В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! |
Само за жената!
Същността на хайда и мъдростта от него
Времето на хайда и неговата продължителност
Хайда на бременната жена
Необикновените случаи на хайд
Какво се изисква при хайда?
Разводът в хайд е позволен в три случая:
Истихада и задълженията при истихада
Положенията на жена в истихада
Положение подобно на истихада
Задълженията на жената в истихада
Нифаса и задълженията при него
Използване на неща, които възпират хайда, или възпират бременността или предизвикват аборт.
|
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
Слава на Аллах, Който ни е създал и ни е пояснил как да почистваме
душите и телата ни. Милостта и спасението да са върху нашия Пратеник
Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), неговото семейство и
сподвижници.
***
ЕСТЕСТВЕНАТА КРЪВ ПРИ ЖЕНИТЕ
От жените излизат три вида кръв: хайд, истихада и нифас.
Хайд - това е кръвта, която излиза всеки месец от матката.
Истихада - това е кръвта, която излиза от матката при болестно състояние.
Нифас - това е кръвта, която излиза от матката след раждане.
***
ПЪРВИ РАЗДЕЛ
Същността на хайда и мъдростта от него
Хайд: това е кръвта, която излиза всеки месец от жените. Тя е
естествена, излиза в определени времена, без да има някаква външна
причина. Тя е естествена кръв и не е причинена от болест, рана или
раждане.
Хайда се различава според положението на жените и тяхното местопребиваване.
Мъдростта от хайда: Когато зародишът е в утробата на майката,
той не може да се храни с храни извън корема на майката, затова
Всевишният Аллах е отредил така, че жените да отделят кървави секрети, с
които зародиша да се храни в корема на майката. Това достига до него
чрез пъпната връв. Благословен е Аллах, Превъзходният Създател!
Това е мъдростта от хайда и затова когато жената забременее появата
на хайд от матката се прекъсва, освен при малки изключения. А също така
и при кърмачката хайдът й намалява, още повече, когато кърми детето си
в първите месеци.
***
ВТОРИ РАЗДЕЛ
Времето на хайда и неговата продължителност
Това се отнася за две неща:
1. - за годините, при които хайда се появява.
2. - за продължителността на хайда.
Първо - Годините при които идва хайда - това е между 12 и 50
години. Но понякога може да се появи преди тези и след тези години, в
зависимост от състоянието на жената, и от нейната среда. Учените са в
разногласие дали има определена възрастова граница преди, или след която
жените не могат да имат хайд, а това, което идва преди това или след
това е развалена кръв, а не хайд.
Дарими - след като споменал различията - казал: ”Всичко това според
мен е грешно, а правилното е, че когато и да излезе тази кръв е хайд,
но Аллах знае най-добре.”
Това, което казва Дарими е правилното. Това е избрал и Ибн Теймийе.
Жената, щом забележи хайда тя е в положение на хайд, дори това да се
случи преди да стане на девет години или след като е над петдесет
години. Това е така, защото Аллах Теаля и Неговият Пратеник (салляллаху
алейхи уе селлем) обвързваха хайда с наличието му, а не са споменали
определени години.
Второ - За продължителността на хайда. Учените са в голямо
разногласие за времетраенето на хайда. Ибн Мунзир е казал: ”Група
[учени] казват: ”Няма граница за най- краткото и за най-продължителното
времетраене на месечния цикъл.”
Тези думи са като предишните думи на Дарими и това е избрано от Ибн
Теймийе, и то е правилното, защото към него сочи Свещения Коран и
Суннета.
Първо доказателство: Словата на Всевишния Аллах:
”И те питат за месечното кръвотечение. Кажи: ”Това е
страдание.” И стойте далеч от жените в [периода на] месечното
кръвотечение, и не ги доближавайте, докато не се очистят!...” [ал-Бакара 222]
Всевишният Аллах е отредил границата на хайда да е почистването, а не
минаване на ден и нощ, нито три дена, нито петнадесет дена. Това сочи,
че признакът за изпълняване или оставяне на задълженията е наличието
на хайда, или отсъствието му. Затова когато хайда се появи - идват
задълженията му, а когато се изчисти - отпадат задълженията му.
Второ доказателство: В хадис разказан от Муслим, Пратеникът
(салляллаху алейхи уе селлем) казал на Айше (р.а.) - когато и дошъл
хайда, а тя била влезнала в ихрам за умра:
”Прави, каквото прави хаджията, но не обикаляй около Кеаба, докато не се изчистиш!”
После тя казала: ”И когато настъпи денят на коленето (т.е. Курбан байрам) се изчистих…”
А Бухари разказва, че Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) й казал:
”Чакай, а когато се почистиш, излез към Тен`иим ( място за започване на умра за жителите на Мекка)!”
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е отредил краят на да е почистването, а не е отредил краят да е определено време, което сочи, че заповедта е обвързана с хайда - има ли го, или го няма.
