ВИДОВЕ ОРУЧ
І. Фарз оруч:а) фарз оруч в точно определено време – в месец Рамазан.
б) фарз оруч в неопределено време:
- Оруч, който е када – ако някой е пропуснал в Рамазан един или повече дни по уважителни причини, той трябва задължително да го наговее след Рамазан.
ІІ. Оруч наказание:
а) Наказание от три дни – за неизпълнена клетва или грешна клетва, за умишлено убиване на животно по време на Хадж в ихрам.
б) Наказание от десет дни – когато някой е на Хадж с едно пътуване и направи Умра и Хадж, след което по някаква причина не може да заколи курбан, който му е задължителен – трябва да държи десет дена оруч. Три дена се говеят в Мекка, а останалите вкъщи. Доказателство за това е сура „Бакара: 196”.
в) Наказание от шестдесет дни:
- за умишлено и безпричинно разговяване по време на Рамадан.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) разказва: „Веднъж бях с Пратеника (с.а.с.), при нас дойде един мъж, който каза: ,,О, Пратенико на Аллах, извърших голям грях (унищожих се).” Пратеникът (с.а.с.) попита: ,,Какво си направил?”. Мъжът отговори: ,,Направих сношение с жена си, а аз съм оручлия и е Рамазан”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Можеш ли да освободиш един роб?”. Каза: ,,Не!”. След това попита (с.а.с.): ,,Можеш ли да говееш шестдесет дни последователно оруч?”. Каза: ,,Не!”. „Можеш ли да нахраниш шестедесет бедняци?”. Каза: ,,Не мога!”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) замълча. След известно време му донесоха голяма кошница с фурми, а той (с.а.с.) попита: ,,Къде е човекът, който беше при мен преди малко?”. Човекът стана и каза: ,,Тук съм, о, Пратенико на Аллах”. Пратеникът (с.а.с.) му каза: ,,Вземи кошницата и раздай фурмите!”. (фурмите били около 45 кг.) Човекът казал: „О, Пратенико на Аллах, кълна се в Аллах, в моя квартал няма по-беден от мен!”. Тогава Пратеникът (с.а.с.) се засмя така, че му се видяха кътните зъби. И каза: “Тогава нахрани семейството си!” (Муттефекун алейхи)
- При неволно убийство на мюсюлманин – наказанието за това е, да се освободи един роб или да се говее шстдесет дни без прекъсване или да се нахранят шестдесет човека. А на близките на убития се дава кръвнина (дия), като една дия се равнява на сто камили. Ако убиецът няма пари, влиза в затвора и работи принудителен труд.
- Зихар – това е често явление при арабите, за което е споменато в сура ,,Маиде: 2 – 4”. Когато една жена ядосва своя съпруг системно, той й казва: ,,От сега нататък си като моята майка”, т.е. възбранява си да спи с нея, както няма право да спи с майка си. Както спането с майка му е харам, така и с жена му вече става харам, защото това е вид клетва. От този момент нататък, ако иска да си върне жената, трябва да говее шестдесет дни. Зихара е равностойна на развод.
ІІІ. Оруч, който е ваджиб.
- Оруч, който се прави при заричане (незир). Например, ако някой се зарече пред Аллах (С.Т.), че ще говее, ако му се изпълни нещо.
ІV. Оруч, който е суннет.
Това е оруч, който не е задължителен, но Пратеникът (с.а.с.) го е правил.
а) Шест дена говеене през месец Шаууал след месец Рамадан.
Хадис: Ебу Еюб (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който говее в Рамазан и след това говее шест дена в месец Шаууал – все едно е говял цяла година.” (Муслим, Тирмизи, Ебу Дауд и Ахмед)
Когато човек говее в Рамазан, получава за всеки ден десеторна награда и след като говее още шест дена през месец Шаууал, стават общо триста и шестдесет дена, т.е. говял е цяла година.
