СПОДВИЖНИЦИТЕ НА МУХАММЕД (С.А.С)

СПОДВИЖНИЦИТЕ НА МУХАММЕД (С.А.С)

Мюсюлманите са единодушни относно това, че сподвижниците на Мухаммед, (с.а.с), са първенците сред ближните раби на Всевишния Аллах, най-достойните сред богобоязливите, водителите на вярващите, образеца за мюсюлманите и най-добрите раби на Аллах след пророците.

Чрез знанието донесено от Пратеника на Аллах и заедно с него те са водили борбата в името на Аллах, Всевишния. Аллах Теаля ги е удостоил с честта да срещнат последния от пророците и да са с него и в трудност и в благо. По пътя на борбата, в името на Аллах Всевишния те са дали и душите и имота си и са заслужили да бъдат най-достойните сред избраниците на Аллах. Съгласно освидетелстването на Пратеника на Аллах, те са най-благодатното поколение от уммата. Те са най-добрите и сред отминалите народи и сред тези, които ще последват. Те са хората побили устоите на Исляма и са установили принципите на религията. Те са разкъсали оковите на езичеството и са отнесли Исляма по всички краища на света. Така Ислямът бил разпространен по земята и са били възцарени принципите на вярата.

Сподвижниците на Мухаммед (с.а.с) са били най-схватливите и най-знаещите сред хората. Вярата им била най-пълна, а делата им най-прекрасните. Те били обучени от самия Пратеник на Аллах Всевишния и са черпили от пречистите извори на неговото знание. Те са били свидетели на низпославането на откровението и под управлението на Пратеника на Аллах са изживели Исляма, спазвайки неговите директиви.

Имам Ахмед предава от Абдуллах б. Месуд, Аллах да е доволен от него, следното: “Аллах Всевишния погледна сърцата на рабите и намери, че сърцето на Мухаммед е най-доброто сред всички тях. Той го избра за Себе Си и с неговия призив го изпрати за Посланик. След сърцето на Мухаммед, погледна сърцата на другите раби и намери, че сърцата им са най-добрите сред останалите. И така Той ги стори воини, които се борят по пътя на религията на пророка.”

Тези, които са били другари на пророка или са го видели, са негови сподвижници (асхаб). Относно превъзходната степен на сподвижниците има ясни знамения и достоверни хадиси. Ето някои знамения:

Най-предните, първите от преселниците и помощниците, и онези, които ги следват с добрина... Аллах е доволен от тях и те са доволни от Него. Той е приготвил за тях Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно и завинаги. Това е великото спасение. (Преселниците са вярващите, които в името на Аллах се преселили от Мека в ал-Медина, а помощниците са вярващите от ал-Медина, които ги посрещнали и им помагали.)” (9:100)

”Аллах бе доволен от вярващите, когато ти заявиха вярност под дървото [о, Мухаммед]. И узна Той какво имат в сърцата си. И спусна Той спокойствие над тях. И им въздае близка победа. (Близката победа е превземането на Хайбар от мюсюлманската войска.) И много богатства ще вземат. Аллах е всемогъщ, премъдър. (Скоро мюсюлманите получили много блага и придобивки от битките.)” (48:18-19)

Този от когото Аллах е доволен е невъзможно да умре като неверник. Това е така, защото - Аллах да е доволен от даден човек - означава, че той умира бидейки мюсюлманин.

Джабир (р.а) предава, че Пратеника (с.а.с) е казал: “Никой от тези, които ми заявиха вярност под дървото, няма да отиде в джехеннема.” Хадисът е предаден от Тирмизи, Абу Дауд и Имам Ахмед.

Аллах Всевишния повелява:

„Вие сте най-добрата общност, изведена за хората…” (3:110)

Всевишният Аллах е отредил сподвижниците да са по-добри от останалите хора. Никакъв друг довод не може да се равнява на свидетелстването на Аллах - Всевишния за тези хора. Той - Всевишния - повелява:

”[Част от това е] за бедняците-преселници, които бяха прогонени от своите домове и имоти, търсейки обилие и благоволение от Аллах, и помагайки на Аллах и на Неговия Пратеник... Те са искрените.
Настанилите се в дома [на преселението Медина] и [приели] вярата преди онези, които се преселиха там, ги обичат и не усещат в сърцата си завист за онова, което им бе дарено. Предпочитат ги пред себе си, дори ако те самите са в нужда. А които се опазят от скъперничеството на душите си ­ те са сполучилите.” (59:8-9)

”…и ще ви въздаде в Градините, сред които реки текат ­ в Деня, в който Аллах не ще посрами Пророка и вярващите заедно с него. Светлината им ще се устремява пред тях и в десниците им [отвсякъде].” (66:8)

”Мухаммед е Пратеника на Аллах. А онези, които са заедно с него, са строги към неверниците, милостиви помежду си. Виждаш ги да се покланят и да свеждат чела до земята в суджуд. Търсят щедрост от Аллах и благоволение. Техният белег е по лицата им ­ от следите на поклоните…” (48:29)

Бухари предава от Имран б. Хусайн, че Пратеника на Аллах е казал: “Най-добрите от моята умма са хората от моята епоха, след това тези, които ги последват, и след това тези, които и тях последват.” Имран казва: “Не знам дали спомена две или три епохи след неговата епоха.”

Бухари и Муслим предават по линия на Абу Саид ал-Худри, че Мухаммед (с.а.с) е казал:

“Не злословете (не проклинайте) по адрес на никого от моите сподвижници, защото някой от вас дори да раздаде злато колкото планината Ухуд, не ще достигне (степента) нито на една, нито на половин шепа (раздадени от тях).”

Доброто като цяло се намира по пътя на сподвижниците на Пратеника на Аллах. Предавайки от доверен човек на друг доверен, те са предали повереното от Аллах по начин, който не бил срещан у предишните народи. Група сподвижници пък се нагърбила да предаде Сунната на Пратеника на Аллах. За да я разпространят те обиколили краищата на земята. Друга част се ангажирала с халифатството и управлението, с джихад и отваряне на народите за истината, за привличане на хората към Исляма. Те ги пречиствали и напътствали по правия път. Аллах Всевишния е отредил времето за тях да бъде благодатно, чрез тях Аллах е осъществил дела, които другите хора осъществяват за сто години. Те са първенците във всяко едно добро; в борбата по пътя на Аллах, в призивът към Исляма, в разходването за Исляма и даряването, в извършването на много ибадет.

По време на битките те помагали на Пратеника (с.а.с). По пътя на Аллах те заявили вярност на Пратеника, че са готови да дадат живота си.

Бухари предава от Анас, Аллах да е доволен от него: “Пратеникът дойде при рова когато през една студена утрин помощниците (ансар) и преселниците (мухаджирин) копаеха. Виждайки умората и глада у тях той отправил следната дуа: “О, Аллах, няма съмнение, че истинският живот е отвъдния живот. Опрости ансар и мухаджирин!”

Сподвижниците били удостоени с честта да живеят с Пратеника на Аллах. На тях принадлежи най-големият дял от уважението и почитта към Пратеника (с.а.с) и в това отношение те превъзхождат всички останали. Никой не ги е достигнал и няма да ги достигне.

Али б. Абу Талиб бил попитан: “Каква беше любовта ви към Пратеника на Аллах?” Той отговорил: “Кълна се в Аллах, той ни бе по-любим и от душите ни, и от имотите и от децата ни, и от родителите ни, и от студената вода изпита при жажда.”

Абу Суфян б. Харб преди да приеме Исляма, когато изкарал извън забранената зона (харам) част от меканци, за да ги убие, попитал Зейд ад-Десинна, които бил роб на меканец: “Питам те заради Аллах о, Зейд, би ли пожелал сега Мухаммед да е в ръцете ни и да го убием, а ти да си стоиш у дома?” Зейд отвърнал: “Кълна се в Аллах, дори да знам, че в момента Мухаммед се е убол с трън и това му причинява болка не съм съгласен да си стоя у дома.” Абу Суфян казва: “Не съм виждал друг да е обичан така, както сподвижниците обичат Мухаммед.”

Сподвижниците, Аллах да е доволен от тях, били приели Мухаммед (с.а.с) като съдник на душите и имотите си. Те му казвали: “Ето имотите ни пред теб, отсъди за тях както пожелаеш, ето душите ни са в ръцете ти. Ако пожелаеш да минем през морето и това ще сторим. Ще се бием и пред теб, и зад теб, и от дясно и от ляво на теб.”

Ето най-искрения израз на тази любов:

Амр б. Ас (р.а) казва: “Никой не ми бе по-любим от Пратеника на Аллах и в моите очи никой не бе по-велик от него. От почитта, която изпитвах към него не можех да го погледна в очите и да го гледам до насита. Ако ми бъде поискано да го опиша, нямам сили да го сторя, защото не можах да го гледам и да му се наситя.”

Ние мюсюлманите обичаме сподвижниците на Пратеника на Аллах. В тази си любов не прекаляваме относно едни и не се отдалечаваме от други. Споменаваме ги единствено с добро.

Утвърдено е, че мухаджирин и ансар са опростени от Аллах Всевишния и всички са в дженнета. Необходимо е да се знае и категорично да се вярва, че тези, които са го видели само през част от деня и са го последвали, са по-достойни от тези, които не са го виждали. Необходимо е още сподвижниците да се споменават като се умолява Аллах за милост над всички тях, над млади и възрастни, над първи и последни.

Ние мюсюлманите си мълчим относно неразбирателства, които понякога спохождали сподвижниците. Те са воювали заедно с Пратеника (с.а.с) и в доброто са надминали всички останали хора. Аллах Всевишния ги е опростил и е повелил да се моли опрощение за тях и да се приближаваме към Него както те са Го обичали. Това ни е повелено чрез Мухаммед (с.а.с). С дребните грешки на сподвижниците се занимава само онзи, който е затънал в раздор.

Една част от преданията, споменаващи за нередности при сподвижниците са измислени, друга част са допълнени и изопачени.

