Споменаване на Аллах и четене на Коран

Споменаване на Аллах и четене на Коран

С нарастване на вярата на вярващия, нараства и неговата връзка с Всевишния Аллах, зова към Него, молбите за удовлетворяване на потребностите, за опрощаване на греховете и на лошите постъпки, извисява степента на този вярващ в Отвъдния живот. Аллах е Прещедър, Великодушен, Той обича да Го молят молещите. Преславният Аллах е казал:

"И когато Моите раби те питат за Мен - Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят."

(Сура Ал-Бакара: 186)

Аллах отвръща на зова, когато е за добро на раба, и му въздава за този зов.
Една от чертите на вярващите е, че много споменават Всевишния Аллах - и денем и нощем, и тайно и явно. Те възвеличават Всевишния Аллах с различни форми на прослава и споменаване като например думите:

СубханАллах (Преславен е Аллах)

Елхамдулиллях (Хвала на Аллах)

Ля иляхе илляллах (Няма друг бог освен Аллах)

Аллаху Екбер (Аллах е Най-велик) и други.

Затова Всевишният дава велика отплата и обилно въздаяние.
Пратеникът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:

"Начело на посветилите се!" Попитали го: "А кои са посветилите се, о, Пратенико на Аллах?" Отговорил: "Мъжете и жените, които много споменават Аллах."

(Муслим)

Преславният Аллах е казал:

"О, вярващи, често споменавайте Аллах!"

(Сура Ал-Ахзаб: 41)

"И споменавайте Ме, за да ви споменавам и Аз, и благодарете Ми, и не Ме отхвърляйте!"

(Сура Ал-Бакара: 152)

Споменаване на Аллах е и четенето на Свещения Коран. Всякога, когато рабът увеличава четенето на Корана и размисля върху него, нараства неговата степен при Аллах.

Можете да четете Коран онлайн от тук

Ибадет (Служенето на Бог) в исляма

Ибадет (Служенето на Бог) в исляма

Всевишният Аллах повелява:

"Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат. Не искам от тях препитание и не искам да Ме хранят. Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия." (Свещен Коран, Зариат, 51:56-58)

Когато се замислим върху тези знамения, разкриващи ясно и красноречиво целта от създаването на творенията, пред погледа ни изпъква една велика истина. Тя се състои в това, че хората и джиновете са създадени с определена цел, която намира изражение в изпълнението на велик и превъзходен дълг.

Творението, което го изпълнява е изпълнило целта на съществуванието си, а тези които в тази насока допускат грешни действия, са загубили в своя живот целта на сътворението си, смисъла на своята същност. Въпросната цел е извършването на ибадет от страна на рабите единствено пред Аллах така, както Той е постановил. Животът на раба може да протича правилно единствено в светлината на изпълнението на този дълг и в следването на тази цел.

Ако желаем да получим яснота относно ибадета, който е посланието на живота и в тази връзка решим да изследваме знаменията на Всевишния Аллах, можем да прочетем следните повели:

"И когато твоят Господ рече на ангелите: “Ще създам на земята наместник.” ­ рекоха: “Нима ще създадеш там някой, който ще сее по нея развала и ще лее кърви, докато ние Те славим с възхвала и възнасяме Твоята святост?” Рече: “Знам, каквото вие не знаете.”" (Свещен Коран, Бакара, 2: 30)

От това става ясно какво трябва да прави човек по време на своето наместничество на земята, че е необходимо да изпълнява всичките си житейски дейности продиктувани от наместничеството, което изпълнява. Те се състоят в устройване на земята съгласно шериата и методите на Аллах Всевишния, в узнаване използване и развиване на нейните тайни. За да може да изпълни своята мисия, а именно да осъществи ибадета и изпълни ролята с която е задължен човека се нуждае от две неща:

1- В неговата душа да се утвърди съзнанието да извършва ибадет единствено на Аллах.

2- С всички настроения на душата и поведения на частите на тялото си и с всичките си действия в живота да се насочи към Аллах. Изцяло да се отдалечи от всяка мисъл или поведение, които противоречат на извършването на ибадет единствено пред Аллах.

Всевишният Аллах е освободил вярващия от страхове по отношение на препитанието, за да може да работи, да прояви усърдие в ролята си на наместник и чувството му, което го тласка към изпълнение на отговорностите му да не е ангажирано от стремеж към придобиване на препитание.

За да може да изпълни дълга си като наместник на земята за човека е неизбежно сдобиването с дела и убеждение, подхождащи на шериата съгласно метода на Великия Аллах, под формата на “прави и не прави”.

Истината, която не трябва да напуска съзнанието ни е, че Аллах Всевишния не е заповядал да Му извършваме ибадет, защото изпитва нужда от това. Пречист и Превелик е Той да има такава нужда. Напротив, Той е разпоредил да Му служим за да се възползваме ние хората. За да се сдобием с боязън пред Него, да се предпазим от отклонения и грехове и спечелвайки Неговото одобрение да заслужим благодатта Му, да се спасим от наказанието Му. Всевишният Аллах е повелил:

"О, хора, служете на своя Господ, който е сътворил вас и онези преди вас, за да се предпазите." (Свещен Коран, Бакара, 2:21)

Възможността ни да извършваме ибадет на Аллах Теаля е изключително велика слава, с която се сдобива извършващия. Най-почитаното и превъзходно творение при Аллах Всевишния - Мухаммед Саллеллаху алейхи ве селлем - е окачествен с това качество на много места в Свещения Коран. Едното от тях е:

"Пречист е Онзи, Който пренесе Своя раб нощем от Свещената джамия до Най-далечната джамия, околностите на която Ние благословихме, за да му покажем от Нашите знамения. Той е Всечуващия, Всезрящия." (Свещен Коран, Исра, 17:1)

Единобожието и ибадета е посланието донасяно от всички пророци.