б) Говеене в деня Арафа – това е деветият ден от месец Зилхидже или това е денят преди Курбан Байрям, като това не се отнася за хаджиите.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който говее в деня Арафа, Аллах (С.Т.) му опрощава малките грехове за една година назад и за една година напред”. (Муслим)
в) Говеене в деня Ашура – това е десетият ден от месец Мухаррам, като е суннет да се говее или един ден преди деня Ашуре, или един ден след него, но по-добре е да се говее трите дена.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: „Който говее в този ден, Аллах (С.Т.) му опрощава малките грехове за изминалата година.” (Муслим и Ебу Дауд)
г) Държане на оруч в Понеделник и Четвъртък от седмицата.
- Когато Пратеникът (с.а.с.) бил попитан защо говее в тези дни, той отговорил: ,,В тези дни се представят делата пред Аллах и аз искам да съм оручлия.”
д) Всеки месец по три дена – 13, 14, 15-тия ден от всеки лунен месец. Тези дни се наричат ‘бели дни’ заради пълнолунието.
Хадис: Ибн Месуд (р.а.) казва: ,,Пратеникът (с.а.с.) държеше оруч всеки месец по три дни и казваше: „Ако иска някой да държи оруч, то това са трите дена в месеца – 13, 14, 15-тия”. (Ебу Дауд и Тирмизи)
е) Оручът на Дауд (а.с.).
Хадис: Абдуллах ибн Амир (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Най-достойният оруч (който е нафиле), е оручът на Дауд (а.с) – един ден говееше и един ден не говееше.” (Муттефекун алейхи)
Тогава Абдуллах ибн Амир (р.а) казал: „Аз мога и повече от това, а Пратеникът (с.а.с.) казал: ,,Няма по-добър оруч от оруча на Дауд (а.с.).”
ж) Държане на оруч първите осем дни от месец Зилхидже.
Хадис: Предава Хафза бинту Умер (р.а.): „Четири неща Пратеникът (с.а.с.) никога не ги оставяше: Оруча в деня Ашуре; оруча на деветте дни преди Курбан Байрям; оруча от три дена във всеки месец; двата рекята суннет на сабах намаз.” (Ахмед и Ебу Дауд)
з) Оручът в месец Шабан.
Хадис: Предава Айше (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) държеше най-много оруч (извън Рамазан) през месец Шабан, но не говееше целия месец. Няма друг месец в който Пратеникът (с.а.с.) да е говял целия месец, освен Рамадан, но най-много нафиле оруч държеше в месец Шабан.” (Муттефекун алейхи)
V. Дни, в които е мекрух (нежелателно) да се прави оруч.
1. Оруч само в деня джумуа.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не избирайте нощта на джумата (четвъртък) за нощен намаз и не правете оруч само в джума, освен ако този ден влиза в някакъв друг оруч!”
2. Да не се избира за оруч само в Събота.
Хадис: Абдуллах ибн Бусар (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не дръжте оруч в събота, освен ако не е задължително!”. (Сунен )
3. Да не се избира оруч само в Неделя.
Учените правят сравнение на основа горния хадис за Съботата, защото в Неделя християните постят. Мекрух е да се говее само в Неделя, без причина или в изброените дни.
4. Да се прави оруч само в деня Ашуре.
В този ден може да се говее, само ако се говее един ден преди това и едни ден след това.
5. Мекрух е да се прави непрекъснат оруч – т.е. всеки ден.
Хадис: Абдуллах ибн Умер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Няма оруч за този, който вечно е държал оруч.” (Бухари и Муслим)
6. Жената да не прави нафиле оруч, без разрешение на мъжа й, когато той си е вкъщи.
Казва Пратеникът (с.а.с.): „Не е позволено на една жена да прави нафиле оруч, когато мъжът й си е вкъщи, без да се допита до него.” (Муттефекун алейхи)
7. Да не се прави два или три дена последователно оруч, без да се яде сутрин и вечер.
8. Когато някой е пътник и пътуването му е трудно, е мекрух да прави нафиле оруч.
9. Ден на съмнение – тридесетият ден на месец Шабан или един ден преди Рамазан, когато не се знае дали е влезнал Рамазанът.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Не правете нафиле оруч един или два дена преди Рамазан, освен ако някой от вас няма друг оруч за говеене!” (Предаден от шестте имами)
VІ. Оруч, който е харам.
