Нравственият облик на Мухаммед (с.а.с)

Нравственият облик на Мухаммед (с.а.с)

На всички жители от град Мекка е бил всеизвестен високият морал, който притежавал Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) още преди получаването на божествено вдъхновение (уахий), т.е. преди пророчеството му. Всеки знае за неговата правдивост. Именно с това той (салляллаху алейхи уе селлем) спечелва доверието не само на мекканците. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) бил известен сред съплеменниците си с прозвището "Благоверният" (Ел-Емиин).
Неговият морал има коранически характер. На запитването от един мюсюлманин: "Би ли ми разказала за морала на Пратеника на Аллах?" отправен към Айша (радиаллаху анха), тя отговорила: "Ти не четеш ли Свещения Коран? Моралът на Пратеника на Аллах е този морал, който се съдържа в Корана."

Паралелно с това, самият Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) споделя:

« Проводен съм, за да приведа достойнствата на добродетелните нрави в тяхната пълнота и завършеност. »
(Малик)

Много ясно се откроява моделът на ислямската нравственост в следващите две предания на нашия Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем): "Най-добрият от вас е този, който притежава прекрасен морал" и "О, Аллах, дай ми здраве и добър нрав.". От важно значение е всички вярващи да си поставят за цел да вникнат добре в моралната ценностна система на Пратеника ни (салляллаху алейхи уе селлем).
От живота на Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлям) е видно, че той се отнасял с отзивчивост, съчувствие и човещина към хората, проявявал великодушие. Той обичал децата, сираците, слабите, самотните, нуждаещите се, овдовелите, слугите и робите, дори и пленниците. Към тях проявявал любов и милосърдие. Често освобождавал пленени, обръщал се към робите или прислугата със "сине мой" или с "дъще моя". Не правел никаква разлика между творенията на Всевишния. Отзовавал се на поканата и на свободния, и на роба, и на бедняка. Посещавал болните, дори да се намирали в най-отдалечения край на града. Приемал също извинението и оправданието на всеки. И срещнел ли някого, най-напред го поздравявал, а със сподвижниците си най-напред се ръкувал. Когато седял сред сподвижниците (сахабетата), примесвал се с тях и се превръщал в един от тях, т.е. не се държал като по-различен от тях. и сядал винаги там, където намерел свободно място. Докато той беседвал с хората, царял дух на благоразположеност и добросърдечност, на взаимна преданост и разбирателство. Никой не повишавал глас и срещу нищо свято не били отправяни оскърбления. Когато заговорел, събеседниците му се смълчавали и никой не проронвал и думичка дори. А Айша (радиаллаху анха) споделя: "Когато той говореше на някой, речеше ли човек можеше да изброи думите му." Всяка негова дума тежала на мястото си. В речта му нямало нищо излишно, ала и нищо пропуснато. Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) не влизал в безсмислена полемика и не се занимавал с безполезни дела. Не се интересувал от тайните на хората. Той не обичал лъжата. Не прекъсвал говорещите и ги изслушвал внимателно, спокойно. За него била характерна правдивостта, чистотата на душата, вежливостта. Той бил приятен събеседник. Бил винаги весел, земен, приветлив и благ, никога груб, нито непочтителен; не повишавал глас и не изричал непристойни думи, не порицавал хората, ала и не ги превъзнасял; отминавал с привидно безразличие онова, което не одобрявал, и насърчавал своите посетители като често казвал: "На драго сърце!". При проява на грубост към него избягвал да отмъщава, проявявал търпение. Дори вместо да го проклина се молел Аллах да му прости, понеже е невеж. Тези, които за първи път се срещали с него, оставали с приятно впечатление от неговата сериозност и уравновесеност.
Пратеникът на Аллах Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) обичал реда. Всички свои дела и задължения вършел по прецизен план. Съобразявал се с времето за намаз и определял време за осъществяването на други ежедневни религиозни обреди, за приемане на гости и посетители. Също така отделял време за сън и почивка.
Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) сплотявал, а не отчуждавал сподвижниците си. Той оказвал почит и уважение към първенците на всяко племе и ги поставял над съплеменниците им.
В ежедневния живот Пратеника Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) бил обикновен и искрен. Обличал се с обикновени, но чисти и спретнати дрехи. Той обичал приятните аромати и благовонията, поради което често ги употребявал. Облеклото и храната му били от позволените (халал). Сам вършел личната си работа, от което изпитвал удоволствие. Подпомагал членовете на своето семейство в тяхната работа.
Роднините си той дарявал с внимание и грижи, ала никога не отдавал предпочитание на тях вместо на онези, които били по-достойни.
Бил много щедър. Търсещите помощ никога не оставали с празни ръце. Винаги, дори в недоимък, предпочитал да гладува, но да помага на нуждаещите се.
Когато Мекка разтворила пред него вратите си и той влязъл в нея с мюсюлманските войски, в този момент Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) преклонил глава и както си седял на камилата, почти докоснал с чело нозете си в израз на дълбокото си смирение пред Всевишния Аллах.
Не обичал да се възгордява и големее, както другите държавни първенци. При посещение у приятели не обичал да му стават на крака, като подчертавал, че и той като останалите е раб на Аллах, и по нищо не се отличава от тях. Стоял далеч от преструвките и ги ненавиждал.
Когато се движел, вървял като човек, устремен към целта си, а походката му издавала, че в душата му нямало нито тягост, нито леност, нито пък гордост.
Хората добре познавали широката му душа и възвишената му нравственост. Те гледали на него като на свой баща, а той пък ги възприемал като равни.
Тези етични ценности и норми на поведение, които притежавал Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем) остават в наследство на мюсюлманите. Те оказват благотворно въздействие върху личността, тъй като ги очароват с морала си и ги пленяват с благородството си, от които те с искрено възхищение черпят знания и поуки.
Ето защо неговата нравственост е достойна за пример и заслужава уважението и почитта на вярващите. Аллах повелява на мюсюлманите да вървят по пътя на своя Пророк (салляллаху алейхи уе селлем) и да се учат от прекрасните му качества и дълбоко вкоренената в душата му добродетелност.
В този смисъл Всевишният повелява:

