Хадиси относно четенето на Коран

Хадиси относно четенето на Коран



♥Хари бин ел Авер предава: „Отидох в месжида и видях, че хората бяха потънали в разговори. Веднага изтичах при Хз. Али и му казах: „О, повелителю на правоверните, не виждаш ли, че хората си говорят разни неща (празнословят)?”
„Така ли е наистина”? - попита той. „Да.” – казах аз. Тогава Хз. Али каза: „Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва следното: „Внимавайте! Ще настане фитне (смутно, объркано положение).” Аз го попитах: „О, Пратенико на Аллах какво е спасението от това фитне?”А той каза: „Това е книгата на Аллах (Корана). В него има знания за тези преди вас и за тези след вас. В него са решенията за възникналите между вас въпроси. Той е отсъждането, което отличава истината от лъжата, заблудата. В него няма празни думи. Който изостави неговите повели и им се противопостави Аллах ще го съкруши. И който търси друг път за спасение, освен него Аллах ще го остави в заблуда. Това е здравото въже към Аллах. Той е думи изпълнени с мъдрост. Абсолютно правия път. В него няма хорска реч. На него не могат да се наситят учените (знаещите хора). И на тези, които го четат повече, не им омръзва да го препрочитат. В него никога не свършват чудесата, които удивляват хората. Той е такава книга, че когато джиновете го чули, казали: „Чухме удивителен Коран, насочва той към правия път.”
Който говори основавайки се на него, намира истината. Който живее според него (изпълнява делата си според неговите повели), ще бъде награден. Който съди основавайки се на него, намира справедливостта. Който призовава към него, напътва по правия път.” О, Урве, приеми тези думи и ги следвай.” (Тирмизи, Фезаили куран 14)
♥„Този вярващ, който чете и знае значението на Корана е заедно с някои меляикета от духовния свят. А този, който го чете (учи, наизустява) и среща трудност в това получава двойна награда.” (Бухари, Теухид 52)
♥„Който чете Корана и живее според това, което е казано в него, на Съдния ден на бащата на този човек ще му бъде сложена такава корона от светлина, която ще е по-хубава (по-светеща) от светлината на слънцето, което озарява всички къщи по земята. (Това е за бащата), а помислете само какво ще е за самия човек!” (Абу Давуд, Уитр 14)
♥„На Съдния ден Корана ще дойде и ще каже: „О, Господи, украси с Твоята светлина притежателите на Корана!” И (на този човек) ще му бъде сложена корона на славата. После Корана ще каже: „О, Господи, увеличи украсата му!” И ще бъде облечен с дрехи на славата. И после Корана ще каже: „О, Господи, бъди доволен от него!” И този човек ще получи задоволството на Аллах и ще му се каже: „Чети и се извисявай!” И за всеки айет ще му се надбавя награда.” (Тирмизи, Фезаили Куран,18)
♥ „Най-добрите от вас са тези, които изучават Корана и учат и другите на него.”
(Бухари, Фезаили Куран 21)
♥„Сърцето на Коран е с. Ясин. Който го чете за задоволството на Аллах с надеждата да получи наградата си на другия свят, Аллах ще го опрости.* Четете го и на умрелите ви.*”
(Абу Давуд, Дженаиз 20)
Разяснения:
*Опрощават се само малките грехове. За големите грехове човек трябва да направи теубе, спазвайки принципите на теубето.
*Тук трябва много да се внимава с ниета (намерението). Не бива да се казва- чета този Коран за еди кой си умрял, а „Чета това за задоволството на Аллах и моля Аллах да изпрати сеуаба от това добро дело на еди кой си”. Ако е курбан или се дава нещо, пак трябва да е с намерение за Аллах, а наградата Аллах да я изпрати на еди кого си.
♥„Който чете явно Корана е като даващия садака явно, а който го чете скрито е като даващия садака скрито.” (Тирмизи, Фезаили Куран 20)
♥„Който чете Корана, наизустява го и спазва повелите му и страни от забраните му, Аллах ще го сложи в Дженнета и ще го направи застъпник на десет души от семейството му, които са за Джехеннема.” (Тирмизи, Фезаили Куран 13)
♥„Един човек попита: „О, Пратенико на Аллах, кое нещо Аллах най-много го обича?” Пророка алейхисселям отговори: „Когато стигне до края да започне пак отначало.” Човека попита: „Кой е този, който стига до края и започва отначало?” – „Това е този, който прочита Корана от началото до края и пак започва да го чете от начало до край.” (Тирмизи, Къраат 13)
♥„Който говори за повелите и значението на айетите в Корана, без да има знание за това – да приготви мястото си в Ада.” (Тирмизи, Тефсири Куран 1)
♥„Един човек попита Пророка алейхисселям” „О, Пратенико на Аллах, за колко дни по колко пъти трябва да прочитам целия Коран?” Пророка алейхисселям каза: „Прочитай го (целия) един път в месеца.” Човека каза: „Мога да го прочета за по-кратко.” – „Тогава го прочитай за двадесет дни.” Каза: „Мога и за по-кратко.” – „Тогава за петнадесет дни.” каза: „Мога за още по-кратко.” Пророка алейхисселям каза: „Тогава за пет дни.” Човека казал, че може и още по-бързо, но Пророка алейхисселям не позволил за по-кратко от това.” (Тирмизи, Къраат 4)
♥Един от сподвижниците на Пратеника алейхисселям (Имран бин Хусейн) разказва, че веднъж срещнал човек, който просел като четял Корана. Приемайки това за много лошо нещо (беда), той казал айета: „Инна лилляхи ве инна илейхи раажиуун.”* и казва: „Чух Пророка алейхисселям да казва следното: „Който чете Корана, чрез него да иска единствено от Аллах, защото ще дойдат такива хора, които ще четат Корана и ще го сторят средство за искане (просене) от хората.””
(Тирмизи , Фезаили Куран 20)
*Разяснение:Когато човек бъде сполетян от някаква беда, или види нещо лошо, или се случи нещо лошо трябва да каже този айет. Доказателство за това е следния айет от Корана: „И благовествай търпеливите, които щом беда ги сполети, казват: „Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” (2:155, 156)
♥”Който смята за позволени, забранените неща в Корана – той не вярва в Корана.”
(Тирмизи , Фезаили Куран)
♥„Който няма в сърцето си нищо от Корана прилича на изоставена къща.” (Тирмизи, Ф. Куран 18)
♥„Когато Пророка алейхисселям четеше Корана и срещаше айет за милостта на Аллах и за Дженнета – се молеше за милостта на Аллах и за Дженнета. А когато срещаше айети за наказание, се молеше Аллах да го опази от Джехеннема. Когато стигаше до айети, в които се възвеличава величието на Аллах – възвеличаваше Аллах.” (Фетхурраббани, 18т. 4стр.)
♥Аллах казва: „Разделих с. Фатиха (в намаза) на половина между Мен и Моя раб. И давам на раба това, което поиска. Когато Моят раб каже: „Елхамдулилляхи раббил алемин (в превод: „Слава на Аллах Господа на световете.”) Аллах казва: „Моят раб Ми благодари.” Когато рабът каже: „Еррахманиррахим (Всемилостивия, Милосърдния)” Аллах казва: „Моят раб Ме възвеличи.” Когато човека каже: „Малики йеумиддин.(Владетеля на Съдния ден)” Аллах казва: „Моят раб Ме спомена със славни и възвисени слова.” Когато каже: „Иййаке неабуду…(Само на Теб служим и само Теб за подкрепа зовем)” Аллах казва: „Това е между Мен и Моят раб. И ще дам на Моя раб това, което желае.” И когато каже: „Ихдинессиратал мустеким …(Насочи ни по правия път. Пътя на тези, които си дарил с благодат, а не тези над които тегне Твоя гняв, нито на заблудените.” Аллах казва: „”Ето това е за Моя раб. И давам на Моя раб това, което иска.”
(Муслим, Салят 38)
„За вярващите той (Корана) е напътствие и изцеление…” (Фуссилет:44)
„И низпославаме в Корана това, което е изцеление и милост за вярващите, а на угнетителите той надбавя само заблуда.” (Исра:82)
„Този Коран напътва към най-правото и благовества вярващите, които вършат праведни дела, че ще имат огромна награда.” (Исра:9)

ЗА НАМАЗА

ЗА НАМАЗА - ТРЕТА ЧАСТ

В религията ни, след вярата най-важният ибадет е намаз. Намаз е основата,стълбът на религията. Той превъзхожда другите поклонения по значимост.И второто условие на исляма.В арабски език думата намаз се нарича Салят.Всъщност салят значи молитва, милост и молба за опрощаване на греховете. Тъй като в намаза съществуват тези трите значеня, думата салят напълно я покрива. Най-предпочитаното от Всевишния Аллах нещо, за което много често повелява, е кланяне намаза пет пъти на ден . След вярата най-важната повеля е намаз. В религията ни първият фарз е намаз. И в Съдния ден, след вярата, първият въпрос ще бъде относно намаза. И този, който се отчете на изпита по намаза, ще се освободи от всички мъки и неволи. Да се избавиш от Джехеннемския огън и да влезеш в Дженнета зависи от правилното изпълнение на намаза. За това най- важното нещо е безпогрешното изпълнение на абдеста (ритуално умиване преди намаза) и без отпуснатост започване на намаза.И да се стреми стриктно да изпълнява всяко негово действие . Намазът е такъв благороден амел, който е събрал в себе си всичките обряди и най-много доближава човека до Аллаху теаля. Любимият ни Пейгамбер “саллелахю алейхи ве селлем” повели: “Намаз е стълбът на религията. Този, който кланя намаз,засилва религията си”. Човек, който вярно кланя намаза се предпазва от лоши, грозни неща. Тъй повелява в суре Анкебут в четиридесет и петия айет по смисъл: “Намаз, който е изпълнен правилно, отдалечава човека от извършване на лоши, грозни и забранени неща.” Намаз,който не отдалечева човека от злините не е истински намаз.Той е формален намаз.Човек, докато се научи да кланя истинския намаз не трябва да се отказва и от формалния.Ислямските учени повеляват:“Едно нещо,ако не се изпълнява цялостно, не бива да изпуснем всичко”. Не бива да се казва” ако не се кланяш правилно, по-хубаво въобще да не се кланяш”.Този, който не кланя правилно намаз, трябва да го научим.Трябва да се схване тази тънкост. Необходимо е да се кланят намазите с джемаат.Да се кланят с джемаат (общество) е по-голям севаб, отколкото самостоятелно. По време на намаза с всеки орган да се изразява покорност и духът да изпитва боязън и смирение от Аллаху теаля. Единствено намазът може да спаси човека от диньоски и ахиретски беди и неволи. Аллаху теаля, в началото на суре Мю’минун по смисъл повели: “При всички случаи, Мю’мините ще се спасят. Те със смирение кланят намазите си”. Ибадетите, които се кланят в местата под опасност са многократно по-значимчи. Така също и кланянето на намаз от млади хора е по-ценно, защото нефиса е по- силен. В младежките си години човекът има три вида врагове, които му пречат да изпълнява обрядите си: шейтанът, нефиса и лошият другар . В началото на всички беди е лошият приятел. Младият човек ако ли не се съобразява с тях и изпълнява стриктно намаза и не зарязва обрядите си става много драг .Спечелва повече севаби в сравнение с обряда нa възрастния човек.За малко получава по-голямо възнаграждение. ЗА КОГО Е ФАРЗ НАМАЗА? Намазът е задължителен за мъже и жени ,които са получили умствена и физическа зрялост.Това се отнася за мъже и жени . Той за да бъде фарз, трябва да отговаря на три условия: 1. Трябва да си мюсюлманин 2. Да притежава ум и разсъдък 3. Да бъде в зряла възраст (Бюлуг). В религията ни онези деца, които не са получили умствена и физическа зрялост за намаза не се държат отговорни. Обаче родителите са длъжни да дават на децата си религиозни знания и да ги накарат да свикнат с ибадетите.Пейгамберът ни “саллалаху алейхи ве селлем” повели: “Вие, все едно че сте овчари на стадото!Тъй както овчарят пази стадото и вие сте длъжни да опазите това, което е на ваше подчинение в домовете си от Джехеннема ! Трябва да ги учите на мюсюлманство. Ако не ги учите, ще носите отговорност.” Пак в един друг свещен хадис гласи:“Всички деца се раждат подходящи и годни за мюсюлманство.Тях после родителите им ги правят християни, евреи или безверници”.
Тогава,първата задача на всеки мюйсюлманин е децата си да учат на ислямската религия, четенето на Куран-и Керим, как да се кланя намаз, условията на вярата и исляма. Тези, които искат децата им да станат мюсюлмани, да са спокойни на диньота и ахирета.Първото задължение на всеки родител е да ги запознае и научи на Ислямските задължения. Защото, както гласи в пословицата: “Дървото се навежда докато е младо”. Детето , което не е получило знания за исляма и добро поведение бързо се залъгва и тръгва по лошите пътища и за майката, бащата и държавата става вредно.
СЛУЧКИ, СВЪРЗАНИ С НАМАЗА
(Достоверни разкази)

