ИМАМ МАЛИК БИН АНАС - Imam Malik Ibn-Anas

Известни личности в Исляма
..............................

ИМАМ МАЛИК БИН АНАС - Imam Malik Ibn-Anas

Когато имам Малик бин Анас (р.а) се е родил, периодът на асахаба (сподвижниците на Пророка с.а.с ) е бил в края си. Медина бил градът на Пророка (с.а.с ) (Мадинату-р Расул) и център на ислямската наука, тъй като последователите или учениците на асахаба (р.а), познати под названието табиин, били признати за познавачи на ислямското учение и привличали учени от всички части на мюсюлманския свят.

Ранният период от живота му

Имам Малик се е родил през 93 г. от хиджра, както пишат в своите творби Самани в Китаб ал-Аснаб и Захаби в Тадкир ал-Хуффаз. Има известни различия относно годината, тъй като някои учени са на друго мнение. Напр. Ибн Халика е записал 95 г. от хиджра, а Йафии - 94 г. от хиджра. Имамът произхожда от кралската арабска фамилия Хумайр от Йемен, заселила се в Медина след идването на Исляма. Семейството му било известно с гостоприемството си и други достойнства. След като приело Исляма, то станало по-известно, но в друга област. Заслугите им към Исляма са съхранени за вечни времена в ислямската история.

Генеалогията на имам Малик (р.а) е следната: Малик син на Анас, син на Абу Амир, син на Умар, син на Харис, син на Гиман, син на Хабсил, син на Амр, син на Харис, който бил известен като Зил-Субх.

В семейството Абу Амир е приел исляма. Наричали го с куния имам Абдаллах, но когато се прославил като известен учен, започнали да го наричат имаму Дару-л Хиджра – „Водачът в Дома на преселението“, т.е. духовния вожд на Медина.

Периодът, в който се е родил имам Малик, бил на царстване на халиф Уалид бин Абд ал-Малик, третия управник от Умайядската династия. Територията на Умайядския халифат е включвала Испания в Европа, Магриб в Африка и Индия в Азия. Въпреки че Умайядите пренесли столицата от Медина в Дамаск (Сирия), значението на града на Пророка (с.а.с), се запазило. За всеки мюсюлманин, достоен за това име, било въпрос на гордост да посети Свещения град даже, ако за да изпълни това жизненоважно желание, му се е налагало да извърши дълго пътешествие. Макар че вече Медина не била политическа столица на исляма, тя запазила своята духовна и просветителска роля, както това е било по времето на Пророка (с.а.с). Като резултат на широкото разпространение на исляма, мюсюлмански учени-ентусиасти, араби и не-араби, се стичали в Медина и се устройвали там, така че да могат да седнат в краката на такива прославени учени като имам Малик бин Анас.

Образованието му

Още в ранното детство на имам Малик в семейство му вече имало известни учени и преподаватели по ислямска наука. Дядото на имама, който имал същото име, бил известен познавач на хадиси и се считал за един от достоверните разказвачи. Той починал, когато имам Малик бил на 10 години и по това време започнал своето образование.

Макар че още бил дете и не е имал възможността непосредствено да се възползва от дълбоките познания на своя дядо, незабравимите впечатления и напътстващи съвети изиграли важна роля за формирането на неговия характер и страстта му към знания. Чичото на имама – Абу Сухайл Нафиа, бил признат специалист по хадиси и се прочул като учител на Зухри, много известен съвременик на имам Малик.

Имам Малик е учил хадиси при чичо си.

Баща му – Анас и чичо му Раби (р.а) също били познавачи на хадис, тъй като те препредавали хадиси от своя баща Малик (дядото на имам Малик). От детството си имам Малик бил необикновено прилежен. Разказва се (Аллах знае най-добре), че веднъж, по време на лекция, от тавана върху коленето му паднала змия. Всички слушатели се разбягали, а той продължавал да стои спокойно, сякаш нищо не се е случило. Така бил задълбочен в учението, че даже змията не го разсеяла.

Учители на имама

Абу Радим Нафиа бин Абд-ур Рахман:

Имамът се учил на четене и рецитиране на Корана според установените правила, при известния учен Абу Радим Нафиа бин Абд-ур Рахман , добре познат и днес в целия мюсюлмански свят. Абу Радим е починал през 169 г. от хиджра.

В ранния период от живота на Имам Малик, Нафиа бил известен като виден познавач на хадиси. Той изучил тази наука при известния учител и асахаба Абдуллах ибн Умар (р.а), тъй като Нафиа бил негов роб, освободен след 30-годишна служба. Тези, на които е известно мястото, което заема Абдуллах ибн Умар (р.а) в литературата на хадисите, могат да оценят изключителната възможност за Нафиа да се учи при такъв велик учен, винаги заобиколен от ученици. Абдуллах бин Умар е син на Умар ибн Хаттаб (р.а), втория халиф в Исляма и един от най-близките сподвижници на Пророка (с.а.с).

Освен че изучавал хадиси при Абдуллах ибн Умар, Нафиа е имал щастието да служи и на други сподвижници и известни познавачи на хадиси, а именно Айша, Умм-Салама, Абу Хурайра, Абу Саид ал-Худри и много други (Аллах да бъде доволен от всички тях).

Освен имам Малик, сред неговите ученици са и други светила от този период, чиито имена са слава за ислямската наука - Ибн Джурайдж, имам Зухри, имам Аузаи и Айуб Сахтийани (Аллах да бъде доволен от всички тях).

Обичайно имам Малик питал своя известен учител за мнението му по юридически въпроси, добавяйки: „А какво е казал за това ибн Умар?“

Имамът обичал своя учител заради предаността, чистотата и честността му. Често казвал, че ако е чул мнение за хадиси, разказани от ибн Умар от своя учител Нафиа, то не са му нужни никакви други доводи. По тази причина в Мууатта има много хадиси, разказани от имам Малик с позоваване на Нафиа, който ги е чул от Абдуллах ибн Умар (р.а). Благочестивият халиф Умар бин Абдул Азиз (р.а), който сам бил голям учен, избрал Нафиа за учител на египтяните и го изпратил там. Само в Исляма роб, благодарение на своите благочестие, преданост и ученост, е могъл да придобие такъв авторитет, че хадисите, разказани от него да се считат за истинни, и да бъде уважан, като виден учен.

Имам Джафар ал-Саддик (р.а) -

също бил един от учителите на имам Малик. Освен че бил виден учен, той принадлежал към семейството на Пророка (с.а.с) – правнук е на Хуссайн (р.а), внук на Пророка (с.а.с).

Неговият баща, Бакар (р.а), също бил известен учен. Веригата на неговите разказани хадис идва от неговия баща – имам Мухаммед Бакар от Уруах бин Зубайра, Мухаммед бин Мункадир и Ата (Аллах да бъде доволен от всички тях). Освен имам Малик, сред неговите ученици били и Суфян ал-Саури, Шабах, Абу Йахя Ансари, имам Абу Ханифа и Суфян бин Уаийа. Починал е през 198 г. от хиджра.

Мухаммед бин Йахя ал-Ансари (р.а) -

е още един от учителите на имам Малик. Обикновено той преподавал в Масджид ал-Набауи (джамията на Пророка с.а.с) в Медина. Той е починал на 74 г. през 121 г. от хиджра

Абу Хазим Салмах бин Динар (р.а) -

е друг един учен от табиин и учител на имам Малик. Той също е преподавал в джамията на Пророка. Починал през 140 г. от хиджра.

Йахя бин Саид (р.а) -

е също учен от табиин и учител на имамите Али бин Зайна ал-Абидин бин Хусайн, Ади бин Сабийа и Анас бин Малик (р.а). Освен имам Малик сред учениците му са и Хаммад, Шаабах и Суфян ал-Саури (р.а). Той е починал през 140 г. от хиджра.

Хишам бин Уруах (р.а),

почтен и много известен учен от табиин, също бил учител на имам Малик. Той чул доста предания от много сподвижници и бил учител на няколко други известни познавачи на хадиси като Суфян ал-Саури и Суфян бин Айнийа. По-късно, по времето на халиф Абу Джаафар Мансур Аббасиди (р.а), той се преместил в Куфа. Хората се събирали на тълпи, за да чуят уроците му по тафсир и хадис. Халиф Мансур го уважавал много и когато Хишам починал, халифът ръководил молитвата – салату-л-джаназа. Според Ибн Сад, той е авторитет в науката за хадисите. Абу Хатим го нарича имам в науката за хадисите.

Известни ученици на Имам Малик и създатели на достоверни копия на Мууатта

Славата на Имам Малик се разнесла надалеч. Учени, негови съвременници, от различни части на мюсюлманския свят, считали за голяма чест да посещават великия имам и да слушат неговите уроци по хадиси, както и наставленията му по юридически и правни въпроси. Много от тях, водейки си записки, преписвали текста на Мууатта – известният сборник с хадиси на техния учител. Тази дейност е била много полезна, защото учените се завръщали в страните си с верни копия на Мууатта. Така те обучавали на хадис и юриспруденция по имам Малик. Броят на учените, обучавали се при имама, е около 1300. Ще представим кратки биографични данни за по-известните от тях, за да се изясни защо копията на Мууатта, направени от тях, и до днес са най-достоверни.

Йахя бин Йахя ал-Масмуди -

(поч. 234 г. от хиджра) произхожда от берберско племе в Испания. Той два пъти извършил пътешествие, за да се срещне с имам Малик и да се обучава при него, след което се завърнал в своята страна и започнал да преподава науката за хадиси и юриспруденция. Емирът на Кордова го помолил да заеме длъжността на кади, но той отказал. Бил един от най-благочестивите хора на своето време.

През последната година от живота на имам Малик, Йахя пристигнал в Медина и учил при него известния Мууатта, освен трите глави на книгата Итикаф. Имам Малик е починал през 149 г. от хиджра и Йахя присъствал на молитвата за помен и погребението му. Той се сближил с някои от другите му ученици, като Абдуллах бин Уахаб, Лаис бин Сад ал-Масри, Суфян бин Аийинах и Ибн ал-Касим (р.а.д), авторът на ал-Мудауах. Благодарение на разказите на Йахя Мууатта станал известен в Магриб. Йахя починал през 234 г. от хиджра.

Ибн Уахб Абу Мухаммед Абдаллах бин Салмах ал-Фахри ал-Масри -

е друг известен ученик на имам Малик. Негови познати творби са ал-Джами ал-Хадис, Китаб ал-Манасик, Китаб ал-Магази и Китаб Тафсир ал-Мууатта. Починал е през 199 г. от хиджра.

Аби Абдаллах Абу ал-Рахман бин ал-Касим бин Халид ал-Сасри -

е още един от известните ученици на имам Малик. Починал е в Египет през 191 г. от хиджра.

Абу ал-Рахман Абдаллах бин Муслима ал-Харис /поч. 221 г. от хиджра./

Абу Йахя Маан бин Иса бин Динар ал-Мадани /поч. 198 г. от хиджра./

Саид бин Касир бин Афир бин Муслим ал-Ансари /поч. 226 г. от хиджра./

Йахя бин Йахя бин Бикир ал-Масри /поч. 231 г. от хиджра./

Аби Масб ал-Зухри, кади на Медина /поч. 242 г. от хиджра./

Масаб ал-Зубайри

Мухаммед бин ал-Мубарак

Мухаммед бин ал-Хасан ал-Шайбани

Всички описани по-горе учени са оставили най-верните копия на ал-Мууатта, който са изучавали при имам Малик. Сред учениците на имам Малик са и аббасидските халифи – Абу Джафар Мансур, Махди, Харун ал-Рашид и неговите синове - Амин и Мамун Рашид, както и учените-юристи - Абу Ханифа, Имам Шафии, Имам Мухаммед бин ал-Хасан ал-Шайбани, кади Абу Йусуф и Имам Ибн Касим ал-Малики (Аллах да бъде доволен от всички тях).

Имам Малик като учител

В своята известна творба Тадкира ал-Хуффаз Захаби казва, че дори и имам Абу Ханифа в присъствието на имам Малик е изразявал уважението си към него, като към учител. Въпреки че в това се изразява изключителната скромност на по-възрастния Абу Ханифа, не по-маловажно е, че се изразява голямото му уважение към имам Малик бин Анас.

