ВИДОВЕ ОРУЧ

 

ВИДОВЕ ОРУЧ

І. Фарз оруч:
а) фарз оруч в точно определено време – в месец Рамазан.
б) фарз оруч в неопределено време:
- Оруч, който е када – ако някой е пропуснал в Рамазан един или повече дни по уважителни причини, той трябва задължително да го наговее след Рамазан.
ІІ. Оруч наказание:
а) Наказание от три дни – за неизпълнена клетва или грешна клетва, за умишлено убиване на животно по време на Хадж в ихрам.
б) Наказание от десет дни – когато някой е на Хадж с едно пътуване и направи Умра и Хадж, след което по някаква причина не може да заколи курбан, който му е задължителен – трябва да държи десет дена оруч. Три дена се говеят в Мекка, а останалите вкъщи. Доказателство за това е сура „Бакара: 196”.
в) Наказание от шестдесет дни:
- за умишлено и безпричинно разговяване по време на Рамадан.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) разказва: „Веднъж бях с Пратеника (с.а.с.), при нас дойде един мъж, който каза: ,,О, Пратенико на Аллах, извърших голям грях (унищожих се).” Пратеникът (с.а.с.) попита: ,,Какво си направил?”. Мъжът отговори: ,,Направих сношение с жена си, а аз съм оручлия и е Рамазан”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Можеш ли да освободиш един роб?”. Каза: ,,Не!”. След това попита (с.а.с.): ,,Можеш ли да говееш шестдесет дни последователно оруч?”. Каза: ,,Не!”. „Можеш ли да нахраниш шестедесет бедняци?”. Каза: ,,Не мога!”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) замълча. След известно време му донесоха голяма кошница с фурми, а той (с.а.с.) попита: ,,Къде е човекът, който беше при мен преди малко?”. Човекът стана и каза: ,,Тук съм, о, Пратенико на Аллах”. Пратеникът (с.а.с.) му каза: ,,Вземи кошницата и раздай фурмите!”. (фурмите били около 45 кг.) Човекът казал: „О, Пратенико на Аллах, кълна се в Аллах, в моя квартал няма по-беден от мен!”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) се засмя така, че му се видяха кътните зъби. И каза: “Тогава нахрани семейството си!” (Муттефекун алейхи)
- При неволно убийство на мюсюлманин – наказанието за това е, да се освободи един роб или да се говее шстдесет дни без прекъсване или да се нахранят шестдесет човека. А на близките на убития се дава кръвнина (дия), като една дия се равнява на сто камили. Ако убиецът няма пари, влиза в затвора и работи принудителен труд.
- Зихар – това е често явление при арабите, за което е споменато в сура ,,Маиде: 2 – 4”. Когато една жена ядосва своя съпруг системно, той й казва: ,,От сега нататък си като моята майка”, т.е. възбранява си да спи с нея, както няма право да спи с майка си. Както спането с майка му е харам, така и с жена му вече става харам, защото това е вид клетва. От този момент нататък, ако иска да си върне жената, трябва да говее шестдесет дни. Зихара е равностойна на развод.
­­­­
ІІІ. Оруч, който е ваджиб.
- Оруч, който се прави при заричане (незир). Например, ако някой се зарече пред Аллах (С.Т.), че ще говее, ако му се изпълни нещо.
ІV. Оруч, който е суннет.
Това е оруч, който не е задължителен, но Пратеникът (с.а.с.) го е правил.
а) Шест дена говеене през месец Шаууал след месец Рамадан.
Хадис: Ебу Еюб (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който говее в Рамазан и след това говее шест дена в месец Шаууал – все едно е говял цяла година.” (Муслим, Тирмизи, Ебу Дауд и Ахмед)
Когато човек говее в Рамазан, получава за всеки ден десеторна награда и след като говее още шест дена през месец Шаууал, стават общо триста и шестдесет дена, т.е. говял е цяла година.
б) Говеене в деня Арафа – това е деветият ден от месец Зилхидже или това е денят преди Курбан Байрям, като това не се отнася за хаджиите.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който говее в деня Арафа, Аллах (С.Т.) му опрощава малките грехове за една година назад и за една година напред”. (Муслим)
в) Говеене в деня Ашура – това е десетият ден от месец Мухаррам, като е суннет да се говее или един ден преди деня Ашуре, или един ден след него, но по-добре е да се говее трите дена.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който говее в този ден, Аллах (С.Т.) му опрощава малките грехове за изминалата година.” (Муслим и Ебу Дауд)
г) Държане на оруч в Понеделник и Четвъртък от седмицата.
- Когато Пратеникът (с.а.с.) бил попитан защо говее в тези дни, той отговорил: ,,В тези дни се представят делата пред Аллах и аз искам да съм оручлия.”
д) Всеки месец по три дена – 13, 14, 15-тия ден от всеки лунен месец. Тези дни се наричат ‘бели дни’ заради пълнолунието.
Хадис: Ибн Месуд (р.а.) казва: ,,Пратеникът (с.а.с.) държеше оруч всеки месец по три дни и казваше: „Ако иска някой да държи оруч, то това са трите дена в месеца – 13, 14, 15-тия”. (Ебу Дауд и Тирмизи)
е) Оручът на Дауд (а.с.).
Хадис: Абдуллах ибн Амир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Най-достойният оруч (който е нафиле), е оручът на Дауд (а.с) – един ден говееше и един ден не говееше.” (Муттефекун алейхи)
Тогава Абдуллах ибн Амир (р.а) казал: „Аз мога и повече от това, а Пратеникът (с.а.с.) казал: ,,Няма по-добър оруч от оруча на Дауд (а.с.).”
ж) Държане на оруч първите осем дни от месец Зилхидже.
Хадис: Предава Хафза бинту Умер (р.а.): „Четири неща Пратеникът (с.а.с.) никога не ги оставяше: Оруча в деня Ашуре; оруча на деветте дни преди Курбан Байрям; оруча от три дена във всеки месец; двата рекята суннет на сабах намаз.” (Ахмед и Ебу Дауд)
з) Оручът в месец Шабан.
Хадис: Предава Айше (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) държеше най-много оруч (извън Рамазан) през месец Шабан, но не говееше целия месец. Няма друг месец в който Пратеникът (с.а.с.) да е говял целия месец, освен Рамадан, но най-много нафиле оруч държеше в месец Шабан.” (Муттефекун алейхи)
V. Дни, в които е мекрух (нежелателно) да се прави оруч.
1. Оруч само в деня джумуа.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не избирайте нощта на джумата (четвъртък) за нощен намаз и не правете оруч само в джума, освен ако този ден влиза в някакъв друг оруч!”
2. Да не се избира за оруч само в Събота.
Хадис: Абдуллах ибн Бусар (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не дръжте оруч в събота, освен ако не е задължително!”. (Сунен )
3. Да не се избира оруч само в Неделя.
Учените правят сравнение на основа горния хадис за Съботата, защото в Неделя християните постят. Мекрух е да се говее само в Неделя, без причина или в изброените дни.
4. Да се прави оруч само в деня Ашуре.
В този ден може да се говее, само ако се говее един ден преди това и едни ден след това.
5. Мекрух е да се прави непрекъснат оруч – т.е. всеки ден.
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Няма оруч за този, който вечно е държал оруч.” (Бухари и Муслим)
6. Жената да не прави нафиле оруч, без разрешение на мъжа й, когато той си е вкъщи.
Казва Пратеникът (с.а.с.): „Не е позволено на една жена да прави нафиле оруч, когато мъжът й си е вкъщи, без да се допита до него.” (Муттефекун алейхи)
7. Да не се прави два или три дена последователно оруч, без да се яде сутрин и вечер.
