ЗАВЕТИ ОТ РАСУЛЮЛЛАХ (С.А.С.) ОТНОСНО НАМАЗА

Posted by Admin събота, юни 01, 2013, under , |


Абдулкадир Дедеоглу

ЗАВЕТИ ОТ РАСУЛЮЛЛАХ (С.А.С.) ОТНОСНО НАМАЗА


Преводач: Фагме Джемал Хамид
Редактор: Ахмед Османов

ИЗДАНИЕ НА СДРУЖЕНИЕ "ИКРА"
МАДАН 2008

Скъпи читатели,
Чрез настоящата книжка ви представяме една от основите на вярата - молитвата намаз, за която се споменава в заветите и посланията на Пратеника на Аллах (с.а.с.).
Служенето (ибадетът) е един от основните стълбове на исляма. Ето защо пожелахме да предложим на вашето внимание тази малка книжка, която да се превърне в основно правило в живота на всеки един. Възползвайте се от нея и приложете на практика онова, което е залегнало в нейните страници. Надяваме се този труд да допринесе за усъвършенстване богослуженето на всеки от вас!
Молим нашия Създател да ни награди за нашето старание, да опрости грешките ни и да ни отреди достойно място в Дженнета!
Усилието е от нас, а успехът от Аллах!

От Абу Малик ал-Харис ибн Асим ал-Ашари (р.а.), който казал: Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза:
"Чистотата е половината от вярата. [Думите]: "Слава на Аллах (ел-хамдюлиллях) изпълват везните; Пречист е Аллах (субханеллах) и слава на Аллах (ел-хамдю лиллях) изпълват това, което е между небето и земята. Молитвата е светлина. Милостинята е доказателство (за вярата). Търпението е сияние. Коранът е довод за теб или срещу теб." (Муслим)

ВЪВЕДЕНИЕ
Терминът "намаз" произхожда от персийски език.
"Намаз" на персийски означава: служене, слугуване, покоряване, обожаване и подчиняване на Всевишния. (Шюкрю Зия: "Персийско-турски речник", т. 3; стр. 1904)
Равностойния термин на "Намаза" в арабския език е: "салят" - молитва.
Салят е думата използвана и в Свещения Коран.
За молитвата намаз се споменава многократно в Корана под различни форми: Рукю, Иман, Истигфар, Кунут, Сежде, Хасенат, Коран, Тесбих, Зикир и Еманет.
Богословското определение за намаза е: Специфични изрази и движения, които започват с встъпителен (начален) текбир и накрая завършват с поздрав (селям). (Шурун Биляли и Абу Зейд Ал-Шибли: "Нуру-л изах", стр. 41)
Намазът е едно от петте условия на Исляма. Той е стълб на вярата. Изоставането на молитвата е признак и причина за излизане от вярата. (Сеййид Абдулкадир Гейляни: "Гюнету-т Талибин", т. 2; стр. 412)
Молитвата е мираджът - възнесението за вярващия.
Молитвата е заповядана още преди да бъдат създадени хората. Меляикетата отслужвали молитва. На някои от тях им бе заповядано да бъдат в молитва прави, някои в поклон (рукю), някои в суджуд.
Непосредствено след вярата следва условието на молитвата. Молитвата е светлина. Тя е светлината на небесата и земята.
"Намазът е светлина." ("Риязус-салихин"; Хадис № 25)
Молитвата е първият сред останалите ибадети. В ислямската религия съществуват десет вида ибадет (богослужения):
Изпълнение на молитвата (намаз), даване на зекят, говеене през месец Рамазан, извършване на хадж, четене на Коран-и Керим, възхваляване на Всевишния Аллах (зикир), Изпълняване на сюннета на Пратеника (с.а.с.), Препитаване от позволеното, Зачитане правото на вярващите, Повеляване на одобряваното и възбраняване на порицаваното. (Руху-л Беян, т. 1; стр. 18)
Всички небесни религии са заповядали на последователите си да отслужват молитва.
Още от времето на Адем (а.с.) хората са натоварени да изпълняват молитвата.

НЯКОЛКО АЙЕТА (ЗНАМЕНИЯ) ОТ КОРАНА, В КОИТО СЕ СПОМЕНАВА ЗА МОЛИТВАТА
Намазът е споменат многократно в знаменията на Свещения Коран. В петдесет знамения се споменава самостоятелно, а в тридесет и три е споменат заедно със зекята. Тоест в Коран-и Керим е споменат точно на осемдесет и три места. В Свещения Коран се повелява:
"Които вярват в неведомото и отслужват молитвата, и раздават от онова, което сме им дали за препитание." (Ал-Бакара: 3)
"И искайте помощта (на Аллах) с търпение и молитва! Тя наистина е трудна, ала не и за смирените." (Ал-Бакара: 45)
"И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята зекят, и каквото и благо да направите отнапред за душите си, ще го намерите при Аллах. Аллах съзира вашите дела." (Ал-Бакара: 110)
"О, вярващи, искайте помощта на Аллах с търпение и молитва! Аллах е с търпеливите." (Ал-Бакара: 153)
"Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се и на пътника (в неволя/, и на просяците, и за освобождаване на робите и отслужва молитвата, и раздава милостинята зекят; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те са богобоязливите". (Ал-Бакара: 177)
"Спазвайте молитвите наред със средната молитва и заставайте смирени пред Аллах!" (Ал-Бакара: 238)
"[Ще бъдат запитани]: "Какво ви отведе в Преизподнята [Джехеннема]?" Ще рекат: "Ние не бяхме сред отслужващите молитвата и не хранехме нуждаещия се, и затъвахме в празнословие със затъващите, и взимахме за лъжа Съдния ден, докато ни застигна смъртта." (Ал-Мудессир: 42-47)
"Горко на отслужващите молитва, които своята молитва [съзнателно] пренебрегват (т.е. отсрочват отслужването на молитвата), които лицемерят, а отказват дори дребните услуги!" (Ал-Маун: 4-7)
"Сполуката е за вярващите, които в своята молитва са смирени..." (Ал-Му'минун: 1-2)
"Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление, освен онези, които се покаят и вярват, и вършат праведни дела. Те ще влязат в Рая и с нищо не ще бъдат угне-тени." (Мерйем: 59-60)
"Лицемерите се стараят да измамят Аллах, но Той мами тях. Изправят ли се за молитва, се изправят мързеливи, за показ пред хората..." (Ан-Ниса: 142)

КОГА ПЕТКРАТНАТА МОЛИТВА СТАВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА (ФАРЗ)
Изпълнението на молитвата била възложена на Пратеника Мухаммед (с.а.с.) още при известяването му за неговото Пророчество.
Преди това, той отслужвал молитва по два пъти в денонощието. Едната молитва, съставена от две части (рекята) била преди изгрев слънце, т.е. във времето на сутрешната молитва (феджр). Другата молитва, която също била от две части била след залез слънце, т.е. във времето на вечерната молитва (мегриб). (Юмер Насухи Билмен, "Бюйюк Ислям Илмихали", стр. 7)
След това по време на възнесението "Мирадж" му била заповядана петкратната молитва. ("Бюйюк Ислям Илмихали", стр. 104)
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) се възнесъл на "Мирадж" осемнадесет месеца преди преселението (хиджрата) от Мека в Медина, през 27-та вечер от месец Реджеб. В тази честита вечер била заповядана петкратната молитва. ("Бюйюк Ислям Илмихали", стр. 104)

НЯКОИ ЦИТАТИ ОТ СВЕЩЕНИЯ КОРАН ОТНОСНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА НАМАЗА
"Онези, които вярват и вършат праведни дела, и отслужват молитвата, и раздават милостинята зекят, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят." (Ал-Бакара: 277)
"И когато завършите молитвата, споменавайте Аллах прави, седнали и на хълбок! А когато сте вън от опасност, отслужвайте молитвата в цялост! За вярващите молитвата е предписание в определено време." (Ан-Ниса: 103)
"А вярващите мъже и жени са покровители един на друг. Те повеляват одобряваното и възбраняват порицаваното, и отслужват молитвата, и раздават милостинята зекят, и се покоряват на Аллах и на Неговия Пратеник. Тези Аллах ще помилва. Аллах е Всемогъщ, Премъдър." (Ат-Тауба: 71)
"И отслужвайте молитвата, и бойте се от Него! Той е Онзи, при Когото ще бъдете събрани." (Ал-Анам: 72)
"И отслужвай молитвата в двата края на деня, и в началото на нощта! Наистина добрините премахват злините. Това е напомняне за поучаващите се." (Худ: 114)
"Кажи (О, Мухаммед) на Моите вярващи раби да отслужват молитвата и да раздават и скрито, и явно от онова, което сме им дарили, преди да дойде Денят, в който не ще има нито откуп, нито приятелство." (Ибрахим: 31)
"И отслужвай молитвите от захождането на слънцето до мрака на нощта, и утринната молитва! Утринната молитва се засвидетелства." (Ал-Исра: 78)
"И се борете в името на Аллах с подобаваща Нему борба! Предпочете ви Той и не ви наложи притеснение в религията - вярата на баща ви Ибрахим. Назовава ви Той мюсюлмани - и (в Писанията) преди, и в този (Коран), за да бъде Пратеника свидетел за вас, и вие да бъдете свидетели за хората. Затова отслужвайте молитвата и раздавайте милостинята зекят, и се придържайте здраво към Аллах! Той е вашият Покровител. Колко прекрасен Покровител е, колко прекрасен Избавител е Той." (Ал-Хадж: 78)
"И отслужвайте молитвата, и раздавайте милостинята зекят, и се покорявайте на Пратеника, за да бъдете помилвани!" (Ан-Нур: 56)

ХАДИСИ ОТНОСНО МОЛИТВАТА
Съществуват хиляди предания (хадиси) чрез, които се заповядва изпълнението на молитвата, обяснява се начинът на изпълнението й и ползата от нея. С удоволствие споменавам няколко хадиса от Пратеника (с.а.с.), касаещи молитвата намаз:
"Ислямът е изграден върху пет (стълба): свидетелството, че няма друг бог освен Аллах, и че Мухаммед (с.а.с.) е пратеникът на Аллах; отслужване на молитвата; раздаването на милостинята Зекят; извършване на хадж и говеенето през месец Рамадан." (Сахих ал-Бухари, т. 1; стр. 6)
"Всевишният Аллах заповяда на рабите си петкратната молитва. Всеки, който изпълнява молитвата без пропуски Всевишния ще го награди с Дженнет. Онзи, който не спазва молитвата не ще бъде награден. Ако Всевишният Аллах пожелае ще го накаже, а ако пожелае ще го сложи в Дженнета." (Абу Дауд)
"Онзи, който отслужва петкратната молитва и се предпазва от големите грехове, молитвите отслужени от едната джума до другата стават отплата за опрощаване на малките му грехове." (Риязу-с Салихин)
Хз. Умар (р.а.) разказва:
"Един човек отишъл при Пратеника на Аллах (с.а.с.) и го запитал: "О, Пратенико! Кое дело е най-обичано пред Аллах?" Той (с.а.с.) отговорил: "Молитвата отслужена навреме. А онзи, който изоставя молитвата излиза от вярата. Молитвата е стълбът на вярата." (Кешфу-л Хафа, т. 2; стр. 40)

ИЗОСТАВЯЩИЯТ МОЛИТВАТА ЩЕ БЪДЕ ПОДЛОЖЕН НА ДУШЕВНИ МЪЧЕНИЯ
Който изоставя молитвата и се отнася пренебрежително към нея, Всевишния Аллах ще го подложи на петнадесет наказания:
- Три от тях по време на земния живот;
- Три от тях по време на смъртта;
-Три от тях при престоя в гроба;
- Три от тях след съживяването.
Шестте наказания, които изоставящият молитвата ще изпита по време на земния живот са:
1. Всевишният Аллах го лишава от изобилието и препитанието в живота;
2. Заличава се достойнството от лицето му, образът му става студен и отвратителен, и хората изпитват омраза към него;
3. Не получава награда за извършените благодеяния (добри дела).
Наказания, които ще изпита по време на смъртта:
1. Ще умре като презрян, унижен и лош човек;
2. Ще предаде своята душа гладен;
3. Ще умре жаден.
Наказания, които ще изпита в гроба:
1. Всевишният Аллах ще стесни гробът му, докато костите му преминат един през друг;
2. Гробът му ще се изпълни с огън;
3. Ще бъде подложен на изтезания.
Наказания, които ще изпита в Съдния ден:
1. Всевишният ще бъде разгневен към него, когато сметката и делата му се разглеждат;
2. Сметката му ще бъде трудна;
3. Ще бъде повлечен по лице и захвърлен в Джехеннема. (Тенбиху-л Гафилин, стр. 132)
Друго предание гласи:
"Онзи, който изостави молитвата Аллах ще го подложи по време на земния живот на шест вида злочестия и наказания:
1. Ще заличи достойнството от лицето му;
2. Ще бъде лишен от изобилието и прехраната в живота;
3. Ще бъде лишен от плодородието и препитанието;
4. Всевишният не му приема останалите добри дела;
5.Не приема дуата му;
6. Той не ще вземе дял от дуата на добрите хора.
(Сеййид Абдулкадир Гейляни, Гюнету-т Талибин, т. 2; стр. 411)