Преподавателският метод на имам Малик бил уникален за своето време. Към неговата система и до днес се придържат традиционните Коранически школи при преподаване в джамии и при проповеди в Западна Африка. Имам Малик е обичал да слуша как неговите ученици четат. Някои са възразявали срещу тази система. Йахя бин Селам не възприел метода му и напуснал школата му. По време на занимание имам Малик заемал пейка на по-високо място и до него стояли Книгата на Аллах и неговия сборник с хадиси. Учениците сядали в кръг около него и водели записки по лекциите на имама. Ако броят на учениците се увеличавал много, един от най-добрите ученици ставал и повтарял на глас думите на учителя, без да променя тяхното съдържание и смисъл. За тази работа имам Малик избирал Ибн Уллийа, а съвременникът на имама – Ибн Шуаба избирал Адам бин Аби Айас (или Айаш).

Съвременниците на имам Малик са били светила в ислямската наука и особено в ислямската юриспруденция. В това време са живяли такива учени, като имам Аузаи в Сирия, Хаммад в Басра, имам Абу Ханифа и Суфян ал-Саури в Куфа, Лаис в Египет (Аллах да бъде доволен от всички тях).

Имам Малик като мухаддис и юрист

Като велик мухаддис, т.е. специалист и авторитет в науката за хадисите, той внимателно изучавал всички видове разкази, проповеди на Пророка (с.а.с), разсъждения за Коранически и други истории, изказвания за превъзходството и биографическите разкази на асахаба за Пророка (с.а.с), техните обяснения за Корана и хадисите, начинът на живот на асахаба. След внимателен подбор той е събрал във великия Мууатта около хиляда хадиси. Правните му теории и тяхната кодификация, са основани на хадисите и Сунната на Пророка (с.а.с). Слабостта, изразена в цитирането на преданията и съответните правни съждения, винаги е създавала проблеми на следващите поколения. Това е една от причините, поради която Аузаи, признат муджтахид и известен учен, съвременник на имам Малик, живял в Сирия, не могъл да впечатли достатъчно хората, както било с имам Малик, за да го признаят за учител и основател на школа за юриспруденция. Това намерило потвърждение и в отговора на Имам Ахмад бин Ханбал, когато го запитали за мнението му за Аузаи: „Той е слаб в хадисите и слаб в съжденията“.

Макар че имам Малик е бил виден мухаддис, правните му теории и решения са изисквали прилагане на иджтихад. По тази причина, в едноименната глава на книгата си Китаб ал-Маарифа, Ибн Кутайба /поч. 276 г. от хиджра/, виден традиционалист, го включва сред ахли-р-рай.

По времето на имам Малик, специалистите по хадиси се разделяли на две категории, като и едните и другите са работили усърдно над науката за хадисите, с най-голямо уважение към Пророка и неговите сподвижници.

Едната група се занимавала със събиране на хадиси и риуайат /разкази/. Събирането на хадисите е било много трудна задача, която налагала пътувания от едно място на друго, за записване дори и на един хадис и за установяване на целите на неговите разказвачи.

Другата група от благочестиви учени събирала и изследвала хадисите с цел извличане от тях на заповеди и юридически решения. Подборът на имам Малик бил дотолкова прецизен, че в труда си Ал-Мууатта не включил даже разкази, предадени от баща му Анас и чичо му Раби, с позоваване на неговия дядо.

Като юрист той безстрашно произнасял своите фатауи /юридически заключения/, даже когато това никак не се нравело на управляващите халифи. Веднъж поискали да произнесе фатуа за развод, даден под принуда. Другите имами вече били казали, че разводът е действителен, въпреки упражнената принуда, но имам Малик се произнесъл, че разводът е недействителен. Джафар бин Сюлейман, управникът на Медина и братовчед на халиф Мансур, заповядал на имам Малик да не произнася подобна фатуа. Имамът публично изказал своето мнение и бил наказан за това.

Обикновено имамът се въздържал да произнася фатауи, искани от него от далечни места. Веднъж при него пристигнал човек, който пътувал цели 6 месеца, и го попитал за мнението му по правен въпрос. Имамът отвърнал: „Моля те, кажи на хората си, че имам Малик е казал, че не може да отговори на този въпрос“. Ибн Аби Уайс разказвал, че веднъж имам Малик споделил с него, че когато му задават такива въпроси, той се вълнувал така, че не можел нито вода да пие, нито да яде. Когато някой го поправял по юридически въпрос, имамът обикновено веднага приемал поправката.

Имам Малик не преразказвал нито хадисите, нито мнението на видни учени от Ирак. Шуайб бин Хараб веднъж го попитал: "Защо ти нищо не преразказваш от чутото от хора от Ирак?" Имамът отвърнал: „Нашите старши (аслаф) не са разказвали нищо чуто от тях. Ето защо нашите млади също нищо не преразказват от чутото от техните млади“. В действителност той нямал нищо против улема' от Басра, Багдад и Куфа. Един от неговите учители е бил Айюб Сахтийани, виден учен от табиин от Басра. Той се е отнасял с уважение към своите съвременници, учени от Ирак, винаги когато те го посещавали и слушали уроците му. Много от известните му ученици са били от Ирак.

Мединският фикх

Най-голямото постижение на имам Малик е кодификацията на мединския фикх. Медина бил център, където във всички отрасли на ислямското учение са преподавали известни учени и познавачи, изучавали Коран, хадиси и принципи на юриспруденция при Пророка (с.а.с) и неговите сподвижници (р.а). Един след друг сподвижниците умирали, но видни учени - табиин живеели по времето на имам Малик.

Известните са седем от тези табиин, станали централни фигури във фикх и хадисите. Към тях обикновено се обръщали по всички правни въпроси. Двама от тях това са Сюлейман и Салим бин Абдуллах (р.а). Сюлейман е бил роб на Меймуне, майката на мюсюлманите и жената на Пророка (с.а.с). Салим е бил внук на Умар (р.а) и се е обучавал при своя баща – Абдуллах ибн Умар (р.а). Тези табиин са били консултативния съвет, към който са се обръщали по всички въпроси, късаещи Шариа. Медицинският фикх, кодифициран от имам Малик, е резултатът от труда на тези благочестиви табиин, на основата на авторитетните мнения на асахабите и Пророка (с.а.с).

Имам Малик е починал на 86-годишна възраст на 11-ти от месеца раби ал-аууал 179 г. от хиджра. Погребан е в Джаннат ал-Баки в Медина.

Имам Абу Ханифа

Известни личности в Исляма

................

Имам Абу Ханифа - Imam Abu Hanifa

Първата основана школа по фъкх (ислямско право) е ханафитската школа в Куфа (Ирак).

Истинското име на имам Абу Ханифa е Нуаман бин Сабит, известен със своята куния имам Aбу Ханифa (поч. 150 г. от хиджра.). През периода, в които живял, гр. Куфа е бил един от известните центрове на знанието. Наследството от наука на Абдаллах бин Масуд р.а. (поч. 32 г. от хиджра.) – асахаба и велик познавач на Корана и Сунната, се развивало в Куфа, където е преподавал от времето, когато е бил изпратен там за кадия и учител от страна на халифа Умар бин Хаттаб (р.а).

Имам Нуаман бин Сабит (Абу Ханифа) е свързан с благочестивата епоха на табиин, приемниците на асахаба (сподвижниците на Пророка с.а.с.). Известният историк Хатиб ал-Багдади разказва, че Абу Ханифа се е родил през 80 г. по худжра. Баща му, Сабит, поканил халифа Али (р.а.) да се помоли за него и неговото семейство. Хатиб продължава и казва: „Считам, че неговата молитва е дала плодове за науката на Абу Ханифа“. Абу Ханифа е бил от табиин, тъй като е имал щастието по време на младостта си, да е свидетел на период, в който някои от асахаба са били още живи. Известни са имената на Анас бин Малик (поч. 93 г. от хиджра), личният слуга на пророк Мухаммед (с.а.с.), Сахл бин Са'ад (поч. 91 г. от хиджра). А когато Абу Ханифа бил на 12 години, 100 г. от хиджра, е починал Абу Туфайл Абин бин Басилах р.а. Айни, коментатор на книгата Хидайа, твърди, че Абу Ханифа слушал хадиси от устата на асахаба.

Абу Ханифа трябвало да стане търговец, като своите прадеди, но той проявил дълбок интерес към науката. В този период ислямското учение се е разпространявало от известни учени - табиин и имами, такива като Аузаи в Сирия, Хаммад в Бусра, Суфян ал-Саури в Куфа, Малик бин Анас в Медина и Леис бин Саад в Египет (Аллах с.т. да бъде доволен от всички тях).

Образованието му

Веднъж, когато Абу Ханифа минавал покрай дома на известния учен в Куфа, Имам Шааби (р.а.), Шааби, взимайки го за студент, го запитал: „Къде отиваш, млади човече?“ Абу Ханифа изказал името на търговеца, към когото се бил отправил. Шааби (р.а.) казал: „Аз имах предвид при кого се занимаваш?“. „При никого, господине.“ - казал той. Шааби (р.а) казал: „Виждам в теб признаци на ум, млади момко. Ти трябва да общуваш с учени хора“. В сърцето на Абу Ханифа сякаш пламнала светлина, захванал се с учение и станал един от великите имами в областта на хадисите и фъкх.

В началото започнал с посещение на лекциите на Хаммад (р.а.) по фъкх, а след това продължил с изучаването на хадис. Абу Мухсин (р.а.) съставил списък на табиините, учителите на Абу Ханифа по хадис, от който 93-ма били в Куфа. Нека изброим част от имената на тези учени в Куфа – Имам Шааби, Саламах бин Кухайл, Манариб бин Динар, Абу Исхак, Аун бин Абдаллах Амр бин Муррах, Ибн Сабит ал-Ансари, Самак бин Харб и много други (нека Аллах с.т. да бъде доволен от всички тях).

В Бусра той е учил при Катадех и Шуабех (р.а.), известни учени-табиин, изучавали хадисите под ръководството на асахаба на Пророка (с.а.с). Суфян ал-Саури нарича Шуабех „Амир ал-муминин фил хадис“- предводител на вярващите в хадисите. Шуабех е имал толкова добро мнение за Абу Ханифа и е бил така привързан към него, че е казал веднъж: „Така, както знам, че слънцето свети ярко, така знам, че учението и Абу Ханифа са близнаци“. Шуабех е разрешил на имам Абу Ханифа да преподава хадиси и разкази. Някой запитал Йах`я бин Муаин, един от учителите на имам ал-Бухари, за Абу Ханифа. Той отговорил: „За мен е достатъчно да знам, че Шуабех му е разрешил да преподава хадиси и разкази...“.

След като приключил образованието си в Куфа и Басра, имам Абу Ханифа се отправил към Мекка и Медина, към първоизточниците на религиозното учение, и се записал като ученик на известния учен Ата бин Аби Рабах (р.а.). Абдуллах ибн Умар, син на халифа Умар (р.а.), признавайки заслугите на Ата бин Аби Рабах, е казал: „Защо хората идват при мен, когато тук те могат да отидат при Ата бин Аби Рабах?“ В периода на хадж правителството обикновено обявявало, че на всички, с изключение на Ата бин Аби Рабах, се забранява да дават фатуа (юридическо заключение). Възпитаници на неговата школа са видни учени, като Аузаи, Зухри и Умар бин Динар. Когато Ата бин Аби Рабах записвал Абу Ханифа в своя клас, задал въпрос за личните му убеждения. Абу Ханифа отговорил: „Господине, не говоря лошо за асулф (хората от предишните поколения), не наричам грешниците кафир и вярвам в када'а и кадар (предопределение и свободна воля)“. Ата бин Аби Рабах останал доволен, когато чул това, и му позволил да стане негов ученик. До смъртта на Ата (115 г. от хиджра) всеки път, когато посещавал Мекка, Абу Ханифа посещавал своя учител и изразявал почитта си към него, сядайки сред учениците му. В Мекка той посещавал и заниманията при Укрима (р.а.), ученик на известния учен и сахаби' Абдаллах бин Аббас (р.а.). Украма е имал щастието да изучава хадисите и фъкх под ръководството и на Али ибн Аби Талиб, Абу Хурайра, Абдуллах ибн Умар, Сафуан, Джабир и Абу Катада (Нека Аллах с.т. да бъде доволен от всички тях).

