“МУАМЕЛЯТ” – НИКЯХ
- Определение: Встъпване в шериатски брак, с всички права и задължения, които произтичат от брака.
Хадис: Абдуллах ибн Месуд (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,О, младежи, който от вас има възможност, нека да се ожени, защото това предпазва половите органи и погледа от харам. А който няма възможност, нека да говее, защото оручът е преграда за вас.” (Бухари и Муслим)
По принцип женитбата е суннет от нашия Пратеник (с.а.с.) и от всички предишни Пратеници, но понякога може да има и следните разпоредби:
2. Фарз никях.
Когато един човек има възможност (финансова и физическа) за женитба и е сигурен, че ако не се ожени, ще попадне в зина (прелюбодеяние), тогава трябва да се ожени.
* Когато една причина пречи да се изпълни даден фарз, то самата причина е фарз да се отстрани, или ако е условие, е фарз да се изпълни. Например – фарз е да се пазим от зина (прелюбодеяние), но единственият начин да се предпазим е женитбата, тогава тя става фарз, ако отговаря на определените условия.
3. Мекрух никях.
Когато човек прикрива някой съществен недостатък и се страхува, че може да нанесе физическа, финансова, морална или психическа вреда на жената или на нейната чест. Това е, когато човекът не е сигурен, че ще може да изпълнява основните си задължения. Бедността не е пречка, защото Аллах (С.Т.) е казал: „Ако са бедни, Аллах ще ги направи богати.” (Нур: 32)
4. Харам никях.
Никяхът е харам, когато човек е сигурен, че ще нанесе вреда на жената или когато го прави с такава цел (например: не е физически годен и жената не знае за този недостатък).
5. Подробности относно никяха и избор на съпруга:
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Един мъж се жени за жена заради четири неща:
1. Заради богатството й.
2. Заради рода (известността) й.
3. Заради красотата й.
4. Заради вярата й. Предпочетете вярата, за да не съжалявате!”. (Бухари и Муслим)
Хадис: Абдуллах ибну Амр (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не се женете за една жена само заради красотата й, защото може да ви навреди. И не се женете заради богатството й, защото може да ви се възгордява, а се женете заради вярата й, та дори да е черна робиня, която е по-добра от първите две!”. (Бейхаки)
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) попитал Пратеника (с.а.с.): ”Коя жена е най-добра?". Каза: „Тази, която когато мъжа й я погледне, се усмихва и го радва, и когато й заповяда нещо, се подчинява, и която пази честта си, достойнството си, имуществото, своето и на мъжа й.” (Ахмед и Несаи)
6. Дейности, които се правят преди никяха:
6.1. Мъжът да предложи на момичето и тя да приеме.
6.2. Уговорка между двамата млади, с цел женитба и двамата да са съгласни.
Харам е да се предлага женитба на сгодено момиче.
7. Условия на годежа:
7.1. Момичето и момчето да не са мухрим (да нямат право да се женят според шериата) един на друг.
,,Под възбрана за вас са майките ви, дъщерите ви, сестрите ви, лелите ви, вуйните ви, дъщерите на брата и дъщерите на сестрата ви, и жените, които са ви кърмили, и сестрите ви по кърмене, и майките на жените ви, и заварените под ваша опека дъщери на жените ви, с които сте влезли [в съпружество], а ако не сте влезли не е прегрешение за вас; и съпругите на синовете ви, които са ваша плът; и да съберете две сестри, освен което е било. Аллах е Опрощаващ, Милосърден!” (Ниса: 23)
Един мъж няма право да се жени за следните жени:
А/ жени, които са вечен мухрим:
а) майка, баба.
б) дъщеря или внучка.
в) сестра (кръвна).
г) леля – сестра на бащата или сестра на майката.
д) дъщеря на брата или на сестрата.
е) млечна майка – дойка.
ж) всички роднини на млечната майка, описани по-горе.
з) майката на съпругата.
и) дъщеря на втора жена (заварена дъщеря).
й) снаха – жена на сина или внука.
к) жена на бащата – мащеха.
Б/ жени, които са временен мухрим, т.е. те са мухрим, докато мъжът е женен за тази жена:
л) сестра на съпругата – балдъза.
м) сестра на майката на съпругата.
н) сестра на бащата на съпругата.