Менкъбе: Намазът, който спасява от затвор

Валията на Хорасан Абдуллах бин Тахир бе много справедлив човек. Жандармерията му залява няколко крадци и му съобщават случая. Един от крадците избяга. Един железар от Хират бе отишъл на Нишапур. И след време го хванаха него при отиване у дома си. Заедно с крадци, го представиха на валията. Той им заповяда да ги заключат. Железарят в затвора си взе абдестта и изпълни намаза си. Протегна ръце и се помоли: “О, Аллах мой! Спаси ме! СамоТи знаеш, че аз съм без грях. Само Ти можеш ме спаси от този зандан. Валията нея нощ на сън се събуди,като сънува, че четирима души събарят престола. Взе си абдест и изпълни два рекята намаз. Отново заспа. И тези хора отново му събарят престола и се събуди.Разбра, че е наказал невинни хора . И както гласи в четиристишието:Пролятите сълзи в сехер вакти вършат онова,Което не могат ни саби, ни пушки и топове,И много пъти на пух и прах става това,С една дуа на вярващ, без щик и без викове.
О, Аллах мой! Само ти си велик! Ти имаш толкова могъщество, че малки и големи при нужда на теб ти се молят. Само този, който ти се моли, постига щастието. И още същата нощ извика директора на затвора и му каза, дали има останал в затвора, невинен. Директорът му отговори, че не знае за такъв невинен. Само един има непрекъснато кланя намаз и се моли. Все плаче. И тоз час го докараха пред валията. Валията го попита за хала. И веднага разбра, че е невинен. Поиска да му се извини. Даде му хиляда сребърни монети и му каза да го намери при нужда. При това, той му отговаря, че не може да отиде при никого за работа или други желания, оставяйки настрана истинския си господар. Този господар, който му събаря няколко пъти неговия престол. Да го оставя него и да отправя желанията си към друг? Ония молтви, които ги отправих след намаза ме спасиха от толкова мъки и изтезания. С тях постигам щастието си. Как мога да търся убежище при други? Докато Рабб мой, разкрил вратите на съкровщето на благодата, които не знаят какво значи затваряне. Отворил широко софрите на благодеянията, къде другаде да отида аз? Кой поискал от него и не му е дал? А щом незнаеш как да си поискаш, няма да ти дадат. Пред него се застава с едеп (смирено, само тогава се постига милостта му. Стих: Който сложи главата една нощ на прага на ибадета, За него се отварят тоз час хиляда и една дружески врати. От големите евлие, Рабий-и Адвиййе “рахметуллахи алейха” по време на молитва чу, един да произнесе следните думи: “О, Рабб мой, отвори ми вратите на милосърдието!” И му каза: “Ей, невежо! Нима до сега на Аллаху теаля вратата на благоденствието бе затворена и ти искаш да ти се отвори? Вратата на рахмета винаги е отворена, само че входовете (става дума за сърцата) не са отворени на всеки. За да се отворят те, трябва да се молим.” Ей, мой Аллах! Ти си, който спасяваш всеки от мъки и тъги. Не ни оставяй на земята и на оня свят с мъки и трудности. Ти си този, който изпращаш на нуждаещите се всичко това, от което се нуждаят. Изпрати ни нужните неща за този и онзи свят. На други не ни оставяй, на този и на другия свят! Амин!

Менкабе: Изгоряла бе къщата му

От известните евлие, Хамид-и Тавил, кланяше намаз в намазгяха си (място за обредна молитва на открито). В къщата му се появи пожар. Хората се насъбраха и изгасиха пожара. И жена му отиде при него и в яда си: “Гори ни къщата. Хората се насъбраха. Има толкова работи да се направят. Ти пък не помръдваш от местото си”. В отговор: “Кълня се в името на Аллаху теаля за случилото се, нямам хабер”. Приятелите на Аллаха в отношенията си към Него са постигнали такова ниво на себеотдаване и любов, че от тази необичайна сладост се самозабравят.

Менкабе: Водата в тенджерето
От Есхаб-ъ кирам Абдуллах бин Шехир “радиаллаху анх” разказва: “Кланях намаз до Ресулуллах “саллалаху алейхи ве селлем”. От честитият му гръд се чуваха такива звуци, сякаш бяха от вряща тенджера над огъня.

Менкебе: Стрела в краката му

Скъпият зет на Ресулуллаха хазрети Али “радиаллахю анх” като застава на намаза и светът да се преобърне нищо не чуваше. Разказват: В едно сражение, хазрети Али “радиеллохи анх” получава стрела, която стига чак до кокала на честития му крак. Не можаха да издърпат стрелата. Извикаха лекар. Лекарят му каза: “На теб ти трябва да ти дадем лекарство за упойване. Само тогава можем да я издърпаме. Никой не може да й понесе При това Емир-ул-мюмин хазрети Али “радиаллаху анх” повели: “Каква нужда има от такова лекарство за упойване, като дойде време ма назама, заставам и вие си вършете работата.” Дойде време за намаза. Хазрети Али започна намаза. И лекарят оперира крака му и издърпа стрелата. Превърза раната. След намаза хазретиАли се обърна към лекаря и повели: “Извади ли стрелата?” И лекарят му отговори, че я изкарал. И хазрети Али “радиаллаху анх” повели: “Никак не усетих”. В тях няма нищо чудновато. Както случаят с Юсюф алейхисселям пред неговата красота и привлекателност жените на Египет се удивлявали и не усещали как им отрязват ръцете. Спокойствието, което получава човек като застане пред Аллаху теаля е нещо като самозабравяне. В това какво има да се чудим? И вярващите като видят в момент на смърт Ресуллулах, няма да изпитват предсмъртни мъки.

Менкабе: Упойващо лекарство

В пръстите на краката на Амир-и Кайс, който е от евлиете се появи проказа. Казаха му, че ще се отреже пръстът. Амирът, щом е решено, да се изпълни каза. Отрязаха го. След няколко дена се разбра, че болестта се предава, разпространява се и на други места по крака. Този крак трябва да се отреже, религията ни го разрешава. Това бе решението. Но трябваше да се упойва. На това Амирът помоли да докарат един, който чете Куран-и Керим с приятен глас. Като видите промяна в лицето ми отрежете крака ми. Така и направиха. Един започна да чете с хубавия си глас Куран-и Керим. В това време лицето на Амира се промени. И операторът отряза половината на крака му от бедрото. После обгори раната и я превърза. Този, който четеше Куран-и Керим замлъкна. И Амирът дойде на себе си и попита дали са отрязали крака му. Казаха му, че са го отрязали. Той от всичко това не беше усетил нищичко. После взе отрязания крак и каза: “О, Аллах мой? Ти даде, ти взе и аз съм ти кул. Това е твоя повеля. И злополуката е твоя злополука. Това е един крак. Ако дойде Съдния ден, и като ми се зададе въпрос, не си ли стъпил нито веднъж грешно с този крак, да, ще мога спокойно да отговоря, че без твое разрешение нито крачка не съм направил, нито пък съм вдишал глътка въздух”.

Менкебе: Саможертва за намаза

Град Бурса преди да мине под Османско владичество, един от гърците скришом бе станал мюсюлманин. Един негов близък приятел попита за това гърка: Защо остави вярата на родителите? Неговият отговор беше много смислен. На приятеля за това по следня начин обясни:
“По едно време единия от пленените мюсюлмани го оставиха при мен. Гледам един ден този затворник в стаята си навежда се и сяда, отново става. Попитах го какво прави така. След като приключи действията, прекара ръцете си по лицето и ми каза, че кланя намаз, ако му разреша, за всеки намаз ще ми даде по един алтън (жълтица). Обзе ме мен алчността. Непрекъснато увеличавах възнаграждението. За всеки вакът му исках по десет алтъна. И той се съгласи с това. Учудих се как се жертва за ибадета си. Един ден му съобщих, че ще го пусна на свобода. Зарадва се много. Вдигна ръце и за мене отправи следната молитва:
“Ей, Аллах мой! Честити този твой раб с иман”. В този момент в сърцето ми се породи силно желание да стана мюсюлманин. Това желание неизмеримо много се увеличи. И веднага произнесох: Келиме-и шехадет. Така съм напуснал религията на дедите ми.”

ИБАДЕТИТЕ НИ И НАМАЗА

ИБАДЕТИТЕ НИ И НАМАЗА /2 част

Какво значи ибадет?

Ибадет е, да изпълняваш повелите и забраните на Аллаху теаля, който ни е
създал нас и всичко около нас от нищо, който ни предпазва от всякакви злини и
произшествия и ни дарява безброй блага и добродетели . Да се поклониш е, да
подражаваш или да полагаш усилия да живееш като Пейгамберите, евлиете и учени,
които спечелили любовта на Аллаху теаля.
На човека му е човешко задължение по силите си да отблагодари на Аллаху
теаля за това, че му изпраща безброй блага. Това е задължение, задача, който
повелява разумът. Обаче хората поради свои умствени недостатъци или
ограниченост на виждания не намират формите, с които могат да почетат и се
отблагодарят на Аллаху теаля. Онези неща или форми, чрез които можем да се
отблагодарим на Аллаху теаля щом не са повелени от Него, вместо благодарност
може да се окажат хулене .
И за това хората как ще се отблагодарят на Аллаху теаля с ум и сърце и с тяло,
как ще изпълнят човешките си задължения и рабските си обязанности са
провъзгласени от Аллаху теаля и от Неговия любим Пейгамбер са известени на
хората . Задълженията и обязанностите провъзгласени от Аллаху теаля се наричат
“Исламийет”. Да се благодари на Аллаху теаля става посредством съгласуване
делата и мислите си с това на Пейгамбера, който е обявен за такъв от Него. Този,
който не съгласува делата и мислите си с това на Пейгамбера и не върви по неговия
път, Аллаху теаля него го не одобрява, не приема неговите поклони и
благодарности. Хората смятат, че съществуват много хубави и приятни неща. Но
Исламийета не одобрява и не приема тези хубави и приятни неща. Дори изказва
мнения, че са грозни и неприлични.
Значи, онези хора, които притежават разсъдък, за да се отблагодарят на Аллаху
теаля, да се поклонят трябва да се съгласуват с Мухаммед алейхисселям.
Този, който съгласува с Мухаммед алейхисселям е мюсюлманин. Да отправиш
благодарности на Аллаху теаля и да съгласуваш действията си с Мухаммед
алейхисселям означава “ибадет”. Ислямиета се дели на две части:
1. Ибадети, които се извършват и се приемат чрез сърцето.
2. Ибадети, които се изпълняват с тяло и сърце.
Най-важното от тези, които се изпълняват посредством тялото е намазът. Да се
кланя намаз пет пъти на ден е фарз за всеки мюкеллеф (пълнолетен) мюсюлманин.