1. В първия ден на Рамазан Байрям – това е първият ден на месец Шаууал и той е празник за мюсюлманина. В този ден е харам да се говее.
2. На Курбан Байрям, който е четири дена – това са 10, 11, 12 и 13 ден на месец Зилхидже.
Хадис: Предава Ебу Хурейра (р.а.): ,,Пратеникът (с.а.с.) забрани да се държи оруч в два дена – в първия ден на Рамазан Байрям и в първия ден на Курбан Байрям.” (Муттефекун алейхи)
Хадис: Пратеникът (с.а.с.) казва: „Дните на Мина са дни за ядене, пиене и споменаване на Аллах.” (Муслим)
3. Харам е оручът на жена, която е в хаиз или нифас.
Според някои учени, ако на някой човек лекарите му кажат, че наистина, ако говее, има опасност за живота му – тогава оручът му е харам.
VІІ. На кого е фарз оручът в месец Рамазан?
1. Да е мюсюлманин.
2. Да е пълнолетен.
3. Да е разумен (добре с ума).
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Калемите са вдигнати (т.е. не са отговорни за делата си) за три групи хора: 1) за малко дете, докато достигне пълнолетие; 2) който не е добре с ума, докато се оправи; 3) човек, който спи, докато се събуди.”
Ако едно дете върши лоши неща и родителите го подстрекават към това, то грехът (вината) поемат родителите или този, който го подстрекава към това, и обратно – имат награда, ако го учат на добро.
4. Да бъде здрав – ако някой е болен, той не трябва да говее, а да се отдължи, когато е здрав. Същото се отнася и за хора, които не могат поради болест да издържат без храна цял ден. Също така и бременни жени или жени – кърмачки.
5. Да не е пътник – сура „Бакара: 184”.
За пътник се смята този, който пътува на разстояние минимум 90 км. в едната посока и пътят да е труден. Който има намерение да пътува, трябва да яде сухур и по време на пътуването, ако изпита нужда от храна, може да разговее.
6. Жената да не е в хаиз или нифас (тогава е харам да говее).
- Ако например възникне пожар или природно бедствие и човек трябва да се включи в спасителни операции – позволено е да яде и пие, само колкото да се подсили. После този ден се наговява.
- Ако се наложи да се даде кръв за спасяване на човешки живот, е позволено да се разговее, след което този ден се наговява.
VІІІ. Фарзове на оруча:
1. Нийет – възнамерение – според имам Ебу Ханифе нийетът трябва да се прави преди имсак, а по изключение – допреди обяд.
2. Да се интересува и знае за времето на заговяване и разговяване.
3. Да се предпазва от заговяване до разговяване от нещата, които провалят оруча.
ІХ. Суннети на оруча:
1. Ядене на сухур - да се яде до последния момент, е от суннета.
2. Навременно разговявяне – при настъпване на времето на Акшам или при започването на езана за този намаз.
Хадис: Ебу Зер (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Моят уммет ще бъде на хайр (добро), докато избързват с ифтара и закъсняват със суфера.” (Имам Ахмед – добър)
3. Ифтарът (разговяването) да бъде с фурма по възможност.
Хадис: Предава Енес (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) разговяваше с прясна фурма, ако нямаше прясна – със суха, ако нямаше суха фурма – с вода, преди да кланя Акшам”. (Муслим)
4. Ако някой е много гладен – първо да се нахрани и след това да кланя.
5. Да прави дуа преди да разговее.
Хадис: Абдуллах ибн Амру (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Дуата на говеещия, преди да разговее, не се връща от Аллах (С.Т.).” (Ибн Маджа – достоверен)
Това се прави 10-15 мин. преди да се разговее.
6. Даване на ифтар на друг говеещ, ако има възможност за това.
Хадис: Зейд ибн Халид (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който даде нещо за разговяване на говеещ, получава награда, колкото на говеещия, без да се намали от наградата на говеещия.” (Достоверен)
7. Предпазване на органите и частите на тялото от харам.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който не остави лошите думи и лошите навици, то Аллах (С.Т.) няма нужда от това, той да остави храната и питието си.” (Бухари)
8. Кланянето на намаза ,,Таравих”.