8. Когато някой е пътник и пътуването му е трудно, е мекрух да прави нафиле оруч.
9. Ден на съмнение – тридесетият ден на месец Шабан или един ден преди Рамазан, когато не се знае дали е влезнал Рамазанът.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не правете нафиле оруч един или два дена преди Рамазан, освен ако някой от вас няма друг оруч за говеене!” (Предаден от шестте имами)
VІ. Оруч, който е харам.
1. В първия ден на Рамазан Байрям – това е първият ден на месец Шаууал и той е празник за мюсюлманина. В този ден е харам да се говее.
2. На Курбан Байрям, който е четири дена – това са 10, 11, 12 и 13 ден на месец Зилхидже.
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) забрани да се държи оруч в два дена – в първия ден на Рамазан Байрям и в първия ден на Курбан Байрям.” (Муттефекун алейхи)
Хадис: Пратеникът (с.а.с.) казва: „Дните на Мина са дни за ядене, пиене и споменаване на Аллах.” (Муслим)
3. Харам е оручът на жена, която е в хаиз или нифас.
Според някои учени, ако на някой човек лекарите му кажат, че наистина, ако говее, има опасност за живота му – тогава оручът му е харам.
VІІ. На кого е фарз оручът в месец Рамазан?
1. Да е мюсюлманин.
2. Да е пълнолетен.
3. Да е разумен (добре с ума).
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Калемите са вдигнати (т.е. не са отговорни за делата си) за три групи хора: 1) за малко дете, докато достигне пълнолетие; 2) който не е добре с ума, докато се оправи; 3) човек, който спи, докато се събуди.”
Ако едно дете върши лоши неща и родителите го подстрекават към това, то грехът (вината) поемат родителите или този, който го подстрекава към това, и обратно – имат награда, ако го учат на добро.
4. Да бъде здрав – ако някой е болен, той не трябва да говее, а да се отдължи, когато е здрав. Същото се отнася и за хора, които не могат поради болест да издържат без храна цял ден. Също така и бременни жени или жени – кърмачки.
5. Да не е пътник – сура „Бакара: 184”.
За пътник се смята този, който пътува на разстояние минимум 90 км. в едната посока и пътят да е труден. Който има намерение да пътува, трябва да яде сухур и по време на пътуването, ако изпита нужда от храна, може да разговее.
6. Жената да не е в хаиз или нифас (тогава е харам да говее).
- Ако например възникне пожар или природно бедствие и човек трябва да се включи в спасителни операции – позволено е да яде и пие, само колкото да се подсили. После този ден се наговява.
- Ако се наложи да се даде кръв за спасяване на човешки живот, е позволено да се разговее, след което този ден се наговява.
VІІІ. Фарзове на оруча:
1. Нийет – възнамерение – според имам Ебу Ханифе нийетът трябва да се прави преди имсак, а по изключение – допреди обяд.
2. Да се интересува и знае за времето на заговяване и разговяване.
3. Да се предпазва от заговяване до разговяване от нещата, които провалят оруча.
ІХ. Суннети на оруча:
1. Ядене на сухур - да се яде до последния момент, е от суннета.
2. Навременно разговявяне – при настъпване на времето на Акшам или при започването на езана за този намаз.
Хадис: Ебу Зер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Моят уммет ще бъде на хайр (добро), докато избързват с ифтара и закъсняват със суфера.” (Имам Ахмед – добър)
3. Ифтарът (разговяването) да бъде с фурма по възможност.
Хадис: Предава Енес (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) разговяваше с прясна фурма, ако нямаше прясна – със суха, ако нямаше суха фурма – с вода, преди да кланя Акшам”. (Муслим)
4. Ако някой е много гладен – първо да се нахрани и след това да кланя.
5. Да прави дуа преди да разговее.
Хадис: Абдуллах ибн Амру (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Дуата на говеещия, преди да разговее, не се връща от Аллах (С.Т.).” (Ибн Маджа – до­сто­верен)
Това се прави 10-15 мин. преди да се разговее.
6. Даване на ифтар на друг говеещ, ако има възможност за това.
Хадис: Зейд ибн Халид (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който даде нещо за разговяване на говеещ, получава награда, колкото на говеещия, без да се намали от наградата на говеещия.” (Достоверен)
7. Предпазване на органите и частите на тялото от харам.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който не остави лошите думи и лошите навици, то Аллах (С.Т.) няма нужда от това, той да остави храната и питието си.” (Бухари)
8. Кланянето на намаза ,,Таравих”.
- По времето на Пратеникът (с.а.с.) хората са кланяли този намаз само четири нощи и то по осем рекята. Пратеникът (с.а.с.) не излязъл да кланя другите нощи, защото се събирали много хора и се опасявал да не го вземат за фарз намаз.
Хадис: Айше (р.а.) и Ебу Зер (р.а.) предават: „Пратеникът (с.а.с.) кланяше Таравих намаз с джемаат 23-та, 25-та и 27-мата нощ на месец Рамадан и след това прекрати, страхувайки се да не стане фарз за мюсюлманите, като кланяше по осем рекята”. (Муттефекун алейхи)
По-късно, по времето на Умер (р.а.) мюсюлманите са започнали да кланят по двадесет рекята с единодушно съгласие на всички сахаби.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Придържайте се към моя суннет и суннета на четиримата праведни халифи”. (Ебу Дауд и Тирмизи – достоверен)
Хадис: Предава Абдуллах ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Намазът през нощта се кланя два по два рекята и когато видиш, че наближава сабах намаз – кланяй витир намаз!”. (Муттефекун алейхи)
9. Достойнство на последните десет нощи от месец Рамазан.
а) Нощта ,,Кадр”.
Последните десет нощи от месец Рамазан са най-достойните нощи от цялата година. Това е така, защото в тези нощи е нощта Кадр, която е по-превъзходна от 1000 месеца. Много от редовите мюсюлмани смятат, че тя е 27-та нощ на Рамазан, но ислямските учени са на мнение, че тя е скрита в последните 10 нощи на този месец, или по конкретно в последните 10 нечетни нощи от месец Рамазан.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който прави ибадет в нощта ,,Кадр” с вяра и очакване на награда от Аллах (С.Т.) – на него му се опрощават всички минали (малки) грехове”. (Бухари и Муслим)
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Търсете нощта ,,Кадр” в последните десет нощи на месец Рамазан!” (Ахмед, Несаи и Хаким)
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Търсете нощта ,,Кадр” в последните десет нечетни нощи на месец Рамазан!”. (Бухари)
10. Правене на итикяф
Хадис: Предава Айше (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) престояваше в джамията, с цел итикяф, в последните десет денонощия на месец Рамазан, откакто се преместихме в Медина, докато си замина от света”. (Муттефекун алейхи)
- Итикяфът е от суннета на Пратеника (с.а.с.) и се прави с цел, за да се откъсне човекът от ежедневието, и се отдаде на ибадет, като трябва да отговаря на следните условия:
1) Да е в джамия, където се прави петкратен намаз.
2) Да не се занимава с нищо друго, освен с ибадет (обожаване на Аллах (С.Т.), насихат, Коран или зикр.
3) Да не излиза от джамията, освен при силна необходимост – колкото по-малко се излиза, толкова по-добре.
Итикяф може да се прави и извън свещенния месец, ако се възнамери това.