МЕСТАТА, КЪДЕТО МОЛИТВАТА Е ИЗОСТАВЕНА ЩЕ БЪДАТ СПОЛЕТЕНИ ОТ НЕЩАСТИЯ
- Изоставянето на молитвата предизвиква беди;
- Върху мястото, където молитвата се изостави ще се стоварят злочестия и беди;
- Мястото, където молитвата се изоставя ще бъде сполетяно от глад;
- Изоставянето на молитвата сред мюсюлманското население предизвиква икономически затруднения.
Един от големите ислямски учени, имам Шарани казва:
"О, братко мой! Знай че в местата, където не се изпълнява молитвата или пък бива изоставена се сипят като дъжд злочестия и беди, а местата, където се отслужва молитвата са предпазени от подобни беди. Така че, о, братко мой, знай, че земетресенията, удрянето на гръм и потъването на някои земни пластове е в следствие на изоставянето на молитвата от един народ. Ти не казвай: "Аз отслужвам молитвата, затова на мен не ще ми се случи нещо подобно." Защото когато нещастието дойде, то не прави разлика между добър и лош. Когато праведниците не повеляват доброто и не възбраняват злото сред онези, които не отслужват молитвата, и не се отдалечават от тях заради Аллах, то бедите и нещастията ще споходят и добрите хора!" (Шарани, Имам Ебул-Мевахиб, Абдулвеххаб, Левакихул Енварил Кудсиййети фи Беянил Ухидил Мухаммедиййе, стр. 50)

ДОРИ ЖИВОТНИТЕ БЯГАТ ОТ ОНЗИ, КОЙТО ИЗОСТАВЯ МОЛИТВАТА
Укайл бин Еби Табил (р.а.) разказва:
"Предприех пътуване заедно с Пророка (с.а.с.). По време на това пътуване аз видях три чудеса от Пратеника на Аллах. В следствие на чудесата, които видях вярата ми се затвърди още по-дълбоко в сърцето. Ето какво се случи:
1. Расулюллах (с.а.с.) пожела да поднови абдеста си. Срещу него имаше дървета, които бяха надалеч едно от друго. Той ми рече:
"Иди при онези дървета и им кажи, че Пратеника на Аллах е казал:
"Желая да взема абдест, затова елате да ме прикривате."
Отидох при дърветата и им казах: "О, дървета Пратеника рече: "Елате и ме прикрийте!"
Още преди да довърша думите си дърветата изтръгнаха корените си от земята и се озоваха край Пратеника и го заобиколиха. Когато приключи, те отново се завърнаха по местата си.
2. По време на нашето пътуване водата ни свърши. Ожаднях много. Търсих вода навсякъде, но не намерих. Тогава Пратеника на Аллах (с.а.с.) ми каза:
"Качи се на онази планина, поздрави я от мен и й кажи: "О, планина! Ако в теб има вода, напий ме."
Изкачих се на планината и се провикнах: "О, планина! Пратеникът ти изпраща поздрави. Ние останахме без вода. Ако в теб има вода излей я, за да се напием."
Чух глас от планината, който каза: "Кажи на Пратеника, че откакто Аллах низпосла айета:
"О, вярващи, пазете себе си и вашите семейства от Огъня, горивото, на които са хората и камъните! Пазят го строги и сурови ангели, които не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели." (Ат-Тахрим: 6)
Оттогава (от низпославането на айета), аз непрестанно плача от страх да не бъда от камъните, които ще бъдат гориво в Джехеннема. Затова в мен не остана вода. Поздрави Пратеника от мен."
3. Когато пътувахме насреща ни се появи бягаща камила, която се отправи директно към Пратеника (с.а.с.) и проговори. (Наистина Всевишният Аллах е Онзи, който ни е удостоил с говора и Той позволи на камилата да проговори.) Камилата каза на Пратеника (с.а.с.):
"О, Пратенико! Помогни ми! Помогни ми!.."
След камилата дотича човек, който държеше в ръката си нож, който бе изваден от ножницата. Пратеника запита бедуина:
"Какво искаш от тази камила?"
Бедуинът каза:
"О, Пратенико! Закупих тази камила много скъпо, а сега отказва да ми се подчинява. Ето защо реших да я заколя и да се възползвам от месото й."
Пратеникът се обърна към камилата и я запита:
"Защо не се подчиняваш на стопанина си?"
Камилата отговори:
"О, Пратенико на Аллах, моят стопанин и племето му си лягат без да отслужат нощната молитва (иша), не отслужват дори и сутрешната молитва (феджр). Страхувам се, че Всевишният ще им изпрати злочестие и беда, защото заспиват преди да са отслужили нощната молитва. Боя се, да не изпрати Аллах проклятието си върху тях. Ако моят стопанин и племето му ви обещаят да отслужват нощната молива, аз ще обещая да не се противя и да бъда една покорна и послушна камила."
След като бедуинът видя, че камилата проговори настръхна и се разтрепери като лист. Сведе поглед и се засрами. След това обеща на Пратеника(с.а.с.), че от тук насетне не ще пропуска молитвата. Тогава Пратеника (с.а.с.) му повери камилата. (Мевзут-у Хасене, 91)

ПЪРВИЯТ ВЪПРОС, КОЙТО ЩЕ БЪДЕ ОТПРАВЕН НА СЪДНИЯ ДЕН
Предава се от Хурейс бин Кабиса (р.а.):
Дойдох в Свещена Медина и отправих следната дуа (молба):
"Господи мой, отреди ми праведен другар."
И ето че срещнах Абу Хурайра, с който се сприятелих. Казах му:
"Помолих се на Всевишния да ми отреди праведен другар, и ето, Той ни събра. Моля те разкажи ми някое предание (хадис), което си чул от Пратеника (с.а.с.)! Може би Аллах ще ми даде добро чрез него."
Той каза: "Чух Пратеника да казва:
"Намазът ще бъде първото нещо, за което човек ще бъде питан в Съдния ден. Ако успее да отговори ще се спаси. Ако не успее да отговори правилно ще остане с празни ръце и ще понесе огромна загуба." Ако има пропуски в задължителния (фарз) намаз Всевишният ще каже:
"Проверете дали Моят раб има отслужени допълнителни молитви (нафиле)."
Ще проверят и с тях ще допълнят липсите в задължителните (фарз) молитви. След това по същия начин ще бъдат разгледани и останалите дела." (Ат-Тирмизи, ан-Несаи)

АБДЕСТЪТ
Пророкът (с.а.с.) е казал:
"Който добре вземе абдест, прегрешенията му излизат от неговото тяло, излизат дори изпод ноктите му." (Муслим)

МОЛИТВАТА ПРЕЧИСТВА
Предава се от Са'ад Еби Ваккас (р.а.):
"Имаше двама братя. Единият от тях почина около четиридесет дена преди другия. Бе споменато в присъствието на Пророка (с.а.с.) за добродетелите на първия. В следствие на което Пратеника (с.а.с.) запита: "Другия не беше ли вярващ?" Хората отговориха: "Да, беше вярващ и не бе лош човек!" Тогава Пратеника (с.а.с.) рече: "Знаете ли след като умря какво спечели от изпълнението на молитвите?" Примерът с молитвата е, все едно че пред вратата на един от вас се намира течаща сладководна река и той всеки ден влиза по пет пъти в нея и се измива. И не ще видите мръсотия, която тя да е оставила върху него. Затова вие не може да знаете какво му е донесъл намазът." (Муватта)

МОЛИТВАТА УНИЩОЖАВА ГРЕХОВЕТЕ
Предава се от Абу Умаме (р.а.):
"Бяхме заедно с Пратеника на Аллах (с.а.с.) в джамията. В този момент дойде един човек и каза:
"О, Пратенико на Аллах! Аз извърших грях. Накажи ме!..."
Пророкът (с.а.с.) не му рече нищо. Човекът отново повтори думите си, но Расулюллах (с.а.с.) отново предпочете да замълчи. Тогава дойде време за молитва и отслужихме молитвата. Щом Пратеника (с.а.с.) изпълни молитвата човекът отново тръгна след него и аз ги последвах. Желаех да чуя какъв ще бъде отговорът му. Пророкът (с.а.с.) се обърна към него и рече:
"Преди да излезеш от своя дом взе ли добре абдест?"
Човекът отговори: "Да, о, Пратенико на Аллах!"
Пратеникът отново запита:
"След това изпълни ли, молитвата заедно с нас?"
Когато човекът отново отговори положително Пророкът (с.а.с.) каза:
"В такъв случай Всевишният Аллах опрости твоя грях!" (Ал-Бухари, Муслим)

ПО-ДОБРОТО ДЕЛО
От Ибн-и Месуд (р.а.):
Попитах Пратеника (с.а.с.) кое дело е по-обичано от Аллах?
Той отговори: "Молитвата отслужена навреме."
Попитах: "А след това?"
Отговори: "Подчинение на родителите." (Ал-Бухари, Муслим)

ДОБРОВОЛНИ ПОКЛОНЕНИЯ
Предава се от Абу Хурайра (р.а.):
"Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза, че наистина Всевишният Аллах е казал:
"Аз ще воювам с всеки, който проявява враждебност към Мой приближен (уели). И моят раб не може да се приближи до Мен с нищо друго по-обичано от Мен от това, което съм му наложил (да върши). И щом Моят раб се приближава до Мен с доброволни поклонения (поклонения, които човек не е задължен да извършва, например допълнителната молитва извън задължителната, говеене извън месец Рамазан и други дела с цел да се приближи до Всевишния), Аз ще го обикна, а обикна ли го, Аз ще му бъда слухът, с който той чува, зрението, с което той вижда, ръката, с която той удря и кракът, с който гой ходи. И ако ме попита, Аз непременно ще му дам и ако поиска убежище при мен, Аз непременно ще му го осигуря." (Ал-Бухари)

НЕЩО, КОЕТО Е МНОГО ЛЕСНО
Според разказаното от Асъм Б. Суфян Ес-Сакафи (р.а.), някои били отишли за битката Селясил, но не успели да вземат участие в нея. Затова се отдали по пътя на Аллах. След това отишли при Муавие (р.а.), където се намирали и сподвижници-те Абу Еюб ел-Енсари и Укбе бин Амир. Асъм (р.а.) казал:
"О, Ебу Еюб! Тази година пропуснахме битката. Беше ни съобщено (като компенсация за това), че който изпълни молитва в четири джамии ще му се опростят греховете!"
Ебу Ейюб отвърнал: "О, синко на брат ми! Нека ти кажа нещо по-лесно от това. Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва:
"Онзи, който взема абдест както е повелено и изпълни молитвата подобава, ще му се опростят изминалите прегрешения."
Абу Еюб (р.а.) се обърнал към Укбе и рекъл:
"О, Укбе! Такова ли беше известието на Пратеника?" Укбе потвърдил: "Да." (Ан-Несаи)

СВЕТЛИНАТА НА ОЧИТЕ
Разказва се от Енес (р.а.):
"Така както бях накаран да обикна жената и хубавата миризма, така и (изпълнението на) молитвата бе направено да бъде светлината на очите ми." (Ан-Несаи)

МОЛИТВАТА НА ПАСТИРА
Предава се от Укбе бин А мир (р.а.), че е чул Пратеникът на Аллах (с.а.с.) да казва:
"Вашият Господ се възхищава, на пастира, който се изкачва на върха на планина прочита езана за молитва и след това я отслужва. Тогава Аллах казва:
"Погледнете Моя раб! Чете езан, отслужва молитва - страхува се от Мен. Наистина опростих Моя раб и го сложих в Дженнета." (Абу Дауд)

НАЙ-ДОБРОДЕТЕЛНОТО
Предава се от Имам Малик (р.а.), до когото са достигнали следните слова на Ра-сулюллах (с.а.с.):
"Бъдете в правия път. Вие не можете да изброите неговите ползи. И знайте, че най-доброто ви дело е молитвата. Чистоплътността (чистотата на тялото и душата) се спазва само от вярващите." (Муватта, Ибн-и Мадже)

МЕЖДУ ВЯРАТА И НЕВЕРИЕТО
Джабир (р.а.) предава думите на Мухаммед (с.а.с./:
"Между вярата и неверието стои изоставянето на молитвата." (Муслим)

МОЛИТВА ПРИ НАТЪЖАВАНЕ
Предава се от Хузейфе (р.а.):
"Когато нещо натъжаваше Пратеника на Аллах (с.а.с.), той отслужваше молитва." (Абу Дауд, ан-Несаи)

НАЙ-ДОБРАТА ПЕЧАЛБА
Предава се от Абдуллах бин Селман (р.а.), че е чул един от сподвижниците на Пратеника (с.а.с.) да казва:
"В деня на превземането на Хайбер при Пратеника (с.а.с.) дойде един човек и каза:
"О, Пратенико на Аллах! Днес аз толкова много спечелих, че от жителите на тази долина досега никой не е спечелвал толкова!" Расулюллах (с.а.с.) каза: "Виж ти! И какво спечели?" Човекът отговори: Търгувах (купувах и продавах) без почивка и така спечелих триста оки!" Пратеникът (с.а.с.) рече: "Да ти кажа ли коя е най-добрата печалба?" Човекът отговори: "Кажи коя е тя, о, Пратенико на Аллах!" Мухаммед (с.а.с.) обясни: "Да отслужиш молитва от две части (рекята) след задължителната (след фарза)." (Абу Дауд)