Тогава кой е мюкеллеф?

Мюкеллеф са онези, които притежават ум и влезли в полова зрялост. Онези,
които са мюкеллеф са отговорни пред Аллаху теаля за повелите и заповедите Му. В
религията ни за мюкеллефите е повелено най-напред приемането на вярата, след което изпълнението на ибадетите. Освен това, трябва да се избягват онези неща,
обявени за харам (забранено) и мекрух (не желателни) неща.
Ум, значи сила, която има съзерцателна способност. Тази сила е създадена, за
да отделяш полезното от вредното. Умът е като уредите за измерване. Служи за
измерване от две хубави неща, кое е по-хубаво, и от две лоши неща, кое е по-лошо .
Умен човек е този, който не само разбира, кое е хубаво и кое е лошо, но като види
хубавото го приема, а като види лошото се отдалечава от него.
Умът е като окото, а Ислямията е като светлината. Ако няма светлина окото не
може да вижда.
Зрялост, значи пълнолетие (булуг). Мъжете влизат в полова зрялост на
дванадесет години. Момчето, щом е бюлуг се появяват признаци. При тяхна липса
се изчаква да навърши петнадесет години, след което се смята за пълнолетен.
Момичетата пък навлизат в полова зрялост като навлязат в девет години.
При положение, че след навършване на девет годни не се забелязват у
момичето признаци на бюлуг в религията, петнадесетата година се смята, че
навлиза в полова зрялост.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИСЛАЯМА (АХКАМ-Ъ ИСЛАМИЙЕ)

Повелите и забраните провъзгласени от ислямската религия се наричат “Ахкям-
ъ шер’ъйе” или “Ахкям-ъ исламийе”. Те се наричат още “Еф’ал-ъ мюкеллефин”.
Те са осем на брой. Фарз, ваджиб, сюннет, мустехаб, мубах, харам, мекрух и
мюфсид.
1. Фарз: Фарз се наричат онези неща, които ги повелил Аллаху теаля ясно и
категорично да се изпълняват в свещените айети. Изоставянето на фарза е харам
(забранено). Този, който не вярва или пък ги подценява, се смята кяфир. Фарзът
бива два вида:
а) Фарз-ъ Айн : Всеки мюсюлманин мюкеллеф лично трябва да ги изпълнява. Да
се вярва, взимане абдест (ритуално умиване), гусл (умиване на цялото тяло),
кланяне намаз пет пъти на ден, изпълняване на оруч в месец Рамазан, при
забогатяване даване зекят и посещение на Мека и Медине (Хадж). Известни са
тридесет и два фарза и петдесет и четири фарза.
б) Фарз-ъ Кифайе: Онези фарзове, които при изпълнението им от няколко
мюсюлманина или само от един, другите се освобождават от отговорност. Те са
такива като: произнасяне отговора на даден поздрав, умиване на покойника
(извършване гасил), извършване на погребален намаз, заучавайки наизуст Карун-и
Керим, да се воюва в името на вяра (Джихад), изучаване на религиозни и научни
знания в повече отколкото са необходими в своята работа.
2. Ваджиб: Ваджиб се нарича онези неща, изпълнението на които е
задължителни като Фарз. Изпълнението на заповедтта Ваджиб в Куран-и Керим не е
посочено ясно колкото Фарза. Ваджиб са следните неща: изпълнението на намазите
Витр и Байрам, колене курбан при добро материално състояние, даване фитре
(милостиня). Силата на Ваджиба се равнява на Фарза, не изпълнението на Ваджиб е
мукрух (тахриме). Този, който не вярва, че дадено нещо е ваджиб, той не става
кяфир. Но, в другия свят ще получи адски мъки.
3. Суннет: Суннет се наричат онези дела или постъпки, чиито изпълнение не са
повелени от Аллаху теаля, а са изпълнявани от страна на Пейгамбера ни, получили
неговото одобрение или похвала. Неща, които изпълнявал и не е пречил на някои да
изпълнява - подобни неща се наричат сюннет. Да не се одобрява суннет е кюфр
(безверие). Онзи, който го одобрява, пък не изпълнява, не се наказва с изтезания.
Този, който без причина не изпълнява суннетите заслужава порицание и лишаване
от севаб. Примерно: езан (покана за намаз в джамията), камет, кланяне на намаза джемаат , по време на абдеста използването на мисвак (дървена четка за зъби), да дава храна във вечерта в женитбата си, да извърши сюннет на детето си и т.н.
Суннета бива два вида:
а) Суннет-и Мюеккеде: Онези суннети, които ги изпълнявал редовно
Пейгамберът ни и много рядко ги пропускал. Суннетите на сутрешния намаз,
първите и последните суннети на обедния намаз, суннетът на вечерния намаз, два
рек’ата суннет на намаза ятсъ са от този род суннети. Те безпричинно не бива да се
напускат. А който не ги харесва става кяфир. Тези сюннети в никакъв случай
безпричинно не се оставят.
б) Суннет-и Гайр-и Мюеккеде: Това са сюннети, които ги изпълнявал
Пейгамберът ни понякога. Такива са първите суннети с четири рекята на намазите
икинди и йатсъ. Ако се напускат редовно без причина мюсюлманинът може да се
порицава и да се лиши от шефаат. Има и още един вид суннет: Суннет-и алел-
кифайе. Поздравяване, минаване в отшелничество и пр. Също е суннет; при
започване на работа, ядене, абдест, тръгване на път и др . да се споменава казва
бесмеле.
4. Мустехаб: Това се нарича още, мендуб или адаб. Като силата на Суннет-и
гайр-и мюеккеде са. В живота си Пейгамберът ни ги изпълнил няколко пъти, като ги
харесвал и одобрявал. Даване име на дете на седмия ден от раждането му, добре
да се облечеш, използване на одеоколон и др . С тяхно изпълнение се получава
севаб. Който не ги изпълни няма да има азаб и от шефаата ще се възползва.
5. Мубах: Мубах се наричат онези неща, които са свободни сред мюсюлманите. За
тях няма повеля, не са и забранени. Става дума да не се прекаляват някои неща:
сън, ядене, облекло и т.н. Те ако се вършат в името на ислямската религия, тогава
се пишат севаби. Така както при добро здравословно състояние с цел да изпълниш
ибадет ядеш и пиеш.
6. Харам : Харам се наричат онези неща, за които Аллаху теаля в Куран-и Керим
изрично забранил с думите : “Не правете!” Този, който обявява харама за хелял или
пък за хеляла вика, че е харам, става кяфир. Да напускаш харама или да се
предпазваш от вършене на харам, е фарз и е много севаб.
Харам бива два вида:
а) Харам ли-айнихи: Убиване на човек, изневяра, хомосексуализъм, комар,
пиене на алкохолни питиета, лъжа, кражби, ядене на свинско месо, пиене на кръв,
ядене на мърша, излизане на жените и момичетата на улицата с открита глава, ръце
и крака е харам, също така е и голям грях. Някои, ако при извършване на тези
грехове казват “бесмеле”, или вярва, че всичко това е позволено, разрешено или пък
не отдава значение, че Аллаху теаля е забранил това, тогава те стават кяфири.
Заслужават адски мъки. Ако ги вярва, че са харам, но с уплаха ги върши, кяфир не
се става, но ще изпита азаб. Ако настоява редовно да ги върши и не прави тевбе,
умира без Иман.
б) Харам ли-гайрихи: В същността си те представляват хелал. Понеже са
притежания на други и за това са харам . Примерно един човек влиза в градината на
друг и без разрешение откъсва плод и яде, краде и използва вещите на други ,
вземане на рушвет, спечелване на пари с лихви, комар и да злоупотреби с еманет.
Трябва да се избегнат харамите . Въздържането от харам е равно силно да
извършиш многобройни севаби.
Човек като върши тези неща,ако каже “бесмеле” или каже, че са халял не става
кяфир, защото те са негов хак и ще си ги вземе обратно. Ако присвоеното е равно на
пет и половина ечемик (един даич) равно на сребро в толкова тежест в Ахирета от
него ще се отнемат севабите на 700 рекята приет намаз кланен с джемаат и ще се
дадат на собственика.
Да се отбягват харамите е много повече севаб от правене на ибадети. Затова трябва да се научат харамите и да се отбягват.
7. Мекрух: Мекрух са онези неща, които не одобрявали Аллаху теаля и
Мухаммед алейхисселям и премахват севабите на ибадета.
Мекрух бива два вида:
а) Тахримен мекрух: Отказ от Ваджип. Онези мекрухи, близки до харама .
Тяхното вършене води до теглене на мъки. Да кланяш намаз при изгрев слънце, при
зенит слънце и при залез слънце. Човек, който ги върши съзнателно, се счита
бунтар и грешник. И заслужава адски мъки. По време на намаза който не върши
ваджиба и който върши тахриме мекруха, кланенето на този намаз наново е важдиб.
Ако ги върши забравяйки, в намаза трябва да направи седждеи-сехв.
б) Тензихен мекрух: Мубах, т.е. близо до хелал и когато не се вършат е много
по-добре , отколкото да се вършат. Така например да не се изпълняват суннетите
гайръ муекед или мюстехаб.
8. Мюфсид: Мюфсид са онези неща в религията ни, които нарушават
позволената дейност или разстройват започнатата молитва. Примерно да се
развали иман и намаз, брак, хадж, зекят, търговия и др . Да се хулят Аллах и книгата
е кюфюр, това е лишаване от вяра. Да се смееш по време на намаза разваля
абдеста и намаза. По време на оруч съзнателно поемане на храна, пиене на вода
разваля оруча.
Тези, които изпълняват фарз, ваджиб и суннети заслужават севаб. Онези, които
избягват харама и мекруха също получават севаб. Пък онези, които извършат харам
и мекрух те получават грях. Севаба, даден от отбягване и вършене на един харам, е
много, много пъти повече севаб от вършенето на един фарз. Севаба на един фарз е
повече от отбягване вършенето на един мекрух. Севаба от отбягване вършенето на
мекрух е повече от севаба на сюннета. Неща между мюбаховете, които Аллаху
теаля обича се наричат “Хайрад” и “Хасенат”. При вършенето на тях даденият севаб
е по-малко от севаба на сюннетите.

ПЕЙГАМБЕРЪТ НИ МУХАММЕД

Враговете на исляма, за да ликвидират исламийета нахвърлят се върху книгите
на Ехл-и суннет. В Куран-и Керим, в суре Маиде в последната страница на шестие
джюз е повелено: “Най-големите врагове на исляма са евреи и мюшрици”.
Мюшрик са онези кяфири, който издига в култ идоли и скулптори. Един евреин от
Йемен на име Абдуллах бин Себе за да ликвидира Ехл-и сюннета създаде
Шиитската фърка (партия). Назовават себе си Алеви . Най-яростните мюшрици са
англичаните. С цялата си имперска мощ със злато, събрано от Индия и Африка , с
кръвопролитните си войни и с тъй наречената книга “Веххабийство” пълно с лъжи и
клевети нападат Ехл-и сюннета. Ние препоръчваме на всички онези, където и да са
по света желаещи да получат вечно щастие да не се залъгват с книгите на шиити и
веххаби. Препоръчваме да се привързват здраво към книгите, написани от Ехл-и
сюннитските учени.

