Здравни съвети от Мухаммед (с.а.с)

Здравни съвети от Мухаммед (с.а.с)

Както във всяка своя свещена дума, така и в тези във връзка с човешкото здраве Пророкът (с.а.с) ни е посочил истини, които притежават незаглъхващо звучене за всяко поколение. Тези хадиси привличат вниманието с това, че са свързани не с лечението на болестите, а по-скоро с това, че са съвети, насочени към опазването на наличното здраве и здравословния начин на живот.

• Да бъдеш здрав

Ценността на здравето е предадено със следните лапидарни изрази на Пророка Мухаммед (с.а.с):

"Съществуват две блага, чиято ценност не се осъзнава от хората - здравето и свободното време."

"Този, който има насъщната храна, радва се на здраве и чувство за сигурност значи разполага с целия свят."

"Най-любимата молба на Расулуллах (с.а.с) към Всевишния Аллах е тази за здраве и жизненост."

• За всяка болка си има лек

Пророка (с.а.с) също така е възвестил, че за всяка болест си има лек и той трябва да се дири:

"Хак-Теаля като е дал болестта е създал и нейния лек. И за всяка болест е отредил нещо за цяр. Щом е така, намерете цяра (лека) на болестта си. Но недейте да използвате за лек неща, които са харам (забранени)."

"О, раби на Аллах! Лекувайте се, защото Аллах (Дж. Дж.) е сътворил лек и лечение за всяка създадена от Него болест. С изключение на една - старостта."

• Не преяждайте!

Поемането на по-голямо количество храна от необходимото и многото килограми пречат на човека и водят до много болести или улесняват тяхната поява. Пророкът (с.а.с) е прдупредил вярващите с различни хадиси и по този въпрос:

"Преяждането е майка на всички заболявания"

"Човекът едва ли е пълнил нещо толкова лошо, колкото стомаха си. Достатъчни са три залъка, за да изправи той кръста си. Ако въпреки това иска да яде повече, нека раздели стомаха си на три - една трета от стомаха си за храна, една трета за вода и една трета свободна."

"Хората, които Аллах (Дж. Дж.) недолюбва са сред тези, които преяждат, пият много и прекалено много спят."

• Избягване на вредното

Нашата религия ни е забранила храната и другите неща, които са несъвместими с човешката ни природа. Това положение е основен фактор за опазване на здравето и съхраняването на здрави поколения.

Харам /забранени/ са - алкохолните напитки, наркотиците и свинското месо.

Като харам се окачествява не само консумирането на споменатите неща, но и производтвото им и търгуването с тях.

Предвид общественото здраве тези дейности за забранени. Същото важи и при използване на обявени за харам неща при лечение, т.е забранено е:

"Хак-Теаля не дарява с оздравяване онзи, който е прибягнал до лечение с харам."

• Да бъдеш чист

Значимостта на чистотата едва ли може да се опише. Чистотата повишава жизнения тонус, предпазва от редица заболявания.

Нашата религия ни е повелила чистотата чрез абдеста /уду/, гусула /къпането/ и много други обязаности. Предлагаме само част от многото хадиси в това отношение:

"Ако някой си легне с петна от масло, месо и др. по ръцете си и му се случи нещо лошо, нека да не вини никого за това."

"Чистотата е половината от вярата"

• Хранене

Безспорно консумирането на чисти и пълноценни храни укрепва здравето и предпазва организма от заболявания. Пророкът (с.а.с) е препоръчал различни полезни храни на вярващите:

"Лекувайте се с краве мляко. Вярвам, че Аллах (Дж. Дж.) е вложил лековитост в него, тъй като кравата пасе от всички видове треви."

"Яжте чесън, лекувайте се с него. Защото той е лек за 70 вида болести. Ако не ме навестяваше меляикето /Джибриль/, аз също непременно бих ял."

"Почитайте хляба! Защото Аллах ви го е свалил от небесната благодат."

