<<• КРАТЪК ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК •>>
•абдест – религиозно измиване на определени части от тялото (ръце включително и лакътя, лицето, краката и избърсване на главата с мокра ръка) преди изпълняване на обреди.
•алека – закачващо се.
•алтруизъм – предпочитане на другия пред себе си.
•аскетизъм – лишаване от земни блага; отшелничество.
•асхаби суффа – сподвижниците на Пратеника Мухаммед, които постоянно се занимавали с изучаване на религията под една стряха около Месджид-и Небеви.
•ахирет – отвъдното, неведомото, животът след смъртта.
•берат – грамота, свидетелство.
•вахий – откровение.
•вефа – вярност, преданост.
•гюнах – грях.
•джахилия – невежество, безпросветност, езическата епоха която предшества идването на исляма.
•Дженнет – Рай.
•Джехеннем – Ад.
•джихад – свещената борба срещу враговете на вярата или срещу собствената непокорна душа.
•динар – парична единица в злато.
•дирхем – парична единица в сребро.
•дуа – призив.
•дюнйа – долната земя, близкият живот, представян обикновено като царство на низостта.
•езан – призив за молитва.
•еканим-и селясе – триединството в християнската религия.
•енсар – помощници, мединските споджижници на Пророка Мухаммед.
•зекят – задължителна милостиня, която се събира от по-богати хора, съгласно определен имуществен ценз, за да се раздаде на бедняци, по строго регламентирани правила.
•зикр – споменаване на Аллах.
•зюхд – въздържание от земното.
•ибадет – служене на Аллах.
•имам – водач на религиозната общност или на молитва.
•инфак – раздаване, всякакъв вид дарение в името на Аллах.
•ислям – себеотдаване на Аллах.
•истихаре намаз – извършване на намаз и отправяне на дуа, след което се ляга за сън, за да се разбере дали очакваното действие ще бъде полезно или вредно.
•итминан – успокояване на сърцата.
ихрам – встъпването в състояние на свещенодействие по време на хадж.
•кече – мокра начукана вълна.
•кусуф – Слънчево затъмнение.
•кърат – мярка за тегло, състояща се от четири средно големи ечемичени зърна.
•марифет – познанието, да се познава истински Аллах.
•махшер – събиране на хората, за да бъдат съдени.
•меджуси – огнепоклонник.
•мелек – ангел.
•мехир – задължителен откуп при женитба.
•мирадж – възнасяне към небето.
•мисвак – клечка от клоните на дърво, която Расулюллах (салляллаху алейхи веселлем) използвал, за да почиства зъбите си.
•мудга – късче сдъвкано месо.
•мушрик – човек който извършва ширк.
•мутешабих – неясен.
•мухаббет – любов.
•намаз – молитва, която се извършва чрез определени действия и в определено време. Задължителните молитви в исляма са: петкратната молитва през деня (т. е. сутрешна, обедна, следобедна, вечерна и нощна молитва); петъчната молитва, която се извършва веднъж в седмицата; и двете празнични молитви – Рамазан и Курбан Байрам, които се извършват веднъж годишно.
•ней – духов музикален инструмент, изработван от тръстика. В литературата е символ на съвършения човек.
•нефс – душа.
•нутфе – сперма.
•оруч – говеене. Ислямът повелява мюсюлманите да говеят веднъж годишно, през целия месец Рамазан, като се въздържат от ядене, пиене и сексуални отношения през времето от изгрев до залез слънце.
пейгамбер – пророк.
•равза-и мутаххара – Пречистената градина. Гробът на Мухаммед (салляллаху алейхи веселлем).
•радияллаху анх – Аллах да е доволен от него.
•радияллаху анха – Аллах да е доволен от нея.
•радияллаху анхума – Аллах да е доволен от двамата или от двете.
•Расулюллах – Пратеникът на Аллах – Мухаммед.
•рахмет – Божията милост.
•рекуси – вяра, която смесва християнството със •сабеизма. савм-и висал – непрекъснато говеене.
•садака – подаяние.