Трето доказателство: Тези измерения и обяснения, които
споменават някои учени във връзка с този въпрос, ги няма в Книгата на
Всевишния Аллах, нито в Суннета на Пратеника на Аллах (салляллаху
алейхи уе селлем), макар че нуждата, или по-точно крайната необходимост
изисква да бъдат обяснени.
Четвърто доказателство: Правилното сравнение (кияс) е, че
Всевишния Аллах окачествява хайда със страдание, затова когато има хайд
- има го и това страдание. Затова няма разлика между втория ден и
първия, нито между четвъртия и третия, нито шестнадесетия и
петнадесетия, нито осемнадесетия и седемнадесетия. Хайдът си е хайд и
страданието си е страдание. Критерият си е еднакъв и в двата дена,
тогава как ще е правилно разграничаването им, след като в критерия
(страданието) те са равни.
Пето доказателство: Онези, които ограничават хайда с времето,
са в разногласие. Това е така, защото те не се базират - по този въпрос
- на достоверно доказателство, което трябва да се следва.
Хайда на бременната жена
Почти винаги жената, която забременее, хайда й прекъсва. Имам Ахмед
казва: ”Жената узнава, че е бременна, с прекъсването на кръвта (тоест
хайда).” Ако бременната жена види кръв два-три дена преди раждането и
излиза с тласъци, то това е нифас (кръвта след раждане). А ако
е много време преди раждането, или малко преди раждането, но без
тласък - то това не е нифас. Но дали е хайд или не - в това има
разногласие между учените. Правилното становище е: че е хайд, ако идва в
обичайното време на нейният хайд.
ТРЕТИ РАЗДЕЛ:
Необикновените случаи на хайд
Необикновените случаи на хайда са различни видове:
Първи вид: Увеличаване или намаляване на дните.
Например, ако жената обичайно има шест дена хайд, а кръвта продължи
чак до седмия ден, или обичайно да има седем дена хайд, а да се изчисти
(да спре кръвотечението) на шестия.
Втори вид: Да й дойде хайда по-рано или по-късно. Например: обикновено да е в края на месеца, а тя го вижда в началото на месеца.
Учените са в разногласие за тези два вида, но правилното е, че когато
жената види кръвта, тогава тя е в хайд, а когато се изчисти от него
(спре да тече), то тя е в чистота - независимо дали дните са повече от
обичайните или по-малко, и независимо дали се появява по-рано в месеца
или по-късно. Доказателството за това е същото, което бе в първи
раздел, където споменахме, че задълженията при хайд са в зависимост от
наличието му.
Трети вид: Жълтата кръв или жълто - черната кръв.
Такава кръв, ако излиза непосредствено след хайда, тя също се смята
за хайд, а ако излезе след като е преминала в чисто състояние, то тази
кръв не се смята за хайд, както споменава Умму Атиййе (р.а):
”Не смятахме жълтата кръв и жълто-черната кръв, след почистването, за нищо.” (Предаден от Ебу Давуд.)
Четвърти вид: Прекъсване на хайда така, че да види един ден кръв, а друг ден да е чиста. Това бива две положения:
· Да се случва постоянно с някоя жена (винаги, когато й
дойде месечният цикъл). Тази кръв се смята за кръв на истихада (т.е. не
е хайд). Тогава тя трябва да си отслужва молитвите.
· Когато това не се случва постоянно с жената. За това
положение учените са в разногласие - дали това прекъсване на кръвта се
смята за положение на чистота, или се причислява към хайда? Може би
правилното в този случай е, че ако прекъсването на кръвта стане за
по-малко от ден, то жената пак си е в положение на хайд.
Пети вид: Пресъхване на кръвта - така че жената да види само влага.
Ако това е по време на хайда - веднага след него, преди преминаването й
в чисто състояние, то това също се причислява към хайда. А ако е след
пречистването й, то не се смята за хайд, най-много може да се причисли
към жълтата или към жълто-черната вода. Тогава се прави, както се прави
при тях.
ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ :
Какво се изисква при хайда?
За хайда има повече от 20 въпроса, ще спомена това което е най-нужното.
Първо: Намаза (молитвата).
На жената в хайд е забранено да отслужва молитвата, било фарз или
суннет, и не се изисква да го откланва (када) след изчистването й,
освен молитвата, на която е сварила времето поне за един рекят в чисто
положение - преди или след хайда.
Пример за това: Една жена, ако премине в хайд след залез слънце, като
е минало време, колкото да може да откланя един рекят, то за нея е
задължение, след като се изчисти от хайда да откланя вечерния намаз
(мегриб), защото е сварила в чисто състояние (преди хайда) времето за
един рекят.
А пример за края на времето е: Една жена, ако се почисти от хайда
(т.е. спре кръвотечението й) преди изгрева на слънцето, като остава
време, колкото да откланя един рекят, то за нея е задължение, когато се
изкъпе да откланя сутрешната молитва (феджр), защото тя е заварена в
чисто състояние (т.е. след спирането на хайда) време, колкото да се
откланя един рекят.
