Ислямски картини - Аллах

Ислямски картини - Аллах

Ислямски картини - Аллах

Ислямски картини - Аллах

Отношението на съпруга към съпругата в хадиси

Отношението на съпруга към съпругата в хадиси

Мъжът трябва да се отнася към съпругата си великодушно. Мъжът е длъжен да се отнася към своята съпруга великодушно, той трябва да й оказва съдействие и помощ във всичко, което Аллах е сторил позволено за нея, особено, ако съпругата е млада, но в никакъв случай да не се отнася снизходително към онова, което се счита забранено за жената. По-надолу ще представим няколко хадиса в потвърждение на казаното.  
Първият хадис: Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Най-добрия измежду вас, е най-добрия към своята съпруга, а аз съм най-добрия сред вас към съпругата си.” /Този хадис предаден от Ибн Аббас свежда ат-Тахави в “ал-Мушкиль”. Ал-Хаким свежда само първата част на хадиса, като при това твърди: “Хадис с надежден иснад”. С ал-Хаким е съгласен аз-Захаби. Дадения хадис има шахид, предаден с думи от Айша. Него го извежда Абу Ну‘айм в “ал-Хильйа”. Същият шахид предава и ад-Дарими, но вместо словата: “А аз съм най-добрия сред вас към съпругата си” ад-Дарими предава следното: “…Ако ваш приятел почине, молете се за него”. Иснадът на този шахид е надежден според условието на ал-Бухари. Още един шахид предаден от ал-Хатиб в “ат-Тарих”– той е предаден от Абу Хурейра. Ат-Тирмизи и Ахмед го свеждат в първата част. Този шахид има добър иснад./
 
Вторият хадис: В проповедта хутба, произнесена по време на прощалния хадж, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е завещал: “…Наистина, бъдете добри към жените си, защото те се грижат [трудят] за вас, и вие имате право само за това над тях, освен ако не извършат явна непристойност . И ако те постъпват така, то отказвайте да споделите с тях ложето, бийте ги, но така, че да не им причините мъчения. А ако ви се подчинят, не ги обиждайте по никакъв начин. Наистина, вие имате право пред своите жени, а вашите жени имат право пред вас. Що се отнася до вашето право пред жените, то не разделяйте ложето с онези, които не са ви мили, и не позволявайте във вашия дом да присъстват онези, които не са ви драги. Наистина право на жените пред вас е да се отнасяте добре с тях, като им осигурявате препитание и облекло според обичая” /Този хадис в предание от Амр Ибн ал-Ахвас радияллаху анху, е сведен от ат-Тирмизи, който е казал: “Хадисът е добър, достоверен”, и от Ибн Маджа. Ибн ал-Кайим в “аз-Заад” е признал този хадис за достоверен. Този хадис има шахид в преданието от чичото на Абу Хурра ар-Ракаши и е сведен от Ахмед в “ал-Муснад”. В своята работа “аль-Ирва’” аз съм проследил изход на този шахид./
 
Третият хадис: Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Правоверният мюсюлманин не може да изпитва ненавист към правоверната мюсюлманка – ако едно от нейните качества не му харесва, то от друго той непременно ще е доволен”/Този хадис предаден от Абу Хурейра, свеждат Муслим и други автори/.
 
Четвъртият хадис: Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Най-съвършена е вярата на онзи правоверен мюсюлманин, който е най-благонравен. А най-благонравен е този, който се отнася най-добре към своите жени”. /Този хадис свеждат ат-Тирмизи, Ахмед и Абу ал-Хасан ат-Туси в Мухтасар. Той е признал хадиса за добър. Ат -Тирмизи е казал: “Хадисът е добър, достоверен”. Бележка на автора: В преданието с думите на Абу Хурейра този хадис има добър иснад, но първата част от хадиса може да се смята за достоверна, тъй като е предадена със слова от Пратеника на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, по надежден иснад. Извеждането на този хадис съм представил в своята работа “Силсилят ал-ахадис ас-сахиха”, отпечатана от издателство “Ал-Мактаб ал-Ислями”./
 
