Говеене през месец Шауал (Шеввал)

 

 Абу Еюб (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза:

„Който говее в Рамазан и след това говее шест дена в месец Шаууал – все едно е говял цяла година.”

(Муслим, Тирмизи, Ебу Дауд и Ахмед)

Когато човек говее в Рамазан, получава за всеки ден десеторна награда и след като говее още шест дена през месец Шаууал, стават общо триста и шестдесет дена, т.е. говял е цяла година.

Дните след месец Рамазан

След свещения месец Рамазан за мюсюлманите настъпва месец Шеввал. Той също е един специален месец, защото напомня на вярващите някои религиозни обязаности. На първо място той ни напомня за приготовленията за хадж. Защото месеците след Рамазан се считат за месеци на поклонението хадж. Кандидатите за хаджии се вълнуват за предстоящото пътуване и докато тръгнат на път, задават въпроси и събират знания да извършат поклонението така, както подобава. В същото време не забравят, че и в месец Шеввал се говее. И то такова говеене, че този, който говее само шест дни в месеца, сякаш е говял цяла година. Когато учените споменават този факт, те допълват:

- В знаменията се посочва, че за всяка добрина има десет благодеяния (севап). Постилият трийсет дена в месец Рамазан ще спечели триста благодеяния. А този, който говее шест дни през Шеввал, ще спечели шейсет и по този начин благодеянията стават сто и шейсет или една година. А на тези, които си задават въпроса дали е възможно за толкова малко говеене да се спечели толкова много севап, може да кажем:

- Никой да не съпоставя своята стиснатост с безкрайното благоволение и щедрост на Всевишния. Достатъчно е намеренията на хората да бъдат добронамерени, защото нашият Създател, на когото милосърдието му е повече от гнева, желае да опрости хората. Затова е и отредил за малкото служене (ибадет) да има такава голяма награда.

Това говеене може да не е последователно, а да бъде разпределено в месеца.

Но тези, които поради някаква причина не са успели да говеят в месец Рамазан и са пропуснали няколко дни, е редно да говеят задължителните пропуснати дни. След това могат да говеят и шестте дни.

Друг въпрос, който е редно да уточним, е въпросът за годежа и женитбата между двата празника Байрам. Някои твърдят, че да се прави годеж и да се ожени човек между двата празника води до неразбирателство и спорове в семейството. Учудващо е, че подобни твърдения съществуват и в други периоди. И преди исляма, по времето на т.нар. невежество, е имало подобни твърдения. Истината за този въпрос ние научаваме от Хазрети Айше, която е казала:

- Хората не трябва да вярват на твърдения, че не е редно да се сгодяват или женят между два празника Байрам. Ако имаше подобна забрана, аз не трябваше да бъда сгодена. А нашата женитба с Пратеника на Аллах се извърши през месец Шеввал.

Значи най-благородният годеж или женитба е именно в този месец. В същото време по този начин ние получаваме отговор на подобни съмнения. Но въпреки това причината тези съмнения да достигнат до наши дни може да се обясни по следния начин:

Ако празникът Рамазан Байрам бъде в петъчен ден, то през този ден празниците стават два: единият - Рамазан, другият - самият празничен ден петък. По този начин в деня петък се кланят две молитви намаз. Едната на зазоряване, а другата - по обяд. Затова някои смятат, че времето между двете молитви е твърде кратко и не е редно да се правят годежи и женитби. Защото един годеж или сватба изисква време. Затова някои хора са се объркали и са казали, че това време е между двата празника Курбан и Рамазан Байрам, което е погрешно. Освен това не е забранен и годежът дори и в деня петък, когато съвпадат двата празника. Само че, имайки предвид времето, необходимо за организация и изпълнение на тържеството, някои са счели, че това време е съвсем малко. Няма нищо друго освен тази причина.

Това са нещата, за които се досещам в месец Шеввал.

Какво печелим от един път изречен Салават?

 Какво печелим от един път изречен Салават?

 Изречи 1 (един) Салават за Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем), и получаваш:
- 10 Благослова от Аллах за теб;
- 10 Награди (севап);
- 10 Грехове ти се изтриват;
- 10 пъти Аллах издига степените ти в Рая;
- 10 пъти ангелите молят прошка за теб;
-Застъпничеството на Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем)в Съдния Ден!

(Това всичко получаваш само за ЕДИН САЛАВАТ, а представи си какво получаваш, ако произнесеш 100 салавата)

Колко души днес ще произнесат салават за Пратеникът на Аллах (с.а.с)?

❀Allahümme Salli Ala Seyyidina Muhammedin Ve Ala Ali Seyyidina Muhammed. ❀

***
Всевишният Аллах казва в Корана:
„Наистина, Аллах и Неговите меляикета благославят Пророка. О вие, които повярвахте! Благославяйте го и вие, и го приветствайте с мир!“ /33:56/

Аллах за Съдния Ден!

Всевишния Аллах казва:
„И когато настъпи Голямото прииждане,
тогава в Деня човек ще си припомни за какво се е старал,
и Адът ще бъде показан на всеки, който вижда...
За който е престъпвал
и е предпочел земния живот,
обиталището е Адът.“

/Сура Ан-Назиат 34-39/

Ако ние сме доволни от Аллах..

 

“Ако ние сме доволни от Аллах Теала, то и Аллах ще е доволен от нас“

(Мевлана Руми)

Грехове, които не могат да се изкупят с прошка и покаяние!

Грехове, които не могат да се изкупят с прошка и покаяние!

(Извадка от лекцията „Съчетаване на добрини и злини”
на Шейх, доктор Сефер ибни Абдуррахман Ел-Хауалий)

Много хора се осланят на хадиса –петократната молитва е опрощение на греховете- а в същото време забравят друг хадис, а той е че някои неща не се опрощават с намаз, зекят, нито с оруч, това са междуличностните накърнявания,т.е. прегрешенията към рабите. Защото междуличностните наранявания не се изкупват с нищо друго освен с връщането им на притежателя или с отнемането на благодеяния от нарушителя. Затова, когато одумаш някого и нямаш възможност да му поискаш прошка, трябва да го похвалиш и споменеш с добро -разбира се в негово отсъствие, както си го одумвал в негово отсъствие- тъй като второто откупва първото. Обаче истинските губещи са онези, за които Аллах е казал: „… Кажи: “Губещите са онези, които ще погубят себе си и своите семейства в Деня на възкресението. Да, това е явната загуба!”

• قُلْ إِنَّ الْخَاسِرِينَ الَّذِينَ خَسِرُوا أَنْفُسَهُمْ وَأَهْلِيهِمْ يَوْمَ الْقِيَامَة ِ[الزمر:15]

А същинската и най-голямата загуба е загубата в отвъдния свят, защото на този приземния свят има пари, злато, ипотеки и много други неща. И колко вярващи има, на които Аллах им е ограничил препитанието за изпитание, а на съдния ден какво ще прави човек, когато не ще има нищо друго освен благодеяния и злодеяния, Дженнет или джехеннем?! Ще се яви с тези благодеяния и те ще му бъдат сложени, а Аллах никого няма да ощети. След това ще пристъпим към поставянето – с позволението на Аллах- на везните. А учението на ехли сунне уел джемма /сунитите/ за вяра и потвърждаването на везните е такова, както ни е известил Пратеника /с.а.в.с./, че се състои от две платформи и че делата ще се мерят с него, а също така, че и хората ще бъдат мерени, както Аллах е казал: „Мярката през този Ден ще е справедлива. Чиито везни натежат -; тези са сполучилите.”