ШАРТОВЕТЕ НА ИСЛЯМА

Приелите Ислямската религия са задължени да изпълняват пет условия (шарта),
а именно:
1. Първото условя на исляма е произнясането на “Келиме-и шехадет”. Келиме-
и шехадет означава произнасяне на думите : “Ешхедю ен ла илахе иллалах ве
ешхедю енне Мухаммеден абдюху ве ресулюх”. Значи всеки, който получил
умствено и физическо съзряване да може да произнесе тези думи и присърце да им
вярва: “На земята и в небесата няма нищо и никой освен Аллаха, който да
заслужи поклонение и да има право за това. Истински ма ’буд (божество) е само Той. Той е ваджиб-ул-вюджуд. Всички превъзходства са у Него. Той не
притежава никакви недостатъци. Неговото име е Аллах и от все сърце да повярва в
това. И също, той с цвета на розата, бяло и червено сияещ, с привлекателно лице с
черни вежди с черни очи, свещенното му чело открито, с красив ахляк, сянката му не
падаща на земята и сладко думащ, наричащ се Арабин затова, че се е родил в
Мекка в Арабия от децата на Хашими, син на Абдуллах, Мухаммед алейхисселям,
кул и Ресул на Аллаху теаля, значи Пейгамбер.” Син на дъщерята на Вехеб хазрети
Амине.
2. От петте условия на исляма, второто е в установеното време да се кланя
намаз пет пъти на ден, съгласувайки се с условията и фарзовете, установени за
това.
Извършване на обряда намаз от всеки мюсюлманин всеки ден, пет пъти на ден и
със съзнанието, че ги кланя на време, е фарз. Намазите трябва да се кланят строго
съблюдавайки фарз, ваджиб, суннети и като всецяло се отдадеш на Аллах и без да
се пропускат часовете за това. В Корана името на намаза е салят. Речниковото
значение на думата салят означава молитва на човека; истигфар на меляикетата,
молба, обръщение към Аллаху теаля да ни дари с милосърдие. В исляма салят (т.е.
намаз) означава да се извършат определени движения, описани в книгите,
придружени с произнасянето на съответни текстове. Намазът започва с
произнасянето на израза “АЛЛАХЮ ЕКБЕР!” (Аллах е велик). Т.е. мъжете,
повдигайки ръце към ушите си и отпускайки ги надолу под пъпа, произнасят:
“АЛЛАХЮ ЕКБЕР!” А при последното сядане с обръщане на главата към дясното и
лявото рамо се отдава поздрав.
3. Третото от петте основни условия на исляма е даването на зекят - отплата за
своето имущество. Речниковото значение на думата зекят е очистване,
възхваление, достигане на прекрасно състояние. Зекят в исляма е определена част
от онова имущество, което притежава мюсюлманинът свръх потребностите му
(нисаб) и може да дава доброволно на мюсюлмани, посочени в Корана, като това не
се натяква. Зекят се дава на седем различни класове хора . Четирите мезхеба
определят четири вида имущество, за което се изплаща зекят: зекят за притежаване
на злато и сребро, зекят върху предмети на търговската дейност , зекят върху едрия
и дребния рогат добитък , който пасе повече от месеца в годината навън, зекят върху
земеделската продукция.
Този четвърти вид се нарича ушр (една десета част) и се дава веднага след
прибиране на селскостопанската продукция. Всички останали видове зекят се
изплащат след година.
4. Четвъртото условие на исляма се явява съблюдаването на пости през
свещения месец Рамазан. Това постене се нарича “савм”. Речниковото значение
на думата “савм” е опазване на нещо от някого. В исляма основните му условия
налагат през месец Рамазан необходимостта да се пазим от три неща по време на
постенето: приемане на храна, поемане на течности и полов живот . Месец Рамазан
започва с появяването на новата луна на небето, а не по това както е разчетено по
календар.
5. Петото от петте условия на исляма е извършване на хадж от онези, които
имат възможност и разполагат със средства за това един път в живота . При
безопасни пътища и добро здраве, разполагайки със средства свръх необходимите
за издръжката на семейството и пътни пари за отиване и връщане, необходимо е
веднъж в живота си мюсюлманинът да посети благословения град Мекке да
извърши таваф (обиколки) около Кябе с Ихрам и да постои в равнината Арафат е
фарз.
От петте основни условия на исляма, които изяснихме по-горе, най-главният и
най-важният е да се произнесе Келиме-и шехадет и вярата в неговото значение.
След това по степен на важност идва кланянето на намаз, спазването на постите
и хаджът . На последно място остава зекятът. Първенствуващото положение на
Келяме-и шехадет е общопризнато. А за реда и последователността на останалите
условия по-голямата част от учените стигат до единно становище, така както ние го
изложихме по-горе. Келиме-и шехадет е било прието първи и още при възникването
на мюсюлманството. Оттогава то се счита за обезателно, задължително условие.
Кланянето пет пъти на ден на намаз е станало задължително през 12-та година от
Бисет (т.е. времето, когато Аллах е упълномощил Пейгамбера да призовава народа
към правата вяра) през нощта Мирадж (възнесение към небесата) и година и
няколко месеца преди хиджра (преселването на Мухаммед саллалаху алейхи ве
селлем от Милостивата Мекке в сиятелната Медине). Спазването на пости е станало
задължително на втората година от хиджра, през месец Шабан (осмия месец от
арабския календар). Даването на зекят е станало задължително през месец Рамазан
от същата година. А извършването на хадж е било обявено за задължително през
деветата година на хиджра .

Иман и Намаз / 1 част

НАМАЗЪТ Е ГОЛЯМА ЗАПОВЕД



От Адем алейхисселам във всяка религия съществува намаз един път дневно . Събирайки на едно място всички за онези, които вярват в Мохаммед алейхисселям да се кланя намаз стана фарз. Да се кланя намаз не е имански шарт. Обаче да се вярва, че намаза е фарз е имански шарт.
Намазът е стълба на религията. Този, който последователно, правилно и точно кланя намаз, е изградил религията и държи изправено сградата на ислямската вяра.А онези, които не кланят намаза, все едно че са съборили религията и сградата на исляма. Пейгамберът ни “саллаллахю алейхи ве селлем” заповяда: “Главата на религията ни е намазът”. Тъй като няма човек без глава, без намаз също няма религия.
Намазът в ислямската религия е първата задължителна обязаност след вярата (иман). Аллаху теаля заповяда на своите кулове да се кланят за Него и за това направи намаза фарз. В Корана в над сто айет-и керима е заповядано: Кланете намаз. В хадис-и шериф, е заповядано следното: “Аллаху теаля направи задължително кланенето намаза пет пъти на ден. Аллаху теаля обеща, че ще вкара в Дженета този, който разбирал значението и според условията кланя намаз пет пъти на ден.”
Намазът е най-значимото от всички задължителни молитви в религията ни. В
един хадис-и шериф е повелено следното: Този, който не кланя намаз не може
да получи нищо от Исляма. Пак в един хадис-и шериф е повелено: Това, което
разделя вярващия от невярващ е намазът. С други думи мюмин (вярващ) кланя намаз, а кяфир (невярващ) не кланя. А клеветниците (мунафък) кланят намаз от време на време. Мунафъците ги чака голямо тегло в Джехендема . Ресулуллах “саллаллаху алейхи ве селлем” повели: “Онези, които не кланят намаз в Съдний ден Всевишиня Аллах ще намерят в сърдито състояния.”При кланяне намаз като мислиш за величието на Аллаху теаля пред Него осмисляш своето нищожество. А този, който разбере това, извършва все добрини .Не е възможно да стори злини. Сърцето на този, който застава пет пъти на ден пред Рабба се изпълва с обич. Всяко движение , което е заповядано да се изпълнява по време на намаза е от значение за сърцето и тялото. Кланяне намаз в джамиите колективно привързва мюсюлманите помежду си.Циментира любовта и уважението между тях.Възрастните стават по-милостиви към малките. А малките стават по-учтиви към по-големите. Богатите помагат на бедните,силните на по-слабите. Здравите като не виждат болните в джамията посещават ги в
домовете . (Този, който притича на помощ на своя брат по вяра той получава
благоволението на Аллаху Теаля.) Тъй гласи в хадис-и шериф и мюсюлманите се състезават помежду си, за да получат тази радостна вест.
Намазът предпазва хората от лоши, вредни и незаконни неща, служи за
изкупление на греховете. Тъй е повелено в хадис-и шериф: Намаз, пет пъти на ден е като река, която тече пред вратата на който и да е от вас. Който и
да е ако пет пъти на ден влиза в тази река и се изкъпва и по него не остава
мръсотия и по същия начин и на този, който кланя намаз пет пъти на ден
му се опрощават малките грехове.
Намазът е най-голямата молитва към Аллаху теаля и Неговия Пейгамбер след получаване на вярата. И за това трябва да се кланя намаза съобразно установените правила за това: фарз, ваджиб, суннет, мюстехаб. Пейгамберът ни “саллалаху алейхи ве селлем” в един от хадисите си повелява така: Ей хора от моята вяра (юммет) и приближени мои! Намазът, който се извършва като се спазват всички правила е най-много одобрявано действие от Аллаху теаля
от всички други. Суннет на Пейгамберите. Бива обичан от меляйкетата. Светлина на знанието, земята и небето. Силата на тялото. Изобилия от
средства за съществуване. Повод за приемане на молитвата. Застъпник
пред мелейкетата на смъртта (Мелекюл-мефта). Светлина в гроба, и
отговор на Мюнкир и Некир. Сянка в Съдния ден. Щит между него и огъня на
Джехендема . Чрез него с бързината на светкавицата ще се мине през моста
Сърат (Ключ за Дженнета). Корона на главата в Дженнета . Аллаху теаля на
вярващите (мюм ’ини) не е дал по-важно нещо от намаза. Ако съществуваше
по-важен ибадет от намаза Аллаху теаля него щеше да даде на своите
вярващи (мюм ’ини). Така че някои от малляйкетата са заели позиция
стоежком (къйам), някои рюкю, някои седжде, а някои са в тешеххюд. Като
събра всичките в едно (в един рекат намаз) и подари на вярващите
(мюм ’ини). Тъй като намазът е началото на имана, стълбът на исляма,
думата на исляма и мирадж за вярвящите (мюм ’ини). Блясъка на небесата и
спасител от Джехеннема .
Един ден хазрет-и Али “радъйаллахю анх ве керемаллахю веджех” бе изпуснал времето за икинди намаз. От мъка се спусна от хълмчето надолу. Пъшка, охка и плака. Пейгамберът ни Мухаммед Мустафа “саллалаху алейхи ве селлем” след като получи вест за това, заедно с Есхабъ пристигнаха при хазрет-и Али “радъйаллахю анх”. След като видя положението му Пейгамберът ни “саллалаху адейхи ве селем”и Той започна да плаче. Моли се на Аллаху Теаля. Слънцето отново се издигна.Пейгамберът ни “салалаху алейхи ве селлем” каза: “Хей, Али! Повдигни си главата, слънцето все още се вижда”. Хазрет-и Али “радъйлахю анх” се зарадва много и извърши намаза.
На хазрет-и Ебу Бекр-и Съддик “радиаллаху анх” една нощ от много кланяне към края на нощта му се приспа. Мина намазът фитр. В сутрешния намаз проследявайки Пейгамбера ни пред вратата на месджита започна да вика: “Ей, Ресулаллах!Притичай ми на помощ, изпуснах намаза фитр.” Плачейки го помоли за помощ.Пейгамберът Ресулулаллах алейхисселям също заплака. В това време се появи Джебраил “алейхисселям” и каза: “Ей, Ресулулаллах!Предай на Съддика, че Аллаху Теаля опрости Него”.
От големите евлията Байезид-и Бистами “кудисе сиррух” спа тежко и не можа да се събуди за сутрешния намаз. Много стена и плака. В това време дочу един глас:“Ей, Байезид! Опростих ти тази небрежност. С изобилието на този плач ти давам седемдесет хиляди намаза севаб”. След няколко месеца пак се случи подобно нещо,отново тежък сън. Този път дойде Шейтана и като го хвана за крака го събуди и му каза следното: “Ставай, времето за намаза ще ти отмине”. Байезид-и Бистами каза:“Ей, проклетнико, как може да постъпиш ти така? Ти, който гледаш всеки да изпусне
намаза, да мине времето за това. Мен защо ме събуди?” И тогава Шейтана му
отговори: “Когато беше изпуснал времето за кланяне сутрешния намаз ридаейки беше спечелил седемдесет хиляди севапа за намаз. И като се замислях сега за това те събудих, за да получиш севап само за едно кланяне, а да се лишиш от седемдесет хиляди намазов севаб.”
Големият евлия Джунейд-и Багдади каза следното: “Един час в този свят е по-
хубаво от хиляда години на Къйамета. Така че през това време може да се извърши
подходяща, целесъобразна работа. А в продължение на тези хиляда години не е възможно да се направи нищо.” Ресулуллах “салалаху алейхи ве селлем” каза: “Ако някой съзнателно групира (свързва) един намаз с друг, ще гори осемдесет хукбе в Джехеннема . Едно хукбе се равнява на осемдесет ахиретова година. Един ден на ахирет е хиляда години на този свят.
Тогава, брат мой по вяра! Не губи времето си с празни и безполезни неща. Цени времето си. Оползотвори го с добри дела . Любимият ни Пейгамбер каза:“Безделието е най-голямата злочестина за човека”. Извърши намаза навреме,за да не станеш пишман в деня на Къйамета и да получиш много големи севаби!
В един хадис се казва: “Към гроба на този откъм Джехеннема ще се
отварят седемдесет прозореца и той до къйамета ще се измъчи ако не
кланя намаза навреме и го оставя на каза и умира преди да изпълни този
обряд.” Този, който не кланя намаза навреме съзнателно, тоест времето на намаза минава и той не се измъчва за това, вярата го оставя него, или умира без иман.Какво става с такива, които не се сещат за намаза и него считат за задължение?Този, който не отдава значение на намаза и него счита за неотменно задължение
става мюртед с други думи кяфир (неверник). До този извод стигат с единодушие учените и на четирите мезхеба. Този, който съзнателно не кланя намаза и не мисли да прави каза и не се страхува, че за това ще има азаб, става мюртед (кяфир). Това посочва в книгата си “Хадикатюн недиййе” авторът хазрети Абдюлгани Наблуси в главата “Злините на езика”.