ИЗВЪРШВАНЕ НА МНОГО ПОКЛОНИ (СЕЖДЕ)
Рабиа бин Ка б Ел-Еслеми (р.а.) разказва следното:
"Нощувах заедно с Пратеника на Аллах (с.а.с.). Аз му носех вода за абдест и му помагах в каквото имаше нужда. Той ми рече:
"Поискай от мен каквото пожелаеш."
Аз казах: "Желая да бъда заедно с теб в Дженнета!"
Отново ме попита: "Желаеш ли нещо друго освен това?"
Аз отвърнах: "Не! Желая единствено това."
Тогава Пратеника (с.а.с.) каза:
"В такъв случай ми помогни, като извършваш много поклони (сеждета)." (Муслим)

Предава се от Мадан Еби Талха ал-Яме-ри (р.а.):
Срещнах Севбан (р.а.) и го запитах:
"Посочи ми едно дело, което да го извършвам и в следствие на това Аллах да ме възнагради с Дженнета!"
Севбан замълча. След това отново го попитах за същото нещо. Той отново не каза нищо. Запитах го за трети път. Накрая той сподели:
"И аз зададох същия въпрос на Пратеника (с.а.с.). Той ми отговори:
"Трябва да извършваш много поклони (сеждета). Защото с всяко извършено сежде Всевишният издига твоята степен и става причина да бъдат опростени греховете ти."
Мадан продължава да разказва:
"После отидох при Ебу Дерда (р.а.) и му зададох същия въпрос. Той ми отговори по същия начин както и Севбан." (Муслим, ат-Тирмизи)

ВЛИЗАЩИЯТ В ДЖЕННЕТА
Предава се от Енес (р.а.):
"Един човек запита Пратеника на Аллах (с.а.с.):
"Всевишният Аллах колко времена за намаз повели за Своите раби?"
Пророкът (с.а.с.) отговори:
"Аллах е задължил рабите си с отслужването на петкратна молитва."
Човекът отново запита: "Има ли нещо друго преди и след нея?"
Пратеника (с.а.с.) отговори:
"Аллах задължи Своите раби с петкратна молитва."
След отговора на Пратеника човекът се закле, че към всичко това нито ще прибави, нито пък ще премахне нещо. А Мухаммед (с.а.с.) каза:
"Ако този човек удържи на думата си непременно ще влезне в Дженнета." (Муслим)

ПЕТДЕСЕТ КРАТНА МОЛИТВА
Предава се от Енес (р.а.):
"Когато Пратеникът (с.а.с.) се възнесе на "Мирадж", бе му повелена петдесет кратна молитва на ден. След това бе намалена на петкратна."
После му бе казано: "О, Мухаммед! Вече е отсъдено при Мен. Тази петкратна молитва (с милостта на твоя Господ ще бъде смятана по десет и) ще се зачита за петдесет кратна молитва!" (Ал-Бухари, Муслим, ан-Несаи)

КАКВА ТРЯБВА ДА БЪДЕ МОЛИТВАТА?
Пророкът (с.а.с.) е казал:
"Отслужвайте молитвата, както ме виждате аз да я отслужвам!" (Ал-Бухари)

СУТРЕШНАТА И СЛЕДОБЕДНАТА МОЛИТВА (ФЕДЖР И АСР)
Абдуллах бин Фудале предава от своя баща следното:
"Измежду нещата, на които ме научи Пратеника на Аллах (с.а.с.) е и заповедта:
"Отслужвай петкратната молитва и внимавай за молитвата Асрейн!"
Поради това че този израз не съществуваше в езика ни, аз запитах:
"Какво означава Асрейн?"
Той отговори:
"Молитвата преди изгрев слънце и молитвата преди залез слънце." (Абу Дауд)

МОЛИТВАТА НА ДЕЦАТА
От Себрет ибн-и Ма бед (р.а.): "Пратеникът на Аллах (с.а.с.) повели:
"Когато децата станат на седем години ги научете на молитвата. Ако на десет годишна възраст отказват да я отслужват ги напляскайте." (Ат-Тирмизи)
Амр бин Ас (р.а.) разказва, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Когато децата ви са на седем години им повелете да отслужват молитвата. Когато станат на десет години, ако не отслужват молитвата ги напляскайте и разделете леглата им!"
Друго предание гласи:
"Когато детето ви започне да различава дясното от лявото, заповядайте му да отслужва молитва." (Абу Дауд)

ЗАБРАВИЛИЯТ МОЛИТВА
Предава се от Енес (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Който забрави някоя молитва, щом се сети нека веднага да я отслужи. За забравената молитва няма друга отплата освен нейното изпълнение!" (Ал-Бухари)

ОТРИЧАНЕ
От Абу Бурейде (р.а.), че Расулюллах (с.а.с.) е казал:
"Договорката между нас и двуличниците е молитвата. Онзи, който я (отрече и) изостави изпада в безверие." (Ат-Тирмизи, ан-Несаи)

ПРОПУСКАНЕ НА МОЛИТВА ПОРАДИ СЪН
Имам Малик разказва от Зейд бин Ес-лем (р.а.):
(Един ден сподвижниците се успали и не станали за молитва.) Расулюллах (с.а.с.) каза:
"Наистина Всевишният прибира душите ни по време на сън. И ако пожелае отново ни я връща в друго време."
След това Пратеникът (с.а.с.) се обърна към Абу Бекир ас-Саддик с думите:
"Тази вечер, Билял докато се молеше при него дойде шейтана и го накара да легне. За да го приспи го люля така както се люлее бебе. (Затова той не успя да чете езана и да ни вдигне за молитва.)"
После Мухаммед (с.а.с.) извика Билял. Когато Билял дойде разказа на Пратеника същото, което той бе разказал и на Абу Бекир. Когато чу всичко това, Абу Бекир не можа да се сдържи и каза:
"Свидетелствам, че ти наистина си Пратеника на Аллах!" (Муватта)

ЗАСПИВАНЕ ПРЕДИ НОЩНАТА МОЛИТВА
От Абу Берзе (р.а.):
"Пратеника на Аллах (с.а.с.) забрани заспиването преди нощната молитва и забрани беседването след нощната молитва." (Ал-Бухари, Муслим)

ПРОПУСКАНЕ НА СЛЕДОБЕДНАТА МОЛИТВА
От Ибн-и Умер (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Онзи, който пропусне следобедната молитва е, като онзи, който е изгубил богатството и семейството си." (Ал-Бухари, Муслим)

ИЗГУБВАНЕ НА ДЕЛАТА
От Абу-л Мелих (р.а.):
"В един облачен ден бяхме на битка заедно с Бурейде (р.а.). Той каза: Отслужвайте следобедната молитва рано, защото Пратеника на Аллах (с.а.с.) каза:
"Онзи, който (нарочно) изостави следобедната молитва делото му пропада." (Ал-Бухари)

МОЛИТВАТА ТРЯБВА ДА СЕ ОТСЛУЖВА НА ВРЕМЕ
От Али бин Абу Талиб (р.а.):
Пратеника на Аллах (с.а.с.) ми даде следното наставление:
"О, Али, има три неща, които никога не отлагай:
1. Молитвата, отслужи я веднага, щом настъпи времето й!
2. Покойникът, щом е готов, веднага го погреби!
3. Женитбата на неженена жена, на която си намерил някой, който й приляга, веднага ги ожени!" (Ат-Тирмизи)

НАСЛАДА
Пророкът (с.а.с.) казва:
"Отредено бе молитвата да е моята наслада." (Ан-Несаи)

ЗА ДА СЕ ЗАЧЕТЕ КАТО ЦЯЛА МОЛИТВА
От Абу Хурайра (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Който отслужи един ракят на сутрешната молитва (феджр) още преди да е изгряло слънцето, все едно че е отслужил цялата молитва във времето й. И който отслужи един ракят от следобедната молитва (аср) преди слънцето да залезе все едно, че е отслужил цялата молитва във времето й." (Ал-Бухари, Муслим)

ПОСЛЕДНИЯТ ЗАВЕТ
Молитвата е последният завет на Пророка (с.а.с.) при раздялата му със земния живот. Той е казал:
"Молитвата! Молитвата! И онова, което е във вашите възможности!" (Ибн-и Мадже)

СЛЕД СУТРЕШНАТА МОЛИТВА
Джабир бин Семуре (р.а.) разказва:
"Когато Пратеника (с.а.с.) отслужваше сутрешната молитва, той не ставаше от михраба, докато слънцето не изгрееше. Щом слънцето се издигнеше на копие височина той ставаше от мястото си." (Муслим)

НАМАЗЪТ ПРЕДПАЗВА
От Ибн-и Аббас се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Онзи на когото намазът му не го въздържа от извършване на неща, които са в разрез с Исляма и от безсрамието, то този намаз го отдалечава още повече от Аллах." (Таберани)

ЗАКЪСНЯВАНЕ ПРИ ОТСЛУЖВАНЕ НА НОЩНАТА МОЛИТВА (ИША)
От Ибн-и Аббас (р.а.):
"Една вечер Пратеникът на Аллах (с.а.с.) закъсня за нощната молитва. Умар (р.а.) излезе и каза:
"О, Пратенико на Аллах! Нека да отслужим молитвата. Жените и децата си легнаха!"
Расулюллах (с.а.с.) дойде, като от главата му капеха капчици вода и каза:
"Ако нямаше да затрудня общността си щях да им повеля да отслужват нощната молитва по това време (т.е. по-късно)." (Ал-Бухари, Муслим)

ОТЛАГАНЕ НА СЛЕДОБЕДНАТА МОЛИТВА (АСР)
Според разказаното от Аля бин Абдуррахман (р.а.), излизайки от обедна молитва, той се отбил през къщата на Енес бин Малик в Басра, която се намирала непосредствено до джамията:
"Когато влязох при него (вече беше последното време за зухр), той ме попита:
"Отслужи ли следобедната молитва?"
Аз отговорих: "Не. Току що отслужихме обедната молитва!"
Той рече: "Когато настъпи времето на следобедната молитва веднага я отслужете!"
Станахме и я отслужихме. След това рече: "Чух Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва:
"Това е молитвата на двуличниците. Те седят, седят и чакат докато слънцето застане между двата рога на шейтана, после стават и изкълвават (т.е. отслужват набързо) четири ракята. В молитвата си много малко споменават Аллах." (Муслим, Муватта, ат-Тирмизи)

МОЛИТВАТА ВКЪЩИ
Муслим е записал предание от Джабир (р.а.), в което се казва, че Расулюллах (с.а.с.) е казал:
"Когато някой от вас отслужи молитвата в джамията, нека остави една част от нея за вкъщи. Защото за молитвата отслужена вкъщи Всевишният дава също добра награда." (Муслим)

НАШЕПВАНИЯТА НА ШЕЙТАНА ПО ВРЕМЕ НА МОЛИТВА
От Абу Хурайра (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Когато започне да се чете призивът (езан) за отслужване на молитва, шейтанът изпускайки газове бяга на място, където не се чува езана. Когато призивът свърши той отново се връща. Когато започне да се произнася икамет, той отново се отдалечава, след като икаметът свърши, той отново се връща и влиза между човека и неговото сърце и му нашепва за неща, за които преди това не си е и помислял дори. Казва му спомни си за това, помисли за онова. Човек толкова се увлича по тези неща, че дори забравя колко ракята намаз е отслужил!" (Ал-Бухари, Муслим)

ДУА СЛЕД ЕЗАН
Предава се от Хз. Джабир (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"След като чуе езана, който каже: "Аллахюмме раббе хазихид-деауетит-тяммех, уесслятил-каимех, ати Мухам-меденил-уесилете уел-федилех, уебас-хю мекамен мехмуден еллези уеадтех, иннеке ля тюхлифюл-миад" (В превод: О, Аллах, Господарю на този съвършен призив и на отслужващия се намаз, дай на Мухаммед средството и добродетелта, и го изпрати на похвалното място, което Си му обещал. Ти никога не нарушаваш обещанието!), в Съдния ден ще има право да получи моето застъпничество." (Ал-Бухари, ат-Тирмизи)

МЕСТА КЪДЕТО НЕ СЕ ОТСЛУЖВА МОЛИТВА
От Ибн-и Умер (р.а.):
"Пратеникът на Аллах (с.а.с.) забрани да се отслужва молитва на седем места:
- на сметището;
- на място, където се колят животни;
- на гробището;
- на пътя;
- в банята;
- в обора на камилата;
- на покрива на Бейтуллах (Кааба)." (Ат-Тирмизи)

МОЛИТВА В ГРАДИНАТА
Муаз бин Джебел (р.а.) разказва:
Пратеника (с.а.с.) одобряваше молитвата да се отслужи в градината и на лозето." (Ат-Тирмизи)

ОГЛЕЖДАНЕ ПО ВРЕМЕ НА МОЛИТВА
Предава се от Абу Зер (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Аллах продължава да се доближава до раба със Своята милост, докато той не се озърта по време на молитва. Но щом рабът започне да се озърта наляво-надясно, то Той отвръща лице от него." (Абу Дауд)

ПОВДИГАНЕ ОЧИ КЪМ НЕБЕТО
Предава се от Хз. Енес (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Какво им става на хората, та когато отслужват молитвата те отправят поглед към небето?!"
После продължи:
"Или ще се откажат от това техните очи ще бъдат отнети!" (Ал-Бухари)

