„ХАЙЗ” – МЕСЕЧЕН ЦИКЪЛ ПРИ ЖЕНИТЕ,НИФАС

„ХАЙИЗ” – МЕСЕЧЕН ЦИКЪЛ ПРИ ЖЕНИТЕ

Шериатско обяснение за „хайз”: Когато майката на човечеството Хавва била в Дженнета и шейтанът ги подмамил да ядат от забраненото дърво, вследствие на което Аллах (С.Т.) ги прогонва от Дженнета, за това че Хавва яла първа от забранения плод, Аллах (С.Т.) я наказал всеки месец от нея и всички жени да излиза мръсна кръв.

„И те питат за месечното кръвотечение. Кажи: “Това е страдание.” И стойте далеч от жените в [период на] месечно кръвотечение, и не ги доближавайте, докато не се очистят! А щом се очистят, обладавайте ги, откъдето Аллах ви е
 повелил! Наистина Аллах обича покайващите се и обича пречистващите се!.” (Бакара: 222)
(“... стойте далеч” ­ това предписание не бива да се схваща буквално, а само като избягване на полов контакт с жените в месечен цикъл).

Когато Пратеникът (с.а.с.) отива на хадж, тръгва с жена си и всички сахаби. Когато наближили Мекка на Айше (р.а.) й дошъл хайза и тя започнала да плаче. Тогава Пратеникът (с.а.с.) казал: „Това е нещо, което Аллах (С.Т.) е предписал за дъщерите на Адем (а.с.). Ти прави всичко, което правят сахабите, освен таваф!”
2. Биологично обяснение за хаиз – Аллах (С.Т.) е дал на всяка зряла жена всеки месец в матката да се образуват яйцеклетки. След образуването си, те започват да набъбват, докато стигнат периода на развитие и ако не бъдат оплодени, те се пукат. Всяка яйцеклетка съдържа в себе си кръв и след като не е оплодена, тази кръв се изхвърля навън.
3. Кога кръвта изтичаща от жената се смята за хайз?
а) Трябва да изтича от матката.
б) Да не е след раждане.
в) Да не е от някаква болест.
г) Да не изтича по-малко от три и повече от десет дена.
д) Да е имало преди хайза минимум петнадесет дена чист период.
4. Времетраенето на хайз – според имам Ебу Ханифе минималният период е три дена, нормалният – от пет до седем, а максималният – до десет дена. Ако например има само два дни кръв или повече от десет, не се счита за хаиз.
5. Кога една жена се смята за чиста? Чистотата на жената от гледна точка на шериата се разделя на два вида:
а) физическа чистота – това е периодът между двата цикъла, през който няма течение, и той е в границите на 15 – 22 дни.
б) шериатска чистота – ако има течение по-малко от три или повече от десет дена, жената се счита за шериатски чиста, дори и да изтича кръв.
6. Дейности, които са забранени да върши жена, която е в хаиз:
а) да прави намаз:
Хадис: Предава Айше (р.а.): „По времето на Пратеникът (с.а.с.), когато ни идваше месечният цикъл на всичките жени, не ни караше да откланваме намаза, а ни заповядваше да отговеем пропуснатия оруч в Рамазан.” (Муслим)
Когато една жена е била чиста преди идване на хайз и не е кланяла намаза, след хайза трябва да го откланя.
б) няма право да държи оруч. Но когато една жена очаква, че ще й дойде на следващия ден хайзът в Рамазан, тя трябва да си яде суфер и да направи нийет за оруч. Ако й дойде през деня хайзът, оручът се разваля и трябва да го отговее, също така може да си яде, но да не го прави явно. Когато се изчисти от хайз през деня на Рамазан, тя трябва да вземе гусул и да не яде и пие до акшам, но денят не й се зачита.
в) да чете Коран – и – Керим – в хадис от Абдуллах ибн Умер, Пратеникът (с.а.с.) е казал: „Когато човек е джунуб или жената е в хаиз, да не четат нищо от Корана (дори и да слушат)” (Ибн Маджа)
Позволено е да прави зикр и дуа. Ако жената е учителка или ученичка и е наложащо (например: предстои й изпит) се допуска да чете Коран в хайз, но само толкова, колкото е необходимо.
г) няма право да влиза в Джамия – в хадис, предаден от Джесра бин Деджазе (р.а.), казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Не е позволено да влиза в джамия човек, който е джунуб или жена, която е в хайз.” (Ебу Дауд – добър)
д) да прави таваф (обиколки около кяабето) - доказателство за това е хадисът в началото на темата.
е) полово сношение – това се отнася и за мъжа, и за жената, (Бакара: 222). Ако мъж направи полово сношение съзнателно с жена си, когато тя е в хайз – извършват голям грях и след това трябва да се даде кефарет.
*Към чистотата в Исляма спада и това, че мюсюлманинът и мюсюлманката са длъжни да почистват интимните си места (и под мишниците) от косми на всеки 15 – 20 дена.
Има предание от Сахабите /сподвижниците на Пратеника (с.а.с.) /, че ако този период надвиши четиридесет дена, то вярващият се оприличава на невярващия.

• Когато една жена има течение (истихада) – тя се смята за шериатски чиста и е длъжна да кланя намаз, като за всеки вакът трябва да взема абдест. Също така да изпълнява и останалите ибадети. 

НИФАС - СЛЕДРОДИЛНО ПОЛОЖЕНИЕ

1. Времетраене на нифаса: То започва от раждането и продължава 40 дни според Ебу Ханифе, а според други учени – до 60 дена. Ако кръвотечението спре преди 40-ят ден, жената трябва да направи гусул и да започне да изпълнява всички шериатски задължения. Също така, ако след 40-ят ден кръвотечението продължава, тя също трябва да се изкъпе /гусул/ и да изпълнява шериатските си задължения.
2. Всички разпоредби, които са за хайза се отнасят и за нифаса.

ТЕЙЕММУМ

 

ТЕЙЕММУМ

1.Определение: Тейеммум – вземане на абдест или гусюул чрез забърсване на лицето и ръцете до лактите с чиста пръст (земя) при липса на вода, или при невъзможност за използването й.
Хадис: Джабир ибн Абдуллах (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) казва: „Има пет неща, които Аллах (С.Т.) е дал на мен и на моята общност и не ги е дал на миналите народи преди мен: Аллах (С.Т.) ни помага срещу враговете ни, като им всява страх в сърцта на разстояние един месец преди това; Аллах (С.Т.) направи за мен цялата земя да бъде джамия и средство за почистване, и когато за един човек от моя уммет (общност) влезне времето за намаз, да може да кланя, където и да се намира; Аллах (С.Т.) ни позволи плячката след война (жива сила, превозни средства, движимо или недвижимо имущество); Аллах (С.Т.) ми даде право да защитавам уммета си на Съдния ден (Шефаат).” (Бухари)
2. Как се прави тейеммум?
Намира се чиста пръст или нещо, което е от повърхността на земята – без растения, дърво, листа. След това се прави нийет, удрят се дланите на ръцете в пръстта и се забърсва лицето, след това се удрят втори път в пръстта и се забърсват първо дясната, после лявата ръка до лактите включително.
3. Кога може тейеммум да замести гусюл или малък абдест?
- При липса на чиста вода – ако човек не може да намери вода на мястото, където се намира, като преди това трябва да е потърсил водата в четирите посоки на 1,5 км.
- Ако водата едва стига за пиене.
- При невъзможност за използване на водата – например при болест по кожата, при която не трябва да се мокри, при страх или студ.
4. Фарзове на тейеммум:
а) нийет (възнамеряване) – необходимо е да се определи точно за какво ще прави тейеммум.
б) удряне на ръцете в чиста пръст и забърсване на лицето.
в) удряне отново на ръцете в пръст и забърсване на ръцете до лактите.
5. Суннети на тейеммум:
а) казване на ,,Бисмиллях”.
б) изтръсване на ръцете от едрите частици на пръстта.
в) да се извършват действията поред.
г) да се забърше първо дясната, след това лявата ръка.
Нежелателните неща, които са за абдест, се отнасят и за тейеммум.
6. Неща, които развалят тейеммум:
а) всяко нещо, което разваля абдеста и гусюла, разваля и тейеммум.
б) отпадане на причините, поради които е взет тейеммум – ако по време на намаз отпадне причината, то намазът и абдестът се развалят, но ако след намаза отпадне причината за тейеммум, намазът е приет.

ГУСЮЛ АБДЕСТ

 

ГУСЮЛ АБДЕСТ

• Определение: Гусюл абдест – измиване на цялото тяло с чиста вода с възнамерение за ибадет.
• Начин на правене на гусюл абдест:

Най-напред се прави нийет, след това се измиват ръцете до китките, после се измиват интимните (срамните) места и се взема малък абдест. След това се измива цялото тяло като се започне от главата, дясната половина на тялото, лявата половина и накрая се мият краката.

• Видове гусюл абдест:
• Фарз: Гусюл абдест е задължителен при следните четири положения.

а) при джунуб (временно отстранен от ибадет)
– когато човек получи оргазъм, независимо дали е мъж или жена, при полов контакт.
– ако жена отиде на гинеколог и се наложи да й слагат някакви инструменти във влагалището, не се счита за джунуб.
– при излизане на семенна течност от половия орган на мъжа без удоволствие, също не се счита за джунуб.
б) след хайд и нифас при жените.
в) когато настъпи смъртта на мюсюлманина или мюсюлманката – задължение е на близките да вземат гусюл абдест на мъртвеца.
г) когато някой приеме Исляма, независимо каква религия е изпълнявал преди това.