Множество мюсюлмани са стигнали до положението да си мислят, че понятието “ибадет” обхваща единствено намаза, зекята, говеенето и хаджа. Това, че споменатите основи влизат в понятието ибадет не означава, че ибадетът са само те. Ибадетът е широко понятие, което обхваща, както призоваването към Аллах, повеляването на доброто, забраняването на злото, спазване повелите на Аллах, джихада по пътя на Аллах, така и всяко дело извършено с искреност и в съответствие на Неговата воля.

ПРИНЦИПИ НА ЕДИНОБОЖИЕТО /ТЕУХИДА/ И НЕЩА, КОИТО ГО РУШАТ

ПРИНЦИПИ НА ЕДИНОБОЖИЕТО /ТЕУХИДА/

И НЕЩА, КОИТО ГО РУШАТ




Прославата е за Аллах, Господа на световете. Аллах да благослови пророка Мухаммед и с мир да дари, него, семейството, сподвижниците му, и техните последователи.

Скъпи братя и сестри!

Според ислямските учени, има три основни знания, три принципа, които всеки мюслюманин и всяка мюслюманка трябва да знае. Човекът, който служи на Аллах субханеху уе теаля, е необходимо добре да познава: Създателя, религията и пратеника Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем.

Когато някой бъде запитан, кой е нащият Господ, трябва да знае и да може да отговори: Нашият Господ е Аллах. Той е създал нас и световете по милост от Него. Никой и нищо, освен Него не заслужава обожаване – единствено Той е достоен да Му се служи.

Ислямът е нашата религия. Ислям означава, отдаване на Аллах чрез засвидетелстване, че Той е Създателят и единственият Господ. Служене само на Него със смирение и боязън. И разграничаване от съдружаването с Него /ширк/.

Нашият Пророк е Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем. Той е син на Абдиллах, който е син на Абдулмутталиб, който пък е син на Хашим, а Хашим е от Курайш. Курайшите са араби и са от рода на Исмаил - син на Ибрахим, алейхимасселям.

Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем, е последният пророк на Аллах Всевишния. Той идва в потвърждение на пророците преди него. Религията, с която той е изпратен, ще остане валидна и актуална до Съдния ден, защото Сам Аллах Всевишния е дал обет, че ще я запази.

След като припомнихме тези знания, трябва да знаем, че Ислямът като цяло се базира на две основи:

1. Да се служи на Аллах Всевишния искрено, без да се съдружава; служенето да бъде посветено единствено на Него.

2. Убеждение в пагубността на съдружаването в служенето. Възбраняване, презиране и ненавиждане на съдружаването под всякакъв претекст.


Условия на “Ля иляхе иллеллах”

1. Знание /Илм/: Да се знае значението на думите “Ля иляхе иллаллах”.

Аллах Всевишния повелява: Знай [о, Мухаммад], че няма друг Бог освен Аллах! И моли опрощение за своя грях и за вярващите мъже и жени! Аллах знае къде се движите и къде пребивавате. /47:19/

И още:

А онези, които [съдружаващите] зоват вместо Него, не могат да се застъпят, освен онези, които потвърждават истината и я знаят. /43:86/

В хадис, предаден от Муслим, Пратеникът, саллеллаху алейхи уе селлем, казва: Който умре със знанието, че няма друг бог, освен Аллах, ще влезе в дженнета.

Значението на хадиса е, че, освен Аллах, нищо не заслужава да му се служи. Служенето са всички слова, дела и постъпки - явни и скрити, които Аллах Всевишния обича.

2. Убеденост /Йекийн/: Пълна убеденост в смисъла на думите “Ля иляхе иллеллах”.

Аллах Всевишния повелява: Вярващи са именно онези, които вярват в Аллах и в Неговия Пратеник, после не се усъмняват и се борят чрез своите имоти и души по пътя на Аллах. Те са искрените. /49:15/

Пратеникът, саллеллаху алейхи уе селлем, казва: Свидетелствам, че няма друг бог, освен Аллах и, че аз съм Пратеника на Аллах. Който срещне Аллах с тези две свидетелства, без да се съмнява в тях, ще влезне в дженнета. /Муслим/

3. Искреност /Ихляс/: Искрено намерение, изчистено от съдружаване.

Аллах Всевишния повелява: Единствено Аллах е достоен за чистата религия. А които приемат покровители вместо Него, казват: “Служим на тях само за да ни приближават още повече до Аллах.” Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие. Наистина Аллах не напътва никой лъжец, неблагодарник. /39:3/

И също повелява:

И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да отслужват молитвата, и да дават милостинята закат. Това е правдивата религия. /98:5/

Пратеникът, саллеллаху алейхи уе селлем, е казал: Най-щастлив с моето застъпничество сред хората ще бъде онзи, който от чисто сърце или душа е казал: “Няма друг бог, освен Аллах. /Бухари/

4. Любов /Мехаббе/: Да обичаш Аллах Всевишния, чрез която любов да заслужиш Неговото благоволение.

Аллах Всевишният повелява: А някои от хората приемат за богове други вместо Аллах, обичат ги, както Аллах трябва да се обича. А които вярват, най-силно обичат Аллах. И ако угнетителите можеха да съзрат, когато видят мъчението, че цялата сила е на Аллах и че Аллах е суров в мъчението... /2:165/

Пратеникът, саллеллаху алейхи уе селлем, е казал: Онзи, който притежава три неща, чрез тях ще усети сладостта на вярата: Аллах Всевишния и неговия Пратеник да са му по-любими от всичко; рабът да не пожелава отвръщането от исляма така, както не желае да бъде хвърлен в огъня; рабът да обича раба, единствено заради Аллах Всевишния. /Всепризнат хадис/

5. Правдивост /Сидк/: Правдивостта е противоположното на лъжливост и е преграда срещу лицемерието.