За Укрима (р.а.) казват, че е обучил най-малко 70 табиин. Веднъж запитали Саид бин Зубайр (р.а.) дали познава сред своите съвременници, някой по-образован от него самия. Той отвърнал: „Да, това е Укрима“.

Укрима е обучавал Абу Ханифа, отделяйки му особено внимание и полагайки много грижи. Така Абу Ханифа станал толкова опитен, че приживе Укрима (р.а.) му разрешил да произнася лични съждения и постановления.

Славата на имам Абу Ханифа, като велик учен, интелектуално надарен и оригинален, се разнесла надалеч. Но заедно със славата се разпространявали и враждебни забележки на повърхностни наблюдатели, които го упреквали, че е кийас (т.е. че прави изводи по аналогия). При второто си посещение в Медина той се срещнал с имам Бакр (р.а.). Когато го представили пред него, той му задал въпроса : „Значи ти противоречиш на преданията от моя дядо (Пророка с.а.с), основавайки се на кийас така ли?“ Абу Ханифа отвърнал: „Да ме пази Аллах от подобно нещо. Кой би се осмелил да противоречи на хадисите? Ако вие седнете, господине, аз ще ви обясня своята гледна точка“. Разговорът между двамата, представен по-долу, показва твърдата позиция на Имам Абу Ханифа за придържане към основните принципи на Исляма.

Абу Ханифа: Кой е по-слаб, мъжа или жената?

Имам Бакр: Жената.

Абу Ханифа: Кой от тях има право на по-голяма част в наследство?

Имам Бакир: Мъжът.

Абу Ханифа: И така, ако направя извод по аналогия би трябвало да кажа, че жената трябва да получи по-голяма част в наследство, тъй като на пръв поглед, по-слабият има право на по-голямо внимание. Но аз не съм казал такова нещо. Да поговорим за друго. Кое от двете задължения е по-висше молитва (салат) или пост (саум)?

Имам Бакр : Молитва (салат).

Абу Ханиф: В такъв случай на жената, по време на хайд (менстурация), трябва да се разреши отлагане на молитвата, а не на поста (който е по-ниско от молитвата). Но аз се произнасям, че тя трябва да отложи поста, а не молитвата за следване по стъпките на Пратеника на Аллах (с.а.с).

Този диалог, твърдостта, вярата на имам Абу Ханифа и любовта му към Пророка (с.а.с), толкова силно впечатлили имам Бакр, че той станал и целунал по челото имам Абу Ханифа.

Скромността му

По-късно имам Абу Ханифа известно време се учил при имам Бакр (р.а.) и имам Джафар ал-Саддик (р.а.). Той изключително почитал знанието и никога не считал под достойнството си да се учи при когото и да е. Имам Малик (р.а.) бил по-млад от него с 13 години, но той често посещавал лекциите му и изучавал от него хадиси. Обикновено Имам Малик го приемал с голямо уважение и го слагал редом със себе си. Имам Абу Ханифа е особено известен с безбройните си учители. Абу Хафс казва, че Абу Ханифа е изучавал хадис най-малко при 4 000 учени. Основната причина за връзките на Абу Ханифа с толкова много учители и посещения на множество школи се изразява в това, че той е искал да се запознае с различните разпространени принципи и методи, а след това, на основата на сравнението помежду им, да създаде своя собствена система. Макар достойнствата му да били признати от учителя му Хаммад (р.а.) и въпреки че станал муджтахид, той от искрено уважение към учителя, се въздържал да създаде своя школа, макар че вече бил на 40 години. Докато Хаммад бил жив, той от уважение към него, никога не проявил претенции за мястото му. Когато Хаммад починал, през 120 г. от хиджра, на Абу Ханифа му предложили длъжността и той я приел, макар и неохотно. По това време му се присънил сън, че разкопава гроба на Пророка (с.а.с). Бил силно уплашен и искал да се откаже от поста. Ибн Сирин (р.а.) го успокоил и изтълкувал съня му като знак, че той трябва да отсече мъртвите клони на ислямското учение. И Абу Ханифа започнал да преподава. Славата му се носела така, че където и да отидел, около него се събирали хора да го разпитват, да разсъждават и да спорят с него. От целия мюсюлмански свят към него се стичали ученици. При него идвали толкова много хора с желание да чуят религиозните му беседи, че започнали да го подозират в съучастие във всеки безпорядък, случващ се в страната.

Отказ на имам Абу Ханифа от длъжност на съдия

През 132 г. от хиджра умайядската династия била свалена от Аббасидите. Първия аббасидски халиф починал след четири годишно царстване и бил наследен от брат си Мансур. Изгонвайки Умайядите Мансур започнал да излива своята ненавист и на ахли-л-байт. През 145 г. от хиджра против Мансур възстанали последователите на Мухаммед Нафс Закийа, който загинал, сражавайки се срещу войските на Мансур. След смъртта му неговият брат Ибрахим продължил борбата. Имам Абу Ханифа поддържал Ибрахим, тъй като делото му било правдиво. По-късно, когато през 146 г. от хиджра Ибрахим бил победен, халифът започнал да арестува всички негови поддържници, един от които бил Абу Ханифа. Но когато го довели в двора, придворните го познали и с почит го представили на халифа, казвайки: „Този човек е най-великият алим /учен/ от живеещите сега“. Когато Мансур изслушал имама и разбрал величието на знанията му, той му предложил да стане кади /съдия/. Имам Абу Ханифа отклонил това предложение като казал: „Аз не подхождам за тази длъжност“. Мансур се разсърдил и се развикал: „Ти си лъжец“. Но той възразил: „ Ако аз съм лъжец, то моето заявление, че не подхождам за длъжността, е истинно, тъй като лъжец не може да бъде назначен за съдия“. В своя гняв Мансур се заклел, че ще застави Абу Ханифа да приеме тази длъжност, но имамът също така смело се заклел, че няма да я приеме. Халифът заповядал да го заточат в тъмница. Но репутацията му на учен и преподавател принудила халифа да му разреши да преподава дори в тъмницата. Имам Мухаммед бин ал-Хасан, известният ученик на имам Абу Ханифа, се е обучавал в тъмницата. Когато все повече и повече хора посещавали тъмницата, за да послушат имама, Мансур видял в това нова опасност за своята власт и решил да отрови имама.

Смъртта му

През месец раджаб 150 г. от хиджра, отровен, произнасяйки молитви, великият имам починал. Шест пъти бил изпълнен салат-ал-джаназа и всеки път в молитвите приемали участие 50 000 човека. През 459 г. от хиджра селджукският управител Али Ардасан издигнал близо до гроба му голямо мадраса (училище) в негова почит.

Ученици на Абу Ханифа

Имам Абу Ханифа оставил след себе си много ученици. Абул Мухсин аш-Шафи' е установил имената на около 980 негови ученици. Сред тях най-известни са:

Абу Юсуф (р.а.) : Той се е родил през 113 г. от хиджра като син на беден работник. Имам Абу Ханифа му помагал с пари. След смъртта на имам Абу Ханифа през 166 г. от хиджра халиф Махди го назначил за кади, а Харун ал-Рашид го назначил за кади ал-кудат (върховен съдия). Той бил учен с разностранни познания, много добър познавач на фъкх и на хадисите. Много от книгите на имам Абу Ханифа са написани от Абу Юсуф, които Ибн ал-Надим цитира в известната си книга Китаб ал-Фихрист. Най-известната от тези книги е Китаб ал-Харадж, в която са събрани юридически съждения по въпроси като харадж (дължимо), данък джизя, класификация на земите по признак “плодородност” и др. В книгата си той смело критикува халифа. Починал е през 182 г. от хиджра..

Мухаммед бин ал-Хасан ал-Шайбани (р.а): Имам Мухаммед се е родил през 135 г. от хиджра в близост до Дамаск. Учил се е в Куфа. Учил при Абу Ханифа, когато той бил в тъмницата. След смъртта му завършил образованието си под ръководството на имам Абу Юсуф. След това в Медина учил хадиси при имам Малик (р.а.). Най-добрият му ученик – имам Шафи' е казвал: „Сякаш ангел на откровение озаряваше имам Мухаммед всеки път, когато обясняваше част от който и да е закон“. Според известният мухаддис ал-Науауи (р.а.), веднъж имам Шафи' е казал: „От имам Мухаммед получих знания повече от най-големия товар, който може да се натовари на камила“. Когато запитали имам Ахмад бин Ханбал от къде е узнал толкова много тънкости в правото, той отвърнал: „От книгите на Мухаммед бин ал-Хасан“. Най-известният му труд Масбут е негова преработка и редакция на материали, написани от Абу Юсуф. Други известни негови книги, са Джами ал-Сагир, Джами ал-Кабир, Зийадат, Китаб ал-Худжадж и Сийар Сагир уа Кабир. Починал е през 189г. от хиджра.

Имам Зуфар: Имам Зуфар се е родил през 110 г. от хиджра. Той е бил известен познавач на хадиси и е прилагал много добре къйас. Абу Ханифа го определял като най-добрия си ученик в областта на съжденията по аналогия (къйас). Починал е през 158 г. от хиджра.

Последователите на ханафитската школа днес са по целия свят, особено ризпространена е в Източна Европа, Азия и Близкия Изток.

За повече информация:

1. Абдул Касим бин Каис, Манакиб ал-Нуaман, често цитиран ал-Димашки в неговия Укуд ал-Джуман фил Манакиб ал-Нуaман.
2. Мухаммед Камил /кади на Багдад/. Манакиб ал-Имам ал-Азам.1136г.А.Н./на турски език/
3. Ал-Димашки, Мухаммед бин Йусуф бин Али Укуд ал-Джуман фил Манакиб ал-Нуаман, цит.съч. глава 10
4. Шибли Нумани Сират ал-Нуаман /на урду/, превод на английски език Хади Хусаин Лахор,1977г., стр.25

Ас-Самани Китаб ал-Аснаб уа-т-Табакат-ул Фукаха.

Имам Абу Абдаллах Ахмад бин Мухаммед бин Ханбал

Известни личности в Исляма

Имам Абу Абдаллах Ахмад бин Мухаммед бин Ханбал - Imam Abu Abdullah Ahmed bin Mohammed bin Hanbal (Rahimahu Allahu Ta'ala)

Имам Абу Абдаллах Ахмад бин Мухаммед бин Ханбал (р.а) е роден в Маруа на 20-ти раби-ул-аууал през 164 г. от хажра. Баща му бил известен воин (муджахид), живеел в Басра, Ирак. Разказват, че имам Ахмад се е родил, когато баща му заминал като гази в Маруа. Съвсем малък бил заведен в Багдад, където баща му починал. Така цялата отговорност за възпитанието му паднала върху майка му - Сафийя бинт Маймуне бинт Малик аш-Шайбани.

Ранния период на живота му

Tой бил любознателно и умно дете със силно проявен интерес към образование. 16-годишен започнал да изучава литературата на хадисите. Разказват, че станал толкова велик познавач на хадиси, че знаел наизуст един милион от тях. Той обосновавал юридическите си заключения основно чрез хадиси. Прочул се е във времето, в което живеел и за вечни времена. А Аллах знае най-добре!

Учители на Имам Ахмад (р.а)

Негови учители са били следните учени:

- Имам Мухаммед ал-Шафии ( р.а)
- Бишр бин ал-Муфаддал (р.а)
- Исмаил бин Улайа (р.а)
- Джарир бин Абдул Хамид (р.а)
- Йахя бин Саид бин Каттан Абу Дауд (р.а)
- Абдаллах бин Намир (р.а)
- Уаки бин ал-Джаррах (р.а)

Някои от неговите учители са преразказвали хадис по думите на известния им ученик. Такива са:

- Абу Дауд (р.а)
- Имам ал-Шафии (р.а)
- Йахя бин Адам (р.а)
- Имам Бухари (р.а)
- Имам Муслим;(р.а)
- Йазид бин Харун (р.а)

По-известни негови ученици са следните

- Абу Бакр ал-Алхрам (р.а)
- Ханбал бин Исхак (р.а)
- Абу-л-Касим ал-Бакуи (р.а) и много други.