• Суннет:

а) в деня Джума (петък).
б) на празниците ,,Байрям”.
в) при обличане на ихрам.
(Ихрам – две големи кърпи, които се обличат от мъжете, които отиват на хадж или умра)
4. Фарзове на гусюл абдест:
а) слагане на вода в устата и носа по веднъж.
б) намокряне на цялото тяло – къпане.
Ако човек се потопи в басейн или море, с намерение за гусюл абдест и намокри устата и носа, е изпълнил гусюл. Когато една жена има гъсти коси или дълги плитки, които трудно се разплитат, може да не се разплитат, достатъчно е да се намокрят корените на косата, а върху плитките се посипва вода.
Хадис: Предава Айше (р.а.): ”Една жена попита Пратеникът (с.а.с.): „О, Пратенико на Аллах, имам гъсти плитки, да ги разплитам ли по време на гусюл?” Каза (с.а.с.): „Не! Достатъчно е да сипеш три пъти вода върху главата и да измиеш цялото тяло.” (Муслим)
5. Суннети на гусюла:
а) нийет – възнамерявяне;
б) четене на дуата преди влизане в баня - ,,Бисмиллях, Аллахумме инни еузубике минел хубси вел хабаис!”.
в) измиване на ръцете до китките.
г) измиване на срамните места.
д) вземане на малък абдест – вътре в банята, като не се чете Коран или зикр.
е) започване на къпането от главата, след това да се спазва поредността отдясно.
ж) къпането да се осъществява на закрито място – Айше (р.а.) е казала, че съпрузите може да се къпят заедно.
з) накрая, преди излизане, да се плакнат краката.
След полово сношение е желателно да се изчака 10 мин., след което да се отиде по малка нужда и тогава да се взема гусюл.
НЕЩА, КОИТО СА ЗАБРАНЕНИ ДА ВЪРШИ ЧОВЕК, КОГАТО Е ДЖУНУБ

• Когат е джунуб, човек няма право да прави никакъв намаз, а ако прави, той няма да му е приет.
• Да чете Коран – и – Керим, дори и наизуст;
• Да влиза в джамия, освен при силна необхо­ди­мост.
• Да прави таваф (обиколки на кяабето).

Ако някой е джунуб вечерта, може да отложи къпането до сутринта, но Пратеникът (с.а.с.) е вземал преди да си легне малък абдест. Позволява се да се прави полово сношение повече от един път и накрая да се вземе само веднъж гусюл, но е желателно след всеки акт, да се измиват половите органи, и по възможност вземане на малък абдест. Не е желателно да се яде и пие, когато човек е джунуб, ако не е наложащо.

5. Месечен цикъл при жените (менструация)

6. Следродилен период при жените, който трае не повече от четиридесет дни.

АБДЕСТ

 

АБДЕСТ

1. Определение: Абдест – измиване на определени части от тялото по определен начин, с цел за ибадет.
2. Начин на вземане на абдест:
След като се направи нийет (възнамеряване) за абдест, се казва, „Бисмиллях” и се измиват ръцете до китките, слага се вода в устата, измива се хубаво устната кухина. Слага се вода в носа, мие се лицето, след това се измиват ръцете до лактите, включително, като се започва отдясно. После се прави месх (забърсване с влажни ръце) на главата, забърсват се ушите и накрая се мият двата крака до глезените, включително, като се започва с десния крак.
3. Видове абдест:

• Фарз:

а) за намаз.
б) при четене от Мусхаф
в/ при таваф

• Суннет:

а) за всеки намаз
б) при четене на Коран наизуст или книги, в които има айети и хадиси
в) преди лягане и др.
4. Фарзове на абдеста:
а) Еднократно измиване на лицето, като границите на измиване трябва да са до косата, под брадата и между двете уши;
б) еднократно измиване на ръцете до лактите, включително;
в) забърсване на главата с мокри ръце един път (месх), като навлажняването трябва да обхване не по-малко от една четвърт;
г) еднократно измиване на краката до глезените, включително.
5. Сюннети на абдеста:
а) нийет – в хадис предаден от Умер (р.а.) Пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва: „Делата са според намеренията (нийета) и на всеки ще му се въздаде според неговото намерение.” (Муслим)
Пратеникът (с.а.с.) е правил нийета със сърцето при всички видове ибадет, а при хадж и умра го е изричал и с думи. При започването на дадена работа, всеки прави нийет за нея със сърцето си, дори и да не го оповестява чрез думи, но според някои учени е позволено да се изрече и с думи.
б) казване на ,,??? ???? ”(Бисмиллях).
в) измиване на ръцете до китките.
г) ползване на мисвак преди абдеста.
Хадис: Предава Айше (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Мисвакът почиства устата и се предизвиква задоволството на Аллах (С.Т.).” (Ахмед и Несаи)
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) казва: ,,Ако не беше затруднение за уммета, мисвака щях да го направя фарз”.
д) измиване на устата и носа по три пъти.
е) прокарване на пръстите в брадата и между пръстите на ръцете и краката.
ж) второто и третото измиване на частите, които се измиват по три пъти;
з) започване на миенето отдясно.
и) забърсване на ушите.
й) спазване на поредността и извършване на действията така, както ги е извършвал Пратеникът (с.а.с.).
к) да не се прекъсват действията по време на абдеста.
л) четене на дуата след абдест.
6. Мустехаб - желателни неща на абдеста:
а) по време на абдест да се обърне в посока към къбле.
б) да вземе абдест на чисто място.
в) да не ползва чужда помощ, ако не се налага.
г) при миенето на определени части да сипва вода с дясната ръка.
д) абдестът да се взема преди езана.
е) след като свърши абдеста, да пие три пъти вода и да прави зикр (споменаване на Аллах (С.Т.).
ж) кланяне на два рекята намаз.
7. Мекрух – нежелателни неща на абдеста:
а) оставянето нарочно на суннет или мустехаб;
б) измиване, без нужда, повече от три пъти частите на тялото.
в) да се говорят излишни неща по време на абдеста.
8. Неща, които развалят абдеста:
а) всяко нещо, което излиза от срамните места на човека независимо какво е, дори газ, без значение дали е умишлено, или неумишлено.
б) излизане на кръв, гной, жълта вода и др. от тялото, ако потече и се разлее.
в) повръщането разваля абдеста.
г) заспиване в дълбок сън, ако задреме, без да се е отпуснал, не се разваля абдестът.
д) изгубване на съзнание и полудяване.
е) засмиване на глас в намаза.
При недостатък (като болест) може да се вземе абдест заедно с недостатъка, но той важи само за извършване на намаза, след което се разваля от само себе си. Например: при изтичане на кръв, гной или друго на мястото, от което изтича, трябва да се сложи марля, памук, превръзка или др.
9. Месх върху мести :
Аллах (С.Т.) е направил улеснение при вземане на абдест, за този, който има затруднение при миенето на краката при студ, болест, пътуване и др.
 Местите са кожени обувки или чорапи, които трябва да отговарят на следните условия, за да се прави месх върху тях:
- да се обуят след абдест.
- да покриват глезените.
- да не са скъсани – допуска се до три пръста скъсване.
- да са здрави и да издържат около час и половина ходене пеша, без да се скъсат.
- да са от кожа или друг материал, като при месха капките от водата, не трябва да стигат до краката.
- да са плътно около крака.
а) Времетраене на местите:
Хадис: Предава Ебу Бекр (р.а.): “Пратеникът (с.а.с.) ни позволи да правим месх върху мести до три денонощия, когато сме на път, и едно денонощие, когато сме у дома.” (Дара Кутни и Хаким)
Времетраенето на месха върху местите започва да се счита от първото забърсване след обуването им. Месх може да се прави и върху чорапи, ако отговарят на условията за мести.
б) Какво разваля правото на месх върху мести?
- Изтичането на определеното време.
- Събуване или скъсване на местите.
- При намокряне на краката, или ако влезе вода под местите.
10. Месх върху гипс или превръзка – условията за местите не се отнасят за гипс или превръзка, защото това е необходимост (дарура). Когато някой има гипс или превръзка, може да прави месх върху тях. След свалянето им трябва да вземе нов абдест. 4. Клонче или корен от дърво, с което се почистват зъбите.

2. ИБАДЕТИ – ЧИСТОТА

 

2. ИБАДЕТИ – ЧИСТОТА

Ислямската религия отделя огромно значение на чистотата. Всеки мюсюлманин трябва да е чист, както е казал Пратеникът на Аллах (с.а.с.):
 ,,Чистотата е половината от вярата.” (Муслим)
1. Чистотата в Исляма се разделя на два вида:

• Вътрешна (душевна) чистота – това означава да е чиста душата на мюсюлманина от безверие, ширк (съдружаване); измяна; завист и други пороци.
• Външна (физическа) чистота:

     - Почистване от видими мръсотии, например почистване след ходене по нужда и др.
- Почистване от невидими мръсотии, например вземане на абдест след сън.
2. Видове мръсотии според шериата:
2.1. Тежки мръсотии – дори и мъничко от тези мръсотии да попаднат по тялото или дрехите – замърсяват и те са:
а) всичко, което излиза от срамните места на човека като:
- Изпражнения
- Урина
- Семенна течност (мени – сперма), (според Ебу Ханифе тя е мръсна, а според имамите Ахмед и Шафии – тя е чиста).
- Веди – прозрачен секрет, който излиза от мъжкия полов орган при стрес, страх и др.
- Мези – прозрачен секрет, който излиза от половия орган при жената и мъжа при възбуда.
- Хаиз – месечно течение (менструация) при жените.
- Нифас – следродилно течение при жените, което трае до четиридесет дена.
- Истихада – течение при болестно състояние на жената.
б) кръв – независимо от какво е тя, се счита за тежка мръсотия.
в) свинята – цялата се счита за тежка мръсотия.
г) кучето.
д) повръщано.
е) алкохол.
ж) мършата – животно, умряло без да е заклано, или животно, което е заклано, без да се е споменато името на Аллах (С.Т.), се счита за мърша, както и всичко, което излиза от животни, които са харам да се консумират.
2.2. Леки мръсотии:
а) изпражнения и урина на животни, чието месо е позволено да се консумира. Повечето учени определят животните, които стават за курбан, а те са – камила, крава, овца и коза.
Разбира, се на този свят няма нищо идеално, така че идеална чистота трудно се постига. Наистина човек е създаден не съвършен, поради тази причина Аллах (С.Т.) е дал граници на опрощение за леката и тежката мръсотия.