ДА КЛАНЕМ НАМАЗ
Елате да кланем намаз и да избършем праха от сърцата
Ако не кланяш намаз не може да бъдеш близо до Аллаха!
Където се кланя намаз там греховете се изпаряват,
Не постигаш съвършенство ако не кланяш намаз!
В Свещения Коран Аллах много похвали намаза!
Не обичам този, който не кланя намаза!
В Хадис-и Шериф се повелява:
“Ако не кланя намаз, у човека неможеш намери, признаците на вярващ!
Ако изпуснеш един намаз ти си грешник тогаз,
С тевбе неможе, ако не кланиш изпуснатия намаз!
Този, който подценява намаза, тоз час остава без вяра,
Да стане мюсюлманин не може, докато не кланя намаза!
Намазът прочиства сърцето, предпазва от злини,
Не можеш да си образован, ако не кланиш намаза!

ПЪРВА ЧАСТ

ИМАН И НАМАЗ

Най-напред е необходимо всеки да спечели Иман. Аллаху теаля иска хората на този свят да живеят в мир и спокойствие, а в ахирета да получат вечно щастие. И за това Той повели да извършим полезни неща, които ще ни ощастливят. И забрани онези неща, които ще ни водят до беди и злополуки. Първата заповед на Аллаху теаля е да се повярва. Да се сдобие с иман е нужно на всеки. Иманът (вярата) е необходимост за всеки.
В исляма вяра означава признаване Пратеника на Аллаху теаля Мухаммед
(саллалохю алейхи весселлем) за Пейгамбер; да се вярва в правдивостта и
истинността на откровенията му и уверил се в тях, да произнесеш на глас “келиме-и шехадет” или накратко - да се вярва в това, което обширно му е съобщено от Аллаху теаля, да се вярва всеобхватно и по силите на своите възможности да се повтаря “келиме-и шехадет”. Здравата вяра означава това; огънят гори всичко,змията отравя. Ние се предпазваме от тях. По същия начин от все сърце приемаме величието на Аллаху теаля и Неговите свойства, уповаваме се на Неговата воля и милост, избягваме от гнева и наказанията му, това да се начертае в сърцето като надписите върху мрамора, да вярваме в него и да го съхраним дълбоко в душата .
Иман означава да харесваш и от сърце да одобриш всичко това, което казал
Мухаммед алейхисселям. Вярващите се наричат “Мю’мин” и “Мюсюлманин”. Всеки мюсюлманин трябва да се подчинява на Мухаммед алейхисселям и да върви по неговия път. Неговият път е пътят на Свещения Коран. Този път се нарича“Исламиййет”. За да се приспособиш към него, първо приемаш вярата, след това добре изучаваш исляма, след което изпълняваш задължителните обязанности (фарз), избягваш забраните (харам), после се изпълняват суннетите. Трябва да се избягват и неодобрените неща от религията (мекрух). При позволените неща (мубах)трябва да се съобразим с Него.Основата на религията ни е имана (вярата). Аллаху теаля не приема и не одобрява молитвите и делата на онези, които нямат вяра. Този, който желае да стане мюсюлманин първо приема вярата, след това научава и изпълнява гусуля(цялостно миене на тялото), абдеста (ритуално умиване), намаза и при
необходимост научава и другите фарзове и харами .

ВЯРАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИСТИНСКА

Знанията, които получаваме посредством осезателните органи и ума
съдействуват за сливане с вярата. Техническите науки осветляват, че в света няма нищо случайно, всичко се извършва в строго хармоничен ред и всичко това е дело на един творец.По този начин тези науки улесняват нашето присъединяване към вярата. Вяра значи да изучиш и да вярваш в знанията,които доняса последния Пейгамбер Мухаммед алейхисселям от Аллаху теаля. Ако казваш в тези знания трябва да се вярва, защото съответствуват на разума и това означава, че не вярваш в Пейгамберите. Ислямските знания не са открития на научните работници. Онези постановки, за които съобщава Пейгамберът ни Мухаммед алейхисселям трябва да се научат от книгите на учените Ехл-и суннет и така да се вярва в тях. За да бъдеш притежател на истинска и приемлива вяра трябва да съблюдаваш и следните условия:
1. Вярата изисква постоянство и непоклатимост. Никога да не се мисли за
напускане. Един ако заяви, че след три години смята да се откъсне от вярата, то тогава вярата го напусква моментално. И той се смята, че е излязъл от
Мюсюлманлъка.
2. Иманът на вярващия трябва да бъде между хавф и реджа. Вярващият трябв а да се плаши от мъките на Аллаху теаля, но никога да не губи надежда, че може да остане без милостта му. Трябва да се предпазва от грешни постъпки и да се плаши,че поради грехове може да остане без вяра. Дори да е извършил много грехове да не помисли, че Аллаху теаля няма да му опрости греховете. За греховете си трябва да прави тевбе. Понеже този, който се тевбетисва се смята, че не е извършил никакви грехове.
3. Вярата трябва да се приеме преди душата да напусне тялото. Когато душата
напуска тялото, в този момент ясно се долавят всичките признаци на Ахирета .Тогава и кяфирите искат да бъдат с иман. Защото иман значи да вярваш в тайното.Без да видиш да вярваш. Не е иман да се вярва в това, което се вижда. Обаче, в този момент тевбето само на вярващите се приема.
4. Трябва да се вярва преди да е изгряло слънцето от запад. Един от признаците на Каймета е, че слънцето ще изгрее от запад. При това всички хора ще искат да бъдат с вяра. Обаче вярата им няма да се приеме. И вратата на тевбето ще се е затворила.
5. Трябва да се вярва, че освен Аллаху теаля никой друг не знае скритите неща,тайните. Тайната само Аллаху теаля знае. Още и тези, на които Той е позволил.Мелейкетата, джинове , шейтани, дори Пейгамберите не знаят тайните. Но Пейгамберите и достойните кулове могат да дават обяснение за тези тайни.
6. Не трябва да отрече без нужда или съзнателно някои аргументи за имана и
ибадетите. Смята се за невярващ този, който се подиграва със Корана, с мелейкете или пък с един от Пейгамберите и още при положение, без насилие и принуждение,с думи ги отричаш. Ако при смъртна заплаха те накарат да отричаш съществуването на Аллаху теаля мелейкетата, русуля и че намазът не е фарзово задължение, кяфир не се става.
7. Не трябва да се съмнява или да се колебае при онези знания, които открито ги излага ислямската религия. Примерно да се съмняваш, че кланене намаз е фарз,използването на алкохолни напитки, играенето на комар, лихвите и рушвета са забранени, или пък това което е забранено да казваш, че е позволено. Всичко това е повод да останеш без иман.
8. Иманът трябва да бъде такъв, какъвто повелява ислямската религия. Не се
вярва така, както повелява разумът, философите и псевдоучени по техническите науки. Трябва да се вярва така, както повелява Мухаммед алейхисселям.
9. Този, който има иман само за Аллаха да обича и за Аллаха да мрази. Трябва
да обича мюсюлманите, които са приятели на Аллаху теаля, да не обича онези,които с ръка и молив извършват вражески деяния срещу исляма. Мястото на тази вражда е в сърцата.
(Трябва да сме внимателни и сърдечни и към не мюсюлманите наши граждани и туристите. С нашето прилично поведение да накараме и те да заобичат религията ни.)
10. Трябва да се вярва така, както вярват последователите на Пейгамберът и
Есхаби Кирам, искрено и всеотдайно. За да се вярва по този начин трябва да бъде вярата ни в съответствие с Ехл-и суннет вел-джемаат . На онези, които вярват в книгите и писанията на Ехл-и суннет ще се даде сто шехитски севаба, защото те са истински ислямски книги. Съществуват четири мезхеба. Учените на който и да е от тези мезхеби се наричат: Учните на Ехл-и суннета. Главата на тези учени е Великият Имам-ъ а’зам Ебу Ханифе . Тези учени са написали това, което чули от Есхаб-ъ Кирам, а Есхаб-ъ кирам им диктувал това, което са слушали от Ресулуллах(саллеллаху алейхи веселлем).

ВЯРАТА НА ЕХЛ-И СУННЕТ

Първото условие за мюсюлманине е да се сдобие с иман. Ислямският иман е
свързан с убежденията на Ехл-и суннета. Първата задача на всеки младеж или девойка , които влизат в полова зрялост, е да научат религиозните знания от книгите на Ехл-и суннета и да вярват съобразно с тях. Избягването на мъките в къйамета ще зависи от това колко вярваш в техните писания. Онези, които ще бъдат избавени от Джехеннема ще са те, последователите на Ехл-и суннета. Последователите на Ехл-и суннета се наричат Сунни или Ехл-и суннет.
В Хадис-и шериф се казва: “Моят юммет ще се раздели на сдемдесет и
три групи. От тях само една група ще се избави от мъките на Джехеннема .
Другите ги очаква гибел. Те ще отидат в Джехеннема . И всяка група от тези
седемдсет и три групи смята, че тя е тази, която няма да отиде в Джехеннема .
Понеже изпълнява нормите на исляма. И в 54. суре Мю’минун и суре Рум 32. айет
по смисъл се казва: “Всяка група смята, че върви по правия път и се радва.”
Обаче, коя от тези групи ще се спаси Пейгамберът ни “саллалахю алейхи веселлем”
я посочва много добре : “Куловете, които ще се спасят са тези, които вървят
по моя път и по пътя на моя Есхаб. Онзи, който не обича дори само един от
Есхаб-ъ кирам напуща Ехл-и суннет. Онзи, който не е от вярата на Ехл-и суннет се
смята “кяфир” или бидатехли (извратен).”


