Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:
След като измине половината от месец Шабан (нощта Берат), прекарайте нощта в намаз, а деня в оруч.
През тази нощ от залез до изгрев слънце, Аллах Теаля слиза до земните небеса и казва:
- Няма ли кой да поиска прошка, за да му простя?
- Няма ли кой да иска препитание, за да му дам? - Няма ли (болни), да поискат изцелениие за да ги излекувам.“
“На петнайстата нощ на месец Шабан (нощта Берат), Аллах Теаля с милосърдието Си опрощава всичките си раби, с изключение на онези които съдружават с Него, и онези които са непокорни към родителите си.“
(Тирмизи – Савм/38, Ибн Мадже-Икаметю салят /191)
Друг хадис поред Ибн Мадже гласи така:
Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал:
Настъпи ли петнайстата нощ на месец Шабан, станете и прекарайте нощта в ибадети (поклонение).На другия ден дръжте оруч, защото Аллах Теаля казва:
- Няма ли кой да поиска прошка, за да го опростя?
- Няма ли кой да иска препитание, за да му дам?
- Няма ли страдащи болни, да ги излекувам.
- Няма ли кой да е навикнал (към нещо лошо) за да го спася (пречистя).
-Кой каквото желае да поиска, и ще му го дам.“
И това продължава чак до сутринта.“
(Ибн Мадже)
След като измине половината от месец Шабан (нощта Берат), прекарайте нощта в намаз, а деня в оруч.
През тази нощ от залез до изгрев слънце, Аллах Теаля слиза до земните небеса и казва:
- Няма ли кой да поиска прошка, за да му простя?
- Няма ли кой да иска препитание, за да му дам? - Няма ли (болни), да поискат изцелениие за да ги излекувам.“
“На петнайстата нощ на месец Шабан (нощта Берат), Аллах Теаля с милосърдието Си опрощава всичките си раби, с изключение на онези които съдружават с Него, и онези които са непокорни към родителите си.“
(Тирмизи – Савм/38, Ибн Мадже-Икаметю салят /191)
Друг хадис поред Ибн Мадже гласи така:
Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал:
Настъпи ли петнайстата нощ на месец Шабан, станете и прекарайте нощта в ибадети (поклонение).На другия ден дръжте оруч, защото Аллах Теаля казва:
- Няма ли кой да поиска прошка, за да го опростя?
- Няма ли кой да иска препитание, за да му дам?
- Няма ли страдащи болни, да ги излекувам.
- Няма ли кой да е навикнал (към нещо лошо) за да го спася (пречистя).
-Кой каквото желае да поиска, и ще му го дам.“
И това продължава чак до сутринта.“
(Ибн Мадже)
