ДЕВЕТИ РАЗДЕЛ – ТЪРГОВИЯ И ТЪРГОВСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

 

ТЪРГОВИЯ И ТЪРГОВСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Този раздел е един от най-важните раздили на фъкъха от частта – муамелят. Това е така, защото всеки човек, е свързан с тази тема, поради факта, че той ежедневно е или търговец, или клиент.
Търговията е една от най-достойните и възхвалени от шериата професии, но само когато тя е честна, и съобразена с шериатските правила. Аллах Теаля казва в Коран – и – Керим: „А Аллах позволи търговията и забрани лихварството”. (Бакара: 275)
Много от Пратениците, включително и нашият Пратеник (с.а.с.), са се занимавали с търговия, и са били пример за честни взаимоотношения. За съжаление, в днешно време много от мюсюлманите не знаят, или ако знаят, не се съобразяват, с шериатските правила в търговските взаимоотношения, и от там печелят по незаконен /харам/ начин своето и на семействата им препитание, а в това няма благодат /берекет/ от Аллах (С.Т.). Аллах Теаля казва в Коран – и – Керим относно недобросъвестните търговци:
„Горко на ощетяващите, които щом взимат от хората, изпълват мярката, а щом им отмерват или
им претеглят, причиняват загуба! Не допускат ли тези, че ще бъдат възкресени за великия Ден – Деня, в който хората ще застанат пред Господаря на световете?”
(Сура „Мутаффифин” 1 – 6)
Ето някои хадиси по темата:
Хадис: Енес ибн Малик (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Търсенето на позволена (халал) прехрана е задължение на всеки мюслюманин”. (Табарани)
Хадис: Али (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Аллах (С.Т.) обича да вижда своите раби да търсят прехраната си от халал”. (Табарани).
Хадис: Рафиа ибн Хадидж (р.а.) попитал Пратеникът (с.а.с.) кое препитание е най-доброто, и той казал: „Това, което човек изработи със собствените си ръце и от честна търговия”. (Имам Ахмед).
Хадис: Ебу Саид Ел – Худри (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Честният и справедлив търговец ще бъде с Пратениците, шехидите и най-достойните (сиддикин) в Съдният ден”. (Тирмизи)
Покупко – продажбата, или търговската сделка според шериата има две основни градивни части (еркян). Основават се върху взаимното съгласие между продавача и купувача при съответните условия, които ще разгледаме по-долу, и се наричат „иджаб” и „кабул”.
„Иджаб”, това е заявлението на първият участник в сделката, независимо дали е продавачът или купувачът, а „кабул”, това е потвръждението на вторият от дого­ва­ря­щите се, с което той изразява своето съгласие за осъществяването на съответната сделка, при съответните условия.
„Иджаб” и „кабул” могат да бъдат осъществени устно, писмено, със знаци, мимики или какъвто и да е друг начин, използван на дадено място или в даден бранш, стига това да изразява съгласието и на двамата, или на двете страни, участващи в съответната сделка.
Сделката може да се осъществи, като продавачът и купувачът са на едно място, което в шериата се нарича „меджлис”, може и от растояние, като например по телефона или интернет, а може и чрез посредник, който има съответните пълномощия за това.
Условия на търговската сделка.
За да бъде една покупко – продажба съобразена с шериата, трябва да отговаря на определени условия от една страна продавачът и купувачът, а от друга – обектът на сделката, т.е. стоката.
1. Условия, на които трябва да отговарят участниците в покупко – продажбата:
А) Да са добре с разума (акил).
Б) Да са шериатски пълнолетни, или ако са деца – да различават доброто от лошото (темиз).
Ако луд или ненормален направи сделка, тя е невалидна, а ако дете направи сделка за нещо, което не е от неговата компетентност, то последна дума има родителят или настойникът на детето, т.е. ако той потвърди сделката, тя е законна, ако не, то тя се смята за провалена (батил).
2. Условия, на които трябва да отговаря обекта на сделката (стоката):
А) Да бъде от нещата, които са позволени от шериата да се търгува с тях, защото според Исляма има неща, които е забранено (харам) да се търгува с тях, като например:
а) Алкохол                            б) Мърша
в) Свински продукти          г) Икони
Хадис: Джабир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Наистина Аллах (С.Т.) забрани търговията на алкохол, мърша, свинско и икони”. Попитаха: „О. Пратенико на Аллах, ние използваме лойта от умрелите животни за намазване на лодките и кожите, и за осветление в лампите”. Той (с.а.с.) каза: „Не! То е харам!”, след това каза: „Проклети да са евреите, след като Аллах (С.Т.) им забрани лойта от мършата, те го претопяваха, и го продаваха, и ядяха парите от тази продажба.” (Ебу Давуд, Тирмизи, Ибн Маджа и др.)
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Проклет е алкохола, и който го произвежда, и за който се произвежда, и който го продава, и който го купува, и който го носи /превозва/, и за който се носи, и който яде парите от него, и който го пие, и който го сипва (сервира).” (Имам Ахмед).
Към тази точка спадат наркотиците, и всички упойващи вещества от рода на наркотиците, независимо в каква форма са те, защото тяхната вреда е по-голяма от алкохола.
Хадис: Пратеникът (с.а.с.) казва: „Всяко нещо, което упойва разума, е забранено (харам).” (Муслим)
д) Кучета. Шериата забранява притежанието и търговията на кучета, освен обучени кучета за лов или пазачи.
Хадис: Джабир (р.а.) предава, че „Пратеникът (с.а.с.) е забранил търговията с кучета, освен за лов.” (Несаи)
е) Касети, дискове и други подобни, които съдържат забранени от шериата записи като филми с разврат, или музика, която е в противоречие с шериата, и други подобни.
Б) Обекта на сделката (стоката) да бъде притежание на продавача, и той да може да я предостави на купувача.
Когато някой продава нещо, или сключва сделка, то той трябва да е собственик на това нещо, или да има пълномощие за това, в противен случай, ако някой продаде нещо, на което не е собственик, или няма пълномощно, сделката е невалидна, освен ако собственика не я потвърди след това.
Не може обект на сделката да бъде нещо, което продавачът не може да го предостави на купувача, като например: някой да каже: ‘продавам ти онези птици, които летят в небето’ или ‘продавам ти еди колко си риби от морето’.
В) Обекта на сделката (стоката) да бъде с известни количество, качество и цена.
а) По отношение на количеството, то трябва да бъде точно на обявеното, когато става въпрос за точни неща, като грамове или килограми, или сантиметри, или метри. И максимално близко до обявеното, когато става въпрос за големи неща, при които е трудно да се постигне абсолютна точност, като декари или хектари, или тонове и др. подобни. Също така това количество трябва да е известно на клиента, защото както ще споменем по-нататък, ако количеството на стоката не е известно на купувачът, или не е колкото е обявено, то тази сделка се смята за незаконна, и това се смята за измама.
б) По отношение на качеството, то първо трябва да е обявено, и второ, цялата стока да отговаря на обявеното качество. Защото ако това, което се вижда е едно качество, а това, което не се вижда е друго, се нарича измама (гашш) и е забранено от шериата.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) разказва, че Пратеникът (с.а.с.) веднъж минал по пазара и видял един човек да продава някаква храна (плодове или зеленчуци) приближил се, бръкнал с ръката, и видял че отдолу е влажна, и казал: „Какво е това, о, собственико?!”. Той казал: „Навалял го е дъжда, о, Пратенико на Аллах!” Пратеникът (с.а.с.) казал: „Да беше го изкарал отгоре, че да се вижда?! Който ни мами, той не е от нас!”. (Муслим)
в) По отношение на цената, обекта на сделката (стоката) трябва да бъде с известна за купувача цена. По отношение на ценообразуването, то трябва да бъде основано на принципа на пазарната икономика, т.е. търсенето и предлагането. Тогава в цените не може да има големи разлики, и надценката или печалбата не може да бъде фрапираща. Затова там, където има пазарна икономика, и на пазара има повече от един, който предлага тази стока, няма ограничение в надценката, стига да има кой да я купи на тази цена. Но когато има монопол, т.е. само един предлага дадена стока, тогава е забранено надценката или печалбата да се вдига много, и по този начин да се изнудват хората. Също така е забранено, когато има монопол или криза на пазара, да се задържа определена стока, с цел да й се вдигне цената, и тогава един човек, или група хора се облагодетелстват незаконно, за сметка на обикновенните хора, като нарушението е още по-тежко, когато става въпрос за стоки от първа необходимост.

Сделки и търговски взаимоотношения, които са забранени от шериатът.

1. Лихвата и лихварството.
Лихвата и лихварството са забранени от шериата и се смятат за един от най-големите грехове.
Аллах Теаля казва в Коран – и – Керим:
„Които изяждат лихвата, не ще се изправят, освен както се изправя някой, когото сатаната поваля от лудост. Това е, защото казваха: “Търговията е като лихварството.” А Аллах позволи търговията и забрани лихварството. При когото е дошло наставление от неговия Господар и е престанал, негово е онова, което е било дотогава и делото му е за пред Аллах.
А които се върнат към това, тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно. Аллах лишава лихвата от благодат, а надбавя за милостинята. Аллах не обича никой неблагодарник, грешник.”
(Бакара: 275 – 276)
И още казва:
„О, вярващи, бойте се от Аллах и се откажете от надбавеното чрез лихвата, ако наистина вярвате! А не го ли сторите, очаквайте война от Аллах и от Неговия Пратеник! А покаете ли се ваша си е главницата на имотите ви. Не сте угнетители и не сте угнетени.”
(Бакара: 278 – 279)
И още казва Аллах Теаля:
„О, вярващи, не изяждайте лихвата, многократно умножена, и бойте се от Аллах, за да сполучите!”
(Али Имран: 130)
Също така Пратеникът (с.а.с.) с хадиси е предупредил за опасността от лихварството.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Странете от седем унищожителни грехове!”. Попитаха: „Кои са те, о, Пратенико на Аллах?”. Каза: „Съдружаването с Аллах; Магьо­сни­чест­во­то; убийството на човек, който Аллах е забранил, освен с право; яденето на лихва; яденето на сирашка стока; бягането от фронта; обвиняването на честни вярващи жени в блудство.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Джабир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Аллах (С.Т.) прокле този, който яде лихва, и този, който я дава, и този, който свидетелства, и този, който я записва.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Абдуллах ибн Ханзале (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Един дирхем (лев) лихва е по-лошо от 36 прелюбодейства (зина).” (Даракутни)
Това са някои от доказателствата, които забраняват лихвата. Трябва да се знае, че лихвата е забранена за всички и навсякаде, дори и на евреите и християните, защото в техните книги също има текстове, които я забраняват, но те са ги изопачили или прикрили.
Някои ще кажат, че в днешно време е трудно човек да се предпази от това, още повече че живеем в не мюсюлманска страна, но това не е така, защото този, които се страхува от Аллах, ще намери начин, дори и да е трудно, а едно нещо, колкото е по-трудно, толкова е по-голяма наградата за него. Още повече, че има много примери за хора, които са забогатели от подобни забранени неща, но не е имало берекет в тяхното богатство, и те рано или късно ще пострадат.
Трябва също да се знае, че лихвата е харам, независимо дали е между двама души, или е между човек и банка, или е между институции, и независимо дали човек работи с мюсюлмани или не мюсюлмани, и независимо, дали е в ислямска държава, или не ислямска.