Петият хадис: От Айша радияллаху анха, се предава: “Веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме покани със себе си, [когато абисинците играеха с копия в джамията]. [Това бе празничен ден]. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ми каза: [О, хумайра’ ! Искаш ли да ги погледаш? Аз отговорих: Да.] . [Тогава той ме постави зад себе си] и наклони гърба си така, че да мога да виждам. [Аз положих глава върху гърба му, и допрях с лице бузите му], и така гледах, надничайки през рамото му (в друго предание на хадиса: полагайки глава на рамото му).[А той казваше: “По-внимателно, миличка!”]. [След това няколко пъти ме попита: Айша! Ти видя ли нещо? Аз му отговорих: Не. Още не. И в това положение, стоейки зад него, аз продължавах да гледам, докато не удовлетворих своето любопитство].” [И нататък: А хората от време на време питаха: Абу ал-Касим! Така добре ли е?] В едно от преданията на хадиса: “И така стоях, докато не ми стана скучно. Накрая, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме попита: Е, достатъчно ли е? А аз отговорих: Да. И тогава той ми каза: Тръгвай.” В друго предание на хадиса: “А аз отговорих: Още малко. И той продължаваше да стои, заради мен известно време, а след това отново попита: Е, достатъчно ли ти е? А аз отговорих: Още малко. [При това забелязах, как той престъпва от крак на крак]. И нататък: Отдавна ми стана скучно да гледам абисинците, но исках всички жени да знаят, как той [салляллаху алейхи ве селлем, ] стои така само заради мен, и колко близко до него бях аз [тогава още съвсем девойка]. [Помислете си само, колко силно се иска на девойка [съвсем млада] – да види нещо забавно]. [И нататък: Внезапно изскочи Умар. Възрастните и децата около мен се отдръпнаха. Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Видях, как шейтаните измежду хората и джиновете тогава избягаха от Умар”]. [Айша нататък е разказала: В този ден Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: И неи за отдих]”. /Този хадис свеждат ал-Бухари, Муслим, ан-Наса’и, и други./
 
Шестият хадис. От Айша радияллаху анха, се предава: “Веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се връщаше от похода на Табук или Хайбер. Сахва , в която седяла Айша, била закрита със завеса, но подухнал вятър, и изпод завесата се показали кукли, с които Айша си играела. Като ги видял, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попитал: Какво е това, Айша? Тя отговорила: Това са моите дъщерички. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, забелязал сред куклите кон с крила и попитал: А какво е това там сред тях? Айша отговорила: Това е кон. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попитал отново: А какво е това на гърба му? Айша отговорила: Това са крила. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, се учудил: Кон с крила? А Айша казала: Нима ти не знаеш, че Сюлейман е имал конница с крилати коне? [Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, чул това], се засмял така, че му се видели мъдреците”. /Този хадис с надежден иснад свеждат Абу Дауд в Сунан и ан-Наса’и в Ишрат ан-ниса’./
 
Седмият хадис От Айша радияллаху анха, се предава: “Веднъж Айша съпровождала Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, в един от походите. Тогава тя била все още млада девойка. [Айша разказва: Аз бях слабичка, тежах малко ]. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал на своите сподвижници: Придвижете се напред, [и те се придвижили напред], след това на мен ми каза: Хайде сега да се надбягваме! Аз се затичах и го изпреварих. [След известно време], когато пак се отправих на поход с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, той отново каза на своите сподвижници, както миналия път: Придвижете се напред, след това на мен ми каза: Хайде сега да се надбягваме! По това време аз бях забравила, какво беше се случило първия път, бях вече поотраснала и тежах повече. Аз казах: О, Пратенико на Аллах салляллаху алейхи ве селлем! Как аз в такова състояние да се надбягвам с теб? А той каза: Хайде, давай да се надбягваме. Аз тръгнах да бягам, но, разбира се, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ме надбяга. След това [той се разсмя и] каза: Това ти е за миналия път, когато ме изпревари”. / Този хадис свеждат ал-Хумайди в Муснад, Абу Дауд, ан-Наса’и така също ат-Табарани и Ибн Маджа – той свежда хадиса в съкратен вид, както е казал ал-Ираки в Тахридж ал-ихйа’, иснадът на хадиса е надежден./
 