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) забрани на мъжете да събират една жена и леля й по бащина и майчина линия.” (Бухари и Муслим)
* Същото се отнася и за жените, като се смени половата принадлежност на лицата от списъка, без последните три (временен мухрим).
7.2. Да не е заета:
а) да не е сгодена или омъжена.
Хадис: Предава ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Никой от вас да не подбива цените при търговия и да не пристъпва към годеж с момиче, което е сгодено!” (Муслим)
б) Да не е в пауза според Исляма (”Идде”). Това означава, че когато на една жена почине мъжът й – тя няма право да се жени за друг четири месеца и десет дена, като това се прави с цел да се разбере, дали не е бременна, а след развод – този период е три цикъла.
в) Да не е разведен три пъти – когато някой мъж се е развеждал с една и съща жена три пъти – няма право да се жени за нея, освен ако тя се ожени за друг, и след това се разведе с него.
7.3. Да не е единият или двамата в ихрам за Хадж или Умра.
7.4. Да не е езичник или езичница – мюсюлманин може да се ожени за еврейка или християнка, при условие че жената стане мюсюлманка, обратното не е валидно.
8. Правене на годеж.
8.1. Момчето изпраща вест на момичето, че я харесва и иска да се ожени за нея, като това става по няколко начина:
а) момчето да каже на родителя или настойника на момичето.
б) жена, близка на момичето, да отиде и да я попита (допуска се и момичето да изпрати човек при момчето и да му съобщи, че го харесва).
Ако е налице съгласие, те трябва да се срещнат, защото Пратеникът (с.а.с.) никога не е позволявал брак, без да се срещнат момчето и момичето и без да се видят. Срещата трябва да се осъществи, като при тях трябва да има човек, който е мухрим на момичето, но да са уединени е харам. Кандидатът за женитба има право според Исляма да види лицето, ръцете до китките и краката до глезените, а жената, която е упълномощена от мъжа, има право да огледа момичето и да я разпитва.
Ако и след срещата двамата са съгласни, то годежът е в сила.
Хубаво е момчето да даде на момичето подарък в знак на сериозните си намерения.
9. Права и задължения, които произтичат от годежа:
Момчето няма никакви права над момичето, само това, че може да сключи никях с момичето и е с предимство пред други; и няма право да бъде насаме с момичето, без мухрим на нея.
Момичето няма право да прави годеж или да се жени за друг, преди да информира момчето, че се отказва.
След годежа всеки има право да се откаже, без никакви последствия.
10. Условия, на които трябва да отговаря никяхът:
10.1 Предварителни условия:
а) да има момче и момиче.
б) да са на възраст, на която да различават доброто от лошото, но по-добре е да са пълнолетни според шериата.
в) да са добре с ума.
г) да има взаимно съгласие.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Съгласието на жена (омъжвана и разведена) се взема с думи, а за девствена – мълчанието е знак на съгласие.” (Бухари и Муслим)
д) да са здрави и двамата и да не са болни от заразна болест.
г) да не са мухрим един на друг.
10.2. Условия по време на никях:
а) да има свидетели – двама мъже, които да отговарят на следните условия:
- Да са мюсюлмани, пълнолетни според шериата, да са добре с ума, да са свободни, да присъстват на самата церемония и да чуят съгласието на младоженците.
б) да е налице настойник на жената – вели.
Жената трябва да има настойник (мъж), който да я представлява по време на никяха, като най-добре е да бъде бащата, след това този, който е упълномощен от бащата – дядо, брат. Да са мюсюлмани, пълнолетни, разумни и свободни – жена не може да бъде настойник – вели.
в) определяне на мехр (задължителна плата от страна на мъжа към жената), който може да се даде в пари или имущество, или нещо, което има стойност. Дава се по време на никяха, но при затруднение, може да се отложи за по–късно, ако се споразумеят двете страни, но трябва да се определи срок на плащане, защото това е дълг на мъжа към жената, както е казал Аллах (С.Т.) в сура „Ан-Ниса: 4”:
„И давайте на жените задължителната плата от сърце! А ако ви отстъпят нещо от него, яжте го със здраве и охота!”
За мехр няма определен минимум и максимум.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Най-добрият мехр е най-лесният и за двамата.” (Тирмизи)
Ако един от двамата съпрузи почине и не е плащан мехр – ако е мъжът, се плаща от богатството му, ако е жената – се дава на нейните наследници.
Мехр е лично за жената и никой няма право на претенции към него. Единствено тя има право да се разпорежда с него.
