Поклонението хадж!

Поклонението хадж!

1- Същността на хадж

Хадж – в арабския език означава посещение. А в Ислям е: посещаване на Мекка за изпълняване на задълженията нусук – на определен начин, в определено време, с определени условия.

2- Неговия пропис

Цялята общност е на едно мнение, че поклонението хадж е задължение (фарз) за всеки, който има възможност, един път в живота. Хаджа е от петте основи, на които се изгражда Исляма. Всевишния Аллах казва: “И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома (за онзи, който може да отиде, а който откаже) Аллах не се нуждае от световете.” (сура али Имран-97)

И Пратеника (С.А.В.) рече: “Исляма се изгражда на пет: Свидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах, и че Мухаммед е пратеник на Аллах, отслужването на молитвата, даването на зекята, говеенто в Рамазан и поклонението хадж при Дома на Аллах.” (предаден от Бухари и Муслим)

А в прощалния хадж рече: “О, хора, наистина Аллах ви е отредил да правите хадж при Дома, затова правете хадж.” (предаден от Муслим)

3- Предимството на хадж и мъдростта от неговото прописване

За предимството на хадж има много доказателства. Всевишния Аллах казва: “И зови хората за поклонението хадж! Ще идват при теб и пеш, и върху изнемощели камили. И ще идват от всякакви далечни пътища, за да придобият облаги за себе си (и в земния живот, и в отвъдния) и в определени дни да споменават името на Аллах при жертвоприношение на добитък, който Той им е дал...” (сула ал-Хадж-27-28)
Поклонението хадж обхваща голями ползи за всички мусюлмани – за земния и отвъдния живот. В него се извършват най-различни ибадети – тауаф около Кеаба, сай между Сафа и Меруа, стоенето на Арафа, Мина и Музделифа, замерването на джемератите, спането на Мина, бръсненето на главите, постоянното споменаване и служене на Аллах и възвръщане към него. Затова хаджа е от най-големите причини за опрощаване на греховете и за влизане в Дженнета. Ебу Хурейра (Р.А.) казва: Чух Пратеника на Аллах (С.А.В.) да казва: “Който извърши хадж при този Дом, да няма съвокупление, нито безпътство, нито прение, се връща както го е родила майка му.” (предаден от Бухари и Муслим)

Пратеника на Аллах (С.А.В.) казва: “Умра до умра премахва греховете между тях, а приетия хадж няма друга награда за него освен Дженнет.” (предаден от Бухари и Муслим)

Казва също: Питаха Пратеника на Аллах (С.А.В.): 

Кое от делата е най-хубавото?
Рече: “Вярята в Аллах и Неговия пратеник.”
Рекоха: След това какво?
Рече:“Джихад по пътя на Аллах.”
Рекоха: След това какво?
Рече: “Приетия хадж.” 

  (предаден от Бухари и Муслим)

Абдуллах ибн Месуд (Р.А.) казва: Пратеника на Аллах (С.А.В.) рече: “Повтаряйте след хадж и умра, защото те премахват бедността и греховете, както духало (обикновен кожен мях) премахва нечистотиите от желязото, златото и среброто. За приетия хадж няма друга награда, освен Дженнет.” (предаден от Тирмизи)

От ползите на хаджа е събирането на мусюлманите от всички краища на земята в най-обичаното място от Аллах, където се опознават и взаимно со помагат в името на доброто и страхопочитанието. Всички са равни в словата си, споменаването на Аллах (зикр) и делата си. Това е възпитание за тях и пример за обединение и събиране, в една вяра и убеждение, в ибадета, целта и в начина на изпълнение.С тяхното събиране се получава запознанство и сближаване, разузнаване състоянието едни на други, както Аллах го потвърждава, казвайки: “О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.” (сура ал-Худжурат-13)

4- Условията за задължаването на хадж

А- Няма разногласие между учените, че хаджа е задължение с петте основи, те са: Ислям, разум, пълнолетност, свобода и възможност.
А за жената се допълва – да има с нея придружител (мухрим) при пътуването и за хадж, заради хадиса на Ебу Хурейра (Р.А.), в който Пратеника (С.А.В.) казва: “Не е разрешено на жена, която вярва в Аллах и в Съдния ден, да пътува дори един ден, освен с придружител (мухрим – мъж с който не може да сключи шериатски брак).” (предаден от Бухари и Муслим)

Тези условия се делят на три:
1- Условия за задължаване и правилен хадж, те са Ислям и разум. Затова не се приема хадж от неверник и луд, нито е задължение за тях, защото те на са от отслужващите ибадет.
2- Условия за задължаване и приемане, те са пълнолетие и свобода, а не са условие за правилен хадж. Затова, ако дете или роб извършат хадж, техния хадж е правилен, но не е приет от тях.
3- Условия, само за задължаване – възможността. Ако човек няма възможност, но извърши хадж с трудности, без ядене или без превозно средство, хаджа му е правилен.

Б- Извършване на хадж за друг. Няма разногласие между учените, че ако човек умре преди да има възможност да извърши хадж, този фарз отпада от него. Но който умре след като е имал възможност, отпада ли от него или не? Правилния отговор е, че не отпада от него. Неговите наследници са задължени да извършат хадж за него, с неговите пари, все едно дали е направил завещание или не. Хаджа е задължение за него, както дълга, заради хадиса на Ибн Аббас (Р.А.), който казва: (Една жена се зарече да извърши хадж, но умря. Нейния брат дойде при Пророка (С.А.В.) и го попита за това, а той му рече: “Какво мислиш, ако сестра ти имаше дълг, щеше ли да го издължиш?” Рече: Да. Рече: “Издължете дълга на Аллах, защото Аллах най-заслужава да се изпълнят задълженията Му.” (предаден от Несаи)

В- Който не е извършил хадж за себе си, може ли да извърши за друг? 

Правилния отговор е, че не може да извърши хадж за друг, ако не е извършил първо за себе си, заради следния хадис: “Пророка (С.А.В.) чу човек да казва: Отзовавам се за Шубруме. Рече: Кой е Шубруме? Рече: Мой брат или мой близък. Рече му: Извършил ли си хадж за себе си? Рече: Не. Рече : Извърши хадж за себе си, после извърши за Шубруме.” (предаден от Ахмед, Ебу Даууд, Ибн Мадже и Бейхаки)

Също е разрешено извършването на хадж за човек, който няма възможност, заради хадиса на Федль ибн Аббас (Р.А.), в който се казва: Една жена от Хас`ам рече: О, Пратенико на Аллах, задължението хадж за всички раби завари моя баща, който е много възрастен, не може да пътува, да извърша ли хадж за него? Рече: Да. Това беше в прощалния хадж. (предаден от Бухари и Муслим)

Хаджа е задължение веднага щом се изпълнят неговите условия за задължаване. Всевишния Аллах казва: “И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома - за онзи, който може да отиде.” (сура али Имран-97)

“И изпълнявайте поклонението хадж, и посещението (умра) заради Аллах!” (сура ал-Бакара-196)

Ибн Аббас пренася от Пратеника на Аллах (С.А.В.) следния хадис: “Избързвайте с хадж, тоест че е фарз, защото никой от вас не знае какво ще му дойде.” (предаден от Ебу Даууд, Ахмед и Хаким)

5- Основите на хадж

Основите на хадж са четири:
• Ихрам
• Стоенето на Арафа
• Тауаф Ифада
• Сай между Сафа и Меруа
Без тези основи хаджа не е приет.

А- Първата основа: Ихрам.
- Ихрам е възнамеряване (нийет) за влизане в хадж.
- Определените граници за ихрам.
Те са два вида: за време и за място. Временния срок за ихрам са месеците за хадж, които Аллах е споменал в Следното знамение: “Поклонението хадж е в знайни месеци.” (сура ал-Бакара-197)

А те са: Шеуаль, Зулькиаде и Зульхидже. А определените граници за място са границите, които не е разрешено хаджията да премине през тях за Мекка, освен в ихрам.

Тези граници са пет:
1- Зуль-Хулейфе, която днес се нарича “Абар Али”. Това е границата за жителите на Медина, която се намира на 336 километра далечина от Мекка, тоест 224 мили.
2- Джухфе, а тя е село на 10 километра далечина от Червено море, а от Мекка – 180 километра, тоест 120 мили. Това е границата за жителите на Египет, Шам, Мароко и държа-вите, които са зад тях, като Испания, Рим и други. А днес хората влизат в ихрам от Рабиг, който се намира близо и на далечината на Джухфе.
3- Йелемлем, която днес се нарича Сеадийе, и е планина от планините на Тухаме. Намира се от Мекка на разстояние 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на Йемен, Индия и Китай.
4- Карн ал-Меназиль, която днес се нарича Сейль ал-Кебир, и се намира на разстояние от Мекка на 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на Неджд и Таиф.
5- Зату ирк, която днес се нарича Дариибе, и представлява малка планина на далечина от Мекка на 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на изтока – Ирак и Иран.
Това са границите, които не е разрешено на хаджията или муатемира да преминат за Мекка, освен в ихрам. Ибн Аббас (Р.А.) казва: Пратеника на Аллах (С.А.В.) определи за граница на жителите на Медина – Зуль-Хулейфе, а за жителите на Шам – Джухфе, а за жителите на Неджд – Карн ал-Меназиль, а за жителите на Йемен – Йелемлем. Тези граници са за тези държави и който замине през тях, дори да не е от техните жители, за всеки който иска хадж или умра. А който живее преди тези граници, (влиза в ихрам) от където е, дори жителите на Мекка от Мекка. (предаден от Бухари и Муслим)

А в хадиса на Джабир (Р.А.), Пратеника на Аллах (С.А.В.) казва: “Границата за жителите на Ирак е Зату ирк.”

А който не минава пътя му през тези граници, влиза в ихрам, когато узнае, че наближава около тях. Също, който е в самолет, влиза в ихрам, когато наближи някоя от тези граници – във въздуха. Не е разрешено да влезе в ихрам, когато самолета се приземи на летище Джидде, както правят някои от хаджиите, защото Джидде не е граница, освен за жителите в него, или който възнамери да извърши хадж или умра от него. А който влезе в ихрам от Джидде, и не е жител на този град, той оставя ваджип (ихрама от границата) и за това е задължен да даде фидйе. Също така, който премине границата без ихрам. Той трябва да се върне отново при границата, но ако влезе в ихрам след като е преминал границата, трябва да даде фидйе - а фидйе е да заколи една овца, или 1/ 7 месо от камила, или 1/ 7 месо от крава, и го раздава на бедните в Мекка, без да яде той от това месо.

- Как се влиза в ихрам. Желателно е преди да влезе хаджията в ихрам, да се приготви за ихрам – да се изкъпе, да се почисти, да обръсне местата, които е наредено да се обръснат, и да парфюмира тялото си. Мъжете не трябва да обличат нищо, което е шиено, а само облича изар и рида (горен и долен чаршав) – бяли и чисти. Правилното мнение на учените е, че няма специално молитва при влизането в ихрам, но ако се улучи повреме на фарз молитва, влиза в ихрам след нея, защото Пратеника (С.А.В.) влизаше в ихрам след молитва. След това хаджията избира кой вид хадж да изпълни, а те са три: Теметтуа, Киран и Ифрад.

- Теметтуа – да влезе в ихрам, като възнамери да извърши умра в един от месеците на хадж, и след като извърши умра до край, влиза в ихрам за хадж.

- Киран – да влезе в ихрам, като възнамери да извърши умра и хадж заедно, или възнамерява само умра, и после възнамерява хадж, преди да започне тауафа на умра. Тогава възнамерява умра и хадж от границата, или преди да започне тауафа на умра, като прави тауаф и сай за умра.

- Ифрад – да влезе в ихрам, като възнамери да извърши само хадж от границата, и остава в ихрам, докато завърши делата на хадж. При Теметтуа и Киран се коли курбан, ако не е от жителите на джамията Харам. Има разногласие между учените, кой от тези три вида хадж е най-хубав? Повечето казват, че е Теметтуа. След като влезе в ихрам с един от тези вида, хаджията започва веднага с тельбийе:

“Леббейкеллахумме леббейк, леббейке ля шериике леке леббейк, иннель хамде уен ниамете леке уель мульк, ля шериике лек.”
Това тельбийе се изговаря на висок глас и постоянно.

- Забранените неща , след влизане в ихрам. Тези неща са забранени на хаджията, заради ихрама, и са девет:

• Махането на косми от цялото тяло – с бръснене, дърпане и други, заради словата на Всевишния Аллах: “И не бръснете главите си, докато жертвеното животно не стигне местоназначението си! (сура ал-Бакара-196)

• Реженето на ноктите, защото оприличава махането на космите, освен ако има причина, тогава се разрешава.

• Покриването на главата, заради забраната на Пратеника (С.А.В.),хаджията да не покрива главата си, с каквото и да е, както рече при онзи, който го ухапа камилата му и умря: “И не покривайте главата му, защото той ще бъде съживен на Съдния ден изричащ тельбийе.” (предаден от Бухари и Муслим) А Ибн Омер (Р.А.) казваше: Ихрама на мъжа е в главата му, а ихрама на жената е в лицето й. (предаден от Бейхаки)

• Обличането на шиени дрехи за мъжа, и чорапи за краката, защото Абдуллах ибн Омер (Р.А.) Казва: “Пратеника на Аллах (С.А.В.) беше попитан: Какво трябва да облече хаджията? А той рече: Хаджията не облича риза, нито кърпа на главата, нито дреха със наметало (шапка), нито панталони, нито дреха, която е парфюмирана с уерс или зеаферан, нито чорапи (местви), освен ако не може да намери чехли, нека да обуе обувки, като ги отреже отгоре, за да бъдат по-ниски от глезените.” (предаден от Бухари и Муслим)

• Парфюмирането, защото Пророка (С.А.В.) нареди в хадиса на Сафуан ибн Йеаля ибн Умейе на един човек да измие мястото, където имаше парфюм. А за хаджията,който го ухапа камилата рече: “Не го докосвайте с парфюм.” (предаден от Бухари )

За това е забранено на хаджията да използва парфюм, след като влезе в ихрам, заради хадиса на Ибн Омер, който споменахме.

• Убиването на ловни животни, заради словата на Всевиш-ния Аллах: “О, вярващи, не ловувайте, когато сте на поклонение!” (сура ал-Маиде-95)

Затова е забранено да ловува, дори да не го убие, или нарани, заради словата на Всевишния Аллах: “ А ви е забранен ловът по сушата, докато сте още на поклонение (в ихрам).” (сура ал-Маиде-96)

• Сключването на шериатски брак (никях), като е забранено да се жени, да ожени друг, нито да сгодява, заради хадиса на Осман (Р.А.), в който Пратеника на Аллах (С.А.В.) казва: “Не се оженва, нито оженва друг, нито да се сгодява.” (предаден от Муслим)

• Половия контакт, заради словата на Всевишния Аллах: “И който през тях си наложи хадж, да няма съвокупление!” (сура ал-Бакара-197)

Ибн Аббас (Р.А.) казва: (Това е половия контакт.) Доказателство за това са словата на Аллах: “Позволено ви е съвокуплението в нощите на говеенето при вашите жени.” (сура ал-Бакара-187)

Тоест - половия контакт.

• Докосването без полов контакт, като целуване, галене, и страстно гледане, защото тези неща довеждат до забранения полов контакт по време на хадж. Жената е като мъжа в тези неща, само се различава в някои, като на нея е забранено да покрива лицето с каквото и да е. Също е забранено да облича ръкавици, заради хадиса на Ибн Омер (Р.А.): “Жената хаджийка не трябва да покрива лицето си, нито да облича ръкавици.” (предаден от Бухари)

И Ибн Омер рече: Ихрама на жената е в лицето й. А Айше (Р.А) казва: “Когато заминеха пътници покрай нас – а ние бяхме с Пратеника на Аллах (С.А.В.) в ихрам – и се приближеха до нас, хвърляхме наметалата си от главите към лицето, и когато отминеха откривахме лицата си.” (предаден от Ебу Даууд, Ибн Мадже и Ахмед)

Също е забранено на жената, каквото е забранено на мъжа, като да маха от космите си, да си реже ноктите, да ловува и други, а и е разрешено да облича шиени дрехи, чорапи и да покрива главата.

Б – Втората основа – Стоенето на Арафа. Заради хадиса на Пратеника (С.А.В.): “Хаджа е Арафа.” (предаден от Ахмед, Ебу Даууд, Тирмизи, Несаи и Ибн Мадже)

В – Третата основа – Тауаф Ифада. Заради словата на Всевишния Аллах: “И да правят тауаф около древния Дом!” (сура ал-Хадж-29)
Г – Четвъртата основа – Сай. Заради хадиса на Пратеника (С.А.В.): “Правете сай, защото Аллах ви е отредил сай.” (предаден от Ахмед и Бейхаки)

6- Ваджипите на хадж

А те са седем:
1- Влизането в ихрам от границата.
2- Стоенето на Арафа до залез слънце, за който е стоял през деня.
3- Спането на Музделифе.
4- Спането на Мина в дните тешрик.
5- Замерването на джемерат.
6- Бръсненето и постригването на главите.
7- Прощалния тауаф.

7- Как се прави хадж

А – Суннет е за който иска хадж да се изкъпе, както се къпе джунуб, след това парфюмира тялото си, и облича двата бели чаршафа – изар и рида. А жената облича каквото пожелае, с условие да не се разкрасява с тях.

Б – После, когато дойде на границата, отслужва фарз молитва, ако е времето за нея, за да влезе в ихрам след молитвата, а ако не е време за фарз молитва, отслужва два рекята с възнамерение да изпълни суннета след абдест, а не с възнамерение, че влиза в ихрам, защото това го няма от Суннета на Пророка (С.А.В.).

В – След като свърши от молитвата, възнамерява да влезе в ихрам. Ако е мутеметтиа казва: (Леббейкеллахумме умра). А ако е муфрид, казва: (Леббейкеллахумме хаджа). Като мъжа го произнася високо на глас, а жената го казва тихо. От Суннета е да казва постоянно тельбийе.

Г – Когато пристигне в Мекка започва с тауаф от черния камък, така че Кеаба да е от лявата му страна. Идва при черния камък и го целува, или го докосва с дясната ръка, ако може без да се блъска с хората. А ако не може, вдига ръката към черния камък, прави текбир и казва: (Аллахумме иманен бике, уе тесдикан би китабике, уе уефа`ен би ахдике, уе итба`ан ли суннети небийике (С.А.В.) След това прави седем кръга около Кеаба, и когато замине при йеменския ъгъл го докосва, без да го целува.

От суннетите на тауафа е рамль (бързане с приближени крачки) за мъжете в първите три кръга в тауаф Кудум (при пристигането), заради хадиса на Ибн Омер (Р.А.): “Пратеника на Аллах (С.А.В.) когато правеше първия тауаф бързаше в трите кръга и ходеше спокойно в другите четири.” (предаден от Бухари и Муслим)

Също е суннет Идтибаа – тоест да се сложи горния чаршав под дясната мишница, като събира краищата му и ги слага на лявото рамо, заради хадиса на Ибн Аббас (Р.А.): “Идтибаа го правеше Пратеника на Аллах и неговите сподвижници, и бързаха в крачките си в трите кръга.”

Идтибаа е суннет в седемте кръга на тауафа. По време на тауаф, хаджията може да се моли за каквото пожелае, със страхопочитание и с присъстващо сърце, а между йеменския ъгъл и черния камък, казва: “Господарю наш, въздай ни добрина в земния живот и добрина – в отвъдния!” (сура ал-Бакара-201)

А да се учи специална дуа във всеки кръг, не е от Суннета на Пратеника на Аллах (С.А.В.), а напротив е бид`ат. Тауафите са три вида: Ифада, Кудум и Уедаа. Първия (Ифада) е основа (рукн), а втория (Кудум) е суннет, а третия (Уедаа) е ваджип.

Д – Когато свърши от тауаф, отслужва два рекята зад Меками Ибрахим, дори да е по-назад. В първия рекят учи: (Куль я ейю-хель кяфирун...), а във втория рекят учи: (Куль ху-уеллаху ехад...). От Суннета е да не се удължава в тях.

Е – След това прави Сай между Сафа и Мер`уа седем кръга. Като започва от Сафа и завършва на Мер`уа. От Суннета е, когато приближи към Сафа да изучи.Всевишния Аллах казва: “Ас-Сафà и ал-Мàруа са от знаците на Аллах, и който ходи при Дома на поклонение хадж или поклонение умра, той не върши грях, като ги обикаля. А който прави добро и по своя воля – Аллах е въздаващ, всезнаещ.” (сура ал-Бакара-158)

(Ас-Сафà и ал-Мàруа са два хълма на изток от храма ал-Кааба. Търсейки вода за сина си Исмаил, Хаджар тичала седем пъти между тях. И до днес посещаващите ал-Кааба за поклонение хадж или поклонение умра изминават разстоянието между ас-Сафà и ал-Мàруа. В знамението е казано, че няма грях в отиването до единия хълм и връщането обратно до другия. През езическата епоха на всеки от двата хълма е имало по един идол. Въпреки че ислямът премахнал идолопоклонничеството, у някои хора останало съмнение, че нарушават предписанията на Аллах. В горното знамение се дава отговор на този въпрос.)
 