Осмият хадис От Айша радияллаху анха, се предава: “Когато на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, му подавали съд, аз можех да пия от него дори когато бях в месечен цикъл. След това той вземаше съда от мен и поставяше своите устни на същото място, от където бях пила аз. А когато аз вземах парче месо и отхапвах от него, той вземаше същото парче месо и поставяше устните си на същото място, от където бях отхапвала аз.” /Този хадис свеждат Муслим, Ахмед, както и други автори./
 
Деветият хадис – Предава се от Джабир Ибн Абдуллах и Джабир Ибн Умайр. Те са разказали, как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Всяко нещо, за което не е споменато [името на] Аллах, то се явява [безсмислица, празна работа], немарливост или напразно забавление. Изключение правят четири вида [занимания]: когато мъжа се забавлява със своята съпруга, обучава своя кон, упражнява се в стрелба и се учи да плува”./ Този хадис с надежден иснад свеждат ан-Наса’и, ат-Табарани и Абу Ну‘айм./

Говеенето в деня Ашура!

 

Говеенето в деня Ашура!

Пратеника Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем, е казал:
„Който пости в деня "Ашура", му се опрощават греховете за една година.“
(Муслим, Тирмизи, И.Ахмед, Таберани)

***

Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа е казал:
“Говеенето в деня Ашура, се явява като изкупление (кефарет) за една година, и не е лошо (мекрух) ако се говее само през този ден…” [ал-Фатава ал-Кубра, част 5].
В „Тухфат ал-Мухтаадж ли Ибн Хаджар ал-Хайтами” се казва:
“Няма нищо неправилно в говеенето само през деня Ашура.” [част 3, Бааб Саум ал-Татау].
***

Достойнствата на говеенето в деня Ашура

От Ибн Аббас радияллаху анхума, се предава:
“Никога не съм виждал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, толкова силно да желае говеенето в някой ден и да му отдава предпочитание пред всеки друг ден, както в този ден, денят Ашура, и в този месец, подразбирайки месец Рамадан”
. /Този хадис е сведен от ал-Бухари, 1867/.

Неговото силно желание означавало, че той салляллаху алейхи ве селлем, е имал намерение да говее през този ден с надеждата да получи награда за това изпълнение.
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“За говеенето в деня Ашура аз се надявам, че Аллах ще приеме това като изкупление за предходната година (изминалата година)”.
/Този хадис е сведен от Муслим, 1976/.
Това е от милостта на Аллах към нас; за говеене в течение на един ден Той ни дава изкупление на греховете от една цяла година. Наистина,

Аллах е Владетелят на великата благодат./3:74/

Хадиси: 61 - 70

Хадиси: 61 - 70

Хадис: 61
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) рече:
„Който вярва в Аллах и в Съдния ден, нека да говори само добро или да замълчи.”
/Бухари – 6476/

Хадис: 62
„Най-мразените хора от Всевишния Аллах са покварените, които говорят лоши думи.” /Хаким – 1/12/

Хадис: 63
Ебу Хурейра (Р.А.) е казал:
“Един ден Пратеникът на Аллах (с.а.с.) стана из между нас и спомена изменничеството и възвеличи колко е опасно това дело. А после каза:
“Не мога да помогна на нито един от вас, който дойде на Съдния ден, носейки на раменете си камила, който ще реве като нея. Този човек ще каже: “О, Пратенико на Аллах, помогни ми!” А той ще му каже: “Не притежавам нищо за теб от Всевишният Аллах, като опрощение и застъпничество. Бях те известил на този свят за положението на измамниците.
Не мога да помогна на нито един от вас, който дойде на Съдния ден и на раменете си носи кон, а той ще цвили като кон. Ще каже: “О, Пратенико на Аллах, помогни ми!” А аз ще кажа: “Не притежавам нищо за теб от Всевишният Аллах, бях те известил на този свят за положението на измамниците.
Не мога да помогна на нито един от вас, който дойде на Съдния ден и на раменете си носи овца, а той блее като овца. Ще каже: “О, Пратенико на Аллах, помогни ми!” А аз ще кажа: “Не притежавам за теб нищо от Всевишният Аллах бях те известил на този свят за положението на измамниците.
Не мога да помогна на един от вас, който дойде на Съдния ден и носи на раменете си дрехи и платове, и ще каже: “О, Пратенико на Аллах, помогни ми!” А аз ще кажа: “Не притежавам нищо за теб от Всевишният Аллах, бях те известил на този свят за положението на измамниците.
Не мога да помогна на нито един от вас, който дойде на Съдния ден и носи на раменете си злато или сребро, и ще каже: “О, Пратенико на Аллах помогни ми!” А аз ще кажа: “Не притежавам нищо за теб от Всевишният Аллах, бях те известил на този свят за положението на измамниците.” /Бухари – 3073/