Отношения между Имам Ахмад и Имам Шафии (р.а)

Известният учен Абу Бакр ал-Байхаки определя Шафии като учител с най-голямо значение за Имам Ахмад. Действително Имам Ахмад е бил особено привързан към Имам Шафии, което е видно в много от разказите му в известната му книга Муснад Ахмад, взаимствани от Имам Шафии.

Имам Шафии също дълбоко е уважавал Имам Ахмад за искреността му и изключителната му начетеност. Веднъж, срещайки се в Багдад през 199 г.от хиджра, той го помолил да му разкаже хадис от Хиджаз, Сирия или Ирак, който бил проследил и признал за точен, тъй като искал да го научи добре и да го разказва на другите.

Той разяснил, че е на различно мнение от теолозите на Хиджаз, които не признавали хадиси, разпространени в други части от мюсюлманския свят, обявявайки ги за лъжливи или казвали: ”Ние не ги считаме нито за истински, нито за лъжливи.” Неговото мнение било, че признава за истински хадис, без значение от мястото на узнаване. Имам Шафии, въпреки славата си на най-ученият човек на своето време, се обръщал винаги към Имам Ахмад, когато срещал трудности с хадис. Имам Шафии е определял Имам Ахмад, като “притежаващ най-дълбоките познания относно хадис”.

Такуа (богобояздливостта) на Имам Ахмад (р.а)

Изключително богоязлив, Имам Ахмад е посветил целия си живот в служба на хадис и фъкх. Веднъж аббасидският халиф Харун ал-Рашид казал на Имам Шафии, че му е нужен кади, който да изпрати в Йемен. Имам Шафии се обърнал към Имам Ахмад, който се обучавал при него и вече бил на 30 години, но последния категорично му отказал с думите: ”Дошъл съм при теб в стремеж към знания, а не за да ме поставяш в затруднено положение, като ми предлагаш да заема длъжността на кади.” Имам Шафии нищо не отговорил.

Имам Ахмад бил толкова благочестив, че не обичал дори да се моли зад своите син и чичо, не приемал храна в домовете им, защото и двамата приели от халифа да заемат държавни длъжности. Разказват, че веднъж гладувал 3 дни, защото в дома му нямало дори какво да се яде. Съпругата му взела назаем от съседката малко брашно, за да изпече хляб. За да стане по-бързо тя изтичала да изпече хляба в дома на сина си. Имам Ахмад не одобрил това и поискал, в същия ден, вратата към дома на сина му да бъде зазидана. Постъпвал така защото сина му бил на служба при халифа.

Веднъж халиф Мамун ал-Рашид раздавал злато, в качеството на садака, на учени по хадис. Всички традиционалисти приели, само Имам Ахмад отказал.

Докато пребивавал в Йемен бил изключително зле материално. Учителят му, шейх Абдур Разак (р.а), известен мухаддис и автор на Мусаннаф, разбрал за това, и поднесъл купчинка динари на Имам Ахмад. Последният му отвърнал: ”От това не се нуждая”. А положението му било такова, че дрехата му била износена напълно, а друга нямал. Опитал се да се скрие в дома си и да затвори вратата.

Хората започнали да го търсят и разбрали причината, поради която се укривал в дома си. Опитвали се да му предложат пари, но имамът приел само един динар, като се изплати за него с работа - да напише нещо или да препише книга.

За Имам Ахмад известният мухаддис Абу Дауд (р.а) е казвал, че да седиш в обществото му това означава да заслужиш велика награда в отвъдния свят (ал-ахира). През целия си живот той не се бил скарал с нито един човек. Байхаки разказва за имама, че когато някой го помолел да даде определение за мутауаккил иляллях (този, който се уповава на Аллах), той отвърнал: ”Това е онзи, който не възлага надежди на никой друг, освен на Аллах”.

Страданията му по пътя на Аллах (с.т)

В късните години на живота си Имам Ахмад спорел с халифа и оспорвал религиозния му авторитет. В резултат, за дълъг срок, той бил затворен в тъмница и управниците се отнасяли с него много грубо. Но съвестта му никога не му позволявала да се съгласява с неправилно мнение на авторитети.

Много са свидетелствата за неговите страдания.

Те са започнали от момента, в който Имам Ахмад влязъл в конфликт с мутазил и тяхната философска идеология.

Мутазил са били свободомислещи, но техни покровители, за съжаление, станали халифите Мамун ал-Рашид, Мутасим Биллах и Ал-Уасик. Те възприели тяхната гледна точка, обявили идеологията им за официална и задължили всички мюсюлмани да я следват. Имам Ахмад и другите традиционалисти категорично отрекли мутазилитската доктрина и осъдили вредоносния тезис за създаването на Корана, поддържан от управляващите аббасидски халифи. По тази причина, окован в тежки вериги, имамът бил отведен на съд от Багдад в Тарс. Неговите страдания са били най-големи по времето на управлението на халифа Мутасим Биллах, когато търпеливо понесъл телесно наказание и тъмничен затвор.

Халифът, признаващ учеността и благочестието на Имам Ахмад, го посещавал от време на време, и му предлагал да приеме кредото на мутазил. В този случай, той обещавал сам да свали оковите му, да стане негов последовател, а имамът да бъде пръв сред придворните. Имам Ахмад отказвал да признае погрешната мутазилитска идеология. В гнева си халиф Мутасим заповядвал на слугите си да го газят с краката си. В резултат на тази жестокост много от ставите му били изкълчени. Държали го окован в тежки вериги. Бил хвърлен в тъмницата в Багдад, където прекарал почти 30 месеца. В килията му не прониквала дневна светлина. Не му давали лампа. Имамът продължавал да отстоява традиционната вяра и не се съгласявал с мутазилитската доктрина на Абдал-Рахман ал-Мутазили и Исхак бин Ибрахим ал-Мутазили. Голяма група палачи била доведена в затвора. Вързали му ръцете, били го до загубване на съзнание. Но въпреки тази жестокост, пролятата му кръв, Имам Ахмад продължавал да твърди, че Коранът не е създаден, той е слово на Аллах (келямуллах).

Този, който твърди, че слово на Аллах е сътворено, той извършва грях - неверие (куфр). Халифът Мутасим се изплашил за бъдещето си на този и в отвъдния свят, и на 25-ти рамадан 221 г. от хажра, заповядал наказанието да бъде прекратено, а веригите - свалени.

Раните започнали да зарастват. Мутасим заповядал на своите хора да посещават имама и да следят за здравето му. Той се разкаял за постъпката си.

Имам Ахмад простил на всички, с изключение на тези, които извършили голям грях против Книгата на Аллах. Имам Бухари (р.а) разказва, че когато вестите за страданията на имама пристигнали в Басра, Абдул Валид Тийалси казал: ”Ако Имам Ахмад се беше родил сред израелитите, то той би бил Пророк на Аллах”.

Трудовете му

Имам Ахмад е написал много книги. Най-значителните са:

Китаб- ул Амал,

Китаб-ут Тафсир,

Китаб-ун Насих уал Мансух,

Китаб-уз Зухд,

Китаб-ул Масаил,

Китаб-ул Фадаил,

Китаб-ул Манасик,

Китаб-ул-Имаан.

Най-известната книга на Имам Ахмад е Ал-Муснад, в която е преразказал повече от 50 700 събрани от него хадиси. Имам Ахмад е починал през 241 г. от хиджра. Жителите на Багдад изпълнили погребалните обряди.

В края на деветото столетие A.D. четирите сунитски школи се обединяват чрез общата теория, а именно, че основните източници на ислямското право, са Коран, Сунна, Иджма (единодушно мнение на юристите на Исляма) и Кийас (съждение по аналогия).

И все пак Аллах (с.т) знае най-добре .

Слава на Аллах Господа на световете!

За повече информация :

1) Ал-Табари, Зайл ал-Музайл,стр.107.

2) Ал-Багдади, Хатиб. Тарикул Багдад, Кайро, 1931г,т.2, стр.59

3)Ал-Рази, Манакиб, ред. Мухаммед Захид ал-Каусари, Кайро, 1953г

Али ибн Абу Талиб - Ali ibn Ebu Talib

Известни личности в Исляма

....................

Али ибн Абу Талиб - Ali ibn Ebu Talib

Той е племенник на Мухаммед с.а.с и съпруг на дъщеря му Ал Саида Фатима.

Приема исляма на 9 годишна възраст, което го прави първото момче приело исляма.

Веднъж Пророка с.а.с му казал: - Ти, (Али) си мой брат на този свят и в отвъдния.

Как Али приема исляма?

Една вечер Али видял Пророка с.а.с и жена му Ал Саида Хадиджа в сежде. Попитал Пророка с.а.с какво правят и той му обяснил, че се молят на Аллах Всевишния и че Али също трябва да приеме исляма и да се моли. Али отговорил, че първо ще трябва да попита баща си. Али не спал цяла нощ и на сутринта отишъл при Пророка с.а.с и му казал: „Когато Бог ме е създал не се посъветвал с баща ми, защо аз трябва да се съветвам с него за да служа на Бог?“, след което засвидетелствал че няма друг бог освен Аллах и Пророка Мухамед с.а.с е Неговия пратеник (т.е. приема исляма).

Когато бива низпослано знамението „Предупреди най-близките си роднини...“ (26.214) Пророка с.а.с поканил роднините си и ги попитал: „Кой ще ме последва по пътя на Аллах?“. Отначало никой не отговорил, но после Али ибн Аби Талиб станал и казал: „Аз съм най-младия от присъстващите. Очите ми са възпалени и ме болят, краката ми са тънки и слаби, но ще се присъединя към теб и ще ти помагам доколкото мога“. Останалите започнали да се смеят.

По време на трудните войни в Мекка, Али си устоял на думата и посрещнал трудностите, на които били подложени мюсюлманите. Когато курайш направили заговор да убият Пророка с.а.с, Али спал в неговото легло. Пророкът му имал пълно доверие, въпреки че по това време Али бил още много млад.

Али заемал специално място в сърцето на Пророка с.а.с. – до такава степен, че той го наричал с много мили имена. Веднъж, когато разбрал, че Али и дъщеря му Фатима са се скарали, тръгнал да търси Али и когато го намерил заспал в прахоляка, махнал прахта от дрехите му и казал: „Събуди се, Абу Тураб“. (Баща на прахоляка).

Али бил известен със своята смелост. Той взел участие в много от битките на Пророка с.а.с. Говори се, че в битката при Ухуд Али (Аллах да е доволен от него) получил повече от 16 рани. Пророка с.а.с. го наричал с прозвището Асадуллах. (Божия лъв).

Знанията на Али:

Скромността, строгостта, благочестието, мъдростта и основното познаване на Корана, са били отличителните черти на Али. Абу Бакр, Умар и Усман често се съветвали с него, когато управлявали като халифи. Много пъти Умар го назначавал за заместник, когато отсъствал от Медина.

Али бил и бележит литератор и един от първите учени по граматика и рeторика. Неговите речи, слова и писма, били модел на литературен изказ за поколения насетне, като голяма част от мъдрите му слова и епиграми са запазени. Освен това той се отличавал и с богат и разностранен характер. Но въпреки талантите и постиженията си, Али бил скромен. Веднъж, по време на управлението му, той бил на пазара, когато един човек се изправил от уважение и го последвал. „Не прави това!“ – казал му Али – „Подобно държание е изкушение за управника и позор за управлявания“. Той и съпругата му Фатима (дъщеря на Пророка с.а.с.) живели изключително скромен и суров живот, но никога не молили за помощ. Семплия и строг начин на живот на Али не се променил дори когато той притежавал обширни владения.

Преселване:

Ибн Ис’хак казва: „И (Али) беше последния мюсюлманин, който пристигна в Медина, защото Пророка с.а.с. му наредил да остане и да спи в леглото му (за да заблуди арабите езичници и по този начин да забави преследването му).