МОЛИТВА КОГАТО ХРАНАТА Е ГОТОВА
Предава се от Абдуллах бин Мухаммед бин Ебу Бекир:
"Бяхме при Айша (р.а.), когато й сервираха храна. В този момент Касъм бин Мухаммед се изправи за намаз. Айша каза: Чух Расулюллах (с.а.с.) да казва:
"Когато храната е сервирана не се отслужва молитва, и когато ти се ходи по малка или голяма нужда също не се отслужва молитва." (Муслим)

МОЛИТВАТА ПОТУШАВА ОГЪНЯ
Предава се от Абдуллах бин Меслуд (р.а.), че Пророкът (с.а.с.) е казал:
"[Заради греховете си] ще горите. Когато отслужите сутрешната молитва (феджр) тя потушава огъня. Щом отслужите обедната молитва (зухр) тя потушава огъня. После огънят от извършените ви грехове ще ви изгаря. Щом като отслужите следобедната молитва (аср) тя потушава този огън. После поради сторените от вас грехове ще горите. Когато отслужите вечерната молитва (мегриб) тя потушава огъня. После заради сторените от вас грехове ще горите. Щом извършите нощната молитва (иша) тя потушава този огън. Така биват опростени прегрешенията ви. После заспивате и вече докато се събудите не ви се записват грехове." (Таберани)

БЛАГОДАРСТВЕН ПОКЛОН
Саад бин Еби Ваккас (р.а.) разказва:
"Излязохме задно с Пратеника на Аллах (с.а.с.) извън Мека, като желаехме да отидем в Медина. Когато стигнахме до едно място по пътя Расулюллах (с.а.с.) вдигна ръцете си, отправи дуа към Аллах и извърши сежде. Дълго време остана така. След това се изправи на крака и отново разтвори ръцете си, и остана за известно време така. После отново извърши сежде. По този начин той направи три сеждета, после каза:
"Помолих се на моя Господ и се застъпих за общността ми. Моят Господ ми даде една трета от общността ми. И аз направих благодарствен поклон (сежде) за моя Господ. После вдигнах главата си от земята и поисках отново се застъпих за общността си и Той ми даде още една трета от нея, затова аз отново извърших благодарствен поклон. После вдигнах глава и отново се застъпих за общността си. Тогава Всевишният ми даде и последната третина от общността ми и аз отново извърших благодарствен поклон пред моя Господ." (Абу Дауд)

НОЩНАТА МОЛИТВА
Абдуллах Ибн-и Селям (р.а.) предава думите на Пророка (с.а.с.):
"О, хора! Разпространявайте селяма, раздавайте храна и когато хората нощем спят вие отслужвайте молитва, за да влезете спокойно в Дженнета!" (Ат-Тирмизи)

ГРУПОВАТА МОЛИТВА
Предава се от Абу Хурайра (р.а.), че Пророкът (с.а.с.) е казал:
"Групово отслужената молитвата превъзхожда двадесет и пет пъти молитвата отслужена самостоятелно на работното място или вкъщи. Например, когато някой вземе добре абдест и се отправи към месджида с единствената цел да отиде в джамията, за да отслужи молитва, то с всяка една направена крачка се издига неговата степен и му се опрощава грях. Щом отслужи молитвата, докато е там меляикетата го благославят и казват:
"О, Господи! Опрости го, опрости го!"
Когато някой очаква молитвата (т.е. взел е абдест и е седнал в джамията) все едно, че е в положение на молитва."
В друго предание се казва:
"Молитвата отслужена групово превъзхожда двадесет и седем пъти молитвата изпълнена самостоятелно." (Ал-Бухари, Муслим)

ОГРОМНА ПЕЧАЛБА
Предава се от Осман (р.а.), че е чул Пратеника на Аллах (с.а.с.) да казва:
"Който отслужи нощната молитва (иша) заедно с джемаат (групово), все едно че е прекарал половината нощ в ибадет (богослужение/. А който отслужи сутрешната молитва (феджр) заедно с джемаат, все едно че е прекарал цялата нощ в молитва." (Муслим, ат-Тирмизи)


НЕ ИЗОСТАВЯЙТЕ МОЛИТВАТА
Предава се от Итбан бин Малик (р.а.), който помолил Пратеника (с.а.с.):
"О, Пратенико на Аллах, между мен и джамията в племето ни се намира поток, който понякога става причина да не мога да отида в джамията. Ще ме удостоите ли с честта да дойдете в моя дом и там някъде да отслужите молитва, където да използвам за месджид. Каза: "Ще дойда!" Дойде вкъщи, като с него беше и Ебу Бекир. (Поиска разрешение да влезне) и първото нещо, което ме запита бе: "Къде желаеш да отслужа молитва?" Посочих му един ъгъл от къщата, където застана за молитва. Ние оформихме редица (саф) зад него и така отслужихме заедно (допълнителна) молитва от две части (рекята)." (Ал-Бухари)

ШЕЙТАНЪТ ПИКАЕ В УХОТО
Предава се от Ибн-и Месуд (р.а.):
"Пред Расулюллах (с.а.с.) бе споменато за човека, който спи по цяла нощ и не става за (да отслужи нощната и сутрешната) молитва.
Той (с.а.с.) каза:
"Това е човек на когото шейтанът се е изпикал в ухото!" (Ал-Бухари, Муслим)

ИЗПРАВЯНЕ ПРЕДИ ИМАМА
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Онзи, който вдига главата си (от рукю и седжде) преди имама, не се ли страхува Аллах да превърне главата му в магарешка?!" (Муслим)

ВОДАЧЪТ - ИМАМ
Предава се от Итбан бин Малик (р.а.), че Мухаммед (с.а.с.) е казал:
"Имам на джемаата става онзи, който чете най-добре Книгата на Аллах (Корана). Ако в групата са равни по четене, тогава онзи, който познава най-добре сунната. Ако в групата са равни и в познаване на сунната, имам става онзи, който се е преселил по-напред. Ако са равни и в преселението, имам става онзи, който е по-възрастен. Нека, когато някой гостува на някого, да не застава като имам на домакина или пък работника на работодателя си, и нека гостенинът не сяда на мястото на домакина без неговото позволение. Когато трима души ще отслужват молитва, нека един сред тях бъде имам. Най-подходящ да бъде имам сред тях е онзи, който най-добре чете Коран." (Муслим, ат-Тирмизи)

СТАВАНЕ ЗА СУТРЕШНА МОЛИТВА
Предава се от Абу Хурайра (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Когато някой от вас заспи шейтанът връзва три възела на неговия врат. Стягайки ги, той казва:
"Нека нощта бъде дълга за теб, спи!"
Когато човекът се събуди, ако спомене Аллах (с някой зикир) единият от възлите се развързва. Ако вземе абдест се развързва още един възел. Ако отслужи молитвата се развързват всички възли и сърцето му осъмва добро и радостно. Ако не постъпи по този начин, сърцето му ще осъмне лошо, притеснено и лениво." (Ал-Бухари, Муслим)

ОТСЛУЖВАНЕ НА НОЩНА МОЛИТВА ЗАЕДНО СЪС СЪПРУГАТА
От Ебу Саид и Ебу Хурайра (р.а.), че Ра-сулюллах (с.а.с.) е казал:
"Ако човек събуди жена си през нощта и отслужат по два рекята намаз, ще бъдат записани в листата на извършващите зикир мъже и жени." (Абу Дауд)

ДЪЛГА МОЛИТВА
Предава се от Мугире бин Шубе (р.а.):
"Пратеникът на Аллах (с.а.с.) отслужваше нощната молитва толкова дълго, че краката му се подуваха. Казаха му: "Аллах е опростил миналите и бъдещите ти грехове!" Той каза:
"Нима аз да не бъда рабът, който най-много благодари на Аллах?!" (Ал-Бухари, Муслим)

БЛАГОДАТТА НА ДЖЕМААТА
Предава се от Айша (р.а.), че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Без съмнение Аллах спуска своята милост над онези, които попълват редиците (за молитва), а меляикетата се молят за тях да бъдат прикрити греховете им. А онзи, който попълни оставено празно място в редицата, в следствие на това Аллах ще издигне с една степен неговото място в Дженнета."

НЕПРИЕТА МОЛИТВА
От Абу Умаме (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"На трима души молитвата не се издига по-високо от ушите им:
1. На избягалият роб, докато не се завърне;
2. На жена, чийто съпруг е прекарал нощта, като й е бил сърдит;
3.Водач (имам), от когото народа се отвращава." (Ат-Тирмизи)

МИНАВАНЕ ОТПРЕД
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:
"Ако знаехте какъв е (грехът) да минете пред някой, който отслужва молитва, би било по-добре за вас да изчакате четиридесет дена (отколкото да минете пред отслужващия молитва)." (Ибн-и Мадже)

ДОБРО ПОДРАВНЯВАНЕ НА РЕДИЦИТЕ
От Абу Месуд ел-Бедри (р.а.):
"Преди започване на молитвата Расулюллах (с.а.с.) ни докосваше по раменете и казваше:
"Подравнете се и не се размествайте, защото след това и в сърцата ви ще навлезе смут и разногласие. Непосредствено зад мен нека застанат онези от вас, които са умни и способни. А зад тях да застанат, онези които постепенно ги следват в това, а след тях онези, които ги следват."
Предава се от Джабир бин Семуре (р.а.), че Мухаммед (с.а.с.) е казал:
"Не ще ли застанете в редица така, както меляикетата застават в редица пред Създателя си?"
Ние запитахме:
"Как застават в редица меляикетата?!"
Пратеникът (с.а.с.) каза:
"Те попълват първата редица и стоят изправени в нея." (Муслим)

ВОДАЧ СРЕД МЛАДЕЖИТЕ
Абу Хазм разказва:
"Великото сахабе Сехл бин Сад ес-Саиди караше младежите от неговия народ да минават отпред, за да отслужват молитвата (като имами).
Беше запитан:
"Ти си един уважаван, почитан и достоен Ислямски водач, защо постъпваш така?"
Той отговори:
"Чух Пратеникът(с.а.с.) да казва:
"Водачът (имамът) е поръчител. Ако отслужи добре молитвата, тогава благодеянието ще бъде както за него, така и за джемаата. Но ако той изпълни лошо молитвата, то тогава грехът ще бъде единствено негов, не и на джемаата."

ДОБРОДЕТЕЛИТЕ НА ДЖУМА НАМАЗ
От Абу Хурайра (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Който извърши гусул абдест в петъчния ден и след това отиде за петъчна молитва (джума), все едно че е заклал една камила за курбан (получава толкова голяма награда).
Който отиде във втория час (за молитва) в джамията, все едно че е заклал един бивол за курбан.
Който отиде в третия час, все едно че е заклал един овен за курбан.
Който отиде в четвъртия час, все едно че е дал за садака една кокошка.
Който отиде в петия час, все едно е дал за садака едно яйце.
Когато имамът се изправи за петъчната проповед (хутбе) меляикетата са готови и слушат споменаването (на Аллах)."

Друго предание гласи:
"Когато настъпи петъчния ден (джума) на всяка една врата на джамията застават меляикета, които записват по ред пристигащите. Когато имамът започне четенето на хутбето те затварят тефтерите си и започват да слушат споменаването на Аллах (зикира)." (Ал-Бухари, Муслим)

ОТСЛУЖВАНЕ НА МОЛИТВАТА ВЪВ ВРЕМЕТО Й
Предава се от Ибн-и Амр бин Ас (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Има трима души, на които Аллах не приема молитвата: На водач (имам), когото хората не обичат. На идващия след молитвата, т.е. след като времето й е отминало. На онзи, който освободи роб и след това отново го пороби." (Абу Дауд)

ОБНОСКИ ПО ВРЕМЕ НА ДЖУМА НАМАЗ
Абдуллах бин Амр Ибн-ил Ас (р.а.) разказва, че Расулюллах (с.а.с.) е казал:
"Три групи хора се присъединяват към петъчната молитва:
1. Има хора, които се присъединяват към молитвата и говорят празни приказки. Техният дял от тази молитва остава единствено празнословието (т.е. губят наградата);
2.Има хора, които идват за джума и отправят дуа (зов). Те отправят дуа към Всевишния Аллах и ако Той пожелае веднага ще откликне на молбата им, а ако пожелае не ще откликне на нея;
3.Има хора, които идват за джума, като само слушат и пазят тишина, не минават между вярващите и никого не притесняват. Тяхната молитва (става причина да бъдат) заличени греховете им до предишната джума и три дена в повече. Доказателство за това са и думите на Всевишния: "Който стори една добрина, все едно че е сторил десет." (Абу Дауд)

СЛЕД СУРА "АЛ-ФАТИХА"
Предава се от Абу Катаде (р.а.):
"В първите два ракята на обедната молитва (зухр) Пратеникът на Аллах (с.а.с.) четеше сура "ал-Фатиха" и две други сури. А на останалите две части ракята четеше само сура "ал-Фатиха", дори понякога дочувахме четенето му. При първия ракят четенето му бе по-дълго, а при втория по-късо. При следобедната (аср) и сутрешната (феджр) молитва той процедираше по същия начин." (Ал-Бухари, Муслим)