"Тиквата подхранва мозъка, укрепва ума."

"Според мен не съществува по-добра храна за кърмачката от фурмата и по-добър лек от меда за болния."

"Каква хубава подправка е оцетът!"

• Хранителна диета и оруч (говеене, постене)

Известно е, че хранителните диети и оручът осигуряват безброй предимства за човешкото здраве. В тази връзка Пророка (с.а.с) казва:

"В основата на заболяванията лежи преяждането. Начело на лековете е хранителната диета."

"Говейте, за да сте здрави!"

"Говейте! Говеенето прочиства вените. Успокоява, укротява силата на самолюбието и ероса във вас."

• Движения и ходене

Приетото като фактор за здравословен начин на живот от човечеството на XX век раздвижване и повече ходене е препоръчано и чрез хадисите на Мухаммед (с.а.с):

"Асимилирайте поетата храна чрез намаз, споменавайки името на Аллах (Дж. Дж.). Не заспивайте непосредтвено след хранене, сърцето ви ще натежи. Но не е нужно и да прекалявате с движенията след хранене. Това също вреди."

"Най-доброто лечение е чрез поемане на лекарства през носа и устата, съчетани с хаджамат (кръвопускане) и ходене."

Времето определено за намаз (пет пъти на ден) също е доказано терапевтично въздействие.

• Слънчев удар

Пророкът (с.а.с) е предупредил уммета (общността си) да се предпазва от слънчев удар:

"Не сядайте срещу слънцето. Това довежда до пребледняване на тена и до пресъхването му. Сиреч кожата на лицето остава без влага, обезводнява се. Все едно дрехата на лицето се изхабява. По този начин се предизвикват други задрямали болести."

• Майчиното мляко

Това, което днес се поставя като условие пред кърмещите майки, а именно - че всяко дете трябва да се кърми най-малко от 6 до 12-месечна възраст, нашият Пророк Мухаммед (с.а.с) е подчертал още преди 14 столетия:

"За детето няма мляко, което да е по-добро, по-полезно от майчиното"

• Лек за притеснение

Днес фактори като урбанизацията, промените в статуса на семействата, намаляването броя на децата в семейството, автоматизацията на част от професиите, многолюдността и шума постепенно довеждат до алиенация на личността в обществото, до притеснения и стресове от различен характер. Вредата от прекомерни притеснения Пророкът (с.а.с) е възвестил и изразил в следните хадиси:

"Всеки, който притежава ярост по природа, изтезава своята същност. Всеки, който има много тегоби и мъки се разболява."

"Ако някой има много притеснения, разболява се и тялото му. Ако пък нравствено не е чист, то той вреди и на организма си. Ако упорства в това, ще изпадне в немилост."

Притесненията на вярващите са повече, отколкото на другите:

"На този свят най-много притеснения имат вярващите, тъй като те разсъждават и имат притеснения, както за този, така и за отвъдния свят."

В такъв случай какво да се прави? Нека се вслушаме в думите на Мухаммед (с.а.с):

"Ей, синове на Абдулмутталиб, ако ви споходи несполука, мъка, притеснение или затруднение, произнесете - Аллах Аллах Раббуна ля шерикелех."

"Хванете се за тъгата, Защото тя е ключ към душите. Попитаха: Как се постига тъгата? Отговори: Заставете телата си да изпитат глада и жаждата."

"Пътувайте. Ще бъдете здрави и ще изпитате облекчение."

• Водата

Пророкът (с.а.с) е предпочитал сладката и отлежала питейна вода. Случвало се е даже по тези съображения да му носят такава от по-отдалечени места. Знаем, че водата, която съдържа варовикови примеси и въобще нечистата питейна вода е причина за ред бъбречни неразположения и инфекциозни заболявания.

"Господар на всички напитки в този и в Отвъдния живот е ВОДАТА."