А ако времето е по-малко от това да стигне за откланване на един
рекят, то за нея не е задължение да кланя тази молитва - заради хадиса
на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем):
”Който завари един рекят от молитвата, то той е заварил молитвата…”
(Предаден от Бухари и Муслим.)
От него се разбира, че който свари по-малко от един рекят, то той не е сварил молитвата.
А що се отнася до изричането на зикир (споменаване на Аллах), текбир
(Аллаху Екбер), техмид (Ель-хамду лиллях), казването на (Бисмиллях)
преди ядене, и други като четенето на хадиси, фикх, дуа, казването на амин при слушането на Свещения Коран - тези неща не са забранени за жената, която е в хайд.
В достоверен хадис се споменава, че Пратеника на Аллах (салляллаху
алейхи уе селлем) бил полегнал в скута на Аише (р.а.), а тя била в
хайд, а той четял Коран.
Що се отнася до четенето на Коран от жена, която е в хайд - ако е
само с поглед без изричане с уста - е разрешено. А ако е с изричане с
уста, учените са в разногласие. Няма достоверен хадис, който да го
забранява. Но е желателно жената да страни от това деяние, освен ако й
се налага.
Второ: Говеенето: Забранено е на жената в хайд (месечно кръвотечение) да говее. И ако говее, говеенето не й се приема.
А дните на хайд от месец Рамазан се отговяват ден за ден.
Аише (р.а.) е казала:
”Случваше се да сме в хайд през месец Рамазан, и ни бе
повелено да отговяваме [пропуснатите дни], а не ни бе повелено да
откланваме [пропуснатите] молитви.”
(Предаден от Бухари и Муслим.)
Ако жената говее и премине в хайд дори малко преди залеза на
слънцето, то говеенето на този ден й се разваля. Ако това говеене е
било фарз, тя трябва да си го отговее. Но ако жена усети, че ще премине
в хайд малко преди залез слънце, но кръвта на хайда излезе от нея чак
след залез слънце, то този ден е пълен, и не се изисква да го отговява.
А ако жена се почисти след влизането на времето за сутрешната
молитва, тя не трябва да говее този ден. А ако премине в чисто
състояние (спре да тече кръвта на хайда) малко преди настъпването на
времето за сутрешния намаз, но тя още не се е изкъпала, и се изкъпе,
след като влезе времето за сутрешната молитва, то говеенето й е
правилно.
Трето: Тавафат около Кеаба
Жената, която е в хайд й е забранено да обикаля около Кеаба.
Доказателство за това са словата на Пратеника (салляллаху алейхи уе
селлем) към Аише (р.а.), когато преминала в хайд:
“Прави, каквото прави хаджията, освен да не обикаляш около Кеаба (т.е. да не извършва таваф), докато не се изчистиш.”
А що се отнася до другите дела от хаджа, като сайя между Сафа и
Мерва, стоенето на тях, нощуването на Музделифе и Мина, замерването на
джемератите, и другите неща от хаджа са разрешени за жената, която е в
месечното си кръвотечение (хайд).
Четвърто: Отпадането на прощалния таваф от нея.
Жена, която изпълни задълженията си при хаджа и после премине в хайд
преди да напусне Мекка, тогава от нея отпада прощалния таваф - заради
хадиса , предаден от Ибн Аббас (р.а.) който казва:
”[Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем)
заповяда на хората, последното дело от хаджа да им бъде тавафа около
Дома (Кеаба), жената в хайд бе освободена от това.” (Предаден от Бухари и Муслим).
А що се отнася до основния таваф на хаджа (таваф Ифада), той е фарз и тя е задължена да го извърши, когато се изчисти.
Пето: Престоят в джамията
Забранено е на жената в хайд да стои в джамията.
Шесто: Половото сношение
Забранено е на мъжа да извършва полово сношение със съпругата си (ако
тя е в хайд), а на нея й е забранено да му позволява, заради словата
на Всевишния Аллах:
”И те питат за месечното кръвотечение. Кажи:”Това е
страдание.” И стойте далеч от жените в [период на] месечно
кръвотечение, и не ги доближавайте, докато не се очистят!...”
А от позволените неща на мъжа - когато жена му е в хайд - да я
целува, да я прегръща, и да се допира до голото й тяло, като избягва
зоната между пъпа и коленете й.
Седмо: Разводът
На мъжа е забранено да се развежда с жена си, когато тя е в хайд, заради словата на Всевишния Аллах:
”О, Пророче, ако се развежда-те с жените, развеждайте се с тях в срока [за това]…” [Разводът: 1]
Разводът е разрешен, когато жената е бременна или е в чист период, в
който мъжът не е правил сношение с нея. Защото ако е извършил сношение с
нея, тогава не се знае как да се изчислява времето на изчакване - дали
по броя на хайдовете или по бременността, защото не се знае дали е
забременяла от това сношение.