ПРИЗНАЦИ НА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА ЕХЛ-И СУННЕТ

Всевишният Аллах е доволен от онези мюсюлмани, които изпълняват
религиозните си обряди съгласно итикада на Ехл-и суннет. Учените на Ехл-и суннет ги обясняват по следния начин:
1. Трябва да се вярва в това, че вярата има шест условия, тоест Всевишния
Аллах е един, няма равен и подобен на себе си, вярва в меляйкете, в Книгите, в Пейгамберите, в Ахирета , че е създател на доброто и злото. Те са посочени в
“Аменту”.
2. Трябва да се вярва в това, че последната книга на Аллаху теаля Коран-и
Керим е Неговото слово.
3. Мю’мин в никакъв случай не трябва да се съмнява в имана си.
4. Вярвайки в Пейгамбера ни “саллалаху алейхи ве селлем”, трябва много да
обича Есхаб-и Кирам, които имали щастието приживе лично да го видят. Да не напада с езика си четирите праведни халифа, близките му роднини ехл-и бейт и към някоя от уважаваните Негови жени .
5. Да знае, че ибадетите са отделно от имана. Не трябва да оперделя за кяфири
онези, които вярват в заповедите и забраните на Аллаху теаля, но поради мързел не
ги изпълняват. Вярата напуща онези, които не отдават значение на забраните,
подценяват ги или пък се подиграват с ислямската религия.
6. Да не ги вземе за кяфири или да не ги обвинява в ерес онези, които казват, че са ехл-и къбле, заявяват, че вярват във Аллаху теаля и Пейгамбера Мухаммед алейхисселям, но са с други убеждения.
7. Трябва да кланя намаз зад всеки имамин, за когото не се знае явно, че е
вършил недопустим грях. Това се отнася и за големците и валиите, които петъчните и празничните намази се извършва под тяхно ръководство.
8. Мюсюлманите не трябва да се бунтуват срещу своите ръководители. По време на бунтове се създават раздори и това води до големи беди. Трябва да прави дуа ,те да извършват добри дела и да не изпадат в грях. За да се откажат от греховните дела , трябва да се съветват със сладки думи .
9. По време на ритуално измиване (ибадета) и за мъже и жени е разрешено
вместо умиване на крака да се направи месх върху мест. Не е позволено да се
прави месх върху голи крака или чорапи.
10. Трябва да се вярва в Мираджа (Възнесение) на Пейгамбера ни “саллалаху
алейхи ве селлем”, че е осъществено духом и тялом. Онези, които твърдят, че
Мираджа е осъществено по време на сън или нещо подобно се отдалечават от Ехл-и суннета.
В Дженнета правоверните мюсюлмани ще видят Аллаху теаля. Пейгамберите,достойните и добри хора ще правят шефаат за това. В гроба ще се задават въпроси.
В гроба ще се измъчват тялото и духа . Керамета на евлията е хак . Кераметите са такива явления, които се случват с любимите кулове на Аллаху теаля, те са необикновени неща, които са извън обичая на Аллаху теаля, тоест подарени от Него безброй неща, които трябва да се разглеждат извън законите на физиката, химията и биологията, те са толкова много, че е невъзможно да се отрекат. В гроба духовете чуват какво говорят и правят живите . Прочитане на Куран-и керим, даване садака, даже севабите на всички ибадети, изпратени на духовете на умрелите, облекчават техните страдания или ги премахват. Да се вярва във всичко това е същността на Итикада Ехл-и суннет.

УСЛОВИЯТА НА ВЯРАТА

Условията на вярата са шест. Те са изяснени в Аментю. Пейгамберът ни
“ресулуллах салаллаху алейхи ве селем” посочва, че иманът означава да се вярва в шест неща. И за това всеки мюсюлманин е задължен първо детето си да запознае с
аментю, което да го наизусти и научи неговия смисъл.
АМЕНТЮ: Аментю биллахи ве Мелаикетихи ве Кютюбихи ве Рюсюлихи
вел-йевмил-ахири ве бил кадери, хайрихи ве шеррихи мин Аллахи теаля вел-
беасю баедел-мевти. Хаккун, Ешхедю ен ла илахе иллаллах ве ешхедю енне
Мухаммеден абдюхю ве ресулюхю.

Първо условие

ВЯРА В АЛЛАХУ ТЕАЛЯ

Аментю билляхи значи, вярвам, че Аллаху теаля е един в своята същност и в
своите свойства, не може да настъпят никакви изменения и преобразования в него.
Не само вярвам в това, но потвърждавам това от сърце и с думи го повтарям.
Аллаху теаля съществува и е един. Думата “един, едно” има две значения: първото
му значение е число, половината на “две” и началото на числата. Второто му
значение е: Аллаху теаля е един от към това, че няма равен и подобен на себе си.
Ето защо Аллаху теаля не е един по брой, а за това, че няма равен и подобен на
себе си. То ест по отношение качествата и свойствата Му няма съдружник.
Качествата и същонстта на всички живи същества не приличат на качеството и
същността на своя създател и обратното.
Аллаху теаля се явява създател на всичко. Никой не е в състояние да знае
истината за същността на Аллаху теаля. Много по-чист и необикновен е от всичко
това, за което се мечтае. И не е нужно да си представим образа или същността Му.
Но, заучавайки свойствата и имената Му, посочени в Куран-и керим като повтаряме,
потвърждаваме величието Му. Всички Негови качества са вечни и неизменни.
Аллаху теаля не е вещество, не е същество. Той е извън времето. Няма постоянно
пребиваване. Не е отпред, отзад, вдясно, вляво, отгоре и долу.
Свойствата на Аллаху теаля са четиринадесет. Шестте от тях се наричат Съфат-
ъ затиййе, а осемте Съфат-ъ сюбютиййе. Много е важно да се заучат и да се знаят
техните значения.
СЪФАТ-Ъ ЗАТИЙЙЕ

1. Вюджут: Аллаху теаля съществува. И вечно ще съществува. Той е Ваджиб-
юл вюджут, тоест Неговото същсетвуване е необходимо.
2. Къдем: Съществуването на Аллаху теаля няма начало.
3. Бекаа: Съществуването на Аллаху теаля няма край. Той никога няма да
изчезне. Невъзможно е да има и съдружник.
4. Вахданиййет: Аллаху теаля няма съдружник и подобие и по отношение
същността, свойствата и делата .
5. Мухалефетюн-лилхавадис : Аллаху теаля в същността и свойствата си не
подобава на същността и свойствата на нито едно същество.
6. Къйам би-нефсихи: Същността и Аллаху теаля се покриват. Той няма нужда
от пространство. Той съществуваше, когато нямаше материя и пространство. Той не
чувства нужда от нищо. Той, Неговата същност каквато беше преди да създаде
вселената, ще си остане такава и до вечността.

СЪФАТ-Ъ СЮБЮТИЙЕ

1. Хайат : Аллаху теаля е жив . Неговият живот не подобава живота на
съществата, Неговият живот е специфичен на същността Му, вечен и безкраен.
2. Илм: Аллаху теаля знае всичко. Неговото знание не подобава на знаеното на
другите същества. Той вижда и знае, как в тъмна нощ мравката ходи по черния камък. Знае какво мислят и какви намерения имат хората . И не се променя знаеното
Му. Това е без начало и край.
3. Сем’: Аллаху теаля чува. И това става без някакво средство. Неговото чуване
не подобава на чуването на куловете. И това Негово свойство е вечно и безкрайно.
4. Басар: Аллаху теаля вижда. И вижда без съоръжения и условия. Неговото
виждане не става с очи.
5. Ирадет: Пожелаването е присъщо свойство на Аллаху теаля. Всичко зависи
от Неговото желание . Щом желае нещо, го създава. Никаква сила не е в състояние
да Го спре.
6. Кудрет: Той притежава неограничена сила и мощ. За Него не съществуват
трудности.
7. Келям: Аллаху теаля притежава свойството да говори. Но Неговият говор не
се осъществява посредством уреди, букви, звукове или език.
8. Теквин: Аллаху теаля е творец и създател. Освен Него няма друг творец и
създател. Не трябва да се казва създател на който и да е друг освен Него.
Невъзможно е да се научат истините на свойствата на Аллаху теаля. Никой и
нищо не е в състояние да бъде съдружник и подобие на свойствата на Аллаху теаля.


Второ условие
ВЯРАТА В МЕЛЯИКЕТАТА

Ве мелаикетихи означава, че вярвам в мелаикетата на Аллаху теаля.
Меляикетата са кулове на Аллаху теаля. Те са на Негово подчинение. Изпълняват повелите Му. Те не извършват грях. Сред тях няма мъжки и женски . Те не се женят помежду си. Живи са. Но не се хранят, не пият и не спят. Те са прозрачни същества,по-леки и по-меки от въздуха. Надарени са с мъдрост. Най-личните са четири.
1. Джебраил алейхисселям: Неговата задача е да предава вахй на
Пейгамберите, да съобщава за заповедите и забраните.
2. Исрафил алейхисселям: Той е натоварен да духне в Сур’а. При първото
духване , който чуе полученият звук освен Всевишния Аллах, всичко живо ще умре.При второто духване всички отново ще оживеят.
3. Микаил алейхисселям: Той е натоварен с изпращане хранителни продукти.Още евтиния и скъпотия, немотия и богатство, благоденствие и покой, движенията
на материалните сили влизат в неговите задължения.
4. Азраил алейхисселям: Отнема душите на хората .
След тях висшите меляикета се делят на четири вида. Меляикета, наричани
Хамеле-еи Арш са четири. Маляикете - приближени на Аллах се наричат
Мукарребин. Най-главните от меляикете, които причиняват мъки, се нарича
Керубиян. А меляикете, доставящи покой, се наричат Руханиян. Дженнетските
меляикета обитават Дженнета . Най-главният измежду тях се нарича Ръдван. Името
на най-главния джехеннемски мелек е Малик. Джехеннемските мелекета се наричат
Зебани. Те са най-много на брой. На небесата няма празно място, където меляйкета
да не правят ибадет.

Трето условие
ВЯРАТА В КНИГИТЕ
Ве кютюбихи значи, вярвам в книгите, изпратени на Пейгамберите на Аллаху
теаля. Някои от тези книги Аллаху теаля ги изпратил чрез меляйкето Джебраил във вид вахй, други са били чути от благословените уши на Пейгамберите, трети са били начертани писмено, а други са били съобщени не чрез меляйкета, а наговорени непосредствено на Пейгамберите. Всички тези книги съдържат изречени от Аллаху теаля слова. Те са изначални и вечни. Те не са живи създания. Те не са и думи на меляйкета или Пейгамбери, а са слова, изречени от самия Аллаху теаля.
Изпратените, които са ни известни, са 104. От тях десет са изпратени на Адем
алейхисселям; петдесет на Шит алейхисселям; тридесет на Идриз
алейхисселям; десет на Ибрахим алейхисселям; Теврат на Муса алейхисселям;
Зебур на Давуд алейхисселям; Инджил на Иса алейхисселям; Свещения Коран на Мухаммед алейхисселям.За да живеят хората в мир и спокойствие и да сдобият вечно щастие на ахиретаАллаху теаля, чрез многобройните си Пейгамбери изпратил книги на първия човек и първия ПейгамберАдем алейхисселям до последния Пейгамбер Мухаммед алейхисселям. В тези книги изяснил основите на вярата и начина на поклоненията.
Осветлил хората със знания по всички направления.
От тези книги Коран-и Керим е последната книга. След появяването на Корана,постановките на другите Алахови книги се отменя. Джебраил алейхиселям донася.
Корана на Мухаммед алейхиселям в продължения на двадесет и три години. В
Куран-и Керим има 114 суре, 6236 айет. В някои източници тази цифра се посочва различна. Понеже някои от дългите айети се приемат за няколко. От изпращането до сега Куран-и Керим не е претърпял никакви промени и няма да претърпи. Защото той е слово на Аллаху теаля. Такава книга не е възможно да се създаде от хората .Дори един айет не е по човешките възможности.
Пейгамберът ни “салаллаху алейхи ве селем” след като му беше оказана честа
да премине във вечността, неговият пръв халиф хазрет-и Ебу Бекр-и Съддък
“радиаллаху анх” събра всичките айети на Куран-и Керим. И по този начин се получи Мусхаф. Целият Есхаб-ъ кирам, с пълно единодушие обяви че мусхафът е слово на Аллаху теаля. Третият халиф Хазрети Осман “радиаллаху анх” накара да препишат от мусхафа още шест екземпляра и ги изпрати по вилайетите.
Куран-и Керим трябва да се чете в оригиналния вид. Ако е написана с други
букви или азбуки, това не е Куран-и Керим.
а) Преди да вземеш на ръка мусхафа се извършва абдест, след което се застава
срещу къбле и се чете концентрирано.
б) Четенето се извършва бавно и със смирение.
в) Да се чете по правилата на Теджвид.
г) Да не се забравя, че това са слова на Аллаху теаля.
д) Да се съблюдават заповедите и забраните на Куран-и Керим;
е) Да чете гледайки мусхафа и да дава хакка на всеки айет.