وَالْوَزْنُ يَوْمَئِذٍ الْحَقُّ فَمَنْ ثَقُلَتْ مَوَازِينُهُ فَأُولَئِكَ هُمُ الْمُفْلِحُونَ [الأعراف:8]

 В друг айет казва: „А чиито везни олекнат, тези са се погубили -; в Ада ще пребивават вечно.” Ел-Муъминун-103

وَمَنْ خَفَّتْ مَوَازِينُهُ فَأُولَئِكَ الَّذِينَ خَسِرُوا أَنْفُسَهُمْ فِي جَهَنَّمَ خَالِدُونَ [المؤمنون:103]

На друго място също казва: „Ще поставим Ние везните на справедливостта в Деня на възкресението, и никой не ще бъде угнетен с нищо. И [всяко дело] Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно. Достатъчни сме Ние за съдник.” Ел-Енбия-47

وَنَضَعُ الْمَوَازِينَ الْقِسْطَ لِيَوْمِ الْقِيَامَةِ فَلا تُظْلَمُ نَفْسٌ شَيْئاً وَإِنْ كَانَ مِثْقَالَ حَبَّةٍ مِنْ خَرْدَلٍ أَتَيْنَا بِهَا وَكَفَى بِنَا حَاسِبِينَ [الأنبياء:47]

И също казва: „Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види. И който извърши зло, дори с тежест на прашинка, ще го види.” Ез-Зелзеле-7,8

فَمَنْ يَعْمَلْ مِثْقَالَ ذَرَّةٍ خَيْراً يَرَهُ وَمَنْ يَعْمَلْ مِثْقَالَ ذَرَّةٍ شَرّاً يَرَهُ [الزلزلة:8]

Айетите и хадисите за везните показват една от основите на ехлисунне уел джемаа, а тя е сбора от благодеяния и злодеяния, притегляне и преимущество между тях. Например, може би човек да се яви с намаз, зекят, оруч, дори още повече, че може да се яви с борба съчетана със злодеяния или пък с борба и употреба на алкохол, както е в случая между Еби Мехджен Ес-Секафи и Саад ибни Еби Уекас. Аллах така е устроил човешката душа, че може да се очаква и добро и зло, и малцинство са тези, които са успели да се посветят на едното от тях.

Също така забелязваме, че и безверниците са устроени да обичат справедливостта и да ненавиждат насилието. Аллах е сътворил човешката душа доста гъвкава, за да приема доброто и злото и да могат да се съчетаят в нея. Това е една от мъдростите на Аллах, и изпитание от Аллах, за да я създаде такава. И както ни е известил Пратеника/с.а.с./: „Най искрените имена са Харис и Хамам”,
{أصدق الأسماء حارث وهمام    }

защото човека постоянно възнамерява, мисли и действа, обаче какво ще бъде това действие? „Сред желанията на човека има желания от меляике и желания от шейтана…”,
{من الملك لمة ومن الشيطان لمة    }

както е споменато в хадиса на Ибни Месууд. А това е и аргумента на ехли сунне уель-джемаа, че в душата на човека се съчетават и доброто и злото, съчетават се големи унищожителни грехове с забележителни благодеяния. Затова Пратеника /с.а.с./ казва: „Ще има такива, които на Съдния ден ще се явят с намаз, оруч, зекят, и в същото време едни проклинал, други обиждал,…”
(من يأتي يوم القيامة بصلاة وصيام وزكاة ويأتي وقد شتم هذا وسب هذا .. الخ)

 И в този ред на мисли Пратеника /с.а.с./ е казал: „Обиждането на мюсюлманина е злодеяние!”
{ سباب المسلم فسوق     }

И колко много са онези, които обиждат хората с най-различни ругатни! Или се обръща към хората с определени прякори или пък на други приписва недостойни неща, на трети ограбва имуществото, на четвърти пролива кръв и т.н. Тези примери, всичките могат да се срещнат у един човек или само три от тях, или само два, или само една според богобоязливостта на човека, но по важното е, че това се среща. Пророка /мир нему/ "дава пример за интегриран мисловен образ, който от една страната върши добри дела  като молитви, пост и зекят, а от друга страна може да постъпи подло като обижда, набеждава, удря дори може и да пролее кръв". Тогава какво е решението? Взимат му се от добрините и се дават на огорчените и ако свършат добрините му преди да си разчистят сметките, се взема от греховете на угнетените и се приписват на угнетителя.  

Значи, има вариант да им даде от добрините си и пак да останат и за него, с което ще се спаси. Затова всеки един от нас -може да има нужда от много малко- ако знае, че може да навреди на хората в тяхното имущество, техния живот или тяхната чест, трябва колкото се може повече да трупа добрини, за да може да остане и за него нещичко. Разумен е онзи който разсъждава и мисли върху последствията. А що се касае до втория вариант, който е споменал Пратеника /с.а.в.с./, е да му свършат добрините преди да си е уредил сметките и все още да е длъжник, не е издължил дълговете си, а справедливостта пред Аллах, Който не ощетява никого е неотложна и в този случай се взема от прегрешенията на угнетените и се прехвърлят на угнетителите, а набедения може да бъде от хората на неморалност, прелюбодейство и разврат, които са в неблагоприятно положение, защото хадиса говори за това становище от  две страни, първо от страна на провалилите се и от страна на религиозните, които също имат грехове. И въпреки това техният хак /право/ в искането на възмездие не отпада и те също вземат от добрините му, та каква е ползата тогава? Радвал си се на благодатта дадена ти от Аллах на дуннята да можеш да се кланяш, докато другите са сеели разврат по земята и не са се пестели в извършването на прегрешения и какъв е резултата в крайна сметка, че се вземат от техните грехове и се преписват на теб –Аллах да ни пази от лош край- това е достатъчна заплаха за вярващия да си здържи езика и ръцете от посегателство над мюсюлманите. Както е казал Пратеника /с.а.в.с./ „Забранено /харам/ е за всеки мюсюлмани кръвта, честта и богатството на друг мюсюлманин!”    
{كل المسلم على المسلم حرام؛ دمه وماله وعرضه    }

Ако тези забрани бяха взети под внимание и бе им отдадено нужното в личния живот, и бяха спазвани зорко от мюсюлманите, то днешното им положение би било доста по-различно, обаче болшинството от хората се отнасят към тях с пренебрежение, така че не ги броят за грехове... Затова много зорко внимавайте!

Превод: Али Тузлин

Източник:( http://www.noorbg.net/Articles/Sins.html)

Ползите от изричанаето на салaват!

Ползите от изричането на салaват (благослов) за  Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем):

Салават за Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем):

❀ Allahümme Salli Ala Seyyidina Muhammedin Ve Ala Ali Seyyidina Muhammed. ❀
 

 Всевишният Аллах казва в Корана:„Наистина, Аллах и Неговите меляикета благославят Пророка. О вие, които повярвахте! Благославяйте го и вие, и го приветствайте с мир! /33:56/ “
 Изречи 1 (един) Салават за Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем), и получаваш:
- 10 Благослова от Аллах за теб;
- 10 Награди (севап);
- 10 Грехове ти се изтриват;
- 10 пъти Аллах издига степените ти в Рая;
- 10 пъти ангелите молят прошка за теб;
 -Застъпничеството на  Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем)в Съдния Ден!