Добродетелите на Али:

Сподвижникът от Абу-л-Аббас Сахл ибн Саад ас-Саиди, Аллах да е доволен от него, предава, че преди деня на битката при Хайбар Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Утре аз ще дам знамето на мъж, чрез когото Аллах ще дари победа – той обича Аллах и Неговия Пратеник, а и Аллах, и Неговият Пратеник го обичат“.

Хората прекарали нощта в спор на кого от тях ще бъде дадено. Когато настъпило утрото, рано в зори всички отишли при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и го помолили [знамето] да бъде дадено. Той казал: „Къде е Али, син на Аби Талиб?“ Отговорили му: „Пратенико на Аллах, той се оплаква, че го болят очите“. Казал: „Пратете да го повикат“. Тогава го довели. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, поплюнал очите му, отправил зов за него и той оздравял, сякаш никога не бил изпитал болка. На него дал знамето.

Али, Аллах да е доволен от него, казал: „Пратенико на Аллах, да се сражавам с тях, докато станат подобни на нас [мюсюлмани] ли?“ Той отговорил: „Продължи да си вървиш спокойно, докато стигнеш до тяхната територия. После ги призови към исляма и им съобщи какви задължения трябва да изпълняват към Аллах Всевишния. Кълна се в Аллах, ако Той напъти чрез теб дори един човек, това ще бъде по-добре за теб, отколкото червените камили“.

Убийството на Али:

Фанатична група наречена хариджити твърдяла, че нито Халифът Али, нито Му’ауия, владетеля на Сирия, нито владетеля на Египет – Амр бин ал Анас заслужават да управляват. Даже отиват толкова далеч, че твърдяли, че края на истинския халифат е настъпил при Умар и че мюсюлманите трябва да живеят без друг владетел, освен Бог. Те се заричали да убият тримата владетели и наемни убийци биват изпратени в 3 посоки.

Убийците натоварени да убият Му’ауия и Амр не успяват, биват хванати и екзекутирани, но Ибн-и-Мулджим, убиецът натоварен със задачата да ликвидира Али, успява в своята мислия. Една сутрин, когато Али се моли в Джамията, той го наръгва с отровен нож. На 20 Рамадан 40г. от хиджра умира последния от праведните халифи на исляма – Али Ибн Аби Талиб. Hека Всевишния Аллах да е доволен от него и да му даде вечна награда!

Усман ибн Аффан - Usman ibn `Affan Ghani Zunnurain (R.A)

Известни личности в Исляма

...............................

Усман ибн Аффан - Usman ibn `Affan Ghani Zunnurain (R.A)

Усман ибн Аффан е третия от праведните халифи. Той се жени последователно за две от дъщерите на Пророка Мухаммед с.а.с. и управлява като халиф от 644 г. до 656 г. сл. р.Хр.

Усман произхожда от богатия род Умаяд, от племето Курайш в Мекка. Роден е няколко години след пророка Мухаммед с.а.с. За разлика от повечето си роднини, той рано приема Исляма и участва в първото мюсюлманско преселване в Абисиния, а по късно и в преселването от Мекка в Медина. Усман е един от първите заучили наизуст Корана и допринесли за компилирането му след смъртта на Пророка с.а.с.

Усман става халиф след убийството на Умар през 644 г. По време на 12-годишното му управление целия Иран, по-голямата част от Северна Африка, Кавказ и Кипър биват прибавени към Ислямската империя. За да засили контрола си над империята, Усман назначава много от роднините си на управленчески позиции. Тази негова стъпка води до много проблеми, тъй като предпочитанието на собствените му роднини разгневява много други.

Постъпката, която причинява най-големите противоречия по време на управлението на Усман, е може би опита му да събере окончателния текст на Корана. Целта му била да установи истинския текст на откровението, за да може всички мюсюлмани да знаят от какво се състои Корана, в какъв ред да е съдържанието му, и как трябва да е написан. Въпреки противопоставянето, Усман успява да постигне целта си, която бива призната като голямо постижение в ислямската история. Той намалява броя и честотата на спорните въпроси около догмата, но много вярващи го обвиняват в намеса в Свещената книга. През 656 г. пред дома му се събират тълпи от протестиращи. Усман отхвърля помощта на старите си приятели и обсадата завършва с нахлуването на тълпата в дома му и убийството му. Той е погребан в Мекка.

Умар бин ал-Хаттаб - Umar bin al-Khattab

Известни личности в Исляма

.....................

Умар бин ал-Хаттаб - Umar bin al-Khattab

Ибн Нуфайл Ибн `Абд ал-`Узза Ибн Раъях, Шайх Ал-Ислам, Амир ал-Му’минин, Абу Хафс ал-Курйши ал-`Адауи Ал Фарук.

Умар Ибн ал-Хатаб е описван като светлокож, с лека руменина, висок, едър, с бърза крачка и талантлив боец и ездач. Приема Исляма на 27 годишна възраст, през шестата година от пророчеството, след като първоначално се борил срещу него. Това е било в резултат от молбата на Пророка с.а.с.: „О, Аллах, подкрепи Исляма с този от двамата, който ти обичаш с Умар ибн ал–Хаттаб или с Абу Джахл ибн Хишам!“

По това време Ислямът достигал Египет, Сирия, Сиджистан, Персия и други райони.

Той умира като шахид, прободен в гърба по време на молитвата си от сабейски или зороастрийски роб.

Умар ал-Хатаб бил втория най-близък до Пророка с.а.с. след Абу Бакр.

Пророка с.а.с. казва: „Имам двама управници от обитателите на небето и двама от обитателите на земята. Първите са Джибрил и Мика’ил, а другите са Абу Бакар и Умар. Те (последните двама) са моите слух и зрение, и нареди на сподвижниците си: „Следвайте тези които идват след мен: Абу Бакар и Умар“.

На Умар била дадена дарбата на истинското вдъхновение. Пророка с.а.с. казва: „Аллах отваря истината на езика и сърцето на Умар.“ и „Ако щеше да има пророк след мен, той щеше да е Умар“.

Освен това някои от възгледите на Умар Ибн ал-Хатаб биват потвърдени от знамение в Свещения Коран. Той казва неща потвърдени в последвали знамения.

„О, Пратенико на Аллах, защо не се молим зад мястото на Ибрахим?“ След което бива низпослано следното знамение: „И сторихме Дома [Кааба] място за събиране на хората и сигурно убежище: “Вземете мястото на Ибрахим да бъде за молитви!“ (2:125)

Попитах: „О. Пратенико на Аллах, трябва да наредиш на съпругите си да се покриват, защото и праведните и злите отиват да ги видят. След което е низпослано следното знамение: „И ако помолите жените му за някоя вещ, помолете ги иззад завеса!“ (33:53). След което жените на Пророка с.а.с. се обединили срещу него, а той им казал: „Ако той се разведе с вас, Аллах ще му даде по-добри съпруги“. След което бива низпослано знамението: „Ако той се разведе с вас, неговият Господ може да му дари в замяна съпруги, по-добри от вас, отдадени на Аллах, вярващи, покорни, разкайващи се, служещи [на Аллах], говеещи, омъжвани преди и девици.“ (66:5)

Той се отличавал със способността си да различава истината от лъжата и Пророка с.а.с. го удостоил с титлата Ал-Фарук (този, който разделя истината от лъжа) казвайки:

„Наистина шейтана минава от другата страна на пътя, когато срещне Умар“.

Умар наизустявал Сура Ал-Бакара в продължение на 12 години и когато я завършил, заколил камила.

Имам Малик свидетелства, че по предложение на Умар към текста на азана биват прибавени думите „Свидетелствам. че Мухамед е пратеник на Аллах“, както и „Молитвата е по-добра от съня“ – към утринната молитва. Но за по-достоверен се смята варианта, че Билал вмъква последния израз в сутрешната милитва и Пророка с.а.с. го запазва.

Умар Ибн Ал-Хатаб бил първия мюсюлмански владетел, който учредява държавна съкровищница и първият, който облага стоките с Ал-ушр (мито или данък за внос). Той облага стоките на чуждоземните търговци, които предпочитат да търгуват на мюсюлманска територия до 10 % на внесените стоки и на реципрочна основа. С този данък се облагат само стоки, които са предназначени за продажба, а не за консумация или лична употреба.

Той е и първият мюсюлмански владетел, който прави преброяване на населението, сече монети, строи система от напоителни канали и първият, който прави административно деление на провинции, градове и области.

Той въвежда и гостилници и страноприемници на главни пътища и пътища, водещи към големи градове, учредява училища в цялата страна и определя свободни заплати за учители. Той е първият, който забранява временния брак - мут’а, в съгласие с по-ранната забрана на Пророка с.а.с. Също така въвежда и закон за наследството. Първи учредява тръстове и е първият управник в историята, който разделя законодателната от изпълнителната власт.

Той полага усилия да установи бързо и ефективно правораздаване за народа. Учредява система от правна администрация, чрез която се раздава справедливост според ислямските принципи. Назначени са съдии на всички нива в правната административна система, които са избрани според тяхната честност и познаване на ислямското право. Те получават високи заплати и биват назначавани измежду заможните и високопоставените, като по този начин се избягва влиянието на някоя от страните в съдебния процес. На съдиите не се позволява да се занимават с търговия.

От време на време Умар издавал декрети, които полагат принципите на правната администрация. Един от тях гласи:

„Слава на Аллах. Действително справедливостта е важно задължение, както за Аллах, така и за хората. На вас е възложена тази отговорност. Оправдайте тази отговорност, така че да спечелите одобрението на Аллах и добрата воля на народа. Отнасяйте се с хората като равни във ваше присъствие и в своите решения, така че слабия да не се бъде лишен от справедливост, а високопоставения да не се надява на фаворизъм. Отговорността на доказателството е върху ищеца, а страната, която отрича да го направи под клетва. Компромис е допустим при условие, че не превръща незаконното в законно и законното в незаконно. Нека нищо да не ви попречи да промените решението си ако след внимателно обмисляне решите, че предишното ви решение е било неправилно. Ако се съмнявате по някой въпрос и не намерите нищо в Корана – нищо, което го касае – нито в сунната на Пророка с.а.с, обмисляйте го отново и отново. Разсъждавайте върху прецедентите и аналогичните случаи и тогава взимайте решение по аналогия. За този, който иска да представи свидетели, да се назначи срок. Ако докаже случая си, отсъдете това, което му се полага по право. Иначе искането му да бъде отхвърлено. На всички мюсюлмани може да се има доверие, освен на тези, които са били наказвани с бой с камшик, тези, които са лъжесвидетелствали и тези със съмнителна почтеност.“

Един ден Абу Муса Ал-Аш’ари, управникът на Басра, изпратил писмо на Умар Ибн Ал-Хатаб с оплакване, че в разпоредбите, инструкциите и писмата от халифа не е отбелязана датата и това води до проблеми в последователността на прилагането им. Поради този проблем и други подобни, свързани с липсата на дата Умар свиква събрание от учени и съветници за да обсъдят промени в календара. Събранието стига до решението, че е необходимо мюсюлманите да имат собствен календар. Следващата точка за обсъждане била откога да започва ерата на новото мюсюлманско летоброене. Някои предлагат тя да започне от раждането на Пророка с.а.с, а други от смъртта му. Али предложил това да е от датата, когато мюсюлманите се преселват от Мекка в Медина и всички се съгласили с него. Следващия въпрос бил месеца, с който да започва новия календар. Някои предлагат Раби Ал-Ауал, други Раджаб, други Рамадан, други Ду-л-Хиджа. Усман предлага началото да е от месец Мухаррам, защото той е първия месец от тогавашния арабски календар и неговото предложение се приема.

Тъй като преселването (хиджра) било през месец Раби’-л-Ауал – два месеца и 8 дена след първи Мухаррам, датата се отместила назад с 2 месеца и 8 дена и новият Хиджри календар започва с първия ден на Мухаррам в годината на преселването, а не със самото преселване.