"С каквото намерение се пие водата от извора Земзем, за това помага." (Изворът Земзем се намира в Свещената Мека до храма Кяабе)

• Благоуханието

В Исляма е отделено специално значение и на благоуханието:

"Не бива в никакъв случай получаващият благоуханни цветя да ги върне или да не ги приеме. Нека ги носи със себе си, те не тежат и не обвързват. Нека ги помирисва и да се радва на благоуханието им."

"Три неща особено много се нравят на тялото и подпомагат неговото развитие: хубавият мирис, обличането на мека дреха и пиенето на мед."

• Медът и кръвопускането

Както в Свещения Коран, така и в хадисите медът е упоменат като лечебно средство. Кръвопускането също е начин за лечение:

"Лекът се ограничава в три главни неща - пиенето на меден шербет, кръвопускането и обгарянето с нажежен метал. Но нека вярващите знаят, че обгарянето е последната мярка и е позволено само в краен случай."

Препрочитайте съветите на Пророка (с.а.с). Те са в синхрон с днешните знания по въпроса. Ислямът винаги е обръщал повече внимание на профилактиката и опазването на наличното здраве, отколкото на лечението на болестите. В описаното по-горе отделихме място само на част от хадисите, отнасящи се към темата. Съществуват още много - от карантината до офталмологичните (очните) проблеми, от температурни състояния и смъкването на висока температура до модерния начин на лечение и т.н и т.н.

Споменаване на Аллах и четене на Коран

Споменаване на Аллах и четене на Коран

С нарастване на вярата на вярващия, нараства и неговата връзка с Всевишния Аллах, зова към Него, молбите за удовлетворяване на потребностите, за опрощаване на греховете и на лошите постъпки, извисява степента на този вярващ в Отвъдния живот. Аллах е Прещедър, Великодушен, Той обича да Го молят молещите. Преславният Аллах е казал:

"И когато Моите раби те питат за Мен - Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят."

(Сура Ал-Бакара: 186)

Аллах отвръща на зова, когато е за добро на раба, и му въздава за този зов.
Една от чертите на вярващите е, че много споменават Всевишния Аллах - и денем и нощем, и тайно и явно. Те възвеличават Всевишния Аллах с различни форми на прослава и споменаване като например думите:

СубханАллах (Преславен е Аллах)

Елхамдулиллях (Хвала на Аллах)

Ля иляхе илляллах (Няма друг бог освен Аллах)

Аллаху Екбер (Аллах е Най-велик) и други.

Затова Всевишният дава велика отплата и обилно въздаяние.
Пратеникът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:

"Начело на посветилите се!" Попитали го: "А кои са посветилите се, о, Пратенико на Аллах?" Отговорил: "Мъжете и жените, които много споменават Аллах."

(Муслим)

Преславният Аллах е казал:

"О, вярващи, често споменавайте Аллах!"

(Сура Ал-Ахзаб: 41)

"И споменавайте Ме, за да ви споменавам и Аз, и благодарете Ми, и не Ме отхвърляйте!"

(Сура Ал-Бакара: 152)

Споменаване на Аллах е и четенето на Свещения Коран. Всякога, когато рабът увеличава четенето на Корана и размисля върху него, нараства неговата степен при Аллах.

Можете да четете Коран онлайн от тук

Свещеният Коран (Kuran-i Kerim) (прочети/свали)

Свещеният Коран (Kuran-i Kerim)

През нощта “Лeйлату-л-кадр” (нощта на силата и на предопределението), на първи февруари 610 г. след рождението на Исус (мир нему) през месеца Рамадан, деветият месец в лунния календар, била низпослана на пророка Мухаммед (с.а.с) книгата на Всевишния Създател.