 Лихвата е два основни вида:
1. Лихва при отсрочка (риба ен – несиа)
Този вид лихва се получава, когато някай даде на друг заем и след определено време ще трябва да върне повече от колкото е взел, заради отсрочката. Това е лихва от вида (риба ен – несиа), който е разпространен най-много и една от най-големите мъдрости, поради които е забранено това е, че този, който дава заема, получава гарантирана печалба, без да е извършил нищо и той трупа незаконно богатство, за сметка на заелият, който затъва. И така богатите стават още по-богати, без реално да извършват нищо, а бедните още по-бедни, и това е несправедливо.
Има няколко изхода от това положение:
Първо: Ако някой има доста пари, и негов брат се нуждае от заем, той може да му ослужи, без да му взема лихва, за което ще получи голяма награда за Ахирета, за което ще споменем по-нататък.
Второ: Ако някой има пари и иска да печели, то има позволени начини за инвестиция, за което също ще споменем по-нататък.
2. Лихва при размяна (риба ел – фадл)
Този вид лихва се получава, когато има размяна на еднородни неща, от рода на пари (злато, сребро и др.) и хранителни продукти (пшеница, картофи и др.).
Хадис: Ебу Саид Ел – Худри (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „(Който разменя) злато за злато, и сребро за сребро, и ечемик за ечемик, и пшеница за пшеница, и фурми за фурми, и сол за сол, (да бъде) в равни количества, от ръка в ръка (едновременно), а който увеличи, или поиска повече, е направил лихва, като даващият /лихва/, и вземащият са равни (в греха).” (Бухари и Муслим).
От този хадис, се разбира, че при търговията (размяната) на споменатите стоки, за да не се получи лихва, са необходими две условия:
а) Да са в еднакви количества, независимо от качеството.
б) Да става едновременно, т.е. без отсрочка за единият.
Примерно: Ако някой иска да размени 50 кг. по-едри картофи за 80 кг. по-дребни, тава не е позволено, защото става лихва. Изходът е да продаде едрите картофи за пари, и със сумата да си купи други, каквито пожелае. Ако се размени картофи за пшеница, например, това е позволено защото са от различен вид, независимо от пропорцията.
Друг пример: Ако се размени 5 лв. монета за 10 лв. книжни също е лихва, но ако се разменят левове за евро или долари например, е позволено, независимо от пропорцията, защото са от различен вид.


2. Комарът и хазартните игри.
Комарът и хазартните игри са забранени от шериатът, и всеки, който играе или спомага по някакъв начин да се извършва тази дейност (комар и хазарт), той извършва харам, а ако от това печели, той печели от харам, независимо дали е пряко или косвено.
Аллах Теаля повелява в Коран – и – Керим:
„О, вярващи, виното, играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите! Сатаната цели именно да всее между вас вражда и ненавист чрез виното и играта на късмет, и да ви възпре от споменаването на Аллах, и от молитвата. Не ще ли престанете?”
(Маиде: 90 – 91 )
В това число влиза: тотото, лотариите, всичке видове игри, в които има залагане, независимо дали е чрез фиш, или билет, или по телефона, или чрез SMS (в това число влизат всички телевизионни игри, които са на принципа на залагане чрез обаждане или SMS) или е игрална машина, щом е на принципа: много хора залагат, един или няколко печелят, това е комар или хазарт, и всеки, който участва, или спомага по някакъв начин или печели, това е забранено от шериатът (харам). Който е спечелил по такъв начин, независимо дали е от комар, или хазарт, или алкохол, или наркотици, или кражба, или по какъвто и да е непозволен от шериата начин, той е спечелил от харам, и от това нещо няма да има берекет и полза, и от това нещо не се приема нито садака, нито зекят, нито какъвто и да е хаир.
3. Застраховките.
Застраховката е съвременно икономическо явление, поради което за него няма мнение от най-големите ислямски учени (четирите имама). Застраховката е сделка, при която човек плаща определена сума на един път или на вноски на определена институция, като при определени неприятни случаи (катастрофи, бедствия и др.), тази институция изплаща на застрахованото лице съответно обезщетение.
Застраховката се дели на два основни вида:
- Застраховка на имущество.
- Застраховка „живот”.
Въпреки, че някои от съвременните учени позволяват застраховката на имущество, като едно социално явление, то повечето съвременни исламски учени казват, че никакъв вид застраховка, не е позволено в шериатът, защото всички те са на принципа на хазарта и комара, и в основата им не е заложено хуманноста и братската взаимопомощ, а с тези сделки се цели експлоатацията на хората, и огромните печалби на застрахователните компании. Също така в този бизнес има предпоставки за големи манипулации и корупция, и от там ощетяване на много хора и възникване на скандали между тях.
Тези от учените, които позволяват застраховката на имущество, позволяват вариантът, който съществува в някои ислямски страни, при който група хора, еднакво застрашени от дадено бедствие, внасят определена сума във фонд, който е тяхна собственост, и при злополука с някой от тях, му се помага от този фонд.
Застраховките, които са задължителни в наше време, и човек не може да вземе правото си без тях, т.е. той няма избор, като задължителните автомобилни застраховки, без които човек не може да си кара абтомобила, въпреки че не са одобрени от шериатът, чавек няма грях от тях, защото е принуден и няма избор.

Сделки и търговски взаимоотношения, които не са забранени от шериатът.
1. Заем.
Заемът е едно от позволените от шериатът икономически отношения, и даже в много случаи той е препоръчителен и се смята за голяма добрина (хаир).
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Който помогне да се реши един земен проблем на негов брат мюсюлманин, Аллах му решава проблем на Кияметският ден. И който улесни един мюсюлманин, Аллах му улеснява и на този, и на Онзи свят. Аллах е в помощ на своя раб, докато той е в помощ на своя брат (мюсюлманин).” (Муслим, Ебу Дауд)
Хадис: Ебу Месуд (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: “Когато един мюсюлманин даде заем на свой брат (мюсюлманин) два пъти, все едно му е дал една садака на същата стойност.” (Ибн Маджа, Ибн Хиббан)
Това е така, когато заема отговаря на следните условия:
А) Да е безлихвен.
Б) Заемодателят да няма за цел облагодетелстване от ползващият заема, и ако целта е материално облагодетелстване, то се смята за лихва. Примерно, ако някой даде заем на друг, и му каже ще ми върнеш същата сума, но ще ми дадеш еди какво си, или ще ми свършиш еди какво си, то това е лихва.
В) Да е от неща, които могат да се измерят точно, или приблизително, и са позволени от шериатът, като пари, търговски стоки, и др.
Г) Желателно е заемът да се записва, кога е даден, от кой е даден, на кой е даден, за колко време е даден, и да има свидетели.
Има хора, които вземат заеми, и не ги връщат на време, или въобще не ги връщат, но трябва да знаят, че който вземе заем, и не го върне, се смята за голям грях, и ако умре, и има заеми и не ги е оправил, положението му на Ахирета ще е тежко.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Който е взел заем, и има възможност да го върне на време, и не го върне, е извършил гнет (зулм).” (Ебу Дауд)
Хадис: Ебу Селеме ибн Джабир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) не е кланял Джанезе намаз на човек, който е умрял със заем и не го е управил.”
(Бухари и Муслим)
В друг хадис се предава, че Пратеникът (с.а.с.) е казал, че дори човек да умре като шехид (по време на война) и да няма никакви грехове, той не може да влезне в Дженнета, ако има неоправени дългове към хората.

2. Даване под наем.
Даването под наем е позволено в шериатът, когато отговаря на следните условия:
А) Двете страни на сделката да са шериатски пълнолетни, да са добре с разума и да е по взаимно съгласие.
Б) Обекта на сделката да е от позволените в шериатът. Например: Да не е заведение за алкохол, или заведение за хазарт.
В) Обекта на сделката да не се консумира, а да се ползва. Например: Да не е хранителен продукт, а да е постройка, земя или превазно средство.
Г) Сделката да има условия като цена, срок и др.
3. Лизинг.
Това е сделка, при която клиента взема стока или имущество на изплащане. Това се налага, когато човек има нужда от някаква стока или имущество, движимо или недвижимо, и няма достатъчно пари, за да го плати, а друг, който е търговец, може да му го даде на изплащане, като всеки месец плаща определена вноска за определено време. Разликата между обикновенната търговска сделка и лизинга е, че при обикновенната сделка се плаща на веднъж и веднага при покупката, и цената е една, а при лизинга се плаща разсрочено и цената е друга.
По отношение на шериатската разпоредба (хукума) за този вид сделки, някои от ислямските учени казват, че те не са позволени, защото приличат на лихвени, а лихвата разбрахме, че категорично е забранена.
Повечето ислямски учени позволяват лизинга, при долуспоменатите условия, като казват, че лизинга не е лихва, защото основният принцип на лихварството е сигурната печалба, без да се извършва почти нищо, а при лизинга, първо това е търговска сделка, при която се продава стока срещу пари, и второ стоката, продадена на лизинг сега и струва една цена, не се знае колко ще струва след една година например, когато продавача ще получи цялата сума от сделката, така че печалбата на продавача никак не е сигурна.
Друг довод на учените, които позволяват лизинга е, че няма категорично доказателство, от айети или хадиси, които да го забраняват, а основен принцип в шериатът е, че всяко нещо е позволено, докато не се намери доказателство (шериатско), което да го забранява.
Друг довод за лизинга е, че има предания, макар и не до там категорични, че някои от сахабите са пол­звали този вид сделки, а и от тогава до сега хората имат нужда от такъв вид сделки, както споменахме по-горе.
Някои учени казват, че в този вид сделки, може да се приеме, че реалната цена на стоката, може да се приеме крайната цена на лизинга, а ако клиента плати веднага, търговецът прави отстъпка в цената.
Условия, при които е позволен лизингът:
А) Сделката да е доброволна, да е между шериатски пълнолетни и разумни хора, и продаваната стока да е от позволените от шериатът.
Б) Разликата в цената на стоката, която е в момента на закупуването, и цената, която се получава в края на изплащането, да не е много голяма. Това може да се получи при монополисти, които изнудват клиентите.
В) В сделката да не участва банков (лихвен) посредник.
Сега има лизинг при следната ситуация: Например – отива човек в автокъща, и иска да си купи кола на изплащане.
Тази автокъща обаче работи с определена банка, която плаща веднага крайната сума, и купувачът връща парите на банката, а не на автокъщата. Този вид лизинг не го разрешават учените, защото: първо, това е равносилно на вземане на лихвен банков кредит, който не е позволен от шериатът, и второ, чрез по­сре­дни­чест­вото на банката, цената се увеличава, и купувачът губи от това.

