Ибадет (Служенето на Бог) в исляма

Ибадет (Служенето на Бог) в исляма

Всевишният Аллах повелява:

"Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат. Не искам от тях препитание и не искам да Ме хранят. Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия." (Свещен Коран, Зариат, 51:56-58)

Когато се замислим върху тези знамения, разкриващи ясно и красноречиво целта от създаването на творенията, пред погледа ни изпъква една велика истина. Тя се състои в това, че хората и джиновете са създадени с определена цел, която намира изражение в изпълнението на велик и превъзходен дълг.

Творението, което го изпълнява е изпълнило целта на съществуванието си, а тези които в тази насока допускат грешни действия, са загубили в своя живот целта на сътворението си, смисъла на своята същност. Въпросната цел е извършването на ибадет от страна на рабите единствено пред Аллах така, както Той е постановил. Животът на раба може да протича правилно единствено в светлината на изпълнението на този дълг и в следването на тази цел.

Ако желаем да получим яснота относно ибадета, който е посланието на живота и в тази връзка решим да изследваме знаменията на Всевишния Аллах, можем да прочетем следните повели:

"И когато твоят Господ рече на ангелите: “Ще създам на земята наместник.” ­ рекоха: “Нима ще създадеш там някой, който ще сее по нея развала и ще лее кърви, докато ние Те славим с възхвала и възнасяме Твоята святост?” Рече: “Знам, каквото вие не знаете.”" (Свещен Коран, Бакара, 2: 30)

От това става ясно какво трябва да прави човек по време на своето наместничество на земята, че е необходимо да изпълнява всичките си житейски дейности продиктувани от наместничеството, което изпълнява. Те се състоят в устройване на земята съгласно шериата и методите на Аллах Всевишния, в узнаване използване и развиване на нейните тайни. За да може да изпълни своята мисия, а именно да осъществи ибадета и изпълни ролята с която е задължен човека се нуждае от две неща:

1- В неговата душа да се утвърди съзнанието да извършва ибадет единствено на Аллах.

2- С всички настроения на душата и поведения на частите на тялото си и с всичките си действия в живота да се насочи към Аллах. Изцяло да се отдалечи от всяка мисъл или поведение, които противоречат на извършването на ибадет единствено пред Аллах.

Всевишният Аллах е освободил вярващия от страхове по отношение на препитанието, за да може да работи, да прояви усърдие в ролята си на наместник и чувството му, което го тласка към изпълнение на отговорностите му да не е ангажирано от стремеж към придобиване на препитание.

За да може да изпълни дълга си като наместник на земята за човека е неизбежно сдобиването с дела и убеждение, подхождащи на шериата съгласно метода на Великия Аллах, под формата на “прави и не прави”.

Истината, която не трябва да напуска съзнанието ни е, че Аллах Всевишния не е заповядал да Му извършваме ибадет, защото изпитва нужда от това. Пречист и Превелик е Той да има такава нужда. Напротив, Той е разпоредил да Му служим за да се възползваме ние хората. За да се сдобием с боязън пред Него, да се предпазим от отклонения и грехове и спечелвайки Неговото одобрение да заслужим благодатта Му, да се спасим от наказанието Му. Всевишният Аллах е повелил:

"О, хора, служете на своя Господ, който е сътворил вас и онези преди вас, за да се предпазите." (Свещен Коран, Бакара, 2:21)

Възможността ни да извършваме ибадет на Аллах Теаля е изключително велика слава, с която се сдобива извършващия. Най-почитаното и превъзходно творение при Аллах Всевишния - Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем - е окачествен с това качество на много места в Свещения Коран. Едното от тях е:

"Пречист е Онзи, Който пренесе Своя раб нощем от Свещената джамия до Най-далечната джамия, околностите на която Ние благословихме, за да му покажем от Нашите знамения. Той е Всечуващия, Всезрящия." (Свещен Коран, Исра, 17:1)

Единобожието и ибадета е посланието донасяно от всички пророци.

Множество мюсюлмани са стигнали до положението да си мислят, че понятието “ибадет” обхваща единствено намаза, зекята, говеенето и хаджа. Това, че споменатите основи влизат в понятието ибадет не означава, че ибадетът са само те. Ибадетът е широко понятие, което обхваща, както призоваването към Аллах, повеляването на доброто, забраняването на злото, спазване повелите на Аллах, джихада по пътя на Аллах, така и всяко дело извършено с искреност и в съответствие на Неговата воля.

Шейху-л-Ислам Ибн Таиймия - Şeyhulislâm İbni Teymiyye

Известни личности в Исляма

................

Шейху-л-Ислам Ибн Таиймия - Şeyhulislâm İbni Teymiyye

7-ми век по хиджра – време, в което е имало голяма нужда от идването на учен да подобри, да реформира социалния, интелектулания, моралния и политическия живот на мюсюлманите.

Нужен бил истински учен, който да изведе мюсюлманите от тъмнината на невежеството, да им покаже значението на Корана и Сунната. Мюсюлманите се нуждаели от правдив учен, който да не живее само посредством книгите си, да не доволства чрез събраните материали, да не гледа от високо на хората от кулата си от слонова кост. Имали нужда от учител, който да излезе напред, носейки знаме и да не се страхува от нищо. На мюсюлманите е трябвал учител, който да разсее илюзиите на хората за нововъведенията и да ги поправи чрез Корана и Сунната, да защити религията и Уммата.

По това време в Сирия, много известно с познанията си в различни ислямски науки било семейството на Ибн Таиймия. Шейх ул-Ислам Маджд ад-Дин Абд ас-Салам, дядото на Ибн Таиймия е бил уникална за времето си личност, отлично познаващ юриспруденцията и нейните принципи, добре знаещ хадиси от различни религиозно-правни страни на живота на уммата и ислямската наука, прекрасно четял и знаел наизуст Корана, познавал тълкуването му.

Шейх Шихаб ад-Дин Абд ал-Халим, баща на Ибн Таиймия, е бил известен имам – духовен ръководител, ръководител на мюсюлманската общност. Той отлично знаел юриспруденцияа на Имам Ахмад Ибн Ханбал. Бил известен учен по много други ислямски науки, станал шейх в Школа по хадиси в Дамаск, водил петъчната молитва в Главната джамия на Дамаск.

Така, ад-Дин Ахмад Ибн Абд ал-Халим Ибн Абд ас-Салам Ибн Таиймия, е роден в Харран (Северна Сирия) през 661 г. по хиджра/1263 г.сл.хр. Баща му дошъл в Дамаск със семейството си още в началото на нападението на татаро-монголите над мюсюлманския свят.

Изучил граматика и аритметика в училище, научил Корана наизуст, изучил ал-Муснад на имам Ахмад, също така и сборниците с хадиси на ал-Бухари, Муслим, Абу Дарда, ан-Нисаи, ат-Тирмизи и ибн Маджа. Събрал хадиси от повече от 200 учени. И всичко това било още преди да навърши 16 години. Неговия ум и памет поразили жителите на Дамаск. На 19 години станал мюфтия. След смъртта на баща му станал преподавател по тълкуване на Корана и мадхаб на Имам Ахмад, а на уроците му присъствали дори връстници на баща му. Когато започвал да дискутира, винаги убеждавал опонентите си.

Нищо през историята на Исляма не оставило такава следа, каквато оставили трудовете на Ибн Таиймия в областта на разликите между мадхаб, критики на различните течения в Исляма, критики на анти-ислямските и философските идеологии. Невъзможно е да се каже колко неща е написал Ибн Таиймия – никой от предшествениците му, нито от учените от следващите поколения, не е написал такова количество съчинения, без оглед дори на това, че много от тях той е написал по памет и намирайки се в затвор. Само фатауи са събрани в 38 тома. Ибн Дикъик ал-'Ид казал: „Когато се срещнахме с Ибн Таиймия, пред очите си видях човек, у когото са събрани всички науки. Той взима от тук каквото иска и оставя каквото иска“.

Ето как Ибн ал-Атхир описва положението в мюсюлманския свят в епохата на живота на Ибн Таиймия:

„По това време Исляма и мюсюлманите са изпитвали такива бедствия, каквито никоя друга нация не е изпитвала. Едно от тези бедствия е било нападението от татаро-монголите. Те дошли от изток и нанесли големи поражения на ислямския свят. Друго бедствие било нашествието от франко-германските кръстоносци на запад от Месопотамия и Египет. Те окупирали границите и завоювали почти целия Египет, но по милост от Аллах претърпели поражение. Друго бедствие е бил започналия разкол между самите мюсюлмани, те вдигли мечове против съотечествениците си.

Освен ужасните политически и военни обстоятелства, с които се сблъсквали мюсюлманите, исляма на Пророка Мухаммед с.а.с. и ас-салаф ас-салих (праведните предшественици) е бил подложен на сериозни нападки от страна на отклонените от истината секти, които присламчвали новоприели мюсюлмани на своя страна и оказвали голямо влияние на уммата. Широко разпространен бил таклид, който масово се практикувал – сляпото подражание на имама по начин на живот и мислене. Въпреки многото знания за религията, фикх, хадисите и др., само малко учени и прости хора обръщали внимание на източниците на знанията и средствата за тяхното разпространяване. Повечето хора сляпо приемали учението на своя шейх или имам, без да се инетересуват откъде е това знание“.

В епохата на Ибн Таиймия положението на мюсюлманите било тежко и именно това положение той искал да подобри. Той активно защитавал религията си Ислям. Почти във всяка от работите си той критикувал или опровергавал неислямските идеи, които били пробили в Исляма, или защитавал някои гледни точки, към които – по негово мнение – било необходимо да се привлече вниманието на мюсюлманската умма.

Най-яркия пример в живота на Ибн Таиймия в защита на Исляма, е неговата дейност по време на татаро-монголските нашествия в мюсюлманските земи. По време на този критичен за ислямската история период, той бил източник за идеологическо и патриотично вдъхновение. Говорел за необходимостта от борба за вярата, обяснявайки, че този дълг е с първостепенна важност. Използвайки цялото си красноречие и умение да излага мислите си в писмена форма, той с всички сили поддържал моралното състояние на мюсюлманите и подчертавал необходимостта от обединение, разбиране същността на Исляма и имана, вяра в истинския Ислям, необходимост от религиозно и социално самосъзнание.

По време на военните действия Ибн Таиймия убедил египтяните да изпратят войски за подкрепление в Сирия, която е била под натиск на монголските орди, като им казал, че това е техен ислямски дълг. След това лично постъпил във войската в борба срещу татаро-монголите и Аллах с.т. подкрепил мюсюлманите и те победили. По време на военните действия Ибн Таиймия е бил на предните линии на фронта, неговата доблест и храброст в битките при Шахкаб – 702 г. по хиджра/ 1307 г. сл.хр. - е легендарна.

Той защитавал религията на мюсюлманите не само на военен, но и на идеологически фронт. Главни противници на Ибн Таиймия на този фронт били мистиците-аскети, тези, които проповядвали аскетизма и отхвърляли мюсюлманските обреди, схоластиците – философите, откъснати от живота и практиката.

Той не признавал техните идеи за пантеизма – философско учение, което отъждествява Всевишния с природата и разглеждащо природата като въплъщение на Бог. Не признавал идеите на гностицизма – религиозно-философско течение на ранното християнство, което съединява християнските догми с гръцката идеалистическа философия и източните религии, детерминистичния (причинно-обусловен) възглед за общо религиозно смирение.

Той смятал, че тези идеи разрушават уммата, защото водят до политическа апатия, религиозни недоразумения и отказ от активния живот на общността. Много умствени сили хвърлил за опровержение на тези доктрини.