Разводът на жената в хайд е забранен, заради горе споменатото
знамение. А в хадиса предаден от Бухари и Муслим се казва, че Ибн Омер
се развел с жена си, когато тя била в хайд. Тогава Омер (р.а.) известил
за това Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), а той се
ядосал на това и казал:
”Заповядай му да я върне и да остане при него, докато се
изчисти, после ако иска да я задържи. А ако иска да се разведе, тогава
преди да я докосвал (т.е. преди да е правил сношение в периода на това
нейно чисто състояние). Това е времето, през което Аллах е повелил да
бъдат развеждани жените.”
Следователно мъжът, който се разведе с жена си, когато тя е в хайд,
то той е грешник и е задължен да се покае към Всевишния Аллах за този
грях, да я възвърне и после да се разведе с нея по начина, който се
съобразява с шериата. Трябва да я остави след възвръщането й, докато се
изчисти от хайда, в който я развел, после пак да премине в хайд - втори
път, след това пак да се изчисти, и тогава ако желае - да я остави за
своя жена, а ако желае - да се разведе с нея, преди да е извършил
полово сношение с нея.
Разводът в хайд е позволен в три случая:
А) - Когато разводът е станал малко след никяха, без да е оставал
насаме с нея, и без да я е докосвал, тогава няма грях за него ако се
разведе с нея, и тя да е в хайд, защото за нея няма да има време на
изчакване. И така разводът й няма да противоречи на словата на Всевишния
Аллах:
”…Развеждайте се с тях в срока…”
Б) - Когато хайдът й е по време на бременност - по-горе се спомена причината за това.
В) - Когато разводът е с връщане на мехира от жената, тогава няма
грях да я разведе, когато тя е в хайд. Например, ако между двамата
съпрузи има разправа и лошо съжителство, тогава жената ако предложи да
си му върне мехира, а той да й даде развод, дори тя да е в хайд - това е
позволено, заради хадиса на Ибн Аббас (р.а), в който се казва, че
жената на Сабит ибн Кайс дошла при Пратеника (салляллаху алейхи уе
селлем) и казала:
”О, Пратенико на Аллах, аз не упреквам характера му, нито
религията му, обаче не желая отричането след Исляма (т.е.
непризнаването на благодатта на мъжа към жената).” А Пратеникът
(салляллаху алейхи уе селлем) казал: ”Ще му върнеш ли градината?” Тя се
съгласила, и Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) казал:
“Приеми градината и я разведи.” (Предаден от Бухари).
Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) не я питал дали е в
хайд или не, защото този развод е искан от жената, и е позволен в
каквото и положение да е тя.
(Забележка: Жената не може да даде развод на мъжа, защото мъжът
владее развода, а жената само може да го поиска, но ако той не й го
даде, тя си остава негова жена. А ако мъжът излезе от Ислям, тогава тя
задължително се развежда с него и то без да го пита.)
Що се отнася до сключването на брак (никях) с жена, която е в хайд,
това е позволено, защото няма доказателство, което да го забранява.
Обаче за оставането му насаме с нея се съблюдава дали е сигурен, че ще
се стърпи да не извърши полово сношение с нея, а ако не е сигурен,
тогава той не бива да остава насаме с нея докато не се изчисти, за да
не извърши забраненото сношение, когато жената е в хайд.
Осмо: Съобразяване с времето на развод
Ако мъжът се разведе с жена си, след като са извършили сношение или е
останал насаме с нея, тогава задължение на нея да е изчака цели три
хайда - ако е от тези, които имат хайд, а не са бременни - заради
словата на Всевишния Аллах:
”А разведените жени да изчакат във въздържание три месечни кръвотечения…”
[Кравата: 228].
А ако е бременна, тогава времето за изчакване е докато роди,
независимо дали това време ще бъде дълго или късо - заради словата на
Всевишния Аллах:
”…А за бременните срокът е докато родят…” [Разводът: 4].
А ако няма хайд, поради малолетност или напреднала възраст, или
поради друга причина, тогава времето за изчакване е три месеца, заради
словата на Всевишния Аллах:
”А за онези от жените ви, които изгубят надежда за
месечното кръвотечение, ако се съмнявате, срокът им е три месеца,
[също] и за онези, които все още нямат кръвотечение” [Разводът: 4].
А ако е от имащите хайд, но й е прекъснал по някаква знаеща се
причина, като болест или кърмене, тогава отново го изчислява според
хайдовете, след като се премахне причината, а ако хайда не дойде, тогава
тя изчаква една година след отстраняването на причината. Това е
правилното мнение, което съвпада с шериатските закони. Защото когато се
отстрани причината, а хайдът не дойде, тогава става като изгубване на
хайда по незнайна причина. А когато хайда се премахне по незнайна
причина, тогава се изчаква девет месеца, да не би да е бременна, и три
месеца за определеното изчакване.
