СПЕЦИФИЧНИ КАЧЕСТВА НА ВЯРВАЩИТЕ

СПЕЦИФИЧНИ КАЧЕСТВА НА ВЯРВАЩИТЕ

Човек не съществува само, за да се храни, ходи, размножава, да се смее, забавлява и говори, да старее и умира. Напротив, човекът е най-достойното творение тук на земята - “халиф - наместник” на Всевишния Аллах. Човекът със своите ибадети, етика, морал и съвест е избраник, създаден с такъв потенциал от качества, че е в състояние да надвиши ангелите по степен. Според това, само онзи, който притежава права вяра, последователен ибадет и висок морал, може да достигне до степента на зрял човек. Достигналият зрелост в това отношение мюсюлманин не разглежда живота като състоящ се само от това, което е тук, на Земята. Напротив, той мисли за смъртта и винаги носи в сърцето си чувството на загриженост за отвъдния живот. Той се готви за периода след смъртта си още приживе. По този начин осмисля живота си.

Именно в първите редове Всевишният Аллах е повелил и подчертал, че основното качество на зрелия вярващ е здравата Вяра в правия път и съответния на него начин на живот: Да, за приближените на Аллах не ще има страх и не ще скърбят. Мухаммед (с.а.с.) отговорил по следния начин на един човек, който го помолил за напътствие, след което той нямял повече нужда от напътствие:

“Кажи: Повярвах в Аллах и следвай правия път.” (Муслим. Иман, 62).

От Свещения ни Коран научаваме, че човек не е създаден безцелно. Обратно – човек е създаден за висши цели като познаване на своя Създател, изпълняване на Неговите повели и спазване на забраните Му, отнасяне с любов и разбиране към другите създания. Затова онези, които не мислят за Всевишния, не са полезни на обществото, в което живеят, не правят нищо, освен да задоволяват своите плътски потребности; не се занимават с нищо духовно; те в никакъв случай не може да бъдат причислени към категорията "истински човек". Те не се различават по нищо от другите твари. Даже са паднали по-ниско от тях.

В Свещения Коран Всевишният Аллах е посочил основите на ибадета и здравия морал за достигане до степента зрял човек. Според това, ако искаме да достигнем до тази степен, трябва да внимаваме за всичките ни действия, за начина ни на живот, и изобщо цялото ни поведение да бъде отговарящо и подобаващо на Исляма. Също така е нужно да бъдем в мир с околните и да внесем ислямските принципи във всички взаимоотношения. Още повече, че според един хадис любимият ни пророк е казал:

“Мюсюлманинът е човек, който живее в мир с околните и изгражда добри отношения с хората. Този, който не умее да поддържа добри отношения, не носи полза за никого.” (Ахмед ибн Ханбел, Мюснед, ІІ, 400)

Във времена, когато етичните норми и духовните ценности деградират, почитането, изпълняването и спазването на повелите на Всевишния Аллах става по-трудно. Във време и пространство, в които броят на хората – възпитани в духа на вярата, ибадета и етичните ценности – намалява с всеки изминат ден, съхранението на същите, разбира се, никак не е лесно. Но нека не забравяме, че постигането на високите цели изисква и става възможно след преодоляването на сериозни препятствия. Превъзходният вярващ в своята вяра, ибадет, в отношенията си с хората, в цялото си поведение трябва да бъде искрено чист. Всичко, което върши, трябва да бъде насочено единствено към спечелване благоволението на Всевишния Аллах. Нужно е да знае, че ибадетът или добрината, извършени за слава, за показ или лична облага, нямат никаква стойност пред Всевишния.

Зрелият вярващ също така трябва да бъде добър и опрощаващ към своите близки, роднини, семейство и въобще към всички хора, когато се касае за неща, свързани или зависещи от него.

Повелята на Всевишния Аллах е:

“Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!” (Араф, 7: 199).

Зрелият мюсюлманин трябва да подбира хората, с които общува. Неговата среда са разумните, религиозните и морално чистите хора. Впрочем знаем, че лошият съсед или другар може да предизвика всевъзможни проблеми. Зрелият вярващ трябва да живее в мир и съдружие, в любов и разбирателство с братята и сестрите си по вяра, и в никакъв случай да не става причина за опорочаване на тази атмосфера. Важно е също да притежава чест, чувство за свян и достойнство. Човекът, лишен от тези добродетели, може да повлече много беди след себе си. Тъкмо затова са и следните думи на пейгамбера (с.а.с.): “Свянът е част от вярата.” И: “Свянът носи само добро.”

Както не причинява злина на никого, така зрелият вярващ се стреми да помогне с каквото може на нуждаещия се. Той винаги е в полза на семейството си и обществото. Това е посочено от Мухаммед (с.а.с.) така:

“Най-добрите сред хората са тези, които допринасят най-много полза за другите .”

В заключение можем да кажем, че зрелият вярващ е онзи, който е осъзнал себе си като такъв; познал е Всевишния Аллах и изпълнява всичките си задължения към Него по подобаващ начин; живее в мир и разбирателство с околните и е в полза на семейството си и обществото.

ЖИВОТ СПОРЕД ПОВЕЛИТЕ НА СВЕЩЕНИЯ КОРАН

ЖИВОТ СПОРЕД ПОВЕЛИТЕ НА СВЕЩЕНИЯ КОРАН

Изредените съвети се отнасят към посочените в скоби знамения от Свещения Коран, но не са буквално цитирани.


1. Уважавайте и почитайте всички хора, независимо от техните: религия, раса, националност, пол, език, положение, произход, професия и т.н. (17:70)

2. Говорете правдиво, без двусмислие и заблуда. (33:70)

3. Подберете възможно най-добрите думи, за да кажете нещо и го изричайте по най-подходящия начин.(17/53, 2/83)

4. Не повишавайте тон. Говорете учтиво. (31/19)

5. Винаги казвайте истината. Странете от измамни и суетни думи. (22:30)
6. Не смесвайте истината с лъжата. (2/42)

7. Изричайте това, което е в сърцето ви. (3/167)

8. Говорете цивилизовано, изразявайте се на общоприетия от обшността език. (4/5)

9. Когато изказвате мнение, нека то да е справедливо, дори да е против вас самите или близките ви. (6/152, 4/135)

10. Не бъдете надменни и самохвалци. (31/18)

11. Не говорете безмислици. Не слушайте и не правете безмислени неща. (23/3, 28/55)

12. Странете от празнословието и отминавайте с достойнство тези, които са му се отдали.(25:72)

13. Не се отдавайте на никаква нескромност или скверност, било то тайно или явно.(6/151)

14. Ако несъзнателно направите грешка, поправете я възможно най-бързо. (3/134)

15. Не се дръжте надменно и арогантно. (31/18)

16. Не ходете високомерно и самонадеяно. (17/37, 31/18 )

17. Бъдете умерени в походката си. (31/19)

18. Движете се със смирение и кротост. (25/63)

19. Свеждайте поглед. Избягвайте втренчените похотливи погледи. (24/30-31, 40/19)

20. Ако нямате достатъчно знания за нещо по-добре мълчете. Не мислете, че това е нещо маловажно, защото то може да доведе до сериозни последствия. (24:15-16)

21. Ако чуете злословие за някого, заемете неговата страна докато ви се изясни. Считайте хората за невинни докато не се намерят категорични доказателства за вината им. (24/12-13)

22. Убедете се в истинността на всяка вест, за да не нараните някого поради незнание и после да съжалявате за стореното. (49/6)

23. Не приемайте сляпо всяка информация по въпроси относно, които нямате достатъчно знания, а проверете достоверността й. В Съдния ден ще отговаряте за слуха и зрението си, както и за здравия разум с който сте дарени. (17:36)

24. Никога не си помисляйте, че сте достигнали предела на познанието и че никoй няма повече знания от вас. Помнете – над всеки човек дарен със знание стои Друг по-знаещ (12:76). Дори на Мухаммед (сас) е било заповядано да се моли за знание. (20:114)

25. Вярващите са братя. Живейте като членове на едно семейство - братя и сестри, едни за други. (49/10)

26. Не се подигравайте и присмивайте. (49:11)

27. Не хулете. (49:12)

28. Не назовавайте хората с прякори. (49:11

29. Избягвайте съмненията и догадките. Те изчерпват енергията на общността. (49:12)

30. Не се шпионирайте един друг. (49:12)

31. Не злословете един за друг. (49:12)

32. Когато се срещате отправяйте благослов - поздравявайте се. Ако към вас е отправено подобно пожелание, приемете го учтиво и отвърнете с по-голяма (или поне равна) вежливост. (4:86)

33. Когато се завърнете в своя дом или посетите дома на някой друг, отправете благослов към намиращите се там. (24:61)

34. Не влизайте в нечия къща без да поискате разрешение, а когато влизате поздравете нейните обитатели и им пожелайте живот в благочестие и мир. (24:27)

35. Отнасяйте се вежливо към родителите, роднините, сираците и пренебрегнатите в обществото. (4:36)

36. Грижете се за бедняците, инвалидите, нуждаещите се, за тези на които търговията им не върви и за които са изгубили работата си. (4: 36)

37. Отнасяйте се вежливо към съседите си, към тези които са редом с вас на обществени събирания или в транспорта. (4:36)

38. Проявете щедрост към пътника изпаднал в нужда, към бездомника на улицата и към онзи, който ви срещне потънал в лишения. (3:36)

39. Отнасяйте се грижовно към тези, които работят за вас.(4:36)

40. Не огорчавайте хората, на които сте дали нещо като им натяквате за щедростта си. (2:262)

41. Не очаквайте нищо за вашата добра постъпка, дори и благодаря. (76:9)

42. Помагайте си в добрината и не сътруднечете на тези, които планират злина. (5:2)

43. Не се стремете да впечатлявате хората със собствено провъзгласените си добродетели. (53:32)

44. Изисквайте от другите добро поведение, но първо коригирайте своето. Делата говорят по-силно от думите. Преди да призовете за добри дела първо вие ги практикувайте. (2:44)

45. Коригирайте първо себе си и семействата си (преди да коригирате другите). (66:6)

46. Опрощавайте на тези, които поради невежество извършат злина, но после се покаят и поправят. (3:134)

47. Потискайте гнева и отрицателните си емоции и ги превръщайте в творческа енергия. Бъдете източник на спокойствие и комфорт за хората. (3:134)

48. Призовавайте хората по пътя на Аллах с мъдрост и благи слова. Аргументирайте се разумно. (16:125)

49. Оставете тези, които не придават важност на божественото, а го считат за източник на забавление. (6:70)

50. Не стойте в компанията на хора, които богохулстват, докато не започнат друг разговор. (4:140)

51. Не завиждайте на по-щастливите от вас. (4:54)

52. Направете място на останалите участници в събиранията. (58:11)

53. Ако сте поканени на гости, отидете в уреченото време. Не пристигайте прекалено рано, за да изчаквате приготвянето на вечерята, а след хранене не се застоявайте, за да се отдадете на празно бръщолевене. Такова поведение може да причини неудобство на домакина...