Инб Таиймия рязко критикувал шиитите, защото в техните доктрини и вяра имало много недостатъци. Осъждал остро фалшификациите им на историческите факти и изкривяване на сунната, за да е в плюс на техните политически възгледи.

Ибн Таиймия също е излизал против ал-Джахамиййа и ал-Джабарийа – детерминистите, които са отрицавали това, че човек отговаря за всичките си действия.

В резултат на борбата против тези течения, той си създал много врагове, като голяма част от лидерите, които се занимавали с политика, използвали това против него и един път той бил арестуван и затворен в Александрия и попадал три пъти по различни причини в затвора. Работите му били забранени и по време на следващите три ареста в затвора му било забранено да чете и да пише, да контактува със семейството си и приятелите си.

Към неговите многочислени трудове можем да бройм и Ал ‘Убудийа.

Ал ‘Убудийа – от арабския глагол „абада“ – преклоявам, обожавам. Читателя може би знае, че думата ‘абд означава и „раб“ и „поклоняващ се“. В този трактат Ибн Таиймия на достъпен език обяснява не само разликата между думите „раб“ и „поклоняващ се“, но също така подробно говори за това какво означава поклонение в Исляма.

Същността на неговата теология (богословие) е в това, че всички сътворени неща – органични и неорганични – са раби, поклоняващи се на Аллах. Но ‘ибадат се делят на две групи: неволни раби и раби по своя воля. Разбира се, животните, растенията и минералите са в първата група, а хората сами могат свободно да изберат своето положение. С други думи, съществуват две различни реалности: вселенска (универсална) и религиозна. Всички раби на Аллах са подложени на вселенската реалност. Независимо от това дали е лош или добър, вярващ или невярващ, богат или беден, той се подчинява на закона на Аллах, по който Той е създал Вселената, т.е. диша, яде, пие и пр. Но религиозната реалност – това е доброволно приемане на законите на Аллах и доброволна борба за любов и подчинение на Аллах с.т., на Неговия посланик с.а.с., на посланието на Исляма. И само истинския ‘абд (поклоник) признава тези две реалности, старае се да изпълнява предписанията на религиозната реалност – законите на Аллах с.т. По такъв начин това обяснява защо в религиозен контекст думата ‘абд понякога се превежда като раб, а понякога като поклоник. Именно избора да се следва Исляма прави абда-раб и абда-поклоник.

За по-доброто разбиране на трактата на Ибн Таиймия трябва да помним следното: Ибн Таиймия ни е разкрил, че ако малко се отклоним от истинския път – умишлено или не, това поведение ще ни отведе по-нататък по пътя на ширк – съдружаването с Аллах с.т., и на куфр – отрицание на истината.

Ибн Таиймия доказва още , че за извършването на правилно поклонение, е необходимо следването на аш-шариа' (шариата, Божествения закон). За да се покланяме правилно на Аллах дж.дж., трябва да следваме Неговия път, т.е .трябва да вървим по пътя на шариа'. Ибн Таиймия е взел ат-ташахуд (двете свидетелства за вярата) и ги е свързал с два основни принципа на Исляма. Доколкото ни е известно, думите за засвидетелстване на вярата „ла илаха илла Ллах“ означава „няма друг достоен за обожествяване освен Всевишния Аллах “, а думите „уа Мухаммад расулю Ллах“ т.е. „и Мухаммад е посланик на Аллах“ означават, че същността на посланието е обяснение на това, как трябва да се покланяме по примера на Мухаммад с.а.с., като всяко отклонение от този път е несъвместимо с шариа'.

За да извършваме поклонението павилно, трябва да са изпълнени две условия. Първо трябва да вършим правилни постъпки, като знаем, че постъпките не могат да са правилни, ако не са подчинени на закона на Аллах с.т., както е бил низпослан на расулюЛлах с.а.с. Второ, извършвайки постъпките, не трябва да действаме, освен по волята на Аллах дж.дж. Ибн Таиймия учи, както е казано и в Корана, че не трябва да подхождаме избирателно към ислямската религия. Не трябва да избираме нещо, а друго да отхвърляме. Исляма трябва да се приема изцяло и напълно. Това е и основата на поклонението.

Ибн Таиймия знаел, че затворничеството е алтернативнa свобода за знанието и се радвал, защото ще може да пише и работи. Но когато му прибрали книгите и забранили да пише (което станало по време на последното му затваряне), за него това било най-строгото наказание.

Той починал в килията си в Дамаск, в понеделник 728 г. по хиджра / 1328 г.сл.хр.Такова погребение не е имало, освен на Имам Ибн Ханбал – присъствали дори и тези, които са имали несъгласие с учението на Ибн Таиймия – предава се, че са били около 200 000 мъже и 150 000 жени... Било е своеобразен митинг-протест срещу затворничеството му.

Коментирайки нападките от враговете си, Ибн Таиймия казвал: „В този живот най-напред трябва да попаднеш в Рая, за да се радваш на живота: какво могат да направят моите врагове с мен? Моя Рай е в гърдите ми, където и да отида, той е винаги с мен. Затворничеството ми е само възможност да остана сам със себе си, убийството ми – това е свидетелство, изселването ми от страната – отпуск“.

По време на последното си затворничество Таки ад-Дин Ибн Таиймия се обърнал с последна молба към Аллах с.т.: „О, Всемогъщи Аллах! Помогни ми да помня Твоята добрина, да ти благодаря, искрено да ти служа и да бъде Твоята воля“.

Аллах да се смили над него и да го помилива!

Ибн Катир - Ibn Kathir

Известни личности в Исляма

................

Ибн Катир - Ibn Kathir

Името му е Хафиз Абдул Фида Исмаил ибн Аби Хафс Шихабуддин Омар ибн Катир ибн Дау ибн Катир – Кутейш – родом от Бусра (Сирия) и израсъл в Дамаск. Той бил последовател на Шафи мадхаб.

Ибн Катир е роден 701 г. по хижра в областта Майдал, близо до Бусра, западно от Дамаск. Баща му умира, когато той бил само на 4 годинки, след което бил взет от брат си в Дамаск – през 706 г. по хижра. Там той учи от видни учени – Ибн Асакир, Ишак ибн Яхя ал-Амуди и великия Ибн Таиймийа, на който станал много близък.

Учил е и при много други шейхове, които му давали уроци по фикх и хадис. Ибн Катир има голям дял в ислямската наука. Следващите издания са от най-значимите му за това:

1. Тафсир Коран
2. Ал-Бидайа уан-Нихаийа: история на мюсюлманите от Адам до времето на Ибн Катир
3. Ал-Такмил: книга за учението на Асмаул Рижал (биографии на предавачите на хадиси)
4. Джами’ул Масанид: книга, в която са събрани хадиси от десетте най-големи книги по хадиси
5. Категория на учените от Шафи мадхаб: списък на учените, които следват имама
6. Подбрано от традициите на Танбиит (Шафи юриспруденция)
7. Коментари на ал-Бухари (незавършени)
8. Книга по право (незавършена)
9. Муснад на двамата шейхове (Абу Бакр и Умар)
10. Биография на Пророка с.а.с.
11. Посланието на джихада

Автора на Манхал казва, че Ибн Катир е починал в четвъртък, 26 Шааба

ИМАМ ТИРМИЗИ - Imam Tirmizi

Известни личности в Исляма

................

ИМАМ ТИРМИЗИ - Imam Tirmizi

Автор на един от шестте най-известни сборника с хадиси, наречени Кутуб-ус Ситта.

Пълното му име е Абу Иса Мухаммед бин Иса бин Саура бин Муса бин Даххак ат-Тирмизи. Роден е в селището Тирмиз (намира се близо до крайбрежието на река Джейхун-Белх). Не се знае с точност дата на неговото раждане, но се предполага, че е роден 200 или 206 г. от хиджра (815-821 г. от р.Хр.).

Ранния период от живота на Имама

Имам Тирмизи ослепял още в ранна детска възраст (или според други предания той се родил сляп), но това не станало спънка пред неговите желания да научи личния пример на Пророка (с.а.с) и неговите слова. Още като дете се отдал на науката хадис и с помощта на учителя си наизустил хиляди хадиси. Като видял това, учителят му го посъветвал да направи няколко пътешествия до известните ислямски центрове, като целта на тези пътешествия щяла да бъде добавяне и усъвършенстване на неговата наука.

Неговите пътешествия

По време на своите пътешествия имам Тирмизи посетил няколко от най-важните ислямски центрове по онова време – Хорасан, Шам, Ирак, Хиджаз и др. Срещнал се с доста известни личности в науката хадис, като имам Бухари, имам Муслим, имам Абу Дауд и др. Аллах да е доволен от всички тях!

Учителите на Имама

Имам Тирмизи се срещнал и взел уроци от десетки учени, но както всеки учен, така и той споменал няколко имена, оставили дълбоко впечатление в неговата душа. Тези имена са Имам Бухари, Имам Муслим, Имам Абу Дауд, Кутайба бин Саад, Хасан бин Омар, Салих бин Абдуллах ат-Тирмиз, Али бин Худжр ас-Саади, Ях`я бин Муса, Утба бин Абдуллах ал-Маруази, Аббад бин Якуб ад-Даурак и др. Аллах да е доволен от всички тях!

Известните ученици на Имама

Ях`я бин Мансур ал-Каади, Хасан бин Али, Хайсам бин Куляб аш-Шаши, Маджхул бин ал-Файд, Мухаммад ал-Махбуби ал-Маруази и др. Аллах да е доволен от тях!

Сборникът на Тирмизи Ас-Сунан Джами-ул Кабир

За своя сборник имам Тирмизи казва:

„Когато завърших книгата си „ Джами-ул Кабир“ най-напред я показах на учените от Хиджаз, всички те я харесаха. След това я занесох на учените от Ирак и те също единодушно я приеха. Най-накрая я занесох на учените от Хорасан – всички те се зарадваха и ме поздравиха. Сега вече мога да кажа, че там, където се намира тази книга, все едно, че се намира говорещ Пророк."

(Виж Бустан-ул Мухаддисин – Шах Уелиуллах ад-Дахлеуи биог. 197)

Сборникът Сунан на имам Тирмизи е един от шестте сборника, които наричаме Кутуб-ус Ситте. Състои се от 46 книги (глави), разделени на 2 496 дяла с 4,000 хадиса. Повечето хадиси в Сунан ат-Тирмизи са класифицирани като хасан сахих (приемливи). Съдържа и слаби хадиси, като Абу Иса (Тирмизи) е посочил това след матн (текста) на хадиса.

Освен сборника Джами-ул Кабир-Сунан Тирмизи написал още:

1. Китаб-ул Фурук
2. Хатм-ул Уиляие фии ахадис`ир Расул
3. Науадир-ул Усул фии ахадис`ир Расул
4. Гарсул Мууаххидин
5. Риядат-ул уа Адаб-ун Нефс
6. Ал-Манаахи
7. Шарх-ус Салят
8. Ал-акл уал Хауа
9. Беян-ул фарк беин-ас Садр

Смъртта на имам ат-Тирмизи

Имам Тирмизи живял до 70 г. възраст и починал в селището Бугда, близо до родния му град Тирмиз. Повечето историци са на мнение, че той починал през 279 г. от хиджра (892 г. от р.Хр.). Докато има и други, които казват, че бил убит като шахид през 320 г. от хиджра (932 г.от р.Хр.)

Това е и Аллах с.т. знае най-добре.

Книги, използвани при подготвяне на текста:

1. Бустан-ул-Мухаддисин – Шах Уалиуллах ад-Дахлеу (биог. 197), Кайро

2. Миизан-ул И`атидал Ибн Хаджар ал-Аскалани, Кайро.