Част от техните неприемливи обноски са опростени и не представляват нищо спрямо благодатта която е последвала от тях и борбата им по пътя на Аллах, помощта им за религията, полезните знания и праведните им дела. За никого от тях не се пита дали е бил справедлив (доверен) или не. Съгласно Корана и Сунната и единодушието на учените, като цяло са възприети за доверени и тази тема е затворена.

Посредством Анас б. Малик е предаден следния хадис: “От признаците на вярата е да обичаш ансар. От признаците на лицемерието е да ненавиждаш ансар.” Хадисът е записан от Бухари.

Имам Муслим пък предава хадис по линия на Абу Саид ал-Худри: “Онзи, който вярва в Аллах и в отвъдния Ден, да не възненавижда ансар.”

Най-достойни сред сподвижниците са четиримата халифа; Абу Бакр, Омар, Осман и Али, Аллах да е доволен от тях. След тях следват останалите от десетимата благовестени с дженнет от Мухаммед (с.а.с).

Пратеникът (с.а.с) е казал : “Най-достойни от уммата след пророка им са Абу Бакр и Омар.” Хадисът е предаден от Имам Ахмед.

И още Мухаммед (с.а.с) е казал: “Последвайте двамата, които ще бъдат след мен, Абу Бакр и Омар!” Хадисът е предаден от Тирмизи, Имам Ахмед и Ибни Мадже.

В достоверния сборник на Муслим е отразен следния хадис: “Сподвижниците на Мухаммед (с.а.с) бяха на път, когато той каза: “Ако се покорят на Абу Бакр и Омар, ще са на правия път.”

В достоверния сборник на Бухари се предава, че бащата на Мухаммед ибн. Ал-Ханефиййе Али б. Абу Талиб, Аллах да е доволен от тях, е казал: “Татко мой! Кой е най достойния човек след Пратеника на Аллах?” Али, Аллах да е доволен от него, казал: “Не знаеш ли синко?”, а той отвърнал “Не”. Али, Аллах да е доволен от него, му казал: “Този човек е Абу Бакр.”

Относно Абу Бакр и достойнството му спрямо останалите вярващи Аллах Всевишния е низпослал аяти в Свещения Коран:

„И удостоените с благодат и обилие сред вас да не се кълнат, че не ще даряват на [съгрешилите от] роднините и клетниците, и преселниците по пътя на Аллах!...” (24:22)

Няма никакво разногласие между учените, че в това знамение става въпрос за Абу Бакр. Аллах Всевишния е повелил:

„… и бе един от двамата, когато бяха в пещерата…” (9:40)

И относно това знамение няма разногласие между учените, че се отнася за Абу Бакр. Господарят на световете освидетелства сподвижничеството му и го е споменал като втория от двамата благовестени със (сакина) – успокоение.

Омар ибн ал-Хаттаб казва: “Кой може да е по-достоен от втория от двамата с които третият е бил Аллах?” Пратеникът (с.а.с) казва: “Не съм имал по-голяма полза от ничие имущество отколкото от имуществото на Абу Бакр.” Вследствие на това плачейки Абу Бакр казал: “И аз, и имуществото ми сме за теб, о, Пратенико на Аллах!” Хадисът е предаден от Ибни Мадже.

Относно Омар, Аллах да е доволен от него, в достоверния сборник на Бухари се предава, че Пратеника (с.а.с) е казал: “Когато шейтана върви по пътя по който ти вървиш и се срещне с теб, той непременно се отклонява в друг път.”

И още казва: “Сред предишните народи имаше “мухаддесун” – вдъхновени. Ако сред моята умма ще има, то единият от тях е Омар ибн ал-Хаттаб.” Хадисът е предаден от Муслим.

В действителност Омар, Аллах да е доволен от него, е бил един от вдъхновените. Свещения Коран е потвърдил негово гледище, дал е наставление на Пратеника (с.а.с) да възпре съпругите си да се показват, казал е на Пратеника (с.а.с): “О, Пратенико на Аллах! Да би си отредил място за молитва зад “Макам-и Ибрахим”!”, заявил е гледището си относно пленниците и било низпослано знамение, което да потвърди вдъхновението на Омар, Аллах да е доволен от него. Чрез него Аллах Всевишния е осъществил множество победи.

От Джабир, Аллах да е доволен от него, се предава, че на Айша, Аллах да е доволен от нея, било казано: “Някои хора приказват небивалици по адрес на сподвижниците на Пратеника на Аллах.” А тя казала: “Какво се обърквате от това? Техните дела секнаха (със смъртта), но Аллах пожела наградата им да не секне.”

Когато Пратеника (с.а.с) подготвял войската за Табук, Осман б. Аффан, Аллах да е доволен от него, дошъл с хиляда динара скътани в дрехата му и ги изсипал в скута на Пратеника (с.а.с). Разбърквайки ги Пратеника, казал: “От днес нататък това, което ще стори, не ще навреди на Ибни Аффан.” И неколкократно го повтарял. Хадисът е предаден от Имам Ахмед.

Преди битката при Хайбер Пратеника (с.а.с) казал относно Али (р.а): “Утре ще дам знамето на човека посредством ръката на когото ще се осъществи победата, човекът, който обича Аллах и Неговия Пратеник и който е обичан от Аллах и Неговия Пратеник.” Сподвижниците прекарали нощта с мисълта на кого ще бъде дадено. Всеки от тях в себе си се надявал, че на самия него ще бъде дадено знамето. На сутринта Пратеника казал: “Къде е Али?” Казали му, че имал болки в очите. Тогава Пратеника поплюл към очите на Али, отправил дуа към Аллах и му минало. Али се почувствал така, че все едно никога преди това не е чувствал болка. Пратеникът му дал знамето, а Али, казал: “Ще се бия с тях докато и те не станат като нас.” След това Пратеника казал: “Върви спокойно докато слезеш при тях. После ги призови към Исляма и ги извести за задълженията, които имат. Кълна се в Аллах, да станеш причина чрез теб Аллах да напъти един човек, за теб е по-добро от червените камили (от най-любимото земно богатство).” Хадисът е предаден от Бухари и Муслим.

Всички сподвижници на Мухаммед (с.а.с) са от обитателите на дженнета. Аллах Всевишния повелява:

„…Онези от вас, които раздаваха преди завземането [на Мека] и се сражаваха, не са равни [с останалите]. Те са на по-високо стъпало от онези, които раздаваха след това и се сражаваха. Но на всички тях Аллах обеща Най-прекрасното…” (57:10)

ЛИЧНОСТТА НА ПРОРОКА И ДОБРИЯТ ПРИМЕР

ЛИЧНОСТТА НА ПРОРОКА И ДОБРИЯТ ПРИМЕР

Пророка (с.а.с.) заема изключително място сред другите пратеници и основоположници на небесни религии. Също както много хора знаят наизуст Мъдрото Писание и разказите за личността на пророка, така и неговите морални качества са запазени за поколенията, за да служат като факел на знанието и да ни помагат в различите събития в живота.

Още от ранно детство до последния му миг, заедно с ниго са живели много хора, които са били свидетели на неговия живот, слушали са беседите и проповедите му, запомняли наизуст неговите заповеди и забрани, а след това ги предавали на своите приемници. Някои учени считат, че повече от 100 000 са хората, които са разказвали събитията, видяни и чути по времето, когато пророкът - Аллах да го благослови - е живял, а после са ги предавали на следващите поколения. Освен това пророкът, Аллах да го благослови, лично е диктувал много свои заповеди, връчени или изпратени от неговите хора до някои племена и народи. Те се разглеждани като важни материали, предаващи се наследствено от поколение на поколение.

Не по-малко от шест последователи - Аллах да е доволен от тях - се занимавали със записването на благородните хадиси на пророка. Те отивали при пророка, Аллах да го благослови, за да му ги прочетат и се уверят, че правилно са ги записали и предали. Тези записи се пазели и предавали на мюсюлманите в наследство от едно поколение на друго. След смъртта на пророка, Аллах да го благослови, около 50 негови последователи са събирали разказите за събитията, станали по време на живота му, както и благородните му хадиси. Тази работа, събрана от достоверни източници, преминавала в ръцете на тези, които се заели след това със събирането и систематизирането на хадисите от благородната сунна.

Прибавете към това, че по преценка на учените изследващи въпросите на Исляма, числото на сподвижниците, които разказват за това, на което са станали свидетели още докато пророкът е бил жив, надвишава 100 хиляди. Няма нищо изненадващо, ако приемем факта, че пророкът е извършил своето последно поклонение хадж, известно като Прощално поклонение хадж, съпровождан от повече от 140 000 човека. Няма съмнение, че това огромно количество народ е видяло как той (с.а.с.) извършва този религиозен обред - учили са се от него на церемонията хадж, слушали са думите на Прощалната проповед. След като поклонниците се разделили, всеки правоверен се прибрал в родния си край и в родния си дом. Той започнал да разказва за това, което е видял, на своите роднини, земляци, приятели, повтарял за тях тези заповеди и забрани, които се съдържали в проповедта и се отнасяли до извършването на поклонението и до други мюсюлмански въпроси.

Също така можем да вземем под мнимание интереса, с който следващите поколения искали да чуят от устата на последователите на пророка, Аллах да ги благослови, от неговия съвременник, живял заедно с него, за подробностите от живота му, за изказванията му и за свещените предписания.

За да се запазят преданията на Пророка - хадисите, за бъдещите поколения, предаването на хадиса, още от самото начало трябвало да отговаря на определено изискване: разказвачът на хадиса или събитието да спомене източникът или източниците, от който или от които до него е достигнал даденият хадис, като свидетелство за неговата достоверност. А за да се установи и потвърди връзката на източниците с изказванията и действията на пророка Мухаммед (с.а.с.), източниците на всеки хадис преминавали от разказ в разказ, свързвайки го по този начин с времената на пророка. В случай че в тази верига се откриело изгубено звено, то достоверността на хадиса се поставяла под съмнение. Ако пък връзката на хадиса с епохата на пророка по веригата на разказвачите била установена, но след това верността на един от тях не се признавала от изследователите, то достоверността на хадиса се смятала за недоказана.