54. Яжте и пийте (от позволеното) в умерени количества. (7:31)

55. Не прахосвайте това, с което Аллах ви е облагодетелствал. (17:26)

56. Изпълнявайте обещанията и ангажиментите, които сте поели. (17:34)

57. Поддържайте чистота. (9:108, 4:43, 5:6)

58. Обличайте се добре, но помнете, че боязънта пред Аллах е най-доброто одеяние. (7:26)

59. Изкарвайте си препитанието само с честен труд. (29:17, 2:188)

60. Не отнемайте с неправда богатството и имота на другите, нито подкупвайте служители и съдии, за да лишават други хора от собствеността им. (2:188)

ДОБРИЯТ МЮСЮЛМАНИН ПОСТОЯНСТВА ВЪВ ВЯРАТА, СЛУЖЕНЕТО, ДОБРОТО И ПОДКРЕПЯНЕТО НА РЕЛИГИЯТА

ДОБРИЯТ МЮСЮЛМАНИН ПОСТОЯНСТВА ВЪВ ВЯРАТА, СЛУЖЕНЕТО, ДОБРОТО И ПОДКРЕПЯНЕТО НА РЕЛИГИЯТА

От Айша Р. А. нашата майка и съпруга на Пратеника С.А.С. се свежда, че попитали Мухаммед С.А.С. за най-ценното и възнаградено дело при Аллах, а той отговорил:

“Постоянно извършваното дело, дори да е малко” (Бухари, Муслим, Абу Дауд, Нисаи, Ибни Мадже, Ахмед)

Заради постоянното щастие

Добрият мюсюлманин знае, че за да може да запази ценностите, които притежава, е необходимо да живее съобразно тях. Ето защо той живее живот изпълнен с постоянно и непрекъсващо се рабство. Истината по този въпрос ясно е изразена в знамението:

“И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното!” (15:99)

Освен това, когато мюсюлманите се окачествяват, като "най-добрата общност" - както е споменато в Свещения Коран:

“Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах. А ако и хората на Писанието бяха повярвали, щеше да е най-хубаво за тях. Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече.” (3:110)

- от своя страна показва, че за да може да запази своята религиозна самоличност и да е щастлив, човек е длъжен да постоянства в градивните ценности, като - вяра, служене, добротворство и подкрепянето на религията. Постоянството в тях е неизменна част от характера на мюсюлманина.

Както се знае, за сполуката в земните дела е необходима принадлежност и постоянство в делата. Чрез постоянното капене, водата издълбава мрамора; здравето се съхранява чрез постоянно и подходящо приемане на храна. Без постоянство е немислим успех в дадено дело. Безпринципното отношение, както и делата, които се започват и изоставят се определят като напразно мъчение:

“И не приличайте на жена, която си разкъсва преждата, след като я е изпрела ­ да превръщате своите клетви в измама помежду ви, задето една общност е по-многобройна от друга. С това Аллах ви изпитва и в Деня на възкресението непременно ще ви разкрие онова, по което бяхте в разногласие.” (16:92)

В убедеността и постоянството се съдържа доверие и вяра в полза на започнатото дело. Остави ли се изведнъж едно веднъж започнато дело, то това показва преди всичко недоверието на човека, който го извършва, в самия себе си и в неговата убеденост. Това е поведение, което не би могло да създаде доверие и у другите хора.

Погледнато от друга страна, желанието у нас е щастливите ни моменти да продължат дълго и никога да не прекъснат.

След като е така, би трябвало да се желае и щастието от рабството да продължава дълго и да е трайно. Не трябва да се забравя обаче, че за постоянното щастие е необходимо и постоянно рабство.

Самохалството (гордеенето) представлява самозалъгване

Всички сме свидетели на хора, които без да имат в личния си живот рабски мотив, говорят за своите родители, че са били много религиозни и се опитват да трупат чрез това похвали. Стремеж към успокоение по този начин, означава напразно усилие, защото стремежът към хвалби с доброто поведение на предците представлява самозалъгване. Същността се състои в това не да се хвалят надгробните камъни, а да се прекарват дните в рабство и в служба на религията. За притежателите на подобно отношение ще бъде уместно да припомним следното знамение:

“Те са общност, вече отминала. Тяхно е онова, което са придобили, и ваше е онова, което вие сте придобили. И не ще бъдете питани какво те са извършили.” (2:134)

Категорично ясно е, че според Исляма превъзходство по род и потекло не съществува, защото при Аллах Всевишния са важни не произхода, а делата; не формата, а същността; не самохвалството, а службата в името на Аллах и Неговата почит:

“О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.” (49:13)

В едно обръщение на Мухаммед С.А.С. се разбира, че родствената близост към него не може да даде гаранции срещу наказанието на Аллах:

“От мен искайте това, което ми принадлежи, за да ви го дам. Аз обаче не мога да ви опазя от мъчението на Аллах. Самите вие търсете начин, за да се избавите.” (Бухари, Нисаи, Дарими, Ахмед)

На везните за делата на човека в Съдния ден произхода няма никакво значение. На тези везни ще бъдат поставени делата му, както служенето и службата му в името на религията.

Според ислямското схващане службата (дейността) от гледна точка на плодовете е нещо много важно. Ето защо, когато мюсюлманина има възможност да направи нещо, той го прави без да чака “по-подходящо време”. Вероятно е това подходящо време изобщо да не дойде. Колко прекрасно е описано това в следния хадис:

“Дори и когато настъпва Часът (Къямет) онзи, който има в ръката си фиданка и може да я засади – начаса да я засади.” (Ахмед)

Нека не търсим оправдание напразно

Напразно е да се търсят извинения за недостатъци в служенето (ибадета). Добрият мюсюлманин, освен в приетите като извинение случаи, не търси начин да се оправдава. Независимо от състояние и пост, каквато и да му е работата, той знае, че главният му дълг пред Аллах е служенето и той се стреми да го изпълнява без прекъсване. Той е убеден, че делата са средство срещу безделието. За нас като мюсюлмани в интерес на нашия напредък и подобряване - както в духовен, така и в материален аспект - освен делата и служенето не съществува друг актуален път.

Нека Всевишния Аллах да помогне на всички при извършването на добри дела.

ИСЛЯМ - ЧЕТИРИ ДУМИ, ДАВАЩИ СВОБОДА

ИСЛЯМ - ЧЕТИРИ ДУМИ, ДАВАЩИ СВОБОДА

La İlahe İllallah

Човек се ражда и идва на този свят сам. Всеки човек след смъртта си ще бъде съживен като самостоятелна личност, а не като представител на тази или онази общност, за да даде отчет за това, което е вършил на земята. В това отношение, думата Ислям за всеки ще придобие важно значение. Ислям е съществително, производно на арабския глагол аслама, означаващ да се подчиниш или покориш. Ислям, макар и да има отношение към думата селям, т.е. мир, всъщност означава покорна отдаденост на Бога и на нито едно творение. В Исляма човек не се прекланя пред никое творение. Невъзможно е подчинение или послушание пред някого, тъй като това води до неподчинение пред Твореца. Всичко това прекрасно се съдържа в един единствен израз, състоящ се от четири думи Ля илляха иля Аллах – т.е. няма друг бог, освен Единствения Творец на Вселената.

Всяко творение на небесата и на земята, волю или неволю, се подчинява на Твореца и Неговите закони. Ето защо, вярващите в исляма се наричат мюсюлмани /муслим, означава покоряващ се/. Следователно, мюсюлманин може да наречем слънцето, луната, рибата в океана, птицата в небето, както и всеки човек. В този смисъл, индусът, евреинът, будистът, християнинът – всички те са мюсюлмани...

Бог - Единственият Творец, не е плод на човешкото въображение. Той не е идея, измислена от човека за да обясни преминаването от първобитния си стадий на развитие към по-висша степен на съществуване. Първобитните хора са познавали Бога като Единствения Творец и Вседържател. Следователно, в това отношение човечеството не е претърпяло никакво развитие, а е регресирало от единобожието към многобожие! Всяко новородено – подобно на първия човек – е невинно, нравствено чисто, ту развиващо се, ту деградиращо, вследствие външно влияние или собствения си избор.

„В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!Хвала на Аллах – Господа на световете. Всемилостивия, Милосърдния! Владетеля на Съдния Ден! Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем. Насочи ни Ти по правия път, пътя на онези, които Си дарил с благодат, а не на онези, над които тегне гняв, нито на заблудените… ” /Сура Фатиха/

Когато човек осъзнае кой е неговия Създател, благодарение на разума и останалите качества, с които е надарен и съзнателно започне да се подчинява на Твореца, той става мюсюлманин - в буквалния смисъл на тази дума. Ислямът е образът на живота и затова носи това име. Както е казал един от великите мислители на нашето време Изетбегович:”Когато човек осъзнае своя произход и мястото си в световния ред, от този момент той е в състояние да понесе всякакви изпитания”.

”В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Кълна се в следобеда – човекът е в загуба, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и взаимно се наставляват за истината, и за взаимно се наставляват за търпението”/Сура Ал-Аср/

Думата Ислям е прекрасна. Тя изразява чистота и истина. Ислямът свързва всеки човек с Адам и Ева, с Пророците, с праведниците, живели в продължение на векове от началото на човешката история до днес. Думата Ислям най-перфектно подхожда на описанието на онази връзка, която съществува между творенията, такива каквито сме – зависими, нуждаещи се, ограничени в своите възможности...

Като система и начин на живот, които се основават на връзката между Твореца и Неговото творение – човека, Ислямът е наречен така не по името на някого /както християнството, будизма, юдаизма/. Той не е източен или западен, не е северен или южен. Той е у н и в е р с а л е н! Той не се явява форма на социални или икономически взаимоотношения, макар че на тях се придава огромна роля. Той не е ограничен от някакви материални понятия или светски концепции, като секуларизъм и капитализъм. Той не принадлежи на различни нелепи и ограничени форми на хуманизъм. Той отхвърля такива крайни форми като аскетизъм, призоваващ да се отречем от този живот и свят. Ислямът не е привърженик на такива схващания като първобитни, средновековни и пр. - заблуди, гласящи, че онова, което не принадлежи към съвремието няма стойност. В сравнение с тази концепция, всичко е временно, остарява и губи значимостта си още с появата си на този свят. В резултат на всичко това, ние се сблъскваме с аморфността и анархията на постмодернизацията.