(Това всичко получаваш само за ЕДИН САЛАВАТ, а представи си какво получаваш, ако произнесеш 100 салавата)
Колко души днес ще произнесат салават за Пратеникът на Аллах (с.а.с)?
❀Allahümme Salli Ala Seyyidina Muhammedin Ve Ala Ali Seyyidina Muhammed. ❀
***


 Хадиси:

Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи ве селлем) е казал:

„Който произнася много салават за мен, тревогите му изчезват, греховете му се опрощават.“
(Тирмизи)
***
 “Който изрече един салават за маен, Аллах и мелякетата Му ще изрекат 70 благослова за него.“
/И.Ахмед/“
***
„Моето застъпничеството ще заслужи онзи, който изрича салават за мен.“
/Тирмизи/
***
„В Деня на възкресението, най-близо до мен ще е онзи, който е произнесъл най-много салават за мен.“
[Тирмизи]

***
„В петък който произнесе 80 салавата за мен, ще му бъдат опростени греховете за 80 години.“
(Шир'а)
***
“В нощта срещу петък и през деня който изрича много салават за мен, ще се застъпя за него.“
(Бейхаки)
***
„Онзи, който изрича 100 салавата на ден, в Съдни ден ще е бъде заедно със шехидите.“
(Таберани)
***
“Който произнася 1000 салавата на ден, няма да умре преди да види Дженнета.“
(Ибни Шахин)
***
„Който изрича салават за мен, и мелякетата изричат за него.Който продължава да изрича, и мелякетата продължават.И вече който иска малко, който иска много да изрича.“
(Ибн Мадже)
***
„Дуата е със завеса.Щом се произнесе салават за мен, завесата се къса и дуата се приема.“
(Таберани)
***
„Който е забравил какво искаше да каже, нека да произнесе салават селям за мен, и ще се сети.“
(Ибни Сюнни)
***
Който изрече един салават за мен, Аллах Теаля го омилостивява десет пъти, изтрива десет от греховете му, и увеличава десет пъти степените му. (Несаи)
***
„Който сутин и вечер изрича по десет салавата, в Съдния Ден ще се застъпвам за него.“
(Таберани)
***
„Да бъде презрян онзи, който след като чуе името ми, не произнася салават за мен.“
(Тирмизи)
***
„Скъперник на скъперниците е онзи, който чува да се споменава името ми, но не произнася салеват за мен.“
(Тирмизи)
***
„Онзи, който изписва името ми в книгата си, и после добавя селям и благослов за мен (саллеллаху алейхи ве селлем), докато името ми е в тази книга, ангелът ще иска прошка за него.“
[Табарани]
***
„Споменавайте ме в началото, по средата и накрая на думите си!“
(И.Неджджар)
***

От Анас /радияллаху анх/, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:
“По-често изричайте салават (благослов) върху мен в петък през деня и през нощта (четвъртък срещу петък), защото онзи, който (веднъж) изрече салават (благослов) за мен, Аллах ще го благослови за това десет (пъти).”
/ал-Бейхаки в “ас-Сунан” (3/249)/
***

Салават в дуите:

“Между Аллах и дуата има завеса, щом се прочете салават, завесата се вдига и дуата се приема.“
(Таберани,Абу-ш-шейх)
 В началото и на края на дуата, трябва да салеват да се прочете.Аллах Теаля приема салевата.А щом началото и края на дуата се приема, би трябвало и средата да се приеме.

Кога и къде НЕ може да се чете салават според сунната?

-При влизане и излизане от тоалетна.
-При реклама на стока
-При извършене на грях и харам напр: при пиене на алкохол и гледане на харам.
-При колене на животно (Кава се Бисмилллях, Текбир и т.н но не и салеват)
-При кихане (казва се „елхамдулиллях“ но не и салават)
-При гледане на изумителна глека (Напр. когато кава Уау - нещо учудващо)
-При започване на хранене (Казва се Бисмилллях, но без салават.Един хадис гласи: „ В началото на храненето, при колене на животно, и при кихане салеват не четете!) (Бейхаки)
-При четене на Корана салеват не се изрича (дори и да се споменава името на Пратеника /с.а.с/, не четете салеват)
-Когато се слуша хутбе салеват не се изрича ((дори и да се споменава името на Пратеника /с.а.с/, не четете салеват)

***

На въпроса: След смъртта ти, ще ти се съобщава ли?Отговори:
Телата на пратениците не изгниват от пръстта.Ако един вярващ прочете салават за мен, един ангел ми съобщава: „Еди кой си те благослови“.
(Иб Мадже)

♥Ramazan Bayramınız Mübarek olsun! ♥

 

 ♥Ramazan Bayramınız Mübarek olsun! ♥

Güzellik, birlik, beraberlik dolu, daha güzel ve mutlu bir Kurban Bayramı diliyoruz. Büyüklerimizin ellerinden küçüklerimizin gözlerinden öpüyoruz...

ೋ Ramazan Bayramınız Mübarek olsun! ೋ

 

  ೋ Ramazan Bayramınız Mübarek olsun!  ೋ

 Ramazan Bayramınızın da böyle bir neşeyle gelmesi ve tüm ailenizi sevince boğup evinize bereket getirmesi dileğimizle

 Evinize Gül Kokusu Essin Kalplerinize ALLAH iyilik versin Bu bayramdada Elerimiz herzamanki gibi Mutlulukla Birleşsin. Ramazan bayramınızı Kutlarım

Ramazan Bayramınız kutlu olsun!

 

 

 

 Ramazan Bayramınız kutlu, yüreğiniz umutlu, umutlarınız atlı, sevdanız kanatlı, mutluluğunuz katlı, sofranız tatlı, mekânınız tahtlı, ömrünüz bahtlı, yuvanız bereketli olsun...

 

 

Ramazan Bayramınız Mübarek olsun!

Ramazan Bayramınız Mübarek olsun! 

 

 ♥Tüm yürekler sevinç dolsun, umutlar gercek olsun,acılar unutulsun,dualarınız kabul ve bayramınız mübarek olsun.♥

 

Ramazan Bayramınız Mübarek olsun!

 

 Ramazan Bayramınız Mübarek olsun!

 Mübarek Ramazan Bayramınızı tebrik eder hayırlara vesile olmasını dileriz. Buhayırlı günde dualarınız kabul olsun. Dualarınızı eksik etmeyin…

ЧЕСТИТ РАМАЗАН БАЙРЯМ НА ВСИЧКИ МЮСЮЛМАНИ!

 

 ***
По пътя на Аллах раздай,
Здраве и берекет пожелай!
Че на този светъл ден,
Да бъдеш благословен!

 
♥*''*♥ЧЕСТИТ РАМАЗАН БАЙРЯМ НА ВСИЧКИ МЮСЮЛМАНИ,НЕКА АЛЛАХ ДА НИ ПРОСТИ И ДЖЕННЕТА ДА НИ ВЪВЕДЕ♥*''*♥

Честит Рамазан Байрям!

Честит Рамазан Байрям!

ೋ О, Аллах! Така, както след Рамазан се радваме на Байрям, нека и след оруча да се радваме на Дженнета.ೋ
Амин!

Честит ти Байрям!

 

 ★Байрямите са берекет, надежда и радост.
И нека Аллах молитвите ти да приема, и с обичаните ти хора да не те разделя.
★Честит ти Байрям! ★

Честит Рамадан Байрям!

 

 Честит Рамадан Байрям!

★..Аллах да ни прости и озари сърцата, лицата и домовете ни със светлината на опрощението Си иншаллах!
Амин!..★

ೋ Честит Рамазан Байрям !ೋ

 ೋ Честит Рамазан Байрям!ೋ

 ೋ Честит Рамазан Байрям!ೋ
И нека...
С вяра в сърцето,
С усмивка на лицето,
Берекят в къщата ти да не липсва
Любовта в дома ти да не утихва.
Честит ти Байрям!

★Честит Рамазан Байрям на всички мюсюлмани!★

★Честит Рамазан Байрям на всички мюсюлмани!★

ೋ О, Аллах! Така, както след Рамазан се радваме на Байрям, нека и след оруча да се радваме на Дженнета.ೋ
Амин!