•салляллаху алейхи веселлем – Аллах да го благослови и с мир да го дари.
•сахабе – сподвижниците на Пророка Мухаммед.
•севап – награда, духовно въздаяние.
•Свети дух – ангелът Джибрил.
•сура – глава от Свещения Коран.
•суфизъм – ислямският духовен живот, ислямски мистицизъм.
•Сюннет – път, традиция; оттук и понятието сунизъм – придържане към пътя на Пророка Мухаммед и следване на неговия пример.
•сюрме – черен прах за очертаване на клепачите.
•сюрре алайъ – керван, с който се изпращат пари и други подаръци от халифа за бедните и учените в Мекка и Медина.
•таваф – един от ислямските обреди, който се извършва чрез седемкратно обикаляне на Кябе по време на поклонение в Мекка.
•таква – богобоязливост.
•тевбе – покаяние.
•тевхид – вярата в единия Аллах, единобожие.
•фахр – гордост.
•фена фи’р-расул – изчезване или живително умиране в Пратеника на Аллах, т. е. единение с качествата му.
•хадж – поклонение в Мекка.
•хадис – изказване на Пророка Мухаммед съобщение за неговите думи или постъпки.
•хазрети – епитет от персийски произход, който се употребява за Аллах, както и за велики личности.
•хайа – свенливост.
•харам – нещо свято или забранено от ислямския закон.
•хашр – съживяване на човека.
•хелял – позволено от ислямското законодателство.
•хиджра – преселение на Пророка Мухаммед (16 юли 622 по хиджра) от Мекка в Медина, което поставя началото на ислямското летоброене.
•хикмет – мъдрост.
•хуруфу мукаттаа – буквени съкращения, с които започват сурите в Свещения Коран.
•хусуф – Лунно затъмнение.
•шериат – законът на Аллах.
•шейтан – сатана, дявол.
•шехид – паднал в битка за ислямската вяра мъченик или като жертва на определени трагични обстоятелства.
•ширк – съдружаване на единосъщия Аллах с други божества или кумири.
•абдест – религиозно измиване на определени части от тялото (ръце включително и лакътя, лицето, краката и избърсване на главата с мокра ръка) преди изпълняване на обреди.
•алека – закачващо се.
•алтруизъм – предпочитане на другия пред себе си.
•аскетизъм – лишаване от земни блага; отшелничество.
•асхаби суффа – сподвижниците на Пратеника Мухаммед, които постоянно се занимавали с изучаване на религията под една стряха около Месджид-и Небеви.
•ахирет – отвъдното, неведомото, животът след смъртта.
•берат – грамота, свидетелство.
•вахий – откровение.
•вефа – вярност, преданост.
•гюнах – грях.
•джахилия – невежество, безпросветност, езическата епоха която предшества идването на исляма.
•Дженнет – Рай.
•Джехеннем – Ад.
•джихад – свещената борба срещу враговете на вярата или срещу собствената непокорна душа.
•динар – парична единица в злато.
•дирхем – парична единица в сребро.
•дуа – призив.
•дюнйа – долната земя, близкият живот, представян обикновено като царство на низостта.
•езан – призив за молитва.
•еканим-и селясе – триединството в християнската религия.
•енсар – помощници, мединските споджижници на Пророка Мухаммед.
•зекят – задължителна милостиня, която се събира от по-богати хора, съгласно определен имуществен ценз, за да се раздаде на бедняци, по строго регламентирани правила.
•зикр – споменаване на Аллах.
•зюхд – въздържание от земното.
•ибадет – служене на Аллах.
•имам – водач на религиозната общност или на молитва.
•инфак – раздаване, всякакъв вид дарение в името на Аллах.
•ислям – себеотдаване на Аллах.
•истихаре намаз – извършване на намаз и отправяне на дуа, след което се ляга за сън, за да се разбере дали очакваното действие ще бъде полезно или вредно.
•итминан – успокояване на сърцата.
ихрам – встъпването в състояние на свещенодействие по време на хадж.
•кече – мокра начукана вълна.
