Само за жената!

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!  Само за жената! С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е Същността на хайда и мъдростта от него Времето на хайда и неговата продължителност Хайда на бременната жена Необикновените случаи на хайд Какво се изисква при хайда? Разводът в хайд е позволен в три случая: Истихада и задълженията при истихада Положенията на жена в истихада Положение  подобно  на  истихада Задълженията  на  жената  в  истихада Нифаса  и  задълженията  при  него Използване на неща, които възпират хайда, или възпират бременността или предизвикват аборт.   В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Слава на Аллах, Който ни е създал и ни е пояснил как да почистваме душите и телата ни. Милостта и спасението да са върху нашия Пратеник Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), неговото семейство и сподвижници. *** ЕСТЕСТВЕНАТА КРЪВ  ПРИ  ЖЕНИТЕ От жените излизат три вида кръв: хайд, истихада и нифас.   Хайд - това е кръвта, която излиза всеки месец от матката.   Истихада - това е кръвта, която излиза от матката при болестно състояние.   Нифас - това е кръвта, която излиза от матката след раждане. *** ПЪРВИ  РАЗДЕЛ   Същността на хайда и мъдростта от него Хайд: това е кръвта, която излиза всеки месец от жените. Тя е естествена, излиза в определени времена, без да има някаква външна причина. Тя е естествена кръв и не е причинена от болест, рана или раждане. Хайда се различава според положението на жените и тяхното местопребиваване. Мъдростта от хайда: Когато зародишът е в утробата на майката, той не може да се храни с храни извън корема на майката, затова Всевишният Аллах е отредил така, че жените да отделят кървави секрети, с които зародиша да се храни в корема на майката. Това достига до него чрез пъпната връв. Благословен е Аллах, Превъзходният Създател! Това е мъдростта от хайда и затова когато жената забременее появата на хайд от матката се прекъсва, освен при малки изключения. А също така и при кърмачката хайдът й намалява, още повече, когато кърми детето си в първите месеци. *** ВТОРИ  РАЗДЕЛ  Времето на хайда и неговата продължителност Това се отнася  за две неща: 1. - за годините, при които хайда се появява. 2. - за продължителността на хайда. Първо - Годините при които идва хайда - това е между 12 и 50 години. Но понякога може да се появи преди тези и след тези години, в зависимост от състоянието на жената, и от нейната среда. Учените са в разногласие дали има определена възрастова граница преди, или след която жените не могат да имат хайд, а това, което идва преди това или след това е развалена кръв, а не хайд. Дарими - след като споменал различията - казал: ”Всичко това според мен е грешно, а правилното е, че когато и да излезе тази кръв е хайд, но Аллах знае най-добре.” Това, което казва Дарими е правилното. Това е избрал и Ибн Теймийе. Жената, щом забележи хайда тя е в положение на хайд, дори това да се случи преди да стане на девет години или след като е над петдесет години. Това е така, защото Аллах Теаля и Неговият Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) обвързваха хайда с наличието му, а не са споменали определени години. Второ - За продължителността на хайда. Учените са в голямо разногласие за времетраенето на хайда. Ибн Мунзир е казал: ”Група [учени] казват: ”Няма граница за най- краткото и за най-продължителното времетраене на месечния цикъл.” Тези думи са като предишните думи на Дарими и това е избрано от Ибн Теймийе, и то е правилното, защото към него сочи Свещения Коран и Суннета. Първо доказателство: Словата на Всевишния Аллах:  ”И те питат за месечното кръвотечение. Кажи: ”Това е страдание.” И стойте далеч от жените в [периода на] месечното кръвотечение, и не ги доближавайте, докато не се очистят!...” [ал-Бакара 222] Всевишният Аллах е отредил границата на хайда да е почистването, а не минаване на ден и нощ, нито три дена, нито петнадесет дена. Това сочи, че признакът за изпълняване или оставяне на задълженията е наличието на хайда, или отсъствието му. Затова когато хайда се появи - идват задълженията му, а когато се изчисти - отпадат задълженията му. Второ доказателство: В хадис разказан от Муслим, Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казал на Айше (р.а.) - когато и дошъл хайда, а тя била  влезнала в ихрам за умра: ”Прави, каквото прави хаджията, но не обикаляй около Кеаба, докато не се изчистиш!” После тя казала: ”И когато настъпи денят на коленето (т.е. Курбан байрам) се изчистих…” А Бухари разказва, че Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) й казал:  ”Чакай, а когато се почистиш, излез към Тен`иим ( място за започване на умра за жителите на Мекка)!” Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е отредил краят на да е почистването, а не е отредил краят да е определено време, което сочи, че заповедта е обвързана с хайда - има ли го, или го няма. Трето доказателство: Тези измерения и обяснения, които споменават някои учени във връзка с този въпрос, ги няма в Книгата на Всевишния Аллах, нито в Суннета на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), макар че нуждата, или по-точно крайната необходимост изисква да бъдат обяснени. Четвърто доказателство: Правилното сравнение (кияс) е, че Всевишния Аллах окачествява хайда със страдание, затова когато има хайд - има го и това страдание. Затова няма разлика между втория ден и първия, нито между четвъртия и третия, нито шестнадесетия и петнадесетия, нито осемнадесетия и седемнадесетия. Хайдът си е хайд и страданието си е страдание. Критерият си е еднакъв и в двата дена, тогава как ще е правилно разграничаването им, след като в критерия (страданието) те са равни. Пето доказателство: Онези, които ограничават хайда с времето, са в разногласие. Това е така, защото те не се базират - по този въпрос - на достоверно доказателство, което трябва да се следва. Хайда на бременната жена Почти винаги жената, която забременее, хайда й прекъсва. Имам Ахмед казва: ”Жената узнава, че е бременна, с прекъсването на кръвта (тоест хайда).” Ако бременната жена види кръв два-три дена преди раждането и излиза с тласъци, то това е нифас (кръвта след раждане). А ако е много време преди раждането, или малко преди раждането, но без тласък - то това не е нифас. Но дали е хайд или не - в това има разногласие между учените. Правилното становище е: че е хайд, ако идва в обичайното време на нейният хайд. ТРЕТИ  РАЗДЕЛ:  Необикновените случаи на хайд Необикновените случаи на хайда са различни видове: Първи вид:  Увеличаване или намаляване на дните. Например, ако жената обичайно има шест дена хайд, а кръвта продължи чак до седмия ден, или обичайно да има седем дена хайд, а да се изчисти (да спре кръвотечението) на шестия. Втори вид: Да й дойде хайда по-рано или по-късно. Например: обикновено да е в края на месеца, а тя го вижда в началото на месеца. Учените са в разногласие за тези два вида, но правилното е, че когато жената види кръвта, тогава тя е в хайд, а когато се изчисти от него (спре да тече), то тя е в чистота - независимо дали дните са повече от обичайните или по-малко, и независимо дали се появява по-рано в месеца или по-късно. Доказателството за това е същото, което бе в първи раздел, където споменахме, че задълженията при хайд са в зависимост от наличието му. Трети вид: Жълтата кръв или жълто - черната кръв. Такава кръв, ако излиза непосредствено след хайда, тя също се смята за хайд, а ако излезе след като е преминала в чисто състояние, то тази кръв не се смята за хайд, както споменава Умму Атиййе (р.а): ”Не смятахме жълтата кръв и жълто-черната кръв, след почистването, за нищо.”  (Предаден от Ебу Давуд.) Четвърти вид: Прекъсване на хайда така, че да види един ден кръв, а друг ден да е чиста. Това бива две положения: ·          Да се случва постоянно с някоя жена (винаги, когато й дойде месечният цикъл). Тази кръв се смята за кръв на истихада (т.е. не е хайд). Тогава тя трябва да си отслужва молитвите. ·          Когато това не се случва постоянно с жената. За това положение учените са в разногласие - дали това прекъсване на кръвта се смята за положение на чистота, или се причислява към хайда? Може би правилното в този случай е, че ако прекъсването на кръвта стане за по-малко от ден, то жената пак си е в положение на хайд. Пети вид: Пресъхване на кръвта - така че жената да види само влага. Ако това е по време на хайда - веднага след него, преди преминаването й в чисто състояние, то това също се причислява към хайда. А ако е след пречистването й, то не се смята за хайд, най-много може да се причисли към жълтата или към жълто-черната вода. Тогава се прави, както се прави при тях. ЧЕТВЪРТИ  РАЗДЕЛ  :  Какво се изисква при хайда?      За хайда има повече от 20 въпроса, ще спомена това което е най-нужното. Първо: Намаза (молитвата). На жената в хайд е забранено да отслужва молитвата, било фарз или суннет, и не се изисква да го откланва (када) след изчистването й, освен молитвата, на която е сварила времето поне за един рекят в чисто положение - преди или след хайда.   Пример за това: Една жена, ако премине в хайд след залез слънце, като е минало време, колкото да може да откланя един рекят, то за нея е задължение, след като се изчисти от хайда да откланя вечерния намаз (мегриб), защото е сварила в чисто състояние (преди хайда) времето за един рекят. А пример за края на времето е: Една жена, ако се почисти от хайда (т.