ХУТБЕТО НА ДЖУМА
Когато Али (р.а.) четял хутбе в Куфе казал следното:
"Когато настъпи петъчния ден шей-тана излиза отрано със своите знамена. Използва хиляда и една пречки, за да ги накара да закъснеят за джума. А меляи-кетата отиват рано и застават на вратите на джамията. Те записват пристигащите кой е дошъл в първия час, кой във втория. Това продължава докато имама се качи на минбера. За онзи, който седне в месджида на място от където да вижда и чува имама, слуша внимателно и мълчи, за него има двойна награда. Който остане далеч и седне на място от където не чува имама, стои тихо и мълчаливо той получава част от наградата. Ако някой седне на място, където вижда и чува имама, но празнослови и не мълчи, на него му се записва двоен грях. Когато някой седне на място, където няма възможност да вижда и слуша имама и празнослови и не запазва мълчание, на такъв му се пише един грях. Ако някой каже на онзи до него "тихо", то той е проговорил напразно. А онзи, който говори напразно остава лишен от севаб (благодеяние, награда) за тази джума. В края на своята проповед Али (р.а.) казал: "Аз чух това от Пратеника на Аллах (с.а.с.)." (Абу Дауд)

КОГА НЕ СЕ ОТСЛУЖВА МОЛИТВА
От Ибн-и Аббас, че Пророкът (с.а.с.) е казал:
"След следобедната молитва (аср) докато залезе слънцето няма молитва. След сутрешната молитва (феджр) докато изгрее слънцето няма молитва."
(Т.е. през това време не се отслужва допълнителна молитва - нафиле). (Бейхаки, Сюнен)

ОТСЛУЖВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНАТА МОЛИТВА ВКЪЩИ
Предава се от Зейд бин Сабит (р.а.), че Пророкът (с.а.с.) е казал:
"О, хора, отслужвайте молитва в къщи. Защото е по-добродетелно човек да отслужи молитвата в своя дом. С изключение на задължителната (фарз) молитва. (За нея е по-добродетелно да бъде отслужена в джамията с джемаат)." (Ал-Бухари, Муслим)

ПО-ДОБРО ОТКОЛКОТО СВЕТА
От Айша (р.а.) се предава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Двата ракята сюннет на сутрешната молитва са по-добродетелни отколкото този свят и намиращото се в него!" (Муслим)

СУННЕТА НА СУТРЕШНАТА МОЛИТВА
Айша (р.а.) разказва:
"Расулюллах (с.а.с.) никога не пропускаше да отслужи четири ракята преди обедната молитва и два ракята преди сутрешната молитва." (Ал-Бухари)

МОЛИТВАТА СУННЕТ
Предава се от майката на вярващите Умм Хабибе Рамле бинт-и Ебу Суфян, че е чула Расулюллах (с.а.с.) да казва:
"Когато някой вярваш всеки ден отслужва освен задължителните още дванадесет рекята допълнителна (нафиле) молитва за Всевишния, несъмнено Той прави къща за него в Дженнета ." (Муслим)

СУННЕТИТЕ НА ОБЕДНАТА МОЛИТВА
Предава се от Умму Хабибе (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Който отслужва преди и след (фарза на) обедната молитва по четири ракята сюннет, то Аллах ще забрани за него огъня." (Абу Дауд, ат-Тирмизи)
От Абдуллах бин Саид(р.а.) се предава, следното:
"Расулюллах (с.а.с.) отслужил четири ракята преди (фарза на) обедната молитва и рекъл:
"В този момент се разтварят небесните врати. Аз желая в този момент да се издигне мое добро дело." (Ат-Тирмизи)

ИЗПРАВЯНЕ СЛЕД РУКЮ
От Мухариб ибн-и Дисар (р.а.):
"Хузейфе (р.а.) беше видял човек, който отслужвал молитва, но не се изправял напълно. След като отслужил молитвата, той запитал човека:
"Да не би да имаш някакъв проблем с гърба?"
След като получи отрицателен отговор, той рекъл:
"Ако умреш така, ще бъдещ умрял все едно си се възпротивил на суннета на Пратеника (с.а.с.)." (Ал-Бухари)

НОЩНАТА МОЛИТВА
Предава се от Билял и Егбу Умаме (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Трябва да отслужвате нощната молитва, защото това е обичай на праведниците преди вас. Нощната молитва приближава до Аллах, въздържа от (извършване на) грехове, откуп е за (извършените) злини, лек е за тялото." (Ат-Тирмизи)

ПАРФЮМИРАНЕТО НА ЖЕНИТЕ
Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:
"(О, жени!) Когато някоя от вас ще отива в джамията нека да не се парфюми ра." (Муслим)

СУТРЕШНАТА МОЛИТВА И ПОКРОВИТЕЛСТВОТО НА АЛЛАХ
Предава се от Абдуллах бин Джундуб (р.а.), че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
"Онзи, който отслужва сутрешната молитва (сабах) е под покровителството на Аллах, а Той в никакъв случай не желае да бъде нападнат онзи, който е под покровителството Му. Всевишният хваща онзи, който напада онези, които са под Неговото покровителство и го хвърля по лице в огъня на Джехеннема (Ада)." (Имам Ахмед)

КОГАТО ИМАМЪТ КАЖЕ "СЕМИ-АЛЛАХУ ЛИМЕН ХАМИДЕХ"
От Ебу Хурайра (р.а.), че Расулюллах (с.а.с.) е казал:
"Когато имамът каже: "Семиаллаху лимен хамидех!" вие кажете: "Аллахумме раббеня лекел хамд." Защото думите на някого, ако съвпаднат с думите на меляикетата, греховете му ще бъдат опростени." (Ал-Бухари, Муслим)

ТАДИЛ-И ЕРКЯН
От Ебу Хурайра (р.а.) се разказва, че:
"[Един път] Пророкът (с.а.с.) влезна в джамията. [Подир него] влезна човек, който отслужи молитва, след което поздрави Пророка (с.а.с.). Расулюллах (с.а.с.) отвърна на поздрава и му рече:
"Върни се и отслужи молитвата отново, защото ти не я изпълни!"
Човекът се върна и отслужи молитвата по същия начин. След което дойде и поздрави Расулюллах (с.а.с.). Той отново му рече:
"Върни се и отслужи молитвата отново, защото ти не я изпълни!"
Това се повтори три пъти. Накрая човекът каза:
"Кълна се в Онзи, който те е изпратил с Истината, че освен по този начин, аз не знам другояче да отслужвам молитвата! Научи ме!"
Пророкът (с.а.с.) рече:
"Когато застанеш за молитва произнеси текбир. След това прочети от Корана до където ти е лесно, после отиди на рукю и остани там докато ти се успокоят органите. После се изправи добре. След това отиди на сежде и остани там докато органите ти се успокоят. Подир това се изправи и постой докато ти се успокоят органите. Процедирай по този начин във всяка молитва." (Ал-Бухари, Муслим)

КРАЙ

Ислямски думи и изрази.

Posted by Admin сряда, май 29, 2013, under |


Това е лист ( за не Мюсюлмани или нови Мюсюлмани ) с често използвани Ислямски думи и изрази който ще бъдат използвани в този блог.

Селям Алейкум - "Мирът да е над теб, Мир на теб"
Селям - "Мир"
Аллах - Бог
Инша'Аллах - "Ако Аллах (Бог) е пожелал"
Маша'Аллах - "Аллах (Бог) така е пожелал"
Елхамдулиллях - "Слава на Аллах (Бог)"
Субхан'Аллах - "Пречист е Аллах"
Аллах Акбар - "Аллах (Бог) е велик"
Астагфируллах - "Аллах (Бог),опрости ме"
Джазакх'Аллаху хайр - "Аллах (Бог) да те възнагради"
Барака'Аллах феек - "Аллах (Бог) да те благослови"
(СУТ) - "Субханеху уе теа'ала - "Великолепен е Той и възвишен" (използва се след името на Аллах)
(САС) - "Саллалаху алейхи уа саллам" или "Нека Аллах(Бог) да го благослови и с мир да го дари" (Използва се всеки път след споменаване името на Пророка Мухаммед (сас))
(АС) - "Алейхи селям" или "Мирът да е над(за) него" (Използва се след име на Пророк)
(РА) - "Радиаллаху Анха" или "Аллах(Бог) да е доволен от нея" или "Радиаллаху Анху" или "Аллах(Бог) да е доволен от него" или "Радиаллаху Анхум" или "Аллах(Бог) да е доволен от тях" (Използват се след името на някой от сподвижниците или членове на семейството на Пратеника)

ДЕВЕТИ РАЗДЕЛ – ТЪРГОВИЯ И ТЪРГОВСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Posted by Admin вторник, май 28, 2013, under ,, |

 