Аллах Всевишния повелява: А онзи, който донесе истината и я потвърди, тези са богобоязливите. /39:33/

Също така повелява:

Вече изпитахме онези преди тях. Аллах знае кои говорят истината и знае лъжците. /29:3/

А Пратеникът, саллеллаху алейхи уе селлем, е казал: Аллах е възбранил за Огъня онзи, който от сърце, с правдивост, засвидетелства, че няма друг бог, освен Аллах и, че аз съм Негов раб и пратеник. /Всепризнат хадис/

6. Покорност /Таа/: Изпълняване на задълженията, произтичащи от “Ля иляхе иллеллах”: Това са задължения, които водят до спечелване благоволението на Аллах Всевишния, като намаз, говеене, зекят, хадж и др.

Аллах Всевишния повелява: И се обърнете към своя Господ, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне. /39:54/

И също повелява:

А който се отдава на Аллах и благодетелства, той се е хванал за най-здравата връзка. При Аллах е завръщането на делата. /31:22/

7. Безусловно приемане /Инкияд/: Има хора, които произнасят свидетелството, но въпреки това не живеят съгласно принципите на “Ля иляхе иллеллах”, дори отхвърлят тези, които приканват към неговото истинско значение.

Аллах Всевишния повелява: Когато им се рече: “Няма друг бог освен Аллах!”, те се възгордяваха. /37:35/

Неща, които рушат единобожието

Скъпи братя и сестри, знайте, че има десет неща, които рушат Исляма:

1. Ширк, съдружаване с Аллах Всевишния. Да служиш и на друг, освен на Аллах, независимо по какъв начин.

Аллах Всевишния повелява: Аллах не прощава да се съдружава с Него, но прощава всичко друго на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях. /4:48/

Пример за това е коленето на курбан едновременно заради Аллах и заради някой друг (мъртви праведници, видни личности и др.), да се отправя дуа към мъртъвци и да се очаква помощ от тях.

2. Възприемането на посредници между човека и Аллах Всевишния, като например отправяне на дуа към човек и очакване помощ от него с мисълта, че този човек има директна връзка с Аллах Всевишния - опазил Аллах!

3. Възприемане на съдружаващите за вярващи, съмняване в неверието им и одобряване на тяхното вярване.

4. Следване примера на друг, а не примера на Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем. Приемането за по-добро мнението на друг, а не неговото мнение. Който твърди това или нещо подобно става неверник.

5. Изпитване на ненавист и омраза към онова, с което е изпратен Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем. Ако такъв не се покае искрено, а само на думи се отрече от ненавистта и омразата, това няма да го върне във вярата.

6. Подиграване и шегуване с Исляма. Това е неверие /куфр/.

Аллах Всевишния повелява: И ако ги попиташ, непременно ще рекат: “Само бъбрехме и се забавлявахме.” Кажи: “Нима на Аллах и на Неговите знамения, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?” Не се оправдавайте! Вие станахте неверници, след като бяхте вярващи… /6:65,66/

7. Занимаването с магьосничество /сихр/: Онзи, който прави магия или я одобрява е кяфир.

Всевишният Аллах повелява: И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулайман. И не бе Сулайман неверник, ала сатаните бяха ­ учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, ако знаеха! /2:102/

8. Подпомагане на съдружаващите или враговете на Исляма срещу мюслюманите е неверие.

9. Приемането, че за някои мюсюлмани е позволено да престъпват границите на ислямските закони е неверие.

10. Отхвърляне религията на Аллах и не признаване на ислямските закони.

Аллах Всевишния повелява: И кой е по-голям угнетител от онзи, комуто се напомнят знаменията на неговия Господ, а после той се отвръща от тях? Отмъщаваме Ние на престъпниците. /32:22/

Скъпи мюслюмани,

Аллах Всевишния да ни напъти към истината! Благоволението на Аллах е над тези, които спазват горепосочените правила. Всеки мюслюманин трябва да се пази от десетте неща, които разрушават вярата, да е против тях с цялата си същност. Аллах да ни закриля срещу тяхното престъпване! Мир и благослов за Пратеника, саллеллаху алейхи уе селлем, неговото семейство, сподвижници и последователи.

БЕЗГРАНИЧНАТА МИЛОСТ НА ВСЕВИШНИЯ АЛЛАХ

БЕЗГРАНИЧНАТА МИЛОСТ НА ВСЕВИШНИЯ АЛЛАХ

И дори да притежаваха всичко на земята, а и още толкова отгоре, угнетителите биха го дали за откуп от суровото мъчение в Деня на възкресението. И Аллах ще им покаже, каквото не са допускали.

„Кажи: “О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния.

И се обърнете към своя Господ, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне.

И следвайте Най-прекрасното, което ви бе низпослано от вашия Господ, преди мъчението да дойде при вас внезапно, без да усетите!”

Някой ще каже: “О, горко ми, че нехаех за подчинението пред Аллах и че бях от присмиващите се!”

Или ще каже: “Ако ме бе напътил Аллах, щях да съм от богобоязливите.”

Или ще каже, когато види мъчението: “Ако можех да се върна [на земята], щях да съм от добротворстващите.”