е. спре кръвотечението й) преди изгрева на слънцето, като остава време, колкото да откланя един рекят, то за нея е задължение, когато се изкъпе да откланя сутрешната молитва (феджр), защото тя е заварена в чисто състояние (т.е. след спирането на хайда) време, колкото да се откланя един рекят. А ако времето е по-малко от това да стигне за откланване на един рекят, то за нея не е задължение да кланя тази молитва - заради хадиса на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем): ”Който завари един рекят от молитвата, то той е заварил молитвата…”                                    (Предаден от Бухари и Муслим.) От него се разбира, че който свари по-малко от един рекят, то той не е сварил молитвата. А що се отнася до изричането на зикир (споменаване на Аллах), текбир (Аллаху Екбер), техмид (Ель-хамду лиллях), казването на (Бисмиллях) преди ядене, и други като четенето на хадиси, фикх, дуа, казването на амин при слушането на Свещения Коран - тези неща не са забранени за жената, която е в хайд. В достоверен хадис се споменава, че Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) бил полегнал в скута на Аише (р.а.), а тя била в хайд, а той четял Коран. Що се отнася до четенето на Коран от жена, която е в хайд -  ако е само с поглед без изричане с уста - е разрешено. А ако е с изричане с уста, учените са в разногласие. Няма достоверен хадис, който да го забранява. Но е желателно жената да страни от това деяние, освен ако й се налага.     Второ: Говеенето: Забранено е на жената в хайд (месечно кръвотечение) да говее. И ако говее, говеенето не й се приема. А дните на хайд от месец Рамазан се отговяват ден за ден. Аише (р.а.) е казала: ”Случваше се да сме в хайд през месец Рамазан, и ни бе повелено да отговяваме [пропуснатите дни], а не ни бе повелено да откланваме [пропуснатите] молитви.” (Предаден от Бухари и Муслим.) Ако жената говее и премине в хайд дори малко преди залеза на слънцето, то говеенето на този ден й се разваля. Ако това говеене е било фарз, тя трябва да си го отговее. Но ако жена усети, че ще премине в хайд малко преди залез слънце, но кръвта на хайда излезе от нея чак след залез слънце, то този ден е пълен, и не се изисква да го отговява. А ако жена се почисти след влизането на времето за сутрешната молитва, тя не трябва да говее този ден. А ако премине в чисто състояние (спре да тече кръвта на хайда) малко преди настъпването на времето за сутрешния намаз, но тя още не се е изкъпала, и се изкъпе, след като влезе времето за сутрешната молитва, то говеенето й е правилно. Трето: Тавафат около Кеаба Жената, която е в хайд й е забранено да обикаля около Кеаба. Доказателство за това са словата на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) към Аише (р.а.), когато преминала в хайд: “Прави, каквото прави хаджията, освен да не обикаляш около Кеаба (т.е. да не извършва таваф), докато не се изчистиш.” А що се отнася до другите дела от хаджа, като сайя между Сафа и Мерва, стоенето на тях, нощуването на Музделифе и Мина, замерването на джемератите, и другите неща от хаджа са разрешени за жената, която е в месечното си кръвотечение (хайд). Четвърто: Отпадането на прощалния таваф от нея. Жена, която изпълни задълженията си при хаджа и после премине в хайд преди да напусне Мекка, тогава от нея отпада прощалния таваф - заради хадиса , предаден от Ибн Аббас (р.а.) който казва: ”[Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) заповяда на хората, последното дело от хаджа да им бъде тавафа около Дома (Кеаба),  жената в хайд бе освободена от това.”                (Предаден от Бухари и Муслим). А що се отнася до основния таваф на хаджа (таваф Ифада), той е фарз и тя е задължена да го извърши, когато се изчисти. Пето: Престоят в джамията Забранено е на жената в хайд да стои в джамията. Шесто: Половото сношение Забранено е на мъжа да извършва полово сношение със съпругата си (ако тя е в хайд), а на нея й е забранено да му позволява, заради словата на Всевишния Аллах: ”И те питат за месечното кръвотечение. Кажи:”Това е страдание.” И стойте далеч от жените в [период на] месечно кръвотечение, и не ги доближавайте, докато не се очистят!...” А от позволените неща на мъжа - когато жена му е в хайд - да я целува, да я прегръща, и да се допира до голото й тяло, като избягва зоната между пъпа и коленете й. Седмо: Разводът На мъжа е забранено да се развежда с жена си, когато тя е в хайд, заради словата на Всевишния Аллах: ”О, Пророче, ако се развежда-те с жените, развеждайте се с тях в срока [за това]…” [Разводът: 1] Разводът е разрешен, когато жената е бременна или е в чист период, в който мъжът не е правил сношение с нея. Защото ако е извършил сношение с нея, тогава не се знае как да се изчислява времето на изчакване - дали по броя на хайдовете или по бременността, защото не се знае дали е забременяла от това сношение. Разводът на жената в хайд е забранен, заради горе споменатото знамение. А в хадиса предаден от Бухари и Муслим се казва, че Ибн Омер се развел с жена си, когато тя била в хайд. Тогава Омер (р.а.) известил за това Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем), а той се ядосал на това и казал: ”Заповядай му да я върне и да остане при него, докато се изчисти, после ако иска да я задържи. А ако иска да се разведе, тогава преди да я докосвал (т.е. преди да е правил сношение в периода на това нейно чисто състояние). Това е времето, през което Аллах е повелил да бъдат развеждани жените.” Следователно мъжът, който се разведе с жена си, когато тя е в хайд, то той е грешник и е задължен да се покае към Всевишния Аллах за този грях, да я възвърне и после да се разведе с нея по начина, който се съобразява с шериата. Трябва да я остави след възвръщането й, докато се изчисти от хайда, в който я развел, после пак да премине в хайд - втори път, след това пак да се изчисти, и тогава ако желае - да я остави за своя жена, а ако желае - да се разведе с нея, преди да е извършил полово сношение с нея. Разводът в хайд е позволен в три случая: А) - Когато разводът е станал малко след никяха, без да е оставал насаме с нея, и без да я е докосвал, тогава няма грях за него ако се разведе с нея, и тя да е в хайд, защото за нея няма да има време на изчакване. И така разводът й няма да противоречи на словата на Всевишния Аллах:  ”…Развеждайте се с тях в срока…” Б) - Когато хайдът й е по време на  бременност - по-горе се спомена причината за това. В) - Когато разводът е с връщане на мехира от жената, тогава няма грях да я разведе, когато тя е в хайд. Например, ако между двамата съпрузи има разправа и лошо съжителство, тогава жената ако предложи да си му върне мехира, а той да й даде развод, дори тя да е в хайд - това е позволено, заради хадиса на Ибн Аббас (р.а), в който се казва, че жената на Сабит ибн Кайс дошла при Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) и казала: ”О, Пратенико на Аллах, аз не упреквам характера му, нито религията му, обаче не желая отричането след Исляма (т.е. непризнаването на благодатта на мъжа към жената).” А Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казал: ”Ще му върнеш ли градината?” Тя се съгласила, и Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) казал: “Приеми градината и я разведи.”               (Предаден от Бухари). Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) не я питал дали е в хайд или не, защото този развод е искан от жената, и е позволен в каквото и положение да е тя. (Забележка: Жената не може да даде развод на мъжа, защото мъжът владее развода, а жената само може да го поиска, но ако той не й го даде, тя си остава негова жена. А ако мъжът излезе от Ислям, тогава тя задължително се развежда с него и то без да го пита.) Що се отнася до сключването на брак (никях) с жена, която е в хайд,  това е позволено, защото няма доказателство, което да го забранява. Обаче за оставането му насаме с нея се съблюдава дали е сигурен, че ще се стърпи да не извърши полово сношение с нея, а ако не е сигурен, тогава той не бива да остава насаме с нея докато не се изчисти, за да не извърши забраненото сношение, когато жената е в хайд. Осмо: Съобразяване с времето на развод Ако мъжът се разведе с жена си, след като са извършили сношение или е останал насаме с нея, тогава задължение на нея да е изчака цели три хайда - ако е от тези, които имат хайд, а не са бременни - заради словата на Всевишния Аллах: ”А разведените жени да изчакат във въздържание три месечни кръвотечения…” [Кравата: 228]. А ако е бременна, тогава времето за изчакване е докато роди, независимо дали това време ще бъде дълго или късо - заради словата на Всевишния Аллах: ”…А за бременните срокът е докато родят…” [Разводът: 4]. А ако няма хайд, поради малолетност или напреднала възраст, или поради друга причина, тогава времето за изчакване е три месеца, заради словата на Всевишния Аллах: ”А за онези от жените ви, които изгубят надежда за месечното кръвотечение, ако се съмнявате, срокът им е три месеца, [също] и за онези, които все още нямат кръвотечение”    [Разводът: 4]. А ако е от имащите хайд, но й е прекъснал по някаква знаеща се причина, като болест или кърмене, тогава отново го изчислява според хайдовете, след като се премахне причината, а ако хайда не дойде, тогава тя изчаква една година след отстраняването на причината. Това е правилното мнение, което съвпада с шериатските закони. Защото когато се отстрани причината, а хайдът не дойде, тогава става като изгубване на хайда по незнайна причина. А когато хайда се премахне по незнайна причина, тогава се изчаква девет месеца, да не би да е бременна, и три месеца за определеното изчакване. А ако разводът е след брака, и преди “докосването” й, или усамотяването му с нея, тогава няма време на изчакване, независимо дали е в хайд, или не, заради словата на Всевишния Аллах: ”О, вярващи, ако се жените за вярващи жени, после им дадете развод, преди да сте ги докоснали, няма към тях срок за изчакване…”     [Съюзените племена: 49]. Девето: Празната утроба Ако мъжът умре и остави жена си бременна, детето му го наследява (а жената взема една осма от наследството), а ако хайда й дойде, тогава той няма да има дете наследник, защото утробата е празна. Десето: Изкъпването Задължение е на жената, която е била в хайд и после се е изчистила, да се изкъпе, измивайки цялото тяло, заради словата на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) към Фатима - дъщерята на Ебу Хубейш: ”Когато ти дойде хайда - остави молитвата, а когато свърши, тогава се измий и се кланяй!”          (Предаден от Бухари). Достатъчно за къпането й е да достигне водата до всички части на тялото й, дори под косата, но по-желателно е да стане на начина описан от Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем). Есма дъщерята на Шекль го попитала за къпането на жената след хайд, и той (салляллаху алейхи уе селлем) отговорил: ”Да си сипе [вода] на главата и да я търка усилено, докато достигне до корените [на космите] на главата , после да сипе вода върху себе си, след това да вземе парче плат, в което да има миск и с него да се почисти!” Есма  казала: ”Как да се почисти с него?”  А  Аише (р.а.) й казала: ”Проследи кръвта.” (Предаден от Муслим.) Жената не е задължена  да разплита косата си, освен ако е оплетена така сложно, че да не може водата да достигне корените на косата, както предава Муслим в хадиса на Умму Селеме (р.а.), че тя питала Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем): ”Аз съм жена, която си връзва косата, да я развръзвам ли за къпане от дженабе?” А в друго предание “…за дженабе и хайд?” А той казал: ”Не. Достатъчно е да сипеш [вода] три пъти върху главата ти, после да сипваш по себе си вода, докато се изчистиш.” Когато жената се изчисти от хайда по време на някоя молитва, тогава е задължена да побърза да се изкъпе, за да изпълни намаза във времето му, а ако пътува и няма вода, или има вода но се опасява, че ще й навреди (ще се разболее), или ако е болна - ще засили болестта й, тогава да вземе тейеммум вместо да се изкъпе, докато изчезне пречката и после да се изкъпе. Някои жени се изчистват от хайд по време на някоя молитва, но закъсняват с къпането до изтичане  времето на тази молитва и казват, че не могат да се изкъпят добре за кратко време. Обаче това не е оправдание, защото те могат да измият тялото си толкова, колкото е фарз и да отслужат молитвата, а когато имат повече време може да се измият както пожелаят. ПЕТИ  РАЗДЕЛ  :  Истихада и задълженията при истихада      Истихада: Това е постоянно течение на кръв от жената, или да прекъсва за ден или два в месеца. Доказателство за първото положение: за тази, на която продължава да тече кръв без прекъсване е хадиса от достоверния сборник на Бухари. Аише (р.а.) е казала: ”Фатима, дъщерята на Ебу Хубейш рече на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем): ”О, Пратенико на Аллах, наистина аз не се изчиствам” , а в друго предание “…Аз съм в истихада и не се изчиствам.” А доказателство за второто положение (за тази, на която кръвта й спира само за малко) е хадиса на Химне бинт Джехш, когато дошла при Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) и казала: ”О, Пратенико на Аллах, наистина аз съм в голяма и силна истихада, …” (Хадисът е предаден от Ахмед, Ебу Дауд и Тирмизи и казал, че е достоверен. Предава се, че имам Ахмед също е казал, че е достоверен, а Бухари казал, че е добър.) Положенията на жена в истихада За жената в истихада има три положения: Първо положение: Да е имала ясен хайд преди истихадата, тогава това се връща към предишния познат хайд. Колкото е траел предишния хайд, толкова време тя се смята, че е в хайд, а след това се смята, че е в истихада. Пример за това: На някаква жена й идва хайда шест дена в началото на всеки месец после й идва истихада и става така, че кръвта й не спира след шестте дена в началото на месеца, а продължава да тече.В такъв случай първите дена тя е в хайд и не бива да говее и да се кланя, а в следващите дни тя е в истихада, тогава да се изкъпе от хайда и после да се кланя, както се казва в хадиса на Аише (р.а.), че Фатима, дъщерята на Ебу Хубейш казала: ”О, Пратенико на Аллах, аз постоянно съм в истихада, да оставям ли молитвата?” А той отговорил: ”Не, това е обикновена кръв, обаче я оставяй  толкова дни колкото си била в хайд [отпреди], после се изкъпи и се кланяй!”  (Предаден от Бухари). А в достоверния сборник на Муслим се казва, че Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) казал на Умму Хабибе дъщерята на Джехш: ”Остани толкова време колкото те е задържал твоят [предишен] хайд после се изкъпи и кланяй молитвата.” Затова жената, която е в истихада, а преди това е имала хайд в определено време от месеца, трябва да стои през това време в положение на хайд, а след това да се изкъпе и да кланя молитвата, и да не обръща внимание на кръвта след това. Второ положение: Да е нямала познат хайд преди да й дойде истихадата. Тоест още първия път когато й излиза кръв, то тази кръв не престава да тече. Тази жена трябва да отличи кръвта на хайда от кръвта на истихадата. Хайда  ще е когато кръвта е черна или гъста, или с лоша миризма. Пример за това: Някоя жена вижда кръв за първи път, която продължава да тече, обаче в първите десет дена от месеца вижда, че кръвта е черна, а през останалите дни от месеца е червена. Или вижда, че кръвта в първите десет дена е гъста, а през останалите дни от месеца е рядка. Или усеща, че през първите десет дена има миризма на хайд, а през останалите дни от месеца няма миризма. Тогава хайдът е черната кръв в първия случай,  гъстата кръв - във втория случай, и миризливата кръв - в третия случай. А другата кръв е истихада, заради словата на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) към Фатима, дъщерята на Ебу Хубейш: ”Когато е кръв на хайд, то тя е черна, познава се. Когато е така, остави молитватаа, а когато е друга [кръв], вземи абдест и отслужвай молитвата, защото това е обикновена кръв”   (Предаден от Абу Дауд и Несаи,а Ибн Хиббан и Хаким.) Трето положение: Да няма познат хайд и кръвта да не се различава, така че истихадата да започне още от първия път когато жената вижда кръв, и кръвта й да е един вид. Тази жена ще действа по примера на повечето жени,  да й бъде хайда шест или седем дена от всеки месец и да започва от времето когато за първи път е видяла кръвта. А след онези шест-седем дена се смята, че е в истихада. Пример за това: Ако за първи път види кръв на петия ден от някой месец и тази кръв продължи да тече без да й се променя видът, хайдът на тази жена ще бъде всеки месец шест-седем дена считано от петия ден на месеца, заради хадиса на Химне бинт Джехш (р.а.), която казала: ”О, Пратенико на Аллах, аз имам голяма и силна истихада, която ме възпира от молитвата и говеенето?” Той казал: ”Направи си парче от плат и с него ще спреш кръвта.” Казала: ”Тя е повече от това.” Казал: ”Това е от шейтана, бъди в хайд шест дни или седем, после се изкъпи…и кланяй 24 или 23 дни и нощи и говей!” (Предаден от Ахмед, Ебу Дауд и Тирмизи.) Словата на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) “шест или седем дена” не са по избор, а жената трябва да се старае да ги  съпостави с жена, която е в състояние най-близко до нейното по външни черти, по години и т.н. И ако другата жена има шест дни на хайд, то и тя да ги счита за шест, а ако има седем, то и тя да ги счита за седем. ПОЛОЖЕНИЕ  ПОДОБНО  НА  ИСТИХАДА Понякога на жената може да й дойде причина за кръвоизлив от половия й орган, поради операция на матката, а ако не е по тази причина, тогава може да е два вида: Първи вид: Да знае, че не може да е хайд - примерно ако е такава операция, която не позволява да изтече кръв от матката. На тази жена ако й излезе кръв,  това не е нито хайд, нито истихада, а да действа както жената, която й излиза жълта или жълто-черна кръв, за да не оставя молитвата и говеенето. Това не възпира мъжът й да прави сношение с нея, и не се изисква да се къпе от тази кръв, но е задължена преди молитвата да измие тази кръв или да си направи парче плат, с което да не се позволява теченето на кръв, и после да вземе абдест за молитва. Ако трябва да кланя фарз, тогава трябва да вземе абдест след влизане на времето, а ако иска да кланя нафиле, да вземе абдест преди него. Втори вид: Да не се знае причината за спирането на хайда й след операцията, а напротив може  и да тече. На тази жена положението й е както при истихада. Към това сочат словата на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) към Фатиме дъщерята на Ебу Хубейш: ”Това е обикновена кръв, а не е хайд. А когато дойде твоят хайд, тогава остави молитвата…” А жена, която няма възможен хайд, тогава кръвта, която излиза е обикновена кръв. ЗАДЪЛЖЕНИЯТА  НА  ЖЕНАТА  В  ИСТИХАДА От предишните теми разбрахме , кога кръвта е хайд и кога е истихада. И се споменаха важни неща за хайда. А сега ще спомена задълженията при истихадата и при чистото състояние.   Между истихадата и чистото състояние няма разлика освен в следните неща: Първо: Задължение е да се взема абдест - при истихада - за всеки намаз, заради словата на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) към Фатиме дъщерята на Хубейш: “…после взимай абдест за всяка молитва!”    (Предаден от Бухари.) Това означава: тя да не взема абдест за молитвите, които имат определено време, преди да е влезнало тяхното време. А ако е молитва за която няма определено време, тогава да вземе абдест когато желае и да кланя тази молитва. Второ: Когато жената е в истихада и иска да вземе абдест, то преди това трябва да измие следите от кръвта и да вземе парче плат (от памук примерно), с което да спре кръвта, заради словата на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) към Химне: ”Направи си парче плат, с което да се попие кръвта” Казала: ”То е повече от това.” Казал: ”Вземи дреха…”   И след това не вреди, ако излезе нещо, заради словата на Пратеника на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) към Фатиме бинт Хубейш: ”Страни от молитвата в дните на твоя хайд, после се изкъпи и взимай абдест за всяка молитва, после се кланяй дори и да капне кръв върху хасира (постеля от лико)!”    (Предаден от Ахмед и Ибн Мадже). Трето: Дали е разрешено половото сношение на мъжа с жена си, която е в истихада? Учените са в разногласие за това. Правилното е, че е разрешено, защото няма забрана за това.А забраната е само при хайд. Всевишният Аллах казва: ”…И стойте далеч от жените в [периода на] месечно кръвотечение” - Т.е. по време на хайд. ШЕСТИ  РАЗДЕЛ  :  НИФАСА  И  ЗАДЪЛЖЕНИЯТА  ПРИ  НЕГО   Нифас: Това е кръв, която излиза от матката поради раждане или заедно с раждането, или след това, или два - три дена преди това с тласък. … Учените са в разногласие дали има граница за най-малкото време за нифас и за най-дългото време. Шейх Текийюддин (Ибн Теймийе) казва, че за нифаса няма граница от време нито за най-малкото, нито за най-многото, и ако стане така, че жената види кръв след 40, 60 или 70 дена и после прекъсне,  това е нифас, но ако продължи, то това е развалена кръв и в такъв случай се взема за граница 40 дена, защото там свършва обикновено. И въз основа на това, когато кръвта продължи да тече след четиридесетте дена, а обичайно прекъсва след четиридесетте дена или има признаци, че ще прекъсне в близко време, тогава да чака, докато прекъсне. В противен случай да се изкъпе когато свърши четиридесетият ден. А ако тогава й дойде хайда, тогава да изчака докато свърши хайда. Ако след това продължи да тече кръв, то тя е в истихада, а ако дори и преди четиридесетте дена, то тя е в чисто състояние и трябва да се изкъпе и да отслужва молитвата и може да говее, и мъжът й да прави сношение с нея, но не и ако прекъсването на кръвта й е за по-малко от ден. Кръвта е нифас е само когато тя роди човек, а ако роди зародиш, още не оформен като човек, то кръвта не е нифас, а е обикновена кръв от тялото, тогава положението й е като на истихада. Задълженията при нифас Задълженията при нифас са като задълженията при хайд, освен в следното: Първо: Времето за изчакване се съблюдава от развода, а не траенето на нифаса, защото ако тласъкът на кръвта е преди раждането на рожбата, то времето за изчакване ще приключи с раждането, а не с края на нифаса, а ако тласъкът е след раждането, то тя чака връщането й на хайда, както се спомена. Второ: Ако мъжът се закълне, че никога няма да прави сношение с жена си или за време по-дълго от четири месеца, а жена му поиска да извършат сношение, тогава му се дава отсрочка четири месеца от времето на клетвата му, след това се принуждава да извърши сношение или да се раздели (разведе) с жена си - по искане на съпругата. През това време [от четири месеца] ако премине период на раждане на жената, то този период не се брои, а се добавят след четирите месеца толкова дена колкото е траел периодът на раждане (нифаса). Това е обратното на хайда, защото дните на хайд се броят, а не се добавят след изтичането на четирите месеца. Трето: Пълнолетието на момичето става с хайда, а не с нифаса, защото тя не може да забременее преди да й дойде хайда. Четвърто: Кръвта на хайда ако прекъсне после се върне в обичайното време, то това пак е хайд със сигурност. Примерно ако обичайното й време за хайд е осем дена, а види хайда четири дена и после прекъсне за два дена, после пак се върне в седмия и осмия ден, то тази кръв, която  пак е дошла седмия и осмия ден е хайд със сигурност.  Жената тогава  не трябва да отслужва молитвата и да не говее. А що се отнася до кръвта на нифаса, ако тя прекъсне преди четиридесетте дена после пак се върне в рамките на тези четиридесет дена, то някои учени казват, че тази кръв е нифас ако  дойде до 2-3 дена след прекъсването, а в противен случай е хайд. А ако кръвта не спре да тече, то това е истихада. СЕДМИ  РАЗДЕЛ  :  Използване на неща, които възпират хайда, или възпират бременността или предизвикват аборт. Използването от жената на това, което възпира хайда е разрешено при две условия:  Първо: Да няма опасност за нея, а ако има опасност, то не е разрешено, заради словата на Всевишния Аллах: ”…И не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта…” - [Кравата: 195], “…И не убивайте сами себе си! Към вас Аллах е милосърден.” - [Жените: 29]. Второ: Да бъде с разрешение от мъжа й, ако това касае и него. Примерно ако жената е във време на изчакване, при което мъжът е длъжен да я издържа, а тя използва това, което възпира хайда, за да се удължи времето на изчакване, и така се увеличава разхода изразходван от мъжа. В такъв случай на нея не й е разрешено да използва това, което възпира хайда освен с позволение на съпруга й. Ако той й позволи е разрешено, но не е препоръчително освен при нужда, защото оставянето на нещата да си текат по естествен начин е по-здравословно и опазващо. А що се отнася до използването на това, което предизвиква хайд, то също е разрешено при две условия: Първо: Да не го прави с цел да избяга от задължение. Примерно да го използва малко преди настъпването на месец Рамазан с цел да не говее или да не кланя намаз, или др. Второ: Това да бъде с позволението на мъжа й, защото при хайд мъжът не може изцяло да утоли страстите си, тогава не е разрешено да се използва това, което възпира неговото право, освен с негово позволение, а ако е разведена, то в това има прибързване на отпадането на правото на мъжа да си върне жената, ако иска. А що се отнася до използването на това, което възпира бременността,  то е два вида: Първото е: Да възпира постоянно бременността. Това не е разрешено, защото се намаля ислямската общност, а това е обратното на това, което се цели в шериата. И защото няма гаранция, че няма да й умрат децата по-рано, и тогава ще остане без деца. Второ: Да възпира бременността за определено време. Примерно някоя жена, която е раждала много, и пожелае да не ражда всяка година, а в двете години веднъж или подобно нещо. Това е разрешено при условие, че съпругът й позволи, и да няма вреда за нея. Доказателство, че това е разрешено: Сподвижниците (р.а.) извършвали азль (семеизпразване извън половия орган на жената), по времето на Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем), с цел жените им да не забременеят и не им било забранено това. Използването на това, което предизвиква аборт - то е два вида: Първи вид: Да цели с аборта унищожаване на плода без причина. Това ако стане след като е вдъхната душа в зародиша - е харам (забранено) без съмнение. Защото това е убийство на душа, която е забранено да се убива. Убийството на душа, която е забранено да се убива е харам (грях) споменат и в Корана и в Суннета, и учените са единодушни за това. А ако абортът е преди вдъхването на душата (преди края на четвъртия месец, преди края на 120-те дена от бременността), то учените са в разногласие за това дали е разрешено. Някои от тях казват, че е разрешено, а други казват, че е забранено, трети казват:”раз-решено е ако не са минали четиридесет дена”, четвърти казват: ”разрешено е ако все още не се е оформило тялото на човек”. Най-добре е да се забрани аборта освен при нужда, примерно ако майката е болна и не може да понася бременността или друг подобен пример. Тогава е разрешен абортът ако не е минало толкова време, че вече да е оформено тялото на човек. Втори вид: Да не се цели унищожаване на плода, а да се цели по-бързо да се роди, по-бързо да излезе от корема на майката. Това е разрешено ако няма вреда за майката нито за детето и ако не се нуждае от операция. А ако се нуждае от операция, то има четири положения: Първо положение: Ако майката е жива и детето е живо, тогава не е разрешена операция освен при крайна необходимост. Примерно ако й е трудно раждането и се нуждае от операция. Причина за забраната е, че тялото е доверено нещо на раба, той не бива да се разпорежда с него така, че да го излага на опасност освен при голяма полза. И защото може да се смята, че операцията няма да навреди, а да се окаже че е навредила. Второ положение: Ако майката е мъртва и плодът е мъртъв, то не е разрешена операция, защото няма полза от тази операция. Трето положение: Ако майката е жива, а плодът е мъртъв, тогава е разрешена операцията за изкарването му освен ако има опасност за майката. Четвърто положение: Ако майката е мъртва, а плодът е жив, тогава ако се очаква, че ще остане жив плода, е разрешена операция за изкарването му.   Забележка: В положенията, в които е разрешен абортът е необходимо  позволението на мъжа.        Хвала на Всевишния Аллах, Който помага да се довършат добрите дела. Нека милостта и спасението да са върху Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем), неговите сподвижници и семейство.