Х. Мекрухове на оруча:
1. Вкусването или дъвченето на нещо, без никаква нужда. Ако жена готви храна за много хора, й е позволено да вкуси от храната, без да поглъща, за да разбере вкуса, или пък майка с малко дете да храни детето си чрез надъвкване на храната.
2. Пипане, докосване, ухажване между съпрузите.
3. Да се мирише парфюм или силна миризма, или парата от ястието, което се готви.
ХІ. Дейности, които развалят оруча:
1. Полово сношение.
2. Умишлено консумиране на храна или питие (пушене). Ако не е умишлено – не разваля.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Този, който говее и яде или пие след забравяне, то да прекрати веднага, когато се сети, и да си довърши оруча, защото Аллах (С.Т.) го е нахранил и напоил”. (Муттефекун алейхи)
Когато се консумира умишлено храна или се пие, или пуши, оручът се проваля и трябва да се наговее.
3. Умишлено достигане до еякулация (излизане на семенна течност от половия орган). Ако това се случи по време на сън – оручът не се разваля.
4. Изтичане на голямо количество кръв или преливане на кръв. Ако изтичането на кръв е в малко количество – не проваля оруча.
5. Слагането на подхранваща инжекция – ако инжекцията се налага да се сложи и не е подхранваща организма – не проваля оруча, но някои учени казват, че независимо каква е, е по-добре да се отговее.
6. Умишлено повръщане – ако човек, без да иска повърне, не се проваля оручът.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който повърне, без да иска – не трябва да го наговява, а който повърне нарочно – да го наговее (ден за ден)”. (Есхабу сунен)
7. Пушене, дъвчене или смъркане на нещо през носа.
8. Идване на хаиз или нифаз при жените.
! – От изброените неща, които провалят оруча, първите две от тях, ако са предизвикани умишлено, се изисква да се говеят шестдесет дена без прекъсване за наказание, и още един ден за наговяване.
ХІІ. Кефарет – откупване за пропуснат оруч.
1. Кефарет от шестдесет дена оруч или нахранване на шестдесет човека – това се прави при провален оруч, заради умишлено полово сношение или ядене и пиене през деня в Рамазан, без уважителна причина.
2. Кефарет чрез нахранване на един беден човек:
- Когато възрастен човек, поради някаква причина, не държи оруч и не може да го отговее, трябва всяка вечер да нахранва по един човек.
- Неизлечимо болен. Ако някой е бил дълго време болен и е мислил, че няма да оздравее, дава този вид откуп. Но след време, ако оздравее, то трябва да наговее този оруч.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) и от Айше (р.а.) предават, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато някой умре и му е останал оруч – за него може да говеят неговите близки.” (Муттефекун алейхи)
ХІІІ. Фитри – това е задължение за всеки един мюсюлманин.
В края на месец Рамазан, главата на всяко мюсюлманско семейство, трябва да раздаде за всеки един член от неговото семейство по една „Фитра”!
Хадис: Предава Абдуллах ибн Умер (р.а.): „Заповяда ни Пратеникът (с.а.с.) да даваме фитра в Рамазан, за всеки човек по една саа от фурми или една саа от жито за всеки мюсюлманин – свободен или роб, мъж или жена, малък или голям, без изключение”. (Бухари и Муслим)
Най-добре е да се даде брашно, защото това е основна и трайна хранителна стока, да бъде минимум два килограма.
Според имам Ебу Ханифе може да се даде фитра в пари на стойността на хранителния продукт.
Фитра могат да получат тези, които получават и зекят.
Най-добре е да се даде фитра преди Байрямския намаз или един-два дена преди това.
ХІV. Двата големи празника на мюсюлманите – Рамазан Байрам и Курбан Байрям.
Според имам Ебу Ханифе е ваджиб да се кланят намазите на тези празници и след това да се празнува.
Суннет е за намаза да се отиде с гусюл абдест, с най-хубавите дрехи, с които разполага човек, да използва парфюм. Добре е да се отиде преди сабах намаз.

• Кланяне на Байрям намаз:

а) Прави се нийет – възнамерение.
б) Взема се ифтитах текбир и се чете ,,Субханеке”.
в) Вземат се три последователни текбира и се чете сура ,,Фатиха” и още едно суре или айет.
г) Отива се на рукю и седжде, след което се кланя и вторият рекят с ,,Фатиха” и суре или айет.
д) Преди да се отиде на рукю се вземат три последователни текбира, а на четвъртия се отива на рукю и се довършва намазът.
е) След намаза имамът прави хутбе.

8. Закуска преди имсак /пукването на зората/

9. Общност          

10. Храната, с която се разговява след залеза на слънцето.

11. Престояване в джамията за определен период от време през месец Рамазан с цел ибадет. Това се прави в последните десет нощи от свещенния месец в джамия, където се кланя по пет пъти намаз, и се отнася само за мъжете, а жените могат да правят итикяф вкъщи.

12. Количество храна или сума пари, които се дават от всеки мюсюлманин преди Рамазан Байрам или в края на Рамазан на бедните мюсюлмани. Храната, която се дава, трябва да е от основните трайни храни, а количеството й да е около 2кг.

13. Мярка за обем, която е равна на 2,04 кг. (два килограма и четиридесет грама)

Свещени месеци и дни 2013 г.

▶ Свещени месеци и дни - 2013 г. ◄

11 Май - Събота - Началото на Трите месеца (Реджеб)
16/17 Май - Четвъртък/Петък - Регаиб Кандил (Реджеб)
05/06 Юни - Сряда/Четвъртък - Мирадж Кандил (Реджеб)
10 Юни - Понеделник - Месец Шабан - начало (Шабан)
23/24 Юни - Неделя/Понеделник - Берат Кандил (Шабан)
09 Юли - Вторник - Месец РАМАЗАН - начало (Рамазан)
03/04 Август - Събота/Неделя - Нощта Кадр (Рамазан)
07 Август - Сряда - Арефе (Рамазан)
08 Август -Четвъртък - Рамазан Байрям - 1-и ден (Шевал)
09 Август - Петък - Рамазан Байрям - 2-и ден (Шевал)
10 Август - Събота - Рамазан Байрям - 3-и ден (Шевал)
07.09.2013 - събота - Зилкаде
06.10.2013 - неделя - Зилхидже
14.10.2013 - понеделник - Зилхидже - Арефе
15.10.2013 - вторник - Зилхидже - Курбан Байрям - 1-и ден
16.10.2013 - сряда - Зилхидже - Курбан Байрям - 2-и ден
17.10.2013 - четвъртък - Зилхидже - Курбан Байрям - 3-и ден
18.10.2013 - петък - Зилхидже - Курбан Байрям - 4-и ден
04.11.2013 - понеделник - Мухарем - Нова година по Хиджра
13.11.2013 - сряда - Мухарем - деня Ашура
04.12.2013 - сряда - Сафер

***

Нощта Кадир - Kadir Gecesi

Нощта Кадир - Kadir Gecesi

***''Да ви е честита ''Нощта Kадир'',нощ по свята от хиляди месеци.

В тази нощ целият ислямски свят се моли и иска прошка за греховете

си.''**

ПОДРОБНОСТИ.И КАКВО СЕ ПРАВИ ПРЕЗ ТАЗИ НОЩ КАДИР.