- По времето на Пратеникът (с.а.с.) хората са кланяли този намаз само четири нощи и то по осем рекята. Пратеникът (с.а.с.) не излязъл да кланя другите нощи, защото се събирали много хора и се опасявал да не го вземат за фарз намаз.
Хадис: Айше (р.а.) и Ебу Зер (р.а.) предават: „Пратеникът (с.а.с.) кланяше Таравих намаз с джемаат 23-та, 25-та и 27-мата нощ на месец Рамадан и след това прекрати, страхувайки се да не стане фарз за мюсюлманите, като кланяше по осем рекята”. (Муттефекун алейхи)
По-късно, по времето на Умер (р.а.) мюсюлманите са започнали да кланят по двадесет рекята с единодушно съгласие на всички сахаби.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Придържайте се към моя суннет и суннета на четиримата праведни халифи”. (Ебу Дауд и Тирмизи – достоверен)
Хадис: Предава Абдуллах ибн Умер (р.а.), че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Намазът през нощта се кланя два по два рекята и когато видиш, че наближава сабах намаз – кланяй витир намаз!”. (Муттефекун алейхи)
9. Достойнство на последните десет нощи от месец Рамазан.
а) Нощта ,,Кадр”.
Последните десет нощи от месец Рамазан са най-достойните нощи от цялата година. Това е така, защото в тези нощи е нощта Кадр, която е по-превъзходна от 1000 месеца. Много от редовите мюсюлмани смятат, че тя е 27-та нощ на Рамазан, но ислямските учени са на мнение, че тя е скрита в последните 10 нощи на този месец, или по конкретно в последните 10 нечетни нощи от месец Рамазан.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който прави ибадет в нощта ,,Кадр” с вяра и очакване на награда от Аллах (С.Т.) – на него му се опрощават всички минали (малки) грехове”. (Бухари и Муслим)
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Търсете нощта ,,Кадр” в последните десет нощи на месец Рамазан!” (Ахмед, Несаи и Хаким)
Хадис: Казва Пратеникът (с.а.с.): ,,Търсете нощта ,,Кадр” в последните десет нечетни нощи на месец Рамазан!”. (Бухари)
10. Правене на итикяф
Хадис: Предава Айше (р.а.): „Пратеникът (с.а.с.) престояваше в джамията, с цел итикяф, в последните десет денонощия на месец Рамазан, откакто се преместихме в Медина, докато си замина от света”. (Муттефекун алейхи)
- Итикяфът е от суннета на Пратеника (с.а.с.) и се прави с цел, за да се откъсне човекът от ежедневието, и се отдаде на ибадет, като трябва да отговаря на следните условия:
1) Да е в джамия, където се прави петкратен намаз.
2) Да не се занимава с нищо друго, освен с ибадет (обожаване на Аллах (С.Т.), насихат, Коран или зикр.
3) Да не излиза от джамията, освен при силна необходимост – колкото по-малко се излиза, толкова по-добре.
Итикяф може да се прави и извън свещенния месец, ако се възнамери това.
Х. Мекрухове на оруча:
1. Вкусването или дъвченето на нещо, без никаква нужда. Ако жена готви храна за много хора, й е позволено да вкуси от храната, без да поглъща, за да разбере вкуса, или пък майка с малко дете да храни детето си чрез надъвкване на храната.
2. Пипане, докосване, ухажване между съпрузите.
3. Да се мирише парфюм или силна миризма, или парата от ястието, което се готви.
ХІ. Дейности, които развалят оруча:
1. Полово сношение.
2. Умишлено консумиране на храна или питие (пушене). Ако не е умишлено – не разваля.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Този, който говее и яде или пие след забравяне, то да прекрати веднага, когато се сети, и да си довърши оруча, защото Аллах (С.Т.) го е нахранил и напоил”. (Муттефекун алейхи)
Когато се консумира умишлено храна или се пие, или пуши, оручът се проваля и трябва да се наговее.
3. Умишлено достигане до еякулация (излизане на семенна течност от половия орган). Ако това се случи по време на сън – оручът не се разваля.