4. Търг.
Позволено е в шериатът, една стока да бъде продадена на търг, когато за нея има повече от един кандидат – купувач, независимо дали е с тайно или явно наддаване.
Не е позволено обаче участието на псевдо – купувачи, които нямат за цел копуването на стоката, а да вдигат изкуствено цената. Това обикновено става, като се наговарят със собственикът на стоката, с цел да се вдигне цената и съответно печалбата. Това деяние е забранено и парите взети по този начин са харам.
5. Сделка „Мударабе”.
Това е сделка между двама, при която единият дава определена сума пари на друг, който търгува с тях, като се споразумяват за определен процент от печалбата.
Този вид сделки са позволени в шериатът, защото има хора, които имат пари, а не могат да се занимават с търгавия, а има други, които им се отдава търговията, но нямат пари и това е може би най-голямата алтернатива на лихварството.
Условията на този вид сделки са следните:
А) Капиталът, който е отдаден за сделката „Мударабе” да е пари, а не материал например, и да се знае точното количество.
Б) Разпределението на печалбата между двамата, да е в проценти, като 50% на 50%, или 30% на 70% например, и не може да бъде фиксирана като например да каже собственика на парите ‘ще ми даваш всеки месец по 300 лв., а останалото за теб’, защото по този начин може единият от двамата да бъде ощетен.
В) Такъв вид сделки се правят между хора, които си имат пълно доверие, и търговеца няма да злоупотребява. Основният капитал, отдаден на търговеца е изцяло на неговият собственик, като се дели печалбата според договореният процент. Ако се получи загуба или фалит, тя е за сметка на собственика на основния капитал, ако това не е по грешка на търговеца или проявена небрежност от него.
Г) Търговецът, който работи с чужди пари да знае, че това е поверено (еманет) и да не прави с тях нищо друго, освен това, за което са се споразумели и той няма право да ги преотстъпва (дава на заем) на друг, без знанието и разрешението на собственика.
6. Сделка „Музара’а”.
Тази сделка е подобна на предходната, като разликата е в това, че собственик на земя може да даде земята на земеделец, който да я обработва, като печалбата от реколтата е процентно разделена между тях.
Условията на сделката са същите като предходната, с тази разлика, че в предходната се отдават пари, а в тази – земя.
Също така условие е и процентът от печалбата да е от цялата земя, а не собственикът на земята да избира определено парче от земята, която да е само за него, а останалата да делят, защото това не е справедливо и е предпоставка за кавги и проблеми между двамата.
7. Сдружение, Фирма (Шерика).
Шериатското значение на „шерика” (сдружение или фирма) е, когато двама или повече хора се договорят да обединят техен капитал, който може да е пари или друго имущество, с цел да работят и печелят заедно.
От шериатска гледна точка, тези сдружения (шерика) са два основни вида:
А) Шерика ел – емляк.
Това е сдружение (шерика), при което двама или повече души са съдружници (съучастници) в иму­ще­ство, което е получено от наследство или дарение, без да има предварителен договор между тях. Това може да стане с тяхно съгласие, както например е случаят при получаване на дарение с предварително съгласие на получаващите дарението и дарителят. А може и няколко души да са съдружници в имущество (имот) без тяхното съгласие, и това се получава при получаване на наследство /мирас/ от починал общ близък.
При този вид сдружения (шерика), никой от съдружниците няма право да се разпорежда с дялът на другият, без неговото съгласие. Също така при този вид „шерика”, особено когато става въпрос за недвижимо имущество, е в сила шериатското правило „шуф’а”, което означава, че ако един от съдружниците в такава „шерика” реши да продава, заменя или дава под наем своят дял, трябва най-напред да го предложи на съдружниците си, защото те са с предимство в този случай. Ако никой от тях не иска или не може да го вземе, тогава го предлага на други лица.

Б) Шерика ел – укуд.
Това е сдружение (шерика), при което двама или повече души се договарят (сключват договор) да обра­зу­ват търговско дружество (фирма), при което всеки участ­ва в това сдружение с определен капитал и определена отговорност, и получава определен процент от печалбата на фирмата.
Има няколко варианта на този вид сдружения, като някои от тях са:
а) Шерика ел – анан.
Това е сдружение между двама или повече, при което всеки участва с различно количество основен капитал, и отговорността, работата и печалбата е различна, в зависимост от споразумението. В случай на загуба или фалит, всеки съдружник губи според процентното си участие.
б) Шерика ел – муфавада.
При този вид търговско сдружение всеки съдружник участва във фирмата с еднакъв основен капитал при еднаква отговорност, работа, печалба и съответно загу­ба. В този вид сдружение всеки съдружник може да замест­ва другият, да го представлява и въобще всичко да е по равно.
в) Шерика ел – ебдан.
Това е сдружение, при което двама или повече се договарят да образуват фирма без основен капитал, като всеки от съдружниците участва с труд, като в зависимост от труда се договарят и за печалбата. Например: група работници наемат даден обект и всеки работи и получава според работата и квалификацията си, като предварително всичко се договаря.
Основни условия и принципи в тези сдружения, а и във всички останали е, да са на доброволна основа, всеки от съдружниците да е честен, справедлив, да спазва договореностите и поетите ангажименти, да не се занимават със забранени от шериатът неща, и печалбата и загубите да са процентно договорени.
8. Намерени вещи, неща (люката).
Който намери нещо изгубено на пътя, или на къра, се нарича „люката”, и може да го вземе, при следните условия:
А) Да го прибере и да обяви за намереното нещо по начин, който най-много хора ще разберат за това.
Б) Ако намереното нещо е със стойност над 1 динар (4 – 5 лв.), се съхранява и обявява една година, след която, ако не се яви собственика, този, който го е намерил може да го вземе за себе си или да го даде садака, ако няма нужда от него.
В) Ако се яви някой, който да казва, че намереното нещо е негово, той трябва да го опише подробно, или ако са пари да каже точно колко са и какви са, в противен случай не се счита, че той е собственикът.
Г) Ако намереното нещо е незначително или хранителен продукт, намерилият го може да се възпозва от него.
Д) Ако човек намери нещо ценно и смята, че няма да може да изпълни дълга към него, като съхранение и обявяване да не го взема, защото това е отговорност (еманет).
Е) Ако човек намери изгубени животни, ако са от рода на овцете или по-малки, може да ги прибере при горните условия, защото ако ги остави може да ги изяде някой звяр, като в периода на съхранение може да се възползва от тях, като ги дои например.
Но ако са по-големи животни като крави или коне, не трябва да ги пипа, защото те могат да бозаят и да се хранят сами.
Хадис: Зейд ибн Халид (р.а ) предава, че един човек дойде при Пратеникът (с.а.с.) и го попита за намерените неща (люката) и той (с.а.с.) каза: „Обяви го, като го правиш една година. Ако дойде собственика, е негово, ако не се яви, прави го каквото искаш”. Човекът попита: „Ако са овце”? Той (с.а.с.) каза: „Те са твои или на твоят брат (по вяра), или на вълка!”. Човекът попита: „А ако са камили?”. Пратеникът (с.а.с.) каза: „Не ги пипай, те ще си намерят храна и вода, докато ги намери собственикът им”. (Бухари)


Използвана литература
1. Ел – фикх ел – ислями ве едиллетух  Д-р Вехбе Еззухейли  1996
2. Фикх Ес – сенне от Мухаммед Ес – Сейид Сабик 1994
3. Ел – фикх Ел – ханефи от Абдул Хамид Тахмаз 1998
4. Нейл Ел – евтар от Мухаммед Еш – шевкяни  1993
5. Фетх Ел – бари с шерх Сахих Ел – Бухари от Ел – Аскаляни  1986
6. Сахих Муслим с шерх на Ен – невави  1995
7. Тергиб ве терхиб на Мунзири  1993
8. Риядус – салихин на Ен – невеви 1994
9. Риба ве муамелят ел – масрифийе от Д-р Умер Ел – мутрак   

ОСМИ РАЗДЕЛ – “МИРАС” (НАСЛЕДСТВО)

 

“МИРАС” (НАСЛЕДСТВО)

1. Определение: „Мирас”, или още се нарича „Фараид”, означава разпределянето на всички материални неща, които оставя след себе се човек, след като почине, на всички онези, които имат право на наследство.

За съжаление, по тази тема се знае твърде малко, и от там не се спазват шериатските правила, при разпределението на имуществото на даден човек след неговата смърт, и от там се получават много спорове, проблеми и т.н.
Аллах (С.Т.) е най-Справедливият, и за това е заповядал на мюсюлманите да са справедливи. Когато един човек е жив и има деца, той трябва да бъде справедлив с тях, и когато дава или подарява на един от тях, трябва да даде и на другите, защото в противен случай между децата се появява вражда и омраза, и причина за това е родителя, който не е бил справедлив между тях.
Хадис: Нуаман ибн Бешир (р.а.) предава, че баща му отишъл заедно с него при Пратеникът (с.а.с.), и му казал:
„Подарих на този си син един роб. Пратеникът (с.а.с.) казал: „Имаш ли и други деца?”. Бешир казал: „Да, имам”. Пратеникът (с.а.с.) казал: “На другите подари ли същото?”. Бешир казал: „Не”. Пратеникът (с.а.с.) казал: “А искаш ли всичките ти деца да те уважават?”. Бешир казал: „Да, о, Пратенико на Аллах”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) казал: “Бойте се от Аллах, и бъдете справедливи между децата си! Или върни подаръка си, или не ме прави свидетел на несправедливост!”. (Бухари и Муслим)

2. Васиет. (Завещание)
Това е нещо, което един човек е заръчал устно или писмено да се извърши след неговата смърт
По принцип, всеки един мюсмюманин трябва да има завещание, особено когато има взаимоотношения с други хора, т.е. има да дава на някой нещо, или пък има да взема.

Условия на завещанието:
а) Да е за нещо, позволено от шериата. Ако човек завещае, след неговата смърт да правят нещо, което е забранено от шериата, то това завещание е невалидно, и тези които го изпълняват, се товарят с грях.
б) Да е до една трета от неговото имущество, което оставя след смъртта си.Човек има право да прави завещание, възлизащо на не повече от 1/3 от неговото имущество, на хора, организации и др. извън преките наследници, защото двете трети са за преките наследници.
в) Завещанието да не се отнася за пряк наследник, защото наследството за преките наследници е разпределено от Аллах (С.Т.) в Коран – и – Керим (сура Ниса – 11 и 12 айет)
Хадис: Предаден от Есхабул мегази, че е казал Пратеникът (с.а.с.): „Не се завещава на наследник”. (Имам Ахмед, Ебу Давуд и Тирмизи )
г) Не е желателно, когато човек има дългове към други хора, или към Аллах (С.Т.), и може сам да си ги оправи докато е жив, да оставя завещание на наследниците да му ги оправят след неговата смърт, освен при невъзможност.