Свещени месеци,дни и нощи 2012 г.

Ислямският календар:свещени месеци,дни и нощи 2012 г.

Свещени дни и нощи 2012

2012 година, Хиджри 1433/1434

3/4 февруари – Рождението на Пратеника на Аллах Мухаммад, Саллаллаху алейхи уе селлем;
22 май – начало на Трите свещени месеца;
24/25 май – нощта Регаиб;
16/17 юни – нощта Мирадж;
4/5 юли – нощта Бераат;
20 юли – начало на месец Рамазан;
14/15 август – нощта Кадр /една от последните 10 вечери от месец Рамазан/;
18 август – Арефе;
19 август – Рамазан Байрам;
24 октомври – Арефе;
25 октомври – Курбан Байрам;
24 ноември – Ашуре.

...................................................

Mübarek Günler ve Geceler 2012

MEVLİD KANDİLİ - 03/04 ŞUBAT- CUMA/CUMARTESİ

ÜÇ AYLAR BALANGICI - 22 MAYIS SALI

REGAİB KANDİLİ - 24/25 MAYIS -PERŞEMBE/CUMA

MİRAC KANDİLİ - 16/17 HAZİRAN CUMARTESİ/PAZAR

BERAT KANDİLİ - 04/05 TEMMUZ ÇARŞAMBA/PERŞEMBE

RAMAZAN BAŞLANGICI - 20 TEMMUZ CUMA

KADİR GECESİ - 14/15 AĞUSTOS SALI ÇARŞAMBA

AREFE GÜNÜ - 18 AĞUSTOS CUMARTESİ

RAMAZAN BAYRAMI 1.GÜN - 19 AĞUSTOS PAZAR

KURBAN BAYRAMI AREFE - 24 EKİM ÇARŞAMBA

KURBAN BAYRAMI 1.GÜN - 25 EKİM PERŞEMBE

HİCRİ YILBAŞI - 15 KASIM PERŞEMBE

AŞURE GÜNÜ - 24 KASIM CUMARTESİ

Вярващите мюсюлмани винаги изпълняват свойте задължения и правят това, което религията им заповядва. Работят както за този свят, така и за отвъдното. Но ние сме хора и грешим, и желаем да ни бъде даден втори шанс в живота. Въпреки, че времето не може да бъде върнато обратно, Всевишния Аллах е дарил мюсюлманите с много свещени дни, нощи и месеци. Тези свещени за нашата религия празници са всъщност един благодат, едно божествено опрощение, дадена възможност за духовно извисяване и спасение на душите. Заради това всеки мюсюлманин трябва да добре да оползотворява тази възможност, за да спечели благосклонността на Аллах (с.т).
Какво трябва да прави мюсюлманинът през тези свети дни, нощи и месеци?
1- Да се прави повече ибадет, да се кланя намаз, да де пости, да се дава милостиня на бедните и т.н.
2- Да се прави мнаго дуа на Аллах.
3- Да се чете повече от Свещения Коран или да се слуша.
4- Да се прави тевбе и се иска опрощение от Аллах за сторените от нас грехове.
5- Да се прави зикир и се споменава Аллах (с.т).
6- Да се изпраща Селяту селям (поздрави) на Пратеника Мухаммед (с.а.с).
7- Всеки мюсюлманин да направи равносметка за живота, който е изживял и за напред.
8- Да се слушат повече религиозни проповеди (ваз-и насихат)
9- Да се посещават родителите, роднините и възрастните хора.
10- Да се прави дуа за умрелите мюсюлмани.
11- Да се помага на бедните, сираците и вдовиците с каквото е възможно.
12- Да се сдобрят скараните и да се реши проблема между тях.
13- Да се зарадват децата или големите с подаръци и др.
14- Да се разкаже на семейството, децата и останалите хора, за важността и значението на светите дни, нощи и месеци в исляма.
(Из: Основата на вярата и ибадета в исляма – Ю.Юзтоп бг.пр.)
---------------
Раджаб,Шаабан,Рамадан,Шауал,Зу-л-кида и Зул-л-хиджа.
Месеците Раджаб,Шаабан и Рамадан се знаят от мюсюлманите като "Трите месеца" и на тях се обръща специално внимание.През тези свещени месеци Великият Аллах дарява своите раби с повече обич и увеличава благосклонността и опрощението си.В хадисите се разказва,че именно тогава Пророк Мохамед е правил повече ибадети и е давал значителна милостиня на безимотните.През тези месеци се правят и много молитви за опрощение на греховете,кланят се намази,пости се и се прочита многократно Свещеният Коран.

Месец Раджаб е свещен поради факта,че в него се намират особено важните за всеки мюсюлманин нощи "Рагаиб" и "Мирадж"."Рагаиб" е първата петъчна нощ на месец "Раджаб",през която Пророкът е удостоен от Аллах с много високи почести,а "Мирадж" е Възнесението на Мохамед с помощта на малък Джибрил в небесните висоти.

Следващият месец Шаабан е важен с това,че през него се празнуват свещената нощ "Берат" (нощта на опрощението).Берат е 15-то число на Шаабан и дълбокият му символ означава пречистването на греховете.През тази нощ мюсюлманите искат прошка от Всевишния Аллах и дават обещания за праведен живот.

Месеците Раджаб и Шаабан са предвестници за идването на месец Рамадан (Рамазан).През месец Рамадан е низпослан Свещеният Коран и постенето става фард (фарз) за мюсюлманите.Божествената книга е дарена през благодатната нощ "Кадр".

Mесеците Зул-л-хиджа и Мухаррам са също месеци с много стойности.През Зу-л-хиджа се отива на поклонение хадж и се празнува Удхия (Курбан байрам).Мухаррам е първият в календара на мюсюлманите,начало на новата година по Хиджра.Десетият ден на този месец е свързан с някои важни събития,едно от които е свещения обичай "Ашура".

Благословени дни в ислямската традиция са:Маулид и Рагаиб кандил.
Маулид кандил е рождена дата на Пророка Мохамед (20.04.),а годината му 570 г. е приета като Годината на Слона.Според календара този априлски ден е дванадесетата нощ на месец Рабиу-л-ауал (вторият понеделник).Факт е,че Мохамед е роден в Мека и произхожда от рода Бану Хашим,принадлежащ към племето Курайш.Бащата на Пророка се казва Абд Аллах (Божи служител),а майка му Амина (вярна).