„Видя ли ти онзи, който взима за лъжа Възмездието? Това е онзи, който пъди сирака... ”/Сура Ал-Маун:1,2/

Може ли с няколко думи да изразим ислямските принципи като послания и светоусещане? Може, ако хвърлим поглед над сура Ал-Фатиха, в която съгласно мнението на много учени е концентрирана същността на Корана. Тази сура се състои от седем кратки аяти, които дават описание на цялата действителност от историята на човечеството, зависимостта на човека от Твореца и потребността от Него.

В още по-кратката, състояща се от три аята сура „Ал-Аср” /Следобедът/ може да се види какво велико крушение очаква всички, които не са познали Бога и не се обединяват, заедно да изповядват истината и справедливостта.

В Сура Ал-Бакара, 177-ми аят можем също да намерим кратко определение на някои от принципите на исляма. Този аят започва с думите: „Праведността не е в това да обръщате лице на изток или на запад, правeдността е у онзи, който вярва в Аллах,и в Съдния Ден,и в ангелите,и в Писанието,и в пророците...”

Истинската вяра и благочестие предполага твърда вяра в Бога, ангелите, откровенията и пратениците, както и в Отвъдния живот. Вярата също така трябва да включва и грижи за угнетените и бедните.

„... и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него на роднините и сираците и на нуждаещите се, и на пътника...”

Истинската вяра и благочестие също предполагат усъвършенстване на достойнството и качествата, две от които особено се отличават: честност и изпълнение на поетите обещания и отговорности, а също така твърдост и непреклонност в следване на истината.

В коментара си към Свещения Коран Амин Ахсан Ислахи подчертава, че в горния аят съществува различие между учение и обредност от една страна и добросъвестното изпълнение на ангажиментите от друга. Формата, в която тези добродетели са споменати в аята, подчертава тяхната значимост, в сравнение с обредите. Истинската цел на всички актове на преклонение се заключава в това, човек да усъвършенства характера си.

Превод от руския печат

Въпроси и отговори за Исляма

Въпроси и отговори за Исляма

Какво мислят мюсюлманите за Исус въз основа на вярата им?

Мюсюлманите респектират и уважават Исус (мир нему). Те го считат за един от най-големите пратеници на Бог. Коранът потвърждава, че е роден от девственица и една от сурите носи името "Мария". Коранът описва раждането на Исус по следния начин:

„Когато ангелите рекоха: “О, Мариам, Аллах те благовества за Слово от Него. Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах]. И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците.”, рече тя: “Господи мой, как ще имам син, щом мъж не ме е докосвал?” Рече: “Така! Аллах сътворява каквото пожелае. Щом реши нещо, казва му само: “Бъди!” И то става.” (3:45-47)

Исус е бил роден по един необикновен начин - чрез заповедта на Аллах, Който създадал и Адам без баща. Бог казва:

“Примерът с Иса пред Аллах е като примера с Адам. Сътвори го Той от пръст, после му рече: “Бъди!” И той стана. (3:59)

По време на пророчеството си Исус е правил много чудеса. Бог съобщава, че Исус казал:

“И ще го стори пратеник при синовете на Исраил: “Донесох ви знамение от вашия Господ. Ще създам за вас от глина образ на птица, ще духна в нея и ще стане птица с позволението на Аллах. И ще изцерявам слепи и прокажени, и ще съживявам мъртви с позволението на Аллах. И ще ви съобщавам какво ядете и с какво се запасявате по домовете си. Наистина в това има знамение за вас, ако сте вярващи.” (3:49)

Мюсюлманите не вярват, че Исус бил разпънат на кръста. Враговето му планували да го разпънат, но Бог го спасил и го взел при Себе Си. Образът на Исус бил даден на друг мъж, който Исусовите врагове заловили и разпънали на кръста, като мислили, че това е Исус. Бог казва:

“…и изричаха: “Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.” ­ но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те.” (4:157)

Мухаммед (Аллах с мир да го дари) и Исус (Аллах с мир да го дари) не дошли за да променят основната вяра в Единия Единствен Бог, която проповядвали и пророците преди тях, а за да я потвърдят и подновят.


Правата на човека и справедливостта в Исляма

Ислямът дава много права на човека. Следват няколко примера за права, които Ислямът закриля:

Животът и собствеността на всички граждани в една ислямска държава е нещо свято, без значение дали този човек е мюсюлманин или не. Ислямът пази честта. Тоест, в Исляма не е позволено да обиждаш някого или да се подиграваш. Пророкът Мухаммед е казал: {Наистина, вашата кръв, вашата собственост и вашата чест са неприкосновени.}(1)

Расизмът не е позволен в Исляма, понеже Коранът споменава в следните строфи за равенството между хората:

„О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият (2). Аллах е "всезнаещ, сведущ.” (Koran 49:13)

Ислямът отхвърля предпочитането на определени хора или нации заради богатството, силата или расата им. Бог е създал хората равни, Той ги различава само във вярата и благочестивостта им. Пророкът Мухаммед е казал: {О хора! Вашият Бог е Един и вашият родоначалник (Адам) е един. Един арабин не е по-добър от един не-арабин, и един не-арабин не е по-добър от един арабин, и един червен (бял с червенина) човек не е по-добър от един черен човек, и един черен човек не е по-добър от един червен човек (3), освен в набожността си.} (4)

Един от най-големите проблеми на човечеството в днешно време е расизмът. Развитият свят може да изпрати един човек до луната, но не може да спре никого да мрази и да воюва срещу хората. Още от времето на пророка Мухаммед ислямът дава пример за това, как може да бъде спрян расизма. Ежегодното поклонение хадж до Мекка, показва истинското ислямско братство между различни раси и нации, когато около два милиона мюслюмани от цял свят идват на поклонението в Мекка.

Ислямът е една религия на справедливостта. Бог казва:

“Аллах ви повелява да връщате поверените имущества на техните собственици и когато съдите между хората, да съдите със справедливост. Как прекрасно е това, с което Аллах ви наставлява! Аллах е всечуващ, всезрящ.” (Koran 4:58)

И Той казва:

„И ако две групи от вярващите се сбият, помирете ги! Но ако едната от тях престъпи спрямо другата, сражавайте се против онази, която е престъпила, докато се върне към повелята на Аллах! А щом се върне, помирете ги справедливо и постъпете безпристрастно! Аллах обича безпристрастните.“ (Koran 49:9)

Трябва да бъдем справедливи дори към тези, които мразим, както казва Бог:

„О, вярващи, стойте твърдо зад Аллах ­ свидетели със справедливостта! И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, та да сте несправедливи! Бъдете справедливи, то е най-близо до богобоязливостта! И се бойте от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела.“ (Koran 5:8)

Пророкът Мухаммед казал: {Хора, пазете се от несправедливостта (5), защото несправедливост означава тъмнина в съдния ден.} (6)

Тези, които не са получили правата си в този живот (така да се каже - имат правота да се оплачат), ще ги получат на съдния ден, както е казал пророкът: {В съдния ден ще бъдат дадени правата на тези, които имат право на това (и несправедливостта ще бъде поправена)...} (7)


Какво е мястото на семейството в исляма?

В днешно време семейството, което представлява основата на цивилизацията, се разпада. Ислямската семейна система уравновесява правата на съпруг, съпруга, деца и роднини. Подкрепя безкористно държане, щедрост и любов в рамките на една добре организирана семейна система. Мирът и сигурността предлагат стабилно семейно единение, което е от голямо значение и те са необходими за душевното развитие на членовете на семейството. Наличността на “просторни” семейства и закриляни деца създава един хармоничен обществен ред.


Какво е мястото на жената в исляма?

Ислямът вижда в жената, без значение дали е омъжена или не, индивид със собствени права, с право на собственост и с правото да разполага със собствеността си без каквото и да е попечителство (чрез баща, съпруг или някой друг). Тя има правото да купува и да продава, да дава подаръци и милостиня и може да харчи парите си, както си поиска. Младоженецът дава на младоженката зестра за нейно лично ползване и тя запазва собственото си име, без да приема това на съпруга си.

Ислямът мотивира мъжа да се държи добре със съпругата си, както е казал пророкът: {Най-добрите от вас са тези, които са най-добри с жените си.} (8)

Най-уважаваните в Исляма са майките. Ислямът заповядва да се държим по най-добрия начин с тях. Един мъж дошъл при пророка и казал: "О пратенико на Аллах! Кой от хората да уважавам? Пророкът казал: {Майка ти.} Мъжът казал: "И след това?" Пророкът казал {След това майка ти.} Мъжът отново попитал: "И след това?" Пророкът казал: {След това майка ти.} Мъжът пак попитал: "А след това кой?" Пророкът казал: {След това баща ти.} (9)


Как се отнасят мюсюлманите към по-възрастните?

В ислямския свят рядко се намират "старчески домове". На усилието да се грижиш за родителите си в най-трудното за тях време се гледа като на чест и като на милост и възможност за голямо душевно развитие. В Исляма не е достатъчно да се молиме за родителите си, а трябва да действаме със съчувствие и да си спомняме как те са ни поставяли над собствените си нужди, когато сме били малки, безпомощни деца. Особенно майките са на голяма почит. Когато родителите ни остареят се държим с тях милостиво, дружелюбно и с жертвоготовност.

В исляма служенето на родителите е задължение, което е на второ място след молитвата и е тяхно право да го очакват от нас. Неуважение е да се изразява недоволство, когато старите хора стават трудни, защото вината не е тяхна.

Бог казва:

“23. И повели твоят Господ да не служите другиму освен Нему, и към родителите ­ добрина! Ако единият от тях или и двамата достигнат старостта при теб, не им казвай: “Уф!” и не ги навиквай, а им казвай ласкави слова! 24. И от милосърдие спусни за тях крилото на смирението и кажи: “Господи мой, помилвай ги, както и те ме отгледаха от малък!” (17:23-24)


Източник:www.islam-guide.com


_____________________________

1 Предадено от Сахих Бухари, #1739, и Муснад Ахмад, #2037.
2 Богобоязлив човек е вярващ, които избягва всички грехове, прави всички добри дела, които Бог ни е заповядал, страхува се от Бог и обича Бог.
3 споменатите тук цветове са примери. Това означава, че в Исляма никoй не е по-добър от другия заради цвета на кожата си, без значение дали е бял, черен, червен или друг цвят.
4 Предадено от Муснад Ахмад,#22978
5 да подтискате другите, да бъдете несправедливи, и да вършите лошо някому.
6 Предадено от Муснад Ахмад, #5798, и Сахих Ал-Бухари, #2447.
7 Предадено от Сахих Муслим, #2582, и Муснад Ахмад,#7163
8 Предадено от Ибн Маджах, #1978, и Ал-Тирмизи, #3895
9 Предадено от Сахих Муслим, #2548, и сахих Ал-Бухари, #5971

Какво трябва да знае всеки за Исляма и за мюсюлманите?