ТЪРГОВИЯ И ТЪРГОВСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Този раздел е един от най-важните раздили на фъкъха от частта – муамелят. Това е така, защото всеки човек, е свързан с тази тема, поради факта, че той ежедневно е или търговец, или клиент.
Търговията е една от най-достойните и възхвалени от шериата професии, но само когато тя е честна, и съобразена с шериатските правила. Аллах Теаля казва в Коран – и – Керим: „А Аллах позволи търговията и забрани лихварството”. (Бакара: 275)
Много от Пратениците, включително и нашият Пратеник (с.а.с.), са се занимавали с търговия, и са били пример за честни взаимоотношения. За съжаление, в днешно време много от мюсюлманите не знаят, или ако знаят, не се съобразяват, с шериатските правила в търговските взаимоотношения, и от там печелят по незаконен /харам/ начин своето и на семействата им препитание, а в това няма благодат /берекет/ от Аллах (С.Т.). Аллах Теаля казва в Коран – и – Керим относно недобросъвестните търговци:
Горко на ощетяващите, които щом взимат от хората, изпълват мярката, а щом им отмерват или
им претеглят, причиняват загуба! Не допускат ли тези, че ще бъдат възкресени за великия Ден – Деня, в който хората ще застанат пред Господаря на световете?
(Сура „Мутаффифин” 1 – 6)
Ето някои хадиси по темата:
Хадис: Енес ибн Малик (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Търсенето на позволена (халал) прехрана е задължение на всеки мюслюманин”. (Табарани)
Хадис: Али (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Аллах (С.Т.) обича да вижда своите раби да търсят прехраната си от халал”. (Табарани).
Хадис: Рафиа ибн Хадидж (р.а.) попитал Пратеникът (с.а.с.) кое препитание е най-доброто, и той казал: „Това, което човек изработи със собствените си ръце и от честна търговия”. (Имам Ахмед).
Хадис: Ебу Саид Ел – Худри (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Честният и справедлив търговец ще бъде с Пратениците, шехидите и най-достойните (сиддикин) в Съдният ден”. (Тирмизи)
Покупко – продажбата, или търговската сделка според шериата има две основни градивни части (еркян). Основават се върху взаимното съгласие между продавача и купувача при съответните условия, които ще разгледаме по-долу, и се наричат иджаби кабул.
Иджаб, това е заявлението на първият участник в сделката, независимо дали е продавачът или купувачът, а „кабул, това е потвръждението на вторият от дого­ва­ря­щите се, с което той изразява своето съгласие за осъществяването на съответната сделка, при съответните условия.
Иджаби кабулмогат да бъдат осъществени устно, писмено, със знаци, мимики или какъвто и да е друг начин, използван на дадено място или в даден бранш, стига това да изразява съгласието и на двамата, или на двете страни, участващи в съответната сделка.
Сделката може да се осъществи, като продавачът и купувачът са на едно място, което в шериата се нарича „меджлис”, може и от растояние, като например по телефона или интернет, а може и чрез посредник, който има съответните пълномощия за това.
Условия на търговската сделка.
За да бъде една покупко – продажба съобразена с шериата, трябва да отговаря на определени условия от една страна продавачът и купувачът, а от друга – обектът на сделката, т.е. стоката.
1. Условия, на които трябва да отговарят участниците в покупко – продажбата:
А) Да са добре с разума (акил).
Б) Да са шериатски пълнолетни, или ако са деца – да различават доброто от лошото (темиз).
Ако луд или ненормален направи сделка, тя е невалидна, а ако дете направи сделка за нещо, което не е от неговата компетентност, то последна дума има родителят или настойникът на детето, т.е. ако той потвърди сделката, тя е законна, ако не, то тя се смята за провалена (батил).
2. Условия, на които трябва да отговаря обекта на сделката (стоката):
А) Да бъде от нещата, които са позволени от шериата да се търгува с тях, защото според Исляма има неща, които е забранено (харам) да се търгува с тях, като например:
а) Алкохол                            б) Мърша
в) Свински продукти          г) Икони
Хадис: Джабир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Наистина Аллах (С.Т.) забрани търговията на алкохол, мърша, свинско и икони”. Попитаха: „О. Пратенико на Аллах, ние използваме лойта от умрелите животни за намазване на лодките и кожите, и за осветление в лампите”. Той (с.а.с.) каза: „Не! То е харам!”, след това каза: „Проклети да са евреите, след като Аллах (С.Т.) им забрани лойта от мършата, те го претопяваха, и го продаваха, и ядяха парите от тази продажба.” (Ебу Давуд, Тирмизи, Ибн Маджа и др.)
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Проклет е алкохола, и който го произвежда, и за който се произвежда, и който го продава, и който го купува, и който го носи /превозва/, и за който се носи, и който яде парите от него, и който го пие, и който го сипва (сервира).” (Имам Ахмед).
Към тази точка спадат наркотиците, и всички упойващи вещества от рода на наркотиците, независимо в каква форма са те, защото тяхната вреда е по-голяма от алкохола.
Хадис: Пратеникът (с.а.с.) казва: „Всяко нещо, което упойва разума, е забранено (харам).” (Муслим)
д) Кучета. Шериата забранява притежанието и търговията на кучета, освен обучени кучета за лов или пазачи.
Хадис: Джабир (р.а.) предава, че „Пратеникът (с.а.с.) е забранил търговията с кучета, освен за лов.” (Несаи)
е) Касети, дискове и други подобни, които съдържат забранени от шериата записи като филми с разврат, или музика, която е в противоречие с шериата, и други подобни.
Б) Обекта на сделката (стоката) да бъде притежание на продавача, и той да може да я предостави на купувача.
Когато някой продава нещо, или сключва сделка, то той трябва да е собственик на това нещо, или да има пълномощие за това, в противен случай, ако някой продаде нещо, на което не е собственик, или няма пълномощно, сделката е невалидна, освен ако собственика не я потвърди след това.
Не може обект на сделката да бъде нещо, което продавачът не може да го предостави на купувача, като например: някой да каже: ‘продавам ти онези птици, които летят в небето’ или ‘продавам ти еди колко си риби от морето’.
В) Обекта на сделката (стоката) да бъде с известни количество, качество и цена.
а) По отношение на количеството, то трябва да бъде точно на обявеното, когато става въпрос за точни неща, като грамове или килограми, или сантиметри, или метри. И максимално близко до обявеното, когато става въпрос за големи неща, при които е трудно да се постигне абсолютна точност, като декари или хектари, или тонове и др. подобни. Също така това количество трябва да е известно на клиента, защото както ще споменем по-нататък, ако количеството на стоката не е известно на купувачът, или не е колкото е обявено, то тази сделка се смята за незаконна, и това се смята за измама.
б) По отношение на качеството, то първо трябва да е обявено, и второ, цялата стока да отговаря на обявеното качество. Защото ако това, което се вижда е едно качество, а това, което не се вижда е друго, се нарича измама (гашш) и е забранено от шериата.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) разказва, че Пратеникът (с.а.с.) веднъж минал по пазара и видял един човек да продава някаква храна (плодове или зеленчуци) приближил се, бръкнал с ръката, и видял че отдолу е влажна, и казал: „Какво е това, о, собственико?!”. Той казал: „Навалял го е дъжда, о, Пратенико на Аллах!” Пратеникът (с.а.с.) казал: „Да беше го изкарал отгоре, че да се вижда?! Който ни мами, той не е от нас!”. (Муслим)
в) По отношение на цената, обекта на сделката (стоката) трябва да бъде с известна за купувача цена. По отношение на ценообразуването, то трябва да бъде основано на принципа на пазарната икономика, т.е. търсенето и предлагането. Тогава в цените не може да има големи разлики, и надценката или печалбата не може да бъде фрапираща. Затова там, където има пазарна икономика, и на пазара има повече от един, който предлага тази стока, няма ограничение в надценката, стига да има кой да я купи на тази цена. Но когато има монопол, т.е. само един предлага дадена стока, тогава е забранено надценката или печалбата да се вдига много, и по този начин да се изнудват хората. Също така е забранено, когато има монопол или криза на пазара, да се задържа определена стока, с цел да й се вдигне цената, и тогава един човек, или група хора се облагодетелстват незаконно, за сметка на обикновенните хора, като нарушението е още по-тежко, когато става въпрос за стоки от първа необходимост.
Сделки и търговски взаимоотношения, които са забранени от шериатът.
1. Лихвата и лихварството.
Лихвата и лихварството са забранени от шериата и се смятат за един от най-големите грехове.
Аллах Теаля казва в Коран – и – Керим:
Които изяждат лихвата, не ще се изправят, освен както се изправя някой, когото сатаната поваля от лудост. Това е, защото казваха: “Търговията е като лихварството.” А Аллах позволи търговията и забрани лихварството. При когото е дошло наставление от неговия Господар и е престанал, негово е онова, което е било дотогава и делото му е за пред Аллах.
А които се върнат към това, тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно. Аллах лишава лихвата от благодат, а надбавя за милостинята. Аллах не обича никой неблагодарник, грешник.
(Бакара: 275 – 276)
И още казва:
О, вярващи, бойте се от Аллах и се откажете от надбавеното чрез лихвата, ако наистина вярвате! А не го ли сторите, очаквайте война от Аллах и от Неговия Пратеник! А покаете ли се ваша си е главницата на имотите ви. Не сте угнетители и не сте угнетени.
(Бакара: 278 – 279)
И още казва Аллах Теаля:
О, вярващи, не изяждайте лихвата, многократно умножена, и бойте се от Аллах, за да сполучите!
(Али Имран: 130)
Също така Пратеникът (с.а.с.) с хадиси е предупредил за опасността от лихварството.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Странете от седем унищожителни грехове!”. Попитаха: „Кои са те, о, Пратенико на Аллах?”. Каза: „Съдружаването с Аллах; Магьо­сни­чест­во­то; убийството на човек, който Аллах е забранил, освен с право; яденето на лихва; яденето на сирашка стока; бягането от фронта; обвиняването на честни вярващи жени в блудство.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Джабир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Аллах (С.Т.) прокле този, който яде лихва, и този, който я дава, и този, който свидетелства, и този, който я записва.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Абдуллах ибн Ханзале (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Един дирхем (лев) лихва е по-лошо от 36 прелюбодейства (зина).” (Даракутни)
Това са някои от доказателствата, които забраняват лихвата. Трябва да се знае, че лихвата е забранена за всички и навсякаде, дори и на евреите и християните, защото в техните книги също има текстове, които я забраняват, но те са ги изопачили или прикрили.
Някои ще кажат, че в днешно време е трудно човек да се предпази от това, още повече че живеем в не мюсюлманска страна, но това не е така, защото този, които се страхува от Аллах, ще намери начин, дори и да е трудно, а едно нещо, колкото е по-трудно, толкова е по-голяма наградата за него. Още повече, че има много примери за хора, които са забогатели от подобни забранени неща, но не е имало берекет в тяхното богатство, и те рано или късно ще пострадат.
Трябва също да се знае, че лихвата е харам, независимо дали е между двама души, или е между човек и банка, или е между институции, и независимо дали човек работи с мюсюлмани или не мюсюлмани, и независимо, дали е в ислямска държава, или не ислямска.

 Лихвата е два основни вида:
1. Лихва при отсрочка (риба ен – несиа)
Този вид лихва се получава, когато някай даде на друг заем и след определено време ще трябва да върне повече от колкото е взел, заради отсрочката. Това е лихва от вида (риба ен – несиа), който е разпространен най-много и една от най-големите мъдрости, поради които е забранено това е, че този, който дава заема, получава гарантирана печалба, без да е извършил нищо и той трупа незаконно богатство, за сметка на заелият, който затъва. И така богатите стават още по-богати, без реално да извършват нищо, а бедните още по-бедни, и това е несправедливо.
Има няколко изхода от това положение:
Първо: Ако някой има доста пари, и негов брат се нуждае от заем, той може да му ослужи, без да му взема лихва, за което ще получи голяма награда за Ахирета, за което ще споменем по-нататък.
Второ: Ако някой има пари и иска да печели, то има позволени начини за инвестиция, за което също ще споменем по-нататък.
2. Лихва при размяна (риба ел – фадл)
Този вид лихва се получава, когато има размяна на еднородни неща, от рода на пари (злато, сребро и др.) и хранителни продукти (пшеница, картофи и др.).
Хадис: Ебу Саид Ел – Худри (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „(Който разменя) злато за злато, и сребро за сребро, и ечемик за ечемик, и пшеница за пшеница, и фурми за фурми, и сол за сол, (да бъде) в равни количества, от ръка в ръка (едновременно), а който увеличи, или поиска повече, е направил лихва, като даващият /лихва/, и вземащият са равни (в греха).” (Бухари и Муслим).
От този хадис, се разбира, че при търговията (размяната) на споменатите стоки, за да не се получи лихва, са необходими две условия:
а) Да са в еднакви количества, независимо от качеството.
б) Да става едновременно, т.е. без отсрочка за единият.
Примерно: Ако някой иска да размени 50 кг. по-едри картофи за 80 кг. по-дребни, тава не е позволено, защото става лихва. Изходът е да продаде едрите картофи за пари, и със сумата да си купи други, каквито пожелае. Ако се размени картофи за пшеница, например, това е позволено защото са от различен вид, независимо от пропорцията.
Друг пример: Ако се размени 5 лв. монета за 10 лв. книжни също е лихва, но ако се разменят левове за евро или долари например, е позволено, независимо от пропорцията, защото са от различен вид.


2. Комарът и хазартните игри.
Комарът и хазартните игри са забранени от шериатът, и всеки, който играе или спомага по някакъв начин да се извършва тази дейност (комар и хазарт), той извършва харам, а ако от това печели, той печели от харам, независимо дали е пряко или косвено.
Аллах Теаля повелява в Коран – и – Керим:
О, вярващи, виното, играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите! Сатаната цели именно да всее между вас вражда и ненавист чрез виното и играта на късмет, и да ви възпре от споменаването на Аллах, и от молитвата. Не ще ли престанете?
(Маиде: 90 – 91 )
В това число влиза: тотото, лотариите, всичке видове игри, в които има залагане, независимо дали е чрез фиш, или билет, или по телефона, или чрез SMS (в това число влизат всички телевизионни игри, които са на принципа на залагане чрез обаждане или SMS) или е игрална машина, щом е на принципа: много хора залагат, един или няколко печелят, това е комар или хазарт, и всеки, който участва, или спомага по някакъв начин или печели, това е забранено от шериатът (харам). Който е спечелил по такъв начин, независимо дали е от комар, или хазарт, или алкохол, или наркотици, или кражба, или по какъвто и да е непозволен от шериата начин, той е спечелил от харам, и от това нещо няма да има берекет и полза, и от това нещо не се приема нито садака, нито зекят, нито какъвто и да е хаир.
3. Застраховките.
Застраховката е съвременно икономическо явление, поради което за него няма мнение от най-големите ислямски учени (четирите имама). Застраховката е сделка, при която човек плаща определена сума на един път или на вноски на определена институция, като при определени неприятни случаи (катастрофи, бедствия и др.), тази институция изплаща на застрахованото лице съответно обезщетение.
Застраховката се дели на два основни вида:
- Застраховка на имущество.
- Застраховка „живот”.
Въпреки, че някои от съвременните учени позволяват застраховката на имущество, като едно социално явление, то повечето съвременни исламски учени казват, че никакъв вид застраховка, не е позволено в шериатът, защото всички те са на принципа на хазарта и комара, и в основата им не е заложено хуманноста и братската взаимопомощ, а с тези сделки се цели експлоатацията на хората, и огромните печалби на застрахователните компании. Също така в този бизнес има предпоставки за големи манипулации и корупция, и от там ощетяване на много хора и възникване на скандали между тях.
Тези от учените, които позволяват застраховката на имущество, позволяват вариантът, който съществува в някои ислямски страни, при който група хора, еднакво застрашени от дадено бедствие, внасят определена сума във фонд, който е тяхна собственост, и при злополука с някой от тях, му се помага от този фонд.
Застраховките, които са задължителни в наше време, и човек не може да вземе правото си без тях, т.е. той няма избор, като задължителните автомобилни застраховки, без които човек не може да си кара абтомобила, въпреки че не са одобрени от шериатът, чавек няма грях от тях, защото е принуден и няма избор.
Сделки и търговски взаимоотношения, които не са забранени от шериатът.
1. Заем.
Заемът е едно от позволените от шериатът икономически отношения, и даже в много случаи той е препоръчителен и се смята за голяма добрина (хаир).
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Който помогне да се реши един земен проблем на негов брат мюсюлманин, Аллах му решава проблем на Кияметският ден. И който улесни един мюсюлманин, Аллах му улеснява и на този, и на Онзи свят. Аллах е в помощ на своя раб, докато той е в помощ на своя брат (мюсюлманин).” (Муслим, Ебу Дауд)
Хадис: Ебу Месуд (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: “Когато един мюсюлманин даде заем на свой брат (мюсюлманин) два пъти, все едно му е дал една садака на същата стойност.” (Ибн Маджа, Ибн Хиббан)
Това е така, когато заема отговаря на следните условия:
А) Да е безлихвен.
Б) Заемодателят да няма за цел облагодетелстване от ползващият заема, и ако целта е материално облагодетелстване, то се смята за лихва. Примерно, ако някой даде заем на друг, и му каже ще ми върнеш същата сума, но ще ми дадеш еди какво си, или ще ми свършиш еди какво си, то това е лихва.
В) Да е от неща, които могат да се измерят точно, или приблизително, и са позволени от шериатът, като пари, търговски стоки, и др.
Г) Желателно е заемът да се записва, кога е даден, от кой е даден, на кой е даден, за колко време е даден, и да има свидетели.
Има хора, които вземат заеми, и не ги връщат на време, или въобще не ги връщат, но трябва да знаят, че който вземе заем, и не го върне, се смята за голям грях, и ако умре, и има заеми и не ги е оправил, положението му на Ахирета ще е тежко.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Който е взел заем, и има възможност да го върне на време, и не го върне, е извършил гнет (зулм).” (Ебу Дауд)
Хадис: Ебу Селеме ибн Джабир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) не е кланял Джанезе намаз на човек, който е умрял със заем и не го е управил.”
(Бухари и Муслим)
В друг хадис се предава, че Пратеникът (с.а.с.) е казал, че дори човек да умре като шехид (по време на война) и да няма никакви грехове, той не може да влезне в Дженнета, ако има неоправени дългове към хората.
2. Даване под наем.
Даването под наем е позволено в шериатът, когато отговаря на следните условия:
А) Двете страни на сделката да са шериатски пълнолетни, да са добре с разума и да е по взаимно съгласие.
Б) Обекта на сделката да е от позволените в шериатът. Например: Да не е заведение за алкохол, или заведение за хазарт.
В) Обекта на сделката да не се консумира, а да се ползва. Например: Да не е хранителен продукт, а да е постройка, земя или превазно средство.
Г) Сделката да има условия като цена, срок и др.
3. Лизинг.
Това е сделка, при която клиента взема стока или имущество на изплащане. Това се налага, когато човек има нужда от някаква стока или имущество, движимо или недвижимо, и няма достатъчно пари, за да го плати, а друг, който е търговец, може да му го даде на изплащане, като всеки месец плаща определена вноска за определено време. Разликата между обикновенната търговска сделка и лизинга е, че при обикновенната сделка се плаща на веднъж и веднага при покупката, и цената е една, а при лизинга се плаща разсрочено и цената е друга.
По отношение на шериатската разпоредба (хукума) за този вид сделки, някои от ислямските учени казват, че те не са позволени, защото приличат на лихвени, а лихвата разбрахме, че категорично е забранена.
Повечето ислямски учени позволяват лизинга, при долуспоменатите условия, като казват, че лизинга не е лихва, защото основният принцип на лихварството е сигурната печалба, без да се извършва почти нищо, а при лизинга, първо това е търговска сделка, при която се продава стока срещу пари, и второ стоката, продадена на лизинг сега и струва една цена, не се знае колко ще струва след една година например, когато продавача ще получи цялата сума от сделката, така че печалбата на продавача никак не е сигурна.
Друг довод на учените, които позволяват лизинга е, че няма категорично доказателство, от айети или хадиси, които да го забраняват, а основен принцип в шериатът е, че всяко нещо е позволено, докато не се намери доказателство (шериатско), което да го забранява.
Друг довод за лизинга е, че има предания, макар и не до там категорични, че някои от сахабите са пол­звали този вид сделки, а и от тогава до сега хората имат нужда от такъв вид сделки, както споменахме по-горе.
Някои учени казват, че в този вид сделки, може да се приеме, че реалната цена на стоката, може да се приеме крайната цена на лизинга, а ако клиента плати веднага, търговецът прави отстъпка в цената.
Условия, при които е позволен лизингът:
А) Сделката да е доброволна, да е между шериатски пълнолетни и разумни хора, и продаваната стока да е от позволените от шериатът.
Б) Разликата в цената на стоката, която е в момента на закупуването, и цената, която се получава в края на изплащането, да не е много голяма. Това може да се получи при монополисти, които изнудват клиентите.
В) В сделката да не участва банков (лихвен) посредник.
Сега има лизинг при следната ситуация: Например – отива човек в автокъща, и иска да си купи кола на изплащане.
Тази автокъща обаче работи с определена банка, която плаща веднага крайната сума, и купувачът връща парите на банката, а не на автокъщата. Този вид лизинг не го разрешават учените, защото: първо, това е равносилно на вземане на лихвен банков кредит, който не е позволен от шериатът, и второ, чрез по­сре­дни­чест­вото на банката, цената се увеличава, и купувачът губи от това.