Започни с каквото Аллах е започнал. След това се качва на Сафа, обръща се към Къбле с вдигнати ръце и прави дуа, текбир , благодарност и друго , и казва: “Аллаху Екбер, Аллаху Екбер, Аллаху Екбер, ля иляхе иллел-лаху уахдеху ля шериикелех, лехуль мульку уе лехуль хамду уе ху-уе аля кулли шейин кадир, ля иляхе иллеллаху уахдех, енджезе уеадех, уе несара абдеху, уе хеземель ахзаабе уахдеху.” След това се моли с каквото пожелае, искайки добро за земния и за отвъдния живот. Тази дуа се повтаря три пъти. После се спуска и тръгва към Мер`уа, и от Суннета за мъжа е, когато стигне между двата зелени знака да бяга бързо, ако може без да вреди на друг. Когато пристигне при Мер`уа, качва се на нея, обръща се към Къбле с вдигнати ръце и казва каквото се молеше с него на Сафа. По време на сай може да учи следната дуа: “Раббигфир уерхам, иннеке ентель еаззуль екрам” Желателно е по време на сай хаджията да е с абдест, но ако е без абдест се приема. А жената, ако прави сай в месечен цикъл, също може, защото абдеста не е условие за сай.

Ж – Когато завърши от сай постригва косата си от цялата глава, ако е мутеметтиа. А жената отрезва малка част, колкото началото на пръстта. А ако е карин или муфрид, остава в ихрам до деня, в който се колят курбаните, след като замери голямия джемерат Акабе.

З – Когато дойде осмия ден от месец Зульхидже - “деня Теруийе”, който е мутеметтиа влиза в ихрам за хадж, преди обяд от дома си, също така, който иска от жителите на Мекка. При влизането в ихрам прави каквото споменахме, като се къпе и почиства. И не е от Суннета да иде до джамията Харам за ихрам, защото нито Пратеника (С.А.В.) го е вършил, нито е наредил на неговите сподвижници. Джабир ибн Абдуллах ( Р.А.) пренася, че Прорка (С.А.В.) е рекъл: “Стойте без ихрам, докато дойде деня Теруийе, тогава възнамерете за хадж...” (предаден от Бухари)

Казва също: “Пратеника на Аллах (С.А.В.) ни нареди, когато искахме да въз-намерим да влезем в ихрам , когато тръгнем за Мина. И възнамерихме от Ебтах.” (предаден от Муслим)

Който е мутеметтиа при влизане в ихрам казва: "Леббейкел-лаахумме хаджа"

И – Желателно е да дойде в Мина и тука да отслужи обедната, следобедната, вечерната и нощната молитва, като ги съкратява на два рекята, без вечерната, и без да ги събира. Тази вечер спи на Мина, както пренаса Муслим в хадиса на Джабир.

Й – Когато слънцето изгрее в деня Арафа (деветия ден от месец Зульхидже) тръгва за местността Арафа. Желателно е до обяд да стои в Немира, ако има възможност, защото Пратеника (С.А.В.) го правеше. А ако няма възможност идва на Арафа и тука отслужва обедната и следобедната молитва, по два рекята, като ги събира с един езан и два икамета. След това стои на Арафа, и е желателно планината Рахмет да е пред него в посока към Къбле, а ако не може обръща се към Къбле. През това време споменава Аллах, моли се, чете Коран – с вдигнати ръце, заради хадиса на Усаме ( Р.А.), който казва: “Бях с Пророка (С.А.В.) на Арафа и започна да се моли с вдигнати ръце. Камилата леко помръдна и дизгините й паднаха, а той ги вдигна с едната от ръцете си, като другата ръка му стоеше вдигната.” (предаден от Несаи)

Казва също: “Стоеше така изправен да се моли, докато залезе слънцето и се загуби жълтия цвят на небето.” (предаден от Муслим)

Дуата в деня Арафа е най-добрата дуа. Пророка (С.А.В.) рече: “Най-хубавата дуа е дуата в деня Арафа, и най-хубавото, което рекох аз и пророците преди мен е: Няма друг бог, освен Аллах - единствения, няма съдружник на Него, за Него е владението и благодарността, Той е Всемогъщия над всичко.” (предаден от Муслим)

Затова всеки хаджия не трябва да изпуска този шанс, а да иска от Аллах каквото пожелае. Пратеника (С.А.В.) рече: “Няма друг ден, в който Аллах да освобождава повече хора от Огъня, от деня Арафа. Наистина, Аллах се приближава, и се гордее пред меляйкетата и казва: Тези, каквото пожелаят.” (предаден от Муслим)

Стоенето на Арафа е основа (рукн), а да се стои до залеза на слънцето е ваджип. Всеки хаджия е задължен да е сигурен, че е в границите на Арафа, защото много от хаджиите стоят извън границите на Арафа, и за тях няма хадж.

К – Когато слънцето залазе, тръгва за Музделифе – спокойно и мирно, заради хадиса на Пратеника (С.А.В.): “Ей, хора, спокойствие, спокойствие!” (предаден от Муслим)

Когато пристигне на Музделифе отслужва вечерната и нощната молитва, вечерната – три рекята, а нощната – два рекята, като ги събира с един езан и два икамета. От Суннета е, всеки хаджия да ги отслужи на Музделифе, следвайки Пратеника на Аллах (С.А.В.), освен ако се страхува, че ще излезе времето на нощната молитва, тогава ги отслужва където и да е. На Музделифе спи през цялата нощ, без да отслужва допълнителна молитва, или нещо друго, защото Пратеника (С.А.В.) не го правеше. Джабир ибн Абдуллах ( Р.А.) казва: “Пророка (С.А.В.) дойде на Музделифе, отслужи вечерната и нощната молитва, с един езан и два икамета, без да прави теспих между тях, след това легна, докато изгря зората.” (предаден от Муслим)

Разрешено е на, които имат причини, слабите и болните, да напуснат Музделифе и да тръгнат за Мина след полунощ, след като се загуби луната, за да замерят джемерата Акабе. А който не е болен, или придружител на болен, остава на Музделифе, докато изгрее зората. А това, което го правят много от хората днес в надпреварването да замерват в началото на ноща, за да почиват, е спротивно на напътствията на Пратеника на Аллах (С.А.В.). Когато хаджията отслужи сутринната молитва се изправя при Меш`ариль Харам, обръща се към Къбле, и се моли на Аллах, искайки каквото пожелае с вдигнати ръце, докато се развидели напълно. Стои на Музделифе където и да е, заради хадиса на Пратеника (С.А.В.): “Стоях тук и на цялото събиране може да се стои.” (предаден от Муслим)

А цялото събиране е Музделифе.

Л – След това хаджиите тръгват за Мина, преди да изгрее слън-цето, в деня на коленето на курбаните, замерват джемерата Акабе, който е най-голямия от джемератите, и е най-близо до Мекка. Замерва със седем камъчета, всеки камък да е по-голям от нахут. Всички учени казват, че може да се замерва от всички страни, но е по-хубаво да застане така, че Мекка да остане от ляво, а Мина от дясно на хаджията, заради хадиса на Ибн Месуд (Р.А.), който казва: "Когато дойдох до големия джемерат, застанах така, че Кеаба да ми е от лявата страна, а Мина от дясната, и замервах със седем камъчета, и рекох: Така замерваше онзи, на който се низпосла сура Бакара." (предаден от Бухари и Муслим)

Не е разрешено да се замерва с големи камъни, нито с много малки, нито с чехли. След като свърши от замерването, хаджията прекъсва с тельбийе. От Суннета е да започне със замерването на джемерат, после коленето на курбан, ако е мутеметтиа или карин, после обръсва или постригва главата, но обръсването е по-добре за мъжете, защото Прорка (С.А.В.) искаше три пъти милост и опрощение от Аллах за който обръсне главата. А за който се постригва , искаше само един път, както е в Бухари и Муслим. След това хаджията отива към Кеаба за да извърши тауаф Ифа-да. В хадиса на Джабир ( Р.А.) се казва: "Пророка (С.А.В.) дойде при джемерата, при който имаше дърво, и замерваше със седем камъчета, като правеше текбир с всяко камъче (средни камъчета) и замерваше от средата на долината, после отиде и заколи курбан. След това Пратеника на Аллах (С.А.В. се качи на камилата и отиде към Кеаба и там отслужи обедната молитва.” (предаден от Муслим)

Тези ибадети може да се извършат неподредени. В прощалния хадж Абдуллах ибн Амр пренася: "Пратеника на Аллах (С.А.В.) застана прав и хората започнаха да го питат, че са извършили тези ибадети разбъркани, тогава той рече на всеки питащ: “Прави и няма нищо.”

Когато хаджията свърши от тауафа около Кеаба (ако е муте-меттиа) трябва да извърши сай след тауафа, защото първия сай беше за умра, и сега трябва да направи сай за хадж. А ако е муфрид или карин, и е направил сай в началото след първия тауаф Кудум, сега не прави сай, заради хадиса на Джабир: "Пророка (С.А.В.) и неговите сподвижници не правеха сай между Сафа и Мер`уа, освен един сай – първия.”

М – Трите дни на тешрик (11, 12 и 13 ден от месец Зульхидже) са дни за замерване за който не бърза да пътува, а който бърза замерва само 11 и 12 ден, заради словата на Всевишния Аллах: “И споменавайте Аллах в преброените дни! А който бърза с два дни, не е грях за него, и който се забави не е грях за него – за онзи, който е богобоязлив.” (сура ал-Бакара-203)

Хаджията започва да замерва първия джемерат – малкия, който е близо до джамията Хииф, със седем камъчета, след това средния джемерат със седем камъчета, след това големия джемерат Акабе със седем камъчета, като с всяко камъче прави текбир. От Суннета е да застава след първия джемерат от дясно на него, обърнат към Къбле и се моли продължително време. А след втория джемерат застава от ляво на него и пак се моли продължително. А след последния джемерат не застава да се моли. Времето за замерване започва след обедната молитва, заради хадиса на Ибн Омер (Р.А.) който казва: "Изчаквахме, и когато слънцето се наклонеше на запад замервахме." (предаден от Бухари)

Всички учени са на едно мнение, че последното време за замерване от дните тешрик е залязването на слънцето в 13 ден от месец Зульхидже. И който го завари залеза на слънцето да не е замервал, не замерва след това, а е задължен да заколи курбан.

Н – В нощите на дните тешрик, хаджията спи на Мина – 11 и 12 ден, и ако го завари залеза на слънцето в 12 ден, и не е излязъл от Мина, е задължен да остане да спи в Мина и да замерва в 13 ден.

О – Когато хаджията иска да напусне Мекка не трябва да излиза, докато не направи тауаф Уедаа (прощален), защото той е от ваджипите на хадж – при повечето учени. А отпада само от жените, които са в месечен цикъл, заради хадиса на Ибн Аббас (Р.А.) който казва: Пратеника на Аллах (С.А.В.) рече: “Никой да не напуска, докато не бъде Кеаба последното нещо, което е видял.”
Казва също: “Освен жената в хайз, той отпада от нея.” (предаден от Малик)

Повечето от учените казват, че ако човек закъснее с тауаф Ифада до деня в който иска да напусне, той е достатъчен и за тауаф Уедаа.

П – Желателно е за който се върне от хадж да каже следната дуа, която пренася Ибн Омер (Р.А.) от Пратеника на Аллах (С.А.В.), като казва: Винаги щом Пратеника (С.А.В.) свършеше от битка или хадж, или умра, правеше текбир на високо място от земята и казваше: 
“Ля иляхе иллеллах уахдеху ля шериике лех, лехуль мульку уе лехуль хамду уе ху-уе аля кулли шейин кадир. Аибуне, таибуне, абидуне, лираббина хаамидун, садекаллаху уеадех, уе несара абдех, уе хеземель ахзаабе уахдех” 
 ****
Аллах да отреди на всеки мюсюлманин да извърши хадж иншАллах!

ЗЕКЯТУЛ-ФИТР

ЗЕКЯТУЛ-ФИТР

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

Благодарността, славата и възхвалата е за Всевишния Аллах, Господарят на световете. Нека саляту селям да бъде за Мухаммед Мустафа (с.а.в.), неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден.

С позволението на Всевишния Аллах, Ви представяме по-важните неща, касаещи Зекятул-фитр или наречената още садакатул-фитр, и позната при нас като ”фитра”. Тя е вид садака (милостиня), която се дава по повод завършване говеенето в месец Рамадан.

Установена е с доказателства от Шериата и единодушно е приета от ислямските учени.

Всевишният Аллах казва:

§ ... и давайте зекята ... §

/Сура Бакара/2/:110./

В тези слова на Всевишния Аллах се включва и заповедта за Зекятул-фитр. Тя е предписана едновременно с оруча през втората година по Хиджра. Ибни Умер (р.а) разказва:

“Пратеникът на Аллах (с.а.в) отреди зекятул-фитр в Рамадан да е една саа (мярка) от фурми или една саа от ечемик, на всеки роб и свободен, мъж и жена, малък и голям от мюсюлманите, и нареди да се раздава преди излизане на хората за байрам намаз.”

/Бухари и Муслим./

Вземайки в предвид напътствията на

Пейгамберина (с.а.в) в този хадис, и други негови напътствия, отнасящи се до зекятул-фитр, както и становището на учените по този въпрос става ясно, че:

1.Фитрата е задължение на всеки мюсюлманин – малък или голям, мъж или жена, който над основните си потребности притежава богатство достигнало основния минимум – нисаб (мярка, при наличие на която мюсюлманинът се смята богат и е задължен да дава зекят). Това е становище на Имам Ебу Ханифе (рахимехуллах).

А изхождайки от повелята на Пейгамберина (с.а.в), че Зекятул-фитр е задължение “...на всеки роб и свободен...”, останалите имами: Малики, Шафии и Ханбели (рахимехумуллах), са на мнение, че тези думи са доказателство, което включва в себе си богати и бедни непритежаващи нисаб.

Според тях, всеки мюсюлманин, който над основните си нужди (жилище, покъщнина, вещи и средства за преживяване), има с какво да се нахрани и да нахрани онези, чиято прехрана трябва да осигури (съпруга, малолетни деца или слуга) в денонощието на Байрама, и има излишък, колкото е размерът на фитрата, е задължен да даде фитра, (завършвайки говеенето след залеза на слънцето в последния ден от Рамадан, до байрамския намаз) за себе си и за тези, на които осигурява прехрана.

Относно фитрата за жената, Имам Ебу Ханифе (рахимехуллах) е на становище, че тя омъжена или неомъжена е задължена да даде фитра от собственото й притежание. Ако е омъжена и няма собствено притежание, фитрата за нея и за малолетните деца дава нейният съпруг.

А относно фитрата за новороденото има две положения:

а) Ако то е родено преди залеза на слънцето в последния ден от месец Рамадан, задължение е да се даде фитра за него.

б) Ако е родено след залез слънце в този ден, не е задължително даването на фитра за него, но е мустехаб (хубаво), ако се даде. Тези две положения важат също за новоприелия Исляма и за онзи, който умре в тези времена. Не е задължителна фитрата за плода, намиращ се в утробата на майката, но ако се даде за него, е мустехаб.

Мюсюлманите, които по някаква причина не са говели (пътници, болни, тези които са в крайна старческа възраст и изтощени), са задължени в края на Рамадан да дадат фитра.

2.Размерът й е една саа (мярка равняваща се приблизително на 2,250 кг) от основен хранителен продукт.

3.Основни хранителни продукти от които се дава фитрата, са: фурми, стафиди, ориз, пшеница, ечемик, царевица или брашно.

Според мнението на тримата имами не е позволено вместо хранителни продукти да бъде раздадена стойността на фитрата в пари. Защото това не съответства на напътствието и делата на Пратеника (с.а.в), нито е извършвано от есхабите, а те най-добре познават сюннета на Мухаммед (с.а.в).

А според Ебу Ханифе (рахимехуллах) се гледа при кое положение ползата е по-голяма за вземащия и семейството му. Ако ползата от парите за тях е по голяма, тогава се разрешава да се даде стойността на фитрата в пари. Но трябва да се знае, че предпочетено е мнението на останалите трима имами, защото съответства с напътствието на Пратеника (с.а.в).

4.Времето за раздаване на фитрата се разделя на:

а) Предпочетено време (между сабах и байрам намаз).

б) Позволено време (започва ден или два преди Байрама и продължава до байрамския намаз). Ако фитрата бъде дадена безпричинно след байрамския намаз, тя не се приема, защото това не съответства на напътствието на Пратеника (с.а.в), и остава като обикновена садака. В този случай говеещият не е изпълнил задължението си. Но ако за закъснението има основателна причина, позволено е да се даде фитрата и след Байрама.

5.Фитрата се дава на бедни и нуждаещи се мюсюлмани. Може да се даде и на хората, на които е позволено да вземат зекят и са посочени от Аллах Теаля в следния айет:

§Зекятът е само за бедните и за нуждаещите се, и за онези, които го събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] задължение от Аллах. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.§

/Сура Тевбе/9/:60./

Позволено е няколко от мюсюлманите да дадат фитра си на един нуждаещ се, а също и един даващ да я даде на няколко от бедните. Дава се на нуждаещите в населеното място, където живее даващият, и ако там няма такива, дава се на бедните от най-близкото населено място.

6.Не е позволено фитрата да се дава на: богати (независимо дали са имами или ходжи), на най-близки (баща, майка, син, дъщеря, съпруга, защото това са хора, за които даващият е задължен да осигурява прехраната им). Не е позволено да се дава и на тези, които са противници на вярата или с тяхното поведение вредят на мюсюлманите, също и на хора, които имат възможност да изкарват прехраната си, но от мързел не желаят да работят.

Фитрата е причина, за да бъде приет оручът на говеещия. Средство е за пречистване от грешки, нередни думи, отправени обиди и др. В същото време е прехрана за нуждаещите се и начин за спечелване на награда. Аллах Аззе ве Джелле казва:

§Сполучил е онзи, който се пречиства §

/Сура Еаля/87/:14./

Доказано е, че този айет е низпослан специално за зекятул-фитр.

Ибни Аббас (р.а) казва:

“Пратеникът на Аллах (с.а.в) отреди зекятул-фитр да пречиства говеещия от направените празнословия и грешки и да бъде прехрана за бедните.”

/Ебу Давуд./

7.Някои от мъдростите за предписване на фитрата са:

-Даващият фитрата изпълнява повеля от повелите на Аллах Теаля и Пратеника Му (с.а.в).

-Даването й е израз на благодарност, която мюсюлманинът прави към Всевишния Аллах за благодатта на оруча и завършването му.

-Почиства допуснатите недостатъци в говеенето или в поведението на говеещия.

Всевишният Аллах казва:

§...Наистина добрините премахват злините...§

/Сура Худ/11/:114./

Векиа Ибнул Джеррах казва: “Зекятул-фитр в месец Рамадан е, както сехви седжде (което се прави при допусната грешка) в намаза, премахва недостатъците допуснати по време на говеенето, както сехви седжде поправя грешките, допуснати в намаза.”

-Причина е за прехрана и всяване на радост в сърцата на бедните по време на Байрама, който е празник за всички мюсюлмани, и радостта трябва да бъде обща за всички членове на Ислямската общност. Бедният няма да бъде радостен при положение, че заможните се хранят и пият в задоволство от всичко превъзходно, а той не намира дори прехрана за този ден. Затова Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:

(( أغنوهم في هذا اليوم.))- بيهقي.

“Задоволете ги в този ден.”

/Бейхеки./

В тези слова на Мухаммед (с.а.в) и в напътствието му от предишния хадис, че фитрата е: “...прехрана за бедните”, се крие мъдростта тя да бъде задължение и на малолетните. Те всъщност не са длъжни да говеят и нямат грехове което значи, че не се нуждаят от пречистване, но от друга страна фитрата е прехрана за бедните и е необходимо те заедно с възрастните да участват в това благотворително дело. Целта е тези, които са в неравностойно положение, да почувстват, че не са забравени от обществото в дните на радост. Това води до засилване обичта между богати и бедни и се премахва омразата между тях.

-Мъдрост и възпитателна цел има във факта, че болшинството от ислямските учени са единодушни и не поставят условие при фитрата, както при зекята на богатството, да е достигнала определената граница-нисаб, тъй като фитрата не е задължение отнасящо се до богатството, а до личността. Според тях, при фитрата условията са: човекът да е мюсюлманин и да има излишък, колкото размера й над основните си нужди. Това учи вярващите да дават, когато имат и когато са в затруднение, да са готови на пожертвование в името на Всевишния Аллах при всяко едно положение. Тези качества са възхвалени от Аллах Джелле Джелялюх в следния айет:

§ ...раздават и в радост, и в беда... §

/Сура Али Имран/3/:134./

-Възможност е за онези, които са с по-малко притежание, давайки частица от него, да вкусят сладостта на щедростта, та дори това да е веднъж в годината.

-Мъдрост и улеснение има в определянето на фитрата да е минимално количество-една “саа” - и да бъде от основен хранителен продукт, който най-много се използва в съответния район. Това е по силата на повечето вярващи и дава възможност максимален брой да участват в този хаир.

-Подтик е към щедрост и взаимопомощ. Стимулира човека да мисли за онези, които са в неволя, и го кара да се стреми, да удовлетвори дори частица от техните потребности.

Молим Всевишния Аллах да приеме нашия ибадет, да улесни делата ни на този свят и дари с Дженнет в отвъдния.

Амин!

