♥**•. Най-големият урок .•**♥
Попитали един възрастен мъж:
„Кой е най-големият урок, който научихте през дългите години живот, с които Аллах Ви е дарил?”
В отговор мъжът разказал следното:
„Веднъж срещнах младо момче да върви само по пътя. Стори ми се, че си
говореше нещо на себе си. Поздравих го със селям и то ми отвърна със
селям. Запитах го:
„ Къде си тръгнало така, момче?”
Младото момче отговори:” Към Дома на Аллах, към Кааба в Мекка”.
След това го попитах: „А какво си шепнеш?”
„Свещеният Коран” – отвърна момчето.
„Ама ти си още в крехка възраст, за теб това все още не е дълг, който задължително трябва да изпълниш.”
Младежът рече: „Станах свидетел на това как смъртта застигна и по-млади
от мен и затова искам да съм готов за нея преди да почука на вратата
ми”.
Бях много учуден и му казах: „Стъпките ти са малки, а пътя, по който си поел, е много голям”
Той отговори: „Аз мога да единствено да крача, а само Аллах е способен да ме доведе до там.”
Продължих да питам: „Ами къде са ти провизиите, къде ти е транспорта?”
Той отвърна: „Моите провизии са непоколебимата ми вяра, а краката ми са
ми транспорта.”
„Имам предвид храна и вода” опитах се да поясня.
Момчето отговори: „Ако някой те покани в дома си, ще вземеш ли храна със себе си?”
Единственото, което се изплъзна от устните ми, беше: „Не”
„Така и моят Господ ме покани в дома Си, и единственото нещо, което би ме възпрепятствало, е слабостта на вярата ми””
„Ето това беше най-големият урок за мен” отвърнал стареца, „Урокът, че
за човекa с непоколебим иман не съществуват препятствия за нищо, че
това, което ни крепи и ни дава сили да преодоляваме трудностите пред
които се изправяме е преданата вяра във Всевишния Аллах, че този, който
искрено търси помощта на Аллах, намира помощта на Аллах във всичко ”.
От Анас, Аллах да е доволен от него, се предават думите, които Пророка,
Аллах да го благослови и с мир да го дари, е предал от Своя Господ,
Всемогъщия и Всевеликия: „Ако рабът се доближи до мен с една педя, Аз се
доближавам до него с един лакът. Ако той се доближи до Мен с един
лакът, Аз се доближавам до него колкото с две разперени ръце. Ако той
тръгне към Мен, вървейки, Аз тръгвам към него стремително“
(разказан от
ал-Бухари).