4. Търг.
Позволено е в шериатът, една стока да бъде продадена на търг, когато за нея има повече от един кандидат – купувач, независимо дали е с тайно или явно наддаване.
Не е позволено обаче участието на псевдо – купувачи, които нямат за цел копуването на стоката, а да вдигат изкуствено цената. Това обикновено става, като се наговарят със собственикът на стоката, с цел да се вдигне цената и съответно печалбата. Това деяние е забранено и парите взети по този начин са харам.
5. Сделка „Мударабе”.
Това е сделка между двама, при която единият дава определена сума пари на друг, който търгува с тях, като се споразумяват за определен процент от печалбата.
Този вид сделки са позволени в шериатът, защото има хора, които имат пари, а не могат да се занимават с търгавия, а има други, които им се отдава търговията, но нямат пари и това е може би най-голямата алтернатива на лихварството.
Условията на този вид сделки са следните:
А) Капиталът, който е отдаден за сделката „Мударабе” да е пари, а не материал например, и да се знае точното количество.
Б) Разпределението на печалбата между двамата, да е в проценти, като 50% на 50%, или 30% на 70% например, и не може да бъде фиксирана като например да каже собственика на парите ‘ще ми даваш всеки месец по 300 лв., а останалото за теб’, защото по този начин може единият от двамата да бъде ощетен.
В) Такъв вид сделки се правят между хора, които си имат пълно доверие, и търговеца няма да злоупотребява. Основният капитал, отдаден на търговеца е изцяло на неговият собственик, като се дели печалбата според договореният процент. Ако се получи загуба или фалит, тя е за сметка на собственика на основния капитал, ако това не е по грешка на търговеца или проявена небрежност от него.
Г) Търговецът, който работи с чужди пари да знае, че това е поверено (еманет) и да не прави с тях нищо друго, освен това, за което са се споразумели и той няма право да ги преотстъпва (дава на заем) на друг, без знанието и разрешението на собственика.
6. Сделка „Музара’а”.
Тази сделка е подобна на предходната, като разликата е в това, че собственик на земя може да даде земята на земеделец, който да я обработва, като печалбата от реколтата е процентно разделена между тях.
Условията на сделката са същите като предходната, с тази разлика, че в предходната се отдават пари, а в тази – земя.
Също така условие е и процентът от печалбата да е от цялата земя, а не собственикът на земята да избира определено парче от земята, която да е само за него, а останалата да делят, защото това не е справедливо и е предпоставка за кавги и проблеми между двамата.
7. Сдружение, Фирма (Шерика).
Шериатското значение на „шерика” (сдружение или фирма) е, когато двама или повече хора се договорят да обединят техен капитал, който може да е пари или друго имущество, с цел да работят и печелят заедно.
От шериатска гледна точка, тези сдружения (шерика) са два основни вида:
А) Шерика ел – емляк.
Това е сдружение (шерика), при което двама или повече души са съдружници (съучастници) в иму­ще­ство, което е получено от наследство или дарение, без да има предварителен договор между тях. Това може да стане с тяхно съгласие, както например е случаят при получаване на дарение с предварително съгласие на получаващите дарението и дарителят. А може и няколко души да са съдружници в имущество (имот) без тяхното съгласие, и това се получава при получаване на наследство /мирас/ от починал общ близък.
При този вид сдружения (шерика), никой от съдружниците няма право да се разпорежда с дялът на другият, без неговото съгласие. Също така при този вид „шерика”, особено когато става въпрос за недвижимо имущество, е в сила шериатското правило шуф’а”, което означава, че ако един от съдружниците в такава „шерика” реши да продава, заменя или дава под наем своят дял, трябва най-напред да го предложи на съдружниците си, защото те са с предимство в този случай. Ако никой от тях не иска или не може да го вземе, тогава го предлага на други лица.

Б) Шерика ел – укуд.
Това е сдружение (шерика), при което двама или повече души се договарят (сключват договор) да обра­зу­ват търговско дружество (фирма), при което всеки участ­ва в това сдружение с определен капитал и определена отговорност, и получава определен процент от печалбата на фирмата.
Има няколко варианта на този вид сдружения, като някои от тях са:
а) Шерика ел – анан.
Това е сдружение между двама или повече, при което всеки участва с различно количество основен капитал, и отговорността, работата и печалбата е различна, в зависимост от споразумението. В случай на загуба или фалит, всеки съдружник губи според процентното си участие.
б) Шерика ел – муфавада.
При този вид търговско сдружение всеки съдружник участва във фирмата с еднакъв основен капитал при еднаква отговорност, работа, печалба и съответно загу­ба. В този вид сдружение всеки съдружник може да замест­ва другият, да го представлява и въобще всичко да е по равно.
в) Шерика ел – ебдан.
Това е сдружение, при което двама или повече се договарят да образуват фирма без основен капитал, като всеки от съдружниците участва с труд, като в зависимост от труда се договарят и за печалбата. Например: група работници наемат даден обект и всеки работи и получава според работата и квалификацията си, като предварително всичко се договаря.
Основни условия и принципи в тези сдружения, а и във всички останали е, да са на доброволна основа, всеки от съдружниците да е честен, справедлив, да спазва договореностите и поетите ангажименти, да не се занимават със забранени от шериатът неща, и печалбата и загубите да са процентно договорени.
8. Намерени вещи, неща (люката).
Който намери нещо изгубено на пътя, или на къра, се нарича „люката”, и може да го вземе, при следните условия:
А) Да го прибере и да обяви за намереното нещо по начин, който най-много хора ще разберат за това.
Б) Ако намереното нещо е със стойност над 1 динар (4 – 5 лв.), се съхранява и обявява една година, след която, ако не се яви собственика, този, който го е намерил може да го вземе за себе си или да го даде садака, ако няма нужда от него.
В) Ако се яви някой, който да казва, че намереното нещо е негово, той трябва да го опише подробно, или ако са пари да каже точно колко са и какви са, в противен случай не се счита, че той е собственикът.
Г) Ако намереното нещо е незначително или хранителен продукт, намерилият го може да се възпозва от него.
Д) Ако човек намери нещо ценно и смята, че няма да може да изпълни дълга към него, като съхранение и обявяване да не го взема, защото това е отговорност (еманет).
Е) Ако човек намери изгубени животни, ако са от рода на овцете или по-малки, може да ги прибере при горните условия, защото ако ги остави може да ги изяде някой звяр, като в периода на съхранение може да се възползва от тях, като ги дои например.
Но ако са по-големи животни като крави или коне, не трябва да ги пипа, защото те могат да бозаят и да се хранят сами.
Хадис: Зейд ибн Халид (р.а ) предава, че един човек дойде при Пратеникът (с.а.с.) и го попита за намерените неща (люката) и той (с.а.с.) каза: „Обяви го, като го правиш една година. Ако дойде собственика, е негово, ако не се яви, прави го каквото искаш”. Човекът попита: „Ако са овце”? Той (с.а.с.) каза: „Те са твои или на твоят брат (по вяра), или на вълка!”. Човекът попита: „А ако са камили?”. Пратеникът (с.а.с.) каза: „Не ги пипай, те ще си намерят храна и вода, докато ги намери собственикът им”. (Бухари)


Използвана литература
1. Ел – фикх ел – ислями ве едиллетух  Д-р Вехбе Еззухейли  1996
2. Фикх Ес – сенне от Мухаммед Ес – Сейид Сабик 1994
3. Ел – фикх Ел – ханефи от Абдул Хамид Тахмаз 1998
4. Нейл Ел – евтар от Мухаммед Еш – шевкяни  1993
5. Фетх Ел – бари с шерх Сахих Ел – Бухари от Ел – Аскаляни  1986
6. Сахих Муслим с шерх на Ен – невави  1995
7. Тергиб ве терхиб на Мунзири  1993
8. Риядус – салихин на Ен – невеви 1994
9. Риба ве муамелят ел – масрифийе от Д-р Умер Ел – мутрак   


ОСМИ РАЗДЕЛ – “МИРАС” (НАСЛЕДСТВО)

Posted by Admin вторник, май 28, 2013, under , |

 

МИРАС” (НАСЛЕДСТВО)