Източник:"www.vqra-iman.com''

ДОСТОЙНСТВАТА НА ДЕНЯ АРИФЕ (На Курбан Байрям)

ДОСТОЙНСТВАТА НА ДЕНЯ АРАФА (На Курбан Байрям)

 

Хвала на Аллах!
 Денят Арафа (9-ти ден от Зу ал-Хиджжа) има следните достойнства и особености:

1) Това е денят, в който религията е била изградена и е станала пълноценна, и се е изпълнила милостта (ниамет) на Аллах.

В двата сборника “ас-Сахих” се съобщава с думи от Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, за това, как един човек от юдеите му казал: “О, повелителю на правоверните! Вие четете в своята Книга един айет. Ако той бе низпослан на нас юдеите, то бихме сторили празник този ден [за който се споменава в айета]”. Омар радияллаху анху, попитал: “И кой е този айет?” Юдеят отговорил: Днес Аз изградих за вас вашата религия и изпълних Своята милост към вас, и одобрих Исляма за ваша религия./5:3/ Омар радияллаху анху, казал: “Ние знаем какъв е този ден. Дори знаем мястото, където е бил низпослан на Пророка салляллаху алейхи ве селлем,[този айет]. Тогава той салляллаху алейхи ве селлем, е стоял на [местността] Арафат в петък!”

2) Този ден е празник за онези, който го посрещне.

 Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Денят Арафа, Денят на Курбана и [следващите след тях три] дни “ат-ташрик” са празници за нас, о, хора на Исляма! Това са дни за ядене и пиене.” /Този хадис е сведен от съставителите на сборниците “ас-Сунан.” Съобщава се, че Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, е казал: 

“[Айeтът: “ Днес Аз изградих за вас вашата религия …” е низпослан в петък, в деня Арафа, и тези два дни, хвала на Аллах, са празници за нас!”

3) Това е денят, за който Аллах се е заклел.

Великият Аллах, се заклева само за велики неща. И едно от тези велики неща е “засвидетелстваният ден” (йеум ал-машхуд), както е казал Всевишният Аллах: “Кълна се и в свидетел, и в това, което той е засвидетелствал!"/85:3/
Предава се от Абу Хурейра радияллаху анху, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Обещаният ден (йеум ал-мавуд) – това е Деня Къямет; засвидетелстваният ден – това е Деня Арафа; свидетелстващият ден – това е петък!”/Този хадис е сведен от ат-Тирмизи, а шейх ал-Албани го е счел за надежден [хасан].

Той също така е “нечетният” (ал-витр) ден, за който Аллах се кълне: “Кълна се в
 четното, и в нечетното!/89:3/

Ибн Аббас e казал: “Четният – това е Денят за жертвоприношенията Курбан (йеум ал-адха), а нечетният – това е Деня Арафа. Това също така са думи и на Икрима и ад-Дахак.

4) Говеенето през този ден служи като изкупление [кефарет] за две години.

От Абу Катада радияллаху анху, се съобщава, че относно говеенето в Деня Арафа,  Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:“Той служи като изкупление [кефарет за прегрешенията] от предишната година и за следващата година!” /Този хадис е сведен от Муслим./

Това обаче, е желателно [мустехаб] само за онзи, който не е на хаджилък. Що се отнася до извършващият Хадж, то за него не е Сунна да говее в Деня Арафа, тъй като Пророка салляллаху алейхи ве селлем, не е говял през този ден. Съобщава се, че  Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, когато е бил на възвишението Арафат, в Деня Арафа, той е удържал хората от говеене.

5) Това е денят, в който Аллах е взел завет от потомството на Адам.

От Ибн Аббас радияллаху анхума, се съобщава, че  Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина,  Аллах е взел завет от реброто на Адам в [Деня] Ниаман (т.е. Арафа) и е изкарал от неговите слабини всички до един от неговите потомци. Той ги е разпръснал предСебе Си подобно на прах, след това се обърнал към тях със словата:
И когато твоят Повелител извади от слабините на синовете на Адам, тяхното потомство, и ги накара да засвидетелстват против себе си: “Не съм ли Аз вашият Повелител?” Те казаха: “Да, ние свидетелстваме.” Това е, за да не кажете в деня Къямет: “Ние не знаехме за това!” Или да не кажете: “Нашите бащи бяха многобожници преди, а ние бяхме само потомци, които дойдоха след тях. Нима ще ни унищожиш заради онова, което вършеха привържениците на лъжата?”/7:172-173/ /Този хадис е сведен от Ахмед, а ал-Албани е потвърдил неговата достоверност./ Няма по-величествен ден от него, и няма по-величествен завет от този!

6) Това е ден за опрощаване на греховете, освобождение от огъня и гордост за хората, които го посрещат.
В сборникът “aс-Сахих” на Муслим се привежда с думи от Айша радияллаху анха, за това, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Няма друг такъв ден, в който Аллах да освобождава от огъня раби повече, отколкото в Деня Арафа. И наистина, Той се приближава, след това се гордее с тях пред меляикетата, казвайки: “Те какво желаят?”

От Ибн Омар се предава, че Пророка салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, Всевишният Аллах в нощта на Арафа, се гордее пред меляикетата  с хората [които са пристигнали на] ‘Арафат, и казва:: “Вижте Моите раби! Те са дошли занемарени и прашни.” /Този хадис е сведен от Ахмед, а ал-Албани е потвърдил неговата достоверност./

И Всевишният Аллах знае най-добре!

Мухаммед Салих ал-Мунаджид

Аллах откликва на вярващите!

Всевишния Аллах казва:
“И спомени [Закария], който призова своя Господ: “Господи, не ме оставяй сам! Ти си Най-добрия наследник.
И му откликнахме Ние, и му дарихме Яхя, и за него поправихме съпругата му. И те се надпреварваха в добрините, и Ни зовяха с копнеж и боязън. И бяха смирени пред Нас.“

/Сура Ал-Анбиа: 89, 90/

С грях в Рая или Ада?

Ибн Ал-Кайим казва в Ал-Уаабилус-Сайиб мин ал-Калими’т-Таийб (стр. 15), че един от салаф казал:

„Наистина, един раб извършва грях, с който влиза в Рая, а друг извършва добро дело, с което влиза в Ада.
Тогава го попитали: „Но как така?“
 А той отговорил: „Този, който извършва греха постоянно мисли за него, което е причина той да се страхува от извършеното, да съжалява, да скърби за него и да се срамува от Господаря си, Най-Великия, заради него. Той се изправя пред Аллах със съкрушено сърце и с глава, приведена в смирение. И така този грях е по-полезен за него отколкото много действия на подчинение, ако го кара да придобие смирение и скромност – което води до щастие за раба и до успех и то до такава степен, че грехът му става причина той да влезе в Рая. А колкото до извършилия добро, то той не смята това добро за благо от неговия Господ. По-скоро той става арогантен и удивен от себе си, казвайки: „Аз постигнах това и това, и това, и това. И така по-нататък това го прави още по-самоуверен и арогантен, докато стигне до там, че това да стане причина за неговото унищожение."

КАК СЕ КЛАНЯ НАМАЗ - Виж и се учи!

Сутрешен намаз – Феджр – Сабах

 КАК СЕ КЛАНЯ НАМАЗ: ПРИМЕРИ С КАРТИНКИ

Който се пита:„По какъв начин се кланя намаз; Как да се науча да кланям намаз; Кой ще ме научи да кланям намаз?“Отговоръ и учителят е тук.Прочети всичко и иншаллах до 1 месец ще се научиш.

(Ще дадем пример със суннета Сутрешнип Намаз.)

Започва се с:

 Еузу билляхи минешшейтанир раджим Бисмилляхир-рахманир-рахим

ПЪРВИ РЕКЯТ:

Застава се изправен в свободно положение към къбле, като между краката има четири пръста разтояние и погледът насочен към мястото, където ще положите челото за седжде., и се прави

1.НИЙЕТ -Възнамерение: :

“Възнамерявам по волята на Аллах, да кланям  сюннета на днешния сутрешен намаз”

или (Ниет еттим Аллах ръзасъ ичин, бу гюнкю сабах намазън сюннетини кълмая)

Следва  
2.ТЕКБИР-  изрича се веднъж:

„Аллаху акбар” (Аллах е най-велик) 

 Мъжете при взимане на текбир вътрешната част на ръцете (дланта) е обърната към къбле и пръстите се намират в леко отворено поло­жение. Ръцете се вдигат нагоре, колкото палците да се опират до ме­котата на ушите гледайки към мястото на сежде казват :„Аллаху акбар” (Аллах е най-велик) (веднага след нийета)
***
Жените повдигат ръцете обърнати дланите към Къбле с леко разторени пръсти до височината на раменете (на гърдите) върхът на пръстите да се изравни с раменете, гледайки към мястото на сежде казват „Аллаху акбар” (Аллах е най-велик).

Виж.Снимка:1

***

3.КЪЙАМ:

 МЪЖЕТЕ след текбир поставят шепата на дясната си ръка върху лявата, и с палеца и малкия пръст на дясната ръка хващат китката на лявата си ръка, връзват ръцете си под пъпа.Гледа се към мястото на сежде.

ЖЕНИТЕ поставят ръцете си върху гърдите, като дясната ръка да е върху лявата, и малкото кутре на дясната ръка леко е разтворено.Гледа се към мястото на сежде.

Чете се :

а) Сюбханеке:

„Субхаанака Аллахумма уа бихамдика уа табарака-смука уа та`алаа джаддука уа лаа илаха гайрука”.

б) Еузю-бесмеле:

„А`узу биллахи мина шайтанир-раджиим”

(Търся убежище при Аллах от проклетия сатана)

в) Сура Фатиха:

Бисмиллахи рахманир рахииим

Ал-хамду-лиллахи рабил аламииин

Ар-рахманир рахиим

Маалики Яумид диин

Ий яка на`буду уа ий яка наста`йиин

Ихдинас сиратал мустакииим

Сиратал лазина ан`амта алайхим

гайрил махдуби алейхим уалаад даал-лииин.

Амиин (произнася се тихо)

г) Къса (заммъ) сура от Корана. - 

Напр. Сура Ихляс:

Бисмилляяхир-рахмаанир-рахиим

Кул  хууеллааху ехад. Аллаахус-самед. Лем йелид уе лем  ююлед. Уе лем йекуллехуу куфууен ехад.

***

4.РЮКУ:

След последната сура, казвайки “Аллахю екбер” се отива на рукю, гледа в краката. и тук три пъти се казва:

“Сюбхане раббийел-азим”.

 

МЪЖЕТЕ в рукю с разтворени пръсти на ръцете обхващат коленете си, като държат гърба си съвсем равно (успоредно със земята). Коленете и лактите си държат опънати.Гледа се в краката.

ЖЕНИТЕ в рукю държат гърба си леко приведен, навеждат се по-малко от мъжете. Поставят ръцете си (без да разтварят пръстите) върху коленете, държат коленете си леко свити.Гледа се в краката.

/Снимка: 2/

Изправяне от рукю:

Казвайки “Семиаллахю лимен хамидех”  се изправя от рукю и като се изправи напълно, се казва “Раббена лекел-хамд”.

***

5.СЕДЖДЕ:

Казваки “Аллахю екбер” се отива на седжде. При слизане на седжде първо коленете, после ръцете, след това челото и носът се слагат на земята. В седжде главата се намира между двете ръце и наравно с тях. В седжде краката не се повдигат. В седжде се гледа към краищата на носа. Тук три пъти се казва “Сюбхане Раббийел-аля”.

МЪЖЕТЕ в седжде държат лактите си далеч от тялото, ръцете вдигнати от земята. Пръстите на краката са свити, обърнати към къбле.

ЖЕНИТЕ в седжде поставят лактите си на земята и опират коленете.Според някои учени, пръстите на краката са свити, а според други, пуснати на равно със земята.

6.Сядане между две сеждета:

Казвайки “Аллахю екбер” главата се вдига от седжде и се сяда на колене. При сядане ръцете се поставят върху бедрата, пръстите са на­равно с коленете и се гледа към скута. Тук се сяда съвсем малко, колко­то да се каже “Сюбханеллах”.

МЪЖЕТЕ, полагат левия си крак на земята и сядат върху него. Десният крак, пръстите насочени към къбле, се държи изправен.

ЖЕНИТЕ, ходилата легнали, си изкарват краката в дясно и така сядат на земята.

Казвайки “Аллахю екбер” втори път се отива на седжде и три пъти се казва: 

“Сюбхане Раббийел-аля”.

При ставане от седжде: първо се вдига главата, после ръцете, след това ръцете

Казвайки “Аллахю екбер” се става от седжде и се и се изправя за втори рекят.

*************************

Втори рекят:

Къйам: чете се :
а) Бесмеле;
б) Сура Фатиха;
в) Къса сура от Корана (различна от сурата от първия рекят)

- рукю, изправяне

- сежде

- 1 во сядане

-2 ро сежде и

2 ро СЯДАНЕ:

След второто седжде на втория рекят винаги се сяда да се Еттехийяту, няма значение колко рекята е намаза дали е 2 или 4. Ръцете се поставят върху коленете (гледа се в скута) и се чете:

1.Еттехийяту:

Еттех`йяяту лилляяхи уес-салеуаату ует-таййбаату. Ес-селяяму алейке еййюхен-небийю уе рахметуллаахи уе беракяятух. Ес-селяяму алейна уе аляя ибаадил-ляяхис-саалихиин. Ешхеду ел-ляя иляяхе иллел-лааху уе ешхеду енне мухаммеден абдуху уе расулюху.

(При произнасянето на „Ашхаду ал-лаа илаха иллал- ллах” показалецът на дясната ръка се повдига, сочещ към Мекка. На „иллал- ллах” показалецът се отпуска отново.)

2.Аллахумма сали и Аллахумма барик

Аллаахумме салли аляя Мухаммедин уе аляя аали Мухаммед, кемаа саллейте аляя Ибрахиме уе аляя аали Ибрахииме, иннеке хамиидум – меджиид.

Аллаахумме баарик аляя Мухаммедин уе аляя аали Мухаммед, кемаа бааректе аляя Ибрахиме уе аляя аали Ибрахииме, иннеке хамиидум – меджиид.

3. Раббенаа атина 

Раббенаа аатинаа фид-дун`ияя хасенетен уе фил-аахирати хасенетен уа кинаа азаабен-наар. Бирахметике йяя ерхамер-раахимиин.

Раббена г-фирли уе ли-уаалилдеййе уе лил му`миниине йеуме йекуумул-хисааб. 

и накрая завършва със даване на

 4.СЕЛЯМ, 

 като главата се завърта първо в дясно гледа се върха на раменете, после в ляво. И двата пъти се казва:

 “Ес-селяяму алейкум уе рахметуллаах“

Когато намаза е 4 рекята и е фарз, след второ сядане се чете само “Етехйату“ и се става за 3-ия рекят.

Когато намаза е 4 рекята и е суннет, след второ сядане се чете “Етехйату“;

Аллаахумме салли...; Аллаахумме баарик.. и се става за трети рекят (виж таблицата долу)

КРАЙ

***

Намазът се извършва на арабски език! Това е езикът на Корана, който Всевишният си е избрал. В рая иншАллах всеки един от нас ще говори арабски! Но все пак обаче е важно като се учат сурите, да се учи и тяхното значение.

На пръв поглед когато сега някой чете това ще си помисли че отнема време, но истината е, че 2 рекята намаз отнемат около 5 минути.Няма нищо сложно и трудно,нито в сурите нито в движенията.

За всички, които имат желани да кланят намаз, искам да кажа:  Не се чуди, започни още днес, никой не се е родил научен, до 1 месец с помощта на Аллах се научава намаза заедно с всички сури, пробвай и ще се увериш.Спаси кожата си от Джехеннема.. 

А ако не си способен поради някоя причина - прави дуа и моли Аллах, Всевишния за прошка. В началото може без да се рецитира да се упражняват само движенията и се казва на определените места „Аллаху акбар”. 

Аллах е Най-Великият и Всезнаещият, така че Той знае какво се крие в сърцето на всеки един от нас. И иншаАллах ако го молим, той ще ни прости и ще ни улесни пътят да научим по лесно нещата, които са ни задължение и да ни е лесно да ги правим. 

Амин!

КРАТКО  ОПИСАНИЕ ЗА ВСЕКИ НАМАЗ КАКВО СЕ ЧЕТЕ ПРИ ВСЕКИ РЕКЯТ:

***

СУТРЕШЕН - САБАХ - ФАДЖР  НАМАЗ:

 

***

ОБЕДЕН  (ÖЙЛЕН; АСР) НАМАЗ: 

4 - РЕКЯТ СУННЕТ 

 4  - РЕКЯТ ФАРЗ

2 - РЕКЯТ СУННЕТ

***

СЛЕДОБЕДЕН (ИКИНДИ; АСР) НАМАЗ:

4 - РЕКЯТ СУННЕТ 

 4  - РЕКЯТ ФАРЗ

***

ВЕЧЕРЕН (АКШАМ; МАГРИБ) НАМАЗ:

3 - РЕКЯТА ФАРЗ

3 - РЕКЯТА СУННЕТ

***

НОЩЕН (ЯТСЪ; ИША) НАМАЗ:

4 - РЕКЯТ СУННЕТ 

 4  - РЕКЯТ ФАРЗ

2 - РЕКЯТ СУННЕТ

+

3- РЕКЯТА УИТР 

***

ТАБЛИЦА С РЕКЯТИТЕ НА НАМАЗА:

Наставления на Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем)

Али Ходжа / Ахмед Ахмед / Муса Дурлу

НАСТАВЛЕНИЯ НА МУХАММЕД 

(саллеллаху алейхи ве селлем)

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

© 2007 Али Ибрахим Ходжа

© 2007 Ахмед Хасан Ахмед

© 2007 Муса Исмаил Дурлу

© 2007 Фондация “ВЯРА” СОФИЯ

ISBN 978-954-91593-4-9

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение…………………

ПЪРВИ ХАДИС………..

РАЗЯСНЕНИЕ НА ПЪРВИ ХАДИС…………

Първо наставление: “Не съдружавай нищо с Аллах, дори и да бъдеш убит или изгорен на клада!”………………

Второ наставление:“Не се противопоставяй на родителите си, дори и да те лишат от семейството и богатството!”……………

Трето наставление: “Не изоставяй умишлено задължителния намаз, защото който съзнателно изостави задължителен намаз, е далеч от покровителството на Аллах!”……………

Четвърто наставление: „Не употребявай алкохол, защото той е причина за всеки разврат!”……………

Пето наставление: “Предпазвай се от прегрешение, защото прегрешението предизвиква гнева на Аллах Аззе ве Джелле!”……………

Шесто наставление: “Не бягай от бойното поле, дори хората да бъдат обречени!”……………

Седмо наставление: “Когато смъртоносна епидемия сполети хората и ти си измежду тях, остани там!” 

Осмо наставление: “Изхранвай семейството си според твоите възможности!” …………………

Девето наставление: “Възпитателно не снемай пръчката от семейството си!”………………

Десето наставление: “И им напомняй да се боят от Аллах!”…………………     

ВТОРИ ХАДИС……….

РАЗЯСНЕНИЕ НА ВТОРИ ХАДИС………………

Първо наставление: „Повели ми (да се отнасям с) обич към сиромасите и да бъда в близки отношения с тях.“………….

Второ наставление:  „Заповяда ми да гледам този, който е под мен и да не гледам този, който е над мен.“……………………

Трето наставление: „Заповяда ми да поддържам роднинските връзки дори и да отбягват.“…………………

    Четвърто наставление: “И ми повели да не търся от никого нищо.”…………………

    Пето наставление:…………………

         “Заповяда ми да казвам истината дори и да е горчива.”…………………

    Шесто наставление: “Заповяда ми, заради Аллах да не се страхувам от упреците на упрекващия.”………………

    Седмо наставление: „Заповяда ми често да изричам думите „Ля хавле ве ля куввете илля биллях - (Няма сила и няма мощ, освен чрез Аллах), защото те са съкровище под Арша.”…………………

ТРЕТИ ХАДИС……….

РАЗЯСНЕНИЕ НА ТРЕТИ ХАДИС……………

    Първо наставление: “Бъдете правдиви, когато говорите!”………………

    Второ наставление: “Изпълнявайте обещаното!”………

    Трето наставление: ”Спазвайте повереното!”…………….

    Четвърто наставление: ”Предпазвайте половите си органи.” …………………………

    Пето наставление: ”Предпазвайте зрението си.”………….

    Шесто наставление: ”Не посягайте с ръцете си (към забранените за вас неща)!”………………

ЧЕТВЪРТИ ХАДИС………..

РАЗЯСНЕНИЕ НА ЧЕТВЪРТИ ХАДИС…………………..

    Първо наставление: “Предпазвай се от забраните за да бъдеш най-добър ибадетчия!” ……………………

    Второ наставление: “Задоволявай се с това, което Аллах ти е отредил, за да бъдеш най-богат измежду хората!”…………

    Трето наставление: “Отнасяй се добре към комшията, за да си (истински) вярващ!.................................

    Четвърто наставление: “Желай за хората онова, което желаеш за себе си, за да си (истински) мюсюлманин!”……………

    Пето наставление: “Не прекалявай със смеха, защото прекаленият смях умъртвява сърцето.”………………

ПЕТИ ХАДИС………

РАЗЯСНЕНИЕ НА ПЕТИ ХАДИС:…………

Спасяващите неща споменати в хадиса са:………….