« Пратеникът на Аллах е прекрасен образец за вас - за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах. »
(Сура Ал-Ахзаб: 21)

Норми при хранене

Норми при хранене

НЕОБХОДИМИ НЕЩА, КОИТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ПРЕДИ ХРАНЕНЕ:

* Храната, която ядем да е от халал и да е спечелена по честен път.

Всевишният Аллах повелява да ядем само чистото и позволеното:

« О, хора, яжте от онова по земята, което е позволено и приятно! »
(Сура Ал-Бакара: 168)

* Да се измият ръцете

Защото ако човек е работил или пипал мръсни предмети, по ръцете му са останали микроби.
В едно от преданията си Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) казва:

« Измиването на ръцете преди ядене предпазва от бедност, а след ядене - от лудост. »

* Да се сяда скромно и прилично на масата. При положение, че храненето става на пода, сяда се върху глезена на левия крак, а десният се изправя свит към корема. По този начин е сядал Пратеника (салляллаху алейхи уе селлем). Забранено е да се яде и пие легнал.

* Да не се търсят недостатъци на храната. Нашият Пратеник (салляллаху алейхи уе селлем) никога не е отправял упрек към храната.

НАВИЦИ ПРИ ХРАНЕНЕ:

* Трябва да се започне със следната дуа:

"Аллахумме барик фи ма резектена, фекина азабеннар"

"О, Аллах благослови ни с онова, което си ни дарил и ни предпазвай от мъчението на Огъня!"

След което да се произнесе "Бисмиллях" (в името на Аллах).
Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:

« "Когато някой от вас сяда да се храни, нека да спомене името на Всевишния Аллах. Ако забрави да Го спомене в началото, когато си спомни да каже "Бисмилляхи еууелюху уе ахируху"("В името на Аллах и за началото и за края.") »

* Да се пие с дясната ръка.

* Да се яде от това, което е пред вас, да не се подбира оттук-оттам.

* Хапката да е малка.

* Да не се бърза. Преди да се поеме храната, да не се посяга към следваща хапка.

* Да не се яде гореща храна и да не се духа по нея.

* Да не се изсипват остатъците от храната в друга чиния с храна.

* Храненето да приключи с прославяне на Всевишния Аллах като се каже:

"Елхамдулилляхиллези етамена уе секана, уе джеалена минел муслимин."

"Слава на Аллах, който ни нахрани и напои и ни стори мюсюлмани."

* Да се избягва преяждането.

Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:

« Преяждането е майка на всички заболявания »

НАВИЦИ СЛЕД ХРАНЕНЕ:

* Ръцете да се измият с вода и сапун.

* Да се измие устната кухина за добър дъх и като грижа за зъбите (от сунната е да се използва мисуак).

ЗАПОМНИ!!!

Храната и питието са част от благодатта, която Аллах ти е дарил.
Бъди признателен на Аллах за тези блага и си спомняй за бедните, които няма какво да ядат.
Давай им подаяния (садака), за да увеличи Аллах благодатта за теб.