ДОСТОЙНСТВАТА НА ДЕНЯ ПЕТЪК / ДЖУМА

ДОСТОЙНСТВАТА НА ДЕНЯ ПЕТЪК / ДЖУМА

1. Петък е празничен ден за мюсюлманите.
От Ибн Аббас радияллаху анхума, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, Аллах е сторил този ден празник за мюсюлманите. Ето защо, нека всеки, който отива за петъчния намаз, да извърши пълното умиване (гусл), а този, който има благовония, да се намаже с тях, и също така следва да използвате мисвак.” /Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1098). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като надежден хасен в “Сахих Сунан Ибн Маджа” (901)./

2. Достойнството на петъчния намаз.
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който извърши пълното умиване (гусл), след това се отправи за петъчния намаз, след това извърши намаз толкова, колкото му е предписано (от Аллах), след това слуша проповедта хутба, запазвайки мълчание докато приключи хутбата, след това изпълни намаза с имама, то на него ще му бъдат опростени прегрешенията, извършени от него между този и (предишния) петъчен намаз, а така също и в продължение на още три дни.” /Този хадис е сведен от Муслим/

3. Отговор на отправената към Всевишният Аллах дуа в петък.
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “В петък има такъв час, когато Аллах обезателно дарява раба, изповядващ Исляма и постоянно отправящ дуа към Него, с това за което той Го моли.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим/

От Джабир радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “В петъчния ден има дванадесет  часа, и в него има един час, в който мюсюлманина каквото и да поиска от Аллах, то Той му го дарява, ето защо търсете това (време) в последния час след аср намаз.”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (1048). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като достоверен сахих в “Сахих Сунан Абу Дауд” (926)./

Предадено е, че Абдуллах Ибн Селям радияллаху анху, е попитал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, за този час, казвайки: “Кой е този час?”, на което Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “Това последния час на деня”. Абдуллах Ибн Селям попитал: “Наистина, този час явява ли се време за намаз?” Той Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Разбира се, че се явява. Ако правоверния раб извърши намаз, а след това седи, и не го задържа нищо, освен намаза, то той (през цялото това време) ще се намира в състояние на намаз.” /Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1139). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като хасен и достоверен сахих в “Сахих Сунан Ибн Маджа” (934)./

4. Съобщение за призоваване на благословения за Пророка салляллаху алейхи ве селлем. От Аус Ибн Аус ас-Сакафи радияллаху анху, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, петъкът се отнася към най-хубавите ваши дни, затова по-често призовавайте благословения за мен през този ден, тъй като за вашите благословения ще ми бъде съобщено” /Този хадис е сведен от  Абу Дауд. Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като достоверен сахих в “Сахих ат-Таргиб ва ат-Тархиб” (696)./

5. Настъпването на Съдния Час в петък.
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Най-хубавия от дните, в който (някога) се е издигало (изгрявало) слънцето, е петък: през (този ден) е бил създаден Адам, в (този ден) той е бил въведен в Дженнета и в (този ден), той е бил изгонен от там, и няма да настъпи Съдния Час, освен в петък” /Този хадис е сведен от Муслим./

6. Достойнството на сабах намаз в петък.
От Ибн Омар радияллаху анхума, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Най-добрата молитва намаз пред Аллах е сутрешния намаз в петък извършен с джемаат.” /Този хадис е сведен от Абу Нуайм в “Хилят ал-Аулия” (7/207). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като достоверен сахих в “ас-Силсиля ас-Сахиха” (1566)./ 

7. Достойнството на смъртта в петък.
От Абдуллах Ибн Амр Ибн ал-Ас радияллаху анхума, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи мюсюлманин, който умре в петък, или през нощта в петък (между четвъртък и петък), то Всевишният Аллах ще го предпази от изпитанията в гроба. /Този хадис е сведен от имам Ахмед (6582). Шейх ал-Албани е квалифицирал хадиса като надежден хасен в “Сахих ал-Джамии” (5773)./

ПРАВИЛА, ОТНАСЯЩИ СЕ ЗА ПЕТЪК

1. Честото произнасяне на салават (произнасяне на благослов) за Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем. От Анас радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “По-често изричайте салават (благослов) върху мен в петък през деня и през нощта (четвъртък срещу петък), защото онзи, който (веднъж) изрече салават (благослов) за мен, Аллах ще го благослови за това десет (пъти).” /Този хадис е сведен от ал-Бейхаки в сборника “ас-Сунан” (3/249). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като надежден хасен в “ас-Силсиля ас-Сахиха” (1407)/

2. Извършването на гусл.
От Ибн Омар радияллаху анхума, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако някой от вас се отправи за петъчен намаз, нека извърши гусл.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим/ А от Абу Саид ал-Худри радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Гусл в петък е обезателен за всеки (мюсюлманин) достигнал полово съзряване (пълнолетие).”/Този хадис е сведен от ал-Бухари, и Муслим./

3. Използването на благовония и мисвак (сивак).
Предават, че Абу Саид ал-Худри радияллаху анху, е казал: “Свидетелствам, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Гусл в петък е задължително за всеки достигнал пълнолетие, а така също и използването на мисвак, и ползването на благовония, ако ги има.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари и Муслим./

4. Обличането с две дрехи (специално отделени) за петъчния намаз. От Айша радияллаху анха, се предава, веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, четейки хутба на хората в петък, видял върху някои от тях дрехи от вълна. Тогава Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Нека тези от вас, които намерят средства, да се обличат в две дрехи (специално отделени) за петък, с изключение на работните си дрехи.” /Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1096). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като достоверен сахих в “Сахих Сунан. Ибн Маджа” (899)./

5. Ранното идване в джамията.
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Когато настъпи петък, на всяка врата в джамията се намират меляикета, които записват хората според тяхното идване: първите-първи (и т.н.). Когато имам се изкачва (на минбера за да чете хутба), те сгъват своите свитъци и отиват да слушат споменаването (възхвалата на Аллах). И дошлият рано е подобен на принеслия в жертва (заради Аллах) камила, (пристигналия по-късно за намаза) е подобен на принеслия в жертва крава, (пристигналия още по-късно за намаза) е подобен на принеслия в жертва овен, (пристигналия още по-късно за намаза) е подобен на принеслия в жертва кокошка, (пристигналия още по-късно за намаза) е подобен на принеслия в жертва яйце.” /Този хадис е сведен от Муслим./

6. Отиване към джамия пешком.
От Аус Ибн Аус ас-Сакафи радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който си е умил (главата), и е извършил (гусл) в петък, след това се отправил (за петъчния намаз) по-рано, пешком а не на яздитно животно, и заеме место по-близо до имама, и слуша хутбата внимателно, запазвайки мълчание и без да се разсейва, то той ще получи за всяка своя крачка от дома до джамията награда равна на говеене и нощен намаз къямул-лейл в течение на една година (има се предвид допълнително нафиле)” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (345). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като достоверен сахих в “Сахих Сунан Аби Дауд” (333)/

7. Въздържане от разбутване на седящите по редици (в джамията) и прескачане през врата на хората.
От Салман ал-Фараси радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако човек в петък извърши гусл, очисти се (щателно), колкото може, намаже се с благовония, които има в къщи, след което се отправи към джамията (за петъчен намаз), и не блъска хората седящи по редовете в джамията, и изпълни намаза, колкото му е предписано от Аллах, а след това запази мълчание, когато имама започне да говори, то на него обезателно ще му бъдат опростени греховете (извършени от него) между този и предишния петък.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари/

От Абдуллах Ибн Амр Ибн ал-Ас радияллаху анхума,  се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако човек в петък извърши гусл, използва благовония, които има при неговата жена в къщи, облече си празничните дрехи, след това (като се яви на намаз), без да прескача през шиите на хората и не води разговори по време на хутбата, то на него (ще му бъде дарено) изкупление (на греховете, извършени) между двата петъка. А за онзи, който води празни разговори и прескача през шиите на хората, то на него (от петъчния намаз) ще остане (само дял като този) от обедния намаз”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (347). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като надежден хасен в “Сахих Сунан Аби Дауд” (335)./

8. Заемане на място по-близо до имама.
От Самура Ибн Джундуб радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Идвайте (там където) споменават и възхваляват Аллах, застанете по-близо до имама, защото ако човек не престане да се отделя от имама, той ще влезе в Дженнета по-късно, ако той е за там (влезе в Дженнета)” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (1198). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като достоверен сахих в “ас-Силсиля ас-Сахиха” (365)/

9. Въздържане от събирания в кръжок или ограничаване от занятия в петък преди петъчния намаз.
От Абдуллах Ибн Амр Ибн ал-Ас радияллаху анхума,  се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е забранил да се купува и продава в джамията, да се обявява в нея за изгубени вещи, да се четат в джамията стихове, както е забранил и да се събират хората на кръжок  преди петъчния намаз в петък.” /Този хадис е сведен от Абу Дауд (1079). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като надежден хасен в “Сахих Сунан Аби Дауд (956)./

10. Не следва някой да вдига своя брат от мястото му, за да го заеме той.
От Джабир радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Нека никой от вас не кара своя брат да стане от своето място в петък, за да го заеме той самия. Вместо това следва да му каже: “Сгъстете се!” /Този хадис е сведен от Муслим/

