Неговият морал има коранически характер. На запитването от един мюсюлманин: "Би ли ми разказала за морала на Пратеника на Аллах?" отправен към Айша (радиаллаху анха), тя отговорила: "Ти не четеш ли Свещения Коран? Моралът на Пратеника на Аллах е този морал, който се съдържа в Корана."
Паралелно с това, самият Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) споделя:
« Проводен съм, за да приведа достойнствата на добродетелните нрави в тяхната пълнота и завършеност. »
(Малик)
Много ясно се откроява моделът на ислямската нравственост в следващите две предания на нашия Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем): "Най-добрият от вас е този, който притежава прекрасен морал" и "О, Аллах, дай ми здраве и добър нрав.". От важно значение е всички вярващи да си поставят за цел да вникнат добре в моралната ценностна система на Пратеника ни (салляллаху алейхи уе селлем).
От живота на Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлям) е видно, че той се отнасял с отзивчивост, съчувствие и човещина към хората, проявявал великодушие. Той обичал децата, сираците, слабите, самотните, нуждаещите се, овдовелите, слугите и робите, дори и пленниците. Към тях проявявал любов и милосърдие. Често освобождавал пленени, обръщал се към робите или прислугата със "сине мой" или с "дъще моя". Не правел никаква разлика между творенията на Всевишния. Отзовавал се на поканата и на свободния, и на роба, и на бедняка. Посещавал болните, дори да се намирали в най-отдалечения край на града. Приемал също извинението и оправданието на всеки. И срещнел ли някого, най-напред го поздравявал, а със сподвижниците си най-напред се ръкувал. Когато седял сред сподвижниците (сахабетата), примесвал се с тях и се превръщал в един от тях, т.е. не се държал като по-различен от тях. и сядал винаги там, където намерел свободно място. Докато той беседвал с хората, царял дух на благоразположеност и добросърдечност, на взаимна преданост и разбирателство. Никой не повишавал глас и срещу нищо свято не били отправяни оскърбления. Когато заговорел, събеседниците му се смълчавали и никой не проронвал и думичка дори. А Айша (радиаллаху анха) споделя: "Когато той говореше на някой, речеше ли човек можеше да изброи думите му." Всяка негова дума тежала на мястото си. В речта му нямало нищо излишно, ала и нищо пропуснато. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) не влизал в безсмислена полемика и не се занимавал с безполезни дела. Не се интересувал от тайните на хората. Той не обичал лъжата. Не прекъсвал говорещите и ги изслушвал внимателно, спокойно. За него била характерна правдивостта, чистотата на душата, вежливостта. Той бил приятен събеседник. Бил винаги весел, земен, приветлив и благ, никога груб, нито непочтителен; не повишавал глас и не изричал непристойни думи, не порицавал хората, ала и не ги превъзнасял; отминавал с привидно безразличие онова, което не одобрявал, и насърчавал своите посетители като често казвал: "На драго сърце!". При проява на грубост към него избягвал да отмъщава, проявявал търпение. Дори вместо да го проклина се молел Аллах да му прости, понеже е невеж. Тези, които за първи път се срещали с него, оставали с приятно впечатление от неговата сериозност и уравновесеност.
Пратеникът на Аллах Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) обичал реда. Всички свои дела и задължения вършел по прецизен план. Съобразявал се с времето за намаз и определял време за осъществяването на други ежедневни религиозни обреди, за приемане на гости и посетители. Също така отделял време за сън и почивка.
Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) сплотявал, а не отчуждавал сподвижниците си. Той оказвал почит и уважение към първенците на всяко племе и ги поставял над съплеменниците им.
В ежедневния живот Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) бил обикновен и искрен. Обличал се с обикновени, но чисти и спретнати дрехи. Той обичал приятните аромати и благовонията, поради което често ги употребявал. Облеклото и храната му били от позволените (халал). Сам вършел личната си работа, от което изпитвал удоволствие. Подпомагал членовете на своето семейство в тяхната работа.
Роднините си той дарявал с внимание и грижи, ала никога не отдавал предпочитание на тях вместо на онези, които били по-достойни.
Бил много щедър. Търсещите помощ никога не оставали с празни ръце. Винаги, дори в недоимък, предпочитал да гладува, но да помага на нуждаещите се.
Когато Мекка разтворила пред него вратите си и той влязъл в нея с мюсюлманските войски, в този момент Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) преклонил глава и както си седял на камилата, почти докоснал с чело нозете си в израз на дълбокото си смирение пред Всевишния Аллах.
Не обичал да се възгордява и големее, както другите държавни първенци. При посещение у приятели не обичал да му стават на крака, като подчертавал, че и той като останалите е раб на Аллах, и по нищо не се отличава от тях. Стоял далеч от преструвките и ги ненавиждал.
Когато се движел, вървял като човек, устремен към целта си, а походката му издавала, че в душата му нямало нито тягост, нито леност, нито пък гордост.
Хората добре познавали широката му душа и възвишената му нравственост. Те гледали на него като на свой баща, а той пък ги възприемал като равни.
Тези етични ценности и норми на поведение, които притежавал Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) остават в наследство на мюсюлманите. Те оказват благотворно въздействие върху личността, тъй като ги очароват с морала си и ги пленяват с благородството си, от които те с искрено възхищение черпят знания и поуки.
Ето защо неговата нравственост е достойна за пример и заслужава уважението и почитта на вярващите. Аллах повелява на мюсюлманите да вървят по пътя на своя Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) и да се учат от прекрасните му качества и дълбоко вкоренената в душата му добродетелност.
В този смисъл Всевишният повелява:
« Пратеникът на Аллах е прекрасен образец за вас - за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах. »
(Сура Ал-Ахзаб: 21)