По време на никяха могат да се поставят условия, които не са в противоречие с религията, и да се впишат в документа за никях, след което е задължение да се изпълнят.
Хадис: Предава Айше (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Поставянето на каквито и да са условия, които са в противоречие с Коран – и – Керим, са невалидни, та дори да са сто условия.” (Бухари и Муслим)
Хадис: Укбе ибн Амир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,От най-важните условия, които трябва да се изпълняват, това са условията, поставени по време на никях.” (Бухари и Муслим)
Ако има поставени условия, които са в противоречие с религията, те се отхвърлят.
11. Начин на сключване на никях:
Този, който ще пише никяха, трябва предварително да оповести младоженците за всички условия, преди и по време на никяха и те да бъдат спазвани.
11.1. Този, който ще пише никяха, трябва да отговаря на следните условия: да бъде мъж, мюсюлманин, пълнолетен, разумен и свободен, и да има право да извършва тази дейност.
След като установи, че всички условия са налице, извършителят на никяха пита кой ще е настойник на жената и кои ще са официалните свидетели, след което ги записва в документа за никях. После отива заедно с велията (настойникът на жената) при младоженката и й задава два въпроса: 1.) „Съгласна ли си да се омъжиш за еди кого си?”, 2.) „Упълномощаваш ли този човек (назовава името) да те представлява по време на никяха?”. И ако тя е съгласна се връщат при мъжете, които трябва да са отделно от жените.
После се пита момчето дали е съгласно да се ожени за момичето, като се споменават имената им.
След това се дава думата на двете страни да се споразумеят (определят) мехр и условията, ако има такива.
Всичко се вписва в документа за никях и всеки от участниците (официалните свидетели и младоженецът) се разписва срещу името си.
После велията на жената трябва да каже на глас: ,,Давам моята дъщеря (споменава името й) за съпруга на еди кого си.”, а младоженецът трябва да каже: ,,Приемам (името на момичето) за моя законна съпруга”. От суннета е да се направи дуа за младоженците, като се четат три айета от хутбето и насихат. Накрая този, който извършва никяха казва: ,,В името на Аллах (С.Т.) ви обявявам за законен съпруг и съпруга, с всички права и задължения, които произтичат от шериата”.
12. Видове никях, които са забранени от Исляма:
12.1. Всеки един никях, който не отговаря на шериата или са нарушени условията, или едно от условията – този никях е невалиден.
12.2. Временен никях – това е никях за определено време, например няколко дена, месец, година – в началото е бил позволен, но по-късно Пратеникът (с.а.с.) го е забранил.
Хадис: Али (р.а.) казва: „Пратеникът (с.а.с.) забрани временния никях и магарешкото месо.” (Муслим)
Хадис: Себура Ал – Джухани (р.а.) казва: „Чух Пратеникът (с.а.с.) да казва по време на завземането на Мекка: ,,О, Хора, аз ви бях разрешил временния брак, но Аллах (С.Т.) вече го забрани до Киямет!” (Муслим)
12.3. Никях с размяна – това означава две семейства да си разменят децата, т.е. някой да даде дъщеря си и в замяна да вземе за сина си сестрата на момчето, на което дава дъщеря си, без да се плаща мехр. Това се отнася само тогава, когато това се извършва по едно и също време и не се дава мехр, а за мехр се смята момичето.
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а) предава: ,,Пратеникът (с.а.с.) забрани никяха с размяна, без да се дава мехр”. (Бухари и Муслим)
12.4. Никях с жена, с която мъжът е развеждан три пъти.
12.5. Никях с пет жени едновременно;
12.6. Никях между друговерец и мюсюлманка.
13. Права и задължения произтичащи от никяха.
13.1. Права и задължения на мъжа към жената:
а) Веднага след никяха, съпрузите имат право да консумират брака, и да имат полова близост по всяко време, освен когато жената е в месечен цикъл или в следродилно положение, защото в тези случаи е забранено.
б) Да осигури прехрана, облекло и жилище на съпругата (съпругите) си. (Жената според шериата не трябва да работи, а мъжът е длъжен да осигурява прехраната, но ако тя желае това и мъжът й е съгласен – може да работи там, където работят само жени и няма условия за опорочаване.)
в) Да запознае жена си с основите на Исляма и да следи за спазването им.
г) Мъжът е длъжен да се отнася добре с жена си, да не я бие и тормози, без причина за това, да не я обижда и злепоставя пред хората.