А ако разводът е след брака, и преди “докосването” й, или
усамотяването му с нея, тогава няма време на изчакване, независимо дали
е в хайд, или не, заради словата на Всевишния Аллах:
”О, вярващи, ако се жените за вярващи жени, после им
дадете развод, преди да сте ги докоснали, няма към тях срок за
изчакване…” [Съюзените племена: 49].
Девето: Празната утроба
Ако мъжът умре и остави жена си бременна, детето му го наследява (а
жената взема една осма от наследството), а ако хайда й дойде, тогава
той няма да има дете наследник, защото утробата е празна.
Десето: Изкъпването
Задължение е на жената, която е била в хайд и после се е изчистила,
да се изкъпе, измивайки цялото тяло, заради словата на Пратеника на
Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) към Фатима - дъщерята на Ебу
Хубейш:
”Когато ти дойде хайда - остави молитвата, а когато свърши, тогава се измий и се кланяй!” (Предаден от Бухари).
Достатъчно за къпането й е да достигне водата до всички части на
тялото й, дори под косата, но по-желателно е да стане на начина описан
от Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем). Есма дъщерята на Шекль го
попитала за къпането на жената след хайд, и той (салляллаху алейхи уе
селлем) отговорил:
”Да си сипе [вода] на главата и да я търка усилено,
докато достигне до корените [на космите] на главата , после да сипе
вода върху себе си, след това да вземе парче плат, в което да има миск и
с него да се почисти!” Есма казала: ”Как да се почисти с него?” А
Аише (р.а.) й казала: ”Проследи кръвта.”
(Предаден от Муслим.)
Жената не е задължена да разплита косата си, освен ако е оплетена
така сложно, че да не може водата да достигне корените на косата, както
предава Муслим в хадиса на Умму Селеме (р.а.), че тя питала Пратеника
на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем):
”Аз съм жена, която си връзва косата, да я развръзвам ли за къпане от дженабе?”
А в друго предание “…за дженабе и хайд?” А той казал: ”Не. Достатъчно е да сипеш [вода] три пъти върху главата ти, после да сипваш по себе си вода, докато се изчистиш.”
Когато жената се изчисти от хайда по време на някоя молитва, тогава е
задължена да побърза да се изкъпе, за да изпълни намаза във времето
му, а ако пътува и няма вода, или има вода но се опасява, че ще й
навреди (ще се разболее), или ако е болна - ще засили болестта й, тогава
да вземе тейеммум вместо да се изкъпе, докато изчезне пречката и после
да се изкъпе.
Някои жени се изчистват от хайд по време на някоя молитва, но
закъсняват с къпането до изтичане времето на тази молитва и казват, че
не могат да се изкъпят добре за кратко време. Обаче това не е
оправдание, защото те могат да измият тялото си толкова, колкото е фарз
и да отслужат молитвата, а когато имат повече време може да се измият
както пожелаят.
ПЕТИ РАЗДЕЛ :
Истихада и задълженията при истихада
Истихада: Това е постоянно течение на кръв от жената, или да прекъсва за ден или два в месеца.
Доказателство за първото положение: за тази, на която продължава да
тече кръв без прекъсване е хадиса от достоверния сборник на Бухари.
Аише (р.а.) е казала:
”Фатима, дъщерята на Ебу Хубейш рече на Пратеника на
Аллах (салляллаху алейхи уе селлем): ”О, Пратенико на Аллах, наистина
аз не се изчиствам” , а в друго предание “…Аз съм в истихада и не се изчиствам.”
А доказателство за второто положение (за тази, на която кръвта й
спира само за малко) е хадиса на Химне бинт Джехш, когато дошла при
Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) и казала:
”О, Пратенико на Аллах, наистина аз съм в голяма и силна истихада, …”
(Хадисът е предаден от Ахмед, Ебу Дауд и Тирмизи и казал, че е
достоверен. Предава се, че имам Ахмед също е казал, че е достоверен, а
Бухари казал, че е добър.)
Положенията на жена в истихада
За жената в истихада има три положения:
Първо положение: Да е имала ясен хайд преди истихадата, тогава
това се връща към предишния познат хайд. Колкото е траел предишния
хайд, толкова време тя се смята, че е в хайд, а след това се смята, че е
в истихада.
Пример за това: На някаква жена й идва хайда шест дена в началото на
всеки месец после й идва истихада и става така, че кръвта й не спира
след шестте дена в началото на месеца, а продължава да тече.В такъв
случай първите дена тя е в хайд и не бива да говее и да се кланя, а в
следващите дни тя е в истихада, тогава да се изкъпе от хайда и после да
се кланя, както се казва в хадиса на Аише (р.а.), че Фатима, дъщерята
на Ебу Хубейш казала:
”О, Пратенико на Аллах, аз постоянно съм в истихада, да
оставям ли молитвата?” А той отговорил: ”Не, това е обикновена кръв,
обаче я оставяй толкова дни колкото си била в хайд [отпреди], после се
изкъпи и се кланяй!”
(Предаден от Бухари).