Не, вече дойдоха при теб Моите знамения, а ти ги взе за лъжа и се възгордя, и бе от неверниците.

В Деня на възкресението ще видиш онези, които лъжеха за Аллах, с почернели лица. Нима в Ада няма място за горделивите?

(Под лъжи за Аллах се разбира да Му се приписват съдружници и потомство, и да се отричат Неговите качества.)

И ще спаси Аллах богобоязливите с тяхното избавление [в Рая]. Не ще ги докосне злото и не ще скърбят.“ (39: 53-61)

След като Всевишния Аллах разкрива страховити картини от Съдния ден, разкриващи положението на угнетителите:

„И дори да притежаваха всичко на земята, а и още толкова отгоре, угнетителите биха го дали за откуп от суровото мъчение в Деня на възкресението. И Аллах ще им покаже, каквото не са допускали.

(Угнетителите ще изпитат Божия гняв и Божието наказание, защото са изключвали неговото съществуване и са забравили за него.)

И ще им се явят лошите последствия на онова, което са придобили, и ще ги обгради онова, което са подигравали“ (39:47-48) – до краен предел разтваря портите на Своята милост със следното знамение:

Кажи: “О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния.“ (39:53)

Стига да се покаят. Независимо в колко грехове са затънали грешниците, за тях е достатъчно от сърце и душа да се насочат към милостта на Аллах и Неговото опрощение!

Въпреки състоянието, в което са изпаднали, Всевишния Аллах ги зове да се насочат към Него, без да се обземат от безнадеждност и песимизъм. Наред с този призив за помилване и опрощение им разкрива и картина за мъчението, което ги очаква, ако пропуснат възможността и времето за покаяние.

Както и да се опитваме да тълкуваме знамението за милостта на Аллах, то обхваща всички грехове и представлява безпределното море на Неговата милост. Този призив е призив за връщане към Аллах. Призив към разточителстващия грешник, останал сляп надалеч сред пустинята на заблуждението. Това е призив за желание, надежда и доверие в опрощението на Аллах.

Превеликият е милостив към Своите раби. Той много добре познава тяхната безпомощност и слабост, както и факторите, които им въздействат. Той знае, че сатаната им устройва засади навсякъде, за да ги повлече, като използва всички възможни начини, насочвайки срещу им тълпи от войните си и усърдно работи в това гнусно дело.

Също така Аллах много добре знае, че човека е слабо и безпомощно творение, което бързо се поваля на земята, ако изпусне въжето, към което се придържа или дръжката, за която се е хванал. Знае още, че много лесно може да се наруши баланса между отговорностите, склонностите и амбициите вложени в него, да се залюшка, да се въвлече в грях и че е слаб да съхрани този здравословен баланс.

Всевишният Аллах изцяло знае тези състояния у Своето творение - човек. Ето защо му протяга ръка за помощ; разтваря му широките порти на милостта Си. Не го наказва на момента за извършения грях и му подготвя всячески условия, за да поправи грешката си и да върви изправен по пътя. И ето - в един момент, в който човека е изпаднал в състояние, при което смята, че няма да бъде погледнат заради прегрешенията, в които е потънал… Да, точно в такъв един момент, когато над него господства безнадеждност и песимизъм, той чува привлекателния и прекрасен призив на милостта:

“О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния.” (39:53)

Въпреки че човека е отишъл надалеч в престъпването си, като е излязъл от защитената арена и се е отклонил от правия път, между него и прелестните сенки на Аллах, които предлагат живот и милост, няма никаква преграда. Между него и тази благодат стои единствено покаянието. Покаянието е единственото препятствие. На човека му е достатъчно да се завърне през отворената врата на покаянието, на която няма пазител и този, който желае да влезне през нея не е принуден да търси разрешение.

„И се обърнете към своя Господ, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне. И следвайте Най-прекрасното, което ви бе низпослано от вашия Господ, преди мъчението да дойде при вас внезапно, без да усетите!” (54-55)

Завръщане…и Ислям! – отдаденост. Завръщане към покорството и отдадеността. Ето, всичко се състои в това. Без церемонии, без тържества, безпрепятствено. Без посредници и застъпници!

Това е директно докосване между раба и Аллах. Директна връзка между Създателя и създанието. Ако измежду излезналите от пътя има желаещи да се завърнат, нека го сторят. Ако измежду заблудените има желаещи да се насочат към своя Господ, нека го сторят. Ако измежду грешниците има желаещи да се отдадат на Аллах, нека се отдадат. Аллах приканва желаещия да дойде, да не се бави. Да дойде и да влезне. Вратата на покаянието е отворена - помилване, подслон, благодат и изобилие. Всичко това се намира от вътрешната страна на вратата. Пред нея няма нито портиер, нито някой, който да прави равносметка!

Отивайте бързо! Бързо! Преди да е станало късно! Тръгнете!

“…и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне.” (39:54)

Там няма кой да ви помогне. Тръгвайте бързо! За времето няма гаранция. Във всеки един миг от денонощието всичко може да се случи и вратите да се затворят. Запътете се бързо!

