” (49:13)

В едно обръщение на Мухаммед С.А.С. се разбира, че родствената близост към него не може да даде гаранции срещу наказанието на Аллах:

“От мен искайте това, което ми принадлежи, за да ви го дам. Аз обаче не мога да ви опазя от мъчението на Аллах. Самите вие търсете начин, за да се избавите.” (Бухари, Нисаи, Дарими, Ахмед)

На везните за делата на човека в Съдния ден произхода няма никакво значение. На тези везни ще бъдат поставени делата му, както служенето и службата му в името на религията.

Според ислямското схващане службата (дейността) от гледна точка на плодовете е нещо много важно. Ето защо, когато мюсюлманина има възможност да направи нещо, той го прави без да чака “по-подходящо време”. Вероятно е това подходящо време изобщо да не дойде. Колко прекрасно е описано това в следния хадис:

“Дори и когато настъпва Часът (Къямет) онзи, който има в ръката си фиданка и може да я засади – начаса да я засади.” (Ахмед)

Нека не търсим оправдание напразно

Напразно е да се търсят извинения за недостатъци в служенето (ибадета). Добрият мюсюлманин, освен в приетите като извинение случаи, не търси начин да се оправдава. Независимо от състояние и пост, каквато и да му е работата, той знае, че главният му дълг пред Аллах е служенето и той се стреми да го изпълнява без прекъсване. Той е убеден, че делата са средство срещу безделието. За нас като мюсюлмани в интерес на нашия напредък и подобряване - както в духовен, така и в материален аспект - освен делата и служенето не съществува друг актуален път.

Нека Всевишния Аллах да помогне на всички при извършването на добри дела.