Изучавайки внимателно тези процедури, ние виждаме, че към нищо друго, написано за човек, пребивавал някога на земята, че към нито едно изследване на епохата, в която той е живял, никога не са се предявявали изисквания за такава идеална точност. Отнасящите се до пророка хадиси, неподкрепени със значителни доказателства, не се признавали. Да се намери пълната верига на разказвачите, чак до времената на пророка (с.а.с.) не е достатъчно. Разказвачът е трябвало да заслужава доверие, трябвало е подробно да се изучи биографията му, за да се установи дали може да му се вярва. Поради тази причина били написани обширни трудове, посветени на изучаването на самите разказвачи на благородните хадиси. Отделяли се тези айети, които ги поставяли на ниво, съответстващо на нивото на разказа за пратеника на Аллах - честност, морални качества, индивидуални особености, обем на паметта. Заедно с това започнали да правят разлика между разказа на този, който наистина се е срещал с тези, от които е научил хадиса и този, който лично не се е срещал с източника на хадиса. Пълните сведения за тези разказвачи получили широко разпространение.

Затова сега ние лесно можем да отсъдим, достоверен ли е източникът на хадиса или съмнителен. Изниква въпросът: има ли в историята друга такава личност, за която да се използват такива методи за проверка на точността на биографията? Известни ли са ни други случаи, когато са се изписвали цели томове за живота на хиляди разказвачи, описващи житейската история на друг човек?

Следователно с пълно основание можем да кажем, че основната причина на тази свирепа кампания, която провеждат християнските и юдейските учения, занимаващи се с хадисите, против признаването на достоверността на сунната на пророка, е силна ревност. Те са прекрасно осведомени, че нямат никакви доказателства за истинността на религиозните книги и житиетата на техните пророци. Ревността се явява също причина за това, че те не жалят сили за критика на Исляма, Благородния Коран и пророка на Исляма Мухаммед (с.а.с.) .

ПРИНЦИПИ НА ЕДИНОБОЖИЕТО /ТЕУХИДА/ И НЕЩА, КОИТО ГО РУШАТ

ПРИНЦИПИ НА ЕДИНОБОЖИЕТО /ТЕУХИДА/

И НЕЩА, КОИТО ГО РУШАТ




Прославата е за Аллах, Господа на световете. Аллах да благослови пророка Мухаммед и с мир да дари, него, семейството, сподвижниците му, и техните последователи.

Скъпи братя и сестри!

Според ислямските учени, има три основни знания, три принципа, които всеки мюслюманин и всяка мюслюманка трябва да знае. Човекът, който служи на Аллах субханеху уе теаля, е необходимо добре да познава: Създателя, религията и пратеника Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем.

Когато някой бъде запитан, кой е нащият Господ, трябва да знае и да може да отговори: Нашият Господ е Аллах. Той е създал нас и световете по милост от Него. Никой и нищо, освен Него не заслужава обожаване – единствено Той е достоен да Му се служи.

Ислямът е нашата религия. Ислям означава, отдаване на Аллах чрез засвидетелстване, че Той е Създателят и единственият Господ. Служене само на Него със смирение и боязън. И разграничаване от съдружаването с Него /ширк/.

Нашият Пророк е Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем. Той е син на Абдиллах, който е син на Абдулмутталиб, който пък е син на Хашим, а Хашим е от Курайш. Курайшите са араби и са от рода на Исмаил - син на Ибрахим, алейхимасселям.

Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем, е последният пророк на Аллах Всевишния. Той идва в потвърждение на пророците преди него. Религията, с която той е изпратен, ще остане валидна и актуална до Съдния ден, защото Сам Аллах Всевишния е дал обет, че ще я запази.

След като припомнихме тези знания, трябва да знаем, че Ислямът като цяло се базира на две основи:

1. Да се служи на Аллах Всевишния искрено, без да се съдружава; служенето да бъде посветено единствено на Него.

2. Убеждение в пагубността на съдружаването в служенето. Възбраняване, презиране и ненавиждане на съдружаването под всякакъв претекст.


Условия на “Ля иляхе иллеллах”

1. Знание /Илм/: Да се знае значението на думите “Ля иляхе иллаллах”.

Аллах Всевишния повелява: Знай [о, Мухаммад], че няма друг Бог освен Аллах! И моли опрощение за своя грях и за вярващите мъже и жени! Аллах знае къде се движите и къде пребивавате. /47:19/

И още:

А онези, които [съдружаващите] зоват вместо Него, не могат да се застъпят, освен онези, които потвърждават истината и я знаят. /43:86/

В хадис, предаден от Муслим, Пратеникът, саллеллаху алейхи уе селлем, казва: Който умре със знанието, че няма друг бог, освен Аллах, ще влезе в дженнета.

Значението на хадиса е, че, освен Аллах, нищо не заслужава да му се служи. Служенето са всички слова, дела и постъпки - явни и скрити, които Аллах Всевишния обича.

2. Убеденост /Йекийн/: Пълна убеденост в смисъла на думите “Ля иляхе иллеллах”.

Аллах Всевишния повелява: Вярващи са именно онези, които вярват в Аллах и в Неговия Пратеник, после не се усъмняват и се борят чрез своите имоти и души по пътя на Аллах. Те са искрените. /49:15/

Пратеникът, саллеллаху алейхи уе селлем, казва: Свидетелствам, че няма друг бог, освен Аллах и, че аз съм Пратеника на Аллах. Който срещне Аллах с тези две свидетелства, без да се съмнява в тях, ще влезне в дженнета. /Муслим/

3. Искреност /Ихляс/: Искрено намерение, изчистено от съдружаване.

Аллах Всевишния повелява: Единствено Аллах е достоен за чистата религия. А които приемат покровители вместо Него, казват: “Служим на тях само за да ни приближават още повече до Аллах.” Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие. Наистина Аллах не напътва никой лъжец, неблагодарник. /39:3/

И също повелява:

И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да отслужват молитвата, и да дават милостинята закат. Това е правдивата религия. /98:5/

Пратеникът, саллеллаху алейхи уе селлем, е казал: Най-щастлив с моето застъпничество сред хората ще бъде онзи, който от чисто сърце или душа е казал: “Няма друг бог, освен Аллах. /Бухари/

4. Любов /Мехаббе/: Да обичаш Аллах Всевишния, чрез която любов да заслужиш Неговото благоволение.

Аллах Всевишният повелява: А някои от хората приемат за богове други вместо Аллах, обичат ги, както Аллах трябва да се обича. А които вярват, най-силно обичат Аллах. И ако угнетителите можеха да съзрат, когато видят мъчението, че цялата сила е на Аллах и че Аллах е суров в мъчението... /2:165/

Пратеникът, саллеллаху алейхи уе селлем, е казал: Онзи, който притежава три неща, чрез тях ще усети сладостта на вярата: Аллах Всевишния и неговия Пратеник да са му по-любими от всичко; рабът да не пожелава отвръщането от исляма така, както не желае да бъде хвърлен в огъня; рабът да обича раба, единствено заради Аллах Всевишния. /Всепризнат хадис/

5. Правдивост /Сидк/: Правдивостта е противоположното на лъжливост и е преграда срещу лицемерието.

Аллах Всевишния повелява: А онзи, който донесе истината и я потвърди, тези са богобоязливите. /39:33/

Също така повелява:

Вече изпитахме онези преди тях. Аллах знае кои говорят истината и знае лъжците. /29:3/

А Пратеникът, саллеллаху алейхи уе селлем, е казал: Аллах е възбранил за Огъня онзи, който от сърце, с правдивост, засвидетелства, че няма друг бог, освен Аллах и, че аз съм Негов раб и пратеник. /Всепризнат хадис/

6. Покорност /Таа/: Изпълняване на задълженията, произтичащи от “Ля иляхе иллеллах”: Това са задължения, които водят до спечелване благоволението на Аллах Всевишния, като намаз, говеене, зекят, хадж и др.

Аллах Всевишния повелява: И се обърнете към своя Господ, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне. /39:54/

И също повелява:

А който се отдава на Аллах и благодетелства, той се е хванал за най-здравата връзка. При Аллах е завръщането на делата. /31:22/

7. Безусловно приемане /Инкияд/: Има хора, които произнасят свидетелството, но въпреки това не живеят съгласно принципите на “Ля иляхе иллеллах”, дори отхвърлят тези, които приканват към неговото истинско значение.

Аллах Всевишния повелява: Когато им се рече: “Няма друг бог освен Аллах!”, те се възгордяваха. /37:35/

Неща, които рушат единобожието

Скъпи братя и сестри, знайте, че има десет неща, които рушат Исляма:

1. Ширк, съдружаване с Аллах Всевишния. Да служиш и на друг, освен на Аллах, независимо по какъв начин.

Аллах Всевишния повелява: Аллах не прощава да се съдружава с Него, но прощава всичко друго на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях. /4:48/

Пример за това е коленето на курбан едновременно заради Аллах и заради някой друг (мъртви праведници, видни личности и др.), да се отправя дуа към мъртъвци и да се очаква помощ от тях.

2. Възприемането на посредници между човека и Аллах Всевишния, като например отправяне на дуа към човек и очакване помощ от него с мисълта, че този човек има директна връзка с Аллах Всевишния - опазил Аллах!

3. Възприемане на съдружаващите за вярващи, съмняване в неверието им и одобряване на тяхното вярване.

4. Следване примера на друг, а не примера на Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем. Приемането за по-добро мнението на друг, а не неговото мнение. Който твърди това или нещо подобно става неверник.

5. Изпитване на ненавист и омраза към онова, с което е изпратен Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем. Ако такъв не се покае искрено, а само на думи се отрече от ненавистта и омразата, това няма да го върне във вярата.

6. Подиграване и шегуване с Исляма. Това е неверие /куфр/.

Аллах Всевишния повелява: И ако ги попиташ, непременно ще рекат: “Само бъбрехме и се забавлявахме.” Кажи: “Нима на Аллах и на Неговите знамения, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?” Не се оправдавайте! Вие станахте неверници, след като бяхте вярващи… /6:65,66/

7. Занимаването с магьосничество /сихр/: Онзи, който прави магия или я одобрява е кяфир.

Всевишният Аллах повелява: И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулайман. И не бе Сулайман неверник, ала сатаните бяха ­ учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, ако знаеха! /2:102/

8. Подпомагане на съдружаващите или враговете на Исляма срещу мюслюманите е неверие.