3. Терике (Имуществото, което човек оставя след неговата смърт).
Когато един човек почине, всичко което остава след него, като пари, земя, имоти, сгради и др. се нарича „терике”, и с него се постъпва по следния начин:
А) Най-напред от „терике” се отделят средства за погребението като кефин, копаене на гроб и др.
Б) След това, ако има дългове, които се знаят, се издължават от „терике”.
В) След това, ако има завещание, което отговаря на гореспоменатите условия, се изпълнява от „терике”.
Г) Накрая, което остане от „терике”, се разпределя от наследниците, по точно определен начин, който ще обясним по-долу.
4. За да има разпределение на наследство (мирас), трябва да са налице следните условия:
А) Да има починал (мейит), който наистина е починал, или е обявен за такъв, като например, човек който се е изгубил много дълго време, или е обявен за безследно изчезнал, и след като вече няма надежда да е жив се обявява за умрял.
Б) Да има живи наследници, между които да се разпределя наследството.
В) Да има имущество (терике), което да се разпределя.
Г) Да няма причина, която да лишава някой от наследниците, от правото му на наследство.

5. Причини, които лишавават от наследсво.
А) Робство. Ако някой е роб и не е свободен, то той няма право на наследство.
Б) Ако мъртвият е убит от някой роднина умишлено, то убиеца няма право на наследство.
В) Ако наследника е друговерец, той няма право на наследсво.

Хадис: Усама ибн Зейд предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Не може мюслюманинът да бъде наследник на неверник, и неверникът на мюслюманин”. (Ебу Давуд, Тирмизи, Несаи и Ибн Маджа).

6. Разпределяне на наследството.
Както споминахме по-горе, наследството е раз­пре­де­лено от Аллах (С.Т.), Който казва в Коран – и – Керим:
“Повелява ви Аллах за вашите деца: за мъжкото е дял, колкото за две женски. А ако са повече от две жени, за тях са две третини от оставеното. А ако е една, за нея е половината. А за родителите му, за всеки един от тях, е шестината от оставеното, ако е имал дете. А ако не е имал дете и го наследят родителите му, за майка му е третината. А ако е имал братя, за майка му е шестината след завещание, завещано от него, или дълг. Пред­пи­сание от Аллах! Не знаете кой ви е по-близък по изгода, бащите или синовете ви. Аллах е всезнаещ, премъдър. За вас е половината от онова, което са оставили съпругите ви, ако не са имали дете. А ако са имали дете, за вас е четвъртината от онова, което са оставили след завещание, завещано от тях, или дълг. А за съпругите е четвъртината от онова, което сте оставили, ако не сте имали дете. А ако сте имали дете, за тях е осмината от онова, което сте оставили след завещание, завещано от вас, или дълг. А ако мъж или жена биват наследени и нямат родители и деца, и имат брат или сестра, за всеки един от тях е шестината. А ако са повече от това, те са съдружници в третината след завещание, което е завещано, или дълг, без да има ощетен. Това е завет от Аллах! Аллах е всезнаещ, всеблаг.”  
(сура „Aн-Ниса”: 11 и 12)

Изчисляването и разпределянето на наследството е едно от най-сложните неща във фъкъха. То се изчислява чрез сложни формули, като вида на формулата, която ще бъде използвана, зависи от конкретния случай на съществуващите наследници. Ние ще се опитаме да го обясним по възможно най-простия начин.
Наследниците се разделат на две основни групи:
А) Наследници, които наследяват точно определен процент, при точно определена ситуация, и те се наричат „Есхабул фуруд”, този начин на наследяване се нарича „билфард”. В тази група могат да бъдат:
- Баща.
- Дядо (баща на бащата).
- Брат, с който умрелият има обща майка (ахлиум).
- Съпруг.
- Съпруга.
- Дъщеря.
- Сестра с общи баща и майка (ухт шакика).
- Сестра с общ баща (ухт лиеб).
- Сестра с обща майка (ухт лиум).
- Внучка (дъщеря на сина).
- Майка.
- Баба (майка на бащата).
Б) Наследници, които наследяват остатъка, след като „Есхабул фуруд” си получат съответния процент, и те се наричат „асаба”, а начина се нарича „биттеасиб”. В тази група могат да бъдат:
- Син.
- Внук (син на сина).
- Брат от общи майка и баща (ах шакик).
- Чичо (брат на бащата, или на дядото).
- Бащата може да наследява и по този начин в някои случаи.
Гореспоменатите са потенциални наследници, но те всички едновременно не могат да получат наследство, като принципът е, че при наличието на по-близък, по-далечният отпада.
Най-близки до починалия са следните пет роднини:
синове, дъщери, баща, майка и съпруг или съпруга.
При наличието на тези пет, всички останали отпадат, а при наличието и на петимата споменати, и петимата наследяват съответен дял.
7. Кога и колко получават съответните наслед­ници:
** Бащата.
Бащата на умрелия (ако е жив) е от неотменимите наследници, и има три положения:
а) „билфард”. Ако умрелия има деца, между които едно или повече момчета, той наследява 1/6 от имуществото.
б) „биттеасиб”. Ако умрелия няма никакви деца, той получава остатакът от наследството, след като на полагащите им се задължителен процент „Есхабул фуруд” си получат дялът.
в) Ако умрелия има само дъщеря, той взема 1/6, и след като се даде на „Есхабул фуруд” съответния процент, и остане някакъв остатък, го взема бащата, т.е. в този случай той наследява и по двата начина: „билфард” и „биттеасиб”.
** Майката.
Майката на умрелия (ако е жива) е от неотменимите наследници, и има три положения:
а) Тя взема 1/6, когато умрелият има деца (едно или повече) или деца на син, или двама и повече братя и сестри.
б) Тя взема 1/3 от цялото имущество, когато няма никой от споменатите в т. „А”.
в) Тя взема 1/3 от остатакът, когато умрелия, освен нея има само съпруга (съпруг) и баща.
** Съпругът.
Съпругът на умрялата има две положения:
а) Когато умрялата няма деца, или внуци (деца на синове) независимо дали са от този или предишни бракове, той получава половината от имуществото.
б) Когато умрялата има деца, или внуци (деца на синове) независимо дали са от този или предишни бракове, той получава 1/4 от имуществото.
** Съпругата.
Съпругата на умрелият има две положения:
а) Когато умрелият няма деца, или внуци (деца на синове) независимо дали са от този или предишни бракове, тя получава 1/4 от имуществото.
б) Когато умрелият има деца, или внуци (деца на синове) независимо дали са от този или предишни бракове, тя получава 1/8 от имуществото.
** Синовете, един или повече.
Ако умрелият има един или повече синове, без дъщери, една или повече, и заедно с тях има и други наследници, които винаги наследяват, като баща, майка и сапруг/а, те (синовете) си разделят по равно остатакът, след като гореспоменатите си получат задължителният процент.
** Дъщерите.
За дъщерите на умрелият, има три положения:
а) Ако умрелият има само една дъщеря като дете, тя получава половината от наследството.
б) Ако умрелият има две или повече дъщери, без да има момче, те си разделят 2/3, независимо колко са.
в) Ако умрелият има и синове, и дъщери, то след като „Есхабул фуруд” (като баща, майка и сапруг/а) си получат процента, децата на умрелият си разделят остатакът на принципа: „на мъжкото двойно, колкото на женско”.
** Сестрите.
Сестрите на умрелият могат да бъдат наследници, само при определени условия, като има разлика дали сестрата е от общи баща и майка (шакика) или е само от обща майка (лиум). Ще споменем само три положения, при които те магат да получат наследство:
а) Ако умрелия няма деца, нито внуци, нито баща и дядо, нито брат, и е само една сестра, може да получи половината.
б) Ако сестрите са две или повече при горните условия могат да получат 2/3 от наследството.
в) Ако умрелия няма близките, споменати в точка “А” и има братя и сестри, те си разпределят остатъка от „Есхабул фуруд” на принципа: „на мъжкото двойно, колкото на женско”.
** Братята.
Братята на умрелият наследяват „биттеасиб” (остатакът), когато той (умрелият) няма синове и внуци (синове на синовете) и няма баща и дядо, след като „Есхабул фуруд”
получат наследство.
** Дядото (баща на бащата).
Дядото на умрелият (ако е жив) получава наследство, само ако бащата на умрелият не е жив. В този случай може да получи неговият дял.
** Бабата (майката на майката или бащата).
Бабата на умрелият (ако е жива) получава наследство, само ако майката на умрелият, не е жива. В този случай може да получи 1/6, вместо майката.
** Чичовците (брат на бащата или дядото).
Чичото на умрелият маже да получи наследство „биттеасиб” (остатакът), когато той (умрелият) няма синове и внуци (синове на синовете), и няма баща и дядо, няма и братя, и след като „Есхабул фуруд” получат наследство.
** Внуците (синове и дъщери на сина).
Те могат да получат наследство, когато умрелият е имал синове, но всички са починали преди него.
8. „Авль”. Това е случай, при който всички наслесници наследяват „билфард”, т.е. определен процент, и общия сбор надвишава 1.
В такъв случай на всички се намаля пропорционално, за да не бъде ощетен никой.
9. „Рад”. Това е случай, при който има само един или няколко наследника, и всички те наследяват „билфард”, т.е. определен процент, и общия сбор е по-малко от 1, и няма наследник „биттеасиб”, т.е. да наследява остатакът, тогава този остатък се разпределя пропорционално, ако наследниците са повече от един, а ако е сам, взема всичко.
10. Практически примери за разпределяне на наследство.
А) Ако почине един мъж, и има следните наследници:
Баща, Майка, Съпруга, Син и Дъщеря.
Бащата и майката получават по 1/6.
Съпругата получава 1/8, и остатакът се разделя между сина и дъщерята в съотношение 2 към 1. Всички останали наследници отпадат. Ако примера го изразим в цифри, ще изглежда по следния начин:
Ако починалият мъж е оставил 1000 лв. – на майката и бащата се полага по 166.60 лв., на съпругата 125 лв., на сина 361.20 лв., и на дъщерята 180.60 лв.
Б) Ако почине мъж, и има следните наследници:
Баща, Майка, Съпруга и три Дъщери:
Майката и бащата получават по 1/6, дъщерите си разделят 2/3, съпругата 1/8. Този случай е пример за „авль”, защото всички наследяват „билфард”, и сбора от процентите превишава 1.
Ако съберем 1/6 + 1/6 + 1/8 + 2/3 на принципа на най-малък общ знаменател, ще се получи 27/24, което е повече от 1. В такъв случай има недостиг от 3/24 или 1/8 и тогава бащата и майката ще получат по 4/27 вместо 4/24, съпругата 3/27 вместо 3/24, а дъщерите ще си разделят 16/27 вместо 16/24.
Ако починалият е оставил 1000 лв., в цифри ще изглежда така:
Майката и бащата получават по 148 лв., съпругата 111 лв. дъщерите по 198 лв. приблизително.
В) Ако почине мъж, и има за наследници само съпруга и две дъщери, то тогава съпругата наследява 1/8, а дъщерите 2/3, и това е пример за „рад”, защото всички наследяват „билфард”, и сбора от процентите е по-малко от 1. Ако съберем 1/8 + 2/3 на принципа на най-малък общ знаменател ще се получи 19/24, което е по-малко от 1. В такъв случай има излишък от 5/24 и съпругата ще получи 3/19 вместо 3/24 и дъщерите ще получат по 8/19 вместо по 8/24.
Ако починалият е оставил 1000 лв., в цифри ще изглежда така:
Съпругата ще получи 157.80 лв., а дъщерите по 420.80 лв. приблизително.
Това са хората, които могат да получат наследство и начина, по който може да стане това е определено от Аллах (С.Т.) в Коран – и – Керим.
Това може да се промени единствено, когато е доброволно и са съгласни всички наследници, които ги касае, т.е. да се промени делът на наследство на някой от наследниците. В такъв случай, може на някой да се намали, увеличи или пък да преотстъпи, или се откаже изцяло от наследство. Например някой от наследниците е богат, а има друг, който е беден, и богатият иска да преотстъпи част, или целият полагащ му се дял на бедният, и двамата са съгласни, това е позволено.