Всевишният Аллах казва:

« Ако сте признателни, Аз непременно ще ви надбавя.
Ако сте неблагодарни, мъчението Ми е сурово. »
(Сура Ибрахим: 7)

Корупция

Корупция

Нечестно придобиване на благини от правоимащи служители се нарича корупция (рушвет). Рушветът е проява на непочтено, несправедливо и нечестно аморално поведение. Корупцията е един от пътищата за нечестно присвояване на чужда собственост, на нечестна печалба. Чрез рушвета се нарушава правото на неприкосновеност на чуждата собственост. Всевишният Аллах казва: « И не яжте своите имоти помежду си с измама, и не ги подхвърляйте на съдиите, за да ядете с грях от имотите на хората, знаейки! » (Сура Бакара) Нито една форма на корупция не може да се оправдае. Държавните служители също нямата право да получават рушвет. Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) е изпратил служител да събира зекят. Когато се върнал, той казал: "Това е Ваше, а тези подаръци са за мен дадени." Пратеникът (салляллаху алейхи уе селлем) съзрял несправедливостта в това и предупредил: "Ако казваш истината, иди си в бащината къща и почакай да видим тези подаръци дали ще дойдат при теб." Това означава, че има съществена разлика между рушвета и получаване на подарък. В определени условия може да се дава подарък за добре свършена работа. Корупцията е социална болест. Там, където тя е разпространена, няма единство и доверие между членовете на обществото, между управляващите и гражданите. Всеки се съмнява и мисли, че зад всяка работа, особено зад съдебни решения стои корупцията. Човек започва да мисли, че без рушвет не може да се разреши нито един проблем или да се получи желана работа. Обществото може да бъде разтърсено от несправедливи и корумпирани деяния. Ненравствеността ще нарастне и ще го залее. Всичко това води до разклащането на обществените устои и до социални взривове. Пророкът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) прокламира борба срещу корупцията (рущвета) като изрично подчертава: "Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) прокле онзи, който дава рушвет и онзи, който го взима." (Ахмед) Пратеникът на Аллах (салляллаху алейхи уе селлем) е призовал да бъде прогонван всеки, който дава рушвет и накърнява правата на другите хора. Взимащият рушвет е прокълната за това, че по незаконен път и чрез измама присвоява чужд имот или труд. В мюсюлманското общество трябва да се създават такива условия, които пресичат корупцията и несправедливостта. Затова даващият и взимащият рушвет са прогонени извън милосърдието на Аллах. Същото се отнася и за посредниците при корупционни деяния.

Несправедливост

Несправедливост

За да разберем несправедливостта, трябва да я съпоставим с понятието справедливост. Справедливостта се определя като "всяко право да се предоставя с желание и воля на този, на когото принадлежи". А друго определение гласи: "едно нещо, което се поставя точно на съответното му място." Ислямската етика разглежда справедливостта като висша нравствена добродетел. Справедлив е онзи, който постъпва съобразно правдата, истината,, който уважава чуждото право.
Противоположното на справедливостта е несправедливостта. Ето някои форми на несправедливост: безчестие, тирания, гнет, деспотизъм и др. Несправедливостта се определя като "нещо, което не се предоставя на неговия собственик". Следователно тя е качество и навик, противоположен на справедливостта, честността и правдивостта, затова се определя като аморална постъпка. Несправедлив е онзи, който накърнява правата на другите, погазва истината и правдата.
Кои са несправедливитв постъпки? Несправедливост е незачитане на правдата и всяко слово или поведение, което е в разрез със справедливостта и истината. Затова човешките взаимоотношения трябва да се изграждат върху справедливостта. Човек трябва да е справедлив дори към своята личност.
От тези разяснения става ясно, че всички постъпки, които не съответстват на правдата и истината имат пряка връзка с несправедливостта. Тя се проявява под различни форми. Дори самото пренебрегване е несправедливост. Ако престъпникът не получи заслуженото наказание или пък при разпределение на благата се допуска предпочитание към определени слоеве, това е несправедливост. Ако един баща нехае и не осигурява необходимото образование на децата си, това е несправедливост. Накратко, ако не се гарантират правата на всеки се върши несправедливост.
Следователно, несправедливостта е деяние, което противоречи на повелите на Исляма и неговите етични норми. Съдружаването с Аллах (ширк) също е несправедливост към Него.

Всевишният Аллах в божествените коранични знамения и Неговият пратеник в соите напътстващи знамения повеляват на мюсюлманите да бъдат справедливи. Някои от тях са:

« Аллах повелява справедливост и добродетелност,... и възбранява покварата и порицаваното, и гнета..." »

"Несправедливите нямат приятел и помощник."

В знаменията и преданията винаги се повелява да има стремеж към справедливост. Справедливостта и справедливите мюсюлмани са възхвалявани, както от Аллах, така и от Неговия Пратеник. И нито в едно знамение или предание несправедливостта не е похвалена, препоръчана. Ислямът винаги се противопоставя на всякакъв род несправедливости. Несправедливите остават далеч от обичта и благодатта на Аллах. Несправедливостта съсипва всеки човек, подкопава устоите на всяко общество и държава. Несправедливият индивид, който е обладан от тази своя страст, от надменност и горделивост смята себе си за силен.

