НАМАЗ НА ПЪТНИКА
- Каср – /Съкращаване на намазите/ – това се отнася за пътници, които ще пътуват на разстояние минимум 90 км. в едната посока, като намазите, които са четири ракята, трябва да ги съкращават на два ракята. Това са фарзовете на намазите Зухр, Аср и Ишаи. Доказателство за това улеснение са думите на Аллах :
,,А когато странствате по земята, не е прегрешение за вас да съкращавате молитвата…”
(Ен – Ниса: 101)
Хадис: Йе’аля ибн Умейе попитал Умер ибн Хаттаб (р.а.): ,,О, Умер, Аллах (С.Т.) казва в айет 101 на сура „Ниса”, че може да съкращаваме намаза,
когато ни е страх (при пътуване). Но ние сме в сигурност и
спокойствие. Трябва ли да съкращаваме?”. Умер (р.а.) казал: ,,За същото
питах Пратеника (с.а.с.), а той каза: ,,Това е една садака от Аллах (С.Т.) към вас, затова приемете тази садака”. (Муслим)(Ен – Ниса: 101)
От Айше (р.а.), която казала: ,,Първоначално намазът беше заповядан два ракята фарз (само акшам е бил три ракята), след това Аллах (С.Т.) потвърди тази заповед за пътника и увеличи намаза на четири раекята за местния.” (Бухари и Муслим)
2. Разпоредбата за съкращаване на намаз.
Според имам Ебу Ханифе (р.а.) съкращаването на намазите е ваджиб (задължително), и ако някой нарочно кланя по четири ракята не му е правилен намазът, освен ако е зад имам, който кланя четири или е забравил, или пък не знае. А според другите имами то е суннет.
3. Начало на съкращаването на намазите.
Когато някой има намерение да пътува на разстояние повече от 90 километра в едната посока, има право да съкращава намазите, които са фарз, веднага след като напусне населеното място. Това важи дотогава, докато се върне в мястото, където живее или ако се установи на друго място. Ако има намерение да стои за по-малко от петнадесет дни се счита за пътник и може да съкращава намазите. А ако се установи за повече от петнадесет дена на дадено място, не се смята за пътник и не е позволено да съкращава намазите.
4. Суннети и нафиле намази по време на пътуване.
Според една част от ислямските учени е желателно, ако има възможност и време пътникът да кланя потвърдените суннети, а според друга част от учените е по-добре да не кланя, защото Пратеникът (с.а.с.), когато е пътувал не е кланял суннет намаз, освен суннета на сабах и това се потвърждава от Абдуллах ибн Умер (р.а.).
5. Откланване на пропуснатите намази по време на път.
Според имам Ебу Ханифе пропуснатите намази трябва да се откланват толкова ракяти, колкото са пропуснати, т.е., ако един намаз е пропуснат вкъщи, или когато човекът не е пътник, той трябва да откланя четири рекята, (ако е Зухр, Аср или Иша), независимо кога се откланва. А ако е един намаз и е пропуснат по време на път, и е от намазите зухр, аср или иша, трябва да се откланя два рекята, независимо кога ще се кланя.
Джем – (Събиране на намазите)
Според имам Ебу Ханифе не е позволено да се събират намази, освен за хаджиите на местността Арафат и Музделифе, но всички останали имами казват, че може и от суннета е да се събират намазите, когато човек е пътник и има нужда от това, като това събиране може да стане само на обедния намаз със следобедния или на вечерния (акшам) с нощния намаз (иша). Други варианти не са позволени.Например във времето на обедния намаз да се кланя Зухр, а след това с нов икамет да се кланя Аср или да се кланят двата намаза във времето на Аср. Същото важи и за вечерните намази.
Доказателство за събиране на намазите е:
Хадис: Енес (р.а.) предава: ,,Когато Пратеникът (с.а.с.) тръгваше на път преди да е влезнало времето за Зухр, закъсняваше с обедния намаз и го кланяше във времето на Аср (икиндия), и ако тръгваше на път и вече е дошло времето за обедния намаз – първо кланяше и след това тръгваше.” (Муттефекун алейхи)
Хадис: Муаз ибн Джебел (р.а.) предава: ,,По времето на войната в Табук, когато Пратеникът (с.а.с.) тръгваше преди слънцето да достигне връхната си точка на обяд, закъсняваше с обедния намаз и го кланяше във времето на икиндия. Ако тръгваше преди да е залязло слънцето, закъсняваше с акшам намаз и го кланяше във времето на ишаи. И ако щеше да тръгва след залеза на слънцето, кланяше акшам и ишаи намаз и след това тръгваше.” (Ебу Дауд и Тирмизи)
Хадис: Ебу Селеме (р.а.) казва: ,,Веднъж Пратеникът (с.а.с.) събра намазите магриб (акшам) и ишаи (ятсия), защото валеше силен дъжд.” (Бухари)
Имам Ахмед ибн Хамбел въз основа на този хадис позволява да се събират споменатите намази (обедният с икиндия и акшамът с ятсията) при тежка болест, като прави сравнение (къяс), като казва, че болестта е по-голяма причина от бурята.
Според шериата всеки човек трябва да избира работата си така, че да му позволява да кланя намазите си, но ако няма такава възможност се допуска да събира споменатите намази, което е по-добре, отколкото да ги оставя за каза или да не ги кланя въобще.