• При тежките мръсотии – допуска се опрощение само за много малка капка. Например при урината, ако е напръскан, колкото няколко иглени върха, е допустимо – това се отнася за течните мръсотии. При нетечните се допуска, колкото един дирхем (средна монета), но това е при положение, че няма вода за почистване. Тогава може да се почисти и с друга материя, като е извинен до намирането на вода.
•  При лека мръсотия – позволено е до ? от всяка част на дрехата и тялото при дарура . Ако някой се съмнява, че е изцапал дрехите си, то е по-добре да ги смени.

* Най-вероятно е човек да се замърси при ходене в тоалетна, затова мюсюлманинът трябва много да внимава, когато ходи там.
2.3. Култура на ходене в тоалетната:
а) да се направи дуа – (Аллахумме инни еузубике минел хубси вел хабаис) ,,О, Аллах, пази ме от джинове, мръсотии и нечистотии!” – тази дуа се чете и преди влизане в банята.
б) да се влиза с левия крак, а да се излиза с десния.
в) не трябва да се говори и да се стои излишно, защото може да има джинове и шейтани.
г) от суннета е да се ходи дори и по малка нужда клекнал, за да не се напръска.
д) след малка нужда да се изчаква да изтече и последната капка от пикочния канал, след това да се измие и подсуши.
е) след голяма нужда да се измие с вода и след това да се подсуши. Ако няма вода, може да се почисти и с друго нещо, докато се намери вода. Забранено е почистването с кокали и с изпражнения на животни, като пипането на срамните места и измиването да става само с лявата ръка.
ж) в тоалетната да не се влиза с айети от Корана, независимо на какво са написани или завити, или нещо, на което е написано името на Аллах Теаля.
з) да се излезе с десния крак и да се каже: ,,Гуфранеке”.
Има пет неща, които са заложени по природа в човека от Аллах (С.Т.): почистването на срамните места и под мишниците от косми, рязането на ноктите, пускане на брада и обрязване при мъжете.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И РАЗПОРЕДБИ В ШЕРИАТА И ФЪКХА

Определение: Фъкх – наука, която се занимава с шериатските правила и задължения на човека към Аллах (С.Т.) и към хората. Той се разделя на два основни вида: 1) ибадети и 2) муамелят (задължения, взаимоотношения между хората).
а) Ибадети – задължения на човека към Аллах (С.Т.), като чистота, намаз, зекят, оруч, хадж и курбан.
б) Задължения към хората: никях, развод, търговия и други.
Шериатът се ръководи от доказателства. Основ­ни­те източници, от които се вземат доказателствата са: Коран – и – Керим (Словото на Аллах (С.Т.), Сунната (думите и делата на Мухаммед /с.а.с./), Иджма (единодушието на ислямските учени по даден въпрос) и Къяс (сравнение на шериатски въпрос, за който няма конкретно доказателство с друг такъв, за който има, и двата имат сходен характер). 1 Обожаване – това е обобщено понятие на всичко онова, което Аллах (С.Т.) обича и е доволен от неговото изпълнение, било чрез думи или дела, явни или скрити.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И РАЗПОРЕДБИ В ШЕРИАТА И ФЪКХА

1. Мукеллеф – този, който е задължен да изпълнява ибадет. За да бъде мукеллеф даден човек, той трябва да бъде мюсюлманин, разумен и достигнал пълнолетие спо­ред шериата.
Според шериата един човек е достигнал пъл­но­ле­тие, ако отговаря на едно от трите условия:
1. Излизане на семенна течност от мъжете или идването на менструален цикъл при жените.
2. Окосмяване на срамните части и под мишниците (на тялото).
3. Навършване на 12 год. за момичетата и 15 год. за момчетата.
2. Основни принципи и разпоредби.
а) Фарз – действие, което е абсолютно и кате­го­рич­но задължение, сведено от Аллах (С.Т.) и всеки мукеллеф е длъжен да го изпълнява:
Фарз айн (лично задължение) – задължение, което трябва да се изпълнява лично от всеки човек.
Фарз кифайе (колективно задължение) – задъл­же­ние за всеки мюсюлманин, но ако една част от мюсюл­ма­ните го изпълнят, то за останалата част отпада.
б) Ваджиб – задължение от Аллах (С.Т.) към Него­ви­те раби, което е близо до фарза, но не е със същата тежест.
в) Суннет – това са думите и делата, които е вър­шил Пратеникът (с.а.с.) и е препоръчал и ние да ги вър­шим:
Суннет муеккеде – потвърден суннет (неща, които Пратеникът (с.а.с.) постоянно е изпълнявал);
Суннет гайри муеккеде – непотвърден суннет (неща, които Пратеникът (с.а.с.) понякога е изпълнявал, а друг път – не).
г) Мустехаб – желателни действия (например садака). Този, който ги изпълнява, е добре за него, но ако не ги изпълни, няма да бъде наказан.
д) Мубах – позволени неща, за които няма нито награда, нито грях;
е) Мекрух – нежелателни действия и този, който ги изостави, получава севаб (награда).
- Техримен (тежък) мекрух, близо до харама (греха).
- Тензихен (лек) мекрух.
ж) Харам – действия, които са категорична забрана от Аллах (С.Т.) и извършителят им ще бъде подложен на наказание, ако не се покае истински.
з) Муфсид – действия, които развалят даден ибадет.

6.ХАДИСИ - КОРАН,РЕЦИТИРАНЕ,БЕЛЕЖКИ,СПАСЕНИЕ...

КОРАН, РЕЦИТИРАНЕ, БЕЛЕЖКИ, СПАСЕНИЕ...

77.Чух Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) да казва:
“В бъдеще ще настане хаос.“
Попитах:
“А какво е спасението от това О, Пратенико на Аллах?
Той каза:
“Дръжте се здраво за Корана, защото в него има знания за онези преди вас, и за онези след вас.Разпоредбите, които трябва взаимно да изпълнявате са в него. Той съдържа важна информация, без ненужни думи.Който от безумие го отхвърля, Аллах ще го пречупи.Който търси друг път различен от Корана, Аллах ще го заблуди.Той е здравата възка на Аллах.Той е думи изпълнени с мъдрост.Той е правият път.Коранът е книга на хора желаещи справедливост, на учени които не могат да му се наситят, на тези, които го четат много, не им омръзва да го препрочитат.Коранът е неизчерпаема и необикновена книга.Той е такава книга, че когато джиновете го чули, казали:
„Чухме удивителен Коран, насочва той към правия път.Затова повярвахме в него и никого не ще съдружим с нашия Господ. ”
Който говори основавайки се на него, намира истината. Който живее според него (изпълнява делата си според неговите повели), ще бъде награден. Който съди основавайки се на него, намира справедливостта. Който призовава към него, напътва по правия път.” О, Уруа, приеми тези думи и ги следвай.”

(Харис р.а./,Тирмизи, Фазаили куран 14)

78. Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) каза:
Няма такива събирания по къщите на Аллах (джамиите), с цел четене,разискване и научаване на Корана,над които Аллах да не е спуснал спокойствие,да не ги е обвил с милост, да не ги е обкръжил с мелякета,и да не ги е споменал пред Своите подчинени.
(Абу Хурейра (р.а.); Абу Давуд)

***

79. Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) каза:
“Много е лошо, когато някой каже че не си спомня някой айети от Корана.Всъщност той ги е забравил.Четете Корана постоянно.Защото той се изтрива от паметта по-лесно, отколкото животно да се развърже от въжето си.“
/Ибн Месуд (р.а.) ;Бухари/

***

80. Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) каза:
“Украсявайте Корана с гласовете си.“
/Бера (р.а.), Ебу Давуд/

***
81. Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) каза:
“Четете Корана с арабски акцент и глас!
Стойте далеч от хората на любовни мелодии.Стойте далеч и от музикалните книги.След мен ще дойдат хора, които ще четат Корана, както певците пеят и както оплакват някого. Ще го четат, но прочетеното не ще минава по-надолу от гърлата им. Техните сърца и сърцата на онези, които ги харесват, са изпълнени с болест (фитне).”
(Ебу Хузейфе (р.а.) ; Резин)

***

82.Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) четеше така:
“Бисмилляхи р-рахмани р-рахим.Ал хамду лиллахи рабби л-'аламин.Ар рахмани р-рахим.Малики яуми д-дин.“
Четеше ги поотделно като спираше, без да ги свързва.
(Юммю Селеме (р.а.)  Абу Давуд)