Всевишният предупреждава:

« ...И който от вас угнетява, ще го накараме да вкуси голямо мъчение. »

Има хора, които се възползват от това, че подчинените им са беззащитни пред тях и им причиняват всевъзможни страдания. За тежките последствия от тази грубост ислямският морал най-настойчиво предупреждава:

"Който удря с бич несправедливо, той ще бъде в Деня на възкресението наказан."
(Ел-Баззар)

Тайните на Кааба

Тайните на Кааба

Отговорност на всички добросъвестни хора

Отговорност на всички добросъвестни хора

Искаш ли да бъдеш сред най-щастливите хора на света?

Здравни съвети от Мухаммед (с.а.с)

Здравни съвети от Мухаммед (с.а.с)

Както във всяка своя свещена дума, така и в тези във връзка с човешкото здраве Пророкът (с.а.с) ни е посочил истини, които притежават незаглъхващо звучене за всяко поколение. Тези хадиси привличат вниманието с това, че са свързани не с лечението на болестите, а по-скоро с това, че са съвети, насочени към опазването на наличното здраве и здравословния начин на живот.

• Да бъдеш здрав

Ценността на здравето е предадено със следните лапидарни изрази на Пророка Мухаммед (с.а.с):

"Съществуват две блага, чиято ценност не се осъзнава от хората - здравето и свободното време."

"Този, който има насъщната храна, радва се на здраве и чувство за сигурност значи разполага с целия свят."

"Най-любимата молба на Расулуллах (с.а.с) към Всевишния Аллах е тази за здраве и жизненост."

• За всяка болка си има лек

Пророка (с.а.с) също така е възвестил, че за всяка болест си има лек и той трябва да се дири:

"Хак-Теаля като е дал болестта е създал и нейния лек. И за всяка болест е отредил нещо за цяр. Щом е така, намерете цяра (лека) на болестта си. Но недейте да използвате за лек неща, които са харам (забранени)."

"О, раби на Аллах! Лекувайте се, защото Аллах (Дж. Дж.) е сътворил лек и лечение за всяка създадена от Него болест. С изключение на една - старостта."

• Не преяждайте!

Поемането на по-голямо количество храна от необходимото и многото килограми пречат на човека и водят до много болести или улесняват тяхната поява. Пророкът (с.а.с) е прдупредил вярващите с различни хадиси и по този въпрос:

"Преяждането е майка на всички заболявания"

"Човекът едва ли е пълнил нещо толкова лошо, колкото стомаха си. Достатъчни са три залъка, за да изправи той кръста си. Ако въпреки това иска да яде повече, нека раздели стомаха си на три - една трета от стомаха си за храна, една трета за вода и една трета свободна."

"Хората, които Аллах (Дж. Дж.) недолюбва са сред тези, които преяждат, пият много и прекалено много спят."

• Избягване на вредното

Нашата религия ни е забранила храната и другите неща, които са несъвместими с човешката ни природа. Това положение е основен фактор за опазване на здравето и съхраняването на здрави поколения.

Харам /забранени/ са - алкохолните напитки, наркотиците и свинското месо.

Като харам се окачествява не само консумирането на споменатите неща, но и производтвото им и търгуването с тях.

Предвид общественото здраве тези дейности за забранени. Същото важи и при използване на обявени за харам неща при лечение, т.е забранено е:

"Хак-Теаля не дарява с оздравяване онзи, който е прибягнал до лечение с харам."

• Да бъдеш чист

Значимостта на чистотата едва ли може да се опише. Чистотата повишава жизнения тонус, предпазва от редица заболявания.

Нашата религия ни е повелила чистотата чрез абдеста /уду/, гусула /къпането/ и много други обязаности. Предлагаме само част от многото хадиси в това отношение:

"Ако някой си легне с петна от масло, месо и др. по ръцете си и му се случи нещо лошо, нека да не вини никого за това."

"Чистотата е половината от вярата"

• Хранене

Безспорно консумирането на чисти и пълноценни храни укрепва здравето и предпазва организма от заболявания. Пророкът (с.а.с) е препоръчал различни полезни храни на вярващите:

"Лекувайте се с краве мляко. Вярвам, че Аллах (Дж. Дж.) е вложил лековитост в него, тъй като кравата пасе от всички видове треви."

"Яжте чесън, лекувайте се с него. Защото той е лек за 70 вида болести. Ако не ме навестяваше меляикето /Джибриль/, аз също непременно бих ял."

"Почитайте хляба! Защото Аллах ви го е свалил от небесната благодат."