Четвърто условие
ВЯРАТА В ПЕЙГАМБЕРИТЕ

Ве Рюсюлюхи: Означава, че вярвам в Пейгамберите на Аллаху теаля.
Пейгамберите са подбрани хора . Тяхната задача е да посочат на човечеството верния път. Пътят на Аллаху теаля. Всички Пейгамбери винаги един и същи иман са казвали. Трябва да се вярва, че Пейгамберите “алейхимюсселям” притежават седем свойства:
1. Исмет: Не извършват грях. Пейгамберите, при каквито и да е обстоятелства
не изпадат в грешни положения: малки или големи.
2. Еманет: Пейгамберите от всяка гледна точка са доверени хора . При тях
доверието е закон.
3. Съдк: Пейгамберите са честни и порядъчни хора в думите , в делата и във
всичките си постъпки. Никога не лъжат.
4. Фетанет: Пейгамберите са хора много умни и разбрани. Хора с недъзи, глухи
или слепи не могат да бъдат посланици на Аллаху теаля. Няма и жени Пейгамбери
5. Теблиг: Пейгамберите, това което знаят и оповестяват на хората са го
научили посредством вахй, изпратени от Аллаху теаля. И заповедите, и забраните,
които довеждат до знанието на хората не са свои мисли и постановки. Те са на
Аллаху теаля. Те само ги довеждат до знанието на хората .
6. Адалет : Пейгамберите не извършват никога насилие и несправедливости.
Заради хатъра на този или онзи не нарушават законите.
7. Емнюл-азл: Тяхното пейгамберство не се отменя. На този свят и във
вечността те все са Пейгамбери.
Всеки Пейгамбер, който донесе нова религия и шериат се нарича Ресул. Този
Пейгамбер, който не донесе нова религия, а само призовава да се следва
предишната релгия, се нарича Неби. Трябва да се вярва във всички Пейгамбери, да
не се прави разлика измежду тях; да се вярва в тяхната правдивост и праведност.
Който не вярва в един от тях се счита, че не вярва във всички Пейгамбери.
Пейгамберският дар не се дава нито при старание, нито при пости,
продължителни и тежки изпитания или при много молитви. Пейгамберство се дава
само като милост на Аллаху теаля на избраници. Техният брой не се знае. Знае се,че са над сто двадесет и четири хиляди . От тях 3 13 са Ресул. Шест измежду тях са най-високостоящи, които се наричат Велики Пейгамбери. Те са: Адем, Нух,
Ибрахим, Муса, Иса и Мухаммед алейхиммуссаляту весселям. Имената на
тридесет и три най-известни между Пейгамберите са следните: Адем, Идрис, Шит, Нух, Худ, Салих, Ибрахим, Лют, Исмаил, Исхак, Якуб, Юсуф, Еюб, Шуайб, Муса, Харун, Хъдър, Юша бин Нун, Иляс, Елйеса, Зюлкифл, Шемун, Исмоил, Юнус bин Мета, Давуд , Сюлейман, Локман, Зекерия, Яхия, Юзеир, Иса бин Мерйем, Зюлкарнейн и Мухаммед алейхи ве алейхимуссаляту весселям.
От тях само двадесет и осем са споменати в Куран-и Керим. От тях Зюлкарнейн,Локман, Юзейр и Хъдър дали са Пейгамбери или не е оспоримо. Хазрет-и Мухаммед Ма’сум, втори том, 36-то писмо пише, че известението на Хъзър Алейхисселям за Пейгамбер е силен. В 182-ро писмо, пише появата на Хъзър алейхисселям в човешки вид и извършване на някои неща не показва, че Той е жив . На него и на много други Пейгамбери и на духовете на велиите, Аллаху теаля е позволил да се видят в човешки образ. Да се видят Те, това не показва, че те са живи .

ПЕЙГАМБЕРЪТ НИ МУХАММЕД “АЛЕЙХИССЕЛЯМ”

Той е Ресул на Аллаху теаля. Той е Негов любимец. Той е последен и най-велик от всички други Пейгамбери. Баща му е Абдуллах. Мухаммед “алейхисселям” е роден през 57 1 година по новото летоброене в Мека, двадесетото число на месец април, понеделник вечерта, към утрото на дванадесетия ден на ребй-ул-еввел.Баща му беше починал по-рано. На шест години майка му, а на осем години умря и дядо му. Израстна при чичо си Ебу Талиб. Когато беше на двадесет и пет години се ожени за Хатидже-тюл-кюбра. Тя му роди четири дъщери и двама сина. Името на първия му син е Касъм. Поради това Пейгамбера го наричат и Ебюл-Касъм. Когато беше на четиридесет години той бе провъзгласен за Пейгамбер на всички хора и джинове . След три години призова всички към Иман. На петдесет и две годишна възраст една нощ бе пренесен от Мекке в Кудюс, а след това възнесен в небесата.
Това пътуване се нарича Мирадж. В Мираджа видя Дженнета и Джехеннема и се
срещна с Аллаху теаля. През тази нощ стана задължително да се кланя пет пъти на
ден намаз. Според историците, през 622 година по новото летоброене по искане на
Аллаху теаля от Мекке се пресели в град Медине. Това негово пътуване се нарича
Хиджрет . Когато пристигна Пейгамберът ни в село Кубаа близо до Медине беше
осми ден - понеделник на месец Реби-ул-еввел. И този ден за мюсюлманите стана
начало на летоброене (Хиджри шемси). Хиджри камери - другото летоброене на
мюсюлманите, започва от месец Мухаррем в същата ходина на Хиджрета и придванадесет обиколки на луната около земята се получава една лунна година.
Почина през 632 милади, а по хиджри през 11 година месец Реби-ул-еввел
дванадесетия понеделник преди обяд. Бе погребан в стаята, където умира през
нощта, вторник срещу сряда. Тогава по камери бе на 63, по шемси на 6 1 години.
Мухаммед “алейхисселям” е бял. Той е най-красив от всички хора . Този, който го
е зърнал веднъж в живота си, дори това да е станало на сън, неговият живот
преминава смислено и пълно с радости. Той е над всички хора, които са живяли и
които ще се родят, във всяко отношение. Неговият ум, разсъдък, благият му
характер, силата на всичките му органи, го поставя над всички.
Още като дете заедно с търговците два пъти посети околностите на Дамаск и от
град Бусра се завърнаха обратно. Повече никога и никъде не ходи . Беше
неграмотен. На училище не беше ходил. От никого не беше вземал уроци. Но
знаеше всичко. Тоест, ако искаше да знае нещо, за каквото мислеше Аллаху теаля
го уведомяваше. Меляйкето, на име Джебраил “алейхисселям” идва при него и по
всички въпроси го информира. Благородното му сърце сияеше като слънце.
Разпръсканите от него лъчи на знанията и чудесата като радио-вълни заливаха
земята и небето. И сега от гроба му продължава това излъчване. Силата на
разпространението на тези лъчи непрекъснато расте. За получаване на
електромагнитните вълни е необходим радиоапарат, а за получаване на Неговите
лъчи е необходимо вярно и предано сърце, което го обича и е горещ негов
последовател. Този, който притежава подобно сърце получава тези лъчи и ги
разпространява наоколо си. На такива велики хора казват Евлия. Този, който
познава, обича евлия и му вярва, пред него застава прилично, дори мислено ако
извърши това, сърцето му се прочиства и се изпълва с блясък, щедрост и озарява.
Думите , казани и писани от евлията идват от сияещото сърце на Пейгамбера ни
алейхисселям, които са необходими за сърцето и духа на човека, както е
необходимо храната, слънцето и въздуха за всяко живо същество. Аллаху теаля е
създал слънцето за поддържане тялото и материята ни. А за получаване зрялост в
духа и за извисяване на човека е създал Мухаммед алейхисселям и неговото сърце,
излъчващо сияния.
Аллаху теаля, по мелейкето Джебраил “алейхисселям” изпраща на Мухаммед алейхисселям Куран-и Керим, чрез който заповяда на хората полезните и
необходимите неща в този и онзи свят, а вредните неща ги забрани. Тези заповеди и
забрани като цяло представляват ислямска религия или Исламийет.
Всяка дума на Мухаммед алейхиселям е вярна, ценна и полезна. Онзи, който
вярва в това, се нарича Мю’мин и Мюсюлманин. Този, който не вярва и не харесва
думите на Мухаммед алейхисселям се нарича кяфир. Аллаху теаля обича
вярващите (мю’мини). Мю’мините не оставят за дълго в Джехеннема . Тях въобще не
ги вкарва в Джехеннема , или пък ако ги вкарва заради греховете им, след време
отново ги изкарва. Кяфирите не могат да влязат в Дженнета . Тяхното място е в
Джехеннема и от там никога не са в състояние да излязат. Да се вярва в Мухаммед
алейхисселям е началото на всички радости, спокойствие и благодеяния. Пък да не
се вярва, че той е Пейгамбер е началото на всички злини, неволи и страдания.
Знания, култура, увереност, ум, разсъдък, щедрост, скромност, търпимост,
усилия, човещина, покровителство, преданост, доверие , величие, героизъм,
красноречие, проницателност, красота, честност, милост, справедливост, набожност
и благочестието на Пейгамбера “саллалахю алейхи ве селлем” бе на по-високо
равнище от всички други Пейгамбери. Той прощаваше на приятели и врагове. За
нанесените щети не отвръщаше с обратни мерки. По време на газа (сражение) при
Ухуд кяфирите нараняват бузата и счупват зъбите му. Той се моли, като казва: “Я
Рабби! Опрости ги! Те са невежи!”
Пейгамберът ни Мухаммед алейхиселям притежава безброй добри качества. Необходимо е всеки мюсюлманин да ги познава и те да се превърнат в начин на
живот . И по такъв начин ще се избавим от мъки и неволи на този и онзи свят и
получим шефаата като вървим по Неговия път. Защото един хадис гласи:
“Внедрете в себе си нравите на Аллаху теаля”.


