Ваджибите на намаза

 

Ваджибите на намаза

Само според имам Ебу Ханифе в намаза има ваджиб, а според останалите учени няма. При тях има фарз и суннет, т.е. някои от нещата, които при имам Ебу Ханифе са ваджиб, при тях са фарз, а други са суннет.
1. Четене на ,,Фатиха” – само според имам Ебу Ханифе, четенето на сурата ,,Фатиха” е ваджиб, а според останалите имами е фарз.
2. Четенето на най-малко три къси айета или една сура след ,,Фатиха” – само на третия и четвъртия рекят на фарз намазите не се чете друго, освен ,,Фатиха”.
3. Четенето на ,,Фатиха” да е преди сурата.
4. Спазване на „теадили еркян” – това е точното изпълнение на всяко движение в намаза. Доказателство за това е хадисът за кланящия се лошо, записан в темата за рукю по-горе.
5. Опиране на носа заедно с челото на седжде.
6. Първото сядане на ,,Еттехийяту”. Ако някой се сети при ставането, че не е стоял на ,,Еттехийяту”, ако не е започнал да чете ,,Фатиха” – трябва да седне и да се поправи, но ако е започнал ,,Фатиха” – в края на намаза трябва да се поправи чрез седжде – и – сехви (две допълнителни седждета).
7. Четене на ,,Еттехийяту” на първото и второто сядане.
8. Ставане веднага след ,,Еттехийяту” за трети рекят при намазите, които са три или четири рекята.
9. Даване на селям на дясната страна.
10. Когато се кланя джемаат, имамът да чете на глас на феджр, магриб, ишаи, на Байрямските намази, в Петъчната молитва, Таравих и витр в Рамазан, а в останалите намази тихо.
11. Четенето на дуата ,,Кунут” на намаза витр.
12. Четенето на текбири, след намазите на Байрям.
Ако някой нарочно остави или пропусне ваджиб, той трябва да кланя намаза отначало, но ако е без да иска, в края на намаза се поправя чрез седжде – и – сехви.

ФАРЗОВЕ НА НАМАЗА

 

ФАРЗОВЕ НА НАМАЗА

• Външни фарзове (условия) преди намаза:

1.1. Вземане на абдест (малък или голям /гусюл/).
„О, вярващи, когато станете за молитвата, измийте лицето и ръцете си до лактите, и обършете главата, и измийте нозете си до глезените!” (Маиде: 6)
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,, Аллах (С.Т.) не приема намаза, без абдест.” (Муслим, Ебу Дауд и др.)
1.2. Почистване на тялото, дрехите и мястото, където ще се прави намаза.

„и дрехите си почиствай!”
(Мудессир: 4)

Хадис: Разказва Али (р.а.): ,,На мен много често ми излизаше мези (течност при възбуда) и изпратих един човек при Пратеника (с.а.с.) да го попита какво да направя. Пратеникът отговорил: „Да си измива половия орган и да взема абдест (малък).” (Бухари)
Хадис: Енес (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Предпазвайте се от пръските на урината, защото повечето от наказанието в гроба ще бъде заради нея!” (Дара Кутни)
Хадис: Разказва Айше (р.а.): ,,Една жена с Истихада (течение при жените извън) дойде при Пратеникът (с.а.с.) и попита как да прави намаз и дали да го прави? Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Измий кръвта по тебе, вземай абдест (за всеки намаз) и кланяй!” (Бухари)
Хадис: Разказва Джабир ибн Семура (р.а.): ,,Веднъж дойде един човек при Пратеникът (с.а.с.) и попита: „О, Пратенико на Аллах, да правя ли намаз с дрехите, с които правя полово сношение с жена си?” Каза Пратеникът (с.а.с.) – „Да! Ако не забележиш по тях мръсотия.” (Ахмед, Ибн Маджа)
Хадис: Разказва Ебу Сеид Ал – Худри (р.а.): ,,Веднъж кланяхме с Пратеникът (с.а.с.) и той по време на намаза си свали налъмите (вид обувки) и ние също ги свалихме. След намаза той (с.а.с.) ни попита: ,,Защо си свалихте налъмите? Казахме: ,,Видяхме теб, о, Пратенико на Аллах!”. Каза: ,, Дойде при мен Джебраил (а.с.) и ми каза, че по тях има мръсотия. Когато някой от вас дойде в джамията, то да си обърне налъмите и да види да няма по тях мръсотия и ако има, да ги избърше по земята и след това да кланя!” (Ахмед, Ебу Дауд и др.)
Хадис: Разказва Ебу Хурейра (р.а.): ,,Веднъж дойде един бедуин и оринира в джамията и хората наскачаха да го бият. Пратеникът (с.а.с.) каза: „Оставете го!”. След това го извика и му каза: „Това е джамия и тук не се правят такива неща, тук се прави намаз, чете се Коран и се прави зикр.” След това каза: ,, Донесете една кофа вода и сипете върху това място!” (Бухари)
1.3 Покриване на аврета – (частите от тялото, които не трябва да се виждат).

„О, синове на Адам, обличайте се подходящо при всяка молитва.” (Еараф: 31)

а) Авретът на мъжете е от пъпа до коленете включително.
Хадис: Амру ибн Шуайб (р.а.) предава, че Пра­те­ни­кът (с.а.с.) казва: „Заповядайте на децата си да кланят намаз на седем години и когато станат на десет години, ако не кланят ги удряйте, и ги разделете в леглата им и завивките, и когато някой от вас ожени своя роб или робиня – да не гледа това, което е под пъпа до колената, защото това е аура (забранено място за гледане)!” (Ахмед и Дара Кутни).
б) Авретът за свободна жена е цялото й тяло, с изключение на лицето и ръцете до китките.
Хадис: Айше (р.а.) казала на едно момиче, което се казва Есма: ,,Ей, Есма, жената когато достигне пълнолетие, нищо не трябва да й се вижда, освен лицето и ръцете!” (Ебу Дауд)

„И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения, освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си!” (Нур: 31)

Хадис: Айше (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Аллах (С.Т.) не приема намаза на пълнолетна жена без хиджаб (покривало).” (Ебу Дауд, Тирмизи и Ахмед)
Условия, на които трябва да отговаря облеклото на жената:
1) да не прозира.
2) дрехата да не е тясна и прилепена по тялото.
3) да е покрито цялото тяло, като при движение да не се открива.
По време на намаз всичко трябва да е покрито, дори човек да е сам или на тъмно. Трябва да сме покрити винаги, особено в намаза, защото човек по време на намаз застава пред Аллах (С.Т.). С дрехите, с които не може да се излиза пред хора, не е желателно да се кланя и намаз. Нарушение на общоприетия ред в дадено място е мекрух, ако не е в противоречие с шериата.
Липсата на шапка не е пречка, за да бъде приет намаза.
Хадис: Разказва ибн Аббас (р.а.): ,,Веднъж Пратеникът (с.а.с.) си свали чалмата и я сложи пред себе си за сутре (нещо, което се слага пред кланящия намаз, за да не минават хората отпред).” (Ибн Асакир)
Мъжете нямат право помежду си да си показват аврета, освен пред съпругите си и робините си. Авретът пред жени, когато са само жени, се допуска да се показва всичко от тялото, освен това, което е от пъпа до коленете включително. Ако е повече от това, е харам. Жената може да показва тялото и прелестите си само пред съпруга си.
При дарура (силно наложащо) може да се кланя намаз, дори и да се показва аврет. При всяка една дарура отпада това, което не можем да го направим до степен толкова, колкото е необходимо, без да се прекалява.

• Съблюдаване времето за намаза.