✯ Какво се прави на Рамазан Байрям ✯

✯ Какво се прави на Рамазан Байрям ✯

Според сунната на Пратеникът на Аллах (с.а.с):

• Да станем рано;
• Да вземем на гусл абдест;
• Да използваме мисвак;
• Да облечем чисти и нови дрехи;
• Ходене и връщане пеша до джамия;
• Да сме усмихнати и показваме радостта си;
• Да поздравяваме със Селям;
• Да дадем на садака;
• Да подпомагаме в работата на хора служещи на исляма;
• Да сдобряваме на скарани;
• Да посетим приятели и им занесем подаръци;
• Да посещаваме гробищата на близки и приятели;
• Да хапнем фурми преди да излезем за сабах намаз;
Енес ибн Малик(р.а.), казва:
„Пратеникът на Аллах (с.а.с) не излизаше в деня на Рамазан Байрам, докато не хапне фурми, и ги ядеше в нечетен брой”.
/Бухари/
***
Ибн Омар ( р.а. ) казва:
"Пратеникът на Аллах (с.а.с) излезе в деня на байрама, и кланя намаз от два рекята, като не кланя (друг намаз) преди и след него”.
/ал-Бухари/
***
Позволено е да покажем радостта си на Байрям с музика и танци.Следния хадис потвърждава това:
“Когато Абу Бекир (р.а.) е посетил дома на дъщеря си Айше (р.а.), видял как две наложници свирят на дайре, а Айше (р.а.) танцувала.Те възхвалявли със сага смелостта и подвизите на Ансарите.Абу Бекир (р.а.) решил че не уместно в дома на Пратеникът на Аллах (с.а.с) да се вършат подобни действия, и ги приканил да спрат. Но на сватби и байрями е било допустимо жените да свирят на дайре, затова Пратеникът на Аллах (с.а.с) е казал на Абу Бекир (р.а.):
“Остави ги (не им пречи), всяко племе си има празник, а това е нашият празник. Байрамът е ден за радост и веселие.“
(Бухари)
***
Рамазан Байрям се празнува не защото е свършил Рамазана, а защото Аллах ни е благословил и ни опростил греховете (иншаллах).
Пратеникът на Аллах (с.а.с) разказва:
“След като на Байрам вярващите се събират по джамиите за Байрям намаз, Аллах Теаля пита меляйкетата?
“Какво следва след една довършена работа?“-
Те отговарят: “Получаване на възнаграждение“
Тогава Аллах Теаля казва: „Бъдете свидетели, че Аз давам благословията и опрощението Си на онези, които са държали оруч на Рамазан и са кланяли намаз.О, раби Мои! Искайте днес от Мен, и в името на могъществото и величието Ми, Аз ще ви дам каквото поискате.“
/Бейхаки/
***
Голям севап е да се правят посещения на мюсюлмани само заради Аллах.
(Посещавай хората за да не те забравят. Но не го прави често, за да не им омръзнеш!)
Един хадис гласи:
“Когат някой отива на гости на един приятел в селото, Аллах Теаля изпраща един ангел при него, който го пита:
- Къде отиваш така?
- Имам си един приятел в селото. Отивам да го посетя.
- Отиваш защото ти е помогнал или услужил с нещо ли?
- Не, ще го посетя само в името на Аллах.
- Добра новина за теб! Мен Аллах Теала ме изпрати. За това, че без никакви очаквания, отиваш на посещение на приятеля си, ти стана достоен за обичта на Аллаху Теала.
[Хаким]
***
Пратеникът на Аллах (с.а.с) е казал:
Който посещава ислямски учен, все едно е посетил мен.“
(Таберани)
***
Много е важно днес скарани братя и сестри да се сдобрят или някой друг да ги сдобри.Не е добре (сърдитостта) да продължава повече от три дена.В следния хадис се казва:
Пратеникът на Аллах (с.а.с) каза:
“-Не прекъсвайте връзките по между си!
- Не обръщайте гръб един на друг!
- Не хранете вражда и омраза помежду си!
- Не си завиждайте!
- О, раби на Аллах, бъдете братя!
Не е халал, ако един мюсюлманин се сърди и страни от друг мюсюлманин.“
(Бухари)

Аллах да приеме от всички ни!

Кои хора ще изкара Аллах от Джехеннема!

 Кои хора ще изкара Аллах от Джехеннема!

 

Тирмизи в книгата си “Джехенем 9, (2597)“ предаден от Енес /р.а./ казва:
“Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) каза:
“Всемогъщия и Великия Аллах казва:“
“ Изкарайте от Джехеннема онзи, който Ме е прославял (със зикр) един ден, или се е боял от Мен заради нещо.“

/Тирмизи в книгата си “Джехенем 9, (2597)“/

Пояснение:
1.В хадиса “един ден“ означава - част от времето, част от живота.Има се впредвид, че ако един вярващ е споменавал Аллах дори за някой даден момент, трябва д се знае, че това няма да остане без резултатно, и ако е бил в Джехеннема заради греховете си, онези хвалебствени думи ще го изкаратот Джехеннема.
Тиби отбелязва, че при изричането на тези хвалебствени думи (зикр) от хадиса, човек трябва да е бил “искрен с пълна вяра в сърцето.“ Има и неверници, които без вяра също произнасят такива слова.Пратеникът на Аллах (с.а.с) казва:“Всеки, който искрено от сърце произнася // مَنْ قَالَ َ اِلَهَ اَِّ اللّهَ خَالِصاً مِنْ قَلْبِهِ دَخَلَ الْجَنَّةَ  //  „Lâilâhe illallah“ (Освен Аллах няма друг иллях), той ще влезе в Дженнета.

2.“Заради нещо" може и като “абсолютнен страх“ да се разбере.Означава, да се откажеш от вършенето на даден грях, заради стараха си от Аллах.В сура Ан-Назиат 40,41 Всемогъщия Аллах казва:
„За който се е страхувал да не застане пред своя Господ [с грях] и е въздържал душата от страстта, обиталището е Раят.“В резултат от страха човек се въздържа от грехове, а това води до подчонение на Аллах.
[İbrahim Canan, Kutub-i Sitte Tercüme ve Şerhi, Akçağ Yayınları:6/518.]

Поклонението хадж!

Поклонението хадж!

1- Същността на хадж

Хадж – в арабския език означава посещение. А в Ислям е: посещаване на Мекка за изпълняване на задълженията нусук – на определен начин, в определено време, с определени условия.

2- Неговия пропис

Цялята общност е на едно мнение, че поклонението хадж е задължение (фарз) за всеки, който има възможност, един път в живота. Хаджа е от петте основи, на които се изгражда Исляма. Всевишния Аллах казва: “И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома (за онзи, който може да отиде, а който откаже) Аллах не се нуждае от световете.” (сура али Имран-97)

И Пратеника (С.А.В.) рече: “Исляма се изгражда на пет: Свидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах, и че Мухаммед е пратеник на Аллах, отслужването на молитвата, даването на зекята, говеенто в Рамазан и поклонението хадж при Дома на Аллах.” (предаден от Бухари и Муслим)

А в прощалния хадж рече: “О, хора, наистина Аллах ви е отредил да правите хадж при Дома, затова правете хадж.” (предаден от Муслим)

3- Предимството на хадж и мъдростта от неговото прописване

За предимството на хадж има много доказателства. Всевишния Аллах казва: “И зови хората за поклонението хадж! Ще идват при теб и пеш, и върху изнемощели камили. И ще идват от всякакви далечни пътища, за да придобият облаги за себе си (и в земния живот, и в отвъдния) и в определени дни да споменават името на Аллах при жертвоприношение на добитък, който Той им е дал...” (сула ал-Хадж-27-28)
Поклонението хадж обхваща голями ползи за всички мусюлмани – за земния и отвъдния живот. В него се извършват най-различни ибадети – тауаф около Кеаба, сай между Сафа и Меруа, стоенето на Арафа, Мина и Музделифа, замерването на джемератите, спането на Мина, бръсненето на главите, постоянното споменаване и служене на Аллах и възвръщане към него. Затова хаджа е от най-големите причини за опрощаване на греховете и за влизане в Дженнета. Ебу Хурейра (Р.А.) казва: Чух Пратеника на Аллах (С.А.В.) да казва: “Който извърши хадж при този Дом, да няма съвокупление, нито безпътство, нито прение, се връща както го е родила майка му.” (предаден от Бухари и Муслим)

Пратеника на Аллах (С.А.В.) казва: “Умра до умра премахва греховете между тях, а приетия хадж няма друга награда за него освен Дженнет.” (предаден от Бухари и Муслим)

Казва също: Питаха Пратеника на Аллах (С.А.В.): 

Кое от делата е най-хубавото?
Рече: “Вярята в Аллах и Неговия пратеник.”
Рекоха: След това какво?
Рече:“Джихад по пътя на Аллах.”
Рекоха: След това какво?
Рече: “Приетия хадж.” 