***
83.Ибн Месуд (р.а.) разказва: „Веднъж Пратеника на Аллах (с.а.с.) ми каза:
 "Хайде, прочети ми малко Коран, аз ще слушам."
Отвърнах:
 "Пратенико на Аллах, как мога аз да ти чета Корана, след като той се низпослава на теб?"
"Аз обичам да слушам Корана, когато го чете друг." - рече той.
След тези думи аз започнах да чете Сура „Ниса “ отначало. Когато стигнах до: „ И как ще бъдат, щом доведем от всяка общност свидетел, и теб доведем [о, Мухаммед] да свидетелстваш за тях?“ Пророка (с.а.с) каза: "Достатъчно, стига."
 Обърнах се и видях Пророка (с.а.с) да плаче и да пролива сълзи. Сърцето му сякаш щяло да спре и не било възможно да издържи повече.
 (Бухари,Тефсир; Муслим)

***
84.Никой от великите хора в миналото, не припадаше и не изпадаше в безсъзнание когато се четеше Корана.Те само плачеха, и им настръхваше кожата.После и кожата, и сърцата им се смекчаваха при споменаването на Аллах.
/Есма (р.а.) Резин/

***
85.Омер (р.а.) беше при едно събиране където се четеше Корана.После за да отиде по нужда,се отдалечи от мястото.Връщайки се от там цитираше и Корана,и един мъж му каза: “О, емире на вярващите!Без абдест ли четеш Корана?“Той отговори:“А на теб кой ти даде тази фетва, измислен пророк ли?“
Омер (р.а.); Малик

***

86.Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) каза:
“Който нощем не може да се събуди, за да прочете онова което е отделил от Корана,нека да го прочете между сутрешния и обедния намаз.Ако постъпи по този начин,ще му се пише севап все едно през нощта го е чел.“
Омер (р.а.); Муслим

***
87.Ибн Аббас (р.а.) казва: „Пратеника на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) беше най-щедрия човек.А най-щедър беше през Рамадан, когато Джибрил го навестяваше, а той го навестяваше всяка нощ и го караше да чете Корана. Посланика на Аллах беше по-щедър в добрите дела, отколкото попътния вятър“.
 (Ал-Бухари, Фатх, 6).

***

88.“Първите сури, които му се низпослаха, бяха за Дженнета и Джехеннема.След като хората се разтревожиха и се ориентираха към исляма, се низпослаха и сури за харам и хелал.
Ако “Не пийте алкохол“ беше споменат в една от първите сури, хората: “Ние никога няма да се откажем от него“ - щяха да кажат.
Ако „Не прелюбодействайте“ беше спомената в една от първите сури, хората: „Ние никога няма да се откажем от прелюбодеянието“ - щяха да кажат.“
(Айше (р.а.) ; Бухари)

***

89.Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) каза:
“Не се отделяйте от Корана, защото той е трапезата на Аллах.Който иска да се облагодетелства от нея, нека да положи усилия.Знание с учене се придобива.“
(Ибн Месуд (р.а.) ;  Беззар)

***

90.Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) каза:
„Който говори за повелите и значението на айетите в Корана, без да има знание за това – да приготви мястото си в Ада.” (Ибн Аббас (р.а.); Тирмизи, Тафсири Куран 1)

***

91.“Един човек попита:
 „О, Пратенико на Аллах! Кое дело обича Аллах най-много?” Пророка алейхисселям отговори:
 „Положенито на пътуващия ,който стига до края и пак започва отначалото.”
„Кой е този, който стига до края и започва отначало?” – „Този, който прочита Корана от началото до края и отново започва да го чете от начало до край.”
(Ибн Аббас (р.а.); Тирмизи, Къраат 13)

***

92.Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) каза:
“Фатиха е основата на Корана, майка на Книгата, и е седем айета.“
/Абу Хурейра (р.а.); Тирмизи./

***

93.Ибн Месуд (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:
 „Който прочете последните два айета от сура ел-Бекара през нощта, те ще му бъдат достатъчни за тази нощ.”
[ел-Бухари]

***

94.Енес (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:
„Всичко си има сърце, а сърцето на Корана е Ясин. Който я прочете, Аллах ще му запише награда за десет прочитания на Корана.”
 [ет-Тирмизи; ез-Зехеби]

***
95.Макил (р.а.) предава, че Пратеникът на Аллах (Саллаллаху алейхи ве селлем) е казал:
“За онзи, който сутрин прочита последните три айета от сура „Ал-Хашр“, Аллах назначава 70,000 ангели, които до вечерта се молят за неговото опрощение.Ако почине през този ден, ще умре като мъченик.Ако прочита вечер, същото се отнася до сутринта. ”
/Тирмизи/

***
96.Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:
„Коранът съдържа една сура от трийсет айета, която ще се застъпи за човек, докато той не бъде опростен. Тя е: „Благословен е Онзи, в Чиято Ръка е Владението…” [сура ел-Мулк].”
[Ебу Давуд; Ахмед; ет-Тирмизи; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]

***

97.Укбе ибн Амир (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал:
 „Бяха ми низпослани айети тази нощ, подобни на които не са виждани досега? „Кажи: “Опазил ме Господарят на разсъмването…” [сура ел-Фелек] и „Кажи: “Опазил ме Господарят на хората…” [сура ен-Нас].”
[Муслим]

***
98.Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) попита един от сподвижниците си:
"Женен ли си?"
"Не, кълна се, че нямам нищо за да се оженя ..."
" И „Кул хувеллаху ехад” ли нямаш ?"(112. Ал-Ихлас)
"Имам."
"Това е една трета от Корана! “ Иза джае“ знаеш ли?"(110.Ан-Наср)
"Да."
"Това е една четвърт от Корана за вас! “Кул я ейюхел кяфирун“ знаеш ли?"(109.Ал-Кафирун)
"Да."
"Това е една четвърт от Корана! Иза зулзилет..?"(99.Аз-Зилзала)
"Да."
"Това е една четвърт от Корана! Ожени се ожени!" каза.

/Анас р.а . Тирмизи./

***

99.Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза:
“Сатаната докосва човека някак си.Ангелът също докосва човека.Докосването на сатаната е за да го накара да върши злини и да го заблуждава.А Ангелът е за да го насърчава в добрините, и да ги потвърждава.Онзи, който открие Ангела в съвестта си, да знае, че това е от Аллах и да Го прославя.А онзи,който открие Сатаната в съвестта си, да търси убежище при него.
Ибн Месуд (р.а.); Тирмизи

***
 100.Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза:
“Ако някой, който ви обяснява смисъла на Корана и се придържа към айетите му с намеци и по загадъчен начин, стойте далеч от такива хора, защото именно тези са, за които  Аллах ви съобщава в Корана.“
Айше (Р.А) /Бухари

***

101.Пратеникът на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) разтълкува така този айет:
 „О, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън„ :
-Подчинявайте се на Аллах и не Му се противопоставяйте,
-Благодарете му и никога не бъдете неблагодарни.
-Спомняйте си Го и никога не Го забравяйте.“

Ибн Масуд (р.а.) / Табарани.

***

Ползите от четенето на салават за Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем)!

 

Ползите от четенето на салават за Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем)!

„Аллах и Неговите ангели благославят Пророка. О, вярващи, благославяйте го и вие, и го поздравявайте с почит!” [ел-Ехзаб, 33:56]

Салават:

 Allahümme Salli âlâ Seyyidina Muhammedin ve âlâ Âli seyyidina Muhammed!

( О Аллах, дари с благодат Мухаммед и семейството му!)

1. Който прочете салеват веднъж, Аллах го благословя десет пъти, изтрива десет от греховете му и увеличава десет от наградите му. [„Мишкят”]

2. В Съдния ден най-близкия човек до мен от хората ще бъде онзи, който е чел най-много салеват на земята. [ет-Тирмизи]

3. Алчен човек е онзи, който чува моето име да се споменава, но не прочита салеват за мен. [„Мишкят”]

4. Украсете вашите събирания с четене на салеват за мен, защото вашият салеват ще бъде светлина за вас в Съдния ден. [ел-Бухари, „Джамиу-с-сахих”]

5. Четете много салеват в петък, защото това е Денят на представянето на ангелите [за да бъдат свидетели]. На този ден ангелите се представят [в моя двор]. И без съмнение, когато някой от вас прочете салеват за мен, още преди да е завършил четенето си, салеватът достига моя двор. [ел-Бухари, „Джамиу-с-сахих”]

6. Във величествената петъчна нощ [нощта между четвъртък и петък] и в светлия петъчен ден четете много салеват за мен, защото прочетеният салеват се представя пред мен [от ангелите]. [ел-Бухари, „Джамиу-с-сахих”]

7. Четете много салеват в петъчния ден и в петъчната нощ, защото който прави това, аз ще бъда свидетел и защитник за него в Съдния ден. [ел-Бухари, „Джамиу-с-сахих”]

Ползата от четенето на Корана.

Ползата от четенето на Корана.

 

Ползите от някои сури!