Какво трябва да знае всеки за Исляма и за мюсюлманите?

Сузане Ханиф

Коранът не съдържа нищо, което противоречи на разума или на фактите, които могат да бъдат наблюдавани обективно и безпристрастно. Той предизвиква човека да използва разума си и способността си да мисли логично, за да се убеди в истинността на неговото послание.

Особено актуални са нови примери от природата, които представляват доказателства за безграничното могъщество и мъдрост на Аллах. Освен това Коранът съдържа указания за процеси в природата, за които по онова време никой нищо не е знаел и които човекът започнал да разбира едва след столетия. Следват три примера:

“Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сторихме от водата всяко живо същество. Не ще ли повярват? И направихме по земята непоклатими планини, за да не се люлее с хората. И направихме в тях клисури за пътища, за да се насочват! И сторихме небето пазен свод. А те от Неговите знамения се отвръщат. Той е, Който сътвори нощта и деня, и слънцето, и луната. Всички по орбита плават.” (20:30-33)

“Аллах сътвори от вода всяка твар. Някои от тях се движат по корем, някои от тях вървят на два крака, а някои от тях вървят на четири. Аллах сътворява, каквото пожелае. Аллах за всяко нещо има сила.“ (24:45)

„Сътворихме Ние човека от подбрана глина, после го оставяме ­ частица сперма ­ на сигурно място, после от частицата сперма създаваме съсирек и създаваме късче като надъвкано месо, и от късчето създаваме кости, и покриваме костите с плът, после го оформяме в друго творение. Благословен е Аллах, Най-прекрасният Творец!” (23:12-14)

Тези строфи, които са се появили за пръв път в арабския свят през шести век са толкова необичайни, че си заслужава да бъдат разгледани подробно. Имало ли е по времето на Мухаммед някой, който е имал понятие за това чрез какви събития е бил създаден света и че всичко живо, всяка форма на живот произлиза от вода; или понятие от силата на равновесието, която упражняват планините върху земята; или понятие от факта, че небесните тела се въртят около орбитата си? За далеч по-малко еретически представи от тези в Европа са наказвали учени чрез инквизиция, и то векове по-късно.

Или е имало по онова време някой, който е прозрял и разбрал всяко едно стъпало и процеси на развитие, чрез които семенната течност се превръща в дете? Това не са единствените примери. Коранът съдържа безброй примери и указания от природата, които напълно отговарят на най-новите научно-изследователни данни, много от които могат да бъдат разбрани едва чрез научните термини в последно време. Освен това Коранът показва забележително познание на човешката природа, особено във връзка с душевното състояние на този, който има силна вяра в Бог, в сравнение с онзи, който е невярващ и бунтува срещу Бог.

Погледнато от тази страна Коранът надхвърля и най-добрите изследвания от сферата на човешката психология, като скицира състоянието на вътрешно спокойствие, душевно равновесие и задоволство на един вярващ човек, който знае как да организира и устрои живота си, а от друга страна описва каква вътрешна празнота, страх, сломенност и объркване измъчват невярващия.

И накрая установяваме, че човекът, който е донесъл до нас това свещено писание, тоест Мухаммед, е бил известен сред народа си с неговата праведност, чудесен характер и искреност. Поради тази любов към истината е бил толкова уважаван сред съгражданите си в Мекка, че го наричали "Ал Амин" (някой, на когото можеш да се довериш) и то много години преди призванието му за пророк. Той предупреждавал останалите, чието незнание го плашело повече от всичко, да не бъдат несправедливи и да не сравняват - заменят - Бог с нещо друго, защото разбирал стойността на отредената му отговорност, предвид техните представи и въображения.

Възможно ли е един такъв човек да е съчинил в продължение на две декади едно писание и да го е нарекъл заблуждаващо Божие откровение, докато в действителност то е негово лично творение?


Преведено от немски език от Way-To-Allah.com

Какво е Ислямът?

Какво е Ислямът?

Ислямът е религията на пълното преклонение пред единствения Бог, Аллах.

Въведение в Исляма

Мюсюлманите вярват в Исляма като вечно валидно послание, което Аллах е възложил на пророците (Аллах с мир да ги дари), а не като ново вероизповедание, започнало с пророка Мохаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари).

Арабската дума "Ислям" означава "постигане на мир чрез преклонение пред Аллах". Думата "мюсюлманин" произлиза от съществителното "Ислям" и означава "някой, който чрез преклонението си пред Аллах е достигнал до съвършен мир." Мюсюлманите вярват в Единствения, вечен Бог, Който е създал небето и земята и всичко, което съществува. Той е Богът на Абрахам (Ибрахим), Муса (Моисей) и Исус (Аллах с мир да ги дари). Мюсюлманите не вярват, че Мохаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е бил единственият пророк; а по скоро вярват, че той е последният пророк.

Ислямът установява 5 основни задължения, които всички мюсюлмани трябва да изпълняват и те са стълбовете или основите на неговата вяра. Става въпрос за:

1. Вярата в единството на Аллах и изричането на свидетелството, за принадлежността към тази вяра със следните думи: "Свидетелствам, че няма друг Бог освен Аллах и свидетелствам, че Мохаммед е негов раб и пратеник."

2. Петте ежедневни молитви: преди изгрева на слънцето, по обяд, следобед, след залеза на слънцето и през нощта. Тези пет ежедневни молитви помагат на мюсюлманина непрекъснато да осъзнава в ежедневието съществуването на Аллах. Тези молитви постоянно напомнят на молещия се за присъствието и всемогъществото на Аллах и му помагат да не се отклонява от правия път.

3. Благотворителността към ближните. Ислямът отдава голямо значение на щедростта и благодетелността, като средство за пречистване на душата и за приближаване към Аллах. На мюсюлманина е възложено да раздава доброволно подаяния, винаги, когато има възможност; а освен това е и негово задължение, 1 път в годината да дава милостиня - зекят - около 2,5% от наличният му капитал, които се дават на бедните и нуждаещите се. По този начин закятът (данъкът-милостиня) дава възможност на мюсюлманската общност да се грижи за всеки от членовете и, и да не бъде отнето никому правото на достойно съществуване.

4. Постенето (говеенето) през Рамазан, деветия месец на ислямския календар. Това говеене е задължение за всеки мюсюлманин, който е здрав и е достигнал зряла възраст, освен ако не бъде възпрепятстван по някоя причина, като например пътуване, старост, болест, психическа невменяемост, или при жените чрез менструация, бременност или кърмене. Постенето през Рамазан започва преди зазоряване и продължава до след залеза на слънцето. През това време мюсюлманинът се въздържа от ядене, пиене на вода или други напитки, полов контакт със съпругата\съпругът и от пушене. (б.пр. пушенето по принцип е забранено на мюсюлманина по всяко време.) Постенето учи мюсюлманина на самодисциплина и владеене, прочиства същевременно душата и тялото и засилва вярата в Бог.

5. Поклонението хадж в Мека: Това поклонение е задължително за всички мюсюлмани поне 1 път в живота, доколкото те са здрави и разполагат с финансови средства. Ежегодното поклонение при Мека е едно от най-големите събития в ислямския свят, защото там се събират мюсюлмани от цял свят с различни раси. Това голямо преживяване в живота на мюсюлманина му помага същевременно да се доближи до Аллах.

Символи на вярата в Исляма

Най-важният конспект и източник на всички останали принципи и методи на Исляма е Божието единство (Таухид). Ислямът представя монотеизма в най-чистата му форма.

Ислямът учи, че има съществена разлика между Аллах - Създателя и това, което Той е създал. Небето, луната, звездите, хармонията и съвършенството в природата, грацията и красотата на човешкото тяло и певъзходността на човешкия ум, смяната на деня и нощта, смяната на годишните времена, тайната на живота и смъртта - всички тези неща, говорят за нещо, което е по-велико от тях самите.

За вярващите всичко това са знаци (аяат) от Аллах. Но Ислямът учи, че Аллах не бива да се приравнява с нищо от това, което е създал. Той е ВСЕМОГЪЩ, ВСЕЗНАЕЩ; Той е над всяко несъвършенство, по-скоро Той е олицетворението на всичко съвършено. Той обаче в никакъв случай не е субстанция в някаква форма или по някакъв начин подобие на това, което е сътворил, въпреки че от друга страна Той не е някакъв далечен (или откъснат от действителността) Бог или идеал, към който не може да се доближи. Той е ВСЕМИЛОСЪРДЕН и ВСЕМИЛОСТИВ.

Ислямът учи, че Аллах винаги присъства. Той не е бил роден и няма нито син, нито дъщеря. Ислямът отрича категорично конспекта за въплъщението, който съществува в Индуизма, Християнството и други религии, защото този конспект слага бариери на конспекта за Бог и разрушава убеждението на вярващите, че Бог притежава динамично съществуване.

Коранът описва Аллах (т) като съвършен и непрекъснато действащ (сура 2:255 в Корана). Ислямът отхвърля мнението, че Исус (Аллах с мир да го дари) бил Божий син. Исус е уважаван и почитан като един от големите пратеници и пророци на Аллах. Ислямът също така отрича конспекта за триединството, защото вижда в него противоречие с конспекта на монотеизма. Ислямът отхвърля аргумента на някои християни, че Бог сам е взел образа на Исус (Аллах с мир да го дари), за да Го опознаят хората, както и твърдението, че Исус (Аллах с мир да го дари) е умрял на кръста за греховете на хората. Първо, ислямското разбиране е, че човекът може да разпознае Аллах и да се чувства близо до него като се моли по показания му начин, пости, дава милостинята зекят, чрез поклонението хадж и вършенето на добри дела. Чрез практикуването на Исляма душата на вярващия се пречиства и така той се доближава до Аллах (т). Второ, според ислямското разбиране, никой не може да носи товара на другия или неговата отговорност. Аллах (т) знае слабостите на нашето несъвършенство. Той в никакъв случай не ни проклина за това, че сме създадени несъвършени; по-скоро Той ни води към усъвършенстване, прощава ни и ни дарява с милосърдието си, когато сбъркаме и го помолим искрено за прошка.