Хадис: 64
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Ако намерите човек, който е измамник – откраднал е от зекята или от хазната на държавата, изгорете неговите вещи.” /Бухари/

Хадис: 65
„Имаше един човек, който отговаряше за багажа на Пратеника на Аллах. Той се казваше Керкера, и един ден почина. Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: “Той е в Джехеннема.” После хората отидоха да го видят и го намериха покрит с дреха, която бе взел, без да му се полага или някой да му я бе дал.” /Бухари – 3074/

Хадис: 66
„Всевишният Аллах не приема молитвата без абдест, и не приема милостиня, която е придобита с изменничество.” / Муслим – 224/

Хадис: 67
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Не прелюбодейства прелюбодеецът, когато прелюбодейства и той да е вярващ, не краде крадецът, когато краде и той да е вярващ, но след това може да се покае.”

Хадис: 68
Майката на всички вярващи Айша (Р.А.) е казала:
„Пратеникът на Аллах (с.а.с.) отсичаше ръката на крадеца за четвърт динар и нагоре.” /Бухари – 6898/

Хадис: 69
„Мехзумийе – жена от племето Мехзум – взимаше на заем дрехи и не ги връщаше след това на собствениците. Тогава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) заповяда да и се отреже ръката. Нейните родители отишли при Усама ибн Зейд, като са отправили с молба към него да се застъпи за нея, защото той е от най приближените на Мухаммед (С.А.С.). Той разговарял с Мухаммед (С.А.С.),а Мухаммед (С.А.С) му казал:
“О, Усама, не виждам как ти се застъпваш в наказание от наказанията на Аллах!?”
После Пратеникът на Аллах (с.а.с.) станал и казал:
“Наистина онези преди вас се поквариха и рухнаха, защото когато високопоставена личност откраднеше, те го оставяха, а когато откраднеше от тях беден и немощен, те му отрязваха ръката. Кълна се в Онзи, в Чиито ръце е моята душа, ако дъщерята на Мухаммед (с.а.с.) откраднеше, и на нея ще отрежа ръката.”
След това и отрязаха ръката на Мехзумийе.” /Бухари – 6788/

Хадис: 70
Ебу Умама е казал:
“Бяхме при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и той рече:
„Който прекъсне от правото на мюсюлманина, чрез клетвена лъжа, то Всевишният Аллах му е обещал Джехеннема , и му е забранил Дженнета. Един човек попита:
“Дори за нещо дребно и малко, о, Пратенико на Аллах?” А той отговори:
“Да, дори и затова, което мислиш че е дребно.” /Муслим - 137/ 

Хадиси: 51 - 60

Хадиси: 51 - 60

Хадис: 51
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Никой няма да влезе в Дженнета, докато има в сърцето си капка високомерие.”
/Муслим – 91/
Хадис: 52
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Спорили Дженнета и Джехеннема. Дженнета казал: “Няма да влезнат в мен, освен слабите и немощните от хората.” А Джехеннема казал: “В мен ще влязат възгордяващите се и високомерните.” /Бухари – 4850/

Хадис: 53
„Който отсъдих на него от богатството на брат си, без да има право, да не го взима, защото ще му отрежа парче от огъня.” /Бухари – 2680/

Хадис: 54
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Да ви известя ли най-големите прегрешения: съдружаването с Всевишния Аллах, неподчинението към родителите, лъжливото слово и лъжесвидетелството.” /Бухари – 2654/

Хадис: 55
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Всяко нещо, което опиянява и замайва разума е алкохол, и всеки алкохол е харам – забранен. Който пие алкохол на този свят и умре без да е се е покаял от употребата на алкохола, то на него му се забранява да го пие в отвъдния свят – тоест, река от вино в Дженнета.” /Муслим – 2003/