“…И следвайте (Корана) Най-прекрасното (слово), което ви бе низпослано от вашия Господ…” (39:55) Ето, той е пред вас. "И следвайте Най-прекрасното, което ви бе низпослано от вашия Господ, преди мъчението да дойде при вас внезапно, без да усетите!" Направете го! Преди да сте пропуснали възможността, преди да сте се отклонили в безпочвени гледища относно Аллах и преди да сте се надсмели над Неговото слово. И се пазете от Деня в който :

“Някой ще каже: “О, горко ми, че нехаех за подчинението пред Аллах и че бях от присмиващите се!” (39:56)

Елате, преди да сте казали: “Ако ме бе напътил Аллах, щях да съм от богобоязливите.” (39:57)

Това е обвързване на проблема с безпочвена причина, защото ето я възможността, тя е в ръцете ти. Налице са всички средства и възможности, които водят към Правия път. А вратата на покаянието стои там отворена. И се пазете от Деня в който щом човек види мъчението ще каже: “Ако можех да се върна [на земята], щях да съм от добротворстващите.” (39:58)

Това е недостижима мечта. След като земния живот приключи, връщане няма! Днес си на работната арена. И това е единствената възможност. Пропуснеш ли я, вече няма завръщане. И за тази възможност ще бъдете питани в укор и унижение.

Аллах Всевишния повелява: “Не, вече дойдоха при теб Моите знамения, а ти ги взе за лъжа и се възгордя, и бе от неверниците.” (39:59)

След като изложението на сурата прехвърля сърцата и чувствата на арената на Отвъдния живот, следва картина представяща положението на тези, които взимат за лъжа Посланието на Аллах и на богобоязливите: В Деня на възкресението ще видиш онези, които лъжеха за Аллах, с почернели лица. Нима в Ада няма място за горделивите?

(Под лъжи за Аллах се разбира да Му се приписват съдружници и потомство, и да се отричат Неговите качества.)

И ще спаси Аллах богобоязливите с тяхното избавление [в Рая]. Не ще ги докосне злото и не ще скърбят. (39: 60-61)

Ето, това е крайният резултат. Лицата на някои хора са почернели от унижението, скръбта и пламъците на огъня. Това са тези, които в земния живот са били високомерни - тези, които не са се вслушвали в призива на Аллах, въпреки, че този призив за спасение е идвал многократно до тях, дори и след като са прегрешавали. Днес те са в позор, почернил лицата им изцяло.

Другата група се е спасила. Сполучила е. Тях няма да ги засегне, нито злина, нито печал. Тази е групата на богобоязливите. Тези са живели със загриженост за отвъдния живот и не са губили надежда за милостта на Аллах. Днес, тези са спасените, успелите, гарантираните и спокойните: “Не ще ги докосне злото и не ще скърбят”. (39:61)

От тук насетне, които желаят, нека се вслушат в благодатния призив, предлагащ спокойствие иззад вратата на покаянието; които пък желаят, нека продължат пътя си и останат в своята прекомерност и злини, докато без да усетят ги сграбчи мъчението.

ВЯРАТА В АЛЛАХ

ВЯРАТА В АЛЛАХ

"Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те са богобоязливите." (Коран 2: 177)

СубханАллах!

Аллах казва, че е много близо и откликва на всеки зов отправен към Него, но в замяна иска да сме Му признателни и да вярваме в Него.

Аллах Всемилостивия, Милосърдния не задължава никой от хората с Неговата религия, но ни известява, че само тези, които следват Неговите повели, те ще бъдат облагодетелствани и ще влезат в Градините на Рая.

Призивът е да повярваме в низпосланото от нашия Господ и да му засвидетелстваме вярата, чрез изпълнение на Неговите повели и да Го помолим:

"...“Чухме и се подчинихме. Опрости ни, Господи наш! Към Теб е завръщането.” (Коран 2: 285)

"...Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.” (Коран 3: 84)

В Свещения Коран Аллах казва за мюсюлманите: "Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах." (Коран 3: 110)

И нима не трябва да сме горди и щастливи, че Аллах е отредил за нас такава благодат и щастие!

На нас мюсюлманите е отредено да разкриваме истината, да бъдем справедливи и милостиви. Ние сме тези, които трябва да призоваваме хората към истината и вярата, да се борим срещу гнета и безверието. Така е постъпвал Мухаммед (с.а.с.), така трябва да постъпваме и ние, тъй като сме негови последователи.

Труден е пътят на истински вярващите, изпълнен е с много препятствия и болка, но истински вярващите са най-щастливите, защото те чувстват близостта на Аллах непрекъснато. Всяка трудност за тях е изпитание, доказване и утвърждаване на вярата им към Аллах.

Сигурно ще попитате, но защо трябва да страдаме? Ами как ще разбере Аллах дали вярваме в Него? Страданието калява волята, калява вярата, но само в силно вярващия. Страданието е болка за слабо вярващия или невярващия.

Най-голямото щастие е дар от Аллах и то е вярата в Него! За вярващия не съществува страдание, защото той знае, че всичко е от Аллах – и лошо, и добро, и по житейския си път той се стреми само към добри дела, и избягва лошите.

Има една прекрасна молитва в Книгата на Аллах - Свещения Коран, която е добре често да отправяме:

"...“Господи наш, Ти не си сътворил това напразно. Пречист си Ти! Опази ни от мъчението на Огъня!
Господи наш, когото вкараш в Огъня, опозорил си го. За угнетителите няма избавители.
Господи наш, чухме вестител да зове към вярата: “Вярвайте в своя Господ!” И повярвахме. Господи, опрости греховете ни и отмахни от нас лошите ни постъпки, и ни прибери с праведниците!
И дари ни, Господи, онова, което си ни обещал чрез Твоите пратеници, и не ни опозорявай в Деня на възкресението! Ти никога не нарушаваш обещанието.”" (Коран 3: 191-194)

"О, вярващи, бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките!" (Коран 4: 135)

Мухаммед (с.а.с.) е казал, че няма по-голям джихад от този, който водиш със себе си. Когато човек успее да надвие страстите си, тогава той е извършил наистина свещен джихад.