“МУАМЕЛЯТ” СЕДМИ РАЗДЕЛ – НИКЯХ

 

“МУАМЕЛЯТ” – НИКЯХ

1. Определение: Встъпване в шериатски брак, с всички права и задължения, които произтичат от брака.

„Встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате ­ две и три, и четири! А ако ви е страх, че няма да сте справедливи ­ с една или с [пленнички], владени от десницата ви!” (Ниса:3)
Хадис: Абдуллах ибн Месуд (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,О, младежи, който от вас има възможност, нека да се ожени, защото това предпазва половите органи и погледа от харам. А който няма възможност, нека да говее, защото оручът е преграда за вас.” (Бухари и Муслим)
По принцип женитбата е суннет от нашия Пратеник (с.а.с.) и от всички предишни Пратеници, но понякога може да има и следните разпоредби:
2. Фарз никях.
Когато един човек има възможност (финансова и физическа) за женитба и е сигурен, че ако не се ожени, ще попадне в зина (прелюбодеяние), тогава трябва да се ожени.
* Когато една причина пречи да се изпълни даден фарз, то самата причина е фарз да се отстрани, или ако е условие, е фарз да се изпълни. Например – фарз е да се пазим от зина (прелюбодеяние), но единственият начин да се предпазим е женитбата, тогава тя става фарз, ако отговаря на определените условия.
3. Мекрух никях.
Когато човек прикрива някой съществен недостатък и се страхува, че може да нанесе физическа, финансова, морална или психическа вреда на жената или на нейната чест. Това е, когато човекът не е сигурен, че ще може да изпълнява основните си задължения. Бедността не е пречка, защото Аллах (С.Т.) е казал: „Ако са бедни, Аллах ще ги направи богати.” (Нур: 32)
4. Харам никях.
Никяхът е харам, когато човек е сигурен, че ще нанесе вреда на жената или когато го прави с такава цел (например: не е физически годен и жената не знае за този недостатък).
5. Подробности относно никяха и избор на съпруга:
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Един мъж се жени за жена заради четири неща:
1. Заради богатството й.
2. Заради рода (известността) й.
3. Заради красотата й.
4. Заради вярата й. Предпочетете вярата, за да не съжалявате!”. (Бухари и Муслим)
Хадис: Абдуллах ибну Амр (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не се женете за една жена само заради красотата й, защото може да ви навреди. И не се женете заради богатството й, защото може да ви се възгордява, а се женете заради вярата й, та дори да е черна робиня, която е по-добра от първите две!”. (Бейхаки)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) попитал Пратеника (с.а.с.): ”Коя жена е най-добра?". Каза: „Тази, която когато мъжа й я погледне, се усмихва и го радва, и когато й заповяда нещо, се подчинява, и която пази честта си, достойнството си, имуществото, своето и на мъжа й.” (Ахмед и Несаи)
6. Дейности, които се правят преди никяха:
6.1. Мъжът да предложи на момичето и тя да приеме.
6.2. Уговорка между двамата млади, с цел женитба и двамата да са съгласни.
Харам е да се предлага женитба на сгодено момиче.
7. Условия на годежа:
7.1. Момичето и момчето да не са мухрим (да нямат право да се женят според шериата) един на друг.

,,Под възбрана за вас са майките ви, дъщерите ви, сестрите ви, лелите ви, вуйните ви, дъщерите на брата и дъщерите на сестрата ви, и жените, които са ви кърмили, и сестрите ви по кърмене, и майките на жените ви, и заварените под ваша опека дъщери на жените ви, с които сте влезли [в съпружество], а ако не сте влезли ­ не е прегрешение за вас; и съпругите на синовете ви, които са ваша плът; и да съберете две сестри, освен което е било. Аллах е Опрощаващ, Милосърден!”   (Ниса: 23)