9. Приемането, че за някои мюсюлмани е позволено да престъпват границите на ислямските закони е неверие.

10. Отхвърляне религията на Аллах и не признаване на ислямските закони.

Аллах Всевишния повелява: И кой е по-голям угнетител от онзи, комуто се напомнят знаменията на неговия Господ, а после той се отвръща от тях? Отмъщаваме Ние на престъпниците. /32:22/

Скъпи мюслюмани,

Аллах Всевишния да ни напъти към истината! Благоволението на Аллах е над тези, които спазват горепосочените правила. Всеки мюслюманин трябва да се пази от десетте неща, които разрушават вярата, да е против тях с цялата си същност. Аллах да ни закриля срещу тяхното престъпване! Мир и благослов за Пратеника, саллеллаху алейхи уе селлем, неговото семейство, сподвижници и последователи.

БЕЗГРАНИЧНАТА МИЛОСТ НА ВСЕВИШНИЯ АЛЛАХ

БЕЗГРАНИЧНАТА МИЛОСТ НА ВСЕВИШНИЯ АЛЛАХ

И дори да притежаваха всичко на земята, а и още толкова отгоре, угнетителите биха го дали за откуп от суровото мъчение в Деня на възкресението. И Аллах ще им покаже, каквото не са допускали.

„Кажи: “О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния.

И се обърнете към своя Господ, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне.

И следвайте Най-прекрасното, което ви бе низпослано от вашия Господ, преди мъчението да дойде при вас внезапно, без да усетите!”

Някой ще каже: “О, горко ми, че нехаех за подчинението пред Аллах и че бях от присмиващите се!”

Или ще каже: “Ако ме бе напътил Аллах, щях да съм от богобоязливите.”

Или ще каже, когато види мъчението: “Ако можех да се върна [на земята], щях да съм от добротворстващите.”

Не, вече дойдоха при теб Моите знамения, а ти ги взе за лъжа и се възгордя, и бе от неверниците.

В Деня на възкресението ще видиш онези, които лъжеха за Аллах, с почернели лица. Нима в Ада няма място за горделивите?

(Под лъжи за Аллах се разбира да Му се приписват съдружници и потомство, и да се отричат Неговите качества.)

И ще спаси Аллах богобоязливите с тяхното избавление [в Рая]. Не ще ги докосне злото и не ще скърбят.“ (39: 53-61)

След като Всевишния Аллах разкрива страховити картини от Съдния ден, разкриващи положението на угнетителите:

„И дори да притежаваха всичко на земята, а и още толкова отгоре, угнетителите биха го дали за откуп от суровото мъчение в Деня на възкресението. И Аллах ще им покаже, каквото не са допускали.

(Угнетителите ще изпитат Божия гняв и Божието наказание, защото са изключвали неговото съществуване и са забравили за него.)

И ще им се явят лошите последствия на онова, което са придобили, и ще ги обгради онова, което са подигравали“ (39:47-48) – до краен предел разтваря портите на Своята милост със следното знамение:

Кажи: “О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния.“ (39:53)

Стига да се покаят. Независимо в колко грехове са затънали грешниците, за тях е достатъчно от сърце и душа да се насочат към милостта на Аллах и Неговото опрощение!

Въпреки състоянието, в което са изпаднали, Всевишния Аллах ги зове да се насочат към Него, без да се обземат от безнадеждност и песимизъм. Наред с този призив за помилване и опрощение им разкрива и картина за мъчението, което ги очаква, ако пропуснат възможността и времето за покаяние.

Както и да се опитваме да тълкуваме знамението за милостта на Аллах, то обхваща всички грехове и представлява безпределното море на Неговата милост. Този призив е призив за връщане към Аллах. Призив към разточителстващия грешник, останал сляп надалеч сред пустинята на заблуждението. Това е призив за желание, надежда и доверие в опрощението на Аллах.

Превеликият е милостив към Своите раби. Той много добре познава тяхната безпомощност и слабост, както и факторите, които им въздействат. Той знае, че сатаната им устройва засади навсякъде, за да ги повлече, като използва всички възможни начини, насочвайки срещу им тълпи от войните си и усърдно работи в това гнусно дело.

Също така Аллах много добре знае, че човека е слабо и безпомощно творение, което бързо се поваля на земята, ако изпусне въжето, към което се придържа или дръжката, за която се е хванал. Знае още, че много лесно може да се наруши баланса между отговорностите, склонностите и амбициите вложени в него, да се залюшка, да се въвлече в грях и че е слаб да съхрани този здравословен баланс.

Всевишният Аллах изцяло знае тези състояния у Своето творение - човек. Ето защо му протяга ръка за помощ; разтваря му широките порти на милостта Си. Не го наказва на момента за извършения грях и му подготвя всячески условия, за да поправи грешката си и да върви изправен по пътя. И ето - в един момент, в който човека е изпаднал в състояние, при което смята, че няма да бъде погледнат заради прегрешенията, в които е потънал… Да, точно в такъв един момент, когато над него господства безнадеждност и песимизъм, той чува привлекателния и прекрасен призив на милостта:

“О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния.” (39:53)

Въпреки че човека е отишъл надалеч в престъпването си, като е излязъл от защитената арена и се е отклонил от правия път, между него и прелестните сенки на Аллах, които предлагат живот и милост, няма никаква преграда. Между него и тази благодат стои единствено покаянието. Покаянието е единственото препятствие. На човека му е достатъчно да се завърне през отворената врата на покаянието, на която няма пазител и този, който желае да влезне през нея не е принуден да търси разрешение.

„И се обърнете към своя Господ, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне. И следвайте Най-прекрасното, което ви бе низпослано от вашия Господ, преди мъчението да дойде при вас внезапно, без да усетите!” (54-55)

Завръщане…и Ислям! – отдаденост. Завръщане към покорството и отдадеността. Ето, всичко се състои в това. Без церемонии, без тържества, безпрепятствено. Без посредници и застъпници!

Това е директно докосване между раба и Аллах. Директна връзка между Създателя и създанието. Ако измежду излезналите от пътя има желаещи да се завърнат, нека го сторят. Ако измежду заблудените има желаещи да се насочат към своя Господ, нека го сторят. Ако измежду грешниците има желаещи да се отдадат на Аллах, нека се отдадат. Аллах приканва желаещия да дойде, да не се бави. Да дойде и да влезне. Вратата на покаянието е отворена - помилване, подслон, благодат и изобилие. Всичко това се намира от вътрешната страна на вратата. Пред нея няма нито портиер, нито някой, който да прави равносметка!

Отивайте бързо! Бързо! Преди да е станало късно! Тръгнете!

“…и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне.” (39:54)

Там няма кой да ви помогне. Тръгвайте бързо! За времето няма гаранция. Във всеки един миг от денонощието всичко може да се случи и вратите да се затворят. Запътете се бързо!

“…И следвайте (Корана) Най-прекрасното (слово), което ви бе низпослано от вашия Господ…” (39:55) Ето, той е пред вас. "И следвайте Най-прекрасното, което ви бе низпослано от вашия Господ, преди мъчението да дойде при вас внезапно, без да усетите!" Направете го! Преди да сте пропуснали възможността, преди да сте се отклонили в безпочвени гледища относно Аллах и преди да сте се надсмели над Неговото слово. И се пазете от Деня в който :

“Някой ще каже: “О, горко ми, че нехаех за подчинението пред Аллах и че бях от присмиващите се!” (39:56)

Елате, преди да сте казали: “Ако ме бе напътил Аллах, щях да съм от богобоязливите.” (39:57)

Това е обвързване на проблема с безпочвена причина, защото ето я възможността, тя е в ръцете ти. Налице са всички средства и възможности, които водят към Правия път. А вратата на покаянието стои там отворена. И се пазете от Деня в който щом човек види мъчението ще каже: “Ако можех да се върна [на земята], щях да съм от добротворстващите.” (39:58)

Това е недостижима мечта. След като земния живот приключи, връщане няма! Днес си на работната арена. И това е единствената възможност. Пропуснеш ли я, вече няма завръщане. И за тази възможност ще бъдете питани в укор и унижение.

Аллах Всевишния повелява: “Не, вече дойдоха при теб Моите знамения, а ти ги взе за лъжа и се възгордя, и бе от неверниците.” (39:59)

След като изложението на сурата прехвърля сърцата и чувствата на арената на Отвъдния живот, следва картина представяща положението на тези, които взимат за лъжа Посланието на Аллах и на богобоязливите: В Деня на възкресението ще видиш онези, които лъжеха за Аллах, с почернели лица. Нима в Ада няма място за горделивите?

(Под лъжи за Аллах се разбира да Му се приписват съдружници и потомство, и да се отричат Неговите качества.)

И ще спаси Аллах богобоязливите с тяхното избавление [в Рая]. Не ще ги докосне злото и не ще скърбят. (39: 60-61)

Ето, това е крайният резултат. Лицата на някои хора са почернели от унижението, скръбта и пламъците на огъня. Това са тези, които в земния живот са били високомерни - тези, които не са се вслушвали в призива на Аллах, въпреки, че този призив за спасение е идвал многократно до тях, дори и след като са прегрешавали. Днес те са в позор, почернил лицата им изцяло.

Другата група се е спасила. Сполучила е. Тях няма да ги засегне, нито злина, нито печал. Тази е групата на богобоязливите. Тези са живели със загриженост за отвъдния живот и не са губили надежда за милостта на Аллах. Днес, тези са спасените, успелите, гарантираните и спокойните: “Не ще ги докосне злото и не ще скърбят”. (39:61)

От тук насетне, които желаят, нека се вслушат в благодатния призив, предлагащ спокойствие иззад вратата на покаянието; които пък желаят, нека продължат пътя си и останат в своята прекомерност и злини, докато без да усетят ги сграбчи мъчението.