3. Мабахис фии хадис аш-Шариф Омар Хашим, Учебен предмет в унив. Ал-Азхар / 2004-2005 г.

Имам Муслим - Imam Muslim

Известни личности в Исляма

................

Имам Муслим - Imam Muslim

Имам Муслим е един от най-великите учени в науката хадис. Истинското му име е Муслим бин Хаджадж бин Муслим ал-Кушейри ан-Нисабури, известен още с прозвището (куния) Абу Хусейн. Роден е в град Нишапур през 206 г. от хиджра (821 от р.Хр). В родния си град прави първите си стъпки в науката за хадисите.

Първите му стъпки в науката хадис и неговите учители

В желанието си да се запознае по-добре с хадисите и със законите на науката им, той пътува до Ирак, Хиджаз в Шам и Египет. По време на пътешествията си той се възползвал от учението на известни учени, катоИмам Ахмад бин Ханбал, Ях`я бин Ях`я, Кутаиба бин Сайд, Исхак бин Рахауайх, Мухаммед бин Амр, Мухаммед бин Михран, Халаф бин Хишам, Ибрахим бин Мунзир, Мансур бин Мухаммед и много др. Аллах да е доволен от всички тях!

Влиянието му от имам Бухари

Имам Муслим на няколко пъти се установява в Багдат, където диктува хадиси и преподава техните правила на хората. Там той се среща с имам Бухари по времето, когато същият живее в Нишапур. За това се приема, че имам Бухари оказва силно влияние върху имам Муслим. Знае се, че един ден, когато слушал хадис от него, станал на крака, приближил се, целунал го по лицето после казал: „На теб само завистниците са ти врагове. Засвидетелствам, че на този свят няма друг учен като теб.“

Учениците му

Имам Муслим прекарвал повечето си време в изнасяне на лекции пред учениците си, освен това от време на време той се занимавал и с дребна търговия, от която изкарвал прехраната си. В продължение на повече от двайсет години имам Муслим възпитал стотици учени, като най-прочутите сред тях са Имам Абу Иса ат-Тирмизи, Ях`я бин Сайд, Мухаммед бин Махлаб, Макки бин Абдан и др. Аллах да е доволен от всички тях!

Неговите трудове

Сборникът Ас-Сахих на имам Муслим се равнява по важност на сборника на имам Бухари – с еднаква точност са съставени и двата сборника. Хадисите в сборника на Муслим (както самият той потвърждава), са избрани измежду трийсет хиляди (30,000) хадиса. Самия сборник е разделен на 52 книги, които започват с кратки обяснения върху науката хадис и завършват с книгата Федаил Коран (Предпочитания на Корана).

Муслим започва да събира всички хадиси, които единодушно са считани за достоверни. Той начертава отново пътищата, благодарение на които хадисите достигат до него и хората, от които е съставена тази предавателна верига и подобен исторически подход той използва за всеки хадис. В увода към своя Сахих, Муслим обяснява защо е разделил хадисите в три категории. Първата категория съдържа хадиси, предадени от съобщители (рауи) от първостепенно значение (точни, прилежни, известни с превъзходната си памет, научни качества, честност и нравственност). Във втората категория са поставени хадиси, предадени от средно добри съобщители (по-малко бележити учени, не толкова усърдни и с не толкова добра памет). Последната категория съдържа хадиси, предадени от съобщители, считани за слаби или отхвърлени (тъй като достоверноста им е съмнителна).

Муслим разпределя хадисите в зависимост от разделите на религиозното право (фъкх). Хадисите от първата категория са поставени в началото. След това той старателно изследва хадисите от втората категория и запазва само най-достоверните. Отхвърля всички хадиси от последната категория.

Характерно за сборника Сахих на Муслим, е изключителната точност и яснота що се отнася не само до текстовете на хадисите, а главно до веригите на предаването им. Той изследва и оповестява какво би трябвало да бъде мнението за съобщителите на хадиси, както и за техния произход. За всеки хадис отбелязва и най-малките разлики във веригите на предаване или в предадения текст, макар разликата да се състои само в една буква.

В сборника на имам Муслим всеки хадис се съпътства от пълна верига на разказвачи или верига в случаите, когато един и същи хадис е предаден по различни пътища.

Твърди се, че така имам Муслим е събрал 7 275 хадиса, като някои се повтарят, защото имат различни вериги на предаване – около 4 000 различни хадиса. Сборникът Сахих на имам Муслим е широко известен в мюсюлманския запад (Северна Африка), където дори се предпочита пред сборника Сахих на имам Бухари. Учените от тази област са го изследвали и обяснили – такива са маликитският имам ал-Мазари, кади' Ияд и имам Науауи, които са ни оставили много подробни обяснения (тафсир).

Освен този сборник имам Муслим написал още:

1) Ал-Муснад ал-Кабиир

2) Ал-Джами алал абуааб

3) Ал-асмаау уал кун`я

4) Ал-афраад уал уухдаан

5) Китабу-л- Мухадрамуйн

6) Китабу Ауляд-ил Асхаб

7) Ат-Табакат

8) Ат-Тем`ийз уал Илел и др.

Неговата смърт

Имам Муслим умира в Нишапур през 261 г. от хиджра, която отговаря на 874 г. от р. Хр. Гроба му се намира в един от кварталите на Нишапур – Насраабад.

Молим се на Аллах (с.т) да награди него и всички останали трудещи се по пътя на Неговата религия, тези, които ги следват и всички вярващи до Съдния ден! Амин!

Книги, използвани при приготвяне на текста:

1. Тарихул Багдат (Хатиб ал-Багдади) Кайро.биог. № 7089
2. 40 хадиса от имам Науауи (изд. на Гл. Мюфтийство, Р. България )

Имам Ал-Бухари - İmam al Buhari

Известни личности в Исляма

................

Имам Ал-Бухари - İmam al Buhari

Един от най-големите учени в науката хадис, е Имам Бухари. Истинското му име е Aбу Абдуллах Мухаммед бин Исмаил бин Ибрахим бин Мугирa ал-Джулфи. Роден е на 27 шaууал 810 г.хр. (194 г. по хиджра) в Бухара и става известен с прозвището си Бухари. Автор е на един от шесте най-известни сборници на хадис.

Ранния период от живота му

Баща му Исмаил бил видна личност и разказвач на хадиси. Посещавал е сбирките на един от големите учени – Абдуллах ибн Мубарак. Бил е от хората, на които се приемала дуата. Често отправял следната молитва: „О, Аллах, не приемай всичко от моята дуа и желания, а отдели една част за ахирета, която да намеря там!“

Ал-Бухари бил още дете, когато баща му починал и майка му поема грижите за неговото възпитание.

Образованието му

Още в ранна детска възраст Бухари започнал да изучава наука от учените в Бухара. В началото на образованието си почувствал интерес към изучаването на науката хадис. Още от десетата си годишнина получил вдъхновение (желание) в сърцето си за наизустяване на хадисите и продължил да посещава уроците на учените по хадис. Ненавършил петнайсет години, Бухари вече знаел наизуст над 70 хил. хадиса. Като чули за това чудо, го попитали: „Наистина ли знаеш толкова хадиси?“ Той отговорил: „Да! Даже повече от седемдесет хиляди хадиса. Освен това знам от кой са предадени, годината на раждане и годината на смъртта на разказвача“. В науката хадис толкова се извисил, че с учителите си разисквал и спорел по различни въпроси. Впрочем учителят му Дахили с негова помощ научил кои са всички разказвачи на някои хадиси.

На 16-годишна възраст Бухари наизустил книгите на Абдуллах ибн Мубарак и Уаки ибн Джаррах. В науката фъкх изучил известните неща на муджтахидите.

По това време майка му го завела, заедно с брат му, на поклонение на светите места в Мекка. Ал-Бухари решава да остане в светия град и там да обогати своите знания в близост до големите учени традиционалисти и прависти, като майка му и брат му си тръгват сами.

Учители на имам ал-Бухари

По време на пребиваването си в Мекка, ал-Бухари учил фъкх на Имам Шафи' от Абдуллах бин Зубайр ал-Хамиди (р.а).

Останал в Мекка шест години, а след това започнал да пътешества из мюсюлманския свят в търсене на разказвачи на хадисите на Пророка Мухаммед с.а.с. Посетил Хорасан, Багдат, Шам, Египет, Басра, Куфа. Броя на учителите, при които учил, достига хиляда. Най-известни от тях са: Имам Абдуллах ибн Мубарак, Имам Абдуллах бин Зубайр ал-Хамиди, Имам Ахмад бин Ханбал, Имам Исхак ибн Рахауейх, Имам Али бин Медени, Имам Исмаил бин Идрис ал-Медени, Имам Ях`я бин ал-Майн, Имам Ибрахим ал-Балхи, и др. Аллах да е доволен от всички тях!

Имам Бухари като учител

Няма съмнение в това че по времето му не е имало по-голям учен в науката хадис от имам Бухари, а може би и след това. Хората се стичали от всеки край на света, за да се възползват от този извор на наука и поради тази причина не се знае точния брой на учениците му, но истината е, че те наброяват десетки хиляди. Най-забележителните имена между тях са:

Имам Абу Иса ат-Тирмизи (автор на сборника Сунан ат-Тирмизи),

Имам Мухаммед бин Насър ал-Маруази

Имам Абу Дауд (автор на сборника Сунан Aби Дауд),

Имам Муслим бин Хаджадж (автор на сборника Сахихи)

Имам Ахмад бин Шуайб ан-Нисаи’ (автор на сборника Сунан ан-Нисаи’) и др.

Книгите на имам Бухари

Сборника "Джамиу Сахих" е най-голямото и известно произведение на ал-Бухари, познат още като Сахих ал-Бухари.

Имам ал-Бухари известява: „Съставих тази книга въз основа на 600 000 хадиса, свърших я след 16 години проучавания и я превърнах в явно доказателство между мен и Аллах с.т. (Т.е. едно добро произведение, което би могъл да представи пред Аллах в Съдния ден)“.

От тези 600 000 хадиса имам ал-Бухари запазва само онези, които дават най-голяма сигурност по отношение на своята верига на предаване и съдържание. Неговият труд Сахих съдържа 7 275 хадиса.

Сборникът Сахих се нарежда сред първите книги с предания за Пророка (с.а.с). Автентичността и е причина тя да бъде считана от ислямските учени за най-вярната книга след Свещения Коран – книгата на Аллах. Този сборник се характеризира с подробно изследване на личностите, предали достоверните хадиси на Пророка (с.а.с). Ал-Бухари смята личните (религиозни, морални и научни) достойнства на известилите хадисите за най-важния елемент, който определя приемането или отхвърлянето на даден хадис. Едновремено с това анализира съвместимостта на хадиса с Корана и основните цели на ислямския закон.

Когато пишел тази книга, имам Бухари вземал гусл и извършвал два рака' молитва за истихара и лягал. След като се събудел, записвал хадиса в книгата си. Не записал нито един хадис без да е направил това. Това продължило шеснайсет години.

Освен сборника Джамиу Сахих Бухари написал още доста книги, най-известните от тях са:

1 – Тарих-ул Кабир – Книга с важно място в науката хадис, отнасяща се до риджал ал-хадис – предавачите на хадис, написал я, когато бил на 18 години. Книгата е издадена в 4 тома (1941-1954) и в 3 тома (1959-1963) в Хайдарабад.

2 – Тарих-ус Сагир – Книгата се нарича още Китабу дуафееу ас-сагир и в нея се посочват руату-д даиф (слабите предавачи на хадис). Тази книга е издадена в Индия през 1906 г.

3 – Китаб-ул Куния – Книгата посочва прякорите и прозвищата на известни личности. Издадена е в Хайдарабад през 1939 г.