Тамим ед-Дари (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сто айета в намаз, кланян през нощта, това ще бъде записано за него като благочестиво послушание пред Аллах за тази нощ.”
Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете една буква от Книгата на Аллах, за него има награда, и всяко добро дело се възнаграждава за десет такива. Не казвам, че „Елиф. Лям. Мим” е една буква, а че „елиф” е буква, „лям” е буква и „мим” е буква.”
Ибн Имран (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който чете Корана, нека да иска от Аллах чрез него, защото ще дойдат хора, които ще четат Корана и ще искат от хората чрез него.”
Аише (радийаллаху анха) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Четенето на Коран по време на намаз е по-добро от четенето му през друго време. Четенето на Коран не по време на намаз е по-добро от възхваляването на Аллах и провъзгласяването на Неговото величие. Възхваляването на Аллах е по-добро от садаката. Садаката е по-добра от говеенето, а говеенето е защита от Огъня.” [ел-Бейхеки; “Мишкят ел-месабих”]
Бесмеле
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Това е едно от имената на Аллах, разстоянието между което и най-великото име на Аллах [Исму-л-Азам] е като разстоянието между черната и бялата част на окото, погледнато отблизо.” [ел-Хаким; ез-Зехеби]
Ибн Аббас (радийаллаху анх) е казал относно бесмеле: „Аллах го е дал на вас, и никога не го е давал на друга общност преди вас.” [ел-Хаким в „ел-Мустедрак”; ез-Зехеби]

Сура ел-Фатиха (№1)

Един човек дошъл при Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), приел исляма, след което се върнал при своето племе. По пътя срещнал група хора, сред които имало един луд човек с железни окови. Групата казала, че чули, че приятелят на този човек [т.е. Пророка Мухаммед] притежавал нещо хубаво, затова човекът излекувал лудия със сура ел-Фатиха. Като награда му дали 100 овце. След това човекът се върнал при Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) и разказал случилото се. Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) попитал дали той е направил нещо друго освен прочитането на ел-Фатиха, а човекът отговорил отрицателно. Тогава Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) казал, че докато онова племе изкарва прехраната си от лъжливи заклинания [т.е. докато почита идоли], човекът е спечелил овцете по законен начин и може да ги задържи. [Ебу Давуд]
Ебу Саид ер-Рафи ибн ел-Муалла (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Да те науча ли на най-великата сура от Корана преди да си тръгнеш от джамията?” Тогава той ме хвана за ръката и тъкмо когато щяхме да излезем, аз му напомних за обещанието му да ме научи на най-великата сура от Корана. Той каза: „Това е „Елхамдулилляхи раббил алемин” [сура ел-Фатиха], което е „ес-себ ел-месaни” [седемте повтарящи се айета] и великият Коран, който ми е даден.” [ел-Бухари]
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че когато Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) попитал Убей ибн Каб (радийаллаху анх): „Искаш ли да те науча на сура, подобна на която не е била низпослана нито в Теврат, нито в Инджил, нито в Зебур, нито в Корана?”, и го попитал също и за това какво повтаря в намазите си, а той му отговорил: „Майката на Корана [сура ел-Фатиха].”, Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) заявил: „Кълна се в Онзи, в Чието владение е моята душа, нищо подобно не е било низпослано нито в Теврат, нито в Инджил, нито в Зебур, нито в Корана и това са седем от повтарящите се айети от Корана, с които бях дарен.” [ет-Тирмизи; ел-Хаким казва, че този хадис е сахих според условията, установени от имам Муслим („Тефсир ел-Мезхери”)]
Абдуллах ибн Аббас (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Един ангел ми каза: „Радвай се на двете светлини, които не са били дадени на никой пророк преди теб: ел-Фатиха и последните айети на сура ел-Бекара.” [Муслим].
Aмбери в своята “Китабу-р-рад” чрез своя собствена верига от разказвачи предава от Муджахид ибн Джебр (рахметуллахи алейх), че Иблис, проклетият от Аллах Теаля, е плакал по четири повода: първо, когато е бил проклет; второ, когато е бил изгонен от Дженнета; трето, когато Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) е бил удостоен с пророчеството; четвърто, когато сура ел-Фатиха е била низпослана и тя е низпослана в Медина.
Веднъж Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) пътувал и след като слязъл от плавателния съд, тръгнал заедно с един сподвижник и го попитал: „Да ти кажа ли най-добрата част от Корана?” Тогава той казал: „Елхамду лилляхи раббил алемин! [Слава на Аллах, Господаря на световете!]” [ел-Хаким; ез-Зехеби]
Ебу Саид ел-Худри (радийаллаху анх) разказва: „По време на пътуване се спряхме на едно място. Едно момиче дойде при нас и каза: „Главата на племето беше ухапан от скорпион, а нашите мъже не са тук. Има ли сред вас някой, който може да прочете нещо, за да го излекува?” След това един от нашите мъже отиде заедно с нея, въпреки че не мислеше, че знае някакво лечение. Нашият приятел отишъл при болния и му чел нещо, след което той се излекувал. След това главата на племето му дал 30 овце и мляко за всички ни. Когато се върна, го попитахме: „Знаеше ли какво да му прочетеш, за да го излекуваш?” Той каза: „Не, само му прочетох Умму-л-китаб [Майката на Корана, сура ел-Фатиха].” Казахме му да не прави нищо, докато не идем в Медина и не попитаме Пророка относно това [относно практиката и дали овцете са позволени за нас или не]. Когато отидохме в Медина, разказахме това на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), след което той попита с удивление: „От къде е знаел той, че ел-Фатиха може да се ползва за лечение? Разпределете наградата по между си и отделете дял и за мен.” [ел-Бухари]
Ибн Аббас (радийаллаху анхума) е казал: „Докато Джибрил (алейхисселям) седеше с Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), той чу звук над него и повдигна главата си, след което каза: „Това е врата на небето, която беше отворена днес и която никога не е била отваряна преди днес. Ангел се спусна оттам.” Той каза: „Това е ангел, който слезе на земята и който никога не е слизал преди днес.” Той даде поздрав и каза: „Добри новини за две светлини, които са ти дадени и които не са били дадени на нито един пророк, преди теб: ел-Фатиха и края на сура ел-Бекара. Няма да прочетете буква от тях, без да не ви бъде дадено.” [Муслим; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Ебу Сулейман казва, че веднъж група сподвижници били на поход, когато минали покрай човек, болен от епилепсия, който бил в безсъзнание. Един от сподвижниците прочел сура ел-Фатиха и духнал в ухото му. Болният човек веднага се излекувал. Когато Мухаммед (саллеллаху алейхи веселлем) бил информиран за това, той казал: „Тя [сура ел-Фатиха] е Майката на Корана и е лек за всяка болест.” [„Тефсир ел-Mезхери”, от ес-Сулби от Ебу Сулейман от Муавийе ибн Салих (радийаллаху анх)]
Саиб ибн Язид (радийаллаху анх) предава: „Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) прочете сура ел-Фатиха и духна върху мен. За да ме защити от нещастия, той прочете тази сура и поплюна с благословената си слюнка в устата ми. [ет-Tаберани в "Ел-евсат"; „Тефсир ел-Mезхери”]
Енес (радийаллаху анх) е казал: „Ако четеш сура ел-Фатиха и сура ел-Ихляс, докато лежиш в постелята си, ще бъдеш предпазен и няма да се страхуваш от нищо, освен от смъртта.” [„Тефсир ел-Mезхери”]
Пейгамберa (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който изучи и усвои първите седем [айета или сури] от Корана е учен.” [ел-Хаким; ез-Зехеби]
И е казал: „Майката на Корана са седемте повтарящи се айета.” [ел-Бухари]
Джабир (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „О, Джабир, да ти кажа ли за най-добрата сура от Корана?” Казах: „О, Пратенико на Аллах, моля те кажи ми.” Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Това е Фатихату-л-Kитаб [Откриващата на Книгата].” Джабир добавя: „И мисля, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза, че ел-Фатиха е лек за всяка болест.” Предава се също, че Джабир е казал: „Фатихату-л-китаб e лек за всяка болест с изключение на смъртта.” [ел-Хали в „Ел-феваид”; „Тефсир ел-Mезхери”]
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: “В Откриващата на Корана има лек за всяка болест.” [ед-Дарими; ел-Бейхеки]
И е казал: „Сура ел-Фатиха се равнява на две трети от Корана.” [ел-Хаким; ел-Бейхеки]

Сура Ал-Бакара (№2)