"Тиквата подхранва мозъка, укрепва ума."

"Според мен не съществува по-добра храна за кърмачката от фурмата и по-добър лек от меда за болния."

"Каква хубава подправка е оцетът!"

• Хранителна диета и оруч (говеене, постене)

Известно е, че хранителните диети и оручът осигуряват безброй предимства за човешкото здраве. В тази връзка Пророка (с.а.с) казва:

"В основата на заболяванията лежи преяждането. Начело на лековете е хранителната диета."

"Говейте, за да сте здрави!"

"Говейте! Говеенето прочиства вените. Успокоява, укротява силата на самолюбието и ероса във вас."

• Движения и ходене

Приетото като фактор за здравословен начин на живот от човечеството на XX век раздвижване и повече ходене е препоръчано и чрез хадисите на Мухаммед (с.а.с):

"Асимилирайте поетата храна чрез намаз, споменавайки името на Аллах (Дж. Дж.). Не заспивайте непосредтвено след хранене, сърцето ви ще натежи. Но не е нужно и да прекалявате с движенията след хранене. Това също вреди."

"Най-доброто лечение е чрез поемане на лекарства през носа и устата, съчетани с хаджамат (кръвопускане) и ходене."

Времето определено за намаз (пет пъти на ден) също е доказано терапевтично въздействие.

• Слънчев удар

Пророкът (с.а.с) е предупредил уммета (общността си) да се предпазва от слънчев удар:

"Не сядайте срещу слънцето. Това довежда до пребледняване на тена и до пресъхването му. Сиреч кожата на лицето остава без влага, обезводнява се. Все едно дрехата на лицето се изхабява. По този начин се предизвикват други задрямали болести."

• Майчиното мляко

Това, което днес се поставя като условие пред кърмещите майки, а именно - че всяко дете трябва да се кърми най-малко от 6 до 12-месечна възраст, нашият Пророк Мухаммед (с.а.с) е подчертал още преди 14 столетия:

"За детето няма мляко, което да е по-добро, по-полезно от майчиното"

• Лек за притеснение

Днес фактори като урбанизацията, промените в статуса на семействата, намаляването броя на децата в семейството, автоматизацията на част от професиите, многолюдността и шума постепенно довеждат до алиенация на личността в обществото, до притеснения и стресове от различен характер. Вредата от прекомерни притеснения Пророкът (с.а.с) е възвестил и изразил в следните хадиси:

"Всеки, който притежава ярост по природа, изтезава своята същност. Всеки, който има много тегоби и мъки се разболява."

"Ако някой има много притеснения, разболява се и тялото му. Ако пък нравствено не е чист, то той вреди и на организма си. Ако упорства в това, ще изпадне в немилост."

Притесненията на вярващите са повече, отколкото на другите:

"На този свят най-много притеснения имат вярващите, тъй като те разсъждават и имат притеснения, както за този, така и за отвъдния свят."

В такъв случай какво да се прави? Нека се вслушаме в думите на Мухаммед (с.а.с):

"Ей, синове на Абдулмутталиб, ако ви споходи несполука, мъка, притеснение или затруднение, произнесете - Аллах Аллах Раббуна ля шерикелех."

"Хванете се за тъгата, Защото тя е ключ към душите. Попитаха: Как се постига тъгата? Отговори: Заставете телата си да изпитат глада и жаждата."

"Пътувайте. Ще бъдете здрави и ще изпитате облекчение."

• Водата

Пророкът (с.а.с) е предпочитал сладката и отлежала питейна вода. Случвало се е даже по тези съображения да му носят такава от по-отдалечени места. Знаем, че водата, която съдържа варовикови примеси и въобще нечистата питейна вода е причина за ред бъбречни неразположения и инфекциозни заболявания.

"Господар на всички напитки в този и в Отвъдния живот е ВОДАТА."

"С каквото намерение се пие водата от извора Земзем, за това помага." (Изворът Земзем се намира в Свещената Мека до храма Кяабе)

• Благоуханието

В Исляма е отделено специално значение и на благоуханието:

"Не бива в никакъв случай получаващият благоуханни цветя да ги върне или да не ги приеме. Нека ги носи със себе си, те не тежат и не обвързват. Нека ги помирисва и да се радва на благоуханието им."

"Три неща особено много се нравят на тялото и подпомагат неговото развитие: хубавият мирис, обличането на мека дреха и пиенето на мед."

• Медът и кръвопускането

Както в Свещения Коран, така и в хадисите медът е упоменат като лечебно средство. Кръвопускането също е начин за лечение:

"Лекът се ограничава в три главни неща - пиенето на меден шербет, кръвопускането и обгарянето с нажежен метал. Но нека вярващите знаят, че обгарянето е последната мярка и е позволено само в краен случай."