Откровението на Корана, свещената книга на Исляма е най-важното събитие в човешката история и ще остане такова и за в бъде ще, до съ дния ден; защото пророчеството и пращането на Божии послания са приключили със смъртта на пророка Мухаммед (с.а.с), последният от всичките пророци и пратеници. И така, историята на Исляма започна с един изключителен мъж и голям пророк в редицата от благословените пророци. И с милостта на Аллах, която дава на привържениците на Исляма постоянство и издръжливост, в днешно време повече от един милиард хора изповядват Исляма. Свещената Книга – Коранът – е словото на Аллах; единственото, което не е било фалшифицирано и се е запазило напълно. Няма друга книга в историята на човечеството, която да се чете толкова много, да се цитира и да се наизустява, както Корана. Няма друга книга в живота на човека, която да е оставила такъв отпечатък върху живота на всеки един, на семейството и на обществото. Няма друга книга, в която истинността, достоверността и точността да са толкова единни – във всички думи и твърдения – както в Корана; защото той е съвършената творба на Създателя. Коранът притежава много чудни качества, които доказват, че е директно откровение от Аллах. Към тях принадлежат и научните доказателства, които откриваме едва с технологиите на 20 век, а те са били споменати в Корана още преди 1400 години.

Превод от Цветан Теофанов

За да свалите: Дясната страна на мишката --> Save as...

Изтегли Корана на български език - ТУК/ЛИНК

Download: Свещенният Коран!

Прочети Корана на български език

1. Ал-Фатиха	24. Ан-Нур	47. Мухаммад	70. Ал-Мааридж	93. Ад-Духа
	2. Ал-Бакара	25. Ал-Фуркан	48. Ал-Фатх	71. Нух	94. Ал-Инширах
	3. Ал-Имран	26. Аш-Шуара	49. Ал-Худжурат	72. Ал-Джинн	95. Ат-Тин
	4. Ан-Ниса	27. Ан-Намл	50. Каф	73. Ал-Музаммил	96. Ал-Алак
	5. Ал-Маида	28. Ал-Касас	51. Аз-Зариат	74. Ал-Мудассир	97. Ал-Кадр
	6. Ал-Анам	29. Ал-Анкабут	52. Ат-Тур	75. Ал-Кийама	98. Ал-Байина
	7. Ал-Араф	30. Ар-Рум	53. Ан-Наджм	76. Ал-Инсан	99. Ал-Залзала
	8. Ал-Анфал	31. Лукман	54. Ал-Камар	77. Ал-Мурсалат	100. Ал-Адиат
	9. Ат-Тауба	32. Ас-Саджда	55. Ар-Рахман	78. Ан-Наба	101. Ал-Кариа
	10. Юнус	33. Ал-Ахзаб	56. Ал-Уакиа	79. Ан-Назиат	102. Ат-Такасур

	11. Худ	34. Саба	57. Ал-Хадид	80. Абаса	103. Ал-Аср
	12. Юсуф	35. Фатир	58. Ал-Муджадала	81. Ат-Такуир	104. Ал-Хумаза
	13. Ар-Раад	36. Йа Син	59. Ал-Хашр	82. Ал-Инфитар	105. Ал-Фил
	14. Ибрахим	37. Ас-Саффат	60. Ал-Мумтахана	83. Ал-Мутаффифин	106. Курайш
	15. Ал-Хиджр	38. Сад	61. Ас-Сафф	84. Ал-Иншикак	107. Ал-Маун
	16. Ан-Нахл	39. Аз-Зумар	62. Ал-Джумуа	85. Ал-Бурудж	108. Ал-Каусар
	17. Ал-Исра	40. Гафир	63. Ал-Мунафикун	86. Ат-Тарик	109. Ал-Кафирун
	18. Ал-Кахф	41. Фуссилат	64. Ат-Тагабун	87. Ал-Аля	110. Ан-Наср
	19. Мариам	42. Аш-Шура	65. Ат-Талак	88. Ал-Гашийа	111. Ал-Масад
	20. Та Ха	43. Аз-Зухруф	66. Ат-Тахрим	89. Ал-Фаджр	112. Ал-Ихлас
	21. Ал-Анбиа	44. Ад-Духан	67. Ал-Мулк	90. Ал-Балад	113. Ал-Фалак
	22. Ал-Хадж	45. Ал-Джасиа	68. Ал-Калам	91. Аш-Шамс	114. Ан-Нас
	23. Ал-Муаминун	46. Ал-Ахкаф	69. Ал-Хакка	92. Ал-Лайл