ПРЕДИМСТВОТО НА ВЯРАТА

ПРЕДИМСТВОТО НА ВЯРАТА

Ако погледнем в историята на човечеството, ще видим, че има епохи, в които някои народи не са имали държава, не са имали закон, парламент и т.н., но няма епоха, през която дадена група от хора да е нямала религия или да не е вярвала в нищо.Това показва, че човешката природа е устроена така, че да се уповава на нещо, да търси помощ от някого и начин за опознаване на Създателя си. Този факт се потвърждава и в Корана, където Аллах Субханеху ве Теаля, казва:

"И обърни своето лице към религията - правоверен - към природата, според която Аллах е създал хората! Религията на Аллах е неизменна. Тя е правата вяра. Ала повечето хора, не разбират"- Рум: 30.

Вярващият в Аллах Субханеху ве Теаля, не чувства угризение на съвестта, защото разбира смисъла на своето съществуване, смисъла на живота и се обръща към Създателя си, когато има някакви проблеми. Вярващият винаги е оптимист, защото знае, че Онзи, който го е сътворил, не ще го изостави и не ще го угнети. Това го разбираме от словото на Аллах Субханеху ве Теаля:

"Аллах не угнетява дори с тежестта на прашинка. А щом е добрина, Той я удвоява и дарява от Себе си огромна награда". - Ниса: 40.

Мюсюлманинът не се опасява, че ще бъдат неоценени делата му, не се съмнява в справедливостта на Аллах, следователно, не се страхува, че няма да има успех в дадено начинание, защото е убеден, че Аллах иска онова, което е добро за него. Ако пък му се случи нещо лошо, то мюсюлманинът вярва, че това също е от Аллах Субханеху ве Теаля, но то е или изпитание, или е по някакъв промисъл, известен само на Аллах Субханеху ве Теаля:

"И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите, които щом беда ги сполети казват: "Ние на Аллах принадлежим и при него се завръщаме". Бакара: 155-156.

Онзи, който е уверен в справедливостта на Аллах, знае, че всяко нещо е във властта на Аллах и разчита на милостта Му. Той разбира, че с негодувание и роптаене не може да промени съдбата. Следователно, единственото правилно решение е да приеме съдбата такава, каквато е, като в същото време върши добри дела, чрез които моли Аллах да я подобри. Това го разбираме много добре от хадиса на Мухаммед Алейхисселям, в който се казва:

"Странна е съдбата на мюсюлманина. Тя винаги е добра и никой освен вярващия не притежава такава съдба. Ако го сполети добро, той благодари на Аллах и съдбата му е добра, ако го сполети зло, той търпи в името на Аллах и съдбата му пак е добра". Муслим.

Човек, който има вяра, не престъпва заповедта на Аллах и зачита общоприетите ценности и норми. Такъв човек изпитва страхопочитание към Аллах, което не му позволява да върши постъпки, несъвместими с доброто поведение. Страхува се от суровото наказание на Аллах, за което Той предупреждава:

"Онези, които не вярват в знаменията на Аллах и убиват без право пророците, и убиват хората, повеляващи справедливост, възвести ги за болезнено мъчение". - Али Имран: 21.

Страхопочитанието към Аллах не е същото като изпитваното страхопочитание към хората. Това е чувство, което не може да бъде обяснено с думи, а може да се разбере само от онзи, който го изпитва. Това е чувство, което съдържа в себе си както страх, така и надежда, като нито едно от тях не надделява над другото.

Можем да кажем, че вярата е напътствие и светлина за човешкия ум, духовна чистота за сърцето, които оказват влияния върху психиката, поведението, делата и характера на мюсюлманина. Това са качества и убеждения, които го извеждат на прав път и го издигат над останалите творения на Аллах Субханеху ве Теаля. Вярата е тази, която прави човека силен, подхранва духовността му и му помага да се справи с всякакви трудности.

ВЯРАТА В АЛЛАХ

ВЯРАТА В АЛЛАХ

"Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те са богобоязливите." (Коран 2: 177)

СубханАллах!

Аллах казва, че е много близо и откликва на всеки зов отправен към Него, но в замяна иска да сме Му признателни и да вярваме в Него.

Аллах Всемилостивия, Милосърдния не задължава никой от хората с Неговата религия, но ни известява, че само тези, които следват Неговите повели, те ще бъдат облагодетелствани и ще влезат в Градините на Рая.

Призивът е да повярваме в низпосланото от нашия Господ и да му засвидетелстваме вярата, чрез изпълнение на Неговите повели и да Го помолим:

"...“Чухме и се подчинихме. Опрости ни, Господи наш! Към Теб е завръщането.” (Коран 2: 285)

"...Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.” (Коран 3: 84)

В Свещения Коран Аллах казва за мюсюлманите: "Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах." (Коран 3: 110)

И нима не трябва да сме горди и щастливи, че Аллах е отредил за нас такава благодат и щастие!

На нас мюсюлманите е отредено да разкриваме истината, да бъдем справедливи и милостиви. Ние сме тези, които трябва да призоваваме хората към истината и вярата, да се борим срещу гнета и безверието. Така е постъпвал Мухаммед (с.а.с.), така трябва да постъпваме и ние, тъй като сме негови последователи.

Труден е пътят на истински вярващите, изпълнен е с много препятствия и болка, но истински вярващите са най-щастливите, защото те чувстват близостта на Аллах непрекъснато. Всяка трудност за тях е изпитание, доказване и утвърждаване на вярата им към Аллах.

Сигурно ще попитате, но защо трябва да страдаме? Ами как ще разбере Аллах дали вярваме в Него? Страданието калява волята, калява вярата, но само в силно вярващия. Страданието е болка за слабо вярващия или невярващия.

Най-голямото щастие е дар от Аллах и то е вярата в Него! За вярващия не съществува страдание, защото той знае, че всичко е от Аллах – и лошо, и добро, и по житейския си път той се стреми само към добри дела, и избягва лошите.

Има една прекрасна молитва в Книгата на Аллах - Свещения Коран, която е добре често да отправяме:

"...“Господи наш, Ти не си сътворил това напразно. Пречист си Ти! Опази ни от мъчението на Огъня!
Господи наш, когото вкараш в Огъня, опозорил си го. За угнетителите няма избавители.
Господи наш, чухме вестител да зове към вярата: “Вярвайте в своя Господ!” И повярвахме. Господи, опрости греховете ни и отмахни от нас лошите ни постъпки, и ни прибери с праведниците!
И дари ни, Господи, онова, което си ни обещал чрез Твоите пратеници, и не ни опозорявай в Деня на възкресението! Ти никога не нарушаваш обещанието.”" (Коран 3: 191-194)

"О, вярващи, бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките!" (Коран 4: 135)

Мухаммед (с.а.с.) е казал, че няма по-голям джихад от този, който водиш със себе си. Когато човек успее да надвие страстите си, тогава той е извършил наистина свещен джихад.

След като успеем да надмогнем себе си, тогава имаме пълното право да се борим за вярата си и да призоваваме към нея. Никой вярващ не трябва да остава безразличен, когато се разпространяват лъжи за религията му. Това е наше задължение:

"Които вярват и се преселят, и се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души, те са с по-висока степен при Аллах и те са спечелилите." (Коран 9: 20)

Не трябва да се оставяме на Сатаната, който се опитва да ни разедини, разколебае и опропасти. Сатаната е слаб, когато вярата е силна.

"И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: “Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.” (Коран 29:46)

Иблис е изпратен само за изпитание на хората и да се отличат вярващите от невярващите. Той няма власт над тях. Аллах пази вярващите от неговите подбуди.

"... онези [от тях] които вярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят." (Коран 2: 62)

Тези ще получат Милостта Му и в земния и в отвъдния живот и Светлина ще озарява пътя им.

"О, вярващи, да ви посоча ли търговия, която ще ви спаси от болезнено мъчение?
Да вярвате в Аллах и в Неговия Пратеник, и да се борите по пътя на Аллах чрез своите имоти и души. Това е най-доброто за вас, ако знаете." (Коран 61: 10-11)

Ето какво казва Аллах за бедите:

"Никоя беда не идва без позволението на Аллах. А който вярва в Аллах, Той напътва сърцето му. Аллах всяко нещо знае." (Коран 64:11)

Онзи, който вярва, че несгоди като бедност, болест, смърт и други нещастия са по волята на Аллах, той се примирява с тях по-лесно и без колебание.

"... А който вярва в своя Господ, да не се страхува нито от ощетяване, нито от угнетяване." (Коран 72:13)

"... Знанието е само при Аллах..." (Коран 67:26)


Автор: Хасан ал-Ниет

СПЕЦИФИЧНИ КАЧЕСТВА НА ВЯРВАЩИТЕ

СПЕЦИФИЧНИ КАЧЕСТВА НА ВЯРВАЩИТЕ

Човек не съществува само, за да се храни, ходи, размножава, да се смее, забавлява и говори, да старее и умира. Напротив, човекът е най-достойното творение тук на земята - “халиф - наместник” на Всевишния Аллах. Човекът със своите ибадети, етика, морал и съвест е избраник, създаден с такъв потенциал от качества, че е в състояние да надвиши ангелите по степен. Според това, само онзи, който притежава права вяра, последователен ибадет и висок морал, може да достигне до степента на зрял човек. Достигналият зрелост в това отношение мюсюлманин не разглежда живота като състоящ се само от това, което е тук, на Земята. Напротив, той мисли за смъртта и винаги носи в сърцето си чувството на загриженост за отвъдния живот. Той се готви за периода след смъртта си още приживе. По този начин осмисля живота си.

Именно в първите редове Всевишният Аллах е повелил и подчертал, че основното качество на зрелия вярващ е здравата Вяра в правия път и съответния на него начин на живот: Да, за приближените на Аллах не ще има страх и не ще скърбят. Мухаммед (с.а.с.) отговорил по следния начин на един човек, който го помолил за напътствие, след което той нямял повече нужда от напътствие:

“Кажи: Повярвах в Аллах и следвай правия път.” (Муслим. Иман, 62).

От Свещения ни Коран научаваме, че човек не е създаден безцелно. Обратно – човек е създаден за висши цели като познаване на своя Създател, изпълняване на Неговите повели и спазване на забраните Му, отнасяне с любов и разбиране към другите създания. Затова онези, които не мислят за Всевишния, не са полезни на обществото, в което живеят, не правят нищо, освен да задоволяват своите плътски потребности; не се занимават с нищо духовно; те в никакъв случай не може да бъдат причислени към категорията "истински човек". Те не се различават по нищо от другите твари. Даже са паднали по-ниско от тях.