Легендата разказва,че малкият Мохамед се ражда със суннет и отрязан пъп.На гърба между двете лопатки бебето е белязано с пророчески знак (мухир нубуат).Къщата,където Расулуллах вижда бял свят,е известна като "Дар табаба".Мохамед е познат и с накои други имена:Ахмад,Махмуд,Мустафа,Сахаб'ул Беян,Сахаб'ул Хатем,Сахаб'ул Харауа,Набиу Рахма,Сахаб'ул Макам Махмуд.

В историята на исляма рожденият ден (маулид) на Пророка се чества за пръв път тържествено по времето на Фатимидите в Египет.Оттогава тази нощ се празнува в свещените градове Мека,Медина,както и по всички краища на мюсюлманския свят.

През същата нощ се случват и други събития:след силен земен трус се счупват идолите в "Кааба".срутват се колоните на императорския палат,изгасва Маджуси-хилядолетният факел на огнепоклонниците,изсъхва езерото Сава,местността Савая от своя страна се превръща в езеро.

Рагаиб кандил е първата петъчна нощ на месец Раджаб.Смисълът на тази дума означава благоволение и изобилни дарения.В тази нощ милостта,благоволението,щедростта и даренията на Всевишния Аллах са безкрайни.В същата петъчна нощ Мохамед е удостоен с пророческа мисия.

Други знаменателни нощи,които присъстват в ислямския календар,са "Исра и Мирадж","Берат" и "Кадр".
Двадесет и седмата нощ от месец Раджаб е "Исра и Мирадж".Чудото "Исра и Мирадж" е събитие,което е по волята на Великия Аллах и се случва година и половина преди преселението в Медина."Исра" е ози момент,когато Мохамед е оведен от Масджид-и Харам (Мека) в Масджид-и Акса (Иерусалим)."Мирадж" е Възнесението (издигането) в небесата на любимия на мюсюлманите Пророк,където му се разкриват божествени откровения.По този повод в Хадис-и Шариф се разказва следното:"В един момент,когато пророкът стоял до мястото,наречено хатим в харем-и Шариф,при него се явява ангел Джибрил.Той разкъсва гръдта на Мохамед,взима сърцето му и го измива с вода от кладенеца Замзам,вдъхва му вяра и мъдрост и отново го поставя на мястото му."

След тази случка Мохамед възсяда коня,наречен Бурак,който го отвежда от Мека в Медина.Мохамед преминава заедно с Джибрил през седем стълба на небесата>На седмото небе според мюсюлманската традиция се намира дървото Сидра(Лотос),където двамата срещат много от пророците и си разменят поздрави и благопожелания с тях.Джибрил се установява в мястото,наречено Сидрат-ул Мунтаха,а Пророкът продължава с друг кон на име Рафраф и се явява пред Трона на Всемогъщия Аллах.По времето на това чудо Аллах удостоява вярващите с три важни неща:петократния намаз (фард),последните аяти на сура "Бакара".части от сура "Ал-Исра",и опрощаването на греховете.

Издигането на стълбата (мирадж) е описано в първия аят на сура "Ал-Исра" (Нощното пътешествие) така:"Пречист е Онзи,Който пренесе Своя раб нощем от Свещената джамия до Най-далечната джамия,околностите на която Ние благословихме,за да му покажем от нашите знамения.Той е Всечуващия,Всезрящия."

Нощта "Берат" е петнадесетият ден на месец Шаабан.Името на нощта означава пречистване и опрощаване на греховете.През тази нощ мюсюлманите дават отчет за деянията си,искат прошка от Всевишния Аллах и поменуват починалите близки.Значението и достойнствата на нощта "Берат" са обобщени от ислямските улеми в пет точки:

1.В Корана нощта "Берат"е определена като свещена.

2.През тази нощ Аллах дарява вярващите с опрощение и благодат.

3.Ибадетите през тази нощ са с много голяма стойност.

4.Берат е нощ за проверка на душевния мир и отчет на деянията.

5.През същата свещена нощ Мохаммед е дарен с правото шафаат-"Шафаат-и Узма" (Голямото застъпничество) или "Макам-и Махмуд" (Славният пост).В Махшар (мястото на Съдния ден) на Пророка е отсъдено правото да се застъпва за всички хора,с изключение на неверниците и двуличниците.

Свещената нощ "Кадр ("Лайлату-л кадр) е безспорно най-святата нощ на двадесет и седмия ден на рамадан (може да се празнува още и в навечерието на 23-ия или 25-ия ден).През "Кадр"е низпослан Свещеният Коран.Това е нощта.в която много ангели.на1ело с Джибрил,слизат за благодеяние на земята.за тази могъща нощ се разказва и в специална сура:"Ние го низпослахме в Нощта на могъществото.Но откъде да знаеш ти какво е Нощта на могъществото?Нощта ана могъществото е по-добра от хиляда месеца.Слизат ангелите и Духът (Джибрил) през нея-с позволението на техния Господ-За всяка повеля" (Сура Ал-Кадр/Могъществото;аяти 1-4).

Светата книга е низпослана изцяло чрез тайнството на Запазения скрижал(Ал-лаух ал-махфуз) на земното небе.Освен "Нощ на могъществото" и "Нощ на предопределението","Лайла-ту-л-кадр означава и "Нощ на почитта",защото тя е израз на почит,която Всевишния оказва на отдалите живота си за Него.

Мюсюлманите чествата през годината два големи празника:

Рамадан (Рамазан) и Удхия (Курбан байрам).Рамазан,месецът на говеенето,е тържество на поста над човешките страсти ижелания.Приема се,че по време на постите се води борба между доброро и злото.През този месец малките искат прошка от по-възрастните.Това става през последните три дена (т.н. Шекер байрам),когато младите обикалят къщите на своите близки.Така те заздравяват роднинските връзки и засвидетелстват приятелското си отношение и доверие.Аиду-л-фитр-празненството по повод завършването на говеенето,е през първия ден на месец Шауал.Рамазан е море на истината,в което се пречистват душите на хората.Това е най-големият подарък за мюсюлманите.

Курбан байрам е най-великият празник на мюсюлмюните.Той съответства на християнския Великден и еврейската Пасха.Навечерието на байрама се нарича Арифа (Арефе) и е посветен на мъртвите.Тогава се приготвят лакомства и се къносва жертвеното животно-обикновено агне.Клането се извършва от човек,който прочита преди това специална молитва (такбил) и който предната вечер е осветил ножа в джамията.Главата на агнето се обръща към Кибла (посоката на Мека и Медина).

През Курбан байрам миряните изпълват джамиите и принасят в жертва животни за благоволението на Създателя.Аиду-л-адха-празненството на жертвоприношението,е през десетия ден на месец Зу-л-хиджа.В този празник вярващите се обединяват под знамето,издигнато от исляма,за да възтържествува единството и братството на мюсюлманите.