ЕСХАБ-Ъ КИРАМ

На онези мюсюлмани, които са били удостоени приживе да видят благородното
лице на Пейгамбер Мухаммед алейхисселям и да слушат благите му думи се наричат
Есхаб-ъ кирам. Най-благородният след Пейгамберите, сред хората, които са живели
и ще живеят на този свят, венец на всички имами и евлие, най-заслужилият да стане
халиф е Ебу Бекр-и Съддък радиаллаху анх. Той е първият халиф. След него най-
високо сред хората, избрани от Всевишния Аллах за приятели и приближени на
Пейгамбера, е вторият халиф Фарук-и Азам , т.е. Юмер бин Хаттаб радиаллахю
анх. След него най-високо сред хората стои третият халиф на Ресулюллах,
обладателят на изумителни превъзходства, съкровищница на всички добрини , извор на благоприличие, вяра и просвета е Зиннурейн Осман бин Аффан радиаллахю
анх. След него най-полезен и благороден измежду хората е бил четвъртият халиф,обладател на изумителни преимущества, Лъвът на Аллаху теаля - Али бин ебу Талиб радиаллахю анх. Според свещените хадиси хазрети Фатима, хазрети Хадидше, хазрети Аише, хазрети Мерйем, хазрети Асие са най-известните от всички жени по света. В свещен хадис е повелен: “Фатима е най-извисената от Дженнетските жени. Хасен и Хюсейн пък са най-високо поставените от младежите”. След тях най-известните от Есхаб-ъ Кирам са: Ашере-и мюбешшере.
На тях още на този свят им е указано, че ще бъдат в Дженнета . Те са: Хазрети Ебу
Бекр-и Съддък, Юмер-юл Фарук, Осман бин Аффан, Али бин Ебу Талиб, Ебу Убейде
бин Джеррах, Талха, Зюбер бин Авван, Са’д бин Еби Ваккас, са’ид бин Зейид,
Абдуррахман бин Авф “ридвануллахи теаля” алейхим ежма’ин. След тях
участвуващите в битката Бедир, Ухуд, след тях присъствуващите Би’ат-юр-ридван.
Да споменем с обич и уважение всички онези приятели и приближени на
Ресулуллах, които са се жертвували всичко в Неговия път е необходимо (ваджиб).
Да се говори за тяхното високо положение без нужното уважение в никакъв
случай не е позволено.
Да се споменавата техните имена без необходимото уважение е голямо
невежество.
Този, който обича Него трябва да обича и целия му Есхаб-ъ кирам. В един
свещен хадис повелява: “Този, който обича моят Есхаб заради мен го обича.
Хората, които не ги обичат тях и мене не обичат. Който ги наскърбява и
мен ме наскърбява. А този, който ме наскърбява мен, все едно че наскърбява
Аллаху теаля. Който и да е щом наскърбява Аллаху теаля непременно ще
получи заслужилото наказание.” В един друг свещен хадис повели: “ Аллаху
теаля ако пожелае да стори добрини на един кул от моя юммет, то тогава
в неговото сърце помества любовта на Есхаба ми.” Когато почина
Пейгамберът ни, в този ден в град Медине броят на Сахаба бе 33 хиляди . А общият
им брой далеч надхвърляше числото сто двадесет и четири хиляди .


ИМАМИТЕ НА ЧЕТИРИТЕ МЕЗХЕБА И ДРУГИТЕ УЧЕНИ

По вярата (итикат) има един единствен правилен път. И това е пътя на Ехли
сюннет вел-джемаат. Четирима велики личности показват истинския път на
мюсюлманите в целия свят и им предоставят възможност да изучат пътя на
Мухаммед алейхисселям без отклонение и нарушение. Измежду тези велики
личности, първият е Имам-ъ азам Ебу Ханифе Нуман бин Сабит. Вожд на сунитската общност, най-голям учен в ислямската общност. Вторият е Имам-ъ Малик
бин Енес, третият Имам-ъ Мухаммед бин Идрис Шафи-и и четвъртият е Имам-ъ
Ахмед бин Ханбел “рахметуллахи алейхим еджма-ин”.
Днес, ако човек не следва единия от тези четирима имами, то той се подлага на
голяма опасност, излиза извън истинския и правилня път. В тази книга ние,
ръководейки се от Мезхеба Ханефи, даваме знания за намаза от книгите на учените
на мезхеба в по-опростена форма.
Двама от учениците на тези четирима имами се отличили особено много в
старанието си да разпространят знания за вярата. По такъв начин във вярата се
получили два мезхеба. Вяра, която съвпада с изискванията на Свещения Коран и
хадисите, е обявена от тези двама имами, разпространители на суннитската вяра,
наречени Фърка-и наджие (хора, намерили спасението). Първият е Ебу Мансур-и
Матуриди, а вторият е Ебул Хасен Али Еш ’ари.
Тези двама имами разпространяват една и съща вяра. Не са от голямо значение
няколкото различия помежду им. В действителност те са еднакви. Ислямските учени
се хвалят в хадисите и в Куран-и Керим. Един свещен айет гласи: Между знаещия и
незнаещия има голяма разлика . Друг айет гласи: Ей, мюсюлмани! За това,
което не знаете, питайте. Знаещите ще ви обяснят!
В свещените хадиси бяха послани следните мисли: “Аллаху теаля,
меляйкетата и всяко живо същество се молят за мюсюлманите, които
учат хората на доброта.” “В Съдния ден най-напред ще призивят за
милосърдие Пейгамберите, след тях учени и шехиди.”, “О, хора, знания се
получават, като се слуша от учени ”, “Учете се, учението е поклонение
(ибадет)”, “ Този, който учи и този, който се учи науки получава севап на
джихат (война за вяра)”, “Да учиш някого все е едно, че даваш милостиня.
Учен да те учи се равнява на намаза техеджуд ” “Да се учат науки е много по-
голямо благодеяние (севап) от намазите нафиле. Защото от това се
ползува лично той и онези, които ги обучава.”, “Този, който се учи, за да учи
другите получава севапа на Съддък”, “Науката е съкровище. Пък ключът му
е питането.”, “Учете се, накарайте и другите да се учат.”, “Всяко нещо си
има извор. Изворът на благочестието е сърцата на учените.”, “Ученето на
наука е изкупване на греховете.”

Петото условие
ВЯРАТА В АХИРЕТА

Вел йевмил ахъри означава, че вярвам в ахирета. Началото на това време е
денят , в който умира човека. И продължава до края на Къйамета. Казва се последен
ден, защото след денят не последва нощ. Това ще бъде и краят на земята. Това е
денят , който ще настъпи някога. Но кога ще настъпи Къйамета не е указано и никой
не може да го познае. И все пак нашият Пейгамбер “саллалаху алейхи ве селлем” е
дал много признаци и знамения, по които ще се познае настъпването му: Ще се
появи хазрети Мехди, а от небто ще се спусне Пейгамбер Иса алейхисселям в Шам.
Ще се появи Деджал . Тогава ще се появяват така наречените Йаджуудж и Меджудж,
създания, които ще разбъркат всичко на света; слънцето ще изгрее от запад; ще
започнат невиждани земетресения. Ще се забравят религиозните знания. Злото и
недоброжелателството ще вземат големи размери. Навсякъде ще се вършат
забранени неща (харам). От Йемен ще избухне огън. Небесата и планините ще се разломят. Слънцето и луната ще потъмнеят... и прочее.
Ще има разпит в гроба. Това ще го извършат меляйкетата Мюнкер и Некир. Ето защо ние сме длъжни да научим нашите деца на отговорите на такива въпроси като:Кой е твой създател? Коя е твоята религия? От коя общност си? Коя е твоятаСвещена книга? Кое е твое Къбле? На кой мезхеб принадлежиш във вярата и изпълнението?
И сега отговорите: Моят Аллах е един и е Аллаху теаля. Моят Пейгамбер е
Мухаммед алейхисселям, религията ми е ислямската религия. Книгата ми е Куран-и Керим, Къблето ми е Кябе-и шериф. Във вярата си принадлежа към ехли сюннет вел джемаат , а в амеля към Имамъ азам Ебу Ханифе .
В Ахирета всички хора ще се оживеят, на макшер ще се съберат. На добрите
мюсюлмани книгата със земните дела ще се дава от дясната страна, а на лошите
отзад или от лявата страна. Греховете освен Ширк (предписване съдружници на
Аллаху теаля) и кяфирство, Аллаху теаля, ако пожелае, ще опрости, ако не ще
прави азаб.
В съдния ден ще има и специални везни (Мизан), които ще мерят обема на
делата и постъпките. Мостът, наречен Сърат по повеля на Аллаху теаля, ще бъде
прокаран над Джехеннема . Има извор Кевсер, който принадлежи на нашия
Пейгамбер Мухаммед Мустафа “саллалаху алейхи ве селлем”.
Шефаат е призив за милосърдие. Той е справедлив призив. За опрощаване на
малките и големите грехове на мюсюлманите, умрели без тевбе, Пейгамберите,
велиите, добрите хора, учените, меляйкетата, шехидите и тези, на които Аллаху
теаля позволи, ще молят за прошка и молбата им ще бъде приета.
Дженнет и Джехеннем и сега съществуват. Дженнета е над седмото небе, а
Джехеннема е под всичко. Дженнет има осем врати. Джехеннем се състои от седем
ката. Като се започне от първия кат мъките се засилват към седмия кат.


Шестото условие

ВЯРАТА В КАДЕР (СЪДБА)

Ве бил кадери, хайрихи ве шеррихи миналлахи теала, означава че вярвам в
съдбата, доброто и злото зависят от Аллаху теаля. Добро и зло, полза и вреда,
печалба и загуба, които съпътствуват живота на всеки човек са възможни
единствено с позволението на Аллаху теаля.
Желанието на Аллаху теаля още от началото всичко да същсетвува се нарича
кадер (съдба, участ). Осъществяването на съдбата се нарича Казаа. Думите кадер и каза се употребяват една вместо друга . Аллаху теаля дал на хората воля (Ираде).
Желанието за осъществявне на избраното дело се нарича ираде. Ако рабът
пожелае нещо да извърши, и ако и Аллаху теаля пожела това, то Той тогава го
създава. При нежеланието на рабът да извърши дадена дейност и Аллаху теаля не го желае и не го създава.
Аллаху теаля повелява на всекиму тевеккюл (покорност). Който иска да научи по-обширни знания относно вярата, отколкото е писано тука да прочете книгата на големия Ислямски учен и Евлия Мевляна Халид Багдади “Вяра и Ислям”
издателство на Ихляс А .Ш. Много полезно и влиятелно произведение, което е достатъчно за придобиването на дюнявското и ахиретското щастие. В един айет това се резюмира по следния начин: “Тевеккюл (покорност) е условие на вярата”. В
Суре-и Маиде се казва: “Ако имате вяра, уповавайте се на милостта на
Аллаху теаля!” В суре-и Имран: “Аллаху теаля разбира се обича онези, които
се уповават”, в суре-и Талак: “Ако някой се смирява на Аллаху теаля, то
тогава Аллаху теаля е с него”. В суре-и Зюмер: “ Аллаху теаля не е ли
достатъчен за своя раб ?” Съществуват още много други айети в този смисъл.
Пейгамберът ни “саллалаху алейхи ве селлем” повелява: “Видях една част от
хората на моето общество. Множеството ме слиса и се зарадвах.
Планините и равнините бяха пълни с люде. Попитаха ме, дали се радвам,
казах им, че се радвам. От тях само седемдесет хиляди безчетно могат да отидат в Дженнета , казаха. Попитах, кои са те. Те са били онези, които в
делата си не са забъркали хитрост, магия, омая. Освен Аллаху теаля не се
доверили и не са се уповавали на никой друг.” От слушателите му Укаше
“радийаллаху анх” става на крак и възкликва: “Я! Ресулаллах! Моли се и аз да бъда между тях”. При това Пейгамберът повели: “О, мой Раб! И той да бъде между тях!” В този момент и един друг се изправя като пожелава същото. Ресуллулах
повели: “Укаше бе по-бърз от теб”.
Тевеккюл означава, придържайки се за причините да не занимаваш ума си с
последствията.

„НАМАЗ КИТАБЪ
(Книга за намаза)
Подготвил
ХАСАН ЯВАШ „