4 – Адабул Муфрад – Книга, сбирка от хадиси, отнасящи се до характера и морала на вярващите. Книга е напечатана в Истанбул през 1906 г. и в Кайро през 1946г.

Също така и книгите Тауариху-л-ансаб, Рафу`л иадайн фи-с Салях, Хайру-л Калям фии къраату халф-ул имаам и още 20 книги.

Какво казват учените за ал-Бухари

„На теб само завистниците са ти врагове. Свидетелствам, че на света няма друг учен, като теб.“(Имам Муслим)

„Не познавам някой под това небе да знае повече за хадиса от Бухари“. (Мухаммед бин Исхак)

„О, вие, които искате да научите хадиса и неговата наука, елате при Бухари. При него ще намерите всичко, което вие нужно“. (Имам Исхак ибн Рахауайх)

"Не притежавам наука колкото косъмче от науката на Бухари“. (Абдуллах бин Хаммад)

„Видях имам Муслим да стои като малко дете пред имам Бухари, когато слушаше хадис от него“. (Мухаммед бин Якуб)

Манакиб имам ал-Бухари

(Разказ от живота на Бухари)

Веднъж, когато Имам Бухари отишъл в Багдат, повечето от тамошните учени се събрали и искали да го изпитат. Объркали текста и променили иснад (веригата на разказвачите) на над сто хадиса. Променените хадиси ги дали на един човек да ги разнесе на десет души по десет на всекиго от тях. Тези десет души отишли на сбора, в който участвал Имам Бухари и всеки един от тях му прочел дадените хадиси, като го попитали: „Знаете ли тези хадиси?“ Имам Бухари казал: „По начина, по който ги казвате, нито един от тях не съм чувал.“ След като прочели хадисите, Имам Бухари се обърнал към тях и им прочел правилно стоте хадиса и техния иснад. Всички разбрали силата на запаметяването на Бухари и висшите му знания в науката хадис. Той знаел всичко за живота на разказвачите на хадиси, сякаш е живял с тях.

Неговата смърт

В последните години от живота си, Бухари се пребивавал в Нишапур, след това в Бухара, но след дълги спорове с управителя на града, Бухари бил принуден да напусне родния си град и се отправил към Самарканд, но по пътя се разболял и останал в селището Харшенк при свои роднини, където болестта му се увеличила и на тридесетият ден от месец Рамадан в нощта срещу празника на Рамадан (256 г. от хиджра – 869 г.от р.Хр .) имам Бухари починал. Молитвата му дженаза била изпълнена пряко след молитвата на Рамаданския празник. Той бил на 62 години и според някои предания няколко дни след смъртта му от гроба започнала да излиза приятна миризма, която се разнасяла доста време след това. И все пак Аллах знае най-добре.

Молим се на Аллах с.т. да награди Имам ал-Бухари и всички останали трудещи се по пътя на неговата религия, тези който ги следват и всички вярващи до Съдния ден! Амин!

Книги, използвани при изготвяне на текста:

1. Тарихул Багдат (Хатиб ал-Багдади) Кайро.
2. Шамил ислям ансиклопедиси (Доц.Др. Айръакчаг) Истанбул.
3. Списание Селям бр. (8) статия от (Мустафа Цънгов) София.
4. 40 хадиса от имам Науауи (изд. на Гл. Мюфтийство, Р. България)

ИМАМ МУХАММЕД ИДРИС АШ-ШАФИИ (р.а) - İmam-ı Muhammed Bin İdris Şafii

Известни личности в Исляма

................

ИМАМ МУХАММЕД ИДРИС АШ-ШАФИИ (р.а) - İmam-ı Muhammed Bin İdris Şafii

Според най-ранния и точен биограф на Имам аш-Шафии, Абу Мухаммед Рахман бин Аби Хатим ал-Рази (поч. 327 г. от хиджра), Мухаммед Идрис ал-Шафии е роден в Газа, малък град на Средиземно море. Някои други биографи казват, че той се е родил в Аскалан (Ашкелон) - разположен близо до Газза, през 150 г. от хиджра. Произхода му е от племето курейш и е потомък на Пророка Мухаммед (с.а.с). След смъртта на баща му, майка му се върнала с него в Палестина в родното си йаменско племе.

Когато ал-Шафии бил на 10 години майка му се преместила в Мекка заедно с него. От ранното му детство той се отличавал с остър ум и превъзходна памет. Бил красноречив. Освен по право, той имал много добри познания по арабски език и поезия.

Ранния период от живота му

В детството си Шафии се е проявявал като много умно и способно момче в изучаването на традиционните ислямски науки. Като всяко мюсюлманско дете през тази епоха, той е започнал учението си с Корана и на 7-годишна възраст вече го е знаел наизуст. По същото време великият труд на Имам Малик Ал-Мууатта вече бил широко известен като книга по хадиси и фикх в Хиджаз и другите части на мюсюлманския свят.

На 15-годишна възраст Ал-Шафии е знаел наизуст Ал-Мууатта. Той изучил ислямската юриспруденция под ръководството на известния учен, мюфтия на Мекка, Муслим бин Халид ал-Занджи (поч. 180 г. от хиджра) и Суфян бин Уйайа (поч. 198 г. от хиджра).

Когато бил на около 20 годишна възраст Имам ал-Шафии се преместил от Мекка в Медина, за да се учи при Имам бин Анас р.а., известен медински учен и юрист. По това време ал-Шафии вече се ползвал с репутацията на известен юрист в Хиджаз и други места.

Ал-Шафии в Ирак

Когато управникът на Йемен посетил Медина бил така поразен от знанията на ал-Шафии, че го убедил да заеме държавна служба на администратор. Ал-Шафии приел да изпълнява длъжността за известно време. Откровеността му предизвикала конфликт между него и правителствените чиновници.

През 187 г. от хиджра, окован в тежки вериги, бил изпратен в Ирак. Срещу него били повдигнати различни необосновани обвинения в т.ч. и обвинение в заговор. Това се е случило по времето на халифата Харун ал-Рашид от династията на Аббасидите. Заедно с другите затворници Ал-Шафии бил изправен пред халифа, но бил помилван поради употребеното от него красноречие в собствена защита. Разказват, че той е обсъждал с халифа всички отрасли на знанието, включително гръцка медицина и философия, на съответните езици.

За негов късмет, по това време в двора на Харун ал-Рашид бил и Имам Мухаммед бин ал-Хасан ал-Шайбани (поч. 189 г. от хиджра), известния юрист-ханафит. Той му помогнал, като го представил като известен познавач на фъкх, чиито живот трябва да се запази. Беседите с Ал-Шафии доставяли такова удоволствие на халифа, че той станал негов покровител.

Така в Багдад Ал-Шафии намерил покой за ума и сърцето си и посветил времето си на сериозни занимания с Имам ал-Шайбани.

Като резултат от горчивия му опит на държавна служба, той си дал обет да не приема никаква длъжност, независимо от покровителството на халифа.

Много добър специалист от маликитската школа, благодарение на обучението си при Имам Малик, в Багдад Ал-Шафии получил нова възможност - да усвои в дълбочина ханафитската школа по ислямска юриспруденция. Той общувал с ханафитските юристи, обсъждал с тях различни правни въпроси и отстоявал гледната точка на своя учител Имам Малик и станал известен като защитник на хадисите. Така ал-Шафии е имал щастието да изучи в дълбочина и маликитската и ханафитската система.

Изучаване на маликитската и ханафитската школа

През 188 г. от хиджра, през Харран, Сирия, ал-Шафии се върнал в Мекка. Поради известността му в миналото и все по-голямата му слава на добър юрист, той бил приет много добре в Мекка и започнал да изнася лекции в Харам ал-Шариф. Познавайки добре двете школи, маликитска и ханафитска, той представял и подчертавал различията в позициите на Имам Малик и Имам Абу Ханифа. Много от сподвижниците на маликитската школа били разочаровани от изказванията му. Но той оказал влияние върху много други учени, един от които е бил Имам Ахмад бин Ханбал, обучавал се в този период в Мекка.

Въпреки известно различие в мнението му спрямо мнението на Имам Малик, той е оценявал изключително високо Ал-Мууатта и казвал: „Никога не се е появявала на земята книга, която да е била по-близо до Корана от книгата на Малик“, както и че Мууатта е най-полезната книга след Корана.

През 194 г. от хиджра ал-Шафии се върнал в Багдад и живял там 3-4 години. Халих Мамун ал-Рашид (поч. 218 г. от хиджра) го поканил да заеме длъжността на ал-кади /съдия/, но ал-Шафии отказал. По това време Абдаллах бин Муса го поканил в Египет. На 50-годишна възраст той напуснал окончателно Багдад - през 198 г. от хиджра. Някои биографи считат, че той е напуснал Багдад поради факта, че изключително остро е възразявал срещу мутазилитската доктрина, поддържана от управляващия халиф.

Ал Шафии в Египет

В Египет ал-Шафии попаднал в мирна и благоприятна атмосфера. Именно там са написани и по-голямата част от книгите му. Винаги бил заобиколен от множество учени от различни страни, които идвали при него, за да изучават фъкх и усул ал-фъкх. Неговите известни ученици Раби бин Сулайман (поч. 270 г. от хиджра , Абу Йакуб ал-Рууайти (поч. 231 г. от хиджра) и Абу Ибрахим бин Йахя ал-Маазани (поч. 274 г. от хиджра) и много други, слушали внимателно и записвали всяка дума на учителя.

При Имам ал-Шафии било прието всичко записано от учениците да му се чете на глас и той да поправя. По тази причина до нас са достигнали много точно записани лекции на Имам ал-Шафии.

Изключителен принос за ислямската правна система са известните книги на ал-Шафии Китаб ал-Умм и Рисала.

Имам Шафии е впечатлявал с личността си и бил широко известен с прямотата си и такуа /богобоязливост/. През живота си е разполагал с оскъдни средства. Но винаги е бил щедър към бедните и нуждаещите се. Неговият биограф ал-Рази описва, че обикновено всичко, което е получавал,е раздавал на бедняците.

Смъртта му

Много е жалко, когато ограничени последователи проявяват нетърпимост към различие в мненията на улем , както е в случая с ал-Шафии и неговия учител Имам Малик. Разказват, че човек на име Фитян, един от египетските последователи на Имам Малик, загубил в спор с ал-Шафии по време на научните му лекции и беседи. В резултат, последователи на Фитян нападнали ал-Шафии след негова лекция и го ранили тежко. След няколко дни ал-Шафии починал.

Други са на мнение, че той е страдал от стомашно заболяване, поради което отслабвал в последните години от живота си и е починал от естествена смърт. Той е починал в последния ден на раджаб (204 г. от хиджра) в Кайро, Египет. 4-ри столетия след смъртта му, 608 г. от хиджра айюбидският султан Малик ал-Камил построил на гроба му голям мавзолей с купол.

Известните творби на ал-Шафии

Едната от двете му велики творби е Китаб ал-Рисала фи-Усул ал-Фикх, позната под името ал-Рисала, е най-известната книга по ислямска юриспруденция. Самия Имам ал-Шафии често се позовава на ал-Рисала като на „нашата книга“, с което подчертавал значението, което й придава.