Един мъж няма право да се жени за следните жени:
А/ жени, които са вечен мухрим:
а) майка, баба.
б) дъщеря или внучка.
в) сестра (кръвна).
г) леля – сестра на бащата или сестра на май­ката.
д) дъщеря на брата или на сестрата.
е) млечна майка – дойка.
ж) всички роднини на млечната майка, описани по-горе.
з) майката на съпругата.
и) дъщеря на втора жена (заварена дъщеря).
й) снаха – жена на сина или внука.
к) жена на бащата – мащеха.
Б/ жени, които са временен мухрим, т.е. те са мухрим, докато мъжът е женен за тази жена:
л) сестра на съпругата – балдъза.
м) сестра на майката на съпругата.
н) сестра на бащата на съпругата.
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) забрани на мъжете да събират една жена и леля й по бащина и майчина линия.” (Бухари и Муслим)
* Същото се отнася и за жените, като се смени половата принадлежност на лицата от списъка, без последните три (временен мухрим).
7.2. Да не е заета:
а) да не е сгодена или омъжена.
Хадис: Предава ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Никой от вас да не подбива цените при търговия и да не пристъпва към годеж с момиче, което е сгодено!” (Муслим)
б) Да не е в пауза според Исляма (”Идде”). Това означава, че когато на една жена почине мъжът й – тя няма право да се жени за друг четири месеца и десет дена, като това се прави с цел да се разбере, дали не е бременна, а след развод – този период е три цикъла.
в) Да не е разведен три пъти – когато някой мъж се е развеждал с една и съща жена три пъти – няма право да се жени за нея, освен ако тя се ожени за друг, и след това се разведе с него.
7.3. Да не е единият или двамата в ихрам за Хадж или Умра.
7.4. Да не е езичник или езичница – мюсюлманин може да се ожени за еврейка или християнка, при условие че жената стане мюсюлманка, обратното не е валидно.
8. Правене на годеж.
8.1. Момчето изпраща вест на момичето, че я харесва и иска да се ожени за нея, като това става по няколко начина:
а) момчето да каже на родителя или настойника на момичето.
б) жена, близка на момичето, да отиде и да я попита (допуска се и момичето да изпрати човек при момчето и да му съобщи, че го харесва).
Ако е налице съгласие, те трябва да се срещнат, защото Пратеникът (с.а.с.) никога не е позволявал брак, без да се срещнат момчето и момичето и без да се видят. Срещата трябва да се осъществи, като при тях трябва да има човек, който е мухрим на момичето, но да са уединени е харам. Кандидатът за женитба има право според Исляма да види лицето, ръцете до китките и краката до глезените, а жената, която е упълномощена от мъжа, има право да огледа момичето и да я разпитва.
Ако и след срещата двамата са съгласни, то годежът е в сила.
Хубаво е момчето да даде на момичето подарък в знак на сериозните си намерения.
9. Права и задължения, които произтичат от годежа:
Момчето няма никакви права над момичето, само това, че може да сключи никях с момичето и е с предимство пред други; и няма право да бъде насаме с момичето, без мухрим на нея.
Момичето няма право да прави годеж или да се жени за друг, преди да информира момчето, че се отказва.
След годежа всеки има право да се откаже, без никакви последствия.
10. Условия, на които трябва да отговаря никяхът:
10.1 Предварителни условия:
а) да има момче и момиче.
б) да са на възраст, на която да различават доброто от лошото, но по-добре е да са пълнолетни според шериата.
в) да са добре с ума.
г) да има взаимно съгласие.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Съгласието на жена (омъжвана и разведена) се взема с думи, а за девствена – мълчанието е знак на съгласие.” (Бухари и Муслим)
д) да са здрави и двамата и да не са болни от заразна болест.
г) да не са мухрим един на друг.
10.2. Условия по време на никях:
а) да има свидетели – двама мъже, които да отговарят на следните условия:
- Да са мюсюлмани, пълнолетни според шериата, да са добре с ума, да са свободни, да присъстват на самата церемония и да чуят съгласието на младоженците.
б) да е налице настойник на жената – вели.
Жената трябва да има настойник (мъж), който да я представлява по време на никяха, като най-добре е да бъде бащата, след това този, който е упълномощен от бащата – дядо, брат. Да са мюсюлмани, пълнолетни, разумни и свободни – жена не може да бъде настойник – вели.
в) определяне на мехр (задължителна плата от страна на мъжа към жената), който може да се даде в пари или имущество, или нещо, което има стойност. Дава се по време на никяха, но при затруднение, може да се отложи за по–късно, ако се споразумеят двете страни, но трябва да се определи срок на плащане, защото това е дълг на мъжа към жената, както е казал Аллах (С.Т.) в сура „Ан-Ниса: 4”:
„И давайте на жените задължителната плата от сърце! А ако ви отстъпят нещо от него, яжте го със здраве и охота!”
За мехр няма определен минимум и максимум.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Най-добрият мехр е най-лесният и за двамата.” (Тирмизи)
Ако един от двамата съпрузи почине и не е плащан мехр – ако е мъжът, се плаща от богатството му, ако е жената – се дава на нейните наследници.
Мехр е лично за жената и никой няма право на претенции към него. Единствено тя има право да се разпорежда с него.
По време на никяха могат да се поставят условия, които не са в противоречие с религията, и да се впишат в документа за никях, след което е задължение да се изпълнят.
Хадис: Предава Айше (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Поставянето на каквито и да са условия, които са в противоречие с Коран – и – Керим, са невалидни, та дори да са сто условия.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Укбе ибн Амир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,От най-важните условия, които трябва да се изпълняват, това са условията, поставени по време на никях.” (Бухари и Муслим)
Ако има поставени условия, които са в противоречие с религията, те се отхвърлят.
11. Начин на сключване на никях:
Този, който ще пише никяха, трябва предварително да оповести младоженците за всички условия, преди и по време на никяха и те да бъдат спазвани.
11.1. Този, който ще пише никяха, трябва да отговаря на следните условия: да бъде мъж, мюсюлманин, пълнолетен, разумен и свободен, и да има право да извършва тази дейност.
След като установи, че всички условия са налице, извършителят на никяха пита кой ще е настойник на жената и кои ще са официалните свидетели, след което ги записва в документа за никях. После отива заедно с велията (настойникът на жената) при младоженката и й задава два въпроса: 1.) „Съгласна ли си да се омъжиш за еди кого си?”, 2.) „Упълномощаваш ли този човек (назовава името) да те представлява по време на никяха?”. И ако тя е съгласна се връщат при мъжете, които трябва да са отделно от жените.
После се пита момчето дали е съгласно да се ожени за момичето, като се споменават имената им.
След това се дава думата на двете страни да се споразумеят (определят) мехр и условията, ако има такива.
Всичко се вписва в документа за никях и всеки от участниците (официалните свидетели и младоженецът) се разписва срещу името си.
После велията на жената трябва да каже на глас: ,,Давам моята дъщеря (споменава името й) за съпруга на еди кого си.”, а младоженецът трябва да каже: ,,Приемам (името на момичето) за моя законна съпруга”. От суннета е да се направи дуа за младоженците, като се четат три айета от хутбето и насихат. Накрая този, който извършва никяха казва: ,,В името на Аллах (С.Т.) ви обявявам за законен съпруг и съпруга, с всички права и задължения, които произтичат от шериата”.
12. Видове никях, които са забранени от Исляма:
12.1. Всеки един никях, който не отговаря на шериата или са нарушени условията, или едно от условията – този никях е невалиден.
12.2. Временен никях – това е никях за определено време, например няколко дена, месец, година – в началото е бил позволен, но по-късно Пратеникът (с.а.с.) го е забранил.
Хадис: Али (р.а.) казва: „Пратеникът (с.а.с.) забрани временния никях и магарешкото месо.” (Муслим)
Хадис: Себура Ал – Джухани (р.а.) казва: „Чух Пратеникът (с.а.с.) да казва по време на завземането на Мекка: ,,О, Хора, аз ви бях разрешил временния брак, но Аллах (С.Т.) вече го забрани до Киямет!” (Муслим)
12.3. Никях с размяна – това означава две семейства да си разменят децата, т.е. някой да даде дъщеря си и в замяна да вземе за сина си сестрата на момчето, на което дава дъщеря си, без да се плаща мехр. Това се отнася само тогава, когато това се извършва по едно и също време и не се дава мехр, а за мехр се смята момичето.
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а) предава: ,,Пратеникът (с.а.с.) забрани никяха с размяна, без да се дава мехр”. (Бухари и Муслим)
12.4. Никях с жена, с която мъжът е развеждан три пъти.
12.5. Никях с пет жени едновременно;
12.6. Никях между друговерец и мюсюлманка.
13. Права и задължения произтичащи от никяха.
13.1. Права и задължения на мъжа към жената:
а) Веднага след никяха, съпрузите имат право да консумират брака, и да имат полова близост по всяко време, освен когато жената е в месечен цикъл или в следродилно положение, защото в тези случаи е забранено.
б) Да осигури прехрана, облекло и жилище на съпругата (съпругите) си. (Жената според шериата не трябва да работи, а мъжът е длъжен да осигурява прехраната, но ако тя желае това и мъжът й е съгласен – може да работи там, където работят само жени и няма условия за опорочаване.)
в) Да запознае жена си с основите на Исляма и да следи за спазването им.
г) Мъжът е длъжен да се отнася добре с жена си, да не я бие и тормози, без причина за това, да не я обижда и злепоставя пред хората.
13.2. Задължения на жената към съпруга:
а) Да се подчинява на съпруга си винаги, когато заповедта му не противоречи на религията.
б) Жената е длъжна да се грижи за уюта в дома, за възпитанието на децата, да пази честта си, достойнството си и имуществото на съпруга си.
в) Няма право да излиза без разрешението на съпруга си и да прави нафиле оруч.
13.3. Общи права и задължения:
- Всеки един от съпрузите има право на наследство, ако другият почине.
14. Развод (разтрогване на никях):
В Исляма правото на развод е в ръцете на мъжа, а жената не може сама да се разведе, докато мъжът може сам да се разведе, без ничия помощ, без свидетели и имам.
Разводът е позволен в Исляма, но е ненавиждан от Аллах (С.Т.).
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Най-неприятното нещо от халала при Аллах (С.Т.) е разводът”. (Ебу Дауд)
Хадис: Сеубан (р.а.) предава , че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Ако една жена поиска от мъжа си развод, без основателна причина за това, тя няма да усети мириса на Дженнета”. (Есхабу сунен)
Разводът е крайна мярка и към него се пристъпва, когато са приложени всички предварителни мерки, които са споменати в следния айет:
„А онези, от чието непокорство се страхувате, увещавайте, [после] се отдръпнете от тях в постелите и [ако трябва] ги удряйте! А покорят
 ли ви се, не търсете средство против тях!
Аллах е Всевишен, Превелик”. (Ниса: 34)
14.1. Как се постъпва при неразбирателство:
а) Съпругът трябва да поясни на жената за шериатските разпоредби, относно нейните действия, като я съветва да се страхува от Аллах (С.Т.).
б) Предупреждава я.
в) Обръща й гръб в леглото за няколко нощи.
г) Разделяне на леглата в същата стая.
д) Отделяне в друга стая.
е) Лек бой – с цел унижаване, а не нараняване.
ж) Обръщане към близките й с цел да й въздействат и да му съдействат.
Ако тези мерки не помогнат, се пристъпва към развод.
15. Видове развод:
15.1. Желателен развод – ако например жената има лош език, лош характер и мъжа й не може да я търпи, а поведението на жената му го подтиква към харам.
15.2. Нежелателен развод – когато мъжа няма основателна причина да обвинява жената и да иска развод.
15.3. Задължителен развод – ако продължава бракът, при който има опасност мъжът да изпадне в харам (грехове).
15.4 Харам развод – когато е без причина и ако се разведе – мъжът няма право да си я върне повторно, или когато жената е в хаиз или нифас.
Хадис: Умер (р.а.) казва : „Абдуллах се разведе с жена си, а тя беше в хайз и аз казах това на Пратеникът (с.а.с.), който каза: ,,Заповядай му да си я върне и да я задържи, докато се изчисти, след това, когато й дойде хайзът и се изчисти, може да се разведе, преди да я докосва (с цел сношение)”. (Ахмед и Нисаи)
Поуки от хадиса: Когато се развежда, жената трябва да бъде чиста от хайз и нифас и да не я е докосвал след очистването.
16. Условия на развода:
16.1. Да има основателна причина за това и да са взети предварителните мерки, които споменахме по-горе.
16.2. Разводът да е в чист период – когато съпрузите не са правили сношение.
16.3. Мъжът да каже веднъж ясно и категорично, че се развежда с жена си.
17. Връщане на жената след развода:
17.1. Когато един мъж се разведе с жена си за първи път, може да я върне до три месеца без никях, защото през това време жената няма право да се жени за друг, а мъжът е длъжен да я издържа. След третия месец може да си я върне с нов никях.
17.2. Ако се е развел веднъж и си я върне за втори път, мъжът има същите права като първия път.
17.3 След третото развеждане мъжът няма право над жената, въпреки че през това време тя е в пауза. И ако мъжът иска да си я върне, то тя трябва да се омъжи за друг и той да спи с нея, след което да се разведат и чак тогава може съпругът и да си върне жената чрез нов никях. Това е споменато в Коран – и – Керим в сура Бакара: 230.
Мъжът може да се ожени веднага след развода за друга жена, но жената няма право, докато не отмине периодът на изчакване.
Не е позволено на мъж да се жени за жена, която е разведена три пъти от един мъж, само за да я направи халал на предишния й съпруг.

ШЕСТИ РАЗДЕЛ – КУРБАН

 

ШЕСТИ РАЗДЕЛ – КУРБАН

І Определение – жертвено животно, което се коли в името на Аллах (С.Т.).
1. Видове Курбан – жертвоприношение.
1.1.”Хедий” – Курбан, който се коли от хаджиите на местността ,,Мина” в близост до Мекка.
1.2. „Удхийе” – Курбан, който се коли от мюсюлманите на Курбан Байрям;
1.3. „Акика” – Курбан, който се коли на новородено. Този вид Курбан е суннет.
1.4. „Незир" – заречен Курбан – когато някой се зарече, че ще заколи Курбан, ваджиб е да го направи, като няма право да яде от месото, а да раздаде целия Курбан.
1.5. „Садака” – Курбан, който се коли в името на Аллах (С.Т.).
2. Курбанът, който се коли на Курбан Байрям.

,,Кланяй (Курбан Байрям намаз) за твоя Господар и (Курбан) коли!” (Кеусер: 2)

Хадис: Айше (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Най-доброто (обичано от Аллах (С.Т.) дело на Курбан Байрям е коленето на Курбан, а той (Курбанът) ще дойде на Кияметския ден с рогата си, копитата и вълната си, а Аллах (С.Т.) ще приеме Курбана, преди да е паднала кръвта на земята.” (Тирмизи и Хаким – добър)
Хадис: Предава Енес (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) заколи на Курбан Байрям два големи вакли коча с рога, видях го как сложи крака си на хълбоците на животното и каза: ,,Бисмиллях, Аллахуекбер!” и ги заколи със собствената си ръка.” (Бухари и Муслим)
В друго предание се казва, че е възнамерил единият Курбан да е за него и семейството му, а другият – за тези, които не са имали възможност да заколят.
При коленето на Курбана, краката му трябва да са обърнати към къбле и да е легнал на лявата страна, а опашката да е надясно, като коленето да става с дясната ръка.
* Коленето на Курбан е ваджиб.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който има възможност да заколи Курбан и не го направи, той да не приближава джамията ни!”. (Ибн Маджа)
3. Условия, на които трябва да отговаря човек, за да му е задължение да заколи Курбан:
а) да бъде мюсюлманин.
б) да бъде заможен – това означава да има пари в излишък, с които да купи Курбан, и след това семейството му да не изнемогва.
Курбанът се коли за берекет, с цел приближаване към Аллах (С.Т.).
в) да си бъде в населеното място, да не е пътник.
г) един курбан е достатъчен за едно семейство (тези, които се хранят на една трапеза), като задължение е на главата на семейството да заколи Курбана и от това цялото семейство печели севаб. Ако членовете на семейството са богати, може да заколят за всеки по отделно Курбани, но ако заколят само един – задължението е изпълнено.
4. Животни, които стават за Курбан.
4.1. За Курбан стават само три вида животни, които са споменати в Свещенния Коран под името ,,Бехиметул ен – ам” в сура „Хадж: 34” – това са камили, говеда и овце (кози) от двата пола.

„И за всяка общност отредихме жертво­при­но­ше­ние, за да споменават името на Аллах над животно от добитъка (”бехиметул ен – ам”), който Той им е дал.”