А в достоверния сборник на Муслим се казва, че Пратеника на Аллах
(салляллаху алейхи уе селлем) казал на Умму Хабибе дъщерята на Джехш:
”Остани толкова време колкото те е задържал твоят [предишен] хайд после се изкъпи и кланяй молитвата.”
Затова жената, която е в истихада, а преди това е имала хайд в
определено време от месеца, трябва да стои през това време в положение
на хайд, а след това да се изкъпе и да кланя молитвата, и да не обръща
внимание на кръвта след това.
Второ положение: Да е нямала познат хайд преди да й дойде
истихадата. Тоест още първия път когато й излиза кръв, то тази кръв не
престава да тече. Тази жена трябва да отличи кръвта на хайда от кръвта
на истихадата. Хайда ще е когато кръвта е черна или гъста, или с лоша
миризма.
Пример за това: Някоя жена вижда кръв за първи път, която продължава
да тече, обаче в първите десет дена от месеца вижда, че кръвта е черна,
а през останалите дни от месеца е червена. Или вижда, че кръвта в
първите десет дена е гъста, а през останалите дни от месеца е рядка.
Или усеща, че през първите десет дена има миризма на хайд, а през
останалите дни от месеца няма миризма. Тогава хайдът е черната кръв в
първия случай, гъстата кръв - във втория случай, и миризливата кръв -
в третия случай. А другата кръв е истихада, заради словата на
Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) към Фатима, дъщерята на Ебу
Хубейш:
”Когато е кръв на хайд, то тя е черна, познава се. Когато
е така, остави молитватаа, а когато е друга [кръв], вземи абдест и
отслужвай молитвата, защото това е обикновена кръв” (Предаден от Абу Дауд и Несаи,а Ибн Хиббан и Хаким.)
Трето положение: Да няма познат хайд и кръвта да не се
различава, така че истихадата да започне още от първия път когато
жената вижда кръв, и кръвта й да е един вид. Тази жена ще действа по
примера на повечето жени, да й бъде хайда шест или седем дена от всеки
месец и да започва от времето когато за първи път е видяла кръвта. А
след онези шест-седем дена се смята, че е в истихада.
Пример за това: Ако за първи път види кръв на петия ден от някой
месец и тази кръв продължи да тече без да й се променя видът, хайдът на
тази жена ще бъде всеки месец шест-седем дена считано от петия ден на
месеца, заради хадиса на Химне бинт Джехш (р.а.), която казала:
”О, Пратенико на Аллах, аз имам голяма и силна истихада,
която ме възпира от молитвата и говеенето?” Той казал: ”Направи си
парче от плат и с него ще спреш кръвта.” Казала: ”Тя е повече от това.”
Казал: ”Това е от шейтана, бъди в хайд шест дни или седем, после се
изкъпи…и кланяй 24 или 23 дни и нощи и говей!”
(Предаден от Ахмед, Ебу Дауд и Тирмизи.)
Словата на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) “шест или седем дена”
не са по избор, а жената трябва да се старае да ги съпостави с жена,
която е в състояние най-близко до нейното по външни черти, по години и
т.н. И ако другата жена има шест дни на хайд, то и тя да ги счита за
шест, а ако има седем, то и тя да ги счита за седем.
ПОЛОЖЕНИЕ ПОДОБНО НА ИСТИХАДА
Понякога на жената може да й дойде причина за кръвоизлив от половия й
орган, поради операция на матката, а ако не е по тази причина, тогава
може да е два вида:
Първи вид: Да знае, че не може да е хайд - примерно ако е
такава операция, която не позволява да изтече кръв от матката. На тази
жена ако й излезе кръв, това не е нито хайд, нито истихада, а да
действа както жената, която й излиза жълта или жълто-черна кръв, за да
не оставя молитвата и говеенето. Това не възпира мъжът й да прави
сношение с нея, и не се изисква да се къпе от тази кръв, но е задължена
преди молитвата да измие тази кръв или да си направи парче плат, с
което да не се позволява теченето на кръв, и после да вземе абдест за
молитва. Ако трябва да кланя фарз, тогава трябва да вземе абдест след
влизане на времето, а ако иска да кланя нафиле, да вземе абдест преди
него.
Втори вид: Да не се знае причината за спирането на хайда й след операцията, а напротив може и да тече.
На тази жена положението й е както при истихада. Към това сочат
словата на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) към Фатиме дъщерята
на Ебу Хубейш:
”Това е обикновена кръв, а не е хайд. А когато дойде твоят хайд, тогава остави молитвата…”
А жена, която няма възможен хайд, тогава кръвта, която излиза е обикновена кръв.
ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ЖЕНАТА В ИСТИХАДА
От предишните теми разбрахме , кога кръвта е хайд и кога е истихада. И се споменаха важни неща за хайда.
А сега ще спомена задълженията при истихадата и при чистото състояние.