Известно е, че са съществували две книги, под едно и също име, старата ал-Рисала и новата Рисала. В старата Рисала Шафии създал система от безспорни източници на Шериа, в която са били включени Коран, общи и частни правила, отменящи и отменени съобщения, Сунната, разсъждения за иджма и кийас. За съжаление до нас не е достигнал текстът на старата Рисала, с изключение на откъси, цитирани в книги на други автори. Достигналата до нас нова Рисала е оказала огромно влияние върху цялата ислямска юриспруденция. Тя е основанието за званието на ал-Шафии „баща на ислямската юриспруденция“. Рисала е създадена от него в Египет. Тя е израз на зрелият му правен мироглед в зенита на кариерата му на учен-юрист. В Рисала Имам Шафии не само подчертава, че Сунната е източник на Шериа, но и формулира принципи на правото на нейна основа.

На практика Рисала е написана основно, за да защити мнението на традиционалистите за върховенството на Сунна. Най-големите авторитети, според него, по въпросите за Сунна които той цитира многократно, са Имам Малик и Суфян бин Уйайна. Основно неговият опит е бил извлечен от дебатите, които е провеждал с ханафитските юристи, по времето на пребиваването му в Багдад. Неговите дискусии, особено тези с Имам ал-Шайбани, са оказали значително влияние на правните му идеи.

Във втората си велика книга Китаб ал-Умм Имам ал-Шафии е посветил цял раздел на проведените дискусии с известните по това време юристи: Имам Малик, Имам Аузаи, Имам Абу Ханифа, Имам Абу Йусуф и Имам Мухаммед ал-Шайбани. Тази книга е показателна за величието на ал-Шафии като учен, за задълбоченото му познание върху трудовете на тези известни юристи.

Без съмнение Имам ал-Шафии е бил велик юрист и изключителен познавач на хадиси, който ще се помни до края на света. Израз на огромното му влияние върху ислямската юриспруденция е школата, наречена на името му шафиитска. Днес милиони хора по света се гордеят, че следват стъпките му и неговите наставления, когато произнасят различни юридически заключения. Основно негови последователи са в Йемен, Египет, Сирия, страни от Югоизточна Азия - Малайзия, Индонезия, Източна Африка, както и по целия мюсюлмански свят.

Нека Аллах (с.т) да бъде доволен от него!

ИМАМ МАЛИК БИН АНАС - Imam Malik Ibn-Anas

Известни личности в Исляма
..............................

ИМАМ МАЛИК БИН АНАС - Imam Malik Ibn-Anas

Когато имам Малик бин Анас (р.а) се е родил, периодът на асахаба (сподвижниците на Пророка с.а.с ) е бил в края си. Медина бил градът на Пророка (с.а.с ) (Мадинату-р Расул) и център на ислямската наука, тъй като последователите или учениците на асахаба (р.а), познати под названието табиин, били признати за познавачи на ислямското учение и привличали учени от всички части на мюсюлманския свят.

Ранният период от живота му

Имам Малик се е родил през 93 г. от хиджра, както пишат в своите творби Самани в Китаб ал-Аснаб и Захаби в Тадкир ал-Хуффаз. Има известни различия относно годината, тъй като някои учени са на друго мнение. Напр. Ибн Халика е записал 95 г. от хиджра, а Йафии - 94 г. от хиджра. Имамът произхожда от кралската арабска фамилия Хумайр от Йемен, заселила се в Медина след идването на Исляма. Семейството му било известно с гостоприемството си и други достойнства. След като приело Исляма, то станало по-известно, но в друга област. Заслугите им към Исляма са съхранени за вечни времена в ислямската история.

Генеалогията на имам Малик (р.а) е следната: Малик син на Анас, син на Абу Амир, син на Умар, син на Харис, син на Гиман, син на Хабсил, син на Амр, син на Харис, който бил известен като Зил-Субх.

В семейството Абу Амир е приел исляма. Наричали го с куния имам Абдаллах, но когато се прославил като известен учен, започнали да го наричат имаму Дару-л Хиджра – „Водачът в Дома на преселението“, т.е. духовния вожд на Медина.

Периодът, в който се е родил имам Малик, бил на царстване на халиф Уалид бин Абд ал-Малик, третия управник от Умайядската династия. Територията на Умайядския халифат е включвала Испания в Европа, Магриб в Африка и Индия в Азия. Въпреки че Умайядите пренесли столицата от Медина в Дамаск (Сирия), значението на града на Пророка (с.а.с), се запазило. За всеки мюсюлманин, достоен за това име, било въпрос на гордост да посети Свещения град даже, ако за да изпълни това жизненоважно желание, му се е налагало да извърши дълго пътешествие. Макар че вече Медина не била политическа столица на исляма, тя запазила своята духовна и просветителска роля, както това е било по времето на Пророка (с.а.с). Като резултат на широкото разпространение на исляма, мюсюлмански учени-ентусиасти, араби и не-араби, се стичали в Медина и се устройвали там, така че да могат да седнат в краката на такива прославени учени като имам Малик бин Анас.

Образованието му

Още в ранното детство на имам Малик в семейство му вече имало известни учени и преподаватели по ислямска наука. Дядото на имама, който имал същото име, бил известен познавач на хадиси и се считал за един от достоверните разказвачи. Той починал, когато имам Малик бил на 10 години и по това време започнал своето образование.

Макар че още бил дете и не е имал възможността непосредствено да се възползва от дълбоките познания на своя дядо, незабравимите впечатления и напътстващи съвети изиграли важна роля за формирането на неговия характер и страстта му към знания. Чичото на имама – Абу Сухайл Нафиа, бил признат специалист по хадиси и се прочул като учител на Зухри, много известен съвременик на имам Малик.

Имам Малик е учил хадиси при чичо си.

Баща му – Анас и чичо му Раби (р.а) също били познавачи на хадис, тъй като те препредавали хадиси от своя баща Малик (дядото на имам Малик). От детството си имам Малик бил необикновено прилежен. Разказва се (Аллах знае най-добре), че веднъж, по време на лекция, от тавана върху коленето му паднала змия. Всички слушатели се разбягали, а той продължавал да стои спокойно, сякаш нищо не се е случило. Така бил задълбочен в учението, че даже змията не го разсеяла.

Учители на имама

Абу Радим Нафиа бин Абд-ур Рахман:

Имамът се учил на четене и рецитиране на Корана според установените правила, при известния учен Абу Радим Нафиа бин Абд-ур Рахман , добре познат и днес в целия мюсюлмански свят. Абу Радим е починал през 169 г. от хиджра.

В ранния период от живота на Имам Малик, Нафиа бил известен като виден познавач на хадиси. Той изучил тази наука при известния учител и асахаба Абдуллах ибн Умар (р.а), тъй като Нафиа бил негов роб, освободен след 30-годишна служба. Тези, на които е известно мястото, което заема Абдуллах ибн Умар (р.а) в литературата на хадисите, могат да оценят изключителната възможност за Нафиа да се учи при такъв велик учен, винаги заобиколен от ученици. Абдуллах бин Умар е син на Умар ибн Хаттаб (р.а), втория халиф в Исляма и един от най-близките сподвижници на Пророка (с.а.с).

Освен че изучавал хадиси при Абдуллах ибн Умар, Нафиа е имал щастието да служи и на други сподвижници и известни познавачи на хадиси, а именно Айша, Умм-Салама, Абу Хурайра, Абу Саид ал-Худри и много други (Аллах да бъде доволен от всички тях).

Освен имам Малик, сред неговите ученици са и други светила от този период, чиито имена са слава за ислямската наука - Ибн Джурайдж, имам Зухри, имам Аузаи и Айуб Сахтийани (Аллах да бъде доволен от всички тях).

Обичайно имам Малик питал своя известен учител за мнението му по юридически въпроси, добавяйки: „А какво е казал за това ибн Умар?“

Имамът обичал своя учител заради предаността, чистотата и честността му. Често казвал, че ако е чул мнение за хадиси, разказани от ибн Умар от своя учител Нафиа, то не са му нужни никакви други доводи. По тази причина в Мууатта има много хадиси, разказани от имам Малик с позоваване на Нафиа, който ги е чул от Абдуллах ибн Умар (р.а). Благочестивият халиф Умар бин Абдул Азиз (р.а), който сам бил голям учен, избрал Нафиа за учител на египтяните и го изпратил там. Само в Исляма роб, благодарение на своите благочестие, преданост и ученост, е могъл да придобие такъв авторитет, че хадисите, разказани от него да се считат за истинни, и да бъде уважан, като виден учен.

Имам Джафар ал-Саддик (р.а) -

също бил един от учителите на имам Малик. Освен че бил виден учен, той принадлежал към семейството на Пророка (с.а.с) – правнук е на Хуссайн (р.а), внук на Пророка (с.а.с).

Неговият баща, Бакар (р.а), също бил известен учен. Веригата на неговите разказани хадис идва от неговия баща – имам Мухаммед Бакар от Уруах бин Зубайра, Мухаммед бин Мункадир и Ата (Аллах да бъде доволен от всички тях). Освен имам Малик, сред неговите ученици били и Суфян ал-Саури, Шабах, Абу Йахя Ансари, имам Абу Ханифа и Суфян бин Уаийа. Починал е през 198 г. от хиджра.

Мухаммед бин Йахя ал-Ансари (р.а) -

е още един от учителите на имам Малик. Обикновено той преподавал в Масджид ал-Набауи (джамията на Пророка с.а.с) в Медина. Той е починал на 74 г. през 121 г. от хиджра

Абу Хазим Салмах бин Динар (р.а) -

е друг един учен от табиин и учител на имам Малик. Той също е преподавал в джамията на Пророка. Починал през 140 г. от хиджра.

Йахя бин Саид (р.а) -

е също учен от табиин и учител на имамите Али бин Зайна ал-Абидин бин Хусайн, Ади бин Сабийа и Анас бин Малик (р.а). Освен имам Малик сред учениците му са и Хаммад, Шаабах и Суфян ал-Саури (р.а). Той е починал през 140 г. от хиджра.

Хишам бин Уруах (р.а),

почтен и много известен учен от табиин, също бил учител на имам Малик. Той чул доста предания от много сподвижници и бил учител на няколко други известни познавачи на хадиси като Суфян ал-Саури и Суфян бин Айнийа. По-късно, по времето на халиф Абу Джаафар Мансур Аббасиди (р.а), той се преместил в Куфа. Хората се събирали на тълпи, за да чуят уроците му по тафсир и хадис. Халиф Мансур го уважавал много и когато Хишам починал, халифът ръководил молитвата – салату-л-джаназа. Според Ибн Сад, той е авторитет в науката за хадисите. Абу Хатим го нарича имам в науката за хадисите.

Известни ученици на Имам Малик и създатели на достоверни копия на Мууатта

Славата на Имам Малик се разнесла надалеч. Учени, негови съвременници, от различни части на мюсюлманския свят, считали за голяма чест да посещават великия имам и да слушат неговите уроци по хадиси, както и наставленията му по юридически и правни въпроси. Много от тях, водейки си записки, преписвали текста на Мууатта – известният сборник с хадиси на техния учител. Тази дейност е била много полезна, защото учените се завръщали в страните си с верни копия на Мууатта. Така те обучавали на хадис и юриспруденция по имам Малик. Броят на учените, обучавали се при имама, е около 1300. Ще представим кратки биографични данни за по-известните от тях, за да се изясни защо копията на Мууатта, направени от тях, и до днес са най-достоверни.

Йахя бин Йахя ал-Масмуди -

(поч. 234 г. от хиджра) произхожда от берберско племе в Испания. Той два пъти извършил пътешествие, за да се срещне с имам Малик и да се обучава при него, след което се завърнал в своята страна и започнал да преподава науката за хадиси и юриспруденция. Емирът на Кордова го помолил да заеме длъжността на кади, но той отказал. Бил един от най-благочестивите хора на своето време.