След като успеем да надмогнем себе си, тогава имаме пълното право да се борим за вярата си и да призоваваме към нея. Никой вярващ не трябва да остава безразличен, когато се разпространяват лъжи за религията му. Това е наше задължение:

"Които вярват и се преселят, и се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души, те са с по-висока степен при Аллах и те са спечелилите." (Коран 9: 20)

Не трябва да се оставяме на Сатаната, който се опитва да ни разедини, разколебае и опропасти. Сатаната е слаб, когато вярата е силна.

"И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: “Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.” (Коран 29:46)

Иблис е изпратен само за изпитание на хората и да се отличат вярващите от невярващите. Той няма власт над тях. Аллах пази вярващите от неговите подбуди.

"... онези [от тях] които вярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят." (Коран 2: 62)

Тези ще получат Милостта Му и в земния и в отвъдния живот и Светлина ще озарява пътя им.

"О, вярващи, да ви посоча ли търговия, която ще ви спаси от болезнено мъчение?
Да вярвате в Аллах и в Неговия Пратеник, и да се борите по пътя на Аллах чрез своите имоти и души. Това е най-доброто за вас, ако знаете." (Коран 61: 10-11)

Ето какво казва Аллах за бедите:

"Никоя беда не идва без позволението на Аллах. А който вярва в Аллах, Той напътва сърцето му. Аллах всяко нещо знае." (Коран 64:11)

Онзи, който вярва, че несгоди като бедност, болест, смърт и други нещастия са по волята на Аллах, той се примирява с тях по-лесно и без колебание.

"... А който вярва в своя Господ, да не се страхува нито от ощетяване, нито от угнетяване." (Коран 72:13)

"... Знанието е само при Аллах..." (Коран 67:26)


Автор: Хасан ал-Ниет

Защо се подчиняваме на Аллах (т)?

Защо се подчиняваме
на Аллах (T)?

Надявам се Аллах да възнагради този скромен доклад и да впише в книгата ви всяка прочетена буква.

Да започнем с времето по Велик Ден през 2004 год. Една от пациентките ни ме покани със съпругата ми на вечеря и каза: “Днес ще си говорим за Исляма.” Въпреки първоначалното колебание, с течение на времето разговорът потръгна и ни впечатли във всяка една от клетките ни – напътствието започна. Един нов свят се разкри за мен и съпругата ми, беше като врата, която ни беше отворена. Аз от своя страна бях все още нагласен към рационалния свят – да кажем: работех с главата си. Жените имат по принцип по добра интуиция – нека го наречем чувство. Продължи четири седмици докато съпругата ми се реши: “Ще се подчиня на Аллах!” Но и аз не можех инак: Мозъкът ми все още се колебаеше и размишляваше, чувствата ми желаеха, колкото се може по бързо да се откажат от Християнството и да приемат Исляма. Тъй като с това ние само бихме спечелили. Кратко след това се отказахме от вярата си и започнахме един нов живот, с какъвто до сега не бяхме запознати. Знаехме само едно: Искаме да се подчиняваме на Аллах (т) и – доколкото ни е по силите – да следваме законите Му.


Защо се подчиняваме на Аллах (т)? Защото сме получили най-доброто.

Скъпа сестро, скъпи братко,

наясно ли си въобще с това, какво съкровище притежаваш? Осъзнаваш ли го във всяка една минута? Мисля, че е така. Дълбоко в сърцето си ти знаеш, къде принадлежиш. Принадлежиш на Аллах (т), Който те е създал и те е дарил с най-доброто, което е изпратил - Коранът - с непрестанната Му любов за любимите Му създания. Тази любов, която е в действителност изпитание за хората, но пък и подготвя за най-прекрасната награда: Раят. И за да събере там вярващите Му слуги, е изпратил чрез пророците Си подходящите наставления. При това нашият пророк Мухаммед (с.а.с.) е от най-голямо значение, тъй като той получил последните и окончателните истини, за да ги предаде на хората:

[…] Днес онези, които не повярваха, се отчаяха пред вашата религия. Не се плашете от тях, а се плашете от Мен! Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия. […] (Сура 5:3)

СубанаАллах, Алхамдулиллах, Аллах-у Акбар! Ние сме едни от тях! Нас е избрал Аллах (с.у.т.), за да следваме истинната Му религия. Избрал ни е да разпознаем цялата Му универсална сила; избрал – за да Му служим. Затова нашите задължения са: засвидетелствуването на вярата, моленето по пет пъти на ден, даването на милостиня за нуждаещите се, постенето през месеца Рамадан и при възможност поклонението в Мекка веднъж в живота.

Темата на този доклад не трябва да е: “Защо се подчиняваме на Аллах?”, а “Алхамдулиллах, имаме възможността да се подчиняваме на Аллах (т)!” Защото Той ни е дарил с милостта Си, а Милостта стои пред Правилата. Къде на този свят стойността на грешките бива изчислена чисто и просто веднъж, а на добрите дела десетократно? В повечето случай се гледат само грешките на хората, те се обсъждат и осъждат. В противоречие с това Аллах (т) иска да ни улесни: Неговата скала за оценки съдържа повече от проста справедливост, така че нека не се колебаем, да направим всичко, което би Му харесало. Това е като бумеранг: ние сме единствените, които печелят от добрите дела, всичко идва на “банковата ни сметка”.

"после ви простихме, за да сте признателни!" (Сура 2:52)


Защо се подчиняваме на Аллах (т)? Защото алтернативите са неизползваеми.