Препрочитайте съветите на Пророка (с.а.с). Те са в синхрон с днешните знания по въпроса. Ислямът винаги е обръщал повече внимание на профилактиката и опазването на наличното здраве, отколкото на лечението на болестите. В описаното по-горе отделихме място само на част от хадисите, отнасящи се към темата. Съществуват още много - от карантината до офталмологичните (очните) проблеми, от температурни състояния и смъкването на висока температура до модерния начин на лечение и т.н и т.н.

Споменаване на Аллах и четене на Коран

Споменаване на Аллах и четене на Коран

С нарастване на вярата на вярващия, нараства и неговата връзка с Всевишния Аллах, зова към Него, молбите за удовлетворяване на потребностите, за опрощаване на греховете и на лошите постъпки, извисява степента на този вярващ в Отвъдния живот. Аллах е Прещедър, Великодушен, Той обича да Го молят молещите. Преславният Аллах е казал:

"И когато Моите раби те питат за Мен - Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят."

(Сура Ал-Бакара: 186)

Аллах отвръща на зова, когато е за добро на раба, и му въздава за този зов.
Една от чертите на вярващите е, че много споменават Всевишния Аллах - и денем и нощем, и тайно и явно. Те възвеличават Всевишния Аллах с различни форми на прослава и споменаване като например думите:

СубханАллах (Преславен е Аллах)

Елхамдулиллях (Хвала на Аллах)

Ля иляхе илляллах (Няма друг бог освен Аллах)

Аллаху Екбер (Аллах е Най-велик) и други.

Затова Всевишният дава велика отплата и обилно въздаяние.
Пратеникът Мухаммед (салляллаху алейхи уе селлем) е казал:

"Начело на посветилите се!" Попитали го: "А кои са посветилите се, о, Пратенико на Аллах?" Отговорил: "Мъжете и жените, които много споменават Аллах."

(Муслим)

Преславният Аллах е казал:

"О, вярващи, често споменавайте Аллах!"

(Сура Ал-Ахзаб: 41)

"И споменавайте Ме, за да ви споменавам и Аз, и благодарете Ми, и не Ме отхвърляйте!"

(Сура Ал-Бакара: 152)

Споменаване на Аллах е и четенето на Свещения Коран. Всякога, когато рабът увеличава четенето на Корана и размисля върху него, нараства неговата степен при Аллах.

Можете да четете Коран онлайн от тук

Свещеният Коран (Kuran-i Kerim) (прочети/свали)

Свещеният Коран (Kuran-i Kerim)

През нощта “Лeйлату-л-кадр” (нощта на силата и на предопределението), на първи февруари 610 г. след рождението на Исус (мир нему) през месеца Рамадан, деветият месец в лунния календар, била низпослана на пророка Мухаммед (с.а.с) книгата на Всевишния Създател.

Откровението на Корана, свещената книга на Исляма е най-важното събитие в човешката история и ще остане такова и за в бъде ще, до съ дния ден; защото пророчеството и пращането на Божии послания са приключили със смъртта на пророка Мухаммед (с.а.с), последният от всичките пророци и пратеници. И така, историята на Исляма започна с един изключителен мъж и голям пророк в редицата от благословените пророци. И с милостта на Аллах, която дава на привържениците на Исляма постоянство и издръжливост, в днешно време повече от един милиард хора изповядват Исляма. Свещената Книга – Коранът – е словото на Аллах; единственото, което не е било фалшифицирано и се е запазило напълно. Няма друга книга в историята на човечеството, която да се чете толкова много, да се цитира и да се наизустява, както Корана. Няма друга книга в живота на човека, която да е оставила такъв отпечатък върху живота на всеки един, на семейството и на обществото. Няма друга книга, в която истинността, достоверността и точността да са толкова единни – във всички думи и твърдения – както в Корана; защото той е съвършената творба на Създателя. Коранът притежава много чудни качества, които доказват, че е директно откровение от Аллах. Към тях принадлежат и научните доказателства, които откриваме едва с технологиите на 20 век, а те са били споменати в Корана още преди 1400 години.

Превод от Цветан Теофанов

За да свалите: Дясната страна на мишката --> Save as...

Изтегли Корана на български език - ТУК/ЛИНК

Download: Свещенният Коран!