Пророкa (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Коранът и онези, които се придържат към него, ще се явят в Деня на къямета, предшествани от сура ел-Бекара и сура Али Имран.” [Муслим]
И е казал: „Научете се да четете сура ел-Бекара, защото в нея има благодат, а за изоставянето й има съжаление, и то е непоносимо за мързеливия, и ел-Бекара и Али Имран са като две цветя, които ще правят сянка на четящия ги в Деня на къямета, сякаш ще има два големи облака или две ята птици.” [Ахмед]
И е казал Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем): „Четете сура ел-Бекара и не дръжте домовете си като гробници. Който прочете сура ел-Бекара през нощта, ще бъде коронясан с корона от Дженнета.” [ел-Бейхеки]
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Не превръщайки домовете си в гробища. Шейтана не влиза в дом, в който се чете сура ел-Бекара.” [Муслим]
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е бил попитан: „Коя част от Корана е най-добрата?” Той отговорил: „Сурата, в която се споменава крава.” Тогава бил попитан: „Коя част от тази сура?”. Той отговорил: „Айетът на Престола [Айету-л-Курси] и последната част на ел-Бекара бяха низпослани изпод Престола.” [ед-Дарими]
Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Ел-Бекара е върхът на Корана. Осемдесет ангели слизаха с всеки един от айетите и извадиха Айета на Престола изпод него и го присъединиха към другите айети.” [Ахмед]
Ебу Умаме (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете Айету-л-Курси веднага след всеки предписан намаз, няма да има нищо между него и влизането му в Дженнета, освен смъртта.” [ен-Несаи; Ибн Хиббан; ед-Дарими]
Имам Ахмед (рахимехуллах) е казал: „Предава се от Есма бинт Язид (радийаллаху анха), че е чула Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) да казва относно айетите: „Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [ел-Бекара, 2: 255] и „Елиф. Лям. Мим. Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [Али Имран, 3: 1-2], че в тях се съдържа най-великото име на Аллах [Исму-л-Азам].” [Ебу Давуд; ет-Тирмизи; „Тефсир Ибн Kесир”]
Убей ибн Каб (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „О, Ебу-л-Мунзир, знаеш ли кой айет от Книгата на Аллах е най-велик?” Аз казах: „Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [2: 255] Тогава той ме потупа по гърдите и каза: „Нека знанието да те радва, Ебу-л-Мунзир!” [Муслим; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
От имам Ахмед (рахимехуллах), от Мухаммед ибн Джафер, от Усман ибн Итаб се предава, че Ебу ес-Сулейл е казал: „Човек от сподвижниците на Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) извика хората, докато се събраха много около него, след което се качи на покрива на една къща и се обърна към хората, казвайки: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) попита: „Кой айет от Корана е най-велик?” Един човек каза: „Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [ел-Бекара, 2: 255] Той продължи: „Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) постави дланите си между раменете ми и почувствах хладнина в средата на пазвата си и той ми каза: „Поздравления за знанието ти, Ебу-л-Мунзир!” [„Тефсир Ибн Кесир”]
Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Това е най-великият айет от Корана [имайки предвид Айету-л-Курси].” Предадено е от Убей ибн Каб (радийаллаху анх), че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) го попитал: „Кой е най-великият айет от Корана?” Убей казал: „Аллах и Неговият Пратеник знаят най-добре.” Повторил това няколко пъти, след което казал: „Айету-л-Курси.” Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) казал: „Поздравления за твоето знание, Ебу-л-Мунзир! Кълна с в Онзи, в Чието владение е моята душа, Айету-л-Курси има език и две устни, с които прославя Аллах в подножието на Престола.” [„Тефсир Ибн Кесир”]
Ебу Умаме (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Най-великото име на Аллах [Исму-л-Азам], с което, ако Той бъде зован, Той ще отговори, се намира в три сури: ел-Бекара, Али Имран и Та-ха.” Хишам ибн Аммар, хатибът на Дамаск, е казал: „В ел-Бекара това е: „Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [2:255], в Али Имран това е: „Елиф. Лям. Мим. Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [3:1-2], а в Та-ха това е: „И лицата ще се смирят пред Вечноживия, Неизменния…” [20:111]. [мерфу хадис, „Тефсир Ибн Кесир”]
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете четири айета от началото на сура ел-Бекара, Айету-л-Курси, два айета след него и три айета от края сурата, Шейтана няма да се доближи до него и до семейството му през този ден, и нищо, което презира, няма да се доближи до него или до семейството му, и винаги щом тези айети се прочетат над луд човек, той си възвръща съзнанието.” [ед-Дарими; ен-Несаи; Ибн Хиббан; ет-Таберани]
Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) е казал: „Който прочете десет айета от ел-Бекара през нощта, Шейтана няма да има достъп до тази къща през тази нощта чак докато се събуди на сутринта. Това са четири айета от началото на сурата, Айету-л-Курси, два айета след него и три айета от края сурата.” [ед-Дарими]
Ебу Умаме (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Четете сура ел-Бекара, защото в придържането към нея има берекет, а в изоставянето й има съжаление.” [Муслим]
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Всичко си има гръб, а гърбът на Корана е ел-Бекара.” [ет-Тирмизи; ед-Дарими]
Ебу Месуд ел-Бедри (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете последните два айета от сура ел-Бекара през нощта, те ще му бъдат достатъчни.” [ел-Бухари]
Абдуллах ибн Убей ибн Каб (радийаллаху анх) предава, че баща му му казал, че имал съд, в който държал фурми. Той имал навика да го проверява и веднъж установил, че броят на фурмите намалявал. Затова решил да пази една нощ, при което видял звяр, който приличал на подрастващо момче. Бащата казал: „Поздравих го със селям и той ми отговори. Тогава аз го попитах: „Какво си ти, джин или човек?” Той отговори: „Джин.” Казах му: “Покажи ми ръката си.” И той ми я показа и приличаше на лапа на куче с козина. Казах: „Всички джинове ли изглеждат така?” Той каза: „Не знам никой от джиновете, който да е по-силен от мене!” Аз попитах: „Какво те накара да извършиш това, което направи [т.е. да вземеш фурми]?” Той каза: „Чухме, че си човек, който обича благотворителността, и поискахме да имаме от храната ти.” Попитах го: „Какво може да ни защити от вас?” Той отговори: „Айету-л-Курси.” На следващия ден отидох при Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) и му разказах за случилото се, след което той каза: „Злият е казал истината.” [„Тефсир Ибн Кесир”]
Ибн Аббас (радийаллаху анх) разказва: „Докато Джибрил (алейхисселям) седеше с Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), той чу звук над него и повдигна главата си, след което каза: „Това е врата на небето, която беше отворена днес и която никога не е била отваряна преди днес. Ангел се спусна оттам.” Той каза: „Това е ангел, който слезе на земята и който никога не е слизал преди днес.” Той даде поздрав и каза: „Добри новини за две светлини, които са ти дадени и които не са били дадени на нито един пророк, преди теб: ел-Фатиха и края на сура ел-Бекара. Няма да прочетете буква от тях, без да не ви бъде дадено.” [Муслим; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Ебу Умаме (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Четете двете сияйни ел-Бекара и Али Имран, защото те ще дойдат в Деня на къямета като два облака, или като две сенки, или като две ята птици, за да се застъпят за своя другар.” [Муслим]
Ен-Наввас ибн Семан (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Коранът ще бъде доведен в Деня на къямета заедно със своите другари, които са живели според него. Начело ще са сурите ел-Бекара и Али Имран, които ще са като два черни облака или като навеси със сияние, или като две ята птици, дошли, за да се застъпят за своя другар.” [Муслим]
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава: „Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) ме назначи за охрана на зекята от Рамазан. Някой дойде и започна да взима шепи храна. Сграбчих го и му казах: „Кълна се в Аллах, ще те заведа при Пратеника на Аллах!” Той каза: „Аз съм беден, имам голямо семейство и съм в отчаяна нужда!” Пуснах го и на сутринта Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „О, Ебу Хурайра, какво направи с твоя пленник вчера?” Казах: „О, Пратенико на Аллах, той се оплака, че е в отчаяна нужда и че има голямо семейство, затова проявих милост към него и го пуснах по пътя му.” Той каза: „Той те е излъгал и пак ще се върне.” Така че от думите на Пратеника на Аллах знаех, че той ще се върне. Затова легнах в засада и когато дойде отново започна да взима шепи храна. Сграбчих го и казах: „Ще те заведа при Пратеника на Аллах!” Той каза: „Остави ме. В нужда съм и имам голямо семейство. Няма да се върна отново!” Смилих се и го пуснах по пътя му. На сутринта Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) ме попита: „О, Ебу Хурайра, какво направи с твоя пленник вчера?” Казах: „О, Пратенико на Аллах, той се оплака, че е в отчаяна нужда и че има голямо семейство, затова проявих милост към него и го пуснах по пътя му.” Той каза: „Той те е излъгал и пак ще се върне.” Легнах в засада за трети път и когато дойде започна отново да взима шепи храна. Сграбчих го и казах: „Ще те заведа при Пратеника на Аллах! Това е трети пореден път. Твърдеше, че няма да се върнеш отново, но ето те тук!” Той каза: „Ако ме пуснеш ще те науча на слова, които ще ти помагат.” Попитах: „Какви са те?” Каза: „Когато си лягаш, прочети Айету-л-Курси. Аллах ще определи някой, който ще те пази, и Шейтана няма да те доближава до сутринта.” Пуснах го да си върви. На сутринта Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) ме попита: „О, Ебу Хурайра, какво направи с твоя пленник вчера?” Казах: „О, Пратенико на Аллах, той каза, че ще ме научи на слова, които ще ми помагат, ако го пусна.” Той попита: „Какви са те?” Отговорих: „Той ми каза: „Когато си лягаш, прочети Айету-л-Курси. Аллах ще определи някой, който ще те пази, и Шейтана няма да те доближава до сутринта.” Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Той е казал истината, въпреки че е лъжец. Знаеш ли с кого говори през тези три нощи, Ебу Хурайра?” Отговорих отрицателно. Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Това беше Шейтана.” [ел-Бухари]

Сура Ал Имран (№3)

Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) е казал: „Какво прекрасно съкровище е сура Али Имран за бедняка, който я чете в намаза през последната част от нощта.” [ед-Дарими]
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Най-великото име на Аллах [Исму-л-Азам], с което, ако Той бъде зован, Той ще отговори, се намира в три сури: ел-Бекара, Али Имран и Та-ха.” [ел-Хаким; Ибн Мадже]
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал на Муаз (радийаллаху анх): „Да те науча ли на дуа, с която ако помолиш Аллах, Той ще изплати дълга ти, дори ако е голям като планината Ухуд?” След това той споменал 26-ти и 27-ми айет от сура Али Имран. [ет-Таберани в „Ес-сагир”]
Mекхул (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Ако някой прочете Али Имран в петъчен ден, ангелите ще го благославят чак до вечерта.” [ед-Дарими; „Мишкят ел-месабих”]
Усман ибн Аффан (радийаллаху анх) предава, че Пратеникa на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Ако някой прочете края на сура Али Имран през нощта, ще му бъде записана наградата за една нощ, прекарана в ибадет.”
Ебу Умаме (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Четете двете сияйни ел-Бекара и Али Имран, защото те ще дойдат в Деня на къямета като два облака, или като две сенки, или като две ята птици, за да се застъпят за своя другар.” [Муслим]
Ен-Наввас ибн Семан (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Коранът ще бъде доведен в Деня на къямета заедно със своите другари, които са живели според него. Начело ще са сурите ел-Бекара и Али Имран, които ще са като два черни облака или като навеси със сияние, или като две ята птици, дошли, за да се застъпят за своя другар.” [Муслим]