СМИСЪЛ И МЪДРОСТ В ПОКЛОНЕНИЕТО ХАДЖ

СМИСЪЛ И МЪДРОСТ В ПОКЛОНЕНИЕТО ХАДЖ

Служенето в Исляма е с цел обожаване. Това означава, че раба служи на Аллах Теаля, защото Той е повелил да Му се служи. Оттук следва, че служенето е с цел обожаване на Всевишния, неговата същност не може да бъде схваната чрез разума. Например: защо се прави “месх” при обмиването абдест, защо намазът се отслужва в определено време - сутрин, обед, следобед, вечер и през нощта - не може да бъде обяснено от разума. Същото се отнася и за говеенето, поклонението, коленето на Курбан, зекята. И тъй като служенето е с цел обожаване, не е допустимо въвеждането на нов вид служене извън вече установените от Исляма.

Смисълът на забраните при покупко-прадажба, лихвата, алкохола и други въпроси от взаимоотношенията между хората е обяснен от Аллах Теаля или е възможно той да бъде открит от разума.

Ето защо при тях може да се прави аналогия. На пример, когато се разменя зърно с жито то трябва да става на равни начала. Ако се даде повече, става лихва. В тази връзка има хадис на Мухаммед С.А.С. Относно ориза обаче, не съществува никакво отсъждане в Свещения Коран и хадисите. Причината за забраната на лихвата при зърното може да бъде открита чрез разума, а именно това, че тук става въпрос за размяна на стока от един и същи род. И понеже същата причина е налице ако се разменя и ориз с ориз се стига до заключението, че и тук става въпрос за лихва.

Въпреки, че хората не знаят причината за служенето, то ползата от него би могло да бъде доказана, защото Аллах Всевишният е господстващият, владетелят на мъдростите. Всяко нещо, което Той е създал и повелил си има своя смисъл. Той не повелява и не създава нещо напразно. Изхождайки от тази гледна точка ислямските учени са установили ползата от служенето.

Поклонението Хадж в своята същност също е с цел обожаване. Ето защо чрез разума не е възможно да бъде схванат пълният смисъл на поклонението хадж от гледна точка на времето, през което се изпълнява и обредите, които обхваща. Наш дълг е да изпълним поклонението хадж така, както е повелено от Аллах Теаля и показано от Мухаммед С.А.С.

Символиката, вложена в това служене и затрудненията, които среща разума при схващането й е по-голямо, отколкото при другите видове служене. Човешкият ум е затруднен при схващане смисъла на елементите на поклонението хадж, ихрама, обхода на Кааба (тауаф), ходенето между Сафа и Меруе, пребиваването на Арафат, замерването на шейтана, целуването на черния камък (Хаджер ал-Асуед). Ясен пример за това са думите на Омер Р.А. след като целунал черният камък: “Аз знам, ти си само камък, и не можеш да допринесеш нито полза, нито вреда. Ако не бях видял, че Пратеникът на Аллах те целува, аз нямаше да те целувам.” Освен това обаче, факт е, че в поклонението хадж има много мъдрост и полза. Поклонението хадж е служене, което се изпълнява и с тялото, онова, което човек притежава под формата на материални придобивки. Ето защо поклонението обхваща цялата същност на човека и е израз на едно пълно отдаване. Негова специфична черта е, че от човек на човек, от общество на общество, от епоха на епоха, то показва различие. Защото според намерението, волята и възможностите си човекът придобива различни облаги. Възможно е човек да се върне от това пътуване и без каквато и да е полза.