В Свещения Коран Всевишният Аллах е посочил основите на ибадета и здравия морал за достигане до степента зрял човек. Според това, ако искаме да достигнем до тази степен, трябва да внимаваме за всичките ни действия, за начина ни на живот, и изобщо цялото ни поведение да бъде отговарящо и подобаващо на Исляма. Също така е нужно да бъдем в мир с околните и да внесем ислямските принципи във всички взаимоотношения. Още повече, че според един хадис любимият ни пророк е казал:

“Мюсюлманинът е човек, който живее в мир с околните и изгражда добри отношения с хората. Този, който не умее да поддържа добри отношения, не носи полза за никого.” (Ахмед ибн Ханбел, Мюснед, ІІ, 400)

Във времена, когато етичните норми и духовните ценности деградират, почитането, изпълняването и спазването на повелите на Всевишния Аллах става по-трудно. Във време и пространство, в които броят на хората – възпитани в духа на вярата, ибадета и етичните ценности – намалява с всеки изминат ден, съхранението на същите, разбира се, никак не е лесно. Но нека не забравяме, че постигането на високите цели изисква и става възможно след преодоляването на сериозни препятствия. Превъзходният вярващ в своята вяра, ибадет, в отношенията си с хората, в цялото си поведение трябва да бъде искрено чист. Всичко, което върши, трябва да бъде насочено единствено към спечелване благоволението на Всевишния Аллах. Нужно е да знае, че ибадетът или добрината, извършени за слава, за показ или лична облага, нямат никаква стойност пред Всевишния.

Зрелият вярващ също така трябва да бъде добър и опрощаващ към своите близки, роднини, семейство и въобще към всички хора, когато се касае за неща, свързани или зависещи от него.

Повелята на Всевишния Аллах е:

“Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!” (Араф, 7: 199).

Зрелият мюсюлманин трябва да подбира хората, с които общува. Неговата среда са разумните, религиозните и морално чистите хора. Впрочем знаем, че лошият съсед или другар може да предизвика всевъзможни проблеми. Зрелият вярващ трябва да живее в мир и съдружие, в любов и разбирателство с братята и сестрите си по вяра, и в никакъв случай да не става причина за опорочаване на тази атмосфера. Важно е също да притежава чест, чувство за свян и достойнство. Човекът, лишен от тези добродетели, може да повлече много беди след себе си. Тъкмо затова са и следните думи на пейгамбера (с.а.с.): “Свянът е част от вярата.” И: “Свянът носи само добро.”

Както не причинява злина на никого, така зрелият вярващ се стреми да помогне с каквото може на нуждаещия се. Той винаги е в полза на семейството си и обществото. Това е посочено от Мухаммед (с.а.с.) така:

“Най-добрите сред хората са тези, които допринасят най-много полза за другите .”

В заключение можем да кажем, че зрелият вярващ е онзи, който е осъзнал себе си като такъв; познал е Всевишния Аллах и изпълнява всичките си задължения към Него по подобаващ начин; живее в мир и разбирателство с околните и е в полза на семейството си и обществото.

ЖИВОТ СПОРЕД ПОВЕЛИТЕ НА СВЕЩЕНИЯ КОРАН

ЖИВОТ СПОРЕД ПОВЕЛИТЕ НА СВЕЩЕНИЯ КОРАН

Изредените съвети се отнасят към посочените в скоби знамения от Свещения Коран, но не са буквално цитирани.


1. Уважавайте и почитайте всички хора, независимо от техните: религия, раса, националност, пол, език, положение, произход, професия и т.н. (17:70)

2. Говорете правдиво, без двусмислие и заблуда. (33:70)

3. Подберете възможно най-добрите думи, за да кажете нещо и го изричайте по най-подходящия начин.(17/53, 2/83)

4. Не повишавайте тон. Говорете учтиво. (31/19)

5. Винаги казвайте истината. Странете от измамни и суетни думи. (22:30)
6. Не смесвайте истината с лъжата. (2/42)

7. Изричайте това, което е в сърцето ви. (3/167)

8. Говорете цивилизовано, изразявайте се на общоприетия от обшността език. (4/5)

9. Когато изказвате мнение, нека то да е справедливо, дори да е против вас самите или близките ви. (6/152, 4/135)

10. Не бъдете надменни и самохвалци. (31/18)

11. Не говорете безмислици. Не слушайте и не правете безмислени неща. (23/3, 28/55)

12. Странете от празнословието и отминавайте с достойнство тези, които са му се отдали.(25:72)

13. Не се отдавайте на никаква нескромност или скверност, било то тайно или явно.(6/151)

14. Ако несъзнателно направите грешка, поправете я възможно най-бързо. (3/134)

15. Не се дръжте надменно и арогантно. (31/18)

16. Не ходете високомерно и самонадеяно. (17/37, 31/18 )

17. Бъдете умерени в походката си. (31/19)

18. Движете се със смирение и кротост. (25/63)

19. Свеждайте поглед. Избягвайте втренчените похотливи погледи. (24/30-31, 40/19)

20. Ако нямате достатъчно знания за нещо по-добре мълчете. Не мислете, че това е нещо маловажно, защото то може да доведе до сериозни последствия. (24:15-16)

21. Ако чуете злословие за някого, заемете неговата страна докато ви се изясни. Считайте хората за невинни докато не се намерят категорични доказателства за вината им. (24/12-13)

22. Убедете се в истинността на всяка вест, за да не нараните някого поради незнание и после да съжалявате за стореното. (49/6)

23. Не приемайте сляпо всяка информация по въпроси относно, които нямате достатъчно знания, а проверете достоверността й. В Съдния ден ще отговаряте за слуха и зрението си, както и за здравия разум с който сте дарени. (17:36)

24. Никога не си помисляйте, че сте достигнали предела на познанието и че никoй няма повече знания от вас. Помнете – над всеки човек дарен със знание стои Друг по-знаещ (12:76). Дори на Мухаммед (сас) е било заповядано да се моли за знание. (20:114)

25. Вярващите са братя. Живейте като членове на едно семейство - братя и сестри, едни за други. (49/10)

26. Не се подигравайте и присмивайте. (49:11)

27. Не хулете. (49:12)

28. Не назовавайте хората с прякори. (49:11

29. Избягвайте съмненията и догадките. Те изчерпват енергията на общността. (49:12)

30. Не се шпионирайте един друг. (49:12)

31. Не злословете един за друг. (49:12)

32. Когато се срещате отправяйте благослов - поздравявайте се. Ако към вас е отправено подобно пожелание, приемете го учтиво и отвърнете с по-голяма (или поне равна) вежливост. (4:86)

33. Когато се завърнете в своя дом или посетите дома на някой друг, отправете благослов към намиращите се там. (24:61)

34. Не влизайте в нечия къща без да поискате разрешение, а когато влизате поздравете нейните обитатели и им пожелайте живот в благочестие и мир. (24:27)

35. Отнасяйте се вежливо към родителите, роднините, сираците и пренебрегнатите в обществото. (4:36)

36. Грижете се за бедняците, инвалидите, нуждаещите се, за тези на които търговията им не върви и за които са изгубили работата си. (4: 36)

37. Отнасяйте се вежливо към съседите си, към тези които са редом с вас на обществени събирания или в транспорта. (4:36)

38. Проявете щедрост към пътника изпаднал в нужда, към бездомника на улицата и към онзи, който ви срещне потънал в лишения. (3:36)

39. Отнасяйте се грижовно към тези, които работят за вас.(4:36)

40. Не огорчавайте хората, на които сте дали нещо като им натяквате за щедростта си. (2:262)

41. Не очаквайте нищо за вашата добра постъпка, дори и благодаря. (76:9)

42. Помагайте си в добрината и не сътруднечете на тези, които планират злина. (5:2)

43. Не се стремете да впечатлявате хората със собствено провъзгласените си добродетели. (53:32)

44. Изисквайте от другите добро поведение, но първо коригирайте своето. Делата говорят по-силно от думите. Преди да призовете за добри дела първо вие ги практикувайте. (2:44)

45. Коригирайте първо себе си и семействата си (преди да коригирате другите). (66:6)

46. Опрощавайте на тези, които поради невежество извършат злина, но после се покаят и поправят. (3:134)

47. Потискайте гнева и отрицателните си емоции и ги превръщайте в творческа енергия. Бъдете източник на спокойствие и комфорт за хората. (3:134)

48. Призовавайте хората по пътя на Аллах с мъдрост и благи слова. Аргументирайте се разумно. (16:125)

49. Оставете тези, които не придават важност на божественото, а го считат за източник на забавление. (6:70)

50. Не стойте в компанията на хора, които богохулстват, докато не започнат друг разговор. (4:140)

51. Не завиждайте на по-щастливите от вас. (4:54)

52. Направете място на останалите участници в събиранията. (58:11)

53. Ако сте поканени на гости, отидете в уреченото време. Не пристигайте прекалено рано, за да изчаквате приготвянето на вечерята, а след хранене не се застоявайте, за да се отдадете на празно бръщолевене. Такова поведение може да причини неудобство на домакина...