•кусуф – Слънчево затъмнение.
•кърат – мярка за тегло, състояща се от четири средно големи ечемичени зърна.
•марифет – познанието, да се познава истински Аллах.
•махшер – събиране на хората, за да бъдат съдени.
•меджуси – огнепоклонник.
•мелек – ангел.
•мехир – задължителен откуп при женитба.
•мирадж – възнасяне към небето.
•мисвак – клечка от клоните на дърво, която Расулюллах (салляллаху алейхи веселлем) използвал, за да почиства зъбите си.
•мудга – късче сдъвкано месо.
•мушрик – човек който извършва ширк.
•мутешабих – неясен.
•мухаббет – любов.
•намаз – молитва, която се извършва чрез определени действия и в определено време. Задължителните молитви в исляма са: петкратната молитва през деня (т. е. сутрешна, обедна, следобедна, вечерна и нощна молитва); петъчната молитва, която се извършва веднъж в седмицата; и двете празнични молитви – Рамазан и Курбан Байрам, които се извършват веднъж годишно.
•ней – духов музикален инструмент, изработван от тръстика. В литературата е символ на съвършения човек.
•нефс – душа.
•нутфе – сперма.
•оруч – говеене. Ислямът повелява мюсюлманите да говеят веднъж годишно, през целия месец Рамазан, като се въздържат от ядене, пиене и сексуални отношения през времето от изгрев до залез слънце.
пейгамбер – пророк.
•равза-и мутаххара – Пречистената градина. Гробът на Мухаммед (салляллаху алейхи веселлем).
•радияллаху анх – Аллах да е доволен от него.
•радияллаху анха – Аллах да е доволен от нея.
•радияллаху анхума – Аллах да е доволен от двамата или от двете.
•Расулюллах – Пратеникът на Аллах – Мухаммед.
•рахмет – Божията милост.
•рекуси – вяра, която смесва християнството със •сабеизма. савм-и висал – непрекъснато говеене.
•садака – подаяние.
•салляллаху алейхи веселлем – Аллах да го благослови и с мир да го дари.
•сахабе – сподвижниците на Пророка Мухаммед.
•севап – награда, духовно въздаяние.
•Свети дух – ангелът Джибрил.
•сура – глава от Свещения Коран.
•суфизъм – ислямският духовен живот, ислямски мистицизъм.
•Сюннет – път, традиция; оттук и понятието сунизъм – придържане към пътя на Пророка Мухаммед и следване на неговия пример.
•сюрме – черен прах за очертаване на клепачите.
•сюрре алайъ – керван, с който се изпращат пари и други подаръци от халифа за бедните и учените в Мекка и Медина.
•таваф – един от ислямските обреди, който се извършва чрез седемкратно обикаляне на Кябе по време на поклонение в Мекка.
•таква – богобоязливост.
•тевбе – покаяние.
•тевхид – вярата в единия Аллах, единобожие.
•фахр – гордост.
•фена фи’р-расул – изчезване или живително умиране в Пратеника на Аллах, т. е. единение с качествата му.
•хадж – поклонение в Мекка.
•хадис – изказване на Пророка Мухаммед съобщение за неговите думи или постъпки.
•хазрети – епитет от персийски произход, който се употребява за Аллах, както и за велики личности.
•хайа – свенливост.
•харам – нещо свято или забранено от ислямския закон.
•хашр – съживяване на човека.
•хелял – позволено от ислямското законодателство.
•хиджра – преселение на Пророка Мухаммед (16 юли 622 по хиджра) от Мекка в Медина, което поставя началото на ислямското летоброене.
•хикмет – мъдрост.
•хуруфу мукаттаа – буквени съкращения, с които започват сурите в Свещения Коран.
•хусуф – Лунно затъмнение.
•шериат – законът на Аллах.
•шейтан – сатана, дявол.
•шехид – паднал в битка за ислямската вяра мъченик или като жертва на определени трагични обстоятелства.
•ширк – съдружаване на единосъщия Аллах с други божества или кумири.