  (предаден от Бухари и Муслим)

Абдуллах ибн Месуд (Р.А.) казва: Пратеника на Аллах (С.А.В.) рече: “Повтаряйте след хадж и умра, защото те премахват бедността и греховете, както духало (обикновен кожен мях) премахва нечистотиите от желязото, златото и среброто. За приетия хадж няма друга награда, освен Дженнет.” (предаден от Тирмизи)

От ползите на хаджа е събирането на мусюлманите от всички краища на земята в най-обичаното място от Аллах, където се опознават и взаимно со помагат в името на доброто и страхопочитанието. Всички са равни в словата си, споменаването на Аллах (зикр) и делата си. Това е възпитание за тях и пример за обединение и събиране, в една вяра и убеждение, в ибадета, целта и в начина на изпълнение.С тяхното събиране се получава запознанство и сближаване, разузнаване състоянието едни на други, както Аллах го потвърждава, казвайки: “О, хора, Ние ви сътворихме от един мъж и една жена, и ви сторихме народи и племена, за да се опознавате. Най-достоен измежду вас при Аллах е най-богобоязливият. Аллах е всезнаещ, сведущ.” (сура ал-Худжурат-13)

4- Условията за задължаването на хадж

А- Няма разногласие между учените, че хаджа е задължение с петте основи, те са: Ислям, разум, пълнолетност, свобода и възможност.
А за жената се допълва – да има с нея придружител (мухрим) при пътуването и за хадж, заради хадиса на Ебу Хурейра (Р.А.), в който Пратеника (С.А.В.) казва: “Не е разрешено на жена, която вярва в Аллах и в Съдния ден, да пътува дори един ден, освен с придружител (мухрим – мъж с който не може да сключи шериатски брак).” (предаден от Бухари и Муслим)

Тези условия се делят на три:
1- Условия за задължаване и правилен хадж, те са Ислям и разум. Затова не се приема хадж от неверник и луд, нито е задължение за тях, защото те на са от отслужващите ибадет.
2- Условия за задължаване и приемане, те са пълнолетие и свобода, а не са условие за правилен хадж. Затова, ако дете или роб извършат хадж, техния хадж е правилен, но не е приет от тях.
3- Условия, само за задължаване – възможността. Ако човек няма възможност, но извърши хадж с трудности, без ядене или без превозно средство, хаджа му е правилен.

Б- Извършване на хадж за друг. Няма разногласие между учените, че ако човек умре преди да има възможност да извърши хадж, този фарз отпада от него. Но който умре след като е имал възможност, отпада ли от него или не? Правилния отговор е, че не отпада от него. Неговите наследници са задължени да извършат хадж за него, с неговите пари, все едно дали е направил завещание или не. Хаджа е задължение за него, както дълга, заради хадиса на Ибн Аббас (Р.А.), който казва: (Една жена се зарече да извърши хадж, но умря. Нейния брат дойде при Пророка (С.А.В.) и го попита за това, а той му рече: “Какво мислиш, ако сестра ти имаше дълг, щеше ли да го издължиш?” Рече: Да. Рече: “Издължете дълга на Аллах, защото Аллах най-заслужава да се изпълнят задълженията Му.” (предаден от Несаи)

В- Който не е извършил хадж за себе си, може ли да извърши за друг? 

Правилния отговор е, че не може да извърши хадж за друг, ако не е извършил първо за себе си, заради следния хадис: “Пророка (С.А.В.) чу човек да казва: Отзовавам се за Шубруме. Рече: Кой е Шубруме? Рече: Мой брат или мой близък. Рече му: Извършил ли си хадж за себе си? Рече: Не. Рече : Извърши хадж за себе си, после извърши за Шубруме.” (предаден от Ахмед, Ебу Даууд, Ибн Мадже и Бейхаки)

Също е разрешено извършването на хадж за човек, който няма възможност, заради хадиса на Федль ибн Аббас (Р.А.), в който се казва: Една жена от Хас`ам рече: О, Пратенико на Аллах, задължението хадж за всички раби завари моя баща, който е много възрастен, не може да пътува, да извърша ли хадж за него? Рече: Да. Това беше в прощалния хадж. (предаден от Бухари и Муслим)

Хаджа е задължение веднага щом се изпълнят неговите условия за задължаване. Всевишния Аллах казва: “И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома - за онзи, който може да отиде.” (сура али Имран-97)

“И изпълнявайте поклонението хадж, и посещението (умра) заради Аллах!” (сура ал-Бакара-196)

Ибн Аббас пренася от Пратеника на Аллах (С.А.В.) следния хадис: “Избързвайте с хадж, тоест че е фарз, защото никой от вас не знае какво ще му дойде.” (предаден от Ебу Даууд, Ахмед и Хаким)

5- Основите на хадж

Основите на хадж са четири:
• Ихрам
• Стоенето на Арафа
• Тауаф Ифада
• Сай между Сафа и Меруа
Без тези основи хаджа не е приет.

А- Първата основа: Ихрам.
- Ихрам е възнамеряване (нийет) за влизане в хадж.
- Определените граници за ихрам.
Те са два вида: за време и за място. Временния срок за ихрам са месеците за хадж, които Аллах е споменал в Следното знамение: “Поклонението хадж е в знайни месеци.” (сура ал-Бакара-197)

А те са: Шеуаль, Зулькиаде и Зульхидже. А определените граници за място са границите, които не е разрешено хаджията да премине през тях за Мекка, освен в ихрам.

Тези граници са пет:
1- Зуль-Хулейфе, която днес се нарича “Абар Али”. Това е границата за жителите на Медина, която се намира на 336 километра далечина от Мекка, тоест 224 мили.
2- Джухфе, а тя е село на 10 километра далечина от Червено море, а от Мекка – 180 километра, тоест 120 мили. Това е границата за жителите на Египет, Шам, Мароко и държа-вите, които са зад тях, като Испания, Рим и други. А днес хората влизат в ихрам от Рабиг, който се намира близо и на далечината на Джухфе.
3- Йелемлем, която днес се нарича Сеадийе, и е планина от планините на Тухаме. Намира се от Мекка на разстояние 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на Йемен, Индия и Китай.
4- Карн ал-Меназиль, която днес се нарича Сейль ал-Кебир, и се намира на разстояние от Мекка на 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на Неджд и Таиф.
5- Зату ирк, която днес се нарича Дариибе, и представлява малка планина на далечина от Мекка на 72 километра, тоест 48 мили. Това е границата за жителите на изтока – Ирак и Иран.
Това са границите, които не е разрешено на хаджията или муатемира да преминат за Мекка, освен в ихрам. Ибн Аббас (Р.А.) казва: Пратеника на Аллах (С.А.В.) определи за граница на жителите на Медина – Зуль-Хулейфе, а за жителите на Шам – Джухфе, а за жителите на Неджд – Карн ал-Меназиль, а за жителите на Йемен – Йелемлем. Тези граници са за тези държави и който замине през тях, дори да не е от техните жители, за всеки който иска хадж или умра. А който живее преди тези граници, (влиза в ихрам) от където е, дори жителите на Мекка от Мекка. (предаден от Бухари и Муслим)

А в хадиса на Джабир (Р.А.), Пратеника на Аллах (С.А.В.) казва: “Границата за жителите на Ирак е Зату ирк.”