    Първо наставление: ”Страхуване от Аллах, Аззе ве Джелле, явно и скрито.”…………………

    Второ наставление: “Казване на истината в спокойствие и в гняв.”………………………

    Трето наставление: “Умереност в бедност и охолство.” ……………………

Погубващите неща споменати в хадиса са:……….

    Първо наставление: “Господстващото скъперничество и алчност.” …………………

    Второ наставление: “Следваните страсти”………

    Трето наставление: “Самоудивлението на човека, което е най-лошо от тях.”…………………………….…

    Използвана литература………………………

    Терминологичен речник………………………

ВЪВЕДЕНИЕ

بسم الله الرحمن الرحيم

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

     إنَّ الْحَمْدَ ِللهِ، نَحْمَدُهُ وَ نَسْتَعِينُهُ وَ نَسْتَغْفِرُهُ، وَ نَعُوذُ بِاللهِ مِنْ شُرُورِ أنْفُسِنَا وَ مِنْ سَيِّئَاتِ أعْمَالِنَا، مَنْ يَهْدِهِ اللهُ فَلاَ مُضِلَّ لَهُ، وَ مَنْ يُضْلِلْ فَلاَ هَادِيَ لَهُ، وَ أشْهَدُ أنْ لاَ إلَهَ إلاَّ الله وَحْدَهُ لاَ شَِريكَ لَهُ، وَ أشْهَدُ أنَّ مُحَمَّدًا عَبْدُهُ وَ رَسُولُهُ.

         Благодарността и възхвалата са за Аллах, възхваляваме Го, за подкрепа и прошка Него молим. Аллах да ни опази от злините на нашите души и от лошите ни дела! Когото Аллах напъти, него никой не ще заблуди. Когото Аллах остави в заблуда, него никой не ще напъти. Свидетелствам, че няма друго истинско божество освен Аллах, Единственият, няма Той съдружник, и свидетелствам, че Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) е Негов раб и Пратеник.

۞يأَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ اتَّقُواْ اللَّهَ حَقَّ تُقَاتِهِ وَلاَ تَمُوتُنَّ إِلاَّ وَأَنْتُمْ مُّسْلِمُونَ ۞-  سورة آل عمران:102

         §О, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само като мюсюлмани!§/Сура “Али Имран”/3/:102/

۞ يأَيُّهَا النَّاسُ اتَّقُواْ رَبَّكُمُ الَّذِي خَلَقَكُمْ مِّن نَّفْسٍ وَاحِدَةٍ وَخَلَقَ مِنْهَا زَوْجَهَا وَبَثَّ مِنْهُمَا رِجَالاً كَثِيراً وَنِسَآءً وَاتَّقُواْ اللَّهَ الَّذِي تَسَآءَلُونَ بِهِ وَالأَرْحَامَ إِنَّ اللَّهَ كَانَ عَلَيْكُمْ رَقِيباً ۞-  سورة النساء:1

         §О, хора, бойте се от своя Господар, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени! И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и от [прекъсване на] кръвните родства! Наистина Аллах ви наблюдава.§/Сура “Ниса”/4/:1/

۞ يأَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ اتَّقُواْ اللَّهَ وَقُولُواْ قَوْلاً سَدِيداً يُصْلِحْ لَكُمْ أَعْمَالَكُمْ وَيَغْفِرْ لَكُمْ ذُنُوبَكُمْ وَمَن يُطِعِ اللَّهَ وَرَسُولَهُ فَقَدْ فَازَ فَوْزاً عَظِيماً ۞ – سورة اللأحزاب:70-71

         §О, вярващи, бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова! Тогава Той ще поправи делата ви и ще опрости греховете ви. Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, той постига велико избавление. §/Сура “Ехзаб”/33/:70 и71/

         Уважаеми братя и сестри!

         В тази книжка предлагаме на вашето внимание пет хадиса, които съдържат ценни наставления от Пратеника на Аллах – Мухаммед (с.а.с.). Те са подбрани от големия ислямски учен Шуайб Арнаут в неговата книга “Весая небевийе” и са пояснени и аргументирани чрез основните източници на Исляма – Коранът и Суннетът. Надяваме се тази книжка да обогати нашите познания за Исляма, да засили вярата ни и да допринесе за усъвършенстване на поведението, душевността и възпитанието ни. Молим Аллах Теаля да улесни прочита ни на тези наставления и да бъдат поука и практика за нас в живота, светлина в Съдния ден, довод пред нашия Господар в деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат, освен който дойде при Аллах с чисто от позор, лицемерие и неверие сърце!

         Усилието е от нас, а успехът от Всевишния Аллах!

ПЪРВИ ХАДИС

         Муаз ибну Джебел (р.а.) казва:

((أَوْصَانِي رَسُولُ اللَّهِ صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ بِعَشْرِ كَلِمَاتٍ قَالَ لاَ تُشْرِكْ بِاللَّهِ شَيْئًا وَإِنْ قُتِلْتَ وَحُرِّقْتَ وَ لاَ تَعُقَّنَّ وَالِدَيْكَ وَإِنْ أَمَرَاكَ أَنْ تَخْرُجَ مِنْ أَهْلِكَ وَمَالِكَ وَ لاَ تَتْرُكَنَّ صَلاَ ةً مَكْتُوبَةً مُتَعَمِّدًا فَإِنَّ مَنْ تَرَكَ صَلاَ ةً مَكْتُوبَةً مُتَعَمِّدًا فَقَدْ بَرِئَتْ مِنْهُ ذِمَّةُ اللَّهِ وَ لاَ تَشْرَبَنَّ خَمْرًا فَإِنَّهُ رَأْسُ كُلِّ فَاحِشَةٍ وَإِيَّاكَ وَالْمَعْصِيَةَ فَإِنَّ بِالْمَعْصِيَةِ حَلَّ سَخَطُ اللَّهِ عَزَّ وَجَلَّ وَإِيَّاكَ وَالْفِرَارَ مِنْ الزَّحْفِ وَإِنْ هَلَكَ النَّاسُ وَإِذَا أَصَابَ النَّاسَ مَوْتٌ وَأَنْتَ فِيهِمْ فَاثْبُتْ وَأَنْفِقْ عَلَى عِيَالِكَ مِنْ طَوْلِكَ وَ لاَ تَرْفَعْ عَنْهُمْ عَصَاكَ أَدَبًا وَأَخِفْهُمْ فِي اللَّهِ)) – رواه أحمد:21060

         “Пратеникът (с.а.с.) ми остави десет наставления, казвайки: 

“Не съдружавай нищо с Аллах, дори и да бъдеш убит или изгорен на клада! 

Не се противопоставяй на родителите си, дори и да те лишат от семейството и богатството! 

Не изоставяй умишлено задължителния намаз, защото който съзнателно изостави задължителен намаз, е далеч от покровителството на Аллах! 

Не употребявай алкохол, защото той е причина за всеки порок! 

Предпазвай се от прегрешение, защото прегрешението предизвиква гнева на Аллах Аззе ве Джелле! 

 Не бягай от бойното поле, дори хората да бъдат обречени! 

Когато смъртоносна епидемия сполети хората и ти си измежду тях, остани там! 

Изхранвай семейството си според твоите възможности, възпитателно не снемай пръчката от него, и им напомняй да се боят от Аллах!” 

/Имам Ахмед № 21060/

         РАЗЯСНЕНИЕ НА ПЪРВИ ХАДИС:

         Първо наставление: “Не съдружавай нищо с Аллах, дори и да бъдеш убит или изгорен на клада…!”

         Пратеникът (с.а.с.) започва завета си към Муаз ибну Джебел със забрана за съдружаването с Аллах Теаля, защото е от най-големите грехове. Относно завета на Люкман (а.с.) към неговия син, Аллах Теаля казва:

وَإِذْ قَالَ لُقْمَانُ لابْنِهِ وَهُوَ يَعِظُهُ يٰبُنَيَّ لاَ تُشْرِكْ بِٱللَّهِ إِنَّ ٱلشرْكَ لَظُلْمٌ عَظِيمٌ۞ ۞

         §И рече Люкман на сина си, съветвайки го: 

“О, синко мой, не съдружавай с Аллах! Съдружаването е огромен гнет (грях).”

 /Сура „Люкман”/31/:13/

         И казва Аллах Теаля:

۞ إِنَّ ٱللَّهَ لاَ يَغْفِرُ أَن يُشْرَكَ بِهِ وَيَغْفِرُ مَا دُونَ ذَلِكَ لِمَن يَشَآءُ ۞

         §Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава, на когото пожелае…§/Сура „Ниса”/4/:48 и 116/

وَمَن يُشْرِكْ بِٱللَّهِ فَقَدِ ٱفْتَرَىٰ إِثْماً عَظِيماً۞ ۞

         §…А който съдружава с Аллах, той е извършил огромен грях.§/Сура „Ниса”/4/:48/

۞ وَمَن يُشْرِكْ بِٱللَّهِ فَقَدْ ضَلَّ ضَلاَلاً بَعِيداً ۞

         §…А който съдружава с Аллах, той дълбоко се е заблудил.§/Сура „Ниса”/4/:116/

إِنَّهُ مَن يُشْرِكْ بِٱللَّهِ فَقَدْ حَرَّمَ ٱللَّهُ عَلَيهِ ٱلْجَنَّةَ وَمَأْوَاهُ ٱلنَّارُ وَمَا لِلظَّالِمِينَ مِنْ أَنصَارٍ۞ ۞

         §…За онзи, който съдружава с Аллах, възбрани му Аллах Дженнета и неговото място е Огънят. Угнетителите нямат закрилници.”§ /Сура „Маиде”/5/:72/

۞وَمَن يُشْرِكْ بِٱللَّهِ فَكَأَنَّمَا خَرَّ مِنَ ٱلسَّمَآءِ فَتَخْطَفُهُ ٱلطَّيْرُ أَوْ تَهْوِي بِهِ ٱلريحُ فِي مَكَانٍ سَحِيقٍ۞

         §…А който съдружава с Аллах, е като паднал от небето и птиците го грабват или вятърът го отвява на далечно място.§/Сура „Хадж”/22/:31/

         А когато Пратеникът (с.а.с.) бил попитан от Абдуллах ибну Месуд: „Кой грях е най-голям?” Той казал:

((أَنْ تَجْعَلَ لِلَّهِ نِدًّا وَهُوَ خَلَقَكَ)) رواه البخاري4117

         „Да сториш подобие на Аллах, а Той те е сътворил“/Бухари № 4117/

             В хадис, предаден от Имам Муслим в неговия достоверен сборник, се казва, че една жена от народа на “Бени-исраил” била осъдена да бъде изгорена на клада, за да се откаже от своята вяра. Тя държала в ръцете кърмачето си и се безпокояла за него, ако бъде хвърлена в огъня. Тогава Аллах Теаля отредил детето да проговори и то рекло: "О, майко! Прояви търпение,  защото истината е с теб!”/Муслим, № 5327/

             Също Аллах Теаля ни известява за Ибрахим (а.с.), когато бил осъден да бъде изгорен на кладата, неговият народ казал:

۞ حَرِّقُوهُ وَانصُرُواْ آلِهَتَكُمْ إِن كُنتُمْ فَاعِلِينَ قُلْنَا ينَارُ كُونِي بَرْداً وَسَلاَمَا عَلَى إِبْرَاهِيمَ ۞

         §…“Изгорете го и подкрепете своите божества, ако ще действате!” Рекохме Ние: „О, огън! Бъди студен и безопасен за Ибрахим!”§/Сура „Енбия”/21/:68,69/

             Хаббаб ибну ел-Ерат (р.а.) казва:

         „Оплакахме се на Пратеника на Аллах (с.а.с.), когато бе полегнал върху наметалото си на сянка до Кябето. Ние му рекохме: „Няма ли да ни помогнеш?! Няма ли да помолиш Аллах за нас?! А той рече:

(( كَانَ الرَّجُلُ فِيمَنْ قَبْلَكُمْ يُحْفَرُ لَهُ فِي الْأَرْضِ فَيُجْعَلُ فِيهِ فَيُجَاءُ بِالْمِنْشَارِ فَيُوضَعُ عَلَى رَأْسِهِ فَيُشَقُّ بِاثْنَتَيْنِ وَمَا يَصُدُّهُ ذَلِكَ عَنْ دِينِهِ وَيُمْشَطُ بِأَمْشَاطِ الْحَدِيدِ مَا دُونَ لَحْمِهِ مِنْ عَظْمٍ أَوْ عَصَبٍ وَمَا يَصُدُّهُ ذَلِكَ عَنْ دِينِهِ وَاللَّهِ لَيُتِمَّنَّ هَذَا الْأَمْرَ حَتَّى يَسِيرَ الرَّاكِبُ مِنْ صَنْعَاءَ إِلَى حَضْرَمَوْتَ لَا يَخَافُ إِلَّا اللَّهَ أَوْ الذِّئْبَ عَلَى غَنَمِهِ وَلَكِنَّكُمْ تَسْتَعْجِلُونَ)) - رواه البخاري:3343

         „В живота на предишните народи е имало случаи, когато било изкопавано дупка в земята, поставяли  човека в нея, след което разделяли с трион главата му на две части. Тази жестокост не го отклонявала от религията. С железни гребени били изскубвани месата и сухожилията му от костите. И всичко това не го отклонявало от религията. Валлахи (Кълна се в Аллах), че Аллах обезателно ще усъвършенства тази религия до такава степен, че пътуващият от Сан-а до Хадрамевт няма да се страхува от нищо, освен от Аллах, и от вълка за своето стадо, но вие много бързате.”/Бухари, № 3343/

         Ширкът - съдружаването с Аллах е: човек да припише или отклони някое от правата на Аллах към другиго. А това е явен грях и несправедливост.

         Второ наставление: “Не се противопоставяй на родителите си, дори и да те лишат от семейството и богатството!”

         Относно правата на родителите Аллах Теаля казва:

۞ وَإِن جَاهَدَاكَ عَلَىٰ أَن تُشْرِكَ بِي مَا لَيْسَ لَكَ بِهِ عِلْمٌ فَلاَ تُطِعْهُمَا وَصَاحِبْهُمَا فِي ٱلدُّنْيَا مَعْرُوفاً۞

         §А ако те принуждават да съдружаваш с Мен онова, за което нямаш знание, не им се покорявай! И бъди добър с тях в земния живот...!§/Сура „Люкман”,/31/:15/

۞ وَإِن جَاهَدَاكَ لِتُشْرِكَ بِي مَا لَيْسَ لَكَ بِهِ عِلْمٌ فَلاَ تُطِعْهُمَآ إِلَيَّ مَرْجِعُكُمْ فَأُنَبئُكُم بِمَا كُنتُمْ تَعْمَلُونَ۞

         §…А ако те принуждават да съдружаваш с Мен онова, за което нямаш знание, не им се покорявай! Към Мен е вашето завръщане и Аз ще ви известя какво сте вършили.§/Сура „Анкебут”,/29/:8/

۞ قُلْ تَعَالَوْاْ أَتْلُ مَا حَرَّمَ رَبُّكُمْ عَلَيْكُمْ أَلاَّ تُشْرِكُواْ بِهِ شَيْئاً وَبِالْوَالِدَيْنِ إِحْسَاناً ۞

         §(О, Мухаммед!) Кажи: “Елате за да ви прочета какво възбранява вашият Господар! Да не съдружавате нищо с Него! И се отнасяйте с добро към родителите!...§/Сура „Енам”,/6/:151/

         В Корани Керим този завет се повтаря още в словата на Аллах Теаля:

وَوَصَّيْنَا ٱلإِنْسَانَ بِوَالِدَيْهِ...۞ ۞

         §И завещахме на човека (да се отнася с добро към) родителите си...§/Сура „Люкман”,/31/:14/

         В хадис, предаден от Ебу Бекрате (р.а.), Пратеникът (с.а.с.) казва:

((أَلا أُنَبِّئُكُمْ بِأَكْبَرِ الْكَبَائِرِ ثَلاثًا الإِشْرَاكُ بِاللَّهِ وَعُقُوقُ الْوَالِدَيْنِ ... )) – رواه  مسلم 126

         „Да ви известя ли за най-големите грехове? Да ви известя ли за най-големите грехове? Да ви известя ли за най-големите грехове? Съдружаване с Аллах и непочитане на родителите...  “ /Муслим, № 126/

         В хадис предаден от Абдуллах ибну Амр ибну Ас (р.а.) Пратеникът (с.а.с.) казва:

((الْكَبَائِرُ الإِشْرَاكُ بِاللَّهِ وَعُقُوقُ الْوَالِدَيْنِ ... )) – رواه البخاري - 6182

         „Най-големите грехове, са: Съдружаване с Аллах и непочитане на родителите...  “/Бухари № 6182 /

         Относно правата на бащата Пратеникът (с.а.с.) казва:

 ((... أَنْتَ وَمَالُكَ لِأَبِيكَ ... )) – رواه ابن ماجه – 2283

         „…Ти и твоето богатство сте на баща ти...“/Ибну Маджех, № 2283/

         Трето наставление: “Не изоставяй умишлено задължителния намаз, защото който съзнателно изостави задължителен намаз, е далеч от покровителството на Аллах!”

         Целта на това завещание е съблюдаване на задължителния намаз. А напътствията относно намаза в Корана и Суннета са много. Аллах Теаля казва:

۞...وَأَقِمِ ٱلصَّلاَةَ إِنَّ ٱلصَّلاَةَ تَنْهَىٰ عَنِ ٱلْفَحْشَآءِ وَٱلْمُنْكَرِ وَلَذِكْرُ ٱللَّهِ أَكْبَرُ وَٱللَّهُ يَعْلَمُ مَا تَصْنَعُونَ ۞

         §…И кланяй намаза! Намазът предпазва от разврата и порицаното. Най-велико е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите.§ /Сура „Анкабут"/29/:45/

         Постоянното изпълнение на намаза прави мюсюлманина силна и стабилна личност, която бедност не я унижава и богатство не я възгордява. Всевишният Аллах казва:

۞ وَأْمُرْ أَهْلَكَ بِالصَّلاَةِ وَاصْطَبِرْ عَلَيْهَا لاَ نَسْأَلُكَ رِزْقاً نَّحْنُ نَرْزُقُكَ وَالْعَاقِبَةُ لِلتَّقْوَى ۞

         §И повели на твоето семейство да кланя намаз, и самият ти постоянствай с него! И не искаме от теб препитание, а Ние ти даваме препитание. (Добрият) завършек принадлежи на богобоязливостта.§ /Сура „Таха”,/20/:132/

۞ إِنَّ الصَّلاَةَ كَانَتْ عَلَى الْمُؤْمِنِينَ كِتَاباً مَّوْقُوتاً ۞

         §…За вярващите намазът е предписан (за изпълнение) в определено време. §/Сура „Ниса”, /4/:103/

۞ حَافِظُواْ عَلَى الصَّلَوَاتِ والصَّلاَةِ الْوُسْطَى وَقُومُواْ للَّهِ قَانِتِينَ ۞

         §Спазвайте намазите и средния намаз – икиндията, и заставайте смирени пред Аллах!§ /Сура „Бакара”, /2/:238/

۞ يَآأَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ اسْتَعِينُواْ بِالصَّبْرِ وَالصَّلاَةِ إِنَّ اللَّهَ مَعَ الصَّابِرِينَ ۞

         §О, вие, които сте повярвали, искайте помощ (от Аллах) с търпение и намаз! Аллах е с търпеливите!§/Сура „Бакара”/2/:153/

۞ وَاسْتَعِينُواْ بِالصَّبْرِ وَالصَّلاَةِ وَإِنَّهَا لَكَبِيرَةٌ إِلاَّ عَلَى الْخَاشِعِينَ ۞

         §И искайте помощ (от Аллах) с търпение и намаз! Той (намазът) наистина е труден, но не и за покорните.§/Сура „Бакара”/2/:45/

         Пратеникът (с.а.с.) винаги когато се намирал в трудност, прибягвал към кланяне на намаз. Той (с.а.с.) казва:

((الْعَهْدُ الَّذِي بَيْنَنَا وَبَيْنَهُمْ الصَّلاَةُ فَمَنْ تَرَكَهَا فَقَدْ كَفَرَ)) - رواه الترمذي2545 و النسائي459.

         „Договорът, който е между нас и тях, е намазът и който го изостави, става безверник.“/Тирмизи № 2545 и Несаи №459/

         Задължителните намази са пет в денонощието, а наставлението в този хадис относно намаза гласи, че който умишлено изостави задължителния намаз, лишава себе си от защитата на Аллах Теаля.

         Четвърто наставление: „Не употребявай алкохол, защото той е причина за всеки разврат!”