Мюсюлманите вярват в божествения произход на Стария и Новия Завет, при което обаче се съмняват в историческото единство на някои части в Стария и Новия завет. Те допускат, че тези части не предават точно съдържанието на това, което Аллах (т) по начало е казал. Мюсюлманите вярват в ангелите на Аллах и в Неговите пророци. Те вярват във възкръсването на мъртвите в съдния ден; вярват в съдния ден и във вечния живот в Рая или в Ада.

Въпреки че мюсюлманите вярват, че Аллах (т) е ВСЕМОГЪЩ и че Неговото творение Му е напълно подчинено, вярват същевременно и в това, че Аллах е създал хората със свободна воля и със способността да решават и да действат, и че човекът (съвсем справедливо) е отговорен пред Аллах (т) за това, което прави докато е жив. Грешно е да се твърди, че Ислямът учи сподвижниците си да се примиряват бездействено с това, което им е съдба и предопределение. По-скоро ислямът предизвиква вярващите да се борят срещу несправедливостта и с всички сили да се застъпват за запазването на правата и на справедливостта.

Преведено от немски език от Way-To-Allah.com

МАГИЯТА И ГАДАТЕЛСТВОТО ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ИСЛЯМА

МАГИЯТА И ГАДАТЕЛСТВОТО
ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ИСЛЯМА

Мюсюлманинът е човек, който вярва в Аллах Всевишния, уповава се на Него, разчита на него и се моли единствено на Него. Когато сърцето на човек е изпълнено с вяра, такава, на каквато ни е научил Мухаммед с.а.с., то този човек е далеч от страхове и притеснения, които “биха могли да дойдат” от друго място, а не от Аллах.

Ето защо истинският вярващ е защитен срещу притеснения произтичащи от суеверия или някакви предвестници на зло (угурсуз), като: среща с нещо неприятно преди пътуване и отказване от пътуването или други ангажименти. В разбирането за носителите на зло срещу хората се споменават: котката (черна), кучето, бухала, гълъба и др. Тук трябва да заявим, че мюсюлманинът се страхува единствено от Аллах, и че негов дълг е само да вземе всички мерки, които религията допуска и да не следва пътища, които не са начертани от Аллах. По отношение на причинителите на зло, хората са отишли толкова далече, защото са възприели като злочести дати, дни, месеци и т. н. Например числото тринайсет, вторника и т.н.

Хадисите на Мухаммед с.а.с. отхвърлят подобни вярвания. В хадис от достоверен сборник с хадиси на Муслим Мухаммед с.а.с. е казал: “Аллах е създал и времето и то не може да допринесе нито полза, нито вреда.” (Муслим, т. 14 стр. 216-217)

ГАДАЕНЕ

Гадаенето представлява даване на информация за неведомото. То има и друго разбиране – даване на информация за това, което е спотаено в сърцето.

Преди Мухаммед с.а.с. да е бил изпратен като пророк гадателите се сдобивали с информация чрез сатаните, които крадели информация от небето. След идването на Мухаммед с.а.с. сатаните вече нямат възможност да получават такава информация, ето защо те започнали да получават информацията си чрез джиновете. Когато свеждат тази информация на невежите, гадателите изцяло им объркват мисленето и представите и се представят като ближни раби на Аллах (уели) и по този начин ги карат да им повярват. Невежите от своя страна приемат и потвърждават информация от тях, която е вредна както за живота им, така и за религията им. В деня, когато Аллах ще ги събере всички заедно, ще рече:

“О, джинове, заблудихте много от хората.” И ближните им сред хората ще рекат: “Господи, едни от други се ползвахме и достигнахме срока, който си ни насрочил.” Той ще рече: “Огънят е вашето обиталище, там ще пребивавате вечно, освен ако Аллах пожелае друго.” Твоят Господ е премъдър, всезнаещ. (Анам, 6: 128)

Тук е необходимо да отбележим, че ползата на хората от джиновете се изразява в това, че те им дават възможност да видят някои неща, а ползата на джиновете се изразява в това, че хората ги почитат (възхваляват).

Влиянието на гадателите върху религията се състои в това, че те претендират за знания, които са присъщи единствено на Аллах. Също така джиновете предлагат услугите си на хората, като ги въвеждат в съдружаване с Аллах (ширк).

Всички гадатели според исляма са неверници. Тези, които ги следват и им вярват – също.

Ако гадателят извършва делото си без да използва джинове, а го прави с лъжливи и бляскави слова, той изпада с още една степен в неверие под неверието от голям куфр. В хадис от достоверния сборник на Муслим Мухаммед с.а.с. казва: “Ако човек отиде при гадател, пита го за нещо и той приеме за верен отговора му, намаза на такъв човек няма да бъде приет в продължение на четиридесет дена”. (Муслим, 1751)

В хадис от сборника на Абу Дауд се казва: “Човекът, който отиде при гадател и приеме за вярно казаното от него, все едно е отхвърлил низпосланото на Мухаммед с.а.с. (Свещения Коран, Исляма)”.

Умран б. Хусейн (ра) предава от Мухаммед с.а.с., че е казал: “Който вярва в носители на зло (угурсуз), който гадае или ходи при гадатели, който прави магия или за когото се прави (по негова воля) той не е от нас. Който отиде при гадател и приеме за вярно казаното от него, той е отрекъл низпосланото на Мухаммед с.а.с.(Свещеният Коран - Исляма)”. (Беззар)


ПРИЧИНИ, КОИТО ПОРАЖДАТ ГАДАТЕЛСТВОТО

Гадателството се поражда вследствие на невярване на шериата, слабата вяра и материалното облагодетелстване вследствие на вестите, които се подават на хората. Гадателите намират място сред вярващите и невярващите хора в обществото още от миналото та до наши дни.

При гадателите хората отиват с цел изцеление. Друга причина е желанието да се сдобие знание за неведомото. Хората се доверяват на гадателите относно информацията за миналото и бъдещето. А тази информация гадателите получават използвайки джиновете. За да я получат пък от своя страна гадателите вършат неща, които противоречат на вярата.


ПОСЛЕДИЦИ ОТ ГАДАТЕЛСТВОТО

1. Отслабване и изгубване на вярата;

2. Отхвърляне на низпосланото на Мухаммед с.а.с. (неверие);

3. Неприемане на извършените праведни дела по причина на гадателството;

4. Неизразходване на средства там където се полага. Даването на средства на гадатели е харам (забранено). Гадателите гадаят единствено срещу имущество или средства;

5. Пораждане на празнота сред редиците на мюсюлманите, поява на злоба и разделение между хората;

6. Обвързване на хората с надежда относно неща, които са под забрана – харам и изоставяне на позволените, послушание спрямо гадатели и други измамници и изоставяне на сериозното познание. Например изоставяне на медицината;

7. Разделяне на семейства вследствие на казаното от гадателя на единия от семейната двойка, казвайки му, че това което прави е грешно или вярно. Това довежда до провал в семейството;

8. Изпадане в съдружаване с Аллах (ширк). Например посочването от гадателя, че на определено място и в определено време трябва да се пролее кръв. Както е известно пренасянето на жертва (курбан) в името на друг, а не в името на Аллах е съдружаване (ширк)

АСТРОЛОГИЯ

Астрологията е наука, която се занимава с изучаването на звездите и движенията им за търсене на полза от това.

Отношението на исляма към астрологията се изменя в зависимост от това какво се изучава и с какво намерение е изучаващия.

1 – Изучаване на астрологията с цел откриване на посоката за молитва е позволено (джаиз): …и други знаци; и по звездите се насочват. (Нахл, 16: 16)

Хората имат необходимост от тази наука, за да се улеснят в пътуванията си по суша, въздух и вода. Вселдствие на тази наука са открити уреди, чрез които се узнава времето за посяване, засаждане и т. н.

2 – Ако изучаващия има намерение чрез астрономията да узнае и вярва във въздействието на звездите върху хората и явленията, то това от гледна точка на исляма е неверие. Защото такъв е приел и вярва в съдружник на Аллах в управлението на вселената (т. е. звездите).

Обвързването на явления, събирането и разделянето на двама чрез звездите е под възбрана, защото се приемат посредници, което е съдружаване с Аллах. Катаде (рa) казва: “Всевишният Аллах е създал звездите за три неща: като украса на небесата, за да изгаря сатаните и като знаци за откриване на пътя…” Онзи, който прави друго обяснение е в голяма заблуда изгубил е дяла си от исляма и се е нагърбил с отговорност за нещо, което не знае.

И украсихме най-близкото небе със светилници, и ги сторихме да бъдат камъни за сатаните. И приготвихме за тях мъчението на Пламъците. (Мулк, 67: 5)

…и други знаци; и по звездите се насочват. (Нахл, 16: 16)

В хадис на Мухаммед с.а.с. има предупреждение за трима, които няма да влезнат в дженнета: “Трима няма да влезнат в дженнета: онзи, който употребява алкохол, който застане против родителите си и който вярва в магия”.

В хадиса под забрана е ученето на магия и приемането й. Освен това разбираме вярването в това, че небесните явления влияят върху явленията на земята - и тъй като в това се съдържа и знание за неведомото - се счита от рода на магията.

Имам Хаттаби (Аллах да се смили над него) казва: “Под възбрана в исляма е астрологията, която предсказва, че предстои промяна в температурата на въздуха, идването на валежи, вятър и всяко нещо, което е в бъдещето”.

В това число влиза и астрологията, която казва, че от движението на звездите и небесните явления има влияние върху обитателите на земята.

МАГИЯТА

Речниковият смисъл на думата магия е: явление причината, за което е скрита и неизвестна. Терминологичното значение пък е въздействие върху сърцето и тялото чрез муска, четене (баене) и др. подобни. Тя нанася, както физически, така и духовни вреди на човека. Довежда човека до болест или смърт. Проваля взаимоотношенията между съпрузите. Изучаването и правенето на магия води до неверие.

И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулайман. И не бе Сулайман неверник, ала сатаните бяха, учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат:

“Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, ако знаеха! (Бакара, 2: 102)

Измежду изброените седем неща, които водят към бедствие (и унижение), за които е предупредил Мухаммед с.а.с. е и магията.

Магията се разделя на действителна и въображаема.

Действителна е тази вследствие, на която има въздействие върху сърцето или тялото, като болест, смърт, разделяне на семейната двойка.