Прочети Корана на български език

1. Ал-Фатиха	24. Ан-Нур	47. Мухаммад	70. Ал-Мааридж	93. Ад-Духа
	2. Ал-Бакара	25. Ал-Фуркан	48. Ал-Фатх	71. Нух	94. Ал-Инширах
	3. Ал-Имран	26. Аш-Шуара	49. Ал-Худжурат	72. Ал-Джинн	95. Ат-Тин
	4. Ан-Ниса	27. Ан-Намл	50. Каф	73. Ал-Музаммил	96. Ал-Алак
	5. Ал-Маида	28. Ал-Касас	51. Аз-Зариат	74. Ал-Мудассир	97. Ал-Кадр
	6. Ал-Анам	29. Ал-Анкабут	52. Ат-Тур	75. Ал-Кийама	98. Ал-Байина
	7. Ал-Араф	30. Ар-Рум	53. Ан-Наджм	76. Ал-Инсан	99. Ал-Залзала
	8. Ал-Анфал	31. Лукман	54. Ал-Камар	77. Ал-Мурсалат	100. Ал-Адиат
	9. Ат-Тауба	32. Ас-Саджда	55. Ар-Рахман	78. Ан-Наба	101. Ал-Кариа
	10. Юнус	33. Ал-Ахзаб	56. Ал-Уакиа	79. Ан-Назиат	102. Ат-Такасур

	11. Худ	34. Саба	57. Ал-Хадид	80. Абаса	103. Ал-Аср
	12. Юсуф	35. Фатир	58. Ал-Муджадала	81. Ат-Такуир	104. Ал-Хумаза
	13. Ар-Раад	36. Йа Син	59. Ал-Хашр	82. Ал-Инфитар	105. Ал-Фил
	14. Ибрахим	37. Ас-Саффат	60. Ал-Мумтахана	83. Ал-Мутаффифин	106. Курайш
	15. Ал-Хиджр	38. Сад	61. Ас-Сафф	84. Ал-Иншикак	107. Ал-Маун
	16. Ан-Нахл	39. Аз-Зумар	62. Ал-Джумуа	85. Ал-Бурудж	108. Ал-Каусар
	17. Ал-Исра	40. Гафир	63. Ал-Мунафикун	86. Ат-Тарик	109. Ал-Кафирун
	18. Ал-Кахф	41. Фуссилат	64. Ат-Тагабун	87. Ал-Аля	110. Ан-Наср
	19. Мариам	42. Аш-Шура	65. Ат-Талак	88. Ал-Гашийа	111. Ал-Масад
	20. Та Ха	43. Аз-Зухруф	66. Ат-Тахрим	89. Ал-Фаджр	112. Ал-Ихлас
	21. Ал-Анбиа	44. Ад-Духан	67. Ал-Мулк	90. Ал-Балад	113. Ал-Фалак
	22. Ал-Хадж	45. Ал-Джасиа	68. Ал-Калам	91. Аш-Шамс	114. Ан-Нас
	23. Ал-Муаминун	46. Ал-Ахкаф	69. Ал-Хакка	92. Ал-Лайл

СМИСЪЛ И МЪДРОСТ В ПОКЛОНЕНИЕТО ХАДЖ

СМИСЪЛ И МЪДРОСТ В ПОКЛОНЕНИЕТО ХАДЖ

Служенето в Исляма е с цел обожаване. Това означава, че раба служи на Аллах Теаля, защото Той е повелил да Му се служи. Оттук следва, че служенето е с цел обожаване на Всевишния, неговата същност не може да бъде схваната чрез разума. Например: защо се прави “месх” при обмиването абдест, защо намазът се отслужва в определено време - сутрин, обед, следобед, вечер и през нощта - не може да бъде обяснено от разума. Същото се отнася и за говеенето, поклонението, коленето на Курбан, зекята. И тъй като служенето е с цел обожаване, не е допустимо въвеждането на нов вид служене извън вече установените от Исляма.

Смисълът на забраните при покупко-прадажба, лихвата, алкохола и други въпроси от взаимоотношенията между хората е обяснен от Аллах Теаля или е възможно той да бъде открит от разума.

Ето защо при тях може да се прави аналогия. На пример, когато се разменя зърно с жито то трябва да става на равни начала. Ако се даде повече, става лихва. В тази връзка има хадис на Мухаммед С.А.С. Относно ориза обаче, не съществува никакво отсъждане в Свещения Коран и хадисите. Причината за забраната на лихвата при зърното може да бъде открита чрез разума, а именно това, че тук става въпрос за размяна на стока от един и същи род. И понеже същата причина е налице ако се разменя и ориз с ориз се стига до заключението, че и тук става въпрос за лихва.

Въпреки, че хората не знаят причината за служенето, то ползата от него би могло да бъде доказана, защото Аллах Всевишният е господстващият, владетелят на мъдростите. Всяко нещо, което Той е създал и повелил си има своя смисъл. Той не повелява и не създава нещо напразно. Изхождайки от тази гледна точка ислямските учени са установили ползата от служенето.