,,За вярващите молитвата е предписание в определено време.” (Ниса: 103)

Хадис: Предава Джабир (р.а.): ,,Дойде Джебраил (а.с.) при Мухаммед (с.а.с.) първия ден, когато слънцето беше след зенита си, и му каза: ,,Стани и кланяй Зухр!”; след това дойде, когато сянката беше колкото самите предмети, и му каза: „Стани и кланяй Аср!” После дойде, когато слънцето залезе, и му каза: ,,Стани и кланяй Магриб!” След това дойде, когато на хоризонта изчезна жълтата му ивица, и му каза: ,,Стани и кланяй Ишаи!” На сутринта дойде, когато се пукна зората, и каза: ,,Стани и кланяй Феджр!” След това Джебраил (а.с.) дойде, когато сянката на всяко нещо беше колкото него, и каза на Пратеникът (с.а.с.) да кланя Зухр. После дойде, когато сянката на предметите беше двойна, и му каза да кланя Аср. Следващото идване беше в същото време като предишния ден и му каза да кланя Магриб. След това дойде в полунощ и му каза: ,,Стани и кланяй Ишаи! И последно дойде малко преди да изгрее слънцето и каза: ,,Стани и кланяй Феджр!” След намаза Джебраил (а.с.) каза: ,,Между тези две времена е времето за всеки намаз!” (Бухари, Ахмед, Несаи и Тирмизи)
За полунощ се счита средата между залеза на слънцето и пукването на зората.
а) Време за Феджр – началото е от зазоряването (имсак или различаването на бялата от черната ивица на хоризонта) до изгрева на слънцето. Най-голяма награда ще получи кланящият, ако кланя в първото време, което се отнася за всички намази. Ако човек се успи и слънцето изгрее, когато се събуди – кланя целия сабах, който не е каза, но това може да се направи 45 мин. след изгрева докато останат 45 мин. преди Зухр.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва : ,,Който застигне един рекят от Феджр, преди да изгрее слънцето, то той не го е пропуснал. И който застигне един рекят на намаза Аср, преди да залезе слънцето, то той е застигнал намаза”. (Бухари, Муслим и Ебу Дауд).
б) Време за ,,Зухр” – началото е, когато слънцето премине връхната си точка (зенита) и сянката на предметите започне да се увеличава, а краят е, когато сянката на предметите получи реалния си размер прибавен й и размерът на сянката, която е била след зенита на слънцето.
Когато слънцето е в зенита си (връхната си точка) е мекрух да се кланя намаз.
в) Време за Аср (Икиндия) – началото на Аср, е краят на Зухр, а краят е до залеза на слънцето. Ако остане един час до Магриб и човек не е кланял суннета на Аср, след това време суннетът отпада и се кланя само фарза.
г) Време за Магриб (Акшам) – началото е залезът на слънцето, а крайното време е изчезването на жълтия ореол на хоризонта.
Хадис: Предава ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Времето на намаза Магриб, е до изчезването на жълтия ореол от хоризонта.” (Бухари)
д) Време за Ишаи – от изчезването на жълтия ореол от хоризонта до полунощ, а при необходимост може и до имсак, но не е желателно.
Хадис: Предава ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Последното време за намаза Ишаи е до полунощ.” (Муслим)
Хадис: Предава Енес (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) отлагаше Ишаи понякога до средата на нощта.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Ебу Катаде (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Никога не се счита, че човек е спал прекалено много, освен ако дойде времето за следващия намаз, а той не е кланял предишния.”(Муслим)
е) Време за намаза Витр – започва след откланването на Ишаи и свършва преди имсак.
Хадис: Предава Айше (р.а.): ,,Винаги Пратеникът (с.а.с.) кланяше намаза Витр - понякога в началото на нощта, понякога в средата, а понякога преди имсак.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): ,,Завеща ми Пратеникът (с.а.с.) да кланям Витр преди да легна, да кланям редовно намаза Духа и да държа всеки месец три дена нафиле оруч.” (Муслим)
Хадис: Ебу Сеид Ал – Худри (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Кланяйте Витр преди сабах!” (Муслим)
От тези хадиси се вижда, че Витр намаз има три времена – след откланване на Ишаи; преди лягане и преди имсак. След Витр не е желателно да се кланя друг намаз.
Хадис: Предава ибн Аббас (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Аллах (С.Т.) ви заповяда още един намаз, освен фарза и той е Витр. Кланяйте го след Ишаи до сабах!” (Тирмизи и Ебу Дауд)
Важността на времето е, че е фарз в намаза. Фарз е не само да влезе времето за намаз, а да сме сигурни, когато сме сами, че е настъпило или да се ориентираме по природни признаци. Ако и по това не можем да се ориентираме, трябва хубаво да се размислим дали е дошло времето за намаза. Ако някой се кланя, без да се размисли дали е влезнало времето, то намазът му е невалиден. Самото търсене на времето е фарз.
Времена, в които е мекрух (нежелателно) да се прави намаз:
1. Време, в което кланянето на намаз е силен мекрух:
- Когато слънцето изгрява, докато се издигне (около 45 мин.).
- Когато слънцето е в зенита си, докато го подмине.
- Когато слънцето започне да залязва, докато залезе изцяло.
2. Време в което кланянето на намаз е мекрух:
- След откланване на сабах до изгрева на слънцето;
- След откланване на икиндия до залез слънце.
Хадис: Предава Укбе ибн Амир (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) ни забрани да кланяме намаз и да погребваме мъртъвците в три времена: първото е, когато изгрява слънцето, докато се издигне малко; когато слънцето е в зенита си, докато не тръгне да се наклонява и когато слънцето залязва, докато залезе.” (Муслим)
Хадис: Предава Ебу Сеид Ал – Худри (р.а.): „Чух Пратеникът (с.а.с.) да казва: ,,Не кланяйте намаз след сабах (Феджр), докато не изгрее слънцето и не кланяйте намаз след фарза на Икиндия, докато не залезе слънцето!” (Бухари и Муслим)
Хадис: Предава Умер ибн Абесе (р.а.): „Попитах Пратеникът (с.а.с.): ,,О, Пратенико на Аллах! Кажи ми за намаза!”. Каза (с.а.с.): ,,Когато откланяш намаза Феджр, след това не кланяй нищо, докато не изгрее слънцето и се издигне малко, защото то изгрява между рогата на шейтанина и тогава слънцеобожателите правят седжде на слънцето! След това кланяй (колкото искаш), докато слънцето стигне малко преди зенита си и го отмине (в това време не се кланя), защото в това време се подклажда Джехеннемът! После кланяй, докато откланяш намаза Аср, после спри, докато не залезе слънцето, защото тогава то залязва между рогата на шейтана и тогава слънцеобожателите му правят седжде!” (Муслим и Ахмед)
При необходимост може да се кланя в тези времена, но само фарзовете на дадения намаз. (Според имамите Ахмед и Шафии в тези времена може да се кланят и намази, които имат причини – като намаза (техиятул месджид) – поздрав за джамията.

• Обръщане към Къбле.
•  

„Виждаме да се обръща твоето лице [о, Мухаммед] към небето! Ние непременно ще те
обърнем в посока за молитви, която ще ти е угодна. Тъй че обърни лице към Свещената джамия! Където и да бъдете, обръщайте лице към нея! Дарените с Писанието знаят, че това е истината
 от техния Господар. Аллах не подминава
техните дела.” (Бакара:144)

Който е близо до Кяабето, е задължен да се обърне точно към средата, а ако е далече, достатъчно е да се обърне към Мекка. Ако е невъзможно да намери посоката, то може да се ориентира по слънцето и звездите, или посоките в света. От България къбле се намира в посока югоизток. Когато човек не може да се ориентира по нищо, той да се размисли добре и да прецени по разум и иншааллах, намазът ще му бъде точен. Ако е започнат намазът в грешна посока и по време на намаза разбере това, то да се обърне в правилната посока и да продължи да кланя!
Попитали Али (р.а.) как да търсим къбле, ако не можем да се ориентираме, той отговорил: ,,Ликът на Аллах (С.Т.) е навсякъде и тогава може да се кланя по преценка.”