Въображаемата е магията, която въздейства върху мозъка и душата. Тя въздейства върху зрението като се поставя нещо пред погледа. Ако не въздейства върху тялото, човек започва да вижда въображаеми неща. Когато изчезне въздействието върху зрението тези видения изчезват. Това е един вид шарлатанство и е под забрана (харам). Това е така, защото в самото дело има заблуда, измама и лъжа. Човекът останал под въздействие може да бъде обран и лишен от имущество. Когато човек остане под въздействието на такава магия може да се изложи на смъртни опасности, огън, вода и др. (въпреки, че тази магия е недействителна – въображаема).

Занимаването с въображаемата магия е голям грях (кебаир), а с действителната неверие.

КАК СЕ ЛЕКУВА МАГИЯТА?

От гледна точка на исляма не е редно (не е джаиз) човек да отиде при хора, които се занимават с магия да търси помощ за да се спаси от нея, защото в това поведение се съдържа надежда и доверие в магьосника. Ако човек се довери на магьосника, то тогава ще се появи това, от което се е страхувал, ще се разклати убеждението и вярата му, ще го сполети психоза. Затова Аллах Всевишния посочва единствения път за спасение от магията – прибягване до Неговата закрила.

Когато Мухаммед с.а.с. бил попитан за развалянето на магия, той казал: “Това е от шейтанските дела”.

Магията може да се развали по два начина:

1. Разваляне на магията чрез магия. При този случай развалящия (магьосника) и болния се приближават към шейтана чрез неща, които той обича и шейтана спира въздействието й. Този начин е под категорична възбрана от исляма.

2. Разваляне на магията чрез четене на сури или части от Свещения Коран, чрез дуа (зов към Аллах) и използване на позволени лекарства. Този начин е реден и позволен от исляма (джаиз).

МОДЕРНИЯТ СТРЕС И ЛЕЧЕНИЕ СПОРЕД СВЕЩЕНИЯ КОРАН

МОДЕРНИЯТ СТРЕС И ЛЕЧЕНИЕ
СПОРЕД СВЕЩЕНИЯ КОРАН

Стресът е един от най-често срещаните проблеми на съвременния свят. Установено е, че той е в основата на най-разпространените заболявания като пептична язва, коронаро-сърдечни проблеми, депресия, авто-имунни болести, хипертония, диабет и дори рак. В по-леката си форма той се изявява като непрекъснато напрежение без способност за отпускане, нервност и агресивно поведение в работата, училището или дома. Разпространените медицински проблеми като главоболие, безсъние и анормален апетит са също последствия на стресови състояния. Никoй не е защитен от стрес, но някои от нас са по-лесно податливи на влиянието му от други.

Основните фактори, които предизвикват стрес са следните:

1. Страх от неизвестността и безсилни опити да се правят предвиждания и да се контролира съдбата.
2. Загуба на любими хора и скъпи за нас неща и безсилието да възстановим загубеното.
3. Вътрешен конфликт между сърце и разум; между известната ни истина и нашия провал да се придържаме към нея. Този конфликт се получава, тъй като много често придържането към истината и правилното е свързано с необходимостта от промяна на навиците ни или начина на живот, към които ние сме пристрастени поради една или друга причина от рода на удоволствия, забавления, вкус, гордост, предразсъдъци за расова или народностна принадлежност и т.н.

Нека изследваме как Свещеният Коран третира подобни ситуации.


1. Нашите загуби са изпитание за нас.

“И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите, които, щом беда ги сполети, казват: “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” Върху тях има благослов и милост от техния Господ. Те са напътените..” (2:155-157)

По този начин, вярвайки в Исляма, ние отхвърляме идеята за собственичество над животите и нещата. Успокояващо е вярването, че всичко принадлежи на Аллах и при Него ще се завърне - рано или късно. Ако ние не сме собственици на дадено нещо, защо да оплакваме загубата му?


2. Нашата съдба е предопределена.

Ние нямаме контрол над този момент. Частта, над която имаме контрол е свободата ни в определени граници и воля, която се изразява в делата ни, в избора ни да правим добро или лошо, да вярваме или да не вярваме в Аллах. Ние не можем да контролираме неща от бъдещето, несвързани с нашите действия. Не е наше решението дали да имаме син или дъщеря, дали те ще бъдат с черни или сини очи и т.н. Друг решава дали утре ще ни сполети катастрофа и кого точно от нас ще засегне. Да се безпокоим преждевременно за подобни събития е безполезно.


3. Отхвърлянето на вярата е определено като болест в Свещения Коран.

Отричането на истината е резултат на безмислена гордост и самозалъгване.

"Носят в сърцата си болест и им надбави Аллах болест. За тях има болезнено мъчение, защото са лъгали.” (2:10)

По такъв начин, след като лъжем самите себе си, ние установяваме вътрешен конфликт – между сърце и разум. В усилие да контролира този конфликт мозъкът ни изпраща сигнали към жлезите, секретиращи хормони, какъвто е адреналинът, който води до зачестяване на сърдечния пулс, изпотяване, тремор – процес, заложен в основата на действието на детектора на лъжата. Този конфликт, породен от самозаблуди или съзнателно отхвърляне на истината, може да се дължи, както на “МАЛКИ” престъпления като кражба или измама, така и на големи престъпления, като отричането на Бог.

Опирайки се на примери от Свещения Коран, определяме три състояния на душата, които могат да бъдат разгледани и като етапи в нейното израстване:

Нафсул Аммара (Страстолюбивата Душа) “И не оневинявам себе си. Наистина душата повелява злото, освен онази, която моят Господ помилва. Моят Господ е опрощаващ, милосърден.” (12:53) Този вид душа подтиква към чувствени удоволствия, страсти и гняв, завист, лакомия и горделивост. Нейните интереси са удоволствията на тялото, задоволяване на физическия апетит и егото. Хадис: "Твоят най-яростен враг е твоето его, което обитава тялото." (Бухари). Ако този вид зла душа не бъде овладяна, тя неизменно ще доведе до необичаен стрес и следващите го ефекти. Нафсул Левваме (Укоряващата Душа). "И кълна се в укоряващата се душа." (75:2) Тази душа е осъзнала злото, отстоява го, моли Бог за прошка и милост, покайва се и се старае да се промени към по-добро и да достигне спасението си. И други, които си признават греховете... Смесиха доброто деяние с друго ­ зло. Аллах ще им приеме покаянието. Аллах е опрощаващ, милосърден. (9:102) Хадис: "В нас има два импулса. Единият подтиква към добро и потвърждаване на истината. Който го почувства трябва да знае, че това идва от Аллах. Другият импулс е от нашия враг (шейтан). Той води към съмнения, утвърждаване на заблудите и поощряване на злото. Който почувства това, трябва да търси спасение при Аллах от прокълнатия Сатана.” Укоряващата душа предупреждава хората за техните напразни желания, води и отваря врати към целомъдрието и праведността. Тя е положителна стъпка в духовното израстване. Коранът третира подобни ситуации. Нафсул Мутмайннах ( Успокоената душа). О, душа успокоена, завърни се при твоя Господ доволстваща, заслужила благосклонност! Влез сред Моите раби, влез в Моя Рай! (89:27-30) Това е най-високия етап в духовното развитие. Успокоената душа е в състояние на пълноценно щастие, удовлетвореност и спокойствие. Тази душа е в мир, защото е осъзнала, че независимо от провалите в този свят, тя ще се завърне при Аллах. Пречистена от напрежението, тя излиза от битката с препятствията, които са пречка за успокояването на сърцето и разума. Какво трябва да правим в състояние на паника и отчаяние? B паниката поведението на невярващите е различно от това на вярващите. Невярващият в Аллах няма към кого да се обърне, да поиска, да се надява и да очаква милост и опрощение. Неговият живот е животът в този свят, а над него той няма контрол. Така неверниците се потапят още по-дълбоко в депресията и увеличават погрешните стъпки. Един от най-честите резултати за неверниците в стресови състояния е търсенето на успокоение в алкохола, което ги превръща в алкохолици или пристрастени към успокоителни медикаменти. Вярващият, от друга страна, трябва да прави следното в стресови ситуации: Коран третира подобни ситуации. Увеличаване на споменаването на Аллах (зикр). “Онези, които вярват и сърцата им се успокояват при споменаването на Аллах. О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват.” (13:28) Увеличаване на молитвите. "О, вярващи, искайте помощта на Аллах с търпение и молитва! Аллах е с търпеливите.” (2:153) Молба за опрощение. И казвах: “молете вашия Господ за опрощение! Той е мнoгoопрощаващ.” (71:10) В допълнение към изброеното, от нас се очаква да не спираме със самите себе си по пътя към усъвършенстването си. “…Аллах не променя хората, докато те не променят себе си…” (13:11) В заключение, бих обобщил, че стресът е резултат от загубата на вътрешния мир, дължащ се на конфликти вътре в самите нас, което води до външни прояви на разстройства в поведението и здравето ни. Вътрешен мир може да бъде постигнат само чрез вярата в Аллах, Всемогъщият. В трудните моменти – помнете Аллах, споменавайте Го често и се молете за помощта Му и опрощението Му. Д-р Шахид Aхар

Защо се подчиняваме на Аллах (т)?

Защо се подчиняваме
на Аллах (T)?

Надявам се Аллах да възнагради този скромен доклад и да впише в книгата ви всяка прочетена буква.

Да започнем с времето по Велик Ден през 2004 год. Една от пациентките ни ме покани със съпругата ми на вечеря и каза: “Днес ще си говорим за Исляма.” Въпреки първоначалното колебание, с течение на времето разговорът потръгна и ни впечатли във всяка една от клетките ни – напътствието започна. Един нов свят се разкри за мен и съпругата ми, беше като врата, която ни беше отворена. Аз от своя страна бях все още нагласен към рационалния свят – да кажем: работех с главата си. Жените имат по принцип по добра интуиция – нека го наречем чувство. Продължи четири седмици докато съпругата ми се реши: “Ще се подчиня на Аллах!” Но и аз не можех инак: Мозъкът ми все още се колебаеше и размишляваше, чувствата ми желаеха, колкото се може по бързо да се откажат от Християнството и да приемат Исляма. Тъй като с това ние само бихме спечелили. Кратко след това се отказахме от вярата си и започнахме един нов живот, с какъвто до сега не бяхме запознати. Знаехме само едно: Искаме да се подчиняваме на Аллах (т) и – доколкото ни е по силите – да следваме законите Му.


Защо се подчиняваме на Аллах (т)? Защото сме получили най-доброто.