Терминът “хадж” (поклонение) съдържа “умисъл, насочване и вървене”. Това има връзка с неговата духовна роля. В основата на служенето хадж има специални места, наречени свещени, които носят символиката на вървене към Аллах.

Изпълнявайки поклонението мюсюлманинът опреснява връзката си с вярата, защото, когато той посещава светите места, си спомня за водената борба за установяване на религията на Аллах и в съзнанието му оживяват и добрите, и горчивите спомени. Това засилва неговата вяра и й придава още повече динамика.

По време на поклонението, хора от различни раси, райони, култури, социални прослойки в еднотипни и едноцветни дрехи се събират на едно място и общо изпълняват служби, което напомня съживяването подир смъртта и великото сборище. По този начин още преди смъртта си човек изживява смъртта и живота в отвъдното.

Поклонението хадж спомага за развиване на братското чувство и сплотяването им. Хората стичащи се от всички краища на света на определени места (микат) събличат облеклото си, което е олицетворение на себелюбието и страстите и обличат дрехата ихрам, която изравнява всички и им създава чувството на принадлежност към мюсюлманската общност. Пороят от хора в бяло се понася от един хоризонт на друг, изчезва егоизмът от мюсюлманина, вече не съществува “аз” и “ние” т.е. от всяка гледна точка е налице братска мюсюлманска общност. От тази гледна точка поклонението е възможното за среща и опознаване на мюсюлманите, за споделяне на възгледи и обмяна на опит между мюсюлманските учени.

Един от важните елементи на поклонението хадж, ихрама, символизира спасяването на вярващия от неговите земни желания и страсти, тъй като когато се облече спазва известни забрани. Пребиваването в местността Арафат на всички хаджии напомня Съдния ден пред Създателя. Обхода на Кааба (извършването на тауаф) е един вид израз на покорство и отдаденост пред божествената съдба. Ходенето бързешком между Сафа и Маруа символизира жизнеността и търсенето.

Също така поклонението хадж е едновременна демонстрация на всички видове служене. То носи белезите на намаза, говеенето и зекята. Застанал пред Бейтуллах (Домът на Аллах) по време на намаз вярващия още повече усеща срещата, общението с Аллах Теаля. Обличането на ихрам е като встъпителният текбир за намаза, защото и при двата случая смисълът е, че се омаловажава земното. Разграничаването на някои земни блага по време на ихрам напомня говеенето. По време на поклонението хадж с обличането на един вид облекло, мюсюлманите на практика изживяват и научават как да се разграничат от показност, горделивост, усещат равноправието, припомнят си за смъртта и отвъдния живот.

Те се отървават от лоши желания и привички и са обзети от желание за един съвсем нов пречист живот. Забраните, влизащи в сила с обличането на ихрам научават хаджията на търпение, състрадание и милосърдие към всички творения, дори и към насекомите. Всичко това учи вярващия на един подреден и дискриминиран живот. Човекът, който изпълнява поклонението си хадж с това разбиране и усещане, се пречиства от всички грехове, а в същото време става полезен и за обкръжаващите го хора.

Пратеникът на Аллах е споменал това в следните свои слова:

“Онзи, който извърши поклонението хадж предпазвайки се от лошо слово и поведение и от противене на Аллах, той се връща (от поклонението) пречистен както, когато е бил роден от неговата майка.” (Бухари и Муслим)

Хадж (Haç)

Поклонението Хадж (Haç)

Същност на поклонението хадж

Поклонението хадж е повелено през деветата година от преселението. То се изпълнява през месец зилхидждже и представлява служене с тялото и с имота, като се извършват определени обреди.

За поклонението хадж Мухаммед, саллелаху алейхи ве селлем, е казал, че онзи, който извърши поклонението хадж заради Аллах и се предпазва от лоши слова и поведение, се връща от хадж пречистен като новороден.

Всевишния Аллах повелява: Първият Дом, съграден за хората, е в Бека – благословен и за напътване на народите.