„На Аллах принадлежи и изтокът, и западът и накъдето и да се обърнете, там е Ликът на Аллах. Аллах е Всеобхватен, Всезнаещ.”. (Бакара:115)
    

• Положения, при които отпада обръщането към къбле:

а) при пътуване
Нафиле намаз може да се кланя в превозно средство, без да се обръща към къбле.
Хадис: Предава Амир (р.а.): ,,Видях Пратеникът (с.а.с.) да кланя намаз върху животно, без значение къде върви и се обръща то и този намаз не беше фарз, а нафиле.” (Бухари)
Когато някой е пътник може да кланя нафиле намаз в превозното средство, без да слиза.
Когато някой пътува и трябва да кланя фарз намаз, е длъжен да слезе от превозното средство и да кланя навън. Но ако средството, с което пътува не е зависимо от него (например: обществен транспорт) – допуска се да се кланя вътре, за да не изостави изцяло намаза. Ако не позволява превозното средство да прави рукю или седжде – може да кланя със знаци, но ифтитах текбира (встъпителния текбир) по възможност да се направи към къбле.
б) при страх и война – ако къблето е обратно на посоката на врага, то може да се кланя в тази посока.
в) при болест – когато човек е болен и не може да се обърне в посока къбле, то може да се обърне и в друга посока.
1.6. Нийет (възнамеряване).

„И бе им повелено да се прекланят единствено
 пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да отслужват молитвата, и да дават
милостинята зекят!” (Бейине: 5)

Хадис: Предава Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) казва: “Делата са единствено според намеренията. И на всеки ще се въздаде според неговото намерение.” (Всепризнат хадис)
Нийетът е достатъчно да се направи със сърцето. Без нийет не се приема нито един ибадет. Когато човек застане за намаз, нийетът му трябва да съдържа:
- Какво ще кланя (фарз, суннет, сабах, акшам и т.н.).
- Непосредствено след нийета трябва да следва текбирът.
Според имам Ебу Ханифе, когато човек е имам, трябва да направи нийет, че е имам или да си помисли, че ще кланя джемаат, особено ако в джамаата има жени.
При нормални условия, ако не се спазят тези шест фарза – намазът на човек е невалиден.

• Фарзове вътре в намаза:

2.1. Встъпителен текбир (ифтитах текбир) – възвеличаване на Аллах (С.Т).

„И твоя Господ възвеличавай!”
(Мудессир: 3)

Хадис: Али ибн Аби Талиб (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Ключът на намаза е чистотата, влизането в него е текбирът, а излизането е селямът” (Тирмизи)
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Когато застанеш за намаз, кажи: ,,Аллаху екбер!” (Бухари)
Условия на текбира:
а) да каже на арабски ,,Аллаху екбер!”.
б) да го каже така, че да се чуе сам, ако е имам – на глас.
в) да бъде прав при фарз намаз (освен при невъзможност).
Ако някой застигне джемаата на рукю или на седжде, трябва да направи ифтитах текбира прав и след това да се присъедини там, където са джамаата.
г) да не се удължава елиф-ът и бе-то. Удължаването на елиф-а е харам, а бе-то е мекрух.
д) да не се изпреварва имама с текбира, защото това проваля намаза.
2.2. Киям (стоене прав).

„Спазвайте молитвите наред със средната молитва и заставайте смирени пред Аллах!”
(Бакара: 238)

Хадис: Разказва Имран ибн Хусейн (р.а): ,,Аз имах хемороиди. Отидох при Пратеникът (с.а.с.) и го попитах как да кланям намаз, а той ми каза: ,,Кланяй прав, ако не можеш прав, кланяй седнал, ако не можеш седнал, кланяй легнал!” (Бухари и Муслим)
Този хадис се отнася за намаз, който е фарз и ваджиб, ако е нафиле или суннет намаз, може да се кланя и седнал. От условията на този фарз е да се стои прав, без да се опира никъде.

• Положения, при които може да отпадне този фарз:

а) при болестно състояние – отпада ,,киям”. Аллах (С.Т.) не натоварва човека с нещо, което не е по силите му.
б) когато човек може да стои прав, но не може да прави рукю и седжде, трябва да се кланя седнал чрез знаци.
Хадис: Предава Джабир (р.а.),че Пратеникът (с.а.с.) видял един човек, който кланял седнал и сложил отпред възглавница, на която прави седжде. Пратеникът (с.а.с.) отишъл при него и хвърлил възглавницата. После болният сложил дръвце пред себе си, а Пратеникът (с.а.с.) изхвърлил и него и му казал: ,,Кланяй на земята! Ако не можеш, кланяй със знаци, като на седждето трябва да се навеждаш повече, отколкото на рукю!” (Бейхаки)
Ако човек е затворен чисто гол и няма възможност да се облече – трябва да кланя седнал и по такъв начин, че да си скрива аврета.
2.3. Кирает (четене на Коран).

„И четете това, което ви е най-лесно от Корана!” (Муземмил: 20)

Хадис: Ебу Хурейра (р.а.): предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Няма намаз без четене на Коран”. (Муслим)
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): „Чух Пратеникът (с.а.с.) да казва: ,,Който кланя намаз и не чете в него сура ,,Фатиха”, то този намаз е провален.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не е пълен намазът на този, който не е прочел ,,Фатиха”. (Ибн Хузейме и Дара Кутни)
Хадис: Предава Ебу Сеид Ал – Худри (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) ни заповяда да четем в намаза сура ,,Фатиха” и онова, което ни е лесно от Корана.” (Ебу Дауд)
От тези хадиси става ясно, че обезателно в намаза трябва да се чете сурата ,,Фатиха”. Ако някой, който е новоприел Исляма и не знае да чете ,,Фатиха”, може да чете това, което знае от Корана.
Когато се кланя с джемаат, според имам Ебу Ханифе, Коран трябва да чете само имамът, а този, който следва имама, не е желателно да чете Коран, базирайки се на айет 204 от сура ,,Стената”:
,,Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, за да бъдете помилвани!”
Пак според него четенето от имама, е четене и за джемаата.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Наистина имамът е поставен, за да се следва, и когато каже ,,Аллаху екбер!” и вие кажете: ,,Аллаху екбер!” а когато той чете, вие мълчете!” (Муслим)
Според другите имами, когато имамът чете тихо и джемаатът трябва да чете тихо, само сура “Фатиха”.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Кланяйте намаз, както сте ме видели да кланям!” (Всепризнат хадис)
Хадис: Разказва Убаде ибн Самид (р.а.): „Веднъж Пратеникът (с.а.с.) кланяше сабах и когато свършихме намаза, попита: ,,Аз чух да четете след мен.”. Казаха: „Да, о, Пратенико на Аллах! Каза: „Не четете друго, освен ,,Фатиха”, защото няма намаз без нея!” (Ебу Дауд, Ахмед, Тирмизи и Ибни Хиббан)
Не се допуска да се чете ,,Фатиха” на друг език, освен на арабски, защото Коран – и – Керим е свещен, т.е. свещеността на Корана е само на арабски.
Когато се чете Коран в намаз, задължително трябва да се мърдат устните и езикът, иначе няма да бъде валиден намазът.
2.4. Рукю (навеждане в намаза, като с дланите на ръцете трябва да се хванат коленете и изправяне)

„О, вярващи, прекланяйте се и свеждайте чела до земята в суджуд, и служете на вашия Господ, и вършете добро, за да сполучите!” (Хадж: 77)

Хадис: Разказва Ебу Хурейра (р.а.): ,,Веднъж в джамията на Пратеникът (с.а.с.) влезе един човек, откланя два рекята намаз набързо и отиде при Пратеникът (с.а.с.) и му даде селям. Мухаммед (с.а.с.) каза: ,,Върни се и кланяй отново, защото ти нямаш намаз!” Този човек се върна и кланя отново по същия начин, набързо и пак отиде при Пратеникът (с.а.с.) и му даде селям. Мухаммед (с.а.с.) пак го върна, като това се повтори три пъти. След третия път този човек каза: ,,О, Пратенико на Аллах! Кълна се в Аллах (С.Т.), аз не знам по друг начин да кланям! Кажи ми как да кланям!”. Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато решиш да правиш намаз, вземи хубаво абдест, след това се обърни към къбле и кажи ,,Аллаху екбер!”, после чети това, което ти е лесно от Корана. След това се наведи на рукю, докато се успокоиш, после се изправи от рукю и се застой прав. Когато отидеш на седжде, успокой тялото си, после се изправи седнал и се застой, след което направи още едно седжде, като правиш пауза на тялото между отделните действия. И така прави в целия намаз!” (Бухари и Муслим)
За правилното изпълнение на този фарз трябва с ръцете да се прихванат коленете, а гърбът и главата трябва да са в хоризонтално положение.
Хадис: Предава Айше (р.а.): ,,Когато Пратеникът (с.а.с.) беше на рукю, гърбът му беше в хоризонтално положение, а главата му беше нито вдигната нагоре, нито наведена надолу, а по средата.” (Бухари и Муслим)
Към този фарз влиза и изправянето от рукю.
2.5. Седжде (слагане на челото на земята).
Това включва две седждета със сядане между тях.