През последната година от живота на имам Малик, Йахя пристигнал в Медина и учил при него известния Мууатта, освен трите глави на книгата Итикаф. Имам Малик е починал през 149 г. от хиджра и Йахя присъствал на молитвата за помен и погребението му. Той се сближил с някои от другите му ученици, като Абдуллах бин Уахаб, Лаис бин Сад ал-Масри, Суфян бин Аийинах и Ибн ал-Касим (р.а.д), авторът на ал-Мудауах. Благодарение на разказите на Йахя Мууатта станал известен в Магриб. Йахя починал през 234 г. от хиджра.

Ибн Уахб Абу Мухаммед Абдаллах бин Салмах ал-Фахри ал-Масри -

е друг известен ученик на имам Малик. Негови познати творби са ал-Джами ал-Хадис, Китаб ал-Манасик, Китаб ал-Магази и Китаб Тафсир ал-Мууатта. Починал е през 199 г. от хиджра.

Аби Абдаллах Абу ал-Рахман бин ал-Касим бин Халид ал-Сасри -

е още един от известните ученици на имам Малик. Починал е в Египет през 191 г. от хиджра.

Абу ал-Рахман Абдаллах бин Муслима ал-Харис /поч. 221 г. от хиджра./

Абу Йахя Маан бин Иса бин Динар ал-Мадани /поч. 198 г. от хиджра./

Саид бин Касир бин Афир бин Муслим ал-Ансари /поч. 226 г. от хиджра./

Йахя бин Йахя бин Бикир ал-Масри /поч. 231 г. от хиджра./

Аби Масб ал-Зухри, кади на Медина /поч. 242 г. от хиджра./

Масаб ал-Зубайри

Мухаммед бин ал-Мубарак

Мухаммед бин ал-Хасан ал-Шайбани

Всички описани по-горе учени са оставили най-верните копия на ал-Мууатта, който са изучавали при имам Малик. Сред учениците на имам Малик са и аббасидските халифи – Абу Джафар Мансур, Махди, Харун ал-Рашид и неговите синове - Амин и Мамун Рашид, както и учените-юристи - Абу Ханифа, Имам Шафии, Имам Мухаммед бин ал-Хасан ал-Шайбани, кади Абу Йусуф и Имам Ибн Касим ал-Малики (Аллах да бъде доволен от всички тях).

Имам Малик като учител

В своята известна творба Тадкира ал-Хуффаз Захаби казва, че дори и имам Абу Ханифа в присъствието на имам Малик е изразявал уважението си към него, като към учител. Въпреки че в това се изразява изключителната скромност на по-възрастния Абу Ханифа, не по-маловажно е, че се изразява голямото му уважение към имам Малик бин Анас.

Преподавателският метод на имам Малик бил уникален за своето време. Към неговата система и до днес се придържат традиционните Коранически школи при преподаване в джамии и при проповеди в Западна Африка. Имам Малик е обичал да слуша как неговите ученици четат. Някои са възразявали срещу тази система. Йахя бин Селам не възприел метода му и напуснал школата му. По време на занимание имам Малик заемал пейка на по-високо място и до него стояли Книгата на Аллах и неговия сборник с хадиси. Учениците сядали в кръг около него и водели записки по лекциите на имама. Ако броят на учениците се увеличавал много, един от най-добрите ученици ставал и повтарял на глас думите на учителя, без да променя тяхното съдържание и смисъл. За тази работа имам Малик избирал Ибн Уллийа, а съвременникът на имама – Ибн Шуаба избирал Адам бин Аби Айас (или Айаш).

Съвременниците на имам Малик са били светила в ислямската наука и особено в ислямската юриспруденция. В това време са живяли такива учени, като имам Аузаи в Сирия, Хаммад в Басра, имам Абу Ханифа и Суфян ал-Саури в Куфа, Лаис в Египет (Аллах да бъде доволен от всички тях).

Имам Малик като мухаддис и юрист

Като велик мухаддис, т.е. специалист и авторитет в науката за хадисите, той внимателно изучавал всички видове разкази, проповеди на Пророка (с.а.с), разсъждения за Коранически и други истории, изказвания за превъзходството и биографическите разкази на асахаба за Пророка (с.а.с), техните обяснения за Корана и хадисите, начинът на живот на асахаба. След внимателен подбор той е събрал във великия Мууатта около хиляда хадиси. Правните му теории и тяхната кодификация, са основани на хадисите и Сунната на Пророка (с.а.с). Слабостта, изразена в цитирането на преданията и съответните правни съждения, винаги е създавала проблеми на следващите поколения. Това е една от причините, поради която Аузаи, признат муджтахид и известен учен, съвременник на имам Малик, живял в Сирия, не могъл да впечатли достатъчно хората, както било с имам Малик, за да го признаят за учител и основател на школа за юриспруденция. Това намерило потвърждение и в отговора на Имам Ахмад бин Ханбал, когато го запитали за мнението му за Аузаи: „Той е слаб в хадисите и слаб в съжденията“.

Макар че имам Малик е бил виден мухаддис, правните му теории и решения са изисквали прилагане на иджтихад. По тази причина, в едноименната глава на книгата си Китаб ал-Маарифа, Ибн Кутайба /поч. 276 г. от хиджра/, виден традиционалист, го включва сред ахли-р-рай.

По времето на имам Малик, специалистите по хадиси се разделяли на две категории, като и едните и другите са работили усърдно над науката за хадисите, с най-голямо уважение към Пророка и неговите сподвижници.

Едната група се занимавала със събиране на хадиси и риуайат /разкази/. Събирането на хадисите е било много трудна задача, която налагала пътувания от едно място на друго, за записване дори и на един хадис и за установяване на целите на неговите разказвачи.

Другата група от благочестиви учени събирала и изследвала хадисите с цел извличане от тях на заповеди и юридически решения. Подборът на имам Малик бил дотолкова прецизен, че в труда си Ал-Мууатта не включил даже разкази, предадени от баща му Анас и чичо му Раби, с позоваване на неговия дядо.

Като юрист той безстрашно произнасял своите фатауи /юридически заключения/, даже когато това никак не се нравело на управляващите халифи. Веднъж поискали да произнесе фатуа за развод, даден под принуда. Другите имами вече били казали, че разводът е действителен, въпреки упражнената принуда, но имам Малик се произнесъл, че разводът е недействителен. Джафар бин Сюлейман, управникът на Медина и братовчед на халиф Мансур, заповядал на имам Малик да не произнася подобна фатуа. Имамът публично изказал своето мнение и бил наказан за това.

Обикновено имамът се въздържал да произнася фатауи, искани от него от далечни места. Веднъж при него пристигнал човек, който пътувал цели 6 месеца, и го попитал за мнението му по правен въпрос. Имамът отвърнал: „Моля те, кажи на хората си, че имам Малик е казал, че не може да отговори на този въпрос“. Ибн Аби Уайс разказвал, че веднъж имам Малик споделил с него, че когато му задават такива въпроси, той се вълнувал така, че не можел нито вода да пие, нито да яде. Когато някой го поправял по юридически въпрос, имамът обикновено веднага приемал поправката.

Имам Малик не преразказвал нито хадисите, нито мнението на видни учени от Ирак. Шуайб бин Хараб веднъж го попитал: "Защо ти нищо не преразказваш от чутото от хора от Ирак?" Имамът отвърнал: „Нашите старши (аслаф) не са разказвали нищо чуто от тях. Ето защо нашите млади също нищо не преразказват от чутото от техните млади“. В действителност той нямал нищо против улема' от Басра, Багдад и Куфа. Един от неговите учители е бил Айюб Сахтийани, виден учен от табиин от Басра. Той се е отнасял с уважение към своите съвременници, учени от Ирак, винаги когато те го посещавали и слушали уроците му. Много от известните му ученици са били от Ирак.

Мединският фикх

Най-голямото постижение на имам Малик е кодификацията на мединския фикх. Медина бил център, където във всички отрасли на ислямското учение са преподавали известни учени и познавачи, изучавали Коран, хадиси и принципи на юриспруденция при Пророка (с.а.с) и неговите сподвижници (р.а). Един след друг сподвижниците умирали, но видни учени - табиин живеели по времето на имам Малик.

Известните са седем от тези табиин, станали централни фигури във фикх и хадисите. Към тях обикновено се обръщали по всички правни въпроси. Двама от тях това са Сюлейман и Салим бин Абдуллах (р.а). Сюлейман е бил роб на Меймуне, майката на мюсюлманите и жената на Пророка (с.а.с). Салим е бил внук на Умар (р.а) и се е обучавал при своя баща – Абдуллах ибн Умар (р.а). Тези табиин са били консултативния съвет, към който са се обръщали по всички въпроси, късаещи Шариа. Медицинският фикх, кодифициран от имам Малик, е резултатът от труда на тези благочестиви табиин, на основата на авторитетните мнения на асахабите и Пророка (с.а.с).

Имам Малик е починал на 86-годишна възраст на 11-ти от месеца раби ал-аууал 179 г. от хиджра. Погребан е в Джаннат ал-Баки в Медина.

Имам Абу Ханифа

Известни личности в Исляма

................

Имам Абу Ханифа - Imam Abu Hanifa

Първата основана школа по фъкх (ислямско право) е ханафитската школа в Куфа (Ирак).

Истинското име на имам Абу Ханифa е Нуаман бин Сабит, известен със своята куния имам Aбу Ханифa (поч. 150 г. от хиджра.). През периода, в които живял, гр. Куфа е бил един от известните центрове на знанието. Наследството от наука на Абдаллах бин Масуд р.а. (поч. 32 г. от хиджра.) – асахаба и велик познавач на Корана и Сунната, се развивало в Куфа, където е преподавал от времето, когато е бил изпратен там за кадия и учител от страна на халифа Умар бин Хаттаб (р.а).

Имам Нуаман бин Сабит (Абу Ханифа) е свързан с благочестивата епоха на табиин, приемниците на асахаба (сподвижниците на Пророка с.а.с.). Известният историк Хатиб ал-Багдади разказва, че Абу Ханифа се е родил през 80 г. по худжра. Баща му, Сабит, поканил халифа Али (р.а.) да се помоли за него и неговото семейство. Хатиб продължава и казва: „Считам, че неговата молитва е дала плодове за науката на Абу Ханифа“. Абу Ханифа е бил от табиин, тъй като е имал щастието по време на младостта си, да е свидетел на период, в който някои от асахаба са били още живи. Известни са имената на Анас бин Малик (поч. 93 г. от хиджра), личният слуга на пророк Мухаммед (с.а.с.), Сахл бин Са'ад (поч. 91 г. от хиджра). А когато Абу Ханифа бил на 12 години, 100 г. от хиджра, е починал Абу Туфайл Абин бин Басилах р.а. Айни, коментатор на книгата Хидайа, твърди, че Абу Ханифа слушал хадиси от устата на асахаба.

Абу Ханифа трябвало да стане търговец, като своите прадеди, но той проявил дълбок интерес към науката. В този период ислямското учение се е разпространявало от известни учени - табиин и имами, такива като Аузаи в Сирия, Хаммад в Бусра, Суфян ал-Саури в Куфа, Малик бин Анас в Медина и Леис бин Саад в Египет (Аллах с.т. да бъде доволен от всички тях).

Образованието му

Веднъж, когато Абу Ханифа минавал покрай дома на известния учен в Куфа, Имам Шааби (р.а.), Шааби, взимайки го за студент, го запитал: „Къде отиваш, млади човече?“ Абу Ханифа изказал името на търговеца, към когото се бил отправил. Шааби (р.а.) казал: „Аз имах предвид при кого се занимаваш?“. „При никого, господине.“ - казал той. Шааби (р.а) казал: „Виждам в теб признаци на ум, млади момко. Ти трябва да общуваш с учени хора“. В сърцето на Абу Ханифа сякаш пламнала светлина, захванал се с учение и станал един от великите имами в областта на хадисите и фъкх.