Хората клонят към това непрекъснато да усложняват живота си. Роптаят срещу съдбата си. Трудности в работата, безработица, безпаричие, неприятни срещи с други хора, разочарования при определени очаквания или неясни депресиращи настроения се разпореждат с мислите им повече от колкото на тях им се иска. Мозъкът не спира да мисли, не се отказва от това да търси някакво решение. Пък да оставим на страна, че всичко, което се случва, е по волята на Аллах. И когато мозъкът отказва да работи, тъй като му е трудно да се реши за едно от хилядите решения, започва да се търси помощ от видния и скрития свят. Амулети от сорта на бижута или сувенири ни дават прекрасния пример. А при това решението се намира единствено в това, случилото се да се приеме и да се потърси спасение и утеха при Аллах (т). Само Той може да ни утеши, да ни даде надежда и изпълни и най-съкровените ни желания. Ако започнем да се съгласяваме с всичко - наистина с всичко – и не се съмняваме, то Аллах (т) ще ни помогне да се справим както с предполагаемо – позитивните, така и с негативните събития в живота ни.

“Ако хората наистина вярват, че чрез връзка с някакви си мистериозни духове ще им се отдаде да се измъкнат от борбата и стремежите на живота и всекидневието, то те много се лъжат. Безотговорно е да се избягват отредените ни задължения или да се бяга от последиците на собствените ни дела. Това могат да го направят само хора, на които не им е станало ясно, че в края на краищата ще трябва да отговарят пред Аллах и не са забелязали предпазващите ги гласове на съвестта им.”

*(Юсуф'Али - Yusuf 'Ali - в Daily Tafsir Nr. 116 от 09.05.2006 към Сура 72, 6 [сравни: Daily Tafsir Online от wwww.umma.info/comments.php: приблизителен превод: И между хората винаги е имало мъже, които са търсили закрила при мъжете от Джиновете. Но това само усили притесненията им.)


Защо се подчиняваме на Аллах (т)? Защото само Той знае решението.

Аллах (т) ни е дал един огромен инструмент: Молитвата! Задължава ни по пет пъти на ден да Му се молим. Да избягаме от всекидневието, да се успокоим, да потърсим духовната връзка между вътрешното ни “аз” и Неговата прекрасна космическа сила. Молитвите би трябвало да са като кратка почивка, почивка от земното, почивка от стреса, почивка от решения, почивка от съмненията ни. Нека, когато се молим, да изключим главите си, да пуснем чувствата си на свобода и усетим невидимата сила на Аллах (т).

А след молитвата - поклон трябва да си отредим време за “обикновени” молитви (Ду`а)¹. Молитви за нас, семейството ни, близките ни, братята и сестрите ни. Тук е и решението на проблемите ни: Решенията, които трябва да вземем всеки ден, може – даже трябва – да бъдат представени на Аллах (т), за да може те да са ни от полза. Защото само чрез благословията Му бихме взели правилното решение. В един хадис е казано:

Абу Хурайра (р) разказва: Пророкът казваше:
"Аллах се ядосва на този, които не прави ду`а" (Тирмиди)

Това означава, че ако не направим ду`а в определени ситуации, ние все бихме стигнали до погрешен резултат. Че ако не следваме този закон на Аллах, делата ни ще се превърнат в бреме, което трябва да носим. Така че, защо се колебаем, да представим всичко – наистина всичко – на Аллах (т) и да го помолим за решение?

Една важна забележка: Мозъкът ни клони да взима логични решения. Мозъкът, тази комбинация от съзнание и несъзнание, се замисля винаги над последиците, и то в двете посоки: Какво би се случило, ако се бях решил/а инак? Правилно ли беше решението, на какви последици трябва да съм готов/а? Полза или щета? Аллах (т) ни е създал с тези качества, така че те не са погрешни. Те само ни затрудняват живота. Но Той ни е дал и едно друго качество, нека го наречем Интуиция. Това чувство, този вътрешен глас, това е връзката ни с космическата сила. Ако вземем за пример времето, когато някой тъкмо се е влюбил. Главата е напълно изключила, всички рационални подбуди са като издухани от вятъра – като заловени в капан. Напълно неразбираемо за околния свят гледаме през розови очила; не съществуват нито колебание, нито болести, нито стрес. Това чувство е вътрешното ти “аз”, душата ти. Всеки ден трябва да се грижим за живота на тази душа и да не я захвърлим в боклука. Аллах (т) знае отговор за всеки проблем и ако Го помолим, ще ни го сложи в душата. Или има някой, който би избрал гнева Му?


Защо се подчиняваме на Аллах (т)? Защото не можеш инак!

Аллах (т) ни казва следното в Корана - Сура 11:56: Аз се уповавам на Аллах, моя Господ и вашия Господ. Няма твар, която Той да не държи под Своя власт. Моят Господ е на Правия път.

Едно от най-важните изказвания в това последно Божие откровение. Всичко което се случва е по Негова воля. Дали ще си безработен или ще се задушаваш от работа, дали ще си тъжен или луд от щастие, дали съседът ти ще ти лази по нервите или пък ще си приказваш с непознати, дали велосипедист ще пресече на червено и ще трябва да удряш спирачки, дали брат ти / сестра ти ще мисли като теб, с кой / коя ще се събереш или разведеш, кога ще дойде ангелът, който оповестява смъртта, да те вземе или пък да вземе някой от любим човек – всичко се случва по волята на Господаря ни.