А който не минава пътя му през тези граници, влиза в ихрам, когато узнае, че наближава около тях. Също, който е в самолет, влиза в ихрам, когато наближи някоя от тези граници – във въздуха. Не е разрешено да влезе в ихрам, когато самолета се приземи на летище Джидде, както правят някои от хаджиите, защото Джидде не е граница, освен за жителите в него, или който възнамери да извърши хадж или умра от него. А който влезе в ихрам от Джидде, и не е жител на този град, той оставя ваджип (ихрама от границата) и за това е задължен да даде фидйе. Също така, който премине границата без ихрам. Той трябва да се върне отново при границата, но ако влезе в ихрам след като е преминал границата, трябва да даде фидйе - а фидйе е да заколи една овца, или 1/ 7 месо от камила, или 1/ 7 месо от крава, и го раздава на бедните в Мекка, без да яде той от това месо.

- Как се влиза в ихрам. Желателно е преди да влезе хаджията в ихрам, да се приготви за ихрам – да се изкъпе, да се почисти, да обръсне местата, които е наредено да се обръснат, и да парфюмира тялото си. Мъжете не трябва да обличат нищо, което е шиено, а само облича изар и рида (горен и долен чаршав) – бяли и чисти. Правилното мнение на учените е, че няма специално молитва при влизането в ихрам, но ако се улучи повреме на фарз молитва, влиза в ихрам след нея, защото Пратеника (С.А.В.) влизаше в ихрам след молитва. След това хаджията избира кой вид хадж да изпълни, а те са три: Теметтуа, Киран и Ифрад.

- Теметтуа – да влезе в ихрам, като възнамери да извърши умра в един от месеците на хадж, и след като извърши умра до край, влиза в ихрам за хадж.

- Киран – да влезе в ихрам, като възнамери да извърши умра и хадж заедно, или възнамерява само умра, и после възнамерява хадж, преди да започне тауафа на умра. Тогава възнамерява умра и хадж от границата, или преди да започне тауафа на умра, като прави тауаф и сай за умра.

- Ифрад – да влезе в ихрам, като възнамери да извърши само хадж от границата, и остава в ихрам, докато завърши делата на хадж. При Теметтуа и Киран се коли курбан, ако не е от жителите на джамията Харам. Има разногласие между учените, кой от тези три вида хадж е най-хубав? Повечето казват, че е Теметтуа. След като влезе в ихрам с един от тези вида, хаджията започва веднага с тельбийе:

“Леббейкеллахумме леббейк, леббейке ля шериике леке леббейк, иннель хамде уен ниамете леке уель мульк, ля шериике лек.”
Това тельбийе се изговаря на висок глас и постоянно.

- Забранените неща , след влизане в ихрам. Тези неща са забранени на хаджията, заради ихрама, и са девет:

• Махането на косми от цялото тяло – с бръснене, дърпане и други, заради словата на Всевишния Аллах: “И не бръснете главите си, докато жертвеното животно не стигне местоназначението си! (сура ал-Бакара-196)

• Реженето на ноктите, защото оприличава махането на космите, освен ако има причина, тогава се разрешава.

• Покриването на главата, заради забраната на Пратеника (С.А.В.),хаджията да не покрива главата си, с каквото и да е, както рече при онзи, който го ухапа камилата му и умря: “И не покривайте главата му, защото той ще бъде съживен на Съдния ден изричащ тельбийе.” (предаден от Бухари и Муслим) А Ибн Омер (Р.А.) казваше: Ихрама на мъжа е в главата му, а ихрама на жената е в лицето й. (предаден от Бейхаки)

• Обличането на шиени дрехи за мъжа, и чорапи за краката, защото Абдуллах ибн Омер (Р.А.) Казва: “Пратеника на Аллах (С.А.В.) беше попитан: Какво трябва да облече хаджията? А той рече: Хаджията не облича риза, нито кърпа на главата, нито дреха със наметало (шапка), нито панталони, нито дреха, която е парфюмирана с уерс или зеаферан, нито чорапи (местви), освен ако не може да намери чехли, нека да обуе обувки, като ги отреже отгоре, за да бъдат по-ниски от глезените.” (предаден от Бухари и Муслим)

• Парфюмирането, защото Пророка (С.А.В.) нареди в хадиса на Сафуан ибн Йеаля ибн Умейе на един човек да измие мястото, където имаше парфюм. А за хаджията,който го ухапа камилата рече: “Не го докосвайте с парфюм.” (предаден от Бухари )

За това е забранено на хаджията да използва парфюм, след като влезе в ихрам, заради хадиса на Ибн Омер, който споменахме.

• Убиването на ловни животни, заради словата на Всевиш-ния Аллах: “О, вярващи, не ловувайте, когато сте на поклонение!” (сура ал-Маиде-95)

Затова е забранено да ловува, дори да не го убие, или нарани, заради словата на Всевишния Аллах: “ А ви е забранен ловът по сушата, докато сте още на поклонение (в ихрам).” (сура ал-Маиде-96)

• Сключването на шериатски брак (никях), като е забранено да се жени, да ожени друг, нито да сгодява, заради хадиса на Осман (Р.А.), в който Пратеника на Аллах (С.А.В.) казва: “Не се оженва, нито оженва друг, нито да се сгодява.” (предаден от Муслим)

• Половия контакт, заради словата на Всевишния Аллах: “И който през тях си наложи хадж, да няма съвокупление!” (сура ал-Бакара-197)

Ибн Аббас (Р.А.) казва: (Това е половия контакт.) Доказателство за това са словата на Аллах: “Позволено ви е съвокуплението в нощите на говеенето при вашите жени.” (сура ал-Бакара-187)

Тоест - половия контакт.

• Докосването без полов контакт, като целуване, галене, и страстно гледане, защото тези неща довеждат до забранения полов контакт по време на хадж. Жената е като мъжа в тези неща, само се различава в някои, като на нея е забранено да покрива лицето с каквото и да е. Също е забранено да облича ръкавици, заради хадиса на Ибн Омер (Р.А.): “Жената хаджийка не трябва да покрива лицето си, нито да облича ръкавици.” (предаден от Бухари)

И Ибн Омер рече: Ихрама на жената е в лицето й. А Айше (Р.А) казва: “Когато заминеха пътници покрай нас – а ние бяхме с Пратеника на Аллах (С.А.В.) в ихрам – и се приближеха до нас, хвърляхме наметалата си от главите към лицето, и когато отминеха откривахме лицата си.” (предаден от Ебу Даууд, Ибн Мадже и Ахмед)

Също е забранено на жената, каквото е забранено на мъжа, като да маха от космите си, да си реже ноктите, да ловува и други, а и е разрешено да облича шиени дрехи, чорапи и да покрива главата.

Б – Втората основа – Стоенето на Арафа. Заради хадиса на Пратеника (С.А.В.): “Хаджа е Арафа.” (предаден от Ахмед, Ебу Даууд, Тирмизи, Несаи и Ибн Мадже)

В – Третата основа – Тауаф Ифада. Заради словата на Всевишния Аллах: “И да правят тауаф около древния Дом!” (сура ал-Хадж-29)
Г – Четвъртата основа – Сай. Заради хадиса на Пратеника (С.А.В.): “Правете сай, защото Аллах ви е отредил сай.” (предаден от Ахмед и Бейхаки)

6- Ваджипите на хадж

А те са седем:
1- Влизането в ихрам от границата.
2- Стоенето на Арафа до залез слънце, за който е стоял през деня.
3- Спането на Музделифе.
4- Спането на Мина в дните тешрик.
5- Замерването на джемерат.
6- Бръсненето и постригването на главите.
7- Прощалния тауаф.

7- Как се прави хадж

А – Суннет е за който иска хадж да се изкъпе, както се къпе джунуб, след това парфюмира тялото си, и облича двата бели чаршафа – изар и рида. А жената облича каквото пожелае, с условие да не се разкрасява с тях.

Б – После, когато дойде на границата, отслужва фарз молитва, ако е времето за нея, за да влезе в ихрам след молитвата, а ако не е време за фарз молитва, отслужва два рекята с възнамерение да изпълни суннета след абдест, а не с възнамерение, че влиза в ихрам, защото това го няма от Суннета на Пророка (С.А.В.).