Всяка сeдмица има един празничен ден-петък-и неговата важност произтича от груповата обедна молитва,задължителна за спазване от всеки мюсюлманин.Петъчният ден и нощ са извънредно ценни и направените ибадети през това денонощие имат много висока стойност.В този ден вярващитесе събирати се превръщат в едно цяло,като по този начин печелят благодатта на Аллаху Те'аля.В Хадис-и Шариф Пророкът Мохамед повелява следното:"От слънчевите дни най-благословен е петъчният ден."През този ден е сътворен първият човек и пророк Адем (Адам);през същия ден той влиза в Рая и пак през този ден той е изваден от там.Според традицията в петъчния ден ще настъпи Къамат (Къямет).

"Ашура" е също свещен ден (10-то число)-в края на първата декада на месец Мухаррам.В същия ден се случват доста важни събития:Аллаху Те'аля приема молитвата на Адем,корабът на Нух (Ной) засяда на връх Джуди,Юнус (Йона) излиза от корема на рибата,в същия ден се срещат след дълга разлъка Якуб (Яков) и Юсуф (Йосиф).Това е и денят,в който е създаден Раят (Джанна) и са сътворени по-главните ангели.

През "Ашура" е прието да се подпомагат бедните хора,да се сдобрят скараните и обидените и да се посещават болните.Правенето на чорба Ашура през този ден е традиция,която обаче не е задължителна.Според преданието,когато корабът на пророка Нух засяда на връх Джуди,вярващите вадят от торбата си наличната храна:пшеница,фасул,нахут и други и сготвят обща чорба.Това става именно през деня Ашура,откъдето идва и този обичай.

Хъдърлез е друга традиция,която отговаря на християнския Гергьовден(м.май) и се приема за начало на лятото.Празникът е посветен на мюсюлманските светци-Хъдър и Иляз,покровители на хората,животните и плодородието.Невруз (от персийското "нооруз"-нов ден) е друг почитан празник,който бележи настъпването на пролетта.За него са характерни ярките цветове и облекла.Невруз се приема за начало на новата календарна година при шиитите.

Религиозните обреди,в т.ч. и свещените месеци,дни и нощи,са неотменима част от делника и живота на мюсюлманският човек,в който той се включва по най-подходящия начин.Единственият път за спасение и щастие за вярващия е да върви по посоката,начертана от Славния Пророк,и да възхвалява името на Аллах.

Ид ал-адха

Празник на жертвоприношението.Познат също като Курбан байрям или Коч байрям.Отбелязва се в края на ежегодното поклонение в Мека на 10-ия ден от зу-л-хиджа,месеца на поклонението.Обредът по жертвопринасянето на чисти животни е свързан с онзи момент от живота на Ибрахим (Авраам),когато,за да изпита неговата вяра,Бог му повелява да принесе в жертва сина си Исмаил (Измаил);Авраам не се възпротивява и Бог заменя сина с овен.Само една част,обикновено една трета,от месото на животното се изяжда от семейството,извършило обреда.Останалото следва да се раздаде на бедните.За онези,които не са на поклонение,празникът предвижда посещения на джамии и гробовете на роднини.Продължава три дни и включва раздаване на подаръци и сладки,а също приемане на роднини и гостуване при тях.

http://islambgr.googlepages.com

Нощта Регаиб / Regaib kandili

Нощта Регаиб и Салат ал-Регаиб




Нощта Регаиб / Regaib kandili

Регаиб се нарича първата петъчна нощ от месец Реджеб. Тази нощ е наречена така заради изобилието от благодатта и опрощението на Аллах към своите раби.

Има предания, че през тази нощ дуата не се връща и се приема от Аллах, за това трябва по най-добрия начин да се възползваме от нея.

Пратеника (с.а.с.) през месеца, в който се намира нощта Регаиб правил много дуа, кланял нафиле (допълнителен) намаз, държал оруч, извършвал всякакъв вид добрини и обръщал голямо внимание на садаката.

Как да посрещнем нощта Регаиб?

• През този ден да говеем.

• Да четем Коран.

• Да прекараме времето от нощтния намаз до сутрешния в джамията, кланяйки намаз с джемаата.

• Да правим зикир т. е. да изричаме „Ля илахе иллеллах“, „Аллахумме салли аля сейидина мухаммедин уе аля али сейидина мухаммед“, „Естегфируллах“, „Субханеллах“, „Елхамдулиллях“, „Аллаху екбер“, „Ля хауле уе ля кууете илла билляхил алийил азим“

.........................................................................................

според други източници...

Сунна ли е салат ал-рега’иб и мустахаб ли е да се прави тази молитва?

Отговор :
Салат ал-рага’иб се отнася до определена нощ в месец Раджаб и е нововъведение (бид’а). Нощта е в първия петък на месеца, като молитвата е за времето между Магриб и ‘Иша и се предшества от пост в първия четвъртък на Раджаб.
Салат ал-рага’иб е внедрена и представена за първи път от Байт ал-Махди (Йерусалим) през 480г. по хижра. Няма сведения за нея нито от Пророка с.а.с, нито от асахаба или от който и да било от най-добрите поколения или имами. Единственото, което може да се каже, че това е нововъведение, което заслужава порицание и не е достойна за похвала Сунна.
Учените постоянно ни предупреждават за опасността от нововъведения и заблуди.
Ал-Науауи, Аллах да се смили над него, казва в ал-Мажму’ (3/548):
Молитвата, която е позната с името салат ал-рага’иб, е от 12 рака’ат, които се изпълняват между Магриб и ‘Иша в първия петък от месец Раджаб, изпълняването на 100 рака’ат в нощта Нусф Ша’бан (средата на месец Ша’бан), са осъдителни нововъведения. Никой не трябва да лекомислено да вярва, че са удостоверени с хадис, не са споменати нито в Куут ал-Кулууб или в Ихийа’ ‘Улум алДийн или да са в някой хадис на някоя от тези две книги. Никой не трябва да е лековерен и да следва имами, които пренебрегват правилата на молитвата и проповядват, че е мустахаб извършването им, но с в грешка по този повод. Имам Абу Мухаммед ‘Абд ал-Рахмаан ибн Исмаил ал-Махдис пише ценна книга и показва погрешността им. И е прав, Аллах да го помилва. Край на цитата.
Ибн ‘Абидийн пише в своята книга Хаашийа (2/26):
Казвам в ал-Бахр: Оттук разбираме, че е макрух да ставаме за салат ал-рага’иб, която е в първия петък на Раджаб, тя е нововъведение.
Учения Нур ал-Дийн ал-Махдис е написал много хубаво есе по темата, което се нарича Рад’ ал-Раджиб’ан Салат ал-Рагаиб, в което разглежда повечето коментари на ранните и на по-късните учени по тази тема, както и на четирите мадхаб. Край на цитата.
Ибн Хажр ал-Хайтами, Аллах да е милостив към него, е бил питан: Допустимо ли е да се прави салат ал-рага’иб с джама’ат или не?
Той отговорил: Салат ал-рага’иб е като познатата като Лайлат ал-нусф мин Ша’бан (средата на месец Шабан). Това са две осъдителни нововъведения и в хадис се казва, че това са маудо’ (измислици). Забранено е да се правят тези молитви независимо дали самостоятелно или в джама’ат.
Aл-Фатауа aл-Хикхийа aл-Kубрa, 1/216
Шейх ал-Ислам Ибн Таиймийа, Аллах да го помилва, е казал:
Що се отнася до новите молитви, които се правят в определено време, с определен брой рака’ат, с определени рецитирания, както молитвата салат ал- рага’иб в първия петък на месец Раджаб, в средата на месец Шаабан, нощта на 27 Раджаб, това са нововъведения, не са предписани от исляма, не са утвърдени от четиримата имаами или от надеждни учени...Неща като тези отварят вратите за промени в законите и ритуалите в исляма и въвеждат това, което Аллах не е отредил.
Aл-Фатaуa aл-Kубрa, 2/239
Шейх ал-Ислам е бил питан отново за тези неща и е казал:
Тази молитва не е правена от Пророка с.а.с или от някой от асахаба, или от тааби’ин или от имаамите на мюсюлманите...
Aл-Фатaуa aл-Kубрa, 2/262
В aл-Maусу’а aл-Фикхийа (22/262) казва:
Ханафи’ и Шафа’и са заявили, че молитви, като салат ал-рага’иб, лайлат ал-нусф през Шаабан, които се правят п оспециален начин и с определен брой рака’ат, са укорителни нововъведения.