(Бека е едно от имената на Мекка, където е построен първият Дом за поклонение – Каба.)

В него има ясни знамения – мястото на Ибрахим, – и който влезе там, е в безопасност. И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома – за онзи, който може да отиде, а който откаже – Аллах не се нуждае от световете. (3: 96–97)

Това е най-големият годишен религиозен събор, който човечеството познава. Там мюсюлманите се срещат, опознават и си сътрудничат. Поклонението хадж категорично изразява универсалността на Исляма, мюсюлманското братство и равенство, без оглед на раса, националност и класа.

То е напомняне за Съдния ден, когато хората ще застанат равни пред Аллах.


Условия за поклонението хадж

Поклонението хадж е задължение за всеки мюсюлманин, който е:

• нормален;

• в зряла възраст;

• свободен;

• притежател на средства, за да отиде;

• здрав, за да може да отиде.

Задължителните обреди са:

1) Обличане на ихрам – две части плат, с които по определен начин се загръща тялото.

2) Престояване в местността Арафат – всички хаджии в определен ден престояват заедно от обяд до залез и отправят дуа.

3) Обход на Каба при посещението (таваф – седем обиколки около Каба).



Видове хадж

Има три вида хадж:

• Ифрад – не се обвързва с умра и се извършва с намерение само за хадж;

• Теметту – изпълнява се с намерение за умра и хадж, като поотделно се облича ихрам;

• Къран – изпълнява се с намерение за умра и хадж с еднократно обличане на ихрам.

Наградата за приет хадж по думите на Мухаммед, саллелаху алейхи ве селлем, е дженнет. Онзи, който има възможност и не го изпълни, няма пречка да умре като друговерец.


Поклонение умра

Умра представлява посещаване на светите места извън времето за поклонението хадж. То не замества поклонението хадж и не е задължително. Поклонението умра също е свързано с изпълнение на определени обреди. Най-голямо въздаяние има за умра, извършена през месец рамазан. Мухаммед, саллелаху алейхи ве селлем, е казал:

За онзи, който извърши посещение умра през месец рамазан, има награда, колкото за поклонение хадж.

Курбан Байрям (Kurban Bayram)

Курбан Байрям (Kurban Bayram)

Всеки народ има празници. Мюсюлманите също имат своите празници. Разликата между празниците в Исляма и другите празници се състои в това, че при немюсюлманите празникът е повод за веселие и почивка, докато при мюсюлманите освен почивка и веселие, празникът е причина за общение със Създателя и време за равносметка на живота и поведението.

Според Исляма празникът е време и за радост, както и за размисъл за земния така и за отвъдния живот, защото в Исляма празниците винаги са след извършване на определен ибадет (служба). След него започва празникът, който е вид награда. И в отвъдния живот вярващите ще получат наградата от Аллах Теаля, заради това, че в този живот са изпълнили своята мисия.

Курбан байрам е именно такъв празник. Празник, в който се извършва поклонението хадж – световния мюсюлмански конгрес в Мекка. Той на практика е израз на равенството между мюсюлманите, там се срещат и се запознават мюсюлмани от целия свят, разбират се по между си без да знаят общ език, там говорят чувствата... Този всеобщ ибадет няма равен на себе си, защото напомня за деня, в който всички хора, независимо от националност, език и цвят на кожата, ще застанат пред Всевишния Аллах, за да получат справедлива присъда за делата си.

Поклонението хадж е ибадет, който спомага мюсюлманите да заздравят вярата си, да се сдобият с по-голямо самочувствие и да станат по-издръжливи на изпитания. От друга страна посещението на светите места спомага за разбиране историята на Исляма, като същевременно убеждението в съществуването и единството на Всевишния се задълбочава в сърцата им.

Този празник не се празнува само в Мекка, тъй като практически е невъзможно всички мюсюлмани да отидат там. Ако една малка част от мюсюлманите имат възможност да посетят светите места и да извършат поклонение, то останалите празнуват по родните си места.