  1. Определение: „Мирас”, или още се нарича „Фараид”, означава разпределянето на всички материални неща, които оставя след себе се човек, след като почине, на всички онези, които имат право на наследство.
За съжаление, по тази тема се знае твърде малко, и от там не се спазват шериатските правила, при разпределението на имуществото на даден човек след неговата смърт, и от там се получават много спорове, проблеми и т.н.
Аллах (С.Т.) е най-Справедливият, и за това е заповядал на мюсюлманите да са справедливи. Когато един човек е жив и има деца, той трябва да бъде справедлив с тях, и когато дава или подарява на един от тях, трябва да даде и на другите, защото в противен случай между децата се появява вражда и омраза, и причина за това е родителя, който не е бил справедлив между тях.
Хадис: Нуаман ибн Бешир (р.а.) предава, че баща му отишъл заедно с него при Пратеникът (с.а.с.), и му казал:
Подарих на този си син един роб. Пратеникът (с.а.с.) казал: „Имаш ли и други деца?”. Бешир казал: „Да, имам”. Пратеникът (с.а.с.) казал: “На другите подари ли същото?”. Бешир казал: „Не”. Пратеникът (с.а.с.) казал: “А искаш ли всичките ти деца да те уважават?”. Бешир казал: „Да, о, Пратенико на Аллах”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) казал: Бойте се от Аллах, и бъдете справедливи между децата си! Или върни подаръка си, или не ме прави свидетел на несправедливост!”. (Бухари и Муслим)
2. Васиет. (Завещание)
Това е нещо, което един човек е заръчал устно или писмено да се извърши след неговата смърт
По принцип, всеки един мюсмюманин трябва да има завещание, особено когато има взаимоотношения с други хора, т.е. има да дава на някой нещо, или пък има да взема.
Условия на завещанието:
а) Да е за нещо, позволено от шериата. Ако човек завещае, след неговата смърт да правят нещо, което е забранено от шериата, то това завещание е невалидно, и тези които го изпълняват, се товарят с грях.
б) Да е до една трета от неговото имущество, което оставя след смъртта си.Човек има право да прави завещание, възлизащо на не повече от 1/3 от неговото имущество, на хора, организации и др. извън преките наследници, защото двете трети са за преките наследници.
в) Завещанието да не се отнася за пряк наследник, защото наследството за преките наследници е разпределено от Аллах (С.Т.) в Коран – и – Керим (сура Ниса – 11 и 12 айет)
Хадис: Предаден от Есхабул мегази, че е казал Пратеникът (с.а.с.): „Не се завещава на наследник”. (Имам Ахмед, Ебу Давуд и Тирмизи )
г) Не е желателно, когато човек има дългове към други хора, или към Аллах (С.Т.), и може сам да си ги оправи докато е жив, да оставя завещание на наследниците да му ги оправят след неговата смърт, освен при невъзможност.
3. Терике (Имуществото, което човек оставя след неговата смърт).
Когато един човек почине, всичко което остава след него, като пари, земя, имоти, сгради и др. се нарича терике, и с него се постъпва по следния начин:
А) Най-напред от „терике” се отделят средства за погребението като кефин, копаене на гроб и др.
Б) След това, ако има дългове, които се знаят, се издължават от „терике”.
В) След това, ако има завещание, което отговаря на гореспоменатите условия, се изпълнява от „терике”.
Г) Накрая, което остане от „терике”, се разпределя от наследниците, по точно определен начин, който ще обясним по-долу.
4. За да има разпределение на наследство (мирас), трябва да са налице следните условия:
А) Да има починал (мейит), който наистина е починал, или е обявен за такъв, като например, човек който се е изгубил много дълго време, или е обявен за безследно изчезнал, и след като вече няма надежда да е жив се обявява за умрял.
Б) Да има живи наследници, между които да се разпределя наследството.
В) Да има имущество (терике), което да се разпределя.
Г) Да няма причина, която да лишава някой от наследниците, от правото му на наследство.
5. Причини, които лишавават от наследсво.
А) Робство. Ако някой е роб и не е свободен, то той няма право на наследство.
Б) Ако мъртвият е убит от някой роднина умишлено, то убиеца няма право на наследство.
В) Ако наследника е друговерец, той няма право на наследсво.
Хадис: Усама ибн Зейд предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Не може мюслюманинът да бъде наследник на неверник, и неверникът на мюслюманин”. (Ебу Давуд, Тирмизи, Несаи и Ибн Маджа).
6. Разпределяне на наследството.
Както споминахме по-горе, наследството е раз­пре­де­лено от Аллах (С.Т.), Който казва в Коран – и – Керим:
Повелява ви Аллах за вашите деца: за мъжкото е дял, колкото за две женски. А ако са повече от две жени, за тях са две третини от оставеното. А ако е една, за нея е половината. А за родителите му, за всеки един от тях, е шестината от оставеното, ако е имал дете. А ако не е имал дете и го наследят родителите му, за майка му е третината. А ако е имал братя, за майка му е шестината след завещание, завещано от него, или дълг. Пред­пи­сание от Аллах! Не знаете кой ви е по-близък по изгода, бащите или синовете ви. Аллах е всезнаещ, премъдър. За вас е половината от онова, което са оставили съпругите ви, ако не са имали дете. А ако са имали дете, за вас е четвъртината от онова, което са оставили след завещание, завещано от тях, или дълг. А за съпругите е четвъртината от онова, което сте оставили, ако не сте имали дете. А ако сте имали дете, за тях е осмината от онова, което сте оставили след завещание, завещано от вас, или дълг. А ако мъж или жена биват наследени и нямат родители и деца, и имат брат или сестра, за всеки един от тях е шестината. А ако са повече от това, те са съдружници в третината след завещание, което е завещано, или дълг, без да има ощетен. Това е завет от Аллах! Аллах е всезнаещ, всеблаг.  
(сура „Aн-Ниса”: 11 и 12)
Изчисляването и разпределянето на наследството е едно от най-сложните неща във фъкъха. То се изчислява чрез сложни формули, като вида на формулата, която ще бъде използвана, зависи от конкретния случай на съществуващите наследници. Ние ще се опитаме да го обясним по възможно най-простия начин.
Наследниците се разделат на две основни групи:
А) Наследници, които наследяват точно определен процент, при точно определена ситуация, и те се наричат „Есхабул фуруд”, този начин на наследяване се нарича „билфард”. В тази група могат да бъдат:
- Баща.
- Дядо (баща на бащата).
- Брат, с който умрелият има обща майка (ахлиум).
- Съпруг.
- Съпруга.
- Дъщеря.
- Сестра с общи баща и майка (ухт шакика).
- Сестра с общ баща (ухт лиеб).
- Сестра с обща майка (ухт лиум).
- Внучка (дъщеря на сина).
- Майка.
- Баба (майка на бащата).
Б) Наследници, които наследяват остатъка, след като „Есхабул фуруд” си получат съответния процент, и те се наричат „асаба”, а начина се нарича „биттеасиб”. В тази група могат да бъдат:
- Син.
- Внук (син на сина).
- Брат от общи майка и баща (ах шакик).
- Чичо (брат на бащата, или на дядото).
- Бащата може да наследява и по този начин в някои случаи.
Гореспоменатите са потенциални наследници, но те всички едновременно не могат да получат наследство, като принципът е, че при наличието на по-близък, по-далечният отпада.
Най-близки до починалия са следните пет роднини:
синове, дъщери, баща, майка и съпруг или съпруга.
При наличието на тези пет, всички останали отпадат, а при наличието и на петимата споменати, и петимата наследяват съответен дял.
7. Кога и колко получават съответните наслед­ници:
** Бащата.
Бащата на умрелия (ако е жив) е от неотменимите наследници, и има три положения:
а)билфард”. Ако умрелия има деца, между които едно или повече момчета, той наследява 1/6 от имуществото.
б)биттеасиб”. Ако умрелия няма никакви деца, той получава остатакът от наследството, след като на полагащите им се задължителен процент „Есхабул фуруд” си получат дялът.
в) Ако умрелия има само дъщеря, той взема 1/6, и след като се даде на „Есхабул фуруд” съответния процент, и остане някакъв остатък, го взема бащата, т.е. в този случай той наследява и по двата начина: „билфард” и „биттеасиб”.
** Майката.
Майката на умрелия (ако е жива) е от неотменимите наследници, и има три положения:
а) Тя взема 1/6, когато умрелият има деца (едно или повече) или деца на син, или двама и повече братя и сестри.
б) Тя взема 1/3 от цялото имущество, когато няма никой от споменатите в т. „А”.
в) Тя взема 1/3 от остатакът, когато умрелия, освен нея има само съпруга (съпруг) и баща.
** Съпругът.
Съпругът на умрялата има две положения:
а) Когато умрялата няма деца, или внуци (деца на синове) независимо дали са от този или предишни бракове, той получава половината от имуществото.
б) Когато умрялата има деца, или внуци (деца на синове) независимо дали са от този или предишни бракове, той получава 1/4 от имуществото.
** Съпругата.
Съпругата на умрелият има две положения:
а) Когато умрелият няма деца, или внуци (деца на синове) независимо дали са от този или предишни бракове, тя получава 1/4 от имуществото.
б) Когато умрелият има деца, или внуци (деца на синове) независимо дали са от този или предишни бракове, тя получава 1/8 от имуществото.
** Синовете, един или повече.
Ако умрелият има един или повече синове, без дъщери, една или повече, и заедно с тях има и други наследници, които винаги наследяват, като баща, майка и сапруг/а, те (синовете) си разделят по равно остатакът, след като гореспоменатите си получат задължителният процент.
** Дъщерите.
За дъщерите на умрелият, има три положения:
а) Ако умрелият има само една дъщеря като дете, тя получава половината от наследството.
б) Ако умрелият има две или повече дъщери, без да има момче, те си разделят 2/3, независимо колко са.
в) Ако умрелият има и синове, и дъщери, то след като „Есхабул фуруд” (като баща, майка и сапруг/а) си получат процента, децата на умрелият си разделят остатакът на принципа: „на мъжкото двойно, колкото на женско”.
** Сестрите.
Сестрите на умрелият могат да бъдат наследници, само при определени условия, като има разлика дали сестрата е от общи баща и майка (шакика) или е само от обща майка (лиум). Ще споменем само три положения, при които те магат да получат наследство:
а) Ако умрелия няма деца, нито внуци, нито баща и дядо, нито брат, и е само една сестра, може да получи половината.
б) Ако сестрите са две или повече при горните условия могат да получат 2/3 от наследството.
в) Ако умрелия няма близките, споменати в точка “А” и има братя и сестри, те си разпределят остатъка от „Есхабул фуруд” на принципа: „на мъжкото двойно, колкото на женско”.
** Братята.
Братята на умрелият наследяват „биттеасиб” (остатакът), когато той (умрелият) няма синове и внуци (синове на синовете) и няма баща и дядо, след като „Есхабул фуруд
получат наследство.
** Дядото (баща на бащата).
Дядото на умрелият (ако е жив) получава наследство, само ако бащата на умрелият не е жив. В този случай може да получи неговият дял.
** Бабата (майката на майката или бащата).
Бабата на умрелият (ако е жива) получава наследство, само ако майката на умрелият, не е жива. В този случай може да получи 1/6, вместо майката.
** Чичовците (брат на бащата или дядото).
Чичото на умрелият маже да получи наследство „биттеасиб” (остатакът), когато той (умрелият) няма синове и внуци (синове на синовете), и няма баща и дядо, няма и братя, и след като „Есхабул фуруд” получат наследство.
** Внуците (синове и дъщери на сина).
Те могат да получат наследство, когато умрелият е имал синове, но всички са починали преди него.
8. „Авль”. Това е случай, при който всички наслесници наследяват „билфард”, т.е. определен процент, и общия сбор надвишава 1.
В такъв случай на всички се намаля пропорционално, за да не бъде ощетен никой.
9. „Рад”. Това е случай, при който има само един или няколко наследника, и всички те наследяват „билфард”, т.е. определен процент, и общия сбор е по-малко от 1, и няма наследник „биттеасиб”, т.е. да наследява остатакът, тогава този остатък се разпределя пропорционално, ако наследниците са повече от един, а ако е сам, взема всичко.
10. Практически примери за разпределяне на наследство.
А) Ако почине един мъж, и има следните наследници:
Баща, Майка, Съпруга, Син и Дъщеря.
Бащата и майката получават по 1/6.
Съпругата получава 1/8, и остатакът се разделя между сина и дъщерята в съотношение 2 към 1. Всички останали наследници отпадат. Ако примера го изразим в цифри, ще изглежда по следния начин:
Ако починалият мъж е оставил 1000 лв. – на майката и бащата се полага по 166.60 лв., на съпругата 125 лв., на сина 361.20 лв., и на дъщерята 180.60 лв.
Б) Ако почине мъж, и има следните наследници:
Баща, Майка, Съпруга и три Дъщери:
Майката и бащата получават по 1/6, дъщерите си разделят 2/3, съпругата 1/8. Този случай е пример за „авль”, защото всички наследяват „билфард”, и сбора от процентите превишава 1.
Ако съберем 1/6 + 1/6 + 1/8 + 2/3 на принципа на най-малък общ знаменател, ще се получи 27/24, което е повече от 1. В такъв случай има недостиг от 3/24 или 1/8 и тогава бащата и майката ще получат по 4/27 вместо 4/24, съпругата 3/27 вместо 3/24, а дъщерите ще си разделят 16/27 вместо 16/24.
Ако починалият е оставил 1000 лв., в цифри ще изглежда така:
Майката и бащата получават по 148 лв., съпругата 111 лв. дъщерите по 198 лв. приблизително.
В) Ако почине мъж, и има за наследници само съпруга и две дъщери, то тогава съпругата наследява 1/8, а дъщерите 2/3, и това е пример за „рад”, защото всички наследяват „билфард”, и сбора от процентите е по-малко от 1. Ако съберем 1/8 + 2/3 на принципа на най-малък общ знаменател ще се получи 19/24, което е по-малко от 1. В такъв случай има излишък от 5/24 и съпругата ще получи 3/19 вместо 3/24 и дъщерите ще получат по 8/19 вместо по 8/24.
Ако починалият е оставил 1000 лв., в цифри ще изглежда така:
Съпругата ще получи 157.80 лв., а дъщерите по 420.80 лв. приблизително.
Това са хората, които могат да получат наследство и начина, по който може да стане това е определено от Аллах (С.Т.) в Коран – и – Керим.
Това може да се промени единствено, когато е доброволно и са съгласни всички наследници, които ги касае, т.е. да се промени делът на наследство на някой от наследниците. В такъв случай, може на някой да се намали, увеличи или пък да преотстъпи, или се откаже изцяло от наследство. Например някой от наследниците е богат, а има друг, който е беден, и богатият иска да преотстъпи част, или целият полагащ му се дял на бедният, и двамата са съгласни, това е позволено.

Tags

Blogger templates

Translate

Blog Archive