В началото започнал с посещение на лекциите на Хаммад (р.а.) по фъкх, а след това продължил с изучаването на хадис. Абу Мухсин (р.а.) съставил списък на табиините, учителите на Абу Ханифа по хадис, от който 93-ма били в Куфа. Нека изброим част от имената на тези учени в Куфа – Имам Шааби, Саламах бин Кухайл, Манариб бин Динар, Абу Исхак, Аун бин Абдаллах Амр бин Муррах, Ибн Сабит ал-Ансари, Самак бин Харб и много други (нека Аллах с.т. да бъде доволен от всички тях).

В Бусра той е учил при Катадех и Шуабех (р.а.), известни учени-табиин, изучавали хадисите под ръководството на асахаба на Пророка (с.а.с). Суфян ал-Саури нарича Шуабех „Амир ал-муминин фил хадис“- предводител на вярващите в хадисите. Шуабех е имал толкова добро мнение за Абу Ханифа и е бил така привързан към него, че е казал веднъж: „Така, както знам, че слънцето свети ярко, така знам, че учението и Абу Ханифа са близнаци“. Шуабех е разрешил на имам Абу Ханифа да преподава хадиси и разкази. Някой запитал Йах`я бин Муаин, един от учителите на имам ал-Бухари, за Абу Ханифа. Той отговорил: „За мен е достатъчно да знам, че Шуабех му е разрешил да преподава хадиси и разкази...“.

След като приключил образованието си в Куфа и Басра, имам Абу Ханифа се отправил към Мекка и Медина, към първоизточниците на религиозното учение, и се записал като ученик на известния учен Ата бин Аби Рабах (р.а.). Абдуллах ибн Умар, син на халифа Умар (р.а.), признавайки заслугите на Ата бин Аби Рабах, е казал: „Защо хората идват при мен, когато тук те могат да отидат при Ата бин Аби Рабах?“ В периода на хадж правителството обикновено обявявало, че на всички, с изключение на Ата бин Аби Рабах, се забранява да дават фатуа (юридическо заключение). Възпитаници на неговата школа са видни учени, като Аузаи, Зухри и Умар бин Динар. Когато Ата бин Аби Рабах записвал Абу Ханифа в своя клас, задал въпрос за личните му убеждения. Абу Ханифа отговорил: „Господине, не говоря лошо за асулф (хората от предишните поколения), не наричам грешниците кафир и вярвам в када'а и кадар (предопределение и свободна воля)“. Ата бин Аби Рабах останал доволен, когато чул това, и му позволил да стане негов ученик. До смъртта на Ата (115 г. от хиджра) всеки път, когато посещавал Мекка, Абу Ханифа посещавал своя учител и изразявал почитта си към него, сядайки сред учениците му. В Мекка той посещавал и заниманията при Укрима (р.а.), ученик на известния учен и сахаби' Абдаллах бин Аббас (р.а.). Украма е имал щастието да изучава хадисите и фъкх под ръководството и на Али ибн Аби Талиб, Абу Хурайра, Абдуллах ибн Умар, Сафуан, Джабир и Абу Катада (Нека Аллах с.т. да бъде доволен от всички тях).

За Укрима (р.а.) казват, че е обучил най-малко 70 табиин. Веднъж запитали Саид бин Зубайр (р.а.) дали познава сред своите съвременници, някой по-образован от него самия. Той отвърнал: „Да, това е Укрима“.

Укрима е обучавал Абу Ханифа, отделяйки му особено внимание и полагайки много грижи. Така Абу Ханифа станал толкова опитен, че приживе Укрима (р.а.) му разрешил да произнася лични съждения и постановления.

Славата на имам Абу Ханифа, като велик учен, интелектуално надарен и оригинален, се разнесла надалеч. Но заедно със славата се разпространявали и враждебни забележки на повърхностни наблюдатели, които го упреквали, че е кийас (т.е. че прави изводи по аналогия). При второто си посещение в Медина той се срещнал с имам Бакр (р.а.). Когато го представили пред него, той му задал въпроса : „Значи ти противоречиш на преданията от моя дядо (Пророка с.а.с), основавайки се на кийас така ли?“ Абу Ханифа отвърнал: „Да ме пази Аллах от подобно нещо. Кой би се осмелил да противоречи на хадисите? Ако вие седнете, господине, аз ще ви обясня своята гледна точка“. Разговорът между двамата, представен по-долу, показва твърдата позиция на Имам Абу Ханифа за придържане към основните принципи на Исляма.

Абу Ханифа: Кой е по-слаб, мъжа или жената?

Имам Бакр: Жената.

Абу Ханифа: Кой от тях има право на по-голяма част в наследство?

Имам Бакир: Мъжът.

Абу Ханифа: И така, ако направя извод по аналогия би трябвало да кажа, че жената трябва да получи по-голяма част в наследство, тъй като на пръв поглед, по-слабият има право на по-голямо внимание. Но аз не съм казал такова нещо. Да поговорим за друго. Кое от двете задължения е по-висше молитва (салат) или пост (саум)?

Имам Бакр : Молитва (салат).

Абу Ханиф: В такъв случай на жената, по време на хайд (менстурация), трябва да се разреши отлагане на молитвата, а не на поста (който е по-ниско от молитвата). Но аз се произнасям, че тя трябва да отложи поста, а не молитвата за следване по стъпките на Пратеника на Аллах (с.а.с).

Този диалог, твърдостта, вярата на имам Абу Ханифа и любовта му към Пророка (с.а.с), толкова силно впечатлили имам Бакр, че той станал и целунал по челото имам Абу Ханифа.

Скромността му

По-късно имам Абу Ханифа известно време се учил при имам Бакр (р.а.) и имам Джафар ал-Саддик (р.а.). Той изключително почитал знанието и никога не считал под достойнството си да се учи при когото и да е. Имам Малик (р.а.) бил по-млад от него с 13 години, но той често посещавал лекциите му и изучавал от него хадиси. Обикновено Имам Малик го приемал с голямо уважение и го слагал редом със себе си. Имам Абу Ханифа е особено известен с безбройните си учители. Абу Хафс казва, че Абу Ханифа е изучавал хадис най-малко при 4 000 учени. Основната причина за връзките на Абу Ханифа с толкова много учители и посещения на множество школи се изразява в това, че той е искал да се запознае с различните разпространени принципи и методи, а след това, на основата на сравнението помежду им, да създаде своя собствена система. Макар достойнствата му да били признати от учителя му Хаммад (р.а.) и въпреки че станал муджтахид, той от искрено уважение към учителя, се въздържал да създаде своя школа, макар че вече бил на 40 години. Докато Хаммад бил жив, той от уважение към него, никога не проявил претенции за мястото му. Когато Хаммад починал, през 120 г. от хиджра, на Абу Ханифа му предложили длъжността и той я приел, макар и неохотно. По това време му се присънил сън, че разкопава гроба на Пророка (с.а.с). Бил силно уплашен и искал да се откаже от поста. Ибн Сирин (р.а.) го успокоил и изтълкувал съня му като знак, че той трябва да отсече мъртвите клони на ислямското учение. И Абу Ханифа започнал да преподава. Славата му се носела така, че където и да отидел, около него се събирали хора да го разпитват, да разсъждават и да спорят с него. От целия мюсюлмански свят към него се стичали ученици. При него идвали толкова много хора с желание да чуят религиозните му беседи, че започнали да го подозират в съучастие във всеки безпорядък, случващ се в страната.

Отказ на имам Абу Ханифа от длъжност на съдия

През 132 г. от хиджра умайядската династия била свалена от Аббасидите. Първия аббасидски халиф починал след четири годишно царстване и бил наследен от брат си Мансур. Изгонвайки Умайядите Мансур започнал да излива своята ненавист и на ахли-л-байт. През 145 г. от хиджра против Мансур възстанали последователите на Мухаммед Нафс Закийа, който загинал, сражавайки се срещу войските на Мансур. След смъртта му неговият брат Ибрахим продължил борбата. Имам Абу Ханифа поддържал Ибрахим, тъй като делото му било правдиво. По-късно, когато през 146 г. от хиджра Ибрахим бил победен, халифът започнал да арестува всички негови поддържници, един от които бил Абу Ханифа. Но когато го довели в двора, придворните го познали и с почит го представили на халифа, казвайки: „Този човек е най-великият алим /учен/ от живеещите сега“. Когато Мансур изслушал имама и разбрал величието на знанията му, той му предложил да стане кади /съдия/. Имам Абу Ханифа отклонил това предложение като казал: „Аз не подхождам за тази длъжност“. Мансур се разсърдил и се развикал: „Ти си лъжец“. Но той възразил: „ Ако аз съм лъжец, то моето заявление, че не подхождам за длъжността, е истинно, тъй като лъжец не може да бъде назначен за съдия“. В своя гняв Мансур се заклел, че ще застави Абу Ханифа да приеме тази длъжност, но имамът също така смело се заклел, че няма да я приеме. Халифът заповядал да го заточат в тъмница. Но репутацията му на учен и преподавател принудила халифа да му разреши да преподава дори в тъмницата. Имам Мухаммед бин ал-Хасан, известният ученик на имам Абу Ханифа, се е обучавал в тъмницата. Когато все повече и повече хора посещавали тъмницата, за да послушат имама, Мансур видял в това нова опасност за своята власт и решил да отрови имама.

Смъртта му

През месец раджаб 150 г. от хиджра, отровен, произнасяйки молитви, великият имам починал. Шест пъти бил изпълнен салат-ал-джаназа и всеки път в молитвите приемали участие 50 000 човека. През 459 г. от хиджра селджукският управител Али Ардасан издигнал близо до гроба му голямо мадраса (училище) в негова почит.

Ученици на Абу Ханифа

Имам Абу Ханифа оставил след себе си много ученици. Абул Мухсин аш-Шафи' е установил имената на около 980 негови ученици. Сред тях най-известни са:

Абу Юсуф (р.а.) : Той се е родил през 113 г. от хиджра като син на беден работник. Имам Абу Ханифа му помагал с пари. След смъртта на имам Абу Ханифа през 166 г. от хиджра халиф Махди го назначил за кади, а Харун ал-Рашид го назначил за кади ал-кудат (върховен съдия). Той бил учен с разностранни познания, много добър познавач на фъкх и на хадисите. Много от книгите на имам Абу Ханифа са написани от Абу Юсуф, които Ибн ал-Надим цитира в известната си книга Китаб ал-Фихрист. Най-известната от тези книги е Китаб ал-Харадж, в която са събрани юридически съждения по въпроси като харадж (дължимо), данък джизя, класификация на земите по признак “плодородност” и др. В книгата си той смело критикува халифа. Починал е през 182 г. от хиджра..

Мухаммед бин ал-Хасан ал-Шайбани (р.а): Имам Мухаммед се е родил през 135 г. от хиджра в близост до Дамаск. Учил се е в Куфа. Учил при Абу Ханифа, когато той бил в тъмницата. След смъртта му завършил образованието си под ръководството на имам Абу Юсуф. След това в Медина учил хадиси при имам Малик (р.а.). Най-добрият му ученик – имам Шафи' е казвал: „Сякаш ангел на откровение озаряваше имам Мухаммед всеки път, когато обясняваше част от който и да е закон“. Според известният мухаддис ал-Науауи (р.а.), веднъж имам Шафи' е казал: „От имам Мухаммед получих знания повече от най-големия товар, който може да се натовари на камила“. Когато запитали имам Ахмад бин Ханбал от къде е узнал толкова много тънкости в правото, той отвърнал: „От книгите на Мухаммед бин ал-Хасан“. Най-известният му труд Масбут е негова преработка и редакция на материали, написани от Абу Юсуф. Други известни негови книги, са Джами ал-Сагир, Джами ал-Кабир, Зийадат, Китаб ал-Худжадж и Сийар Сагир уа Кабир. Починал е през 189г. от хиджра.