Сура Ал-Анам (№6)

Джабир (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Толкова много ангели придружаваха нейното низпославане, че хоризонтът беше изпълнен от тях.” [ел-Хаким; ез-Зехеби; ел-Бейхеки]
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Сура ел-Енам беше низпослана цялата, придружавайки я седемдесет ангели от всяко небе, докато пристигне до мен. Винаги щом тя се чете над болен човек, Аллах го излекува.” [ел-Бейхеки; ел-Хатиб]
Умер ибн ел-Хаттаб (радийаллаху анх) предава, че Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Сура ел-Ен’ам е от сърцевината на Корана.” [„Тефсир ел-Куртуби”]

Сура Худ (№11)

Каб (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Четете сура Худ в петъците.” [мурсел хадис, ед-Дарими; „Мишкят ел-месабих”]
Сура Юсуф (№12)
Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Учете роднините си да четат сура Юсуф, защото всеки мюсюлманин, който я чете или учи семейството и робите си на това, Аллах ще облекчи смъртните болки за него, и ще му даде сила, която ще му попречи да завижда на негов брат мюсюлманин.” [Ибн Асакир]
Сура ел-Кехф (№18)
Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който чете сура ел-Кехф по същия начин, по който е била низпослана, тя ще бъде светлина за него в Съдния ден, от дома му до Мека. И всеки, който чете последните десет айета от сурата и след това ед-Деджал се появи, eд-Деджал няма да има никакво право върху четящия.” [ел-Хаким; ез-Зехеби]
Ебу-д-Дерда (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който наизусти десет айета от началото [или според друга версия от края] на сура ел-Кехф, ще бъде предпазен от ед-Деджал.” [Муслим; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Пророкa (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура ел-Кехф в петък, Аллах ще запали за него светлина, която ще освети периода между двата петъка [петъкът, в който е прочетена сурата, до следващия петък].” [ел-Хаким; „Мишкят ел-месабих”; ел-Бейхеки смята, че хадисът не е достоверен]
Ел-Бера ибн Азиб (радийаллаху анх) предава: „Един човек четял сура ел-Кехф, а конят му бил вързан с две въжета до него. Облак започнал да се спуска и да се разпростира над този човек и продължил да се приближава все повече и повече, че чак конят му започнал да скача [сякаш се страхувал от нещо]. На сутринта човекът дойде при Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) и му разказа за случилото се. Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) каза: „Това е било ес-сакина [спокойствие], което е слязло заради [четенето на] Корана.” [ел-Бухари; ет-Тирмизи]

Сура Та ха (№20)

Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Хиляда години преди да създаде небесата и земята Аллах е чел Ta-ха и Ясин, и когато ангелите чули това четене казали: „Честити са хората, на които това се низпослава, честити са умовете, които запомнят това, и честити са езиците, които произнасят това.” [ед-Дарими; ет-Тирмизи]
Ебу Умаме (радийаллаху анх) предава, че Пратеникa на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Най-великото име на Аллах [Исму-л-Азам], с което, ако Той бъде зован, Той ще отговори, се намира в три сури: ел-Бекара, Али Имран и Таха.” Хишам ибн Аммар, хатибът на Дамаск, е казал: „В ел-Бекара това е: „Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [2:255], в Али Имран това е: „Елиф. Лям. Мим. Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!” [3:1-2], а в Та-ха това е: „И лицата ще се смирят пред Вечноживия, Неизменния…” [20:111]. [мерфу хадис, „Тефсир Ибн Кесир”]

Сура Ал-Муаминун (№23)

Ибн Месуд (радийаллаху анх) прочел сура ел-Муминун от айет 115 до айет 118 в ухото на болен човек и той се излекувал. Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) попитал: „Какво чете в ухото му?” Ибн Месуд (радийаллаху анх) му отговорил, а Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) казал: „Кълна се в Онзи, в Чието владение е моята душа, ако вярващ човек я прочете над планина, тя ще се разруши.” [„Фетх ел-кадир”]

Сура Ас-Саджда (№32)

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) не е лягал да спи, докато не прочете сура ес-Седжде. [ет-Тирмизи; ел-Хаким; ез-Зехеби в „Сахих ел-джами”]
Халид ибн Медан (един от табиин) е казал: „Четете сурата „Елиф. Лям. Мим. Низпославането…” [сура ес-Седжде], защото чух, че един човек, извършил много грехове, е чел нея и нищо друго. Тя разпростряла крилото си върху него и казала: „О, Господарю, опрости го, защото той често ме четеше!” Така Аллах Теаля я е направил застъпничка за четящия и Аллах казал: „Запишете му награда и го извисете с една степен за всеки грях.”
Халид също е казал: „Тя ще говори в интерес на четеца й, когато той е в гроба, и тя ще казва: „О, Аллах, ако аз съм част от Твоята Книга, направи ме застъпничка за него. Но ако не съм част от Твоята Книга, заличи ме от нея.” Тя ще бъде като птица, която ще спусне крилото си върху четеца й, ще се застъпи за него и ще го предпази от наказанието в гроба.”
Халид е казал същото и за сура ел-Мулк. Той не си е лягал вечер, докато не ги прочете. Казал е също, че тези две сури имат 60 достойнства повече от която и да е друга сура в Корана.

Сура Йа Син (№36)

Енес (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Всичко си има сърце, а сърцето на Корана е Ясин. Който я прочете, Аллах ще му запише награда за десет прочитания на Корана.” [ет-Тирмизи; ез-Зехеби]
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура Ясин през нощта, заради задоволството на Аллах, Аллах ще го опрости.” [Ибн Хиббан; ед-Дарими; ет-Таберани; ел-Бейхеки; Ибн Мердаваих; Ебу Яля]
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура Ясин през нощта, той ще бъде опростен. И който прочете сура Ха-мим – тази, в която се споменава дим [сура ед-Духан], – той ще бъде опростен.”[Ебу Яля]
Макил ибн Ясар (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура Ясин, заради задоволството на Аллах, миналите му грехове ще бъдат опростени, затова я четете за умрелите измежду вас.” [ел-Бейхеки]

Сура Фуссилат (№41)

Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Всичко си има своя плод и печалба, а плодът на Корана е Ха-мим [сура Фуссилет]. Сурите, започващи с „ха-мим” са красиви, свежи, ароматни, прекрасни ливади. Който иска да се разхожда из ливадите на Дженнета, нека да чете тези сури.” [ел-Куртуби в „Ет-тезкяр фи ефдал ел-езкяр”]

Сура Ад-Духан (№44)

Ибн Месуд (радийаллаху анх) е казал: „Сурите, започващи с „ха-мим” са украсата на Корана.” [ел-Хаким; ез-Зехеби; ел-Бейхеки; Ибн ел-Мунзир]
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който чете сура ед-Духан всяка вечер, 70,000 ангели ще се молят за неговото опрощение.” [ет-Тирмизи]
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура Ясин през нощта, той ще бъде опростен. И който прочете сура Ха-мим – тази, в която се споменава дим [сура ед-Духан], – той ще бъде опростен.” [Ебу Яля]
Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Сурите, започващи с „ха-мим” са красиви, свежи, ароматни, прекрасни ливади. Който иска да се разхожда из ливадите на Дженнета, нека да чете тези сури.” [ел-Куртуби в „Ет-тезкяр фи ефдал ел-езкяр”]

Сура Ал-Фатх (№48)

Умер (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Тази нощ ми бе низпослана сура от Корана. Наистина тя е по-скъпа за сърцето ми от всяко друго нещо под слънцето.” След това Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) прочел сура ел-Фетх от 1-вия до 5-тия айет. [ел-Бухари]

Сура Ар-Рахман (№55)

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) отишъл при сподвижниците и прочел сура ер-Рахман, но всички останали мълчаливи. Казал им, че е ходил при джиновете и че я прочел и при тях и джиновете били впечатлени. Когато четял айетите „Та кои блага на вашия Господар взимате за лъжа?”, джиновете казвали: „Няма благо, което може да вземем за лъжа, хвала на Аллах!” [ет-Тирмизи; Ибн ел-Мунзир; ел-Хаким; ел-Азаме]
Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Всичко си има украшение, а украшението на Корана е сура ер-Рахман.” [ел-Бейхеки]

Сура Ал-Уакиа (№56)

Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) предава, че Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който чете сура ел-Вакиа през нощта, никога няма да се сблъска с бедността.” [Ибн ес-Сунни; ел-Бейхеки]
Пророкa (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Сура ел-Вакиа е сурата на богатство, затова я четете и научете децата си да я четат.” [Ибн Асакир]

Сура ел-Хадид (№57)

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е четял сурите за прослава преди лягане и е казал, че в тях има един айет, който е по-добър от хиляда айета. [ет-Тирмизи]
Тези сури са: ел-Хадид (№57), ел-Хашр (№59), ес-Сафф (№61), ел-Джумуа (№62), ет-Тегабун (№64)

Сура Ал-Хашр (№59)

Макал ибн Ясир (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който сутрин прочете последните три айета от сура ел-Хашр след като е казал три пъти: „Търся убежище при Аллах, Всечуващия, Всезнаещия, от прокудения шейтан!”, Аллах ще определи 70 000 ангели, които да се молят за него до вечерта, и ако умре през този ден, ще е умрял като мъченик. И ако прочете тези айети вечерта, същото ще се отнася за него чак до сутринта.” (Ахмед; ет-Тирмизи; ед-Дарими)

Сура Ал-Мулк (№67)