...........................................................

Говеене (Oruç)

Говеене (Oruç)

В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

Възхвалата е за Всевишния Аллах, Който е повелил говеенето през месец Рамадан и отредил този месец, да превъзхожда останалите. Саляту селям да бъде за Мухаммед (сас) най-превъзходният измежду пророците и пратениците.

Скъпи братя и сестри!

Говеенето е служене, при което от зазоряване (имсак) до залеза на слънцето с намерение заради Аллах, човекът се въздържа от хранене, пиене, полов контакт и от всяко нещо, което го проваля.

Ползата от говеенето е голяма. Пратеникът (с.а.с) казва:

“Онзи, който заради Аллах говее един ден, Аллах ще го отдалечи от Огъня (на разстояние, което се изминава за) седемдесет години” (Муслим)

Говеенето се разделя на: задължително и доброволно (нафиле).

Към задължителното говеене спада:

1. Говеенето през месец Рамадан.

2. Кефарет (говеене като за изкупление на прегрешения).

3. Незр (говеене при вричане).

Говеенето през месец Рамадан е повелено през втората година по Хиджра и е една от основите на Исляма. Аллах Теаля казва:

"О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите" (Сура Бакара, 2 :183)

Пратеникът (с.а.с.) казва:

“Ислямът е изграден върху пет /основи/: Засвидетелстването, че няма друг Бог, освен Аллах и че Мухаммед е Негов Пратеник, извършването на намаз, даването на зекят, извършването на хаджилък и говеенето през месец Рамадан.” (Муслим)

Достойнствата на месец Рамадан и наградите за извършените през него дела са големи. Пратеникът (с.а.с.) казва:

“На онзи, който говее месец Рамадан с вяра, искреност и надежда за награда, му се опрощават отминалите грехове.” (Муслим)

Говеенето през месец Рамадан започва, след като бъде видяно новолунието на този месец. Ако времето е облачно и луната не може да бъде видяна, говеенето задължително трябва да се започне след изтичане на тридесетия ден от месец Шабан. А когато бъде видяна луната на следващия месец Шеууал, говеенето приключва. Ако небето е облачно и луната на Шеууал не може да бъде видяна, говеенето се прекратява след изтичане на тридесетия ден. Пратеникът (с.а.с.) казва:

“Заговявайте, когато видите луната (на месец Рамадан), и прекратявайте, когато видите луната (на Шеввал). Ако поради облаци луната не се вижда, изпълнете дните на месец Шабан до тридесет.” (Муслим)

Основи на говеенето са:

1.Нийет (възнамерение).

Аллах Теаля казва:

"И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни…" (Сура Бейине, 98:5)

Пратеникът (с.а.с.) казва:

“Делата са според намеренията, и всеки човек се възнаграждава според това, което е възнамерил.” (Муслим)

2. Въздържане от всяко нещо, което проваля говеенето.

Аллах Теаля казва:

"... яжте и пийте до зазоряване, докато различите белия конец от черния [т.е. деня от нощта]..." (Сура Бакара, 2 :187)

Говеенето през месец Рамадан е задължение за всеки зрял, умствено здрав мюсюлманин, който не е пътник и е здравословно добре. Жената не трябва да говее, когато е в месечен цикъл или е родилка.

Групите хора, на които е позволено да не говеят през месец Рамадан:

– Много възрастни, немощни и постоянно болни, на които излекуването е невъзможно. Те обаче са задължени да плащат фидйе (изкупление).

Изплащане на изкуплението става по два начина:

1. За всеки пропуснат ден да бъде нахранен със сготвена храна по един беден или нуждаещ се.

2. За всеки пропуснат ден, да се даде на беден или нуждаещ се около (2,250 кг) от следните хранителни продукти: пшеница, брашно, ориз и други подобни.

Аллах Теаля казва:

"А за които не могат – откуп: да нахранят човек в нужда." (Сура Бакара, 2 :184)

– Разрешава се да не говеят през месец Рамадан на болните и пътуващите. След изтичане на месец Рамадан те трябва да наваксат, т.е. да постят толкова дни, колкото са пропуснали.

Аллах Теаля казва:

"Който от вас се окаже в този месец, да говее през него, а който е болен или на път – да се издължи в други дни." (Сура Бакара, 2 :185)

Хамза Ел-Еслемий (р.а.) попитал Пратеника (с.а.с.):

”О, Пратенико на Аллах! Аз мога да пътувам и да говея, и ако говея, ще имам ли грях?” А той (с.а.с.) отговорил: “Това е разрешение от Аллах Теаля, и има награда, за който се възползва от него, няма грях за този, който иска да говее.” (Муслим)

– Забранено е жените да говеят, когато са в месечен цикъл, същото се отнася и за родилките. След изтичане на месец Рамадан, те трябва да издължат пропуснатите дни. Айша - радиаллаху анха - казва:

“Когато бяхме в месечен цикъл по времето на Пратеника (с.а.с.), той ни заповядваше да издължаваме пропуснатите дни от месец Рамадан, но не ни заповядваше да издължаваме пропуснатия (през този период) намаз.” (Муслим)

А за онзи, който умишлено разговее през месец Рамадан, Пратеникът (с.а.с.) казва:

“Който умишлено и безпричинно разговее един ден от месец Рамадан, той не може да се отплати дори и цяла година да говее (т.е. не може да достигне наградата за пропуснатия ден от месец Рамадан).” (Абу Дауд)

Правила и препоръки при говеене:

1. Възползване от благодатта на сахур. Това е времето за хранене преди говеене – от полунощ до зазоряване.

Пратеникът (с.а.с.) казва:

“Яжте на сахур, защото в него има благодат” (Муслим)

2. Разговяване навреме.