„О, вярващи, прекланяйте се и свеждайте чела до земята в суджуд, и служете на вашия Господ, и вършете добро, за да сполучите!” (Хадж: 77)

Хадис: Разказва Хузейфе (р.а.): ,,Веднъж Пратеникът (с.а.с.) видя един човек да кланя намаз, който не изпълнява добре рукю и седжде и му каза: ,,Ти не кланяш намаз и ако умреш в това положение, ще умреш не във вярата, която е свалена на Мухаммед (с.а.с.)”. (Бухари)
Хадис: Предава ибн Аббас (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Заповядано ме бе да правя седжде със седем части на тялото: на челото и показа носа с пръста си, с дланите на двете ръце, с коленте и пръстите на двата крака.” (Бухари, Муслим)
Това важи за тези, които нямат недостатъци и не са болни.
2.6. Последно сядане преди селяма.
Хадис: Предава ибн Месуд (р.а.): „Каза ми Пратеникът(с.а.с.): ,,Когато прочетеш ,,Еттехият” и стоиш (на колене), ти си приключил намаза, ако искаш, можеш да станеш, ако искаш, можеш да продължиш”. (Ебу Дауд, Ахмед и Дара Кутни)
Изпълнението на този фарз е самото сядане преди селяма, колкото да се прочете “Еттехияту”.
- Спазването на последователността на фарзовете – също е фарз (особено вътрешните).
- Нещата, които са фарз (киям, кирает, рукю и седжде.) се отнасят за всеки рекят.

НАМАЗ

 

ВТОРИ РАЗДЕЛ – НАМАЗ

Общи понятия за намаза:
1. Определение – специален ибадет, който съдържа определени думи и действия и започва с текбир (Аллаху екбер) и завършва със селям.
2. Кога става фарз намазът? – това се е случило година и половина преди хиджра в нощта Мирадж, когато Пратеникът (с.а.с.) бил възнесен на седмото небе.
Важността и мястото на намаза в Исляма.
1. Намазът е лично задължение за всеки мюсюл­манин и за всяка мюсюлманка, които са пълнолетни според шериата и са добре с разума. Намазът е втората от петте основи на Исляма и е споменат над осемдесет пъти в Коран – и – Керим.
2. Всички заповеди и ибадети Аллах (С.Т.) ги изпрати на Пратеника (с.а.с.), посредством Джебраил (а.с.), освен намаза. Той беше заповядан лично на Пратеника (с.а.с.), като за целта бе повикан при Аллах (С.Т.) над седмото небе. Самият начин на заповядване, показва неговата огромна важност.
Хадис: Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Наистина между мюсюлманина и неверието е оставянето на намаза.” (Муслим – достоверен).
Разликата между мюсюлманина и немюсюлманина е оставянето на намаза, а който го изоставя отива към кюфур (неверие). Също така Пратеникът (с.а.с.) в последния си час, преди да умре, е споменал намаза.
Хадис: Енес (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Първото нещо, за което Аллах (С.Т.) ще съди хората в Съдният ден, е намазът. На когото намазът му е пълен, му се изпълват и останалите дела, а на когото намаза не му е пълен – му се провалят и останалите дела." (Тирмизи - добър).
Шериатски разпоредби за този, който не кланя намаз.
1. Този, който не кланя намаз и отрича, че намазът му е задължение (фарз) – всички учени са единодушни, че той е неверник.
2. Този, който не кланя намаз редовно, обаче признава, че е фарз, трябва да му се обясни как да кланя, ако не знае, след това да се предупреди, а ако откаже, да се хвърли в затвора и да стои, докато започне да кланя. Такъв човек според имам Ебу Ханифе е фасик – провален (разбира се, това може да се изпълни в държава, където законът е шериатът).
Хадис: Бурейда (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Разликата между нас и тях е намазът, и който го остави, е от тях (неверниците).” (Ахмед, Несаи и Тирмизи).
Хадис: Абдуллах ибн Амр ибн Асс (р.а) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва : ,,Който кланя намаза, в Съдния ден ще му бъде светлина, аргумент за него, спасение. Който не кланя намаза, за него няма да има светлина – аргумент (защита, спасение). В Съдния ден ще бъде с Карун, Фираун, Хаман и Убей ибн Халеф. (Фараонът е бил най-големият неверник за всички времена, а Карун и Хаман са били негови приближени).” (Ахмед, Табарани, ибни Хиббан)
Хадис: Предава Абдуллах ибн Шекик (р.а): ,,Сахабите на Пратеникът (с.а.с.) не смятаха за кюфур (неверие) оставянето на никой друг ибадет, освен намаза.” (Тирмизи и Хаким)
Начин на изпълнение на намаза:
Най-напред се взема абдест и след като се е уверил човек, че по тялото си и по дрехите, и по мястото, където ще прави намаза, няма мръсотия, и се е уверил, че е настъпило времето за съответния намаз, и се е обърнал към къбле, възнамерява съответния намаз, вдига ръцете, и казва “Аллаху екбер”. След това слага дясната си ръка върху лявата, върху гърдите и чете “Субханеке”. След това казва “Еузу бесмеле”, и след това чете сура “Фатиха”. След това чете друга сура или няколко айета от Корана. След това казва “Аллаху екбер” и се навежда на “рукю”, като в това положение казва три пъти “Субхане раббийел азим”. След това изправяйки се, казва “Семиаллаху лимен хамидех”. В изправено положение казва “Раббена лекел хамд”. След това отива на “седжде” и в това положение казва три пъти “Субхане раббийел еаля”, след това се изправя до седнало положение. След кратка пауза прави второ “седжде” по същия начин, и след това се изправя в изходно (изправено) положение и до тук е изпълнен един “ракят”. След това по същия начин се прави вторият, третият и четвъртият “ракят”, в зависимост от съответния намаз. Между втория и третия “ракят” се стои на колене и се чете “Еттехият”. След последния “ракят”, съответно втория, третия или четвъртия, се стои на колене, като се чете “Еттехият”, “Салли и Барик” и “Раббена атина” и след това прави “Селям” първо надясно и намазът свършва. Дуата “Субханеке” се чете само в началото на намаза, а на третия и четвъртия “ракят” на фарзовите намази се чете само “Фатиха”. Същинската част от всеки намаз започва с текбир „Аллаху екбер”, и завършва с правене на „Селям”.
След намаза (селяма) е от суннета да се чете „айетул курси” и да се направи тесбих, но ако човек много бърза или има уважителна причина, и не го направи, намаза му е приет, и не се смята за недостатък.
Ако един човек даде „Селям”, т.е. приключи даден намаз, и след това развали абдеста, то този намаз се смята за приключен и няма да го отслужва отново.