В – След като свърши от молитвата, възнамерява да влезе в ихрам. Ако е мутеметтиа казва: (Леббейкеллахумме умра). А ако е муфрид, казва: (Леббейкеллахумме хаджа). Като мъжа го произнася високо на глас, а жената го казва тихо. От Суннета е да казва постоянно тельбийе.

Г – Когато пристигне в Мекка започва с тауаф от черния камък, така че Кеаба да е от лявата му страна. Идва при черния камък и го целува, или го докосва с дясната ръка, ако може без да се блъска с хората. А ако не може, вдига ръката към черния камък, прави текбир и казва: (Аллахумме иманен бике, уе тесдикан би китабике, уе уефа`ен би ахдике, уе итба`ан ли суннети небийике (С.А.В.) След това прави седем кръга около Кеаба, и когато замине при йеменския ъгъл го докосва, без да го целува.

От суннетите на тауафа е рамль (бързане с приближени крачки) за мъжете в първите три кръга в тауаф Кудум (при пристигането), заради хадиса на Ибн Омер (Р.А.): “Пратеника на Аллах (С.А.В.) когато правеше първия тауаф бързаше в трите кръга и ходеше спокойно в другите четири.” (предаден от Бухари и Муслим)

Също е суннет Идтибаа – тоест да се сложи горния чаршав под дясната мишница, като събира краищата му и ги слага на лявото рамо, заради хадиса на Ибн Аббас (Р.А.): “Идтибаа го правеше Пратеника на Аллах и неговите сподвижници, и бързаха в крачките си в трите кръга.”

Идтибаа е суннет в седемте кръга на тауафа. По време на тауаф, хаджията може да се моли за каквото пожелае, със страхопочитание и с присъстващо сърце, а между йеменския ъгъл и черния камък, казва: “Господарю наш, въздай ни добрина в земния живот и добрина – в отвъдния!” (сура ал-Бакара-201)

А да се учи специална дуа във всеки кръг, не е от Суннета на Пратеника на Аллах (С.А.В.), а напротив е бид`ат. Тауафите са три вида: Ифада, Кудум и Уедаа. Първия (Ифада) е основа (рукн), а втория (Кудум) е суннет, а третия (Уедаа) е ваджип.

Д – Когато свърши от тауаф, отслужва два рекята зад Меками Ибрахим, дори да е по-назад. В първия рекят учи: (Куль я ейю-хель кяфирун...), а във втория рекят учи: (Куль ху-уеллаху ехад...). От Суннета е да не се удължава в тях.

Е – След това прави Сай между Сафа и Мер`уа седем кръга. Като започва от Сафа и завършва на Мер`уа. От Суннета е, когато приближи към Сафа да изучи.Всевишния Аллах казва: “Ас-Сафà и ал-Мàруа са от знаците на Аллах, и който ходи при Дома на поклонение хадж или поклонение умра, той не върши грях, като ги обикаля. А който прави добро и по своя воля – Аллах е въздаващ, всезнаещ.” (сура ал-Бакара-158)

(Ас-Сафà и ал-Мàруа са два хълма на изток от храма ал-Кааба. Търсейки вода за сина си Исмаил, Хаджар тичала седем пъти между тях. И до днес посещаващите ал-Кааба за поклонение хадж или поклонение умра изминават разстоянието между ас-Сафà и ал-Мàруа. В знамението е казано, че няма грях в отиването до единия хълм и връщането обратно до другия. През езическата епоха на всеки от двата хълма е имало по един идол. Въпреки че ислямът премахнал идолопоклонничеството, у някои хора останало съмнение, че нарушават предписанията на Аллах. В горното знамение се дава отговор на този въпрос.)
 
Започни с каквото Аллах е започнал. След това се качва на Сафа, обръща се към Къбле с вдигнати ръце и прави дуа, текбир , благодарност и друго , и казва: “Аллаху Екбер, Аллаху Екбер, Аллаху Екбер, ля иляхе иллел-лаху уахдеху ля шериикелех, лехуль мульку уе лехуль хамду уе ху-уе аля кулли шейин кадир, ля иляхе иллеллаху уахдех, енджезе уеадех, уе несара абдеху, уе хеземель ахзаабе уахдеху.” След това се моли с каквото пожелае, искайки добро за земния и за отвъдния живот. Тази дуа се повтаря три пъти. После се спуска и тръгва към Мер`уа, и от Суннета за мъжа е, когато стигне между двата зелени знака да бяга бързо, ако може без да вреди на друг. Когато пристигне при Мер`уа, качва се на нея, обръща се към Къбле с вдигнати ръце и казва каквото се молеше с него на Сафа. По време на сай може да учи следната дуа: “Раббигфир уерхам, иннеке ентель еаззуль екрам” Желателно е по време на сай хаджията да е с абдест, но ако е без абдест се приема. А жената, ако прави сай в месечен цикъл, също може, защото абдеста не е условие за сай.

Ж – Когато завърши от сай постригва косата си от цялата глава, ако е мутеметтиа. А жената отрезва малка част, колкото началото на пръстта. А ако е карин или муфрид, остава в ихрам до деня, в който се колят курбаните, след като замери голямия джемерат Акабе.

З – Когато дойде осмия ден от месец Зульхидже - “деня Теруийе”, който е мутеметтиа влиза в ихрам за хадж, преди обяд от дома си, също така, който иска от жителите на Мекка. При влизането в ихрам прави каквото споменахме, като се къпе и почиства. И не е от Суннета да иде до джамията Харам за ихрам, защото нито Пратеника (С.А.В.) го е вършил, нито е наредил на неговите сподвижници. Джабир ибн Абдуллах ( Р.А.) пренася, че Прорка (С.А.В.) е рекъл: “Стойте без ихрам, докато дойде деня Теруийе, тогава възнамерете за хадж...” (предаден от Бухари)

Казва също: “Пратеника на Аллах (С.А.В.) ни нареди, когато искахме да въз-намерим да влезем в ихрам , когато тръгнем за Мина. И възнамерихме от Ебтах.” (предаден от Муслим)

Който е мутеметтиа при влизане в ихрам казва: "Леббейкел-лаахумме хаджа"

И – Желателно е да дойде в Мина и тука да отслужи обедната, следобедната, вечерната и нощната молитва, като ги съкратява на два рекята, без вечерната, и без да ги събира. Тази вечер спи на Мина, както пренаса Муслим в хадиса на Джабир.

Й – Когато слънцето изгрее в деня Арафа (деветия ден от месец Зульхидже) тръгва за местността Арафа. Желателно е до обяд да стои в Немира, ако има възможност, защото Пратеника (С.А.В.) го правеше. А ако няма възможност идва на Арафа и тука отслужва обедната и следобедната молитва, по два рекята, като ги събира с един езан и два икамета. След това стои на Арафа, и е желателно планината Рахмет да е пред него в посока към Къбле, а ако не може обръща се към Къбле. През това време споменава Аллах, моли се, чете Коран – с вдигнати ръце, заради хадиса на Усаме ( Р.А.), който казва: “Бях с Пророка (С.А.В.) на Арафа и започна да се моли с вдигнати ръце. Камилата леко помръдна и дизгините й паднаха, а той ги вдигна с едната от ръцете си, като другата ръка му стоеше вдигната.” (предаден от Несаи)

Казва също: “Стоеше така изправен да се моли, докато залезе слънцето и се загуби жълтия цвят на небето.” (предаден от Муслим)

Дуата в деня Арафа е най-добрата дуа. Пророка (С.А.В.) рече: “Най-хубавата дуа е дуата в деня Арафа, и най-хубавото, което рекох аз и пророците преди мен е: Няма друг бог, освен Аллах - единствения, няма съдружник на Него, за Него е владението и благодарността, Той е Всемогъщия над всичко.” (предаден от Муслим)

Затова всеки хаджия не трябва да изпуска този шанс, а да иска от Аллах каквото пожелае. Пратеника (С.А.В.) рече: “Няма друг ден, в който Аллах да освобождава повече хора от Огъня, от деня Арафа. Наистина, Аллах се приближава, и се гордее пред меляйкетата и казва: Тези, каквото пожелаят.” (предаден от Муслим)

Стоенето на Арафа е основа (рукн), а да се стои до залеза на слънцето е ваджип. Всеки хаджия е задължен да е сигурен, че е в границите на Арафа, защото много от хаджиите стоят извън границите на Арафа, и за тях няма хадж.