11. Изпълнение на два рекята намаз (техият ал-месджид), дори ако имам е започнал хутбата.
От Джабир радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако някой от вас влезе (в джамията) в петък, а имама (през това време) е започнал да чете хутбата, то следва да се изпълнят два рекята (техият ал-месджид), извършвайки ги бързо” /Този хадис е сведен от ал-Бухари, и Муслим./

12. Пазене на тишина и мълчание.
От Абдуллах Ибн Амр Ибн ал-Ас радияллаху анхума,  се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “На петъчния намаз присъстват три категории хора. (Към първата категория се отнася) човекът, който присъства на намаза, но води празни разговори – това е и неговия дял от намаза. (Към втората категория се отнася) човекът, който присъства на намаза и отправя дуа към Великият и Всемогъщ Аллах, и ако Всевишният Аллах пожелае, то Той му дарява, а ако не пожелае, то не му дарява. (Към третата категория се отнася) човекът, който присъства на намаза, мълчи и пази тишина, не прескача през шиите на мюсюлманите, и на никой не причинява неудобства-на този му е дарено изкуплението (на греховете) от този петък до следващия, а така също и в течение на три дни, тъй като Всевишният Аллах е казал: Който дойде с добрина, ще получи десет като нея./6:160/ ”/Този хадис е сведен от Абу Дауд (1113). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като надежден хасен в “Сахих Сунан Аби Дауд (984)/

От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако в петък ти кажеш на човека, намиращ се до теб: “Слушай (внимателно)!”, а в същото време имама произнася хутбата, то това ще бъде твоето празнословие” /Този хадис е сведен от ал-Бухари, и Муслим./

13. Въздържане от обхващане на краката, когато имам чете хутбата.
От Анас радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е забранявал да се седи с повдигнати крака, обхванати с ръцете в петък по времето, когато имама чете хутбата. /Този хадис е сведен от Абу Дауд (1110). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като надежден хасен в “Сахих ал-Джамии” (6876./

14. Обръщане на хората към имама, когато той чете хутбата.
Предават от Абу Саид ал-Худри радияллаху анху, че той е казал: “Наистина, веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, седна на минбера, а ние се настанихме около него.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари, и Муслим./

А от Сабит радияллаху анху, се предава: “Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, стоеше на минбера, сподвижниците се обръщаха с лице към него.”/Този хадис е сведен от Ибн Маджа (1136). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като достоверен сахих в “Сахих Сунан Ибн Маджа” (932)./

15. Смяна на мястото, ако човек започне да дреме.
От Ибн Омар радияллаху анхума, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако някой от вас го налегне дрямката в петък, то нека тогава да си смени мястото”/Този хадис е сведен от  ат-Тирмизи (526). Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като достоверен сахих в “ас-Силсиля ас-Сахиха” (468)/

16. Въздържане от изпълнение на допълнителен намаз веднага след като приключи джума намаза.
Предават от Муавия радияллаху анху, който е казал: “Ако ти си извършил джума намаз, то не започвай допълнителния намаз, докато не заговориш или не излезеш (от джамията или не се преместиш от мястото си), защото Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни е заповядал след приключването на единия намаз да не започваме следващия намаз, докато не заговорим, или не излезем (от джамията или докато не се преместим от едно място на друго в джамията)” /Този хадис е сведен от Муслим./

17. Допълнителен намаз след петъчния джума намаз.
От Ибн Омар радияллаху анхума, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е изпълнявал два рекята допълнителен намаз преди и след (задължителния фард намаз) на обяд зухр. Той салляллаху алейхи ве селлем, също така е изпълнявал два рекята допълнителен намаз след вечерния намаз мегриб в къщи, както и два рекята след нощния намаз иша, а след петъчния джума намаз той не е изпълнявал допълнителен намаз, докато не напуснел джамията, а в къщи е изпълнявал два рекята допълнителен намаз.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари/.

Също така се предава от Абу Хурейра радияллаху анху, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Нека този от вас, който иска да изпълни допълнителен намаз след джумата, да извърши четири рекята” /Този хадис е сведен от Муслим./

18. Сън след петъчния джума намаз.
Предават от Анас радияллаху анху, който е казал: “Ние рано идвахме за петъчния джума намаз, а след като (го извършвахме) почивахме през деня./Този хадис е сведен от ал-Бухари/
Също така се предава от Сахл радияллаху анху, че е казал: “Ние извършвахме петъчния джума намаз заедно с Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, а след това настъпваше (време) за следобеден сън.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари/

19. Обед след петъчния джума намаз.
Предават, че Сахл радияллаху анху, е казал: “Ние се отправяхме за следобеден сън и обядвахме след петъчния джума намаз” /Този хадис е сведен от ал-Бухари, и Муслим./

20. Четене на сура “aл-Кaхф”.
От Абу Саид ал-Худри радияллаху анху, се съобщава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “На всеки, който прочете сура “ал-Кахф " в петък ще сияе светлина до следващия петък” /Този хадис е сведен от ал-Хаким в
“ал-Мустадрак”. Шейх ал-Албани е квалифицирал този хадис като достоверен сахих в “Сахих ал-Джамии” (6470)/
И накрая да отдадем хвала на Аллах, повелителя на световете! И нека да благослови и приветства Той нашия Пророк Мухаммед, неговото семейство и всичките му сподвижници!

Говори заради Аллах!

Ибн Месуд радияллаху анху: 
"И ако Всевишният Аллах изпитва човек и го постави в такава ситуация, когато трябва да каже нещо заради Аллах, и ако той си премълчи, то Всевишният Аллах никога няма да го върне на тази степен от вярата иман, която му е била до този момент ". 
И това е била същата отправна точка и за мен.”
/Откъс от книгата “По пътя на Аллах”/

Хадис - Дуа против болка

Амру Ибн Кааб Ибн Малик е предал от своя баща, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“Когато някой от вас почувства болка, то нека сложи ръката си на това място, където усеща болка и после седем пъти да каже:أَعُوذُ بِعِزَّةِ اللَّهِ وَقُدْرَتِهِ عَلَى كُلِّ شَيْءٍ مِنْ شَرِّ مَا أَجِدُ  - 
 Еузу би-иззети-Ллехи ве кудретихи аля кулли шейин мин шарри ма аджиду.“

/Този хадис е достоверен сахих и е сведен от Ахмед 6/390 и ат-Табарани 19/92./

4.Хадиси - Ислям, поклонение, дела, свободна воля

4.Хадиси - Ислям, поклонение, дела, свободна воля

42. От Абу ‘Абдиррахмāн ‘Абдилях ибн ‘Омар ибн ал-Хаттāб (Аллах да е доволен от двамата) е предадено, че той е казал: “Чух Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да казва:
“Ислямът е изграден върху пет (стълба): свидетелстване, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммед е Пратеника на Аллах; извършването на молитва (намаз); раздаването на милостиня (зекят); поклонението на Дома (хадж) и говеенето през месец Рамадāн”.

(Хадис, предаден от Бухāри и Муслим.)

***
43. Енес (Радиаллаху анх) предава : 
„Един бедуин дойде при Пратеника на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем),и попита за исляма.
Пратеника на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем), му каза: „Петкратната ежедневна молитва“.
Човекът попита: "Има ли друго което трябва да направя освен това?"
- Не, но можеш да кланяш допълнително (нафиле) намаз." После добави: "Постене през месец Рамадан."
"Извън този месец,има ли друг пост?"
- Не, но можеш допълнително (нафиле) да постиш.После му за разказа за зеката.
"А трябва ли да дам нещо друго, освен зеката?"
- Не, но можеш допълнително (нафиле) да даваш.
Тогава мъжът тръгвайки, обърна се и каза: "Ще изпълнявам всичко това точно, нито в по-малко, нито в по-вече!".
След него Пратеника на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем)каза:„Ако държи на думата си, и изпълни обещанията си, ще влезе в Дженнета.“

(Сахих ал-Бухари)

***
44. Абу Хурайра (Радиаллаху анх) предава : : 
Пратеника на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем)каза:
„Мюсюлман е този, който не вреди с езика и ръцете си на мюсюлманите.А вярващия е човек, на който хората могат да доверят живота си и имуществото си“
(Титмизи)

***
45. Предадено от Абдуллах ибн Амр (Радиаллаху анх): 
Един човек попита Пророка (Саллаллаху алейхи ве селлем): 
„Кое от исляма е най-добро?” 
Пророка (с.а.с.),отговори: 
„Да нахраниш (бедните), да поздравяваш хора, 
които познаваш и не познаваш.”