Между истихадата и чистото състояние няма разлика освен в следните неща:
Първо: Задължение е да се взема абдест - при истихада - за
всеки намаз, заради словата на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем)
към Фатиме дъщерята на Хубейш: “…после взимай абдест за всяка молитва!” (Предаден от Бухари.)
Това означава: тя да не взема абдест за молитвите, които имат
определено време, преди да е влезнало тяхното време. А ако е молитва за
която няма определено време, тогава да вземе абдест когато желае и да
кланя тази молитва.
Второ: Когато жената е в истихада и иска да вземе абдест, то
преди това трябва да измие следите от кръвта и да вземе парче плат (от
памук примерно), с което да спре кръвта, заради словата на Пратеника
(салляллаху алейхи уе селлем) към Химне:
”Направи си парче плат, с което да се попие кръвта” Казала: ”То е повече от това.” Казал: ”Вземи дреха…”
И след това не вреди, ако излезе нещо, заради словата на Пратеника на
Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) към Фатиме бинт Хубейш:
”Страни от молитвата в дните на твоя хайд, после се
изкъпи и взимай абдест за всяка молитва, после се кланяй дори и да
капне кръв върху хасира (постеля от лико)!” (Предаден от Ахмед и Ибн Мадже).
Трето: Дали е разрешено половото сношение на мъжа с жена си, която е в истихада?
Учените са в разногласие за това.
Правилното е, че е разрешено, защото няма забрана за това.А забраната е само при хайд. Всевишният Аллах казва:
”…И стойте далеч от жените в [периода на] месечно кръвотечение” - Т.е. по време на хайд.
ШЕСТИ РАЗДЕЛ :
НИФАСА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ПРИ НЕГО
Нифас: Това е кръв, която излиза от матката
поради раждане или заедно с раждането, или след това, или два - три
дена преди това с тласък. …
Учените са в разногласие дали има граница за най-малкото време за нифас и за най-дългото време.
Шейх Текийюддин (Ибн Теймийе) казва, че за нифаса няма граница от
време нито за най-малкото, нито за най-многото, и ако стане така, че
жената види кръв след 40, 60 или 70 дена и после прекъсне, това е
нифас, но ако продължи, то това е развалена кръв и в такъв случай се
взема за граница 40 дена, защото там свършва обикновено.
И въз основа на това, когато кръвта продължи да тече след
четиридесетте дена, а обичайно прекъсва след четиридесетте дена или има
признаци, че ще прекъсне в близко време, тогава да чака, докато
прекъсне. В противен случай да се изкъпе когато свърши четиридесетият
ден. А ако тогава й дойде хайда, тогава да изчака докато свърши хайда.
Ако след това продължи да тече кръв, то тя е в истихада, а ако дори и
преди четиридесетте дена, то тя е в чисто състояние и трябва да се
изкъпе и да отслужва молитвата и може да говее, и мъжът й да прави
сношение с нея, но не и ако прекъсването на кръвта й е за по-малко от
ден.
Кръвта е нифас е само когато тя роди човек, а ако роди зародиш, още
не оформен като човек, то кръвта не е нифас, а е обикновена кръв от
тялото, тогава положението й е като на истихада.
Задълженията при нифас
Задълженията при нифас са като задълженията при хайд, освен в следното:
Първо: Времето за изчакване се съблюдава от развода, а не траенето на
нифаса, защото ако тласъкът на кръвта е преди раждането на рожбата, то
времето за изчакване ще приключи с раждането, а не с края на нифаса, а
ако тласъкът е след раждането, то тя чака връщането й на хайда, както
се спомена.
Второ: Ако мъжът се закълне, че никога няма да прави сношение с жена
си или за време по-дълго от четири месеца, а жена му поиска да извършат
сношение, тогава му се дава отсрочка четири месеца от времето на
клетвата му, след това се принуждава да извърши сношение или да се
раздели (разведе) с жена си - по искане на съпругата. През това време
[от четири месеца] ако премине период на раждане на жената, то този
период не се брои, а се добавят след четирите месеца толкова дена
колкото е траел периодът на раждане (нифаса). Това е обратното на
хайда, защото дните на хайд се броят, а не се добавят след изтичането
на четирите месеца.
Трето: Пълнолетието на момичето става с хайда, а не с нифаса, защото тя не може да забременее преди да й дойде хайда.
Четвърто: Кръвта на хайда ако прекъсне после се върне в обичайното
време, то това пак е хайд със сигурност. Примерно ако обичайното й
време за хайд е осем дена, а види хайда четири дена и после прекъсне за
два дена, после пак се върне в седмия и осмия ден, то тази кръв,
която пак е дошла седмия и осмия ден е хайд със сигурност. Жената
тогава не трябва да отслужва молитвата и да не говее.
А що се отнася до кръвта на нифаса, ако тя прекъсне преди четиридесетте
дена после пак се върне в рамките на тези четиридесет дена, то някои
учени казват, че тази кръв е нифас ако дойде до 2-3 дена след
прекъсването, а в противен случай е хайд. А ако кръвта не спре да тече,
то това е истихада.