К – Когато слънцето залазе, тръгва за Музделифе – спокойно и мирно, заради хадиса на Пратеника (С.А.В.): “Ей, хора, спокойствие, спокойствие!” (предаден от Муслим)

Когато пристигне на Музделифе отслужва вечерната и нощната молитва, вечерната – три рекята, а нощната – два рекята, като ги събира с един езан и два икамета. От Суннета е, всеки хаджия да ги отслужи на Музделифе, следвайки Пратеника на Аллах (С.А.В.), освен ако се страхува, че ще излезе времето на нощната молитва, тогава ги отслужва където и да е. На Музделифе спи през цялата нощ, без да отслужва допълнителна молитва, или нещо друго, защото Пратеника (С.А.В.) не го правеше. Джабир ибн Абдуллах ( Р.А.) казва: “Пророка (С.А.В.) дойде на Музделифе, отслужи вечерната и нощната молитва, с един езан и два икамета, без да прави теспих между тях, след това легна, докато изгря зората.” (предаден от Муслим)

Разрешено е на, които имат причини, слабите и болните, да напуснат Музделифе и да тръгнат за Мина след полунощ, след като се загуби луната, за да замерят джемерата Акабе. А който не е болен, или придружител на болен, остава на Музделифе, докато изгрее зората. А това, което го правят много от хората днес в надпреварването да замерват в началото на ноща, за да почиват, е спротивно на напътствията на Пратеника на Аллах (С.А.В.). Когато хаджията отслужи сутринната молитва се изправя при Меш`ариль Харам, обръща се към Къбле, и се моли на Аллах, искайки каквото пожелае с вдигнати ръце, докато се развидели напълно. Стои на Музделифе където и да е, заради хадиса на Пратеника (С.А.В.): “Стоях тук и на цялото събиране може да се стои.” (предаден от Муслим)

А цялото събиране е Музделифе.

Л – След това хаджиите тръгват за Мина, преди да изгрее слън-цето, в деня на коленето на курбаните, замерват джемерата Акабе, който е най-голямия от джемератите, и е най-близо до Мекка. Замерва със седем камъчета, всеки камък да е по-голям от нахут. Всички учени казват, че може да се замерва от всички страни, но е по-хубаво да застане така, че Мекка да остане от ляво, а Мина от дясно на хаджията, заради хадиса на Ибн Месуд (Р.А.), който казва: "Когато дойдох до големия джемерат, застанах така, че Кеаба да ми е от лявата страна, а Мина от дясната, и замервах със седем камъчета, и рекох: Така замерваше онзи, на който се низпосла сура Бакара." (предаден от Бухари и Муслим)

Не е разрешено да се замерва с големи камъни, нито с много малки, нито с чехли. След като свърши от замерването, хаджията прекъсва с тельбийе. От Суннета е да започне със замерването на джемерат, после коленето на курбан, ако е мутеметтиа или карин, после обръсва или постригва главата, но обръсването е по-добре за мъжете, защото Прорка (С.А.В.) искаше три пъти милост и опрощение от Аллах за който обръсне главата. А за който се постригва , искаше само един път, както е в Бухари и Муслим. След това хаджията отива към Кеаба за да извърши тауаф Ифа-да. В хадиса на Джабир ( Р.А.) се казва: "Пророка (С.А.В.) дойде при джемерата, при който имаше дърво, и замерваше със седем камъчета, като правеше текбир с всяко камъче (средни камъчета) и замерваше от средата на долината, после отиде и заколи курбан. След това Пратеника на Аллах (С.А.В. се качи на камилата и отиде към Кеаба и там отслужи обедната молитва.” (предаден от Муслим)

Тези ибадети може да се извършат неподредени. В прощалния хадж Абдуллах ибн Амр пренася: "Пратеника на Аллах (С.А.В.) застана прав и хората започнаха да го питат, че са извършили тези ибадети разбъркани, тогава той рече на всеки питащ: “Прави и няма нищо.”

Когато хаджията свърши от тауафа около Кеаба (ако е муте-меттиа) трябва да извърши сай след тауафа, защото първия сай беше за умра, и сега трябва да направи сай за хадж. А ако е муфрид или карин, и е направил сай в началото след първия тауаф Кудум, сега не прави сай, заради хадиса на Джабир: "Пророка (С.А.В.) и неговите сподвижници не правеха сай между Сафа и Мер`уа, освен един сай – първия.”

М – Трите дни на тешрик (11, 12 и 13 ден от месец Зульхидже) са дни за замерване за който не бърза да пътува, а който бърза замерва само 11 и 12 ден, заради словата на Всевишния Аллах: “И споменавайте Аллах в преброените дни! А който бърза с два дни, не е грях за него, и който се забави не е грях за него – за онзи, който е богобоязлив.” (сура ал-Бакара-203)

Хаджията започва да замерва първия джемерат – малкия, който е близо до джамията Хииф, със седем камъчета, след това средния джемерат със седем камъчета, след това големия джемерат Акабе със седем камъчета, като с всяко камъче прави текбир. От Суннета е да застава след първия джемерат от дясно на него, обърнат към Къбле и се моли продължително време. А след втория джемерат застава от ляво на него и пак се моли продължително. А след последния джемерат не застава да се моли. Времето за замерване започва след обедната молитва, заради хадиса на Ибн Омер (Р.А.) който казва: "Изчаквахме, и когато слънцето се наклонеше на запад замервахме." (предаден от Бухари)

Всички учени са на едно мнение, че последното време за замерване от дните тешрик е залязването на слънцето в 13 ден от месец Зульхидже. И който го завари залеза на слънцето да не е замервал, не замерва след това, а е задължен да заколи курбан.

Н – В нощите на дните тешрик, хаджията спи на Мина – 11 и 12 ден, и ако го завари залеза на слънцето в 12 ден, и не е излязъл от Мина, е задължен да остане да спи в Мина и да замерва в 13 ден.

О – Когато хаджията иска да напусне Мекка не трябва да излиза, докато не направи тауаф Уедаа (прощален), защото той е от ваджипите на хадж – при повечето учени. А отпада само от жените, които са в месечен цикъл, заради хадиса на Ибн Аббас (Р.А.) който казва: Пратеника на Аллах (С.А.В.) рече: “Никой да не напуска, докато не бъде Кеаба последното нещо, което е видял.”
Казва също: “Освен жената в хайз, той отпада от нея.” (предаден от Малик)

Повечето от учените казват, че ако човек закъснее с тауаф Ифада до деня в който иска да напусне, той е достатъчен и за тауаф Уедаа.

П – Желателно е за който се върне от хадж да каже следната дуа, която пренася Ибн Омер (Р.А.) от Пратеника на Аллах (С.А.В.), като казва: Винаги щом Пратеника (С.А.В.) свършеше от битка или хадж, или умра, правеше текбир на високо място от земята и казваше: 
“Ля иляхе иллеллах уахдеху ля шериике лех, лехуль мульку уе лехуль хамду уе ху-уе аля кулли шейин кадир. Аибуне, таибуне, абидуне, лираббина хаамидун, садекаллаху уеадех, уе несара абдех, уе хеземель ахзаабе уахдех” 
 ****
Аллах да отреди на всеки мюсюлманин да извърши хадж иншАллах!