         Аллах Теаля е забранил алкохола, защото е основна причина за всяко зло. Също Пратеникът (с.а.с.) забрани употребата му. Алкохол е всичко онова, което опиянява и нарушава ръзсъдъка, независимо от какъв вид и категория е.  Към това спадат и опиумите, наркотиците и други подобни на тях храни и напитки, които упойват, опиват и правят разсъдъка неустойчив, дори и имената им да бъдат най-разнообразни. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е известил, че ще дойде време, когато хората ще назовават алкохола с други имена, както сме свидетели в днешно време. Всяко едно опиващо вещество е алкохол, а алкохолът е харам – забранен, дори и да бъде в нищожно количество. Защото всичко, което в голямо количество опиянява, то и малкото е харам. Аллах Теаля казва:

۞ يَـۤأَيُّهَا ٱلَّذِينَ آمَنُواْ إِنَّمَا ٱلْخَمْرُ وَٱلْمَيْسِرُ وَٱلأَنصَابُ وَٱلأَزْلاَمُ رِجْسٌ منْ عَمَلِ ٱلشَّيْطَانِ فَٱجْتَنِبُوهُ لَعَلَّكُمْ تُفْلِحُونَ * إِنَّمَا يُرِيدُ ٱلشَّيْطَانُ أَن يُوقِعَ بَيْنَكُمُ ٱلْعَدَاوَةَ وَٱلْبَغْضَآءَ فِي ٱلْخَمْرِ وَٱلْمَيْسِرِ وَيَصُدَّكُمْ عَن ذِكْرِ ٱللَّهِ وَعَنِ ٱلصَّلاَةِ فَهَلْ أَنْتُمْ مُّنتَهُونَ ۞

         §О, вие, които сте повярвали! Алкохолът, хазартните игри, идолите и гадаенето на стрели са само една мръсотия от делото на шейтана, затова го избегнете, за да се спасите! Специално шейтанът чрез алкохола и хазартните игри иска да всее вражда и ненавист между вас и да ви отклони от споменаването на Аллах и от намаза. Е, няма ли да престанете?!§/Сура”Маиде”, /5/:90,91/

         Пратеникът (с.а.с.) проклина алкохола, също и онзи, който го произвежда, транспортира, пренася, купува, продава, черпи, печели, спонсорира, сервира и консумира.

         Алкохолът нарушава разума, унищожава богатството, предизвиква болести, всява вражди и омрази, пречи за споменаването на Аллах и кланянето на намаз. Тогава не трябва ли да бъде оставен, след като съдържа всички тези злини?!

         Пето наставление: “Предпазвай се от прегрешение, защото прегрешението предизвиква гнева на Аллах, Аззе ве Джелле!”

         Предпазвай се да не извършваш прегрешения! Човекът не е застрахован от извършване на прегрешения, но опасността е огромна, когато постоянства с тях и не се покайва. Пратеникът (с.а.с.) казва:

(( كُلُّ بَنِي آدَمَ خَطَّاءٌ وَخَيْرُ الْخَطَّائِينَ التَّوَّابُونَ )) – رواه ابن ماجه:4241.

           “Всички хора са грешащи, но най-добри измежду грешащите са покайващите се.”/Ибну Маджех, № 4241/

((إِنَّ اللهَ فَرَضَ فَرَائِضَ فَلاَ تُضَيِّعُوهَا وَ حَدَّ حُدُوداً فَلاَ تَعْتَدُوهَا وَ حَرَّمَ أَشْيَاءَ فَلاَ تَنْتَهِكُهَا وَ سَكَتَ عَن أَشْيَاءَ رَحْمَةً لَكُمْ غَيْرَ نِسْيَانٍ فَلاَ تَبْحَثُوا عَنْهَا)) - رواه الدارقطني

           “Наистина Всевишният Аллах е наложил задължения, затова не ги пренебрегвайте! Определил е граници, не ги престъпвайте! Забранил е дела, не ги нарушавайте! И е премълчал някои неща от милост към вас, не че ги е забравил, затова не питайте за тях!”/Дарукутни/

         Прегрешенията предизвикват недоволството, гнева, наказанието и проклятието на Аллах Теаля. Той Аззе ве Джелле казва:

۞ لُعِنَ ٱلَّذِينَ كَفَرُواْ مِن بَنِيۤ إِسْرَائِيلَ عَلَىٰ لِسَانِ دَاوُودَ وَعِيسَى ٱبْنِ مَرْيَمَ ذٰلِكَ بِمَا عَصَوْا وَّكَانُواْ يَعْتَدُونَ * كَانُواْ لاَ يَتَنَاهَوْنَ عَن مُّنكَرٍ فَعَلُوهُ لَبِئْسَ مَا كَانُواْ يَفْعَلُونَ ۞

         §Неверниците от синовете на Исраил бяха прокълнати (от Аллах) чрез езика на Давуд (в Зебура) и на Иса - синът на Мерйем (в Теврата). Това е, защото не се подчиняваха и престъпваха. Не се възпираха взаимно от порицаваното, което сториха. Колко лошо е онова, което са сторили!§/Сура”Маиде”, /5/:78 и 79/

         Когато между тях се разпространили порицаните неща и прегрешенията, а повеляването на доброто и забраняването на лошото се изгубили, тях ги достигнал гневът, проклятието и суровото наказание от Аллах Теаля.

         Всевишният Аллах е отредил превъзходство на общността на Мухаммед (с.а.с.), като казва:

۞ كُنْتُمْ خَيْرَ أُمَّةٍ أُخْرِجَتْ لِلنَّاسِ تَأْمُرُونَ بِٱلْمَعْرُوفِ وَتَنْهَوْنَ عَنِ ٱلْمُنْكَرِ وَتُؤْمِنُونَ بِٱللَّهِ ... ۞

         §Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах...!§/Сура”Али Имран”, /3/:110/

۞ وَلَوْ أَنَّ أَهْلَ ٱلْقُرَىٰ آمَنُواْ وَٱتَّقَواْ لَفَتَحْنَا عَلَيْهِمْ بَرَكَاتٍ منَ ٱلسَّمَآءِ وَٱلأَرْضِ وَلَـٰكِن كَذَّبُواْ فَأَخَذْنَاهُمْ بِمَا كَانُواْ يَكْسِبُونَ ۞

         §А ако жителите на селищата бяха повярвали и бяха се побояли, щяхме да разтворим за тях (вратите на) берекета от небето и от земята. Ала те отхвърлиха и ги сграбчихме заради онова, което са придобили.§/Сура”Еараф”/7/:96/

         Вярата и богобоязливостта отварят вратите на берекета от небесата и от земята, а прегрешенията и потисничеството отварят вратите на всеки раздор и зло. Поради това сме задължени да се предпазваме от прегрешения, да не бъдем небрежни към благодатите, които са в нашите ръце, да изказваме благодарност за тях и да не ни заслепява онова, което Аллах е дал на невярващите, защото за тях е само земният живот, а в Съдния ден за тях ще има жестоко наказание.

         Всичко онова, което вреди на човека и обществото, е забранено от Аллах Теаля, а в забраната има много мъдрости. Аллах Теаля е забранил прелюбодеянието, за да се запази произхода на потомството и да се предпази обществото от резил и позор. Забранил е обвиняването на почтените жени, за да се запази достойнството им. Забранил е подиграването, злословието, клеветата и одумването, в знак на уважение и запазване доблестта на човека, за да бъде обществото чисто и непорочно. Забранил е присвояването на богатства чрез измама, лихва, комар и други подобни дейности.

         Аллах Теаля е отворил вратите за покаяние, отредил е абдеста да почиства малките грехове, а намазите, умрата и петъчният намаз са причина за опрощаване на извършените грехове между тях, както е предадено в много от хадисите.

         Аллах Теаля казва:

إِن تَجْتَنِبُواْ كَبَآئِرَ مَا تُنْهَوْنَ عَنْهُ نُكَفِّرْ عَنْكُمْ سَيِّئَاتِكُمْ وَنُدْخِلْكُمْ مُّدْخَلاً كَرِيماً ۞ ۞

         §Ако избягвате големите грехове, които са ви забранени, ще отмахнем от вас лошите ви постъпки и ще ви въведем в достойно място - Дженнета.§/Сура “Ниса”, /4/:31/

         Противопоставянето на повелите на Аллах води до разврат и развала по земята, а лекът за това е прибягване към покаяние и постоянно искане на прошка. Всевишният Аллах казва:

۞ اسْتَغْفِرُواْ رَبَّكُمْ إِنَّهُ كَانَ غَفَّاراً يُرْسِلِ السَّمَآءَ عَلَيْكُمْ مِّدْرَاراً وَيُمْدِدْكُمْ بِأَمْوَالٍ وَبَنِينَ وَيَجْعَل لَّكُمْ جَنَّاتٍ وَيَجْعَل لَّكُمْ أَنْهَاراً ۞

         §…“Молете вашия Господар за опрощение, ­ Той е Всеопрощаващ, ­за да ви праща обилен дъжд от небето, и да ви подкрепя с имоти и синове, и да сторва за вас градини, и да сторва за вас реки.§/Сура “Нух”/71/:10-12/

۞ اسْتَغْفِرُواْ رَبَّكُمْ ثُمَّ تُوبُواْ إِلَيْهِ يُمَتِّعْكُمْ مَّتَاعاً حَسَناً إِلَى أَجَلٍ مُّسَمًّى وَيُؤْتِ كُلَّ ذِي فَضْلٍ فَضْلَهُ۞

         §…Молете вашия Господар за опрощение! Сетне се покайте пред Него, Той ще ви зарадва с хубава наслада за определен срок и ще даде на всеки, сторил благо, заслужената благодат...!§/Сура “Худ”, /11/:3/

         Шесто наставление: “Не бягай от бойното поле, дори хората да бъдат обречени!”

         Тази забрана цели запазване целостта на войската и отстояване на позициите.

         Седмо наставление:  “Когато смъртоносна епидемия сполети хората и ти си измежду тях, остани там!” 

         Към смъртоносните епидемии спадат: чума, холера и др. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е забранил напускането и отиването на места, в които е разпространена смъртоносна епидемия.

         В достоверните сборници на Бухари и Муслим, Абдуллах ибни Аббас (р.а.) предава, че Умер ибн Хаттаб когато отивал за Шам[1], се срещнал с Ебу Убейда ибни ел-Джеррах и неговите сподвижници, при местността Серг. Те го известили, че в Шам бушува чума. Ибну Аббас разказва: Умер ми каза: “Извикай при мен първите от преселниците!” Тогава аз ги повиках. Той се консултира с тях и ги извести, че в Шам бушува чума. Сред тях настъпи разногласие…, след това извикал Енсарите, сред които също настъпило разногласие, докато не дойде Абдуррахман ибни Аувф, който отсъстваше по лични причини, и рече: “Аз знам какво да правим. Чух Пратеника (с.а.с.) да казва:

 ((... إِذَا سَمِعْتُمْ بِهِ بِأَرْضٍ فَلا تَقْدَمُوا عَلَيْهِ وَإِذَا وَقَعَ بِأَرْضٍ وَأَنْتُمْ بِهَا فَلا تَخْرُجُوا فِرَارًا مِنْهُ... ))

         “…Когато чуете, че на дадено място бушува чума, не отивайте там, а когато се разбушува и вие сте там, не бягайте от това място…!”  Тогава Умер (р.а.) изразил благодарност към Аллах с думите “Елхамдулиллях”  и се върнал. ”/Бухари/  

         Осмо наставление:  “Изхранвай семейството си според твоите възможности!” 

         Издръжката на семейството е грижа и основен фактор за живот, а балансът в издръжката варира между пестеливост и прахосване. Затова   Пратеникът (с.а.с.) е казал: “Изхранвай семейството си според твоите възможности!”. И всеки, който се привърже към това напътствие, той няма да лишава семейството си, няма да пилее богатството си, няма да се обременява повече от възможностите си и неговият живот ще е в съответствие с Книгата на Всевишния Аллах, Който казва:

۞  وَالَّذِينَ إِذَآ أَنفَقُواْ لَمْ يُسْرِفُواْ وَلَمْ يَقْتُرُواْ وَكَانَ بَيْنَ ذَلِكَ قَوَاماً  ۞

         §И които, когато харчат (от имуществото си), нито прахосват, нито скъперничат, а са по средата на това.§/Сура “Фуркан”/25/:67/

۞ وَلاَ تُبَذِّرْ تَبْذِيرا ً۞ إِنَّ الْمُبَذِّرِينَ كَانُواْ إِخْوَانَ الشَّيَاطِينِ وَكَانَ الشَّيْطَانُ لِرَبِّهِ كَفُورا ً۞

         §…и не пилей с прахосничество! Прахосниците са братя на шейтана. А шейтанът към своя Господар е голям неблагодарник.§/Сура “Исра”, /17/:26-27/

         Прахосничеството е проява на неблагодарност за благата, а правилният път е следване на това наставление: “Изхранването на семейството да бъде според възможностите на човека!”

         Всевишният Аллах казва:

۞ لِيُنفِقْ ذُو سَعَةٍ مِّن سَعَتِهِ وَمَن قُدِرَ عَلَيْهِ رِزْقُهُ فَلْيُنفِقْ مِمَّآ آتَاهُ اللَّهُ لاَ يُكَلِّفُ اللَّهُ نَفْساً إِلاَّ مَآ آتَاهَا سَيَجْعَلُ اللَّهُ بَعْدَ عُسْرٍ يُسْراً ۞

         §Заможният да издържа [семейството си] според своите възможности! А на когото препитанието е ограничено, да даде от онова, което Аллах му е дал! Аллах възлага на всяка душа само според онова, което Той й е дал. Аллах ще стори облекчение след трудността.§/Сура “Таляк”, /65 /:7/

         Човек, който лишава семейството си, при условие че има възможност, е скъперник и алчен. Затова е позволено на жената да вземе от богатството на съпруга си според нуждата на нея и децата й, но без да злоупотребява.

         Издръжката на семейството е садака за съпруга. Пратеникът (с.а.с.) казва:

 ((وَإِنَّكَ لَنْ تُنْفِقَ نَفَقَةً تَبْتَغِي بِهَا وَجْهَ اللَّهِ إِلاّ أُجِرْتَ بِهَا حَتَّى مَا تَجْعَلُ فِي فِي امْرَأَتِكَ)) رواه البخاري1213

         “Наистина ако дадеш прехрана заради Аллах, ще бъдеш възнаграден за това, дори и това, което слагаш в устата на твоята жена.”/Бухари, №1213/ 

((إِذَا أَنْفَقَ الرَّجُلُ عَلَى أَهْلِهِ يَحْتَسِبُهَا فَهُوَ لَهُ صَدَقَةٌ))-  رواه البخاري53

         “Когато човек издържа семейството си заради Аллах, това за него е садака.”/Бухари №53/

 ((دِينَارٌ أَنْفَقْتَهُ فِي سَبِيلِ اللَّهِ وَدِينَارٌ أَنْفَقْتَهُ فِي رَقَبَةٍ وَدِينَارٌ تَصَدَّقْتَ بِهِ عَلَى مِسْكِينٍ وَدِينَارٌ أَنْفَقْتَهُ عَلَى أَهْلِكَ أَعْظَمُهَا أَجْرًا الَّذِي أَنْفَقْتَهُ عَلَى أَهْلِكَ)) -   رواه مسلم1661

          “Динар, който си раздал по пътя на Аллах, динар, който си дал за освобождаване на роб; динар, който си дал на беден; динар, който си дал за семействот; най-голяма награда имаш от онзи, който си похарчил за семейството си.”/Муслим, №1661/ 

         Издръжката на семейството е най-възнаградената садака и който изхранва семейството си според възможностите, има награда, толкова колкото са му били възможностите. А онзи, който почувства затруднение, нека да прочете думите на Аллах, Субханеху ве Теаля:

۞ سَيَجْعَلُ اللَّهُ بَعْدَ عُسْرٍ يُسْراً ۞

         §…Аллах ще стори облекчение след трудността.§/Сура “Таляк”, /65 /:7/

نَّحْنُ نَرْزُقُهُمْ وَإِيَّاكُم ۞  ۞

         §…Ние храним и тях, и вас...§/Сура “Исра”, /17/:31/

۞  نَّحْنُ نَرْزُقُكُمْ وَإِيَّاهُمْ ۞

         §…Ние храним и вас, и тях...§/Сура “Енам”, /6/:151/

         Ако обществото приемеше това наставление като принцип в живота, хората нямаше да изпадат в трудностите на заемите и обременеността на лихвата.

         Това е важно ислямско възпитание, на което основите са поставени от Пратеника на Аллах (с.а.с.) за умереност в икономиката, събрано в кратките слова:“…Изхранвай семейството си според твоите възможности...!”

         Девето наставление: “Възпитателно не снемай пръчката от семейството си!”

         В това наставление Пейгамберинът (с.а.с.) е поставил една педагогическа програма за възпитание на децата. А възпитанието на децата е от най-висшите цели на Исляма, и е етикет на достойния характер. Аллах, Субханеху ве Теаля е похвалил Своя Пратеник (с.а.с.), казвайки:

وَإِنَّكَ لَعَلَى خُلُقٍ عَظِيمٍ۞ ۞

         §Ти наистина имаш велик нрав.§/Сура “Калем”, /68/:4/

         И не е чудно, че Пейгамберинът (с.а.с.) е обърнал внимание на пръчката при възпитанието на децата в завета си към Муаз (р.а.).

         Доброто възпитание е по-превъзходно от знатно потекло.

         Поетът е казал:

         Не е важно чий син си!

         Ти се сдобий с добро възпитание!

         Похвалата за него ще ти е предостатъчна,

         отколкото да си от знатен род.

         Характерът на Пейгамберина (с.а.с.) бил Коранът, възпитавал се от него, подчинявал се на  повелите и се предпазвал от забраните. За сплашване с възпитателна цел Пейгамберинът (с.а.с.) препоръчвал да бъде окачвано пръчка на видно място, казвайки: “Окачете пръчката на видно място, за да я вижда семейството”.

         Ислямът е разрешил използване на пръчката с възпитателна цел при децата, а не за изтезание и репресия. И критикува новите възпитателни програми, които напълно отхвърлят това в процеса на възпитанието. Поради тази причина днес родителите и учителите са изгубили власт над децата, а резултатът се вижда в безпътство на децата и в покварата на семейството. 

         Във връзка с възпитанието на децата Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

((مُرُوا أَوْلادَكُمْ بِالصَّلاةِ وَهُمْ أَبْنَاءُ سَبْعِ سِنِينَ وَاضْرِبُوهُمْ عَلَيْهَا وَهُمْ أَبْنَاءُ عَشْرٍ... )) - رواه أبو داود:490.

         “Заповядвайте на вашите деца да кланят намаз още от седемгодишна възраст, а когото достигнат десетгодишна възраст и не кланят намаза, леко ги наплясквайте.”/Ебу Давуд, № 490/

         Тук се има предвид напляскване, което да не бъде наказателно и измъчващо, а детето да се научи да уважава и да осъзнае своята грешка. Същото се отнася и за съпругата, когато започне да показва непокорност и се опитва да сломи добрия живот в семейството. Най-напред й се дава добър съвет, след това да й се обърне гръб в леглото и ако това не подейства, се наплясква леко. Не за да бъде измъчвана или изтезавана, а само да осъзнае грешката си. Този метод се използва, след като са приложени всички други възпитателни способи, защото по  принцип Пратеникът (с.а.с.) казва:

((لا تَضْرِبُوا إِمَاءَ اللَّهِ)) - رواه ابو داود:1834.

         ”Не удряйте рабините на Аллах (т.е. вашите съпруги, защото и те са раби на Аллах)!”

         Десето наставление:   “И им напомняй да се боят от Аллах!”       

         Това обобщаващо наставление е последно от наставленията на Пратеника (с.а.с.) в този хадис към Муаз Ибни Джебел и всички останали сехаби и мюсюлмани. То е плод на ислямската платформа и касае всички сфери на живота. Който успее да доведе децата си до степен да се страхуват от Аллах Теаля, а не от бащата, нито от властите, нито от хората, значи той е достигнал върха на възпитанието в отношението му с Аллах, Субханеху ве Теаля, и в отношението му с всички хора. Защото страхопочитанието към Всевишния Аллах ще го контролира и съпровожда явно и скрито, и няма да пристъпи към противопоставяне на Аллах и не ще наруши право от правата на хората. Аллах Теаля казва:

وَلِمَنْ خَافَ مَقَامَ رَبِّهِ جَنَّتَانِ۞ ۞

         §А за онзи, който се страхува от заставането пред своя Господар, ще има две градини (в Дженнета).§/Сура “Рахман”, /55/:46/

         وَأَمَّا مَنْ خَافَ مَقَامَ رَبِّهِ وَنَهَى النَّفْسَ عَنِ الْهَوَى فَإِنَّ الْجَنَّةَ هِيَ الْمَأْوَى۞ ۞

         §А който се страхува от заставането пред своя Господар [за равносметка] и е въздържал душата от страстта, обиталището е Дженнетът.§/Сура “Назиат”/79/:40 и 41/

         Всички тези наставления дотук очертават една мъдра и съвършена програма не само за Муаз (р.а.), а и за всички останали мюсюлмани.

         И в заключение да кажем: “Елхамду лилляхи раббил алемин”-“Възхвалата е за Аллах, Господарят на световете.”