54. Яжте и пийте (от позволеното) в умерени количества. (7:31)

55. Не прахосвайте това, с което Аллах ви е облагодетелствал. (17:26)

56. Изпълнявайте обещанията и ангажиментите, които сте поели. (17:34)

57. Поддържайте чистота. (9:108, 4:43, 5:6)

58. Обличайте се добре, но помнете, че боязънта пред Аллах е най-доброто одеяние. (7:26)

59. Изкарвайте си препитанието само с честен труд. (29:17, 2:188)

60. Не отнемайте с неправда богатството и имота на другите, нито подкупвайте служители и съдии, за да лишават други хора от собствеността им. (2:188)

ДОБРИЯТ МЮСЮЛМАНИН ПОСТОЯНСТВА ВЪВ ВЯРАТА, СЛУЖЕНЕТО, ДОБРОТО И ПОДКРЕПЯНЕТО НА РЕЛИГИЯТА

ДОБРИЯТ МЮСЮЛМАНИН ПОСТОЯНСТВА ВЪВ ВЯРАТА, СЛУЖЕНЕТО, ДОБРОТО И ПОДКРЕПЯНЕТО НА РЕЛИГИЯТА

От Айша Р. А. нашата майка и съпруга на Пратеника С.А.С. се свежда, че попитали Мухаммед С.А.С. за най-ценното и възнаградено дело при Аллах, а той отговорил:

“Постоянно извършваното дело, дори да е малко” (Бухари, Муслим, Абу Дауд, Нисаи, Ибни Мадже, Ахмед)

Заради постоянното щастие

Добрият мюсюлманин знае, че за да може да запази ценностите, които притежава, е необходимо да живее съобразно тях. Ето защо той живее живот изпълнен с постоянно и непрекъсващо се рабство. Истината по този въпрос ясно е изразена в знамението:

“И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното!” (15:99)

Освен това, когато мюсюлманите се окачествяват, като "най-добрата общност" - както е споменато в Свещения Коран:

“Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах. А ако и хората на Писанието бяха повярвали, щеше да е най-хубаво за тях. Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече.” (3:110)

- от своя страна показва, че за да може да запази своята религиозна самоличност и да е щастлив, човек е длъжен да постоянства в градивните ценности, като - вяра, служене, добротворство и подкрепянето на религията. Постоянството в тях е неизменна част от характера на мюсюлманина.

Както се знае, за сполуката в земните дела е необходима принадлежност и постоянство в делата. Чрез постоянното капене, водата издълбава мрамора; здравето се съхранява чрез постоянно и подходящо приемане на храна. Без постоянство е немислим успех в дадено дело. Безпринципното отношение, както и делата, които се започват и изоставят се определят като напразно мъчение:

“И не приличайте на жена, която си разкъсва преждата, след като я е изпрела ­ да превръщате своите клетви в измама помежду ви, задето една общност е по-многобройна от друга. С това Аллах ви изпитва и в Деня на възкресението непременно ще ви разкрие онова, по което бяхте в разногласие.” (16:92)

В убедеността и постоянството се съдържа доверие и вяра в полза на започнатото дело. Остави ли се изведнъж едно веднъж започнато дело, то това показва преди всичко недоверието на човека, който го извършва, в самия себе си и в неговата убеденост. Това е поведение, което не би могло да създаде доверие и у другите хора.

Погледнато от друга страна, желанието у нас е щастливите ни моменти да продължат дълго и никога да не прекъснат.

След като е така, би трябвало да се желае и щастието от рабството да продължава дълго и да е трайно. Не трябва да се забравя обаче, че за постоянното щастие е необходимо и постоянно рабство.

Самохалството (гордеенето) представлява самозалъгване

Всички сме свидетели на хора, които без да имат в личния си живот рабски мотив, говорят за своите родители, че са били много религиозни и се опитват да трупат чрез това похвали. Стремеж към успокоение по този начин, означава напразно усилие, защото стремежът към хвалби с доброто поведение на предците представлява самозалъгване. Същността се състои в това не да се хвалят надгробните камъни, а да се прекарват дните в рабство и в служба на религията. За притежателите на подобно отношение ще бъде уместно да припомним следното знамение:

“Те са общност, вече отминала. Тяхно е онова, което са придобили, и ваше е онова, което вие сте придобили. И не ще бъдете питани какво те са извършили.” (2:134)

Категорично ясно е, че според Исляма превъзходство по род и потекло не съществува, защото при Аллах Всевишния са важни не произхода, а делата; не формата, а същността; не самохвалството, а службата в името на Аллах и Неговата почит:

“О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.” (49:13)

В едно обръщение на Мухаммед С.А.С. се разбира, че родствената близост към него не може да даде гаранции срещу наказанието на Аллах:

“От мен искайте това, което ми принадлежи, за да ви го дам. Аз обаче не мога да ви опазя от мъчението на Аллах. Самите вие търсете начин, за да се избавите.” (Бухари, Нисаи, Дарими, Ахмед)

На везните за делата на човека в Съдния ден произхода няма никакво значение. На тези везни ще бъдат поставени делата му, както служенето и службата му в името на религията.

Според ислямското схващане службата (дейността) от гледна точка на плодовете е нещо много важно. Ето защо, когато мюсюлманина има възможност да направи нещо, той го прави без да чака “по-подходящо време”. Вероятно е това подходящо време изобщо да не дойде. Колко прекрасно е описано това в следния хадис:

“Дори и когато настъпва Часът (Къямет) онзи, който има в ръката си фиданка и може да я засади – начаса да я засади.” (Ахмед)

Нека не търсим оправдание напразно

Напразно е да се търсят извинения за недостатъци в служенето (ибадета). Добрият мюсюлманин, освен в приетите като извинение случаи, не търси начин да се оправдава. Независимо от състояние и пост, каквато и да му е работата, той знае, че главният му дълг пред Аллах е служенето и той се стреми да го изпълнява без прекъсване. Той е убеден, че делата са средство срещу безделието. За нас като мюсюлмани в интерес на нашия напредък и подобряване - както в духовен, така и в материален аспект - освен делата и служенето не съществува друг актуален път.

Нека Всевишния Аллах да помогне на всички при извършването на добри дела.

ИСЛЯМ - ЧЕТИРИ ДУМИ, ДАВАЩИ СВОБОДА

ИСЛЯМ - ЧЕТИРИ ДУМИ, ДАВАЩИ СВОБОДА

La İlahe İllallah

Човек се ражда и идва на този свят сам. Всеки човек след смъртта си ще бъде съживен като самостоятелна личност, а не като представител на тази или онази общност, за да даде отчет за това, което е вършил на земята. В това отношение, думата Ислям за всеки ще придобие важно значение. Ислям е съществително, производно на арабския глагол аслама, означаващ да се подчиниш или покориш. Ислям, макар и да има отношение към думата селям, т.е. мир, всъщност означава покорна отдаденост на Бога и на нито едно творение. В Исляма човек не се прекланя пред никое творение. Невъзможно е подчинение или послушание пред някого, тъй като това води до неподчинение пред Твореца. Всичко това прекрасно се съдържа в един единствен израз, състоящ се от четири думи Ля илляха иля Аллах – т.е. няма друг бог, освен Единствения Творец на Вселената.

Всяко творение на небесата и на земята, волю или неволю, се подчинява на Твореца и Неговите закони. Ето защо, вярващите в исляма се наричат мюсюлмани /муслим, означава покоряващ се/. Следователно, мюсюлманин може да наречем слънцето, луната, рибата в океана, птицата в небето, както и всеки човек. В този смисъл, индусът, евреинът, будистът, християнинът – всички те са мюсюлмани...

Бог - Единственият Творец, не е плод на човешкото въображение. Той не е идея, измислена от човека за да обясни преминаването от първобитния си стадий на развитие към по-висша степен на съществуване. Първобитните хора са познавали Бога като Единствения Творец и Вседържател. Следователно, в това отношение човечеството не е претърпяло никакво развитие, а е регресирало от единобожието към многобожие! Всяко новородено – подобно на първия човек – е невинно, нравствено чисто, ту развиващо се, ту деградиращо, вследствие външно влияние или собствения си избор.

„В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!Хвала на Аллах – Господа на световете. Всемилостивия, Милосърдния! Владетеля на Съдния Ден! Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем. Насочи ни Ти по правия път, пътя на онези, които Си дарил с благодат, а не на онези, над които тегне гняв, нито на заблудените… ” /Сура Фатиха/

Когато човек осъзнае кой е неговия Създател, благодарение на разума и останалите качества, с които е надарен и съзнателно започне да се подчинява на Твореца, той става мюсюлманин - в буквалния смисъл на тази дума. Ислямът е образът на живота и затова носи това име. Както е казал един от великите мислители на нашето време Изетбегович:”Когато човек осъзнае своя произход и мястото си в световния ред, от този момент той е в състояние да понесе всякакви изпитания”.

”В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Кълна се в следобеда – човекът е в загуба, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и взаимно се наставляват за истината, и за взаимно се наставляват за търпението”/Сура Ал-Аср/

Думата Ислям е прекрасна. Тя изразява чистота и истина. Ислямът свързва всеки човек с Адам и Ева, с Пророците, с праведниците, живели в продължение на векове от началото на човешката история до днес. Думата Ислям най-перфектно подхожда на описанието на онази връзка, която съществува между творенията, такива каквито сме – зависими, нуждаещи се, ограничени в своите възможности...

Като система и начин на живот, които се основават на връзката между Твореца и Неговото творение – човека, Ислямът е наречен така не по името на някого /както християнството, будизма, юдаизма/. Той не е източен или западен, не е северен или южен. Той е у н и в е р с а л е н! Той не се явява форма на социални или икономически взаимоотношения, макар че на тях се придава огромна роля. Той не е ограничен от някакви материални понятия или светски концепции, като секуларизъм и капитализъм. Той не принадлежи на различни нелепи и ограничени форми на хуманизъм. Той отхвърля такива крайни форми като аскетизъм, призоваващ да се отречем от този живот и свят. Ислямът не е привърженик на такива схващания като първобитни, средновековни и пр. - заблуди, гласящи, че онова, което не принадлежи към съвремието няма стойност. В сравнение с тази концепция, всичко е временно, остарява и губи значимостта си още с появата си на този свят. В резултат на всичко това, ние се сблъскваме с аморфността и анархията на постмодернизацията.

„Видя ли ти онзи, който взима за лъжа Възмездието? Това е онзи, който пъди сирака... ”/Сура Ал-Маун:1,2/

Може ли с няколко думи да изразим ислямските принципи като послания и светоусещане? Може, ако хвърлим поглед над сура Ал-Фатиха, в която съгласно мнението на много учени е концентрирана същността на Корана. Тази сура се състои от седем кратки аяти, които дават описание на цялата действителност от историята на човечеството, зависимостта на човека от Твореца и потребността от Него.

В още по-кратката, състояща се от три аята сура „Ал-Аср” /Следобедът/ може да се види какво велико крушение очаква всички, които не са познали Бога и не се обединяват, заедно да изповядват истината и справедливостта.