(Сахих ал-Бухари)

***
46. Ибн Амр (Радиаллаху анх) предава:
„Попитах Пророка (Саллаллаху алейхи ве селлем):
"Кой друг е с теб в тази работа?“
"Свободният човек и робът ..."
"Какво е ислямът?"
"Добрата дума и да нахраниш (бедния)"
"Какво е вяра?"
"Търпение и толерантност ...
"Кой ислям е най-висш?
"Който не вреди с езика и ръцете си на мюсюлманите."
"Коя вяра е най-висша?"
"Красивия морал."
"Коя молитва (намаз) е най-добра?"
"Тази,на която най-дълго стоиш на крака?"
"Кое преселване е най-добро?"
"Стоенето далеч от неща, които Аллах не одобрява ."
(Таберани)

***
47. Убаде (Радиаллаху анх) разказва:
„Обещах на Пратеника Мухаммед (Саллаллаху алейхи ве селлем),че ще му се подчиня в трудни и лесни дни, в тъжни весели моменти и му се заклех във вярност. Но предпочитанията му към нас бяха да му общаем и се закълнем,че няма да спорим в семейството за каквото и да е било, да казваме винаги истината където и да се намираме, и да не се страхуваме да вършим дела в името на Аллах.“
(Сахих ал-Бухари)

***
48. Умайме (Радиаллаху анх) разказва:
“Група жени от Медина отидохме при Пратеника Мухаммед (Саллаллаху алейхи ве селлем), за да му се закълнем във вярност към исляма, и казахме:
„Искаме да ти закълнем, че няма да съдружаваме с Аллах, няма да крадем, няма да прелюбодействаме, няма да убиваме децата си, няма да клеветим, и ще ти помагаме в добрите дела.“
Пратеника Мухаммед (Саллаллаху алейхи ве селлем) каза: “Колкото можете и доколкото е по силите ви...“
Ние казахме:"Аллах и на Неговия Пратеник за нас са по-милостиви, от нас самите. О, Пратенико на Аллах, нека ти се закълнем!" а той каза:
"Аз не си стискам ръце с жени, думите ми към сто жени, са като към една жена."
(Тирмизи)

***
49. Муаз бин Джебел (Радиаллаху анх) предава,че Пророка (Саллаллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Основата на всяко нещо е исляма,след това е намаза,а връхната точка е джихада..“
 (Тирмизи)

***
50.

***

51.Пратеника на Аллах (с.а.с.):
„Така както препитанието, така и нравственоста ви Аллах е разпределил помежду ви.
Аллах дарява земния живот и на обичаните и на необичаните от Него хора. Но религията я дарява, единствено на онези, които обича. На когото е дарил религия, със сигорност го обича.
Кълна се в Онзи, в чиито ръце е душата ми, че един раб не се счита за мюслманин, ако сърцето и езикът му не докажат това.Ако съседът му не е в сигурност от лошотиите му, той не може да бъде пълен вярващ! "
„Ей Пратенико на Аллах, кои могат да бъдат тези лошотии на човека?„
Каза:„Онзи, който тормози и угнетява.Ако дава издръжка от харам спечелени пари, берекят да не очаква никога от това.Ако дава от тях садака, със сигорност не ще му се приемат.А ако ги спестява, това го доближава по-близо до огъня, защото Аллах не изтрива злото със зло, а злото с добро заличава..... Тъй както с мръсно не се заличава мръсното. "
/Ибн Месуд Р.а/  (Ахмад)

***

52.Пратеника на Аллах (с.а.с.):
“Ислямът започна по странен начин,и отново ще се повтори странно. Колко щастливо за странните хора.“
Абу Хурейра (р.а.) /Муслим

***

3.Хадиси - Вяра, вярващ, близък ..

3.Хадиси - Вяра, вярващ, близък ..

23. Убаде (радиаллаху анх) предава,че Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„Който засвидетелстава,че освен Аллах няма дуг иллях, и че Мухаммед (с.а.с) е Негов пратеник,Аллах ще му забрани огъня.“
(Тирмизи)

***
24.Абу Зайд (радиаллаху анх) предава,че Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
“Който има и капчица вяра в сърцето си, ще излезе от огъня“
(Тирмизи)

***
25.Ибн Шихаб (радиаллаху анх) предава,че Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„Без съмнение Аллах по своя воля е забранил огъня за онзи, който казва "Lâ ilâhe illallah".
(Бухари)

***

26.Абу Хурейра (радиаллаху анх) предава,че Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
“ Човек без значение дали е християнин или евреин ако е чул, и не е повярвал в Книгата на Аллах, и умре безверник, кълна се в Онзи, в чиито ръце е душата на Мухаммед (с.а.с),  ада му е сигурен.“
(Муслим)

***
27.Ибн Аббас (радиаллаху анх) предава,че Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„Вярващ е този,който вярава в Дженнета,в Джехеннема, в мярката на везната на делата, в Съдния ден, в лошата и в добрата съдба.“
(Ахмед)

***
28.Инб Амр (радиаллаху анх) предава,че Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„Без съмнение в Съдни ден, Аллах ще изкара един човек от моята общност по средата. Пред всички погледи ще се разтворят деведесет и девет досии толкова големи колкото да може да види всяко око.После ще му се каже:
„Можеш ли да отречеш нещо от тях?Меляйкета писари постъпиха ли несправедливо с теб? “
„Не Я, Рабби!“ ще каже човекът.
Аллах ще каже:“Да, при нас имаш награда. Днес никой няма да е несправедлив с теб.След това ще го накара да издърпа от там лист хартия с"Eşhedü en Lâ ilâhe illallah ve eşhedü enne Muhammeden abduhu ve Resûlüh," и  ще му каже: „Хайде, приготви я за везната“
„Я, Рабби,при толкова досии, този лист за какво ще послужи?“ще попита човекът, и ще му се каже:
“Днес няма да има несправедливост спрямо теб“
На везната от едната страна ще се сложи листа с „келиме-и шехадет“ в писмен вид , а от другата страна останалите досии , и листа ще натежи по-вече от досиите.
Всъщност нищо няма да тежи по-вече, от името на Аллах.“
(Тирмизи)

***
29.Инб Йамер (радиаллаху анх) предава,че Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„Вярата това е да вярваш в Аллах, в Неговите ангели, в Писанията, в Пратениците, в Съдния Ден, и да приемеш съдбата с хубавото и лошото.“
(Мюслум)

***
30.Ебу Юмаме предава,че Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
“Когато едно добро дело сторено от теб, е причина за твоята радост ,а стореното от теб зло дело, е причина да ти гризе съвестта - ти си вярващ.“
(Таберани)

***
31.Енес (радиаллаху анх) предава,че Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
“Онзи,който намери в себе си тези три неща,ще усети сладостта на вярата:“Да обича Аллах и Неговия Пратеник по-вече от всичко, да обича някой, не заради друго, а заради Аллах, и след като с помощта на  Аллах се е отървал от неприлични думи, да смята че е грозно да ги използва отново, заради това че ще гори в огъня.“
(Бухари)

***
32. Аммар (радиаллаху анх) предава,че Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„Вярата е в три неща:
Даването на садака (милостиня) и в трудни моменти, даването на селям на всеки, придържане към справедливостта.“
(Беззар)

***
33. Енес (радиаллаху анх) предава,че Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
Онзи, който притежава тези три неща, значи е заслужил награда (севап) и е усъвършенствал вярата си:
-Живота му с красив морал
-Спазването на забраните на Аллах
-Помагане на невежите да се развият със зрялост.“
(Беззар)

***
34. Енес (радиаллаху анх) предава,че Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„Никой от вас не е вярващ, докато не ме заобича по-вече от себе си, баща си, децата си и всички хора.“
(Бухари)

***
35.Енес (радиаллаху анх) предава,че Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„Никой от вас не напълно вярващ, докато не поиска за своя брат-мюсюлманин същото, което иска за себе си.”
(Бухари)

***
36.Ебу Юмаме (радиаллаху анх) предава,че Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
Който обича заради Аллах, мрази заради Аллах, раздава заради Аллах, пести заради Аллах-вярата му е  усъвършенствана.“
(Ебу Давуд)

**

37.Алкаме (радиаллаху анх) предава,че Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„Търпението е половината вяра, знаейки това със сигурност, и вярвате, това е цялата вяра.“
(Таберани)

***
38.Сухейб (радиаллаху анх) предава,че Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„Учудва ме положението на вярващия, наистина делата му са винаги благословени. Това е присъщо само на вярващия.Защото ако му се случи нещо хубаво, той благодари на Аллах ,и се благославя.И ако се сблъска с нещо вредно и тъжно, той търпи, а това е по-голяма благословия за него.“
(Муслим)

***
39. Инб Амр (радиаллаху анх) предава,че Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„Вярата се износва вътре във всеки така, както се износва стара дреха.Поискайте от Аллах подновяване на вярата в сърцата ви.
(Таберани)

***
40. Абу Хурайра (радиаллаху анх) предава,че Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
“Когато рабът прелюбодейства, вярата му го напуска, и стои като сянка над него.И когато напълно се откаже от прелюбодеянието, вярата му се връща отново в него.“
(Ебу Дауд)

***
41. Джерир (радиаллаху анх) предава,че Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:
„Който умре, без да е съдружавал с Аллах, и без харама да е изцапал кръвта му, в Дженнета през която си иска врата ще влезе.“
(Таберани)
-------


1.Хадиси - Хадиси,Наствления,Предания,Разпространения 
2. Хадиси - Сунна, Бидат, Примери, Спасение.
3. Хадиси - Вяра, вярващ, близък ..

2. Хадиси - Сунна, Бидат, Примери, Спасение.

2. Хадиси - Сунна, Бидат, Примери, Спасение.

14.Абу Месуд  (Радиаллаху анх), предава че Пророка Мухаммед (Саллаллаху алейхи ве селлем) е казал: 
“Нямате ли Пратеник,от който да взимате пример?Аллах в сурата си повел:“Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас.”