۩۩۩

ВТОРИ ХАДИС

         Ебу Зер (р.а.) казва:

((أَمَرَنِي خَلِيلِي صَلَّى اللَّهُ عَلَيْهِ وَسَلَّمَ بِسَبْعٍ أَمَرَنِي بِحُبِّ الْمَسَاكِينِ وَالدُّنُوِّ مِنْهُمْ وَأَمَرَنِي أَنْ أَنْظُرَ إِلَى مَنْ هُوَ دُونِي وَ لاَ أَنْظُرَ إِلَى مَنْ هُوَ فَوْقِي وَأَمَرَنِي أَنْ أَصِلَ الرَّحِمَ وَإِنْ أَدْبَرَتْ وَأَمَرَنِي أَنْ لاَ أَسْأَلَ أَحَدًا شَيْئًا وَأَمَرَنِي أَنْ أَقُولَ بِالْحَقِّ وَإِنْ كَانَ مُرًّا وَأَمَرَنِي أَنْ لاَ أَخَافَ فِي اللَّهِ لَوْمَةَ لاَئِمٍ وَأَمَرَنِي أَنْ أُكْثِرَ مِنْ قَوْلِ لاَ حَوْلَ وَ لاَ قُوَّةَ إِلاَّ بِاللَّهِ فَإِنَّهُنَّ مِنْ كَنْزٍ تَحْتَ الْعَرْشِ)) - أحمد-20447

         „Многообичаният от мен Пейгамбер (с.а.с) ми повели седем неща. Повели ми (да се отнасям с) обич към сиромасите и да бъда в близки отношения с тях. Заповяда ми да гледам този, който е под мен и да не гледам този, който е над мен. Заповяда ми да поддържам роднинските връзки, дори и да отбягват. Заповяда ми да не искам нищо от никого. Заповяда ми да казвам истината, дори и да е горчива. Заповяда ми, заради Аллах да не се страхувам от упреците на упрекващия. Заповяда ми често да изричам думите: „Ля хавле ве ля куввете илля билляхи“, защото те са съкровище под Арша.”/Имам Ахмед/ 

         РАЗЯСНЕНИЕ НА ВТОРИ ХАДИС:

         Първо наставление: „Повели ми (да се отнасям с) обич към сиромасите и да бъда в близки отношения с тях.“

         Това изисква състрадание, милост, щедрост, добродетелност, заинтересованост за тях и да бъдат посещавани.

         Ебу Зер (р.а.) живял със сиромасите, бил в близки отношения с тях, беседвали и бил скромен с тях, така както му е повелил Пратеникът (с.а.с.). Това е и наставлението, което Аллах Теаля завещава в Свещения Коран на Неговия Пратеник Мухаммед (с.а.с.), като казва:

۞ وَاصْبِرْ نَفْسَكَ مَعَ الَّذِينَ يَدْعُونَ رَبَّهُم بِالْغَدَاةِ وَالْعَشِيِّ يُرِيدُونَ وَجْهَهُ وَلاَ تَعْدُ عَيْنَاكَ عَنْهُمْ تُرِيدُ زِينَةَ الْحَيَاةِ الدُّنْيَا وَلاَ تُطِعْ مَنْ أَغْفَلْنَا قَلْبَهُ عَن ذِكْرِنَا وَاتَّبَعَ هَوَاهُ وَكَانَ أَمْرُهُ فُرُطاً ۞

         §(О, Мухаммед!) И бъди търпелив заедно с онези, които зоват своя Господар сутрин и вечер, искайки Неговия Лик! И не отмествай очи от тях, възжелавайки украсата на земния живот, и не се подчинявай на онзи, чието сърце оставяме да нехае за Нашето споменаване, и той следва страстите си, и делото му е погубено!§ /Сура „Кехф”, /18/:28/

         Тоест, бъди заедно със слабите, бедните и търпеливите, които правят ибадет на своя Господар и Го зоват сутрин и вечер, желаейки Неговия Лик! И не премествай погледа от тях към другите - богатите и знатните, които земният живот ги е прелъстил, а делата им са унищожени!   Пратеникът (с.а.с.) казва:

(( إِنَّمَا يَنْصُرُ اللَّهُ هَذِهِ الأُمَّةَ بِضَعِيفِهَا بِدَعْوَتِهِمْ وَصَلاتِهِمْ وَإِخْلاصِهِمْ)) - رواه النسائي3127

         “Наистина Аллах ще избави тази общност чрез слабите от нея, чрез дуата, намазите и искреността им”/Несаи, №3127/

((ابْغُونِي الضُّعَفَاءَ فَإِنَّمَا تُرْزَقُونَ وَتُنْصَرُونَ بِضُعَفَائِكُمْ )) - رواه أبو داود2227

         “Издирете ми слабите (не ги пренебрегвайте), защото заради тях ще ви се дава препитанието и заради тях ще бъдете избавени!”/Ебу Давуд, № 2227/

         Второ наставление: „Заповяда ми да гледам този, който е под мен и да не гледам този, който е над мен.“

         Когато човекът гледа онзи, който се е замогнал повече от него в земния живот и прелестите му, той започва да не оценява дадените му от Аллах блага, започва да ламти по земните блага и се ангажира с мисли за постигането им. А след като не може да ги постигне по честен начин, той използва забранени методи, за да се сдобие с тях, като губи религията и отвъдния си живот, а в земния той не може да постигне нищо повече, освен това, което му е предопределено. В хадис, предаден от Ебу Хурейра (р.а.),  Пратеникът (с.а.с.) казва:

((انْظُرُوا إِلَى مَنْ أَسْفَلَ مِنْكُمْ وَلا تَنْظُرُوا إِلَى مَنْ هُوَ فَوْقَكُمْ فَهُوَ أَجْدَرُ أَنْ لا تَزْدَرُوا نِعْمَةَ اللَّهِ عَلَيْكُمْ)) - رواه  مسلم 5264

         „Гледайте този, който е под вас, а не гледайте онзи, който е над вас, защото това ще е причина да не омаловажавате благодатта на Аллах върху вас“/Муслим, № 5264/

         Също в хадис, предаден от Ебу Хурейра (р.а.),  Пратеникът (с.а.с.) казва:

((إِذَا نَظَرَ أَحَدُكُمْ إِلَى مَنْ فُضِّلَ عَلَيْهِ فِي الْمَالِ وَالْخَلْقِ فَلْيَنْظُرْ إِلَى مَنْ هُوَ أَسْفَلَ مِنْهُ))-  رواه  مسلم:6009 

         „Когато някой от вас погледне към онзи, който е над него материално и по естество, нека да погледне и към онзи, който е под него!“/Муслим, № 6009/

         Трето наставление: „Заповяда ми да поддържам роднинските връзки дори и да отбягват.“

         По този начин се запазват връзките, обичта и милостта между близките. В хадис, предаден от Ебу Хурейра (р.а.), се споменава, че  един човек казал на Пейгамбера (с.а.с.): „О, Пратенико, на Аллах! Аз имам роднини, с които поддържам роднинските си връзки, а те ме отбягват, правя им добро, а те ми сторват зло, добродушен съм към тях, а те се отнасят неблагоразумно към мен!“ А Пейгамберинът (с.а.с.) му рекъл:   

((لَئِنْ كُنْتَ كَمَا قُلْتَ فَكَأَنَّمَا تُسِفُّهُمْ الْمَلَّ وَلا يَزَالُ مَعَكَ مِنْ اللَّهِ ظَهِيرٌ عَلَيْهِمْ مَا دُمْتَ عَلَى ذَلِكَ))-  رواه  مسلم: 4640

         „Ако е така, както казваш, то все едно е, че ги храниш с гореща пепел, и докато продължаваш по този начин, помощта от Аллах към теб няма да престане.“/Муслим, №4640/

         Есма, дъщерята на Ебу Бекр (р.а.), разказва:

         „По времето на Пейгамберина (с.а.с.) при мен дойде майка ми, която бе още идолопоклонничка и аз  попитах  Пратеника (с.а.с.), като казах: „Майка ми дойде, търсейки нещо от мен. Да поддържам ли връзка с нея? “ Той каза:

(( نَعَمْ صِلِي أُمَّكِ))  - رواه البخاريي 2427

         „Да! Поддържай връзка с майка си!”/Бухари, № 2427/        

         В този хадис има доказателство, че поддържането на роднинските връзки с немюсюлмани и материалното им подпомагане, е позволено по същия начин, както с мюсюлманите.

         Колко много са хадисите, в които се завещава поддържане на роднинските връзки! Пратеникът (с.а.с.) казва:

((الرَّحِمُ مُعَلَّقَةٌ بِالْعَرْشِ تَقُولُ مَنْ وَصَلَنِي وَصَلَهُ اللَّهُ وَمَنْ قَطَعَنِي قَطَعَهُ اللَّهُ))  - رواه مسلم4635

         „Роднинството е окачено на Арши Еаля. То казва: “Който ме подържа, Аллах да го подържа, а който ме прекъсне, Аллах да го прекъсне!”/Муслим, № 4635/   

((...مَنْ كَانَ يُؤْمِنُ بِاللَّهِ وَالْيَوْمِ الْآخِرِ فَلْيَصِلْ رَحِمَهُ ... )) - رواه البخاري: 5673

         “…Който вярва в Аллах и в Съдния ден, да подържа роднинските си връзки…!”/Бухари, № 5673/

 (( مَنْ أَحَبَّ أَنْ يُبْسَطَ لَهُ فِي رِزْقِهِ وَيُنْسَأَ لَهُ فِي أَثَرِهِ فَلْيَصِلْ رَحِمَهُ)) - رواه البخاري:5527

         “Който желае да има изобилие в неговото препитание и да му бъде удължен животът, да поддържа роднинските си връзки!”/Бухари, № 5527/

         Дълг на човека е да посещава роднините си, дори те да го отбягват, защото Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

 ((لَيْسَ الْوَاصِلُ بِالْمُكَافِئِ وَلَكِنْ الْوَاصِلُ الَّذِي إِذَا قُطِعَتْ رَحِمُهُ وَصَلَهَا)) - رواه البخاري:5532

         “Не е напълно осъществил роднинските си връзки онзи, който посещава роднините, които го посещават, а осъществил роднинските си връзки е онзи, който посещава роднините си, които го отбягват.”/Бухари № 5532/  

 (( إِنَّ الصَّدَقَةَ عَلَى الْمِسْكِينِ صَدَقَةٌ وَعَلَى ذِي الرَّحِمِ اثْنَتَانِ صَدَقَةٌ وَصِلَةٌ)) - النسائي:2535

         “Садаката, когато е дадена на беден човек, се зачита за една садака (по награда), а когато бъде дадена на роднина, се зачита двойно - (награда като) садака и (награда за поддържане на) роднинство.”/Несаи, № 2535/ 

(( لا يَدْخُلُ الْجَنَّةَ قَاطِعٌ)) - رواه البخاري:5525

         “Няма да влезне в Дженнета прекъсващият (роднинските си връзки.)”/Бухари, № 5525/  

         Поради това е задължение на мюсюлманина да зачита роднините си, дори и да го отбягват, както е споменал Пейгамберинът (с.а.с.) в това наставление.

         Четвърто наставление: “И ми повели да не търся от никого нищо.”

         Аллах Теаля казва:

۞ وَمَن يَتَّقِ اللَّهَ يَجْعَل لَّهُ مَخْرَجاً۞ وَيَرْزُقْهُ مِنْ حَيْثُ لاَ يَحْتَسِبُ وَمَن يَتَوَكَّلْ عَلَى اللَّهِ فَهُوَ حَسْبُهُ۞

         §…За онзи, който се бои от Аллах, Той ще намери изход и ще му даде препитание оттам, откъдето не е предполагал. И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен...!§/Сура “Таляк”, /65/:2,3/    

         А онзи, на когото Аллах Теаля му е достатъчен, това му, стига и ще го предпази от унижението на просията. Аллах Теаля казва:

۞وَإِن يَمْسَسْكَ اللَّهُ بِضُرٍّ فَلاَ كَاشِفَ لَهُ إِلاَّ هُوَ وَإِن يُرِدْكَ بِخَيْرٍ فَلاَ رَآدَّ لِفَضْلِهِ يُصِيبُ بِهِ مَن يَشَآءُ مِنْ عِبَادِهِ وَهُوَ الْغَفُورُ الرَّحِيمُ۞

         §И ако Аллах те засегне с беда, не ще я отмени друг, освен Той. И ако ти пожелае добро, никой не ще отклони Неговата благодат. Достига Той с (добро и зло), когото пожелае от Своите раби. Той е Опрощаващият, Милосърдният!§/Сура “Юнус”, /10/:107/    

         Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казал на своя братовчед Абдуллах ибни Аббас (р.а.): 

(( …إِذَا سَأَلْتَ فَاسْأَلْ اللَّهَ وَإِذَا اسْتَعَنْتَ فَاسْتَعِنْ بِاللَّهِ ... )) - رواه  الترمذي 2440

          „… когато се молиш, моли се на Аллах и когато търсиш помощ,   търси от Аллах…! “ /Тирмизи, № 2440/   

         Севбан (р.а.) казва: „Пратеникът (с.а.с.)рече:

((مَنْ يَتَقَبَّلُ لِي بِوَاحِدَةٍ وَأَتَقَبَّلُ لَهُ بِالْجَنَّةِ قُلْتُ أَنَا قَالَ لا تَسْأَلْ النَّاسَ شَيْئًا)) - رواه ابن ماجه:1827

          „Кой ще приеме от мен едно нещо, за да му гарантирам Дженнет?“ Тогава рекох: “Аз!“ А той (с.а.с.) каза: „ Не искай нищо от хората!“ Заради това Севбан (р.а.), дори когато бил на коня си и изпуснел камшика, не казвал на никого “подай ми го”, а лично той слизал и го вземал. /Ибну Маджех, № 1827/ 

         Аллах Теаля обича Неговият раб да Го моли, а човекът, от когото поискаш или потърсиш нещо, той се отвращава и те отбягва.

         Поетът казва:

         Не искай нищо от човека!

         А искай от Онзи, Чиито порти не се затварят!

         Аллах се ядосва, когато изоставиш да търсиш от Него,

         а човекът се ядосва, когато от него потърсиш.

         Пето наставление:

         “Заповяда ми да казвам истината дори и да е горчива.”

         Дълг на истинските мюсюлмани е да казват истината и е тяхна характерна черта, въпреки че разкриването на истината е горчиво. Но е необходимо това да бъде съпроводено с мъдрост, особено от призоваващите към Всевишния Аллах. Той, Субханеху ве Теаля, казва:

۞ ادْعُ إِلِى سَبِيلِ رَبِّكَ بِالْحِكْمَةِ وَالْمَوْعِظَةِ الْحَسَنَةِ وَجَادِلْهُم بِالَّتِي هِيَ أَحْسَنُ إِنَّ رَبَّكَ هُوَ أَعْلَمُ بِمَن ضَلَّ عَن سَبِيلِهِ وَهُوَ أَعْلَمُ بِالْمُهْتَدِينَ ۞

         §Призовавай по пътя на твоя Господар с мъдрост и добри съвети и спори с тях по най-добър начин! Твоят Господар най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае напътените.§/Сура “Нехл”, /16/:125/    

         Аллах Теаля е взел обещание от учените да призовават към Исляма и да не крият науката. Той, Субханеху ве Теаля, казва: 

۞ وَإِذَ أَخَذَ اللَّهُ مِيثَاقَ الَّذِينَ أُوتُواْ الْكِتَابَ لَتُبَيِّنُنَّهُ لِلنَّاسِ وَلاَ تَكْتُمُونَهُ فَنَبَذُوهُ وَرَآءَ ظُهُورِهِمْ وَاشْتَرَوْاْ بِهِ ثَمَناً قَلِيلاً فَبِئْسَ مَا يَشْتَرُونَ ۞

          §И когато Аллах взе обет от дарените с Писанието: “Да го разяснявате на хората и да не го скривате!”, те го захвърлиха зад гърба си и го продадоха на нищожна цена. Колко лошо е онова, което купуват!§/Сура “Али Имран”, /3/:187/  

         Затова не е допустимо призоваващите към Всевишния Аллах да приканват със сила и грубост. Аллах, Аззе ве Джелле, казва на своя Пратеник (с.а.с.):   

۞ فَبِمَا رَحْمَةٍ مِّنَ اللَّهِ لِنتَ لَهُمْ وَلَوْ كُنْتَ فَظّاً غَلِيظَ الْقَلْبِ لاَنْفَضُّواْ مِنْ حَوْلِكَ ۞

          §По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях! А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб… §/Сура “Али Имран”, /3/:159/    

         Призоваването към Аллах Теаля изисква търпение и мъдрост, за да намериш любезност и последователи, ако ли не, то никога няма да бъдеш разбран и приет.

         Шесто наставление: “Заповяда ми, заради Аллах да не се страхувам от упреците на упрекващия.”

         Мюсюлманинът, когато казва истината, повелява доброто и порицава лошото, непременно ще бъде изпитан във вярата или в самия него, или в притежанието му. Изпитанието е това, което показва същността на човека, а не това, което се показва на думи и мнения. Относно завещанието от Люкман ( а.с.) към своя син, когато го съветвал, Аллах Теаля казва:

وَأْمُرْ بِٱلْمَعْرُوفِ وَٱنْهَ عَنِ ٱلْمُنْكَرِ وَٱصْبِرْ عَلَىٰ مَآ أَصَابَكَ ۞ ۞

         §…кланяй намаз и повелявай одобряваното, и възбранявай порицаваното, и бъди търпелив към онова, което те сполети! …§/Сура „Люкман”, /31/:17/

۞الَّذِينَ قَالَ لَهُمُ النَّاسُ إِنَّ النَّاسَ قَدْ جَمَعُواْ لَكُمْ فَاخْشَوْهُمْ فَزَادَهُمْ إِيمَاناً وَقَالُواْ حَسْبُنَا اللَّهُ وَنِعْمَ الْوَكِيلُ۞

         §На онези, на които хората рекоха: “Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!”, но вярата (на заплашените) им се усили и рекоха: “Достатъчен ни е Аллах! Колко прекрасен Довереник е Той!”.§/Сура „Али Имран”, /3/:173/

         От този айет се разбира, че хората дори и да притежават власт, сила и средства в земния живот, в края на краищата си остават човеци. §…Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!”...§, но са хора - бедни, слаби, унизени, ядат, пият, спят, ходят по малка и голяма нужда. §…но вярата (на заплашените) им се усили и рекоха: “Достатъчен ни е Аллах! Колко прекрасен Довереник е Той!”§, защото те са вярващи и убедени, а резултатът е: §…И се завърнаха с обилие и благодат от Аллах. Зло не ги докосна...§/Сура „Али Имран”, /3/:17/

         Аллах Теаля казва:

۞ يأَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ مَن يَرْتَدَّ مِنكُمْ عَن دِينِهِ فَسَوْفَ يَأْتِي اللَّهُ بِقَوْمٍ يُحِبُّهُمْ وَيُحِبُّونَهُ أَذِلَّةٍ عَلَى الْمُؤْمِنِينَ أَعِزَّةٍ عَلَى الْكَافِرِينَ يُجَاهِدُونَ فِي سَبِيلِ اللَّهِ وَلاَ يَخَافُونَ لَوْمَةَ لائِمٍ ذلِكَ فَضْلُ اللَّهِ يُؤْتِيهِ مَن يَشَآءُ وَاللَّهُ وَاسِعٌ عَلِيمٌ ۞

         §О, вярващи, който от вас се отрече от своята религия, то Аллах ще доведе хора, които обича и те ще Го обичат ­ смирени пред вярващите, могъщи пред неверниците, борят се по пътя на Аллах, и не се страхуват от хул на хулител. Това е благодатта на Аллах. Той я дарява, комуто пожелае. Аллах е Всеобхватен, Всезнаещ!§/Сура „Маиде”, /5/:54/

         Седмо наставление: „Заповяда ми често да изричам думите: „Ля хавле ве ля куввете илля биллях - (Няма сила и няма мощ, освен чрез Аллах), защото те са съкровище под Арша.”

         Призоваващият към Всевишния Аллах, когато започне изпълнение на споменатите дотук дела, ще се нуждае от запас, който да му облекчи трудностите и да превърне тръните по този път в ухаещи рози. А честото изричане на словата:„Ля хавле ве ля куввете илля билляхи“ има чудно въздействие за освобождаване от скръб, понасяне на трудности и беди, премахва отчаянието и страха от сърцата и на тяхно място отрежда спокойствие и увереност, които се увеличават, когато мюсюлманинът често изрича тези думи.

         О, мой Аллах! Дай богобоязливост на нашите души! Пречисти ги, защото Ти Си най-добрият, който ще ги пречисти! Ти Си Господарят и Покровителят на тях!    

۩۩۩

ТРЕТИ ХАДИС

         Убадету ибну ес-Самит (р.а.) казва, че Пейгамберът (с.а.с.) е казал:

(( اضْمَنُوا لِي سِتًّا مِنْ أَنْفُسِكُمْ أَضْمَنْ لَكُمْ الْجَنَّةَ اصْدُقُوا إِذَا حَدَّثْتُمْ وَأَوْفُوا إِذَا وَعَدْتُمْ وَأَدُّوا إِذَا اؤْتُمِنْتُمْ وَاحْفَظُوا فُرُوجَكُمْ وَغُضُّوا أَبْصَارَكُمْ وَكُفُّوا أَيْدِيَكُمْ))  - أحمد - 21695  

         “Гарантирайте ми шест неща от ваша страна, за да ви гарантирам Дженнет: Бъдете правдиви, когато говорите! Изпълнявайте обещаното! Спазвайте повереното! Предпазвайте половите си органи (от прелюбодеяние и всичко онова, което ще ви подтикне към него)! Предпазвайте зрението си (не гледайте към онова, което ви е забранено)! Не посягайте с ръцете си (към забранените за вас неща)!”/Имам Ахмед, № 21695/

         РАЗЯСНЕНИЕ НА ТРЕТИ ХАДИС:

         Първо наставление: “Бъдете правдиви, когато говорите!”