Хадис: 56
„Обещанието на Всевишния Аллах към онзи, който пие опиващи и замайващи неща е, че Всевишният Аллах ще го напие от потта на обитателите в Джехеннема.” /Муслим – 2002/

Хадис: 57
„Проклет е самия алкохол, и производителя, и за когото се произвежда, и който го продава, и който го купува, и който го носи, и за когото се носи, и който яде парите от него, и който го пие, и който го предлага.” /Ахмед – 4787/

Хадис: 58
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„В Дженнета няма да влезне месо (от човек), което е отгледано и израснало от харам, защото това месо е за Джехеннема.” /Бухари/

Хадис: 59
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Наистина има хора, които се разпореждат с богатството на Всевишния Аллах, без право и с измама, но за тях на Съдния ден е Джехеннема.” /Бухари – 3118/

Хадис: 60
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Странете от седем смъртни гряха.” И спомена: “И набеждаването на целомъдрени жени, наивни и вярващи.” /Бухари/ 

 

Хадиси: 41 - 50

 

Хадиси: 41 - 50

Хадис: 41
„Който умишлено излъже за мен, нека да си приготви мястото в Джехеннема.” /Бухари – 110/

Хадис: 42
„Който каже нещо за мен, което аз не съм казал, нека да си приготви мястото в Джехеннема.” /Бухари – 109/

Хадис: 43
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Странете от седем смъртни гряха: съдружаването с Всевишния Аллах, магията, убийството, което е забранил Аллах освен по право, ядене на богатството на сираците, яденето на лихвата, да избягаш от бойното поле, когато срещнеш врага в бой, и да клеветиш целомъдрените вярващи жени (с лоши неща).” /Бухари – 6857/

Хадис: 44
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Който ни мами и лъже не е от нас.” /Муслим - 101/

Хадис: 45
„ Всеки един от вас е пастир и всеки от вас е отговорен за своето стадото.” /Бухари/

Хадис: 46
„Който водач измами и лъже стадото си, той е в Джехеннема.” /Ахмед – 5/25 /

Хадис: 47
„Всевишният Аллах не е милостив към онзи, който не е милостив към хората.” /Бухари – 7376/

Хадис: 48
„Справедливия водач, Всевишният Аллах ще го доведе на Съдния ден под Своята сянка в деня, когато няма да има друга сянка освен Неговата.” /Бухари – 6806/

Хадис: 49
Когато Пратеникът на Аллах (с.а.с.) изпратил Муаз към Йемен му казал:
„Внимавай в щедростта на парите им, и се страхувай от дуата на угнетения, защото между дуата му и Всевишния Аллах няма преграда.” /Бухари – 4348/

Хадис: 50
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Трима, Всевишният Аллах няма да говори с тях на Съдния ден.” И спомена от тях: “Водачът лъжец.” /Муслим – 107/ 

Хадиси: 31 - 40

 

Хадиси: 31 - 40

Хадис: 31
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Ислямът се изгражда върху пет основи:
- Свидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах, и че Мухаммед е пратеник на Аллах.
- Отслужването на молитвата.
- Даването на зекята.
- Поклонението Хадж при Дома.
- И говеенето в Рамазан.” /Бухари и Муслим/

Хадис: 32
Омер (Р.А.) е казал:
„ Дойде един човек при Пратеника на Аллах (С.А.С) да иска разрешение да отиде на война с него. Пратеникът на Аллах (С.А.С.) му рече: “Живи ли са родителите ти?” Той каза: “Да.” Рече му: “В тях има борба, бори се.” /Бухари – 3004/

Хадис: 33
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Да ви известя ли кои са големите грехове: съдружаването с Аллах и неподчинението към родителите…”
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„ Няма да влезе в Дженнета, който прекъсва родствените си връзки.”
/Бухари – 5984/

Хадис: 34
„Който вярва в Аллах и в Съдния ден, нека да поддържа родствените си връзки.”
/Бухари - 6138/
Хадис: 35
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Когато рабът прелюбодейства, вярата му го напуска в този момент, и стои над главата му. А когато свърши, вярата му се връща отново в него.” / Ебу Дауд/