За предпочитане е да се разговява веднага след залез слънце. Пратеникът (с.а.с.) казва:

“Хората ще са в добро докогато бързат да си разговяват (навреме).” (Муслим)

Анас ибну Малик (р.а.) казва:

”Пратеникът (с.а.с.) разговяваше с няколко пресни фурми преди да извърши вечерната молитва, ако нямаше пресни фурми, със сушени, а ако и такива не се намираха, тогава с няколко глътки вода.” (Абу Дауд: 2356)

3. Дуа по време на говеене и при разговяване. Пратеникът (с.а.с) е казал:

“Дуата на говеещия, отправена при разговяване, не се отхвърля.”

При разговяване Пратеника (с.а.с.) казвал:

“Жаждата си отиде, тялото се освежи, а наградата е сигурна иншааллах.” (Абу Дауд)

“О, Аллах мой! Заради Теб говях и с дареното ми от Теб препитание си разговях.” (Абу Дауд)

4. Въздържане от всяко нещо, което е несъвместимо с говеенето. Пратеникът (с.а.с.) казва:

“Аллах не се нуждае от гладуването и жадуването на онзи, който не изостави словата съдържащи измама и заблуда и делата според тях." (Абу Давуд: 2359)

5. Усилия за извършване на повече ибада през последната десетдневка от месец Рамадан. Айша (р.а) казва:

“През последната десетдневка от месец Рамадан Пратеникът (с.а.с.) полагаше повече усилия за ибадет, отколкото през останалото време.” (Муслим: 2780)

Какво се позволява по време на говеене:

1.Къпане след омърсяване вследствие на семеотделяне.

Айша (р.а) казва:

“Пратеникът (с.а.с.) говееше, понякога осъмваше джунуб (омърсяване вследствие семеотделяне), после се изкъпваше (и продължаваше говеенето).” (Муслим: 2583)

2. Къпане при силна жега или жажда. Един човек казал на Абу Бакр ибни Абдуррахман (р.а):

“Видях Пратеника на Аллах (с.а.с.), когато говееше да изсипва върху главата си вода, вследствие на силна жажда или жега.” (Абу Дауд)

3. Прегръщане и целуване, когато няма опасност от възбуждане.

Айша (р.а) казва:

“Пратеникът (с.а.с.) прегръщаше и целуваше неговите съпруги, когато говееше, но измежду всички той най-добре владееше страстите си …” (Муслим: 2571)

4. Инжектиране, даване на кръв, вадене на зъб и други. Подхранващите системи и инжекции провалят говеенето.

5. Изплакване на устната и носната кухина. Пратеникът (с.а.с.) казал на Лекит ибни Сабрате:

“Когато изплакваш носната кухина, смръкни обилно вода, с изключение когато говееш.” (Абу Дауд)

Молим се на Аллах Субханeху уе Теаля да ни подкрепя в извършването на добри дела и да ни предпазва от лошите, да ни дари с добро в този и в отвъдния живот, и да ни защити от Огъня; да опрости греховете ни, греховете на родителите ни и на всички мюсюлмани. Амин!

Месец Рамадан - Ramazan ayi

МЕСЕЦ РАМАДАН - RAMAZAN AYI

Месец Рамадан –свещеният месец за мюсюлманите; 

Месецът, от който започва ислямското летоброене и история; 

Месецът, през който е низпослан Свещения Коран; 

Месецът, който се явява опорна точка за един от стълбовете на Исляма – говеенето.

“Рамадан е месецът, през който беше низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението. Който от вас се окаже в този месец, да говее през него, а който е болен или на път – да се издължи в други дни. Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни, а да завършите докрай определените дни, да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил и да сте признателни.” /2:185/

Говеенето е довод за вярата на рабите във Всевишния Аллах. Говеенето е служене на Всевишния. То е израз на дълбоката и искрена любов на мюсюлманина към Неговия Създател. Говеенето изпълва човека с надежда да спечели благоволението на Аллах. Наградата за говеенето е велика, защото Всевишният го е отредил за Себе Си.

Пророкът /Аллах да го благослови и с мир да го дари/ е казал: "Аллах каза: Всяко дело на синовете на Адам е за тях самите, освен говеенето. То е за Mен и наградата за него Аз я давам." /Бухари/

Говеенето не е просто един от обредите в Исляма. То е мерило за искреността - тaйнство между Аллах и Неговия раб. Няма друга система или религия, която дава на човека такъв метод за духовно извисяване и стремеж към Него – Единствения. Пратеникът на Аллах /с.а.с./ е казал :

“Говеенето е предпазване от Огъня.”

И още : “Който говее през месец Рамадан с вяра и очакване на награда от Аллах, на него се опрощават предходните грехове.” /Муслим и Бухари/

И е казал : “От Рaмадан до Рамадан се опрощава онова, което е във времетраенето между тях, ако не са извършени големи грехове” /Муслим/

И още: “В Рая има врата “Ар-Раййан”, през нея в Съдния Ден ще влязат само говеещите. Никой друг, освен тях не ще влезе от там…” / Бухари /

Кой би допуснал да пропилее всичко това? Кой не би искал да даде всичко от себе си, за да спечели тази благодат?

Всеки би положил максимални усилия, би се отрекъл от всичко, което ще му попречи, за да получи Неговата благодат. А това, което се иска от нас е толкова малко, в сравнение с онова, което ни предлага Аллах Всевишния! От нас се иска само да се откажем от няколко незначителни земни блага и то не напълно. Говеещият трябва да изостави това, което Аллах е забранил.

Пратеникът /с.а.с./ е казал: ”Когато някой от вас говее, да не изрича непристойност и да не проявява безразсъдство.” /Муслим/

Говеенето е божествено предписание за самоуспокоение и самоконтрол, за поддържане на човешкото достойнство и свобода. Тези резултати винаги се проявяват, ако човек правдиво говее.

Пророкът /с.а.с./ е казал: “Колко говеещи има, които не притежават нищо от говеенето, освен гладуването. И колко отслужващи нощната молитва има, които не притежават нищо от нея, освен бдението нощем.”

Месец Рамадан е велик месец. През него е низпослан Коранът - за напътствие на хората с ясни знаци от напътствието и разграничението и като изцеление за вярващите.

Пророкът /с.а.с./ е казал: “При вас дойде Рамадан, благословен месец. Аллах, Всемогъщ е Той и Превелик, предписа за вас като задължение говеенето през този месец. Разтварят се тогава дверите на небето и се затварят дверите на Ада, и се слагат окови на сатаните – непокорници. На Аллах тогава принадлежи нощ (нощта Кадр) , по-добра от хиляда месеца. Онзи, който не се възползва от нейното благо, той се е лишил.”/ Нисаи /

Нека се възползваме от този месец - благодат от Всевишния Аллах. Да отворим душите и сърцата си за Него - Той иска толкова малко от нас: "Човек изоставя страстите си и храната заради Мен." / Муслим /

Говеенето е едно от проявленията на единство на ислямската общност. То е символ на нейната солидарност и взаимопомощ – заговяване в едно и също време, разговяване в едно и също време, няма разлика между богат и беден, водач и воден. Единствените критерии са богобоязливостта и отдадеността на Всевешния Аллах.