На какво ни учи всичко това? Нито ние, нито околните ни правят грешки? Но това би означавало, че Аллах (т) прави грешки. Той обаче е безгрешен, всемогъщ, навсякъде, по всяко време, управлява този свят по Собствен план, като един грамаден часовник. От векове насам хората недоволстват от съдбите си, все питат “защо?”, борят се за земни и/или душевни богатства, учат се (да се надяваме) през целия си живот и умират, в един предопределен час. Всяко поколение получава наново шанс и Аллах (т) е Този, Който решава, кой от слугите Си ще избере.: “И се доверявайте само на онзи, който е последвал вашата религия!” Кажи [о, Мухаммад]: “Напътствието на Аллах е напътствие. [Нима се опасявате,] че и другиму се дарява същото, каквото бе дарено и на вас, или ще ви оспорват пред вашия Господ.” Кажи: “Благодатта е в Ръката на Аллах. Дарява я комуто пожелае.” Аллах е всеобхватен, всезнаещ. (Сура 3:73)

Той ни излага отново и отново на изпитание в очакване на правилното решение. Така че всичко, което се случва около теб е по една единствена причина: Аллах (т) те обича и те подканва към безусловно подчинение, като благодарност за напътствието ти. Това е много лесно: Ти си богобоязлив/а (истински/а мюсюлманин/ка), изпълняваш заповедите Му, опитваш се във всеки един момент да Му се харесаш – а като благодарност, ще получиш най-прекрасната награда, която въобще съществува: Рая!

Али, Аллах да е доволен от него, разказва [1]:

Веднъж бяхме на едно погребение в Бакии` Ал-Гаркад. Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, дойде до нас. Седна и ние седнахме около него. В ръката си имаше пръчка. Без нищо да каже, наведе главата си и започна да чертае нещо по земята с пръчката.

След това каза: “Сред вас няма нито една жива душа, чието място в рая или в ада Аллах да не е предопределил, и чиято съдба да не е предопределена.”

При това един мъж се обади: “О пратенико на Аллах, защо не се отдадем тогава на съдбите си, които са изписани на добре охранената дъска и не обръщаме внимание на случилото се?”

Той отговори: “Който е от щастливците, ще върши добро. Който е обаче от нещастниците, ще върши зло. Вършете! На всеки пътят е лесен: На щастливите хора ще им се улесни пътят към доброто, а на нещастниците към злото.”

След това той рецитираше: “Който раздава и се бои, и вярва в Най-прекрасното, ще го улесним към лесното. А който е скъперник и пренебрегва, и взима за лъжа Най-прекрасното, ще го улесним към трудното.” (Сура Ал-Лайл (92), 5-10)

Юсуф Али е написал едно много хубаво изречение за обяснение на 12. аят от Сурата Ал-Джинн (72) в петия том на книгата “Die Bedeutung des Koran” [Значението на Светия Коран] (Но ние знаем, че никога няма да избягаме от Аллах на земята и че не можем да се измъкнем от Него чрез бягство): „Все пак знаят, че планът на Аллах и Неговата истина в края на краищата ще бъдат изпълнени, и никой не може да провали Неговите намерения. Защо тогава да не съвместим желанията ни с Неговите и да не намерим спокойствие, така както го намерихме чрез вярата ни?” Добре дошли на път към едно хармонично съжителство. Представи си - съпротивите от живота изчезват, представи си - живееш в пълно равновесие с всичко около теб, представи си, че щастието ти на този свят вече не би могло да бъде описано! Това би било чувството, ако допуснем волята на Аллах и вече не се съпротивляваме. Тогава и ти ще се въртиш в универсалния часовник, като част от едно цяло.


Защо се подчиняваме на Аллах (т)? Какво би било алтернативата?

Брат ни Салехедин (Pierre Vogel) каза в една от проповедите си [2]: “Има три пътя до Аллах (т), пътят на любовта, пътят на надеждата (за Рая) и пътят на страха. Всеки вярващ мюсюлманин избира своя път.” Първите два разгледахме вече по горе. За третия вид е нужно само рецитирането на Светия Коран:

“Последствието и за двамата е, че ще пребъдат в Огъня, там ще пребивават вечно. Такова е възмездието за угнетителите. О, вярващи, бойте се от Аллах! И всеки да види какво е приготвил за Утре (Под “Утре” се има предвид Денят на възкресението)! И бойте се от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела. И не бъдете като онези, които забравиха Аллах ­ Той ги накара да забравят себе си! Те са нечестивците. Не са равни обитателите на Огъня и обитателите на Рая. Обитателите на Рая са спасените. Ако бяхме низспослали този Коран върху планина, щеше да я видиш смирена, разцепена от страх пред Аллах. Тези примери ги даваме на хората, за да размислят. Той е Аллах, няма друг Бог освен Него ­ Знаещия и неведомото, и явното. Той е Всемилостивия, Милосърдния. Той е Аллах, няма друг Бог освен Него ­ Владетеля, Пресветия, Съвършения, Утвърждаващия, Наблюдаващия, Всемогъщия, Подчиняващия, Превъзходния! Пречист е Аллах от онова, с което Го съдружават! Той е Аллах ­ Сътворителя, Изкусния, Ваятеля! Негови са Най-прекрасните имена. Прославя Го всичко на небесата и на земята. Той е Всемогъщия, Премъдрия. (Сура 59:17-24)

[1](Bukhârî, Muslim, Tirmîdhî, Abû Dâwûd, Ibn Mâjah und Ahmad Ibn Hanbal)

[2] http://www.diewahrereligion.de, Vortrag Wuppertal 14.04.2006

Реферат на: Кай Али Рашид Люр


1 - бл.п.: В Исляма се различава между задължителната молитва по пет пъти на ден (ар.ез.: салаат или намаз), която се извършва по определен за нея начин и “обикновената” молитва (ар.ез.: Ду`а). Тя може да бъде във вид на молба, изричане на благодарност, хвалба и.т.н.

Преведено от немски език отWay-to-Allah.com