СЕДМИ РАЗДЕЛ :
Използване на неща, които възпират хайда, или възпират бременността или предизвикват аборт.
Използването от жената на това, което възпира хайда е разрешено при две условия:
Първо: Да няма опасност за нея, а ако има опасност, то не е разрешено, заради словата на Всевишния Аллах:
”…И не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта…” - [Кравата: 195],
“…И не убивайте сами себе си! Към вас Аллах е милосърден.” - [Жените: 29].
Второ: Да бъде с разрешение от мъжа й, ако това касае и него.
Примерно ако жената е във време на изчакване, при което мъжът е длъжен
да я издържа, а тя използва това, което възпира хайда, за да се удължи
времето на изчакване, и така се увеличава разхода изразходван от мъжа. В
такъв случай на нея не й е разрешено да използва това, което възпира
хайда освен с позволение на съпруга й. Ако той й позволи е разрешено,
но не е препоръчително освен при нужда, защото оставянето на нещата да
си текат по естествен начин е по-здравословно и опазващо.
А що се отнася до използването на това, което предизвиква хайд, то също е разрешено при две условия:
Първо: Да не го прави с цел да избяга от задължение. Примерно да го
използва малко преди настъпването на месец Рамазан с цел да не говее
или да не кланя намаз, или др.
Второ: Това да бъде с позволението на мъжа й, защото при хайд мъжът
не може изцяло да утоли страстите си, тогава не е разрешено да се
използва това, което възпира неговото право, освен с негово позволение,
а ако е разведена, то в това има прибързване на отпадането на правото
на мъжа да си върне жената, ако иска.
А що се отнася до използването на това, което възпира бременността, то е два вида:
Първото е: Да възпира постоянно бременността. Това не е разрешено,
защото се намаля ислямската общност, а това е обратното на това, което
се цели в шериата. И защото няма гаранция, че няма да й умрат децата
по-рано, и тогава ще остане без деца.
Второ: Да възпира бременността за определено време. Примерно някоя
жена, която е раждала много, и пожелае да не ражда всяка година, а в
двете години веднъж или подобно нещо. Това е разрешено при условие, че
съпругът й позволи, и да няма вреда за нея. Доказателство, че това е
разрешено: Сподвижниците (р.а.) извършвали азль (семеизпразване извън
половия орган на жената), по времето на Пратеника (салляллаху алейхи уе
селлем), с цел жените им да не забременеят и не им било забранено това.
Използването на това, което предизвиква аборт - то е два вида:
Първи вид: Да цели с аборта унищожаване на плода без причина. Това
ако стане след като е вдъхната душа в зародиша - е харам (забранено)
без съмнение. Защото това е убийство на душа, която е забранено да се
убива. Убийството на душа, която е забранено да се убива е харам (грях)
споменат и в Корана и в Суннета, и учените са единодушни за това. А
ако абортът е преди вдъхването на душата (преди края на четвъртия месец,
преди края на 120-те дена от бременността), то учените са в
разногласие за това дали е разрешено. Някои от тях казват, че е
разрешено, а други казват, че е забранено, трети казват:”раз-решено е
ако не са минали четиридесет дена”, четвърти казват: ”разрешено е ако
все още не се е оформило тялото на човек”.
Най-добре е да се забрани аборта освен при нужда, примерно ако
майката е болна и не може да понася бременността или друг подобен
пример. Тогава е разрешен абортът ако не е минало толкова време, че
вече да е оформено тялото на човек.
Втори вид: Да не се цели унищожаване на плода, а да се цели по-бързо
да се роди, по-бързо да излезе от корема на майката. Това е разрешено
ако няма вреда за майката нито за детето и ако не се нуждае от
операция. А ако се нуждае от операция, то има четири положения:
Първо положение: Ако майката е жива и детето е живо, тогава не е
разрешена операция освен при крайна необходимост. Примерно ако й е
трудно раждането и се нуждае от операция. Причина за забраната е, че
тялото е доверено нещо на раба, той не бива да се разпорежда с него
така, че да го излага на опасност освен при голяма полза. И защото може
да се смята, че операцията няма да навреди, а да се окаже че е
навредила.
Второ положение: Ако майката е мъртва и плодът е мъртъв, то не е разрешена операция, защото няма полза от тази операция.
Трето положение: Ако майката е жива, а плодът е мъртъв, тогава е
разрешена операцията за изкарването му освен ако има опасност за
майката.
Четвърто положение: Ако майката е мъртва, а плодът е жив, тогава ако
се очаква, че ще остане жив плода, е разрешена операция за изкарването
му.
Забележка: В положенията, в които е разрешен абортът е необходимо позволението на мъжа.
Хвала на Всевишния Аллах, Който помага да се
довършат добрите дела. Нека милостта и спасението да са върху Мухаммед
(салляллаху алейхи уе селлем), неговите сподвижници и семейство.
|