Хадис: 36
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Трима, Всевишният Аллах няма да им говори на Съдния ден, няма да ги гледа, няма да ги пречисти, и за тях е суровото наказание:
възрастен човек прелюбодеец, властващ лъжец и беден високомерен.” /Муслим -107/

Хадис: 37
„ Пратеникът на Аллах (с.а.с.) сънувал:
“Дойдоха при мен меляйкетата Джебраиль и Микаиль. Тръгнахме и пристигнахме при нещо като пещ, дъното му е широко а отвора тесен, а от него се чуваха различни гласове и силни крясъци. Надникнахме в него и видяхме голи мъже и жени. Под тях идва силен огън с пламъци, когато идва този силен огън те крещяха от силната топлина и болка която чувстват. Рекох: “Кой са тези о, Джебраиль? Рече: “Тези са прелюбодейките и прелюбодейците, това наказание ще продължи до Съдния ден.” /Бухари – 7048/

Хадис: 38
В дълъг хадис, Пратеникът на Аллах (с.а.с.) попитал сподвижниците:
“Някой от вас да е сънувал нещо?”
Тогава той ни рече:
„През нощта дойдоха две меляйкета, който бяха изпратени при мен, и казаха: “Тръгвай!” и аз тръгнах с тях…Тръгнахме и пристигнахме при една река, мисля че той каза, че е червена като кръв. В реката имаше човек, който плуваше, а на брега на реката човек, който бе събрал много камъни. Плуващият човек плуваше, колкото поплува и когато реши да излезе, отиде при човека с многото камъни, отвори му устата и му вкара камък в нея. След това го връща на същото място. Плува колкото плува и пак иска да излезе, отива при него, и винаги когато се
връща той му слага в устата камъни и го връща в реката. Попитах ги: “Кои са тези двамата?” Казаха ми: “Ние ще те известим. Човека който плува в реката и човека който е на брега са от ядящите лихвата....” /Бухари – 7047/

Хадис: 39
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Аз и настойника на сирака сме заедно в Дженнета.” И приближи двата си пръста на ръката.” /Бухари – 6005/
Хадис: 40
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Който излъже за мен, построява му се дом в Джехеннема.”
/Ахмед – 4/201/ 

Хадиси: 21 - 30

Хадиси: 21 - 30

Хадис: 21
„Който убие човек, който е под опеката на мюсюлманите, няма да помирише мириса на Дженнета, който се носи на разстояние от 40 години.” /Бухари – 3335/

Хадис: 22
„Странете от седем смъртни гряха.” И спомена: “Магията.” /Бухари/

Хадис: 23
„Магията, и украшенията, които се окачват срещу уроки, и правенето на магия така, че жената да обича мъжа си е съдружаване - ширк.” /ЕбуДауд-3883, Ибн Мадже-3550/

Хадис: 24
Хаттаби е казал:
„Ако рукйе е от Свещения Коран и от имената на Всевишния Аллах, тя е
позволена, защото Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е учел рукйе на Хасан и
Хусейн като казвал:
„Чрез съвършените слова на Аллах, търся убежище при Него и за двама ви, да бъдете закриляни от всеки шейтан и насекомо, и от всяко лошо око.” /Бухари-3371/

Хадис: 25
„Между рабът и неверието е изоставяне на намаза.” /Муслим – 82/

Хадис: 26
„Който изпусне следобедната молитва, то делата му се провалят.” /Бухари-553/

Хадис: 27
„Повелено ми бе да воювам с хората, докато кажат: “Ля иляхе иллеллах”, и да отслужват молитвата, и да дават милостиня (зекят). И ако извършат това, те предпазват от мен кръвта си и парите си, освен по право, и равносметката им е пред Всевишния Аллах.” /Бухари – 25/