а) „Бехиметул енам” – това са три вида животни, които стават за Курбан:
- Камила.
- Говеда (крави, биволи…).
- Овце и кози (независимо дали са мъжки или жен­ски).
5. Условия, на които трябва да отговаря Курбанът:
5.1. Възрастова граница:
- Овца (коч) – да бъде най-малко на една година – може и агне на шест месеца, но да е на ръст, колкото възрастна овца.
- Коза – едногодишна (яре не става).
- Крава (теле) – като телето трябва да е минимум две години. Под този възраст не става за Курбан.
- Камила – минимум пет годишна.
* Под тези граници животните не стават за Курбан, освен за Садака Курбан, като от камилите и говедата едно животно става за седем Курбана.
5.2. Да няма недостатъци:
Хадис: Берае ибн Азиб (р.а.) предава, че Пра­те­ни­кът (с.а.с.) каза: ,,Четири вида недостатъци, ако ги има в едно животно, то не може да стане за Курбан: 1) да е сляпо с едното око (или двете); 2) да е куцо; 3) да е явно болно; 4) да е много слабо.” (Ахмед и Есхабу сунен)
Според имам Ебу Ханифе животни, със следните недостатъци, не стават за Курбан:
- Сляпо, куцо, слабо или видимо болно животно.
- Животно, на което му липсват повече от по­ло­ви­ната зъби.
- Животно, без уши или отрязани повече от половината.
- Животно, на което му е отрязано вимето и не може да се дои.
- Животно, на което му е отрязана повече от половината или цялата опашка.
- Животно, което яде изпражнения – такова животно е чисто и може да се използва за месо, но не и за Курбан.
* Животни с много малки недостатъци могат да станат за Курбан.
5.3. Животни с недостатъци, при които те са мекрух, но могат да са Курбан:
- С нарязано или надупчено ухо.
- С отрязана до 1/3 част от опашка.
- Мекрух е да се дои животно, определено за Курбан.
- Мекрух е да се язди, впряга или стриже животното, щом е определено за Курбан.
- Ако Курбанът впоследствие получи недостатък и собственикът е беден, може да го използва за Курбан, но ако е богат, е по-добре да купи нов.
6. Сюннети за този, който ще коли Курбан:
6.1. Да прави много ибадет – като хадж, намаз, оруч и др.
6.2. Да не реже ноктите си и да не скубе косми от тялото си, от началото на месец Зулхидже до заколването на Курбана.
Хадис: Умму Селеме (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Собственикът на Курбана, като види луната на месец Зулхидже, да не реже ноктите си и да не маха косми от тялото си, докато не заколи Курбана!” (Муслим – достоверен)
Хадис: Разказва Джабир (р.а.): ,,Бяхме с Пратеника (с.а.с.) на Худайбия и заклахме крави – за по седем Курбана, и камили – за по седем Курбана.” (Ебу Дауд и Тирмизи)
Ако някой има седем членно семейство и заколи за Курбан крава – счита се, че всеки е заклал Курбан, но намеренията трябва на всички да са за един и същи вид Курбан.
7. Време за колене на Курбана.
Според имам Ебу Ханифе времето за колене на Курбана започва от края на Байрямския намаз и продължава до преди Акшам на третия ден.
Хадис: Берае ибн Азиб (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,На Байрям сутринта първото нещо, което ще направим, е да кланяме намаза, а след това ще се върнем вкъщи и ще заколим Курбаните. Който постъпи така, е спазил суннета, а който заколи преди това, е заклал животно за месо за семейството си и не е изпълнил нищо от суннета.” (Муттефекун алейхи)
Най-добре е Курбанът да се заколи първия ден, след това наградата намалява, освен при необходимост, като е силен мекрух да се коли нощем.
8. Начин на колене на Курбана:
8.1. Най-севаб е Курбанът да се заколи от соб­стве­ника.
8.2. Суннет е да се наточи добре ножа преди колене.
8.3. Курбанът да се изведе спокойно, без да се ругае или бие.
8.3. Желателно е да се направи дупка, където да изтича кръвта, за да не се разлива.
8.4. Като се отведе Курбанът до мястото за колене – да се легне на лявата страна, а краката да сочат къбле. След това се връзват трите крака, а задният десен остава свободен.
Желателно е животното да не вижда ножа.
8.5. Преди да се заколи, да се каже ,,Бисмиллях, Аллаху екбер!” – това е задължително (фарз).
8.6. Суннет е да се чете дуа: Сура „Ен – ам: 79” и 162 – 163 айет. След това се казва: ,,Аллахумме хаза минке ве лек!” (О, Аллах, това е от Теб и за Теб!) и се коли.
8.7. Този, на когото е Курбанът е желателно да присъства при коленето, ако е упълномощил друг да коли.
8.8. Шериатско заколване – трябва да се отрежат поне три от четири неща: 1) хранопроводът; 2) дихателната тръба; 3) едната или двете кръвоносни вени, които захранват мозъка.
9. Разпределение на месото.
Курбанът се разпределя на три части при нормално положение.
Хадис: Ибни Аббас (р.а.) разказва: ,,Когато Пра­те­ни­кът (с.а.с.) закла Курбана, разпредели месото на три части: 1/3 остави за семейството си; 1/3 раздаде на съседите и 1/3 подари на близките и роднините си.” (Ебу Муса Ел – Асфахани)
Това е суннет и не е задължително да се разпредели точно по този начин. Ако семейството е бедно, може да остави за себе си целия Курбан, но ако е богато, по-добре е да раздаде всичкото месо.
Желателно е месото от Курбана да се дарява само на мюсюлмани, също така може да се сготви и да се нагостят близките.
* Изискванията за „Хедий Курбан” са същите като за „Курбан Удхийе”, с единствената разлика, че първият се коли от хаджиите на местността „Мина”.
10. Курбан ,,Акика”.
Коленето на Курбан „Акика” (за новородено) е суннет.
Хадис: Семура ибн Джундуб (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Желателно е на всяко новородено да му се заколи „Акика” Курбан на седмия ден от раждането, да му се сложи име и да му се обръсне главата.” (Ахмед и Есхабу сунен)
Видовете животни за „Акика” са същите, както и при „Удхийе Курбан”, което се отнася за „Удхийе” – важи и за „Акика Курбан”.
1. Време за колене – това се прави на седмия ден от раждането на детето, ако не може на седмия, тогава на четиринадесетия, ако тогава не може – когато има възможност.
2. Желателно е да се заколи от бащата, като се каже: ,,Аллахумме минке ве леке акикату ан……(споменава се името на детето)”. След това се казва ,,Бисмиллях, Аллахуекбер!” и се коли.
3. Месото се разпределя, както при „Удхийе”.
4. Даване на име за новородено.
Когато се роди дете, суннет е да се чете езан в дясното ухо на бебето, след което да се спомене три пъти името на детето. Това се прави по посока на къбле.
От суннета е да се обрязват децата, но не на първия или седмия ден, за да не се оприличаваме с евреите. Според имам Ебу Ханифе този суннет е останал от Ибрахим (а.с.).
Хадис: Разказва Ебу Рафия (р.а.): ,,Когато се роди Хасен, Пратеникът (с.а.с.) му чете езан на ухото.” (Ебу Дауд, Тирмизи и Ахмед)
На седмия ден от раждането са суннет три неща:
1) да се даде име на бебето.
2) да се заколи „Акика”.
3) да му се обръсне главата, а обрязването е суннет да се прави след седмия ден.
Хадис: Разказва Ебу Рафия (р.а.): Когато се роди Хусейн, Пратеникът (с.а.с.) каза на Фатиме (р.а.): ,,Обръсни главата на бебето и раздай садака в сребро, колкото тежи косата на бебето!”. (Бейхаки и Ахмед)
11. „Незир Курбан” – обещан (заречен) Курбан.
Например, ако някой се зарече на глас: „Ако стане еди – какво си, ще заколя Курбан!” Тогава става ваджиб на зареклия се да изпълни обещанието си.
*Заричането не е желателно и не го обича Аллах (С.Т.), независимо за какво е.
Каквото важи за „Удхийе”, се отнася и за „Незир Курбан”, с изключение на това, че при наречен Курбан се раздава целият курбан и собственикът и неговото семейство нямат право да ядат от него.
12. Курбан, който е садака.
Този вид Курбан може да се коли по всяко време и по всякакъв шериатски повод. Също може да се заколи и за починал, защото наградата от садаката е от полза за умрелия.
На Курбан Байрям не е задължително да се коли за починал освен, ако е купил Курбан и е починал след това, тогава близките го колят за него.
13. Байрям намаз.
Текбирите на Курбан Байрям започват от сабах на деня Арафа и продължават до икиндия на четвъртия ден на Байрям. От суннета е всеки сам за себе си да го прави по веднъж, след всеки фарз намаз.
Хадис: Предава Бурейда (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) не тръгваше за Рамазан Байрям, докато не хапнеше (фурми) и не ядеше на Курбан Байрям, докато не се върнеше от джамията.” (Тирмизи и Ибн Маджа)... В предание от Ахмед се казва: „ …докато се върнеше и яде от Курбана.”

22. Текбир са думите: ,,Аллаху екбер, Аллаху екбер! Ля иляхе иллеллаху веллаху екбер! Аллаху екбер ве лилляхил хамд!”

23. Местност, близо до град Мекка, на която се събират хаджиите в деветия ден на месец Зулхидже.

ПЕТИ РАЗДЕЛ – ХАДЖ

ПЕТИ РАЗДЕЛ – ХАДЖ

Когато някой реши да извърши поклонението „Хадж”, най-напред трябва да се запознае с начина на извършване на процедурите на Хаджа.

1. Определение – вид ибадет към Аллах (С.Т.), който се извършва при Свещенния дом Кяабе и се състои в изпълнение на определени действия, в точно определени дни от годината.