         Правдивостта е едно от похвалните качества, към което Ислямът  призовава и което Пратеникът (с.а.с.) е подчертавал. Аллах Теаля казва:

يَـأَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ اتَّقُواْ اللَّهَ وَكُونُواْ مَعَ الصَّادِقِينَ ۞ ۞

         §О, вярващи, бойте се от Аллах и бъдете с правдивите!§ /Сура “Тевбе”, /9/:119./

         Аллах, Субханеху ве Теаля, повелява на Неговите раби богобоязливост, което означава подчинение на заповедите Му и предпазване от Неговите забрани, и да бъдат от тези, които са правдиви и искрени в своите думи и дела.

         Пратеникът на Аллах (с.а.с.) в хадис, предаден от ибни Месуд (радийеллаху анху), казва:

 ((عَلَيْكُمْ بِالصِّدْقِ فَإِنَّ الصِّدْقَ يَهْدِي إِلَى الْبِرِّ وَإِنَّ الْبِرَّ يَهْدِي إِلَى الْجَنَّةِ وَمَا يَزَالُ الرَّجُلُ يَصْدُقُ وَيَتَحَرَّى الصِّدْقَ حَتَّى يُكْتَبَ عِنْدَ اللَّهِ صِدِّيقًا…)) - رواه  البخاري و مسلم

         “Бъдете правдиви, защото правдивостта води към благочестие, а благочестието води към Дженнета! Когато човек непрестанно е правдив и съблюдава правдивостта, той бива записан при Аллах като правдив.”/Бухари и Муслим./

         Значението на хадиса е: Придържайте се към правдивостта и я спазвайте в думите и делата си, защото това е причина за подобрение на състоянието и обноските.

         Аллах Теаля казва:

۞ يأَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ اتَّقُواْ اللَّهَ وَقُولُواْ قَوْلاً سَدِيداً ۞ يُصْلِحْ لَكُمْ أَعْمَالَكُمْ وَيَغْفِرْ لَكُمْ ذُنُوبَكُمْ وَمَن يُطِعِ اللَّهَ وَرَسُولَهُ فَقَدْ فَازَ فَوْزاً عَظِيماً ۞

         §О, вярващи, бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова! Тогава Той ще поправи делата ви и ще опрости греховете ви. Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, той постига велико избавление.§/Сура “Ехзаб”, /33/:70,71/

         Не е възможно да се подобри положението на мюсюлманите, когато не са правдиви в думите и делата.

         Аллах Теаля казва:

۞ إِنَّ اللَّهَ لاَ يُغَيِّرُ مَا بِقَوْمٍ حَتَّى يُغَيِّرُواْ مَا بِأَنْفُسِهِمْ ۞

         §...Аллах не променя хората, докато те не променят себе си...§/Сура “Раад”, /13/:11/

         Както споменава Пратеникът на Аллах (с.а.с.) правдивостта води към благочестие, а благочестието е събрано в един айет, наречен “Айетул бир”, в който е съчетан целият Ислям. Аллах Теаля казва:

۞ لَّيْسَ الْبِرَّ أَن تُوَلُّواْ وُجُوهَكُمْ قِبَلَ الْمَشْرِقِ وَالْمَغْرِبِ وَلَـكِنَّ الْبِرَّ مَنْ آمَنَ بِاللَّهِ وَالْيَوْمِ الآخِرِ وَالْمَلائِكَةِ وَالْكِتَابِ وَالنَّبِيِّينَ وَآتَى الْمَالَ عَلَى حُبِّهِ ذَوِي الْقُرْبَى وَالْيَتَامَى وَالْمَسَاكِينَ وَابْنَ السَّبِيلِ وَالسَّآئِلِينَ وَفِي الرِّقَابِ وَأَقَامَ الصَّلاةَ وَآتَى الزَّكَاةَ وَالْمُوفُونَ بِعَهْدِهِمْ إِذَا عَاهَدُواْ وَالصَّابِرِينَ فِي الْبَأْسَآءِ والضَّرَّاءِ وَحِينَ الْبَأْسِ أُولَـئِكَ الَّذِينَ صَدَقُوآ وَأُولَـئِكَ هُمُ الْمُتَّقُونَ ۞

         §Праведността не е само да обръщате лице на изток или на запад, а праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в меляикетата, и в Корана, и в пейгамберите, и раздава от своя имот, въпреки обичта си към него, на роднините и сираците и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и кланя намаз, и дава зекят; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали; и у търпеливите при бедност и болести, и по време на сражение. Те са искрените и те са богобоязливите.§/Сура ”Бакара”, /2/:177/

         Правдивостта води към благочестие, което обхваща: вяра, ибадет, обноски, поведение, а всичко това води към Дженнета. Молим Аллах Теаля да отреди да бъдем правдиви на думи и дела, за да се подобри положението ни!

         Второ наставление: “Изпълнявайте обещаното!”

         Изпълняването на обещаното е от качествата на мюсюлманина, а неизпълнението, е от качествата на лицемерите. Затова Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

((آيَةُ الْمُنَافِقِ ثَلاثٌ إِذَا حَدَّثَ كَذَبَ وَإِذَا وَعَدَ أَخْلَفَ وَإِذَا اؤْتُمِنَ خَانَ)) - رواه البخاري:32

         “Признаците на лицемера са три: когато говори, лъже; когато обещае, не изпълнява; когато му се окаже доверие, изменя.”/Бухари, № 32/

         А признаците на мюсюлманина са: когато говори, не лъже, когато даде обещание, не го нарушава и когато му се окаже доверие, той е верен. Аллах, Субханеху ве Теаля, повелява:

۞ وَأَوْفُواْ بِعَهْدِي أُوفِ بِعَهْدِكُمْ وَإِيَّايَ فَارْهَبُونِ ۞

         §...и спазвайте своя обет към Мен, за да спазвам и Аз Своя обет към вас, и се страхувайте единствено от Мен!§/Сура “Бакара”, /2/:40/

۞  يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ أَوْفُواْ بِالْعُقُودِ ۞

         §О, вярващи, изпълнявайте обетите! ... §/Сура ”Маиде”, /5/:1/

۞ وَأَوْفُواْ بِعَهْدِ اللَّهِ إِذَا عَاهَدتُّمْ ۞

         §И изпълнявайте обета към Аллах, щом сте обещали,...§ /Сура “Нехл”, /16/:91/

۞ وَأَوْفُواْ بِالْعَهْدِ إِنَّ الْعَهْدَ كَانَ مَسْؤُولاً۞

         §...И изпълнявайте обета! За обета се носи отговорност.§ /Сура “Исра”, /17/:34/

         Спазването на всички тези повели е задължително. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

 ((لاَ دِينَ لِمَنْ لاَ عَهْدَ لَهُ))

         “Няма (пълна) вяра онзи, който не спазва обета.”

         Трето наставление: ”Спазвайте повереното!”

         Аллах Теаля казва:

۞ إِنَّ اللَّهَ يَأْمُرُكُمْ أَن تُؤدُّواْ الأَمَانَاتِ إِلَى أَهْلِهَا۞

         §Аллах ви повелява да връщате поверените имущества на техните собственици ...§/Сура “Ниса”, /4/:58/

         В това завещание са включени всички задължения на човека към Аллах, Субханеху ве Теаля, като: намаз, оруч, зекят, хадж, повеляване на доброто, порицаване на лошото и други. Обхваща също задълженията към хората и правата им, като влогове и др. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

((لاَ إِيمَانَ لِمَنْ لاَ أَمَانَةَ لَهُ))

         “Няма (пълно) вярване онзи, който не спазва повереното.”

         Четвърто наставление: ”Предпазвайте половите си органи!”

          Тоест, предпазвайте се от прелюбодеяние и всичко онова, което ще ви подтикне към него. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

((مَنْ يَضْمَنْ لِي مَا بَيْنَ لَحْيَيْهِ وَمَا بَيْنَ رِجْلَيْهِ أَضْمَنْ لَهُ الْجَنَّةَ)) - رواه البخاري:5993

         “Който ми гарантира (опазване на) това, което е между челюстите и на онова, което е между краката ще му гарантирам Дженнет.”/Бухари № 5993/

         Пето наставление: ”Предпазвайте зрението си!”

         Когато мюсюлманинът сведе погледа си от онова, което Аллах Теаля му е забранил, като заглеждане по чужди жени, порнография и други подобни, той е предпазил половите си органи. А когато не контролира погледа си, това го отвежда до прелюбодеяние. Поради това Аллах Теаля заповядва:

۞ قُلْ لِّلْمُؤْمِنِينَ يَغُضُّواْ مِنْ أَبْصَارِهِمْ وَيَحْفَظُواْ فُرُوجَهُمْ ذلِكَ أَزْكَى لَهُمْ إِنَّ اللَّهَ خَبِيرٌ بِمَا يَصْنَعُونَ ۞  وَقُل لِّلْمُؤْمِنَاتِ يَغْضُضْنَ مِنْ أَبْصَارِهِنَّ وَيَحْفَظْنَ فُرُوجَهُنَّ ۞

          §Кажи на вярващите мъже да свеждат погледите си и да пазят половите си органи! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за техните дела. И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят половите си органи…!§ /Сура “Нур”, /24/:30,31/

         Свеждането на погледа предпазва от грях половите органи, а това води до предпазване на религията, достойнството, знатността, потеклото, съпружеството и децата.

         Шесто наставление: ”Не посягайте с ръцете си (към забранените за вас неща)!”

         Пазете се да не докосвате всичко онова, което Всевишният Аллах е забранил. И не нанасяйте вреда с вашите ръце и езици на останалите.

         Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е характеризирал  мюсюлманина, вярващия и преселника  с думите:

((الْمُسْلِمُ مَنْ سَلِمَ الْمُسْلِمُونَ مِنْ لِسَانِهِ وَيَدِهِ وَالْمُهَاجِرُ مَنْ هَجَرَ مَا نَهَى اللَّهُ عَنْهُ)) - رواه البخاري:9

         “Мюсюлманин е онзи, чийто език и ръка не нанасят вреда на мюсюлманите. А преселник е онзи, който изостави онова, което Аллах е забранил.” (Този, който се пази от забраните и търси това, което му е позволено, е сравнен с преселника, защото той напуска мястото, в което е потиснат и възпрепятстван да изпълнява религията си, и се преселва в подходящо за него място).”/Бухари, № 9/

((الْمُؤْمِنُ مَنْ أَمِنَهُ النَّاسُ عَلَى أَمْوَالِهِمْ وَأَنْفُسِهِمْ)) - رواه ابن ماجه:3924

         “Вярващ е онзи, на когото са доверени хората относно живота и богатствата им.” /Ибну Маджех, № 3924/

         Мюсюлманинът не нанася вреда нито с ръка (като; кражба, присвояване, удряне и др.), нито с език (като; одумване, разнасяне на клюки, клеветене, проклинане, ругаене, подигравка и др.)

         Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

 ((لَيْسَ الْمُؤْمِنُ بِالطَّعَّانِ وَلا اللَّعَّانِ وَلا الْفَاحِشِ وَلا الْبَذِيءِ)) - رواه الترمذي:1900

         “Мюсюлманинът не е побойник, нито проклинащ, нито груб, нито вулгарен.”/Тирмизи, № 1900/

         Мюсюлманинът си пази езика и се въздържа от харам. Той не посяга с ръка на никого и не краде от богатството на другия. Това е смисълът на хадиса: ”Не посягайте с ръцете си (към забранените за вас неща)!”

۩۩۩

ЧЕТВЪРТИ ХАДИС

         Ебу Хурейра (р.а.) казва, че Пейгамберът (с.а.с.) е казал:

((مَنْ يَأْخُذُ عَنِّي هَؤُلاءِ الْكَلِمَاتِ فَيَعْمَلُ بِهِنَّ أَوْ يُعَلِّمُ مَنْ يَعْمَلُ بِهِنَّ)) فَقَالَ أَبُو هُرَيْرَةَ فَقُلْتُ أَنَا يَا رَسُولَ اللَّهِ فَأَخَذَ بِيَدِي فَعَدَّ خَمْسًا وَقَالَ ((اتَّقِ الْمَحَارِمَ تَكُنْ أَعْبَدَ النَّاسِ وَارْضَ بِمَا قَسَمَ اللَّهُ لَكَ تَكُنْ أَغْنَى النَّاسِ وَأَحْسِنْ إِلَى جَارِكَ تَكُنْ مُؤْمِنًا وَأَحِبَّ لِلنَّاسِ مَا تُحِبُّ لِنَفْسِكَ تَكُنْ مُسْلِمًا وَلا تُكْثِرْ الضَّحِكَ فَإِنَّ كَثْرَةَ الضَّحِكِ تُمِيتُ الْقَلْبَ)) - رواه الترمذي (2227).

         “Кой ще вземе от мен следните слова, за да работи с тях и да научи някого, който да работи с тях? Ебу Хурейра казва: “Рекох: Аз! О, Пратенико, на Аллах! Тогава той ме хвана за ръката и изброи пет неща”: “Предпазвай се от забраните, за да бъдеш най-добър ибадетчия! Задоволявай се с това, което Аллах ти е отредил, за да бъдеш най-богат измежду хората! Отнасяй се добре към комшията, за да си (истински) вярващ! Желай за хората онова, което желаеш за себе си, за да си (истински) мюсюлманин! Не прекалявай със смеха, защото прекаленият смях умъртвява сърцето!”/Тирмизи № 2227/

         РАЗЯСНЕНИЕ НА ЧЕТВЪРТИ ХАДИС:

         Пратеникът на Аллах (с.а.с.) започва със запитване: “Кой ще вземе от мен следните слова, за да работи с тях и да научи някого, който да работи с тях?”, за да предизвика вниманието на хората към словата, които е необходимо мюсюлманинът да знае и практикува. И не е достатъчно това, а даже трябва да го предаде на другите, защото полезната наука е тази, от която се възползват и другите хора. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) в друг хадис казва:

 ((بَلِّغُوا عَنِّي وَلَوْ آيَةً)) - رواه البخاري:3202

         “Известете от мен дори и един айет!”/Бухари,  № 3202/

         Това е доказателство, че мюсюлманинът трябва да се учи и да поучава останалите. В достоверен хадис, предаден от Ебу Хурейра (радийеаллаху анху), също се казва, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:

 ((مَنْ جَاءَ مَسْجِدِي هَذَا لَمْ يَأْتِهِ إِلا لِخَيْرٍ يَتَعَلَّمُهُ أَوْ يُعَلِّمُهُ فَهُوَ بِمَنْزِلَةِ الْمُجَاهِدِ فِي سَبِيلِ اللَّهِ)) - رواه ابن ماجه:223

         “Който дойде в моята джамия единствено за добро, което да научи или да обучава, той е на степента на борещия се в името на Аллах.” /Ибни Маджех,  № 223/

         Първо наставление: “Предпазвай се от забраните, за да бъдеш най-добър ибадетчия!”

         Предпазвай се от харам, защото ибадетчия не е само онзи, който кланя намаз, говее, дава зекят, прави хаджилък, повелява одобреното и възбранява порицаното. А истински ибадетчия е този, който се предпазва от забраните на Аллх - прелюбодеяние, употреба на алкохол, вземане на лихва, играене на комар, потискане, ругаене, проклинане, посегателство върху достойнството и живота на хората.

         Второ наставление: “Задоволявай се с това, което Аллах ти е отредил, за да бъдеш най-богат измежду хората!”

         В този хадис Пратеникът на Аллах (с.а.с.) ни известява, че богатството не е в многото притежание или имот, а богатството е: човек да бъде доволен от определеното му от Аллах Теаля. Мухаммед (с.а.с.) казва:

((لَيْسَ الْغِنَى عَنْ كَثْرَةِ الْعَرَضِ وَلَكِنَّ الْغِنَى غِنَى النَّفْسِ.)) - رواه البخاري:5965

         “Богатството не е в многото средства, а в задоволената душа.”/Бухари, № 5965/

         Необходимо е човек да работи и направи всичко възможно за придобиване на прехраната си и винаги да разчита на Всевишния Аллах, Който казва:

۞ هُوَ الَّذِي جَعَلَ لَكُمُ الأَرْضَ ذَلُولاً فَامْشُواْ فِي مَنَاكِبِهَا وَكُلُواْ مِن رِّزْقِهِ وَإِلَيْهِ النُّشُورُ۞

         §Той е, Който подчини за вас земята, затова ходете из нейните предели и се хранете от Неговото препитание! При Него е съживяването след смъртта.§/Сура “Мулк”/67/:15/

         Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

 ((لَوْ أَنَّكُمْ كُنْتُمْ تَوَكَّلُونَ عَلَى اللَّهِ حَقَّ تَوَكُّلِهِ لَرُزِقْتُمْ كَمَا يُرْزَقُ الطَّيْرُ تَغْدُو خِمَاصًا وَتَرُوحُ بِطَانًا)) - رواه الترمذي:2266

         “Ако вие се уповавате на Аллах истински, Той ще ви даде необходимите средства за препитание, както дава това на птиците. Сутрин се отправят гладни, а вечер се връщат сити.”/Тирмизи № 2266/

         Затова мюсюлманинът е длъжен да работи, да вземе необходимите мерки за осигуряване на препитанието си и да бъде доволен на това, което Аллах му е дал.

         Трето наставление: “Отнасяй се добре към съседа, за да си (истински) вярващ!

         Добруването със съседите е едно от нещата, с които Ислямът е дошъл. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

((مَا زَالَ يُوصِينِي جِبْرِيلُ بِالْجَارِ حَتَّى ظَنَنْتُ أَنَّهُ سَيُوَرِّثُهُ)) - رواه البخاري:5555.

         “Джибрил постоянно ми завещаваше (добросъседство)  с съседа, дори предполагах, че  ще го унаследи (т.е., че единият  съсед ще унаследи другия след смъртта) .”/Бухари, № 5555/

         Аллах, Аззе ве Джелле, казва:

۞ وَاعْبُدُواْ اللَّهَ وَلاَ تُشْرِكُواْ بِهِ شَيْئاً وَبِالْوَالِدَيْنِ إِحْسَاناً وَبِذِي الْقُرْبَى وَالْيَتَامَى وَالْمَسَاكِينِ وَالْجَارِ ذِي الْقُرْبَى وَالْجَارِ الْجُنُبِ ۞

         §И правете ибадет единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него! И към родителите ­ (проявете) добрина, и към близкия, и към сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед,...§/Сура “Ниса”, /4/:36/

         Колко много са хадисите, поясняващи правата на съседа, и който ги съблюдава, той е истински вярващ! Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

 ((مَنْ كَانَ يُؤْمِنُ بِاللَّهِ وَالْيَوْمِ الْآخِرِ فَلْيُحْسِنْ إِلَى جَارِهِ)) ـ رواه مسلم:69.

         “Който вярва в Аллах и Съдния ден, да се отнася добре с комшията си!” /Муслим,  № 69/

((مَنْ كَانَ يُؤْمِنُ بِاللَّهِ وَالْيَوْمِ الْآخِرِ فَلَا يُؤْذِ جَارَهُ)) - رواه البخاري و مسلم:5671.

         “Който вярва в Аллах и Съдния ден, да не създава неприятности на комшията си.”/Бухари,  № 5671/

         Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

 ((خَيْرُ الْجِيرَانِ عِنْدَ اللَّهِ خَيْرُهُمْ لِجَارِهِ)) - رواه  الترمذي:1867.

         “Най-превъзходни от съседите при Аллах Теаля са онези, които са най-добри за съседа си.”/Тирмизи, № 1867/

((وَاللَّهِ لا يُؤْمِنُ وَاللَّهِ لا يُؤْمِنُ وَاللَّهِ لا يُؤْمِنُ قَالُوا وَمَا ذَاكَ يَا رَسُولَ اللَّهِ قَالَ الْجَارُ لا يَأْمَنُ جَارُهُ بَوَائِقَهُ)) - رواه أحمد :7539

         “Кълна се в Аллах, не е повярвал! Кълна се в Аллах, не е повярвал! Кълна се в Аллах, не е повярвал!” Тогава бил попитан: “О, Пратенико, на Аллах! Кой не е повярвал?” Той отговорил: “Онзи, от чиито злини съседът му не е спокоен.”/Имам Ахмед,  № 7539/

         Добруването със съседа е доказателство за съвършено вярване, както Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

         “Отнасяй се добре към комшията, за да си вярващ!”

         Четвърто наставление: “Желай за хората онова, което желаеш за себе си, за да си (истински) мюсюлманин!”

         От признаците на мюсюлманина е да обича за своя брат мюсюлманин онова, което обича за себе си, както Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

((لا يُؤْمِنُ أَحَدُكُمْ حَتَّى يُحِبَّ لِأَخِيهِ مَا يُحِبُّ لِنَفْسِهِ مِنْ الْخَيْرِ)) - رواه النسائي:4931

         “Не е (напълно) повярвал онзи от вас, докато не пожелае доброто за своя брат, както го желае за себе си.”/Несаи,  № 4931/

         Истинският мюсюлманин желае доброто за всеки мюсюлманин и е невъзможно неговото вярване да бъде пълно, докато не пожелае за хората онова, което желае за себе си.

         Пето наставление: “Не прекалявай със смеха, защото прекаленият смях умъртвява сърцето.”

