ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ – ЗЕКЯТ

ЧЕТВЪРТИ РАЗДЕЛ – ЗЕКЯТ

1. Определение: – даване на определена част от богатството (имуществото) на богатите на определени групи от хора, при определени условия, с цел ибадет.

    
„И да отслужват молитвата, и да дават милостинята зекят...!” (Бейине: 5)
Зекятът е заповядан през втората година от Хид­жра и е третата основа на Исляма, а който го отрича, е неверник.
2. Мъдростта от зекята:
2.1. Предпазване на богатството на богатите от из­чез­ване (унищожение) – който даде зекят от бо­гат­ство­то си, го пречиства, защото Аллах (С.Т.) е казал, че 2,5% от богатството на богатите, е за бедните хора.
Например, когато на едно дръвче на есен му изпадат листата, овощаря му подрязва клоните, за да може на пролет да даде повече плод.
2.2. Подпомагане на бедните, като по този начин се засилва връзката между богати и бедни, и се премахва завистта.
Когато богатите си дадат зекята на бедните, те получават тяхната обич, а богатите също обичат бедните, защото чрез тях печелят севаб.
Веднъж един беден човек минал покрай нивата на богат човек и отправил дуа към Аллах (С.Т.): ,,О, Аллах, увеличи богатството на този човек, защото и аз имам дял от него!”
2.3. Чрез зекята се пречиства богатството, а бо­га­тият се предпазва от скъперничество.
Който откаже да даде милостинята зекят, но не я отрича, изпада в огромен грях и има признаци на скъперник.
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,На онзи, на ко­го­то Аллах (С.Т.) е дарил богатство, а не е изплатил ми­ло­сти­нята зекят, в Деня на възкресението ще му се покаже огромна змия с два зъба, която ще се увие около шията му, ще го захапе за двата края на устата и ще казва: ,,Аз съм твоят имот. Аз съм твоето съкровище.”. (Бухари)
За скъперниците Аллах (С.Т.) казва в сура „Али Имран: 180”:

„И да не смятат скъперниците, че благодатта, която Аллах им е дал, е добро за тях! Не, тя е зло за тях. В Деня на възкресението ще им бъде надянато
на врата онова, за което се скъпяха. На Аллах е наследството на небесата и на земята.
Сведущ е Аллах за вашите дела.”  
(Али Имран: 180)

Хадис: Предава ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Онези, които лишават своите имоти от ми­лостинята зекят, ще бъдат лишени от дъжд. Ако не беше добитъкът – нямаше да има дъжд за тях”. (Ибн Маджа)
3. Условия, на които трябва да отговаря мюсюлманинът, за да му е задължение да дава зекят.
3.1. Да е мюсюлманин.
3.2. Да е свободен човек.
3.3. Да притежава определена имуществена стой­ност (нисаб ) над основните потребности, без които човек не може, като дрехи, жилище, транспорт и др.
3.4. Да е изминала една година от придобиването на имуществото.
3.5. Да не е длъжник.
Когато един човек е дал заем на друг, и тези пари са над границата на нисаба, те са на собственикът им, т.е. на този който ги е дал, и съответно зекятът се дава от него (собственикът), а този който ги ползва, не дава зекят на тези пари, защото те не са негови, въпреки че временно ги ползва.
4. Имущества, заради които трябва да се дава зекят:
4.1. Пари, злато и сребро, диаманти, рубини, и други скъпоценности:
- Нисабът за златото е 86 гр. Ако някой притежава над тази стойност злато, той е задължен да даде зекят, ако го притежава една година. Това се отнася и за пари или други ценности, равняващи се на тази сума.
4.2. Търговски стоки – независимо какви са, но трябва да са придобити от халал. Това, което е харам, не става за зекят. Задължителната милостиня зекят за тях е 2.5% от стойността им.
* Количеството, което се дава за зекят е 2,5 % от имуществото. Това се отнася за т. 4. 1. и т. 4. 2.
4.3. Животни – за животните се дава специален зекят и то от тези, които стават за Курбан – камили, едър рогат добитък, овце и кози.
а) камили – на пет камили за зекят се дава една овца, на десет – две овце, на петнадесет – три овце, на двадесет – четири овце, от двадесет и пет до тридесет – дава се малка камила.
б) Крави и биволи – при тези животни зекятът се дава от същия вид. Нисабът при тях е тридесет животни. Ако са от тридесет до четиридесет – дава се едно теле, навършило една година. От четиридесет до петдесет и девет – се дава теле, навършило две години.
в) овце и кози – нисабът е от четиридесет броя и повече. От четиридесет до сто и двадесет овце се дава една средна овца.
За да се даде зекят от тези видове животни, трябва половината или повечето време да са на паша. Ако са на ясли или обор и разходите са много, тогава не се дава зекят от самите животни, а ако са за продан, се смятат за търговска стока и се дава зекят от пари.
4.4. Трайни зърнени култури – пшеница, боб, ръж, ечемик, фъстъци и др. Зекятът за тях се дава веднага след беритбата, който е 5% ако е напоявал, и 10% ако не е напоявал. Нисабът е 600 кг.
5. Групи от хора, на които трябва да се даде зекят:

,,Милостинята зекят е за бедните и за нуждаещите се, и за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата [към Исляма], и за [откуп на] робите,и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и за пътника [в неволя] ­ задължение е от Аллах. Аллах е Всезнаещ, Премъдър!” (Тевбе: 60)

5.1. Много беден – (фукара) - мюсюлманин, който няма нищо и живее в бедност, изнемогва.
5.2. Мискин – беден човек, който има някакви сред­ства, но едва му стигат за храна.
5.3. Определени хора, които събират зекята (това се прави в мюсюлманските държави).
5.4. За приобщаване към Исляма – зекят, който се дава на хора (не мюсюлмани), които са се насочили към Исляма или са новоприели религията.
5.5. За освобождаване на роби, които са мю­сюл­ма­ни.
5.6. Даване на зекят за изплащане на дълг, т.е. на хора, които са длъжници, но са задлъжнели по причина на болест или друго, а не за нещо, което е харам (например: при хазарт).
5.7. Даване на зекят за Джихад – при война, в име­то на Аллах (С.Т.), за подпомагане на войската. Може да се даде и на хора, които призовават към Исляма.
5.8. Пътник, който е изпаднал в нужда и няма с какво да се прибере в родното място. На такъв човек може да му се даде, колкото да се прибере до вкъщи.
* Когато зекятът е в малко количество, може да се даде и на един човек, а ако е в голямо количество, да се разпредели.
6. Плодове от милостинята зекят.
Даването на зекят пречиства душата и освобождава човека от скъперничеството и алчността, пречиства имо­та, увеличава вярата на раба, става причина за спе­чел­ва­не на задоволството на Аллах (С.Т.).
* Най-добре е зекятът да се даде на роднини и съседи, ако има нуждаещи се от тях, но да не са от хората, които сме длъжни да издържаме, като майка, баща или хора от едно семейство да си дават едни на други зекята. Също така, докато в населеното място има нуждаещи се, не е редно да се изнася зекятът извън него.

14. Награди за отвъдния живот.

15. Количество от имущество притежателят, на което се счита за богат.