„И дълг на хората към Аллах е поклонението
Хадж при Дома ­ за онзи, който може да отиде,
а който откаже ­ Аллах не се нуждае от световете”. (Али Имран: 97)

Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,О, хора, Аллах (С.Т.) предписа за вас като задължително поклонението хадж. Извършвайте го!”. (Муслим)
2. Условия, на които трябва да отговаря човек, за да му е задължение да извърши Хадж:
2.1. Да е мюсюлманин.
2.2. Да е пълнолетен.
2.3. Да е здрав и пътят до Мекка да е безопасен.
2.4. Да е богат – да има средства да отиде и когато отиде на хадж за времето, през което ще отсъства, неговото семейство да не изнемогва.
2.5. За жените има и още едно условие – те трябва да бъдат придружавани от мъж, който им е мухрим.
* Всеки, който отговаря на тези условия, т.е. има възможността да отиде на Хадж и не го направи, ще бъде отговорен пред Аллах (С.Т.).
3. Видове Хадж:
3.1. Мутаметтиан – Умра и Хадж, извършени с едно пътуване.
3.2. Ифрад – това означава само хадж, без Умра . Когато хаджията е на микат , облича ихрам и прави нийет /възнамерение/ за хадж с думите: ,,Леббейке хаджетен” и след това извършва ,,таваф” и ,,сай” и остава в ихрама си до началото на хаджа. За този вид хадж не е задължително хаджията да има Курбан.
3.3. Киран – това означава Хадж и Умра, свързани, без да се освобождава от ихрам. Този вид Хадж се прави от тези, които водят със себе си Курбан. Когато хаджията стигне микат, прави нийет с думите: ,,Леббейке хаджетен ве умратен”.
4. Фарзове на Хаджа:
4.1. Обличане на Ихрам и правене на Нийет.
4.2. Пребиваване на местността „Арафат”.
4.3. Таваф на Хаджа (Ифада).
4.4. Сай между хълмовете „Сафа” и „Маруа”.
* Ако някой от хаджиите не извърши дори и един от фарзовете – Хаджът му не е валиден.
5. Ваджибите на Хаджа:
5.1. Обличането на ихрам и нийетът да става на микат.
5.2. Престояване на Арафат до залез слънце.
5.3. Престояване на местността ,,Музделифе” до сутринта, с изключение на жени и много възрастни хора, на които е позволено да тръгнат след полунощ.
5.4. Нощуване на Мина през 10-ия, 11-ия и 12-ия ден от месец Зулхидже.
5.5. Хвърляне на камъчета на 10-ия, 11-ия и 12-ия ден от месец Зулхидже, на определените за целта места (Джемарати).
5.6. Обръсване или подстригване на косата на Байрям (10-ия ден от месец Зулхидже), след хвърляне на камъчетата.
5.7. Прощален Таваф преди заминаване (Тавафул Веда).
* Който не извърши нещо от седемте ваджиба, той трябва да заколи Курбан за това, че не го е извършил.
* Жена, която е в месечен цикъл, извършва всички процедури, освен таваф и намаз. Тя извършва тавафа, след като се очисти.
6. Дейности, които са забранени да се извършват от хаджията, когато е облякъл ихрам:
а) парфюмиране.
б) рязане на нокти или косми, независимо откъде.
в) покриване на главата с каквото и да е, освен чадър, (не се отнася за жините).
г) убиване на животни (лов).
д) полов контакт и всякаква полова близост.
е) сключване на брак (никях).
ж) обличане на шити дрехи за мъжете (не се отнася за жените).
з)чупенето на клони, късането на листа и друго от растенията или дърветата на Мекка, Мина и Музделифе.
7. Разяснение как се извършва най-пред­по­чи­та­ния Хадж – ,,Мутеметтиан”:
7.1. Когато се стигне до мястото, наречено ,,микат”, определено за обличане на дрехите за Хадж (ихрам) се извършват следните неща:
- Изкъпва се, изрязват се ноктите и се отстраняват космите по срамните места и под мишниците.
- Обличат се двете кърпи, наречени Ихрам (от мъжете), а жените са с дрехите, с които ходят оби­кно­вено.
- След това се прави нийет, като се казва: ,,Леббейке умратен мутаметтиан биха илел хадж”.
- След това хаджията вече е в ихрам и не може да извършва допълнителните забрани, споменати по-горе, а казва думите: ,,Леббейкеллахумме леббейк, леббейке ля шерикелеке леббейк, иннел хамде вен-ниамете леке вел мулк ля шерикелек” – тези думи ги повтаря, докато стигне в Мекка.
7.2. След като стигне в Месджидил Харам, прави седем обиколки около Кяабето в посоката, показана на снимката, като началото на всяка обиколка започва от черния камък или черната линия на земята и завършва пак там.
След това се кланя два рекята намаз зад мястото на Ибрахим (Мекам Ибрахим), този намаз да е за поздрав на джамията.
После отива на Сафа и прави така наречения ,,Сай”. Започва от Сафа и завършва на Маруа, като се правят седем обхода на това разстояние. От Сафа до Маруа се смята за един обход, от Маруа до Сафа – втори, и така до седем.
Следващата стъпка е хаджията да си подстриже или обръсне косата, а жените да отрежат около 2 см от косата. И с това приключва умрата, след което ихрамът може да се свали и да се облекат други дрехи, и вече са позволени забраните, които са по време на ихрам.
7.3. Осмият ден на месец Зулхидже:
- Този ден се казва ,,йевмут – тервийе”. След като изгрее слънцето на този ден, хаджията облича отново ихрама от мястото, където се намира в Мекка, като прави ниййет с думите: ,,Леббейке хаджетен” и с това възнамерява да изпълни процедурите на хаджа като казва: ,,Леббейкеллахумме леббейк, леббейке ля шерикелеке леббейк, иннел хамде вен-ниамете леке вел мулк ля шерикелек!”
Тези думи се произнасят от хаджиите до десетия ден на месец Зулхидже, докато хвърлят седем камъчета на определеното място. След това хаджията отива на местността „Мина”, като остава там до сутринта на следващия ден, като кланя обедната, следобедната, вечерната, нощната и на следващия ден сутрешната молитва намаз. Намазите (фарз), които са по четири рекята, се съкращават на два, а суннетите не се кланят, освен на сабах и салятул – витр.
7.4. Деветият ден от месец Зульхидже:
След като се кланя намазът Феджр и изгрее слънцето, се тръгва за местността „Арафат”. Там се кланя във времето на обедната молитва с джемаат обедният намаз и след нов икамет, се кланя и следобедният намаз по два рекята. Когато се влезе в местността „Арафат”, всеки трябва да се увери, че е в границите й, а не извън местността, защото, ако не е в местността „Арафат”, той няма Хадж. Там се стои до вечерта, докато залезе слънцето, като през това време се прави много дуа, зикр (споменаване на Аллах (С.Т.) и не се излиза оттам, докато не залезе слънцето.
Когато слънцето залезе, се тръгва за местността „Музделифе” и „Мина”. При пристигането на Музделифе, се кланя вечерната молитва (Акшам – 3 рекята) и веднага след нов икамет се кланя нощната молитва (Ишаи), само два рекята и се ляга да се спи.
7.5. Десетият ден на месец Зулхидже:
Този ден е Байрям. След като влезе времето за сабах, се кланя намазът (2 рекята – суннет и 2 рекята – фарз). Преди да изгрее слънцето, се тръгва за Мина. Там се хвърлят седем камъчета на така нареченото място ,,Джемратул Акаба”. Камъчетата се хвърлят едно след друго, като за всяко хвърляне се казва: ,,Аллаху Екбер!”. После се колят Курбаните. Който заколи Курбан, желателно е да яде малко от него, а останалото да се раздаде на бедните. След това подстригва косата си или я обръсва, а жените отрязват около 2 см. от косите си, след което могат да се свалят дрехите Ихрам и се позволява да се върши всичко, което е било забранено за Ихрам, с изключение на полов контакт. Началото на освобождаване от Ихрам е извършването на две от три неща: хвърляне на камъчетата, подстригване на косата или таваф.
После се отива в Мекка и се прави таваф около Кяабето (таваф Ифада). След това се кланя два рекята намаз зад Маками Ибрахим (мястото на Ибрахим) и после се извършва обхода ,,Сай” между хълмовете „Сафа” и „Маруа”. След това се освобождават от всички забранени от Ихрама дела. Връщат се на „Мина” и там се прекарват останалите дни и нощи от Хаджа.
7.6. Единадесетият ден от месец Зулхидже:
На местността „Мина” трябва да се кланя пет­крат­ната молитва намаз, като се кланят само фарзовете. Тези, които са по четири рекята, се съкращават на два, а останалите – както обикновено. Всеки намаз се кланя във времето си, с джемаат. След обедната молитва се хвърлят камъчета на три места (по седем на брой) на така наречените Джемарати. След хвърлянето на камъчетата, се прави дуа. И се остава на „Мина”.
7.7. Дванадесетият ден от месец Зулхидже:
На този ден се извършва същото, което се е правило и предишния ден. Който бърза, е позволено да си тръгне още този ден, но това трябва да го стори преди залез слънце и да отиде в Мекка, за да направи прощален таваф. И може да приключи с Хаджа.
7.8. Тринадесетият ден от месец Зулхидже:
Ако си останал и този ден на „Мина”, се извършват същите процедури като предишните два дена. Преди тръгване трябва да се направи таваф „Веда” (прощален таваф) и след това може да се отпътува. Жените, които са в месечен цикъл, не може да правят таваф. Ако са направили „Тавафул – Ифада” и след това им е дошъл цикълът, от тях отпада „Тавафул – Веда” и могат да си тръгват, ако желаят. Но ако не са направили задължителния „Таваф – ул – Ифада”, те трябва задължително да изчакат, докато им свърши, да се изкъпят и да го направят.
8. Поведение по време на пътуването Хадж и Умре.
8.1. Всеки да бъде искрен в намерението си. Да е единствено в името на Аллах (С.Т.), така че при всяко едно положение да възнамерява приближаване към Аллах (С.Т.).
8.2. Да се стреми да изпълнява всички повели от Аллах (С.Т.), като кланяне на намаза навреме и с джемаат. Също така да съветва другарите си към позволеното и да възбранява забраненото и неприличното. Да ги призовава към Аллах (С.Т.) с добър подход и мъдрост.
8.3. Да се въздържа от одумване, клюки, обиди, мошеничество и други провинения.
8.4. Да проявява добри нравствени качества. Да помага на изпадналите в нужда, също така да не скъперничи.
8.5. Да е търпелив при лошо отношение към него и да извинява хората.
8.6. Да споменава често Пратеника (с.а.с.), като прави селеват.
8.7. На местата, където има големи задръствания, да е търпелив, да не се блъска и да помага на слабите хора.
8.8. Да се допитва до учените хора за всяко нещо, което не му е ясно относно Хаджа и религията.
9. Посещение на Медина и джамията на Пратеника (с.а.с.)
Желателно е, който отива на Хадж или Умра, да посети гр. Медина, и джамията на Пратеникът Мухаммед (с.а.с), защото намазът в тази джамия е 1000 пъти по-превъзходен, от колкото във всички останали джамии, с изключение на Месджиди Харам в Мекка, в който намазът е по-превъзходен с 100 000 пъти.
Когато се влезне в Месджиди Небеви в Медина, най-напред се кланя два ракята намаз за поздрав на джамията, ако не е време за фарзов намаз, и след това се отива при гроба на Пратеникът (с.а.с.), и се прави селям на Него (с.а.с.), на Ебу Бекр (р.а.) е Умер (р.а.), като ако иска след това да прави дуа, да се обърне към къбле, и да моли Аллах (С.Т.), а не Пратеникът (с.а.с.).
Други места, които е желателно да се посетят в Медина, това са Месджиди Куба, местноста Ухуд и гробищата, в които са погребани много от сахабите (Баки’а).

16. Мъж, за когото според Исляма няма право да встъпва в брак и могат да пътуват заедно.

17. Посещение на Свещенна Мекка и изпълнение на определени ибадети извън дните за Хадж.

18. Граница, на която се прави възнамерение за хадж /умра/ и се облича ихрам.

19. Две бели кърпи, които се обличат от хаджиите /мъжете/.

20. Седем обиколки на свещения дом Кяаба.

21. Седем обхода между двата хълма Сафа и Маруа.