Хадис: 28
„Веднъж в джамията на Пратеника (с.а.с.) влезе един човек, откланя два рекята набързо и отиде при Пратеника (с.а.с.), за да му даде селям.
Тогава Мухаммед (с.а.с.) му рекъл:
“Върни се и кланяй отново, защото ти нямаш намаз!” Този човек се върнал и кланял отново, по същия начин, набързо и пак отишъл при Пратеника (С.А.С.), за да му даде селям. Мухаммед (С.А.С.) пак го върнал, като това се повторило три пъти. След третия път този човек казал:
“О, Пратенико на Аллах, Който те изпрати с истината, аз не знам друг начин да кланям! Кажи ми как да се кланям!”
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
“Когато решиш да отслужиш намаз, измий се хубаво - абдест, след това се обърни към Къбле и кажи: “Аллаху Екбер”, после прочети това, което ти е лесно от Корана. След това се наведи на рукю, докато се успокоиш, после се изправи от рукю и се застой прав. Когато отидеш на седжде, успокой тялото си, после се изправи за да седнеш и се застой, след което направи още едно седжде и се застой. И така прави в целия намаз!” /Бухари -793/

Хадис: 29
„Ако някой от вас отиде на седжде, нека да постави лицето, носа и ръцете си на земята, защото Всевишния Аллах ми вдъхнови да правя седжде на седем части от тялото. Челото, носът, дланите на двете ръце, колената на двата крака и пръстите на двата крака. Който се кланя и не отдаде правото на една от тези части на тялото, то тази част на тялото го проклина, докато излезе от намаза.” /Бухари – 809/

Хадис: 30
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Няма да има притежател или собственик на злато или сребро и той да не дава правото им – зекята, освен че на Съдния ден златото и среброто му ще бъде сторено на страници от огън. То ще бъде нажежено в Огъня на Ада и ще бъдат жигосани с него челото му, хълбоците му, и гърба му. Всеки път когато изстинат, това се повтаря отново в деня, който е равен на 50 000 години, докато Всевишният Аллах отсъди между хората. Тогава той ще узнае дали е за Дженнета или Джехеннема.”
Попитаха Пратеника на Аллах (С.А.С.): “И камилите ли?”
А той рече: “Няма да има собственик на камили, който не дава правото им, а от правото им е да ги дои в деня, в който ги напоява и когато бъде Съдния ден, той ще бъде хвърлен по лице на широко и равно място. Няма да отсъства нито една от стадото, ще го тъпчат с копитата и ще го хапят със зъбите си. Щом премине първата, веднага отива следващата –всичко това в Деня, който е равен на 50 000
години, докато Всевишният Аллах отсъди между хората, и всеки узнае
своя път, дали е към Дженнета или Джехеннема.”
Попитаха Пратеника на Аллах (С.А.С.): “И кравата и овцата ли?”
А той рече: “Няма да има собственик на крава или овца, и да не дава правото им, освен че на Съдния ден, на широко и равно място, да няма крава или овца с два рога или без рога, или с чупен рог да не го пробождат, или да го тъпчат с копитата си. Всеки път като премине едната, веднага след нея минава следващата - в деня, който е равен на 50 000 години, докато Всевишния Аллах отсъди между хората и всеки ще узнае своя път към Джехеннема или към Дженнета.” / Муслим – 2287/ 

Хадис: 11 - 20

 

Хадис: 11 - 20

Хадис: 11
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Който извърши нещо за да се чуе, Аллах ще го разгласи, и който извърши нещо за да го видят, Аллах го разкрива.” /Бухари – 6499/

Хадис: 12
„Жалко за говеещия, който няма нищо от говеенето си освен глада и жаждата. И жалко за кланящият се нощем, който няма нищо от молитвата си, освен нощното будуване.” /Ибн Мадже – 1690/

Хадис: 13
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Странете от седем смъртни гряха.” И спомена: “Убийството, което Аллах е възбранил, освен по право.” /Бухари/

Хадис: 14
Един мъж попитал Пратеника на Аллах (с.а.с.):
“Кои грях е най-голям при Всевишния Аллах?”
Отговори: “Да съдружиш подобен с Аллах, след като Той те е създал.”
А после кой? Рече:
“Да убиеш детето си от страх, че ще се храни с теб.”
А след това кой? Рече:
“Да прелюбодействаш с комшийката си.” /Бухари – 4477/
Хадис: 15
Пратеникът на Аллах (С.А.С) е казал:
„Ако двама мюсюлмани се срещнат със сабите си, убиващият и убитият ще са в Огъня.” Рекоха: “О, Пратенико на Аллах, така е с убиващият, но защо и битият?” А той рече: “Защото и той желаеше да убие приятеля си.” / Бухари – 31/