ЗА НАМАЗА

ЗА НАМАЗА - ТРЕТА ЧАСТ

В религията ни, след вярата най-важният ибадет е намаз. Намаз е основата,стълбът на религията. Той превъзхожда другите поклонения по значимост.И второто условие на исляма.В арабски език думата намаз се нарича Салят.Всъщност салят значи молитва, милост и молба за опрощаване на греховете. Тъй като в намаза съществуват тези трите значеня, думата салят напълно я покрива. Най-предпочитаното от Всевишния Аллах нещо, за което много често повелява, е кланяне намаза пет пъти на ден . След вярата най-важната повеля е намаз. В религията ни първият фарз е намаз. И в Съдния ден, след вярата, първият въпрос ще бъде относно намаза. И този, който се отчете на изпита по намаза, ще се освободи от всички мъки и неволи. Да се избавиш от Джехеннемския огън и да влезеш в Дженнета зависи от правилното изпълнение на намаза. За това най- важното нещо е безпогрешното изпълнение на абдеста (ритуално умиване преди намаза) и без отпуснатост започване на намаза.И да се стреми стриктно да изпълнява всяко негово действие . Намазът е такъв благороден амел, който е събрал в себе си всичките обряди и най-много доближава човека до Аллаху теаля. Любимият ни Пейгамбер “саллелахю алейхи ве селлем” повели: “Намаз е стълбът на религията. Този, който кланя намаз,засилва религията си”. Човек, който вярно кланя намаза се предпазва от лоши, грозни неща. Тъй повелява в суре Анкебут в четиридесет и петия айет по смисъл: “Намаз, който е изпълнен правилно, отдалечава човека от извършване на лоши, грозни и забранени неща.” Намаз,който не отдалечева човека от злините не е истински намаз.Той е формален намаз.Човек, докато се научи да кланя истинския намаз не трябва да се отказва и от формалния.Ислямските учени повеляват:“Едно нещо,ако не се изпълнява цялостно, не бива да изпуснем всичко”. Не бива да се казва” ако не се кланяш правилно, по-хубаво въобще да не се кланяш”.Този, който не кланя правилно намаз, трябва да го научим.Трябва да се схване тази тънкост. Необходимо е да се кланят намазите с джемаат.Да се кланят с джемаат (общество) е по-голям севаб, отколкото самостоятелно. По време на намаза с всеки орган да се изразява покорност и духът да изпитва боязън и смирение от Аллаху теаля. Единствено намазът може да спаси човека от диньоски и ахиретски беди и неволи. Аллаху теаля, в началото на суре Мю’минун по смисъл повели: “При всички случаи, Мю’мините ще се спасят. Те със смирение кланят намазите си”. Ибадетите, които се кланят в местата под опасност са многократно по-значимчи. Така също и кланянето на намаз от млади хора е по-ценно, защото нефиса е по- силен. В младежките си години човекът има три вида врагове, които му пречат да изпълнява обрядите си: шейтанът, нефиса и лошият другар . В началото на всички беди е лошият приятел. Младият човек ако ли не се съобразява с тях и изпълнява стриктно намаза и не зарязва обрядите си става много драг .Спечелва повече севаби в сравнение с обряда нa възрастния човек.За малко получава по-голямо възнаграждение. ЗА КОГО Е ФАРЗ НАМАЗА? Намазът е задължителен за мъже и жени ,които са получили умствена и физическа зрялост.Това се отнася за мъже и жени . Той за да бъде фарз, трябва да отговаря на три условия: 1. Трябва да си мюсюлманин 2. Да притежава ум и разсъдък 3. Да бъде в зряла възраст (Бюлуг). В религията ни онези деца, които не са получили умствена и физическа зрялост за намаза не се държат отговорни. Обаче родителите са длъжни да дават на децата си религиозни знания и да ги накарат да свикнат с ибадетите.Пейгамберът ни “саллалаху алейхи ве селлем” повели: “Вие, все едно че сте овчари на стадото!Тъй както овчарят пази стадото и вие сте длъжни да опазите това, което е на ваше подчинение в домовете си от Джехеннема ! Трябва да ги учите на мюсюлманство. Ако не ги учите, ще носите отговорност.” Пак в един друг свещен хадис гласи:“Всички деца се раждат подходящи и годни за мюсюлманство.Тях после родителите им ги правят християни, евреи или безверници”.
Тогава,първата задача на всеки мюйсюлманин е децата си да учат на ислямската религия, четенето на Куран-и Керим, как да се кланя намаз, условията на вярата и исляма. Тези, които искат децата им да станат мюсюлмани, да са спокойни на диньота и ахирета.Първото задължение на всеки родител е да ги запознае и научи на Ислямските задължения. Защото, както гласи в пословицата: “Дървото се навежда докато е младо”. Детето , което не е получило знания за исляма и добро поведение бързо се залъгва и тръгва по лошите пътища и за майката, бащата и държавата става вредно.
СЛУЧКИ, СВЪРЗАНИ С НАМАЗА
(Достоверни разкази)

Менкъбе: Намазът, който спасява от затвор

Валията на Хорасан Абдуллах бин Тахир бе много справедлив човек. Жандармерията му залява няколко крадци и му съобщават случая. Един от крадците избяга. Един железар от Хират бе отишъл на Нишапур. И след време го хванаха него при отиване у дома си. Заедно с крадци, го представиха на валията. Той им заповяда да ги заключат. Железарят в затвора си взе абдестта и изпълни намаза си. Протегна ръце и се помоли: “О, Аллах мой! Спаси ме! СамоТи знаеш, че аз съм без грях. Само Ти можеш ме спаси от този зандан. Валията нея нощ на сън се събуди,като сънува, че четирима души събарят престола. Взе си абдест и изпълни два рекята намаз. Отново заспа. И тези хора отново му събарят престола и се събуди.Разбра, че е наказал невинни хора . И както гласи в четиристишието:Пролятите сълзи в сехер вакти вършат онова,Което не могат ни саби, ни пушки и топове,И много пъти на пух и прах става това,С една дуа на вярващ, без щик и без викове.
О, Аллах мой! Само ти си велик! Ти имаш толкова могъщество, че малки и големи при нужда на теб ти се молят. Само този, който ти се моли, постига щастието. И още същата нощ извика директора на затвора и му каза, дали има останал в затвора, невинен. Директорът му отговори, че не знае за такъв невинен. Само един има непрекъснато кланя намаз и се моли. Все плаче. И тоз час го докараха пред валията. Валията го попита за хала. И веднага разбра, че е невинен. Поиска да му се извини. Даде му хиляда сребърни монети и му каза да го намери при нужда. При това, той му отговаря, че не може да отиде при никого за работа или други желания, оставяйки настрана истинския си господар. Този господар, който му събаря няколко пъти неговия престол. Да го оставя него и да отправя желанията си към друг? Ония молтви, които ги отправих след намаза ме спасиха от толкова мъки и изтезания. С тях постигам щастието си. Как мога да търся убежище при други? Докато Рабб мой, разкрил вратите на съкровщето на благодата, които не знаят какво значи затваряне. Отворил широко софрите на благодеянията, къде другаде да отида аз? Кой поискал от него и не му е дал? А щом незнаеш как да си поискаш, няма да ти дадат. Пред него се застава с едеп (смирено, само тогава се постига милостта му. Стих: Който сложи главата една нощ на прага на ибадета, За него се отварят тоз час хиляда и една дружески врати. От големите евлие, Рабий-и Адвиййе “рахметуллахи алейха” по време на молитва чу, един да произнесе следните думи: “О, Рабб мой, отвори ми вратите на милосърдието!” И му каза: “Ей, невежо! Нима до сега на Аллаху теаля вратата на благоденствието бе затворена и ти искаш да ти се отвори? Вратата на рахмета винаги е отворена, само че входовете (става дума за сърцата) не са отворени на всеки. За да се отворят те, трябва да се молим.” Ей, мой Аллах! Ти си, който спасяваш всеки от мъки и тъги. Не ни оставяй на земята и на оня свят с мъки и трудности. Ти си този, който изпращаш на нуждаещите се всичко това, от което се нуждаят. Изпрати ни нужните неща за този и онзи свят. На други не ни оставяй, на този и на другия свят! Амин!