‘АбдАллах Ибн ‘Иса Ибн Аби Лайла разказва: „На лицето на Умар имаше две тъмни линии очертани от сълзи.“ Ал Хасан Ал Басри и Хишам Ибн Ал Хасан разказват: „Понякога Умар губеше съзнание след рецитирането на знамение от Корана, след което се оттегляше болен и го посещаваха в продължение на дни“. Някои от изказванията на Умар:

„О, Аллах, направи така че да умра мъченик и да посрещна смъртта си в страната на твоя пророк.“

„Отнасяйте се отговорно преди да ви се потърси отговорност.“

Джабир разказва, че е чул Умар да казва, когато се жени за Ум Кулсум, дъщерята на Али и Фатима: „Не ме презирайте (за това че се женя за младо момиче), защото чух Пророка с.а.с да казва: „На съдния ден всички богатства ще бъдат разпиляни и всички връзки ще бъдат прекъснати, освен с мен.“ Той желаеше да се вмести в родословието на Пророка с.а.с. чрез тази женитба заради прецедента на Ахли-л-Байт с женитбата на Пророка с.а.с. Ум Кулсум му ражда 2 деца – Зайд и Рукая.

От ‘Убаид Аллах ибн ‘Умар Ибн Хафс: „Умар беше видян да носи на гърба си заколено животно. Като го попитаха защо, той отговори: „Бях толкова заслепен от себе си и искам да се смиря“.

Когато при нараняването на Умар, главата му почивала в скута на сина му, той му казал: „Положи ме на земята... Горко на мен, ако моя Господ не ми даде милост!“

На следващата сутрин Ал Мисуар го събудил за сутрешната молитва. Умар се молел, а раните му кървяли.

Абу Бакр Ал Сидик - Hz. Ebu Bekir sıddık (R.a)

Известни личности в Исляма
..............................

Абу Бакр Ал Сидик - Hz. Ebu Bekir sıddık (R.a)

Абу Бакр Ас-Сидик е един от най-забележителните сподвижници и привърженик на Пророка Мухаммед с.а.с. Той е първия мъж, повярвал безрезервно в Пророка с.а.с и един от десетте, на които е обещан Рая и първият от умаата, който влиза в Рая.

Единствен сред сподвижниците Абу Бакр води общността в молитва по време на целия живот на Пророка с.а.с, който го нарича „най-честен“ (ас-Сидик) и „освободен от огъня от Аллах“ – 'Атик мин нар Аллах.

Когато членове на племето Курайш пресреща Пророка с.а.с след нощното му пътешествие (ал-мираадж), те питат Абу Бакр: „Вярваш ли на думите му, че снощи е бил в осветената къща и се е върнал преди утрото?” На което той отговаря: „Щом така казва - да, вярвам му, дори вярвам много повече от това. Вярвам на небесните знамения, които той предава, и в утринта и по време на вечерно пътуване“. Затова той бива наречен Ас-Сидик – много честен, този, който никога не лъже.

Умар Ибн Ал-Хатаб, друг от сподвижниците на Пророка с.а.с казва: „Вярата на Абу Бакр превъзхожда вярата на цялата умма“. Това се потвърждава и от следния хадис:

Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) попитал: „Присъни ли се нещо на някой от вас?“ Един от мъжете му отговори: „О, пратенико на Аллах, видях насън везна, която се спусна от небесата. Ти беше претеглен на нея срещу Абу Бакр и натежа повече. После Абу Бакр натежа повече от Умар. После Умар натежа повече от Усман, после везната се издигна към небесата.“ Това не се понрави на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и той каза: “Приемничество на пророчеството! Аллах ще възцари, когото Той пожелае.”

Умар казва също: „Най-добрия от общността след Пророка с.а.с е Абу Бакр.“ Али посочва него и Умар като двата ислямски шейха на общността и казва: „Най-добрите от общността сред Пророка с.а.с, са Абу Бакр и Умар“, „Най-смелият сред хората е Абу Бакр“ и „Най-голяма награда сред хората за копията на Корана ще получи Абу Бакр, защото той беше първия, който събра Корана между две корици. Той беше и първият, който го нарече Мус’хаф.“

Пророка с.а.с потвърждава високия статут на Абу Бакр в много от изказванията си, между които и следното:

„Аллах предостави на слугите си избор между този свят и това което е при Него, и този слуга предпочете това което е при Аллах.“ Абу Бакр плака горчиво и ние се зачудихме защо, след като Пророка с.а.с разказа за слуга, на който е даден избор. Самият Пророк беше този слуга според това което ни каза по-късно Абу Бакар. Пророкът продължи: „Абу Бакр е сред тези. които са ми най-предани. Ако трябва да всема със себе си близък приятел – друг освен моя Господ, аз ще взема Абу Бакр, но това, което ни свързва, е братството и любовта от исляма. Нека да няма затворена врата (в джамията на Пророка с.а.с за Абу Бакр.“

Аллах възхвалява Абу Бакр повече от останалите сподвижници на Пророка с.а.с: „Тези които се бориха преди победата…“

Източници:

Ал-Науауи, Тахдхиб ал-Асма’ уа ал-Лугхат 2:181-182

Абу Ну`ам, Хиля ал-Аулия’ 1:62-72

ал-Дхахаби, Сияр А`лам ал-Нубала’ 1-2:467-508

СПОДВИЖНИЦИТЕ НА МУХАММЕД (С.А.С)

СПОДВИЖНИЦИТЕ НА МУХАММЕД (С.А.С)

Мюсюлманите са единодушни относно това, че сподвижниците на Мухаммед, (с.а.с), са първенците сред ближните раби на Всевишния Аллах, най-достойните сред богобоязливите, водителите на вярващите, образеца за мюсюлманите и най-добрите раби на Аллах след пророците.

Чрез знанието донесено от Пратеника на Аллах и заедно с него те са водили борбата в името на Аллах, Всевишния. Аллах Теаля ги е удостоил с честта да срещнат последния от пророците и да са с него и в трудност и в благо. По пътя на борбата, в името на Аллах Всевишния те са дали и душите и имота си и са заслужили да бъдат най-достойните сред избраниците на Аллах. Съгласно освидетелстването на Пратеника на Аллах, те са най-благодатното поколение от уммата. Те са най-добрите и сред отминалите народи и сред тези, които ще последват. Те са хората побили устоите на Исляма и са установили принципите на религията. Те са разкъсали оковите на езичеството и са отнесли Исляма по всички краища на света. Така Ислямът бил разпространен по земята и са били възцарени принципите на вярата.

Сподвижниците на Мухаммед (с.а.с) са били най-схватливите и най-знаещите сред хората. Вярата им била най-пълна, а делата им най-прекрасните. Те били обучени от самия Пратеник на Аллах Всевишния и са черпили от пречистите извори на неговото знание. Те са били свидетели на низпославането на откровението и под управлението на Пратеника на Аллах са изживели Исляма, спазвайки неговите директиви.

Имам Ахмед предава от Абдуллах б. Месуд, Аллах да е доволен от него, следното: “Аллах Всевишния погледна сърцата на рабите и намери, че сърцето на Мухаммед е най-доброто сред всички тях. Той го избра за Себе Си и с неговия призив го изпрати за Посланик. След сърцето на Мухаммед, погледна сърцата на другите раби и намери, че сърцата им са най-добрите сред останалите. И така Той ги стори воини, които се борят по пътя на религията на пророка.”

Тези, които са били другари на пророка или са го видели, са негови сподвижници (асхаб). Относно превъзходната степен на сподвижниците има ясни знамения и достоверни хадиси. Ето някои знамения:

Най-предните, първите от преселниците и помощниците, и онези, които ги следват с добрина... Аллах е доволен от тях и те са доволни от Него. Той е приготвил за тях Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно и завинаги. Това е великото спасение. (Преселниците са вярващите, които в името на Аллах се преселили от Мека в ал-Медина, а помощниците са вярващите от ал-Медина, които ги посрещнали и им помагали.)” (9:100)

”Аллах бе доволен от вярващите, когато ти заявиха вярност под дървото [о, Мухаммед]. И узна Той какво имат в сърцата си. И спусна Той спокойствие над тях. И им въздае близка победа. (Близката победа е превземането на Хайбар от мюсюлманската войска.) И много богатства ще вземат. Аллах е всемогъщ, премъдър. (Скоро мюсюлманите получили много блага и придобивки от битките.)” (48:18-19)

Този от когото Аллах е доволен е невъзможно да умре като неверник. Това е така, защото - Аллах да е доволен от даден човек - означава, че той умира бидейки мюсюлманин.

Джабир (р.а) предава, че Пратеника (с.а.с) е казал: “Никой от тези, които ми заявиха вярност под дървото, няма да отиде в джехеннема.” Хадисът е предаден от Тирмизи, Абу Дауд и Имам Ахмед.

Аллах Всевишния повелява:

„Вие сте най-добрата общност, изведена за хората…” (3:110)

Всевишният Аллах е отредил сподвижниците да са по-добри от останалите хора. Никакъв друг довод не може да се равнява на свидетелстването на Аллах - Всевишния за тези хора. Той - Всевишния - повелява:

”[Част от това е] за бедняците-преселници, които бяха прогонени от своите домове и имоти, търсейки обилие и благоволение от Аллах, и помагайки на Аллах и на Неговия Пратеник... Те са искрените.
Настанилите се в дома [на преселението Медина] и [приели] вярата преди онези, които се преселиха там, ги обичат и не усещат в сърцата си завист за онова, което им бе дарено. Предпочитат ги пред себе си, дори ако те самите са в нужда. А които се опазят от скъперничеството на душите си ­ те са сполучилите.” (59:8-9)

”…и ще ви въздаде в Градините, сред които реки текат ­ в Деня, в който Аллах не ще посрами Пророка и вярващите заедно с него. Светлината им ще се устремява пред тях и в десниците им [отвсякъде].” (66:8)

”Мухаммед е Пратеника на Аллах. А онези, които са заедно с него, са строги към неверниците, милостиви помежду си. Виждаш ги да се покланят и да свеждат чела до земята в суджуд. Търсят щедрост от Аллах и благоволение. Техният белег е по лицата им ­ от следите на поклоните…” (48:29)

Бухари предава от Имран б. Хусайн, че Пратеника на Аллах е казал: “Най-добрите от моята умма са хората от моята епоха, след това тези, които ги последват, и след това тези, които и тях последват.” Имран казва: “Не знам дали спомена две или три епохи след неговата епоха.”

Бухари и Муслим предават по линия на Абу Саид ал-Худри, че Мухаммед (с.а.с) е казал:

“Не злословете (не проклинайте) по адрес на никого от моите сподвижници, защото някой от вас дори да раздаде злато колкото планината Ухуд, не ще достигне (степента) нито на една, нито на половин шепа (раздадени от тях).”

Доброто като цяло се намира по пътя на сподвижниците на Пратеника на Аллах. Предавайки от доверен човек на друг доверен, те са предали повереното от Аллах по начин, който не бил срещан у предишните народи. Група сподвижници пък се нагърбила да предаде Сунната на Пратеника на Аллах. За да я разпространят те обиколили краищата на земята. Друга част се ангажирала с халифатството и управлението, с джихад и отваряне на народите за истината, за привличане на хората към Исляма. Те ги пречиствали и напътствали по правия път. Аллах Всевишния е отредил времето за тях да бъде благодатно, чрез тях Аллах е осъществил дела, които другите хора осъществяват за сто години. Те са първенците във всяко едно добро; в борбата по пътя на Аллах, в призивът към Исляма, в разходването за Исляма и даряването, в извършването на много ибадет.

По време на битките те помагали на Пратеника (с.а.с). По пътя на Аллах те заявили вярност на Пратеника, че са готови да дадат живота си.

Бухари предава от Анас, Аллах да е доволен от него: “Пратеникът дойде при рова когато през една студена утрин помощниците (ансар) и преселниците (мухаджирин) копаеха. Виждайки умората и глада у тях той отправил следната дуа: “О, Аллах, няма съмнение, че истинският живот е отвъдния живот. Опрости ансар и мухаджирин!”

Сподвижниците били удостоени с честта да живеят с Пратеника на Аллах. На тях принадлежи най-големият дял от уважението и почитта към Пратеника (с.а.с) и в това отношение те превъзхождат всички останали. Никой не ги е достигнал и няма да ги достигне.