Хадис: 16
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Не се превръщайте след мен в неверници, като се убивате се един с друг.”
/ Бухари -121/
Хадис: 17
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Рабът не престава да е в пространството на религията си, докато не го сполети забранена кръв.” /Бухари – 6862/

Хадис: 18
„Първото нещо, което ще се присъди между хората в Съдния ден е кръвнината.”
/Бухари – 6864/

Хадис: 19
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Големите грехове са : Съдружаването с Всевишния Аллах, убийството и клетвената лъжа.” /Бухари – 6870/

Хадис: 20
“Няма да има душа, която да е убита несправедливо и първия син на Адем А.С. да няма дял от кръвта й, защото той е първият, който пристъпи към убийството.”
/Бухари – 3335/ 

Хадиси: 1 - 10

Хадиси:  1 - 10

ХАДИСИ
НА ПРАТЕНИКА НА АЛЛАХ – МУХАММЕД САЛЛЯЛЛАХУ АЛЕЙХИ ВЕСЕЛЛЕМ ПРЕВЕДЕНИ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(събрани от издадените книги за Исляма на български език )


Хадис: 1
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „Една група от моята общност ще продължава да изпълнява повелята на Аллах, не ще им вредят хората, които ги изостават или
противоречат, докато дойде повелята на Всевишният Аллах, а те показват това на хората.” /Бухари - 7460/

Хадис: 2
Ибн Аббас е казал:
“Не видях нещо да прилича повече на малките грехове, освен това, което казва Ебу Хурейра, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Всевишният Аллах отреди част от прелюбодеянието в сина на Адем, ако го достигне няма изход. Прелюбодеянието е поглед с окото, изговаряне с езика, а душата се надява и наслаждава, а половия орган или потвърждава всичко това или го отрича.” /Бухари – 6243/

Хадис: 3
Осман ибн Аффан е казал: “Чух Пратеникът на Аллах (с.а.с.) да казва:
„Който извърши правилно абдест, както го е отредил Всевишният Аллах, то петкратният намаз опрощава малките грехове между тях.” /Муслим - 226-232/

Хадис: 4
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Петкратният намаз, и петъчната молитва до петъчната молитва, и рамазан до рамазан са опрощение на малките прегрешения, ако страни от големите грехове.”
/Муслим – 233/
Хадис: 5
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Странете от седем смъртни гряха: съдружаването с ВсевишнияАллах, магията, убийството, което Аллах е забранил, освен по право, яденето богатството на сираците, яденето на лихвата, да избягаш от бойното поле, когато срещнеш врага в бой, и да набедиш целомъдрените мюсюлманки с лоши неща.” /Бухари – 6857/

Хадис: 6
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Вкусил сладостта на вярата е онзи, който е доволен Аллах да му е Господар, и Исляма да му е религията, и Мухаммед (с.а.с.) да е пратеника.” /Муслим – 34/

Хадис: 7
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Три неща, който ги извърши ще намери сладостта на вярата: който обича най-много Всевишния Аллах и Неговия пратеник от всичко останало, който обича човек, не заради друго, а заради Аллах, и който се отвращава да се върне към неверието, след като Всевишният Аллах го е избавил от него.” /Бухари - 21/

Хадис: 8
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
„Искате ли да ви известя с най-големите грехове?” Като го повтори три пъти. Казаха: “Да, о, Пратенико на Аллах.” А той рече:
“Съдружаването с Аллах, неподчинението към родителите.” Беше облегнат, изправи се да седне и рече: “Лъжата и лъжесвидетелството.” Не преставаше да го повтаря, докато си рекохме: Дано да замълчи.” / Бухари – 2654/

Хадис: 9
Също така е казал:
„Пазете се от седемте смъртни гряха.” И спомена: “Съдружаването с Аллах.” /Бухари/

Хадис: 10
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: “Всевишният Аллах казва:
„Който извърши едно дело и съдружи с Мен друг в него то, той е този, който съдружава, а Аз съм далеч от него.” /Муслим – 2985/