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Има една сура в Корана, която е само трийсет айета. Тя ще защитава всеки, който я е чел, докато не го въведе в Дженнета.” [ет-Теберани в „Ел-евсат”; „Фетх ел-кадир”; „Сахих ел-джами”; Ибн Мердаваис]
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Коранът съдържа една сура от трийсет айета, която ще се застъпи за човек, докато той не бъде опростен. Тя е: „Благословен е Онзи, в Чиято Ръка е Владението…” [сура ел-Мулк].” [Ебу Давуд; Ахмед; ет-Тирмизи; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Сура ел-Мулк е защита срещу мъчението в гроба.” [„Сахих ел-джами”; ел-Хаким; ен-Несаи]
Джабир (радийаллаху анх) предава: „Беше обичай на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) да не си ляга, докато не прочете „Благословен е Онзи, в Чиято Ръка е Владението…” [сура ел-Мулк] и „Елиф. Лям. Мим. Низпославането…” [сура ес-Седжде]”. [Ахмед; ет-Тирмизи; ед-Дарими]
Енес (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Има сура, която ще защитава четеца й, докато не го въведе в Дженнета.” [ет-Таберани]
Абдуллах ибн Аббас (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Иска ми се сура ел-Мулк да беше в сърцето на всеки мюсюлманин.” [ел-Хаким; Мухаммед ел-Джезри в „Ел-хисн ел-хасин”]
Ибн Аббас (радийаллаху анх) предава, че един от сподвижниците на Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) опънал палатката си над един гроб несъзнателно и чул един човек да чете: „Благословен е Онзи, в Чиято Ръка е Владението…” [сура ел-Мулк] до края. Отишъл и разказал за това на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем), а той казал: „Той е бил защитникът, бранителят, който пази от наказанието на Аллах Теаля.” [ет-Тирмизи]
Халид ибн Медан (един от табиин) е казал за сура ел-Мулк и ес-Седжде: „Тези две сури ще се борят за четеца им в гроба и ще кажат: „О, Аллах, ако ние сме част от Твоята Книга, приеми нашето застъпничество за него. А ако не сме част от Твоята Книга, заличи ни от нея.” Тези сури ще спуснат крилата си като птици и ще спасят човека от мъчението на гроба.” [„Мишкят ел-мисбах”]
Абдуллах ибн Месуд (радийаллаху анх) е казал: „Който чете „Благословен е Онзи, в Чиято Ръка е Владението…” [сура ел-Мулк] всяка вечер, Аллах ще го предпази от мъчението в гроба. По времето на Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) я наричахме „Ел-маниа” [Защитничката]. В Книгата на Аллах тя е сура, която ако се чете всяка нощ, това е много хубаво.” [ен-Несаи]

Сура Ал-Аля (№87)

Али (радийаллаху анх) превада: „Той [Пророка] обичаше тази сура.” [Ахмед]

Сура Аз-Зилзала (№99)

Абдуллах ибн Аббас и Енес ибн Малик (радийаллаху анхума) предават, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура ез-Зилзале (№99), ще получи награда колкото за прочитането на половината Коран. Който прочете сура ел-Кяфирун (№109), ще получи награда колкото за прочитането на една четвърт от Корана. Който прочете сура ел-Ихляс (№112), ще получи награда колкото за прочитането на една трета от Корана.” [ет-Тирмизи]
Един стар човек, който твърдял, че запомня трудно и че езикът му е муден, поискал Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) да го научи да чете някоя подробна сура. Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) го научил да чете: „Когато земята бъде разтърсена в трус…” [сура ез-Зилзале] до края. Човекът казал: „Кълна се в Онзи, Който те е изпратил с Истината, никога няма да прочета повече от това.”

Сура Ал-Адиат (№100)

Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура ел-Адият, ще получи награда колкото за прочитането на половината Коран.” [ел-Хаким; ет-Тирмизи]

Сура Ат-Такасур (№102)

Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете хиляда айета в една нощ, ще срещне Аллах усмихнат.” Някой попитал: „О, Пратенико на Аллах, кой от нас може да прочете хиляда айета?!” Тогава Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) прочел сура ет-Текясур и казал: „Кълна се в Онзи, в Чието владение е моята душа, тя се равнява на хиляда айета.” [eл-Хатиб в „Ел-муттефек вел муфтерак”, ед-Дейлеми във „Фетх ел-кадир”]

Сура Ал-Кафирун (№109)

Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Прочетете сура ел-Кяфирун и тогава отидете да спите, защото тя е очистване от ширк.” [Ебу Давуд; ел-Хаким]
Абдуллах ибн Аббас и Енес ибн Малик (радийаллаху анхума) предават, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура ез-Зилзале (№99), ще получи награда колкото за прочитането на половината Коран. Който прочете сура ел-Кяфирун (№109), ще получи награда колкото за прочитането на една четвърт от Корана. Който прочете сура ел-Ихляс (№112), ще получи награда колкото за прочитането на една трета от Корана.” [ет-Тирмизи]
Абдуллах ибн Умер ел-Хаттаб (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Кул хувеллаху ехад” се равнява на една трета от Корана, а „Кул я еййухел кяфирун” се равнява на една четвърт от Корана.” [ет-Таберани го е класифицирал като сахих хадис]
Сура ен-Наср (№110)
Енес (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Тя се равнява на една четвърт от Корана.” [ет-Тирмизи]
Сура ел-Ихляс (№112)
Енес (радийаллаху анх) предава, че някакъв човек казал на Пророка (саллеллаху алейхи веселлем): „Наистина обичам тази сура.” Пейгамбера (саллеллаху алейхи веселлем) отговорил: „Любовта ти към нея ще ти позволи да влезеш в Дженнета.” [ет-Тирмизи; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Ебу Саид ел-Худри (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал за сура ел-Ихляс: „Кълна се в Онзи, в Чието владение е моята душа, тя се равнява на една трета от Корана!” [ел-Бухари; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Абдуллах ибн Умер ел-Хаттаб (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Кул хувеллаху ехад” се равнява на една трета от Корана, а „Кул я еййухел кяфирун” се равнява на една четвърт от Корана.” [ет-Таберани го е класифицирал като сахих хадис]
Муаз ибн Енес (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете „Кул хувеллаху ехад” до края десет пъти, Аллах ще построи за него палат в Дженнета.”
Ебу Хурайра (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Кул хувеллаху ехад” се равнява на една трета от Корана.” [Муслим; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Абдуллах ибн Аббас и Енес ибн Малик (радийаллаху анхума) предават, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Който прочете сура ез-Зилзале (№99), ще получи награда колкото за прочитането на половината Коран. Който прочете сура ел-Кяфирун (№109), ще получи награда колкото за прочитането на една четвърт от Корана. Който прочете сура ел-Ихляс (№112), ще получи награда колкото за прочитането на една трета от Корана.” [ет-Тирмизи]
Енес (радийаллаху анх) е казал: „Ако четеш сура ел-Фатиха и сура ел-Ихляс, докато лежиш в постелята си, ще бъдеш предпазен и няма да се страхуваш от нищо, освен от смъртта.” [„Тефсир ел-Мезхери”]
Ебу Саид ел-Худри (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал на сподвижниците си: „Има ли някой, който не може да прочете една трета от Корана през нощта?” Това е било трудно за тях и те рекли: „Кой от нас е способен на това, о, Пратенико на Аллах?” Той казал: „Кул хувеллаху ехад, Аллахуссамед” съставлява една трета от Корана.” [ел-Бухари; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Енес (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Ако някой прочита двеста пъти на ден „Кул хувеллаху ехад” до края, греховете му за петдесет години ще бъдат опростени, освен ако няма дълг.” [ет-Тирмизи; ед-Дарими]
В друга версия на хадиса се казва: „петдесет пъти на ден” и не се споменава: „освен ако няма дълг”.
Аише (радийаллаху анха) предава, че всяка нощ, когато Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) лягал в постелята си, той събирал длани и след като прочитал сурите ел-Ихляс, ел-Фелек и ен-Нас духвал в тях, след което обтривал с длани колкото е възможно повече от тялото си, като започвал с главата, лицето и предната част на тялото си. Той правел това по три пъти. [ел-Бухари]

Сура Ал-Фалак (№113)

Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „О, Укбе, научи се да четеш сура ел-Фелек, защото никога няма да прочетеш по-обичана от Аллах и по-достойна за Него от тази сура.” [ед-Дурайс; Ибн ел-Енбари; ел-Хаким; ез-Зехеби; Ибн Мердаваих]
Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е търсил защита срещу джиновете и срещу уроки, докато сурите ел-Фелек и ен-Нас не били низпослани. След това той започнал да си служи с тях и изоставил другите неща. [ет-Тирмизи; ен-Невеви в „Рияду-с-салихин”]
Укбе ибн Амир (радийаллаху анх) предава, че Расулюллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Не видяхте ли айетите, които ми бяха низпослани тази нощ и подобни на които не са виждани досега? „Кажи: “Опазил ме Господарят на разсъмването…” [сура ел-Фелек] и „Кажи: “Опазил ме Господарят на хората…” [сура ен-Нас].” [Муслим]

Сура Ан-Нас (№114)

Аише (радийаллаху анха) предава: „Винаги когато Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) се разболееше, той четеше ел-Муаввизатейн [сурите ел-Фелек и ен-Нас] и след това духваше върху тялото си. Когато се разболя сериозно, аз ги четях и обтривах ръцете му по тялото му, надявайки се на благодатта им.” [ел-Бухари]
Укбе ибн Амир (радийаллаху анх) предава, че Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е казал: „Никой, търсещ убежище, не може да потърси убежище с нещо като тези двете [сурите ел-Фелек и ен-Нас].” [Ебу Давуд]