Менкабе: Изгоряла бе къщата му

От известните евлие, Хамид-и Тавил, кланяше намаз в намазгяха си (място за обредна молитва на открито). В къщата му се появи пожар. Хората се насъбраха и изгасиха пожара. И жена му отиде при него и в яда си: “Гори ни къщата. Хората се насъбраха. Има толкова работи да се направят. Ти пък не помръдваш от местото си”. В отговор: “Кълня се в името на Аллаху теаля за случилото се, нямам хабер”. Приятелите на Аллаха в отношенията си към Него са постигнали такова ниво на себеотдаване и любов, че от тази необичайна сладост се самозабравят.

Менкабе: Водата в тенджерето
От Есхаб-ъ кирам Абдуллах бин Шехир “радиаллаху анх” разказва: “Кланях намаз до Ресулуллах “саллалаху алейхи ве селлем”. От честитият му гръд се чуваха такива звуци, сякаш бяха от вряща тенджера над огъня.

Менкебе: Стрела в краката му

Скъпият зет на Ресулуллаха хазрети Али “радиаллахю анх” като застава на намаза и светът да се преобърне нищо не чуваше. Разказват: В едно сражение, хазрети Али “радиеллохи анх” получава стрела, която стига чак до кокала на честития му крак. Не можаха да издърпат стрелата. Извикаха лекар. Лекарят му каза: “На теб ти трябва да ти дадем лекарство за упойване. Само тогава можем да я издърпаме. Никой не може да й понесе При това Емир-ул-мюмин хазрети Али “радиаллаху анх” повели: “Каква нужда има от такова лекарство за упойване, като дойде време ма назама, заставам и вие си вършете работата.” Дойде време за намаза. Хазрети Али започна намаза. И лекарят оперира крака му и издърпа стрелата. Превърза раната. След намаза хазретиАли се обърна към лекаря и повели: “Извади ли стрелата?” И лекарят му отговори, че я изкарал. И хазрети Али “радиаллаху анх” повели: “Никак не усетих”. В тях няма нищо чудновато. Както случаят с Юсюф алейхисселям пред неговата красота и привлекателност жените на Египет се удивлявали и не усещали как им отрязват ръцете. Спокойствието, което получава човек като застане пред Аллаху теаля е нещо като самозабравяне. В това какво има да се чудим? И вярващите като видят в момент на смърт Ресуллулах, няма да изпитват предсмъртни мъки.

Менкабе: Упойващо лекарство

В пръстите на краката на Амир-и Кайс, който е от евлиете се появи проказа. Казаха му, че ще се отреже пръстът. Амирът, щом е решено, да се изпълни каза. Отрязаха го. След няколко дена се разбра, че болестта се предава, разпространява се и на други места по крака. Този крак трябва да се отреже, религията ни го разрешава. Това бе решението. Но трябваше да се упойва. На това Амирът помоли да докарат един, който чете Куран-и Керим с приятен глас. Като видите промяна в лицето ми отрежете крака ми. Така и направиха. Един започна да чете с хубавия си глас Куран-и Керим. В това време лицето на Амира се промени. И операторът отряза половината на крака му от бедрото. После обгори раната и я превърза. Този, който четеше Куран-и Керим замлъкна. И Амирът дойде на себе си и попита дали са отрязали крака му. Казаха му, че са го отрязали. Той от всичко това не беше усетил нищичко. После взе отрязания крак и каза: “О, Аллах мой? Ти даде, ти взе и аз съм ти кул. Това е твоя повеля. И злополуката е твоя злополука. Това е един крак. Ако дойде Съдния ден, и като ми се зададе въпрос, не си ли стъпил нито веднъж грешно с този крак, да, ще мога спокойно да отговоря, че без твое разрешение нито крачка не съм направил, нито пък съм вдишал глътка въздух”.

Менкебе: Саможертва за намаза

Град Бурса преди да мине под Османско владичество, един от гърците скришом бе станал мюсюлманин. Един негов близък приятел попита за това гърка: Защо остави вярата на родителите? Неговият отговор беше много смислен. На приятеля за това по следня начин обясни:
“По едно време единия от пленените мюсюлмани го оставиха при мен. Гледам един ден този затворник в стаята си навежда се и сяда, отново става. Попитах го какво прави така. След като приключи действията, прекара ръцете си по лицето и ми каза, че кланя намаз, ако му разреша, за всеки намаз ще ми даде по един алтън (жълтица). Обзе ме мен алчността. Непрекъснато увеличавах възнаграждението. За всеки вакът му исках по десет алтъна. И той се съгласи с това. Учудих се как се жертва за ибадета си. Един ден му съобщих, че ще го пусна на свобода. Зарадва се много. Вдигна ръце и за мене отправи следната молитва:
“Ей, Аллах мой! Честити този твой раб с иман”. В този момент в сърцето ми се породи силно желание да стана мюсюлманин. Това желание неизмеримо много се увеличи. И веднага произнесох: Келиме-и шехадет. Така съм напуснал религията на дедите ми.”

ИБАДЕТИТЕ НИ И НАМАЗА

ИБАДЕТИТЕ НИ И НАМАЗА /2 част

Какво значи ибадет?

Ибадет е, да изпълняваш повелите и забраните на Аллаху теаля, който ни е
създал нас и всичко около нас от нищо, който ни предпазва от всякакви злини и
произшествия и ни дарява безброй блага и добродетели . Да се поклониш е, да
подражаваш или да полагаш усилия да живееш като Пейгамберите, евлиете и учени,
които спечелили любовта на Аллаху теаля.
На човека му е човешко задължение по силите си да отблагодари на Аллаху
теаля за това, че му изпраща безброй блага. Това е задължение, задача, който
повелява разумът. Обаче хората поради свои умствени недостатъци или
ограниченост на виждания не намират формите, с които могат да почетат и се
отблагодарят на Аллаху теаля. Онези неща или форми, чрез които можем да се
отблагодарим на Аллаху теаля щом не са повелени от Него, вместо благодарност
може да се окажат хулене .
И за това хората как ще се отблагодарят на Аллаху теаля с ум и сърце и с тяло,
как ще изпълнят човешките си задължения и рабските си обязанности са
провъзгласени от Аллаху теаля и от Неговия любим Пейгамбер са известени на
хората . Задълженията и обязанностите провъзгласени от Аллаху теаля се наричат
“Исламийет”. Да се благодари на Аллаху теаля става посредством съгласуване
делата и мислите си с това на Пейгамбера, който е обявен за такъв от Него. Този,
който не съгласува делата и мислите си с това на Пейгамбера и не върви по неговия
път, Аллаху теаля него го не одобрява, не приема неговите поклони и
благодарности. Хората смятат, че съществуват много хубави и приятни неща. Но
Исламийета не одобрява и не приема тези хубави и приятни неща. Дори изказва
мнения, че са грозни и неприлични.
Значи, онези хора, които притежават разсъдък, за да се отблагодарят на Аллаху
теаля, да се поклонят трябва да се съгласуват с Мухаммед алейхисселям.
Този, който съгласува с Мухаммед алейхисселям е мюсюлманин. Да отправиш
благодарности на Аллаху теаля и да съгласуваш действията си с Мухаммед
алейхисселям означава “ибадет”. Ислямиета се дели на две части:
1. Ибадети, които се извършват и се приемат чрез сърцето.
2. Ибадети, които се изпълняват с тяло и сърце.
Най-важното от тези, които се изпълняват посредством тялото е намазът. Да се
кланя намаз пет пъти на ден е фарз за всеки мюкеллеф (пълнолетен) мюсюлманин.

Тогава кой е мюкеллеф?