Али б. Абу Талиб бил попитан: “Каква беше любовта ви към Пратеника на Аллах?” Той отговорил: “Кълна се в Аллах, той ни бе по-любим и от душите ни, и от имотите и от децата ни, и от родителите ни, и от студената вода изпита при жажда.”

Абу Суфян б. Харб преди да приеме Исляма, когато изкарал извън забранената зона (харам) част от меканци, за да ги убие, попитал Зейд ад-Десинна, които бил роб на меканец: “Питам те заради Аллах о, Зейд, би ли пожелал сега Мухаммед да е в ръцете ни и да го убием, а ти да си стоиш у дома?” Зейд отвърнал: “Кълна се в Аллах, дори да знам, че в момента Мухаммед се е убол с трън и това му причинява болка не съм съгласен да си стоя у дома.” Абу Суфян казва: “Не съм виждал друг да е обичан така, както сподвижниците обичат Мухаммед.”

Сподвижниците, Аллах да е доволен от тях, били приели Мухаммед (с.а.с) като съдник на душите и имотите си. Те му казвали: “Ето имотите ни пред теб, отсъди за тях както пожелаеш, ето душите ни са в ръцете ти. Ако пожелаеш да минем през морето и това ще сторим. Ще се бием и пред теб, и зад теб, и от дясно и от ляво на теб.”

Ето най-искрения израз на тази любов:

Амр б. Ас (р.а) казва: “Никой не ми бе по-любим от Пратеника на Аллах и в моите очи никой не бе по-велик от него. От почитта, която изпитвах към него не можех да го погледна в очите и да го гледам до насита. Ако ми бъде поискано да го опиша, нямам сили да го сторя, защото не можах да го гледам и да му се наситя.”

Ние мюсюлманите обичаме сподвижниците на Пратеника на Аллах. В тази си любов не прекаляваме относно едни и не се отдалечаваме от други. Споменаваме ги единствено с добро.

Утвърдено е, че мухаджирин и ансар са опростени от Аллах Всевишния и всички са в дженнета. Необходимо е да се знае и категорично да се вярва, че тези, които са го видели само през част от деня и са го последвали, са по-достойни от тези, които не са го виждали. Необходимо е още сподвижниците да се споменават като се умолява Аллах за милост над всички тях, над млади и възрастни, над първи и последни.

Ние мюсюлманите си мълчим относно неразбирателства, които понякога спохождали сподвижниците. Те са воювали заедно с Пратеника (с.а.с) и в доброто са надминали всички останали хора. Аллах Всевишния ги е опростил и е повелил да се моли опрощение за тях и да се приближаваме към Него както те са Го обичали. Това ни е повелено чрез Мухаммед (с.а.с). С дребните грешки на сподвижниците се занимава само онзи, който е затънал в раздор.

Една част от преданията, споменаващи за нередности при сподвижниците са измислени, друга част са допълнени и изопачени.

Част от техните неприемливи обноски са опростени и не представляват нищо спрямо благодатта която е последвала от тях и борбата им по пътя на Аллах, помощта им за религията, полезните знания и праведните им дела. За никого от тях не се пита дали е бил справедлив (доверен) или не. Съгласно Корана и Сунната и единодушието на учените, като цяло са възприети за доверени и тази тема е затворена.

Посредством Анас б. Малик е предаден следния хадис: “От признаците на вярата е да обичаш ансар. От признаците на лицемерието е да ненавиждаш ансар.” Хадисът е записан от Бухари.

Имам Муслим пък предава хадис по линия на Абу Саид ал-Худри: “Онзи, който вярва в Аллах и в отвъдния Ден, да не възненавижда ансар.”

Най-достойни сред сподвижниците са четиримата халифа; Абу Бакр, Омар, Осман и Али, Аллах да е доволен от тях. След тях следват останалите от десетимата благовестени с дженнет от Мухаммед (с.а.с).

Пратеникът (с.а.с) е казал : “Най-достойни от уммата след пророка им са Абу Бакр и Омар.” Хадисът е предаден от Имам Ахмед.

И още Мухаммед (с.а.с) е казал: “Последвайте двамата, които ще бъдат след мен, Абу Бакр и Омар!” Хадисът е предаден от Тирмизи, Имам Ахмед и Ибни Мадже.

В достоверния сборник на Муслим е отразен следния хадис: “Сподвижниците на Мухаммед (с.а.с) бяха на път, когато той каза: “Ако се покорят на Абу Бакр и Омар, ще са на правия път.”

В достоверния сборник на Бухари се предава, че бащата на Мухаммед ибн. Ал-Ханефиййе Али б. Абу Талиб, Аллах да е доволен от тях, е казал: “Татко мой! Кой е най достойния човек след Пратеника на Аллах?” Али, Аллах да е доволен от него, казал: “Не знаеш ли синко?”, а той отвърнал “Не”. Али, Аллах да е доволен от него, му казал: “Този човек е Абу Бакр.”

Относно Абу Бакр и достойнството му спрямо останалите вярващи Аллах Всевишния е низпослал аяти в Свещения Коран:

„И удостоените с благодат и обилие сред вас да не се кълнат, че не ще даряват на [съгрешилите от] роднините и клетниците, и преселниците по пътя на Аллах!...” (24:22)

Няма никакво разногласие между учените, че в това знамение става въпрос за Абу Бакр. Аллах Всевишния е повелил:

„… и бе един от двамата, когато бяха в пещерата…” (9:40)

И относно това знамение няма разногласие между учените, че се отнася за Абу Бакр. Господарят на световете освидетелства сподвижничеството му и го е споменал като втория от двамата благовестени със (сакина) – успокоение.

Омар ибн ал-Хаттаб казва: “Кой може да е по-достоен от втория от двамата с които третият е бил Аллах?” Пратеникът (с.а.с) казва: “Не съм имал по-голяма полза от ничие имущество отколкото от имуществото на Абу Бакр.” Вследствие на това плачейки Абу Бакр казал: “И аз, и имуществото ми сме за теб, о, Пратенико на Аллах!” Хадисът е предаден от Ибни Мадже.

Относно Омар, Аллах да е доволен от него, в достоверния сборник на Бухари се предава, че Пратеника (с.а.с) е казал: “Когато шейтана върви по пътя по който ти вървиш и се срещне с теб, той непременно се отклонява в друг път.”

И още казва: “Сред предишните народи имаше “мухаддесун” – вдъхновени. Ако сред моята умма ще има, то единият от тях е Омар ибн ал-Хаттаб.” Хадисът е предаден от Муслим.

В действителност Омар, Аллах да е доволен от него, е бил един от вдъхновените. Свещения Коран е потвърдил негово гледище, дал е наставление на Пратеника (с.а.с) да възпре съпругите си да се показват, казал е на Пратеника (с.а.с): “О, Пратенико на Аллах! Да би си отредил място за молитва зад “Макам-и Ибрахим”!”, заявил е гледището си относно пленниците и било низпослано знамение, което да потвърди вдъхновението на Омар, Аллах да е доволен от него. Чрез него Аллах Всевишния е осъществил множество победи.

От Джабир, Аллах да е доволен от него, се предава, че на Айша, Аллах да е доволен от нея, било казано: “Някои хора приказват небивалици по адрес на сподвижниците на Пратеника на Аллах.” А тя казала: “Какво се обърквате от това? Техните дела секнаха (със смъртта), но Аллах пожела наградата им да не секне.”

Когато Пратеника (с.а.с) подготвял войската за Табук, Осман б. Аффан, Аллах да е доволен от него, дошъл с хиляда динара скътани в дрехата му и ги изсипал в скута на Пратеника (с.а.с). Разбърквайки ги Пратеника, казал: “От днес нататък това, което ще стори, не ще навреди на Ибни Аффан.” И неколкократно го повтарял. Хадисът е предаден от Имам Ахмед.

Преди битката при Хайбер Пратеника (с.а.с) казал относно Али (р.а): “Утре ще дам знамето на човека посредством ръката на когото ще се осъществи победата, човекът, който обича Аллах и Неговия Пратеник и който е обичан от Аллах и Неговия Пратеник.” Сподвижниците прекарали нощта с мисълта на кого ще бъде дадено. Всеки от тях в себе си се надявал, че на самия него ще бъде дадено знамето. На сутринта Пратеника казал: “Къде е Али?” Казали му, че имал болки в очите. Тогава Пратеника поплюл към очите на Али, отправил дуа към Аллах и му минало. Али се почувствал така, че все едно никога преди това не е чувствал болка. Пратеникът му дал знамето, а Али, казал: “Ще се бия с тях докато и те не станат като нас.” След това Пратеника казал: “Върви спокойно докато слезеш при тях. После ги призови към Исляма и ги извести за задълженията, които имат. Кълна се в Аллах, да станеш причина чрез теб Аллах да напъти един човек, за теб е по-добро от червените камили (от най-любимото земно богатство).” Хадисът е предаден от Бухари и Муслим.

Всички сподвижници на Мухаммед (с.а.с) са от обитателите на дженнета. Аллах Всевишния повелява:

„…Онези от вас, които раздаваха преди завземането [на Мека] и се сражаваха, не са равни [с останалите]. Те са на по-високо стъпало от онези, които раздаваха след това и се сражаваха. Но на всички тях Аллах обеща Най-прекрасното…” (57:10)

ЛИЧНОСТТА НА ПРОРОКА И ДОБРИЯТ ПРИМЕР

ЛИЧНОСТТА НА ПРОРОКА И ДОБРИЯТ ПРИМЕР

Пророка (с.а.с.) заема изключително място сред другите пратеници и основоположници на небесни религии. Също както много хора знаят наизуст Мъдрото Писание и разказите за личността на пророка, така и неговите морални качества са запазени за поколенията, за да служат като факел на знанието и да ни помагат в различите събития в живота.

Още от ранно детство до последния му миг, заедно с ниго са живели много хора, които са били свидетели на неговия живот, слушали са беседите и проповедите му, запомняли наизуст неговите заповеди и забрани, а след това ги предавали на своите приемници. Някои учени считат, че повече от 100 000 са хората, които са разказвали събитията, видяни и чути по времето, когато пророкът - Аллах да го благослови - е живял, а после са ги предавали на следващите поколения. Освен това пророкът, Аллах да го благослови, лично е диктувал много свои заповеди, връчени или изпратени от неговите хора до някои племена и народи. Те се разглеждани като важни материали, предаващи се наследствено от поколение на поколение.

Не по-малко от шест последователи - Аллах да е доволен от тях - се занимавали със записването на благородните хадиси на пророка. Те отивали при пророка, Аллах да го благослови, за да му ги прочетат и се уверят, че правилно са ги записали и предали. Тези записи се пазели и предавали на мюсюлманите в наследство от едно поколение на друго. След смъртта на пророка, Аллах да го благослови, около 50 негови последователи са събирали разказите за събитията, станали по време на живота му, както и благородните му хадиси. Тази работа, събрана от достоверни източници, преминавала в ръцете на тези, които се заели след това със събирането и систематизирането на хадисите от благородната сунна.

Прибавете към това, че по преценка на учените изследващи въпросите на Исляма, числото на сподвижниците, които разказват за това, на което са станали свидетели още докато пророкът е бил жив, надвишава 100 хиляди. Няма нищо изненадващо, ако приемем факта, че пророкът е извършил своето последно поклонение хадж, известно като Прощално поклонение хадж, съпровождан от повече от 140 000 човека. Няма съмнение, че това огромно количество народ е видяло как той (с.а.с.) извършва този религиозен обред - учили са се от него на церемонията хадж, слушали са думите на Прощалната проповед. След като поклонниците се разделили, всеки правоверен се прибрал в родния си край и в родния си дом. Той започнал да разказва за това, което е видял, на своите роднини, земляци, приятели, повтарял за тях тези заповеди и забрани, които се съдържали в проповедта и се отнасяли до извършването на поклонението и до други мюсюлмански въпроси.

