ВТОРИ РАЗДЕЛ – НАМАЗ
Общи понятия за намаза:1. Определение – специален ибадет, който съдържа определени думи и действия и започва с текбир (Аллаху екбер) и завършва със селям.
2. Кога става фарз намазът? – това се е случило година и половина преди хиджра в нощта Мирадж, когато Пратеникът (с.а.с.) бил възнесен на седмото небе.
Важността и мястото на намаза в Исляма.
1. Намазът е лично задължение за всеки мюсюлманин и за всяка мюсюлманка, които са пълнолетни според шериата и са добре с разума. Намазът е втората от петте основи на Исляма и е споменат над осемдесет пъти в Коран – и – Керим.
2. Всички заповеди и ибадети Аллах (С.Т.) ги изпрати на Пратеника (с.а.с.), посредством Джебраил (а.с.), освен намаза. Той беше заповядан лично на Пратеника (с.а.с.), като за целта бе повикан при Аллах (С.Т.) над седмото небе. Самият начин на заповядване, показва неговата огромна важност.
Хадис: Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Наистина между мюсюлманина и неверието е оставянето на намаза.” (Муслим – достоверен).
Разликата между мюсюлманина и немюсюлманина е оставянето на намаза, а който го изоставя отива към кюфур (неверие). Също така Пратеникът (с.а.с.) в последния си час, преди да умре, е споменал намаза.
Хадис: Енес (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Първото нещо, за което Аллах (С.Т.) ще съди хората в Съдният ден, е намазът. На когото намазът му е пълен, му се изпълват и останалите дела, а на когото намаза не му е пълен – му се провалят и останалите дела." (Тирмизи - добър).
Шериатски разпоредби за този, който не кланя намаз.
1. Този, който не кланя намаз и отрича, че намазът му е задължение (фарз) – всички учени са единодушни, че той е неверник.
2. Този, който не кланя намаз редовно, обаче признава, че е фарз, трябва да му се обясни как да кланя, ако не знае, след това да се предупреди, а ако откаже, да се хвърли в затвора и да стои, докато започне да кланя. Такъв човек според имам Ебу Ханифе е фасик – провален (разбира се, това може да се изпълни в държава, където законът е шериатът).
Хадис: Бурейда (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Разликата между нас и тях е намазът, и който го остави, е от тях (неверниците).” (Ахмед, Несаи и Тирмизи).
Хадис: Абдуллах ибн Амр ибн Асс (р.а) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва : ,,Който кланя намаза, в Съдния ден ще му бъде светлина, аргумент за него, спасение. Който не кланя намаза, за него няма да има светлина – аргумент (защита, спасение). В Съдния ден ще бъде с Карун, Фираун, Хаман и Убей ибн Халеф. (Фараонът е бил най-големият неверник за всички времена, а Карун и Хаман са били негови приближени).” (Ахмед, Табарани, ибни Хиббан)
Хадис: Предава Абдуллах ибн Шекик (р.а): ,,Сахабите на Пратеникът (с.а.с.) не смятаха за кюфур (неверие) оставянето на никой друг ибадет, освен намаза.” (Тирмизи и Хаким)
Начин на изпълнение на намаза:
Най-напред се взема абдест и след като се е уверил човек, че по тялото си и по дрехите, и по мястото, където ще прави намаза, няма мръсотия, и се е уверил, че е настъпило времето за съответния намаз, и се е обърнал към къбле, възнамерява съответния намаз, вдига ръцете, и казва “Аллаху екбер”. След това слага дясната си ръка върху лявата, върху гърдите и чете “Субханеке”. След това казва “Еузу бесмеле”, и след това чете сура “Фатиха”. След това чете друга сура или няколко айета от Корана. След това казва “Аллаху екбер” и се навежда на “рукю”, като в това положение казва три пъти “Субхане раббийел азим”. След това изправяйки се, казва “Семиаллаху лимен хамидех”. В изправено положение казва “Раббена лекел хамд”. След това отива на “седжде” и в това положение казва три пъти “Субхане раббийел еаля”, след това се изправя до седнало положение. След кратка пауза прави второ “седжде” по същия начин, и след това се изправя в изходно (изправено) положение и до тук е изпълнен един “ракят”. След това по същия начин се прави вторият, третият и четвъртият “ракят”, в зависимост от съответния намаз. Между втория и третия “ракят” се стои на колене и се чете “Еттехият”. След последния “ракят”, съответно втория, третия или четвъртия, се стои на колене, като се чете “Еттехият”, “Салли и Барик” и “Раббена атина” и след това прави “Селям” първо надясно и намазът свършва. Дуата “Субханеке” се чете само в началото на намаза, а на третия и четвъртия “ракят” на фарзовите намази се чете само “Фатиха”. Същинската част от всеки намаз започва с текбир „Аллаху екбер”, и завършва с правене на „Селям”.
След намаза (селяма) е от суннета да се чете „айетул курси” и да се направи тесбих, но ако човек много бърза или има уважителна причина, и не го направи, намаза му е приет, и не се смята за недостатък.
Ако един човек даде „Селям”, т.е. приключи даден намаз, и след това развали абдеста, то този намаз се смята за приключен и няма да го отслужва отново.