Мюкеллеф са онези, които притежават ум и влезли в полова зрялост. Онези,
които са мюкеллеф са отговорни пред Аллаху теаля за повелите и заповедите Му. В
религията ни за мюкеллефите е повелено най-напред приемането на вярата, след което изпълнението на ибадетите. Освен това, трябва да се избягват онези неща,
обявени за харам (забранено) и мекрух (не желателни) неща.
Ум, значи сила, която има съзерцателна способност. Тази сила е създадена, за
да отделяш полезното от вредното. Умът е като уредите за измерване. Служи за
измерване от две хубави неща, кое е по-хубаво, и от две лоши неща, кое е по-лошо .
Умен човек е този, който не само разбира, кое е хубаво и кое е лошо, но като види
хубавото го приема, а като види лошото се отдалечава от него.
Умът е като окото, а Ислямията е като светлината. Ако няма светлина окото не
може да вижда.
Зрялост, значи пълнолетие (булуг). Мъжете влизат в полова зрялост на
дванадесет години. Момчето, щом е бюлуг се появяват признаци. При тяхна липса
се изчаква да навърши петнадесет години, след което се смята за пълнолетен.
Момичетата пък навлизат в полова зрялост като навлязат в девет години.
При положение, че след навършване на девет годни не се забелязват у
момичето признаци на бюлуг в религията, петнадесетата година се смята, че
навлиза в полова зрялост.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИСЛАЯМА (АХКАМ-Ъ ИСЛАМИЙЕ)

Повелите и забраните провъзгласени от ислямската религия се наричат “Ахкям-
ъ шер’ъйе” или “Ахкям-ъ исламийе”. Те се наричат още “Еф’ал-ъ мюкеллефин”.
Те са осем на брой. Фарз, ваджиб, сюннет, мустехаб, мубах, харам, мекрух и
мюфсид.
1. Фарз: Фарз се наричат онези неща, които ги повелил Аллаху теаля ясно и
категорично да се изпълняват в свещените айети. Изоставянето на фарза е харам
(забранено). Този, който не вярва или пък ги подценява, се смята кяфир. Фарзът
бива два вида:
а) Фарз-ъ Айн : Всеки мюсюлманин мюкеллеф лично трябва да ги изпълнява. Да
се вярва, взимане абдест (ритуално умиване), гусл (умиване на цялото тяло),
кланяне намаз пет пъти на ден, изпълняване на оруч в месец Рамазан, при
забогатяване даване зекят и посещение на Мека и Медине (Хадж). Известни са
тридесет и два фарза и петдесет и четири фарза.
б) Фарз-ъ Кифайе: Онези фарзове, които при изпълнението им от няколко
мюсюлманина или само от един, другите се освобождават от отговорност. Те са
такива като: произнасяне отговора на даден поздрав, умиване на покойника
(извършване гасил), извършване на погребален намаз, заучавайки наизуст Карун-и
Керим, да се воюва в името на вяра (Джихад), изучаване на религиозни и научни
знания в повече отколкото са необходими в своята работа.
2. Ваджиб: Ваджиб се нарича онези неща, изпълнението на които е
задължителни като Фарз. Изпълнението на заповедтта Ваджиб в Куран-и Керим не е
посочено ясно колкото Фарза. Ваджиб са следните неща: изпълнението на намазите
Витр и Байрам, колене курбан при добро материално състояние, даване фитре
(милостиня). Силата на Ваджиба се равнява на Фарза, не изпълнението на Ваджиб е
мукрух (тахриме). Този, който не вярва, че дадено нещо е ваджиб, той не става
кяфир. Но, в другия свят ще получи адски мъки.
3. Суннет: Суннет се наричат онези дела или постъпки, чиито изпълнение не са
повелени от Аллаху теаля, а са изпълнявани от страна на Пейгамбера ни, получили
неговото одобрение или похвала. Неща, които изпълнявал и не е пречил на някои да
изпълнява - подобни неща се наричат сюннет. Да не се одобрява суннет е кюфр
(безверие). Онзи, който го одобрява, пък не изпълнява, не се наказва с изтезания.
Този, който без причина не изпълнява суннетите заслужава порицание и лишаване
от севаб. Примерно: езан (покана за намаз в джамията), камет, кланяне на намаза джемаат , по време на абдеста използването на мисвак (дървена четка за зъби), да дава храна във вечерта в женитбата си, да извърши сюннет на детето си и т.н.
Суннета бива два вида:
а) Суннет-и Мюеккеде: Онези суннети, които ги изпълнявал редовно
Пейгамберът ни и много рядко ги пропускал. Суннетите на сутрешния намаз,
първите и последните суннети на обедния намаз, суннетът на вечерния намаз, два
рек’ата суннет на намаза ятсъ са от този род суннети. Те безпричинно не бива да се
напускат. А който не ги харесва става кяфир. Тези сюннети в никакъв случай
безпричинно не се оставят.
б) Суннет-и Гайр-и Мюеккеде: Това са сюннети, които ги изпълнявал
Пейгамберът ни понякога. Такива са първите суннети с четири рекята на намазите
икинди и йатсъ. Ако се напускат редовно без причина мюсюлманинът може да се
порицава и да се лиши от шефаат. Има и още един вид суннет: Суннет-и алел-
кифайе. Поздравяване, минаване в отшелничество и пр. Също е суннет; при
започване на работа, ядене, абдест, тръгване на път и др . да се споменава казва
бесмеле.
4. Мустехаб: Това се нарича още, мендуб или адаб. Като силата на Суннет-и
гайр-и мюеккеде са. В живота си Пейгамберът ни ги изпълнил няколко пъти, като ги
харесвал и одобрявал. Даване име на дете на седмия ден от раждането му, добре
да се облечеш, използване на одеоколон и др . С тяхно изпълнение се получава
севаб. Който не ги изпълни няма да има азаб и от шефаата ще се възползва.
5. Мубах: Мубах се наричат онези неща, които са свободни сред мюсюлманите. За
тях няма повеля, не са и забранени. Става дума да не се прекаляват някои неща:
сън, ядене, облекло и т.н. Те ако се вършат в името на ислямската религия, тогава
се пишат севаби. Така както при добро здравословно състояние с цел да изпълниш
ибадет ядеш и пиеш.
6. Харам : Харам се наричат онези неща, за които Аллаху теаля в Куран-и Керим
изрично забранил с думите : “Не правете!” Този, който обявява харама за хелял или
пък за хеляла вика, че е харам, става кяфир. Да напускаш харама или да се
предпазваш от вършене на харам, е фарз и е много севаб.
Харам бива два вида:
а) Харам ли-айнихи: Убиване на човек, изневяра, хомосексуализъм, комар,
пиене на алкохолни питиета, лъжа, кражби, ядене на свинско месо, пиене на кръв,
ядене на мърша, излизане на жените и момичетата на улицата с открита глава, ръце
и крака е харам, също така е и голям грях. Някои, ако при извършване на тези
грехове казват “бесмеле”, или вярва, че всичко това е позволено, разрешено или пък
не отдава значение, че Аллаху теаля е забранил това, тогава те стават кяфири.
Заслужават адски мъки. Ако ги вярва, че са харам, но с уплаха ги върши, кяфир не
се става, но ще изпита азаб. Ако настоява редовно да ги върши и не прави тевбе,
умира без Иман.
б) Харам ли-гайрихи: В същността си те представляват хелал. Понеже са
притежания на други и за това са харам . Примерно един човек влиза в градината на
друг и без разрешение откъсва плод и яде, краде и използва вещите на други ,
вземане на рушвет, спечелване на пари с лихви, комар и да злоупотреби с еманет.
Трябва да се избегнат харамите . Въздържането от харам е равно силно да
извършиш многобройни севаби.
Човек като върши тези неща,ако каже “бесмеле” или каже, че са халял не става
кяфир, защото те са негов хак и ще си ги вземе обратно. Ако присвоеното е равно на
пет и половина ечемик (един даич) равно на сребро в толкова тежест в Ахирета от
него ще се отнемат севабите на 700 рекята приет намаз кланен с джемаат и ще се
дадат на собственика.
Да се отбягват харамите е много повече севаб от правене на ибадети. Затова трябва да се научат харамите и да се отбягват.
7. Мекрух: Мекрух са онези неща, които не одобрявали Аллаху теаля и
Мухаммед алейхисселям и премахват севабите на ибадета.
Мекрух бива два вида:
а) Тахримен мекрух: Отказ от Ваджип. Онези мекрухи, близки до харама .
Тяхното вършене води до теглене на мъки. Да кланяш намаз при изгрев слънце, при
зенит слънце и при залез слънце. Човек, който ги върши съзнателно, се счита
бунтар и грешник. И заслужава адски мъки. По време на намаза който не върши
ваджиба и който върши тахриме мекруха, кланенето на този намаз наново е важдиб.
Ако ги върши забравяйки, в намаза трябва да направи седждеи-сехв.
б) Тензихен мекрух: Мубах, т.е. близо до хелал и когато не се вършат е много
по-добре , отколкото да се вършат. Така например да не се изпълняват суннетите
гайръ муекед или мюстехаб.
8. Мюфсид: Мюфсид са онези неща в религията ни, които нарушават
позволената дейност или разстройват започнатата молитва. Примерно да се
развали иман и намаз, брак, хадж, зекят, търговия и др . Да се хулят Аллах и книгата
е кюфюр, това е лишаване от вяра. Да се смееш по време на намаза разваля
абдеста и намаза. По време на оруч съзнателно поемане на храна, пиене на вода
разваля оруча.
Тези, които изпълняват фарз, ваджиб и суннети заслужават севаб. Онези, които
избягват харама и мекруха също получават севаб. Пък онези, които извършат харам
и мекрух те получават грях. Севаба, даден от отбягване и вършене на един харам, е
много, много пъти повече севаб от вършенето на един фарз. Севаба на един фарз е
повече от отбягване вършенето на един мекрух. Севаба от отбягване вършенето на
мекрух е повече от севаба на сюннета. Неща между мюбаховете, които Аллаху
теаля обича се наричат “Хайрад” и “Хасенат”. При вършенето на тях даденият севаб
е по-малко от севаба на сюннетите.