Също така можем да вземем под мнимание интереса, с който следващите поколения искали да чуят от устата на последователите на пророка, Аллах да ги благослови, от неговия съвременник, живял заедно с него, за подробностите от живота му, за изказванията му и за свещените предписания.

За да се запазят преданията на Пророка - хадисите, за бъдещите поколения, предаването на хадиса, още от самото начало трябвало да отговаря на определено изискване: разказвачът на хадиса или събитието да спомене източникът или източниците, от който или от които до него е достигнал даденият хадис, като свидетелство за неговата достоверност. А за да се установи и потвърди връзката на източниците с изказванията и действията на пророка Мухаммед (с.а.с.), източниците на всеки хадис преминавали от разказ в разказ, свързвайки го по този начин с времената на пророка. В случай че в тази верига се откриело изгубено звено, то достоверността на хадиса се поставяла под съмнение. Ако пък връзката на хадиса с епохата на пророка по веригата на разказвачите била установена, но след това верността на един от тях не се признавала от изследователите, то достоверността на хадиса се смятала за недоказана.

Изучавайки внимателно тези процедури, ние виждаме, че към нищо друго, написано за човек, пребивавал някога на земята, че към нито едно изследване на епохата, в която той е живял, никога не са се предявявали изисквания за такава идеална точност. Отнасящите се до пророка хадиси, неподкрепени със значителни доказателства, не се признавали. Да се намери пълната верига на разказвачите, чак до времената на пророка (с.а.с.) не е достатъчно. Разказвачът е трябвало да заслужава доверие, трябвало е подробно да се изучи биографията му, за да се установи дали може да му се вярва. Поради тази причина били написани обширни трудове, посветени на изучаването на самите разказвачи на благородните хадиси. Отделяли се тези айети, които ги поставяли на ниво, съответстващо на нивото на разказа за пратеника на Аллах - честност, морални качества, индивидуални особености, обем на паметта. Заедно с това започнали да правят разлика между разказа на този, който наистина се е срещал с тези, от които е научил хадиса и този, който лично не се е срещал с източника на хадиса. Пълните сведения за тези разказвачи получили широко разпространение.

Затова сега ние лесно можем да отсъдим, достоверен ли е източникът на хадиса или съмнителен. Изниква въпросът: има ли в историята друга такава личност, за която да се използват такива методи за проверка на точността на биографията? Известни ли са ни други случаи, когато са се изписвали цели томове за живота на хиляди разказвачи, описващи житейската история на друг човек?

Следователно с пълно основание можем да кажем, че основната причина на тази свирепа кампания, която провеждат християнските и юдейските учения, занимаващи се с хадисите, против признаването на достоверността на сунната на пророка, е силна ревност. Те са прекрасно осведомени, че нямат никакви доказателства за истинността на религиозните книги и житиетата на техните пророци. Ревността се явява също причина за това, че те не жалят сили за критика на Исляма, Благородния Коран и пророка на Исляма Мухаммед (с.а.с.) .

ПРИНЦИПИ НА ЕДИНОБОЖИЕТО /ТЕУХИДА/ И НЕЩА, КОИТО ГО РУШАТ

ПРИНЦИПИ НА ЕДИНОБОЖИЕТО /ТЕУХИДА/

И НЕЩА, КОИТО ГО РУШАТ




Прославата е за Аллах, Господа на световете. Аллах да благослови пророка Мухаммед и с мир да дари, него, семейството, сподвижниците му, и техните последователи.

Скъпи братя и сестри!

Според ислямските учени, има три основни знания, три принципа, които всеки мюслюманин и всяка мюслюманка трябва да знае. Човекът, който служи на Аллах субханеху уе теаля, е необходимо добре да познава: Създателя, религията и пратеника Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем.

Когато някой бъде запитан, кой е нащият Господ, трябва да знае и да може да отговори: Нашият Господ е Аллах. Той е създал нас и световете по милост от Него. Никой и нищо, освен Него не заслужава обожаване – единствено Той е достоен да Му се служи.

Ислямът е нашата религия. Ислям означава, отдаване на Аллах чрез засвидетелстване, че Той е Създателят и единственият Господ. Служене само на Него със смирение и боязън. И разграничаване от съдружаването с Него /ширк/.

Нашият Пророк е Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем. Той е син на Абдиллах, който е син на Абдулмутталиб, който пък е син на Хашим, а Хашим е от Курайш. Курайшите са араби и са от рода на Исмаил - син на Ибрахим, алейхимасселям.

Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем, е последният пророк на Аллах Всевишния. Той идва в потвърждение на пророците преди него. Религията, с която той е изпратен, ще остане валидна и актуална до Съдния ден, защото Сам Аллах Всевишния е дал обет, че ще я запази.

След като припомнихме тези знания, трябва да знаем, че Ислямът като цяло се базира на две основи:

1. Да се служи на Аллах Всевишния искрено, без да се съдружава; служенето да бъде посветено единствено на Него.

2. Убеждение в пагубността на съдружаването в служенето. Възбраняване, презиране и ненавиждане на съдружаването под всякакъв претекст.


Условия на “Ля иляхе иллеллах”

1. Знание /Илм/: Да се знае значението на думите “Ля иляхе иллаллах”.

Аллах Всевишния повелява: Знай [о, Мухаммад], че няма друг Бог освен Аллах! И моли опрощение за своя грях и за вярващите мъже и жени! Аллах знае къде се движите и къде пребивавате. /47:19/

И още:

А онези, които [съдружаващите] зоват вместо Него, не могат да се застъпят, освен онези, които потвърждават истината и я знаят. /43:86/

В хадис, предаден от Муслим, Пратеникът, саллеллаху алейхи уе селлем, казва: Който умре със знанието, че няма друг бог, освен Аллах, ще влезе в дженнета.

Значението на хадиса е, че, освен Аллах, нищо не заслужава да му се служи. Служенето са всички слова, дела и постъпки - явни и скрити, които Аллах Всевишния обича.

2. Убеденост /Йекийн/: Пълна убеденост в смисъла на думите “Ля иляхе иллеллах”.

Аллах Всевишния повелява: Вярващи са именно онези, които вярват в Аллах и в Неговия Пратеник, после не се усъмняват и се борят чрез своите имоти и души по пътя на Аллах. Те са искрените. /49:15/

Пратеникът, саллеллаху алейхи уе селлем, казва: Свидетелствам, че няма друг бог, освен Аллах и, че аз съм Пратеника на Аллах. Който срещне Аллах с тези две свидетелства, без да се съмнява в тях, ще влезне в дженнета. /Муслим/

3. Искреност /Ихляс/: Искрено намерение, изчистено от съдружаване.

Аллах Всевишния повелява: Единствено Аллах е достоен за чистата религия. А които приемат покровители вместо Него, казват: “Служим на тях само за да ни приближават още повече до Аллах.” Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие. Наистина Аллах не напътва никой лъжец, неблагодарник. /39:3/

И също повелява:

И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да отслужват молитвата, и да дават милостинята закат. Това е правдивата религия. /98:5/

Пратеникът, саллеллаху алейхи уе селлем, е казал: Най-щастлив с моето застъпничество сред хората ще бъде онзи, който от чисто сърце или душа е казал: “Няма друг бог, освен Аллах. /Бухари/

4. Любов /Мехаббе/: Да обичаш Аллах Всевишния, чрез която любов да заслужиш Неговото благоволение.

Аллах Всевишният повелява: А някои от хората приемат за богове други вместо Аллах, обичат ги, както Аллах трябва да се обича. А които вярват, най-силно обичат Аллах. И ако угнетителите можеха да съзрат, когато видят мъчението, че цялата сила е на Аллах и че Аллах е суров в мъчението... /2:165/

Пратеникът, саллеллаху алейхи уе селлем, е казал: Онзи, който притежава три неща, чрез тях ще усети сладостта на вярата: Аллах Всевишния и неговия Пратеник да са му по-любими от всичко; рабът да не пожелава отвръщането от исляма така, както не желае да бъде хвърлен в огъня; рабът да обича раба, единствено заради Аллах Всевишния. /Всепризнат хадис/

5. Правдивост /Сидк/: Правдивостта е противоположното на лъжливост и е преграда срещу лицемерието.

Аллах Всевишния повелява: А онзи, който донесе истината и я потвърди, тези са богобоязливите. /39:33/

Също така повелява:

Вече изпитахме онези преди тях. Аллах знае кои говорят истината и знае лъжците. /29:3/

А Пратеникът, саллеллаху алейхи уе селлем, е казал: Аллах е възбранил за Огъня онзи, който от сърце, с правдивост, засвидетелства, че няма друг бог, освен Аллах и, че аз съм Негов раб и пратеник. /Всепризнат хадис/

6. Покорност /Таа/: Изпълняване на задълженията, произтичащи от “Ля иляхе иллеллах”: Това са задължения, които водят до спечелване благоволението на Аллах Всевишния, като намаз, говеене, зекят, хадж и др.

Аллах Всевишния повелява: И се обърнете към своя Господ, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне. /39:54/

И също повелява:

А който се отдава на Аллах и благодетелства, той се е хванал за най-здравата връзка. При Аллах е завръщането на делата. /31:22/

7. Безусловно приемане /Инкияд/: Има хора, които произнасят свидетелството, но въпреки това не живеят съгласно принципите на “Ля иляхе иллеллах”, дори отхвърлят тези, които приканват към неговото истинско значение.

Аллах Всевишния повелява: Когато им се рече: “Няма друг бог освен Аллах!”, те се възгордяваха. /37:35/

Неща, които рушат единобожието

Скъпи братя и сестри, знайте, че има десет неща, които рушат Исляма:

1. Ширк, съдружаване с Аллах Всевишния. Да служиш и на друг, освен на Аллах, независимо по какъв начин.

Аллах Всевишния повелява: Аллах не прощава да се съдружава с Него, но прощава всичко друго на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях. /4:48/

Пример за това е коленето на курбан едновременно заради Аллах и заради някой друг (мъртви праведници, видни личности и др.), да се отправя дуа към мъртъвци и да се очаква помощ от тях.

2. Възприемането на посредници между човека и Аллах Всевишния, като например отправяне на дуа към човек и очакване помощ от него с мисълта, че този човек има директна връзка с Аллах Всевишния - опазил Аллах!

3. Възприемане на съдружаващите за вярващи, съмняване в неверието им и одобряване на тяхното вярване.

4. Следване примера на друг, а не примера на Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем. Приемането за по-добро мнението на друг, а не неговото мнение. Който твърди това или нещо подобно става неверник.

5. Изпитване на ненавист и омраза към онова, с което е изпратен Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем. Ако такъв не се покае искрено, а само на думи се отрече от ненавистта и омразата, това няма да го върне във вярата.

6. Подиграване и шегуване с Исляма. Това е неверие /куфр/.

Аллах Всевишния повелява: И ако ги попиташ, непременно ще рекат: “Само бъбрехме и се забавлявахме.” Кажи: “Нима на Аллах и на Неговите знамения, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?” Не се оправдавайте! Вие станахте неверници, след като бяхте вярващи… /6:65,66/

7. Занимаването с магьосничество /сихр/: Онзи, който прави магия или я одобрява е кяфир.

Всевишният Аллах повелява: И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулайман. И не бе Сулайман неверник, ала сатаните бяха ­ учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, ако знаеха! /2:102/

8. Подпомагане на съдружаващите или враговете на Исляма срещу мюслюманите е неверие.

9. Приемането, че за някои мюсюлмани е позволено да престъпват границите на ислямските закони е неверие.

10. Отхвърляне религията на Аллах и не признаване на ислямските закони.

Аллах Всевишния повелява: И кой е по-голям угнетител от онзи, комуто се напомнят знаменията на неговия Господ, а после той се отвръща от тях? Отмъщаваме Ние на престъпниците. /32:22/

Скъпи мюслюмани,

Аллах Всевишния да ни напъти към истината! Благоволението на Аллах е над тези, които спазват горепосочените правила. Всеки мюслюманин трябва да се пази от десетте неща, които разрушават вярата, да е против тях с цялата си същност. Аллах да ни закриля срещу тяхното престъпване! Мир и благослов за Пратеника, саллеллаху алейхи уе селлем, неговото семейство, сподвижници и последователи.