В Сура Ал-Бакара, 177-ми аят можем също да намерим кратко определение на някои от принципите на исляма. Този аят започва с думите: „Праведността не е в това да обръщате лице на изток или на запад, правeдността е у онзи, който вярва в Аллах,и в Съдния Ден,и в ангелите,и в Писанието,и в пророците...”

Истинската вяра и благочестие предполага твърда вяра в Бога, ангелите, откровенията и пратениците, както и в Отвъдния живот. Вярата също така трябва да включва и грижи за угнетените и бедните.

„... и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него на роднините и сираците и на нуждаещите се, и на пътника...”

Истинската вяра и благочестие също предполагат усъвършенстване на достойнството и качествата, две от които особено се отличават: честност и изпълнение на поетите обещания и отговорности, а също така твърдост и непреклонност в следване на истината.

В коментара си към Свещения Коран Амин Ахсан Ислахи подчертава, че в горния аят съществува различие между учение и обредност от една страна и добросъвестното изпълнение на ангажиментите от друга. Формата, в която тези добродетели са споменати в аята, подчертава тяхната значимост, в сравнение с обредите. Истинската цел на всички актове на преклонение се заключава в това, човек да усъвършенства характера си.

Превод от руския печат

Въпроси и отговори за Исляма

Въпроси и отговори за Исляма

Какво мислят мюсюлманите за Исус въз основа на вярата им?

Мюсюлманите респектират и уважават Исус (мир нему). Те го считат за един от най-големите пратеници на Бог. Коранът потвърждава, че е роден от девственица и една от сурите носи името "Мария". Коранът описва раждането на Исус по следния начин:

„Когато ангелите рекоха: “О, Мариам, Аллах те благовества за Слово от Него. Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах]. И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците.”, рече тя: “Господи мой, как ще имам син, щом мъж не ме е докосвал?” Рече: “Така! Аллах сътворява каквото пожелае. Щом реши нещо, казва му само: “Бъди!” И то става.” (3:45-47)

Исус е бил роден по един необикновен начин - чрез заповедта на Аллах, Който създадал и Адам без баща. Бог казва:

“Примерът с Иса пред Аллах е като примера с Адам. Сътвори го Той от пръст, после му рече: “Бъди!” И той стана. (3:59)

По време на пророчеството си Исус е правил много чудеса. Бог съобщава, че Исус казал:

“И ще го стори пратеник при синовете на Исраил: “Донесох ви знамение от вашия Господ. Ще създам за вас от глина образ на птица, ще духна в нея и ще стане птица с позволението на Аллах. И ще изцерявам слепи и прокажени, и ще съживявам мъртви с позволението на Аллах. И ще ви съобщавам какво ядете и с какво се запасявате по домовете си. Наистина в това има знамение за вас, ако сте вярващи.” (3:49)

Мюсюлманите не вярват, че Исус бил разпънат на кръста. Враговето му планували да го разпънат, но Бог го спасил и го взел при Себе Си. Образът на Исус бил даден на друг мъж, който Исусовите врагове заловили и разпънали на кръста, като мислили, че това е Исус. Бог казва:

“…и изричаха: “Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.” ­ но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те.” (4:157)

Мухаммед (Аллах с мир да го дари) и Исус (Аллах с мир да го дари) не дошли за да променят основната вяра в Единия Единствен Бог, която проповядвали и пророците преди тях, а за да я потвърдят и подновят.


Правата на човека и справедливостта в Исляма

Ислямът дава много права на човека. Следват няколко примера за права, които Ислямът закриля:

Животът и собствеността на всички граждани в една ислямска държава е нещо свято, без значение дали този човек е мюсюлманин или не. Ислямът пази честта. Тоест, в Исляма не е позволено да обиждаш някого или да се подиграваш. Пророкът Мухаммед е казал: {Наистина, вашата кръв, вашата собственост и вашата чест са неприкосновени.}(1)

Расизмът не е позволен в Исляма, понеже Коранът споменава в следните строфи за равенството между хората:

„О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият (2). Аллах е "всезнаещ, сведущ.” (Koran 49:13)

Ислямът отхвърля предпочитането на определени хора или нации заради богатството, силата или расата им. Бог е създал хората равни, Той ги различава само във вярата и благочестивостта им. Пророкът Мухаммед е казал: {О хора! Вашият Бог е Един и вашият родоначалник (Адам) е един. Един арабин не е по-добър от един не-арабин, и един не-арабин не е по-добър от един арабин, и един червен (бял с червенина) човек не е по-добър от един черен човек, и един черен човек не е по-добър от един червен човек (3), освен в набожността си.} (4)

Един от най-големите проблеми на човечеството в днешно време е расизмът. Развитият свят може да изпрати един човек до луната, но не може да спре никого да мрази и да воюва срещу хората. Още от времето на пророка Мухаммед ислямът дава пример за това, как може да бъде спрян расизма. Ежегодното поклонение хадж до Мекка, показва истинското ислямско братство между различни раси и нации, когато около два милиона мюслюмани от цял свят идват на поклонението в Мекка.

Ислямът е една религия на справедливостта. Бог казва:

“Аллах ви повелява да връщате поверените имущества на техните собственици и когато съдите между хората, да съдите със справедливост. Как прекрасно е това, с което Аллах ви наставлява! Аллах е всечуващ, всезрящ.” (Koran 4:58)

И Той казва:

„И ако две групи от вярващите се сбият, помирете ги! Но ако едната от тях престъпи спрямо другата, сражавайте се против онази, която е престъпила, докато се върне към повелята на Аллах! А щом се върне, помирете ги справедливо и постъпете безпристрастно! Аллах обича безпристрастните.“ (Koran 49:9)

Трябва да бъдем справедливи дори към тези, които мразим, както казва Бог:

„О, вярващи, стойте твърдо зад Аллах ­ свидетели със справедливостта! И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, та да сте несправедливи! Бъдете справедливи, то е най-близо до богобоязливостта! И се бойте от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела.“ (Koran 5:8)

Пророкът Мухаммед казал: {Хора, пазете се от несправедливостта (5), защото несправедливост означава тъмнина в съдния ден.} (6)

Тези, които не са получили правата си в този живот (така да се каже - имат правота да се оплачат), ще ги получат на съдния ден, както е казал пророкът: {В съдния ден ще бъдат дадени правата на тези, които имат право на това (и несправедливостта ще бъде поправена)...} (7)


Какво е мястото на семейството в исляма?

В днешно време семейството, което представлява основата на цивилизацията, се разпада. Ислямската семейна система уравновесява правата на съпруг, съпруга, деца и роднини. Подкрепя безкористно държане, щедрост и любов в рамките на една добре организирана семейна система. Мирът и сигурността предлагат стабилно семейно единение, което е от голямо значение и те са необходими за душевното развитие на членовете на семейството. Наличността на “просторни” семейства и закриляни деца създава един хармоничен обществен ред.


Какво е мястото на жената в исляма?

Ислямът вижда в жената, без значение дали е омъжена или не, индивид със собствени права, с право на собственост и с правото да разполага със собствеността си без каквото и да е попечителство (чрез баща, съпруг или някой друг). Тя има правото да купува и да продава, да дава подаръци и милостиня и може да харчи парите си, както си поиска. Младоженецът дава на младоженката зестра за нейно лично ползване и тя запазва собственото си име, без да приема това на съпруга си.

Ислямът мотивира мъжа да се държи добре със съпругата си, както е казал пророкът: {Най-добрите от вас са тези, които са най-добри с жените си.} (8)

Най-уважаваните в Исляма са майките. Ислямът заповядва да се държим по най-добрия начин с тях. Един мъж дошъл при пророка и казал: "О пратенико на Аллах! Кой от хората да уважавам? Пророкът казал: {Майка ти.} Мъжът казал: "И след това?" Пророкът казал {След това майка ти.} Мъжът отново попитал: "И след това?" Пророкът казал: {След това майка ти.} Мъжът пак попитал: "А след това кой?" Пророкът казал: {След това баща ти.} (9)


Как се отнасят мюсюлманите към по-възрастните?

В ислямския свят рядко се намират "старчески домове". На усилието да се грижиш за родителите си в най-трудното за тях време се гледа като на чест и като на милост и възможност за голямо душевно развитие. В Исляма не е достатъчно да се молиме за родителите си, а трябва да действаме със съчувствие и да си спомняме как те са ни поставяли над собствените си нужди, когато сме били малки, безпомощни деца. Особенно майките са на голяма почит. Когато родителите ни остареят се държим с тях милостиво, дружелюбно и с жертвоготовност.

В исляма служенето на родителите е задължение, което е на второ място след молитвата и е тяхно право да го очакват от нас. Неуважение е да се изразява недоволство, когато старите хора стават трудни, защото вината не е тяхна.

Бог казва:

“23. И повели твоят Господ да не служите другиму освен Нему, и към родителите ­ добрина! Ако единият от тях или и двамата достигнат старостта при теб, не им казвай: “Уф!” и не ги навиквай, а им казвай ласкави слова! 24. И от милосърдие спусни за тях крилото на смирението и кажи: “Господи мой, помилвай ги, както и те ме отгледаха от малък!” (17:23-24)


Източник:www.islam-guide.com


_____________________________

1 Предадено от Сахих Бухари, #1739, и Муснад Ахмад, #2037.
2 Богобоязлив човек е вярващ, които избягва всички грехове, прави всички добри дела, които Бог ни е заповядал, страхува се от Бог и обича Бог.
3 споменатите тук цветове са примери. Това означава, че в Исляма никoй не е по-добър от другия заради цвета на кожата си, без значение дали е бял, черен, червен или друг цвят.
4 Предадено от Муснад Ахмад,#22978
5 да подтискате другите, да бъдете несправедливи, и да вършите лошо някому.
6 Предадено от Муснад Ахмад, #5798, и Сахих Ал-Бухари, #2447.
7 Предадено от Сахих Муслим, #2582, и Муснад Ахмад,#7163
8 Предадено от Ибн Маджах, #1978, и Ал-Тирмизи, #3895
9 Предадено от Сахих Муслим, #2548, и сахих Ал-Бухари, #5971