Скъпа сестро, скъпи братко,

наясно ли си въобще с това, какво съкровище притежаваш? Осъзнаваш ли го във всяка една минута? Мисля, че е така. Дълбоко в сърцето си ти знаеш, къде принадлежиш. Принадлежиш на Аллах (т), Който те е създал и те е дарил с най-доброто, което е изпратил - Коранът - с непрестанната Му любов за любимите Му създания. Тази любов, която е в действителност изпитание за хората, но пък и подготвя за най-прекрасната награда: Раят. И за да събере там вярващите Му слуги, е изпратил чрез пророците Си подходящите наставления. При това нашият пророк Мухаммед (с.а.с.) е от най-голямо значение, тъй като той получил последните и окончателните истини, за да ги предаде на хората:

[…] Днес онези, които не повярваха, се отчаяха пред вашата религия. Не се плашете от тях, а се плашете от Мен! Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия. […] (Сура 5:3)

СубанаАллах, Алхамдулиллах, Аллах-у Акбар! Ние сме едни от тях! Нас е избрал Аллах (с.у.т.), за да следваме истинната Му религия. Избрал ни е да разпознаем цялата Му универсална сила; избрал – за да Му служим. Затова нашите задължения са: засвидетелствуването на вярата, моленето по пет пъти на ден, даването на милостиня за нуждаещите се, постенето през месеца Рамадан и при възможност поклонението в Мекка веднъж в живота.

Темата на този доклад не трябва да е: “Защо се подчиняваме на Аллах?”, а “Алхамдулиллах, имаме възможността да се подчиняваме на Аллах (т)!” Защото Той ни е дарил с милостта Си, а Милостта стои пред Правилата. Къде на този свят стойността на грешките бива изчислена чисто и просто веднъж, а на добрите дела десетократно? В повечето случай се гледат само грешките на хората, те се обсъждат и осъждат. В противоречие с това Аллах (т) иска да ни улесни: Неговата скала за оценки съдържа повече от проста справедливост, така че нека не се колебаем, да направим всичко, което би Му харесало. Това е като бумеранг: ние сме единствените, които печелят от добрите дела, всичко идва на “банковата ни сметка”.

"после ви простихме, за да сте признателни!" (Сура 2:52)


Защо се подчиняваме на Аллах (т)? Защото алтернативите са неизползваеми.

Хората клонят към това непрекъснато да усложняват живота си. Роптаят срещу съдбата си. Трудности в работата, безработица, безпаричие, неприятни срещи с други хора, разочарования при определени очаквания или неясни депресиращи настроения се разпореждат с мислите им повече от колкото на тях им се иска. Мозъкът не спира да мисли, не се отказва от това да търси някакво решение. Пък да оставим на страна, че всичко, което се случва, е по волята на Аллах. И когато мозъкът отказва да работи, тъй като му е трудно да се реши за едно от хилядите решения, започва да се търси помощ от видния и скрития свят. Амулети от сорта на бижута или сувенири ни дават прекрасния пример. А при това решението се намира единствено в това, случилото се да се приеме и да се потърси спасение и утеха при Аллах (т). Само Той може да ни утеши, да ни даде надежда и изпълни и най-съкровените ни желания. Ако започнем да се съгласяваме с всичко - наистина с всичко – и не се съмняваме, то Аллах (т) ще ни помогне да се справим както с предполагаемо – позитивните, така и с негативните събития в живота ни.

“Ако хората наистина вярват, че чрез връзка с някакви си мистериозни духове ще им се отдаде да се измъкнат от борбата и стремежите на живота и всекидневието, то те много се лъжат. Безотговорно е да се избягват отредените ни задължения или да се бяга от последиците на собствените ни дела. Това могат да го направят само хора, на които не им е станало ясно, че в края на краищата ще трябва да отговарят пред Аллах и не са забелязали предпазващите ги гласове на съвестта им.”

*(Юсуф'Али - Yusuf 'Ali - в Daily Tafsir Nr. 116 от 09.05.2006 към Сура 72, 6 [сравни: Daily Tafsir Online от wwww.umma.info/comments.php: приблизителен превод: И между хората винаги е имало мъже, които са търсили закрила при мъжете от Джиновете. Но това само усили притесненията им.)


Защо се подчиняваме на Аллах (т)? Защото само Той знае решението.

Аллах (т) ни е дал един огромен инструмент: Молитвата! Задължава ни по пет пъти на ден да Му се молим. Да избягаме от всекидневието, да се успокоим, да потърсим духовната връзка между вътрешното ни “аз” и Неговата прекрасна космическа сила. Молитвите би трябвало да са като кратка почивка, почивка от земното, почивка от стреса, почивка от решения, почивка от съмненията ни. Нека, когато се молим, да изключим главите си, да пуснем чувствата си на свобода и усетим невидимата сила на Аллах (т).

А след молитвата - поклон трябва да си отредим време за “обикновени” молитви (Ду`а)¹. Молитви за нас, семейството ни, близките ни, братята и сестрите ни. Тук е и решението на проблемите ни: Решенията, които трябва да вземем всеки ден, може – даже трябва – да бъдат представени на Аллах (т), за да може те да са ни от полза. Защото само чрез благословията Му бихме взели правилното решение. В един хадис е казано:

Абу Хурайра (р) разказва: Пророкът казваше:
"Аллах се ядосва на този, които не прави ду`а" (Тирмиди)

Това означава, че ако не направим ду`а в определени ситуации, ние все бихме стигнали до погрешен резултат. Че ако не следваме този закон на Аллах, делата ни ще се превърнат в бреме, което трябва да носим. Така че, защо се колебаем, да представим всичко – наистина всичко – на Аллах (т) и да го помолим за решение?

Една важна забележка: Мозъкът ни клони да взима логични решения. Мозъкът, тази комбинация от съзнание и несъзнание, се замисля винаги над последиците, и то в двете посоки: Какво би се случило, ако се бях решил/а инак? Правилно ли беше решението, на какви последици трябва да съм готов/а? Полза или щета? Аллах (т) ни е създал с тези качества, така че те не са погрешни. Те само ни затрудняват живота. Но Той ни е дал и едно друго качество, нека го наречем Интуиция. Това чувство, този вътрешен глас, това е връзката ни с космическата сила. Ако вземем за пример времето, когато някой тъкмо се е влюбил. Главата е напълно изключила, всички рационални подбуди са като издухани от вятъра – като заловени в капан. Напълно неразбираемо за околния свят гледаме през розови очила; не съществуват нито колебание, нито болести, нито стрес. Това чувство е вътрешното ти “аз”, душата ти. Всеки ден трябва да се грижим за живота на тази душа и да не я захвърлим в боклука. Аллах (т) знае отговор за всеки проблем и ако Го помолим, ще ни го сложи в душата. Или има някой, който би избрал гнева Му?


Защо се подчиняваме на Аллах (т)? Защото не можеш инак!

Аллах (т) ни казва следното в Корана - Сура 11:56: Аз се уповавам на Аллах, моя Господ и вашия Господ. Няма твар, която Той да не държи под Своя власт. Моят Господ е на Правия път.

Едно от най-важните изказвания в това последно Божие откровение. Всичко което се случва е по Негова воля. Дали ще си безработен или ще се задушаваш от работа, дали ще си тъжен или луд от щастие, дали съседът ти ще ти лази по нервите или пък ще си приказваш с непознати, дали велосипедист ще пресече на червено и ще трябва да удряш спирачки, дали брат ти / сестра ти ще мисли като теб, с кой / коя ще се събереш или разведеш, кога ще дойде ангелът, който оповестява смъртта, да те вземе или пък да вземе някой от любим човек – всичко се случва по волята на Господаря ни.

На какво ни учи всичко това? Нито ние, нито околните ни правят грешки? Но това би означавало, че Аллах (т) прави грешки. Той обаче е безгрешен, всемогъщ, навсякъде, по всяко време, управлява този свят по Собствен план, като един грамаден часовник. От векове насам хората недоволстват от съдбите си, все питат “защо?”, борят се за земни и/или душевни богатства, учат се (да се надяваме) през целия си живот и умират, в един предопределен час. Всяко поколение получава наново шанс и Аллах (т) е Този, Който решава, кой от слугите Си ще избере.: “И се доверявайте само на онзи, който е последвал вашата религия!” Кажи [о, Мухаммад]: “Напътствието на Аллах е напътствие. [Нима се опасявате,] че и другиму се дарява същото, каквото бе дарено и на вас, или ще ви оспорват пред вашия Господ.” Кажи: “Благодатта е в Ръката на Аллах. Дарява я комуто пожелае.” Аллах е всеобхватен, всезнаещ. (Сура 3:73)

Той ни излага отново и отново на изпитание в очакване на правилното решение. Така че всичко, което се случва около теб е по една единствена причина: Аллах (т) те обича и те подканва към безусловно подчинение, като благодарност за напътствието ти. Това е много лесно: Ти си богобоязлив/а (истински/а мюсюлманин/ка), изпълняваш заповедите Му, опитваш се във всеки един момент да Му се харесаш – а като благодарност, ще получиш най-прекрасната награда, която въобще съществува: Рая!

Али, Аллах да е доволен от него, разказва [1]:

Веднъж бяхме на едно погребение в Бакии` Ал-Гаркад. Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, дойде до нас. Седна и ние седнахме около него. В ръката си имаше пръчка. Без нищо да каже, наведе главата си и започна да чертае нещо по земята с пръчката.

След това каза: “Сред вас няма нито една жива душа, чието място в рая или в ада Аллах да не е предопределил, и чиято съдба да не е предопределена.”

При това един мъж се обади: “О пратенико на Аллах, защо не се отдадем тогава на съдбите си, които са изписани на добре охранената дъска и не обръщаме внимание на случилото се?”

Той отговори: “Който е от щастливците, ще върши добро. Който е обаче от нещастниците, ще върши зло. Вършете! На всеки пътят е лесен: На щастливите хора ще им се улесни пътят към доброто, а на нещастниците към злото.”

След това той рецитираше: “Който раздава и се бои, и вярва в Най-прекрасното, ще го улесним към лесното. А който е скъперник и пренебрегва, и взима за лъжа Най-прекрасното, ще го улесним към трудното.” (Сура Ал-Лайл (92), 5-10)

Юсуф Али е написал едно много хубаво изречение за обяснение на 12. аят от Сурата Ал-Джинн (72) в петия том на книгата “Die Bedeutung des Koran” [Значението на Светия Коран] (Но ние знаем, че никога няма да избягаме от Аллах на земята и че не можем да се измъкнем от Него чрез бягство): „Все пак знаят, че планът на Аллах и Неговата истина в края на краищата ще бъдат изпълнени, и никой не може да провали Неговите намерения. Защо тогава да не съвместим желанията ни с Неговите и да не намерим спокойствие, така както го намерихме чрез вярата ни?” Добре дошли на път към едно хармонично съжителство. Представи си - съпротивите от живота изчезват, представи си - живееш в пълно равновесие с всичко около теб, представи си, че щастието ти на този свят вече не би могло да бъде описано! Това би било чувството, ако допуснем волята на Аллах и вече не се съпротивляваме. Тогава и ти ще се въртиш в универсалния часовник, като част от едно цяло.