13.2. Задължения на жената към съпруга:
а) Да се подчинява на съпруга си винаги, когато заповедта му не противоречи на религията.
б) Жената е длъжна да се грижи за уюта в дома, за възпитанието на децата, да пази честта си, достойнството си и имуществото на съпруга си.
в) Няма право да излиза без разрешението на съпруга си и да прави нафиле оруч.
13.3. Общи права и задължения:
- Всеки един от съпрузите има право на наследство, ако другият почине.
14. Развод (разтрогване на никях):
В Исляма правото на развод е в ръцете на мъжа, а жената не може сама да се разведе, докато мъжът може сам да се разведе, без ничия помощ, без свидетели и имам.
Разводът е позволен в Исляма, но е ненавиждан от Аллах (С.Т.).
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Най-неприятното нещо от халала при Аллах (С.Т.) е разводът”. (Ебу Дауд)
Хадис: Сеубан (р.а.) предава , че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Ако една жена поиска от мъжа си развод, без основателна причина за това, тя няма да усети мириса на Дженнета”. (Есхабу сунен)
Разводът е крайна мярка и към него се пристъпва, когато са приложени всички предварителни мерки, които са споменати в следния айет:
„А онези, от чието непокорство се страхувате, увещавайте, [после] се отдръпнете от тях в постелите и [ако трябва] ги удряйте! А покорят
ли ви се, не търсете средство против тях!
Аллах е Всевишен, Превелик”. (Ниса: 34)
14.1. Как се постъпва при неразбирателство:
а) Съпругът трябва да поясни на жената за шериатските разпоредби, относно нейните действия, като я съветва да се страхува от Аллах (С.Т.).
б) Предупреждава я.
в) Обръща й гръб в леглото за няколко нощи.
г) Разделяне на леглата в същата стая.
д) Отделяне в друга стая.
е) Лек бой – с цел унижаване, а не нараняване.
ж) Обръщане към близките й с цел да й въздействат и да му съдействат.
Ако тези мерки не помогнат, се пристъпва към развод.
15. Видове развод:
15.1. Желателен развод – ако например жената има лош език, лош характер и мъжа й не може да я търпи, а поведението на жената му го подтиква към харам.
15.2. Нежелателен развод – когато мъжа няма основателна причина да обвинява жената и да иска развод.
15.3. Задължителен развод – ако продължава бракът, при който има опасност мъжът да изпадне в харам (грехове).
15.4 Харам развод – когато е без причина и ако се разведе – мъжът няма право да си я върне повторно, или когато жената е в хаиз или нифас.
Хадис: Умер (р.а.) казва : „Абдуллах се разведе с жена си, а тя беше в хайз и аз казах това на Пратеникът (с.а.с.), който каза: ,,Заповядай му да си я върне и да я задържи, докато се изчисти, след това, когато й дойде хайзът и се изчисти, може да се разведе, преди да я докосва (с цел сношение)”. (Ахмед и Нисаи)
Поуки от хадиса: Когато се развежда, жената трябва да бъде чиста от хайз и нифас и да не я е докосвал след очистването.
16. Условия на развода:
16.1. Да има основателна причина за това и да са взети предварителните мерки, които споменахме по-горе.
16.2. Разводът да е в чист период – когато съпрузите не са правили сношение.
16.3. Мъжът да каже веднъж ясно и категорично, че се развежда с жена си.
17. Връщане на жената след развода:
17.1. Когато един мъж се разведе с жена си за първи път, може да я върне до три месеца без никях, защото през това време жената няма право да се жени за друг, а мъжът е длъжен да я издържа. След третия месец може да си я върне с нов никях.
17.2. Ако се е развел веднъж и си я върне за втори път, мъжът има същите права като първия път.
17.3 След третото развеждане мъжът няма право над жената, въпреки че през това време тя е в пауза. И ако мъжът иска да си я върне, то тя трябва да се омъжи за друг и той да спи с нея, след което да се разведат и чак тогава може съпругът и да си върне жената чрез нов никях. Това е споменато в Коран – и – Керим в сура Бакара: 230.
Мъжът може да се ожени веднага след развода за друга жена, но жената няма право, докато не отмине периодът на изчакване.
Не е позволено на мъж да се жени за жена, която е разведена три пъти от един мъж, само за да я направи халал на предишния й съпруг.