Поклонението Хадж в своята същност също е с цел обожаване. Ето защо чрез разума не е възможно да бъде схванат пълният смисъл на поклонението хадж от гледна точка на времето, през което се изпълнява и обредите, които обхваща. Наш дълг е да изпълним поклонението хадж така, както е повелено от Аллах Теаля и показано от Мухаммед С.А.С.

Символиката, вложена в това служене и затрудненията, които среща разума при схващането й е по-голямо, отколкото при другите видове служене. Човешкият ум е затруднен при схващане смисъла на елементите на поклонението хадж, ихрама, обхода на Кааба (тауаф), ходенето между Сафа и Меруе, пребиваването на Арафат, замерването на шейтана, целуването на черния камък (Хаджер ал-Асуед). Ясен пример за това са думите на Омер Р.А. след като целунал черният камък: “Аз знам, ти си само камък, и не можеш да допринесеш нито полза, нито вреда. Ако не бях видял, че Пратеникът на Аллах те целува, аз нямаше да те целувам.” Освен това обаче, факт е, че в поклонението хадж има много мъдрост и полза. Поклонението хадж е служене, което се изпълнява и с тялото, онова, което човек притежава под формата на материални придобивки. Ето защо поклонението обхваща цялата същност на човека и е израз на едно пълно отдаване. Негова специфична черта е, че от човек на човек, от общество на общество, от епоха на епоха, то показва различие. Защото според намерението, волята и възможностите си човекът придобива различни облаги. Възможно е човек да се върне от това пътуване и без каквато и да е полза.

Терминът “хадж” (поклонение) съдържа “умисъл, насочване и вървене”. Това има връзка с неговата духовна роля. В основата на служенето хадж има специални места, наречени свещени, които носят символиката на вървене към Аллах.

Изпълнявайки поклонението мюсюлманинът опреснява връзката си с вярата, защото, когато той посещава светите места, си спомня за водената борба за установяване на религията на Аллах и в съзнанието му оживяват и добрите, и горчивите спомени. Това засилва неговата вяра и й придава още повече динамика.

По време на поклонението, хора от различни раси, райони, култури, социални прослойки в еднотипни и едноцветни дрехи се събират на едно място и общо изпълняват служби, което напомня съживяването подир смъртта и великото сборище. По този начин още преди смъртта си човек изживява смъртта и живота в отвъдното.

Поклонението хадж спомага за развиване на братското чувство и сплотяването им. Хората стичащи се от всички краища на света на определени места (микат) събличат облеклото си, което е олицетворение на себелюбието и страстите и обличат дрехата ихрам, която изравнява всички и им създава чувството на принадлежност към мюсюлманската общност. Пороят от хора в бяло се понася от един хоризонт на друг, изчезва егоизмът от мюсюлманина, вече не съществува “аз” и “ние” т.е. от всяка гледна точка е налице братска мюсюлманска общност. От тази гледна точка поклонението е възможното за среща и опознаване на мюсюлманите, за споделяне на възгледи и обмяна на опит между мюсюлманските учени.

Един от важните елементи на поклонението хадж, ихрама, символизира спасяването на вярващия от неговите земни желания и страсти, тъй като когато се облече спазва известни забрани. Пребиваването в местността Арафат на всички хаджии напомня Съдния ден пред Създателя. Обхода на Кааба (извършването на тауаф) е един вид израз на покорство и отдаденост пред божествената съдба. Ходенето бързешком между Сафа и Маруа символизира жизнеността и търсенето.

Също така поклонението хадж е едновременна демонстрация на всички видове служене. То носи белезите на намаза, говеенето и зекята. Застанал пред Бейтуллах (Домът на Аллах) по време на намаз вярващия още повече усеща срещата, общението с Аллах Теаля. Обличането на ихрам е като встъпителният текбир за намаза, защото и при двата случая смисълът е, че се омаловажава земното. Разграничаването на някои земни блага по време на ихрам напомня говеенето. По време на поклонението хадж с обличането на един вид облекло, мюсюлманите на практика изживяват и научават как да се разграничат от показност, горделивост, усещат равноправието, припомнят си за смъртта и отвъдния живот.

Те се отървават от лоши желания и привички и са обзети от желание за един съвсем нов пречист живот. Забраните, влизащи в сила с обличането на ихрам научават хаджията на търпение, състрадание и милосърдие към всички творения, дори и към насекомите. Всичко това учи вярващия на един подреден и дискриминиран живот. Човекът, който изпълнява поклонението си хадж с това разбиране и усещане, се пречиства от всички грехове, а в същото време става полезен и за обкръжаващите го хора.

Пратеникът на Аллах е споменал това в следните свои слова:

“Онзи, който извърши поклонението хадж предпазвайки се от лошо слово и поведение и от противене на Аллах, той се връща (от поклонението) пречистен както, когато е бил роден от неговата майка.” (Бухари и Муслим)