Защо се подчиняваме на Аллах (т)? Какво би било алтернативата?

Брат ни Салехедин (Pierre Vogel) каза в една от проповедите си [2]: “Има три пътя до Аллах (т), пътят на любовта, пътят на надеждата (за Рая) и пътят на страха. Всеки вярващ мюсюлманин избира своя път.” Първите два разгледахме вече по горе. За третия вид е нужно само рецитирането на Светия Коран:

“Последствието и за двамата е, че ще пребъдат в Огъня, там ще пребивават вечно. Такова е възмездието за угнетителите. О, вярващи, бойте се от Аллах! И всеки да види какво е приготвил за Утре (Под “Утре” се има предвид Денят на възкресението)! И бойте се от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела. И не бъдете като онези, които забравиха Аллах ­ Той ги накара да забравят себе си! Те са нечестивците. Не са равни обитателите на Огъня и обитателите на Рая. Обитателите на Рая са спасените. Ако бяхме низспослали този Коран върху планина, щеше да я видиш смирена, разцепена от страх пред Аллах. Тези примери ги даваме на хората, за да размислят. Той е Аллах, няма друг Бог освен Него ­ Знаещия и неведомото, и явното. Той е Всемилостивия, Милосърдния. Той е Аллах, няма друг Бог освен Него ­ Владетеля, Пресветия, Съвършения, Утвърждаващия, Наблюдаващия, Всемогъщия, Подчиняващия, Превъзходния! Пречист е Аллах от онова, с което Го съдружават! Той е Аллах ­ Сътворителя, Изкусния, Ваятеля! Негови са Най-прекрасните имена. Прославя Го всичко на небесата и на земята. Той е Всемогъщия, Премъдрия. (Сура 59:17-24)

[1](Bukhârî, Muslim, Tirmîdhî, Abû Dâwûd, Ibn Mâjah und Ahmad Ibn Hanbal)

[2] http://www.diewahrereligion.de, Vortrag Wuppertal 14.04.2006

Реферат на: Кай Али Рашид Люр


1 - бл.п.: В Исляма се различава между задължителната молитва по пет пъти на ден (ар.ез.: салаат или намаз), която се извършва по определен за нея начин и “обикновената” молитва (ар.ез.: Ду`а). Тя може да бъде във вид на молба, изричане на благодарност, хвалба и.т.н.

Преведено от немски език отWay-to-Allah.com

Болестта на сърцето

Болестта на сърцето

В днешно време се появиха много болести. Една от най-опасните, която причинява злини и погубва всичко, е болестта, която се установява в сърцето на човека. Тази болест не е нито телесна, нито душевна, а е причинена от жестокостта и коравосърдечието. Пратеникът ни Мухаммед (с.а.с) казва: “В тялото има парче месо и когато то е здраво, здраво е и цялото тяло, а когато е болно, болно е цялото тяло.” (предадено от Бухари и Муслим)

Когато разглеждаме хората според типа им сърце откриваме различни групи, но ние ще се спрем на три от тях.

Първата група са хората с мъртви сърца. Хора, които са се удавили в морето на земните блага, на желанията и страстите си. Хора, които обичат и мразят според желанията си, дават и вземат според тях. Те предпочитат задоволяването на страстите и желанията си пред одобрението на Всевишния Аллах. Те си въобразяват, че никога няма да се явят пред Господаря на вселената и че няма да им бъде държана сметка за делата им.

В Свещения Коран Аллах казва: “Те са онези, чийто сърца Аллах запечата и които следват своите страсти” (Сура Мухаммед 16).

Колко жалко за тези хора! Макар, че постоянно биват предупреждавани и им се разясняват знаменията на Аллах, те продължават да Му противоречат и да Му се противопоставят, вършейки многобройни грехове. Противопоставят Му се като не изпълняват молитвата, взимането на лихва, не посещават джамиите. Колко нахални, безсрамни и невежи жени виждаме, излагащи телата си на огъня. Жена, станала вече майка се разголва и излага тялото си на показ пред чужди мъже, кълчейки се, флиртувайки, глезейки се с тях без срам и срах от Всевишния Аллах, и за какво? Какво иска да покаже с това? Пред кого се възгордява? Какво печели с тази своя изневяра?

Това са майките, а какво остава за дъщерите им! Още от детската градина и от началното училище те биват подстрекавани от родителите си да се обличат модерно, да се гримират и т.н. На завършилите 8 клас им се устройват абитуриентски вечери, нагиздени в модерни дрехи ги изпращат да танцуват и да се предлагат на момчетата. Какво толкова са завършили, че толкова се радват?! И накрая казват: Ние сме мюсюлмани.

Няма молитва, говеене, взимат лихва, ядат свинско месо, пият алкохол, лъжат, завиждат, клеветят, псуват, празнуват Нова Година, Великден и всички останали празници заедно с невярващите.

В следния хадис пратеникът на Аллах (с.а.с) казва: “Който се оприличи с даден народ, той е от тях.” Погледни своите дела и виж с кого се оприличаваш – с мюсюлманите или с невярващите? Колко сме слушали за хора с пълни джобове, а с празни души и с болни сърца да се възгордяват и да вземат подкупи.

Аллах повелява:

“Създадохме за ада много от джиновете и от хората. Имат сърца, с които не схващат, имат очи, с които не виждат, имат уши, с които не чуват. Те са като добитъка, даже са по-заблудени. Те са нехайните.” (Сура Араф 179)

Животните си имат инстинкт, как да постъпват, но за разлика от тях, хората са дарени със сърца, очи и уши. За жалост те не са отворили сърцата си, с които Аллах ги е дарил, за да осъзнаят и усетят признаците на имана (вярата) и нравствеността.

Нека да знаят хората, притежаващи тези сърца, че правят груба грешка и ако не осъзнаят това , то краят им ще е заблуда, страдание и гибел.

Всевишният Аллах повелява: “И нима (коравосърдечният) е като онзи, чиято гръд Аллах е разтворил за Исляма и е получил светлината от своя Господар. Горко на коравосърдечните за напомнянето на Аллах! Тези са в явна заблуда.” (Сура Зумер, 22)

Втората група са хората, в чиито сърца е блеснала светлината на вярата, но я замъгляват страстите и желанията, които отварят врата на дявола и му подготвят почва за действие. Не е учудващо, че тази група от хора се увеличава след като се увеличи преградата, пречеща на светлината на вярата да изпълни сърцата им.

Всевишният Аллах повелява: “Не е ли настъпило за вярващите време сърцата им да се смирят при споменаването на Аллах и пред истината, която бе низпослана, и да не станат като дарените с Писанието преди, за които срокът бе дълъг, и закоравяха сърцата им, и мнозина от тях бяха нечестивци.” (Сура Хадид, 16).

Приканваме тези хора с искреност, смирение и страх за тях от наказанието на Аллах да обърнат поглед към своето битие, към посоките на живота им и техния край, да направят равносметка на делата си преди да е станало късно. И нека да не се подвеждат по това, което притежават, като здраве, сила, младост, богатство и т.н., тъй като здравето го следва болест, силата – слабост, младостта – старост и богатството – бедност.

“Пратеникът на Аллах (с.а.с) посъветва един човек, казвайки му: Възползвай се от пет неща преди да са дошли други пет: 1. От младостта си преди старостта. 2. От здравето преди болестта. 3. От богатството, преди бедността. 4. От свободното време преди заетостта. 5. От живота преди смъртта. (предаден от Ал-Хаким).

В друг хадис пратеникът на Аллах (с.а.с) казва: “Аллах не е създал болест, без да е създал лек за нея.”

За всяка болест си има лек, но лекарството за хората с тези сърца не се намира нито при лекаря, нито в аптеката. Човек сам трябва да излекува твърдостта на сърцето си и така ще му даде живот. Мъртвото сърце трябва да следва стриктно следната рецепта ако иска да намери цяр от смъртоносната болест:

1. Възпитание на почит и преклонение пред книгата на Аллах – Коранът, където Аллах повелява: “Вярващи са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им и на своя (Създател) Господар се уповават.” (Сура Енфал, 102)

2. Творене на праведни дела. Всевишният Аллах повелява: “Той е, който низпосла спокойствие в сърцата на вярващите, за да подсили тяхната вяра. На Аллах принадлежат войнствата и на небесата, и на земята. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.” (Сура Фетх, 4).

3. Общуване и събеседване с праведни мюсюлмани. Аллах повелява: “И въздържаи душата си заедно с онези, които зоват своя Господар сутрин и вечер, търсеики Неговото благоволение! И не отмествай очи от тях, възжелавайки украсата на земния живот, и не се подчинявай на онези, чието сърце оставяме да нехае за Нашето споменаване, и той следва страстите си, и делото му е погубено! (Сура Кааф, 28)

4. Посещение на болници, тъй като състоянието на болните бъздеиства върху сърцето и му вдъхва живот.

5. Посещение на гробовете. Пратеникът на Аллах Мухаммед (с.а.с) казва: “Бях ви забранил посещението на гробовете, но ги посещавайте, защото ви напомнят за Съдния ден.” (предаден от Несаи).

6. Отбягване на всякакви грехове и прегрешения, защото те са една от най-големите причини за жестокост и смъртта на сърцето.

Аллах повелява: “...да, Аллах ги запечата (сърцата) поради тяхното неверие и не вярват, освен малцина.”

Третата група са хората с живи сърца. Сърца проумяващи, чувстващи, осъзнаващи целта на сътворяването им, величието на Аллах и жестокото му наказание. Сърца, стремящи се да се приближат към Аллах с вършене на праведни дела и избягване на греховете. Сърца, горящи от жажда за наградата, която Аллах им е обещал и от страх от наказанието Му. Сърца, които изцяло са се отдали на Аллах, изпълняват заповедите Му и спазват забраните Му. Сърца, които като чуят аят или достоверен хадис казват: “Чухме и се подчинихме.”

И нека Аллах да ни дари с живи и меки сърца, които да ни отведат към вечното щастие в Рая!

Хюсеин Ходжа


Източник: Списание Мюсюлмани
Редактирано от Way-to-Allah