4. Изтичане на голямо количество кръв или преливане на кръв. Ако изтичането на кръв е в малко количество – не проваля оруча.
5. Слагането на подхранваща инжекция – ако инжекцията се налага да се сложи и не е подхранваща организма – не проваля оруча, но някои учени казват, че независимо каква е, е по-добре да се отговее.
6. Умишлено повръщане – ако човек, без да иска повърне, не се проваля оручът.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) предава, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Който повърне, без да иска – не трябва да го наговява, а който повърне нарочно – да го наговее (ден за ден)”. (Есхабу сунен)
7. Пушене, дъвчене или смъркане на нещо през носа.
8. Идване на хаиз или нифаз при жените.
! – От изброените неща, които провалят оруча, първите две от тях, ако са предизвикани умишлено, се изисква да се говеят шестдесет дена без прекъсване за наказание, и още един ден за наговяване.
ХІІ. Кефарет – откупване за пропуснат оруч.
1. Кефарет от шестдесет дена оруч или нахранване на шестдесет човека – това се прави при провален оруч, заради умишлено полово сношение или ядене и пиене през деня в Рамазан, без уважителна причина.
2. Кефарет чрез нахранване на един беден човек:
- Когато възрастен човек, поради някаква причина, не държи оруч и не може да го отговее, трябва всяка вечер да нахранва по един човек.
- Неизлечимо болен. Ако някой е бил дълго време болен и е мислил, че няма да оздравее, дава този вид откуп. Но след време, ако оздравее, то трябва да наговее този оруч.
Хадис: Ебу Хурейра (р.а.) и от Айше (р.а.) предават, че Пратеникът (с.а.с.) каза: ,,Когато някой умре и му е останал оруч – за него може да говеят неговите близки.” (Муттефекун алейхи)
ХІІІ. Фитри – това е задължение за всеки един мюсюлманин.
В края на месец Рамазан, главата на всяко мюсюлманско семейство, трябва да раздаде за всеки един член от неговото семейство по една „Фитра”!
Хадис: Предава Абдуллах ибн Умер (р.а.): „Заповяда ни Пратеникът (с.а.с.) да даваме фитра в Рамазан, за всеки човек по една саа от фурми или една саа от жито за всеки мюсюлманин – свободен или роб, мъж или жена, малък или голям, без изключение”. (Бухари и Муслим)
Най-добре е да се даде брашно, защото това е основна и трайна хранителна стока, да бъде минимум два килограма.
Според имам Ебу Ханифе може да се даде фитра в пари на стойността на хранителния продукт.
Фитра могат да получат тези, които получават и зекят.
Най-добре е да се даде фитра преди Байрямския намаз или един-два дена преди това.
ХІV. Двата големи празника на мюсюлманите – Рамазан Байрам и Курбан Байрям.
Според имам Ебу Ханифе е ваджиб да се кланят намазите на тези празници и след това да се празнува.
Суннет е за намаза да се отиде с гусюл абдест, с най-хубавите дрехи, с които разполага човек, да използва парфюм. Добре е да се отиде преди сабах намаз.
- Кланяне на Байрям намаз:
б) Взема се ифтитах текбир и се чете ,,Субханеке”.
в) Вземат се три последователни текбира и се чете сура ,,Фатиха” и още едно суре или айет.
г) Отива се на рукю и седжде, след което се кланя и вторият рекят с ,,Фатиха” и суре или айет.
д) Преди да се отиде на рукю се вземат три последователни текбира, а на четвъртия се отива на рукю и се довършва намазът.
е) След намаза имамът прави хутбе.
11. Престояване в джамията за определен период от време през месец Рамазан с цел ибадет. Това се прави в последните десет нощи от свещенния месец в джамия, където се кланя по пет пъти намаз, и се отнася само за мъжете, а жените могат да правят итикяф вкъщи.
12.
Количество храна или сума пари, които се дават от всеки мюсюлманин
преди Рамазан Байрам или в края на Рамазан на бедните мюсюлмани.
Храната, която се дава, трябва да е от основните трайни храни, а
количеството й да е около 2кг.
13. Мярка за обем, която е равна на 2,04 кг. (два килограма и четиридесет грама)