         Необходимо е мюсюлманинът да прекарва по-голямата част от времето си в сериозност, да се смее и шегува с мяра и да говори това, което е истина. Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

((لَوْ تَعْلَمُونَ مَا أَعْلَمُ لَضَحِكْتُمْ قَلِيلا وَلَبَكَيْتُمْ كَثِيرًا)) - رواه البخاري:6004

         “Ако знаете това, което знам, малко ще се смеете и много ще плачете.”/Бухари, № 6004/

         Люкман в завещанията към сина си казва:

         “О, синко мой! Не прекалявай със смеха и не се смей безпричинно! Не скитай безцелно и не се интересувай от това, което не те засяга! Не пилей богатството си, за да подобряваш състоянието на другите, защото твое е онова, което си дал, а което оставиш, ще е притежание на другите! Необяснимо е да се смее онзи, който със сигурност знае за Огъня! Чудно е да се весели онзи, който е убеден в смъртта! Странно е да се притеснява онзи, който е убеден в съдбата! И необяснимо е да се успокоява онзи, който вижда света, краткостта му и промените, които стават в него!?”

۩۩۩

ПЕТИ ХАДИС

         Ебу Хурейра (р.а.) казва, че Пейгамберинът (с.а.с.) е казал:

((ثَلاَثٌ مُنْجِيَاتٌ وَ ثَلاَثٌ مُهْلِكَاتٌ فَأَمَّا المُنْجِيَاتُ: فَتَقْوَى اللهِ عَزَّ وَ جَلَّ فِي السِّرِّ وَ الْعَلاَنِيَةِ  وَ الْقَوْلُ بِالْحَقِّ فِي الرِّضَى وَ السَّخَطِ وَ الْقَصْدُ فِي الفَقْرِ وَ الْغِنَى. وَأَمَّا الْمُهْلِكَاتُ فَشُحٌّ مُطَاعٌ وَ هَوىً مُتَّبَعٌ وَ إِعْجَابُ الْمَرْءِ بِنَفْسِهِ وَ هِيَ أَشَدُّهُنَّ)) - رواه البيهقي

         “Има три спасяващи и три погубващи (неща). Що се отнася до спасяващите, те са: страхопочитание към Аллах, Аззе ве Джелле, явно и скрито; казване на истината в спокойствие и в гняв; и умереност в бедност и охолство. А погубващите са: господстващото скъперничество и алчността; следваните страсти; себелюбието на човека, което е и най-лошото от тях. ”/Бейхаки/

         РАЗЯСНЕНИЕ НА ПЕТИ ХАДИС:

         Спасяващите неща, споменати в хадиса са:

         Първо наставление: ”Страхопочитание към Аллах, Аззе ве Джелле, явно и скрито.”

         Страхопочитанието към Аллах Теаля е проява на богобоязън, явно и скрито, подчинение на Неговите заповеди, предпазване от забраните и непреминаване на границите, определени от Аллах Теаля. Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

         “Аллах Теаля е повелил заповеди, не ги нарушавайте, и е поставил граници, не ги преминавайте!”

         Страхът от Аллах е предпазване от Огъня. Аллах Теаля казва:

يأَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ اتَّقُواْ اللَّهَ حَقَّ تُقَاتِهِ وَلاَ تَمُوتُنَّ إِلاَّ وَأَنْتُمْ مُّسْلِمُونَ۞ ۞

         §О, вярващи, страхувайте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само като мюсюлмани!§/Сура “Али Имран”, /3/:102/

         Относно значението на този айет “…страхувайте се от Аллах с истинска боязън…”, Абдуллах ибну Месуд (р.а.) казва:           

         “Вярващият трябва да се подчинява на Аллах и да не Му се противопоставя, да Го споменава и да не Го забравя, да Му благодари и да не проявява недоволство.” Аллах Теаля казва:

۞ فَاتَّقُواْ اللَّهَ مَا اسْتَطَعْتُمْ ۞

         §Бойте се от Аллах, колкото ви е по силите…!§/Сура “Тегабун”, /64/:16/

۞ يأَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ اتَّقُواْ اللَّهَ وَقُولُواْ قَوْلاً سَدِيداً يُصْلِحْ لَكُمْ أَعْمَالَكُمْ وَيَغْفِرْ لَكُمْ ذُنُوبَكُمْ وَمَن يُطِعِ اللَّهَ وَرَسُولَهُ فَقَدْ فَازَ فَوْزاً عَظِيماً ۞

         §О, вярващи, бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова! Тогава Той ще поправи делата ви и ще опрости греховете ви. Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, той постига велико избавление.§/Сура “Ехзаб”, /33/:70,71/

۞ وَمَن يَتَّقِ اللَّهَ يَجْعَل لَّهُ مَخْرَجاً وَيَرْزُقْهُ مِنْ حَيْثُ لاَ يَحْتَسِبُ ۞

         §…За онзи, който се бои от Аллах, Той ще стори изход, и ще му даде препитание оттам, откъдето не е предполагал… §/Сура “Таляк”/65/:2,3/

۞يِا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ إَن تَتَّقُواْ اللَّهَ يَجْعَل لَّكُمْ فُرْقَاناً وَيُكَفِّرْ عَنكُمْ سَيِّئَاتِكُمْ وَيَغْفِرْ لَكُمْ وَاللَّهُ ذُو الْفَضْلِ الْعَظِيمِ ۞

         §О, вярващи, ако се боите от Аллах, Той ще направи да разграничавате [доброто и злото], и ще ви избави от лошите ви постъпки, и ще ви опрости. Аллах е Владетелят на великата благодат.§/Сура “Енфал”, /8/:29/

         Затова мюсюлманинът трябва да е привързан към богобоязливостта, явно и скрито. Разбрана по този начин, богобоязливостта ще бъде една от причините за спасение.

         Второ наставление: “Говорене на истината в спокойствие и в гняв.”

         Мюсюлманинът трябва да казва истината, дори и тя да е срещу самия него, когато е спокоен или ядосан, когато е в радост или в тъга. Примерно, когато бъде питан за даден човек, трябва да каже истината за него, без значение дали ще бъде доволен от него или не, и особено, когато става въпрос за женитба, основаване на фирма, търговски взаимоотношения, производство и т.н. Винаги трябва да бъде казвана истината, при всяко едно положение, и да не се променя в зависимост от страстите и увлеченията.

         Трето наставление:  “Умереност в бедност и охолство.”

         Умереността е пестеливост и икономичност в препитанието, когато човек е в заможно положение или в бедност. Постоянно трябва да се стреми към нормално съществуване, защото Ислямът изисква умереност. Аллах Теаля казва:

۞ وَالَّذِينَ إِذَآ أَنفَقُواْ لَمْ يُسْرِفُواْ وَلَمْ يَقْتُرُواْ وَكَانَ بَيْنَ ذَلِكَ قَوَاماً ۞

         §И онези, когато харчат, нито прахосват, нито скъперничат, а са по средата на това.§/Сура “Фуркан”, /25/:67/

         Мюсюлманинът избягва крайностите и действа умерено и икономично във всяка една сфера от неговия живот. Колко много от богатите са притежавали крупни богатства, но, прахосвайки ги, са останали без нищо! И колко много от бедните са имали нещо минимално, но, изхарчвайки го, са останали в тежест на другите хора! Затова Ислямът напътства към средно положение във всичко, без крайности.

         Погубващите неща, споменати в хадиса са:

         Първо наставление: “Господстващото скъперничество и алчност.”

         Мюсюлманинът не е нито скъперник, нито алчен. Аллах Теаля казва:

۞ وَمَن يُوقَ شُحَّ نَفْسِهِ فَأُوْلَـئِكَ هُمُ الْمُفْلِحُونَ۞

         §…А които се опазят от скъперничеството и алчността на душите си, ­ те са сполучилите.§/Сура “Хашр”, /59/:9/

         Пейгамберинът (с.а.с.) казва:

((اتَّقُوا الشُّحَّ فَإِنَّ الشُّحَّ أَهْلَكَ مَنْ كَانَ قَبْلَكُمْ حَمَلَهُمْ عَلَى أَنْ سَفَكُوا دِمَاءَهُمْ وَاسْتَحَلُّوا مَحَارِمَهُمْ)) - رواه مسلم:4675

         “Предпазвайте се от скъперничеството и алчността, защото те погубиха онези, които бяха преди вас! Това ги подтикна към кръвопролития и си разрешиха забранените неща!”/Муслим, № 4675/

         Второ наставление: “Следваните страсти”

         Страстта е влечение, неподвластно на разума и волята на човека и го кара да я следва във всяка една дейност. Аллах Теаля казва:

۞ وَلاَ تُطِعْ مَنْ أَغْفَلْنَا قَلْبَهُ عَن ذِكْرِنَا وَاتَّبَعَ هَوَاهُ وَكَانَ أَمْرُهُ فُرُطاً ۞

         §…и не се подчинявай на онзи, чието сърце сторихме небрежно към Нашето споменаване, той следва страстите си, и делото му е погубено!§/Сура “Кехф”, /18/:28/

 ۞ وَمَنْ أَضَلُّ مِمَّنْ اتَّبَعَ هَوَاهُ بِغَيْرِ هُدًى مِّنَ اللَّهِ إِنَّ اللَّهَ لاَ يَهْدِي الْقَوْمَ الظَّالِمِينَ ۞

         §…А кой е по-заблуден от онзи, който следва своята страст без напътствие от Аллах? Аллах не напътва хората-угнетители.§/Сура “Касас”/28/:50/

۞ أَفَرَأَيْتَ مَنِ اتَّخَذَ إِلَـهَهُ هَوَاهُ وَأَضَلَّهُ اللَّهُ عَلَى عِلْمٍ وَخَتَمَ عَلَى سَمْعِهِ وَقَلْبِهِ وَجَعَلَ عَلَى بَصَرِهِ غِشَاوَةً فَمَن يَهْدِيهِ مِن بَعْدِ اللَّهِ أَفَلاَ تَذَكَّرُونَ ۞

         §Не виждаш ли онзи, който взима за божество своите страсти? И го остави Аллах в заблуда, знаейки, и запечата слуха и сърцето му, и сложи преграда пред погледа му. Кой ще го напъти след Аллах? Не ще ли се поучите?§/Сура “Джасийе”, /45/:23/

۞ ثُمَّ جَعَلْنَاكَ عَلَى شَرِيعَةٍ مِّنَ الأَمْرِ فَاتَّبِعْهَا وَلاَ تَتَّبِعْ أَهْوَآءَ الَّذِينَ لاَ يَعْلَمُونَ۞

         §После ти отредихме [о, Мухаммед] ясна програма (шериата) в религията. Следвай шериата, а не следвай страстите на онези, които не знаят! §/Сура “Джасийе”/45/:18/

         Следването на страстите погуби цели народи, върна ги назад и станаха нейни жертви.

         Трето наставление: “Самоудивлението на човека, което е най-лошо от тях.”

         Самоудивлението и високомерието са от най-вредните и унищожителни за душата на вярващия неща. Затова Аллах Теаля казва:

۞ تِلْكَ الدَّارُ الآخِرَةُ نَجْعَلُهَا لِلَّذِينَ لاَ يُرِيدُونَ عُلُوّاً فِي الأَرْضِ وَلاَ فَسَاداً وَالْعَاقِبَةُ لِلْمُتَّقِينَ۞

         §Ще отредим Отвъдния дом (Дженнета) за онези, които нито искат да се възгордяват на земята, нито пък извършват разврат. И (добрият) завършек (Дженнетът) принадлежи на богобоязливите.§/Сура “Касас”, /28/:83/

۞وَلاَ تُصَعِّرْ خَدَّكَ لِلنَّاسِ وَلاَ تَمْشِ فِي الأَرْضِ مَرَحاً إِنَّ اللَّهَ لاَ يُحِبُّ كُلَّ مُخْتَالٍ فَخُورٍ۞

         §И не криви лице пред хората, и не върви по земята с високомерие! Аллах не обича никой горделивец, самохвалец.§/Сура “Люкман”, /31/:18/

۞ إِنَّ قَارُونَ كَانَ مِن قَوْمِ مُوسَى فَبَغَى عَلَيْهِمْ وَآتَيْنَاهُ مِنَ الْكُنُوزِ مَآ إِنَّ مَفَاتِحَهُ لَتَنُوءُ بِالْعُصْبَةِ أُوْلِي الْقُوَّةِ إِذْ قَالَ لَهُ قَوْمُهُ لاَ تَفْرَحْ إِنَّ اللَّهَ لاَ يُحِبُّ الْفَرِحِينَ ۞

         §Карун бе от народа на Муса и ги потискаше. Ние му дадохме от съкровищата, толкова че група силни мъже едвам носеха ключовете му. Тогава неговият народ му рече: “Не се гордей! Аллах не обича горделивите!§/Сура “Касас”, /28/:76/

۞ وَابْتَغِ فِيمَآ آتَاكَ اللَّهُ الدَّارَ الآخِرَةَ وَلاَ تَنسَ نَصِيبَكَ مِنَ الدُّنْيَا وَأَحْسِن كَمَآ أَحْسَنَ اللَّهُ إِلَيْكَ وَلاَ تَبْغِ الْفَسَادَ فِي الأَرْضِ إِنَّ اللَّهَ لاَ يُحِبُّ الْمُفْسِدِينَ ۞

         §И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към Отвъдния дом (Дженнета), и не забравяй своя дял от земния живот, и върши добро, както Аллах ти е сторил добро! И не се стреми към разврат по земята! Аллах не обича развратниците.”§/Сура “Касас”, /28/:77/

۞ قَالَ إِنَّمَآ أُوتِيتُهُ عَلَى عِلْمٍ عِندِي أَوَلَمْ يَعْلَمْ أَنَّ اللَّهَ قَدْ أَهْلَكَ مِن قَبْلِهِ مِنَ الْقُرُونِ مَنْ هُوَ أَشَدُّ مِنْهُ قُوَّةً وَأَكْثَرُ جَمْعاً وَلاَ يُسْأَلُ عَن ذُنُوبِهِمُ الْمُجْرِمُونَ ۞

         §(Карун) рече: “Всичко това ми бе дадено само заради моето знание.” А не знаеше ли той, че Аллах погуби от поколенията преди него и по-силни, и по-богати? И не ще бъдат разпитвани престъпниците за греховете им (защото Аллах ги знае).§/Сура “Касас”, /28/:78/

۞ فَخَرَجَ عَلَى قَوْمِهِ فِي زِينَتِهِ قَالَ الَّذِينَ يُرِيدُونَ الْحَيَاةَ الدُّنْيَا يلَيْتَ لَنَا مِثْلَ مَآ أُوتِيَ قَارُونُ إِنَّهُ لَذُو حَظٍّ عَظِيمٍ ۞

         §И се показваше той пред своя народ в разкоша си. Онези, които желаеха земния живот, казваха: “О, да имахме и ние същото, което е дадено на Карун! Той наистина има голямо щастие.”§/Сура “Касас”, /28/:79/

۞ وَقَالَ الَّذِينَ أُوتُواْ الْعِلْمَ وَيْلَكُمْ ثَوَابُ اللَّهِ خَيْرٌ لِّمَنْ آمَنَ وَعَمِلَ صَالِحاً وَلاَ يُلَقَّاهَآ إِلاَّ الصَّابِرُونَ۞

         §А дарените със знанието казваха: “Горко ви! Най-доброто е наградата на Аллах за онзи, който вярва и върши праведни дела. Но ще я получат само търпеливите.”§/Сура “Касас”, /28/:80/

۞ فَخَسَفْنَا بِهِ وَبِدَارِهِ الأَرْضَ فَمَا كَانَ لَهُ مِن فِئَةٍ يَنصُرُونَهُ مِن دُونِ اللَّهِ وَمَا كَانَ مِنَ الْمُنتَصِرِينَ ۞

         §И сторихме земята да погълне него и дома му. И нито имаше кой да го защити от Аллах, нито можеше сам да се защити.§/Сура “Касас”, /28/:81/

         Онова, което погуби Карун е неговото самоудивление, и високомерието му над останалите. Аллах Теаля разтвори земята и го погълна, за да бъде поука и назидание на другите чак до Съдния ден. Затова Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

((لا يَدْخُلُ الْجَنَّةَ مَنْ كَانَ فِي قَلْبِهِ مِثْقَالُ ذَرَّةٍ مِنْ كِبْرٍ)) - رواه مسلم:131

         “Няма да влезне в Дженнета онзи, който има в сърцето си дори нищожна частица високомерие...”/Муслим,  № 131/

         Аллах Теаля казва в хадис Кудси:

(( الْعِزُّ إِزَارُهُ وَالْكِبْرِيَاءُ رِدَاؤُهُ فَمَنْ يُنَازِعُنِي عَذَّبْتُهُ)) - رواه مسلم:4752

         “Могъществото и Величието са качества на Аллах и който се окачествява с тях ще го накажа.”/Муслим, № 4752/

         Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:

(( بَيْنَمَا رَجُلٌ يَمْشِي فِي حُلَّةٍ تُعْجِبُهُ نَفْسُهُ مُرَجِّلٌ جُمَّتَهُ إِذْ خَسَفَ اللَّهُ بِهِ فَهُوَ يَتَجَلْجَلُ إِلَى يَوْمِ الْقِيَامَةِ)) - رواه البخاري:5343

         “Когато човек се движи високомерно, със скъпо облекло, разресани и пуснати до раменете коси и се удивлява на себе си, неочаквано Аллах може да разтвори земята и той да потъне в нея и да остане чак до Съдния ден.”/Бухари, № 5343/

         Такъв ще бъде завършекът на себелюбеца, което е най-жестоко унищожение, както казва Пратеникът (с.а.с.) в този хадис.

         Молим Аллах Теаля да ни предпази да не бъдем от онези, които се самоудивляват и възгордяват! Да ни помогне да бъдем скромни, какъвто е бил Пратеникът (с.а.с.) и ни е напътил към това! Той (с.а.с.) казва:

(( مَا تَوَاضَعَ أَحَدٌ لِلَّهِ إِلا رَفَعَهُ اللَّهُ)) - رواه مسلم:4689

         “Когато един човек е скромен заради Аллах, Аллах го издига.”/Муслим, № 4689/

    

         Молим се на Аллах Теаля да се смили над всички нас и да ни напъти да спазваме всичко повелено в тези хадиси. Амин!

۩۩۩

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

         1.Корани Керим.

         2.Тефсирут-Табери.

         3.Тефсирул-Куртуби.

         4.Тефсир Ибну Кесир.

         5.Кутубут-Тиса.

         6.Шуабул Иман - Бейхаки.

         7.Весая Ен-Небевийе - Абдул Кадир Ел-Арнаут.

         8.Суненуд-Дарукутни.

         9.Ел Кебир - Табарани.

         10.Ес-Сагир - Табарани.

         11. Суненул Кубра - Бейхаки.

۩۩۩

ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК

абдест - обредно измиване преди намаз.

Аззе ве Джелле - Всемогъщият и Великият.

айет (и) - знамение (я).

Аллах Теаля - Всевишният Аллах.

Аллах Субханеху ве Теаля -Пречистият и Всевишният Аллах.

Арши Еаля - Тронът на Всевишния Аллах.

Бени Исраил - потеклото на Якуб (а.с.).

валлахи - кълна се в Аллах.

васийет - завет, завещание, наставление.

Давуд (а.с.) - пратеник на Аллах.

Дженнет - Рай.

Джехеннем - Ад.

Джибрил - име на меляике.

енсарите - жителите на гр. Медина, които са подпомогнали Пратеника Мухаммед (с.а.с.) след преселването му в Медина.

Зебур - книгата изпратена от Аллах към Давуд (а.с.).

зекят - задължителна милостиня, която се дава на цялото богатство веднъж в годината.

ибадет -1.обожаване. 2.общо наименование на всички праведни дела, които се извършват с цел обожаване Всевишният Аллах, които Той обича, желае и е доволен от извършването им.

ибадетчия - поклонник.

Иса (а.с.) - пратеник на Аллах.

Исраил - псевдоним на Якуб (а.с.).

Карун - име на човек, който е споменат и порицан в Корана

Люкман ( а.с.) - Мъдър човек споменат в Корана.

меляике (та) - ангел (и).

Мерйем - майката на Иса (а.с.).

оруч - говеене.

пейгамбер, пейгамберин - пратеник от Аллах.

(с.а.с) - саллеллаху алейхи   ве селлем - Аллах да го благослови и с мир да го дари.

садака - подаяние, милостиня.

Сана и Хадрамевт - градове в Йемен.

Теврат - книгата изпратена от Аллах към Муса (а.с.).

умра - посещение на Кябето извън времето за хаджилък с цел ибадет.

хадж - хаджилък.

хадис - автентично предадени сведения (или съобщения) от сподвижниците на  Пейгамбера Мухаммед (с.а.с.) за думите, делата, одобрението на чуждите дела; нравствените и физическите качества на Мухаммед (с.а.с.).

Хадис Кудси - слова на Аллах, изречени от Мухаммед (с.а.с.), без да са знамения от Корана.

харам - 1.забранено, придобито по непозволен начин. 2.неприкосновен, свещен.

Шам - сегашна Сирия, Йордания, Палестина и околностите.

ФОНДАЦИЯ “ВЯРА”

---

[1] Шам – сегашна Сирия, Йордания, Палестина и околностите.