Курбан байрам е характерен с курбаните, които се принасят в жертва в името на Аллах. Смисълът на курбана не се състои в коленето на животното, нито в неговата кръв, нито пък в месото му. Целта на курбана се изразява в боязънта пред Аллах и подчинението на Неговата повеля. В тази връзка в Свещения Коран е казано:

"Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него. Така Той ви ги е подчинил, за да въвеличавате Аллах, че ви е напътил. И възрадвай благодетелните!" (Хадж, 22: 37)

Целта на религията, целта на живота, целта на съществуването е боязънта пред Аллах. Човек се ражда, живее и умира. Ако всичко в живота му е съобразено с повелите на Аллах, то той има смисъл. Всъщност появата и смъртта на човек са единствено по волята на Аллах. Но, животът също трябва бъде съобразен с това, което Той одобрява. Само тогава в него ще има смисъл, ще е полезен и само тогава човек ще е щастлив...

Всевишният Аллах повелява:

"Кажи: “Моята молитва и моето служене, и моят живот, и моята смърт са за Аллах, Господа на световете.”" (Енам, 6: 162)

Курбанът е жертвоприношение единствено заради Аллах, за да заявим предаността си към Него. Изразяването на тази преданост не пречи мюсюлманинът да се възползва от месото на жертваното животно, не пречи и да бъдат нахранени близките и бедните от това месо. Основната цел обаче от курбана не е ритуалът, не е символиката, нито материалната полза. Основната цел е боязънта пред Аллах и чувството за преданост пред Него. Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем казва в хадис:

“О, хора! Пренесете животно в жертва, като се надявате на награда от Аллах за това извършено от вас дело.” (ет-Тергиб вет-Терхиб)

“Който принесе в жертва животно с искреност за Аллах и с надежда от Аллах за награда за това дело, това животно ще бъде за него преграда пред огъня на Ада.” (ет-Тергиб вет-Терхиб)

Следователно, жертвоприношението в Исляма е израз на съчетаването на духовното и материалното, което е залегнало в основата на ислямската религия.

Жертвоприношението е сунната на Ибрахим (алейхисселям), получил като изпитание заповед от Аллах да принесе в жертва сина си. Ибрахим показал готовност да изпълни тази повеля и даже е пристъпил към нейното изпълнение. В този момент обаче идва милост от Аллах, Който изпраща на Ибрахим коч, който да принесе в жертва вместо сина си. Това още веднъж показва, че целта от курбана е да се заяви предаността, искреността и себеотрицанието като се колят в името Му курбани.

Погледнато от друг ъгъл, това показва, че ислямската религия отдава особено значение на човека като поставя всичко в негово подчинение:

"И подчини Той за вас нощта и деня, и слънцето, и луната, и звездите са подчинени на Неговата повеля. В това има знамения за хора проумяващи." (Нахл, 16:13)

Всичко е в подчинение на човека в това число и животните, които се принасят в жертва...

Истинският притежател обаче е Аллах Всевишния, поради което животните се колят в Негово име.

Така през дните на Курбан байрам изпъква важността на човека във вселената, на яве излиза неговото господство на земята. В същото време се разбира и истината, че въпреки достойното място на човека във вселената, той не е абсолютен господар. И хората имат Господар, Който е господарят на всичко. Той е, Който заслужава преклонение и в Негово име се вършат всички добри дела. Той е абсолютният Владетел, Който се разпорежда според волята Си.

През тези дни на преден план излиза и взаимната помощ между мюсюлманите, богатите са задължени да колят курбан и така подпомагат бедните. Това също е в името на Всевишния, което показва, че те прилагат Неговата заповед във всеки аспект на техния живот.

Накратко казано, мюсюлманският празник Байрам е повод за преклонение пред Аллах, радост и подобряване на взаимоотношенията между хората. Ние всички се възползваме рационално от тази възможност да празнуваме като истински мюсюлмани.