Имам Зуфар: Имам Зуфар се е родил през 110 г. от хиджра. Той е бил известен познавач на хадиси и е прилагал много добре къйас. Абу Ханифа го определял като най-добрия си ученик в областта на съжденията по аналогия (къйас). Починал е през 158 г. от хиджра.

Последователите на ханафитската школа днес са по целия свят, особено ризпространена е в Източна Европа, Азия и Близкия Изток.

За повече информация:

1. Абдул Касим бин Каис, Манакиб ал-Нуaман, често цитиран ал-Димашки в неговия Укуд ал-Джуман фил Манакиб ал-Нуaман.
2. Мухаммед Камил /кади на Багдад/. Манакиб ал-Имам ал-Азам.1136г.А.Н./на турски език/
3. Ал-Димашки, Мухаммед бин Йусуф бин Али Укуд ал-Джуман фил Манакиб ал-Нуаман, цит.съч. глава 10
4. Шибли Нумани Сират ал-Нуаман /на урду/, превод на английски език Хади Хусаин Лахор,1977г., стр.25

Ас-Самани Китаб ал-Аснаб уа-т-Табакат-ул Фукаха.

Имам Абу Абдаллах Ахмад бин Мухаммед бин Ханбал

Известни личности в Исляма

Имам Абу Абдаллах Ахмад бин Мухаммед бин Ханбал - Imam Abu Abdullah Ahmed bin Mohammed bin Hanbal (Rahimahu Allahu Ta'ala)

Имам Абу Абдаллах Ахмад бин Мухаммед бин Ханбал (р.а) е роден в Маруа на 20-ти раби-ул-аууал през 164 г. от хажра. Баща му бил известен воин (муджахид), живеел в Басра, Ирак. Разказват, че имам Ахмад се е родил, когато баща му заминал като гази в Маруа. Съвсем малък бил заведен в Багдад, където баща му починал. Така цялата отговорност за възпитанието му паднала върху майка му - Сафийя бинт Маймуне бинт Малик аш-Шайбани.

Ранния период на живота му

Tой бил любознателно и умно дете със силно проявен интерес към образование. 16-годишен започнал да изучава литературата на хадисите. Разказват, че станал толкова велик познавач на хадиси, че знаел наизуст един милион от тях. Той обосновавал юридическите си заключения основно чрез хадиси. Прочул се е във времето, в което живеел и за вечни времена. А Аллах знае най-добре!

Учители на Имам Ахмад (р.а)

Негови учители са били следните учени:

- Имам Мухаммед ал-Шафии ( р.а)
- Бишр бин ал-Муфаддал (р.а)
- Исмаил бин Улайа (р.а)
- Джарир бин Абдул Хамид (р.а)
- Йахя бин Саид бин Каттан Абу Дауд (р.а)
- Абдаллах бин Намир (р.а)
- Уаки бин ал-Джаррах (р.а)

Някои от неговите учители са преразказвали хадис по думите на известния им ученик. Такива са:

- Абу Дауд (р.а)
- Имам ал-Шафии (р.а)
- Йахя бин Адам (р.а)
- Имам Бухари (р.а)
- Имам Муслим;(р.а)
- Йазид бин Харун (р.а)

По-известни негови ученици са следните

- Абу Бакр ал-Алхрам (р.а)
- Ханбал бин Исхак (р.а)
- Абу-л-Касим ал-Бакуи (р.а) и много други.

Отношения между Имам Ахмад и Имам Шафии (р.а)

Известният учен Абу Бакр ал-Байхаки определя Шафии като учител с най-голямо значение за Имам Ахмад. Действително Имам Ахмад е бил особено привързан към Имам Шафии, което е видно в много от разказите му в известната му книга Муснад Ахмад, взаимствани от Имам Шафии.

Имам Шафии също дълбоко е уважавал Имам Ахмад за искреността му и изключителната му начетеност. Веднъж, срещайки се в Багдад през 199 г.от хиджра, той го помолил да му разкаже хадис от Хиджаз, Сирия или Ирак, който бил проследил и признал за точен, тъй като искал да го научи добре и да го разказва на другите.

Той разяснил, че е на различно мнение от теолозите на Хиджаз, които не признавали хадиси, разпространени в други части от мюсюлманския свят, обявявайки ги за лъжливи или казвали: ”Ние не ги считаме нито за истински, нито за лъжливи.” Неговото мнение било, че признава за истински хадис, без значение от мястото на узнаване. Имам Шафии, въпреки славата си на най-ученият човек на своето време, се обръщал винаги към Имам Ахмад, когато срещал трудности с хадис. Имам Шафии е определял Имам Ахмад, като “притежаващ най-дълбоките познания относно хадис”.

Такуа (богобояздливостта) на Имам Ахмад (р.а)

Изключително богоязлив, Имам Ахмад е посветил целия си живот в служба на хадис и фъкх. Веднъж аббасидският халиф Харун ал-Рашид казал на Имам Шафии, че му е нужен кади, който да изпрати в Йемен. Имам Шафии се обърнал към Имам Ахмад, който се обучавал при него и вече бил на 30 години, но последния категорично му отказал с думите: ”Дошъл съм при теб в стремеж към знания, а не за да ме поставяш в затруднено положение, като ми предлагаш да заема длъжността на кади.” Имам Шафии нищо не отговорил.

Имам Ахмад бил толкова благочестив, че не обичал дори да се моли зад своите син и чичо, не приемал храна в домовете им, защото и двамата приели от халифа да заемат държавни длъжности. Разказват, че веднъж гладувал 3 дни, защото в дома му нямало дори какво да се яде. Съпругата му взела назаем от съседката малко брашно, за да изпече хляб. За да стане по-бързо тя изтичала да изпече хляба в дома на сина си. Имам Ахмад не одобрил това и поискал, в същия ден, вратата към дома на сина му да бъде зазидана. Постъпвал така защото сина му бил на служба при халифа.

Веднъж халиф Мамун ал-Рашид раздавал злато, в качеството на садака, на учени по хадис. Всички традиционалисти приели, само Имам Ахмад отказал.

Докато пребивавал в Йемен бил изключително зле материално. Учителят му, шейх Абдур Разак (р.а), известен мухаддис и автор на Мусаннаф, разбрал за това, и поднесъл купчинка динари на Имам Ахмад. Последният му отвърнал: ”От това не се нуждая”. А положението му било такова, че дрехата му била износена напълно, а друга нямал. Опитал се да се скрие в дома си и да затвори вратата.

Хората започнали да го търсят и разбрали причината, поради която се укривал в дома си. Опитвали се да му предложат пари, но имамът приел само един динар, като се изплати за него с работа - да напише нещо или да препише книга.

За Имам Ахмад известният мухаддис Абу Дауд (р.а) е казвал, че да седиш в обществото му това означава да заслужиш велика награда в отвъдния свят (ал-ахира). През целия си живот той не се бил скарал с нито един човек. Байхаки разказва за имама, че когато някой го помолел да даде определение за мутауаккил иляллях (този, който се уповава на Аллах), той отвърнал: ”Това е онзи, който не възлага надежди на никой друг, освен на Аллах”.

Страданията му по пътя на Аллах (с.т)

В късните години на живота си Имам Ахмад спорел с халифа и оспорвал религиозния му авторитет. В резултат, за дълъг срок, той бил затворен в тъмница и управниците се отнасяли с него много грубо. Но съвестта му никога не му позволявала да се съгласява с неправилно мнение на авторитети.

Много са свидетелствата за неговите страдания.

Те са започнали от момента, в който Имам Ахмад влязъл в конфликт с мутазил и тяхната философска идеология.

Мутазил са били свободомислещи, но техни покровители, за съжаление, станали халифите Мамун ал-Рашид, Мутасим Биллах и Ал-Уасик. Те възприели тяхната гледна точка, обявили идеологията им за официална и задължили всички мюсюлмани да я следват. Имам Ахмад и другите традиционалисти категорично отрекли мутазилитската доктрина и осъдили вредоносния тезис за създаването на Корана, поддържан от управляващите аббасидски халифи. По тази причина, окован в тежки вериги, имамът бил отведен на съд от Багдад в Тарс. Неговите страдания са били най-големи по времето на управлението на халифа Мутасим Биллах, когато търпеливо понесъл телесно наказание и тъмничен затвор.

Халифът, признаващ учеността и благочестието на Имам Ахмад, го посещавал от време на време, и му предлагал да приеме кредото на мутазил. В този случай, той обещавал сам да свали оковите му, да стане негов последовател, а имамът да бъде пръв сред придворните. Имам Ахмад отказвал да признае погрешната мутазилитска идеология. В гнева си халиф Мутасим заповядвал на слугите си да го газят с краката си. В резултат на тази жестокост много от ставите му били изкълчени. Държали го окован в тежки вериги. Бил хвърлен в тъмницата в Багдад, където прекарал почти 30 месеца. В килията му не прониквала дневна светлина. Не му давали лампа. Имамът продължавал да отстоява традиционната вяра и не се съгласявал с мутазилитската доктрина на Абдал-Рахман ал-Мутазили и Исхак бин Ибрахим ал-Мутазили. Голяма група палачи била доведена в затвора. Вързали му ръцете, били го до загубване на съзнание. Но въпреки тази жестокост, пролятата му кръв, Имам Ахмад продължавал да твърди, че Коранът не е създаден, той е слово на Аллах (келямуллах).

Този, който твърди, че слово на Аллах е сътворено, той извършва грях - неверие (куфр). Халифът Мутасим се изплашил за бъдещето си на този и в отвъдния свят, и на 25-ти рамадан 221 г. от хажра, заповядал наказанието да бъде прекратено, а веригите - свалени.

Раните започнали да зарастват. Мутасим заповядал на своите хора да посещават имама и да следят за здравето му. Той се разкаял за постъпката си.

Имам Ахмад простил на всички, с изключение на тези, които извършили голям грях против Книгата на Аллах. Имам Бухари (р.а) разказва, че когато вестите за страданията на имама пристигнали в Басра, Абдул Валид Тийалси казал: ”Ако Имам Ахмад се беше родил сред израелитите, то той би бил Пророк на Аллах”.

Трудовете му

Имам Ахмад е написал много книги. Най-значителните са:

Китаб- ул Амал,

Китаб-ут Тафсир,

Китаб-ун Насих уал Мансух,

Китаб-уз Зухд,

Китаб-ул Масаил,

Китаб-ул Фадаил,

Китаб-ул Манасик,

Китаб-ул-Имаан.

Най-известната книга на Имам Ахмад е Ал-Муснад, в която е преразказал повече от 50 700 събрани от него хадиси. Имам Ахмад е починал през 241 г. от хиджра. Жителите на Багдад изпълнили погребалните обряди.

В края на деветото столетие A.D. четирите сунитски школи се обединяват чрез общата теория, а именно, че основните източници на ислямското право, са Коран, Сунна, Иджма (единодушно мнение на юристите на Исляма) и Кийас (съждение по аналогия).

И все пак Аллах (с.т) знае най-добре .

Слава на Аллах Господа на световете!

За повече информация :

1) Ал-Табари, Зайл ал-Музайл,стр.107.

2) Ал-Багдади, Хатиб. Тарикул Багдад, Кайро, 1931г,т.2, стр.59

3)Ал-Рази, Манакиб, ред. Мухаммед Захид ал-Каусари, Кайро, 1953г