ПЕЙГАМБЕРЪТ НИ МУХАММЕД

Враговете на исляма, за да ликвидират исламийета нахвърлят се върху книгите
на Ехл-и суннет. В Куран-и Керим, в суре Маиде в последната страница на шестие
джюз е повелено: “Най-големите врагове на исляма са евреи и мюшрици”.
Мюшрик са онези кяфири, който издига в култ идоли и скулптори. Един евреин от
Йемен на име Абдуллах бин Себе за да ликвидира Ехл-и сюннета създаде
Шиитската фърка (партия). Назовават себе си Алеви . Най-яростните мюшрици са
англичаните. С цялата си имперска мощ със злато, събрано от Индия и Африка , с
кръвопролитните си войни и с тъй наречената книга “Веххабийство” пълно с лъжи и
клевети нападат Ехл-и сюннета. Ние препоръчваме на всички онези, където и да са
по света желаещи да получат вечно щастие да не се залъгват с книгите на шиити и
веххаби. Препоръчваме да се привързват здраво към книгите, написани от Ехл-и
сюннитските учени.

ШАРТОВЕТЕ НА ИСЛЯМА

Приелите Ислямската религия са задължени да изпълняват пет условия (шарта),
а именно:
1. Първото условя на исляма е произнясането на “Келиме-и шехадет”. Келиме-
и шехадет означава произнасяне на думите : “Ешхедю ен ла илахе иллалах ве
ешхедю енне Мухаммеден абдюху ве ресулюх”. Значи всеки, който получил
умствено и физическо съзряване да може да произнесе тези думи и присърце да им
вярва: “На земята и в небесата няма нищо и никой освен Аллаха, който да
заслужи поклонение и да има право за това. Истински ма ’буд (божество) е само Той. Той е ваджиб-ул-вюджуд. Всички превъзходства са у Него. Той не
притежава никакви недостатъци. Неговото име е Аллах и от все сърце да повярва в
това. И също, той с цвета на розата, бяло и червено сияещ, с привлекателно лице с
черни вежди с черни очи, свещенното му чело открито, с красив ахляк, сянката му не
падаща на земята и сладко думащ, наричащ се Арабин затова, че се е родил в
Мекка в Арабия от децата на Хашими, син на Абдуллах, Мухаммед алейхисселям,
кул и Ресул на Аллаху теаля, значи Пейгамбер.” Син на дъщерята на Вехеб хазрети
Амине.
2. От петте условия на исляма, второто е в установеното време да се кланя
намаз пет пъти на ден, съгласувайки се с условията и фарзовете, установени за
това.
Извършване на обряда намаз от всеки мюсюлманин всеки ден, пет пъти на ден и
със съзнанието, че ги кланя на време, е фарз. Намазите трябва да се кланят строго
съблюдавайки фарз, ваджиб, суннети и като всецяло се отдадеш на Аллах и без да
се пропускат часовете за това. В Корана името на намаза е салят. Речниковото
значение на думата салят означава молитва на човека; истигфар на меляикетата,
молба, обръщение към Аллаху теаля да ни дари с милосърдие. В исляма салят (т.е.
намаз) означава да се извършат определени движения, описани в книгите,
придружени с произнасянето на съответни текстове. Намазът започва с
произнасянето на израза “АЛЛАХЮ ЕКБЕР!” (Аллах е велик). Т.е. мъжете,
повдигайки ръце към ушите си и отпускайки ги надолу под пъпа, произнасят:
“АЛЛАХЮ ЕКБЕР!” А при последното сядане с обръщане на главата към дясното и
лявото рамо се отдава поздрав.
3. Третото от петте основни условия на исляма е даването на зекят - отплата за
своето имущество. Речниковото значение на думата зекят е очистване,
възхваление, достигане на прекрасно състояние. Зекят в исляма е определена част
от онова имущество, което притежава мюсюлманинът свръх потребностите му
(нисаб) и може да дава доброволно на мюсюлмани, посочени в Корана, като това не
се натяква. Зекят се дава на седем различни класове хора . Четирите мезхеба
определят четири вида имущество, за което се изплаща зекят: зекят за притежаване
на злато и сребро, зекят върху предмети на търговската дейност , зекят върху едрия
и дребния рогат добитък , който пасе повече от месеца в годината навън, зекят върху
земеделската продукция.
Този четвърти вид се нарича ушр (една десета част) и се дава веднага след
прибиране на селскостопанската продукция. Всички останали видове зекят се
изплащат след година.
4. Четвъртото условие на исляма се явява съблюдаването на пости през
свещения месец Рамазан. Това постене се нарича “савм”. Речниковото значение
на думата “савм” е опазване на нещо от някого. В исляма основните му условия
налагат през месец Рамазан необходимостта да се пазим от три неща по време на
постенето: приемане на храна, поемане на течности и полов живот . Месец Рамазан
започва с появяването на новата луна на небето, а не по това както е разчетено по
календар.
5. Петото от петте условия на исляма е извършване на хадж от онези, които
имат възможност и разполагат със средства за това един път в живота . При
безопасни пътища и добро здраве, разполагайки със средства свръх необходимите
за издръжката на семейството и пътни пари за отиване и връщане, необходимо е
веднъж в живота си мюсюлманинът да посети благословения град Мекке да
извърши таваф (обиколки) около Кябе с Ихрам и да постои в равнината Арафат е
фарз.
От петте основни условия на исляма, които изяснихме по-горе, най-главният и
най-важният е да се произнесе Келиме-и шехадет и вярата в неговото значение.
След това по степен на важност идва кланянето на намаз, спазването на постите
и хаджът . На последно място остава зекятът. Първенствуващото положение на
Келяме-и шехадет е общопризнато. А за реда и последователността на останалите
условия по-голямата част от учените стигат до единно становище, така както ние го
изложихме по-горе. Келиме-и шехадет е било прието първи и още при възникването
на мюсюлманството. Оттогава то се счита за обезателно, задължително условие.
Кланянето пет пъти на ден на намаз е станало задължително през 12-та година от
Бисет (т.е. времето, когато Аллах е упълномощил Пейгамбера да призовава народа
към правата вяра) през нощта Мирадж (възнесение към небесата) и година и
няколко месеца преди хиджра (преселването на Мухаммед саллалаху алейхи ве
селлем от Милостивата Мекке в сиятелната Медине). Спазването на пости е станало
задължително на втората година от хиджра, през месец Шабан (осмия месец от
арабския календар). Даването на зекят е станало задължително през месец Рамазан
от същата година. А извършването на хадж е било обявено за задължително през
деветата година на хиджра .