/Резин/

***

15.Абу Малик (Радиаллаху анх), предава че Пророка Мухаммед (Саллаллаху алейхи ве селлем) е казал: 
" Оставих ви две неща. Докато се придържате към тях, не ще се заблудите и отклоните от правия път.
Те са: Книгата на Аллах (Корана) и Суннета на Неговия пратеник - Мухаммед.”

(Малик)

***

16.Али (Радиаллаху анх), предава че Пророка Мухаммед (Саллаллаху алейхи ве селлем) е повелил:
“Онзи, който след мен съживи забравена моя сунна, значи ме обича.А който ме обича, ще бъде с мен.“

(Резин)

***

17.Ебу Хурейра (Радиаллаху анх), предава че Пророка Мухаммед (Саллаллаху алейхи ве селлем) е казал:
„Който по време на разпадането на обществото ми, сe придържа задраво за сунната ми, ще вземе награда като на мъченик (шехид).“

(Таберани)

***

18.Хузейфе (Радиаллаху анх), предава че Пророка Мухаммед (Саллаллаху алейхи ве селлем) е казал:
„Ще дойде такова време за вас,че по-ценно от тези три неща няма да имате:
-Хелал пари,
-Сърдечен и искрен приятел-брат,
-Прилагане на сунната ми.“

(Таберани)

***

19.Ебу Дерда (Р.а.),предава че Пророка Мухаммед (с.а.с.) е казал:
“Кълна се в Аллах, така както нощта е равна на деня,че ви оставям на един светло озарен път.“

(Ибн Мадже)
 
***

20.Ебу Муса  (Радиаллаху анх), предава че Пророка Мухаммед (Саллаллаху алейхи ве селлем) е казал:
“Изпращането на знания от Аллах до мен, и посочването Му на правилния път, е подобно на това:
-След като завали дъжд, една част от почвата е плодородна и поема дъждовната вода добре. Зеленината израства.
Другата част е безплодна, затова задържа водата на повърхността, и хората се възползват от нея- пият, поливат нивите си, и на животните дават.
А третата част е равна земя, тя нито водата задържа,нито тревата изниква.-
-Такава е разликата между онези,които разбират религията на Аллах, прилага я и с изпратеното ми знание я разпространява, за разлика с онези, които по никакъв начин не може да възприемат правилния път посочен ми от Аллах.“

(Бухари)

***

21.Абу Муса (Радиаллаху анх), предава че Пророка Мухаммед (Саллаллаху алейхи ве селлем) е казал:
 „Аз и Аллах,с това което изпраща на общноста ми, приличаме на пристигащ човек при една общност, който ги зове:
„Видях врага с очите си, предупреждавам ви явно. Хайде да бягаме и да се спасяваме!“
Една част му вярват, и постепенно напускат мястото за да се спасяват, а другата част не му обръщат внимание и стават мишена на врага.
Онези, които ми се покоряват, и с донесените ми от Аллах напътствия практикуват те - се спасяват, докато другите които ми се противопоставят и отхвърлят дадените ми от Аллах напътствия, те приличат оставащите.“
(Бухари)

***

22.Абу Хурейра (Радиаллаху анх) предава,че Пратеника на Аллах  (Саллаллаху алейхи ве селлем) е казал:
„Аз и хората приличаме на:
„Човек, който пали огън, и то се разгорещи добре.Идват пеперуди и други същества, и попадат в огъня.А човекът постоянно се опитва да ги спасява от огъня.„Ето по този начин и аз се опитвам да ви държа за кръста за да ви спася, а вие се опитвате да вървите към огъня.“
(Бухари)
***

1. Хадиси - Хадиси,Наствления,Предания,Разпространения

2.Хадиси - Сунна, Бидат, Примери, Спасение.

3.Хадиси - Вяра, вярващ, близък ..

1.Хадиси - Хадиси,Наствления,Предания,Разпространения

1.Хадиси - Хадиси,Наствления,Предания,Разпространения
ХАДИСИ,НАСТАВЛЕНИЕ,ПРЕДАНИЯ,РАЗПРОСТРАНЕНИЯ 


1.Микдам (р.а.) предава:Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари  каза:
„Внимание! На мен ми се даде една „КНИГА“.Заедно с нея ми се даде „още толкова“ .
Внимание!Близо е когато един сит човек, ще седне върху един кедър и ще зове:
„Сред нас има Книга от Аллах.Нека се водим по Нея,да позволяваме позволеното,и да забраняваме забраненото.Забраните от Пратеника на Аллах,се считат като забрани от Аллах.“
Ебу Давуд

***

2. Ибн Омар р.а  и Ибн Абдулазиз р.а предават:
Ибн Абдулазиз, написа писмо до Ибн Хазма казвайки:
„Проучи хадисите на Пратеника на Аллах,и ги събери в една книга,и освен хадиси, друго нищо не пиши в тази книга.По този начин учените да ги четата, и ги разпространяват,и които не знаят, да ги научат.Страхувам се,че със смъртта на учените,ще изчезне и знанието.Но,едно знание ако не е тайна,то никога не би изчезнало.“
Бухари.

***

3.Абу Хумейд р.а предава:Пратеника на Аллах (с.а.с) каза:
„Ако чуете от мен хадис,който сърцето ви го признава и тялото ви се успокоява и го почувствате близо да вас,знайте,че аз съм по-близо до тези думи от вас.Ако чуете думи,които сърцето ви отхвърля, омразни за тялото ви,и се почувствате делече от тях,знайте че аз съм по-далеч от тези думи.“
Ахмед.

***

4.Али р.а. предава:Пратеника на Аллах (с.а.с) повели:
„Не изричайте лъжа от мое име,който изрича лъжа от мое име, ще гори в огъня.“
Бухари.

*** 

5.Ибн Месуд р.а. предава:Пратеника на Аллах (с.а.с) каза:
„Аллах да озари лицето на онези,който чува от нас и предава същите слова на другите.Има случаи,когато чуващия е по схватлив от предаващия.“
Тирмизи.

*** 

6. Абу Хурайра Р.а предава:„Хората казват: 
"Абу Хураира много хадиси предава."
Срещнах случайно един мъж,и го попитах:
-Снощи на нощната молитва (ятсъ намаз),Пратеника на Аллах (с.а.с.) какво чете?-"Не знам" отговори той.- 
"Това означава, че не си бил там", казах аз.
Настоятелно :„Бях“ ,каза той.
А аз казах:„Аз бях там,това,това и това чете“
Бухари.

***

7.Енес (р.а.) казва:
„Истината е,че не всичко което ви разказваме,сме го чували от Пратеника на Аллах (с.а.с),но ние никога не сме лъгали един друг.“
Таберани

***

8. Ебу Саид р.а. предава :
 Когато Пророка (с.а.с.) получаваше откровения (вахий) от Всевишния Аллах,и от страх да не би да се смесват неговите думи с тези на Аллах,каза на онези които пишеха Корана:
„Не добавяйте (пишете) нищо от мен! Който пише нещо различно от Корана Керим,нека го изтрие! Отделно предавайте хадисте ми, в това няма лошо“
Зухд,Мюслим

***

9.Ибн Амр (Радиаллаху анх.) предава:
„Исках да запаметя всичко, каквото чуех от Пратеника на Аллах (с.а.с.),и затова записвах всичко.Поради тази причина,хората от Курейш ме спряха за да ми забранят :
„Ти записваш всичко каквото чуеш от Пратеника на Аллах (с.а.с.),той все пак е един човек,който говори и в случаи на гняв,и в случаи на покой.“
След това,известно време се отказах да записвам.Разказах за това на Пратеника на Аллах (с.а.с.),след което с благословената си пръст посочи устата си и каза:
 -„Пиши,и не се притеснявай! Кълна се в Онзи,в чиито Ръце е душата ми,че от тук (т.е. от устата),няма да излязат думи,които са незаслужени.“
(Абу Дауд, Наука 3)

***

10. Абу Хурайра (Р.а.) казва:
„Няма човек от обкръжението на Пратеника на Аллах (с.а.с.),който да знае по-вече хадиси от мен,освен Инб Амр,защото той записваше,а аз не.“
Бухари

***

11.Зейд (Р.а.) разказва:„Пратеникът на Аллах (с.а.с.) поиска от мен да се науча да пиша на езика на Яхудите (Евреите),и каза:
„Кълна се в Аллах,не се доверявам по отношение на писмата на евреите.“
Ето защо,за по-мало от месец бях научил добре техния правопис,и го разбирах.И до като науча изцяло езика,аз пишех писмата му до евреите,и четях писмата получени от тях.“
Бухари

***

12.Джаби (Р.а) предава: Пратеникът на Аллах (с.а.с.) повели:
„Онзи,който чуе мой хадис,и лъжейки го преправи с клевета,ще е клеветил три неща:Аллах, Пратеникът на Аллах (с.а.с.),и онзи, от когото го е чул.“
Таберани

***

13.Али (Р.а.)казва:
„Когато ви предавам хадис от Пратеника на Аллах (с.а.с.),знайте,че то е най-интересно за  внимание,най-добрия спътник,и най-прекрасния начин да си допълните вярата.“
Дарими 



1.Хадиси - Хадиси,Наствления,Предания,Разпространения

2. Хадиси - Сунна, Бидат, Примери, Спасение.

3.Хадиси - Вяра, вярващ, близък ..